Човешкият живот- непрекъсната борба, горчиви разочарования и светла надежда

(Разсъждения върху творбата на Никола Вапцаров ‘‘Борбата е безмилостно жестока‘‘)

Ивайло Иванов, 12 клас, номер 14

Вапцаровите творби разглеждат машините, които представят живота на работника,

тъй като Вапцаров пише на езика на работника. В своята творба ‘‘Борбата е
безмилостно жестока ‘‘ нещата са написани по друг начин. Вапцаров така е написал
стихотворението, че да въздейства на човешкото мнение и мислене. Това произведение
е последното,което поетът е оставил със цел да накара човека да се замисли кое
всъщност го прави стойностен- делата, които е извършил приживе или как ще говорят
‘‘другите подобни същества‘‘ след смъртта му за него. Навярно всички искаме да
остане нещичко след нас и да не се ограничаваме само до пръстта, независимо дали ще
спада към материални или морални ценности, все с нещо да ни запомнят. Хората са се
развили самостоятелно още от дълбока древност, старите нации също са имали
личности, а те да си кажем са оставили доста след себе си, зачитани са и приживе, и в
гроба. Всеки един човек постига нещо през целият си съзнателен живот, някои
повече,други по-малко, все нещо са постигнали, смятам че и аз поне малко съм показал
мнение, може да е от масови твърдения, но е постижение. Става въпрос за цялостната
борба, за това че за да е запълнено нашето житие,ние трябва да се погрижим. И това
няма нищо общо или по-скоро не се ограничава до мисълта да се бориш само за храна,
а за личностното си изграждане и оцеляване сред масата,защото да си признаем, трудно
сред тълпата виждаме тези с ‘‘ореола‘‘,които външно не различаваме от общото
население защото не знаем какво се крие вътре, не познаваме личността. Ще дам кратък
пример. Та наскоро си сърфирах из Тубата(YouTube) и попаднах на случен клип
отнасящ се до каракачанското куче. Е да, няма общо с човека,но изказване на една жена
действително ме накара да се позамисля. Каза‘‘Сега се търси куче дето да се побере във
дамска чанта или да се фръцка по киноложките подиуми. За жалост тия Шаровци и
Мечовци ще останат в историята‘‘. Лично аз над тези думи мислих доста и получих
автоматична препратка към двукраките,защото да си признаем доста хора избират нещо
по лъскавата опаковка,често пъти без да осъзнават че съдържанието на обикновената
може да крие дори повече потенциал, може пък да са със същото съдържание и все пак
да избереш онази, която се откроява.

Горчивите преломи в живота са немалко, поизпитал съм ги и аз, нищо че си нямам

стихосбирка. Има падения и несгоди, има и изкачвания(иначе е хубаво на планина,да) и
топли, приятни моменти. Светлата надежда, твоята мотивация те кара да продължаваш
напред, макар и с трудности по пътя. Трябва да я хванеш здраво, както се вкопчва лъв
във жертвата си и да не я пускаш и за миг, защото никой лъв не функционира без
плячка,източник, както човек без надежда е просто празна обвивка на отминало
величие и стремежи, някога светла пътеводна светлина. Смятам,че без воля, без идеал,
без стремеж и посоката ‘‘напред‘‘ във житието си е непълноценно живян живот, дори с
ниска стойност бих казал. Живота не е само да люпиш семки и да жулиш бира(дядо го
каза). По мое мнение, човекът от онова и това време се различават единствено във
времеви отрязък, никой не е казал че с хода на времето ще става по-добре, човеко,
затова стягай се и заложи на най-добрия кон който имаш и се моли да те извади от
калта, шибни го дваж-триж и наблюдавай новия изгрев, защото където има светлина
има и тъмнина,за да може да се открои чистотата във света.