ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА БЕЗГРЕДОВА ПЛОЧА - ПРИМЕР

1. ВХОДНИ ДАННИ

1) Материали
f ck .cc 25.1
 бетон клас В25/30: f cd    16,67 N/mm 2
c 1,5
f yk . cc 500
 стомана клас В500: f yd    435 N/mm 2
s 1,15

2) Избор на височина на плочата

l 570
h f  max   22,8 cm  избрано h f  24 cm
25 25

3) Бетонно покритие
При граница на огнеустойчивост REI60, клас по въздействие на околната среда ХС1 и максимален
използван диаметър Ф14:
cnom  cmin  c  15  10  25 mm
Възможно е да е необходим по-голям диаметър, при което следва да се увеличи бетонното покритие.

4) Полезна височина
 за армировка първи ред (по направление на числените оси):
d1  h f  cnom  0,5.  240  25  0,5.14  208 mm
 за армировка втори ред (по направление на буквените оси):
d2  d1    208  14  194 mm
 средна полезна височина:
d  h f  cnom    240  25  14  201 mm  200 mm

2. СТАТИЧЕСКА СХЕМА

Плочата се решава ръчно по метода на заместващите греди. Провежда се частично решение, като се
решава ивица по ос В и по ос 4 или 5 (виж приложения кофражен план). Статическата схема на
заместващата ивица по ос В е непрекъсната греда на 6 опори, а на заместващата ивица по ос 5 –
непрекъсната греда на 4 опори с конзола. За повече информация за метода на заместващите греди
виж [2].

3. ВЪЗДЕЙСТВИЯ

1) Върху плочата – характеристични стойности

 постоянни:
- собствено тегло плоча: h f . c  0,24.25  6,0 kN/m2
- настилка: 0,05.22  1,1 kN/m2
- окачен таван и инсталации: 0,5 kN/m2
gk  7,6 kN/m2
 променливи:
- експлоатационни въздействия: qk1  3,0 kN/m2 (според задание!)
- леки преградни стени: qk 2  1,2 kN/m2
qk  3,2 kN/m2

гл.ас. д-р инж. Таня Чардакова-Нацкова 1/8

2) Върху плочата – изчислителни стойности
 постоянни: gd  gk . G  7,6.1,35  10,26 kN/m2
 променливи: qd  qk . Q  4,2.1,5  6,3 kN/m2

3) Върху заместваща ивица по ос В – изчислителни стойности

 постоянни: g d ,B  g d .
 l1  l3  5,0  5,4
 10,26.  53,35 kN/m
2 2

 променливи: qd ,B  qd .
l1  l3  5,0  5,4
 6,3.  32,76 kN/m
2 2

3) Върху заместваща ивица по ос 5 – изчислителни стойности

 постоянни: gd ,5  gd .l1  10,26.5,0  51,30 kN/m

 променливи: qd ,5  qd .
l1  l3 
 6,3.5,0  31,50 kN/m
2

4. СТАТИЧЕСКО РЕШЕНИЕ

Решението може да се проведе с помощта на крайноелементна програма като SAP 2000. Гредата се
решава от пълен постоянен товар, докато променливият товар трябва да се разположи по възможно
най-неблагоприятният начин. Това може да стане с използване на подвижен товар (виж примерно
решение на непрекъсната греда с подвижен товар
https://www.youtube.com/watch?v=T_kNUw8_LWM&list=PLfplU7K3GydUJ0RMmdSJDHFsfLLkh88Ep)
или чрез създаване на подходящи комбинации от натоварвания (виж [2]). Резултати от решението са
показани на Фиг.1 до Фиг.4.

Фиг. 1. Ивица по ос В – гранична моментова диаграма

Фиг. 2. Ивица по ос В – максимални опорни реакции

Фиг. 3. Ивица по ос 5 – гранична моментова диаграма

Фиг. 4. Ивица по ос 5 – максимални опорни реакции

Алтернативно, решението може да се проведе ръчно, с използване на таблици за решение на

непрекъснати греди с равни отвори. Тогава моментите се определят по формулата:
М   .gdi   .qdi .l 2 , където α и β са коефициенти (виж Табл.1). Решението ще бъде точно за ивицата
по ос В, която е с равни отвори, а ще бъде приблизително, но достатъчно точно, за ивицата по ос 5,
която е с приблизително равни (с разлика под 20%) отвори (виж. сравнение в Табл. 1). В този пример
се използват резултатите, получени от решението на SAP.
гл.ас. д-р инж. Таня Чардакова-Нацкова 2/8
 Табл. 1. Сравнение между мометите, получени от ръчно решение и от решение на SAP
поле между момент от момент от
ивица l,
оси / опора α β ръчно решение решение на разлика
по ос [m]
по ос [kN.m] SAP [kN.m]
В 1-2 и 5-6 0,078 0,100 5,00 185,9 185,7 0,1%
2и5 0,105 0,120 5,00 238,3 234,1 1,8%
2-3 и 4-5 0,033 0,079 5,00 108,7 106,0 2,5%
3и4 0,079 0,111 5,00 196,3 192,7 1,8%
3-4 0,046 0,086 5,00 131,8 128,6 2,4%
5 А 0,500 0,500 1,20 59,6 59,6 0,1%
А-Б 0,080 0,101 5,70 236,7 222,0 6,2%
Б 0,100 0,117 5,35 252,3 252,1 0,1%
Б-В 0,025 0,075 5,00 91,1 81,4 10,7%
В 0,100 0,117 5,20 238,4 242,2 -1,6%
В-Г 0,080 0,101 5,40 212,4 215,8 -1,6%

5. ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА НАДЛЪЖНАТА АРМИРОВКА

Оразмеряването се провежда съгласно [2]. Резултатите са показани в Табл. 2.

При избора на армировка обичайно се избира диаметър, след което се определя броя и разстоянието
между прътите, но е приет подход, при който се избира разстоянието между прътите, след което се
определея необходимия диаметър. При така избраното бетонно покритие, максималният допустим
диаметър е Ф14, а минималният – Ф10 (за осигуряване на минимална армировка). При необходимост
от по-голям диаметър, следва да се увеличи бетонното покритие и да се коригира полезната
височина. Препоръчително е разстоянието между прътите да не е по-малко от 10см и по-голямо от
20см.

Табл. 2. Оразмеряване на надлъжна армировка

между оси
/ опора по
Ивица по

поле

MEd, MEd,i, d, b, As,req, As,min, s, As,prov, >As,req

ζ Φ
ос

ос

k mEd N
[kN.m] [kN.m] [mm] [mm] [mm2] [mm2] [cm] [mm2] ?

0,185 34,4 194 1250 0,044 0,978 417 328 20 6 10 471 ok

1-2 и
185,7 0,600 111,4 194 2500 0,071 0,963 1371 656 20 13 12 1470 ok
5-6
0,215 39,9 194 1450 0,044 0,978 484 380 20 7 10 550 ok
0,116 27,1 194 1250 0,035 0,982 327 328 20 6 10 471 ok
0,125 29,3 194 625 0,075 0,961 361 164 20 3 14 462 ok
2и5 234,1 0,500 117,1 194 1250 0,149 0,919 1510 328 10 13 14 2001 ok
0,125 29,3 194 625 0,075 0,961 361 164 20 3 14 462 ok
0,134 31,4 194 1450 0,035 0,982 379 380 20 7 10 550 ok
0,185 19,6 194 1250 0,025 0,987 236 328 20 6 10 471 ok
2-3 и
В 106,0 0,600 63,6 194 2500 0,041 0,979 770 656 20 13 10 1021 ok
4-5
0,215 22,8 194 1450 0,025 0,987 273 380 20 7 10 550 ok
0,116 22,3 194 1250 0,028 0,986 268 328 20 6 10 471 ok
0,125 24,1 194 625 0,061 0,968 295 164 20 3 12 339 ok
3и4 192,7 0,500 96,3 194 1250 0,123 0,934 1222 328 10 13 12 1470 ok
0,125 24,1 194 625 0,061 0,968 295 164 20 3 12 339 ok
0,134 25,9 194 1450 0,028 0,986 311 380 20 7 10 550 ok
0,185 23,8 194 1250 0,030 0,985 287 328 20 6 10 471 ok
3-4 128,6 0,600 77,2 194 2500 0,049 0,975 938 656 20 13 10 1021 ok
0,215 27,6 194 1450 0,030 0,985 332 380 20 7 10 550 ok
0,125 7,4 208 1250 0,008 0,996 83 352 20 6 10 471 ok
5 А 59,6
0,125 7,4 208 625 0,017 0,992 83 176 20 3 10 236 ok

гл.ас. д-р инж. Таня Чардакова-Нацкова 3/8

между оси
/ опора по
Ивица по

поле
MEd, MEd,i, d, b, As,req, As,min, s, As,prov, >As,req
ζ Φ

ос

ос
k mEd N
[kN.m] [kN.m] [mm] [mm] [mm2] [mm2] [cm] [mm2] ?

0,500 29,8 208 1250 0,033 0,983 335 352 20 7 10 550 ok

0,125 7,4 208 625 0,017 0,992 83 176 20 3 10 236 ok
0,125 7,4 208 1250 0,008 0,996 83 352 20 6 10 471 ok
0,200 44,4 208 1250 0,049 0,975 504 352 20 6 12 679 ok
А-Б 222,0 0,600 133,2 208 2500 0,074 0,962 1531 703 20 13 14 2001 ok
0,200 44,4 208 1250 0,049 0,975 504 352 20 6 12 679 ok
0,125 31,5 208 1250 0,035 0,982 621* 352 20 6 12 679 ok
0,125 31,5 208 625 0,070 0,964 632* 176 10 6 12 679 ok
Б 252,1 0,500 126,1 208 1250 0,140 0,924 1507 352 10 13 14 2001 ok
0,125 31,5 208 625 0,070 0,964 361 176 20 3 14 462 ok
0,125 31,5 208 1250 0,035 0,982 355 352 20 6 10 471 ok
0,200 16,3 208 1250 0,018 0,991 182 352 20 6 10 471 ok
Б-В 81,4 0,600 48,8 208 2500 0,027 0,986 547 703 20 13 10 1021 ok
0,200 16,3 208 1250 0,018 0,991 182 352 20 6 10 471 ok
0,125 30,3 208 1250 0,034 0,983 340 352 20 6 10 471 ok
0,125 30,3 208 625 0,067 0,965 347 176 10 6 10 471 ok
В 242,2 0,500 121,1 208 1250 0,134 0,928 1443 352 10 13 12 1470 ok
0,125 30,3 208 625 0,067 0,965 347 176 10 6 10 471 ok
0,125 30,3 208 1250 0,034 0,983 340 352 20 6 10 471 ok
0,200 43,2 208 1250 0,048 0,975 489 352 20 6 12 679 ok
В-Г 215,8 0,600 129,5 208 2500 0,072 0,963 1486 703 20 13 14 2001 ok
0,200 43,2 208 1250 0,048 0,975 489 352 20 6 12 679 ok
* армировката в тези зони е завишена със 75% за отчитане на влиянието на Ш7

Тъй като в някои от полетата има отрицателни моменти, е необходимо да се определи каква е
носимоспособността на сечения с минимална армировка Ф10/20, която се предвижда като
конструктивна горна армировка в полетата. Горната армировка над опорите трябва да се продължи
поне до точката, в която моментът, опъващ горни нишки, става по-малък от така определения (плюс
закотвяне).
l l 5000  5400
min M Rd ,В  Аs ,Ф10 . 1 3 . f yd .0,9.d 2 .106  78,5. .435.0,9.194.10 6  155,02 kN.m
2.s 2.200
l 5000
min M Rd ,5  Аs ,Ф10 . 1 . f yd .0,9.d1.106  78,5. .435.0,9.208.10 6  159,81 kN.m
s 200

6. ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ПРОДЪНВАНЕ

Прави се за колона К6, за която е известна срязващата сила.

1) Продънваща сила:
R  RK 6,ос 5 499,7  492,0
VEd  K 6,осВ   495,9 kN
2 2
 .VEd  1,15.495,9  570,2 kN

2) Основен критичен периметър:

u1  2.  hc  bc   2. .2.d  2.  400  400  2. .2.200  4112 mm

3) Изчислителна стойност на носимоспособносттана бетона на срязване при продънване:

200 200
k  1  1 2
d 200

гл.ас. д-р инж. Таня Чардакова-Нацкова 4/8

 2001 1470
l  lx .ly  .  0,00683
1250.194 1250.208
vRd ,c  CRd ,c .k . 100.l . f ck   0,12.2. 100.0,00683.25  0,617 N/mm2
1/3 1/3

vmin  0,035.k 3/2 . f ck1/2  0,035.23/2.251/2  0,495 N/mm2  0,617 N/mm2  vRd ,c  0,617 N/mm2

4) Проверка за необходимост от напречна армировка по изчисление:

VRd ,c  vRd ,c .d .u1  0,617.200.4112.103  507 kN   .VEd  570,2 kN 
необходима е напречна армировка по изчисление

5) Опорен периметър:
u0  2.  hc  bc   2.  400  400   1600 mm

6) Изчислителна стойност на максималната носимоспособност на плочата на срязване при

продънване:
 f ck   25 
  0,6. 1    0,6. 1    0,54
 250   250 
25
vRd ,max  0,5. . f cd  0,5.0,6.  5,00 N/mm 2
1,5

7) Проверка за достатъчност на сечението:

VRd ,max  vRd ,max .d .u0  5.200.1600.103  1600 kN   .VEd  570,2 kN  сечението е достатъчно!

8) Неободим периметър на срязване и разстояние от от него до ръба на колоната:

 .VEd 570,2.103
uout    4591 mm
vRd ,c .d 0,621.200
uout  u0 4591  1600
lout    476 mm
2. 2.

9) Неободима област на армиране:

lw  lout  1,5.d  476  1,5.200  176 mm  1,2.d  1,2.200  240 mm  lw  240 mm

10) Избор на брой периметри

Радиалното разстояние между стремената (разстояние между периметрите) не трябва да надвишава
0,75.d  0,75.200  150 mm , а първият периметър се разполага на не повече от
0,5.d  0,5.200  100 mm и не по-малко от 0,3.d  0,3.200  60 mm от ръба на колоната. Следователно
може да се приеме:
l  0,3.d 240  0,3.200
n w 1   1  2,2  2  n  3
sr 150
При армиране със стремена се приемат не по-малко от два периметъра.

11) Избор на радиално разстояние между стремената (разстояние между периметрите)

За да се изпълнят изискванията за максимално тангенциално разстояние между стремената
( st  1,5.d  1,5.200  300 mm за периметри на разстояние до първия критичен включително и
st  2.d  2.200  400 mm извън него) с минимален брой стремена, е необходимо да се оптимизира
радиалното разстояние:
l  0,3.d 240  0,3.200
sr  w   90 mm  прието sr  100 mm
n 1 3 1

12) Продънваща сила, която трябва да се поеме с напречна армировка

гл.ас. д-р инж. Таня Чардакова-Нацкова 5/8

VRd ,с   .VEd  0,75.vRd ,c .d .u1  570,2  0,75.0,617.200.4112.10 3  189,6 kN  0,5. .VEd 
 0,5.570,2  285,1  VRd ,с  285,1 kN

13) Ефективно изчислително напрежение

f ywd ,eff  250  0,25.d  250  0,25.200  300 N/mm2  f ywd  435 N/mm 2  f ywd ,eff  300 N/mm2

14) Необходима площ на напречната армировка в един периметър

VRd ,s 285,1.103
Asw    317 mm 2
1,5d 1,5.200
f ywd ,eff . 300.
sr 100

Фиг. 5. Критични периемтри за вътрешни колони и армировка срещу продънване [1]

15) Избор на напречна армировка

При избран диаметър на напречната армировка Ф8, минимално необходимите вертикални клонове на
стремена в един периметър са:

гл.ас. д-р инж. Таня Чардакова-Нацкова 6/8

 Asw 317
nt    6,3
Asw,1 50,3
Обичайно за избора на брой стремена меродавни са изискванията за максимално допустими
разстояния. В случая са приети 12 броя вертикални клона, конструирани според Фиг.6.
Армировката трябва да изпълнява и изскванията за миимален коефициент на армиране:
Asw,1. 1,5.sin   cos  50,3. 1,5.1  0  f ck 25
  0,00252  0,1.  0,1.  0,001
sr .st 100.300 f yk 500

16) Допълнителна долна армировка за след продънване

В случай, че продънване все пак се реализира, се предвижда допълнителна долна армировка, която
трябва да минава непрекъснато над колоните и да се закотвя зад пукнатината от продънване.
VEk 355,5.103
As ,x  As , y    711 mm2  2 x314
f yk 500

Фиг. 6. Конструиране на напречната армировка против продънване

гл.ас. д-р инж. Таня Чардакова-Нацкова 7/8

7. ПРОВЕРКА НА ПРОВИСВАНЕ

Прави се за най-големия отвор – между оси А и Б.

1) Коефициент на армиране в полето:

В посока на сигурността може да се приеме коефициентът на армиране от по-тежко армираната зона:
A 1531
  s ,req, AБ   0,00294
bA Б .d1 2500.208

2) Основен коефициент на армиране:

0  f ck .103  25.103  0,005    0,00294

3) Базово отношение отвор-полезна височина:

l  1,5. f ck .103  0    1,5.25.103  0,005 
   K . 11   3,2. f ck   1  1,2. 11   3,2. 25   1  41,96
 d b      0,00294  0,00294  

4) Напрежение в армировката при квазипостоянна комбинаци:

M A 110,1 1531
 s  f yd qp . s ,req  435. .  165,1 N/mm2
M Ed As , prov 222,0 2001

5) Гранично отношение отвор-полезна височина:

l  l  310 310
    .  41,96.  78,79
 d lim  d b  s 165,1

6) Проверка:
l 5700 l
  27,4    78,79  провисването е в границите на допустимото.
d 208  d lim

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. БДС EN 1992-1-1:2005 – Евркодо 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част

1-1: Общи правила и правила за сгради.
2. Захариева-Георгива, Б.Проектиране на безгредова безкапителна междуетажна подова конструкция.
http://uacg.bg/filebank/att_2662.pdf

гл.ас. д-р инж. Таня Чардакова-Нацкова 8/8