7-1

Част III. ДИНАМИКА НА СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ

7. ОБЩА ЧАСТ
7.1. Основни понятия в строителната динамика

7.1.1. Динамични въздействия

Динамични се наричат въздействията, предизвикващи трептения на конструкциите с
такива ускорения, при които се пораждат инерционни сили, съпоставими по стойност със
статическите товари. Тези въздействия могат да бъдат класифицирани по различни начини.
a) В зависимост от произхода им - динамичните въздействия могат да бъдат предиз-
викани от работата на машини, от движещи се транспортни средства, от природни
явления (земетръс, вятър, морски вълни…), от взривни вълни и др.
b) Според физическата им същност – те могат да бъдат силови (например динамич-
ните товари от машини) или кинематични (движението на земната основа по време на
земетресение).
c) Според начина на изменение във времето - динамичните въздействия биват
периодични и непериодични, като всяка от тези групи има множество свои разновидности.
При изследване на конструкциите от областта на гражданското и промишлено строи-
телство най-съществени се оказват въздействията, предизвикани от работата на машини, от
земетръс и от вятър.

7.1.2. Видове трептения

Трептенията, които се наблюдават при конструкциите са твърде разнообразни. Това

се дължи както на свойствата на самите системи, така и на причините, които предизвикват
тези трептения и условията, при които те се извършват. За строителните съоръжения най-
съществени са следните типове:
a) Принудени трептения – тези, които се извършват при постоянното действие на
някакъв динамичен товар;
b) Свободни трептения – тези, които продължават след премахване на дина-
мичното въздействие;
c) Автотрептения – обхващат голям брой физически явления, които се наблю-
дават най-често при конструкциите, намиращи се във въздушен поток;
d) Параметрични трептения – трептения, предизвикани от периодичното измене-
ние на някакви параметри на системата, например разположението на центъра на масите,
нормалните сили в прътите и др.
При всяко трептение се извършва многократно повтарящо се преобразуване на
енергията от една форма в друга. Основната част от механичната енергия, която е вкарана
в системата при възбуждане на трептенията й или пък непрекъснато постъпва след това, се
превръща от кинетична енергия на движещите се маси в потенциална енергия на
деформацията, след това отново в кинетична и т.н…. При всеки от тези трансформа-
ционни цикли обаче, една част от механичната енергия се превръща и в топлина. Това се
дължи на работата, която външните, вътрешните и инерционните сили извършват при

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 7-2

преодоляване на съпротивлението на околната среда и при микроструктурните промени в

конструктивните материали, които определят необратимата, нееластична част от деформа-
циите им. Образувалата се по този начин топлина се разсейва в околното пространство. Това
явление се нарича дисипация на енергията. Тъй като то представлява сумарен ефект от
множество фактори, повечето от които не се подават на точна оценка, дисипацията на
енергия се отразява в изчислителните модели чрез включване на условни дисипативни
сили, с такива стойности, при които теоретичните резултати максимално се доближават до
експерименталните. Известни са различни предложения за аналитично представяне на
дисипативните сили. Много често се приема хипотезата на Фойхт, съгласно която те са
пропорционални и обратно насочени на скоростите, с които се движат масите. При
системите, извършващи свободни трептения, дисипацията на енергия предизвиква тяхното
демпфиране, т.е. затихване. Поради това, условните съпротивителни сили, които по-горе
бяха наречени дисипативни, се наричат също и демпфиращи.
Трептенията в реални условия винаги са съпроводени с дисипация на енергията, но
степента в която се проявява тя може да бъде твърде различна. Това дава основание, в
зависимост от особеностите на конкретната задача, динамичните изследвания да се
извършват в един от следните два варианта – със отчитане или без отчитане на съпроти-
вителните сили.

7.2. Динамични изчислителни модели

7.2.1. Общи сведения за динамичните модели

Динамичният изчислителен модел на дадена конструкция е схема, която трябва

достоверно да отразява нейните инерционни, коравинни и демпфиращи свойства. Една от
най-важните характеристики на динамичния модел са неговите степени на свобода.
Техният брой е равен на броя на независимите параметри, чрез които се определят премест-
ванията на масите.
Ако моделът съдържа деформируеми елементи с разпределена маса, необходимо е
да се определят преместванията на безкрайно множество материални точки от тези
елементи. Такива динамични модели представляват системи с безкрайно много степени на
свобода. Ако пък моделът се състои от безтегловна носеща конструкция, върху която са
разположени краен брой съсредоточени маси и недеформируеми тела с определена маса,
моделът представлява система с краен брой степени на свобода.
От математическа гледна точка двата типа системи се различават по вида на
уравнения, описващи движението на масите. При системите с краен брой степени на свобода
тези уравнения съдържат функциите на преместванията на масите и техните производни
само по отношение на времето, докато при системите с безкрайно много степени на свобода
в споменатите уравнения се появяват и производни на преместванията спрямо геометрич-
ните координати.

7.2.2. Системи с краен брой степени на свобода

След като са уточнени броят и разположението на масите в динамичния модел,

броят на техните степени на свобода се определя от възможностите им за движение. Ще
поясним това с няколко примера, показани на фиг.7.1, при допълнителното приемане, че

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 7-3

преместванията на масите са малки, и че надлъжните деформации на прътите могат да

се пренебрегнат.
При схемите от фиг.7.1а,б,в възможностите за движение на масите са очевидни и не
се нуждаят от пояснения. Случаят, показан на фиг.7.1г е по-особен и е интересен с това, че
масата не е съсредоточена в една точка, а е разпределена в обема на едно недеформируемо
тяло. При движението му в него възникват инерционни сили, които са неравномерно разпре-
делени в обема, тъй като различните точки от него се движат с различни ускорения. Тези
сили се редуцират към една обща инерционна сила S1 = − m1vɺɺ1 , пропорционална на общата
маса m1 и линейното ускорение на центъра на тежестта vɺɺ1 , и към един въртящ момент
S2 = − I mvɺɺ2 , пропорционален на масовия инерционен момент I m и на ъгловото ускоре-
ние vɺɺ2 .
Схемата от фиг.7.1д илюстрира факта, че в определени случаи някои от възможните
премествания на масите не са независими променливи, а са функции на останалите
премествания. Вижда се, че ако масите m1 и m2 бъдат обездвижени чрез добавяне на две
кинематични връзки (фиг.7.1е), масата m3 става неподвижна. Това показва, че премест-
ванията на m3 → Z3 и Z 4 зависят от преместванията на m1 и m2 → Z1 и Z 2 , които на
фиг.7.1е са означени с v1 и v 2 . Следователно, макар че възможните премествания на масите
са 4, степените на свобода на модела са 2.

v1
а) v1 б) в) г) v1
v2
v2 v3
m1 m3
m1
m2 v2 m1
Im
v1
m1

n=1 n=2 n=3 n=2

Z3
д) е)
Z1 m3 m3
Z4
m1 m2 m1 m2
v1 v2
Z2
фиг.7.1

n=2

От това, което е показано на фиг.7.1д,е може да се извлече следното просто правило:

Броят на степените на свобода на динамичния модел е равен на броя на допълни-
телните връзки (линейни и ъглови), които са необходими за пълното обездвижване на
всички маси.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 7-4

7.2.3. Системи с безкрайно много степени на свобода

Както беше отбелязано в т.7.2.1, в тази категория попадат всички модели, в които
има деформируеми елементи с разпределена маса. Динамичното изследване на тези системи
е свързано с решаване на частни диференциални уравнения, което практически е възможно
само при конструкции със сравнително проста схема. Поради това системите с безкрайно
много степени на свобода най-често се привеждат към такива с краен брой степени на
свобода, като се търси максимална еквивалентност между двата типа системи. Съществуват
различни начини за извършване на този преход. Най-простият от тях е илюстриран със
схемите от фиг.7.2. Той се свежда до това, че деформируемият елемент се разделя на
известен брой участъци, техните маси се съсредоточават в центровете на тежестта им
(фиг.7.2а,в) и се приема, че са свързани с безтегловна носеща конструкция, имаща същата
коравина, както изходните деформируеми елементи (фиг.7.2б,г). Степента, в която се
постига еквивалентност между изходната и новата система зависи от броя на съсредото-
чените маси.

а) изходна система с в) г)
разпределена маса,
n=∞

преобразувана система n=∞ n=7

б) със съсредоточени маси, ∞ ∞
n=8

фиг.7.2

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС