Средно училище за хуманитарни науки и изкуства

,,Константин Преславски“-Варна
Георги Атанасов, Xд, номер 9
Домашна работа за първи срок
Есе на тема:
,,Лудостта“

Лудостта има различни измерения в творбата ,,Под игото“ и в нашето съвремие.

Лудостта е най-силно изразена в главата "Свободата на един народ". Тази част от
романа представя трескавата подготовка за въстание, което на пръв поглед изглежда
безнадеждно. Духът на народа обаче дава надежда, че има шанс за свобода.
В допълнение, лудостта е термин за няколко сериозни психични заболявания като
шизофрения, психоза и други. И все пак, не е ли това малък контакт с "повърхностите"
на смисъла, които тези две понятия споделят, не само в произведението, но и в
реалния живот?

В началото на този път стои недоверието и съмнението във въстанието, след това под
влияние на изненадващи промени в българското общество и странното предсказание:
"Турция ке падне в 1876 г." води до благословението на всички, които са
пренебрегнали личното и сигурността на утъпкания път и са приели риска от
въоръжената борба за свобода, живот, изразен в изразителния израз: "Лудите, лудите,
нека бъдат живи". В художествения свят на Вазов лудостта най-често е синоним на
различие, като силата на духа не се разбира от общественото съзнание, а се усеща.
Специалното състояние на ума, в което нереалното замества реалността, за да
подчертае същественото, е кодирано в метафората за пиянството, известна още от
романа "Немили-недраги". Пиянството на изгнаника в кръчмата остава неразбрано от
непосветените чужденци, но вътре в общността е свързано с докосването на
духовното: "Очите на всички бяха в пламъци, сияещи от пламъка на чистия
патриотизъм, т.е. на себеотрицанието. Чашите отново се изсипаха. Забелязва се
внезапно пробуждане на духове и сърца. Всички тези лица, груби и свирепи, изведнъж
се окъпаха с един вид израз на благородство и решителност. ". Това, което се случва в
"Немили-недраги" в малката хъшова общност, в "Под игото" се случва на цял един
народ. Затова в творбата Вазов вплита пиянството в темата на повествованието и
разказва за него, а в "Под игото" го трансформира в метафора. Оценката на автора за
процеса на колективен духовен подем започва с позоваване на дълбоките опори на
природното: "Наистина, заедно с напредването на пролетта и революционните
сътресения, гигантските напредваха ... Тази пролет приличаше на вулкан, който
издаваше глух тътен, предвестник на изригването. ". С присъщата образност на Вазов
революционната инерция се сравнява с елементите на природата и силата на
колективния дух със силата на природните явления. Аналогията между народното
въстание и вилнеещата природа предполага безвъзвратния ход на събитията,
предизвикани от жаждата за свобода. Според литератора Априлското въстание е
резултат на дълъг исторически процес, продължил през цялото Възраждане. Когато
преди двадесет години Раковски спомена въстание в едно село, той щял да бъде бит от
селяните. Сега селата изпращат делегации, които да дойдат при тях апостоли: "Идеята с
елементарна сила проникна оскърбително, обхвана всичко - планината, и равнината, и
колибата на бедните, и килията на монаха ... Революционният дух, този огнен серафим,
засегна с крилото си както царевулите и университетите, така и гугълите и фезите, и
каламаки и параклисите .. "

Сънят на турската полиция през мащабната подготовка за въстание може да се

обясни и с изоставането на Османската империя от духа и идеите на съвременна
Европа. В рамките на няколко години в целия български народ е постигнал колосална
повратна точка на сантименталност. Най-важното е, че турците не могат да вървят в
крак с времето и затова не виждат как българите поемат прогреса на идеите. За кратко
време българският национален дух се издига до висота, до която никога досега не се е
издигал и едва ли ще се издигне в бъдеще ... И тук следва неочакван сюжетен ход -
писателят заявява, че не е негова задача да описва самото въстание, тази "борба, която
не заслужава името си". Като писател Вазов търси яркия контраст между
безпрецедентния възторг в подема и паниката в крахът. Защото ентусиазмът е "плява,
която гори и избледнява", а отчаянието следва всяка революция. Обяснението на
поражението също е идеалистично и е представено най-вече с метафори. Според Вазов
Априлското въстание е "недоносено дете, заченато под упойката на най-пламенната
любов и задушено от майка си в ужаса на раждането".

Най-значимата полза от въстанието - освободителната война е дошла случайно. Ако

се провали, над него надвисна неумолима присъда: "Здравият разум би го нарекъл
глупост, нациите срам, историята престъпление. Уви, защото тази стара куртизанка,
историята, и тя се прекланя пред успеха." Само поезията ще му прости.

И тук следва отговорът на ключовия въпрос в романа: какво донесоха " анадолските
абаджии на Средногорието с черешовите оръдия"? Бих отговорил решително -
лудостта на хората!