НАЦИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ЗА ДРЕВНИ ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ

„СВ. КОНСТАНТИН КИРИЛ ФИЛОСОФ“

КУРСОВА РАБОТА
на тема

ЗАГЛАВИЕ НА КУРСОВАТА
РАБОТА
Историческият въпрос?

МЯСТО ЗА
ИЗОБРАЖЕНИЕ
(опционално)

Изготвил/а:
Място на написване, година
 Съдържание
1. Избор на тема ...................................................................................3
2. Формулиране на исторически въпрос ...........................................3
3. Оформяне на обща представа ........................................................4
4. Формулиране на базова структура ................................................4
Увод:...................................................................................................4
Изложение: ........................................................................................5
Заключение ........................................................................................7
5. Бележките под линия ......................................................................7
6. Библиографията ...............................................................................9
7. Карти, таблици и приложения .....................................................10

2
КАК ДА НАПИШЕМ КУРСОВА РАБОТА – LIFEHACKS ‘N SHIET

1. Избор на тема
Първото нещо, за което трябва да помислите е широката тема, на която да посветите
работата си. Тя може да е свързана с живота на дадена личност, с определен етап от
развитието на дадена държава/общество, даден конфликт или определено историческо
явление (пандемия, търговски оборот, разпространение на религия и т.н.). След като
изберете по-широкия тематичен обхват идва по-трудната част – формулиране на
конкретно заглавие – бета версия.
Конкретното заглавие винаги трябва да е обвързано с конкретен проблем. „История
на…“ не е заглавие на курсова работа, а на книга. „Животът на Луи XIV“ също звучи
като биография, а не като тема на курсова работа. В този смисъл, заглавието трябва да е
по-скоро свързано с конкретен проблем – ясно ограничен в тесни времеви рамки и също
така обвързан само с един аспект на големия контекст, който сте си избрали.
Примери:
Голям контекст: Управление на Василий II Македонец -> Конкретен въпрос –
„България във външната политика на Василий II“
Голям контекст: Средновековните градове -> Конкретен въпрос – Ролята на градовете
като културни средища в Средновековна България края на IX – средата на X век.
Голям контекст: Испанската колонизация на Америка -> Конкретен въпрос – Едрата
шарка като предпоставка за испанската експанзия в Мексико 1500-1530 г.

2. Формулиране на исторически въпрос

След като сте определили контекст и тема, трябва да формулирате исторически въпрос.
Отговорът на този исторически въпрос реално представлява вашата курсова работа. Как
да стане това?
Взимате заглавието на своята работа и го превръщате във въпрос. Нека използваме
същите примери от точка 1:
Голям контекст: Управление на Василий II Македонец -> Конкретен въпрос –
„България във външната политика на Василий II“ -> Въпрос: Какво е мястото на
България във външната политика на Византия при управлението на Василий II?
Голям контекст: Средновековните градове -> Конкретен въпрос – Ролята на градовете
като културни средища в Средновековна България края на IX – средата на X век. ->
Въпрос: Каква роля изпълняват градовете в средновековна България за разпространение
на културата в страната в периода IX-Х в?
Голям контекст: Испанската колонизация на Америка -> Конкретен въпрос – Едрата
шарка като предпоставка за испанската експанзия в Мексико 1520-1550 г. -> Въпрос:
Каква е ролята на едрата шарка като фактор за колапса на американските общества
между 1500 и 1530 г. и как това подпомага експанзията на испанците?

3
3. Оформяне на обща представа
След като сте си избрали контекст и конкретна тема, и сте формулирали историческия
въпрос, следващата стъпка е да започнете да четете по темата. Използвайте Интернет за
да откриете заглавия, които съвпадат с контекста и/или конкретната ви тема.
Използвайте ключовите думи в заглавието си, за да търсите на езиците, които може да
използвате. Използвайте общо достъпни електронни енциклопедии, например
Британика, за да си изградите някаква базова идея за периода, върху който пишете.
Използвайте референциите в съответните енциклопедични статии, за да откриете
допълнителна литература. След като с сдобиете с няколко електронни източника и поне
една книга/статия с научно съдържание, прочетете от тях необходимата ви информация.
След като сте изчели минимума, вече би следвало да имате идея каква информация
трябва да се съдържа в работата ви – кои са основните точки, по които ще пишете и да
имате определена нагласа какъв е отговорът на въпроса, който поставяте чрез заглавието
си.

4. Формулиране на базова структура

Преди да започнете самото писане, първо трябва да изградите ясна структура, по която
да го направите. Всеки писмен текст се състои от три базови елемента, които са
задължителни за всеки текст в размер от 1 до 10000 страници – увод, изложение и
заключение. Всеки един от тези компоненти се състои от вътрешни сегменти, които
зависят от вида на това, което пишете. В случая с курсовите работи, нещата стоят по
следния начин:
УВОД:
(10% от работата) – пише се последно!!!
- Започвате с няколко изречения, които представят контекста, който сте избрали, темата,
която се вписва в него и историческият въпрос който задавате към нея, уточнявайки
защо тези контекст, тема и въпрос са важни за изследване.
- Представяте източниците на информация, които ще използвате в работата си.
1) Първо започвате с първичните източници (т.е. документи, текстове, спомени, надписи
и т.н. съвременни на събитието, което описвате или писани по-близо до неговото
случване, отколкото до нашето време). Така например, Теофан Изповедник, макар да
пише за заселването на българите в Мизия през 680 г. 200 години по-късно, си остава
първичен източник. Тази граница се стеснява с приближаване към нашето време.
Например изследване за историята на Наполеоновите войни (1804-1815 г.), написано в
края на XIX век вече не е първичен, а вторичен източник. В този случай, първични ще
са източници, създадени в периода 1804-1830 г.
2) След като приключите с описанието на първичните източници, обяснявате кои са
вторичните ви източници на информация – исторически изследвания (книги, статии и
други публикации). Трябва да обясните защо използвате конкретните заглавия и с какво
те са полезни за вашето изследване. Трябва да посочите и кои са недостатъците на
съответната книга и с какво информацията в нея може да бъде допълнена.
- Представяне на структурата на вашата работа – на какви части ще се дели изложението
ви и какво най-общо ще засегнете в съответните части.

4
ИЗЛОЖЕНИЕ:
( 80% от работата) – пише се първо!!!!
Изложението съдържа отговора на вашия научен въпрос. За целта, въпросът трябва да
бъде последван от структура от допълващи въпроси, чийто отделни отговори ви дават
цялостният отговор на главния изследователски въпрос. Реално, всеки отделен отговор
на подвъпросите представлява отделен сегмент (глава) на изложението. Да вземем за
пример горните теми:
Голям контекст: Управление на Василий II Македонец -> Конкретен въпрос –
„България във външната политика на Василий II“ -> Въпрос: Какво е мястото на
България във външната политика на Византия при управлението на Василий II?
Допълващи въпроси:
1. Кои са основните аспекти на българо-византийските взаимоотношения през X
век?
2. Какво е състоянието на Византия в началото на управлението на Василий II?
3. Как се вписва конфликтът на Византия с България в останалите
външнополитически проекти на Византия в периода 976-1018 г. ?
4. Кой са основните етапи от конфронтацията на Византия и България в хода на
управлението на Василий?
5. Кои са факторите, които помагат на Византия да излезе победител от
конфронтацията си с България?
6. Как се отразява завоеванието на България на Византия? Какво печели Византия
от това завоевание?
Всеки един от тези подвъпроси следва да получи свой сегмент от изложението. Всеки от
тези сегменти трябва да започва с изречение(я)-теза. Например:
1. В хода на X век, взаимоотношенията между България и Византия преминават през
няколко ключови етапа, свързани с редуване на конфронтация и мирни години.
2. В началото на царуването на Василий II, Византия се намира в период на
териториален, политически и икономически разцвет, свързан с т. нар. Македонска
реставрация.
3. Под скиптъра на Василий II, Византия води множество конфликти по всичките си
фронтове. В рамките на тези постоянни конфронтации, България има своето важно
място, но войната с нея се превръща в реален фокус на византийската политика едва
след 1000-та година.
4. Между 976 и 1018 г., военните действия между България и Византия преминават
през четири ключови етапа – стабилизиране на българските позиции до 986 г.;
настъпление на българите до 996 г.; контранастъпление на Византия до 1014 г.;
окончателно сломяване на българската съпротива до 1018 г.
5. Окончателният успех на Византия се обосновава от няколко ключови военни,
политически и икономически фактори. Превъзходството в числеността на армиите й,
по-стабилната фискална система, по-голямото й население, както и невъзможността

5
на българите да атакуват икономическото ядро на империята, се оказват решаващи
за крайния изход от противоборството на двете държави.
6. Анексирането на България прибавя богати и стратегически важни територии към
пределите на Византия. Завоеванието й позволява да изгради стабилна граница по р.
Дунав и да наложи хегемонията си над Западните Балкани.
След като формулирате тезата на всеки един сегмент в началното/ите изречения, следва
тази теза да бъде доказана с поредица от конкретни примери. За целта трябва да давате
конкретни факти, години и числа (например на войски, суми, стоки), след което
задължително да посочвате какво е значението на съответния факт/количествена
стойност, за обяснението на вашата теза.
Например:
По въпрос 5 - Кои са факторите, които помагат на Византия да излезе победител от
конфронтацията си с България? Решавате да посочите че Византия разполага с полеви
армии от по 35 000 души. Веднага след това трябва да обясните защо това число е важно
– да посочите, че българските армии са 3 пъти по-малобройни, че малко държави в
Европа въобще биха могли да съберат подобна армия и т.н.
След като опишете всички факти, числени стойности и т.н., които обясняват вашата теза,
следва да завършите съответния елемент от изложението с заключителни изречения.
Структурата на съответната глава/сегмент трябва да изглежда така:
Тезисни изречения. Тезисни изречения. Тезисни изречения. Тезисни изречения. Тезисни
изречения. Тезисни изречения. Тезисни изречения. Тезисни изречения. Тезисни
изречения. Тезисни изречения. Тезисни изречения. Подкрепящи факти, статистика,
придружени с обяснение на тяхното значение. Подкрепящи факти, статистика,
придружени с обяснение на тяхното значение. Подкрепящи факти, статистика,
придружени с обяснение на тяхното значение. Подкрепящи факти, статистика,
придружени с обяснение на тяхното значение. Подкрепящи факти, статистика,
придружени с обяснение на тяхното значение. Подкрепящи факти, статистика,
придружени с обяснение на тяхното значение. Подкрепящи факти, статистика,
придружени с обяснение на тяхното значение. Подкрепящи факти, статистика,
придружени с обяснение на тяхното значение. Подкрепящи факти, статистика,
придружени с обяснение на тяхното значение. Подкрепящи факти, статистика,
придружени с обяснение на тяхното значение. Подкрепящи факти, статистика,
придружени с обяснение на тяхното значение. Обобщителни изречения, подчертаващи
посочената горе теза. Обобщителни изречения, подчертаващи посочената горе теза.
Обобщителни изречения, подчертаващи посочената горе теза. Обобщителни изречения,
подчертаващи посочената горе теза. (отново пропорцията е 10%-80%-10%)
След като сте отговорили на всички вторични въпроси, следва да се премине към
заключението, в което вие фактически давате отговора на основния си изследователски
въпрос.

6
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
(10% от работата) – пише се след изложението!!!
Заключението е частта от текста, в която вие комбинирате тезите и заключенията на
отделните сегменти на изложението е един монолитен текст. Така чрез постигнатите
заключения по подвъпросите, вие де факто формулирате отговора на основния ви
изследователски въпрос. Реално се получава следната структура:
I. Припомняне на основния изследователски въпрос на работата ви и начина, по който
се вписва в темата, посочена в заглавието.
II. Тезата и заключението ви по Подвъпрос 1.
III. Тезата и заключението ви по Подвъпрос 2.
IV. Тезата и заключението ви по Подвъпрос 3.
V. Тезата и заключението ви по Подвъпрос 4.
VI. Тезата и заключението ви по Подвъпрос 5.
VII. Оценяване на значението на вашия изследователски въпрос за разбирането на
историческия контекст, към който въпросът се отнася.
На практика, уводът се пише последен, тъй като той трябва да обясни структурата на
работата и използваните основни източници на информация, а вие няма как да знаете
каква точно ще е структурата и колко точно източници на информация ще използвате
преди да сте написали цялата.
След като сте изяснили базовата структура и сте задали допълващите въпроси към
изследователския въпрос, може да преминете и към фактическото написване на
работата.

5. Бележките под линия

Използването на бележки под линия е ключов елемент от написването на всяка
изследователска работа. Тяхната основна функция е да обяснят от кой точно източник
вие сте почерпили съответната информация, която използвате в текста.
Има няколко правила, свързани с писането на бележки:
1. Не може да има страница без бележка под линия, освен ако тя не е част от
заключението!
2. Винаги когато цитирате дословни пасаж от друга книга/статия или първичен
източник, поставяте бележка под линия с точния източник и точното място на
цитирания пасаж в източника (страница)!
3. Винаги, когато в текста ви се съдържа някаква числена стойност – размер на армия,
брой убити, размер на някаква сума, брой животни, пари дадени от еди кой си на еди кой
си и т.н., задължително в края на съответното изречение трябва да има бележка под
линия, уточняваща от къде е взета като информация съответната числена стойност –
книга, статия, първичен източник!

7
Освен тези задължителни правила, друга функция на бележките под линия е да
уточняват термини. В случай, че използвате в текста специфичен термин за първи път,
в края на съответното изречение поставете бележка под линия, в която обяснявате по-
подробно какво означава термина. Ако сте взели обяснението от определена книга,
статия или енциклопедия, след самото обяснение посочете източника, който сте
използвали.
Как трябва да изглеждат бележките под линия, когато са цитати на източници:
Книга:
- ПЪРВО СПОМЕНАВАНЕ В БЕЛЕЖКА –
Катинарчев, К., История на ключалките в Северна Европа (София: Рива, 2019), с. 14.
- СЛЕДВАЩО СПОМЕНАВАНЕ –
Катинарчев, К., История на ключалките…, с. 18
- ДВЕ СПОМЕНАВАНИЯ ЕДНО СЛЕД ДРУГО –
Катинарчев, К., История на ключалките…, с. 18.
Пак там, с. 19.
Статия в книга:
- ПЪРВО СПОМЕНАВАНЕ В БЕЛЕЖКА –
Розмаринов, Ц., „Подправките в търговията между Венеция и Европа през XV век“ в
Канелов, К., Средиземноморската търговия през Късното средновековие (София: Труд,
2016), с. 45.
- СЛЕДВАЩО СПОМЕНАВАНЕ –
Розмаринов, Ц., „Подправките в търговията…“, с. 49.
- ДВЕ СПОМЕНАВАНИЯ ЕДНО СЛЕД ДРУГО –
Розмаринов, Ц., „Подправките в търговията…“, с. 50.
Пак там, с. 51.
Статия в журнал/списание:
- ПЪРВО СПОМЕНАВАНЕ В БЕЛЕЖКА –
Войнолюбов, Б., „Рицарите като фактор на бойното поле през XIII век“ //
Военноисторически журнал бр. 1 (2013 г.), с. 60.
- СЛЕДВАЩО СПОМЕНАВАНЕ –
Войнолюбов, Б., „Рицарите като фактор…“, с. 61.
- ДВЕ СПОМЕНАВАНИЯ ЕДНО СЛЕД ДРУГО –
Войнолюбов, Б., „Рицарите като фактор…“, с. 62.

8
Пак там, с. 63.
Книга/ статия в електронен формат (качена на сайт)
След информацията като за книжно издание, се посочва: взето на дд.мм.гг от
www.internetaddress.com. Това уточнение се прави само при първото споменаване на
съответния източник. Не е нужно да прилагате линка към следващите цитирания.

6. Библиографията
Библиографията на работата се оформя на база на информацията в бележките. Книгите
и статиите в библиографията се делят по следния начин:
1. Първични източници по азбучен ред
- източници на кирилица
- източници на латиница
2. Книги по азбучен ред
- Книги на кирилица
- Книги на латиница
3. Статии по азбучен ред
- Статии на кирилица
- Статии на латиница
Самата информация изглежда така:
Книги:
Катинарчев, К., История на ключалките в Северна Европа (София: Рива, 2019)
Статии:
Войнолюбов, Б., „Рицарите като фактор на бойното поле през XIII век“ //
Военноисторически журнал, бр. 1 (2013 г.), с. 46-78
Розмаринов, Ц., „Подправките в търговията между Венеция и Европа през XV век“ в
Канелов, К., Средиземноморската търговия през Късното средновековие (София: Труд,
2016), с. 40-90
Когато книгата/статията е взета от интернет, източникът се посочва и в библиографията.
Например:
Трафикантов, Т., „Преносът на наркотици от Колумбия към Венесуела 2000-2020 г.“ //
Ред и сигурност бр. 3 (2021 г.) с. 20-30, взето на 12.12.2021 от www.internetaddress.com

9
7. Карти, таблици и приложения
Желателно е всякакъв визуален материал, който използвате, да бъде поместен в края на
курсовата ви работа, в отделен раздел Приложение. В рамките на основния текст може
да поставите бележка под линия, която да уточнява къде в приложението се намира
съответното изображение/таблица. Например:
„….През 1668 г., нидерландският флот извършил поредица от атаки по бреговете на
Англия, причинявайки сериозни щети.1 Това довело до….“
Самите приложения трябва да изглеждат така:

Карта 1: Източна Азия 1850-1900 г. (Източник: https://images-na.ssl-images-

amazon.com/images/I/7134rbJ+xSL.jpg )

1500 г. 1600 г. 1700 г.

Европа 50 000 000 70 000 000 120 000 000
Азия 150 000 000 300 000 000 600 000 000
Таблица 1 – Размер на населението на Европа и Азия през вековете (Източник: Човекобройков, И.,
Статистически данни за световната популация 1-2000 г. (София: Анубис, 2010), с. 46)

1
За карта на британските атаки виж Приложение 2, стр. 13.

10