Трифазни вериги

Технически университет – София
Електротехнически Факултет
Катедра „Обща електротехника’’
Презентация № 7
Трифазни вериги. Основни понятия и определения.

Свързване в схема „звезда“ и „триъгълник“
дисциплина „Електротехника и електроника 1” – BIM16

ОКС „Бакалавър” от Учебен план на специалност
Индустриален мениджмънт,
Професионално направление 5.13. Общо инженерство
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
„Организационна и технологична инфраструктура за учене през
целия живот и развитие на компетенции”
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,
съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз стр. 1 от 33
Инвестира във вашето бъдеще!
Съдържание
• Трифазна верига - дефиниции

• Понятие за трифазна система електрически величини
• Симетрични и несиметрични системи
• Понятие за трифазен източник
• Понятие за трифазен консуматор
• Съединения „звезда“ и „триъгълник“ на консуматор
• 3, 4, 5 проводни трифазни вериги
• Трифазни вериги при съединение „звезда“ на консуматорите
• Линейни и фазни величини
• Симетричен консуматор
• Несиметричен консуматор
• Роля на нулевия проводник
• Трифазни вериги при съединение „триъгълник “ на консуматорите
• Линейни и фазни величини
• Предимства и особености на съединението
• Мощност при трифазни вериги
• Литература
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
1 Трифазна верига – дефиниции
 Трифазна система от синусоидално изменящи се във времето

величини се нарича съвкупност от три еднородни синусоидални величини,
които имат съответни амплитуди, еднакви честоти и са отместени по фаза
една спрямо друга на съответен ъгъл.
 Трифазната система от синусоидално изменящи се величини е
симетрична когато амплитудите и фазовите отмествания са еднакви.
Ако някое от тези условия не е изпълнено, системата е несиметрична.
Една симетрична трифазна система от е.д.н. може да се запише по
следния начин:
e A  E Am sin t
 2 
e B  E Bm sin  t  
 3 
 4 
e C  ECm sin  t  
 3 
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Трифазна верига - дефиниции
а б
Фиг. 7.1
На фиг. 7.1 а са показани синусоидите на трифазна симетрична
система от е.д.н. , а на фиг. 7.1 б – комплексните ефективни стойности:
2 2
j j
  E ;E
E  E e 3  E e
;E 3
A A B B C C
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Симетрична трифазна система от е.д.н. се индуктира в намотките на

трифазен променливотоков (синхронен) генератор. На фиг. 7.2 е показан
принципно такъв генератор.
Трите еднакви намотки (за простота
са показани с по една навивка) са
разположени в каналите на неподвижната
част (статора) така, че техните оси
сключват ъгъл   2 3  120 .
Началата на трите намотки се означават
с буквите A, B, C, а краищата им – с X, Y, Z.
При въртенето на ротора на генератора
(подвижната част) с постоянна ъглова
скорост Ω, неговото магнитно поле
пресича неподвижните намотки на
статора и индуктира е.д.н. eA , eB , eC ,
които образуват трифазна симетрична
система.
Фиг. 7.2
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Прието е намотките на генератора да се наричат “фазови намотки”

или “фази”. За условна положителна посока на индуктираните е.д.н. eA , eB , eC
се приема посоката от края към началото на съответната намотка (фаза), а на
фазовите напрежения uA , uB , uC - от началото към края на намотките.
Графичните означения на трите намотки на трифазен генератор, използвани в
еквивалентните електрически схеми, са показани на фиг. 7.3 а, а на фиг. 7.3 б –
означенията за идеален източник на е.д.н. При необходимост могат да се
въведат и пълните вътрешни съпротивления на отделните намотки.
A A
UA eA
UA eA
X UB X
eC Z Y UB
Z Y
eC
C UC eB B C eB B
UC
а б
Фиг. 7.3
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Ако към всяка от намотките на генератора чрез съединителни

проводници се включи съответен консуматор, през така получените
затворени електрически вериги ще протичат токовете
i A  I Am sin t  A 
 2   2 
i B  I Bm sin t   B  i C  I Cm sin  t   C 
 3   3 
които образуват трифазна система токове. Амплитудите и фазовите
отмествания на тези токове спрямо съответните е.д.н. зависят от
съпротивленията на консуматорите. Когато IAm = I Bm = ICm = Im и ΨA = ΨB =
ΨC = Ψ, системата се нарича симетрична.
Характерна особеност на симетричните трифазни системи е, че
сумата от моментните стойности на отделните величини е равна на нула.
 E
Така например за е.д.н. от фиг. 7.1 лесно се доказва, че E  E
 0
и e A e B eC  0 .
A B C
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
 Съвкупността от трифазен източник на електрическа енергия, предавателните

линии и консуматорите образува трифазна електрическа верига.
A a
ZAЛ
. . .
UA ЕA UA Za
x
. X
ЕC .
Z Y z y
UB
. Zc Zb
. . ZВЛ IB . . b
C UC . ЕB B
c UC UB
IC
ZСЛ
Фиг. 7.4
Трифазните електрически вериги могат да бъдат несвързани – при които
веригите на отделните фази на генератора са независими една от друга (фиг.
7.4), и свързани – при които фазите на генератора (и консуматорите) са
свързани една с друга. Недостатък на несвързаните трифазни вериги е
големия брой проводници на предавателната линия (3.2=6 проводника),
докато при свързаните трифазни вериги този брой намалява от 6 на 4 или 3
проводника. ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Свързването на фазите може да стане по два начина:
A A
 свързване “звезда” Υ (фиг. 7.5) –

краищата на фазите се свързват в
eA UAB UCA обща точка О, наречена звездна,
неутрална или нулева точка. В
O=X=Y=Z O
eC случай на свързване “звезда”
проводниците от 6 (при несвързана
B верига) намаляват на 4 – нарича
eB се четирипроводна трифазна
C B UBC C верига;
Фиг. 7.5
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
свързване “триъгълник” Δ (фиг.

Z A A 7.6) – към края на първата фаза се
eC
свързва началото на втората, към
C
края на втората – началото на
eA UAB = UA UCA = UC третата, към края на третата –
Y началото на първата. При
B B свързване “триъгълник” броя на
eB проводниците намалява на 3 –
X UBC = UB C трипроводна трифазна верига.
Фиг. 7.6
В практиката фазите на генератора се свързват в “звезда” , а тези

на консуматора могат да бъдат свързани както в “звезда” , така и в
“триъгълник” .
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
генератор главна защита
L1 L1
На фиг. 7.7 е показана
L2 L2
четирипроводна трифазна
L3 L3 електрическа верига, при
N
която нулевия и защитния
PEN
проводници са обединени (с
маркировка PEN).
заземител
PE
L1 L2 L3 N
консуматор
Фиг. 7.7
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
генератор главна защита
На фиг. 7.8 е показана

L1
петпроводна трифазна
L2 електрическа верига, при
която има специално
L3 изведен защитен проводник
N с маркировка PE, отделно от
PE нулевия проводник с
маркировка N.
заземител
L1 L2 L3 N PE
консуматор
Фиг. 7.8
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
2 Трифазни вериги при съединение “звезда” на консуматорите
Свързване в “звезда” - Υ се получава, когато краищата на фазите на

генератора се обединят в обща точка О, наречена звездна, неутрална или
нулева точка.
Ако и консуматорите са свързани по същия начин, проводникът,
който съединява двете неутрални точки О и О' се нарича нулев или
неутрален проводник.
Останалите проводници на предавателната линия, които съединяват
началата на фазите на генератора (A, B и C) с началата на консуматорите
(а, в и с) се наричат линейни проводници.
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Трифазни вериги при съединение “звезда” на консуматорите
.
IА(Л) ZAЛ
A a
. . .
. . EA . . . . Uа
UA IA(Ф) UAB UCA Uса Uab IO
. O O’
EC
. . .
EB Uc
IB(Ф) . b
. B ZВЛ c
C
. Ub
IC(Ф) UB . .
UBC Ubc .
. IВ(Л)
IC(Л) ZСЛ
Фиг. 7.9
На фиг. 7.9 е показана еквивалентна схема на трифазна

електрическа верига, свързана в “звезда”.
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Както се вижда от фиг. 7.9, при свързване в „звезда“ могат да се определят

два вида напрежения:
Напрежение между началото и края на всяка фаза, наречено фазно напрежение
(uA , uB и uC – за генераторите и ua , ub и uc – за консуматорите);
 Напрежение между началата на две фази, наречено междуфазно или линейно
напрежение (uAB , uBC и uCA – за генераторите и uab , ubc и uca – за консуматорите).
При това редът на индексите показва посоката на съответното напрежение (напр.
uAB е с посока от т. А към т. В, а uBА е в обратна посока и следователно uAB = - uBА ).
Ако се запише II-ри закон на Кирхоф за мисления контур, образуван от първата и
втората фаза и съответното линейно напрежение, ще се получи:
U AB  U B  U A  0 или U AB  U A  U B .
Аналогично за останалите линейни напрежения може да се определи:
U BC  U B  U C и U CA  U C  U A .
Тъй като обикновено вътрешните напрежителни падове на фазите на генератор са
много малки, можем да считаме, че напреженията на изводите на генератора са
числено равни на съответните е.д.н., т.е. UA=EA , UB=EB , UC=EC .
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
На фиг. 7.10 е показано разположението на

векторите на фазните напрежения и получаването на
съответните линейни напрежения, напр.U AB  U A   U B .
При симетрична система, когато UA=UB=UC=UФ и UA
UAВ=UBС=UCА=UЛ , от триъгълника ОMN се определя UAB
UЛ
MN
 2  sin 60  3 , т.е. U Л  3.UФ . -UB UAB
OM UФ 2 UCA 
0
При трифазната електрическа мрежа за ниско  
напрежение в нашата страна UЛ /UФ=380/220 V.
UC М N UB
UBC
Трябва да се отбележи, че системата фазни и
линейни напрежения на трифазните генератори винаги Фиг. 7.10
е симетрична, което се осигурява от тяхното
конструктивно изпълнение.
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
При трифазните електрически вериги се различават също фазни и линейни

токове.
Фазни са токовете, които протичат през съответните фази (на генератора и на
консуматорите);
Линейни са токовете, протичащи по проводниците на предавателната линия.
От фиг. 7.9 е ясно, че при свързване в „звезда“ фазните и линейните токове са
равни: IФ=IЛ .
Съгласно I-ви закон на Кирхоф за т. О (или т. О`) токът в неутралния проводник е:
I0=IA+IB+IC
Големините на линейните токове зависят от съпротивленията на консуматорите,
Ua Ub Uc
т.е. IA  , IB  , IC  .
Za Zb Zc
Когато големините и характерът на съпротивленията на консуматорите са
еднакви, линейните токове също образуват симетрична система. Тогава
I0=IA+IB+IC=0 и неутралният проводник е излишен, т.е. предавателната линия
може да бъде изпълнена само с три проводника.(На практика подобен симетричен
режим се получава много рядко, тъй като консуматорите в трите фази в общия случай не са
еднакви. Поради този факт трифазните електрически мрежи, свързани в „звезда“, се изпълняват
с четирипроводна предавателна линия.)
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Ролята на нулевия проводник е да изравнява несиметрията на

фазните напрежения на консуматора при несиметричен товар.
Uа
Ia Така например, ако се пренебрегнат напрежителните
Ib падове в линейните проводници, напреженията в
Ic краищата на консуматора ще бъдат равни на
Uca I0
Ic напреженията на изводите на трифазния генератор
Uab (Ua=UA , Ub=UB , Uc=UC) независимо от
0L
Ib натоварването в отделните фази. Неутралните точки
Uc Ubc Ub на източник и консуматорите ще имат еднакви
потенциали.
Фиг. 7.11
На фиг. 7.11 е показана симетричната векторна диаграма на

напреженията на консуматорите и съответните несиметрични фазни токове.
Токът през нулевия проводник е равен на геометричната сума на фазните
токове:    
I0  I a  Ib  Ic
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Ua
Когато липсва нулевият проводник, симетрични
остават само линейните напрежения Uab , Ubc и
Uca , т.е. запазва се симетричен триъгълника на
Uca
0`
Uab линейните напрежения.
U0`0 Фазните напрежения
0
U a  Z a .I a , U b  Z b .I b и U c  Z c .I c
Uc Ub
вследствие на нееднаквия товар стават
Ubc
несиметрични и между звездните точки на
Фиг. 7.12 консуматорите и на източника се получава
потенциална разлика.
На фиг. 7.12 е показана векторната диаграма на при несиметричен

режим на трипроводна мрежа. С прекъсната линия са изобразени
симетричните напрежения на източника и потенциалната разлика U0`0
между двете звездни точки.
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
От фиг. 7.12 става ясно, че при липса на нулев проводник и при

ясно изразена несиметрия на консуматора, звездната точка О` на
напреженията на консуматора може да се измести на значително
разстояние от т. О, т.е. някои от фазните напрежения на консуматора могат
да станат значително по-големи от номиналните(което може да е аварийна
ситуация за консуматора, включен в тази фаза).
Поради тази причина на нулевия проводник в четирипроводна

трифазна мрежа не се поставя предпазител със стопяема вложка или
изключвател (наличието на нулев проводник изравнява потенциалите на т. О и
т. О`, тъй като ги свързва накъсо).
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
3 Трифазни вериги при съединение “триъгълник” на консуматорите
Схема на трифазна електрическа верига, при която източникът е

свързан в „звезда“, консуматорът – в „триъгълник“ може да се изобрази както е
показано на фиг. 7.13.
.
IА(Л) ZAЛ
A a
.
. Iab
Ica
.
EA . . Zab
UAB UCA Zca
. O
EC
. .
EB Zbc Ibc
ZВЛ c b
C B
. .
UBC IB(Л)
.
IC(Л) ZСЛ
Фиг. 7.13
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Трифазни вериги при съединение “триъгълник” на консуматорите
Свързването в „триъгълник“ – Δ се получава като към края на първата

фаза на консуматора се свързва началото на втората фаза, към края на втората
фаза – началото на третата, а края на третата – към началото на първата фаза.
Както се вижда от фиг. 7.13 при това свързване фазните и линейните напрежения
на консуматора са равни:
U Л  UФ
Токовете в проводниците на предавателната линия между източника и

консуматора IA , IB и IC се наричат линейни токове (положителната им посока
е от генератора към консуматора);
Токовете във фазите на консуматора се наричат фазни токове и се означават

с двоен индекс: Iab , Ibc и Ica (положителните им посоки се избират: от a към b; от
b към c и от c към a).
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Токовете в отделните фази на консуматора се определят по закона на Ом:

  
I  U ab ; I  U bc ; I  U ca
ab bc ca
Z ab Z bc Z ca
Линейните и фазните токове са свързани по между си чрез зависимости съгласно

I-ви закон на Кирхоф за отделните възли a, b и c :
За възел а: I A  I ca  I ab  0 → I A  I ab  I ca
За възел b: I B  I ab  I bc  0 → I B  I bc  I ab
За възел c: I C  I bc  I ca  0 → I C  I ca  I bc
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
На фиг. 7.14 е показана векторната диаграма на токовете и

напреженията при свързване на консуматора в „триъгълник“(в най-общия случай
товарите в отделните фази имат различен характер).
• Изхожда се от триъгълника на фазните
напрежения (те са равни на линейните
UAB напрежения на генератора), които при
IC
подходящо взаимно разположение образуват
Ica
равностранен триъгълник.
-Ibc • Фазните токове са в най-общо положение
-Ica
IA спрямо съответните фазни напрежения.
UCA
Iab • Векторите на линейните токове се построяват
Ibc съгласно получените зависимости:
I A  I ab  I ca → I A  I ab   I ca 
-Iab UBC
IB
I B  I bc  I ab → I B  I bc   I ab 
Фиг. 7.14
I C  I ca  I bc → I C  I ca   I bc 
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
При симетричен товар Zab=Zbc=Zca=Zф =zфe jφ фазните токове са равни

помежду си по големина и са отместени по фаза спрямо фазните напрежения на
един и същи ъгъл φ, а помежду си са отместени на 120°, т.е. фазните токове
образуват симетрична трифазна система.
Ica
Линейните токове се получават чрез геометрично сумиране
на векторите на фазните токове, напр. I A  I ab   I ca .  
М
IЛ
MN  2  sin 60  3
От Δ OMN следва ON 2 .
0 
Iф
Iл/2
Ibc Iab
N
IA
-Ica
Следователно I Л  3.IФ
Фиг. 7.15
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
4 Мощност при трифазни вериги
Моментната мощност при трифазните електрически вериги се получава
като сума от моментните мощности на отделните фази
p  pa  pb  pc  ua .ia  ub .ib  uc .ic
Ако се приеме, че фазните напрежения на консуматора се изменят както е.д.н. на
източника, т.е.
 2   4 
u a  U am sin t ;u b  U bm sin t   c
;u  U cm sin  t   ,
 3   3 
а фазните токове са отместени от съответните напрежения на ъгли φа , φb и φc ,
изразът за p добива вида: p  U sin t.I sin t   
am am  a 
 2   2 
U bm sin  t   bm 
.I sin t    b
 3   3 
 4   4 
U cm sin  t  .I cm sin  t   c 
 3   3 
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Мощност при трифазни вериги
Освен това е известно , че мощността само на една фаза се определя с израза:
pa  U am I am sin t. sin t   a   U am I am cos  a  cos2t   a  

1
2
U a I a cos  a  U a I a cos  a . cos 2t  U a I a sin  a . sin 2t ,
а по аналогия могат да се запишат изразите и за pb и pc
 2   2 
pb  U b I b cos b  U b I b cos b . cos 2 t    U b I b sin b . sin 2 t  
 3   3 
 4   4 
pc  U c I c cos c  U c I c cos c . cos 2 t    U c I c sin c . sin 2 t  
 3   3 
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Общата активна мощност на трифазната верига, която е равна на средната

стойност на моментната мощност, се получава като сума от активните мощности
на консуматорите в трите отделни фази:
P  Pa  Pb  Pc  U a I a cos a  U b I b cos b  U c I c cos c
„Уравновесена“ система – която е симетрична и по напрежение и по ток.
За уравновесена система активната мощност е P  3U ф I ф cos ф („ф“ - фазна величина)
Уравновесените системи се характеризират с това, че тяхната моментна мощност

p остава постоянна във времето и е равна на активната мощност
p  P  3U ф I ф cos ф
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Ако в израза за активната мощност P  U ф I ф cos ф фазните величини се

заменят с линейните:
За „Υ“ - U Л  3.UФ ; I Л  IФ

За „Δ“ - U Л  U Ф ; I Л  3.I Ф
За активната мощност в уравновесени трифазни системи се получава :

Uл
За „Υ“ – P3 I л cos ф  3U л I л cos ф
3
Iл
За „Δ“ - P  3U л cos ф  3U л I л cos ф
3
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Реактивната и пълната мощност при трифазна верига са равни на

сумата от съответните фазни мощности:
Q  Qa  Qb  Qc  U a I a sin a  U b I b sin b  U c I c sin c
S  S a  Sb  S c  U a I a  U b I b  U c I c
 За уравновесена трифазна система:
Q  3U ф I ф sin ф  3U л I л sin ф
S  3U ф I ф  3U л I л
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
Предимства на трифазните вериги
1. Възможност за получаване на два вида напрежения – фазно и линейно от

една и съща електрическа мрежа
2. Възможност за създаване на въртящо се магнитно поле, което лежи в
основата на принципа на действие на електрическите машини за променлив
ток
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042
5 Литература
Основна:
1. Цветков Д. и др., Електротехника и електроника, печат ЕТ ”Здравков”,
София, 1997.
2. Цветков Д. и др., Основи на електротехниката и електрониката, изд.
Техника, София, 1989.
3. Папазов С., С. Фархи, Теоретична електротехника, Техника, София ,
1990.
Допълнителна:
1. Kuphaldt T. R., Lessons In Electric Circuits, Volume II – AC, Sixth Edition,

2006, Open Book Project collection.
ПРОЕКТ BG051PO001--4.3.04-0042

Трифазни вериги

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Трифазни вериги

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Технически университет – София

Трифазни вериги. Основни понятия и определения.

дисциплина „Електротехника и електроника 1” – BIM16

• Трифазна верига - дефиниции

 Трифазна система от синусоидално изменящи се във времето

Симетрична трифазна система от е.д.н. се индуктира в намотките на

Прието е намотките на генератора да се наричат “фазови намотки”

Ако към всяка от намотките на генератора чрез съединителни

 Съвкупността от трифазен източник на електрическа енергия, предавателните

Свързването на фазите може да стане по два начина:

 свързване “звезда” Υ (фиг. 7.5) –

свързване “триъгълник” Δ (фиг.

В практиката фазите на генератора се свързват в “звезда” , а тези

генератор главна защита

генератор главна защита

На фиг. 7.8 е показана

Свързване в “звезда” - Υ се получава, когато краищата на фазите на

На фиг. 7.9 е показана еквивалентна схема на трифазна

Както се вижда от фиг. 7.9, при свързване в „звезда“ могат да се определят

На фиг. 7.10 е показано разположението на

При трифазните електрически вериги се различават също фазни и линейни

Ролята на нулевия проводник е да изравнява несиметрията на

На фиг. 7.11 е показана симетричната векторна диаграма на

На фиг. 7.12 е показана векторната диаграма на при несиметричен

От фиг. 7.12 става ясно, че при липса на нулев проводник и при

Поради тази причина на нулевия проводник в четирипроводна

Схема на трифазна електрическа верига, при която източникът е

Свързването в „триъгълник“ – Δ се получава като към края на първата

Токовете в проводниците на предавателната линия между източника и

Токовете във фазите на консуматора се наричат фазни токове и се означават

Токовете в отделните фази на консуматора се определят по закона на Ом:

Линейните и фазните токове са свързани по между си чрез зависимости съгласно

На фиг. 7.14 е показана векторната диаграма на токовете и

При симетричен товар Zab=Zbc=Zca=Zф =zфe jφ фазните токове са равни

Освен това е известно , че мощността само на една фаза се определя с израза:

pa  U am I am sin t. sin t   a   U am I am cos  a  cos2t   a  

а по аналогия могат да се запишат изразите и за pb и pc

Общата активна мощност на трифазната верига, която е равна на средната

„Уравновесена“ система – която е симетрична и по напрежение и по ток.

За уравновесена система активната мощност е P  3U ф I ф cos ф („ф“ - фазна величина)

Уравновесените системи се характеризират с това, че тяхната моментна мощност

Ако в израза за активната мощност P  U ф I ф cos ф фазните величини се

За „Υ“ - U Л  3.UФ ; I Л  IФ

За активната мощност в уравновесени трифазни системи се получава :

Реактивната и пълната мощност при трифазна верига са равни на

 За уравновесена трифазна система:

1. Възможност за получаване на два вида напрежения – фазно и линейно от

1. Kuphaldt T. R., Lessons In Electric Circuits, Volume II – AC, Sixth Edition,

You might also like