Упражнение № 2

по „Основи на електротехниката“
Основни електрически понятия
Материята се състои от атоми и има редица модели, използвани за обяснение на
физически ефекти, един от които е моделът на Бор. Това описва атома като състоящ
се от централно ядро, съдържащо частици, наречени протони и неутрони. Около
ядрото има електрони в различни орбити. Този модел е илюстриран на фиг. 1.4.
Присъствието на неутрони в ядрото е пренебрегнато, тъй като тези частици не
играят роля в електрическите явления, които разглеждаме. Трябва да се отбележи,
че този атомен модел е много опростен. Също така фиг. 1.4 не е начертана в мащаб,
тъй като протонът е приблизително 2000 пъти по-масивен от електрона. Поради тази
относително голяма маса протонът не играе активна роля в потока на електрическия
ток. Поведението на електроните е по-важно.
Протоните и електроните обаче имат нещо общо; и двата типа частици
притежават свойство, известно като електричен заряд. Единицата за заряд се
нарича кулон (С). Тъй като зарядът се разглежда като количество електричество,
той получава символа Q. Електронът и протонът имат еднакъв по големина заряд.
Електронът има отрицателен заряд, докато протонът има положителен заряд. Всеки
атом в неговото „нормално“ състояние е електрически неутрален (общият му заряд е
нула), тъй като атомът притежава толкова орбитиращи електрони, колкото протони
има в ядрото му. Ако един или повече от електроните по някакъв начин напуснат
атома, тогава този баланс на заряда се нарушава. В този случай атомът придобива
общ положителен заряд и се нарича положителен йон. От друга страна, ако атомът
привлече „допълнителни“ електрони, тогава той получава сумарен отрицателен
заряд и се превръща в отрицателен йон.
 Може би си задавате въпроса защо електроните остават в орбита около ядрото.
Тъй като и електроните, и протоните имат маса, между тях има гравитационна сила
на привличане. Масите обаче са толкова малки, че гравитационната сила е
незначителна. И така, каква сила на привличане действа тук? Както знаете,
електроните и протоните са противоположно заредени частици, а противоположно
заредените тела изпитват сила на привличане. Балансът между силата на
електростатично привличане и кинетичната енергия на електрона поддържа
орбитата. А тогава защо ядрата на атомите не се разпадат, след като протоните в тях
са положително заредени частици?! Отговорът на този въпрос излиза извън рамките
на настоящия курс. Ще кажем само, че в ядрото действа сила, далеч по-голяма от
електростатичното отблъскване между протоните. Тя е известна като силно ядрено
взаимодействие.
Всички материали могат да бъдат класифицирани в една от трите основни
групи – проводници, изолатори и полупроводници. Това зависи от броя
„свободни“ електрони във веществото. Терминът „свободен“ се отнася до онези
електрони, които са придобили достатъчно енергия, за да напуснат орбитите си
около атомите. Като цяло можем да кажем, че проводниците имат много свободни
електрони, които се движат по случаен начин в материала. Изолаторите имат много
малко свободни електрони (в идеалния случай – никакви), а полупроводниците
попадат някъде между тези две крайности.

Електрически ток
Електрическият ток се определя от скоростта на насочено движение на
електрическите заряди (напр. свободните електрони) в материала. Тъй като зарядът
се измерва в кулони, а времето в секунди, логично е единицата за електрически ток
да бъде кулон / секунда. Всъщност големината на електрическия ток може да бъде
изчислена чрез разделяне на количеството заряд, преминаващ дадена точка, на
съответното време. Единицата за електрически ток се нарича ампер (А), в чест на
френския учен Андре-Мари Ампер.
Връзката между тока, заряда и времето може да бъде изразена като
математическо уравнение, както следва:

Пример 1.
Заряд от 35 mC се пренася между две точки на електрическа верига за време от
20 ms. Изчислете стойността на протичащия ток.
Решение: Q = 35 x 10-3C, t = 20 x 10-3s.
Q 35 x 10−3
I= tA= = 1,75A
20 x 10−3
 Примери 2 и 3 – за самостоятелна работа

Електродвижеща сила (ЕДС)

Случайното движение на електрони в даден материал не представлява
електрически ток. Това е така, защото не води до движение в една конкретна посока.
За да накарате „свободните“ електрони да се движат в дадена посока, трябва да се
приложи електродвижеща сила (ЕДС).
Символът за ЕДС е ε, а мерната единица е волт (V). Типични източници на
ЕДС са елементите (клетките), батериите и генераторите.
Големината на електрическия ток, който ще тече през веригата, е право
пропорционална на стойността на прилаганата към нея ЕДС. Символите на
електрическата схема за клетка и батерия са показани на фиг. 1.5 (а) и (б)
съответно. Знаците плюс и минус обикновено не се изписват, но тук те са включени
за обозначаване на символа, използван за всяка плоча.

Съпротивление (R)
Въпреки че електрическия ток през веригата, е право пропорционален на
приложената ЕДС, другото свойство на веригата (или материала), което определя
получения ток, е електрическото съпротивление, което се измерва в омове (Ω).
Проводниците, които имат много „свободни“ електрони на разположение за
пренасяне на ток, имат ниска стойност на съпротивлениете. От друга страна, тъй
като изолаторите имат много малко „свободни“ носители на заряд, те имат много
високо съпротивление. Чистите полупроводници се държат по-скоро като
изолатори. На практика обаче полупроводниците се използват основно в примесна
форма, където добавените примеси подобряват проводимостта на материала.
Електрическо устройство, което е проектирано да има определена стойност на
съпротивлението, се нарича резистор. Символът на електрическата схема за
резистор е показан на фиг. 1.6.

Потенциална разлика (пад на напрежение)

 Всеки път, когато ток протича през резистор, върху него ще има пад на
напрежение (п.н.). Падът на напрежение се измерва във волти и е буквално
разликата в стойностите на напрежението между две точки във веригата. Въпреки че
и п.н. и ЕДС се измерват във волта, те не са една и съща величина. По същество,
ЕДС (като движеща сила) води до протичането на ток; докато падът на напрежение
е резултат от ток, преминаващ през резистор. По този начин ЕДС е причина, а п.н. е
следствие.

Електрическа верига
Електрическата верига е съвкупност от реални компоненти, източник на
захранване и източници на сигнали, като всички те са свързани така, че
електрическият ток да може да протича през тях и да измине пълен кръг.
Затворена електрическа верига – Една електрическа верига е затворена, ако
кръгът е пълен, ако всички токове могат да стигнат отново там, откъдето са
тръгнали.
Отворена електрическа верига – Една електрическа верига е отворена, ако
кръгът не е пълен, ако има прекъсване по пътя на тока.
Късо съединение – Късо съединение се получава, когато проводник с ниско
съпротивление се свърже (обикновено поради грешка) към даден компонент.
Резисторът, показан по-долу, е поставен там целенасочено, а извитият проводник,
който го заобикаля, е късото съединение. Проводникът дава накъсо резистора, като
предоставя път с по-ниско съпротивление на тока (за разлика от предвидения при
проектирането на схемата).

+
Е
-

Затваряне и прекъсване – Една електрическа верига се затваря, като се

осигури път за протичане на тока, например чрез затваряне на
прекъсвач. Прекъсването на една електрическа верига е точно обратното.
Отварянето на един прекъсвач прекъсва електрическата верига.

+ +
Е Е
- -
 Електрическа схема
Електрическа схема наричаме чертеж, който изобразява електрическа верига.
Електрическата схема представя електрическата верига чрез символи за елементите
и линии за връзките.
Елементи – Терминът елементи означава "компоненти и източници".
Символи – Елементите в електрическите схеми се представят чрез символи.
Линии – Връзките между елементите се представят чрез непрекъснати линии,
които разглеждаме като "проводници". В електрическите схеми тези линии
представляват идеални проводници с нулево съпротивление. Всички компоненти
или изводи на източниците, които са свързани с такава линия, имат едно и също
напрежение.
Точки – Свързването на линиите може да бъде показано с точки. Точките
показват еднозначно, че линиите са свързани. Ако свързването е очевидно, не е
необходимо да се използва точка.

а б
) ) а б
) )
тук са подходящи и двете при пресичане когато няма точка, няма свързване

Възел – Мястото на свързване на 2,3,4 или повече елемента се нарича възел.

Електрическата схема по-долу показва един възел (черната точка), получен от
свързването между 7 елемента.

Тъй като линиите в електрическата схема представляват идеални проводници с

нулево съпротивление, няма правило, според което линиите от няколко елемента
задължително да трябва да се срещнат в една точка. Можем да представим същия
възел като разпределен възел, подобно на схемата по-долу. Тези два начина на
представяне на възела са идентични.
 Един разпределен възел може да бъде с много отсечки и точки. Това не бива
да заблуждава, защото това все пак е един възел. Свързването на елементите в
електрическата схема с идеални проводници означава, че напрежението навсякъде в
разпрделения възел е еднакво.
Клон – Клоновете са връзките между възлите. Клонът съдържа елемент
(резистор, кондензатор, източник и т.н.). Броят на клоновете в една електрическа
верига е равен на броя на елементите.

+
Е
-

Контур – Контур представлява всеки затворен кръг, който преминава през

елементи на електрическата верига. За да начертаем контур, избираме произволен
възел като начална точка и чертаем път през елементи и възли, докато се върнем
обратно до възела, от който сме започнали. Има само едно правило: един контур
може да мине през даден възел само веднъж. Няма проблем, ако контурите се
застъпват или съдържат други контури. Някои от контурите в нашата електрическа
верига са показани тук. (Можеш също така да намериш и други контури. Тук има
шест контура, ако правилно сме ги преброили.)

+
Е
-

Прост затворен контур – Прост затворен контур е контур, в който няма

други подконтури. Можем да си представим, че има по един такъв за всяко
"отворено прозорче" във веригата.
Референтен възел – При анализа на електрическата верига обикновено
избираме един от възлите като референтен възел. Напреженията в другите възли се
измерват по отношение на референтния възел. Всеки възел може да бъде
референтен, но двата най-често избирани референтни възела, които опростяват
анализа, са:
отрицателният извод на източника на напрежение или на ток, който захранва
веригата, или
възелът, свързан с най-голям брой разклонения.
Земя или нула – Референтният възел често се нарича и земя или нула.
Понятието земя/нула има три важни значения.

Метален заземяващ прът, забит в земята в съседство със сградата. Проводникът, свързан
с пръта се извива надясно, за да осигури безопасно заземяване на електрическата инсталация в
сградата. Понякога заземителния проводник се свързва с водопроводна тръба, която е заровена в
земята.
Земята/нулата е
 референтната точка, спрямо която се измерва напрежението.
 обратният път за електрическия ток към неговия източник.
 директна физическа връзка към земята, което е важно за безопасността. 
Възелът "земя/нула" носи името си от третото значение. Но и другите две са
също толкова важни.
Срещат се различни символи за земя/нула:

Закон на Ом
Той гласи, че п.н. между двата края на резистор е право пропорционален на
стойността на тока, минаващ през него, при условие че всички останали фактори
(например температура) остават постоянни. Записвайки това в математическа форма
имаме:
U~I
 Този израз обаче има ограничено приложение, тъй като се нуждаем от
уравнение. Това може да се постигне само чрез въвеждане на константа на
пропорционалност, в този случай стойността на съпротивлението на резистора.
Следователно U = R.I
Или I = U/R, и също така R = U/I

Пример 1:
Ток от 5,5 mA протича през 33 kΩ резистор. Изчислете п.н. върху него.
Решение: I = 5,5x10-3A, R = 33x103Ω
U = IxR
U = 5,5 x 33 = 181,5V

Пример 2 – за самостоятелна работа

Вътрешно съпротивление (r)

Досега приемахме, че ЕДС – ε (напрежението на източника) е налично на
неговите клеми при подаване на ток към верига. Ако това беше така, щяхме да
имаме идеален източник на ЕДС. За съжаление това не е така на практика. Това се
дължи на вътрешното съпротивление на източника, което се бележи с r. Като
пример ще разгледаме типична 12 V акумулаторна батерия. Тя се състои от
множество противоположно заредени плочи, свързани помежду си към клемите,
потопени в електролит. Самите пластини, вътрешните връзки и електролитът се
свързват така, че да създават колкото е възможно по-малко съпротивление, което се
нарича вътрешно съпротивление на батерията.
Електролитът е химически разтвор, в който са потопени плочите. В случай на
автомобилен акумулатор това е смес киселина / вода.
Фигура 1.9 показва такава батерия с клемите си в отворена верига (няма
свързана външна верига). Тъй като веригата е отворена, не протича електрически
ток. По този начин няма да има пад на напрежение във вътрешното съпротивление
на батерията. Тъй като падът на напрежение буквално означава разлика в
потенциала между двата края на r, тогава изводът A ще бъде с потенциал 12 V, а
изводът B – с потенциал 0 V. Следователно, при тези условия, пълното ЕДС от 12 V
се подава на клемите на батерията.
 На фиг. 1.10 във външната верига между изводите А,В е свързан резистор със
съпротивление 2 Ω. Тъй като сега имаме затворена верига, ще протече ток I, както е
показано на фигурата.

Стойността на този ток по аналогия от фиг. 1.7 и 1.8 ще се определи от ЕДС (ε)
и сумата от двата резистора r и R.
Общото съпротивление в затворената верига е:
r + R = 2Ω + 0,1Ω = 2,1Ω
следователно I e
ЕДС 12V 12V
I = общото съпротивление = r + R = 2,1Ω = 5,714Ω

и п.н. върху r и R са:

Ur = I . r = 5,714 . 0,1 = 0,5714V
UR = UAB = I . R = 5,714 . 2 = 11,428V.
Ако се приеме, че проводниците свързващи резисторите имат пренебрежимо
малко съпротивление, то п.н върху тях е пренебрежимо малък и:
 ε = Ur + UR = 0,5714 + 11,428 = 11,9994V
Забележка: 0,5714 + 11,428 = 11,9994 V, но този резултат трябва да бъде 12 V.
Много малката разлика се дължи просто на закръгляване на резултатите, получени
от калкулатора.
Закон на Ом за цялата верига:
Силата на тока в цялата верига е право пропорционална на ЕДС и обратно
пропорционална на общото съпротивление на веригата, където общото
съпротивление е сумата на външните и вътрешните съпротивления.
Следователно, напрежението върху изводите на батерия с вътрешно
съпротивление r, когато през затворената верига протича ток I, се задава от израза:
UAB = ε – I . R

Пример 1:
Батерия с ЕДС 6 V има вътрешно съпротивление от 0,15 Ω. Изчислете п.н.
върху r и напрежението върху неините изводи UAB при консумация на ток - (a) 0,5 A,
(b) 2 A и (c) 10 A.
Решение: E = 6V, r = 0,15Ω, I = 0,5A
a) Ur = I.r = 0,5A . 0,15Ω = 0,075V
UAB = 6V – 0,075V = 5,925V
b) Ur = I.r = 2A . 0,15Ω = 0,3V
UAB = 6V – 0,3V = 5,7V
c) Ur = I.r = 10A . 0,15Ω = 1,5V
UAB = 6V – 1,5V = 4,5V
Забележка: Този пример показва, че напрежението на изводите на източник на
ЕДС намалява с увеличаване на натоварването върху него (токът, консумиран от
него).

Пример 2 – за самостоятелна работа