Китайския Wanli /Уанли/ императорски период продължава от 1573 до 1620г.

Кой всъщност е бил Уанли?

Императорът Уанли е роден на 4 септември 1563 и починал на 18 август 1620 г. Личното му

име е Жу Иижун и е 13-и император на династията Мин в Китай. Качва се на трона на 10
годишна възраст. "Уанли" буквално означава "десет хиляди календара". Той е третия син на
император Лунцин. Управлява дълго-цели 48 години (1572-1620 г.) и е най-дълго царуващия
сред всички императори на династията Мин като става свидетел и на постепенния ѝ упадък.
През първите десет години от управлението си той е подпомогнат от главния си секретар
Джан Юджен, който управлява страната като регент на Иижун. През този период императорът
Уанли дълбоко зачитал Джан като наставник и ценен министър. Стрелба с лък, конен спорт и
калиграфия били някои от любимите забавления на Уанли.

След смъртта на Джан Юджен, императорът Уанли решава да поеме пълен личен контрол над
правителството. По време на тази ранна част от управлението си той се показва като
компетентен и старателен император. Като цяло икономиката продължава да просперира и
империята остава силна. За разлика от последните 20 години от управлението си, императорът
Уанли по това време все още присъства на всяка сутрешна среща и обсъжда държавните дела.

Първите 18 години от епохата на Уанли са доминирани от три войни, с които той се справя
успешно. След приключванео на последната от тези три войни, императорът Уанли се оттегли
от активното участие в управлението. Практика, която продължила и през останалата част от
управлението му, когато станал напълно отчужден от императорската си роля. Обръщал
специално внимание предимно на строителството на собствената си гробница.

През този период нa царуване възход бележи производството и масиран износ на

порцеланови съдове с кобалтова живопис за Европа, известни като "Kraak" - наименованието
идва от португалското ”caraque” или холандското „kraken” /кораб за превозване на стоки за
продажба/. Това е името на корабите, които доставили първите партиди от китайски съдове на
стария континент.

Много експерти смятат, че порцелана за западния пазар е с по-ниско качество, като рисунките
били изографисани небрежно. Европейските търговци копирали стила и пуснали в
производство продукти с нова форма за съдове присъщи за местния бит-солници, свещници и
др.

Най-често срещаната кобалтова украса на Kraak порцелана е разделението на рисунките в

сегменти с пейзажни мотиви, стилизирани изображения на растения /най-често божури и
хризантеми/ и птици. Човешки фигури се срещат много рядко. Символи за щастие от Будизма и
Даоизма се използват за периферна украса по съдовете.

Експортният порцелан се оценява много по-ниско от този, изготвен за вътрешния китайски

пазар. Само отделни редки колекционерски екземпляри достигат по-висока цена.

Тези съдове, често са включвани в холандски натюрмортни картини като символ на лукс .
Пример за това са картини на Jan Davidsz de Heem.
Колекциите включват чинии, купи, чаши и вази.

Краак порцелана е бил закупуван за домакински практически цели, но някои изделия са имали
и декоративен характер.

Съдовете са формовани, тънки, произведени в кратки срокове и често пъти глазурата по

краищата им се изтърква лесно.

Днес научаваме много неща за изделията Краак чрез археологически морски находки от
потънали кораби.