Ако се повтори парадигмата на Сталин, това значи, че ще бъде успешна, защото по

времето на Сталин този въпрос беше решен. Но вие сте прави, това е сериозен въпрос,
който трябва да бъде решаван, за да не носи отрицателни последици. Работата е там,
че първото съображение, което се има предвид при назначаване на отговорен пост на
някакъв кандидат за този пост, това е неговата политическа лоялност и политическа
пригодност. Веднага след това обаче се появява въпроса за неговата компетенция. И в
средата на 20-те години на миналия век, и в средата на миналия век, някъде след
края на войната, този въпрос е решаван със създаване на огромна мрежа от учебни
институции, които имат за цел да ограмотяват кадрите. Така е било в Русия. В
България също при голямата смяна около 9 септември 1944 година, миналия век, по
същия начин новите кадри е трябвало да бъдат обучавани. Но във всички случаи актът
на тяхното назначаване идва от гледна точка на политическата целесъобразност и
възможност. В Русия вече са започнали да изграждат специални управленски академии
за подготовка на бъдещи управленски кадри. Те още не са готови в цялостния си обем,
но въпреки това тях ги има. И аз предполагам, че те ще подходят по същия начин.
Разбира се, всичко това ще стане, ако войната се развива по досегашния начин. Но
докато една война не е завършила, ние все пак не можем да знаем твърдо, как ще
завърши. Аз отдавна съм загубил интерес към военнотехническия аспект на войната,
защото си казвам, че всяка война е последователност от настъпление и отстъпление. В
момента ме интересува, и това е особено важно, политическият извод и изход от тази
война. Трябва да видим, как ще завърши войната, но в кой от трите възможни варианта
ще се спре войната, за да можем да прогнозираме по-точно и бъдещето на Русия.