Lecture01 Autumn 2023

ГЕОПОЛИТИ Общ поглед върху
КА И геополитическите
възгледи
СИГУРНОСТ
ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

Цели на курса
■ Запознаване с традиционните школи в геополитиката

■ Представяне на по-новите теоретични концепции в геополитиката
■ Очертаване на начина, по който геополитическото мислене може да бъде
приложено към конкретни международни проблеми
■ Представяне на един от начините, по който може да се осмисля света, макар и той
да не е изчерпателен сам по себе си, допринася за извеждането на равнище,
обясняващо трайните стратегически направления на свръхдържавите

■ Два теста на 7-ма и 14-та седмица.
Затворените въпроси са с по един верен
отговор. Кратка тема за развиване (половин
Оценяване в ■
страница).
На семестриалният изпит може да се яви
курса всеки за повишаване на оценката от даден

сегмент. При повторно явяване оценките
могат само да бъдат повишавани (ако бъде
получен по-нисък резултат, той няма да
бъде взет под внимание).

Геополитически концепции до края на
Втората световна война
■ Какво господства в историческия процес? Закономерността или уникалността? На
този въпрос еднозначен отговор не е даден, а е и твърде съмнително, че това ще се
промени в бъдеще. Един факт обаче се налага по необходимост. Общественото
развитие на народите, следователно тяхната история, е под прякото влияние на
географския фактор. Каквато и степен на организираност да постига човекът, той
така и не успява да постигне пълна независимост от естествената си среда.
■ Би било твърде наивно да се смята, че индустриалните революции слагат край на
това положение. Подобно становище не може да издържи най-вече с оглед на
глада за природни ресурси и свързаното с него овладяване на стратегически точки
в днешния почти монополярен свят. Ето защо е уместно да се говори не за
отслабване на горепосочения фактор, а за неговото по-комплексно въздействие
през XIX, XX и в началото на този век.

■ Преди да бъде изложен въпросът за геополитическото направление в собствен
смисъл е необходимо да се посочи, че негова основа безусловно е географският
детерминизъм, коренящ се от повече от две хилядолетия. Той получава ясен израз
още в античната философия. Свързвайки характерните особености на
европейските и азиатските народи с техните обиталища, Аристотел пише в седма
глава на седма книга на “Политика”: “Родът на гърците е по средата между тези
страни (Европа и Азия) и затова притежава и двете качества – той е и смел, и
интелигентен. Ето защо е винаги свободен, с най-добра държава и би могъл да
господства над всички, ако достигне до една обща държава.”

■ През средновековието идеята за географската обусловеност, разбира се, не се
заличава напълно, но провиденциализмът не ѝ позволява да играе съществена
роля. Тя се възражда за нов живот през просвещенската епоха, когато започва да
се търси органична връзка между обществените структури и природата. Някои
твърдения влизат изцяло в сферата на детерминизма.
■ Така например Шарл Монтескьо (1689-1755) стига до извода, че под влиянието на
климата народите са или смели оптимисти, или лишени от волева мощ песимисти.
Колониалната политика в аспекта на отношението към местното население на
отвъдморските владения е също подчинена на законите на детерминизма. По този
начин правото на белите хора и робството, в което попадат представителите на
другите раси отново е обусловено от географската среда.

■ Историческото развитие на европейските Велики сили и САЩ през първата
половина XIX в., по-точно международното положение след края на Виенския
конгрес в 1815 г. очертава нови хоризонти пред държавническата и
военностратегическата мисъл. Опитът на Наполеон да обедини Европа под
скиптъра си претърпява крушение. Англия не е сломена от континенталната
блокада, докато Русия се оказва прекалено голяма хапка за нееднородните войски
на големия пълководец.
■ Твърде много е писано за причините за поражението на Бонапарт, тъй че тук ще
бъде констатирано само това, което е пряко свързано с темата на лекцията.
Франция губи не тактически, не толкова дори просто стратегически, а, колкото и
пресилено да звучи на пръв поглед, геополитически и геостратегически.

■ Новата империя е изградена на военна мощ и харизмата на владетеля си, но тя не
съумява в крайна сметка да изгради едно икономическо и политическо цяло.
Дисбалансът между територия и възможност за усвояване на ресурси е очевиден.
Но какво се има предвид под геополитика в период, когато още отсъства стройна
теория с такова наименование и въобще в такава посока?
■ Според едно пределно общо, но и достатъчно синтезирано съвременно
определение под този термин се има предвид “съставна част от политиката на една
държава и приложение в нея на природните, икономическите, социалните и
демографските особености на дадена страна”. Ако се изходи от него, то няма
нищо парадоксално във факта, че една държава може да действа успешно или
неуспешно в геополитическо измерение преди съществуването на геополитически
концепции.

■ Основната последица от споменатата малко по-горе развръзка е утвърждаването за един дълъг
период от време (останалата част от XIX и през по-голямата част от първата половина на XX в.) на
различни центрове на власт. Великите сили се стремят да консолидират жизненото си
пространство и да контролират чрез създаването на блокове-съюзи напрежението помежду си. Не
на последно място трябва да се отбележи контрастът между морските и континенталните сили,
още повече че този аспект е от съществено значение за геополитиката. Великобритания, макар и
загубила северноамериканските територии, превърнали се в САЩ, е господарка на моретата.
■ В навечерието на Първата световна война нейните колониални владения обхващат приблизително
една четвърт от земното кълбо. Опирайки се на създаваните в течение на три века изключителни
комуникации между колониите и метрополията, британската таласократична (морска) империя
притежава едно съществено преимущество пред противниците и съюзниците си на континента – тя
оказва неотслабващо натиска си върху европейските дела, докато възможността на останалите
Велики сили да въздействат на вътрешните ѝ имперски проблеми е сведена почти до минимум.

■ Тъй като геополитиката първоначално се развива в Германия, както и поради
обстоятелството, че през разглеждания период немската концепция до голяма степен
е определяща за това научно направление, акцентът пада върху германските тези,
съпоставени с англосаксонския им контрапункт. Паралелно, общо ще се изложи и
геополитическото положение на страните, чиито представители са двете школи.
■ За създател на геополитиката се смята Ф. Ратцел (1844-1904), който от позициите на
географския детерминизъм представя за основа на зараждането на обществения
живот и в частност политическите отношения с географската среда. Според неговото
становище държавата се превръща в организъм (тази идея макар и в друг план е
доразвита по-късно от Освалд Шпенглер), чиято същност се съгражда от определена
част от повърхнината на земята, в следствие на което държавните свойства са и
свойства на народа.

■ Най-важните от тях са размерите, положението, границите и характерът на земята,
сравнени с другите части на земната повърхност. Понеже за Ратцел биологичната
същност на държавата е несъмнена, то в построенията му естествено следва тя да
се намира в непрекъсната борба за надмощие и териториално разширение, от
което зависи възходът или унищожението ѝ. В този смисъл тази теория се
припокрива със социалния дарвинизъм. Освен това обаче Ратцел постулира и
фундаментален принцип в разкриване особеностите на глобалното
геополитическо противостоене, който се изразява в открояването на големите
пространства. Съществен е и моментът на противопоставянето между
континенталните и морските държави.

■ Ясното формулиране на този принцип е дело на сър Х. Макиндър (1864-1947). Според него държавният суверенитет
стои в зависимост не толкова от военната сила, технологичното развитие и икономическата база, колкото от
големината и географското разположение на териториите. През 1904 Макиндър излага основната си геополитическа
идея в статията “Географската ос на историята”. С този термин е обозначено континентално пространство, което не е
претърпяло значително или въобще никакво влияние в културен, икономически и военнополитически план от страна
на англосаксонските морски държави. Тази ос (Хартленд) заема обширни територии от Евразия – голяма част от
Източна Европа, във всеки случай цяла европейска Русия, Западен Сибир, северната част от Централна Азия и
Монголия. Контролът върху това ядро е и предпоставка за световно господство.
■ Всъщност шведският професор по география Р. Киелен (1864-1922) пръв употребява понятието геополитика.
Задълбочавайки биологичното учение за държавата, той проектира природния закон на естествения подбор върху
международните отношения, като обосновава положението на унищожението на слабите държави от силните.
Безпощадната борба за съществуване в природата според Киелен намира своето отражение в борбата на държавите,
респективно на народите, за пространство. По-късно тези идеи, доколкото те вече съществуват в германската
традиция, ще послужат за основа на националсоциалистическата геополитическа концепция.

■ Отвъд океана геополитиката претърпява също бурно развитие. За периода се открояват адмирал А.
Меън (1840-1914) и Н. Спайкмън (1890-1944). Тезата на Меън е противоположност на тези на Ратцел и
Макиндър. Според нея решаващ фактор за съдбата на народите е контролът над световния океан.
Съществена роля играят дължината на крайбрежната линия и характерът на пристанищата. Идеите на
Меън имат огромно влияние в американската политика, защото са съотнесени сполучливо към
геополитическото положение на САЩ. Не случайно препоръките на адмирала залягат в стратегическите
цели на Америка, която осъществявайки изграждането на Панамския канал, придобива пълен контрол
между Атлантика и Пасифика.
■ Превръщането района на Карибско море в едва ли не колония и анексията на Хаваите са все стъпки,
които затвърждават САЩ като абсолютен хегемон в геополитическото пространството на двете
Америки, цел преследвана от Вашингтон още с доктрината “Монро”. След Втората световна война
двата океана, отделящи Новия свят от Европа и Азия, ще попаднат под неоспорвания контрол на САЩ.
Британската империя е заместена от някогашната си колония, която не само поради наличието на свои
войски, но и геостратегически доминира над Западна Европа и тихоокеанската зона.

■ Твърде особено е геополитическото разположение на кайзерова Германия. Въпреки че тя несъмнено
трябва да се характеризира като континентална сила, на Втория Райх са присъщи и доста елементи на
морска сила. Опирайки се на мощни пристанища на Северно море и на по-голямата част от южния
Балтик и индустрия, оставила зад себе си в много отношения английската, в началото на Първата
световна война германската империя има боен флот, равняващ се на близо две трети от британския. Все
пак създаването на своеобразната преграда Берлин-Багдад се оказва много по-успешно, тъй като разделя
колониите на Великобритания и нагнетява напрежение в жизненоважната зона на Суецкия канал.
■ След краха на Централните сили идва преосмислянето на досегашната стратегия в глобално отношение.
Като най-именит теоретик до края на Втората световна война и основоположник на
националсоциалистическата геополитика се изявява Карл Хаусхофер (1869-1946). Имащият блестяща
военна кариера професор в Мюнхенския университет още от началото на двайсетте години е в преки
контакти с ръководството на NSDAP. Може да се твърди с определена сигурност, че той въздейства на
Адолф Хитлер при написването на “Моята борба”. Например тезата за това, че Източна Европа трябва
да се превърне в германска колония определено принадлежи на Хаусхофер.

■ Изхождайки от геополитическото разположение на Германия, професорът по география достига до
следните изводи. Намирайки се в центъра на европейския континент страната изпитва съществен
геополитически натиск по всичките си граници. Ландшафтът и диспропорцията между територия и
езикови граници придава на Германия характер на “незавършеност” в сравнение с британските острови.
Ето защо, за да противостои на англосаксонските таласокрации, Берлин е задължен да консолидира
позициите си на континента.
■ Макар че на запад и юг извън териториалния обхват остават микрозони с немскоговорящо население,
Хаусхофер смята за единствено перспективен натискът на изток именно защото в тези части на
Германия – Силезия, Померания и Източна Прусия, както и в присъединените към Чехословакия след
Версай Судети, немското влияние е застрашено от славянските маси. С цел осигуряване веднъж
завинаги на достатъчен ресурс за великогерманската геостратегия Централна и Източна Европа трябва
да бъдат покорени и превърнати в жизнено пространство за германския народ. Така многовековното
противопоставяне между немци и славяни дава живот на най-радикалното проявление на старата
концепция “Drang nach Osten“.

■ В по-глобален аспект тази най-обща идея търпи някои изменения в духа си. Хаусхофер
очертава следните геополитически пространства като форми на политическа
организация: 1. Евро-Африка, в която Германия в съюз с Франция е безусловен господар;
2. Съветска Русия с влияние върху Иран, Афганистан и Индийския субконтинет; 3.
Източна Азия начело с Япония; 4. Зоната на двете Америки, където САЩ е хегемон.
■ В 1940 г. той предлага съюз между Третия Райх, Италия и франкистка Испания, Япония и
Съветския съюз (нещо, което явно представлява част от дипломатическата игра на нерви
между Германия и СССР след пакта Молотов-Рибентроп, е само за фасада) против
Великобритания и САЩ. Бъдещето показва нереалистичността на този план. Оста Рим-
Берлин-Токио съвсем не означава пълното изграждане на този могъщ евро-азиатски
континентален блок.

■ Дълго време след Втората световна война не само в страните на изток от Желязната завеса, но и в евро-
атлантическото пространство, официално на геополитиката се гледа почти единствено като
националсоциалистическо и ненаучно изобретение. Поведението на САЩ и СССР през Студената
война, а и след нейния условен край, обаче говори за друго.
■ С географския ареал (географската зона и условия) мнозина представители на политическата мисъл са
се опитвали да обясняват "националния характер", да обосновават съществуващите или желани
национални и международни общности или международни конфликти. Както се знае географското
положение не се избира (поне след Великото преселение на народите) и затова всяка държава е
принудена да се съобразява с него и да го приема такова, каквото е. На тази основа се строят
макросхеми, обосноваващи едно или друго дългосрочно поведение в международната политика.
Класическият геополитически подход желае да служи за основа на рационално политическо поведение,
което оптимално използва благоприятните страни на "географския фактор", или ограничава, доколкото е
възможно, последиците от неблагоприятните му страни.

■ С други думи, вътрешната и външна политика на дадената страна и регион зависи преди всичко от
физикогеографските условия, в които тя е обречена да съществува.
■ С "геополитически" съображения мнозина изявени политици днес се опитват да обясняват една или
друга външнополитическа идея. Зад термина "геополитика" те поставят днешното временно
разположение на силите в света като му се придава необходимата "геополитическа" вечност. Както
посочва Антоний Тодоров (в. 1000 дни от 25.12. 1991 г.) за днешния Запад "геополитическото мислене"
се свежда до супероценностяване на Западната цивилизация, на богатия Север, който се нуждае от
защита срещу бедния Юг и обедняващия Изток. Но зад тази доктрина отново стоят интересите, а не
географията.
■ В края на XX век принципите на геополитиката служат за обяснение на динамичните процеси, които
протичат навсякъде по света и особено в Европа. Новата геополитика на Евразия се свежда до
възприемане принципа на съединяване чрез обособяване. Този принцип контактува с въпроса да
съществуват или да се премахнат границите между държавите.

■ От къде и до къде да се обособи новото геополитическо пространство: от Атлантика до Урал или от
Ванкувър до Владивосток? На каква основа ще се интегрират различните народи - дали върху
принципите на християнската цивилизация, дали върху повсеместното господство на законите на
демокрацията, пазарната икономика и формулираните от Хартата на основните права и свободи на
гражданите? Става въпрос как да се осъществяват разводите на различните народи, живели в рамките
на многонационални държави и как ще се осъществяват новите "бракосъчетания" там, където е желан
този процес - дали по мирен или по силов път? Трябва да се дадат отговори на много и разнообразни
въпроси като:
■ - Как и доколко съвместните усилия на държавите-участници в Организацията за сигурност и
сътрудничество в Европа и НАТО ще бъдат в състояние да изградят надеждни механизми за
предотвратяване на съществуващите все още противоречия и военни конфликти не само в Европа, но и
в света?
■ - Какви са политическите гаранции за равнопоставеността на различните народи, за тяхната национална
сигурност и стопански просперитет?

■ Как екологическите проблеми ще бъдат вместени в интеграционните процеси?
■ Ще може ли сътрудничеството да вземе връх над конкуренцията между държавите и народите?
■ Няма ли да се появи носталгия по несъвършената и по-безопасната, но затова пък стабилна двуполюсна
система за сигурност каквато беше по времето на противостоенето на НАТО и Организацията на Варшавския
договор. Каква е вероятността от създаването на нов биполярен модел НАТО - Организация на независимите
държави (ОНД), в който ще има хаотична и нестабилна маса от държави с неуредени във времето етнически,
икономически, религиозни, погранични и т.н. проблеми? Изобщо създаването на новото географско-
политическо понятие Обединена Европа кореспондира на първо място със създаването на Европейска система
за сигурност. Специалистите в тази насока очертават два алтернативни варианта за създаването на такава
система за сигурност - децентрализиран и централизиран.
■ Децентрализираният вариант изисква създаването на мрежа от регионални и субрегионални системи за
сигурност от страни със сходно икономическо и социалнополитическо устройство и развитие, както и със
съвместими международни интереси.

■ Главният проблем на този модел е, че той неминуемо ще поражда недоверие в останалите извън
системата страни. Неговото създаване ще породи като верижна реакция възникването на други съюзи,
които най-малкото кодирано ще се изграждат на основата на определена доза противопоставяне. Освен
това при наличието на развит такъв модел, трудно би се извършила адаптацията му към бъдещата
неизбежна единна система за общоевропейска сигурност.
■ Централизираният вариант е свързан с нарастването на членската маса около съществуващото
военнополитическо ядро - НАТО. Днес само НАТО разполага с възможността да дава съществен
политически и военен принос в защита на мира и сигурността на континента. Затова на пръв поглед
този вариант е най-приемлив, особено за държавите бивши участници във Варшавския договор, които
изпаднаха във вакуум на външни гаранции за своята национална сигурност след неговото разпускане в
началото на 90-те години на ХХ век. Тук обаче има най-малкото два геополитически въпроса:
■ Първо. Къде са границите на Европа, която трябва да се обединява и какво е мястото на Русия, САЩ и
Канада в този процес?

■ Второ. До каква степен със създаването на военнополитическия съюз в рамките на тези граници,
проблемът за сигурността може да бъде решен?
■ Отговорът на тези въпроси не е маловажен, защото той е свързан с определена насоченост на
интересите, с нов център на техния баланс, както в регионално, така и на континентално и световно
ниво. Различията, които съществуват в степента на обществено-историческото развитие между
различните географски зони на Европа ще затрудни много този процес. Нещо повече. Говори се за
възраждането на "ново средновековие" на стария континент. Неговите теоретици твърдят, че след
"краха" на комунизма не се е достигнало до тържество на демокрацията и хуманизма. Забелязва се
нарастване на хаоса в международните отношения. Задълбочи се икономическата, политическата и
морална криза. На мястото на ясно очертаното съперничество на двете противостоящи си суперсили,
всяка от които поддържаше ред в своя лагер, а рискът от взаимно унищожение в случай на пряк
конфликт правеше почти нереална възможността от неговото възникване, днес в различни точки на
континента и в света се оформят своеобразни "черни дупки" и зони за анархия, етнически и религиозни
конфликти.

■ Политическият елит в повечето държави както на Изток, така и на Запад е отчайващо
неспособен да реагира на настъпващите промени. В тази връзка френският политолог Ален
Милк твърдейки, че Европа навлиза в ново Средновековие посочва, че на мястото на
рухналите закони и порядки се появяват временни структури, които често функционират в
зависимост от случая. Съвременна Европа, а следователно и съставящите я държави все още
не е способна да открие основополагащият принцип на посткомунистическия свят. От 1989 г.
са се появили 18 нови държави на континента. Расте дезинтеграцията на Запад - Белгия,
Италия, Испания, Франция и Великобритания. Това ще тласне процесът на създаването на
"Свещена римска империя на германските народи". Само така би се създал единния
континентален център на ръководство на континента; би се преодоляла нелоялната
конкуренция както и несигурността.

■ Според Милк светът еволюира в две посоки. Първата е свързана с възникването на нови градове -
държави или райони - държави, а втората - с възникването на нови империи. Върху тези посоки
съществено влияние ще оказват внезапни революции от типа на т.н. "Чисти ръце" в Италия. Новото
геополитическо пространство ще се характеризира с неуправляеми хомогенни нации. Лишено от Бог,
това пространство трудно ще достигне до политическо, икономическо и социално сцепление. И тъй като
последните са залог за просперитет, сигурност и равновесие, тяхната липса вещае за Европа и света
нерадостно бъдеще.
■ Без да сме такива песимисти, истината изисква да се отбележи, че бъдещето на континента е твърде
неясно. Разпада се Версайската система за мир, която победителите в Първата световна война бяха
наложили за Европа. Тя бе несправедлива, защото придаде територии и народи от победените страни на
победителите. Това генерираше непрекъснато желание за исторически реванш и тласкаше страните към
нови конфликти и войни. Все още не е ясно на какви основи трябва да се изгражда новата система за
национална, регионална и глобална сигурност. Единствено, което се знае е, че народите отново трябва
да се върнат в своя външнополитически анализ към основните принципи на геополитиката.

■ ГЕОПОЛИТИКАТА е научна теория, положена в основата на политическа концепция, която използва
природогеографските подходи и данни (конфигурация на територията, размери на акваторията,
положение на страната, климат, материалните ресурси; расов и национален състав на населението и др.)
за обосноваване на националните и коалиционни интереси на държавите и ВП съюзи (с.18 ГП и
сигурност С., 1996)
■ В САЩ : ГЕОПОЛИТИКАТА: “Обществено-научна дисциплина, която се занимава с ефективността на
етническите, демографските и икономическите аспекти върху политиката на държавата (т.е. тя е
съставна част от политиката, природните, икономически, социални и демографски особености на една
страна)
■ Политическата география – за пространствените отношения в света за определен период от време и
контрастност на държавно-политическите отношения.
■ ГЕОПОЛИТИКАТА- разработване на концепции и планове за влиянието на определени географско-
политически и икономически фактори върху сигурността ( с.18 ГП и сигурност С., 1996)

■ От проблемите в пространствените параметри на политиката да се подчертае деликатната граница,
която разделя междудържавните (външнополитическите) противоречия от териториалните спорове и
претенции.
■ Проблематиката “нация–територии“ е в основата на геополитическите спорове след ВСВ – беше
обгърната с плътна идеологическа мъгла.
■ Наложи се обща теза – за първостепенната важност в политиката на фактора материално производство.
Под предлог, че твърдо напомнят хитлеристките начинания, още през 1945 г. руснаците и американците
“забраниха“ употребата на понятията Геополитика и Геостратегия.
■ Промяната на геостратегическата ситуация в глобален и регионален план (мащаб) даде силно отражение
на международната и национална сигурност.
■ Това наложи да се познават развиващите се процеси; да се дава правилната оценка; правдоподобното
прогнозиране на тенденциите, за еволюцията им от ръководните държавни и военни кадри – едни от
най-важните фактори за надеждно гарантиране на националната сигурност на отделните държави.

■ Постепенно се очертава необходимостта от теоретичната разработка на методология за
оценка на геополитическата и геостратегическата обстановка от различни мащаби, но
подчинявайки я на националната сигурност на страната. ГЕОПОЛИТИКАТА се ражда като се
търсят факторите, определящи развитието на обществото. Един от тези фактори, определящи
развитието на обществото е географската среда.
■ ДЕТЕРМИНИСТИТЕ търсят органичната връзка на човешкото общество с природата. По
време на капитализма доктрината на географския детерминизъм за правото на силния се
трансформира в доктрина на жизненото пространство.
■ Концепциите за жизненото пространство служат не само като идейна обосновка на
териториалните граници на отделните страни, но се превръщат в държавна политика, довела
до много агресивни войни.

■ Успоредно и в тясно взаимодействие с географския детерминизъм се развива и широко разпространява
и ДОКТРИНАТА НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ГРАНИЦИ – най-широкото ѝ разпространение е при борбата на
Прусия за обединяване на Германия. Тази доктрина се развива в две направления
- на естествените езикови граници
- на естествените релефни граници
■ Независимо на кое направление се дава приоритет на даден исторически етап от развитието на
човечеството геополитиката е служила да обоснове необходимостта при завладяване на територии с
население от нисшата раса – варварско изтребване, ограбване, експлоатиране.

■ Расизмът и расовите концепции получават голямо развитие още в древността. През 16 век в
колониалните държави расовите теории се използват за оправдание на масовото изтребление, ограбване
и агресивните войни. Расизмът е един от най-реакционните елементи на ГП. Расовите различия се
преодоляват с премахване на затвореността и с развитие на производителните сили и образованието.
Основателят на Берлинския университет Ф. В. Хумболд непрекъснато доказвал, че: „Народите се
отличават по национално-расов признак”. Хегел доказва, че “германският дух е дух на новия свят, цел
на който е осъществяване на абсолютните истини – много учени създават идеята за германизма. Свръх-
националната идея се дължи на гениалността, мъжеството и мъдростта на германския народ.
■ Историческите корени на геополитиката се раждат в борбата на научната мисъл да разкрие факторите,
определящи развитието на обществото. Един от тези фактори е географската среда. Детерминизмът като
направление във философията възниква в робовладелческото общество. Той утвърждава, че
географската среда е определящо материално условие за обществения живот.

■ Представителите на детерминизма, като търсят органичната връзка на човешкото общество с
природата, не виждат характерните принципни различия между тях. Те дори установяват
пряка връзка между отделни компоненти на природната среда (най-често климата) и
явленията на обществения живот.
■ През годините на великите географски открития географският детерминизъм е използван за
обосноваване и оправдаване на колониалната политика в новооткритите земи, населени с по-
слабо развити народи. В края на ХІХ и началото на ХХ век, когато борбата за завоюване на
нови земи придобива крайно ожесточен характер, доктрината на географския детерминизъм
за правото на силния се трансформира в доктрината за жизнено пространство.

■ Завръщането на понятията геополитика и геостратегия е продиктувано от настъпилите през последните
години изменения в глобален, европейски и регионален мащаб.
■ Концепцията за национална сигурност на Република България и Стратегията от 2011 г. се основават на
убеждението, че геополитическите фактори са обективна основа на международните
военнополитически отношения. Те имат определящо влияние върху формирането на взаимните връзки,
влияния и зависимости между различните силови центрове и региони в света. Република България
отчита и се ръководи от възгледа, че катализатор за запазването и нарастването на геополитическото
противопоставяне ще бъде борбата за влияние в районите с важно военностратегическо положение, с
източници на евтини суровини, основни производствени фондове, квалифицирана работна сила и
пазари за собствените технологии и продукция. Във военностратегически план нараства значението и
интересът на различните сили към територията на България като плацдарм — със създаването в
нейните рамки и в районите в близост до нея на икономическа, комуникационна и военна
инфраструктура и потенциал на подстъпите към трите континента — Европа, Азия и Африка.

■ От взаимодействието на различни геополитически фактори в света, Европа и на Балканите се
формират сериозни източници на нестабилност, напрежение, рискове и заплахи за
националната сигурност на България на глобално, европейско и регионално равнище.
■ В наше време най-далновидните учени се обявяват за по-задълбочено и всестранно изучаване
на геополитиката, но това да става във взаимодействие с историята, политологията,
психологията и военната наука, като при това се имат предвид неотменните изисквания към
геополитиката в практическата държавна дейност. Следователно Геополитиката е научна
теория, положена в основите на политическа концепция, която използва природогеографски
подходи и данни (конфигурация на територията, размери на акваторията, положение на
страната, климат, материални ресурси, расов и национален състав на населението и др.) за
обосноваване на националните и коалиционните интереси на държавите и
военнополитическите съюзи.

■ Традиционно в САЩ на геополитиката и геостратегията се отдава изключително голямо
внимание. Те се разглеждат като част от политическата география или по-точно като нейни
приложни направления. Създадени са специални научноизследователски институти за
геостратегически изследвания. Ако се направи опит да се установят различията между
политическата география и геополитиката, то първата се приема като наука за
пространствената структура и контрастност на държавно-политическата организация в света
за определен период от време, а геополитиката — за разработването на концепции и планове
за влиянието на определени държави в световното стопанство и конкретната им
икономическа, социална, екологична и военна политика.
■ Геополитиката има непосредствено отношение към предимствата на местоположението
(географското положение), географското разпределение на ресурсите и усвояването им,
структурата на военните сили и т. н.

■ Известният от по-ново време американски геополитик К. Грей в последната си книга
„Геополитиката на свръхмощта" се стреми да докаже теоретичните основи на политическата и
военната стратегия на САЩ. Според него същността на геополитиката се свежда до разкриване на
връзките между международната политическа мощ и географските условия, а също
териториалната статистика, ландшафта, икономическите ресурси, разстановката на политическите
обединения и съюзи.
■ Геополитическите фактори винаги оказват влияние върху политическата, икономическата и
военната стратегия на държавите. Ако тяхното значение се надценява и абсолютизира, както това е
направено в изследването на К. Грей, то действително се преминава границата на обективния
хоризонт, зад който следват идеите и принципите на вулгарната и политизирана геополитика.
■ Съществуват и редица други определения. Така например според Каледин тя е метод в
политическата география, а според Аксьонов — дейност, насочена към изменение на параметрите
на политико-географското пространство.

■ Заслужава внимание определението за геополитика, формулирано от С. Карастоянов като
приложение в политиката на природните, икономическите, социалните и демографските
особености на дадена страна. Интересна дефиниция предлагат Христов и Димов. Според тях
геополитиката анализира глобалните и регионалните, предимства и недостатъци на географското
пространство. Може да се обобщи, че в по-широк научен план главната същност на геополитиката
се дефинира чрез географията и по-конкретно чрез някои нейни основни направления,
представляващи своеобразни проекции на контактните зони между географията, от една страна, и
естествените и обществените науки, от друга. В този смисъл геополитиката трябва да се разглежда
като един от важните аспекти в географията и в политическата география в частност.
■ Най-общо казано, обект на геополитиката е взаимодействието между човешкото общество и
природата. Основните компоненти на човешкото общество са хората и материалните условия за
тяхното съществуване, към които преди всичко се отнасят средствата за производство.

■ Ако се разгледа многообразието от държавни формирования в света, ще се установи, че
икономогеографската среда на цялото човечество на планетата Земя е разпределена между
отделните държави или обединения от държави, които създават икономически пространства.
В епохата на научно-техническата революция, когато производителните сили се развиват с
много високи темпове, материалните условия за съществуване на дадена държава или
икономическо пространство се оказват недостатъчни за нарасналите потребности на хората.
Ето защо по силата на историческата необходимост за удовлетворяване потребностите на
хората възниква и се развива международното разделение на труда.
■ Геополитиката е тясно свързана с материалния живот на хората. Условно тя има две страни —
вътрешна и външна.

■ Вътрешната страна е свързана с взаимодействието между хората и географската среда на
дадена държава или дадено икономическо пространство, а външната страна — с
взаимодействието между държавите и икономическите пространства при използването на
принадлежащите им икономо-географски части от географската среда на планетата.
■ Може да се отбележи също, че геополитиката и като теория, и като част от политическа
доктрина има право на съществуване като наука с обективно съдържание и прагматичен
смисъл. Във връзка с протичащите фундаментални изменения в световен мащаб вниманието
към концептуалните положения в геополитиката се засилва на базата на теоретични
обобщения на богат исторически материал и използването на нови съвременни методи на
изследване. Заедно с това трябва да се отбележи, че от всички присъщи на дадена научна
дисциплина компоненти, методологията за провеждане на геополитически изследвания е най-
слабо развита.

■ Повечето изследователи в тази област не си поставят за цел формирането на методически
основи на научна дисциплина, а се задоволяват с използването на налични знания и методи за
определяне на съотношението между политическите и икономическите сили в света. Във
връзка с това трябва да се подчертае неприемливо ниската степен на използване на един
универсален научен метод, корените на който трябва да се търсят в географията и който може
да бъде наречен геометод. Чрез него много по-достъпно могат да се изучават процесите и
принципите на развитие на държавите, регионите и света като цяло, като се отчитат
системното влияние на природните, политическите, икономическите, военните, екологичните
и други геополитически фактори. Разбира се, това трябва да става в съзвучие с методите на
изследване, използвани от историята, политологията, икономиката, социологията, военната и
другите науки.
■ Посочените определения ясно очертават предмета на геополитиката и нейното съдържание.

■ Геополитиката изучава законите, закономерностите и принципите, свързани с влиянието на
географските фактори върху развитието на обществото. При това се отчита влиянието не само на
обкръжаващата човека среда, но и природата на човека в дадена държава или коалиция. Като изхожда от
достигнатата степен на развитие на обществото, от факторите, определящи това развитие, и от
интересите на държавата (коалицията), геополитиката е призвана да определи силите и средствата за
постигане на поставените пред нея цели, а следователно и общата насока за развитие на обществото
(държавата, коалицията) и осигуряването на неговата сигурност.
■ Като наука и практика геополитиката се ръководи от общите закони за взаимодействието между
обществото и природата, които се основават на диалектическите закони за развитие на природата там,
където присъства човекът.
■ Геополитиката изучава основно законите, свързани с материалния живот на обществото, които от своя
страна намират относително самостоятелно проявление в структурните компоненти на обществото. От
една страна, геополитиката изучава законите, свързани с производството на материални блага, а от
друга — законите, свързани с развитието на икономогеографската среда.

■ Условно производствената дейност на хората може да се раздели на две части — създаване на
материално-техническата база на обществото и на отношенията, в които влизат хората в процеса на
производството. Геополитиката е призвана да изучава законите за изграждане на материално-
техническата база на обществото, свързани с икономогеографската среда на държавата (икономическото
пространство). От това може да се направи и изводът, че от всички социални закони, геополитиката
изучава само тези, които са пряко свързани с изграждането на материално-техническата база на
обществото.
■ Икономогеографската среда съществува там, където съществува човекът. Законите за развитие на
икономогеографската среда носят отпечатъка на социалните закони, характерни за хората в процеса на
производството на материални блага. В това отношение геополитиката широко се опира на различните
географски науки.
■ Целта на геополитиката е тясно свързана с политическите цели на държавата за създаване на
материални и духовни предпоставки за развитие на обществото.

■ Характерът на геополитиката на дадена държава (коалиция или геоикономическо
пространство) съответства на характера на провежданата от нея цялостна политика.
■ Често като геополитически се дефинират явления и процеси, нямащи нищо общо със
същността на геополитиката. Според Лакост понятието геополитика се употребява далеч по-
разумно и подходящо в сравнение с особено привлекателното понятие геостратегия. Той
предлага разграничаване на тези две понятия, като се запази терминът геополитика на
национално равнище, а геостратегия да се използва при съперничество и антагонизъм между
държави или политически сили, враждебни едни спрямо други. Очевидно е обаче, че
разликата между геополитика и геостратегия не трябва да бъде определяна само според
мащаба на политическото мислене. От методологична гледна точка много по-сполучливо е
разграничаването на геополитически пространствени закономерности и геостратегически
интереси на отделните геопространства в глобален или регионален мащаб.

■ Впрочем повеите, дошли в геополитиката „отстрани", говорят съвсем за друго. Имаме предвид новата
поява на цивилизационния подход в труда на С. Хънтингтън от 90-те години на XX Век. Наистина този
подход не е негово откритие, тъй като за това пише А. Тойнби, а преди него - Н. Данилевски. Но
значението на трудовете на Хънтингтън за геополитиката е в обособяването на два абсолютно нови
момента, без които геополитическият анализ на съвременно равнище би останал непродуктивен.
■ Първо, това е динамиката на цивилизациите, откриваща такъв фон на анализа, който може да изглежда
неочакван. Ако през 1900 г. - преди един век, частта на западната цивилизация от населението е била
44,3 %, през 1995 г. тя вече е само 13,1 %, а според прогнозите до 2025 г. ще бъде 10,1 %. В същото
време населението на ислямския свят за разглеждания период е нараснало от 4,2 % до 17,9 %,
потенциално (през 2025 г.) - до 19,2 %. Стремителен ръст е характерен и за африканската цивилизация
(обособена условно) - от 0,4 % (1900 г.) до 11,7 % (1995 г.) и 14,4 % (2025 г.). Първа по „тежест" стана
китайската цивилизация - 22,3 % през 1995 г. Съществено е намаляването на ролята на Запада и в
световната промишлена продукция - от 77,4 % (1900 г.) на 57,8 % (1980 г.), както и в световния БВП - от
64 % (1950 г.) на 48,9 % (1992 г.).

■ Второ, в геополитическия анализ неизбежно ще влезе ново определение за някои страни - разделени, т. е.
такива, в които няма съгласие към каква цивилизация принадлежат. Хънтингтън смята, че най-ярък пример в
това отношение е Турция, и събитията от януари 2000 г. потвърждават тази позиция: в Истанбул се
провеждаше демонстрация в подкрепа на чеченските терористи, полицията я разгонваше, а участниците в нея
скандираха „Еджевит в Русия!".
■ Един от най-важните методи при изучаване феномените на световната цивилизация е хронологичният.
Научната му значимост и универсалност са безспорни. Това дава основание на историята да претендира за
лидерски позиции в общественото познание. Същевременно основателни претенции за методологична
универсалност има и географската наука, тъй като всяко явление или процес се характеризира и с
хронологична, и с пространствена динамика. И докато хронологичният анализ на развитието е в основата на
историческото познание, неговите пространствени (хорологични) измерения са приоритет на географския
анализ. Не случайно успоредно с първите апокалиптични предупреждения за „край на историята" (Фукуяма,
1989) много учени и общественици поставят и въпроса за „край на географията", акцентирайки върху
процесите на уплътняване и „съкращаване" на географското пространство (Лавров и Сдасюк, 1985; Бауман,
1999; Кондратиев, 1999; Стоянов, 2001).

■ В България общественият имидж на географията е нисък най-вече по субективни причини. Сред обективните
причини за непризнатия теоретичен и приложен потенциал на географията у нас през последните десетилетия
изпъква нейното изкуствено разделяне на природна (физическа) и обществена (социално-икономическа). При
това общественият интерес наивно я оприличава предимно на природна наука, чиито най-атрактивни акценти
се свеждат до механично представяне на тримерна статистическа информация. Що се отнася до обществената
география, на нея ѝ е отредено да битува като научно направление с априорно безспорен пространствено
дефиниран обект на изследване, но с оспорван от много други науки предмет на изследване.
■ Главни нейни „конкуренти" в борбата ѝ за признание сред обществените науки са историята, икономиката,
политологията, демографията, социологията, психологията, правото, военното дело и др. Всяка от тях е
успяла да докаже своята частна изследователска методология. Но едновременно всички те използват и
универсален пространствен (географски) метод на изследване. Този факт не би трябвало да се разглежда като
противоречие в науката. Важно условие за това обаче е взаимното признаване на общата методологична база
между обществените науки, включително обществената география.

■ В най-широк смисъл геополитиката се развива като наука за влиянието на пространствените
природни и обществени фактори върху културно-политически процеси в световен мащаб. В
по-тесен смисъл геополитиката разглежда пространственото поведение на държавите, а в
най-тесен се възприема като един от методите на изследване в политическата география, т.е.
като част от нея.
■ Класическата геополитика възниква и като научна теория, и като политическа практика за
обосноваване на държавни или коалиционни интереси. От тази гледна точка вече над един
век тя има претенции за научно-приложно направление с обективно съдържание и
прагматичен смисъл. Киелен (1905, 1917) смята, че най-общо геополитиката е осветляване на
политически въпроси от географска гледна точка. Според него „държавата се стреми към
хармония във всички области на своята дейност, а мярката на тази хармония е обект на
изследване ... Обектът на геополитиката не е „земята", а изпълнената с политическа
организация държава".

■ Съвременните динамични трансформации на планетарното политическо пространство
активизират научните изследвания в областта на много обществени науки. Това води до
модернизиране на научната методология като цяло. Едновременно обаче все по-често се
игнорират класическите постановки на политико-географския и геополитическия анализ.
Техният фундамент често се дефинира като остарял, неефективен, ненужен, а при
геополитиката - дори като ненаучен.
■ Независимо от богатия арсенал от методи на изследване, съвременните обществени науки
невинаги успяват да формулират убедителни обяснения за много от протичащите социално-
икономически и културно-политически трансформации на планетарното пространство. Често
стандартното научно обяснение на философи, историци, културолози, политолози, социолози
и икономисти не задоволява обществения интерес при анализа на значими за световното
развитие явления. В това отношение могат да се зададат редица конкретни въпроси, на които
трудно може да се отговори еднозначно.

■ Например: Какво е общото между известни в историята противопоставяния и конфликти като Елада
срещу Персия, Картаген срещу Рим, италианските градове-републики срещу Турция, Франция срещу
Австрия, Великобритания срещу Германия, САЩ срещу СССР? Защо няма нито една религия, в която
Западът да се отъждествява с положителни от нравствено-етична гледна точка качества, а Изтокът – с
отрицателни?
■ Защо след разпадането на Чехословакия по-високо развита се оказа нейната западна част - Чехия (а не
Словакия), на Югославия – по-западно разположената Словения (а не Сърбия или Македония), на СССР
- прибалтийските държави (а не Грузия или Казахстан)?
■ Защо Франция и Великобритания винаги лобират за силна полска държавност, а след Първата световна
война създават т.нар. Малка Антанта?
■ Защо през XX век САЩ винаги са защитавали интересите на мюсюлманска Турция, а не на християнска
Гърция при честите външнополитически спорове между тях, както и интересите на албанците и
босненските мюсюлмани в по-новите конфликти на Балканите?

■ Защо по време на двете световни войни България е в съюз с Германия (и дори с „поробителката" –
мюсюлманска Турция) и под една или друга форма е срещу „освободителката" Русия (както и срещу
славянска, православна Сърбия)?
■ Само като идеологическо ли трябва да се разглежда противопоставянето между хитлеристка Германия и
болшевишка Русия по време на Втората световна война, между САЩ и СССР по време на т.нар. студена
Война?
■ Защо България, а не Гърция става комунистическа държава след Втората световна война, независимо че
левите партизански сили в нашата южна съседка се проявяват много по-силно?
■ Защо съвременните руски въоръжени сили не залагат в своята Военноморска стратегия на
самолетоносачи?
■ Защо в постсъветското пространство Русия възприема за стратегически съюзник континентален
Казахстан, а не прибалтийските държави?

Обобщение и дискусия
■ Произходът на възгледите, намиращи се в основата на геополитическата наука

■ Общо представяне на геополитическите школи и тяхното обвързване с цялостната
политика най-вече на Германия, Великобритания и САЩ
■ „Новата вълна“ в геополитиката – цивилизационни аспекти, теория на хаоса и
отразяване на влиянието, което оказва технико-технологичния напредък върху
значимостта на природогеографските особености при провеждането на външната
политика на държавите

Lecture01 Autumn 2023

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Lecture01 Autumn 2023

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ГЕОПОЛИТИ Общ поглед върху

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

■ Запознаване с традиционните школи в геополитиката

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

курса всеки за повишаване на оценката от даден

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

■ Произходът на възгледите, намиращи се в основата на геополитическата наука

ДНМС-НБУ Геополитика и сигурност

You might also like