4-1

4. ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДА НА КРАЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ПРИ

ИЗСЛЕДВАНЕ УСТОЙЧИВОСТТА НА СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ
4.1. Обща схема на МКЕ

4.1.1. Общи сведения за МКЕ

Методът на крайните елементи (МКЕ) е най-универсалният метод на строителната

механика. Той може да бъде прилаган за решението на прътови конструкции (греди, ферми,
рамки), тънкостенни конструкции (плочи, черупки,….), а също и на масивни конструкции.
Не съществуват никакви ограничения по отношение на геометричната форма, подпорните
условия и характера на въздействията върху конструкцията.
Практическото прилагане на МКЕ е възможно само с помощта на съвременната
изчислителна техника и специално разработени компютърни програми. Този факт поражда
логичния въпрос – необходимо ли е, тези които желаят да ползват МКЕ, предварително да се
запознаят с основните моменти от теорията на метода? Положителният отговор на този
въпрос става очевиден в процеса на работа с която и да е от професионално ориентираните
програми, реализиращи МКЕ. В диалоговия режим на въвеждане на данни и други
параметри на решението става ясно, че компетентното и ефективно използване на подобни
софтуерни продукти е възможно само при добро познаване на теоретичните основи на МКЕ.

4.1.2. Формиране на изчислителен модел, съставен от крайни елементи

Тук ще разгледаме прилагането на МКЕ при равнинни прътови системи. Първият

етап от решението се състои във формиране на изчислителен модел, съставен от крайни1
елементи. Това става чрез разделяне на конструктивните елементи (греди, колони,….) на
по-малки части, наречени крайни елементи (фиг.4.1). Този етап се нарича дискретизация2 на
конструкцията. Броят на крайните елементи, на които трябва да се раздели даден конструк-
тивен елемент, зависи преди всичко от типа на задачата. При статически решения по теория
от І ред подобно разделяне обикновено не се налага3, но при решения от ІІ ред то е
задължително, като при по-голяма гъстота на разделяне се постига по-голяма точност на
резултатите4.

а) б)
разделяне на конструктивните
елементи на по-малки крайни
елементи

фиг.4.1

1
Терминът „краен елемент” се е утвърдил в техническата литература като противоположност на
„безкрайно малък (диференциален) елемент”. С това се подчертава факта, че размерите на крайните
елементи имат конкретни числени стойности.
2
Тъй като непрекъснатата (континуална) структура на конструкцията мислено се прекъсва
(дискретизира) на границите между крайните елементи.
3
С изключение на случаите, когато конструктивният елемент е с променливо сечение, а конкрет-
ната компютърна програма, която използваме, няма възможност да работи с такива елементи.
4
Както ще стане ясно по-нататък, МКЕ по начало е приблизителен метод, но чрез увеличаване на
гъстотата на разделяне на крайни елементи може да се постигне всяка желана степен на точност.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 4-2

Да разгледаме дискретния изчислителен модел на една произволна рамка (фиг.4.2а).

Той е съставен от известен брой крайни елементи (КЕ), свързани помежду си и с опорите в s
на брой възлови точки. При решение по МКЕ като основни неизвестни се третират
преместванията на тези точки. Ако рамката работи като равнинна система, всеки възел има
по 3 степени на свобода – две линейни премествания и едно завъртане. В случай, че
рамката представлява пространствена система, възловите степени на свобода са 6 – три
линейни премествания и три завъртания.
Основните зависимости между преместванията, деформациите, напреженията и
разрезните усилия в дискретния модел се записват в матрично-векторна форма. По този
начин тяхната структура остава една и съща, независимо от конкретния брой на КЕ и възли.
Ще въведем следните означения:
 ui 
Z i = v i  - вектор на преместванията на възел i (фиг.4.2б) (4.1)
ϕi 
 ui 
vi 
e Z i   ϕi 
 
Z = Z  =  u  - вектор на възловите премествания на елемент е (фиг.4.2б) (4.2)
 j  j 
v
 j
ϕ j 
 Z1 
Z 
Z =  2  - общ вектор на възловите премествания на целия дискретен модел (4.3)
...
Z 
 S
 R i, x 
 R i, y 
 R   M 
 e 
R e =  ei  =  R i  - вектор на възловите сили на елемент е (фиг.4.2в) (4.4)
 R j   R j , x 
 j, y  vj
 M j 
2 2 ϕj
1 1 б)
2 uj
1 …. j
i j 1 vi
а) 2 ϕi е
α
…..

1 ui
2 1
i R j, y
2
2 s Mj
1
2 в)
1 j R j, x
У
R i, y
Mi е
α
Х фиг.4.2
R i, x i

Всеки краен елемент притежава собствена локална координатна система (ЛКС),

както е показано на фиг.4.2а. Едната ос на всяка ЛКС (ос 1) е насочена по надлъжната ос на
самия елемент, а другата (ос 2) е перпендикулярна на нея. Местоположението на целия
дискретен модел е определено спрямо глобалната координатна система XY.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 4-3

4.1.3. Връзка между възловите премествания и възловите сили в КЕ

Най-удобно е връзката между възловите премествания и възловите сили на един
произволен КЕ първоначално да се изведе в неговата ЛКС и след това получените
зависимости да се преобразуват към глобалната координатна система (ГКС). При
следващите изводи за осите на ЛКС освен цифровите означения 1 и 2 ще използваме и
буквените такива - x и y (фиг.4.3а) и всички величини, които са представени в ЛКС ще
отбелязваме с черта над съответния символ (фиг.4.3а,б). Тогава векторите на възловите
премествания и възловите сили на разглеждания елемент получават следния вид:

u i   R i, x 
v i   
 R i, y 
 
ϕ i   M 
Ze =  u  , R e =  i  (4.5)
 j  R j, x 
v j   R j, y 
ϕ j   
y    M j 
а) б)
vi vj R i, y R j, y
ϕi ϕj Mi Mj
ui i j uj x R i, x i j R j, x
l l
фиг.4.3

При следващите изводи ще приемем хипотезата за равнинните сечения в нейната

обичайна форма, а именно – че напречните сечения на прътовия елемент остават равнинни и
перпендикулярни1 към деформираната му ос. В този случай деформираното състояние в
произволно напречно сечение на елемента се определя от две величини – линейната
деформация ε ( x ) и кривината на оста χ ( x ) . Чрез тях могат да бъдат определени
нормалната сила и огъващия момент в разглежданото сечение2.
N ( x ) = EA ε ( x ) , M ( x ) = E I χ ( x ) (4.6)

Нека предположим, че товарите върху дискретния изчислителен модел са приложени

само във възловите му точки. Тогава деформациите и усилията във всеки КЕ зависят само от
неговите възлови премествания. По-конкретно, всяка от компонентите на вектора R e зависи
от всички компоненти на Z e . Ако запишем тази връзка в разгънат вид, ще установим, че тя
може да се представи и в следния компактен матричен запис3:
R e = K e . Ze (4.7)
e
където K се нарича матрица на коравина на крайния елемент. За да определим нейните
коефициенти е необходимо да разгледаме последователно състоянията на единични

1
В действителност в програмите, основани на МКЕ (SAP2000, ANSYS, Tower,…..) се отчитат и
ъгловите деформации, но това уточняване не внася принципни промени в основните зависимости.
2
При така приетата хипотеза за равнинните сечения напречната сила не може да се изрази чрез
деформациите на пръта, а се определя от условията за равновесие.
3
Препоръчваме на читателя сам да докаже това.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 4-4

премествания по посока на степените на свобода на елемента: u i = 1 , v i = 1 ,… и т.н., и при

всяко от тях да определим реакциите в краищата на елемента.
Нека си припомним, че тук се интересуваме от използването на МКЕ при изследване
на устойчивостта на рамките. Това налага определянето на реакциите от единичните
възлови премествания да стане при предпоставките на теорията от ІІ ред. Ако за тази цел
се използват справочните данни от табл.2.2 за двустранно запънат натиснат елемент, се
получават резултатите, които са показани на схемите от фиг.4.4.

състояние u i = 1 състояние u j = 1

1 EA EA 1
l l
EA EA
l l

състояние v i = 1 състояние v j = 1

12 EI
φ 6( ν ) 12 EI
φ 6( ν )
3
l l3
6 EI
φ4( ν ) 6 EI
φ4( ν ) 6 EI
l2 l2 φ4( ν )
6 EI 1 1 l2
φ4( ν )
l2
12 EI 12 EI
φ 6( ν ) φ 6( ν )
l 3
l3

състояние ϕ i = 1 състояние ϕ j = 1

6 EI
φ 4( ν ) 2 EI
6 EI
φ 4( ν ) 4 EI
φ3( ν ) φ 2( ν )
2
l
1 l2
l l

4 EI 2 EI
φ 2( ν ) 6 EI φ3( ν ) 1
l φ 4( ν ) l 6 EI
l2 φ 4( ν )
фиг.4.4 l2

Зависимостта (4.7) в разгърнат запис има следния вид:

 R i, x   k11 k12 k13 k 14 k15 k16  u i 

   
 R i, y   k 21 k 22 k 23 k 24 k 25 k 26  v i 
  k k 32 k 33 k 34 k 35 k 36  ϕ i 
e  M i   31
R = = .  (4.8)
 R j , x   k 41 k 42 k 43 k 44 k 45 k 46   u j 

R   k k 52 k 53 k 54 k 55 k 56  v j 
 j , y   51   
 M j   k 61
   k 62 k 63 k 64 k 65 k 66  ϕ j 

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 4-5

Заместването на коефициентите на матрицата K e с техните конкретни изрази става

като се използват схемите от фиг.4.4 и означените там реакции се съпоставят със схемата от
фиг.4.3б. Очевидно е, че редът от K e , в който се намира даден коефициент показва за коя
възлова сила се отнася той, а местоположението му в този ред показва единичното
преместване, което предизвиква тази възлова сила.
Използването на формираните по този начин матрици K e е възможно, но крайно
неефективно от изчислителна гледна точка поради участието на трансцендентните корек-
турни функции. Този недостатък може да се отстрани, ако тези функции се представят чрез
техните степенни редове (табл.4.1) и в тях се задържат само първите два члена, тъй като
следващите, както личи от таблицата , са пренебрежимо малки. Тогава във всеки от изразите
за реакциите от фиг.4.4 се обособяват две части – едната зависи само от геометричните и
физически характеристики на елемента, а другата – от N-силата в него. В съответствие с
това и самата матрица K e може да се представи като съставена от две отделни матрици:
K e = K e0 + K eG (4.9)
Първата от тях, K e0
, съответства на прилагането на МКЕ като теория от І ред, а втората -
e
K G , отразява геометрическата нелинейност, която възниква при прилагане на МКЕ като
теория от ІІ ред. Двете матрици са дадени по-долу с изразите (4.10) и (4.11).
Таблица 4.1

функция степенен ред функция степенен ред

φ 1 (ν ) 4 2 ν4 φ 4 (ν ) 1 2 ν4
1 − ν − ..... 1 − ν − .....
60 525 60 8400
φ 2 (ν ) 2 2 11ν 4 φ 5 (ν ) 24 2 ν4
1 − ν − ..... 1 − ν − .....
60 25200 60 525
φ 3 (ν ) 1 2 13ν 4 φ 6 (ν ) 6 2 ν4
1 + ν − ..... 1 − ν − .....
60 25200 60 8400

 EA l 0 0 − EA l 0 0 
 
 0 12 EI l 3 6 EI l 2 0 −12 EI l 3 6 EI l 2 
 
2 EI l   K 0, ii 
e e
e 
0 6 EI l 2 4 EI l 0 − 6 EI l 2 K 0, ij
K0 =    (4.10)
− EA l 0 0 EA l 0 0 = e e 
   K 0, ji K 0, jj 
 0 2  
−12 EI l 3 − 6 EI l 2 0 12 EI l 3 − 6 EI l
 

 0 6 EI l 2 2 EI l 0 − 6 EI l 2 4 EI l 

 0 0 0 0 0 0 
 0 6 5l 1 10 0 − 6 5l 1 10 

−l 30   K G, ii K eG, i j 
e
 0 1 10 2 l 15 0 −1 10
K eG = N  =   (4.11)
 0 0 0 0 0 0  K e K eG, j j 
  G , ji 
0 − 6 5l −1 10 0 6 5l −1 10 
 
 0 1 10 −l 30 0 −1 10 2 l 15 

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 4-6

4.1.4. Преобразуване на основните зависимости от ЛКС към ГКС

vj
uj
vi
а) б)
j

vi vi ui
ui
α α Х
Х фиг.4.5
i i ui

Да разгледаме един произволен краен елемент, чиято ос сключва ъгъл α с глобалната

ос Х (фиг.4.5а). Пълното преместване на възел i, показано на фиг.4.5б с пунктир, може да се
представи както чрез проекциите си в ЛКС - u i и v i , така и чрез тези в ГКС - u i и v i .
Между тях съществуват очевидните геометрични зависимости:
u i = u i cos α + v i sin α
v i = −u i sin α + v i cos α (4.12)
ϕi = ϕi
или в матрична форма:
 ui   cos α sin α 0  ui 
v i  =  − sin α cos α 0  v i  , т.е. Z i = t e Z i (4.13)
ϕi   0 0 1  ϕi 

където t e е трансформационната матрица на възел i, която зависи от наклона на елемента.

Тъй като тази матрица е валидна и за възел j, може да се запише, че
 Z i  t 0   Z i 
e
Z = =
e 
e  Z 
= Te Z e (4.14)
 Z j   0 t   j 

По съвършено аналогичен начин може да се получи и връзката между векторите на

възловите сили на елемента в ЛКС и ГКС. Тя има вида:
 e 0   R i 
 R i   t    = Te R e
R = =e
(4.15)
 R j   0 t e   R j 

Нека сега заместим (4.14) и (4.15) в основната зависимост (4.7). Получаваме

Te R e = K e T e Z e (4.16)
e
Трансформационната матрица T притежава едно важно свойство – обратната й
матрица съвпада с нейната транспонирана матрица. Това дава възможност (4.16) да се прео-
бразува в следния вид:

(

Te ) K e Te
T
Re = Ze , (4.17)
 
= Kе
в глобалната к.с.
т.е.връзката между възловите премествания и възловите сили запазва първоначалния си вид,
но с участието на преобразуваната към ГКС матрица на коравина.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 4-7

4.1.5. Съставяне на глобалната система уравнения за равновесие

1) Формиране на глобалната матрица на коравина

Ще разгледаме съставянето на общата система уравнения за равновесие за схемата,
показана на фиг.4.6а. За всеки елемент началната и крайна точка са определени от посоката
на надлъжната му локална ос (фиг.4.6б). Номерацията на възлите и елементите може да
бъде произволна.
а) б)
2 3 2 3
2 3
2 2

1 3 1 3
У 1 4 1 4

Х фиг.4.6

Нека запишем връзката между възловите сили и възловите премествания последова-

телно за елементите 1, 2 и 3, като представим съответните елементни матрици на коравина
чрез техните блокове. Подреждането на блоковете е съгласувано с номерата на началния и
крайния възел на елемента, които са определени от посоката на надлъжната му локална ос.

R (1)   (1) (1)

 1   K 11 K 12   Z 1 
За елемент 1:   =  (1) 
1)   Z 
(4.18)
(1)
R  K
(
K 22   2 
 2   21

R ( 2)   ( 2) (2)
 2  K 22 K 23  Z 2 
За елемент 2:   =  ( 2) 
2)  Z 
(4.19)
( 2)
R  K
(
K 33   3 
 3   32

 R ( 3)   ( 3) ( 3)
 4   K 44 K 43  Z 4 
За елемент 3:   =  ( 3) 
3)   Z 
(4.20)
(
R  K3) (
K 33   3 
 3   34
Тези три уравнения могат да бъдат обединени в една обща система:

 (1)
R1  K (1) (1)
K12 
   11 
 R1   (1)   (1) (1) ( 2) ( 2)   Z1 
R   R 2 + R (2 )  K 21 K 22 + K 22 K 23
2
 Z 
 2    ( ) ( ) ( ) ( )  2
=
   ( 2) =
3)   K 33 + K 33 K 34   Z 
2 2 3 3 (4.21)
R ( K 32
 3  R 3 + R 3   3
R 4     (
K 43
3) ( 3)  
K 44  Z 4 
 R ( 3)  
 4 

  
глобална матрица на коравина K

или по-кратко
R =KZ (4.22)
където R , K и Z се отнасят за целия дискретен изчислителен модел.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 4-8

2) Включване на външните товари в уравненията за равновесие

Нека предположим, че върху един от възлите на дискретния модел (възел 2) са
приложени някакви съсредоточени товари (фиг.4.7а). Да си представим, че възелът, разглеж-
дан като материално тяло с много малки размери, е отделен от елементи 1 и 2 и е натоварен
с техните възлови сили, взети с обратни посоки, и зададените външни товари (фиг.4.7б).

а)
F2, y б) F2, y ( 2)
R 2, y
Mɶ 2 Mɶ 2
F2, x
3 ( 2)
F2, x (1)
R 2, y R 2, x ( 2)
2 2 2 M 2
(1) R
( 2)
1 3 M2 2, y
(1)
R 2, x
У 1 4

Х фиг.4.7

Условията за равновесие на възел 2, съгласно фиг.4.7б, са

(
(1)
)
( 2)
F2, x − R 2, x + R 2, x = 0

− (R + R )
F2, y
()
1 ( ) =0 2
(4.23)
2, y 2, y

− (M + M )
Mɶ 2
()
1 ( ) =0 2
2 2

или във векторна форма:

  R (1)   R ( 2 )  
 F2, x    2, x   2, x   0 
    (1)   ( 2 )    
 F2, y  −   R 2, y  +  R 2, y   = 0  (4.24)
 ɶ       
 M 2    M (1)   M ( 2 )   0 
  2   2 
или още по-компактно: F 2 − R 2 = 0 , т.е. F 2 = R 2 . Тъй като подобни зависимости могат да
се запишат за всеки натоварен възел, зависимостите (4.21) и (4.22) получават следната
форма:
F 1   R 1   Z1 
F2  R  Z 
F =   =  2 = K 2 = KZ (4.25)
F R Z
 3  3  3
 F4  R 4  Z 4 
или по-кратко: F = K Z (4.26)

3) Отчитане на подпорните условия

Нека предположим, че към възел i са прикрепени 3 еластични опорни връзки по
направление на степените на свобода u i , v i и ϕ i , с коравини съответно ci , x x , ci, yy и ci,ϕϕ .
Наличието на тези връзки може да се отчете по следния начин – към клетката от главния
диагонал на K , съответстваща на дадена степен на свобода се прибавя пружинната
константа на опорната връзка в това направление.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 4-9

4.2. Прилагане на МКЕ за определяне на критичните товари

4.2.1. Уравнения за равновесие

Нека предположим, че всички товари върху рамката зависят от един параметър на
натоварване F. В този случай уравненията за равновесие на МКЕ, приложен като теория
от ІІ ред имат вида
(K 0 + K G ( F )) Z = F ( F ) (4.27)

Тук K 0 е глобалната матрица, която съответства на решение от І ред, K G ( F ) е

допълнителната матрица, чрез която се отчита геометрическата нелинейност при решение
от ІІ ред, а F ( F ) е товарния вектор, чиито компоненти зависят от параметъра на натовар-
ване. Зависимостта на K G ( F ) от F се осъществява посредством N-силите в елементите (виж
формула 4.11), които са функции на F.

4.2.2. Определяне на Fcr

Както вече беше отбелязано, практическото прилагане на МКЕ е възможно само чрез
специализирани компютърни програми. Алгоритмите, реализирани в различните софтуерни
продукти не са еднакви, но в общи линии те отговарят на следната схема:
1) Извършва се решение по теория от І ред, при товари, съответстващи на F = 1 .
В този случай K G ( F ) отпада, т.е. решава се системата
K 0 Z = F ( F = 1) (4.28)
Намерените при това решение N-сили ще означим с N I .
2) Предполага се, че при увеличаване на F нормалните сили ще нарастват пропор-
ционално на този параметър1. Тогава при една произволна стойност на F матрицата
K G ( F ) има вида

( )
KG ( F ) = F. KG N I , (4.29)

( )
където K G N I се формира еднократно. Основното уравнение (4.27) приема формата:

(K 0 ( ))
+ F. K G N I Z = F ( F ) (4.30)

3) Разглежда се хомогенното уравнение, съответстващо на (4.30), т.е.

(K 0 ( ))
+ F. KG N I Z = 0 (4.31)

и се търси стойността на F, при която става възможно ненулевото решение. Това би било
признак, че равновесието на системата е станало безразлично, т.е. че товарният пара-
метър F е достигнал критичната си стойност Fcr .
От математическа гледна точка намирането на стойностите на F, при които
съществува ненулево решение на (4.31) представлява задача за собствени числа и
собствени вектори. Ако размерността на матрицата на коравина е L × L , в общия случай
съществуват L на брой (с отчитане на тяхната кратност) собствени числа F1, F2, ...., FL и L
на брой собствени вектори Z(1) , Z( 2 ) ,...., Z( L ) . Най-малкото собствено число F1 представ-

1
Макар и не съвсем точно, това приемане в повечето случаи е близко до истината.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 4-10

лява Fcr . Следващите, по-големи собствени числа F2 , F3, ..., FL са физически недостижими1,
тъй като конструкцията би загубила устойчивост и би се разрушила още при Fcr = F 1 .
Собствените вектори притежават следните важни свойства:
а) Собствените вектори са линейно независими, което означава, че никой от тях не
може да се представи като линейна комбинация от останалите.
б) Собствените вектори, съответстващи на две различни собствени числа Fi и F j
удовлетворяват условията за ортогоналност:
ZT( j ) K 0 Z( i ) = 0 , ZT( j ) K G Z( i ) = 0 (4.32)

В заключение към описаната процедура ще добавим, че намерената критична

стойност на параметъра на натоварване Fcr и съответстващите й нормални сили в прътите
Ni, cr = Fcr .N iI трябва да се схващат като условни и не могат да се използват непосред-
ствено в оразмерителни процедури, тъй като са получени от идеализирания, еластичен
модел, чието поведение се различава от това на съответната реална конструкция. Въпреки
това, тези резултати са полезни при проектирането, тъй като чрез намерените Ni, cr могат да
се определят изкълчвателните дължини на натиснатите пръти, които са необходими за
тяхното оразмеряване съгласно действащите норми.

4.3. Прилагане на МКЕ за статическо решение по деформирана схема

4.3.1. Общи сведения за решенията по деформирана схема

Както бе отбелязано в т.1.2, решенията по деформирана схема съществуват в два
варианта – като теория от ІІ ред и като теория от ІІІ ред. Поведението на строителните
конструкции в повечето случаи се обхваща достатъчно точно от теорията от ІІ ред и затова
по-нататък ще имаме предвид само нея.
В техническата литература и ръководствата към различните компютърни програми
освен терминът „теория от ІІ ред” се използва и „решение с отчитане на P-Delta ефекта”.
Основание за второто наименование се съдържа в самата същност на решението по
деформирана схема, което е пояснено с фиг.4.8.

а) б) М по теория в) P-Delta г)
P ∆ P от І ред добавка
H H

h + =

фиг.4.8

∆ H.h P.∆ P.∆ H.h

1
Това се отнася само за равнинната загуба на устойчивост. Случаите на пространствена загуба на
устойчивост ще бъдат разгледани по-нататък.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 4-11

4.3.2. Решение по деформирана схема чрез МКЕ

Основното уравнение, на което се основава разглежданото по-нататък решение

отново е (4.27), но изчислителната процедура е различна от описаната в предишната точка.
(K 0 + K G ( F )) Z = F ( F ) (4.33)
Трябва да отбележим, че решението с отчитане на P-Delta ефекта е коректно само
при условие, че товарите са по-малки от критичните. В някои компютърни програми (но не
във всички!) това изискване непрекъснато се следи, и ако в определен момент се окаже
нарушено, решението се прекратява.
Решението чрез МКЕ, приложен като теория от ІІ ред е итерационно, тъй като N-
силите в крайните елементи, въз основа на които се формира матрицата K G ( F ) , първона-
чално са неизвестни. Итерациите се извършват по следната схема.
1) І приближение
Приема се, че N-силите са равни на 0, при което K G ( F ) отпада. Решава се системата
K 0 Z( ) = F ( F )
1
(4.34)
и чрез намерените Z( ) се определят усилията M ( ) , Q( ) , N ( ) .
1 1 1 1

2) ІІ приближение
С намерените N ( ) се формира новата матрица
1

( )
K G ( N ( F )) = K G N ( )
1
(4.35)
Решава се системата

(K 0
1
( ))
+ K G N ( ) Z( ) = F ( F )
2
(4.36)
и чрез намерените Z( ) се определят усилията M ( ) , Q( ) , N ( ) .
2 2 2 2

3) ІІІ приближение
……………………..
……………………..
Итерационният процес продължава по същия начин, докато бъдат удовлетворени
критериите за изискваната точност на резултатите. При стойности на параметъра на натовар-
ване, близки до Fcr сходимостта на процеса се забавя.

4.3.3. Връзка между определяне на Fcr и определяне на усилията в рамката по

деформирана схема
Този въпрос беше засегнат в т.3.3.4, но поради неговата важност тук отново ще
припомним основните изводи от сравняването на двете решения.
♦ Макар, че между двете решения съществуват формални сходства, характера на
поставените цели и смисълът на получените резултати при тях е напълно различен.
♦ Големите разлики между резултатите, получени без и със отчитане на P-Delta
ефекта показва, че конструкцията не притежава достатъчна сигурност срещу загуба на
устойчивост. При реалните строителни конструкции подобна ситуация не трябва да се
допуска.
♦ Малките разлики между резултатите, получени без и със отчитане на P-Delta
ефекта не са доказателство, че конструкцията е достатъчно осигурена срещу загуба на
устойчивост. Като потвърждение на това, отново ще посочим примера от фиг.3.18.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС