Контролираният печат и антиеврейската пропаганда

„Еврейският въпрос“ в огледалото на българските вестници

(1940-1944)

Иво Инджов

1
Изследването е изготвено по поръчка на Института за модерна политика
(ИМП) и Центъра за еврейски изследвания при Философския факултет на СУ
„Св. Климент Охридски“ (първа публикация – на сайта на ИМП, 5 октомври
2012 г.). Второто допълнено и преработено издание на студията съвпада със 75-
ата годишнина от събития, които могат да бъдат разглеждани като двете
страни на един и същ медал. През март 1943 г. под натиска на православната
църква, на политици от управляващото мнозинство и от опозицията, както и на
обществеността от гибел са спасени 48 000 евреи от старите предели на
Царство България. Над 11 000 евреи от „новите земи“ обаче са изпратени на
сигурна смърт в нацистките концлагери с активното съучастие на българската
държава.

Поклон пред паметта им!

София, юли 2018 г.

2
СЪДЪРЖАНИЕ

Резюме на български език 5

Резюме на английски език 7

1. Исторически и комуникационен контекст на изследването 9

2. Състояние на научните изследвания по проблема 13

3. Научни и изследователски въпроси 20

4. Изследователски методи и реализация на проучването 27

5. Резултати 29

5.1. „Еврейската“ тема през годините 29

5.2. Вестникарският разказ за „еврейската“ проблематика 32

5.3. Теми и табута 33

5.4. Отношението на вестниците към евреите 53

5.5. Видове антисемитизъм в пресата 55

6. Опит за профили на отделните вестници 58

7. Вместо заключение 70

Библиография 75

Индекс на графиките в текста 30, 32, 34, 54, 55

Приложение 1. Кодиращ дневник 77

Приложение 2. Таблици 83

Приложение 3. Факсимилета на публикации 121

3
CONTENTS

Abstract in Bulgarian 5

Abstract in English 7

1. Historical and communication context of the study 9

2. Research status on the problem 13

3. Scientific and research questions 20

4. Research methods and realization of the study 27

5. Results 29

5.1. The “Jewish” theme over the years 29

5.2. The newspaper story about the “Jewish” problematic 32

5.3. Topics and taboos 33

5.4. The attitude of the newspapers towards the Jews 53

5.5. Forms of anti-Semitism in the newspapers 55

6. Attempt for individual newspaper profiles 58

7. Instead of conclusion 70

Bibliography 75

Index of the graphs in the text 30, 32, 34, 54, 55

Appendix 1. Codebook 77

Appendix 2. Tables 83

Appendix 3. Facsimiles of publications 121

4
Резюме

Студията, която е може би първата по рода си в България, изследва моделите

за информиране за „еврейския въпрос“ в частност и за „еврейската“ тема като
цяло, респ. за интерпретирането им в седем български водещи всекидневника в
периода 1940-1944 г. Същевременно държи сметка за историческия контекст и
спецификите на тогавашния медиен модел. Основната й цел е да отговори на
въпроса каква роля играе „контролираният“ печат по отношение на
антисемитското законодателство и прилагането му от авторитарния
прохитлеристки режим. Дали ги легитимира, изпълнява функцията на неутрален
наблюдател или, евентуално, допринася за създаване на чувствителна и
критична публична сфера?

В това изследване под „еврейски въпрос“ ще се разбира изкуственото

представяне на евреите като проблем за България респ. друга държава, като
характерен израз на антисемитизъм през разглеждания период. В по-широки
рамки информирането за евреите ще бъде обозначавано с работното понятие
„еврейска“ тема (проблематика)“.

С метода количествен контент анализ бяха проучени всекидневниците: „Мир“,

„Зора“, „Утро“, „Слово“, „Нова вечер“, „Целокупна България“ и „Заря“,
страница по страница. Липсата на много броеве силно затрудни работата на
терен. Селектираните 802 комуникационни единици бяха кодирани за „жанр“,
„тема“, „отношение към евреите“, „лица на антисемитизма“ и др.
Регистрирането и на „цитати“ позволи да се направят микроанализи за
отделни публикации.

Въпреки условното класифициране на вестниците на „дистанцирани от

режима“, „проправителствени“ и „казионни“, се налага изводът, че пресата в
5
Царство България има сходна редакционна политика спрямо политическата
повеля за решаване на „еврейския въпрос“. Налице е паралелизъм между
антисемитската политика на държавата и засиленото отразяване на
„еврейската“ тема в периода октомври – декември 1940 г. и през 1941-1942 г. С
някои изключения вестниците информират накратко и суховато за
антисемитските действия на режима, понякога по страниците им има и
антиеврейска пропаганда, а по-силните антиеврейски внушения се постигат чрез
международните публикации.

Изданията спестяват на широката публика най-злокобните планове и действия

за решаване на „еврейския въпрос“, особено в периода март – май 1943 г., най-
вероятно защото властите желаят това. Става въпрос за депортирането на
евреите от новоприсъединените към държавата земи в нацистките концлагери
в окупирана Полша, замислената такава съдба и за евреите от България, както
и за живота на софийските евреи след изселването им в провинцията. С
изключение на ноември 1940 г., когато отразяват дискусиите за антисемитския
Закон за защита на нацията (ЗЗН) в Народното събрание, анализираните
вестници премълчат силната обществена съпротива срещу антиеврейското
законодателство. В общи линии те легитимират държавния антисемитизъм, но
остава усещането, че повечето от изданията го правят с неохота.

6
The State-Controlled Press and the Anti-Semitic Propaganda

The “Jewish Question” Mirrored in the Bulgarian Newspapers (1940-1944)

Ivo Indzhov

Abstract

The study, which is perhaps the first of its kind in Bulgaria, explores the models for
informing on the “Jewish question” in particular and the “Jewish” theme as a whole
and its interpretation in seven Bulgarian leading daily newspapers in the period 1940-
1944, taking into account the historical context and the specifics of the media model of
that time. Its main purpose is to answer the question of what role the “controlled”
printed media plays with regard to the anti-Semitic legislation and actions of the
authoritarian regime. Does it legitimize them, or perform the function of a neutral
observer, or, eventually, contribute to the creation of a sensitive and critical public
sphere?

In the study under “Jewish question” the following is meant – the artificial
representation of the Jews as a problem for Bulgaria, respectively another country, as a
characteristic expression of anti-Semitism during the period under review. In broader
terms, providing information about Jews will be denoted by the working notion of a
“Jewish” theme (problematic)”.

Using the quantitative content analysis method, were examined page by page the daily
newspapers “Mir”, “Zora”, “Utro”, “Slovo”, “Nova Vecher”, “Tselokupna Bulgaria”
and “Zarya.” The lack of many issues severely hampered the empirical research. The
selected 802 communication units were coded for “genre”, “theme”, “attitude towards
the Jews”, “faces of anti-Semitism” and others. The registration of “quotations” also
allowed microanalyses to be made for individual publications. In spite of the

7
conditional classification of the newspapers in “distancing from the regime”, “pro-
government” and “state-owned”, it is clear that the press in the Kingdom of Bulgaria
has a similar editorial policy to the political decree of solving the “Jewish question”.
There is a parallelism between the anti-Semitic state policy and the increased coverage
of the “Jewish” theme in the period October – December 1940 and in 1941-1942. With
some exceptions the newspapers briefly and dryly inform about the regime's anti-
Semitic actions, sometimes there is also anti-Jewish propaganda on their pages, and the
stronger anti-Jewish suggestions are achieved through international publications.

The newspapers save the most evil plans and actions to solve the “Jewish question”,
especially in the period March – May 1943, most likely because the authorities want it
to be so. These topics are the deportation of the Jews from the newly-joined lands to the
concentration camps in Nazi-occupied Poland, the intended fate of the Jews from
Bulgaria, and the lives of the Sofia Jews after their displacement to the countryside.
With the exception of November 1940, when reflecting the discussions on the anti-
Semitic Law for Protection of the Nation in the National Assembly, the analyzed
newspapers are silent on the strong public resistance against anti-Jewish legislation. In
general, they legitimate the state anti-Semitism, but the feeling remains that most of the
printing media reluctantly follow this line.

8
1. Исторически и комуникационен контекст на изследването

Преди 75 години Царство България успява да спаси своите евреи от „хватката на

Хитлер“1 – благодарение най-вече на усилията на Българската православна църква
и други участници в легалната гражданска съпротива срещу антисемитската
политика на профашисткия режим. Важна роля изиграват и усилията на депутати
от правителственото мнозинство, „санкцията“ на цар Борис III за избягване на
депортирането и действията на други, по-маловажни актьори, например на
нелегалната комунистическа партия. Евреите от Вардарска Македония,
Беломорието и Пиротско обаче са изпратени на сигурна смърт в нацистките
концлагери с активното съучастие на българската държава, която по време на
войната администрира тези територии. Същинската драма на евреите от старите
предели на България и трагедията на евреите от „новите земи“ се разиграва през
март 1943 г.

Тези събития не могат да бъдат разбрани и анализирани, без да се държи сметка

за цялостния политически и социокултурен контекст на събитията. Той включва
установеното след 19 май 1934 г. авторитарно управление, фашистките уклони в
обществено-политическия живот, наличието на латентни, макар и не много
популярни антисемитски настроения в българското общество (с видим ръст и
нараснала агресивност през 30-те години на XX век). Съучастието на България в
Холокоста е логичен завършек на антисемитската политика на режима по време
на Втората световна война. Нейната правна еманация е Законът за защита на
нацията (ЗЗН), влязъл в сила през януари 1941 г.2 Той не се позовава на

1
Сполучливият израз е на Михаел Бар-Зоар (1999): Извън хватката на Хитлер. Героичното
спасяване на българските евреи (превод). София: УИ „Св. Климент Охридски“, Американски
университет в България, Издателски център „Шалом.
2
На различни места в текста се проследява хронологията на антиеврейското законодателство,
прилагането му и политическата и гражданската съпротива срещу него. Основните източници са
цитирани в хода на изложението.
9
действащата в момента Търновска конституция и следва примера на
Нюрнбергските закони за решаване на „еврейския въпрос“. Освен срещу лицата
от еврейски произход, той въвежда редица ограничителни мерки и срещу
масонството, насочен е и срещу противонационалните и съмнителни прояви.
Законът „плътно следва модела на германските закони, изолиращи всички
граждани от еврейски произход. Българският закон лишава евреите от много
техни конституционни права. Разликата с немското антисемитско
законодателство е липсата на расистки текстове (подчертано от А.Т.).
Независимо от това, сякаш и в България е щял да се повтори нацисткият
сценарий, ако българското общество беше останало равнодушно към този акт”.3 В
условията на трайно обвързване на България с хитлеристка Германия, довело до
присъединяване на страната към Тристранния пакт на 1 март 1941 г., се повтарят
до голяма степен и антиеврейските закони и съответните им поднормативни
актове, приети в страни като Унгария, Румъния, Вишистка Франция.

„Антиеврейското законодателство в България има за цел първоначално да

разграничи еврейската общност от останалите български поданици, което се
извършва чрез установяване на техния произход, идентификация с име и
регистрационен режим. Вторият етап включва предприемане на мерки за
ограничаване правата на евреите, като се стига до пълното отнемане на техните
права, (както – И.И.) като отделни индивиди, така и като общност.
Съдържанието на антиеврейските закони са нормативната база за последвалия
опит за окончателно разрешаване на еврейския въпрос в „новоосвободените
земи“ и в старите територии на България. Открива се легален път за изселване на
евреите към лагерите в Полша, където да се извърши тяхното физическо
унищожаване.“4 В България всички мъже евреи на възраст 20-46 г., годни за
военна служба, са пращани периодично в трудови групи, създадени през 1941 г.

3
Вж. Танева, Албена: Спасяването на евреите в България – 60 години по-късно. – В: сайт на
Образователен център „Холокост и съвременност“,
https://www.holocausteducentre-bg.org/balgarskiat-sluchai/spasiavaneto-na-evreite-v-balgaria/ (15.11.2012).
4
Вж. Неделева, Петя (2012): Правна индивидуализация на лицата от еврейски произход според
българското антиеврейско законодателство. – В: Научни трудове на Русенския университет – 2012,
10
Тези лагери са част от държавната стратегия за разграничаването и изолирането
им от мнозинството.

Що се отнася до медийния контекст на преследването на евреите в царството в

годините на Втората световна война, е необходимо да се направи важно
уточнение. Макар и силно разклатени от деградацията на медиите в България в
годините на демократичния преход след 1989 г., в наши дни не са загубили сила
представите за медиите като „четвърта власт“, за журналистиката като „куче
пазач“ на обществения интерес. Те обаче трябва да бъдат прилагани с много
уговорки и по-скоро като рамка при интерпретиране на резултатите от
настоящото изследване. Защо?

В периода между двете световни войни вестникът е най-влиятелната медия, която

информира средностатистическия читател и формира общественото мнение. До
голяма степен „тежестта“ му е резултат от неговата пазарна ориентация, която му
позволява да достигне до по-голям брой читатели. И в България – след
Освобождението, пресата еволюира от „вестника на идеята“ към „вестника на
новината“. „Появява се масовият информационен всекидневник, партийно
необвързан (но не и политически безпристрастен) (...) Бидейки чисто
капиталистическr предприятия, в търсенето на високи тиражи и влияние тези
издания най-често лавират между сензацията и сериозната новина, между
значимото и повърхностното или забавното. (...) „Независимият”,
„информационният“ печат „е подчертано еклектичен по отношение на теми,
приоритети, оценки, политически и културни пристрастия.“5

Редакционните политики и медийните дискурси в България през 30-те и 40-те

години на ХХ век могат да бъдат разбрани по-добре, ако бъдат мислени в рамките
на характерните за авторитарните режими от онази епоха силни ограничения на

том 51, серия 7, с.155-156, http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp12/7/7-23.pdf (28.04.2018).

5
Вж. студията на Ясен Бориславов (2010): Българската журналистика – възходи и падения (1844-1944). –
В: Медии и обществени комуникации, 4/01, http://media-journal.info/?p=item&aid=84 (7.11.2012) .
11
свободата на словото. Това е времето на „ръководения печат“.6

След преврата от 19 май 1934 г. като елементи от авторитарното законодателство

са наложени тежки ограничения на пресата и е въведен „строг режим на
предварителна цензура“; ликвидирани са партийните вестници (заедно с
партиите). До началото на Втората световна война са приети три наредби-закони
за печата, които са „юридическата основа за превръщането на печата в
контролиран“.7 Тодор Панайотов представя „цели три държавни институции“,
които „оказват пряк контрол върху българския печат. Това са Дирекцията на
печата към Външното министерство; Дирекцията на националната пропаганда,
подчинена на вътрешния министър и Временният надзор върху печата
(официалното име на цензурата) – специална служба при Министерския съвет.
(...) Чрез ръководителите на трите институции Германската легация в София също
прокарва умело своето влияние върху българския печат.“8 През декември 1943 г. е
приет и рестриктивният Закон за периодичния печат.

Съществуването на вестниците е допълнително утежнено и от икономическите и

военните ограничения на времето: чувствително повишаване на цената на
вестникарската хартия и въвеждане на лимит за употребата ѝ още преди
включването на България във войната. Резултатът е драстично намаляване на
обема на изданията. Вследствие на англо-американските бомбардировки над
София през 1943 г. и особено през 1944 г. са засегнати и разрушени много
редакции и печатници, което води до временното спиране на редица вестници.9

6
Вж. например статията Какъв трябва да бъде печатът – изказване на Макс дьо Прел, секретар на Съюза
на националните журналистически дружества, на конгреса им във Виена. – В-к „Мир“ 2.10.1942, с.1.
7
Вж. обзора на Тодор Панайотов (2011): Правна рамка и регулация на вестникарската дейност в
България (1879-1947). – В: Годишник на департамент „Масови комуникации“, НБУ,
http://ebox.nbu.bg/mascom12/view_lesson.php?id=18 (7.11.2012).
8
Пак там.
9
Пак там.
12
2. Състояние на научните изследвания по проблема

Амбицията на тази студия е да допринесе за преодоляване на един очевиден

дефицит в българската наука: докато съдбата на българските евреи в годините на
Втората световна война, вкл. трагедията на евреите от „новите земи“, е добре
проучена от историческа гледна точка10, много слабо е изследвана темата за
отношението на медиите, и по специално на пресата, към антисемитската
политика на режима.

Като цяло образът на евреите в българските медии – преди и след

Освобождението – е бяло петно в медийните проучвания. На пръсти се броят
студиите по темата. Едно от тях е „Евреите в българската словесност от началото
на XIX век до Освобождението“ на Олга Тодорова.11 То се базира на
проследяване на най-популярните мотиви и сюжети, посредством които
еврейската проблематика присъства разпръснато и бегло по страниците на
българската възрожденска книжнина: печат, публицистика, художествена
литература, в частната кореспонденция на възрожденските дейци и други.
Авторът подчертава, че „в своеобразната йерархия на етно-религиозните
другости“ от епохата на Възраждането евреите не заемат челно място, те са
мислени като „маргиналните други“; за тях трудно могат да бъдат изнамерени
един-два „представителни текста“, които да ги характеризират. „(...) образът на
евреите в българската доосвобожденска словесност в една или друга степен
повтаря чертите на добре изестния евангелски архетип“, макар че под влиянието
на специфични политически и социално-икономически фактори през

10
През 2015 г. излезе и първият по рода си сборник с правни изследвания – Антиеврейското
законодателство в Европа и България. Негови автори са Борислав Цеков, Здравка Кръстева,
Мирослава Манолова, Петя Неделева, Емил Георгиев и Алесандро Салупо, а научен редактор –
Албена Танева. Изд. Институт за модерна политика и Център за еврейски изследвания при
Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
11
В: Либерален преглед, 7.09.2012,
13
Възраждането „той постепенно губи своята монолитност. (...) Веднъж създаден
обаче, стереотипът се оказва изключително устойчив и в една кога съвсем явна,
кога по-„облагородена“ форма присъства в съзнанието, а оттам и в писанията
дори и на най-просветените ни възрожденци.“12

Р. Вълчева използва периодичния печат като документална основа на своето

проучване „Антисемитските отношения 19-20 в.“.13 От гледна точка на
настоящата работа интерес представлява класификацията на българските печатни
медии в края на XIX – началото на XX век, която Вълчева прави въз основа на
отношението им към eвреите. Тя обособява три основни групи издания: такива, в
които антисемитските аргументи са по-силни; издания, които трудно могат да се
нарекат антисемитски, но допускат по страниците си антисемитски текстове;
вестници в защита на евреите. Авторът стига до заключение, че „както всяко едно
движение, и антисемитизмът има и поддръжници, и противници. Всеки от тях си
има по няколко, ако не свои собствени печатни органи, то поне такива, които до
една или друга степен споделят възгледите им“.14 За съжаление, наблюденията ѝ
могат да бъдат използвани само косвено за целите на моята студия, защото почти
всички цитирани от нея издания към 1940 г. вече са преустановили своето
съществуване.

По-специално внимание заслужава изследването „Anti-Semitism As a Response to

Perceived Jewish Power: The Cases of Bulgaria and Romania before the Holocaust“ на
Уилям И. Брущайн от университета в Питсбърг и Раян Д. Кинг от университета в
Минесота, САЩ (2004).15 Двамата правят емпирично проучване на вариациите в
антисемитските действия и настроения в Румъния и България преди Холокоста.
Според авторите, които са изучавали Американския еврейски годишник за

http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/1759--ix- (23.10.2012).
12
Пак там.
13
Публикувано на сайта на авторката Valtcheva.com, 5.09.2006,
https://valtcheva.com/index.php/history/72-72 (23.10.2012).
14
Пак там.
15
Вж. преведения вариант на статията – Антисемитизмът като отговор на възприетата еврейска
сила: България и Румъния преди Холокоста, публикувана на сайта на Образователен център
„Холокост и съвременност“, http://www.holocausteducentre-bg.org/publikacii-proekti/web-publikacii/
14
периода 1899-1939 г., се разкриват значителни разлики между двете страни по
отношение на антисемитизма. През наблюдавания период са отчетени 431
антисемитски акта в Румъния и само 46 в България. Изследване на двата най-
тиражни вестника в двете страни през този период: Universul и „Утро“ (от 1911
г.), въз основата на извадка, формирана от всички статии от 15-о число на всеки
месец, показва, че пресата представя евреите по недоброжелателен начин в повече
от 40 процента от румънските статии и само в шест процента от българските.

В книгата си „Ти вярваш: 8 погледа върху Холокоста на Балканите” (2012)16,

базирана върху задълбочени проучвания и солидно количество документален
материал, Леа Коен предлага своята гледна точка върху темата за Холокоста и
свързаните с него събития в Царство България и в региона през периода 1940-
1944 година. Проучвайки специално „спасителната съпротива“ по отношение на
българските евреи и „не-спасението“ на евреите от „новите земи“, авторът
маркира накратко и ролята на пресата в царството в тези процеси. Коен отбелязва
две специфики на антисемитската пропаганда в нея: 1. „Вестниците „Мир“,
„Зора“, „Утро“ и прочее осведомяват населението за хода на войната, упражняват
се в апологетика на германците, но рядко се отдават на вирулентни нападки
спрямо евреите“ 2. Те водят странна „политика на премълчаване какво точно се
случва с евреите“. Наблюденията на Коен ще бъдат съпоставени с резултатите от
настоящото изследване в заключителната му част.

На това място си струва да се отбележи и книгата „Двубой в ефира“ (1980) на

изтъкнатия изследовател на историята на българската журналистика Филип
Панайотов. Въпреки че към днешна дата тя има подчертано идеологическо
звучене, в общи линии дава добра представа за медийния пейзаж в периода 1941-
1944 г. В рамките на обзора на няколко страници авторът обръща внимание на
начина, по който радиото и пресата, както и чуждестранните радиостанции с

(25.10.2012).
16
За целите на тази работа съм ползвал откъс от книгата, публикуван в електронен вариант. Вж.
Коен, Леа (2012): Из: Ти вярваш: 8 погледа върху Холокоста на Балканите. – Eлектронно списание
LiterNet, 28.10, № 10 (155), https://liternet.bg/publish16/lea_koen/ti-viarvash.htm (17.10.2012).
15
български адресат, отразяват темата за съдбата на евреите в България.

Ако се върнем към навечерието на Втората световна война, когато

антисемитизмът се разгаря в европейски мащаб и набира ръст и в България, ще
видим, че пресата в царството може да бъде трибуна на толерантно, дори
подчертано положително отношение спрямо българските евреи. Разбира се, като
държи сметка за духа на „новото време“, пропагандирано от авторитарния режим.
Тази тенденция е слабо изразена, но е и слабо известна и не е научно проучена.

Следващите редове са за два вестника с ниски за времето си тиражи, които обаче

оставят светла диря в гражданската съпротива срещу атисемитизма в България.

На 1 януари 1938 г. излиза „Специален новогодишен брой“ на в-к „Балканска

вечерна поща“, посветен на българските евреи и тяхното значение за обществото,
икономиката и държавата.17 В противоречие със славата си на „кървавия
професор“, проф. Александър Цанков, бивш министър-председател18, заявява в
отговор на запитване от вестника, че „както в миналото, така и сега не съм
никога съчувствал на онези борби, които насаждат религиозни, расови или
кастови омрази“. Той не счита „израилтяните“ за „малоценна раса“. „Във
всички области на културния и духовния живот те имат видни представители,
които имат запазено голямо име в обществената култура и история на
цивилизацията“ („Изявление на г. проф. Ал. Цанков за еврейския народ“).

В същия брой под „главата“ на вестника е публикувано „Моето мнение за

еврейския народ“ на софийският митрополит Стефан. Той заема недвусмислена
позиция срещу надигащата се антиеврейска вълна: „Разбирате ли, че

17
За първи път разбрах за съществуването на този „еврейски“ брой, както и на аналогичен брой на в-к
„Софийски новини“ от 12.01.1939 г. от студията на Мариян Томов за ролята на пресата при
„спасяването на българските евреи“ по време на Втората световна война (25.10.2008). В
заглавието на студията обаче странно защо вместо „Втората...“ присъства „Първата световна война“.
Вж. сайта на автора Public Affairs (Mariyan Tomov), https://journalistbg.wordpress.com/2008/10/25/337/
(22.04.2018). В моето изследване представям по-подробно с цитати статии от автори, писали за
българските евреи и в двата броя на посочените вестници.
18
Наричан е „кървавия професор“ от комунисти и земеделци заради ролята му като министър-
председател (1923-1926) за жестокото потушаване на въоръжената съпротива срещу Деветоюнския
преврат през 1923 г.
16
антисемитизмът е противен на християнството? Христовата църква, която
пази достойнството на човешката личност и нейната свобода, отхвърля всички
доктрини, които отричат основните права на човека. Решително осъждайки
преследването на расова, социална или религиозна почва, Христовата църква,
като отхвърля и осъжда комунизма и расизма, наложително иска опазване
достойнството на човешката личност и нейната свобода.” Публикувани са и
статии на д-р Н. Меворах – „Универсалната заслуга на еврейството към
човечеството“, на д-р Х. Орошаков, бивш столичен кмет, – „Характерни черти
на еврейството“, и др.

Една година по-късно, на 12 януари 1939 г., в-к „Софийски новини“ също издава
специален брой от 20 страници (нормалното издание е в 8 стр.), посветен почти
изцяло на българските евреи – история, култура, мястото им в икономиката на
страната, приносът им във войните за обединение на България и др. На различни
страници са поместени откъси от отговорите на бивши министър-председатели и
бивши министри от „Българската общественост за расизма и антисемитизма –
1 анкета“.19 За Андрей Ляпчев, бивш министър-председател, „равноправието за
всички жители на една държава – това е осветен принцип на демокрацията.
Колкото за опитите за създаване на една антисемитическа атмосфера, аз съм
убеден, че те крият своето начало в нечисти намерения.“

В изданието са публикувани и статии на покойния проф. Асен Златаров, депутата

Иван Пастухов, бившия министър Стоян Костурков, бившия министър Тодор
Кожухаров и др. В „Нашите евреи“ Кожухаров пише, че „те нe са много.
Статистиката ред години насам посочва една и съща цифра. Грамадното

19
Анкетата е публикувана в издание в България през 1937 г. Съставител е българският журналист
Буко Пити. В сборника са поместени мненията на 62-ма от най-известните български
интелектуалци: Елин Пелин, Теодор Траянов, Антон Страшимиров, проф. Александър Балабанов,
Димитър Михалчев, Асен Златаров, Добри Христов и др. Те е трябвало да отговорят на три въпроса:
Какво мислите за расизма като теория и практика? Как обяснявате антисемитизма? Мнението Ви
за еврейството въобще и в частност за еврейството в България? Вж. анотацията на книгата
„Българската общественост за расизма и антисемитизма“, София: Нов български университет
(2006), с автор Мира Майер, която се явява съвременна реплика на анкетата.
На: https://www.helikon.bg/120811-Българската-общественост-за-расизма-и-антисемитизма.html
(22.04.2018).
17
мнозинство от тях са хора, които живеят в тежка, изморителна борба с
живота. Тяхното трудолюбие и пословичното им силно развито чувство на
взаимно подпомагане дава възможност на хилядите между тях горди бедняци да
съществуват, без да се оплакват, и да живеят, без да бъдат в тежест на
държавата“. За да аргументира необходимостта българските евреи да бъдат
разглеждани като равноправни граждани в царството, авторът цитира Левски:
„Когато България се освободи, ще ида да се бия за свободата на други поробени
народи.“20

Други статии са посветени на теми като „Бойните заслуги на войниците евреи

през войната“ (Велизар Лазаров, ген. от пехотата, о.з.) и „Демографско и
стопанско положение на евреите в България“ (Аструк Калев). В една от
хрониките с почернени букви с по-едър шрифт се акцентира върху заплахите за
евреите в Германия: „Палестина през последните години избави десетки хиляди
евреи из Германия от морален гнет и икономическо израждане.“ Рубриката
„Всичко виждам“ пък алармира за терора върху тях в нацистката държава и
Европа: „Виждам един милион евреи в Германия, че са обречени на загиване.
Други половин милион в Унгария заплашени със същата участ. Полша също два
милиона (...) Общо взето в Европа има 7 милиона евреи, които са зле и не са
сигурни за утрешния Божи ден.“

Специалните броеве на двете издания могат да бъдат разглеждани като

целенасочен отговор на нарастващия антисемитизъм в българското общество в
навечерието на Втората световна война.21

20
Умишлено или не, в разсъжденията му липсва друга знаменита фраза на Апостола: „Българи,
турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било
в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по
вишегласие на всички народности ще се изработи.“ Вж. „Нареда [проектоустава] на работниците за
освобождение на българския народ“ – подбуда и цел“. Цит. по: „Дневник“, 19.02.2014 (22.04.2018).
21
Налице са и други публикации в медиите, които илюстрират гражданската позиция на отделни
общественици. Така например след няколко антисемитски прояви на провадийския клон на „Българските
национални легиони“ в края на 1938 г. и началото на 1939 г. адвокатът и бивш депутат Христо Родев отговаря
от страниците на в-к „Провадийски ек“. Той пита: „Кои предприятия са в ръцете на евреи? (...) Маслобойна
еврейска няма. Мелница – също. (...) Кои прочие са тези най-големи индустриални предприятия, които са в
ръцете на евреи? Никое.“ Авторът се обръща към легионерите: „И какво значи сега този вой на анонимните
герои, скрити в кюшета и които закриляни и протежирани от нощния мрак, пущат своите недомислени
18
Двата анализирани броя на „Балканска вечерна поща“ и на „Софийски новини“ се
вписват в изследваната от Р. Вълчева (2006) традиция на вестници от края на XIX
– началото на XX век, които подкрепят евреите. В случая тези броеве могат да
бъдат разглеждани и като един вид контра пропаганда срещу антисемитизма в
период, когато облаците на Втората световна война и Холокоста надвисват
плътно над България. Положителното отношение към евреите и опитът за отпор
на антисемитизма от страна на известни политици, интелектуалци и
общественици, както и очевидно заявената позиция на самите вестници – с
подготовката и акта на публикуване на специалните броеве – дават много добра
база за сравнение с начина, по който българската преса отразява „еврейската“
тема в последващите военни години. Наличието на толкова силни публични
гласове в защита на евреите непосредствено преди Втората световна война,
въпреки че се появяват в нискотиражни издания, би могло да се разглежда като
предпоставка за липса на отявлен антисемитизъм и по-сдържано информиране за
евреите в пресата през изследвания в студията период. Поради липса на
достатъчно проучен емпиричен материал в подкрепа на това предположение
обаче, то не може да бъде формулирано като истинска научна хипотеза.

позиви. Защо те не излязат явно и открито, да знае провадийското гражданство кои са тия герои?“ Цит. по:
19
3. Научни и изследователски въпроси

Изследването е фокусирано върху начина, по който вестниците информират за

следните тематични области:

- антиеврейската политика на българската държава и преследването на евреите в

„старите земи“;

- реакциите на структурите на гражданското общество срещу нея;

- депортирането на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пиротско в

нацистки концлагери с активното (съ-)участие на българската държава;

- съдбата на евреите в Германия, в нейните сателити и по света.

За целите на проучването се използва понятието „антисемитизъм“ – под него се

разбира враждебност или предубеждение спрямо евреите, което се простира от
индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение. Краен пример
за явлението е ясно формулираната идеология на нацизма.22 Антисемитизмът се
изразява в идеологията, законодателството, действията на държавни и
политически институции, на групи от обществото и др., насочени срещу евреите в
дадена страна и „еврейството“ като цяло. В книгата си „Спасение“ и падение“
(2012) Румен Аврамов откроява „антисемитската политика“ и „апарата за
расистка репресия“ на българската държава, както и „микроикономиката на
антисемитизма“. Тя има за цел отнемане на „еврейски предприятия“, „еврейски
жилища“ и др. 23

Организация на евреите в България „Шалом“ (2018), с.138-139.

22
Вж. статията Антисемитизъм. – В: Уикипедия, https://bg.wikipedia.org/wiki/Антисемитизъм
(17.10.2012).
23
Вж. Аврамов, Румен (2012): „Спасение“ и падение: Микроикономика на държавния
антисемитизъм в България 1940-1944 г. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

20
В настоящата студия се проучва антисемитизмът в изказванията и поведението на
главните действащи лица, за които информират вестниците, присъствието му в
приетите закони и наредби и др., въобще – във фактите и обстоятелствата,
представени в дадена публикация. Ако тя е коментарна, антисемитизмът може да
бъде и „медиен“ – в такъв случай негов изразител е пишещият или вестникът
като цяло.

Основният научен въпрос в студията е дали в периода 1940-1944 г. българската

преса легитимира антисемитските политика, законодателство и репресии срещу
евреите, играе ролята по-скоро на неутрален регистратор на събитията или –
което е много по-малко вероятно с оглед на спецификите на историческия период
и медийния модел – допринася за създаване на чувствителна и критична публична
сфера, коректив на антидемократичната и нехуманна политика спрямо евреите.

На дневен ред бяха поставени следните изследователски въпроси:

1. Каква е тематичната структура на „еврейската“ проблематика в пресата?

Присъстват ли, респ. отсъстват ли основните теми, проблеми и личности, считани
за релевантни за нейното изследване?

2. Има ли табуизирани, респ. маргинализирани „еврейски“ теми от значим

обществен интерес?

3. Какво е съотношението между официалния и опозиционния прочит на

антисемитската политика на правителството респ. на гражданските реакции
срещу нея, между антиеврейския и гражданския дискурс в пресата? Чуват ли се
еврейски гласове в сблъсъка на различните разкази по „еврейския въпрос“?

4. Какво е съотношението между информационното и пропагандното начало в

публикациите, посветени на „еврейската“ тема? Има ли паралелизъм между
държавната политика и натиска от Германия за решаването на „еврейския въпрос“
и редакционната политика на изданията?

5. Какво е жанровото разнообразие при отразяването на свързаните с репресиите,

21
проблемите и живота на евреите теми?

6. Какво е отношението на журналистите и авторите на статии, респ. политически

речи към евреите?

7. Какви форми на антисемитизъм преобладават в „еврейските“ публикации:

политически, икономически, културно-религиозен, расистки?

a) Изследваните вестници – критерии за подбор

За целите на анализа бяха подбрани вестници, които са с национален характер и

по възможност са излизали непрекъснато или през значителна част от периода
след Първата световна война до 1944 г. вкл.

Тези две характеристики дават основание да се смята, че изданията са утвърдени

и меродавни, формиращи преобладаващото обществено мнение в България в
рамките на изследвания период. Бяха проучени вестниците „Мир“, „Заря“, „Зора“,
„Утро“, „Слово“, „Нова вечер“ и създаденият през 1941 г. в Скопие „Целокупна
България“.

Ето кратки характеристики на седемте вестника, които се базират най-вече на

обзора на Филип Панайотов24:

- Вестник „Мир“ е сериозен вестник, има славата на „българския Таймс“. Той е

орган на някогашната Народна партия, най-старият от буржоазните
всекидневници. Считан е за „непослушен“ вестник, а в годините на войната – за
неофициален орган на буржоазната опозиция. „Предишното русофилство на
„Мир“ и симпатиите му към Англия сега намираха израз в сдържания тон, с който
пишеше за победите на Хитлер и за военните действия срещу съюзниците, както и
в някои критични нотки по отношение на режима.“

- Вестник „Заря“ също минава за „непослушно“ издание. Той е собственост на

22
Атанас Дамянов, който издава и „по-жълтите“ всекидневници „Утро“ и
„Дневник“, известни с проправителствената си и прогерманска линия.
„Вестникарският „магнат“ допускаше „Заря“ да има по-друга ориентация, за да
може да обира левчетата и на по-многобройните ляво настроени читатели.“

- Вестник „Зора“ е сериозно издание, изразяващо интересите на българската

буржоазия. Предназначен е преди всичко за буржоазната интелигенция.
Панайотов го определя като откровено проправителствен и прохитлеристки.

- Вестник „Слово” – „с по-малко влияние” (от „Зора“ – И.И.), но застъпващ

същите позиции“.

- Вестник „Утро“ е ориентиран към „простолюдието“ в провинцията,

проправителствен, прохитлеристки. Поддържа криминална хроника, използва
много снимков материал, за разлика от сериозния „Мир“ например.

- Вестник „Нова вечер“ (преименуваният официоз „Вечер“). В годините на

войната издаването му е поето от Дирекцията на националната пропаганда.25

- Вестник „Целокупна България“ e издаван от Дирекцията на националната

пропаганда, редакцията му е в Скопие. Излиза в периода 24 май 1941 г. – 31
август 1944 г., когато Царство България администрира „новите земи“. Той беше
включен в изследването с презумпцията, че би могъл да документира трагичната
съдба на евреите от Вардарска Македония.

б) Ограничения на проучването

При интерпретация на резултатите трябва да се държи сметка за някои

ограничения на изследването, породени от исторически и организационни
фактори. Седемте издания имат неравномерно присъствие в изследваната

24
Вж. Панайотов, Филип (1980): Двубой в ефира. София: „Партиздат“, с. 12-18.
25
Излиза като „Нова вечер“ от 10 април 1940 г. до 11 март 1944 г. След това съвсем за кратко се
слива с другия официоз „Днес“ под името „Днес – Вечер“.
23
съвкупност. Повечето бяха проучвани в Централната библиотека на БАН и в
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София чрез преглеждане
на съответните течения в хартиен вариант (а някои от изданията – на микрофилм).
Поради пропуск в изследователския дизайн кодиращите лица нямаха
задължението да отбелязват броя проучени вестници от всяко издание – затова не
може да бъде посочен и общият им брой.

Вестник „Мир“ като цяло е представен добре: липсват известно количество

броеве от 1943 г. За периода 24 март – 18 октомври 1944 г. обаче бяха проучени
само девет броя – големите липси са следствие най-вeроятно от бомардировките
на англо-американската авиация над София и политическата промяна на 9
септември 1944 г. При вестник „Утро“ в достъпния микрофилм за 1941 г.
липсваха месеците юли и август, както и известно количество броеве за периода
септември – декември; за 1944 г. имаше само 26 филмирани броя (останалото
налично съдържание беше проучено от книжното тяло). Вестник „Слово“ –
поради бомбардировките липсват броевете за периода 29 март – 3 август 1944 г.;
спира да излиза на Девети септември. Съдържанието на вестник „Нова вечер“
беше проучено само до февруари 1942 г., защото останалите налични броеве бяха
изпратени за реставрация. Вестник „Целокупна България“ е изследван за
последните четири месеца на 1941 г., за 1943 г. и 1944 г. (до края на август). Най-
много липси бяха установени за вестник „Заря“. Поради незавидното състояние на
прожекционния апарат в НБ „Св. св. Кирил и Методий“ микрофилмът с изданието
за 1940 г. беше с много лошо качество, което почти не позволи разглеждането на
материалите с по-дребен шрифт и на хрониките. В крайна сметка бяха проучени
броевете от април 1941 г., от 1942 г. – без юли – септември, от 1943 г. само
периода юли – декември, и от 1944 г. само броевете от септември – декември. При
вестник „Зора“ е пропусната втората половина на 1943 г. вследствие на
организационни несполуки в работата на кодиращия, а за 1944 г. налични са
броевете до края на август.

Поради тази „съпротива“ на емпиричния материал ще разглеждам предимно

24
общата съвкупност от данни, сравнени за отделните години. По-рядко ще правя
съпоставки между отделните вестници, защото те са представени в неравностойна
от изследователска гледна точка светлина.

Наличната съвкупност от публикации има достатъчно „тежест“ и сама по себе си

дава много добра представа за отразяването на „еврейската тема“ в пресата на
Царство България в периода 1940-1944 г. Поради вече описаните специфики на
изследвания материал обаче трябва да се подхожда по-внимателно при
интерпретацията на резултатите. Те могат да се раглеждат като представителни за
цялата преса в анализирания период, но с известна доза резервираност.

в) Специфика в използването на допълнителни източници

За целите на изследването съм използвал и други източници, които дават

допълнителна представа как българските медии информират по „еврейския
въпрос“: 1. Съвсем бегло съм цитирал няколко източника, които маркират
пропагандната роля на радиото в Царство България при отразяване на тази
проблематика. За да не се измести фокусът на студията, не съм привеждал
примерите, които дава Филип Панайотов в „Двубой в ефира“ за
контрапропагандата срещу авторитарния режим, осъществявана от
комунистическата задгранична радиостанция „Христо Ботев“, Радио Москва,
Радио Лондон (Би Би Си) и др. Със същия аргумент не съм се спирал и върху
нелегалните вестници „Работническо дело“ и „Отечествен фронт“, осъждащи
остро германската политика за „окончателно решаване на еврейския въпрос“ и
репресиите на профашисткия режим срещу евреите в България.26 2. За целите на
втората публикация на студията през 2018 г. проучих и някои други източници за
обществената съпротива срещу антисемитските действия на режима, например

26
Вж. например две статии в „Отечествен фронт“ срещу зверствата над евреите в Европа (31.12.1942
г. и 2.02.1943 г.) и статии в „Работническо дело“ – срещу мерките на правителството за депортиране
на евреите (април 1943 г.) и срещу изселването на евреите от София в провинцията (юли 1943 г.).

25
портала „Еврейската общност в България“ на Държавна агенция „Архиви“,
създаден през 2013 г. 3. Изследвах съдържанието и на други релевантни за
студията периодични издания, които по една или друга причина не бяха включени
в първото проучване. Става въпрос най-вече за отделни броеве на „Балканска
вечерна поща“, „Софийски новини“ и Бюлетина на Централната консистория на
евреите в България (октомври 1940 г. – ноември 1942 г.). 4. Специално проследих
информирането по „еврейската“ тема във в-к „Днес“ (официоз) за периодите
октомври 1940 г. – януари 1941 г. и март – юни 1943 г. и в-к „Дневник“
(проправителствен) за първия период и за времето от юни до август 1942 г.
Работата беше извършена в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във
Велико Търново. Целта на допълнителните проучвания не беше количествено
разширяване на изследователската съвкупност, а прецизиране на отговорите на
основните изследователски въпроси, най-вече по отношение на евентуално
медийно отразяване на гражданската съпротива срещу антисемитската политика
на режима.

Повторно бяха прегледани и част от по-значимите броеве на проучените издания,

около 1/8 от цялата изследвана вестникарска съвкупност, с цел възможни
съдържателни подобрения на първоначалния текст. Тези усилия доведоха до
коригиране на някои пропуски – резултат от работата на кодиращите – и до по-
качествени и по-прецизни формулировки на някои места в текста. Във второто
издание са приложени и факсимилета на характерни публикации.

Проучването на седемте вестника и кодирането на релавантните публикации

беше извършено от екип в състав: Иво Инджов – политолог и медиен
изследовател, ръководител на изследването, Михайлина Димитрова,
журналистка, Нели Николова, млада юристка, Василена Гошева, Катрин
Боянова, Юлияна Гаджева и Светослав Христов – студенти по публична
администрация, политология и социология от СУ „Св. Климент Охридски“.

26
4. Изследователски методи и реализация на проучването

Изследването се осъществи по метода количествен контент анализ, който

позволява стандартизирано проучване и обобщаване на голям обем данни, вкл. в
историческа перспектива и открояване на тенденции на развитие. Анализът на
съдържанието е: „(...) конкретен метод на регистрация, при който се извлича
информация от писмени документи (...) Създава редица удобства, защото
документите за анализ се осигуряват сравнително лесно и могат да се изучават
многократно (...) Чрез А.с. (съкращението е на С.М.) се декомпозира цялостен
текст на смислово значими единици, които могат да се обработват допълнително.
(...) С помощта на категориите и единиците за изчисление се прави цялостен
анализ на дадения текст. От него се извлича онова съдържание, от което се
интересува авторът на изследването.“ Това са част от характеристиките на метода,
дадени от известния социолог Стоян Михайлов.27 Той уточнява, че контент
анализът може да бъде и качествен, „при който основен критерий са новостта или
значимостта на дадена тема, независимо от честотата на употребата ѝ.“
Измерването на честотата на употреба (на дадена категория, понятие, израз и пр.)
е в основата на количествения контент анализ.

В тази работа проучваните комуникационни единици – вестникарски публикации,

продукт на журналисти, редакцията, външни автори, препечатки на статии от
чужди медии или подробно предадени изказвания на политици, бяха
класифицирани с помощта на девет категории. Категориите от 1 до 4 са чисто
формални: „номер на публикацията“, „дата“, „заглавие“, „страница“, а от 5 до 9 са
съдържателни: „жанр“, „тема“, „отношение към евреите“ (на автора на
публикацията, респ. в изказването), „лица на антисемитизма“, „цитати“. Те

27
Вж. Михайлов, Стоян (1997): Анализ на съдържанието (контент-анализ). – В: Енциклопедичен
речник по социология. Второ издание. София: БАН, Институт по социология, с. 26-27.
27
позволяват да се направи многопластов разрез на съответната комуникационна
единица. Повечето категории бяха разделени на подкатегории, за които бяха
нанасяни кодове в специално изготвени за целта регистрационни карти. С цел
опростяване на теренната работа за категориите „тема“, „отношение към евреите“
и „лица антисемитизма“ беше кодирана само по една подкатегория.

В последната част на студията е направен опит за съставяне на профили на

вестниците при отразяване на „еврейската“ тема. На много места в текста има и
елементи на качествен анализ на някои от публикациите, станали възможни
благодарение на селектираните цитати от тях.

Първоначалната идея за използване на извадка от публикации, формирана по

хронологичен признак или фокусирана върху ключови за периода събития, беше
изоставена. Беше решено да се проучат всички броеве на наличните издания за
периода, страница по страница. По този начин трябваше да бъдат обхванати не
само отразяването и интерпретирането на основните антиеврейски закони и
приложението им, както и възможната съпротивата срещу тях, но също така и
евентуални публикации за евреите в исторически и социокултурен план, за
всекидневието им и др. Изследването на всички страници на вестниците беше
улеснено от две обстоятелства. Първо: в условията на строги икономии в
годините на Втората световна война те редуцират обема си – например от осем на
шест, дори на четири страници; второ: през 1944 г. поради бомбардировките има
продължителни периоди, в които вестниците не излизат.

28
5. Резултати

За изследвания период от пет военни години в седемте всекидневника бяха

кодирани общо 802 комуникационни единици по „еврейската“ тема. С най-много
публикации в изследваната съвкупност е представен в-к „Мир“ – 140, следван от
„Утро“ – 128, „Слово“ – 124 и „Целокупна България“ – 123. Следват: „Зора“ –
111, „Нова вечер“ – 95 и „Заря“ – 81. Най-много публикации в рамките на една
година бяха регистрирани в пряко контролираните от режима вестници
„Целокупна България“ – 61 (1943) и „Нова вечер“ – 56 (1941), в
проправителствения „Утро“ – 50 (1942) респ. 44 (1941) и в дистанцираните от
режима „Мир“ – 48 (1941) и „Заря“ – 44 (1942). Подобни сравнения, както вече
стана ясно, могат да бъдат използвани само за ориентир.

5.1. „Еврейската“ тема през годините

Въпреки големите „времеви дупки“ при изследвания материал, които правят

хронологичните съпоставки рисковани, въз основа на регистрираните данни и
наблюденията на кодиращите върху по-пълно проучените издания могат да бъдат
очертани интересни тенденции.

През 1940 г. акцентът в осведомяването по „еврейската“ проблематика пада върху

подготовката, дебатите и гласуването на Закона за защита на нацията. През 1941 г.
и 1942 г. фокусът е върху приемането на нови закони и наредби, които дооформят
корпуса на антиеврейското законодателство, и прилагането му в практиката. През
1943 г. и особено през 1944 г. е най-видима доминацията на международните
„еврейски“ теми.

29
Графика 1. Обобщени резултати

n = 802

За 1940 г., когато темата за евреите, разглеждани като колективна заплаха за

нацията, започва своя медиен живот, в седемте вестника са регистрирани 139
„еврейски“ публикации (повече от половината са за репресиите срещу евреите в
чужди държави). Със сигурност броят на интересуващите ни текстове щеше да
бъде значително по-висок, ако правителственият проект за Закон за защита на
нацията не беше внесен в Народното събрание чак през ноември. През 1941 г.,
когато са гласувани и приети ЗЗН и Законът за еднократния данък върху
имуществата на лицата от еврейски произход и започва тяхното ударно
прилагане, броят на публикациите по „еврейския въпрос“ нараства значително –
на 246 (40% от тях засягат евреите в чужбина).

През 1942 г., когато е приет Законът за възлагане на Министерския съвет да взема
всички мерки за уреждането на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси
(28.06) и е създадено Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) (29.08), броят
на „еврейските“ публикации е съпоставим с този от предходната година.
Разликата е, че много по-голяма част от тях са с български адресат (само 16% – с

30
международен).

Прави впечатление, че създаването на КЕВ не провокира нарастване на дела на

публикациите по разглежданата проблематика, напротив – след създаването му
броят им рязко намалява. Същата тенденция се наблюдава и през 1943 г. Тогава
броят на регистрираните публикации по „еврейската“ проблематика се връща на
нивото от 1940 г. – 136 (с още по-висок дял на текстовете за съдбата на евреите в
чужбина – 60%). Въпреки че Комисарството не е сред главните актьори в
кодираните дописки, то присъства и по други канали в българската преса. Във в-к
„Утро“ например бяха преброени 55 обяви на КЕВ за търгове с акции на
предприятия или предприятия на български евреи в приложение на
антиеврейското законодателство. За последната година от изследвания период –
1944, за която бяха проучени най-малък брой вестници, бяха кодирани само 74
„еврейски“ публикации. При тях се наблюдава категоричен превес на
международните новини (70%).

Интересна подробност е, че за 1943 г. и 1944 г. най-голям е делът на кодираните

публикации във в-к „Целокупна България“ – на него се падат около половината от
всички проучени публикции за тези две години. От общо 102 публикации с
„еврейска“ проблематика, регистрирани през двете години в изданието, 96 са по
международни теми. При почти всички става дума за кратки информационни
текстове, основно за прилагане на антиеврейското законодателство в сателитите
на Германия.

31
 5.2. Вестникарският разказ за „еврейската“ проблематика

Графика 2. Жанрове

n = 802

В огромната си част кодираните публикации отразяват изцяло или са посветени

основно на някои от „еврейските“ подтеми (Вж. списъка с тях в кодиращия
дневник в Приложение 1). Едва в четири процента от текстовете не се споменава
думата „евреи“ и/или нейни производни – това са някои от по-общите публикации
за ЗЗН. Само в двадесетина публикации – основно чуждестранни речи и
изказвания в парламента – „еврейската“ проблематика присъства като
второстепенна.

При представянето й категорично доминират информационните текстове – девет

от всеки десет публикации. Макар че с цел улесняване на емпиричното проучване
беше решено да не се кодират разновидностите на информационния текст, а той
да се разглежда като едно цяло, преките наблюдения на изследователския екип

32
показват, че по-голямата част от публикациите са кратки новини и хроники. Този
извод важи както за „българските“, така и за „международните“ публикации.
Много по-рядко се срещат по-дълги информационни текстове.

Аналитичният и коментарният подход към „еврейската“ тема е застъпен твърде

скромно, едва в шест процента от публикациите. Само 34 от кодираните
комуникационни единици са речи/изказвания на политици, които са предадени
като самостоятелни текстове във вестника или са преразказани подробно, с голям
обем пряка реч. С този „жанр“ по страниците на вестниците най-често присъстват
няколко депутати от проправителственото мнозинство в българското Народно
събрание, двама-трима представители на опозицията и двамата вътрешни
министри в периода до юни 1944 г. Още по-малък е броят на аналитичните статии
и коментари – 13. С тях, както и с подробно предадени речи, са представени
Хитлер, Гьобелс и други ръководни нацистки фигури.

5.3. Теми и табута

Отразяването на „еврейската“ проблематика в българската преса в периода 1940-

1944 г. е фокусирано върху събитията в България, но силно присъствие имат и
международните „еврейски теми“. Неделима част от информационния поток са
опитите за решаване на „еврейския въпрос“ в Европа, както и плановете за
създаване на независима еврейска държава в Близкия изток.

33
Графика 3. Тематичен профил

n = 802

а) Съдбата на евреите в Европа и Палестина

42 процента от кодираните 802 публикации се занимават преди всичко с

приемането и прилагането на антисемитските закони в Унгария, Румъния,
Вишистка Франция, Словакия, Хърватско и др. и в значително по-малка степен –
с емиграцията на евреи в Палестина и събитията там. Става въпрос почти изцяло
за кратки новини и хроники, които по правило са написани неутрално, доколкото
като „неутрални“ могат да бъдат определени текстове, в които се съобщава за
узаконени репресии срещу една малцинствена група и нейните представители.
Част от профила на международните публикации по „еврейската“ проблематика
са и малко на брой речи и статии на нацистките лидери с подчертано враждебна

34
антиеврейска насоченост.

През 1940 г., още преди „еврейският въпрос“ в България да е станал значима тема
за вестниците, читателят вече е информиран, макар и епизодично, че евреите са
„проблем“ за сателитите на Германия. През 1944 г., особено в края на август,
когато България обявява неутралитет във войната и настъпва обрат в държавната
политика спрямо евреите, „еврейският проблем“ очевидно е „свален“ от дневния
ред на вестниците. Наличните публикации са изцяло само за случващото се с
евреите в Европа, Палестина и други части по света. На фона на приближаващата
национална катастрофа вестник „Целокупна България“ например информира
интензивно своите читатели за „строгите мерки“ срещу евреите в Унгария,
„прочистването на унгарските градове от евреи“, „еврейски конспирации“ и др.
Не пропуска да съобщава и за напрежението между араби и евреи по повод на
плановете за създаване на еврейска държава в Палестина.

За целия изследван период бяха кодирани само няколко дописки, в които

вестниците информират – в характерния за германските телеграфни агенции
пропаганден стил, за „подмолната“ роля на евреите в Съветския съюз. Такава
например е публикацията „Деца в СССР, убивани от еврейски комисари“ във
в-к „Слово“ (5.07.1943): „Вестник „За Родину“ помества една дописка, писана
от един бежанец от околностите на Харков, който съобщава за нечовешките
жестокости на болшевиците спрямо цивилното население. (...) Много деца,
които уж били разговаряли с германски войници, трябвало сами да си изкопават
гробовете, след което били застреляни с пистолет от един еврейски комисар.“

Макар че в предвоенните години българските вестници, вкл. и еврейските, пишат

за репресиите срещу евреите в Германия, по време на войната Холокостът в
нацистката държва и в окупираните от нея територии е бяло петно за тях – за
разлика от „по-обикновеното“ преследване на евреите. Това обстоятелство не
може да бъде оправдано, но би могло да бъде обяснено най-вече с условията на
строга цензура (а може би и с липса на информация за случващото се в

35
концентрационните лагери).

В наличната съвкупност от публикации (с изключение на няколко текста от

периода след Девети септември 1944 г.) беше открито само едно съобщение за
концентрационните лагери в Европа – на първа страница на в-к „Мир“
(27.11.1942): „1000 еврейски деца ще отидат в Аржентина“. От него научаваме,
че аржентинският президент е разрешил „влизането в страната на 1000 еврейски
деца под 14 години, които понастоящем се намират в европейските
концентрационни лагери.“

Все пак през 1940-1941 г., преди нацистите да са взели курс към „окончателно
решение на еврейския въпрос“, в изследваните български вестници се появяват
няколко публикации за живота на евреите в полските гета, очевидно филтрирани
от германската пропаганда. От тези дописки читателят остава с впечатлението, че
евреите са „втора категория“ хора, но и за тях германските господари се грижат
справедливо и дори им създават условия за оцеляване. На 15 декември 1940 г. в-к
„Зора“ публикува информация от Германската телеграфна агенция със заглавие:
„Еврейски квартал във Варшава. Управлявал се от евреи“: „Осъществено е
напълно затварянето и определянето на еврейския квартал във Варшава, който е
отделен от другите квартали. Входът и изходът на тоя квартал са под надзор.
Отделени са също линиите на трамваите, движещи се в другите квартали.
Администрацията на еврейския квартал се извършва от самите евреи. За
запазването на реда председателят на еврейския съвет има на свое
разположение служба за реда, съставена от евреи.“

Другите две публикации са във вестник „Мир“. Първата информира за „Евреите

– занаятчии в Главното губернаторство“ (15.09.1941): „(...) след събирането на
еврейското население в затворени квартали в разните градове на бивша Полша
им е било възложена работа, особено на занаятчиите, от германските власти.
(...) Големи германски фирми са уредели в европейските квартали големи
работилници, където на евреите се дава възможност да упражняват занаятите

36
си.“ В репортажа „Едно пътуване през Германия до Източния фронт“
(6.11.1941), писан от Хр. Д. Бръзицов28 в рамките на организирано от германците
посещение на група български журналисти на Източния фронт, между другото
може да се прочете и за Варшавското гето. „В „Гетото“ живеят около 500 000
души. Всеки носи на ръкава си платнен знак. Магазините, макар да беше неделя,
бяха отворени. Оживлението по улицата, макар да беше неделя, беше голямо.
„Гетото“ с други думи, гъмжеше като кошер. Приличаше на град в друг град,
със свой живот и свои обичаи.“

б) Съдбата на евреите в България

Над 55 процента от кодираните публикации отразяват случващото се с евреите в

България. Най-голям е делът на текстовете (40% от генералната съвкупност) за
правилници, наредби, заповеди, технически подробности за приложението на
антисемитските закони. Във фокуса на вниманието най-често са ЗЗН и Законът за
еднократния данък върху имуществата на лицата от еврейски произход.

На второ място – с осем процента, се нареждат текстовете, които информират за

гласуването и приемането на законите срещу евреите и „еврейството“, вкл. и за
политическите гласове в полза на това законодателство. Такива са изказванията
на няколко проправителствени депутати, на двамата министри на вътрешните
работи (до средата на 1944 г.); само на няколко пъти отношение по „еврейския
въпрос“ взема министър-председателят. Почти два пъти по малко – в 35
публикации, се информира за ЗЗН като цяло, без упоменаване на различните
аспекти на „еврейския проблем“.

В шест публикации – повечето във в-к „Мир“ – се прави опит за (по-обективен)

анализ на икономическата и финансовата дейност на еврейското малцинство на
фона на пропагандните тези на управляващите, че тя представлява заплаха за

28
До началото на 1941 г. – главен редактор на „Мир“; от края на с.г. главен редактор, а впоследствие
директор на официоза „Днес“.
37
българските народ и държава. Няколко текста информират за евреи „терористи“,
свързани с комунистическата партия. Беше кодиран само един текст, изразяващ
антисемитски настроения на обикновени хора. Вестниците не пишат за бита,
културата и религията на евреите. Изключение правят три информации за
изискванията на православната църква към евреите, които желаят да се покръстят,
и един анализ, в който се споменава състрадателно за мизерията, в които живеят
най-бедните евреи в София.

За целите на изследването би била интересна съпоставка на медийното отразяване

на два периода от по три месеца през 1940 г., 1942 г. и 1943 г., белязани с ключови
събития за съдбата на евреите в Царство България и „новите земи“ (по-подробно
за тези събития вж. в част 5в. „Темите табу“):

- През ноември 1940 г. правителството на Богдан Филов внася изготвения проект

на закон за защита на нацията в Народното събрание и след съответните дебати
той е приет на второ четене през декември с.г. (влиза в сила на 23 януари 1941 г.).
Междувременно избухва истинско брожение сред тогавашните структури на
гражданското общество срещу ЗЗН. Нелегалната комунистическа партия също се
обявява срещу него.

- През 1942 г. са приети две ключови правителствени наредби, които улесняват

режима в опитите му за окончателно решаване на „еврейския въпрос“. Те
операционализират приети преди това антисемитски закони и трасират пътя към
депортирането в нацистки концлагери на евреите от „новите земи“, но и от
старите предели на царството. Става въпрос за Наредбата за поданството в
освободените през 1941 година земи (обн. в ДВ на 10 юни 1942 г.) и наредбата за
прилагане на закона, възлагащ на Министерския съвет да уреди еврейския въпрос
(обн. в ДВ на 29 август 1942 г.). Според първата лицата от еврейски произход от
„новите земи“ не получават българско гражданство. Втората наредба,
публикувана във вестниците на 28 август, предвижда изселване на евреите от
София в провинцията или „извън пределите на България“.

38
- На 2 март 1943 г. Министерският съвет одобрява спогодбата „Белев – Данекер“
за изселване на евреите от „новите земи“ – Вардарска Македония, Беломорска
Тракия и Пиротско – в източните територии на германския Райх, което е
осъществено десетина дни по-късно. На 21 май с.г. е прието постановлението на
Министерския съвет за изселването на евреите от София във вътрешността на
страната. Междувременно е организирана съпротива срещу опитите за радикално
решаване на „еврейския въпрос“ в Царство България. В челните редици на
протеста са БПЦ, някои депутати, общественици и граждани, както и
комунистическата партия.

Акценти в осведомяването за евреите в България през 1940 г.

През периода октомври – декември вестниците информират сравнително

подробно за Закона за защита на нацията, вкл. за дебатите в Народното събрание.
Но в съвкупостта от публикации по темата бяха регистрирани само няколко
информационни текста, в които директно се „сблъскват“ гласове „за“ и „против“
антисемитските закони. Едва в няколко публикации са предадени подробно
изказванията на двама опозиционни депутати, които се обявяват срещу ЗЗН и в
защита на българското еврейство. Следователно, може да бъде направен изводът,
че българската общественост е имала ограничени възможности да научи за
легалната политическа съпротива срещу приемането на закона, и то в един много
кратък период.

Прави впечатление, че през 1940 г. „еврейският въпрос“ се появява в пресата като

че ли внезапно, след като на 7 октомври министърът на вътрешните работи Петър
Габровски коментира пред вестниците приетия от правителството законопроект за
защита на нацията.

На 8 октомври вестник „Мир“ например информира на втора страница малко по-

подробно за основните моменти в законопроекта за защита на нацията, засягащи и
евреите („Важни законопроекти. В защита на нацията“): „(...) всички лица от
39
еврейски произход са длъжни да декларират произхода си в определен срок.
Лицата от еврейски произход не могат да заемат държавна, общинска или
обществена служба. (...) Те не могат да служат във войската, не могат да
притежават полски имоти (...) Лица от еврейски произход не могат да се
приемат за български поданици. (...) Предприятия, чиито собственици са от
еврейски произход, могат да имат на работа лица от еврейски произход само
пропорционално на броя на еврейското малцинство в дадено населено място.
Лица от еврейски произход не могат да имат за домашни прислужници лица от
български произход.“

През октомври и декември на два-три пъти вестниците осведомяват по-накратко и

без да демонстрират собственото си отношение и за движението на
законопроекта. Характерни заглавия от тогава са: „Законопроектът за защита на
нацията бе приет окончателно снощи от парламентарната комисия. В
първите дни на идната седмица законопроектът ще бъде приет окончателно от
Народно събрание“ (в-к „Зора“, 28.11.1940), „Законопроектът за защита на
нацията. Днес в НС започнаха разискванията по него“ (в-к „Нова вечер“,
20.12.1940). Извън по-подробното осведомяване за ЗЗН при дебатите в
парламента през втората половина на ноември, което ще бъде анализирано
допълнително, прави впечатление триседмичното затишие по темата през януари
1941 г. Чак на 22/23 януари вестниците съобщават за обнародването на
законопроекта в „Държавен вестник“. Подробно за съдържанието му информират
„Зора“ и „Нова вечер“, а „Утро“ го публикува на цяла страница. Пълния текст
публикува и „Заря“. „Мир“ е далеч по-сдържан и само съобщава в хроникьорски
стил за предстоящото отпечатване на текста на закона в ДВ. Другите
антиеврейски закони, които допълват ЗЗН, получават сравнително по-скромно
медийно отразяване.

Очевидно българската преса не е в състояние, а и не ѝ е позволено да акцентира

върху човешките съдби в драмата на българските евреи. Тази диагноза ще
проличи най-ясно при прилагането на ЗЗН и изселването на софийските евреи в
40
провинцията след 21 май 1943 г., но е в сила още от есента на 1940 г. Затова не е
чудно, че потъването на малкият кораб „Салвадор“, превозващ емигранти от
Варна за Палестина, при буря в Мраморно море през декември 1940 г., т.е. в
разгара на дебатите за ЗЗН, получава слабо внимание от вестниците. А става
въпрос за една част от онези 4000 евреи без българско гражданство, които e
трябвало да напуснат страната. От над 350 емигранти на злополучния кораб
оцеляват едва 1/3, а останалите, сред които много деца, се удавят. Вестниците
съобщават много пестеливо за трагедията. „Утро“ публикува новината в най-
долната част на втора страница в броя си от 14 декември под заглавието „Нови
подробности по потъването на кораба с евреите. Колко души са били спасени“.
В кратката дописка пише, че „сто от тях пътували с чужди паспорти“, но не е
споменато, че мнозинството от хората са били български евреи. „Нова вечер“ в
броя си от 16 декември 1940 г. излиза със заглавието: „Спасените при
корабокрушението евреи. Английските власти отказали да им дадат виза“.

Акценти в осведомяването за евреите в България през 1942 г.

Наредбите, които са със силата на закон, позволяват на правителството да

заобикаля Народното събрание, което и без това има спомагателни функции
спрямо изпълнителната власт в условията на авторитарен режим. Когато
вестниците публикуват най-важнте части от наредби, постановления и други
актове, свързани с приложението на антиеврейското законодателство, по тях няма
дебати; освен това изданията не развиват темата впоследствие. През 1942 г., за
разлика от края на 1940 г., от страниците на анализираните вестници вече не се
чуват критиките на опозиционните депутати във връзка с антисемитската
политика на държавата. В периода 26-28 юни 1942 г. например „Мир“, „Слово“ и
„Дневник“ информират, че в Народното събрание има дебати във връзка с
приемането на закона за уреждане на еврейски въпрос, но публикуват само
аргументацията на министъра на вътрешните работи Габровски, както и отговора

41
му на „критиките“ на депутати. Вместо да оповестят тези критики, те само
съобщават, че са се изказвали народни представители от правителственото
мнозинство и от опозицията (В действителност към закона критики има и от двата
лагера).

Акценти в осведомяването за евреите в България през 1943 г.

През 1943 г. броят на публикациите е същият, както и през 1940 г. Но по-точната

съпоставка между двата периода показва, че цензурата е силно затегната. В
периода март – май 1943 г., когато се решава съдбата на евреите от старите
предели на царството и от „новите земи“, във вестниците „Мир“ и „Слово“
например има само пет, съответно четири текста за българските евреи. Единият от
тях е за наредбата за изселване на софийските евреи в провинцията („Eвреите от
София се изселват“, в-к „Мир“, 25.05.1943): „Съгласно чл. 29 от наредбата за
уреждане на еврейския въпрос живущите в София лица от еврейски произход
трябва да се преселят в провинцията. Понеже доброволно са се изселили само
незначителна част от тия лица, Комисарството по еврейските въпроси
пристъпва към изселването им, като на всяко семейство от еврейски произход се
дава тридневен срок и се определя град, в който трябва да се изсели. Тия от
лицата от еврейски произход, които не изпълнят това предписание, ще бъдат
незабавно изселени вън от пределите на страната.“

Другата по-значима „еврейска подтема“ е „Забраната на евреите да следват в

университета“ (в-к „Слово“, 22.03.1943). На очи се набива и текстовата реклама,
която „Слово“ публикува в редица броеве през март за книгата на Стефан Цанков
„Иудеи“. Тя е поместена на втора страница в рубриката с вътрешни новини, с
почернени букви с по-едър шрифт. Рекламират се къси цитата от книгата,
например: „Ваш баща е Дяволът и Вие искате да изпълнявате похотите на баща
си. – Той си беше от край време человекоубиец и не устоя в истината, понеже в
него няма истина. „Когато говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща
42
на лъжата.“ Исус Христос“ (20.03.1943). Антисемитската пропаганда в тази
рекламна поредица е вън от съмнение.

През останалите месеци на годината вестниците информират периодично

накратко основно за прилагането на мерките от антисемитското законодателство.
В суховат, почти бюрократичен стил, публикуват решенията на правителствените
органи за евреите, вкл. за изселването им в провинцията.

в) Темите табу

Въпреки че седемте вестника създават на своите страници количествено

уплътнен, предимно политико-административен образ на антисемитизма в
България, от дневния им ред отсъстват значими аспекти от антиеврейските
планове и действия на режима. Някои измерения на „еврейската“ тема са изцяло
или до голяма степен табуизирани.

За целите на изследването понятието „табу“ не се употребява в строго научен

план, а през призмата на всекидневното използване на думата, вкл. в медиите,
например: „Тази тема е табуизирана“, „Медиите налагат табута“ и т.н.
Следователно, медийното табу се разглежда като вид автоцензура на медиите или
тяхно съучастие в опитите за контрол над потока на публична комуникация в
обществото чрез изваждане от него на опасни за управляващите теми. В този
смисъл „табу“ в медиите е „тема от значим обществен интерес, за която
гражданите е трябвало да бъдат информирани, но: 1. медиите осведомяват за нея
повърхностно; 2. рядко или 3. въобще не информират за нея.“29 По отношение на
изследваната съвкупност от комуникационни единици беше установено
информационно затъмнение за следните аспекти на „еврейската“ проблематика:
броженията в обществото срещу приемането на ЗЗН; плановете за изпращане и на
евреите от старите предели на държавата в лагерите на смъртта, респ. оказаната

29
Вж. Инджов, Иво (2013): Темите табу в българските печатни медии, 2012. – В: Инджов, Иво,
съст.: Темите табу в медиите. София: Институт за модерна политика, с. 12.
43
гражданска и политическа съпротива срещу антиеврейските мерки, довела до
провала им; трагедията на евреите от „новите земи“; изтреблението на евреите в
Германия и окупираните от нея територии.

Съдбата на евреите от старите предели на Царство България

- В изследваната съвкупност не бяха открити публикации, чийто информационен

повод са протестите срещу приемането на Закона за защита на нацията в края на
1940 г. от страна на различни структури на тогавашното гражданско общество:
Българската православна църква, съюзите на писателите, артистите, адвокатите,
лекарите, търговците, различни занаятчийски и работнически сдружения,
младежки организации, както и от отделни журналисти, художници и обикновени
граждани. Те пращат писма и телеграми до най-високопоставените представители
на властта. Не са отразени и действията на нелегалната комунистическа партия,
вкл. разпространяваните от нея позиви. Броженията, които показват, че зад
антиеврейското законодателство не застава нито една авторитетна организация и
то не се ползва с широка обществена подкрепа, се случват в периода 15 октомври
– 25 декември 1940 г., т.е., успоредно на разгорещените дебати за ЗЗН в
Народното събрание. Съпротивата на гражданското общество срещу приемането
му обаче, за разлика от изказванията на опозиционните депутати в парламента,
получава крайно маргинализиран излаз във вестникарското пространство. За нея
не бяха регистрирани самостоятелни публикации30, а само откъслечни сведения в
отделни информационни текстове.

За броженията в обществото се научава основно от речите в защита на ЗЗН на

30
Всъщност, в цитираната вече своя студия Мариян Томов посочва наличието на такава
публикация. Става въпрос за „поместеното във вестник „Софийски новини“ отворено писмо на
социалдемократа Христо Пунев до народните представители от 1 ноември 1940 г. Заедно с Димо
Казасов, Янко Сакъзов, Стоян Костурков и други общественици, приподписали обръщението, той
протестира против ЗЗН. При проучванията ми в споменатите вече библиотеки обаче не успях да
открия такъв брой от вестника от началото на ноември 1940 г. В писмото Пунев заявява саркастично:
„Тежко и горко на нашата страна от седем милионен народ, която се плаши от предателството на 45
000 души, евреи, които не заемат никакви държавни и отговорни постове, та ще трябва да се създават
44
депутати от правителственото мнозинство, които критикуват недоволството на
обществени организации срещу него. Индиректни сведения за техните действия
бяха регистрирани най-вече във в-к „Утро“ и при допълнителното проучване,
което обхвана определени броеве на вестниците „Днес“ и „Дневник“. На 16
ноември 1940 г. проправителственото „Утро“ публикува на първа страница с
продължение на втора обширен информационен блок за разискванията по закона.
В речта му, която е подробно представена, депутатът от правителственото
мнозинство Дочо Христов критикува „опитите на някои организации“ да пращат
изложения против закона: „– И аз съм адвокат, – заяви Д. Христов, и отричам
правото на адвокатския съвет, както и 1000 други български адвокти, да
заангажират адвокатската професия в защита на еврействто. Това се отнася и
до другите изложения – на лекари, зап. подофиц. и пр., цитирани в апела на
еврейската консистория, защото никой не може да ангажира българския народ,
който в грамадната си част адмирира правителството, което е имало
смелостта да постави на разрешаване по радикален начин на един от най-
болните въпроси у нас (Ръкопляскания). В изложението апел на еврейската
консистория се споменава и съюза на българските търговци – че и той се е
изказал против закона и в тяхна защита“.

Още по-подробно са представени обвиненията на Христов срещу обществените

организации, обявили се против ЗЗН и в защита на евреите, в казионното издание
„Днес“ от същия ден. Той задава настойчиво въпроса „кого представляват тези
организации? Питани ли са членовете им?(...) Лекарският съюз е издал някакво
изложение, без да пита лекарите. (...) Тези организации не са се изказали против
законопроекта, те са за него. Против законопроекта са се изказали само
техните ръководни тела, без да питат членовете си“ („Народно събрание.
Разискванията по законопроекта за защита на нацията“, 16.11.1940). Същия
ден и в-к „Дневник“ публикува речта на Христов, съдържаща нападките срещу
професионалните сдружения и еврейската консистория. Вестници като „Мир“,

изключителни закони!” (цит. по Томов 2008).

45
„Зора“ и др., които информират по-накратко за дебатите в Народното събрание,
пропускат индиректните сведения за броженията в тогавашното гражданско
общество.

Няколко дни по-късно депутатът Крум Митаков също отбелязва: „(...) въпреки
пакостната роля на еврейството, в България се намериха хора, които да ги
защитят. С изложения в защита на евреите излязоха Адвокатския съвет,
Лекарския съвет и др. Те не представляват, обаче адвокатското и лекарското
съсловие. Много адвокати и много лекари отправят протестни телеграми срещу
тези изложения“ („Днес“, „Народно събрание. Законът за защита на нацията е
с голямо значение за бъдещето на България“, 20.11.1940). И „Утро“ предава
казаното от Митаков, че „за съжаление в защита на разрушителната дейност на
еврейството се появи една молба петиция от адвокатския съвет“ (20.11.1940).
Други, кратки новини, появили се в българската преса през изследвания период,
също засягат темата за броженията, но по гореописания модел – като дават
„думата“ на актьори, които ги омаловажават.31

За протестите сред самата еврейска общност подсказва едно „окръжно“ до

еврейските общини, публикувано в Бюлетин на Централната консистория на
евреите в България (в броя от 12 декември 1940 г.). В него пише, че
„времената, които преживява българското еврейство, са много тежки и
сериозни. Налага се повече от всякога да бъдем особено внимателни в изявления,
писания и пр. (...) Предлагаме Ви да не изпращате никакви писма до г. г.
министрите, народните представители и др. във връзка със Закона за защита на
нацията и потъването на гемията „Салвадор“.

31
Вж. например дописките „Зап. подофицери и Законът за защита на нацията. Пълно одобрение
на законопроекта“ (в-к „Нова вечер“, 16.11.1940 г.) и „Осъдително е“
(писмо на д-р Н. Василев срещу позицията на Лекарския съюз, публикувано в „Дневник“, 19.11.1940
г.). В: раздел „Вътрешна политика по отношение на Еврейския въпрос“, портал Еврейската общност
в България, и по-конкретно: документи от ЦДА, София, 2 ноем. 1940 – 16 ян. 1941, фонд 2123К,
опис, а.е. Об 22163, л. 1- 58,
http://archives.bg/jews/33-Вътрешна_политика_по_отношение_на_Еврейския_въпрос (22.04.2018).

46
Оскъдната информация за гражданските протести срещу приемането на ЗЗН,
съдържаща се в публикуваните речи на депутати от правителственото
мнозинство, не опровергава констатацията за табуизирането на темата. Напротив,
самият факт че някои вестници ѝ дават минимална гласност само чрез „гласовете“
на управляващите, е доказателство за контролирания характер на информацията и
по този аспект на „еврейския въпрос“.

- В дневния ред на анализираните вестници не влиза и гражданската акция за

спасяване на кюстендилските евреи в началото на март 1943 г., предизвикана от
плановете на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев за
депортирането им в нацистките концлагери. Тогава делегация от града посещава
София и информира при срещите си в НС, вътрешното министерство и с
общественици за задържането на кюстендилските евреи. Оказаният натиск дава
резултат – издадена е заповед за освобождаване на задържаните и отмяна на
мерките по изселването. С планираната зловеща съдба на кюстендилските евреи
се разминават и евреите от Дупница, Горна Джумая, Пловдив и Пазарджик.
- Пресата не осведомява и за усилията на подпредседателя на 25 ОНС Димитър
Пешев за спасяването на 48 000 български евреи. Акцията на Пешев е увенчана с
прословутото протестно изложение до министър-председателя против
изселването на евреите извън границите на страната, подписано от общо 43
депутати от проправителственото мнозинство (17.03.1943). На 27 март 1943 г.
вестниците информират за гласуваното отстраняване на Пешев от длъжността му,
без да посочват причините, макар че е очевидно, че то е резултат от
застъпничеството му за спасяването на българските евреи. За сметка на това в
същия период вестниците пишат сравнително обстойно за разгледаните и
приетите законопроекти по време на парламентарната сесия.

- Не бяха кодирани дописки и за други важни примери на легална съпротива

срещу антиеврейското законодателство в периода март – май 1943 г.:

47
изказванията и писмата на депутатите Никола Мушанов и Петко Стайнов,
позициите и действията на Светия синод на БПЦ и общественици. В зависимост
от информацията, с която разполагат, те се обявяват против изпращането на
евреите от „новите земи“ в нацистките концлагери в окупирана Полша, опитите за
депортиране и на български евреи в източните територии на Райха и
последващото изселване на софийските евреи в провинцията.

- Както стана ясно, в годината, предшестваща Холокоста на евреите от „новите

земи“, вестниците маргинализират значението на две възлови правителствени
наредби, които отварят широко вратата за депортацията. Първата наредба не дава
възможност на лицата от еврейски произход от „новите земи“ да получават
българско гражданство, а втората предвижда изселване на евреите от София в
провинцията или извън пределите на България.

- Във вестниците отсъства и новината, че на 20 май 1943 г. министърът на

вътрешните работи Габровски представя на цар Борис III план за изселване на
българските евреи в два варианта: План „А“ – за депортирането на всички евреи
от България в германските концлагери; план „Б“ – за изселването на 25 хил.
софийски евреи в провинцията и използване на евреи в трудовите лагери в
България. Царят приема втория план. На следващия ден Министерския съвет
одобрява изселването на евреите. Няколко дни по-късно във вестниците се
появяват кратки информации за привеждане в действие на наредбата за уреждане
на „еврейския въпрос“.

- В изследваната съвкупност бяха открити само единични публикации – къси

новини – за живота и работата на евреите в трудовите лагери. На 9 май 1941 г. в-к
„Утро“ например съобщава, че „Еврейските трудови групи започнаха работа“.

- В информационния поток напълно отсъстват еврейски „гласове“. Вестниците не

„дават“ нито веднъж думата на еврейски публични актьори. Не е отразено
например писменото изложение на Централната консистория на евреите от
19.11.1940 г. до министри, народни представители и общественици срещу речите

48
на депутати, обявили се в подкрепа на законопроекта на ЗЗН. Вестниците
премълчават и новината за голямата демонстрация на „верноподаническото
еврейство“ на 24 май 1943 г. в София, отправила се от синагогата в „Ючбунар“
към двореца с цел да измоли предотвратяване на изселването на софийските евреи
в провинцията. Манифестацията е разпръсната насилствено.

Трагедията на евреите от „новите земи“

В изследваната съвкупност не бяха открити публикации за ключови събития,

засягащи пряко ролята на България в решаването на „еврейския въпрос“. Могат да
бъдат посочени поне три възлови дати, които не са отразени в изследваните
вестници: 1. Конференцията във Ванзее, Германия, провела се на 20 януари 1942
г.. На нея е взето решението за „окончателното решаване на еврейския въпрос“. За
България са записани 48 хил. евреи, т.е. числеността им в границите до април
1941 г. Евреите от „новите земи” са включени в групите за Югославия и Гърция.32
2. Споразумението „Белев-Данекер“, подписано на 22 февруари 1943 г. То
предвижда депортиране най-напред на 20 000 евреи от „новите български земи“
Тракия и Македония в германските източни области. Но тъй като в тях са живеели
малко над 11 000 евреи, „квотата“ е трябвало да бъде запълнена първоначално с
близо 9000 евреи от вътрешността на страната. 3. Одобрените на 2 март 1943 г.
мерки от Министерския съвет за изселване на лицата от еврейски произход от
„новите земи“ във временни лагери, реквизиране на покритите им имоти и
лишаването им от българско поданство и последващото им изпращане в
концлагери в „германските източни области“. В началото на март 1943 г. в
окупирана Полша по различни пътища на сигурна смърт са изпратени около 11
400 евреи от Вардарска Македония, Беломорието и Пиротско.

32
На следващия ден в-к „Днес“ (21.01.1942) публикува кратка новина от Берлин за антиеврейски
мерки, които сякаш подсказват бегло за замислените пъклени планове спрямо тях. Дописката е със
заглавие „Пълното очистване на Берлин от евреите. Евреите напълно отстранени от тежката
индустрия. Те ще бъдат изключени и от земевладението“.
49
Тема табу се явява и какво мисли и как действа монархът по „еврейския въпрос“.
Въпреки че неговото окончателно българско „решение“ – както отказът за
депортиране на евреите от старите предели на държавата в германския Райх, така
и изпращането в нацистките концлагери на евреите от „новите земи“ – е било
немислимо без санкцията му. Във вестниците обикновено се цитират вътрешният
министър Петър Габровски и други министри, а в редки случаи и министър-
председателя Богдан Филов (до 14 септември 1943 г.). Царят обаче, който през
изследвания период държи пред парламента три тронни слова, не засяга темата за
евреите. Не са цитирани и негови мнения по въпроса и в портретите, които му
правят чуждестранни вестници. А по обясними причини българските журналисти,
дори и да са искали, не са имали възможността да го интервюират (в съвременния
смисъл на думата) по темата. Очевидно ловкият политик и дипломат цар Борис III
се е пазел да взема публично отношение по щекотливия проблем, който не се е
радвал на широка обществена подкрепа. От друга страна, публичните изяви на
тогавашните държавни глави са били много по-ограничени в сравнение с
днешните.

Само на пръв поглед недоумение буди отсъствието на комисаря по еврейските

въпроси Александър Белев от публичния дискурс по „еврейската“ тема, въпреки
че пресата информира, макар и не много интензивно, за дейността на КЕВ.
Медийното „затъмнение“ около Белев, установено в кодираните публикации, най-
вероятно има своето обяснение в препятствията, съществували пред едно
радикалното решаване на „еврейския въпрос“ в България. Белев води не само
държавна, но и лична политика това да стане възможно най-бързо – чрез
изпращането на евреите от България и „новите земи“ в концентрационните лагери
в германските източни територи. Тези планове обаче не са били популярния сред
обществото и са се натъкнали на съпротива и в редиците на самия режим. Ето
защо е трябвало да се реализират бързо в сътрудничество с отговорните
германски институции. При това тихомълком и без да попадат под прожекторите
на общественото мнение.

50
С оглед на медийния модел в разглеждания период и обществено-политическата
ситуация, като напълно закономерно, макар никак да не е оправдано, изглежда и
табуизирането на действията на БРП (комунисти) за спасяването на българските
евреи. Макар че в годините на комунистическия режим (1947-1989) нейната роля
беше хиперболизирана, неинформирането за съпротивата ѝ срещу антисемитската
политика на авторитарния режим е поредното бяло петно на страниците на
пресата в Царство България.

Табуизирането на трагедията на евреите от „новите земи“ и опитите за

депортиране и на български евреи в лагерите на смъртта би могло да бъде
обяснено с липса на информация в редакциите с оглед на високата степен на
секретност на обсъжданите и прилаганите мерки. Споразумението „Белев-
Данекер“ не е публикувано. Постановленията, свързани с депортирането, са
„първостепенна тайна“ и затова не са отпечатани в Държавен вестник, подчертава
изследователят на Холокоста в България Михаел Бар-Зоар.33 „Депортирането
трябва да се извърши в строга тайна“, пише в доклад до вътрешния министър Н.
Габровски комисарят по еврейските въпроси Александър Белев, цитиран през
1945 г. в „Документите“ на Натан Гринберг.34 Белев е на мнение, че не трябва да
се казва, че евреите от Македония и Беломорието „ще се изселват в чужбина“, а да
се обяснява, че „до намиране на места (във вътрешността на България – И.И.),
ще стоят в лагери“.

В същото време обаче други факти и обстоятелства говорят, че вероятността

българските вестници да са знаели за депортирането, не е била малка. С
информации в различен обем за депортирането на евреите от „новите земи“, но и
за подготвяната такава участ и за евреите от старите предели са разполагали
различни депутати и някои общественици. На 26 март 1943 г. Народното събрание
одобрява две правителствени постановления, приети между октомври 1942 и
януари 1943 г. във връзка със закона за приемане на мерки за уреждане на

33
Вж. Бар-Зоар, Михаел (1999)..., с. 83-84.
34
Цит. пак там, с. 75.
51
еврейския въпрос, които създават юридическата основа за депортиране на
еврейското население от България.

Същевременно се провеждат и акциите за спасяване на евреите от Кюстендил и

други градове. Влаковите ешелони с евреите от Беломорието и Пирот преминават
през България на път за пристанище Лом и престояват на различни места, а в
операцията по изселването и транспортирането им са ангажирани КЕВ, различни
нива на администрацията, полицията, кметове. Докато мерките срещу
беломорските евреи са приветствани в телеграми до централните власти от
кметовете на Драма, Ксанти, Гюмюрджина, Кавала, осведомените критици на
режима като митрополит Стефан протестират срещу тях.35

При претегляне на двата фактора – „секретност“ и „публична тайна“ – може да се

направи междинният извод, че тази и други от изброените подтеми от
„еврейската“ проблематика са табуизирани най-вече вследствие на наложената от
режима цензура. През 1943 г. тя очевидно е силно затегната в сравнение с 1940 г.
Индиректно потвърждение за това е и спрането „по технически причини“ на
безобидния за властта Бюлетин на Централната консистория на евреите в
България, излизал две десетилетия. Последният му брой се появява на 13 ноември
1942 г. За затъмняването на част от проявите на политическата и гражданската
съпротива срещу преследването на евреите най-вероятно роля играе и
автоцензурата в редакциите, а за някои от международните теми – и
недостатъчната им осведоменост. Изследването на причините за
маргинализирането, респ. неинформирането за водещи събития, процеси и
личности, свързани със съдбата на евреите от Царство България и „новите земи“,
може да стане обект на самостоятелно проучване.

35
В книгата си Бар-Зоар (1999) пише, че митрополит „Стефан опитва да бие тревога пред царя за
нечовешкото отношение“ спрямо македонските и тракийските евреи, с. 163.
52
Изтреблението на евреите в германските концлагери

Както вече стана ясно, в анализирания информационен поток се промъкват само

няколко новини за еврейски „гета“ или „концентрационни лагери“. Те обаче не
дават дори и бегла представа за Холокоста. В анализираната съвкупност
присъстват плахо и по-„безобидни“ новини с отношение към концлагерите. В
самия край на дописка за реч на унгарския министър-председател Миклош Калай
в-к „Утро“ (30.05.1943) съобщава следното: „(...) еврейският въпрос ще трябва
също да бъде разрешен в Унгария. Окончателното му разрешаване ще се състои
в едно преместване на евреите, щом като бъде намерено мястото, където ще
могат да бъдат изпратени“. Другият прочит на тази новина е, че Унгария,
въпреки че репресира своите евреи, няма да ги депортира в нацистките
концлагери.36 Тя е публикувана по-малко от два месеца след като България
изпраща на смърт евреите от своите „нови земи“. Това разминаване е илюстрация
на азбучното правило, че при авторитарните и тоталитарните режими медиите
имат относително по-голяма свобода по някои външнополитически теми, за
разлика от вътрешнополитическите.

5.4. Отношението на вестниците към евреите

Тази категория регистрира отношението към евреите на автора – журналист,

редакция, външен автор, чуждестранна агенция, (изказване на) политик.
Предварително беше решено, че ако в дадена статия мнението на пишещия за
евреите не е еднозначно или в информацонния текст се съдържат няколко
предадени мнения, без някое от тях да е доминиращо, тогава отношението към
евреите ще се кодира с „не мога да преценя“ или като „неутрално“.

36
Година по-късно обаче след окупацията на Унгария от нацистка Германия между 400 000 и 500 000
унгарски евреи са депортирани в лагерите на смъртта.
53
Графика 4. Отношение към евреите

n = 802

Четири от всеки пет публикации по „еврейския въпрос“ са неутрални. Все пак,

макар и намиращи се под контрола на правителството, повечето анализирани
вестници не падат на нивото на (про-)правителствените радиостанции и
депутатите от мнозинството, които очернят и стигматизират евреите.

Прави впечатление специфичният модел на пасивно дистанциране от

антисемитските действия на държавата. Той се изразява в информирането почти
изцяло само чрез кратки дописки и с неутрални заглавия за политико-
административните решения, засягащи лицата от еврейски произход.

13 процента от „еврейските“ публикации могат да бъдат разположени в спектъра

на „негативното отношение“, но като цяло преобладава умерено негативният тон.
Той присъства в 70 публикации – предимно информационни текстове, в които има
пристрастно заглавие, авторски внушения в текста или пък той е позициониран –
очевидно защото е счетен за по-значим – на първа страница. В 29 текста –
предимно речи/изказвания на политици, най-вече на депутати в българския
парламент и на вътрешния министър, отношението към евреите е „негативно“, а в
четири – „крайно негативно“. Към тази категория спадат речите на Хитлер и

54
Гьобелс и статии на последния.

В четири процента от текстовете не може да бъде кодирано (eксплицитно

изразено) отношение към евреите. Положително отношение към тях в различните
му нюанси беше регистрирано само в шест текста. Към тях се числят по две
публикации за речите на опозиционните депутати Никола Мушанов, бивш
министър-председател, и проф. Петко Стайнов по време на дебатите по ЗЗН.
Двамата критикуват закона като противоречащ на конституцията и подчертават,
че евреите не представляват заплаха за държавата. Подкрепата на проф. Стайнов
за тях е по-уклончива. Четирите публикации са от „Утро“ и „Зора“. Другите две
статии са публикувани след Девети септември 1944 г. във в-к „Мир“. Първата е за
геноцида над евреите от нацистка Германия, а втората – за изкуствено създадения
„еврейски въпрос“ в България с основна цел „ограбване на еврейството“.

5.5. Видове антисемитизъм в пресата

Лицата на антисемитизма

Политически антисемитизъм 311

Икономически антисемитизъм 245

Няма антисемитизъм 158

Не мога да преценя 50

Комбинация от различни видове антисемитизъм 23

Расистки антисемитизъм 9

Културно-религиозен антисемитизъм 6
0 50 100 150 200 250 300 350

Графика 5. Лицата на антисемитизма

n = 802
55
Закономерно в условията на въвеждане и налагане на антиеврейското
законодателство в сателитите на Германия, вкл. и в България, водещата форма на
антисемитизъм, отразен в текстовете, е политическата (40%). (Дефинициите за
отделните видове антисемитизъм са дадени в кодиращия дневник в Приложение
1.) Този висок дял от общия брой публикации се дължи не толкова на
пропагандиране на антисемитската идеология и на изказвания на политици и
държавници с антисемитско съдържание – макар че те също имат своето
присъствие – а основно на гласуването, приемането и прилагането на
антисемитските закони. По съществото си те са насочени към политически
ограничения на основните права и свободи на евреите и се прилагат с
принудителни, политико-административни средства, които също са разгледани
като инструментариум на антисемитизма. Така че този вид антисемитизъм би
могъл да бъде наречен и политико-административен.

На второ място в негативната класация са публикациите, които свидетелстват за

решения и действия срещу евреите, възприемани като заплаха за стопанските
устои на нацията. Те са насочени към ограничаване и унищожаване на
икономическия и финансовия им потенциал, към постепенното им лишаване с
помощта на законите от средства за елементарно съществуване. Делът на
публикациите за прояви на икономически антисемитизъм е малко над 30%.

Много по-слабо са застъпени комбинациите от различни форми на

антисемитизъм, расистките изказвания на политически лидери и проявите на
културно-религиозен антисемитизъм – съответно в 23, девет и шест публикации.
В немалка част от текстовете (50) кодиращите са се затруднили да посочат има ли
или не прояви на антисемитизъм. Във всяка пета публикация не бяха установени
антисемитски изказвания и прояви. Този сравнително висок дял в условията на
бушуващ антисемитизъм в Европа се дължи до голяма степен на големия брой
кратки новини за еврейската емиграция в Палестина и плановете за създаване на
независима еврейска държава.

56
В изследваната съвкупност не бяха регистрирани комуникационни единици,
отговарящи на дефиницията за медиен антисемитизъм – да е налице антисемитска
позиция на журналиста, външния автор (доколкото пишещият може да бъде
идентифициран в една от двете роли) или редакцията. При контролната проверка
на част от изследваната съвкупност във връзка с второто издание на студията
бяха регистрирани две некодирани публикации с отявлен антисемитски характер
във в-к „Нова вечер“. В коментара „Еврейският въпрос“ (3.02.1942) авторът
хвали приемането на Закона за защита на нацията като „не само навременна
мярка, но една здраво залостена спирачка за по-нататъшните разрушителни
действия на юдейско-масонската плутокрация. Знайно е, че в Германия
например, с ликвидирането на еврейския въпрос, германският народ почувства
истинско облекчение.“ На 21 февруари пък в същия вестник по повод на процеса
срещу бившия френски министър-председател Леон Блум е публикувана
очернящата го дописка „Евреинът Блум“. Той е характеризиран по следния
начин: „Евреин. И масон. Водач на социалистите и същевременно глашатай и
чиновник на десетки капиталистически фирми, които му дават тлъсти
хонорари.“ Безспорно, в годините на Втората световна война медийният
антисемитизъм присъства по страниците на българския печат, макар че по-скоро е
изолирано явление.

57
6. Опит за профили на отделните вестници

Вестник „Мир”

Дистанцираният от режима в-к „Мир“ почти винаги публикува хрониките и

кратките новини за прилагането на антиеврейските закони не на първа, а на втора
страница. Това е резултат от традиционното за него разделение между
международните новини, за които е резервирана първа страница, и вестите от
страната, които по традиция се публикуват на втора. Подобен подход позволява
да не се влиза в пропагандни схеми за акцентиране върху „еврейската заплаха“.
Често в това издание може да се види заглавието „За лицата от еврейски
произход“. В броя от 28.01.1941 г. например под него четем протоколна новина:
„Гражд. отделение при Столич. община известява, че съгласно чл. 16 от Закона
за защита на нацията, всички лица от еврейски произход са длъжни да обявят
произхода си в общината в едномесечен срок от влизане на закона в сила.“

Вестникът отразява сдържано, обективно и накратко дебатите и гласуването на

Закона за защита на нацията, без да препечатва на страниците си речите на
депутатите, както правят проправителствените „Зора“ и „Утро“. На 20 ноември
1940 г. от дописката в „Защита на нацията“ читателят научава за позициите на
спорещите народни представители. Първо – за казаното от проправителствения
депутат Крум Митаков, който „направи исторически преглед на гоненето на
евреите у нас от времето на Иван Александра и цитира Ботева и видни люде от
световната история” като „намери, че законопроектът не е достатъчно
строг“. Предадени са и критиките на проф. Петко Стайнов, който „намери някои
неясноти и излишества в законопроекта и че той с разпоредбите си за евреите
противоречи на чл.57 от Конституцията. Ораторът подчерта, че евреите
никога не са играли някаква голяма роля в нашия държавен и обществен живот,

58
и, ако трябва да се вземат мерки, то би трябвало да се вземат срещу всички
чужденци.“ Текстът информира и за речта на опозиционния политик Никола
Мушанов, който „намери закона за ненужен, защото България не била в плен на
еврейството“. На следващия ден обаче в информацията за дебатите по ЗЗН
преобладават антиеврейските внушения на депутатите от мнозинство и
вътрешния министър Габровски.

През 1942 г. и 1943 г. вестникът на няколко пъти публикува разширени

информации, в които по „еврейския въпрос“ и за ролята на евреите в актуални
събития малко по-подробно се изказва министърът на вътрешните работи
Габровски. На 15 май в „Изявление на м-р Габровски за борбата с
терористите“ се акцентира върху ролята на евреите: „Участието на евреите в
тези прояви е много голямо. Нападателят на Кулчо Янакиев например е
софийският евреин Менахем Леон Папо. Той е участвал в един саботаж, за
който е осъден на смърт и в друго едно убийство. Вчера е заловена и друга група
от седем души, организирана и въоръжена и подготвяща се за саботаж.
Шестима от тях също са евреи.“ Това становище на министъра, вкл. с
„еврейската“ му част, присъства във всички вестници с идентичен текст –
очевидно резултат от дирижирането на част от информационния поток от
пропагандните институции.

В малкото на брой анализи, поместени във връзка със ЗЗН, „Мир“ се стреми да
представи коректно и обективно тежестта на евреите в стопанския живот на
страната. В статия, публикувана в три части, авторът К. Д. Списаревски анализира
неутрално „Участието на еврейския капитал в българското стопанство“ (20, 21,
23.02.1941). Той констатира, че „културният живот на България не е повлиян
от евреите; eвреите не вземат участие в управлението (...) В държавния апарат
участието на евреите е тъй незначително, че не представлява интерес.“ Във
втора част се уточнява, че евреите в България, вкл. и тези с чуждо поданство,
държат „12,3 процента от индустриалния капитал“, като той е неравномерно
разпределен между самите евреи. „Капиталът е концентриран в определено
59
число евреи; има евреи в България, които бедстват, особено ония в крайните
квартали на София; там най-добре изпъква социалното неравенство между
хора от една и съща раса, с един и същи език и съща религия.“ В последната част
от поредицата четем, „че евреите в България вземат най-активно участие в
индустрията и външната търговия и затова средният доход на глава е много по-
голям от тоя на българското население“.

Подобни обективни текстове, появили се непосредствено след приемането на

ЗЗН, ще станат немислими след затягане на антиеврейските мерки. Анализи като
цитираните допринасят за по-балансиран и експертен прочит по тема,
експлоатирана в пропаганден план от властите. В такива текстове могат да бъдат
открити елементи ако не на симпатия към евреите, то поне на „оневиняването“
им. Друг анализ в същия вестник обаче: „Навременен оправдан закон“
(23.04.1941), писан най-вероятно от външен автор, призовава за стриктно спазване
на Закона за еднократния данък върху имуществата на лицата от еврейски
произход. „Приемането обаче на един закон не значи още и неговото правилно и
целесъобразно прилагане и изпълнение.“

С няколко изключения „Мир“ информира неутрално за трагедията на евреите в

Европа. По-рядко и по-накратко, в сравнение със „Зора“ и „Утро“ например, този
вестник съобщава за антиеврейските тиради на Хитлер и Гьобелс.

На 29 ноември 1941 г. вестникът дори публикува на последна страница известие

за смъртта на великия шахматист от еврейски произход д-р Емануел Ласкер,
чието гражданство е отнето от нацистите, след като емигрира от Германия. По
повод смъртта му Българският шахматен съюз устройва събрание, на което ще се
говори за „живота и творчеството на великия философ-шахматист. На голямо
табло ще бъдат демонстрирани негови схватки“. В броя от 24 февруари 1942 г.
пък на първа страница може да се прочете кратката новина за самоубийството в
Бразилия на прочутия австрийски писател от еврейски произход Стефан Цвайг,
емигрирал от Третия райх.

60
„Мир“ предоставя страниците си и за обяви за планирани годежи, венчавки и
погребения на български евреи. Такива публикации бяха регистрирани например
както през декември 1941 г., когато репресиите срещу евреите вече са в ход, така
и през февруари 1943 г., месец преди депортирането на евреите от „новите земи“
в окупирана Полша.

Вестник „Зора”

Проправителственият вестник „Зора“ също създава впечатление, че в общи линии

информира по-скоро неутрално за приложението на антиеврейските закони в
България – предимно с кратки новини, публикувани на вътрешните страници.
Примери за такъв подход са дописки като „Съдбата на еврейските имоти. Какви
техни задължения ще поеме държавата“ (28.3.1942), „Ликвидация на
еврейските индустриални заведения. Декларациите, които трябва да бъдат
подадени“ (7.3.1942) и др.

За разлика от „Мир“ обаче, „Зора“ отразява подробно дебатите по Закона за

защита на нацията. В този вестник аргументите против евреите и в подкрепа на
закона надделяват както в количествено отношение, така и в пространствен план
над позициите на критиците на закона.

На 16 и 20 ноември 1940 г. „Зора“ публикува общо седем изказвания по темата.

Съотношението е пет към две в полза на управляващите; това съотношение най-
вероятно се дължи на численото превъзходство на проправителствените депутати.
Ето и кратки цитати от техните речи, за да се добие представа за икономическата,
културно-религиозната, дори за расистката обосновка на българския
антисемитизъм, който трябва да бъде облечен в политическа форма.

Депутатът Дочо Христов – бъдещ вътрешен министър, „се спря на борбата,

която Хитлер поведе срещу еврейството в своето отечество и която напълно
одобрява (...) със статистически данни г. Христов твърди, че положението на
евреите е облагодетелствувано. Според тия данни от общия доход в България на
всеки гражданин се падат – по 1067 лв., а на всеки евреин – по 21.119 лв.”
61
(16.11). Депутатът Димитър Андреев: „Констатирайки преголямото участие на
евреите в нашия стопански живот, аз не мога да не отбележа, че това участие
е било отрицателно и извънредно много вредно“ (16.11). Депутатът Крум
Митаков припомня, че „гонението на евреите у нас е започнало още от времето
на Иван Александър. (...) Благодарение и на здравото национално самосъзнание
българската раса е останала чиста, кръвосмешение между българи и евреи
няма“ (20.11). Депутатът Дени Костов се спира върху ролята на масонството и
казва, че „негов родоначалник е бил еврейския цар Соломон, зидарът на еврейския
Соломонов храм“ (20.11). В подкрепа на закона и против евреите говори и
вътрешният министър Габровски: „Тук не се касае до расизъм, за чиста или
нечиста раса, за религиозен фанатизъм, или за някакво национално високомерие.
(...) Тяхната религия не е обикновено вероизповедание, а е много тясно свързана с
еврейския народ (...) Тя създава не само религиозност, но и национален
фанатизъм и обособяване“.

Публикуването на такива изказвания подсилва наблюдението, че в определени

моменти част от пресата в Царство България се превръща в рупор на
антисемитската пропаганда. На този фон се заглушават двата опозиционни
„гласа“ по „еврейската“ тема, макар че са отчетливо изразени. Проф. Петко
Стайнов, който в първата част от изказването си твърди, че евреите в Германия и
Австрия са представлявали опасност, е категоричен, че законопроектът за защита
на нацията е „противен на член 57 от Конституцията, която говори, че всички
български поданици са равни пред законите. У нас евреите никога не са играели
някаква роля в нашия държавен или обществен живот. (...) Какво основание има
тогава да създаваме такива ограничения и престъпни състави“ (20.11).
Изказването на Никола Мушанов пък звучи като защитна реч за евреите: „И
евреите, и масонските, и космополитичните организации съществуваха до сега и
бяха елементи мирни, творчески и не попречиха на националния облик на
българската държава. (...) Научно още не е установено, че някоя раса е чиста и
върховна. Особено на един малък народ не подобава такава гордост и

62
високомерие. (...) Кои мотиви заставиха българското правителство да отнеме
на евреина военната повинност?“ (20.11).

В-к „Зора“ отразява и засилената активност на полицията срещу „терористите“ в

България през 1943 г. На 15 май с.г. е публикувано цитираното вече от в-к „Мир“
съобщение, че „Полицията е заловила и разкрила няколко групички за
убийства“ и разясненията на вътрешния министър за ролята на евреите в тях. За
разлика от „Мир“, който го помества на втора страница, в „Зора“, както и в
„Утро“, то е публикувано на видно място на първа страница.

В-к „Зора“, известен с прогерманската си ориентация, дава широка трибуна и на

речите на Хитлер, Гьобелс и други нацистки лидери и висши функционери. За
периода март – юни 1943 г. например бяха кодирани две „тежки“ публикации на
райхсминистъра на пропагандата Гьобелс. На 14 март в интервю пред
чуждестранни кореспонденти в Германия, започващо от първа страница, той е
цитиран да казва, че „смята еврейството за международна болест. Гдето има
евреи, има огнища на зараза. Германският народ е наясно по този въпрос (...) И
болшевизмът, и еврейството са световни проблеми“. На 6 юли 1943 г. от първа
страница започва реч на Гьобелс под пропагандното заглавие „Германия ще
спечели войната“. Той „засегна еврейския въпрос, като каза, че той не е един
въпрос на морал, а един въпрос на сигурност. Евреите са моста между Москва,
Лондон и Вашингтон. Те са най-силния враг на германския народ, но и той,
колкото и да е опасен, не е непобедим“.

Вестник „Утро”

В общи линии, информационният модел на вестника по „еврейския въпрос“

наподобява този на „Зора“.

През ноември 1940 г. при дебатите за ЗЗН речите на двамата най-„гласовити“

проправителствени депутати по „еврейския въпрос“ – Дочо Христов и Крум
Митаков – са публикувани или започват на първа страница, а изказванията на
двамата опозиционни народни представители са поместени на седма страница.
63
Вестникът публикува и обширното изказване на вътрешния министър при
обсъждането на ЗЗН, дори публикува на цяла страница самия закон след
обнародването му в Държавен вестник. През 1941 г. и 1942 г. акцентира върху
подзаконовите актове и конкретните мерки за прилагане на антиеврейското
законодателство, като се придържа към по-неутралния модел на отразяване. По
темата се появяват предимно кратки дописки, по правило на вътрешните му
страници и по-рядко – на първа. Тя е запазена за по-важни новини с еврейски
адресат, например тези за и от КЕВ.

Създаването на Комисарството е подробно отразено в броя от 28 август 1942 г. на

1, 5 и 8 страница: „Отделянето на евреите от националния живот и
подготвянето на окончателното им изселване. Пълен текст на наредбата за
уреждане на еврейските въпроси. Създаване на комисарството по еврейските
въпроси“. Между другото, „наредбата предвижда реда за настаняване на
евреите в лагери и селища“. На 6 ноември 1943 г. четем от първа страница:
„Евреите изселени от местожителствата им са длъжни да опразнят
жилищата си. Наредба на еврейското комисарство“.

Антисемитски тонове в изданието има и при публикуването на международни

новини на „еврейски“ теми; вестникът препечатва и статии на нацистките лидери.
От текста с явно тенденциозно заглавие „Ню Йорк – градът на хилядите
синагоги“ (7.06.1941) читателят научава, че „над два милиона евреи живеят в
Ню Йорк. Цели квартали обитавани от евреи (...) Те живеели в разкошни вили и
пътуват със скъпи автомобили, но никой не знае точно от какво те живеят (...)
Те оказват решително влияние върху всичко онова, което мисли и иска Ню Йорк“.
Статията от Гьобелс „Днешната война е война между раси. Тя е за
съществуването на еврейството“ (8.05.1943), препечатана от седмичника „Дас
Райх“, пък е част от тежката артилерия на нацистката пропаганда, която поразява
и от страниците на българската преса: „Преди всичко държавната сигурност
повелява да се вземат в собствената страна онези мерки, които ще са в
състояние да опазят борещата се германска народна общност от тази
64
опасност. Тук и там може би това ще изисква остри решения. Обаче, все пак,
всичко това се явява необходимо, тъй като това е една расова война (...) И в
Германия евреите се присмиваха, когато ние се опълчихме за първи път срещу
тях. Но междувременно техният смях премина.“

Въпреки известните вътрешно- и външнополитически пристрастия на вестниците

„Зора“ и „Утро“, въпреки очевидния дисбаланс в мненията срещу и в защита на
евреите, сблъсъкът по „еврейския въпрос“ по страниците им е израз на една все
още съществуваща, макар и силно ограничена, буржоазна публичност. През
следващите четири години тя ще се свие като шагренова кожа. Наличието на
публични политически дебати по „еврейския въпрос“ в края на 1940 г. обаче е
факт, който прави не изцяло еднозначен отговора на основния въпрос в тази
студия – за ролята на вестниците за легитимиране или делeгитимиране на
антисемитската политика на режима.

Вестник „Слово”

И в „Слово“ при отразяването на „еврейския въпрос“ в България преобладават

кратките новини, представени в политико-административен стил. Текстовете за
антиеврейските закони и приложението им се публикуват на трета страница. В
някои от кодираните дописки антиеврейската тоналност е по-ясно изразена.
Пример: „Преследване на недобросъвестните евреи. Злоупотреба с дадените им
улеснения“ (9.11.1943): „Напоследък столицата е наводнена с лица от еврейски
произход, които съгласно нарочната наредба, са получили разрешение да
разпродадат доброволно домакинските си вещи, намиращи се в София,(…) някои
евреи са проявили крайна недобросъвестност (...).“ Използваният език
свидетелства за предубедено отношение към евреите.

Кратък преглед на международните дописки в „Слово“, дори само за 1940 г.,

свидетелства за следеното очевидно с интерес, но предавано без специфичен
собствен почерк въвеждане на антисемитските закони и репресиите срещу
евреите в различни европейски страни. Например: „Франция започва да
65
преследва евреите. Видни евреи ще бъдат лишени от френско поданство“
(1.08.1940), „Търговията в Подкарпатска Украйна в еврейски ръце.
Преселване на 1000 търговци и занаятчии християни“ (14.08.1940).

С публикуваните аналитични статии, макар и малко на брой, вестникът се вмества

в калъпа на антиеврейската пропаганда, диктувана от Берлин и намираща
радушен отзвук в официална София. Статията „Еврейската проблема в Нова
Европа“ (6.11.1940), убеждава читателя, че „разрешаването на еврейската
проблема е едно от най-важните предусловия за едно национално възраждане“,
че „разрешаването на еврейската проблема представлява една излизаща извън
националните граници „безусловна предпоставка на новия ред, който има за цел
една успокоена и освободена от всички зловредни влияния Европа“. В случая се
цитира констатацията на германски вестник по повод на създадения от
правителството на Петен закон против „еврейството“ във Франция.

Вестниците „Нова вечер” и „Целокупна България”

В „Нова вечер“ и „Целокупна България“, издания на Дирекцията на националната

пропаганда, информационните текстове за антиеврейското законодателство в
България и мерките срещу евреите се изнасят много по-често на първа страница в
сравнение с другите вестници. Което илюстрира един по-пропаганден подход към
„еврейската“ тема. В статията „Данните говорят“ например, публикувана на
първа страница на в-к „Нова вечер“ (19.11.1940), се бие тревога, че „средният
доход на еврейското малцинство в страната на глава е около 26 пъти по-голям
отколкото този на българското население.“

Във в-к „Целокупна България“ могат да се прочетат и антиеврейски гласове от

обикновени граждани, например на 25 октомври 1941 г. („Кой и как?“):
„Въпреки тия наредби, обаче, лица от еврейски произход постоянно пътуват до
Столицата. Кой и как им дава тези разрешения?“. Понякога вестникът
информира и за репресиите срещу евреите в Македония. „Осем евреи от Скопие
ще бъдат подведени под отговорност за нарушение заповеди на
66
комисарството по еврейските въпроси“ (4.02.1943): „Същите ще бъдат
подведени под отговорност, понеже са нарушили заповед №1 на делегата на
комисарството по еврейските въпроси, като са посетили пазара по-рано от 10
часа преди обяд.“

Периодично правителствените издания демонстрират и открита подкрепа за

антиеврейската политика на държавата. На 20 август 1942 г. Радио София излъчва
статията на Александър Николаев, публикувана във вестник „Нова вечер“, която
разглежда поредната наредба срещу евреите: „Тази наредба е изразител на
българската общественост. Тя е решила един свещен проблем и го е поставила в
истинското негово положение.“37 Още по-краен обаче е официозът „Днес“, който
в статията „Новият ред“ (26.11.1941) е категоричен, че ,,еврейският способ на
мислене пречи на ,,новия ред” у нас и затова приканяме правителството,
колкото е възможно по-скоро да изкорени еврейството, което е първопричина да
изоставаме от ,,новия ред”.38

Що се отнася до международния аспект на „еврейската“ тема, някои заглавия на

„Целокупна България“ съдържат открити антиеврейски внушения: „Нова
еврейска маневра, международна банка за продоволствието“ (26.05.1943),
„Ненавистта на евреите към всичко турско“ (5.06.1943), „Болшевишко-
еврейското съзаклятие за присъединяването на Балканския полуостров към
Съветска Русия“ (31.07.1943).

Няма разлика между двете издания при негативното интерпретиране на ролята на

евреите в международен план. Показателна е статията „Евреите в СССР и
тяхната роля“ с подзаглавие „Как са били вършени разрушенията в съветските
градове“ (7.11.1941) на първа страница на в-к „Нова вечер“ (най-вероятно
препечатка от германска медия): „- Евреите бяха всичко у нас. Те заемаха всички

37
Цит. по: Панайотов, Филип (1980), с.161. Авторът посочва вестника с по-популярното му име:
„Вечер“.
38
Цит. по: Томов, Мариян (2008): Спасяването на българските евреи и пресата през Първата
световна война. – В: сайта на автора Public Affairs (Mariyan Tomov), 25.10,
https://journalistbg.wordpress.com/2008/10/25/337/ (22.04.2018).
67
важни постове в комунистическата партия и управлението. Те ни държаха с
подчинение, разполагаха и злоупотребяваха с властта. (...) Но евреите са
проявили истинската си роля при болшевишкото отстъпление. Комунистите и
евреите са били главните подпалвачи на съветските градове.“ В по-глобален
план „еврейството“ е нападнато в статията „Без компромис“ от един от
нацистките лидери, публикувана на 13.01.1943 г. във в-к „Целокупна България“:
„Едно нещо, каза той, е сигурно: в тази борба няма вече място за никакъв
компромис. Това, от което Европа и останалите части от света имат нужда,
не е едно положение на нещата, позволяващо на еврейско-капиталистическите
хиени да се изправят всеки 20-25 години срещу мирното и преди всичко социално
изграждане на един нов свят (...)“

Вестник „Заря“

„Заря“ е вестникът с най-малко кодирани комуникационни единици поради

описаните вече обстоятелства. Това не позволява да се добие ясна представа за
начина, по който представя „еврейската“ проблематика, особено във вътрешен
план. Все пак може да се твърди, че като цяло вестникът отразява неутрално
наредбите за прилагане на антиеврейското законодателство. Срещат се заглавия
като: „Ограничения за лицата от еврейски произход в организациите“
(15.03.1941), „За лицата от еврейски произход“ (15.02.1942) и др. „Заря“
акцентира повече върху самото приемане на антиеврейските актове, които
обикновено анонсира от първа страница. Публикува целия текст на ЗЗН
(23.01.1941). От първа страница на вестника често „говори“ министърът на
вътрешните работи Петър Габровски. На 26 юни 1942 г. „Министър Габровски
поиска засилване на ограниченията за евреите“. На следващия ден
(„Вчерашната реч на мин. Габровски в Народното събрание.
Конституционност на новия закон за даване права на МС“) научаваме, че „повече
от ясно е, че ограниченията за евреите трябва да бъдат засилени и направени
по-ефикасни. Евреите (...) са противници на (...) българската държава“.

68
В международен план вестникът се лута, а може би лавира, между
необходимостта да спазва „правата линия“ – тази на германската пропаганда, и
опитите му да извади българските евреи от контекста на внушаване на вина на
еврейството като цяло и по принцип. Затова, поне през 1940 г., когато хватката на
цензурата все още е разхлабена, в рамките на един месец на страниците му са
поместени както една отровна антиеврейска реч на Хитлер, така и положителни
размисли за българското еврейство, направени на фона на международните
събития.

На 20 юли 1940 г. вестникът информира подробно как „Хитлер отправи

последен апел към Великобритания“: „Окървавените евреи и капиталисти,
които подбуждаха към война, си даваха сметка за обстоятелството, че при
евентуален неуспех на едно такова начинание, те биха загубили всичките си
материални предтексти за постигане на изтънчените си планове. (...) Все повече
международна еврейска отрова започна да разрушава здравия разум в света.
Евреите и франкмасоните, производителите на оръжия и използвачите на
войната, международните търгаши и спекуланти намериха политически лица,
които твърдяха, че войната е желателна.“ Осем дни по-рано „Заря“ публикува
анализа „Еврейските легиони на Жаботински“ – организирани в помощ на
Англия и Франция. Той внушава, че „еврейството, специално това в България,
гледа отрицателно на подобна акция (...) Евреите не могат да защитават чужди
държави и каузи, те са се били като войници на държавата, която обитават
(...) Специално еврейството в България (...) не може да служи на чужди богове и
идеали, освен на идеята за благополучието и щастието на българския народ, към
който е напълно срастнат като едно цяло и една съдба.” Началото и краят на
цитата са показателни за отношението на пишещия към българските евреи.

69
7. Вместо заключение

Анализът на кодираните 802 комуникационни единици от седем български

всекидневника за периода 1940-1944 г. позволява следните изводи:

1. Макар че периодично пишат по „еврейската“ тема в навечерието на войната,

през 1940 г. вестниците в Царство България сякаш не се интересуват от
решаването на „еврейския въпрос“ в българските условия преди Министерският
съвет да одобри законопроекта за защита на нацията. Първите дописки за него са
публикувани на 8 октомври 1940 г. В началото на годината вестници информират
накратко за вълненията в Палестина; от юли започват да публикуват сравнително
често кратки новини за насилието над евреите в Румъния, а впоследствие – и за
репресиите в други европейски страни. Като цяло в тях преобладава, условно
казано, по-неутралният информационен подход. В цялата изследвана съвкупност
от публикации много малко на брой са речите и статиите по стратегически
въпроси на нацистките лидери, в които се откроява негативно или крайно
негативно отношение към евреите.

2. Вестниците пишат най-много за прилагането на антисемитските закони в

България: за правилниците, наредбите и заповедите, които развързват ръцете на
властта за репресии срещу евреите. Повече от три пъти по-малко са текстовете за
самото приемане на законите и политическите гласове в тяхна подкрепа. В общи
линии изданията подхождат към приложението на антиеврейското
законодателство сравнително неутрално, с кратки суховати текстове, помествани
на вътрешните им страници. Те звучат като съобщения от политико-
административната сфера, нещо като популярен вариант на съдържанието на
Държавен вестник.

В някои издания обаче за тях са „запазени“ по-често първите им страници, а

70
отделни публикации са с ясна антиеврейска насоченост. Единственият публичен
дебат по „еврейската“ тема се състои по време на обсъждането на ЗЗН в
парламента през ноември 1940 г. Тогава за първи и последен път в анализираните
публикации от преди Девети септември 1944 г. са регистрирани недвусмислени
политически гласове против ЗЗН и в защита на българските евреи.

3. Страниците на изследваните вестници се превръщат в бяло петно за протестите

на редица обществени организации срещу приемането на Закона за защита на
нацията. За тях са регистрираните някои сведения в речите на депутати от
правителственото мнозинство, публикувани във вестниците „Утро“, „Днес“ и
„Дневник“ (текстовете в последните два вестника не са част от изследваната
генерална съвкупност). За гражданското брожение срещу ЗЗН не бяха открити
самостоятелни публикации, още по-малко такива, които да са изведени на първа
страница. Следователно въпросните „находки“ не променят цялостната картина с
табуизирането на темата. Нещо повече. Ключови планове и действия на
българската държава срещу евреите в „старите земи“ и депортирането на евреите
от Беломорието, Вардарска Македония и Пиротско в концентрационните лагери в
„германските източни области“ са теми табу за пресата. „Тази политика на
премълчаване какво точно се случва с евреите, може да бъде разглеждана и като
цензура, но може би също така се дължи на онова, което германският посланик в
София Адолф Бекерле с огорчение назовава „незаинтересованост у българите към
разрешаване на еврейския въпрос“. Дали това е било форма на мимикрия на
контролираната от правителството преса, е въпрос, на който не може да се даде
еднозначен отговор.“ Така в цитираното вече свое изследване върху Холокоста на
Балканите Леа Коен (2012) формулира отношението на българските вестници към
„еврейския въпрос“ в периода 1940-1943 г. Моята студия до голяма степен
потвърждава тези изводи.

4. Прави впечатление, че при отразяването на „еврейския въпрос“ безапелационно

доминират информационните жанрове и по-специално – кратките новини. От една
страна, този подход е в духа на времето, в което „вестникът на новината“ вече е
71
победил „вестника на идеята“39, но от друга – може да бъде разглеждан и като
опит на изданията да се дистанцират от проблема – хем да не си цапат ръцете с
него, хем да не наливат масло в огъня.

5. Леа Коен, която споменава вестниците „Мир“, „Зора“ и „Утро“, твърди, че

„видимо дирижирани антиеврейски кампании в пресата има сравнително рядко:
например през есента на 1940 г., когато се обсъжда ЗЗН и в началото на 1943 г.,
когато, без нито веднъж да бъде споменат фактът на депортацията от Македония
и Беломорието, са поместени антиеврейски статии и дописки, обвиняващи
евреите в спекула и търгашество, банални атрибути на антисемитската
пропаганда, вкарвани в действие в стратегически за антиеврейските преследвания
моменти“.40

Това твърдение може да се приеме само частично. Действително, през есента на

1940 г. вестниците информират подробно за Закона за защита на нацията, в което
би могло да бъде привидяна намесата на държавата. Но тази „пропагандна
кампания“ като че ли не е удачно калибрирана, защото в информационния поток
се чуват и гласовете на двама опозиционни депутати срещу ЗЗН и в подкрепа на
евреите в България. Проучената съвкупност от публикации не позволява извод за
наличието на антиеврейска кампания в пресата в началото на 1943 г. През първите
шест месеца на годината броят на публикациите по „еврейския въпрос“ в
България е скромен – само 30 (в петте налични вестника, проучени за периода).
Само няколко от кодираните текстове се занимават с обвинения срещу евреите в
„спекула и търгашество“.

За по-силна антиеврейска пропагандна кампания в българската пресата би могло

да се говори по-скоро през 1941 г. и 1942 г., когато успоредно с приемането на
антисемитските закони се разгръща и инструментариумът за тяхното прилагане –
за него вестниците информират сравнително често. Но пропагандното обслужване

39
Вж. Бориславов, Ясен (2010)...
40
Вж. Коен, Леа (2012)...

72
на властта от страна на пресата си има специфики. Новинарските текстове с
открити антиеврейски внушения са малко на брой.

През периода 1940-1944 г. по страниците на изследваните седем вестника: „Мир“,

„Зора“, „Утро“, „Слово“, „Нова вечер“, „Целокупна България“ и „Заря“, особено в
казионните издания, се наблюдават и елементи на антиеврейска пропаганда.
Понякога тя звучи силно, но като цяло проявите й не са от решаващо значение за
цялостния прочит на „еврейската“ проблематика. Дори когато е налице
паралелизъм между антисемитската политика на държавата и засиленото
отразяване на „еврейската“ тема в контролирания печат – през есента на 1940 г. и
през 1941-1942 г. – антиеврийската пропаганда не се извисява в бясно кресчендо.

Създава се впечатлението, че някои от вестниците сякаш се затварят в черупките

си и предоставят неохотно страниците си за антиеврейски нападки. Други са по-
конформистки настроени към властта. С някои изключения обаче пресата не пада
до нивото на Българското радио, в чиито предавания „по най-експлицитен начин
се „разясняват“ действителните цели на водената политика срещу евреите. „Целта
на антиеврейската политика се състои в това еврейската кръв постепенно да
изчезне от България“ – се казва в един от коментарите. Трябва да се сложи край
на сантиментализма – призовава друг коментатор. – Има интелигенти, които
хленчат за съдбата на евреите (...) Еврейският въпрос не е само икономически,
това е въпрос за кръвно, биологическо унищожение на евреите.“41

Естествено, в периода 1940-1944 г. в анализираните издания няма и следа от

проеврейските публикации, с които впечатляват двата специални броя на
„Балканска вечерна поща“ и „Софийски новини“ от края на тридесетте години.
Появата им само две-три години преди въвеждането на антисемитското
законодателство се вписва в цялостната обществена атмосфера на колебания и
противоречия как да бъдат решени съществуващите и измислените проблеми на
нацията. В тези рамки трябва да бъдат разглеждани и антиеврейските действия на

41
Вж. Даскалов, Дончо (2001): Цар Бори Трети: Познатият и непознатият. София: „Агато“, 2001, с.
125-126, цит. по: Коен, Леа (2012).
73
режима, които се натъкват на отпор от страна на обществените организации, дори
и на легална политическа съпротива. Подобни социокултурни и политически
специфики определят и специфичния модел на отразяване на „еврейския въпрос“
и на цялостната „еврейска“ проблематика в седемте изследвани вестника.
Редакционната политика на повечето от тях изглежда повлияна от
непопулярността на антиеврейската политика на управляващите сред българското
общество, част от което са издателите, главните редактори и журналистите.

В общи линии, българските вестници легитимират държавния антисемитизъм, но

най-често без страст. На нито едно издание обаче не му е позволено да прави
опозиционна журналистика (друг е въпросът дали въобще е имало такива нагласи
сред журналистическата колегия). Въпреки че дава трибуна на опозиционни
гледни точки, но само през есента на 1940 г., както и на някои обективни анализи
за ролята на евреите в икономиката на страната в началото на 1941 г., печатът не
допринася за създаване на чувствителна и критична публична сфера – коректив на
антисемитската политика на държавата.

74
Библиография

Аврамов, Румен (2012): „Спасение“ и падение: Микроикономика на държавния

антисемитизъм в България 1940-1944 г. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Бар-Зоар, Михаел (1999): Извън хватката на Хитлер. Героичното спасяване на

българските евреи (превод). София: УИ „Св. Климент Охридски“, Американски
университет в България, Издателски център „Шалом“.

Бориславов, Ясен (2010): Българската журналистика – възходи и падения (1844-

1944). – В: Медии и обществени комуникации, 4/01, http://media-
journal.info/?p=item&aid=84 (7.11.2012).

Брущайн, Уилям И./Кинг, Раян Д.: Антисемитизмът като отговор на

възприетата еврейска сила: България и Румъния преди Холокоста (превод). – В:
сайт на Образователен център „Холокост и съвременност“,
http://www.holocausteducentre-bg.org/publikacii-proekti/web-publikacii/ (25.10.2012).

Вълчева, Р. (2006): Антисемитските отношения 19-20 в. – В: сайта на авторката

Valtcheva.com, 5.09, https://valtcheva.com/index.php/history/72-72 (23.10.2012).

Инджов, Иво (2013): Темите табу в българските печатни медии, 2012. – В:

Инджов, Иво (съст.): Темите табу в медиите. София: Институт за модерна
политика, с. 7-33.

Коен, Леа (2012): Из: Ти вярваш: 8 погледа върху Холокоста на Балканите. – В:

електронно списание LiterNet, 28.10, № 10 (155),
https://liternet.bg/publish16/lea_koen/ti-viarvash.htm (17.10.2012).

Майер, Мира (2006): Българската общественост за расизма и антисемитизма.

София: Нов български университет, анотация на: https://www.helikon.bg/120811-
Българската-общественост-за-расизма-и-антисемитизма.html (22.04.2018).

Михайлов, Стоян (1997): Анализ на съдържанието (контент-анализ). – В:

Енциклопедичен речник по социология. Второ издание. София: БАН, Институт по
социология, с. 26-27.

Неделева, Петя (2012): Правна индивидуализация на лицата от еврейски

произход според българското антиеврейско законодателство. – В: Научни
трудове на Русенския университет – 2012, том 51, серия 7, с.149-156,
http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp12/7/7-23.pdf (28.04.2018).
75
Организация на евреите в България „Шалом“ (2018) (съст.): 75 години.
Незабравимите лица на спасението, сб., Издателски център „Шалом“.

Панайотов, Тодор (2011): Правна рамка и регулация на вестникарската

дейност в България (1879-1947). – В: Годишник на Департамент „Масови
комуникации“, НБУ, http://ebox.nbu.bg/mascom12/view_lesson.php?id=18
(7.11.2012).

Панайотов, Филип (1980): Двубой в ефира. София: „Партиздат“.

Танева, Албена: Спасяването на евреите в България – 60 години по-късно. – В:

сайт на Образователен център „Холокост и съвременност“,
https://www.holocausteducentre-bg.org/balgarskiat-sluchai/spasiavaneto-na-evreite-v-
balgaria/ (15.11.2012).

Тодорова, Олга (2012): Евреите в българската словесност от началото на XIX

век до Освобождението. – В: Либерален преглед, 7.09,
http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/1759--ix- (23.10.2012).

Цеков, Борислав/Кръстева, Здравка/Манолова, Мирослава и др. (2015):

Антиеврейското законодателство в Европа и България, под ред. на Албена
Танева. София: Институт за модерна политика/Център за еврейски изследвания
при СУ „Св. Климент Охридски“.

Други източници

Дневник (2014): „Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с

демократска република“, 19.02,
https://www.dnevnik.bg/analizi/2014/02/19/2244062_segashnata_despotsko-
tiranska_sistema_da_zamenim_s/ (22.04.2018).

Държавна агенция „Архиви“ (2013): Eврейската общност в България, портал,

http://archives.bg/jews/, (22.04.2018).

Уикипедия: Антисемитизъм, https://bg.wikipedia.org/wiki/Антисемитизъм

(17.10.2012).

Използвани вестници

Основният масив е описан в т.3б на студията, а други цитирани издания са

посочени в хода на изложението.
76
Приложение 1. КОДИРАЩ ДНЕВНИК

Указания към кодиращите

I. Общи положения

1. Обхват на емпиричното проучване

Всeки вестник ще бъде изследван страница по страница – всички достъпни броеве за периода 1.01.1940
г. – 31.12.1944 г. Ще бъдат кодирани всички комуникационни единици – текстове и евентуално
самостоятелни илюстрации (снимки, карикатури), които отговарят на предварително зададените
критерии за подбор. Данните ще бъдат нанасяни в специално изготвена за целта регистрационна карта.

2. Принципи за класификация/критерии за кодиране

Ще бъдат кодирани само комуникационните единици, в които „еврейската“ тематика е водеща и/или
присъства в текста поне с няколко изречения. Пилотното проучване показа, че темата често е зададена в
заглавието и/или над- респ. подзаглавието, но има случаи, когато те не могат да бъдат ясни ориентири. В
такъв случай, за да се уверите, че комуникационната единица подлежи на кодиране, първо трябва да се
запознаете със съдържанието на целия текст.

Внимание: Има случаи, когато „еврейската“ тема може да не е упомената експлицитно в даден текст,
например в публикации за Закона за защита на нацията (ЗЗН). Тези текстове също се регистрират, но със
самостоятелен код.

3. Ориентировъчни ключови думи, респ. подтеми за търсене в заглавията, съотв. текстовете

Ключови думи и словосъчетания: „евреин“/„евреи“, „еврейският въпрос“, „лица от еврейски произход“,
„еврейска опасност“, „еврейското малцинство“, „международното еврейство“, еврейски имена в
заглавията и др.
Текстовете могат да бъдат проверявани за наличието на следната проблематика (списъкът не претендира
за изчерпателност):
- политически и обществени дебати при приемането и прилагането на антиеврейските закони: Закон за
защита на нацията (влиза в сила на 23.01.1941 г.); Закон за еднократния данък върху имуществата на
лицата от еврейски произход (приет на 11.07.1941 г.); Закон за възлагане на Министерския съвет да
вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси, както и на свързаните
с тях поднормативни актове (приет на 28.06.1942 г.). Българското антиеврейско законодателство до
голяма степен повтаря антисемитските закони и поднормативни актове в други германски сателити като
Унгария, Румъния, Вишистка Франция;
- как функционира правната система по отношение на българските евреи. Практически последици от
прилагането на антиеврейските закони: забрана за смесени бракове между българи и евреи (сключват се
само нелегално); забрани за упражняване на определени професии и притежаване на дялове от
предприятия от страна на евреите; налагане на извънредни имуществени санкции на еврейското
население; задължение за носене на „давидови значки“ за идентификация; полицейски час за евреите;
наредба eвреите да могат да си купуват хляб само от отделни фурни; определяне на улици, по които е
забранено да се движат евреи; изпращане на мъжете евреи от донаборна възраст – до 50-55 години – в
„трудови лагери“ по за 6-7 месеца в годината;42
- проблемът за поданството на евреите;
- налагането на тежки регулации на собствеността на евреите от антиеврейското законодателство –
голяма част от нея на практика е национализирана срещу държавни облигации. Недвижимата и
движимата собственост на евреите масово е разпродавана, като средствата се внасят на техни сметки в

42
Вж. частта Антиеврейски ограничения в статията „Холокостът в България“. – В: Уикипедия,
https://bg.wikipedia.org/wiki/Холокост_в_България (17.10.2012), вкл. цитирания в нея Румен Аврамов
(2007): Комуналният капитализъм:Т.III. София: Фондация Българска наука и култура/Център за
либерални стратегии, с. 256-265.
77
БНБ. Първоначално титулярите на тези сметки могат да теглят пари от тях с разрешение от държавни
органи, но впоследствие това им е забранено. Наложен е еднократен данък върху имуществото на
евреите в размер на 20-25%;
- ролята на правителството, вътрешното министерство, други органи на изпълнителната власт и най-вече
на Комисарството по еврейските въпроси: при прилагането на антиеврейските мерки през разглеждания
период, при опитите за депортиране на евреите от старите предели на Царство България през 1943 г.
(„План А“) и изселването им във вътрешността на страната („План Б“) и др.;
- обществената атмосфера, в която публично се дебатира „еврейският въпрос“: ролята на
народопсихологията, предразсъдъците и антиеврейското поведение на части от българското общество.
- политиката и ходовете на цар Борис III респ. на регентите по „еврейския въпрос“;
- ролята на 25-ото Обикновено народното събрание за решаване на „еврейския въпрос“; подписката,
организирана от групата от 43 депутати от проправителственото мнозинство начело с подпредседателя
на НС Димитър Пешев срещу депортирането на евреите от старите земи;
- поведението на проправителствения лагер;
- поведението на некомунистическата опозиция;
- поведението на комунистите;
- политиката на правителството на Отечествения фронт спрямо евреите – от 9 септември 1944 г. до края
на с.г.;
- реакцията срещу плановете за депортиране на българските eвреи на:
- православната църка: действията на Светия синод, на митрополит Кирил, митрополит Стефан и др.;
- поведението на различни сегменти от гражданското общество;
- поведението и реакцията на Централната консистория на евреите в България, на еврейските „общини“
и обикновени граждани;
- политиката (и отговорността) на българската държава за депортацията на евреите от Беломорието,
Вардарска Македония и Пиротско. Ролята на министъра на вътрешните работи Петър Габровски и на
комисаря по еврейските въпроси Александър Белев;
- реакциите на Германия, Съветския съюз и съюзниците спрямо антисемитската политика на
българското правителство;
- социално-битови проблеми, култура, религия и житейски истории на евреите в Царство България и в
новоприсъединените територии;
- представянето на „еврейската тема“ в светлината на международната проблематика: подготовката на
България за включване в Тристранния пакт през 1940 г. и последвалото присъединяване през 1941 г.,
развоят на Втората световна война;
- международните измерения на „еврейската“ тема: усилията за решаване на „еврейския въпрос“ в
Германия и нейните съюзници, съдбата на евреите в териториите, окупирани от силите на Оста,
емиграцията на евреи в Палестина, плановете за създаване на самостоятелна еврейска държава.

ІІ. Категории

Класифицирането на изследваната проблематика ще бъде извършено с помощта на девет категории.

Категориите от първа до четвърта са чисто формални, а от пета до девета са съдържателни. Те
позволяват да се направи многопластов разрез на съответната комуникационна единица. Тези категории
се разделят на подкатегории:

1. Номер на кодираната публикация

Изписва се с арабски цифри.

2. Дата
Изписва се по следния начин: „3.08.42“ или „27.03.1944“.

3. Заглавие
Изписват се заглавието и подзаглавието, респ. надзаглавието. Само заглавието се почерня.

4. Страница
- Страниците от 1 до 9 се изписват без „0“ отпред.
- Когато текстът е публикуван на първа страница и е пренесен на вътрешна страница, се кодира като
ЕДНА комуникационна единица. Отбелязва се по следния начин: „1-3“.
78
5. Жанр
1. Информационни текстове:
- хроника (информация, която обикновено е без заглавие, има сбито изложение и се публикува в
информационен блок).
- новина (най-разпространеният журналистически жанр, съдържа два-три основни факта и има
самостоятелно заглавие. Обикновено се публикува на една колона).
- информационен текст – кратък или разширен (по-обемен е от новината, съдържа повече подробности,
може да има и бекграунд).
- кореспонденция (прилича на разширения информационен текст, но има повече авторска
интерпретация; може да съдържа елементи на коментар).
- репортаж (различава се от новината и информационния текст; съдържа много конкретика, цитати и
образност, езикът е жив).
- интервю (в повечето случаи има информационен характер. Само портретното интервю, в което има
силен авторски елемент, би могло да се причисли към интерпретативните жанрове).
2. Интерпретативни текстове:
- аналитична статия (известна в разговорния език и като „анализ“; базира се на конкретни факти,
използват се цитати, авторското мнение си личи, но не доминира; обикновено е по-дълга от коментара).
- коментар (вкл. уводна статия; коментарът е най-субективният жанр в журналистиката).
- персонална колонка (наподобява коментара, но има по-силно публицистично звучене и авторски
оттенък).
- портрет/некролог (комбинира информационен и интерпретативен подход).
- есе.
3. Художествено-публицистични текстове:
- памфлет, фейлетон, виц, карикатура и др.
4. Писмо на читател
5. Друго:
- Характерът на текста се уточнява в скоби след поставения код.
6. Изказване, реч (например на депутат в парламента)
В рамките на даден парламентарен репортаж, който съдържа и кратък информационен увод, може да
има няколко изказвания – на депутати, министри. В някои случаи изказванията присъстват в текста като
комбинация от журналистически преразказ и по-дълги пасажи пряка реч. По-рядко речите образуват
самостоятелна смислова единица в рамките на репортажа. Такива текстове се кодират по следния начин:
- уводната информационна част се обособява като самостоятелен текст и се кодира с „1“. Изписват се
надзаглавията, заглавието и подзаглавията. При тази форма отношението към евреите би трябвало да е
неутрално, защото тя само въвежда към работата на парламента;
- всяко изказване на депутат, министър и др., което е част от големия парламентарен репортаж и е
обособено с вътрешно, почернено подзаглавие, се кодира като самостоятелен текст – с „6“;
- ако е налице по-дълъг или по-къс информационен текст, който само преразказва дебатите в
парламента, той се кодира с „1“.

6. Основна тема
Кодира се само по една подтема – водещата! Кодират се е публикации, в които „еврейската“ тематика не
е водеща, но има ясно изразено отношение към евреите, „еврейския въпрос“ и т.н. поне в няколко
изречения. Става въпрос за:
1) политико-правните аспекти на антисемитската политика на българската държава. Кодират се следните
подкатегории;
1.1) политическите решения, приемането на закони, гласовете в полза на тази политика (най-често:
изказвания на министри, депутати, кметове и др. в подкрепа на антиеврейското законодателство и
мерки);
1.2) противопоставянето на антисемитската политика на държавата от страна на политици: най-често
депутати от опозицията, държавни администратори, кметове;
1.3) гласовете „за“ и „против“ антисемитската политика на българската държава (обикновено се срещат
в по-кратки информационни текстове, в които са представени различни гледни точки от „сблъсъците“ в
парламента);
2) правилниците, наредбите, заповедите и др. и практическите действия на органите и представителите
на държавната власт и общинските органи срещу евреите за прилагане на ЗЗН и другите антиеврейски
закони;
79
3) етническо напрежение, антисемитски призиви и действия на българи срещу евреи;
4) практическите последици за евреите от прилагане на антиеврейското законодателство (след като вече
са приети правилниците и наредбите);
5) легалната извънпарламентарна политическа съпротива срещу антисемитската политика и действия на
държавата: на обществени и духовни дейци, писма, петиции, подписки и, евентуално, протестни акции;
6) нелегалната съпротива срещу антисемитската политика и действия на държавата;
7) икономическата дейност на евреите, финансова активност, печалби, влияние;
8) социално-битовите проблеми на евреите (условия на живот, здравеопазване, образование и др.);
9) религия, култура и история на евреите;
10) участието на евреите в нелегалната съпротива;
11) дейността на еврейски организации и центрове;
12) международни коментари и реакции за „еврейския въпрос“ в България;
13) съдбата на евреите в чужбина (в Германия, в окупираните от нея територии, в сателитите на
Германия, емиграцията в Палестина, плановете за създаване на еврейска държава);
14) Законът за защита на нацията и другите антиеврейски закони:
– Кодира се самостоятелно, когато се пише общо за закона, без в текстовете да присъства думата
„евреин“ и/или нейните производни;
15) друго:
– Уточнява се отделно;
16) възстановяване правата на евреите и премахване на ограниченията за тях в България.

7. Отношение към евреите

Кодира се експлицитно изразеното отношение на журналиста, външния автор, говорещия (когато е
публикувано изказване на политик) в съответната комуникационна единица към конкретен гражданин
от еврейски произход, евреите, еврейския етнос като цяло. Ако в публикацията е цитиран повече от един
публичен актьор (по правило – политик), се поставя само един код, който отразява доминиращото
отношение към евреите в нея:
1) крайно негативно;
2) негативно;
3) по-скоро негативно;
4) неутрално;
5) по-скоро позитивно;
6) позитивно;
7) много позитивно;
8) не мога да преценя;
9) не може да се кодира (експлицитно изразено) отношение към евреите.

Важни уточнения
Опитът от пилотното проучване показва, че през наблюдавания период българските вестници като цяло
отразяват проблемите на евреите в други европейски страни и в международен план неутрално. Тъй като
акцентът на настоящото изследване обаче е медийното отразяване на съдбата на евреите в България, е
необходимо по-прецизно наблюдение на „българските“ публикации. Пилотното изследване показа, че
сред тях също преобладават текстове с неутрално отношение към евреите, доколкото възпроизвеждат
накратко политико-административни решения по „еврейския въпрос“. Такива публикации излизат на
вътрешните страници, които по правило са запазено поле за вътрешнополитически теми. Но когато
подобни текстове с политико-административно звучене са „изведени“ на първа страница и/или съдържат
видими антиеврейски внушения, се кодират като публикации с „по-скоро негативно отношение“ към
евреите.
Общите текстове за Закона за защита на нацията, където думата „евреи“ в частност и „еврейският
въпрос“ като цяло не се споменават, се кодират като „неутрални“ (от гледна точка на пишещия).

8. Лицата на антисемитизма
„Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от
индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение. Ясно формулираната идеология на
нацизма е най-крайният исторически пример за явлението.“43 Антисемитизмът се изразява в
43
Вж. вече цитираната статия за антисемитизма в Уикипедия (17.10.2012).
80
идеологията, законодателството, действията на държавни и политически институции, на групи от
обществото и др. За целите на изследването трябваше да се проучи антисемитизмът в изказванията и
поведението на главните действащи лица, присъствието му в приетите закони и наредби, в публикувани
книги, въобще – във фактите и обстоятелствата, представени в публикацията. Ако тя е коментарна,
антисемитизмът може да е и „медиен“ – в такъв случай негов изразител е пишещият или вестникът като
цяло.
Не всяка публикация, в която се пише за евреи, е антисемитска. Например, в една чисто информационна
справка за икономическата активност на еврейското население не може да става въпрос за
антисемитизъм, но когато фактите са анализирани в негативна рамка и манипулативно, текстът се
кодира като антисемитски.
Видове антисемитизъм, отразен в публикацията (кодира се само този, който е най-силно изразен в
публикацията):
1) Няма наличие на/не може да се кодира антисемитизъм;
2) Налице е антисемитизъм (кодира се с 2.1, 2.2, 2.3, 2.4, 2.5):
2.1) икономически антисемитизъм44:
– аргументация: „Евреите имат несъразмерна на числеността им финансова и икономическа мощ;
ограбват народа; експлоатират трудещите се, печелят парите си с лукавство, далавери и корупция.“;
– закони, правилници, наредби, изказвания и действия, насочени срещу икономическата и финансова
дейност на евреите. Преследване на евреите с икономически подбуди;
2.2) политически антисемитизъм:
– аргументация: „Евреите искат да постигнат световно господство; да контролират политическия
апарат на държавата; да участват в политиката на страната на левицата, много от водачите на
социалистическото респ. комунистическото движение са евреи.“;
– закони, правилници, наредби, изказвания и действия, насочени срещу политическите и гражданските
права на евреите. Преследване на евреите от политически, законодателен и административен характер.
Антиеврйски настроения и действия в обществото;
2.3) културно-религиозен антисемитизъм:
– аргументация: „Евреите са богоубийци. Насочен е срещу еврейската култура. Eвреите са
разглеждани като рушители на морала и нравствените устои на християнството;
– закони и наредби срещу еврейската религиозна дейност; изказвания и действия срещу евреите от
културно-религиозно естество;
2.4) расистки антисемитизъм45:
– вид „ксенофобия“. Аргументация: „Расисткият антисемитизъм заменя вярването, че трябвало да се
мрази еврейската религия с нейната идея“, тъй като евреите считат самите себе си за расово избрана
група въпреки религиозната им дейност. Евреите – „нисши“ и „недостойни“, трябва да бъдат
„ненавиждани“ от останалите раси. Най-остра форма – в нацистка Германия;
– закони и наредби с откровен расистки характер. Действия и изказвания с антиеврейски, расистки
характер;
2.5) медиен антисемитизъм:
– ясно изразени антисемитски позиции от всякакъв характер на журналист, постоянен сътрудник на
вестник, външен автор (публикуваните речи и изказвания на политиците се кодират отделно), редакция;
2.6) комбинация от различни видове антисемитизъм:
– Посочват се отделно;
3) Не мога да преценя.

9. Цитати
В регистрационната карта се нанасят интересни откъси от текста, илюстриращи неговите акценти,
позицията на вестника, разказвателни похвати и др. Посочват се без излишно разточителство. По
възможност трябва да служат за илюстрация в най-съкратен вид на тематиката и духа на публикацията.

44
За икономическия и политическия антисемитизъм вж. Брущайн, Уилям И./Кинг, Раян Д.
(25.10.2012).
45
Вж. статията за антисемитизма в Уикипедия (17.10.2012).

81
III. Регистрационна карта

Име на кодиращия... / Кодирана медия...

Но- Дата/ Заглавие – 3 Стра- Жанр Основна Отноше- Лицата на Цитати – 9

мер месец/ ница –5 тема – 6 ние към антисе-
–1 годи- –4 евреите – митизма –
на – 2 7 8

82
Приложение 2. Таблици с обобщените резултати46

- 1940 година

Таблица 1. Вестник „Мир“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 18
текст
Общо 18

Закон за защита на 9
нацията (без
упоменаване на
„евреи“)
Приемане на 4
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Политически 2
„гласове“ „за“/
„против“
антисемитските
закони
Съдбата на евреите 2
в други страни
Икономическа и 1
финансова дейност
на евреите
Общо 18

Не се кодира 9
(eксплицитно
изразено)
отношение
Неутрално 8
По-скоро негативно 1
Общо 18

Няма 11

46
Регистрационните карти се съхраняват в архива на изследването.
83
антисемитизъм
Икономически 2
антисемитизъм
Политически 2
антисемитизъм
Не мога да преценя 2
Комбинация от 1
различни видове
антисемитизъм
Общо 18

Таблица 2. Вестник „Заря“ (до септември включително)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 13
текст
Реч 1
Статия, коментар 1
Общо 15

Съдбата на евреите 14
в други страни
Друго: българското 1
еврейство като цяло
– международни
паралели
Общо 15

Неутрално 12
Негативно 1
Крайно негативно 1
Позитивно 1
Общо 15

Политически 11
антисемитизъм
Икономически 2
антисемитизъм
Комбинация от 1
различни видове
антисемитизъм
Няма 1
84
антисемитизъм
Общо 15

Таблица 3. Вестник „Слово“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 28
текст
Реч 2
Статия, коментар 1
Общо 31

Съдбата на евреите 24
в други страни
Закон за защита на 4
нацията (без
упоменаване на
„евреи“)
Приемане на 3
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Общо 31

Неутрално 25
отношение към
евреите
По-скоро негативно 2
Не се кодира 2
(eксплицитно
изразено)
отношение
Негативно 1
Не мога да преценя 1
Общо 31

Политически 19
антисемитизъм
Икономически 6
антисемитизъм
Няма 5

85
антисемитизъм
Расистки 1
антисемитизъм
Общо 31

Таблица 4. Вестник „Нова вечер“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 29
текст
Реч 3
Общо 32

Съдбата на евреите 20
в други страни
Закон за защита на 7
нацията (без
упоменаване на
„евреи“)
Приемане на 4
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Икономическа и 1
финансова дейност
на евреите
Общо 32

Неутрално 20
отношение към
евреите
Не се кодира 7
(eксплицитно
изразено)
отношение
По-скоро негативно 3
Негативно 2
Общо 32

Политически 14
антисемитизъм
Икономически 8
86
антисемитизъм
Няма 8
антисемитизъм
Културно- 2
религиозен
антисемитизъм
Общо 32

Таблица 5. Вестник „Утро“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 8
текст
Реч 6
Общо 14

Приемане на 7
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Съдбата на евреите 5
в други страни
Политически 1
„гласове“ „за“/
„против“
антисемитските
закони
Политически 1
„гласове“ „против“
антисемитските
закони
Общо 14

Неутрално 5
Негативно 4
Не се кодира 2
(eксплицитно
изразено)
отношение
По-скоро негативно 1
По-скоро позитивно 1
Не мога да преценя 1

87
Общо 14

Няма 6
антисемитизъм
Комбинации от 3
различни видове
антисемитизъм
Икономически 2
антисемитизъм
Не мога да преценя 2
Няма 1
антисемитизъм
Общо 14

Таблица 6. Вестник „Зора“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 22
текст
Реч 7
Общо 29

Приемане на 13
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Съдбата на евреите 10
в други страни
Закон за защита на 4
нацията (без
упоменаване на
„евреи“)
Политически 1
„гласове“ „за“/
„против“
антисемитските
закони
Политически 1
„гласове“ „против“
антисемитските
закони
Общо 29

88
Неутрално 19
Негативно 4
Не се кодира 2
(eксплицитно
изразено)
отношение
По-скоро негативно 2
Не мога да преценя 1
Позитивно 1
Общо 29

Няма 11
антисемитизъм
Политически 7
антисемитизъм
Икономически 5
антисемитизъм
Културно- 2
религиозен
антисемитизъм
Не мога да преценя 2
Расистки 1
антисемитизъм
Комбинация от 1
различни видове
антисемитизъм
Общо 29

Таблица 7. Обобщени резултати за 1940 г.

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 118
текст
Реч 19
Статия, коментар 2
Общо 139

Съдбата на евреите 74
в други страни
Приемане на 31
антисемитски
закони,
политически
89
„гласове“ в
подкрепа
Закон за защита на 25
нацията (без
упоменаване на
„евреи“)
Политически 4
„гласове“ „за“/
„против“
антисемитските
закони
Икономическа и 2
финансова дейност
на евреите
Политически 2
„гласове“ „против“
антисемитските
закони

Друго 1
Общо 139

Неутрално 89
отношение към
евреите
Не се кодира 22
(eксплицитно
изразено)
отношение
Негативно 12
По-скоро негативно 9
Не мога да преценя 3
По-скоро позитивно 2
Позитивно 1
Крайно негативно 1
Общо 139

Политически 53
антисемитизъм
Няма 42
антисемитизъм
Икономически 25
антисемитизъм
Комбинация от 6
различни видове
90
антисемитизъм
Не мога да преценя 6
Културно- 4
религиозен
антисемитизъм
Расистки 3
антисемитизъм
Общо 139

- 1941 година

Таблица 8. Вестник „Мир“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 43
текст
Статия, коментар 5
Общо 48

Прилагане на 24
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Съдбата на евреите 13
в други страни
Друго 4
Икономическа и 3
финансова дейност
на евреите
Приемане на 3
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Закон за защита на 1
нацията (без
упоменаване на
„евреи“)
Общо 48

Неутрално 37
Не мога да преценя 3

91
По-скоро негативно 3
Негативно 2
Не се кодира 2
(eксплицитно
изразено)
отношение
По-скоро 1
положително
Общо 48

Икономически 20
антисемитизъм
Няма 13
антисемитизъм
Политически 13
антисемитизъм
Расистки 1
антисемитизъм
Друго (комбинация 1
от различни видове
антисемитизъм)
Общо 48

Таблица 9. Вестник „Заря“ (до април включително)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 9
текст
Общо 9

Приложение на 5
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Приемане на 2
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Съдбата на евреите 2
в други страни
Общо 9

92
Неутрално 7
По-скоро негативно 2
Общо 9

Политически 7
антисемитизъм
Икономически 2
антисемитизъм
Общо 9

Таблица 10. Вестник „Слово“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 43
текст
Общо 43

Прилагане на 26
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Съдбата на евреите 15
в други страни
Закон за защита на 2
нацията (без
упоменаване на
„евреи“)
Общо 43

Неутрално 36
Негативно 2
Не се кодира 2
(eксплицитно
изразено)
отношение
Не мога да преценя 2
По-скоро негативно 1
Общо 43

Политически 24

93
антисемитизъм
Икономически 15
антисемитизъм
Няма 3
антисемитизъм
Не мога да преценя 1
Общо 43

Таблица 11. Вестник „Нова вечер“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 54
текст
Реч 1
Статия, коментар 1
Общо 56

Съдбата на евреите 36
в други страни
Прилагане на 12
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Приемане на 4
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Закон за защита на 3
нацията (без
упоменаване на
„евреи“)
Друго 1
Общо 56

Неутрално 41
отношение към
евреите
По-скоро негативно 8
Не се кодира 4
(eксплицитно
изразено)

94
отношение
Негативно 2
Не мога да преценя 1
Общо 56

Икономически 21
антисемитизъм
Няма 16
антисемитизъм
Политически 15
антисемитизъм
Не мога да преценя 2
Културно- 1
религиозен
антисемитизъм
Расистки 1
антисемитизъм
Общо 56

Таблица 12. Вестник „Утро“ (първата половина на годината и отделни броеве от втората
половина)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 43
текст
Реч 1
Общо 44

Прилагане на 24
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Съдбата на евреите 14
в други страни
Последствия за 3
евреите от
прилагане на
антисемитското
законодателство
Приемане на 1
антисемитски
закони,
политически

95
„гласове“ в
подкрепа
Икономическа и 1
финансова дейност
на евреите
Друго 1
Общо 44

Неутрално 38
отношение към
евреите
По-скоро негативно 4
Негативно 1
Не мога да преценя 1
Общо 44

Политически 21
антисемитизъм
Икономически 14
антисемитизъм
Не мога да преценя 5
Комбинации от 2
различни видове
антисемитизъм
Културно- 1
религиозен
антисемитизъм
Няма 1
антисемитизъм
Общо 44

Таблица 13. Вестник „Зора“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 25
текст
Общо 25

Прилагане на 13
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия

96
Съдбата на евреите 5
в други страни
Приемане на 4
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Закон за защита на 3
нацията (без
упоменаване на
„евреи“)
Общо 25

Неутрално 20
отношение към
евреите
Не се кодира 3
(eксплицитно
изразено)
отношение
По-скоро 2
отрицателно
Общо 25

Икономически 12
антисемитизъм
Политически 5
антисемитизъм
Няма 5
антисемитизъм
Не мога да преценя 2
Комбинация от 1
различни видове
антисемитизъм
Общо 25

Таблица 14. „Целокупна България“ (септември – декември)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 20
текст
Друго 1
Общо 21

97
Съдбата на евреите 11
в други страни
Прилагане на 7
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Приемане на 2
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Антисемитски 1
прояви на
обикновени
граждани
Общо 21

Неутрално 16
отношение към
евреите
По-скоро негативно 5
Общо 21

Икономически 13
антисемитизъм
Политически 4
антисемитизъм
Комбинация от 2
различни видове
антисемитизъм
Няма 1
антисемитизъм
Не мога да преценя 1
Общо 21

Таблица 15. Обобщени резултати за 1941 г.

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 237
текст
Статия, коментар 6

98
Реч 2
Друго 1
Общо 246

Приложение на 111
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Съдбата на евреите 96
в други страни
Приемане на 16
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Закон за защита на 9
нацията (без
упоменаване на
„евреи“)
Друго 6
Икономическа и 4
финансова дейност
на евреите
Последствия за 3
евреите от
антисемитското
законодателство
Антисемитски 1
прояви на
обикновени
граждани
Общо 246

Неутрално 195
отношение към
евреите
По-скоро негативно 25
Не се кодира 11
(eксплицитно
изразено)
отношение
Не мога да преценя 7
Негативно 7
По-скоро позитивно 1

99
Общо 246

Икономически 97
антисемитизъм
Политически 88
антисемитизъм
Няма 39
антисемитизъм
Не мога да преценя 12
Комбинация от 6
различни видове
антисемитизъм
Културно- 2
религиозен
антисемитизъм
Расистки 2
антисемитизъм
Общо 246

- 1942 година

Таблица 16. Вестник „Мир“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 38
текст
Реч 1
Статия, коментар 1
Общо 40

Прилагане на 24
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Съдбата на евреите 12
в други страни
Друго 2
Приемане на 2
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа

100
Общо 40

Неутрално 37
отношение към
евреите
Не мога да преценя 1
По-скоро негативно 1
Негативно 1
Общо 40

Политически 15
антисемитизъм
Икономически 11
антисемитизъм
Няма 9
антисемитизъм
Не мога да преценя 3
Расистки 1
антисемитизъм
Комбинация от 1
различни видове
антисемитизъм
Общо 40

Таблица 17. Вестник „Заря“ (без периода юли – септември)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 42
текст
Реч 2
Общо 44

Прилагане на 33
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Съдбата на евреите 7
в други страни
Приемане на 4
антисемитски
закони,
политически

101
„гласове“ в
подкрепа
Общо 44

Неутрално 41
отношение към
евреите
По-скоро негативно 2
Негативно 1
Общо 44

Икономически 21
антисемитизъм
Политически 17
антисемитизъм
Комбинация от 4
различни видове
антисемитизъм
Не мога да преценя 2
Общо 44

Таблица 18. Вестник „Слово“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 29
текст
Реч 2
Общо 31

Прилагане на 18
антисемитските
закони
Съдбата на евреите 8
в други страни
Приемане на 5
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Общо 31

Неутрално 27
102
отношение към
евреите
По-скоро негативно 2
Негативно 1
Не мога да преценя 1
Общо 31

Политически 20
антисемитизъм
Икономически 7
антисемитизъм
Не мога да преценя 3
Няма 1
антисемитизъм
Общо 31

Таблица 19. Вестник „Нова вечер“ (до февруари включително)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 7
текст
Общо 7

Прилагане на 6
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Съдбата на евреите 1
в други страни
Общо 7

Неутрално 5
отношение към
евреите
По-скоро негативно 2
Общо 7

Икономически 5
антисемитизъм
Политически 2
антисемитизъм

103
Общо 7

Таблица 20. Вестник „Утро“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 50
текст
Общо 50

Прилагане на 44
антисемитското
законодателство
Съдбата на евреите 2
в други страни
Приемане на 2
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Друго 2
Общо 50

Неутрално 43
По-скоро негативно 6
Не мога да преценя 1
Общо 50

Икономически 30
антисемитизъм
Политически 14
антисемитизъм
Не мога да преценя 4
Комбинации от 1
различни видове
антисемитизъм
Няма 1
антисемитизъм
Общо 50

Таблица 21. „Зора“

104
 Жанр Тема Отношение към Лицата на
евреите антисемитизма
Информационeн 35
текст
Общо 35

Прилагане на 32
антисемитските
закони: наредби,
правилници,
действия
Съдбата на евреите 3
в други страни
Общо 35

Неутрално 32
отношение към
евреите
По-скоро 3
отрицателно
Общо 35

Икономически 20
антисемитизъм
Политически 8
антисемитизъм
Не мога да преценя 3
Няма 2
антисемитизъм
Комбинация от 2
различни видове
антисемитизъм
Общо 35

Таблица 22. Обобщени резултати за 1942 г.

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 201
текст
Реч 5
Статия, коментар 1
Общо 207

105
Приложение на 157
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Съдбата на евреите 33
в други страни
Приемане на 13
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Друго 4
Общо 207

Неутрално 185
отношение към
евреите
По-скоро негативно 16
Не мога да преценя 3
Негативно 3

Общо 207

Икономически 94
антисемитизъм
Политически 76
антисемитизъм
Не мога да преценя 15
Няма 13
антисемитизъм
Комбинация от 8
различни видове
антисемитизъм
Расистки 1
антисемитизъм
Общо 207

- 1943 година

Таблица 23. Вестник „Мир“ (с известно количество липсващи броеве)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 17
106
текст
Реч 4
Общо 21

Прилагане на 12
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Съдбата на евреите 6
в други страни
Закон за защита на 1
нацията (без
упоменаване на
„евреи“)
Религия, култура на 1
евреите
Евреите като 1
участници в
нелегалната
съпротива
Общо 21

Неутрално 17
отношение към
евреите
Крайно 1
отрицателно
Отрицателно 1
По-скоро 1
отрицателно
Няма (изразено 1
eксплицитно)
отношение
Общо 21

Политически 13
антисемитизъм
Няма 4
антисемитизъм
Не мога да преценя 2
Икономически 1
антисемитизъм
Расистки 1
антисемитизъм

107
Общо 21

Таблица 24. Вестник „Заря“ (юли – декември, с някои липсващи броеве)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 4
текст
Общо 4

Прилагане на 3
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Приемане на 1
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Общо 4

Неутрално 2
отношение към
евреите
По-скоро негативно 2
Общо 4

Политически 4
антисемитизъм
Общо 4

Таблица 25. Вестник „Слово“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 12
текст
Друго 2
Общо 14

Прилагане на 7
антисемитските

108
закони:
правилници,
закони, действия
Съдбата на евреите 5
в други страни
Друго 1
Религия, култура на 1
евреите
Общо 14

Неутрално 11
отношение към
евреите
По-скоро негативно 2
Негативно 1
Общо 14

Политически 7
антисемитизъм
Икономически 4
антисемитизъм
Комбинация от 1
различни видове
антисемитизъм
Няма 1
антисемитизъм
Не мога да преценя 1
Общо 14

Таблица 26. Вестник „Утро“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 16
текст
Реч 1
Статия, коментар 1
Общо 18

Прилагане на 12
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
109
Съдбата на евреите 4
в други страни
Евреите като 2
участници в
нелегалната
съпротива
Общо 18

Неутрално 15
отношение към
евреите
Крайно негативно 1
Негативно 1
По-скоро негативно 1
Общо 18

Политически 11
антисемитизъм
Иконономически 5
антисемитизъм
Расистки 2
антисемитизъм
Общо 18

Таблица 27. Вестник „Зора“ (януари – юни)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 16
текст
Реч 2
Общо 18

Съдбата на евреите 10
в други страни
Прилагане на 5
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Евреите като 1
участници в
нелегалната
съпротива

110
Религия, култура на 1
евреите
Друго 1
Общо 18

Неутрално 14
отношение към
евреите
Негативно 2
Крайно негативно 1
По-скоро негативно 1
Общо 18

Политически 7
антисемитизъм
Няма 5
антисемитизъм
Икономически 3
антисемитизъм
Не мога да преценя 3
Общо 18

Таблица 28. Вестник „Целокупна България“

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 59
текст
Друго 2
Общо 61

Съдбата на евреите 55
в други страни
Прилагане на 6
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Общо 61

Неутрално 52
отношение към
евреите

111
По-скоро негативно 7
Негативно 2
Общо 61

Политически 26
антисемитизъм
Няма 17
антисемитизъм
Икономически 11
антисемитизъм
Не мога да преценя 5
Комбинация от 2
различни видове
антисемитизъм
Общо 61

Таблица 29. Обобщени резултати за 1943 г.

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 124
текст
Реч 7
Друго 4
Статия, коментар 1
Общо 136

Съдбата на евреите 80
в други страни

Прилагане на 45
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Евреите като 4
участници в
нелегалната
съпротива
Религия, култура на 3
евреите
Друго 2
Приемане на 1

112
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
Закон за защита на 1
нацията (без
упоменаване на
„евреи“)
Общо 136

Неутрално 111
отношение към
евреите
По-скоро негативно 14
Негативно 6
Крайно негативно 3
Не се кодира 1
(експлицитно
изразено)
отношение
Не мога да преценя 1
Общо 136

Политически 68
антисемитизъм
Няма 27
антисемитизъм

Икономически 24
антисемитизъм

Не мога да преценя 11
Расистки 3
антисемитизъм
3
Комбинация от
различни видове
антисемитизъм
Общо 136

- 1944 година

Таблица 30. Вестник „Мир“ (за периода 24 март – 18 октомври: налични само девет броя)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

113
 евреите антисемитизма
Информационен 11
текст
Статия, коментар 2
Общо 13

Съдбата на евреите 7
в други страни
Възстановяване 5
правата на евреите
Друго 1
Общо 13

Неутрално 11
отношение към
евреите
Много позитивно 2
Общо 13

Няма 12
антисемитизъм
Икономически 1
антисемитизъм
Общо 13

Таблица 31. Вестник „Заря“ (септември – декември)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 9
текст
Общо 9

Възстановяване 8
правата на евреите
Съдбата на евреите 1
в други страни
Общо 9

Неутрално 8
отношение към
евреите

114
По-скоро негативно 1
Общо 9

Няма 9
антисемитизъм
Общо 9

Таблица 32. Вестник „Слово“ (Не излиза от 29 март до 3 август. Спира да излиза на 9 септември)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 5
текст
Общо 5

Възстановяване 3
правата на евреите
Съдбата на евреите 2
в други страни
Общо 5

Неутрално 4
отношение към
евреите
По-скоро позитивно 1
Общо 5

Няма 4
антисемитизъм
Не мога да преценя 1
Общо 5

Таблица 33. Вестник „Утро“ (налични известно количество броеве)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 1
текст
Друго 1
Общо 2

Възстановяване 2
115
правата на евреите
Общо 2

Неутрално 1
отношение към
евреите
По-скоро позитивно 1
Общо 2

Няма 2
антисемитизъм
Общо 2

Таблица 34. „Зора“ (до края на август)

Информационeн 4
текст
Общо 4

Съдбата на евреите 3
в други страни
Възстановяване 1
правата на евреите
Общо 4

Неутрално 4
отношение към
евреите
Общо 4

Няма 2
антисемитизъм
Политически 1
антисемитизъм
Не мога да преценя 1
Общо 4

Таблица 35. „Целокупна България“ (до края на август)

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационeн 38

116
текст
Реч 1
Статия, коментар 1
Друго 1
Общо 41

Съдбата на евреите 41
в други страни
Общо 41

Неутрално 37
отношение към
евреите
По-скоро негативно 3
Негативно 1
Общо 41

Няма 18
антисемитизъм
Политически 15
антисемитизъм
Икономически 4
антисемитизъм
Не мога да преценя 4
Общо 41

Таблица 36. Обобщени резултати за 1944 г.

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 68
текст
Статия, коментар 3
Друго 2
Реч 1
Общо 74

Съдбата на евреите 54
в други страни
Възстановяване 19
правата на евреите

117
Друго 1
Общо 74

Неутрално 65
отношение към
евреите
По-скоро негативно 6
Много позитивно 2
Негативно 1
Общо 74

Няма 47
антисемитизъм
Политически 16
антисемитизъм
Не мога да преценя 6
Икономически 5
антисемитизъм
Общо 74

Таблица 37. Обобщени резултати за седемте вестника: 1940-1944 г.

Жанр Тема Отношение към Лицата на

евреите антисемитизма
Информационен 748
текст
Реч 34
Статия, коментар 13
Друго 7
Общо 802

Съдбата на евреите 337

в други страни
Прилагане на 313
антисемитските
закони:
правилници,
наредби, действия
Приемане на 61
антисемитски
закони,
политически
„гласове“ в
подкрепа
118
Закон за защита на 35
нацията (без
упоменаване на
„евреи“)
Възстановяване 19
правата на евреите
Друго 14
Икономическа и 6
финансова дейност
на евреите
Политически 4
„гласове“ „за“/
„против“
антисемитските
закони
Нелегална 4
съпротива на
евреите
Преки последствия 3
за евреите от
антисемитското
законодателство
Религия, култура на 3
евреите
Политически 2
„гласове“ „против“
антисемитските
закони
Антисемитски 1
прояви на
обикновени
граждани
Общо 802

Неутрално 645
отношение към
евреите
По-скоро негативно 70
Не се кодира 34
(eксплицитно
изразено)
отношение
Негативно 29
Не мога да преценя 14
Крайно негативно 4
По-скоро позитивно 3
Много позитивно 2
119
Позитивно 1
Общо 802

Политически 311
антисемитизъм
Икономически 245
антисемитизъм
Няма 158
антисемитизъм
Не мога да преценя 50
Комбинация от 23
различни видове
антисемитизъм
Расистки 9
антисемитизъм
Културно- 6
религиозен
антисемитизъм
Общо 802

120
Приложение 3. Факсимилета на публикации

Факсимиле 1. „Еврейският“ брой на в-к „Балканска вечерна поща“, с.1, 1.01.1938 г.

Факсимиле 2. „Еврейският“ брой на в-к „Софийски новини“, с.1, 12.01.1939 г.

121
Факсимиле 3. В-к „Днес“, с.1, 8.10.1940 г.
122
Факсимиле 4. В-к „Зора“, с. 4, 16.11.1940 г.
123
Факсимиле 5. В-к „Дневник“, с.1, 21.12.1940 г.

Факсимиле 6. В-к „Утро“, с.5, 27.01.1941 г.

124
Факсимиле 7. В-к „Зора“, с. 2, 28.01.1941 г.

125
Факсимиле 8. В-к „Мир“, с.3, 21.02.1941 г.

Факсимиле 9. В-к „Нова вечер“, с.1, 26.03.1941 г.

126
Факсимиле 10. В-к „Нова вечер“, с.3 (прод. от с.1), 27.11.1941 г.

127
Факсимиле 11. В-к „Днес“, 21.01.1942 г.

128
Факсимиле 12. В-к „Нова вечер“, с.2, 3.02.1942 г.

Факсимиле 13. В-к „Нова вечер“, 21.02.1942 г.

129
Факсимиле 14. В-к „Утро“, с.1 (прод. на с.5), 28.08.1942 г.

Факсимиле 15. В-к „Мир“, с.2, 23.09.1942 г.

130
Факсимиле 16. В-к „Мир“, с.1, 27.11.1942 г.

Факсимиле 17. В-к „Слово“, с.1, 22.03.1943 г.

131
Факсимиле 18. В-к „Слово“, с.2, 25.05.1943 г.

Факсимиле 19. В-к „Слово“, с.6, 9.11.1943 г.

132
Факсимиле 20. В-к „Мир“, с.2, 8.11.1944 г.

133