ДЕТЕРМИНАНТИ

1. Определение
На всяка квадратна матрица от n-ти ред се съпоставя по едно число
(или израз), което се нарича детерминанта от n-ти ред и се означава
с A , det A или  n .

Детерминантата се записва със същите елементи на матрицата,

подредени в n реда и n стълба, но заградени отляво и отдясно с
вертикални черти

a11 a12 ... a1n

a21 a22 ... a2 n
 n  A  detA 
... ... ... ...
an1 an 2 ... ann

Като число или израз, тя се пресмята по определено правило,

използвайки всички нейни елементи.
 2. Детерминанти от втори и трети ред
a11 a12
Детерминанти от втори ред: Запис:  2  A  det A 
a21 a22

Пресмятане: 2  a11a22  a12 a21 - развитие на детерминантата

т.е. пресмята се като от произведението на елементите по главния
диагонал се извади произведението на елементите от втория диагонал.
1 2
Пример. а)  2   1.4  2.3  4  6  2
3 4

1 2
б)  2   1.4  3.(2)  4  6  10
3 4

Детерминанти от трети ред:

a11 a12 a13
Запис: 3  A  det A  a21 a22 a23
a31 a32 a33
 Пресмятане:
Правило на Сарус:
В дясно от детерминантата преписваме първите два стълба и
образуваме произведенията от елементите на главния диагонал и
успоредните на него тройки елементи. Тези произведения вземаме със
знак (+).
После образуваме произведенията от елементите на втория диагонал и
успоредните на него тройки, които вземаме със знак (-) .
a11 a12 a13 a11 a12
 3  A  a21 a22 a23 a21 a22
a31 a32 a33 a31 a32
     
в развит вид: 3  a11a22 a33  a12 a23 a31  a13 a21a32  a13 a22 a31  a11a23 a32  a12a21a33
Пример.
1 2 3 1 2
2 1 1 2 1  1.( 1).3 2.1.( 1) 3.2.2 3.( 1).( 1) 1.1.2 2.2.3 
1 2 3 1 2
 3  2  12  3  2  12  10
 Правило на триъгълниците
Образуват се произведенията от тройките елементи по главния диагонал
и от тези, които определят триъгълници с върхове в различни редове и
стълбове и имащи страна, успоредна на главния диагонал.
Тези произведения вземаме със знак (+).
По същия начин, работейки с втория диагонал и съответните триъгълници
образуваме произведенията на три тройки, които вземаме със знак (-).

a11 a12 a13 a11 a12 a13

a21 a22 a23 a21 a22 a23
 a31 a32 a33  a31 a32 a33

Пример.
2 1 1
1 2 3  2.2.3 1.2.1 ( 1).3.( 1) 1.2.( 1) 2.3.2 1.( 1).3  10
1 2 3
 3. Поддетерминанти и адюнгирани количества

а) Поддетерминанти
Ако в една детерминанта A премахнем реда и стълба, в които лежи
елемента aij , а от останалите елементи, без да променяме техния ред,
образуваме нова детерминанта, то тя се нарича поддетерминанта на A ,
съответстваща на елемента aij . Тя се бележи с  ij .

a11 a12
На детерминанта от втори ред 2 
a21 a22

поддетерминантите са самите й елементи:

11  a22 , 12  a21 ,  21  a12 ,  22  a11

Тогава изразът 2  a11a22  a12 a21

може да се запише с поддетерминантите на един ред или стълб
 2  a11 11  a12 12  a11 11  a21  21  a22  22  a21  21  a22  22  a12 12
Поддетерминантите на детерминанта от трети ред са детерминанти от
втори ред. Тогава развитието
3  a11a22 a33  a12 a23 a31  a13 a21a32  a13 a22 a31  a11a23 a32  a12 a21a33

може да се представи например по елементите на първия ред:

3  a11a22 a33  a12 a23a31  a13a21a32  a13a22 a31  a11a23a32  a12 a21a33 

 a11 (a22 a33  a23a32 )  a12 (a23a31  a21a33 )  a13 (a21a32  a22 a31 ) 

 a11 (a22 a33  a23a32 )  a12 (a21a33  a23a31 )  a13 (a21a32  a22 a31 ) 

a22 a23 a21 a23 a21 a22

 a11.  a12 .  a13 . 
a32 a33 a31 a33 a31 a32

 a11.11  a12 .12  a13 .13

По-общо развитието
3  a11a22 a33  a12 a23 a31  a13 a21a32  a13 a22 a31  a11a23 a32  a12a21a33
на една такава детерминанта може да се представи по елементите на
произволен ред или стълб във вида
3 3
3   (1) .aij .ij  (1)i  j .aij .ij
i j

j 1 i 1
Очевидно, ако i  j е четно число, то поддетерминантата се взема
със своя знак, а ако е нечетно - с противоположен знак.
Това равенство може да се използва за пресмятане на детерминанти
от трети ред. 1 2 3
Пример. Да се пресметне детерминантата   2 3 1
1 0 2
Решение. Развиваме детерминантата по елементите на първия ред
и съответните поддетерминанти.
1 2 3
3 1 2 1 2 3
  2 3 1  (1) .1.
11 1 2
(1) .(2). 13
(1) .3. 
0 2 1 2 1 0
1 0 2
= (-3.2 - 0) + (-1 ).(-2).(2.2 - 1.1) + 3.(2.0 - 1 .(-3)) = 9.
 Аналогично можем да представим детерминантата по
елементите на един стълб (например втория):
1 2 3
1 2 2 1 1 3 3 2 1 3
  2 3 1  (1) .(2)  (1) 2 2
.(3).  (1) .0. 
1 2 1 2 2 1
1 0 2
= 2.(4- 1) + (-3).(2-3) + 0 = 9
б) Адюнгирани количества
Ако в развитието
3  a11a22 a33  a12 a23 a31  a13 a21a32  a13 a22 a31  a11a23 a32  a12 a21a33
на детерминанта от трети ред изнесем пред скоби елементите на
първия ред от всички събираеми, в които те участват, то
3  a11 (a22 .a33  a23 .a32 )  a12 (a23 .a31  a21.a33 )  a13 (a21.a32  a22 .a31 ) 
 a11. A11  a12 . A12  a13 . A13
Коефициентите A11 , A12 , A13 се наричат адюнгирани количества на
съответните елементи от първи ред.
Същото представяне може да се извърши и като се използват
елементите на кой да е ред или стълб.
 Адюнгирано количество на елемента наричаме коефициента пред
този елемент в развитието на детерминантата
.
Като се използват адюнгирани количества развитието на детерминантата
може да се запише във вида
3 3
3   aij . Aij   aij . Aij
j 1 i 1

Ако сравним равенствата

3 3 3 3
3   (1) .aij .ij  (1) .aij .ij
i j i j
и 3   aij . Aij   aij . Aij
j 1 i 1 j 1 i 1

получаваме следната връзка между адюнгирани количества и

съответните им поддетерминанти

Aij  (1)i j .ij

 4. Детерминанти от произволен ред
В общия случай детерминанта A от n-ти ред (n=2, 3, 4...)
се записва във вида
a11 a12 ... a1n
a21 a22 ... a2 n
 n  A  det A 
... ... ... ...
an1 an 2 ... ann

Понятията поддетерминанта  ij и адюнгирано количество Aij на

елемента aij от детерминантата A се дефинират по същия начин,
както при детерминанти от втори и трети ред, като равенството

Aij  (1)i j .ij

се запазва.
Аналогично, детерминантата може да се запише и във вида
n n
 n   (1) .aij .ij  (1)i  j .aij .ij
i j

j 1 i 1
 По такъв начин детерминантата се свежда към детерминанти от по-нисък
ред и следователно може да се пресметне.

Пример. Да се пресметне детерминантата

1 1 2 3
0 1 1 2

3 0 2 1
1 2 1 2

Решение. Развиваме детерминантата по елементите на първия ред

и съответните поддетерминанти

1 1 2 0 1 2 0 1 2 0 1 1
  1. 0 2 1 (1). 3 2 1 2. 3 0 1 3. 3 0 2  57
2 1 2 1 1 2 1 2 2 1 2 1

Тук детерминантите от трети ред са пресметнати по едно от правилата,

разгледани по-рано.
 5. Свойства на детерминантите от произволен ред
• Ако разменим редовете със съответните стълбове, то детерминантата
не се изменя.
• При разместване местата на два реда (стълба) детерминантата си
променя знака.
• Ако всички елементи на един ред (стълб) са равни на нула, то и
детерминантата е равна на нула.
• Детерминанта с два еднакви или пропорционални реда (стълба) е
равна на нула.
• Ако всички елементи на един ред (стълб) са умножени с дадено число,
то и детерминантата се умножава с това число.
• Ако елементите на един ред (стълб) имат общ множител, той може да
се изнесе пред детерминантата.
• Ако към елементите на един ред (стълб) прибавим друг ред (стълб),
умножен с дадено число, то детерминантата не се променя.
• Ако елементите на един ред (стълб) са суми от по две събираеми,
детерминантата може да бъде представена като сума от две
детерминанти, в съответния ред (стълб) на всяка от които стои едно от
събираемите, а останалите им редове се запазват.
Например за детерминанта от трети ред:

 a12  a12
a11  a11  
a13  a13 a11 a12 a13 
a11 
a12 
a13
a21 a22 a23  a21 a22 a23  a21 a22 a23
a31 a32 a33 a31 a32 a33 a31 a32 a33

• Ако А и В са квадратни матрици от един и същи ред, то AB  A . B

• Ако А е матрица и  е число, то . A   n . A

Детерминантите от произволен ред могат да се пресмятат като се

използват тези свойства и формулата
n n n n
 n   aij . Aij   aij . Aij или  n   (1) .aij .ij  (1)i  j .aij .ij
i j

j 1 i 1 j 1 i 1
Пример. Да се пресметнат детерминантите

2012 2013 1 2 3 4 2 2 2 1 1 1 1
а) б) в) г)
12 13 2 4 6 2 4 2 2 1 2 3 2
1 0 2 2 2 4 2 1 4 9 4
Решение. 2 2 2 4 1 8 27 8
.(1) 
а) 2012 2013 2012 1
  2012  12  2000
12 13 12 1

б) 1 2 3 .(2) 1 2 3
2 4 6   0 0 0 0
1 0 2 1 0 2

в) Първи начин:
4 2 2 2 .(1) 4 2 2 2 10 2 2 2
2 4 2 2  2 2 0 0 0 2 0 0
   10.2.2.2  80
2 2 4 2 2 0 2 0 0 0 2 0
2 2 2 4 2 0 0 2 0 0 0 2
 

Втори начин: 4 2 2 2 10 2 2 2 .(1) 10 2 2 2

10 4 2 2  0 2 0 0
2 4 2 2
  0 0 2 0
 80
2 2 4 2 10 2 4 2
2 2 2 4 10 2 2 4  0 0 0 2

г) 1 1 1 1 /.( 1) 1 1 1 1
1 2  Развиваме получената
3 2 0 3 2 1
 детерминанта по първия
1 4 9 4  0 3 8 3
1 8 27 8  стълб
0 9 26 7

3 1 .(1) .(3)  3 2 1
2
1. 1 . 3 8 3
11   0 10 4 

9 26 7 0 20 4

10 4 1 1
 (3).  (3).10.4.  120.(1  2)  120
20 4 2 1
 Пример. Да се пресметнат детерминантите
1 1 2 3
1 1 2
2 1 0 4
а) 2 1 3 б)
0 1 2 3
3 2 1
1 3 1 2
Решение. .2

.1 
1 1 2 1 0 0
3 7
а) 2 1 3  2 3 7  1.  14
1 7
3 2 1 3 1 7

1 1 3 .(2) .(1) 1 1
2 2 3 1 4 2 .(1) .(4)
2 1 0 4  0 1 4 2  1. 1 2 3 
б)   
0 1 2 3 0 1 2 3 4 3 1
1 3 1 2 0 4 3 1
1 4 2
6 5
 0 6 5   6.7  13.5  23
13 7
0 13 7