Professional Documents
Culture Documents
Неутрална зона с Александър Валдман разговор с Дарина Григорова
Неутрална зона с Александър Валдман разговор с Дарина Григорова
- Добър ден, драги приятели, вие сте с телеканала на Александър Валдман, телеканал
за хора, които могат и обичат да мислят. Програмата е "Неутрална зона" и с огромно
удоволствие искам да представя днешния гост – за първи път в нашия ефир имаме гост
от България, известният български учен, историк, Дарина Григорова. Дарина, радвам
се да Ви поздравя, добър ден.
Дарина, искам да започна нашия разговор с Вас, естествено, като специалист по руска
история, с една много забележителна Ваша книга, голям труд – книгата се казва
„Руският феникс между съветското минало и евразийското бъдеще“. Ще приведа един
цитат, не от книгата, а от анотацията към нея, цитирам: „Новата книга на Дарина
Григорова е посветена на феномена на руския феникс, на падението и възраждането на
руската държавност в промеждутъка между 1991 и 2014 година, в дълбока историческа
ретроспектива на политическите, социалните и националните процеси, протичащи в
пост-съветското пространство. Но най-важното – Дарина Григорова, като истински
учен, не се стреми да прикрива историческите факти със смокиново листо и
политкоректност, а нарича нещата с техните имена. Честна история от честен историк
на страниците на тази книга.“ Край на цитата.
Аз, разбира се, съм за голяма Европа, а не за голяма Евразия, ако ме питате, но
тенденцията на европейския залез се ускорява. Специалната военна операция (СВО) е
имперски обрат за Русия – след Крим, след Сирия, когато тя излезе на Средиземно
море, и сега, когато тя защитава своите. Това е, струва ми се.
- Не бих казала. В някои отношения това е било "вестернизация", както той я нарича,
това е било неизбежно за Русия. Петър I е направил империя, родила се е Руската
империя. Но ми се струва, че Русия гледа на себе си през Европа, а това е, даже
можем го наречем идолопоклонническо отношение. И историческата си периодизация
Русия прави през европейската история, и всичко останало. Това е вредно мислене,
защото руската култура е европейска и Русия е част, своеобразна, но част, от
европейската цивилизация. Затова, оттласкването от Европа ще бъде за нея някак
освежаващо за мозъка, струва ми се, пречистващо мозъка. Още повече, че Европа
изобщо не приема Русия. Съвсем никак. Русия се протяга, а Европа гнусливо гледа на
ресурсите и на всичко. Ако трябва да обобщим, Западът е колониален и това винаги е
било отношението към Русия, а руснаците някак наивно се стремят към европейската
култура, която вече е в миналото, за съжаление.
- Ако говорим за този човек, Лебедев, Сибирския барон – може би тук все пак е
заложено желанието на Британия да раздели Русия на колкото е възможно повече хапки?
- Безспорно, това е толкова банално, така да се каже, даже Петлюра е писал за това,
че той е съдействал за разделянето на Русия и за освобождаването на Европа от
руската заплаха. Тоест, това е стара-стара мечта, Британия е част от тази мечта, но
тя се цели точно в Сибир, а не в друга част от Руската империя, виждате ли, това ми
се стори неслучайно. Аз не знам каква е личността на този барон, но символиката тук
е много важна. А разделянето на Русия е стратегическа цел на така наречения
колективен Запад и никой не го крие, впрочем.
- Сега за още една славянска нация – белорусите. В едно интервю, Ваше интервю от
2020 г., анализирайки белоруската цветна революция, Вие казвате, че събитията в
Беларус са репетиция за предстоящите протести в Русия. Дарина, две години по-късно
стана ли Вашата прогноза още по-актуална?
- Дарина, сега искам да премина към друга тема. Подготвяйки предаването, четох
много Ваши работи, статии, интервюта и ме заинтригува много сериозна статия, даже
бих казал не статия, а изследване, наречено „Русофобията в Русия“, от 2019 г., от
която ще преведа цитат, написан от Вас в заключението на статията: „Русофобия? Няма
страшно, поне докато властта не я възприеме като официална политика. Руската
русофобия без подкрепата на властта ще остане маргинално и специфично
умонастроение, преди всичко на част от елита, без значение кой – съсловен,
финансов, класов, научен елит – защото е вярно наблюдението на Фьодор Тютчев, че
главният гарант на руското начало е държавата или властта, върховната руска власт,
оттук и отговорността лежи върху властта, а не върху русофобите.“ Край на цитата. И
тук имам към Вас няколко въпроса. Първо, доколко принципно русофобията в самата
Русия се различава от русофобията в днешния свят, преди всичко в Европа, а и в
Америка в не по-малка степен. Съгласна ли сте, че съвременната русофобия, както и
културата на отмяна на Русия, са аналог на нацистикия или европейския
антисемитизъм? Казвайки, че отговорността лежи на властите, а не на русофобите,
имате предвид, че властта създава условия за нейното възникване между корупцията и
бюрокрацията, излишната администрация и т.н., или това е нещо друго? Извинете за
дългия въпрос.
- Не, благодаря Ви, Александър, за въпроса, това наистина е много интересно явление
– руската русофобия. Но причините за тези две явления – русофобията на Запада, на
западния свят и руската русофобия – са различни. Русофобията в западния свят се
основава, основната й причина е страхът от Русия, защото тя е непредсказуема, тя не
се подчинява, от една страна, а от друга страна това е онова колониално очакване на
руските ресурси и възприемането им като свои – това е нещо мое, което по някаква
причина още не е дошло при мен – някаква ментална надменност.
Русофобията на западния свят винаги е била прицелена в руската държава, тоест това
е критика към лошото самодържие в 19 век, сега е към путинизма. Обичайният рефрен е
„ние обичаме руската култура, но ненавиждаме режима“. Това беше до 24 февруари,
после вече настъпи тотална русофобия, когато вече и Достоевски не обичат, и Пушкин
не обичат, и свалят руски опери – тоест, това вече е лицето, всички маски паднаха и
това е истинското лице.
- Братушките са били и винаги ще бъдат, това няма да изчезне, това обръщение към
руснаците няма да изчезне. От времето на 19 век до сега то стои. То изчезна от
средствата за масова информация, от политическата реторика, безспорно, защото има
огромен разлом между така наречения политически елит и народа и обществото. Има,
разбира се, и един малък процент от интелигенцията, който е ултра-атлантически, но
това по-скоро изглежда служебно, даже не идва отвътре, това не е идейно състояние,
а е работно състояние. Русофобията е бизнес, не само за политиците, за съжаление.
Отношението на съвременните българи към Русия, има едно великолепно стихотворение
на българина Дончо Дончев, написал го е през 90-е години, и то е много познато в
Русия и даже има и песен по него, струва ми се: „Не пипайте Русия, господа“. Ето
това стихотворение показва отношението на българите, на мнозинството българи. Що се
отнася до Първата и Втората световни войни, причината беше нашата „Украйна“ – това
е Македония.
- Дарина, ако резюмираме спора между русофили и русофоби, кого бихте нарекли
победител днес? Кой побеждава?
- Дарина, кажете моля, има ли днес разбиране в България, има ли някакви политически
сили, които разбират, че налаганите от Европа санкции срещу Русия убиват в голяма
степен европейската икономика, в това число, естествено, и българската? Не просто я
убиват, за да я убият, а убиват конкурента на Съединените щати?
- Не, Александър, не Вие сте циник, а реалността е цинична. Защото Евросъюзът сам
се превръща в анти-Европа. И Европа капитулира духовно, с пост-християнството –
това е най-чиста духовна капитулация. След нея последва геополитическа капитулация,
десуверенизация, Европейският съюз не е суверенен, а сега се провежда и
икономическа суицидна политика на санкции, която води до деиндустриализация,
всъщност даже САЩ използват стратегията на Рейгън срещу СССР, но този път срещу ЕС.
Това е икономическа война като обратен мат – те заставят Евросъюза да се самоубие с
тези санкции и никой не възразява. Всички разбират, независимо от неграмотността на
еврочиновниците, те не са невменяеми, рабират защо се случва всичко това. Но, никой
не се съпротивлява, с малки изключения, Орбан все още държи фронта. Но една птичка
пролет не прави, все пак. И като цяло Европейският съюз сега е като някакъв
колективен Горбачов и резултатът ще бъде "катастройка", ако перефразираме по
Зиновиев, към това върви всичко. И това е част от стратегията за зануляване,
зеления дневен ред – даже и да нямаше Украйна, зеленият дневен ред е разрушителен.
Сега Украйна и русофобията са много удобно обяснение за същата тази глобалистка
тенденция, която разрушава идеята за Обединена Европа. Точно така ми се струва.
- Благодаря.
- Благодаря ви, приятели, че бяхте с нас, всичко най-добро, бъдете здрави, гледайте
нашия канал, с нас наистина е интересно.