ÂÎÉÍÀÒÀ È ÌÈÐÚÒ ­ ÌÈÍÀËÎ, ÍÀÑÒÎßÙÅ,

ÏÐÅÄÈÇÂÈÊÀÒÅËÑÒÂÀ

ÄÎÊËÀÄÈ ÎÒ ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀ ÍÀÓ×ÍÀ ÊÎÍÔÅÐÅÍÖÈß

22 þíè 2018 ã.
 ÂÅËÈÊÎÒÚÐÍÎÂÑÊÈ ÓÍÈÂÅÐÑÈÒÅÒ
„ÑÂ. ÑÂ. ÊÈÐÈË È ÌÅÒÎÄÈÉ“
ÈÑÒÎÐÈ×ÅÑÊÈ ÔÀÊÓËÒÅÒ

ÂÎÉÍÀÒÀ È ÌÈÐÚÒ – ÌÈÍÀËÎ,

ÍÀÑÒÎßÙÅ,
ÏÐÅÄÈÇÂÈÊÀÒÅËÑÒÂÀ

ÄÎÊËÀÄÈ ÎÒ
ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀ ÍÀÓ×ÍÀ ÊÎÍÔÅÐÅÍÖÈß
22 þíè 2018 ã.

Óíèâåðñèòåòñêî èçäàòåëñòâî „Ñâ. ñâ. Êèðèë è Ìåòîäèé“

Âåëèêî Òúðíîâî, 2021
СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор ..................................................................................... 7

Живко Жеков. Войната и мирът в Античността –

митове, идеи и реалности ...................................................... 9
Мария Лазарова. Война и „мир“ в Съединените
американски щати: бунтовете в Мемфис и Ню Орлеанс
от май и юли 1866 г. .............................................................. 30
Хари Казанджиев. За подготовката на Балтийската
кампания на британския военноморски флот по
време на Кримската война (1854–1856) .............................. 45
Павлин Чаушев. Изработка и произход на
сливенското шишане ............................................................. 57
Йордан Минчев. Между войната и мира.
Дейност на Иларион Ловчански и Кюстендилски по
време на Разловското въстание и Руско-турската война ...... 65
Драгомир Йорданов. Нереализиран план на генерал
М. Д. Скобелев за действията на руската армия
след падането на крепостта Плевен ..................................... 78
Анастасия Пашова. Петър Воденичаров. Между
„Магическото слово „война“ беше произнесено
и „Войната е ужасно зло“: Начало на женската мемоарна
памет за Руско-отоманската война (1877–1878 г.) ................ 88
Марияна Пискова. „Юлия Вревска“ – другият филм
за Руско-турската война (1877–1878) ................................. 105
Петко Ст. Петков. Войната и мирът в официалните
празници на българската държава (1879–2018 г.) .............. 120
Нурие Муратова. Туристическото движение в България
след 1944 г. и местата на паметта
за Руско-турската война ...................................................... 151
Милена Ангелова. Панорамата и визуалният наратив
за войната. Случаят „Плевенска епопея“ ........................... 164
Драгомир Георгиев. Капитан Марин Василев Дандиш –
живот в името на България ................................................ 177
5
 ÂÎÉÍÀÒÀ È ÌÈÐÚÒ Â ÀÍÒÈ×ÍÎÑÒÒÀ – ÌÈÒÎÂÅ,
ÈÄÅÈ È ÐÅÀËÍÎÑÒÈ
Æèâêî Æåêîâ
Âåëèêîòúðíîâñêè óíèâåðñèòåò
„Ñâ. ñâ. Êèðèë è Ìåòîäèé“, Áúëãàðèÿ

ã
WAR AND PEACE IN ANTIQUITY – MYTHS,
IDEAS, AND REALITIES
Zhivko Zhekov
St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo, Bulgaria

Abstract: The concept of war and peace can be seen in many different
ways. In this case, the emphasis is on military-civilian relations. Another
object of analysis is the influence of the military organization on statehood,
which in its turn combines the two principles of war and peace, finding
itself continually in one or the other condition. The analysis shows that
the war has a huge impact on the lives of ancient people. It in many cases
has a decisive influence on the development of historical processes at
different levels in ancient societies, but here it is to be said, that war can
not be separated from the peaceful periods of life in their different
manifestations. In this case they are not dealt with in the context of a
formally concluded peace treaty or truce, but are analyzed in a wider
context related to this part of people’s lives, which is not directly related
to the war. The military and the peaceful way of life are in a direct and
continuous relationship and interaction.
Keywords: war, peace, military, civilian, state, ancient people.

Концепцията за войната и мира може да се разглежда в много

и най-различни аспекти. В конкретния случай акцентът е поставен
върху отношенията военни – цивилни в случаите, в които ги има.
Друг обект на анализ е влиянието на военната организация върху
държавността, която, от своя страна, съчетава в себе си двете начала
на войната и мира, намирайки се непрекъснато в едното или другото
състояние. Друга проява на амбивалентната опозиция война – мир е
тяхното влияние върху развитието на икономическите процеси, про-
9
тичащи в античните общества. В този текстуален обем няма как
поставените проблеми да се засегнат детайлно, поради което те ще
бъдат само маркирани като възможни изследователски направления
в бъдеще.
Войната е неделима част от живота на античните хора. Те не-
прекъснато са изправени пред необходимостта да се защитават от
външна опасност или да воюват, за да осигурят необходимите им ресур-
си. Перманентната военна заплаха принуждава всички свободни
мъже, години да носят оръжие, да са в постоянна готовност да вземат
участие във военни операции, което води до формирането на опре-
делена психическа нагласа спрямо войната и свързаното с нея на-
силие. В ранния стади от развитието на повечето антични общества
младежите на определен етап от съзряването си, когато се готвят да се
превърнат в мъже, преминават през определен тип инициации свър-
зани с подготовката им да участват във военни действия1. Тези ини-
циации варират от участие на младежите в общи ловни експедиции,
които могат да продължават с месеци, до набези срещу съседите с цел
грабеж най-вече на добитък2. По време на тези инициации младежите
усвояват първични военни навици, свързани с подчинение и изпълня-
ване заповедите на техните неформални лидери, които, от своя страна,
упражняват своите умения на командири3. В същото време младите
мъже свикват със смъртта, което ги подготвя за сблъсъка с най-
голямото предизвикателство по време на военни действия.
Военните действия на този ранен етап от развитието на общест-
вата представляват в основата си серия от набези и контранабези в
земите на противника4. Тези военни операции приключват сравни-
телно бързо и не изискват значителна военна подготовка от участ-
ващите в тях и от командващите. В същото време не е възможно во-
енните действия да продължават безкрай, поради което още в тази
1
Keeley, L. H. War Before Civilization. New York: Oxford University
Press, 1996, p. 71–81.
2
Hamblin, W. J. Warfare in the Ancient Near East to 1600 BC. Holy
Warriors at the Dawn of History. London–New York: Routledge, 2006, p. 16–27.
3
Haas, J. From leaders to rulers. New York: Kluwer, 2001.
4
Golitko, M., Keeley, L. H. Beating ploughshares back into swords:
Warfare in the Linearbandkeramik. – Antiquity, 81, 2007, 332–342.
10
епоха се изработват и различни механизми за сключване на мир или
временни примирия, които в много от случаите са сакрализирани с цел
отговорността на този, който наруши постигнатите споразумения,
да бъде санкционирана и от божествените сили5.
Появата на държавните формации води и до създаване на пър-
вите примитивни военни организации в Античността, което предпо-
ставя първото разграничаване на свободните мъже на войници и
мирни граждани6. Тази граница е само условна, защото при необходи-
мост цивилните винаги могат да бъдат привлечени от властта на
военна служба с цел защита на държавата от външна опасност. Вла-
детелите на проспериращите шумерски градове в периода XXV–
XXIII в.пр.Хр. формират елитни военни отряди от тежко въоръжени
пехотинци. Войниците са въоръжени с големи щитове, медни шле-
мове, мечове и копия за ръкопашен бой. Техният брой е ограничен и
те се намират на постоянна военна служба, която се заплаща от храма
и владетеля7. Тази военна организация практически води до създава-
нето на професионални военни, които се различават по статут от цивилното
население, което при необходимост също участват във военните кам-
пании. Създаването на първата голяма териториална държава в Месо-
потамия от Саргон Древни (2316–2261 г.пр.Хр.), води до изчезването
на тежката пехота и замяната Ј с лека, която се рекрутира масово сред
всички свободни акадци и шумери8.
Египтяните също създават в периода на първите шест династии
редовни войскови формации, които извършват военни операции на
широк фронт и на разстояния от стотици километри9. Фараоните от
тези династии постоянно организират експедиции на юг в Нубия,
която е разположена в земите южно от първия праг на р. Нил. Тяхната
6
Dawson, D. The First Armies. London: Cassell, 2001.
7
Hamblin, W. J. Warfare in the Ancient Near East…, p. 45–53.
8
Foster, B. R. Management and Administration in the. Sargonic Period. –
In: Akkad: The First World Empire: Structure, Ideology, Traditions. Winona Lake,
IN: Eisenbrauns, 1993, 25–40, p. 26–32; Westenholz, J. G. Legends of the Kings
of Akkade. Winona Lake, IN: Eisenbrauns, 1997.
9
Shaw, I. Battle in Ancient Egypt: The Triumph of Horus or the Cutting
Edge of the Temple Economy. – In: Battle in Antiquity. Ed. A. B. Lloyd. Swansea:
Duckworth, 1996, 239–269, p. 241–244; Faulkner, R. Egyptian Military Organi-
zation. – Journal of Egyptian Archaeology, 39, 1953, 32–47.
11
главна цел е добивът на злато или по-точно завладяването на златните
запаси, натрупани от нубийските племена10. Търговско-военни експе-
диции перманентно се организират и по Червено море в южна посока
към страната Пунт, като целта е закупуването на подправки и тамян.
Регулярно се извършват походи и на Синайския полуостров за добив
на медна руда, от която се произвеждат инструменти, оръжия и други
оръдия на труда11. Постоянно се организират и експедиции срещу
либийските племена в земите, разположени западно от делтата на р.
Нил, целта на които е да намалят военния и човешкия потенциал на
тези племена. Подобни превантивни военни кампании намаляват
опасността от либийците, които редовно правят опити да нахлуят в
Делтата и да разграбят нейните западни области12.
Военните кампании на шумери и египтяни през III хил.пр.Хр.
показват съществуването на редовни войски, които извършват про-
дължителни военни кампании на далечни разстояния. Създаването
на редовни войски позволява голяма част от възрастното мъжко на-
селение да не се включва активно във военните действия, което дава
възможност то да се използва в производствения процес13. С времето
тези земеделски производители, занаятчии и търговци губят афини-
тет към участие във военни действия, което, от своя страна, ги превръ-
ща в основни привърженици на мира, защото всяка военна кампания
изисква значителни разходи, които се покриват фактически от тях
като основни производители14. Постепенно се заражда напрежение
между военните и цивилните. Тези процеси водят да отслабване на
държавността и военната организация. В периоди на икономически
възход държавната власт е стабилна и може да си позволи значителни
10
Zibelius-Chen, K. Die ägyptische Expansion nach Nubien: Eine Darle-
gung der Grundfaktoren. Wiesbaden, 1988.
11
Redford, D. B. Egypt and Western Asia in the Old Kingdom. – Journal
of the American Research Center in Egypt, 23, 1986, 125–143.
12
Shaw, I. Egyptian Warfare and Weapons. Princes Risborough: Shire Publi-
cations, 1991, p. 11–13.
13
Maeda, T. The Defense Zone during the Rule of the Ur III Dynasty. –
Acta Sumerologica, 14, 1992, 135–172.
14
Trimm, Ch. Fighting for the King and the Gods. A Survey of Warfare
in the Ancient Near East. Atlanta: SBL Press, 2017.
12
разходи за войски и отбрана, но при икономически упадък тези разходи
се съкращават, което отслабва отбранителните способности на държави
и увеличава опасността от вражески атаки.
Полемосът (т.е. войната) е неделима част от живота на антич-
ните елини през архаичната и класическата епоха. Всеки пълноправен
гражданин на даден полис е задължително и войник15. Отказът да се
защитава родният град с оръжие в ръка води в повечето случаи и до
отнемане на гражданските права. В тази връзка е интересно да се
проследи как се развиват военните конфликти в Елада през разглеж-
даните епохи и тяхното влияние върху историческите процеси вътре
в полисите16.
Архаичната епоха е време, в което се формират и утвърждават
институциите на полиса17. Паралелно с този процес се развива и с друг,
свързан с постепенното налагане по бойните полета на хоплитската
фаланга. Тази паралелност на двата процеса отдавна е забелязана от
изследователите, което поставя началото на продължителна диску-
сия в съвременната историография относно връзката между тях.
Античните полиси воюват постоянно, те се създават, утвърждават, раз-
виват и загиват в условията на непрекъсната военна конфронтация18.
Тяхната структура до голяма степен е детерминирана от този фактор.
Разрастването на полисите е съпроводено с желанието за извеждане
на преден план на мирното съществуване като идеална форма на
битийност, но те ясно съзнават, че мирът е невъзможен без достатъчно
сила, за да бъде бранен19. Разбирането за вечния конфликт мир –
15
Connor, W. R. Early Greek Land Warfare as Symbolic Expression. –
Past & Present, 119, 1988, 3–29.
16
Ruschenbusch, E. Die Zahl der griechischen Staaten und Arealgrösse
und Bürgerzahl der “Normalpolis”. – ZPE, 59, 1985, 253–263; Lévy, E. Cité et
citoyen dans la Politique d’Aristote. – Ktema, 5, 1980, 223–248.
17
Mitchell, L., Rhodes, P. (eds.) The Development of the Polis in Ar-
chaic Greece. Eds. L. Mitchell, P. Rhodes. London–New York: Routledge, 1997.
18
Berent, M. Anthropology and the classics: war, violence, and the state-
less polis. – Classical Quarterly, 50/1, 2000, 257–289.
19
Hansen, M. H. Polis and City-State: An Ancient Concept and its Mod-
ern Equivalent. Copenhagen: Munksgaard, 1998; Jeffery, L. H. Archaic Greece.
The City–Sates c. 700–500 BC. London, 1976.
13
война не пречи на древните елини да търсят пътя към вечния мир
дори и в света на утопиите и идеалните държави, които биха могли да
наложат и поддържат състоянието на всеобщ мир и да премахнат
войната веднъж за винаги20.
Военната заплаха принуждава елините през Омировата и в на-
чалото на Архаичната епоха да се заселват по високи, естествено
укрепени хълмове, които им осигуряват достатъчно защита от евенту-
ални нападения от страна на пирати или съседи. Тези хълмове са
разположени на известно разстояние от крайбрежието, в повечето
случаи от пет до десет километра21. По този начин те осигуряват мак-
симална защита на своите обитатели, защото противниците основно
се придвижват по вода с кораби. Докато враговете десантират на брега
и достигнат до укрепеното селище, неговите обитатели имат възмож-
ност да се подготвят за отбрана22. В същото време разполагането на
селищата по хълмовете в значителна степен затруднява живота на
заселилите се там. Те са принудени всеки ден да носят вода нагоре
по хълма, да слизат и да се качват по него, за да стигнат до своите
ниви, което естествено създава редица битови проблеми. Тези фак-
тори пораждат естественото желание за преместване на селищата долу,
в равното, но подобна промяна е възможна само в случай на до-
статъчно военни ресурси за защита на новите селища, разположени
на открито. Такава възможност се открива с разрастването на селища-
та и значителното увеличаване на тяхното население, което създава
увереност в собствените сили23. Паралелно се наблюдава и забогатя-
ване на някои от селищата, които започват да придобиват някои от
чертите на архаичния полис. Тези тенденции постепенно прерастват
20
Rawlings, L. The Ancient Greeks at War. Manchester–New York: Man-
chester University Press, 2007, p. 5–16.
21
Hurwit, J. M. The Athenian Acropolis: History, Mythology and Archae-
ology from the Neolithic Era to the Present. Cambridge: Cambridge University
Press, 1999.
22
Greco, E. On the Origin of the Western Greek Polis. – Ancient West &
East, 10, 2011, 233–245.
23
Morris, I. The Early Polis as City and State. – In: City and Country in
the Ancient World. Eds. J. Rich, A. Wallace-Hadrill. London: Routledge, 1991,
25–57.
14
в процес на присъединяване на по-малките селища към по-големите,
което в Античността се обозначава с термина синойкизъм24.
Синойкизирането на околните селища към по-силния център
се извършва в много от случаите чрез военна сила. Сведенията в
античната наративна традиция за тези военни конфликти са фрагмен-
тарни и прикрити под формата на митове. Тенденцията за тяхното
митологизиране е обяснима предвид факта, че впоследствие синойки-
зиращите и синойкизираните са част от един полиси и се превръщат
в равноправни политии. Естествено е желанието споменът за кон-
фликтите между тях да се заличи, а когато е невъзможно – да се при-
крие под формата на митове за сблъсъци между герои и богове.
Навлизането на нови технологии в обработката на металите в
началото на Архаичната епоха довежда до бурен икономически ръст,
който е съпроводен с демографски бум. Увеличаването на населе-
нието предизвиква глад за земя. В търсене на изход елините се
насочват към вече познатите им брегове на Средиземно и Черно море.
Те започват да създават селища по техните брегове, които първона-
чално имат главно търговски функции, но с времето се разрастват и
се превръщат в полиси. Този процес се обозначава в съвременната
историография с термина „Велика гръцка колонизация“. Той също е
съпроводен с постоянни военни конфликти. Преди елините да прис-
тъпят към създаването на емпориони, те следва да опознаят бреговете
на двете морета, което извършват в периода IX – началото на VIII в.
под формата на непрекъснати пиратски набези по техните крайбре-
жия. По време на тези нападения елините се запознават с тяхната
география и икономически ресурси. Опознават населяващите ги пле-
мената и техните военни и политически възможности. Тези знания
позволяват на елините да основават своите емпориони на места, удоб-
ни за търговия и отбрана, с изобилни природни ресурси.
Първоначално в повечето случаи заселването на елините се
извършва по силата на договор или споразумение, сключено с мест-
ните племена, на територията на които се създава новият емпорион.
С нарастване броя на апойкистите се увеличават и техните претенции
24
Hansen, M. H. Aristotle’s Two Complementary Views of the Greek
Polis. – In: Transitions to Empire. Essays in Greek and Roman History in Honor
of E. Badian. Eds. R.W. Wallace and E. Harris. Norman, 1996, 196–210.
15
към разположените в съседство земи, които не са им отстъпени по
силата на първоначалния договор с автохтонното население25. Тези
териториални аспирации неизбежно водят до въоръжена конфрон-
тация, която при успех на елините утвърждава апойкията и я пре-
връща в полис, а при неуспех – до нейното унищожаване26. Понякога
са необходими няколко последователни заселвания, докато апойки-
ята успее да се закрепи, защото местните племена унищожават пър-
вите заселили се апойкисти. Фактически и в този случай полисът се
създава чрез открита военна конфронтация, което е доказателство за
генетичната връзка между неговото възникване като държавна струк-
тура и войната, която е неделима част от неговото създаване, същест-
вуване и унищожаване.
Периодът VIII–VI в.пр.Хр. е изпълнен с конфликти между елин-
ските полиси, които продължават понякога с десетилетия, но по-
вечето от тях имат локален характер. Някои от конфликтите получават
по-голям размах и в тях вземат участие под една или друга форма
коалиции, които са сравнително нетрайни и се разпадат след при-
ключването на военните действия. Лелантинската война е пример за
подобен конфликт. В нея се включват редица елински полиси, но тя
запазва и характеристиката на локален конфликт, защото военните
операции се ограничават на територията на о. Евбея, и то главно в
неговата средна част, където се намират Халкида и Еретрия – главните
участници в конфликта27.
От средата на VII през първата половина на VI в.пр.Хр. в Пело-
понес като една от водещите военни и политически сили Спарта за-
почва да се налага. Към края на периода лаконците успяват да създа-
дат военен съюз (симахия), в който влизат повечето полиси на полу-
острова. Неговото формиране е резултат от редица военни кампании,
25
Osborne, R. Early Greek colonisation?: The nature of Greek settle-
ment in the west. – In: Archaic Greece: New approaches and new evidence.
Eds. N. Fisher, H. van Wees. London: Duckworth & The Classical Press of
Wales, 1998, 251–269.
26
Hodos, T. Local Responses to Colonization in the Iron Age Mediterra-
nean. London-New York: Routledge, 2006.
27
Tausend, K. Der Lelantische Krieg – ein Mythos? – Klio, 69, 1987,
499–514.
16
насочени срещу най-силните пелопонески полиси, но и следствие от
умела политика и даване значителна автономия на присъединилите се.
Античните военни конфликти имат и своите икономически из-
мерения. Част от тях са предизвикани по икономически причини, до-
като други довеждат до кардинални промени в икономиките на вою-
ващите държави28.
Гръко-персийските войни изиграват изключително положи-
телна роля за икономическото развитие на Елада29. Победата на ели-
ните в тях и създаването в резултат от персийската заплаха на Пър-
вото атинско архе довеждат до ликвидацията на пиратството и разви-
тието на търговското корабоплаване в Егейско море и Източното Сре-
диземноморие30, което, от своя страна, увеличава търговския стоко-
оборот в тези региони. Следва бурно икономическо развитие на Елада
и в частност на Атина, защото там се стичат по-голяма част от финан-
совите потоци, обслужващи този нараснал търговски обмен31. Ати-
няните първи сред елините превръщат сигурността в стока. В рам-
ките на Атино-Делоската симахия те де факто продават сигурност
срещу ежегодни парични вноски под формата на форос. Така войната
и военната заплаха допринасят за утвърждаването на Атина като един
от двата водещи хегемона в Елада и позволяват на управляващия
атински елит да пренасочи част от постъпващите в града финансови
потоци към неговото благоустрояване. Забогателите атиняни щедро
раздават пари за култура, което превръща техния полис във водещ
културен фактор в Егейския регион32.
28
Rawlings, L. The Ancient Greeks at War. Manchester – New York:
Manchester University Press, 2007, p. 145–159.
29
Cawkwell, G. L. The Greek Wars. The Failure of Persia. Oxford: Ox-
ford University Press, 2004; Green, P. The Greco-Persian wars. Berkeley: Uni-
versity of California Press, 1996; Lazenby, J. F. The defence of Greece, 490–
479 B.C. Warminster: Aris & Phillips, 1993.
30
Hornblower, S. Greeks and Persians. West against East. – In: War,
Peace and World Orders in European History. Eds. A. V. Hartman, B. Heuser.
London–New York, 2001, 48–61.
31
Leppin, H. Thukydides und die Verfassung der Polis: Ein Beitrag zur
politischen Ideengeschichte des 5. Jahrhunderts v. Chr. Berlin: Akademie Ver-
lag, 1999.
32
Hurwit, J. M. The Acropolis in the Age of Pericles. Cambridge Univer-
sity Press, 2004.
17
 Пелопонеската война съсипва икономиките на елинските по-
лиси и е един от основните виновници за кризата, в която изпадат те
през първата половина на IV в.пр.Хр.33. Ожесточените военни дейст-
вия, продължили 27 години, изтощават в максимална степен техните
ресурси34, което, от своя страна, провокира социално напрежение
между гражданите, породено от обедняването, а то, от своя страна, пре-
раства в политически борби, много често съпроводени с прояви на
насилие35.
Римското общество е създадено от война и оцелява в подреде-
ния хаос на перманентни военни конфликти. В известна степен вой-
ната е необходима на римляните, защото тя тушира вътрешните про-
тиворечия и позволява на управляващия елит по-лесно да упражнява
своята власт. В периодите на слаба външна заплаха римското общест-
во от времето на Републиката изпада в тежки вътрешни кризи, които
през последния век от нейното съществуване довеждат до фаталния
край, съпроводен с жестоки граждански войни и зловещи прояви на
насилие, шокиращи дори самите римляни.
Зараждането и развитието на римската държавност протича в
специфични условия, които до голяма степен предопределят цялата
Ј история. Разположен на границата между три големи етно-линг-
вистични субстрата, Рим е обречен на перманентна военна конфрон-
тация със своите съседи36. Неговото оцеляване е възможно само при
създаването и развитието на ефективна и боеспособна военна орга-
низация. Реализирането на тази задача е първостепенна цел на римля-
ните през цялото съществуване на тяхната държава. През първите
33
De Ste. Croix, G. E. M. The origins of the Peloponnesian War. Lon-
don: Duckworth, 1972.
34
Lazenby, J. F. The Peloponnesian War: A Military Study. London:
Routledge, 2004.
35
Jehne, M. Koine Eirene: Untersuchungen zu den Befriedungs- und
Stabilisierungsbemühungen in der griechischen Poliswelt des 4. Jahrhunderts
v. Chr. Stuttgart: Steiner, 1994; Strauss, B. Athens after the Peloponnesian War.
Class, Faction and Policy. 403–386 B.C. London, 1986.
36
Cornell, T. J. The Beginnings of Rome. Italy and Rome from the Bronze
Age to the Punic Wars (c. 1000–264 BC). London–New York: Routledge, 1995,
p. 70–79.
18
осем века от съществуването на вечния град понятията „гражданин“
и „войник“ са неразривно свързани. Само този римски гражданин,
който има достатъчно имущество, за да се екипира и служи в рим-
ските легиони, има и цялата пълнота на гражданските права. В извест-
на степен тези, които не могат да служат в легионите поради липса
на имущество, са разглеждани като втора категория граждани и тър-
пят редица неформални ограничения и в своите граждански права.
През последните пет века от своето съществуване в римската
държавност под формата на империя настъпват кардинални промени
в отношенията гражданин – войник. Тези две, неразривно свързани
до този момент състояния на всеки квирит изведнъж са рязко раз-
делени. Войниците са обособени в отделни, затворени професио-
нални корпорации, каквито де факто представляват имперските ле-
гиони, а гражданите получават възможността да се ползват от цялата
пълнота на гражданските си права, без да е необходимо във всеки един
момент да ги защитят с оръжие в ръка. Тази констатация не означава
a priori, че римските граждани не запазват една латентна връзка със
състоянието на войници, защото във всеки момент при възникването
на екстремална външна заплаха те могат да бъдат призовани на служ-
ба в легионите по силата на факта, че са римски граждани, но тези
случаи в петвековната история на Римската империя са изключение,
а не правило.
Римските историци приписват на предпоследния етруски рекс
Сервий Тулий кардинална реформа на римските войски, която оказва
значително влияние и върху римската политическа система. Сведе-
нията за тази реформа в по-късната историческа наративна традиция
са пълни с анахронизми, което затруднява разкриването на нейните
реални измерения37.
Една от доминиращите тези в съвременната историография
акцентира върху политическите последици от тази реформа, а не вър-
ху нейните конкретни военни измерения38 . Тя е сравнявана със
законодателството на Солон и на тази база анализът се съсредоточава
главно върху проблемите, свързани с анахронизмите, които допускат
37
Sumer, G. V. The Legion and the Centuriate Organization. – JRS, 60,
1970, 67–78.
38
Ward, L. H. Origins of the Class Structure in Pre-Etruscan Rome, c.
750 B.C. – c. 550 B.C. – Science and Society, 52, 1988, 413–440.
19
античните автори при описани на промените, извършени от Сервий
Тулий39. Подходът има своите значение и достойнства, но корект-
ният анализът на историческия наратив показва, че в случая става
въпрос на първо място за военна реформа, а не за политическа. До-
колкото в следващите десетилетия и векове на тази база се формират
нови политически институции, тя има и политическа реалии, но в
перспектива, а не като конкретна цел при нейното провеждане40.
Една от основните цели на римския рекс е да унифицира, до-
колкото е възможно, въоръжението на легионерите съобразно тяхното
имущество. Подобна мярка силно увеличава боеспособността на
римските войски, защото явяването на служба с непълно въоръжение
съответно се наказва, което, от своя страна, принуждава легионерите
да закупват необходимото въоръжение съгласно разреда, в който са
вписани. В същото време всички римляни, подлежащи на военна
служба, са вписани в центурии, представляващи наборни военни
единици. Така при необходимост много по-лесно може да се свика
наборът, като под знамената се призовават например първите десет
набора от центуриите и така всички, вписани в тях, които отговорят
на тази заповед, са задължени да се явят на военна служба.
Свалянето от власт на рексовете води до установяване на нова
аристократична форма на управление, която става известна като Рес-
публика/Република41. Премахването на монархическата институция
временно отслабва централната власт, от което се възползват могъ-
щите патрициански родове, загубили част от своята автономия в
резултат от реформите на Сервий Тулий42. Те отново набират мощ и
да се превръщат в паралелни центрове на властта. Институционалната
властова структура на Римската република през първия век-век и
половина от нейното съществуване предизвиква продължителна
39
Humm, M. Servius Tullius et la censure: élaboration d’un modèle in-
stitutionnel. – In: L’invention des grands hommes de la Rome antique. Paris,
2001, 221–247.
40
Cornell, T. J. The Beginnings of Rome. Italy and Rome from the Bronze
Age to the Punic Wars (c. 1000–264 BC). London–New York: Routledge, 1995,
p. 190–197.
41
Cornell, T. J. The Beginnings of Rome, p. 223–229.
42
Armstrong, J. War and Society in Early Rome: From Warlords to Ge-
nerals. Cambridge, 2016.
20
дискусия в съвременната историография43, която до голяма степен е
резултата от факта, че самите римляни в периода на Късната репуб-
лика нямат напълно ясна представа относно този период. Тези обек-
тивни условия предопределят трудностите, свързани с изследването
на римската военна организация през този период, и връзката Ј със
социалните и политическите структури44.
Войната с Ханибал оставя дълбока следа в историческото съз-
нание на римляните. В известна степен засиленият им интерес към
нея се дължи на различните исторически процеси, които се пресичат
в този военен конфликт. Те се намират не само във военната сфера,
но и в самото римско общество45. В този си аспект войната се явява
спасителна за римската политическа система, защото тя спомага да
се тушират острите противоречия между патрицианския елит и наби-
ращия сила нов плебейски елит, който се стреми към все по-голямо
представителство във висшите магистратури. Успехът във войната
превръща Рим в безспорен господар на Западното Средиземноморие
и му отваря пътя към завладяването на Източното46. Новите възмож-
ности за обогатяване в резултат от успешни военни кампании срещу
отслабените, но богати източни държави също спомага за туширането
на конфликтите между различните клики в римския политически
елит. Увеличава се броят на завладените територии, което дава въз-
можност за създаването на нови магистратури, а те от своя страна,
дават възможност на заемащите ги магистрати за бързо обогатяване47.
В същото време Втората Пуническа война е преломен етап в
окончателното налагане на римската власт над Италия. В хода на
43
Drummond, A. Consular tribunes in Livy and Diodorus. – Athenaeum,
58, 1980, 57–72; Martin, P. M. Des tentatives de tyrannies à Rome aux Ve–IVe
siècles? – In: Staat und Staatlichkeit in der frühen römischen Republik. Hrsg.
W. Eder. Stuttgart, 1990, 49–72.
44
Ferenczy, E. From the Patrician State to the Patricio-Plebeian State.
Amsterdam, 1976.
45
Rosenstein, N. Competition and Crisis in Mid-Republican Rome. –
Phoenix, 47/4, 1993, 313–338.
46
Lazenby, J. F. Hannibal’s War: A Military History of the Second Pu-
nic War. Norman: University of Oklahoma Press, 1998, p. 233–247.
47
Hackl, U. Senat und Magistratur in Rom. Kallmünz, 1982.
21
войната, изправени пред реалната заплаха от унищожение, римляните
постепенно отварят достъпа на италийската муниципална аристокра-
ция до римските магистратури, което в перспектива позволява на
римляните да консолидират около себе си италийските муниципии48.
Без тази политика те никога не биха успели да победят Ханибал,
който през значителна част от своите кампании на Апенините разчита
на военни контингенти, набрани от местните племена49.
Войната има и значителен икономически ефект. Продължител-
ните военни кампании, съпроводени с безкрайни маневри особено в
централната и южната част на Апенинския полуостров, водят до разо-
ряване на голяма част от дребните римски земевладелци. Победата
във войната не им носи пряка изгода и възстановяване на претърпени-
те загуби. Тяхното разоряване поставя началото на един задълбо-
чаващ се през следващите 60–70 години процес на разоряване на
дребните и средните римски земевладелци и масовото разпростра-
нение из Италия на латифундии с площ от хиляди декари и на villa
rustica с площ от 250 до 1000 декара. Разширяването на военната ло-
гистика и необходимостта от засилване на доставките, които се из-
вършват от търговци, дават силен тласък за развитието на римската
търговия, която след окончателната победа във войната обхваща ця-
лото Западно Средиземноморие.
Войната има и друго влияние върху римското общество. Увели-
чава се броят на робите, което е неразривно свързано с разоряването
на дребните земеделци и увеличаването на едрите земеделски стопан-
ства, в които масово се ползва робски труд. Маргинализирането на
част от римския плебс води до неговото съсредоточаване в Рим и
превръщането му в пролетарии, които се изхранват единствено бла-
годарение на своите покровители от средите на нобилитета.
Съюзническата война стартира военната фаза на вътрешния
конфликт в римското общество. Тя решава в известна степен въпроса
относно статута на италийските съюзници, но вече под друга форма
48
Pfeilschifter, R. The allies in the republican army and the Romanization
of Italy. – In: Roman by Integration: Dimensions of Group Identy in Material
Culture and Text. Eds. R. Roth, J. Keller. Portsmouth, NH, 2007, 27–42.
49
Rosenstein, N. Rome and the Mediterranean 290 to 146 BC. The Impe-
rial Republic. Edinburgh: Edinburgh University Press, 2012, p. 131–165.
22
продължава до завладяването на Рим от Луций Корнеий Сула в края
на 82 г.пр.Хр. В хода на тези продължителни и изключително кръ-
вопролитни военни кампании римската военна организация посте-
пенно се трансформира. Победените италийци след получаването
на римско гражданство формират повече от две трети от състава на
легионите. Те са свикнали да се сражават в кохорти, а не по манипули,
поради което римските командири започват да формират от три ма-
нипули една кохорта, която с времето се превръща в постоянна военна
единица, а не както е практиката в предходните столетия – във вре-
менно военно съединение.
Римският елит в последните десетилетия преди войната се за-
тваря и отказва да инкорпорира нови представители на италийската
муниципална аристокрация50. В отговор аристокрацията инициира
началото на война51. Тя естествено не може да го направи без подкре-
пата на масата от италийците, които в резултат от войната поучават
римско гражданство. Те не се превръщат веднага в интегрална част
от римските граждани. Процесът заема няколко десетилетия поради
съпротивата на старите римски граждани, но веднъж започнат, той е
невъзможно да бъде спрян.
Един от основните въпроси, който Октавиан Август следва
спешно да разреши, е как да постави под свой пълен контрол легио-
ните. Целта е да превърне същите тези легионери, които е наричал
съратници по време на военните кампании срещу републиканците,
Секст Помпей и Марк Антоний, в безпрекословно подчиняващи се
войници и да ликвидира всяка възможност за тяхна намеса в държав-
ното управление. Една от първите стъпки в тази посока е да се
демобилизират повечето легионери, участвали продължително време
в тези военни конфликти и имащи самочувствие, че те са донесли
победата на Октавиан и съответно на тях той дължи своята власт.
50
Tweedie, F. C. The Lex Licinia Mucia and the Bellum Italicum. – In:
Process of Integration and Identity Formation in the Roman Republic. Ed. S. T.
Roselaar. Leiden–Boston: Brill, 2012, 123–140.
51
Kendall, S. Appian, Allied Ambassadors, and the Rejection of 91:
Why the Romans Chose to Fight the Bellum Sociale. – In: Process of Integra-
tion and Identity Formation in the Roman Republic. Ed. S. T. Roselaar. Leiden–
Boston: Brill, 2012, 71–84.
23
Този процес заема известно време, но в основни линии приключва
до края на 20-те години на Х в.пр.Хр. Разбира се, и след тази условна
граница в легионите продължават да служат ветерани от войните
преди 30 г.пр.Хр., но техният брой е толкова малък, че те вече няма
как да влияят негативно върху основната маса на легионерите52.
Един от факторите със силно влияние върху римската военна
организация през периода на Принципата са отношенията между
военните и провинциалите. Разполагането на легионите на постоянна
дислокация води до установяване на тесни контакти между легионе-
рите и провинциалите. Октавиан предвижда тази опасност и забраня-
ва на войниците да се женят, докато са на служба, но тази забрана
под една или друга форма е заобикаляна53. Постепенно около лагерите
на легионите castra се изграждат квартали, населени с цивилни –
canabae, които под една или друга форма са свързани с легионите.
Често тези castra с времето се разрастват и постепенно се превръщат
в истински селища, които през II–III век под една или друга форма
получават статут на муниципии.
Друг важен сегмент от разглежданата проблематика е отноше-
нието на легионерите спрямо провинциалите, когато изпълняват по-
лицейски функции, свързани с охрана на територии от разбойници
или помагат на провинциалния управител при извършване на него-
вите данъчни и административни задължения.
Легионите допринасят и за благоустрояване на провинциите.
Те участват активно в строежа на нови пътища, което подобрява въз-
можностите за търговия в провинциите и спомага за интензифи-
циране на провинциалните икономики. След уволнението си повечето
ветерани се заселват в провинцията, в която са изкарали по-голяма
част от службата си. Така те допринасят за ускоряване процеса на ро-
манизация, но в същото време тези от тях, които успяват да забога-
52
Gilliver, K. The Augustan Reform and the Structure of the Imperial
Army. – In: A Companion to the Roman Army. Ed. P. Erdkamp. Oxford: Black-
well, 2007, 183–200.
53
Phang, S. E. The Marriage of Roman soldiers (13 BC–AD 235). Law
and family in the imperial army. Leiden–Boston: Brill, 2001, p. 16–19; Camp-
bell, B. The marriage of soldiers under the Empire. – Journal of Roman Studies,
68, 1978, 153–166, p. 153–154.
24
теят, активно участват в икономическия живот и благоустрояването
на градовете, в които се заселват.
В същото време локалните местни общности също извличат
полза от разположените в близост до тях римски военни части. Те
получават възможност да търгуват в една много по-сигурна среда
под закрилата на военните. Интензифицира се и търговията през гра-
ницата с варварските племена, населяващи земите в близост до ли-
меса54. В тези търговски контакти активно се включват и местните
провинциали, които самостоятелно или като представители на богати
римски търговци и публикани търгуват с племената по лимеса. Част
от тези племена понякога са им близки по етнически състав или език,
което значително облекчава контактите между тях.
Новата политическа система „доминат“, създадена от импера-
тор Домициан, практически преструктурира цялото римско общест-
во, но тя не е някаква коренна промяна, а практически е финалната
фаза на един продължителен процес, който започва през управле-
нието на Северите и се развива с различна интензивност през целият
III век.
Септимий Север демонстрира открито пренебрежение към Се-
ната и паралелно дава редица привилегии на легионерите. Заветът
към сина му Каракала е да се грижи са войниците и да не се ин-
тересува от другите и той илюстрира най-точно неговата политика,
която води до повишаване статуса и влиянието на военните в общест-
вото. Тази политика е доразвита от Галиен, който забранява на се-
наторите достъпа до командването на легионите55. Политиката на Ав-
релиан е в същата посока. Той прокламира, че неговата власт произ-
лиза от бога Сол Инвектус, а не от Сената. Аврелиан базира своята
власт на войските и тяхното командване и на излъчена от техните
среди провинциална администрация56.
Диоклециан практически финализира тези процеси. Той раз-
деля големите провинции на по-малки, с което отслабва властта на
54
Elton, H. Frontiers of the Roman Empire. London–New York: Rout-
ledge, 1996.
55
Southern, P., K. R. Dixon, The late roman army. London, 1998;
Macdowall, S. Late roman cavalryman, 236–565 AD. London, 1999.
56
Luttwak, E. The Grand Strategy of the Roman Empire from the First
century AD to the Third. Baltimore, 1976.
25
провинциалните управители. Рязко увеличава броя на администра-
цията и въвежда строго регламентирана обществена йерархия. Фор-
мално в нея водещо място заемат сенаторите и различните висши
администратори, но реалната власт се намира в ръцете на военните57.
Направеният анализ показва по безспорен начин, че войната
има огромно влияние върху живота на античните хора. В много слу-
чаи тя оказва решаващо влияние върху развитието на историческите
процеси, протичащи на различни нива в античните общества, но
следва да се каже, че войната не може да бъде отделена от мирните
периоди на живот в техните различни проявления. В случая те не се
разглеждат в контекста на формално сключен мирен договор или
примирие, а се анализират в един по-мащабен контекст, свързан с
тази част от живота на хората, която не е в пряка връзка с войната.
Военният и мирният начин на живот се намират в пряка и непре-
късната връзка и взаимодействие. Всички опити за разграничаване
на военния от мирния начин на живот, дори най-мащабният, направен
от Октавиан Август, завършват с неуспех, защото е невъзможно
ефективното изолиране на военните от цивилните, и обратното, въ-
преки опитите на първия принцепс в тази посока.

БИБЛИОГРАФИЯ

Armstrong, J. War and Society in Early Rome: From Warlords to Gen-

erals. Cambridge, 2016.
Berent, M. Anthropology and the classics: war, violence, and the state-
less polis. – Classical Quarterly, 50/1, 2000, 257–289.
Campbell, B. The marriage of soldiers under the Empire. – Journal of
Roman Studies, 68, 1978, 153–166, p. 153–154.
Cawkwell, G. L. The Greek Wars. The Failure of Persia. Oxford: Ox-
ford University Press, 2004.
Connor, W. R. Early Greek Land Warfare as Symbolic Expression. –
Past & Present, 119, 1988, 3–29.
Cornell, T. J. The Beginnings of Rome. Italy and Rome from the Bronze
Age to the Punic Wars (c. 1000–264 BC). London–New York: Routledge, 1995.
Dawson, D. The First Armies. London: Cassell, 2001.
57
Richardot, P. La fin de l’armée romaine (284–476). Paris, 1998. p.
209–217.
26
 De Ste. Croix, G. E. M. The origins of the Peloponnesian War. London:
Duckworth, 1972.
Drummond, A. Consular tribunes in Livy and Diodorus. – Athenaeum,
58, 1980, 57–72.
Elton, H. Frontiers of the Roman Empire. London–New York: Rout-
ledge, 1996.
Faulkner, R. Egyptian Military Organization. – Journal of Egyptian Ar-
chaeology, 39, 1953, 32–47.
Ferenczy, E. From the Patrician State to the Patricio-Plebeian State.
Amsterdam, 1976.
Foster, B. R. Management and Administration in the. Sargonic Period. –
In: Akkad: The First World Empire: Structure, Ideology, Traditions. Winona Lake,
IN: Eisenbrauns, 1993.
Golitko, M., Keeley, L. H. Beating ploughshares back into swords:
Warfare in the Linearbandkeramik. – Antiquity, 81, 2007, 332–342.
Greco, E. On the Origin of the Western Greek Polis. – Ancient West &
East, 10, 2011, 233–245.
Green, P. The Greco-Persian wars. Berkeley: University of California
Press, 1996.
Gilliver, K. The Augustan Reform and the Structure of the Imperial Army.
– In: A Companion to the Roman Army. Ed. P. Erdkamp. Oxford: Blackwell,
2007, 183–200.
Haas, J. From leaders to rulers. New York: Kluwer, 2001.
Hackl, U. Senat und Magistratur in Rom. Kallmünz, 1982.
Hamblin, W. J. Warfare in the Ancient Near East to 1600 BC. Holy War-
riors at the Dawn of History. London–New York: Routledge, 2006, p. 16–27.
Hansen, M. H. Aristotle’s Two Complementary Views of the Greek Polis.
– In: Transitions to Empire. Essays in Greek and Roman History in Honor of E.
Badian. Eds. R.W. Wallace and E. Harris. Norman, 1996, 196–210.
Hansen, M. H. Polis and City-State: An Ancient Concept and its Mod-
ern Equivalent. Copenhagen: Munksgaard, 1998.
Hodos, T. Local Responses to Colonization in the Iron Age Mediterra-
nean. London-New York: Routledge, 2006.
Hornblower, S. Greeks and Persians. West against East. – In: War, Peace
and World Orders in European History. Eds. A. V. Hartman, B. Heuser. Lon-
don–New York, 2001, 48–61.
Humm, M. Servius Tullius et la censure: élaboration d’un modèle in-
stitutionnel. – In: L’invention des grands hommes de la Rome antique. Paris,
2001, 221–247.

27
 Hurwit, J. M. The Athenian Acropolis: History, Mythology and Archaeo-
logy from the Neolithic Era to the Present. Cambridge: Cambridge University
Press, 1999.
Hurwit, J. M. The Acropolis in the Age of Pericles. Cambridge Univer-
sity Press, 2004.
Jeffery, L. H. Archaic Greece. The City–Sates c. 700–500 BC. London, 1976.
Jehne, M. Koine Eirene: Untersuchungen zu den Befriedungs- und Stabi-
lisierungsbemühungen in der griechischen Poliswelt des 4. Jahrhunderts v. Chr.
Stuttgart: Steiner, 1994.
Keeley, L. H. War Before Civilization. New York: Oxford University
Press, 1996, p. 71–81.
Kendall, S. Appian, Allied Ambassadors, and the Rejection of 91: Why
the Romans Chose to Fight the Bellum Sociale. – In: Process of Integration and
Identity Formation in the Roman Republic. Ed. S. T. Roselaar. Leiden–Boston:
Brill, 2012, 71–84.
Lazenby, J. F. The defence of Greece, 490–479 B.C. Warminster: Aris
& Phillips, 1993.
Lazenby, J. F. Hannibal’s War: A Military History of the Second Punic
War. Norman: University of Oklahoma Press, 1998.
Lazenby, J. F. The Peloponnesian War: A Military Study. London: Rout-
ledge, 2004.
Leppin, H. Thukydides und die Verfassung der Polis: Ein Beitrag zur
politischen Ideengeschichte des 5. Jahrhunderts v. Chr. Berlin: Akademie Ver-
lag, 1999.
Lévy, E. Cité et citoyen dans la Politique d’Aristote. Ktema, 5, 1980,
223–248.
Luttwak, E. The Grand Strategy of the Roman Empire from the First
century AD to the Third. Baltimore, 1976.
Macdowall, S. Late roman cavalryman, 236–565 AD. London, 1999.
Maeda, T. The Defense Zone during the Rule of the Ur III Dynasty. –
Acta Sumerologica, 14, 1992, 135–172.
Martin, P. M. Des tentatives de tyrannies à Rome aux Ve–IVe siècles? –
In: Staat und Staatlichkeit in der frühen römischen Republik. Hrsg. W. Eder.
Stuttgart, 1990, 49–72.
Mitchell, L., Rhodes, P. (eds.) The Development of the Polis in Archaic
Greece. Eds. L. Mitchell, P. Rhodes. London–New York: Routledge, 1997.
Morris, I. The Early Polis as City and State. – In: City and Country in the
Ancient World. Eds. J. Rich, A. Wallace-Hadrill. London: Routledge, 1991, 25–57.
Osborne, R. Early Greek colonisation?: The nature of Greek settlement
in the west. – In: Archaic Greece: New approaches and new evidence. Eds. N.
28
Fisher, H. van Wees. London: Duckworth & The Classical Press of Wales, 1998,
251–269.
Pfeilschifter, R. The allies in the republican army and the Romanization
of Italy. – In: Roman by Integration: Dimensions of Group Identy in Material
Culture and Text. Eds. R. Roth, J. Keller. Portsmouth, NH, 2007, 27–42.
Phang, S. E. The Marriage of Roman soldiers (13 BC–AD 235). Law
and family in the imperial army. Leiden–Boston: Brill, 2001.
Rawlings, L. The Ancient Greeks at War. Manchester–New York: Man-
chester University Press, 2007.
Redford, D. B. Egypt and Western Asia in the Old Kingdom. – Journal
of the American Research Center in Egypt, 23, 1986, 125–143.
Rosenstein, N. Competition and Crisis in Mid-Republican Rome. – Phoe-
nix, 47/4, 1993, 313–338.
Rosenstein, N. Rome and the Mediterranean 290 to 146 BC. The Impe-
rial Republic. Edinburgh: Edinburgh University Press, 2012, p. 131–165.
Ruschenbusch, E. Die Zahl der griechischen Staaten und Arealgrösse
und Bürgerzahl der “Normalpolis”. – ZPE, 59, 1985, 253–263.
Shaw, I. Battle in Ancient Egypt: The Triumph of Horus or the Cutting
Edge of the Temple Economy. – In: Battle in Antiquity. Ed. A. B. Lloyd. Swansea:
Duckworth, 1996.
Shaw, I. Egyptian Warfare and Weapons. Princes Risborough: Shire Pub-
lications, 1991, p. 11–13.
Southern, P., K. R. Dixon, The late roman army. London, 1998.
Strauss, B. Athens after the Peloponnesian War. Class, Faction and Policy.
403–386 B.C. London, 1986.
Sumer, G. V. The Legion and the Centuriate Organization. – JRS, 60,
1970, 67–78.
Tausend, K. Der Lelantische Krieg – ein Mythos? Klio, 69, 1987, 499–514.
Trimm, Ch. Fighting for the King and the Gods. A Survey of Warfare in
the Ancient Near East. Atlanta: SBL Press, 2017. 239–269, p. 241–244.
Tweedie, F. C. The Lex Licinia Mucia and the Bellum Italicum. – In:
Process of Integration and Identity Formation in the Roman Republic. Ed. S. T.
Roselaar. Leiden–Boston: Brill, 2012, 123–140.
Westenholz, J. G. Legends of the Kings of Akkade. Winona Lake, IN:
Eisenbrauns, 1997.
Zibelius-Chen, K. Die ägyptische Expansion nach Nubien: Eine
Darlegung der Grundfaktoren. Wiesbaden, 1988.
Ward, L. H. Origins of the Class Structure in Pre-Etruscan Rome, c.
750 B.C. – c. 550 B.C. – Science and Society, 52, 1988, 413–440.

29