Много хора биха си казали – Съществува ли книга, която да описва българския живот?

И отговорът е ДА. Това е романът Под Игото, който е и първият български роман. Също така
може да бъде наречен българската библия. В него не се говори за Христовото възкресение, а
за възкресението на цял един народ ( българския народ).

По-силен ли е народът от отделния човек?

Най-въздействащата част от „Под Игото“ е в началото, където революционното му

движение е представен
българския начин на живот. Случките, които се срещат в романа се провеждат през Априлското
въстание. През първата глава „Гост“ авторът представя животът на едно семейство „Тая
прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на
двора“. Децата изяждали всичко докато чорбаджи Марко седи им и се радва и им казва
„Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!“. Чрез това описание Иван Вазов
въвежда чувството за спокойния роден дом.

Народа се „преобразява“, “сплотява“ и се събужда в главата „Пиянството на един

народ“, в която „роб се ражда бунтовник“. В реалния живот бих описал пиянството като
състояние, когато човек е прекалил с алкохола, а лудостта проява на неадекватни промени в
поведението, и пиянството следователно е като проявление на тази лудост. Лудостта и
пиянството в „Под Игото“ са метафори за това каква дързост проявява робът спрямо господаря
и какво душевно опиянение е обзело робските души жадни за свобода. В главата Вазов
изтъква силата на българския народ и виждаме как вече цялата нация се е пробудила. Първият
пример за пробуждане(преобразяване) е като в главата „Молитвата на Марка“ Безпортев
сваля турчина от коня му с думите „Долу! Или ще ти изпия кръвта“. Така народа израства от
подчиняващи се роби в народ с дух за освобождение.

През психическото и физическото си израстване, ние трябва да минем през всякакви

разновидности от изпитания, които ни изграждат като отделна, неповторима личност. Можем
да изберем да минем през тези изпитания сами или да поискаме помощ от „народа“. Хората
израстваме, като отделна, уникална личност. Всеки има своя пътека, която трябва да извърви в
живота си, но никой не е казал, че трябва да я извървим сами. Винаги има някой, който да ти
помага в трудните моменти и да е до теб в добрите. Когато сме заедно, винаги сме по-силни,
израстваме по-силни и сплотени, минавайки през различни препятствия в живота се
сплотяваме и с времето ставаме една неразделна част от сърцата на един-друг. За това и никое
чувство не може да се сравни, като уюта и комфорта, който може да ти даде родината, домът,
мястото където си израснал с най-близките си хора.

Всеки персонаж в романа си има своя роля. Едни се запомнят с едно, други с друго, но
важното е, че всеки герой има своето важно място и става част от българския дух и неговото
израстване. Чрез героите Вазов утвърждава моралната сила на народа.