ПЕТЪР ДРАГУЛЕВ НА КРЪСТОПЪТЯ МЕЖДУ ТРАКИЯ И

МАКЕДОНИЯ
РОСИЦА АНГЕЛОВА

PETAR DRAGULEV AT THE CROSSROADS BETWEEN THRACIA

AND MAKEDONIA
ROSITSA ANGELOVA
The historical narrative presents one of the most active and interesting parts of Petar Dragulev’s
biography - a journalist and lawyer from Varna (1859-1929), and more precisely the period of 1895-
1900. Dragulev worked actively for the establishment of Macedonian-Edirne fellowships in Bulgaria,
and even though he was the chairman of such in Varna and Shumen, he was expelled from them due to
political reasons. This did not affect his patriotic activity in the name of his motherland Bulgaria and
its union with Macedonia and Thracia.

Изследвайки миналото на Шумен след Освобождението (1878 г.) попаднах на

сведения, че през 1895 г. под редакцията на Петър Драгулев в Шумен излизат два
вестника „Свободна Македония” и „Македонски новини”. Това провокира интереса ми.
Затова и в наратива ще се опитам да проследя причините, които подтикват един
тракиец да издава вестници, посветени на македонската кауза, да представя тези
периодични издания и да направим изводи как завършва дилемата Македония-Тракия в
житейския път на Драгулев. 
Кой е Петър Драгулев1? Известният Драгулев род води началото си от Петър
(Петко), който е един от най-будните заможни граждани на Малко Търново. Именно
неговия внук Петър свързва съдбата си за известно време с Шумен. Той е едно от
седемте деца на Дико (1830-1885) и Неделя (1834-1912) и е роден през 1859 г. Завършва
класното училище в Одрин и гимназия в Търново. След Освобождението работи на
няколко места в България -Търново, Белоградчик, Разград, Шумен и Варна. Свързва се
с македонското освободително движение и взема участие в издаването на в. „Свободна
Македония” и сам редактира в. „Македонски новини”. 
Членовете на кръжока се събират в Начално училище „Свети Методий” и
учредяват „Одринско преселенско дружество Странджа”. Една от най-големите прояви
на новосъздаденото дружество е организираният петхиляден митинг на 29 декември
1896 г., който цели да запознае обществеността на Варна с тежкото положение на
населението в Тракия и да се настоява за ликвидиране на Османската империя в
1
За него вж: Филчев, Ив. Тракийският въпрос и тракийското движение в България. С., 2007, 323-324;
„Позвънете. Новини”, бр. 66, 20 март 2004; Драгулевият род. Основатели и деятели на дружеството. – В:
Корени от Тракия. Съставител Хр. Стоева. Варна, 1996, 12-18; Стоева, Хр. В души изгрява ни завета.
Варна, 1993, 36-50; Търговски фар, бр. 327, 26 авг. 1912; Енциклопедия България. Т. 2. С., 1981, с. 429.
завоюваните земи. (Капитан Петко войвода …, 158-162.) На учредителния конгрес,
който се провежда на 19 февруари 1897 г. в Бургас, за председател на преселенско
дружество „Странджа” е избран П. Драгулев. Дружеството има вече клонове и в други
селища на страната. (Генадиев, Г., 1998, 89-90)
Петър Драгулев участва и в подготовката на Илинденско-Преображенското
въстание. През 1906 г. заедно с брат си Никола застават начело на антигръцкото
движение в Източна България, протестира против турските кланета през 1912 г. и
настоява България да обяви война на Турция. Убеден русофил, П. Драгулев на два пъти
посещава Русия по обществени дела. През пролетта на 1898 г. той предприема пътуване
с цел да привлече някои влиятелни лица за каузата на тракийци. В Москва, Петербург и
Киев Драгулев се среща с граф Игнатиев, княз Ухтомски, граф Муравьов, проф.
Лемански, Третяков, проф. Флорински и др. Той пледира в полза на българския
национален въпрос. Драгулев владее руски език и съставя руско-български търговски
речник. (Капитан Петко войвода …, 163-164.)
Значима е журналистическата дейност на Драгулев. Похвален брой са заглавията
на вестниците, свързани с неговото име. Редактира вестниците „Българска Македония”
(1882), „Македонски новини” (1895), сътрудничи на в. „Черно море”, кореспондент е на
„Балкан”, „Славяни”, „Напредък” и др. Заради тази активна журналистическа дейност е
избран за председател на журналистическата секция във Варна. На 19 февруари 1912 г.
П. Драгулев като редактор и стопанин на в. „Търговски фар” празнува своята 20-
годишни вестникарска и публицистична дейност. Ето как самият той я определя:
редактор-стопанин на в. „Белий Лом”, Разград, 1892-1893; редактор на в. „Свободна
Македония” (2 броя), Шумен, 1895 г.; сътрудник на в. „Съгласие”, София, 1895;
редактор на в. „Странджа”, Варна, 1896-97-98-99 г.; редактор на българския текст на
арменско-българския вестник „Иравунк” (Право), Варна, 1898; кореспондент от Варна
на в. „Новости”, Санкт Петербург, 1897-98-99-1900 г.; кореспондент на в.
„Новоросийский телеграф”, Одеса, 1897-98-99 г.; редактор –стопанин на в. „Нова ера”,
Варна, 1900-01-02 г.; редактор-стопанин на в. „Будител”, Варна, 1903 г.; редовен
кореспондент от Варна на в. „България”, 1903-198 г.; основател и редактор на в.
„Варненски търговски вестник”, Варна, 1906-1907 г.; редактор и основател на в.
„Търговски фар”, Варна, 1908-1912. (Търговски фар, 1912)
 На 4 май 1927 г. варненската общественост му устройва юбилейно честване по
случай 45-годишната му журналистическа дейност.2 (Търговско-промишлена защита,
бр. 755, 11 май 1927) Пет месеца по-късно идва голямото признание от страна на
младежкото тракийско дружество „Екзарх Антим І”. До него и братовчед Васил
Драгулев е отправена покана да станат кръстници на знамето на дружеството, осветено
на 14 август в навечерието на ІІІ конгрес на организацията, проведен във Варна.
Петър Драгулев е член на Прогресивнолибералната партия, редактира в. „Нова
ера” и е избран за депутат в ХІІ ОНС от Куртбунарска околия (Куртбунар – дн. Тервел,
градски и общински център в област Добрич). (Живков, Св., 2014, с. 189) Това е
показателно за доверието, което му гласуват варненци и авторитета, който има в
черноморския град.
Петър Драгулев е женен за Фичка Кърджиева, представителка на известния
русенски род Кърджиеви. Семейството има четири деца – Мария, Дико, Здравко и
Панайот, всички участващи в живота на тракийската организация.
Драгулев умира във Варна на 11 март 1929 г.
Направените уводни думи целят да бъдат отправна точка към дилемата Тракия-
Македония и въобще съществува ли тя в дейността на адвоката и журналиста Петър
Драгулев. За изясняване на житейските несгоди в тази дилема важно място заема
шуменския период в живота на П. Драгулев, поради което той ще бъде един от
акцентите на наратива.
Каква е връзката Драгулев – Македония – Шумен? В Анотирания
библиографски указател „Българският периодичен печат 1844-1944”, т. 1, се сочи, че
през 1895 г. Драгулев редактира вестник „Македонски новини”. (Българският
периодичен печат, Т.1., с. 462.) Източник на тази информация е Описа на българските
периодични издания в Народната библиотека в София, издаден през 1903 г. В същия
библиографски указател, том 2, се посочва че през 1895 г. П. Драгулев издава два броя
на в. „Свободна Македония”. (Българският периодичен печат, Т. 2., с. 279.) Източник е
вестник „Търговски фар”, издаван от самия Драгулев. Фактите сочат, че през 1895 г.
той издава две притурки на в. „Македонски новини”, което е посочено и в самите
издания. Досега не са открити екземпляри от в. „Свободна Македония”, както и от в.
„Македонски новини”. Намерените материали ми дават основание да мисля, че през

2
Има малко разминаване в тържествата. Самият П. Драгулев празнува през 1912 г. 20 години
журналистическа дейност, а през 1925 г. отбелязват 45 години журналистическа и публицистична
дейност. Какви са основанията им можем само да гадаем. Още вж: „Позвънете. Новини, бр. 66, 20 март
2004.
1912 г. самият Драгулев допуска грешка, посочвайки че през 1895 г. издава в Шумен
два броя на в. „Свободна Македония”, и че става дума за „Македонски новини”. А
може би излизат само посочените и открити притурки, във връзка с четническата акция
от 1895 г. Шуменската общественост следи акцията с особено внимание предвид факта,
че представителя на фамилия Мутафови – Васил, участва в Струмишката чета.
Безспорно е, че през 1895 г. Драгулев ратува искрено за македонската кауза.
През 1895 г. П. Драгулев работи като адвокат в Шумен. Тук той попада на силно
македонско ядро и оформена организация. Със своя ентусиазъм, начетеност и вяра в
националния идеал той скоро се вписва в живота на македонската общност в града. А
македонската идея не е чужда на шуменското общество. Първоначално в града се
създава Българо-македонска лига, която е клон на създадената през 1880 г. в Русе
Македонска лига от Васил Диамандиев (1839-1912). (Симеонова, Р., 1993, 18-27) В
Протоколната книга на читалище „Архангел Михаил” (дн. Народно читалище „Добри
Войников - 1856”) е запазен приетият на събрание устав на лигата. Според чл. 1 целта
на клона на Българско-македонската лига в гр. Шумен е да помага „в нуждите на
македонските братя”. Помощите могат да бъдат в пари или натура. Клонът на лигата е
съставна част на читалището и се състои от неопределено число постоянни членове и
се издържа от техния членски внос или волни пожертвования. Всеки член следва да си
запише „такава месечна волна помощ, каквато му е угодна, стига само тая помощ да не
бъде по-малка от един франк”. Членският внос се предплаща в началото на месеца.
Член пети урежда ръководството на лигата. Лигата се управлява от настоятелство,
състоящо се от председател, касиер, писар и седем съвещателни членове.
Настоятелството провежда ежемесечно заседания на десето число. То поддържа и
редовна документация – протоколна книга, касова книга, кореспонденция и квитанции
за внесените суми. Събраните суми настоятелството внася в касата на Централния
комитет в Русе. Уставът е приет на 10 август 1880 г. на публично събрание, проведено в
читалище „Архангел Михаил”. На събранието е избрано настоятелство, което заседава
на 26 август с.г., повторно оглежда приетия устав и го вписва в протоколната книга. За
председател според устава е избран Георги ( Герчо) Балкански. 3 Касиер става Рачко М.
Рачев, а писар, секретар е Евтимий Стоянов.4

3
За него вж: Хараланова, Б. Неизвестни моменти от просветната, културната и политическата дейност на
Георги Димитров Балкански. – В: Известия на Исторически музей Шумен. Книга ХV. Шумен, 2014, 307-
316.
4
Подробно за дейността на Македонската лига в Шумен вж: Ангелова, Р. Миналото на Шумен (1878-
1912). Велико Търново, 2011, 614-617.
 Режимът на пълномощията, установен от младия български княз Александър І,
за известно време измества на преден план вътрешнополитическите проблеми.
Арменските събития и раздвижването на европейската дипломация в края на 1894 г.
поставя на дневен ред съществуващите в страната и вън от нея македонски бежански
дружества и братства. По повод турските зверства в Армения, както в много български
градове така и в Шумен, се провеждат митинги, в които се настоява да се дадат
предвидените в чл. 23 от Берлинския договор права на християните в Македония и
Одринско. В Шумен в края на 1894 и началото на 1895 г. се основава македонско
дружество и П. Драгулев заема председателския пост в неговото настоятелство до март
1896 г. (Елдъров, Св., 1990, с. 48)
Постепенно в столицата се оформят два центъра, изявяващи се като
обединителни. Първият – Младата македонска дружина, групирана около в „Глас
македонски”. Вторият – дружество „Братски съюз”, групирани около в. „Право”.
Общата сбирка се провежда на 27 декември 1894 г., на която се избира Македонски
комитет с председател Трайко Китанчев и подпредседател Наум Тюфекчиев. Веднага
след сбирката обаче започват спорове кой да бъде ръководен орган на македонското
движение.5 Столичните дружества се отличават не само по наименованието, но и по
вижданията си за бъдещата дейност. (История на България …,с. 453)
В началото на 1895 г. по инициатива на Трайко Китанчев в качеството му на
председател на „Братски съюз” е направен опит за обединяване на Младата македонска
дружина, Македонският комитет, „Братски съюз”, но не се постига консенсус. През
февруари инициативата е взета от Македонския комитет и той отправя възвание за
свикване на общо събрание за 19 март, на което да се стигне до единомислие.
Дружество „Братски съюз” отначало се отказва да участва в това събрание, но след това
изпраща Окръжно, в което настоява конгресът да бъде отложен за 1 април. В друга
телеграма пък се обявява против комитета и съобщава, че конгресът е отложен за 9
април. (Пандев, К., 2000, с. 98) Това смущава провинциалните дружества, някои от
които се повлияват от агитацията на „Братски съюз”. Председателят на Македонското
дружество „Отечество” във Варна Н. Драгулев съобщава с телеграма от 5 март
желанието на дружеството конгресът да бъде отложен за 1 април. На 7 април П.
Драгулев, председател на дружината в Шумен, изпраща телеграма, в която настоява да
се отложи с няколко дни конгреса и той да се проведе в Търново. Телеграми с подобно
5
Подробно за създаването на Върховния комитет и началото на организирано македоно-одринско
движение в България вж: Пандев, К. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско
1878-1903 г. С., 2000, 91-120.
съдържание пристигат и от други населени места, но исканията за отлагане на конгреса
остават неудовлетворени. (Пандев, К., 2000, с. 98)
Всичко това навежда на факта, че в Шумен през 1895 г. съществува
македонската дружина и тя е оглавена от П. Драгулев. Това се потвърждава и от писмо
на Полихрон Нейчев с дата 18 юли 1895 г. В писмото П. Нейчев подчертава, че в
Шумен и Разград добре върви събирането на парични средства за освободителното
дело. (Ангелова, 2010, с. 107.) Нещо повече, според Светлозар Елдъров, Петър и
Никола Драгулеви са председатели на две от най-големите македонски дружества в
провинцията, като те се наричат македонски до 1900 г.; но в тях членуват българи както
от Македония, така и от Одринска Тракия и свободното българско княжество.
(Елдъров, 1990, с. 49.)
След като Македонският комитет не отлага конгреса, ръководителите на Братски
съюз приемат да участват в конгреса и нареждат на своите клонове да ги упълномощят
за делегати. Упълномощават или изпращат делегати и повечето от дружествата, които
настояват за отлагане на конгреса. В работата на конгреса според изследователя К.
Пандев вземат участие 60 делегати от всички дружества и колонии от България и
Румъния. (Пандев, К., 2000, с. 99.)
Конгресът е открит на 19 март 1895 г. На първото заседание се проверяват
пълномощните писма на делегатите и се избира бюро на конгреса. За председател е
избран Тр. Китанчев, за подпредседател – шуменския делегат П. Драгулев, а за
секретар А. Алтъпармаков, и тримата поддържащи Братски съюз. Всичко установено на
конгреса е обобщено в „Решения на І Македонски конгрес”, които получават формата
на устав. Целта на македонските дружества според тях е „придобиване на населенията в
Македония и Одринско” политическа автономия, приложена и гарантирана от
Великите сили”. (История на България …, с. 453; Преображенското въстание …, 1955,
с. 151.)
След конгреса комитетът пристъпва към организиране на силите и привеждането
им в известност чрез две окръжни от април 1895 г. С първото окръжно се изпращат
решенията на конгреса и дружествата се подканят да се обединят в името на
поставената от конгреса цел. Конгресът предвижда централизация по отношение на
дисциплината, но при запазване на местната самостоятелност за вътрешните дела. С
оглед на това съществуващите македонски дружества се приканват да преработят
своите устави съгласно решенията на конгреса. С второто окръжно е изпратен проект за
устав, който да послужи за образец на всички македонски дружества. Обръща се
внимание и на обстоятелството, че в някои дружества се приемат за членове само
македонски бежанци. Това според ръководството е „недоразумение” и то трябва да се
избягва. Този факт внася допълнителна яснота относно шуменската македонска
дружина. Тя се ръководи от тракиеца П. Драгулев, който дори не е местен и събира
доброволни средства за общата кауза.
Комитетът, начело с Тр. Китанчев постепенно насочва цялата си дейност към
подготовка на въстание. При това Китанчев е насърчаван от правителството на д-р
Константин Стоилов (1894-1899) и от княз Фердинанд І. Четническата акция или
Мелнишкото въстание6 от юни – август 1895 г. е организирано от Македонския комитет
въоръжено нахлуване на чети от България в намиращата се под османска власт
Македония.7 Целта е да се предизвика всеобщо въстание в областта и да се привлече
вниманието на Великите сили към неизпълнените членове 23 и 62 от Берлинския
договор, обещаващи реформи в Европейска Турция. Решението за четническата акция е
взето на Първия македонски конгрес. Акцията е организирана и осъществена със
знанието на правителството и монарха, като комитетът смята да използва влошения
имидж на Османската империя в Европа след арменските кланета. Оръжие и
боеприпаси са осигурени от българското военно министерство. (Елдъров, Св., 2015, с.
14) Македонският комитет привлича действащи и запасни офицери от българската
армия, които заедно с някои стари хайдушки войводи от Източна Македония като Кочо
Мустрека, Кочо Лютата, Д. Дядов и Ст. Костов действат. Броят на четниците е около
900, разделени на 7-8 чети и четири отряда: Струмишка дружина от около 160 души,
начело с поручик Петър Начев; „Пирин планина” от около 150 души, начело с Кочо
Лютата и военни ръководители кап. Матров и поручик Антон Бозуков; Трети отряд от
200 души, начело със Ст. Димитров; Четвърти отряд от 65 души, начело с подпоручик
Борис Сарафов, в който влизат четите на К. Ризов, Кочо Муструка и А. Константинов.
(Елдъров, Св., 2015, с. 12)
Към началото на юни 1895 г. четите се съсредоточават в Кюстендилско.
Четвърти отряд преминава границата на 17 юни и навлиза в Неврокопско, а по-късно се
6
Мисля, че е полезно и интересно да цитирам българския изследовател Св. Елдъров , който пише: ” В
мемоаристиката и историографията събитията от лятото на 1895 г. придобиват названието „Мелнишко
въстание” заради дръзкото нападение и превземане на едноименния град. Но всъщност четническата
акция е нахлуване на въоръжени отряди от България без каквато и да е морална, организационна или
военно-техническа подготовка във вътрешността на Македония”. - Елдъров, Св. Четническата акция в
Македония през 1895 г. – Македонски преглед, 2015, кн. 3, с. 14.
7
За четническата акция вж:; Пасков, Р. Четническата акция на македонския комитет през 1895 г. –
Военноисторически сборник, 1981, кн. 3, с. 20 и сл.; Националноосвободителното движение на
македонските и тракийските българи 1878-1944. Т. 2. С., 1999, 73 и сл. Най-пълно и с историографски
обзор в Елдъров, Св. Четническата акция на Македонския комитет 1895. С., 2015.
прехвърля през Пирин в Мелнишко. На 12 юли превзема Мелник, задържа го няколко
дни и на 22 юли се завръща в България. Трети отряд минава границата в Западните
Родопи и води боеве при помашките села Доспат, което е превзето и опожарено,
Барутин и Тъмръш. Струмишката дружина води най-тежките сражения. Тя трябва да
нападне Струмица и да унищожи артилерийското поделение там. Струмишката
дружина минава границата при Царево село на 18 юни. Поручик Начев се разболява и
за да не бъде в тежест се самоубива, а командването е поето от шуменеца Васил
Мутафов8. На 21 юни при с. Карагьозли дружината води сражение и дава една жертва.
Друго голямо сражение става при с. Сушица. То продължава цял ден и струва живота
на осем четници. При село Габрово отрядът е обграден и след ново тежко сражение
пробива обръча с атака, при която загиват десет души, а част от четниците се
разпръсват. На 7 юли 1895 г. Струмишката дружина води сражение при с. Дебочица, в
което загива поручик Мутафов. Командването е поето от поручик Йордан Венедиков,
който със сражения връща оцелелите 75 души в Княжество България. Отряд „Пирин
планина” има за задача да подпомогне Струмишката дружина и участва в боя при с.
Габрово. ((Елдъров, Св., 2015, 12, 16-17; Силянов, Хр., 1933, 55-59.)
За българската външна политика Четническата акция е успех. Тя показва на
Османската империя, че македонското революционно движение е под контрола на
София и може да бъде използвано при продължаващ турски отказ за признаване на
легитимността на българския владетел, отпускане на берати за български владици и
административни реформи. Авторитетът на България е повдигнат и това спомага за
възстановяване на българо-руските отношения. За македонския комитет Четническата
акция е неуспех, който предизвиква разногласия в организацията (Мантарлиев, Й.,
2015, с. 145.), но е и „неизбежната и необходима брънка на освободителната борба,
която хвърля мост между Кресненско-Разложкото въстание през 1878-1879 г. и
Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.”. (Елдъров, 2015, с. 19)
Великите сили очаквано не реагират на повдигането на македонския въпрос и
вместо натиск върху Османската империя оказват натиск върху българското
правителство, което трябва да инструктира окръжните управители да предотвратяват
сформирането на чети за Македония и Одринско. Високата порта издава ираде за
8
Васил Мутафов е роден на 29 август 1868 г. в Шумен. През 1890 г. завършва Военното училище в
София с чин подпоручик. Служи в 5-ти артилерийски полк и в крепостния батальон в Шумен и Видин.
Произведен в чин подпоручик. Влиза във Върховния комитет и участва в подготовката на Четническата
акция. Загива на 7 юли 1895 г. Мутафов пише стихове, част от които са публикувани посмъртно през
1942 г. – Поборническо и културно съзвездие Георги и Нако Мутафови. Съставител Димо Димов.
Шумен, 2004, 124 с.
реформи в европейските вилаети, които са палиативни и остават на хартия. Румъния
използва Четническата акция за разтуряне на македонските дружества и за
ограничаване на дейността на българските обществени и културни институции в
страната. (Мантарлиев, Й., 2015, с. 146)
Мелнишката акция на практика става причина Драгулев да започне да издава
вестник или вестници в Шумен. Първоначално той започва да списва притурки на в.
„Македонски новини” със специални новини по македонското движение. Според
издателите „инициативата на туй толкова есенциялно (за удовлетворяване
общественото любопитство и за ободрение на българския дух) предприятие
принадлежи на частни любители с добрата грижа и на шуменското македонско
дружество, което ще дава само едно морално подкрепление на предприятието”.
Редакцията се е отнесла до разни кореспонденти и се е обезпечила с най-бързи
съобщения и най-навременни новини – едновременно със софийските вестници
„Право” и „Глас македонски”. Предвижда се издаването на притурката да става всеки
ден, щом редколегията получи новини. Целта е да се дават бързи сведения само в
източната част на Княжеството. Не е тайна, че съобщенията от столицата идват бавно, а
те са жадувани от българския народ. Издаването на притурката ще следва хода на
мелнишките събития. Периодичното издание ще се разпраща до македонските
дружества във Варна, Разград, Русе, Силистра, Бургас и Търново, а те от своя страна ще
го разпространяват и продават.
Първата притурка излиза на 17 юли 1895 г. в Шумен и има цена 10 стотинки.
Отпечатана е в печатницата на Димитър Кънчев, а отговорник за изданието е Анастас
Янев, шуменски опълченец от Руско-турската война (1877-1878).
Сред отпечатаните материали е телеграма от Кюстендилско с дата 16-17 юли
1895 г. В телеграмата се дават сведения за водено сериозно сражение в Пирин планина
на 11 юли. На 14 юли четниците водят друго сражение в Горноджумайско. Според
издателя в редакцията на „Македонски новини” пристигат много телеграми с подобно
съдържание, но подробни и точни сведения не могат да се получат, защото границата е
почти затворена.
Друг материал е посветен на смъртта на поручиците Петър Начев и Васил
Мутафов. След тяхната кончина на 16 юли 1895 г. в Шумен е отслужена божествена
литургия в препълнената черква „Свето възнесение” . В чест и слава на героите реч
произнася Г. Балкански. Единодушно се решава в града да се издигне скромен
паметник на загиналите за македонската идея. Издава се специална покана за събиране
на доброволни пожертвования за строежа на паметник. От цялата страна пристигат
съболезнователни телеграми. Сред тях са тези от шуменския кмет Христо Тодоров и
Шуменското македонско дружество.
В притурката е препечатана статия от в. „Черно море”, бр. 164 от 16 юли 1895 г.
Материалът завършва с призива: „…прочие, помагайте, българи, да помагаме на
Македония с каквото можем, даже и с живота си! Пазете се, най-сетне и от властите,
щом Ви пречат.” Авторът на материала според нас е Н. Драгулев 9. Вероятно издателите
намекват, за заплахите от страна на правителството на д-р К. Стоилов към Н. Драгулев,
който е председател на Македонско дружество „Отечество” в морската столица.
Визират се и предписанията до окръжните управители и околийските началници,
окръжните до кметствата и циркулярите до военните началници, с които се забранява
каквато и да е помощ за четническата акция.
Македонският комитет предвижда навлизането на чети и в Одринско. През
април 1895 г. П. Драгулев преминава българо-турската граница и посещава родното
Малко Търново и Одринско с оглед координиране на бъдещите действия. От
предвидените чети само една минава границата в Странджанско. (Пандев, К., 2000, с.
104) ВМК изпраща малка чета, която прекосява границата, престоява три дни в района
на Малко Търново и без да проведе по-активни действия се прибира. На връщане
четниците са арестувани от българските власти в Бургас. (Попаянов, Г. 1939, с. 368)
След въстаническата акция сред дейците на комитета настъпва объркване и
разочарование. В края на декември 1895 г. се провежда Втори конгрес, на който за
председател е избран ген. Данаил Николаев. (Елдъров, Св., 2017, с. 31) Проведените два
конгреса задълбочат кризата. Събранията на македонските дружества стават арена на
ожесточени сблъсъци. По устав в тях могат да членуват и тракийски бежанци. Но както
названията и съставът на ръководствата, така и в набелязваните мероприятия на преден
план е съдбата на Македония. Проличава и намесата на правителството. Всичко това
отблъсква тракийците от членуване в македонските дружества, още повече, че за
тракийските бежанци не се предприемат конкретни мерки, нито пък в централното
ръководство се включват тракийски дейци. (Мантарлиев, Й., 2015, 145-146)
През пролетта на 1896 г. П. Драгулев влиза в конфликт с ВМК. Този път
причината е, че той самоволно и в нарушение изпраща телеграма до премиера К.
Стоилов, с която от името на шуменското дружество се застъпва за младотурски
9
Никола Драгулев (1866-1930), брат на Петър. Завършва Одринската българска гимназия, за кратко
учителства в Чонгора (Бунархисарско, дн. в Турция). По-късно се установява във Варна. Завършва право
в Женева.
емигрант, потърсил убежище в страната и екстрадиран от българските власти. За тази
си постъпка П. Драгулев е подложен на остра критика от върховистите и е освободен от
заемания пост в настоятелството. (Ангелова, Р., 2010, с. 112.)
Така П. Драгулев се премества на работа във Варна. Огорчението от
разногласията в комитета, отношението на правителството на НП към четническата
акция, както и различното отношение към Македония и Одринско от страна на ВМК
кара Драгулев да преподреди своите цели и очаквания за сънародниците ни в Тракия. В
Шумен той действа активно начело на Македонското дружество, списва вестник,
непрекъснато сигнализира, че ръководството на ВМК не изпраща редовна информация
до провинциалните бюра, старае се да поддържа жива националната идея. Вероятно в
тези начинания остава сам и това го кара да търси други пътища за решаване на
българския национален въпрос. Подобни мисли минават и на брат му Никола, който е
председател на Македонското дружество във Варна и редактира там в. „ Народна
самозащита”. (Народна самозащита, Варна, бр. 17-18, 10 май 1895) Месеци по-късно
обаче започват да го шантажират – в двора си намира писмо с обидни думи и патрон от
револвер. Хората от Народната партия на д-р К. Стоилов го заплашват. (Народна
самозащита, Варна, бр. 7, 4 февр. 1895)
Така на преден план излиза въпросът кой на кого изневерява в триъгълника
Драгулев - ВМК - Тракия? Ще продължа наратива с това какво е отношението на П.
Драгулев към ВМК и българската национална кауза на прага на двадесетото столетие.
Във Варна братята Петър и Никола Драгулеви се сближават с Петко Киряков и
инициират създаването на кръжока „Странджа”. (Билярски, Ц, Б. Дряновски, 1995, 225-
251) На 12 май 1896 г. кръжокът прераства в дружество. Приет е устав, избрано е
настоятелство с председател д-р Младен Желязков и подпредседател П. Драгулев.
Появата на дружеството се посреща с неприязън от местното македонско дружество и
ВМК в София, настоява се за негово разформиране и сливането му с македонското
дружество. Предварително още на 29 април 1896 г., варненското македонско дружество
с писмо уведомява ВМК, че някои варненски жители начело с П. Драгулев са провели
вече две събрания за създаване на ново македонско дружество със същата цел. Това
действие на Драгулев се определя като чисто сепаратистко. Писмото е подписано от
председател Христо Стоянов и секретар Д. Мутафов. (Билярски, Ц, Б. Дряновски, 1995,
225-251.)
След учредяването на дружество „Странджа” още на 13 май с. г. ръководството
на Варненското македонско дружество телеграфически донася на ВМК за станалото.
Реакцията на ВМК е светкавична. В писмо до П. Драгулев, се напомня, че причините за
създаването на това дружество са несериозни, че извършеното е в нарушение на
статута, съгласно който в едно и също населено място не могат да съществуват две
македонски дружества. Предупреждава се, че така се разделят силите в общата борба,
нанася се удар в единството на организацията, което е от полза за неприятелите и се
препоръчва да се избегне създаването на второ дружество. (Елдъров, Св., 1990, 44-65.)
Дружество „Странджа” не приема ултимативния тон и натоварва своя
председател П. Драгулев да влезе във връзка с ВМК и да изложи основателните
съображения на одринци във Варна. Така в писмото си до ВМК от 20 май П. Драгулев
подчертава, „че първо, създаденото във Варна дружество „Странджа” не е „второ
македонско дружество”, а самостоятелно сдружение на бежанците от Тракия
(Одринско). Изтъкна се, че във Варна и околията има хиляди тракийски преселници, а
в македонското дружество членуват само два от тях (братята Драгулеви - ? – бел. моя Р.
А.). Следователно македонското дружество с нищо не е заинтересовало одринци.
Второ, във ВМК липсват единство и ясна позиция относно единна македоно-одринска
организация в България. Всички решения на ВМК третират само македонския проблем,
а тракийци са в периферията. Дори във ВМК няма представител на одринци. Трето,
повечето тракийци и особено по–младите искат да имат одринско дружество и то да
работи за ВМК, а не отделни членове с него. Така се създават условия за масово
обхващане на тракийци и активизиране на тяхната дейност. ВМК има шанса да създаде
голяма сила във Варненско. И по-добре така, отколкото тези хора да стоят безучастни
към общия дълг. Освен това се предлага дружество Странджа да бъде прието в състава
на ВМК”.10
От писмото става ясно, че и за миг Драгулев не се опитва да раздели понятията
Тракия и Македония или да внесе раздори и разцепление в организацията. Целта му е
Одринско да заеме полагащото му се място в инициативите на ВМК, българското
правителство и Великите сили. ВМК обаче продължава да вижда в дружество
„Странджа” само сигнал за нарушено единство. Това се подсилва и от
непримиримостта на варненското македонско дружество (което неотдавна беше
ръководено не от кого да е, а от Н. Драгулев). В писмо до ВМК от 29 май то изтъква, че
дружество „Странджа” разделя силите в града. ( Филчев, Ив., 2007, с. 21.) И отново
следва телеграфически протест на настоятелството на дружество „Странджа” до ВМК
против оскърбителното поведение на местното македонско дружество към одринци.
10
Цитирано по: Филчев, Ив. Тракийският въпрос …, с. 21.
Посочва се, че дружество „Странджа” има вече 500 членове и те желаят да знаят какво
е отношението на ВМК като негов орган, за да установят единство. В краен случай то
ще направи онова, което е полезно за неговото съществуване. Междувременно П.
Драгулев е избран за председател на дружество „Странджа”. ( Филчев, Ив., 2007, с. 21.)
Върховният комитет не приема споразумение на основата на предложените
условия и това довежда до решението на ръководителите на дружество „Странджа”
окончателно да прекъснат връзките с ВМК и да започнат изграждането на своя
организационна структура, предимно в югоизточната част на страната, където е
съсредоточена главната маса на преселниците от Одринско. Въпреки трудностите се
стига до Учредителния конгрес на Дружество „Странджа”, който се провежда на 19
февруари 1897 г. в Бургас. Предвид темата следва да се отбележи само потвърждението
на чл. 4 от устава, че дружеството е съставна част от общата македоно-одринска
организация. В работата на конгреса не се демонстрира дух на недоверие и сепаратизъм
спрямо организациите и дейците на освободителното движение в Македония.
Напротив, изразява се тревога и недоволство от съществуващата вражда и разделение
между тях. Оттук и опасението раздорите да не доведат до липсата на организация.
Изпратена е поредна телеграма до ВМК с пожелание за единство в редиците на борците
за свобода. В избраното централно ръководство Драгулев заема полагащото му се
председателско място. (Генадиев, Г., Сл. Славов, 2015, с. 122; Капитан Петко войвода
…, 167-169)
Петър Драгулев се включва и в оформената на тракийския конгрес тайна
революционна група, която да има за задача да подготви и изпрати чета в Одринско. На
25 април 1897 г. чета, начело с войводата Минчо Томов навлиза в Странджа планина, в
Малкотърновско, води сражения с турския аскер и през есента се разпуска. През април
с.г. навлиза в Лозенградско и малката чета на Димитър Стамчев. Това повдига духа на
българското население и всява респект пред турската власт. (Попаянов, Г., 1939, с. 372)
По-нататъшното изпращане на чети в Тракия се преустановява не само поради липса на
материални средства, но и поради възраженията и съпротивата на ВМОРО. С Драгулев
се срещат и водят разговори в тази насока Гьорче Петров и Лазар Димитров. Става
ясно, че претенциите на „Странджа” за Одринско са същите, каквито на Върховния
комитет за Македония. (Филчев, Ив., 2007, с. 26)
За лоялността на централното ръководство на дружество „Странджа” по
отношение на ВМК можем да се позовем на статия на в. „Странджа” от 29 август 1898
г. В нея четем: „ Постъпват предложения за втори конгрес (на тракийци – бел.моя Р.
А.). Мотиви: ВМК и Македонския конгрес са разглеждали и решавали въпроса за
автономия само на Солунски, Битолски и Скопски вилает. За Одринско нищо не е
споменато в доклада, а конгресът с него не се е занимавал. Следователно одринци сами
трябва да размислят какво да правят. Бихме приели това предложение, ако въпросът не
е много сложен. Но едно наше самостоятелно решение ще отритне ВМК и ще му нанесе
морален удар, както са направили много отцепници македонци. А ние не искаме да
кажем, че той лъже, като твърди, че защитава и интересите на Одринско. Най-разумно е
да изчакаме, да изучим по-добре работите и тогава да решим за втори конгрес. Ние не
желаем да се отцепваме от единно македоно-одринско движение.” (Странджа, бр. 4, 23
ноември 1897)
Нещо повече по повод на свикания на 1 май 1899 г. Македонски конгрес, в
уводната статия на в. „Странджа” четем:: „По дух и дела ние (тракийците – б.а., Р. А.)
сме за македонското дело. Разделят ни само техните междуособици и принципиални
подразделения. Ако конгресът премахне грозната язва и измъкне македонската
организация от пропастта, ние сме в нейните сгъстени редици. Ние сме в обятията на
македонската организация и с най-голямо усърдие ще залягаме за преуспяването й.
(Странджа, бр. 12, 11 април 1899)
В края на 1899 и началото на 1900 г. обстановката в страната бързо се променя.
Националноосвободителното движение се разраства, организирането на въстание в
Македония и Одринско излиза на преден план. Това налага обединение на всички
фактори – вътрешни и външни. Утвърждава се ВМОРО, стабилизира се ВМК в София,
обединителни тенденции се забелязват и сред дейците на дружество „Странджа”. Така
започват за възникват нови организационни структури, а именно македоно-одрински
дружества. Драгулев не одобрява този процес, а и позицията му е някак странна. На 25
август 1899 г. в писмо до Георги Кондолов той препоръчва да не се бърза с
обединяването с македонци, докато самите те на са се обединили, въпреки че той лично
и заместник-председателя М. Ковачев са едновременно членове и на македонското
дружество. (Пандев, К., 2000, с. 247)
Македоно-одринското дружество във Варна е създадено на 19 септември 1899 г.
През същия месец в града пристига председателят на ВМК Борис Сарафов. Целта – по-
скорошно обединение на двете дружества. За реализирането на идеята във Варна е
изпратен и специален пратеник на ВМК – Атанас Мурджев и то с неограничена права.
Сливането на двете формации става на 19 февруари 1900 г., като по нареждане на Б.
Сарафов дружество „Странджа” прекратява дейността си11 от 1 март 1900 г. и последва
предаване на отчетите и архива на „Странджа”. (Филчев, Ив., 2007, 36-37)
Епилогът – година по-късно, на 24 ноември 1901 г. настоятелството на
Варненското македоно-одринско дружество подава колективна оставка поради
настъпилия упадък и раздори в дружеството. И кой е виновния – според ръководството
за всички неблагополучия вина носи П. Драгулев. Нещо повече – предлагат за това той
да бъде изключен от македоно-одринското дружество. (Ангелова, Р., 2010, с. 116.)
Каква ирония на съдбата – да поставиш основите на две организации – ВМК и на
дружество „Странджа”, да работиш за поробеното население в Македония и Тракия, да
списваш и поддържаш три вестника – „Македонски новини”, „Свободна Македония” и
„Странджа”, да живееш с националната идея и да останеш извън редиците на
патриотичната организация, точно когато тя променя наименованието си на Върховен
македоно-одрински комитет, когато в ръководството й е избран представител на
тракийци – Георги Минков и когато революцията се определя като най-верния път за
освобождението на Македония и Одринско.
Още през 1896 г. на страниците на в. „Странджа” Драгулев ще публикува уводна
статия „Какво трябва да ни въодушевлява?” В нея се подчертава, че твърде често се
говори за „отечество”, „свобода”, „революция” – това са високи и свещени идеали, но
робът не ще думи, иска дела. Трябва да се вдъхновяваме от искреното желание да
помогнем в борбата на своето отечество. Не да се ръководим от лични облаги, а да
служим искрено и предано до саможертва. Патриотичната дейност не бива да се
свързва с безсмислен и необуздан фанатизъм. Само ония народи са щастливи, които
имат труженици, дълбоко проникнати от техните висши отечествени идеални и които
свято и безкористно служат на тези идеали”. (Странджа, бр. 8, 25 юли 1896.) Така
Драгулев, макар и изключен от македоно-одринския комитет, ще бъде щастлив и
дълбоко огорчен, че допринася със своите сили и възможности за справедливата кауза
на поробеното християнско население в Европейска Турция, независимо дали то е
македонско или тракийско, та нали всички са чада на майка България.
Години по-късно Драгулев продължава да доказва, че милее за целокупна
България. Той дава банкет в ресторант „Европа” след приключване на конгреса на

11
С това приключва четиригодишната сепаративна дейност на одринци и се открива пътят за
масовизиране и консолидиране на македоно-одринското движение. Според Св. Елдъров „Драгулев и
дружество „Странджа” могат да бъдат разгледани като представители на върховизма в неговия
ембрионален стадий и индикират за една основна слабост на македоно-одринското движение в България
– натоварването на легалните организации със задачите на въоръжената борба. Това затормозява
нормалното им функциониране”. – Елдъров, Св. Дружество „Странджа” …, с. 65.
одринци във Варна, взема дейно участие в подготовката на Илинденско-
Преображенското въстание, събира средства, закупува оръжие, боеприпаси, облекло,
набира четници, помага за настаняването и приютяването на хилядите бежанци. Всичко
това, макар да не е обичан от адвокатската колегия (заради професионалното
съперничество), от издателската гилдия (заради борбата за абонати), от партийните си
опоненти (той е прогресивнолиберал, а във Варна доминират народняци, либерали и
демократи), от мнозина и по различни причини. Тези отношения и някои черти от
характера на Драгулев, макар и да внасят отражение в дейността му, не би следвало да
се приемат за водещи, защото определящо в живота на Петър Драгулев е службата на
националния идеал и целокупна България.

І. Извори
Държавен вестник, бр. 137, 30 юни 1894.
Darzhaven vestnik, br. 137, 30 yuni 1894.
Народна самозащита, бр. 7, 4 февруари 1895.
Narodna samozashtita, br. 7, 4 fevruari 1895.
Народна самозащита, бр. 17-18, 10 май 1895.
Narodna samozashtita, br. 17-18, 10 may 1895.
Позвънете. Новини, бр. 66, 20 март 2004.
Pozvanete. Novini, br. 66, 20 mart 2004.
Странджа, бр. 4, 23 ноември 1895.
Strandzha, br. 4, 23 noemvri 1895.
Странджа, бр. 8, 25 юли 1896.
Strandzha, br. 8, 25 yuli 1896.
Странджа, бр. 12, 11 април 1899.
Strandzha, br. 12, 11 april 1899.
Търговски фар, бр. 327, 26 януари 1912.
Targovski far, br. 327, 26 yanuari 1912.
Търговско-промишлена защита, бр. 755, 11 май 1927.
Targovsko-promishlena zashtita, br. 755, 11 may 1927.

ІІ. Литература
Ангелова, Р. Миналото на Шумен (1878-1912). Велико Търново, 2011.
Angelova, R. Minaloto na Shumen (1878-1912). Veliko Tarnovo, 2011.
Ангелова, Р. Петър Драгулев, Македония и шуменския периодичен печат. – Македонски
преглед, 2010, кн. 1.
Angelova, R. Petar Dragulev, Makedoniya i shumenskiya periodichen pechat. – Makedonski pregled,
2010, kn. 1.
Билярски, Ц., Б. Дряновски. Документи на Одринското дружество „Странджа” във Варна (1896-
1898). – Известия на Държавните архиви, 1995, кн. 69.
Bilyarski, Ts., B. Dryanovski. Dokumenti na Odrinskoto druzhestvo „Strandzha” vav Varna (1896-
1898). – Izvestiya na Darzhavnite arhivi, 1995, kn. 69.
Българският периодичен печат 1844-1944. Анотиран библиографски указател. Т. І. С., 1962.
Balgarskiyat periodichen pechat 1844-1944. Anotiran bibliografski ukazatel. T. І. S., 1962.
Българският периодичен печат 1844-1944. Анотиран библиографски указател. Т. ІІ. С., 1962.
Balgarskiyat periodichen pechat 1844-1944. Anotiran bibliografski ukazatel. T. ІІ. S., 1962.
Генадиев, Г. Бежанците във Варненско 1878-1908. С., 1998.
Genadiev, G. Bezhantsite vav Varnensko 1878-1908. S., 1998.
Генадиев, Г., Сл. Славов. 130 години Македонско дружество – Варна. – Македонски преглед,
2015, кн. 1.
Genadiev, G., Sl. Slavov. 130 godini Makedonsko druzhestvo – Varna. – Makedonski pregled, 2015,
kn. 1.
Драгулевият род. Основатели и деятели на дружеството. – В: Корени от Тракия. Съставител Хр.
Стоева. Варна, 1996.
Draguleviyat rod. Osnovateli i deyateli na druzhestvoto. – V: Koreni ot Trakiya. Sastavitel Hr. Stoeva.
Varna, 1996.
Елдъров, Св. Дружество „Странджа” и Македоно-Одринското революционно движение (1896-
1900). – Военноисторически сборник, 1990, кн. 5.
Eldarov, Sv. Druzhestvo „Strandzha” i Makedono-Odrinskoto revolyutsionno dvizhenie (1896-1900).
– Voennoistoricheski sbornik, 1990, kn. 5.
Елдъров, Св. Четническата акция в Македония през 1895 г. – Македонски преглед, 2015, кн. 3.
Eldarov, Sv. Chetnicheskata aktsiya v Makedoniya prez 1895 g. – Makedonski pregled, 2015, kn. 3.
Елдъров, Св. Четническата акция на Македонския комитет 1895 г. С., 2015.
Eldarov, Sv. Chetnicheskata aktsiya na Мakedonskiya komitet 1895 g. S., 2015.
Елдъров, Св. Македоно-одринските дружества в България 1878-1912. – Македонски преглед,
201, кн. 4.
Eldarov, Sv. Makedono-odrinskite druzhestva v Balgariya 1878-1912. – Makedonski pregled, 201, kn.
4.
Енциклопедия България. Т. 2. С., 1981.
Entsiklopediya Balgariya. T. 2. S., 1981.
Живков, Св. Прогресивнолибералната партия в България: с Русия политика не правим! 1899-
1920. С., 2014.
Zhivkov, Sv. Progresivnoliberalnata partiya v Balgariya: s Rusiya politika ne pravim! 1899-1920. S.,
2014.
История на България (1878-1903). Т. VІІ. С., 1991.
Istoriya na Balgariya (1878-1903). T. VІІ. S., 1991.
Капитан Петко войвода. Сборник от документи и материали. Варна, б.г. Съставител и бележки
Борислав Дряновски.
Kapitan Petko voyvoda. Sbornik ot dokumenti i materiali. Varna, b.g. Sastavitel i belezhki Borislav
Dryanovski.
Мантарлиев, Й. Македония в българския национален календар през 2015 г. – Македонски
преглед, 2015, кн. 1.
Mantarliev, Y. Makedoniya v balgarskiya natsionalen kalendar prez 2015 g. – Makedonski pregled,
2015, kn. 1.
Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Т.
2. С., 1999.
Natsionalnoosvoboditelnoto dvizhenie na makedonskite i trakiyskite balgari 1878-1944. T. 2. S., 1999.
Пандев, К. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903 г. С.,
2000.
Pandev, K. Natsionalnoosvoboditelnoto dvizhenie v Makedoniya i Odrinsko 1878-1903 g. S., 2000.
Пасков, Р. Четническата акция на Македонския комитет през 1895 г. – Военноисторически
сборник, 1981, кн. 3, с. 20.
Paskov, R. Chetnicheskata aktsiya na Makedonskiya komitet prez 1895 g. – Voennoistoricheski
sbornik, 1981, kn. 3, s. 20.
Поборническо и културно съзвездие Георги и Нако Мутафови. Съставител Димо Димов.
Шумен, 2004, 124 с.
Pobornichesko i kulturno sazvezdie Georgi i Nako Mutafovi. Sastavitel Dimo Dimov. Shumen, 2004,
124 s.
Попаянов, Г. Малко Търново и неговата покрайнина. Бургас, 1939.
Popayanov, G. Malko Tarnovo i negovata pokraynina. Burgas, 1939.
Преображенското въстание. Статии и документи. С., 1955.
Preobrazhenskoto vastanie. Statii i dokumenti. S., 1955.
Силянов, Хр. Освободителните борби на Македония. Т. І. Илинденското въстание. С., 1933.
Silyanov, Hr. Osvoboditelnite borbi na Makedoniya. T. І. Ilindenskoto vastanie. S., 1933.
Симеонова, Р. Българо-македонската лига в Русе. – Военноисторически сборник, 1993, кн. 5.
Simeonova, R. Balgaro-makedonskata liga v Ruse. – Voennoistoricheski sbornik, 1993, kn. 5.
Стоева, Хр. В души изгрява ни завета. Варна, 1993.
Stoeva, Hr. V dushi izgryava ni zaveta. Varna, 1993.
Филчев, Ив. Тракийският въпрос и тракийското движение в България. С., 2007.
Filchev, Iv. Trakiyskiyat vapros i trakiyskoto dvizhenie v Balgariya. S., 2007.
Хараланова, Б. Неизвестни моменти от просветната, културната и политическата дейност на
Георги Димитров Балкански. – В: Известия на Исторически музей Шумен. Книга ХV. Шумен,
2014, 307-316.
Haralanova, B. Neizvestni momenti ot prosvetnata, kulturnata i politicheskata deynost na Georgi
Dimitrov Balkanski. – V: Izvestiya na Istoricheski muzey Shumen. Kniga HV. Shumen, 2014, 307-
316.

Росица Ангелова, професор, д-р, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, Р

България, rosi_angelova@abv.bg