Наскоро Путин изнесе един доклад-обръщение към Федералния съвет, към горната камара

на руския парламент, и той там на пръв поглед без явна необходимост каза една
ключова постановка, която веднага беше забелязана. Той каза, че тези, които воюват
сега на украинска територия, са бъдещите управленци на Русия. Т.е. всички постове в
руската управленска машина, а те са 15 етажа там в структурата на държавната
управленска бюрокрация, то е огромно количество позиции, са запазени за тези, които
днес воюват. Това е путиновският начин да реши кадровия въпрос, който винаги е бил
горещ и дори болезнен в Русия. Още от края на Руската империя в годините на Николай
II се е обсъждал въпросът как да бъде подменен елитът. То е защото Русия тогава е
била съсловно общество, а и досега има спомени от съсловност. И в тази социално-
класова, но и съсловна руска държавност, тъй като и класовият елемент, и съсловният
елемент се преплитат, изведнъж става ясно, кой е този, който ще дойде утре да
наследи властта, за кого е запазена властта. Това е решаване с един удар на един от
най-болезнените въпроси за Руската федерация. И така Путин заяви, и това звучи като
ангажимент и като обещание, като заричане, че тези, които днес воюват, утре са
бъдещите управленци на цялата страна, че няма такъв пост в руската държавна машина,
почвайки от общинското ръководство и завършвайки със сенаторския пост, който да не
е открит и запазен за днешните военни в Украйна. По подобен начин този въпрос е
решаван в 1924, 1925 и 1926 година след смъртта на Ленин в руската болшевишка
партия. По същия начин въпросът е решаван със запазване на места за военни след
края на Втората световна война, когато Сталин още е бил жив, когато идващите от
фронта направо са били канени в канцелариите и зад бюрата да заемат управленски
позиции. Това е фундаментална промяна на руската социално-класова и съсловна
структура.