решени задачи по електротехника

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ТСМВ 104 - УВОД В ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА
РЕШЕНИ ПРИМЕРНИ ЗАДАЧИ ПО ЕЛЕКТРОТЕХНИКА
1. Определяне на параметрите на хармонични и импулсни

електрически сигнали.
1.1. Описание на хармоничните сигнали посредством функции в

реалната област (x,t).
Хармоничните електрически сигнали обикновено се описват с реални
функции на времето, т.н. моментни стойности, а именно:
 електрическо напрежение u(t)=umsin(ωt+Ψu )V (с плътна линия на фиг.1.1),
 електрически ток i(t)=imsin(ωt+Ψi ) A, (с прекъсната линия на фиг.1.1),
 електрическa мощност p(t)=u(t).i(t)=
VA
Амплитудни параметри:
 амплитудна стойност um V, съответно im A,
 размах (върхова стойност) upp=2um V, ipp=2im A,
 ефективна стойност U=um/ V, I=im/ A,
 средна стойност uav=2um/π V, iav=2im/π V,
 начална стойност u(0) V, i(0) A.
u(t)
um upp
u(0)
0 t
Фиг.1.1.
Фазови параметри:
 пълна фаза θu =ωt+Ψu, съответно θi =ωt+Ψi rad,
 текуща фаза ωt rad, t0
 начална фаза Ψu=ωt0 =360t0/T °, Ψi=ωt0 =360t0/T °,
i(t)
 ъглова (кръгова) честота ω rad/s,
 честота f = ω /2π Hz,
T
 период Т=1/f = 2π/ω s,
 фазова разлика между напрежението u(t) и тока i(t) φ= θu-θi =Ψu-Ψi °.
Аналогично се описват параметрите на електрическата мощност.
1.2. Описание на хармоничните сигнали посредством функции в

комплексната област (+1, +j).
Хармоничните електрически сигнали във времевата област са функции-
оригинали, които могат да бъдат представени в комплексната област с функции–
образи, т.н. комплексни стойности:
 комплексна ефективна стойност на напрежението V,
 комплексна ефективна стойност на тока A,
 комплексна мощност VA,
1-1
j= е т.н. имагинерна единица, e =2.718281 е основата на натуралния

логаритъм.
Комплексните стойности могат да бъдат представени в две форми:
(а) алгебрична форма и (б) показателна форма .
Правило за преобразуване на оригинал в образ: x(t)= .Xsin(ωt+α) →
.
Правило за преминаване от (а) в (б):
Правило за преминаване от (б) в (а): .
Правило за сумиране (изваждане):
.
Правило за умножение: .
Правило за деление: .
Правило за преобразуване на образ в оригинал: → x(t)= .Xsin(ωt+α).
1.3. Описание на нехармоничните сигнали във вид на функции на

честотата ω и на времето t.
За целта се използва представяне на всеки периодичен нехармоничен
сигнал x(t) с период на повторение Т във форма на ред на Фурие:
(1)
където коефициентите ak и bk се определят предварително посредством т.н.
хармоничен анализ:
(2)
Напрежението u(t) или токът i(t) могат да бъдат записани като сума от N на
брой хармоници (k=1,2,3,…,N) посредством реда на Фурие:
(3)
В тези изрази с (k) са означени номерата на хармониците. Амплитудните

стойности um(k) или im(k), както и началните фази Ψu(k) или Ψi(k) се изчисляват от
следните зависимости:
(4) ,
Общата ефективна стойност на напрежениетоU или на тока I се определя с
(5) V, A.
1.4. Описание на правоъгълни импулсни периодични сигнали в

областта на времето t.
Параметри на идеални правоъгълни импулси (на напрежение - фиг.1.2а):
 максимална стойност на импулса umax V,
 минимална стойност на импулса umin V,
1-2
 размах на импулса upp= umax - umin V,

 период на повторение Тп s,
 честота на повторение fп=1/Tп Hz,
 продължителност на импулса tи s,
 коефициент на запълване kз=tи/Тп,
 преден фронт на импулса а-b,
 заден фронт на импулса c-d.
u(t)
umax u(t)
umax
b c
u0,9
tи
umin a а.d б.
Фиг.1.2.u0,1
0 t
Параметри на реални правоъгълни импулсиumin (на tr01напрежение
tr 09 tf 09 tf 01 - фиг.1.2б): t
 максималнаTстойност на импулса umax V,
п
 минимална стойност на импулса umin V, 0 tr tи tf
 размах на импулса upp= umax - umin V,
 минимално ниво 0,1 на отчитане u0.1= 0,1umax V, Tп
 мaксимално ниво 0,9 на отчитане u0.9= 0,9umax V,
 период на повторение Тп s,
 честота на повторение fп=1/Tп Hz,
 време за нарастване на импулса tr = tr 0,9 -tr 0,1 s,
 време за намаляване на импулса tf = tf 0,1 -tf 0,9 s,
 продължителност на импулса tи = tf 0,9 -tr 0,9 s,
 коефициент на запълване kз=tи/Тп,
 скорост на нарастване на импулса vr=(u0,9-u0,1)/tr V/s,
 скорост на намаляване на импулса vf=(u0,9-u0,1)/tf V/s.
Задача 1.1.
Дадено е хармонично напрежение с ефективна стойност U=220V и честота
f=50 Hz, началната стойност e u(0)=100 V (фиг.1.1). Да се определят параметрите
на напрежението като реална функция на времето и като комплексна стойност.
Решение:
(а) определят се амплитудните параметри (§1.1):
 максимална стойност um= .U=311,13 V,
 върхова стойност upp=2um = 622,26 V,
 средната стойности uav=2um/π=198,07 V;
(б) намират се фазови параметри (§1.1.):
 период T=1/f = 0,02 s = 20 ms,
 ъглова честота ω = 2πf =100π rad/s,
 начална фаза Ψu=arcsin[u(0)/um]=18,75° .
Окончателно, за моментната стойност сe записва:
1-3
u(t)=umsin(ωt+Ψu )= 311,13sin(100πt+18,75° ) V;
(в) за комплексната стойност (§1.2) следва V.
Задача 1.2.
Дадена е графиката на хармонично напрежение ( с плътна линия на фиг.1.3),
от която са отчетени следните параметри: размах upp= 20 V, два последователни
минимума отстоят по абсцисната ос на t1= -4,10 μs и t2= 8,40 μs, a началното
отместване е t0= -1,78 μs. Да се намерят числено моментната стойност на
напрежението и моментната мощност, определена от u(t) и ток i(t)=0,1sinωt A,
означен с прекъсната линия (дребен щрих) на същата фигура.
u(t) p(t)
um
u(0)
t1 t0 0 t2 t
Фиг.1.3.
Решение:
(а) определят се амплитудни параметри (§1.1):
 амплитудна стойност um= upp/2=10 V,
 ефективна стойност U=um/ = 7,071V;i(t)
(б) намират се фазови параметри (§1.1):
 период -um T= t2-t1=12,50 μs,
 честота f= 1/T= 8.104 Hz = 80 kHz,
 ъглова честота ω = 2πf =16.104π rad/s,
 начална фаза Ψu= 360t0/T = 51,26°.
(в) в резултат се получава u(t)=umsin(ωt+Ψu )= 10sin(16.104πt + 51,26°) V;
(г) моментната мощност (§1.1), показана на фиг.1.3 (кривата с едър щрих)
е равна на p(t)=u(t).i(t)=0,5[0,6258-cos(32.104πt + 51,26°)] VA ;
(д) за комплексните ефективни стойности се получават (§1.2):
V, , .
Задача 1.3.
За правоъгълните импулси на фиг.1.4а са отчетени: размах imax= -imin= 1,52
mA, два последователни предни фронта (вж. фиг.1.2а) отстоят по абсцисната ос на
t0=0 и t2= 0,25 μs, а задният фронт между тях - на t1= 0.164 μs. За триъгълните
импулси (фиг.1.4б) данните са: imax= 3,04 mA, imin=0, t0=0, t1=0,164 μs, t2= 0,25 μs.
Да се определят останалите параметри на тези идеални импулсите.
imax i(t) imax i(t)
0 t
1-4
t0 t1 t2
imin
а
а. б.
Фиг.1.4.
Решение:
(а) за импулсите на фиг. 1.4а се определят (§1.4):
 размах ipp= imax - imin= 3,04 mA,
 период на повторение Тп=t2-t0=250ns= 250.10-9 s,
 честота на повторение fп=1/Tп=4.106 Hz = 4 MHz,
 продължителност на импулса tи=t1-t0=164 ns= 164.10-9 s,
 коефициент на запълване kз=tи/Тп =0,656;
(б) за импулсите на фиг. 1.4б се определят (§1.4):
 размах ipp= imax - imin= 3,04 mA,
 период на повторение Tп= t2-t0=250 ns = 250.10-9 s,
 честота на повторение fп=1/Tп = 4.106 Hz = 4 MHz,
 време за нарастване tr = t1=164 ns = 164.10-9 s,
 скорост на нарастване vr=(imax - imin)/tr= 1,854.104 A/s,
 време за намаляване tf =t2-t1= 86 ns = 86.10-9 s,
 скорост на намаляване vf =(imax- imin)/tf = 3,535.104 A/s.
Задача 1.4.
Дадена е графиката на реални правоъгълни напрежителни импулси
(фиг.1.2б), за които са отчетени следните данни: umax= 8 V, umin= 0, tr 0,1= 0,01 μs, tr
0,.9= 0,153 μs, tf 0,9= 0,475 μs, tf 0,1= 0,772 μs, Tп= 1 μs. Да се определят останалите
параметри на импулсите.
Решение:
Определят се следните параметри (§1.4):
 размах на импулса upp= umax - umin = 8 V,
 минимално ниво на отчитане u0,1= 0,1umax = 0,8 V,
 максимално ниво на отчитане u0,9= 0,9umax = 7,2 V,
 честота на повторение fп = 1/Тп= 1 MHz,
 време за нарастване tr = tr 0,9 -tr 0,1= 143 ns,
 време за намаляване tf = tf 0,1 -tf 0,9 = 297 ns,
 продължителност tи = tf 0,.9 -tr 0,.9 = 322 ns,
 коефициент на запълване kз=tи/Тп= 0,322,
 скорост на нарастване vr=(u0,9-u0,1)/tr = 44,76 106 V/s,
 скорост на намаляване vf =(u0,9-u0,1)/tf = 21,55 106 V/s.
Задача 1.5.
Дадено е импулсно напрежение, т.н. меандър, с коефициент на запълване
kз=0,5, честота на повторение fп= 1 kHz, максимална стойност umax= 12 V и
минимална стойност umin= 0. Да се определят останалите параметри на импулсите
и хармониците на напрежението u(t) с индекс до N< 20, както и ефективната
стойност на u(t).
umax u(t)
1-5
umin t

0 t1 t2
Фиг.1.5.
Решение:
(а) определят се следните параметри (§1.4):
 периодът на повторение Tп=1/fп=1 ms = 10-3 s,
 моментите t2=T=1 ms, t1=T/2=0,5 ms, това следва от условието kз=t1/T=0,5;
(б) определят се коефициентите ak и bk с формули (2) (§1.3) в символен вид
като се отчитат паузите във времето между t1 и t2:
за k=1,2,3,…N,
(в) от последната формула, за k=1,2,3,… се изчисляват коефициентите bk,

при това всички bk с четни индекси (2,4,6,...) се получават равни на нула. Остана-
лите коефициенти bk са с нечетни индекси и имат следните числени стойности:
b1= 2umax/π = 7,639, b7= 2umax/7π = 1,091, b13= 2umax/13π =0,588,
b3= 2umax/3π = 2,546, b9= 2umax/9π = 0,849, b15= 2umax/15π =0,509,
b5= 2umax/5π = 1,528, b11= 2umax/11π =0,694, b17= 2umax/17π =0,449,
b19= 2umax/19π =0,402;
(г) параметрите на самите хармоници на напрежението u(t) се определят с
формули (4), които в този случай се опростяват така:
(4а) .
Окончателно, в символен и числен вид описанието по формули (3) добива вида:

(3а) V;
(д) по формула (5) се определя ефективната стойност на u(t):
Задача 1.6.
Дадено е импулсно напрежение, т.н. меандър, с коефициент на запълване
kз=0,25, честота на повторение fп= 1 MHz, максимална стойност umax= 1 V и
минимална стойност umin= 0. Да се определят останалите параметри на импулсите
(§1.4) и хармониците на напрежението u(t) с индекс до N< 6, а също и неговата
ефективна стойност.
umax u(t)
Фиг.1.6.
1-6
u t
0 t1 t2
Решение:
(а) определят се следните параметри (§1.4):
 период на повторение Tп=1/fп=1 μs = 10-6 s,
 моментите t2=T=1 μs, t1=T/4=0,25 μs от условието kз=t1/T=0,25;
(б) определят се коефициентите ak и bk с формули (2) (§1.3) в символен вид
като се отчитат в паузите по време между t1 и t2:
(в) от тези зависимости, за k=1,…,5 се изчисляват коефициентите ak и bk:

a1= umax/π =1/π, b1= umax/π =1/π,
a2= 0, b2= umax/π =1/ π,
a3= -umax/3π = -1/3π, b3= umax/3π =1/3π,
a4= 0, b4= 0,
a5= umax/5π =1/5π, b5= umax/5π =1/5π;
(г) параметрите на самите хармоници на напрежението u(t) се определят с
формули (4), които в този случай придобиват вида:
V,
;
Окончателно, моментаната стойност на напрежението u(t) се записва така:
;
(д) по формула (5) се определя ефективната стойност на u(t):
1-7
2. Определяне на токоветe и напреженията в електрически

вериги посредством основните закони
2.1. Величини и елементи на електрическите вериги в постоянен режим.

Електрическите величини във вериги в постоянен работен режим са:
 електрическо напрежение u, определя се между два възела на веригата,
 електрически ток i, определя се в клон на веригата,
 електродвижещо напрежение е на източник на е.д.н.,
 електродвижещ ток je на източник на е.д.т.,
 електрическа мощност p, определя се за всеки елемент от веригата.
ie ije iR
ue uje uR
e je R
Фиг.2.1.
a
Основните елементи на вериги приб постоянен режим (постоянен
в ток):
 източник на постоянно напрежение е (фиг.2.1а),
 източник на постоянен ток je (фиг.2.1б),
 резистор със съпротивление R или проводимост G=1/R (фиг.2.1в).
2.2. Основни закони за електрическите вериги в постоянен режим.

e i R i
G
а. б.
u je
Фиг.2.2.
u
Основните закони за вериги в постоянен режим са:
 закон на Ом за пасивен клон u=R.i, съответно i=G.u,
 обобщен закон на Ом за последователен активен клон (фиг.2.2a) ui+ei=R.i,
за паралелен активен клон (фиг.2.2б) iu=je u+ G.u,
 първи закон на Кирхоф (за възлите) Σ(ik+ je,k)=0,
 втори закон на Кирхоф (за контурите) Σuk= Σek.
2.3. Величини и елементи на електрическите вериги в хармоничен режим.

Електрическите величини във вериги при хармоничен работен режим са:
 електрическо напрежение u(t)=umsin(ωt+Ψu ), в комплексен вид ,
 електрически ток i(t)=imsin(ωt+Ψi ), респ., ,
 електродвижещо напрежение е(t)=еmsin(ωt+Ψе), респ., ,
 електродвижещ ток je(t)= je msin(ωt+Ψje), респ., ,
3-1
 електрическa мощност p(t)=u(t).i(t), респ.,

.
ie(t) je(t) iR(t) iL(t) iC(t)
e(t) je(t) R L C
ue(t) uje(t) uR(t) uL(t) uC(t)

Фиг.2.3.
Основните елементи на вериги в хармоничен работен режим са следните:

 източник на е.д.н. (фиг.2.3а) с напрежение е(t),
 източник на е.д.т. (фиг.2.3б) с ток je(t),
 резистор (фиг.2.3в) със съпротивление R, респ., проводимост G,
а б в г д
 бобина (фиг.2.3г) с индуктивност L, съпротивление XL=ωL, респ., BL=1/ωL,
 кондензатор (фиг.2.3д) с капацитет C, съпротивление XC=1/ωC, респ.,BC=ωC
2.4. Основни закони за електрическите вериги в хармоничен режим.
Z Y=1/Z
a. б
Фиг.2.4.
Основните закони за вериги в хармоничен режим са:
 закон на Ом за пасивен клон с съпротивление Z=R+jX ,
за пасивен клон с проводимост Y=G-jB ,
 обобщен закон на Ом за последователен активен клон
(фиг.2.4а),
за паралелен активен клон (фиг.2.4б).
Правило 1: индексът I означава, че положителната посока се определя от тока.
Правило 2: индексът U означава, че че положителната посока се определя от
напрежението;
 първи закон на Кирхоф (за възлите) - важи за един възел,
 втори закон на Кирхоф (за контурите) - важи за един контур.
Задача 2.1.
Да се определи напрежението u2 в изхода на напрежителен делител R1-R2
(фиг.2.5). Дадени са: е=5V, R1=8 kΩ, R2=2 kΩ.
i R1
e u1 Σ u2
R2
3-2
Фиг.2.5.
Решение:
(а) записва се зависимост по втория закон на Кирхоф за означения контур:
uR1+ u2 = e;
(б) по закона на Ом uR1=R1.i и u2 =R2.i. и се изразява токът i=e/(R1+R2);
(в) замества се токът обратно в u2 =R2.i и се намира:
R2 R2 2.103
u2  e  u1 5  1V .
R1  R2 R1  R2 8.103  2.103
Така се получава формулата за напрежителния делител

Задача 2.2.
Да се определи токът i1 в изхода на токовия делител R1-R2 (фиг.2.6).
Дадени са: jе=10mA, R1=3 kΩ, R2=2 kΩ.
i
R1 R2
je u Σ
i1
Фиг.2.6. i2
Решение:
(а) записва се зависимост по втория закон на Кирхоф за означения контур:
uR2-uR1=0;
(б) заместват се uR1=R1.i1 и uR2 =R2.i2 и се изразява токът i2 :
i2= i1.R1/R2;
(в) съставя се уравнение по първия закон на Кирхоф:
i-i1-i2=0;
(г) в това уравнение се замества i2 от т. б и се определя търсеният ток:
Така се получава формулата за токовия делител .

Задача 2.3.
Да се определят токовете във веригата на фиг.2.7, да се направи баланс на
мощностите. Дадени са: e1=5 V, e3=2 V, R1=1 kΩ, R2=R3=2 kΩ.
R1 R3
e1 R2 i2 e3
Фиг.2.7.
Решение: Σ Σ
(а) съставят се система от 3 уравнения по законите на Кирхоф:
(i) i1 i- i1 - i2 = 0 за
i3 единия възел,
(ii) R1.i1 + R2.i2 = e1, R3.i3 - R2.i2 = e3 за двата контура;
3-3
(б) решава се системата от уравнения (i) и (ii):
намират се числените стойности
(в) проверява се балансът на мощностите:

 консумирани мощности
,
 генерирани мощности .
Задача 2.4.
Да се определят токовете във веригата на фиг.2.8, да се провери балансът
на мощностите. Дадени са: e=15 V, je=0,25 A, R1=100 Ω, R2=150 Ω.
i1 R1
e R2 je
Фиг.2.8.
Решение:
Σ Σ
(а) съставят се система от 3 уравнения по законите на Кирхоф:
(i) -i1 + i2 - je=0 за единия възел,
i2 uje
(ii) R1.i1+ R2.i2 = e, uje- R2.i2 = 0 за двата контура;
(б) решава се системата от уравнения (i) и (ii):
намират се числените стойности
(в) проверява се балансът на мощностите:

 консумирани мощности ,
 генерирани мощности .
Задача 2.5.
Да се определи напрежението u2(t) в изхода на напрежителен делител Z1-
Z2 (фиг.2.9). Дадени са: е(t)=5. .sinωt V, Z1= Ω, Z2=2.ej45°Ω.
Z1
Σ Z2
Фиг.2.9.
Решение:
(а) записва се e(t) като комплексна ефективна стойност ;
(б) съставя зависимост по втория закон на Кирхоф за означения контур:
(i) ;
(в) по закона на Ом и се заместват в (i) и се изразява
:
3-4
(ii) ;
(г) замества се обратно токът от (ii) в и се получава:
,
Така се получава формулата за напрежителния делител .
Накрая се преминава към запис на реална функция u2(t)=4,469 sin(ωt+18,44°) V.
Задача 2.6.
Да се определи токът i2(t) в изхода на токовия делител Z1-Z2 (фиг.2.10).
Дадени са: jе(t)=10 .sin(ωt-30°) mA, Z1=2.ej45° kΩ, Z2=2 kΩ.
Z1 Σ Z2
Фиг.2.10.
Решение:
(а) записва се je(t) като комплексна ефективна стойност
mA;
(б) съставя зависимост по втория закон на Кирхоф за означения контур:
(i) ;
(в) по закона на Ом и се заместват в (i) и се
изразява :
(ii) ;
(г) съставя се уравнение по първия закон на Кирхоф:
(iii) ;
(г) замества се токът от (ii) в (iii) и се определя търсеният ток:
;
. Така се получава формулата за токовия делител .
Накрая се преминава към запис на реална функция i2(t)=7,6535 sin(ωt-7,50°) mA.
Задача 2.7.
Да се определят токовете във веригата на фиг.2.11 и да се направи баланс
на мощностите. Дадени са: e1(t)=5. sinωt V, e3(t)=2. .sin(ωt-90°) V, Z1=1 kΩ,
Z2=j kΩ, Z3=-j kΩ.
Z1 Z3
3-5
Σ Z2 Σ
Фиг.2.11.
Решение:
(а) записват се e1(t) и e3(t) като комплексни стойности
;
(б) съставят се зависимости по законите на Кирхоф:
(i) ,
(ii) ;
(в) решава се системата от 3 уравнения (i) и (ii):
намират се: или
(г) проверява се балансът на мощностите:

 консумирана:
,
 генерирана мощност:
.
Задача 2.8.
Да се определят токовете във веригата на фиг.2.12, резултатите да се
потвърдят от баланса на мощностите. Дадени са: e(t)=15 .sinωt V, je(t)=0,25
.sin(ωt-90°) A, Z1=100 Ω, Z2=j100 =100.ej90° Ω.
Z1
Z2
Σ Σ
Фиг.2.12.
Решение:
(а) записват се e(t) и je(t) като комплексни стойности
;
(б) съставят се зависимости по законите на Кирхоф:
(i) ,
(ii) ;
(в) решава се системата от 3 уравнения (i) и (ii):
3-6
следва

 консумирана:
,
 генерирана:
Задача 2.9.
Да се определи общият ток i(t) и токовете през елементите във веригата на
фиг.2.13а, резултатите да се потвърдят от баланса на мощностите. Дадени са:
u(t)=umsinωt V, U=5V, , ω=104 rad/s.
Упътване: да се използват основните закони за непосредствено решение в
областта на времето.
i(t) i(t)
iG(t) iL(t) iC(t)
u(t) R G б. B
а. L C
Фиг.2.13.
u(t)
Решение:
(а) определят се отделните проводимости (§ 2.3) G=R-1=0,02 S, BL=(ωL)-
1
=0,05 S, BC=ωC=0,03 S;
(б) определят се общата реактивна проводимост (фиг.2.13б) B=BL-BC=0,02
S и пълната проводимост по големина и по аргумент
;
(в) определя се общият ток по закона на Ом (§ 2.4) по големина -
и по начална фаза .
Окончателно,
 за общия ток се записва ,
 за тока през резистора - ,
 за тока през бобината -
,
 за тока през кондензатора -
;
 генерирана: активна мощност ,
реактивна мощност ,
пълна мощност
3-7
 консумирана: активна мощност ,

реактивна мощност ,
пълна мощност .
Задача 2.10.
Да се определят моментните стойности на тока i(t) и на напреженията uR(t),
uC(t) и uL(t) в схемата на фиг.2.14. Дадени са:
, .
uR(t)
i(t)
u(t) C uC(t)
Фиг.2.14.
Упътване: да се използват основните закони за непосредствено решение в
областта на времето. L
Решение: uL(t)
(а) решение за нулевия хармоник (честота ω=0):
 определят се реактивните съпротивления (§ 2.3) XL(0)=ωL=0, XC(0)=(ωC)-1→ ∞,
 определя се общото реактивно съпротивление X(0)=XL(0) - XC(0)=→-∞ и пълното
съпротивление ,
 oпределя се съставката i(0)(t) на тока i(t) по закона на Ом (§2.4)
,
 oпределя се съставката uR(0)(t) на напрежението uR(t) - ,
 oпределя се съставката uL(0)(t) на напрежението uL(t) - ,
 oпределя се съставката uC(0)(t) на напрежението uC(t) по втория закон на
Кирхоф (§2.4) ;
(б) решение за първия хармоник (честота ω=104):

 определят се реактивните съпротивления (§ 2.3) XL(1)=ωL=90 Ω, XC(1)=(ωC)-
1
=90 Ω,
 определят се общото реактивно съпротивление X(1)=XL(1)-XC(1)=0 и импедансът
по големина и аргумент ,
 oпределя се съставката i(1)(t) на тока i(t) по закона на Ом (§2.4) по големина
и по аргумент ,
 oпределя се съставката uR(1)(t) на напрежението uR(t) по закона на Ом по
големина и аргумент ,
 oпределя се съставката uL(1)(t) на напрежението uL(t) по закона на Ом по
 oпределя се съставката uC(1)(t) на напрежението uC(t) по закона на Ом по
големина и аргумент ;
(в) решение за третия хармоник (честота 3ω=3.104):
3-8
 определят се реактивните съпротивления (§ 2.3) XL(3)=3ωL=270 Ω,

XC(3)=(3ωC)-1=30 Ω,
 определят се общото реактивно съпротивление X(3)=XL(3)-XC(3)=240 Ω и
импедансът по големина и аргумент
,
 oпределя се съставката i(3)(t) на тока i(t) по закона на Ом (§2.4) по големина
и аргумент ,
 oпределя се съставката uR(3)(t) на напрежението uR(t) по закона на Ом по
 oпределя се съставката uL(3)(t) на напрежението uL(t) по закона на Ом по
 oпределя се съставката uC(3)(t) на напрежението uC(t) по закона на Ом по
големина и аргумент
;
(г) общото решение представлява сума от съставките на величините:
,
,
3. Двуполюсни електрически вериги. Резонанс.
Двуполюсник е електрическа верига, която се разглежда спрямо два нейни

извода (полюса). По-долу са разгледани задачи от вериги с източници в
хармоничен работен режим. Задачите за анализ на вериги при постоянен режим и
на пасивни вериги всъщност представляват частни случаи.
3.1. Взаимни преобразувания на елементарни двуполюсници.

1. Пасивни двуполюсници.
Последователна еквивалентна схема Паралелна еквивалентна схема
(фиг.3.1а). (фиг.3.1б).
G -jB
а. б.
jX Фиг.3.1.
Преобразуване на паралелна в Преобразуване на последователна
последователна еквивалентна схема в паралелна еквивалентна схема
3-9
2. Активни двуполюсници.
Последователна еквивалентна схема Паралелна еквивалентна схема
(фиг.3.2а). (фиг.3.2б).
ZE
YJe
а. б.
Фиг.3.2.
Преобразуване на паралелна в Преобразуване на последователна
последователна еквивалентна схема в паралелна еквивалентна схема
Правило 1: източник на е.д.н. се изключва като се замени с късо съединение!

Правило 2: източник на е.д.т. се изключва като се прекъсне (не се означава)!
3.2. Еквивалентни канонични схеми на съединения от активни

двуполюсни вериги без индуктивна връзка.
1. Последователно съединение от последователни двуполюсници.
Последователно съединение от двуполюсници с параметри
(фиг.3.2а) се преобразува в канонична схема с параметри и е.д.н.
.
Z1 Z2 Z
Фиг.3.3.
а. б.
Пример: съединението на фиг.3.3а се преобразува в канонична схема (фиг.3.3б) с
параметри и .
2. Последователно съединение от паралелни двуполюсници.

а. Двуполюсници с параметри (фиг.3.2б) предварително се
преобра-зуват в двуполюсници с последователна еквивалентна схема (фиг.3.2а),
после преобразуването в канонична схема продължава по реда, даден в §3.2, т.1
по-горе.
3. Паралелно съединение от паралелни двуполюсници.
3-10
Паралелно съединение от двуполюсници с параметри

(фиг.3.2б) се преобразува в канонична схема с параметри и е.д.т.
.
Y1 Y2 Y
а. б.
Фиг.3.4.
Пример: съединението на фиг.3.4а се преобразува в канонична схема (фиг.3.4б) с

параметри и .
4. Паралелно съединение от последователни активни двуполюсници.

Двуполюсници с параметри (фиг.3.2а) предварително се преобра-
зуват в двуполюсници с паралелна еквивалентна схема (фиг.3.2б), после
преобразуването в канонична схема продължава по реда, даден в §3.2, т.3 по-горе.
3.3. Еквивалентни канонични схеми на съединения от пасивни

двуполюсни вериги с индуктивна връзка.
1. Последователно съединение.
Последователно съединение с Двуполюсна еквивалентна схема
взаимна индуктивна връзка (фиг.3.5а). без индуктивна връзка (фиг.3.5б).
ZM
Z1 Z2 Z
* *
( )
*
а. б.
Фиг.3.5.
Знакът “плюс” важи, когато индуктивното съединение е съгласувано, т.е.

токът в двете бобини е насочен към едноименните им краища (означени с *).
В противен случай, при разменен край на Z2, означен с (*), индуктивното
съединение е несъгласувано и важи знак “минус”.
2. Паралелно съединение.
Паралелно съединение с Двуполюсна еквивалентна схема
* ZM *
Z
Z1 Z2
3-11 *
( )
а. б.
Фиг.3.6.
Горният знак се отнася за съгласувано съединение, а долният – за

несъгласувано съединение.
3. Триполюсно съединение.
Триполюсно съединение с Триполюсна еквивалентна схема
Z1 Za
a
Zc
a
*
Zb c
Z2 ZM c
b
b
* а. б.
*
( )
Фиг.3.7.
Горният знак се отнася за съгласувано съединение, а долният – за

несъгласувано съединение.
4. Трансформаторно съединение (фиг.3.8а).

1 2
* ZM *
Z1 Z2
1’ 2’
Фиг.3.8a.
Четириполюсна еквивалентна схема Двуполюсна еквивалентна схема
без индуктивна връзка (фиг.3.8б). без индуктивна връзка (фиг.3.8в).
1 2
Z1-ZM Z2-ZM
ZM
1’ 2’ Z1е
Фиг.3.8б. Фиг.3.8в.
Във формулата за еквивалентния импеданс Z1e на втората схема (фиг.3.8в)

участва товарно съпротивление ZT, включено в изхода на трансформаторното
съединение.
3.4. Резонанс на напрежения в двуполюсни вериги.
3-12
Условие за фазов резонанс: φр=0. От формулата за аргумента φ = arctg(X/R)

следват условията (фиг.3.9): Xр=0, XLр=XCр, Uр=URр, ULр=UCр, Qр=0.
R L C
Фиг.3.9.
Резонансни параметри: честота , характеристично

съпротивление , качествен фактор , запасена
енергия .
1 I/Ip
0.707
2Δω1
Фиг.3.10.
2Δω2
Честотни параметри:
0 абсолютна разстройка ω , относителна
разстройка , обобщена разстройка , лента на пропускане
. Определят се по честотните характеристики, напр., I/Ip (фиг.3.10).
3.5. Резонанс наωтокове вp двуполюсни

2’ ω1’ ω ω1” ω2” вериги.
Условие за фазов резонанс: φр=0. От формулата за аргумента φ=arctg(B/G)

следват условията (фиг.3.10): Bр=0, BLр=BCр, Iр=IGр, ILр=ICр, Qр=0.
G L C
Фиг.3.11.
Резонансни параметри: честота , характеристична

проводимост , качествен фактор , запасена енергия
.
Честотнитe параметри се определят от характеристиката U/Up(ω),
подобна на тази на фиг.3.10.
3-13
Задача 3.1.
 
Да се определят токът I и напрежението U , както и параметрите R,L,C
(фиг.3.12). Дадени са: =1 А, Y=0,4.ej60° S, YJe=0,2 S, ω=2.105 rad/s.
YJe
Y
Фиг.3.12.
Решение:

(a) определя се токът I съгласно правилото за токовия делител:

(б) определя се токът I след преобразуване на паралелния двуполюсник
-YJe в последователен двуполюсник (§ 3.1, фиг.3.2):
(в) определя се напрежението

(г) определят се параметрите на елементите:
 =1 А означава je(t)= .sinωt;
 YJe=0,2 S означава резистор със съпротивление RJe=5Ω,
 Y=0,4.ej60°=0,2+j0,3464 описва проводимост на паралелен двуполюсник,
съставен от резистор с R=5Ω и кондензатор с C=BC/ω= 0,3464/2.105=1,732 μF.
Задача 3.2.

Да се определи напрежението U на входа на схемата (фиг.3.13а), като
преди това схемата се преобразува в елементарен активен двуполюсник
(фиг.3.13б). Дадени са: =6 mA, =5 mА,Y1=0,2.ej45°mS, =10 V, Z2=1 kΩ,
=15.ej30° V, Z3=1 kΩ, =5.ej60° V, Z4=1 kΩ.
Z2
1 Y1 1
Z3 Z4 Z12
4
2 а. б.
Фиг.3.13.
Решение:
3-14
2
(a) преобразува се двуполюсникa -Y1 в последователен -Z1

(§3.1,фиг.3.2а)
(б) преобразува се съединението в клон 1-3 в канонична схема -Z13 (§ 3.2,

фиг.3.3):
(в) преобразува се съединението между възли 3-4 в последователна канонична

схема -Z34 в следния ред:
 всеки от двата двуполюсника се преобразува в паралелен (§ 3.1, фиг.3.2б):
 двата паралелни двуполюсника обединяват се в обща схема -Y34 (§ 3.2,

фиг.3.4):
 така получената схема се преобразува в последователна -Z34

(§3.1,фиг.3.2а):
(г) обединяват се двата двуполюсника -Z13 и -Z34 (§ 3.2, фиг.3.3):

(д) накрая се определя напрежението U по обобщения закон на Ом (фиг.3.13б)
Задача 3.3.
Да се определят токът и мощността при съгласувано свързване, както
и и при несъгласувано свързване на двата индуктивни
двуполюсника (фиг.3.14). Да се сравнят стойностите на двата резултата. Дадени
са: ,
Упътване: да се използва преобразуване в схема без индуктивна връзка (§ 3.3,

фиг.3.5).
R1 (*) L1 * M L2 * R2
Фиг.3.14.
Решение:
(а) oпределят се комплексните параметри: ,
и
;
(б) oпределят се токовете:
и
3-15
(в) oпределят се мощностите:

и
Задача 3.4.
Да се определят токът и мощността на паралелното индуктивно
съединение (фиг.3.15). Дадени са: ,

фиг.3.6).
*
M
L1 L2
Фиг.3.15.
1 2R R
Решение:
(а) oпределят се комплексните параметри: и
Z1=R1+jωL1= 10 +j1.10 .10 = (1+j)1000 Ω = 1,4142.ej45° kΩ,
3 -2 5
Z2=R2+jωL2= 103+j8.10-3.105= (1+j0,8)1000 Ω = 1,28.ej38,66° kΩ,

ZM=jωM= j6.10-3.105= j600 Ω = 0,6.ej90° kΩ;
(б) изчислява се еквивалентното съпротивление Z (§ 3.3, фиг.3.6б) на
каноничната схема при несъгласувано паралелно съединение (§ 3.3, фиг.3.6а):
(в) определя се токът

(г) определя се мощността
.
Задача 3.5.
Да се определят токът и мощността на паралелното индуктивно
съединение (фиг.3.15). Дадени са: ,
Упътване: да се използва преобразуване в триполюсна схема без индуктивна

връзка (§ 3.3, фиг.3.7).
Решение:
(а) oпределят се комплексните параметри: и
Z1=R1+jωL1= 1+j kΩ, Z2=R2+jωL2 =1+j0,8 kΩ, ZM=jωM=j0,600 kΩ;
(б) изчисляват се параметрите на еквивалентната схема без индуктивна
връзка (§ 3.3,фиг.3.7б) при несъгласувано триполюсно съединение (§ 3.3,фиг.3.7а):
, ,
;
(в) изчислява се еквивалентното съпротивление Z на цялата верига (§ 3.3,
фиг.3.7б) при изводи а и b свързани накъсо:
3-16
(г) определя се токът

(д) определя се мощността
.
Задача 3.6.
Да се определят токът на трансформаторно съединение (фиг.3.16) при
прекъсната верига в страна 2 и токът при късо съединение в страна 2. Дадени
са: ,

фиг.3.8б) за определяне на тока , а схемата на фиг.3.8в – за определяне на тока
. R1 R2
M
* *
L1 L2
Фиг.3.16.
Решение:
(а) oпределят се комплексните параметри (вж. задача 3.4): и
Z1=R1+jωL1=1,4142.e kΩ ,
j45°
Z2=R2+jωL2=1+j0,8 kΩ, ZM=jωM=j0,6 kΩ;
(б) определя се по схемата на фиг.3.8б като се отчете, че Z10=Z1-ZM+
ZM:
(в) определя се токът по схемата на фиг.3.8в като се вземе предвид, че
следва: .
Задача 3.7.
Да се определи честотата, на която във веригата (фиг.3.17а) настъпва
резонанс на напрежения. Дадени са: L1=4 mH, L2=3 mH, C=5 μF. Да се определи
честотната лента на пропускане (§ 3.4), ако последователно на схемата
се включи резистор със съпротивление R=5 Ω .
L2 Z2
L1 Z1
ZC
Фиг.3.17.
Решение:
(а) записват
а. се съпротивленията
C в символен вид: Z1=jωL1, Z2=jωL2 и ZС=1/jωС,
б.
както са означени на схемата (фиг.3.17б).
3-17
(б) формулира се изразът за еквивалентното съпротивление Z на тази схема по

следния ред:
 записва се съпротивлението Z2C на параленото съединение Z2-ZC (§3.2,фиг.3.4б):
, откъдето следва ;
 записва се съпротивлението Z на последователното съединение (§ 3.2,фиг.3.3б):
;
(в) полага се условието за резонанс на напрежения X=0 (§ 3.4). Това условие
се изпълнява, когато изразът в числителя се приравни на нула. Получават се три
решения :
но физически смисъл има само честотата ω2= 10801 rad/s, f2 =1719 Hz.
(г) определя се честотната лента на пропускане 2Δω0,707=δ.ωр както следва:
 резонансно съпротивление
,
 качествен фактор Q=ρ/R=100,82/5=20,16
 обобщена разстройка δ на ниво 0,7071 (a0,707=1), δ=a0,707/Q=0,0496,
 честотна лента 2Δω0,707= δ.ω2=535,73 rad/s, 2Δf0,707=2Δω0,707/2π= 85,26 Hz.
Задача 3.8.
резонанс на токове. Дадени са: L1=4 mH, L2=3 mH, C=5 μF.
Решение:
(а) записват се съпротивленията в символен вид: Z1=jωL1, Z2=jωL2 и ZС=1/jωС,
както са означени на схемата (фиг.3.17б).
(б) формулира се изразът за еквивалентното съпротивление Z на тази схема по
, откъдето следва ;
 записва се съпротивлението Z на последователното съединение (§ 3.2,фиг.3.3б):
(в) полага се условието за резонанс на токове В=0 (§ 3.5). Това условие се

изпълнява, когато изразът в знаменателя се приравни на нула. Получават се две
решения :
,
но физически смисъл има само честотата ω1= 8165 rad/s, f1 =1299,5 Hz.
3-18
Задача 3.9.
резонанс на напрежения. Дадени са: L1=4 mH, L2=3 mH, M=2 mH, C=5 μF.
M L2 L2 M
L1 M b
L1 * b a c
a c б. ±M C
Фиг.3.18.
*
( )
Решение: *
(а) формулира се изразът за еквивалентното съпротивление Z на тази схема по
a.
следния ред: C
 прилага се преобразуване на схемата (фиг.3.18а) в триполюсно съединение
без индуктивна връзка (§ 3.3,фиг.3.7б), получава се веригата на фиг.3.18б;
 записват се импедансите в символен вид съобразно означенията на фиг.3.18б:
Z1=jω(L1 М), Z2=jω(L2 М), ZС=1/jωС ±jωМ, ;
 записва се импедансът Z2C на параленото съединение Z2-ZC (§ 3.2, фиг.3.4б):
, откъдето следва
 записва се импеданса Z на последователното съединение (§ 3.2, фиг.3.3б):
;
(б) полага се условието за резонанс на напрежения X=0 (§ 3.4). Това условие
се изпълнява, когато изразът в числителя се приравни на нула. Получават се пет
решения:
но физически смисъл имат само две честоти: ω2=11180 rad/s, f2=1779 Hz при
съгласувано съединение и ω4=15000 rad/s, f4 =2387 Hz при несъгласувано.
Задача 3.10.
Да се определи капацитетът С на кондензатора, за който във веригата
(фиг.3.18а) настъпва резонанс на токове при честота f=1300 Hz. Дадени са: L1=4
mH, L2=3 mH, M=2 mH. Да се определи честотната лента (§ 3.5), ако
паралелно на входа на схемата се включи резистор със съпротивление R=200 Ω .
Решение:
(а) формулира се изразът за еквивалентното съпротивление Z на тази схема по
 определя се ъгловата честота ωp=2πf=2π1300=8168 rad/s;
 прилага се преобразуване на схемата (фиг.3.18а) в триполюсно съединение без
индуктивна връзка (§ 3.3, фиг.3.7б), получава се веригата на фиг.3.18б;
3-19
 записват се импедансите в символен вид съобразно означенията на фиг.3.18б:

Z1=jω(L1 М), Z2=jω(L2 М), ZС=1/jωС ±jωМ;
, следва
 записва се импеданса Z на последователното съединение (§ 3.2, фиг.3.3б):
или
(б) полага се условието за резонанс на токове В=0 (§ 3.5). Това условие се

изпълнява, когато изразът в знаменателя на Z се приравни на нула. Получава се:
.
(в) определя се честотната лента на пропускане в следния ред:
 резонанснa проводимост γ=BCp= BLp:
 качествен фактор Q-=γ-/G= γ-.R=0,3672.200=73,44, Q+=3,866,

 обобщена разстройка δ0,707=a.Q за a=1, δ-=a/Q-=0,01362, δ+= a/Q+=0,2587,
 честотна лента 2Δω0,707-= δ-.ωp =111,3 rad/s, 2Δf0,707-= 17,71 Hz,
2Δω0,707+= δ+.ωp = 2113,06 rad/s, 2Δf0,707+=336,30 Hz.
Числените резултатите потвърждават връзката между стойностите на Q и
честотната лента 2Δω0,707, по-тясна лента се определя посредством по-голям
качествен фактор и обратно (§ 3.4, фиг.3.10).
Задача 3.11.
Да се определи резонансната честота на трансформаторната схема
(фиг.3.19а). Дадени са: L1=9 mH, L2=4 mH, M=3 mH, C=0,2 μF.
Упътване: да се преобразува трансформаторното съединение (фиг.3.8а) в
четириполюсна схема без индуктивна връзка (§ 3.3, фиг.3.8б).
* M * L1-M L2 -M Z1
L1 L2 C ZM Z2
a. б. в.
Фиг.3.19.
M C
Решение:
(а) формулира се изразът за еквивалентното съпротивление Z на двуполюс-
ника по следния ред:
3-20
 прилага се преобразуване на схемата (фиг.3.19а) в трансформаторно съедине-

ние без индуктивна връзка (§ 3.3,фиг.3.8б), получава се веригата на фиг.3.19б;
 записват се импедансите в символен вид съобразно означенията на фиг.3.19в:
Z1=jω(L1-М), Z2=jω(L2-М)+1/jωС, ZM=jωМ,
 записва се импедансът Z2М на паралелното съединение Z2-ZМ (§3.2, фиг.3.4б):
 записва се съпротивлението Z на последователното съединение Z1-Z2М (§3.2,

фиг. 3.3б):
;
се изпълнява, когато изразът в числителя се приравни на нула. Получават се три
решения:
но физически смисъл има само честотата ω2=40825 rad/s, f2=6947 Hz;

(в) полага се условието за резонанс на токове В=0 (§ 3.5).. Това условие се
изпълнява, когато изразът в знаменателя се приравни на нула, получават се две
решения :
но физически смисъл има само честотата ω4= 35355 rad/s, f4 =5627 Hz.
Задача 3.12.
Да се определи коефициентът на взаимна индукция М, за който в
трансформаторната схема (фиг.3.19а) натоварена с кондензатор, настъпва
резонанс на честота f=10 kHz. Дадени са: L1=9 mH, L2=4 mH, C=0,2 μF.
Упътване: Да се преобразува трансформаторното съединение (фиг.3.8а) в
двуполюсна схема без индуктивна връзка (§ 3.3, фиг.3.8в).
Решение:
(а) формулира се еквивалентното съпротивление Z на двуполюсника:
 определя се числено кръговата честота ω=2πf=2π.104=62832 rad/s;
 записват се съпротивленията в символен вид: Z1=jωL1, Z2=jωL2, ZM=jωМ,
 формулира се изразът на съпротивлението Z1e ((§ 3.3, фиг.3.8в):
;
се изпълнява, когато изразът в числителя се приравни на нула,
,
знакът ± показва, че резонансът се запазва независимо от вида на съгласуване.
3-21
4. Методи и теореми за анализ на разклонени електрически

вериги.
4.1. Методи за анализ на електрически вериги.

Всяка електрическа верига се състои от m клона, свързани в n възли, които
определят топологична структура от k независими контура и n-1 независими
възела. Тези данни представляват топологичната (структурната) спесификация
на веригата.
Специфичен е анализът при вериги, в които има особености:
 схема, в която има клон с идеален източник,
 схема, в която има съединение с взаимноиндуктивни връзка,
 схема, в която има клон със зависим източник.
Метод с клоновите токове.

Неизвестни са токовете във всички m клонове на конкретна верига (p=1,
…,m). Те се намират от решението на система от m уравнения, а именно:
 n-1 уравнения съставени по първия закон на Кирхоф от вида: ,
 
 k=m-(n-1) уравнения - по втория закон на Кирхоф: , за U q  Zq. I q .
Метод с контурните токове.

Неизвестни са k фиктивни контурни токове, всеки от които преминава в
един от k на брой независими контури на конкретна верига.
Решението се търси по следния ред:
(а) избират се k контура, те и прилежащите им токове се номерират
се с p=1,…,k, означават се еднообразно посоките на движение по контурите.
Забележка1: токът на идеален източник на е.д.т. задължително се избира за
контурен ток , така се намалява общият брой на неизвестните.
Забележка2: за токовете в клоновете, свързани към възел 0, се избират посоки,
насочени към този възел;
(б) за всеки контур се определят следните контурни параметри:
 собствено контурно съпротивление Zpp, равно на сумата от съпротивленията в
р-тия контур ,
 взаимно контурно съпротивление , съпротивлението между два съседни

контура р-ти и q-ти,
 контурно е.д.н. , алгебрична сума от е.д.н. в контур р, знакът
“плюс” се записва, ако посоките на контурния ток и е.д.н. съвпадат;
(в) съставят се k уравнения ,по едно за
всеки контур, знакът “плюс” се записва, ако посоките на контурните токове и

през съпротивлението Zpq съвпадат ;
(г) решава се системата от k, намират се контурните токове, които най-
често съвпадат с клоновите токове във външните клонове на веригата;
5-1
(д) накрая по първия закон на Кирхоф се намират останалите n-1

неизвестни тока във вътрешните клонове.
Метод с възловите потенциали (напрежения).

Неизвестните са n-1 възлови потенциали, равни на напреженията между
всеки от тези възли и n-тия (основния, нулевия) възел в конкретна верига.
Решението се търси по следния ред:
(а) избира се n-ти възел (с индекс 0) този с най-много разклонения, номери-

рат се останалите n-1 възли и прилежащите им потенциали V p с p=1,…,n-1.
Забележка: ако единият извод q на източник на е.д.н. се избере за възел 0,
т.е. , тогава с едно намалява общият брой на неизвестните;
(б) за всеки възел се определят следните възлови параметри:
 собствена възлова проводимост към p-тия възел ,
 взаимни възлови проводимости между р-тия и q-тия възел,
 възлов е.д.т. , алгебрична сума от е.д.т., свързани към възел р,
знакът “плюс” се записва за източник на е.д.т., насочен към възела р;

(в) съставят се n-1 уравнения , по едно за
всеки възел;
(г) решава се системата, намират се възловите потенциали;
(д) накрая, по обобщения закон на Ом се намират
всички клонови токове , при това редът на индексите показва посоката на
тока.
4.2. Теореми за анализ на електрически вериги.
Теорема с наслагването (суперпозицията).

Мотивира се със свойството линейност, съгласно което всеки клонов ток
може да бъде представен като сума от две съставки, всяка от тях предизвикана от
определен източник или група източници ( на е.д.н. или е.д.т.) във веригата.Тогава
неизвестни са съставките и на тока в p-тия клон
на веригата.
Общото решение се търси по следния ред:
(а) намират се съставките на всички клонови токове (p=1,2,…,m),
обусловени от единия източник (източници) във веригата, когато другият
източник (източници) е изключен (вж. § 4.1 по-горе). След това веригата се
възстановява в първоначалния си вид;
(б) аналогично се определят съставките (p=1,2,
…,m), обусловени от другия източник (източници), когато първият източник
(източници) е изключен;
(в) накрая, съставките и на тока във
всеки клон се сумират алгебрично и се намират окончателните резултати:
.
Теоремата се прилага по същия ред за определяне и на напрежения.
5-2
Теорема на Тевенен.

Прилага се за определяне на ток I на активен последователен клон между
възлите a-b в сложна верига, която се замества равностойно с елементарен
активен двуполюсник. Теоремата дава възможност да се определят

еквивалентните параметри E E и ZE на този двуполюсник в следния ред:
(а) представя се клонът между възлите a-b в действителен вид, останалата
верига се означава като блок А на активен двуполюсник (фиг.4.1а);

(б) заменя се А с еквивалентен двуполюсник E E - ZE (фиг.4.1б);
a a
Z ZE Z
A
a. б.
b Фиг.4.1. b

(в) намират се стойностите на еквивалентните параметри E E и ZE в следния
ред:
 отстранява се клонът а-b (фиг.4.2),
 намира се съпротивлението ZE между изводите а-b при изключени източници
във веригата, означена като блок-схема П на фиг.4.2а (вж правилата в § 3.1);
 
 определя се е.д.н. E E = U ab,0 , с U ab,0 се означава напрежението между изводите
а-b при включени източници и отстранен клон а-b (блок-схема А на фиг.4.2б);
a a
П A
а. ZE б.
Фиг.4.2.

(г) накрая се намира токът I от схемата на фиг.4.1б: .
b
Теорема на Нортън.
b на теоремата на Тевенен, за определяне на ток I
Прилага се, аналогично
на активен паралелен клон в сложна верига, която се замества равностойно с
елементарен активен двуполюсник. Теоремата дава възможност да се определят
еквивалентните параметри и ZE на този двуполюсник в следния ред:
(а) представя се клонът между два възела a-b в действителен вид,
останалата верига се означава като блок А на активен двуполюсник (фиг.4.3а);
(б) заменя се еквивалентно активният двуполюсник А с двуполюсник
- ZE (фиг.4.3б);A a
A
5-3
Z ZE Z
b b
a. б.
Фиг.4.3.
(в) намират се стойностите на еквивалентните параметри и ZE :
 отстранява се клонът а-b (фиг.4.4),
 намира се съпротивлението ZE между изводите а-b при изключени източници
във веригата, получава се блок-схемата на фиг.4.4а (вж правилата в § 3.1);
 определя се е.д.т. = , е токът на късо съединение между изводите
а-b
при включени източници във веригата (фиг.4.4б);
a a
П A
ZE
a. б.
Фиг.4.4.

(г) определя се токът I от схемата на фиг.4.3б: b .
Теорема за предаване на максимална активна мощност.
Доказателствотоb на тази теорема дава възможност да се определят
параметрите на активен последователен клон - Z, (Z=R+jX) така, че към него да
се предаде максимална активна мощност . Този резултат се


постига, когато се спазят две условия: X=-XE, R=RE, където E E и ZE=RE+jXE
представляват параметрите на еквивалентния двуполюсник, определен по
теоремата на Тевенен.
Задача 4.1.
Да се определят всички токове във веригата (фиг.4.5) със законите на
Кирхоф (§ 4.1). Дадени са: =10 V, =1 А, R=XL1=XC=5 Ω, XL2=10 Ω.
1
R Σ -jXC
0 2
3 jXL1 jXL2
5-4
Фиг.4.5.
Решение:
(a) съставя се топологичната спецификация на схемата: m=6, n-1=3, k=3;
(б) формулират се 3 уравнения по първия и само 2 – по втория закон на
Кирхоф, защото токът на източника на е.д.т. е известен:
(в) решава се сиcтемата, например, чрез заместване: изразяват се - от

първото уравнение, - от второто уравнение и - от третото уравнение, и се
заместват в последните две уравнения. Окончателно се получават:
, , ,
, .
Задача 4.2.
Да се определят всички токове във веригата (фиг.4.6) по метода с
контурните токове (§ 4.1). Дадени са: =10 V, =1 А, R=XL1=XC=5 Ω, XL2=10
Ω.
1
R -jXC
0 2
3 jXL1 jXL2
Фиг.4.6.
Решение:
(б) отчита се, че във веригата има клон с идеален източник на е.д.т. и се
избира контурен ток ;
(в) избират се посоки и се номерират другите два контурни тока и
съгласно метода с контурните токове. Определят се контурните параметри
(§4.1) и се съставя се следната система уравнения, по едно за всеки възел:
(г) решава се системата, намират се

, ;
(д) по първия закон на Кирхоф се намират останалите клонови токове:
, , .
5-5
Задача 4.3.
Да се определят всички токове във веригата (фиг.4.7) по метода с възлови-
те потенциали (§ 4.1). Дадени са: =10V, =1 А, R=XL1=XC=5 Ω, XL2=10 Ω.
1
R -jXC
0 2
jXL1 jXL2
3
Фиг.4.7.
Решение:
(б) отчита се, че в схемата има клон с идеален източник на е.д.н., избира се
основен възел № 0, от това следва, че потенциалът на възел № 2 е ;
(в) означават се и се номерират потенциалите на другите два възела и
съгласно метода с възловите потенциали. Съставя се следната система:
(г) решава се системата, намират се:

,
;
(д) токовете се определят по обобщения закон на Ом:
, следва , , следва
;
(е) останалите токове се определят съгласно първия закон на Кирхоф:
, ,
.
Задача 4.4.
Да се определят всички токове във веригата (фиг.4.5) посредством теоре-
мата с наслагването (§ 4.2).Дадени са: =10 V, =1 А,R=XL1=XC=5 Ω,XL2=10 Ω.
R -jXC
R -jXC
jXL1 jXL2
5-6
jXL1 jXL2
а. б.
Фиг.4.8.
Решение:
(a) от схемата на фиг.4.5 се изключва източникът на е.д.н. (фиг.4.8а),
намират се първите съставки на токовете, които се дължат на източника :
 по правилото за токовия делител (§ 2.4, задача 2.2) се определят:
,
,
 по първия закон Кирхоф се определят:
, ,
;
(б) от схемата на фиг.4.5 се изключва източникът на е.д.т. (фиг.4.8б),
намират се вторите съставки на токовете които се дължат на източника
:
 по втория закон на Кирхоф се съставят следните зависимости:
, оттук
,
, оттук
,
 по първия закон Кирхоф се определя
;
(в) сумират се съставките и на всички токове по посоките
на(фиг.4.5):
, , ,
, .
Задача 4.5.
Да се определи токът във веригата (фиг.4.5) посредством теоремата на
Тевенен (§ 4.2). Дадени са: =10 V, =1 А, R=XL1=XC=5 Ω, XL2=10 Ω.
a a
-jXC ZE -jXC
b
b
а. б.
Фиг.4.9.
Решение:
jXL1 jXL2 jXL1 jXL2
5-7
(a) отстранява се пасивния клон с резистора R, означават се двата възела а

и b (фиг.4.9а);
(б) намира се еквивалентното съпротивление ZE (фиг.4.1б) при изключени
източници във веригата (фиг.4.9б): ZE= -jXC= -j5 Ω;

(в) определя се напрежението на прекъсване U ab,0 е между изводите а-b
при включени източници (фиг.4.9а), за целта се прилага теоремата с наслагването:
 изключва се е.д.н. от схемата на фиг.4.9а, получава се схемата на
фиг.4.10а,
 по втория закон на Кирхоф се определя едната съставка на напрежението:
,
 изключва се е.д.т. от схемата на фиг.4.9а, получава се схемата на фиг.4.10б,
a a
-jXC
-jXC
b
b
jXL1 jXL2
a. б.
Фиг.4.10.
 по втория закон на Кирхоф за означения контур се определя
jXL1 другата
jXL2 съставка
на напрежението ,
 сумират се двете съставки:
;
(г) накрая по формулата на Тевенен (§ 4.2) се намира токът :
Задача 4.6.
Да се определи токът във веригата (фиг.4.5) посредством теоремата на
Нортън (§ 4.2). Дадени са: =10 V, =1 А, R=XL1=XC=5 Ω, XL2=10 Ω.
Решение:
(a) отстранява се пасивния клон с резистора R, означават се двата възела а
и b (фиг.4.9а);
(б) намират се еквивалентното съпротивление ZE (фиг.4.1б) при изключени
източници във веригата (фиг.4.9б): ZE= -jXC= -j5 Ω;
(в) определя се токът на късото съединение между изводите а-b при
включени източници, за целта се прилага теоремата с наслагването:
a a
-jXC
-jXC
b
b
5-8
jXL1 jXL2
jXL1 jXL2
a. б.
Фиг.4.11.
 изключва се е.д.н. от схемата на фиг.4.9а, получава се схемата на

фиг.4.11а,
 определя се непосредствено едната съставка на тока: ,
 изключва се е.д.т. от схемата на фиг.4.9а, получава се схемата на фиг.4.11б,
 определя се другата съставка на тока по втория закон на Кирхоф за означения
контур: , оттук следва
,
 сумират се двете съставки
;
(г) накрая по формулата на Нортън (§ 4.2) се намира токът :
.
Задача 4.7.
Да се определят комплексното съпротивление Z2 в схемата на фиг.4.12 и
активната мощност P2,max, предадена към Z2. Дадени са: =50.ej30° V, =1.e-j45° А,
Z1=5 Ω, Z3=10-j5 Ω.
Упътване: да се използва условието за предаване на максимална активна мощност
съгласно едноименната теорема (§ 4.2).
Z2
Z1 Фиг.4.12.Z3
Решение:
(a) отстранява се пасивния клон със съпротивлението Z2, означават се двата
възела а и b (фиг.4.13а);
(б) намира се еквивалентното съпротивление ZE между възлите a-b при
изключени източници във веригата (фиг.4.13б): ZE= Z3=10-j5 Ω =RE+jXE;
a b
a ZE b
a. б.
Z1 Z3 Фиг.4.13.
5-9 Z3

(в) определя се напрежението на прекъсване U ab,0 е между изводите а-b
при включени източници (фиг.4.13a). За целта се записва зависимост по втория
закон на Кирхоф за означения контур:
,
откъдето се получава
;
(г) определят се параметрите на съпротивлението Z2=R2+jX2 от условията
за предаване на максимална мощност: R2=RE, X2=-XE, получава се Z2=10+j5 Ω;
(д) по теоремата на Тевенен се изчислява токът :
(е) по теоремата за предаване на максимална активна мощност се определя
5. Анализ на магнитни вериги при постоянен ток.
5.1. Променливи величини в магнитните вериги.
Най-съществените магнитни променливи величини са:

 магнитна индукция В, измерва се в Т (тесла);
 поток Ф на магнитната индукция през повърхността s на една навивка на
бобината Ф=B.s, , измерва се във Wb (вебери);
 пълен магнитен поток Ψ=wФ обхваща магнитните потоци през w навивки,
от друга страна по закона за електромагнитната индукция важи u = dΨ/dt;
 магнитен интензитет Н, измерва се в А/m;
 магнитовъзбудителен ток (м.в.т. или м.в.н.) Fμ = i.w, с i е означен токът през
възбудителя – бобина с w на брой навивки, Fμ се измерва в А.нав. По закона за
пълния ток важи H.l=i.w , където с l означена дължината на средната магнитна
линия;
 материална връзка B=μH между индукцията и интензитета за определена
материална среда, μ е абсолютната (пълната) магнитна проницаемост, μr -
относителната магнитна проницаемост, а μ0=4π.10-7 H/m е магнитната константа;
 магнитнатa енергия в обем Vμ e равна на .
5.2. Анализ на магнитни вериги при постоянен ток.
За целта се използва съществуващата електромагнитна аналогия между

зависимости за електрическите величини и връзките между тях от една страна, и
съответните изрази и връзки за магнитните величини – от друга (табл.5.1).
Таблица 5.1.
5-10
Електрически величини и Формули и Магнитни величини и Формули и

зависимости изрази зависимости изрази
електрически ток i A магнитен поток Ф Wb
електрическо напрежение u V магнитно напрежение uμ A.нав
електродвижещо напрежение e V магнитовъзбудителен ток Fμ=i.w A.нав
електрическо съпротивление R=l/ γs Ω магнитно съпротивление Rμ =l/ μ s H -1
закон на Ом u=R.i закон на Ом uμ =Rμ.Ф=H.l
обобщен закон на Ом ui + ei=Ri обобщен закон на Ом uμ + Fμ=H.l
първи закон на Кирхоф Σik = 0 първи закон на Кирхоф ΣФk = 0
втори закон на Кирхоф ΣRk.ik=Σek втори закон на Кирхоф ΣHk.lk=ΣFμ,k
Анализът на дадена магнитна верига да се изпълнява в следния ред:

 съставя се еквивалентна “електрическа” схема на магнитната верига,
 означават се съответните магнитни елементи и величини в схемата,
 прилагат се правилата за преобразуване (ако се налага) на веригата,
 съставят се уравнения съгласно основните закони (и/или методи),
 решава се системата, намира се търсеното решение.
5.3. Определяне на електромагнитната сила чрез енергията.
Електромагнитна сила на взаимодействие възниква между възбудител

(електромагнит или постоянен магнит) и подвижно феромагнитен обект. Обектът
се привлича със сила, определена посредством работата ΔА=f.Δl, извършена от
силата f за неговото физическо изместване на определено разстояние Δl. Тази
работа е равна на изменението на магнитната енергия ΔА=ΔWμ, което се намира
като разлика между магнитната енергия , запасена първоначално в системата
и енергията , останала в системата след изместването на обекта
. Тази разлика зависи от изменението на обема ΔVμ между
възбудителя и обекта (§5.1 по-горе), в който фактически действа магнитното поле
на взаимодействие, в случай на изместване на обекта на разстояние Δl. Тогава,
силата на взаимодействие се намира непосредствено от баланса ΔА=ΔWμ , т.е. f=
ΔWμ / Δl.
Задача 5.1.
Да се определи стойността на тока i, необходима за възбуждане на
магнитно поле с индукция В=0.2 Т в тороидален (пръстеновиден) затворен
магнитопровод (фиг.5.1а). Дадени са: d=2 cm, D=3 cm, μr=20, w=2500 навивки.
i s Ф
d D Fμ Rμ
u
w
ℓср
а. б.
Фиг.5.1.
Решение:
(а) съставя се еквивалентната електрическа схема (фиг.5.1б);
5-11
(б) изчисляват се геометричните параметри:

 дължина ℓср на средната геометрична дължина на магнитопровода, която се
приема равна на средната магнитна линия
ℓср= ,
 площта на сечението s, през което преминават магнитните силови линии,
;
(в) изчисляват се магнитните параметри и величини (§ 5.2, таблица 5.1):
 магнитното съпротивление
 магнитният поток ;
(г) определя се м.в.т. Fμ . по втория закон на Кирхоф (§ 5.2, таблица 5.1):
Fμ =Rμ.Ф=3,879.107.1,5708.10-5=609,31 А.нав
(д) накрая се намира токът i от формулата за м.в.т. Fμ= i.w:
i=Fμ/ w=609,31/2500=0,2437 A.
Задача 5.2.
Да се определи броят на навивките w, необходим за възбуждане на
магнитно поле с индукция ВB =0.1 Т във въздушната междина на П-образен
отворен магнитопровод (фиг.5.2а) от електрически ток i=0.5 A. Дадени са: a=1
cm, b1=5 cm, b2=4 cm, c1=3 cm, c2=2 cm, ℓ2=1 mm, μr=40.
ℓ1 s
i Rμ1
b1 Ф
u c1 Fμ Rμ2
ℓ2
a
б.
c2 Фиг.5.2.
Решение: b2 а.
(а) съставя се еквивалентната електрическа верига (фиг.5.2б);
(б) изчисляват се геометричните параметри:
 дължина ℓ1 на средната геометрична дължина на магнитопровода като средна
линия на външния и вътрешния периметър на магнитопровода:
ℓ1 = ,
 площта s като правоъгълник със страни а и 0,5(b1-c1)=0.5(b2-c2):
;
(в) изчисляват се магнитните параметри и величини (§ 5.2, таблица 5.1):
 магнитното съпротивление на магнитопровода:
 магнитното съпротивление на въздушната междина:
5-12
 магнитният поток ;
(г) определя се м.в.т. Fμ . по втория закон на Кирхоф (§ 5.2, таблица 5.1):

Fμ =(Rμ1+ Rμ2).Ф =(2,765+0,7958).107.1.10-5=356,08 А.нав
(д) накрая се намира броят на навивките w от формулата за м.в.т. Fμ= i.w:

w=Fμ /I =356,08/0,5=712 навивки.
Задача 5.3.
Да се определи магнитната индукция ВB във въздушната междина на . Ш-
образен отворен магнитопровод със затварящ клон (фиг.5.3а), възбудена от
електрически ток i=0,5 A. Дадени са: a= 2 cm, s= 2 cm2 (s4= 4 cm2 на средния
стълб), ℓ1= 3 cm, ℓ2= 1 mm, ℓ3= 5 cm, ℓ4=2 cm, μr=50, w=320 навивки..
Решение:
(а) съставя се еквивалентната електрическа верига (фиг.5.3б);
(б) изчисляват се магнитните параметри и величини (§ 5.2, таблица 5.1):
 магнитното съпротивление Rμ1 на едната половина на затварящия клон:
,
s Rμ1 Rμ1
а ℓ1 ℓ1
Ф1 Ф2
ℓ2 Rμ5
Ф3 Rμ4
Rμ2 Rμ2
а. s Rμ3 б.Fμ Rμ3

ℓ3 ℓ4 ℓ3 Фиг. 5.3.
 магнитното съпротивление Rμ2 на междината над единия страничен стълб:

,
 магнитното съпротивление Rμ3 на единия страничен клон:
,
 магнитното съпротивление Rμ4 на средния клон:
,
 магнитното съпротивление Rμ5 на междината над средния клон:
,
 определя се магнитовъзбудителния ток Fμ (§ 5.2, таблица 5.1):
5-13
Fμ=i.w=0,5.320=160 А.нав.
(в) съставя се система уравнения по законите на Кирхоф (§ 5.2, таблица 5.1):
(г) определят се потоците като се отчита симетрията в страничните клонове, от

която следва Ф2=Ф1, а от първото уравнение се получава Ф3 =2Ф1. Тогава от
второто уравнение направо се определя Ф1:
(д) определя се магнитната индукция B1=Ф1/s=10,054.10-6/10-4=0,10054 T =BB.
Задача 5.4.
Да се определи токът i, необходим за повдигане на котвата на електромаг-
нитното устройство с отворен магнитопровод (фиг.5.4а) със сила f на разстояние,
равно на въздушната междина ℓ3 . Дадени са: s=25 cm2, ℓ1=0,4 m, ℓ2=0,25 m, ℓ3=2
cm , μr=100, f=300 N, w=10000 навивки.
Решение:
(а) определя се работният обем във въздушната междина (§ 5.3):
ΔVμ=2.s. ℓ3 =2.5.10-4.0,02=2.10-5 m3;
(б) намира се извършената работа (§ 5.3):
ΔA = 2f.l3 =2.300.0,02=12 J;
i
s Rμ1
ℓ1 Fμ
f f
ℓ3 Rμ3 Rμ3
s ℓ2 Ф Rμ2
а. б.
Фиг. 5.4.
(в) отчита се връзката между индукцията и интензитета във въздушната

междина HВ=BВ/μ0 (§ 5.1) и се замества в израза за баланса ΔA = ΔWμ (§ 5.3), т.е.
,
откъдето се определя индукцията:
(г) изчислява се магнитният поток:

;
(д) съставя се еквивалентната електрическа верига (фиг.5.4б);
(е) изчисляват се магнитните съпротивления (§ 5.2, таблица 5.1):
 магнитното съпротивление Rμ1 на електромагнита:
5-14
;
 магнитното съпротивление Rμ2 на котвата:
;
 магнитното съпротивление Rμ3 на въздушната междина:
;
(ж) заместват се величините в уравнение по втория закон на Кирхоф:
и се определя търсеният ток i:

.
5-15
6. Анализ на трифазни електрически вериги.
6.1. Променливи величини и елементи в трифазни вериги.

Променливите величини при трифазните вериги (k=1,2,3) са както следва:
- напреженията uk(t) = um, k sin (ωt +Ψu, k), еk(t) = em, k sin (ωt +Ψe, k),
- токовете ik(t) = im, k sin (ωt +Ψi, k), je, k(t) = je, k sin (ωt +Ψje, k),
- мощностите pk(t) = uk(t).ik(t).
При хармоничен работен режим са валидни комплексните стойности:
, , , ,
.
6.2. Трифазни генератори и консуматори по схема “звезда”
1 1
Z1 Z1k
0 0
Z3 Z2 Z3k Z2k
2 3
3 2
а. б.
На фиг.6.1а. е дадена трифазна схема на генератор с четири извода, а на
Фиг.6.1.
фиг.6.1б – на трифазен консуматор. Означени са фазовите токове 1, 2, 3,
токът в неутралния проводник N , фазовите напрежения спрямо звездния
център Ů1, Ů2, Ů3 и източниците на е.д.н. , , . Допълнително, на фиг.6.1б

са означени линейните напрежения Ů12 ,Ů23 , Ů31.
Таблица 6.1.
Симетрични трифазни генератори и консуматори по схема “звезда” (*)
Величина \ фаза 1 2 3
Съпротивления на Z1 = Z Z2 = Z Z3 = Z
генератора
Съпротивления на Z1k = Zk Z2k = Zk Z3k = Zk
консуматора
Фазови токове ф1 = 1 ф2 = 2 = 1 e
-
ф3 = 3 = 1 e
-
j120° j240°
Линейни токове л1 = ф1 л2 = ф2 л3 = ф3
Фазови е.д.н.
Ė1 Ė2 = Ė1 e-j120° Ė3 = Ė1 ej120°
Фазови напрежения
Ůф1 = Ů1 Ůф2 =Ů1 e-j120° Ůф3 =Ů1 ej120°
8-1
Линейни напрежения
Ů12
Ů23 = Ů12 e-j120° Ů31 = Ů12 ej120°
Активна мощност P*=3Uф Iф cos φ
Реактивна мощност Q*=3Uф Iф sin φ
Пълна мощност S*=3Uф Iф
При симетрични вериги токовете, респ., напреженията са дефазирани
помежду си на равни ъгли от 120° и са еднакви по големина. В таблица 6.1 са
поместени изрази, валидни за симетрични вериги, свързани по схема “звезда”.
Забележка: в симетрични схеми тип “звезда” са валидни следните връзки между
ефективните стойности на фазовите и линейните величини: Iф=Iл, Uл= Uф .
6.3. Трифазни генератори и консуматори по схема “триъгълник”

На фиг.6.2а. е дадена трифазна схема на генератор с три извода, а на фиг.
6.2б – на трифазен консуматор. Означени са фазовите токове 12 , 23 , 31,
линейните токове 1 , 2 , 3, фазовите напрежения Ů12 ,Ů23 , Ů31 и източниците
на е.д.н. Ė12, Ė23, Ė31 .
31 1 1 1 1 12
Z31 Ė12 Ů31 Ů12 Ů31 Ů12 Z12к
Z12 12 Z31к
Ė31 Z23 2 2 3 3 31 Z23к 23
23 Ė23 3 Ů23 Ů23 2
Фиг.
3
6.2. 2
а. б.
При симетрични вериги токовете, респ., напреженията са дефазирани
помежду си на равни ъгли от 120° и са еднакви по големина. В таблица 6.2 са
дадени изрази, валидни за симетрични вериги, свързани по схема “триъгълник”.
Забележка: в симетрични схеми тип “тригълник” са валидни следните връзки
между стойностите на фазовите и линейните величини: Iл = Iф , Uл = Uф .
Таблица 6.2.
Симетрични трифазни генератори и консуматори по схема “триъгълник”(Δ)
Величина \ фаза 1 2 3
Съпротивления на Z12 = Z Z23 = Z Z31 = Z
генератора
Съпротивления на Z12k = Zk Z23k = Zk Z31k = Zk
консуматора
Фазови токове ф1 = 12 ф2 = 23 = 12 e
-
ф3 = 31 = 12 e
-
j120° j240°
Линейни токове от
генератора 1 = 31 - 2 = 12 - 23 3 = 23 - 31
12
Фазови е.д.н.
Ė12 Ė23 = Ė12 e-j120° Ė31 = Ė12 ej120°
Фазови напрежения
Ůф1 = Ů12 Ůф2 =Ů12 e-j120° Ůф3 =Ů12 ej120°
8-2
Линейни напрежения
Ůф1 = Ů12 Ůф2 =Ů23 Ůф3 = Ů31
Активна мощност PΔ=3Uл Iл cos φ
Реактивна мощност QΔ=3Uл Iл sin φ
Пълна мощност SΔ=3Uл Iл
6.4. Преобразуване на схема “триъгълник” в схема “звезда”

Консуматор по схема “триъгълник” (фиг.6.2б) се преобразува в консуматор
по схема “звезда” (фиг.6.1б), чиито съпротивления се изчислят по ф-ла (1):
(1) .
Генератор по схема “триъгълник” (фиг.6.2а) се преобразува в генератор по
схема “звезда” (фиг.6.1а), чиито елементи се намират по ф-ли (1) и (2):
(2) .
6.5. Преобразуване на схема “звезда” в схема “триъгълник”

Консуматор по схема “звезда” (фиг.6.1б) се преобразува в консуматор по
схема “триъгълник” (фиг.6.2б), чиито съпротивления се изчисляват по ф-ла (3):
(3)
.
Генератор по схема “звезда” (фиг.6.1а) се преобразува в генератор по схема
“триъгълник” (фиг.6.2а), чиито елементи се намират по ф-ли (3) и (4):
(4) .
Задача 6.1.
Да се определят токовете, напреженията и консумираните мощности в
симетрична трифазна трипроводна верига (фиг.6.3а) с генератор по схема “звезда”
и консуматор по схема “звезда” (§ 6.2) . Дадени са: =220 V, Zл=j2 Ω, Zk=10 Ω.
Ė1 1 Zл Zk Ė1 Zл Zk
1
Ė2 2 Zл Zk
O
N a. O б. N
Фиг.6.3.
Ė3
Решение: 3 Zл Zk
(а) съгласно свойството на звездните центрове на симетрични трифазни
вериги, напрежението между възлите N и О е . Решението се свежда до
анализ само на първата фаза, като се отчита виртуалното късо съединение между
възлите N и О. Токът и напрежението (фиг.6.3б) се намират както следва:
8-3
(б) определят се останалите токове и напрежения (табл. 6.1 по-горе):

,
;
(в) определят се мощностите на консуматора (табл. 6.1 по-горе) при товар
резистор (φk=0):
Задача 6.2.
Да се определят токовете на консуматора в симетрична трифазна
трипроводна верига (фиг.6.4а) с генератор по схема “звезда” (§ 6.2) и консуматор
по схема “триъгълник” (§ 6.3) . Дадени са: =220 V, Zл=j2 Ω, Zk=12 Ω.
Ė1 1 Zл Ė1 1 Zл Z1
Ė2 2 Zл Zk Ė2 2 Zл Z2
O Zk O
a. N б.
Ė3 3 Zл Zk Фиг.6.4.
Решение: Ė3 3 Zл Z3
(а) преобразува се схемата на консуматора на фиг. 6.4а от “триъгълник” в
“звезда” (§ 6.4), определят се съпротивленията Z1, Z2, Z3:
;
(б) преобразуваната верига е дадена на фиг. 6.4б. По-нататък решението
продължава, както в задача 6.1 – определят се токовете в схемата на фиг.6.3б:
(в) по тези данни се определя токът от уравнение, съставено по втория

закон на Кирхоф за означения контур в първоначалната схема на фиг.6.4а:
откъдето се намира:
(г) останалите два тока се определят по изразите от таблица 6.2:
8-4
Задача 6.3.
Да се определят токовете на генератора в симетрична трифазна
трипроводна верига (фиг.6.5) с генератор по схема “триъгълник” (§ 6.3) и
консуматор по схема “звезда” (§ 6.2) . Дадени са: =220 V, Z12=3 Ω, Zл =j2 Ω,
Zk=9 Ω.
Решение:
(а) преобразува се схемата на генератора от “триъгълник” в “звезда” (§ 6.4):
 определят се съпротивленията Z1, Z2, Z3 (фиг.6.1а):
;
 определят се напреженията на източниците на е.д.н. , , (§ 6.4):

Ė31 Z31 1 Zл Zk
Ė12
Z23 Z12 Zл Zk
2
N
Ė23 3 Zл Zk
Фиг.6.5.
а по изразите в таблица 6.1 се намират и другите две напрежения:
Ė1 Z1 1 Zл Zk
Ė2 Z2 Zл Zk
О 2
N
Ė3 Z3 3 Zл Zk
Фиг.6.6.
(б) получава се схемата, показана на фиг. 6.6. По-нататък решението

продължава, както в задача 6.1 - определя се токът в схемата на фиг.6.3б:
а по изразите от таблица 6.1 се намират останалите два тока:
8-5
(в) по тези данни се определя токът от уравнение, съставено по втория

закон на Кирхоф за означения контур в първоначалната схема на фиг.6.5:
откъдето се намира:
(г) останалите два тока се определят по изразите от таблица 6.2:
Задача 6.4.
Да се определят токовете 1 , 2 , 3 и N в непълно симетрична
трифазна четирипроводна верига “симетричен генератор - несиметричен

консуматор” (фиг.6.7) по законите на Кирхоф. Дадени са: =220 V, =220.e-
j120°
V, =220.ej120° V, Z1=2 Ω, Z2 =10 Ω, Z3 =ZN =1 Ω.
Ė1 1 Z1
1
Ė2 2 2 Z2
O Ė3 3 3 Z3 N
Фиг.6.7.
N 0ZN
Решение:
(а) съставя се система от m уравнения (m=4, n-1=1, k=3):
(б) решава се тази система като се замести N от първото в останалите

уравнения:
а след заместване на стойностите се получава:
или в матричен запис .
= .
Решението на системата посредством детерминанти е
8-6
a от първото уравнение се намира
Задача 6.5.

консуматор” (фиг.6.7) по метода с контурните токове. Дадени са: =220 V,
=220.e-j120° V, =220.ej120° V, Z1=2 Ω, Z2 =10 Ω, Z3=ZN=1 Ω.
Ė1 Z1
1
c,1
Ė2 2 Z2
c,2
O Ė3 3 Z3 N
Фиг.6.8.
c,3
Решение: 0 ZN
(а) съставя се система от k уравнения (m=4, n-1=1, k=3) относно контурни
токове c,1, c,2, c,3 , означени на схемата (фиг.6.8):
(б) решението на тази система съвпада с решението на задача 6.4 , т.(б) по-
горе, тъй като избраните три контурни тока съвпадат съответно с клоновите
токове 1, 2, 3 а след заместване на данните се достига до същите резултати:
a от уравнение по първия закон на Кирхоф за т.N се намира
Задача 6.6.

консуматор” (фиг.6.7) по метода с възловите потенциали. Дадени са: =220 V,
=220.e-j120° V, =220.ej120° V, Z1=2 Ω, Z2 =10 Ω, Z3=ZN=1 Ω.
8-7
Ė1 1 1 Z1
Ė2 2 2 Z2
Ė3 3 3 Z3
0 N ZN
Фиг.6.9.
Решение:
(а) съставя се n-1=1 уравнениe (m=4, n-1=1, k=3) относно възловия потен-
циал , означен на схемата на фиг.6.9, приема се :
(б) заместват се числените данни в тази зависимост:
и се определя :
;
(в) накрая, по обобщения закон на Ом за всеки клон се намират токовете:
Проверка по първия закон на Кирхоф:
Задача 6.7.
трифазна четирипроводна верига “несиметричен генератор - симетричен

консуматор” (фиг.6.9) по метода с възловите потенциали. Дадени са: =24 V,
=24.ej160° V, =24.e-j75° V, Z1=Z2 =Z3=1 Ω, ZN=10 Ω.
Решение:
(а) съставя се n-1=1 уравнениe (m=4, n-1=1, k=3) относно възловия
потенциал , означен на схемата на фиг.6.9, приема се :
8-8
(б) заместват се числените данни в тази зависимост:
и се определя :
;
(в) накрая, токовете се определят по обобщения закон на Ом:
Проверка по първия закон на Кирхоф:
8. Анализ на електрически вериги с превключватели.
8.1. Основни величини и определения.

В електрическите вериги често възникват т.н. преходни процеси, които се
дължат на комутация (превключване) на схемните елементи, вследствие на
което скокообразно се променят топологията (конфигурацията) на веригата
и/или стойностите на някои от елементите, а оттам – токовете и напреженията.
Основни величини и параметри са:
 променливи на състоянието са моментните стойности iL(t) и uC(t),
 второстепенни променливи са iR(t), uR(t), uL(t), iC(t),
 начални стойности са iL(0-) и uC(0-), iL(0+) и uC(0+). За тях са формулирани
следните две правила:
- първи закон на комутацията - при комутация във верига с бобина в
момент t=0, токът iL(t) се изменя плавно, т.e., iL(0-) = iL(0+) ;
- втори закон на комутацията - при комутация във верига с кондензатор в
момент t=0, напрежението uC (t) се изменя плавно, uC(0-) = uC(0+) ;
 независими начални условия са стойностите на iL(0+) и uC(0+);
 зависими начални условия са, напр., uL(0+), iC(0+), [diL /dt]0 , [duC / dt]0;
 стационарни стойности са iL,ст и uC,ст; са онези стойности на iL(t) и uC(t);
 оценка на продължителността tпр на преходния процес:
- за tпр = t0,05=3τ важи 0,95.iL,ст ≤ iL(3τ) ≤1.05.iL,ст, 0,95.uC,ст ≤ uC (3τ)≤1,05.uC,ст,
- за tпр = t0,001=5τ важи 0,999.iL,ст≤ iL(5τ)≤1.001.iL,ст, 0,999.uC,ст≤ uC (5τ)≤1,001.uC,ст.
8.2. Анализ на преходните процеси.

Основните етапи в анализа по т.н. класически (времеви) метод са следните:
(а) идентификация на основните променливи iL(t) и uC(t);
(б) определяне на независимите начални условия iL(0+) и uC(0+);
(в) определяне на стационарните стойности iL,ст и uC,ст;
(г) съставяне на система диференциални уравнения спрямо основните
променливи съгласно основните закони;
8-9
(д) формулиране и решаване на характеристично уравнение;

(е) определяне на интеграционните константи в стандартната форма на
решение за една от основните променливи величини;
(ж) определяне на останалите величини, търсени в заданието.
Задача 8.1.
Да се определи в символен вид и числено напрежението uR(t) във веригата
на фиг.8.1 след комутация 1 → 2. Дадени са: R=100 Ω, L=0,1 H, E0= 10 V.
iL(t) L
1
E0 uR(t) R
Фиг. 8.1.
Решение:
(а) ще се търси моментната стойност на тока iL(t) (вж. § 8.2 по-горе);
(б) определя се началното условие: iL(0+)=iL(0-)=E0/R=0,1 A;
(в) определя се стационарната стойност iL,ст=0;
(г) анализ на веригата след комутацията:
 по първия закон на Кирхоф iL(t)-iR(t)=0,
 по втория закон на Кирхоф uL(t)+uR(t)=0,
 по закона на Ом uR(t)= R.iR(t), uL(t)=L.diL/dt;
(д) ако от тези изрази се изключат iR(t), uR(t) и uL(t) се получава
diL
диференциално уравнение спрямо iL(t): L
dt
 R iL  0 , а от него - характеристично
уравнение: Lk  R  0 , с корен е k=-R/L=-1000 s и времеконстанта τ = L/R=1 ms;
-1
(е) за iL(t) важи следната стандартна форма iL(t)=Aekt+iL,ст , А се

намира като във формата се положи t=0+ , т.е. A= iL(0+)-iL,ст= E0 /R - 0 = 0,1 А.
Окончателното решение е
;
(ж) търсената променлива величина uR(t) се определя по закона на Ом:
.
Задача 8.2.
Да се определи в символен вид и числено напрежението uR(t) във веригата
на фиг.8.1 след комутация 2 → 1. Дадени са: R=100 Ω, L=0,1 H, E0= 10 V.
Решение:
(б) определя се началното условие: iL(0+)=iL(0-)=0;
(в) определя се стационарната стойност iL,ст=E0 /R=0,1 A;
 по първия закон на Кирхоф iL(t)-iR(t)=0,
 по втория закон на Кирхоф uL(t)+uR(t)= E0,
diL
(д) ако от тези изрази се изключат iR(t), uR(t) и uL(t) се намира L
dt
 R iL  Е0
а от него Lk  R  0 , с корен k=-R/L=-1000 s-1 и времеконстанта τ = L/R=1 ms;
8-10

намира като в iL(t) се положи t=0+ , т.е. A= iL(0+) - iL,ст=0 - E0/R = - 0,1 А.
(ж) търсената променлива величина uR(t) се определя по закона на Ом:

.
Задача 8.3.
Да се определи в символен вид и числено продължителността tпр на
преходния процес на тока iL(t)) в схемата на фиг.8.2 след комутация 1→2. Дадени
са: R=100 Ω, L=10 μH, je,0=10 mA.
iL(t)
je,0
2
RФиг.8.2. L
Решение: 1
(а) ще се търси моментната стойност на uLтока
(t) iL(t) (вж. § 8.2 по-горе);
(б) определя се началното условие: iL(0+)=iL(0-)=0;
(в) определя се стационарната стойност iL,ст= je,0=10 mA;
 по първия закон на Кирхоф je,0-iL(t)-iR(t)=0,
 по втория закон на Кирхоф uL(t)-uR(t)=0,
(д) ако от тези изрази се изключат iR(t), uR(t) и uL(t) се намира
, а от него Lk  R  0 , с корен k=-R/L=-107 s-1 и
времеконстанта
τ = L/R=0,1 μs;
намира като се положи t=0+ , т.е. А= iL(0+)- iL,ст=0 - je0 = -0,01 А.
;
(ж) търсената продължителност (вж. § 8.1 по-горе) tпр се оценява така:
- интервал t0,05=3τ = 0,3 μs, за който iL(t) нараства над ниво 95% iL,ст = 9,5 mА,
- интервал t0,001=5τ = 0,5 μs, за който iL(t) нараства над ниво 99,9% iL,ст = 9,99 mА.
Задача 8.4.
Да се определи в символен вид и числено продължителността tпр на
преходния процес на тока iL(t) в схемата на фиг.8.2 след комутация 2→1. Дадени
са: R= 4 kΩ, R0= 1 kΩ, L= 0,2 mH, je,0= 4 mA.
iL(t)
je,0
R
8-11
R0 L
1
Фиг.8.2.
Решение:
(б) определя се началното условие: iL(0+)=iL(0-) = je,0 = 4 mA;
(в) определя се стационарната стойност ;
 по първия закон на Кирхоф je,0 -iL(t)-iR0(t)=0,
 по втория закон на Кирхоф uL(t)+uR(t)- uR0(t)=0,
 по закона на Ом uR(t)= R.iL(t), uR0(t)= R0.iR0(t), uL(t)=L.diL/dt;
(д) ако от тези изрази се изключат uR(t), uR0(t), iR0(t) и uL(t), се получава
, а от него , с корен k=-(R+R0)/L = -
25.106 s-1 и времеконстанта τ = L/(R+R0)=40.10-9 s =40 ns;
намира като се положи t=0+ , т.е. A= iL(0+)- iL,ст = je,0 - je,0.R0/(R0+R) = 4-0,8=3,2 mA.

- интервал t0,05=3τ =120 ns, за който iL(t) намалява под ниво 105% iL,ст = 0,84 mА,
- интервал t0,001=5τ = 200 ns, за който iL(t) намалява под 100,1% iL,ст = 0,8008 mА.
Задача 8.5.
Да се определи напрежението uC(t) във веригата на фиг.8.3 след комутация
1→2, както и момента t2, след който важи условието uC(t) ≤ 2V . Дадени са:
R=R0=100 Ω, C=100 μF, E0=8 V.
R0 1 iC(t)
2 R
Фиг.8.3.
E0 uC(t) C
Решение:
(а) ще се търси моментната стойност на напрежението uC(t) (вж. § 8.2);
(б) определя се началнотоi(t)условие: iR(t) ;
 по първия закон на Кирхоф iC(t)-iR(t)=0,
 по втория закон на Кирхоф uC(t)-uR(t)=0,
 по закона на Ом uR(t)= R.iR(t), iC(t)=C.duC/dt;
8-12
(д) ако от тези изрази се изключат uR(t),iR(t) и iC(t) се получава

, а от него , с корен k=-1/RC=-100 s-1 и времеконстанта τ
= CR=0,01 s;
(е) за uC(t) важи следната стандартна форма uC(t)=Aekt+uC,ст , А се
намира като се положи t=0+, т.е. А=uC(0+)- uC ,ст, = E0.R/(R+R0) - 0= 4 V.
(ж) търсеният момент t2 се определя, като в израза за uC(t) се положи t=t2:

или , а след логаритмуване - t2 ≥ 6,93 ms.
Задача 8.6.
Да се определи токът iC(t) във веригата на фиг.8.3 след комутация 2→1.
Дадени са: R=R0=100 Ω, C=100 μF, E0=8 V.
Решение:
(б) определя се началното условие: uC(0+)=uC(0-)=0;
 по първия закон на Кирхоф i(t) -iC(t)-iR(t)=0,
 по втория закон на Кирхоф uC(t)-uR(t)=0, uR0(t)+ uC(t)=E0,
 по закона на Ом uR(t)= R.iR(t), uR0(t)= R0.i(t), iC(t)=C.duC/dt;
(д) ако от тези изрази се изключат uR(t), uR0(t), i(t), iR(t) и uL(t) се получава
уравнението , а от него , с корен
равен на
k=-(R+R0)/RR0C=-200 s-1 и времеконстанта τ = CRR0/(R+R0)=0,005 s;
намира като се положи t=0+ , т.е. A =uC(0+ ) - uC,ст =0 -E0.R/(R+R0) = - 4 V.
(ж) търсената променлива величина iC(t) се определя по закона на Ом:
Задача 8.7.
2→1, както и момента t2, след който важи условието uC(t) ≥ 4V.
Дадени са: R0=1 kΩ, R=4 kΩ, C=500 nF, je,0=5 mA.
R 1
je,0
2 C
R0 uC(t)
8-13
Фиг.8.4.
Решение:
(б) определя се началното условие: uC(0+)=uC(0-)=0;
 по първия закон на Кирхоф je,0 -iC(t)-iR0(t)=0,
 по втория закон на Кирхоф uR(t)+uC(t)-uR0(t)=0,
 по закона на Ом uR(t)= R.iC(t), uR0(t)= R0.iR0(t), iC(t)=CduC/dt;
(д) ако от тези изрази се изключат uR(t), uR0(t), iR0(t) и iC(t) се получава
, а от него , с корен k=-1/(R+R0)C=-
400 s-1 и времеконстанта τ = C(R+R0)=0,0025 s;
намира като се положи t=0+ , т.е. A= uC(0+) - uC,ст =0 -je,0.R0 = - 5 V.
;
(ж) търсеният момент t2 се определя, като в израза за uC(t) се положи t=t2:
или , а след логаритмуване - t2 ≥ 4,024 ms.
Задача 8.8.
2→1, както и продължителността tпр на преходния процес. Дадени са: R=2 Ω,
L= 12,5 μH, C=500 nF, E0=5 V.
1 R L iL(t)
E0 2 C
uC(t)
Фиг. 8.5.
Решение:
(а) ще се търсят моментната стойност на тока iL(t) и на напрежението uC(t)
(вж. § 8.2 по-горе);
(б) определят се началните условия: iL(0+)= iL(0-)=0, uC(0+)=uC(0-)=0;
(в) определят се стационарните стойности ;
 по първия закон на Кирхоф iC(t)-iR(t)=0, iR(t)-iL(t)=0,
 по втория закон на Кирхоф uR(t)+uL(t)+uC(t)=E0,
 по закона на Ом uR(t)= R.iR(t),uL(t)=L.diL/dt, iC(t)=C.duC/dt;
(д) ако от тези изрази се изключат uR(t), uL(t), iR(t) и iC(t) се получава
система от две диференциални уравнения от първи ред:
8-14
а от нея следва характеристична детерминанта
.
Изчислява се Δ и след като се положи Δ=0 се формира характеристичното
уравнениe k2+(1/RC)k+1/LC=0, в числен вид k2+106k+16.1010=0, което има два
реални корена k1,2 =-(5±3)105, k1= -8.105 s-1, k2= -2.105 s-1 .
-6
2
Времеконстантата τ се определя от по-малкия корен, τ =│1/k │ =5.10 s;
(е) за uC(t) важи следната стандартна форма uC(t)=A1.ek1t+A2.ek2t+uC,ст ,
константите А1 и А2 се намират в следния ред:
 определя се зависимото начално условие [duC/dt]0+ от първото уравнение в
системата - C[duC/dt]0+=iL(0+): за iL(0+)=0, следва [duC/dt]0+ =0,
 записва се система от зависимости за uC(t) и нейната производна duC/dt:
 в нея се полага t=0+ :
заместват се числените данни
 от тази система се намират константите

;
- интервал t0,05=3τ = 15 μs, за който uC(t) нараства над ниво 95% uC,ст = 4,75 V,
- интервал t0,001=5τ = 25 μs, за който uC(t) нараства над ниво 99,9% uC,ст = 4,995 V.
Задача 8.9.
Да се определи токът iL(t) във веригата на фиг.8.6 след комутация 2→1,
както и продължителността tпр на преходния процес. Дадени са: R=50 kΩ, L=
312,5 mH, C=20 pF, E0=10 V.
iL(t) L 1
E0 Фиг. 8.6. C
2
Решение:
(а) ще се търсят моментната стойност
R на uтока iL(t) и на напрежението uC(t)
C(t)
(б) определят iRсе
(t) началните условия:
;
8-15
(в) определят се стационарните стойности:

;
 по първия закон на Кирхоф iL(t)-iR(t)-iC(t)=0,
 по втория закон на Кирхоф uL(t)+uC(t)=E0, -uR(t)+uC(t)=0,
 по закона на Ом uR(t)= R.iR(t), uL(t)=L.diL/dt, iC(t)=C.duC/dt;

уравнениe k2+(1/RC)k+1/LC=0, в числен вид k2+106k+16.1010=0, което има два
реални корена k1,2 =-(5±3)105, k1= -8.105 s-1, k2= -2.105 s-1 .
-6
2
Времеконстантата τ се определя от по-малкия корен τ =│1/k │ =5.10 s =5 μs;
(е) за iL(t) важи стандартната форма iL(t)=A1.ek1t+A2.ek2t+iL,ст ,
 определя се зависимото начално условие [diL/dt]0+ посредством второто
уравнение в системата L[diL/dt]0+=E0-uC(0+), следва [diL/dt]0+ =32 A/s=32.106 μA/s,
 записва се система от зависимости за iL(t) и diL/dt:
 в нея се полага се t=0+:
 от тази система се намират константите ;

;
- интервал t0,05=3τ = 15 μs, за който iL(t) намалява под ниво 105% iL,ст = 210 μA,
- интервал t0,001=5τ= 25 μs, за който iL(t) намалява под ниво 100,1% iL,ст= 200,2 μA.
Задача 8.10.
както и продължителността tпр на преходния процес. Дадени са: R=62,5 kΩ, L=
312,5 mH, C=20 pF, E0=10 V.
Решение:
8-16
(б) определят се началните условия:

;
;

уравнениe k2+(1/RC)k+1/LC=0, в числен вид k2+8.105k+16.1010=0, което има един
двоен корен k1,2 =k= -4.105 s-1.
-6
Времеконстантата τ се определя от този корен τ =│1/k│ =2,5.10 s =2,5 μs;

(е) за iL(t) важи стандартната форма iL(t)=(A1+A2.t)ekt+iL,ст ,
уравнение в системата L[diL/dt]0+=E0-uC(0+), следва [diL/dt]0+ =32 A/s =32.106 μA/s,
 записва система от зависимостите за iL(t) и diL/dt:
 в нея се полага се t=0+ :
заместват се числените данни ,
 от тази система се намират константите .

;
- интервал t0,05=3τ = 7,5 μs, за който iL(t) намалява под ниво 105% iL,ст = 168 μA,
- интервал t0,001=5τ =12,5 μs, за който iL(t) намалява под 100,1% iL,ст =160,16 μA.
Задача 8.11.
8-17

както и продължителността tпр на преходния процес. Дадени са: R=94,5 kΩ,
L= 312,5 mH, C=20 pF, E0=10 V.
Решение:
(б) определят се началните условия:
;
;
, a от нея следва характеристична детерминанта

уравнениe k2+(1/RC)k+1/LC=0 или k2+5,2916.105k+16.1010=0, което има два
комплексно-спрегнати корена k1,2 = -b±jΩ= -2,64575.105±j3.105 s-1.
-6
Времеконстантата τ се определя от реалната част, τ =│1/b│ =3,78.10 s;

(е) за iL(t) важи стандартната форма iL(t)=(A1.cosΩt+ A2.sinΩt)e-bt+iL,ст ,

уравнение в системата L[diL/dt]0+=E0-uC(0+), следва [diL/dt]0+ =32 A/s=32.106 μA/s,
 записва се система от зависимости за iL(t) и diL/dt:
 в нея се полага се t=0+ :
 от тази система се намират константите .

;
- интервал t0,05=3τ =11,34 μs, за който iL(t) намалява под 105% iL,ст =111,12 μA,
- интервал t0,001=5τ =18,9 μs, за който iL(t) намалява под 100,1% iL,ст =105,9358 μA.
8-18
8-19

решени задачи по електротехника

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

решени задачи по електротехника

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ТСМВ 104 - УВОД В ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА

РЕШЕНИ ПРИМЕРНИ ЗАДАЧИ ПО ЕЛЕКТРОТЕХНИКА

1. Определяне на параметрите на хармонични и импулсни

1.1. Описание на хармоничните сигнали посредством функции в

1.2. Описание на хармоничните сигнали посредством функции в

j= е т.н. имагинерна единица, e =2.718281 е основата на натуралния

1.3. Описание на нехармоничните сигнали във вид на функции на

В тези изрази с (k) са означени номерата на хармониците. Амплитудните

Общата ефективна стойност на напрежениетоU или на тока I се определя с

1.4. Описание на правоъгълни импулсни периодични сигнали в

 размах на импулса upp= umax - umin V,

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ТСМВ 104 - УВОД В ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА

(в) от последната формула, за k=1,2,3,… се изчисляват коефициентите bk,

Окончателно, в символен и числен вид описанието по формули (3) добива вида:

(в) от тези зависимости, за k=1,…,5 се изчисляват коефициентите ak и bk:

2. Определяне на токоветe и напреженията в електрически

2.1. Величини и елементи на електрическите вериги в постоянен режим.

2.2. Основни закони за електрическите вериги в постоянен режим.

2.3. Величини и елементи на електрическите вериги в хармоничен режим.

 електрическa мощност p(t)=u(t).i(t), респ.,

ie(t) je(t) iR(t) iL(t) iC(t)

ue(t) uje(t) uR(t) uL(t) uC(t)

Основните елементи на вериги в хармоничен работен режим са следните:

2.4. Основни закони за електрическите вериги в хармоничен режим.

Така се получава формулата за напрежителния делител

Така се получава формулата за токовия делител .

(б) решава се системата от уравнения (i) и (ii):

намират се числените стойности

(в) проверява се балансът на мощностите:

намират се числените стойности

(в) проверява се балансът на мощностите:

намират се: или

(г) проверява се балансът на мощностите:

(г) проверява се балансът на мощностите:

iG(t) iL(t) iC(t)

 консумирана: активна мощност ,

(б) решение за първия хармоник (честота ω=104):

(в) решение за третия хармоник (честота 3ω=3.104):

 определят се реактивните съпротивления (§ 2.3) XL(3)=3ωL=270 Ω,

3. Двуполюсни електрически вериги. Резонанс.

Двуполюсник е електрическа верига, която се разглежда спрямо два нейни

3.1. Взаимни преобразувания на елементарни двуполюсници.

Правило 1: източник на е.д.н. се изключва като се замени с късо съединение!

3.2. Еквивалентни канонични схеми на съединения от активни

2. Последователно съединение от паралелни двуполюсници.

3. Паралелно съединение от паралелни двуполюсници.

Паралелно съединение от двуполюсници с параметри

Пример: съединението на фиг.3.4а се преобразува в канонична схема (фиг.3.4б) с

4. Паралелно съединение от последователни активни двуполюсници.

3.3. Еквивалентни канонични схеми на съединения от пасивни

Знакът “плюс” важи, когато индуктивното съединение е съгласувано, т.е.

Горният знак се отнася за съгласувано съединение, а долният – за

Горният знак се отнася за съгласувано съединение, а долният – за

4. Трансформаторно съединение (фиг.3.8а).

Във формулата за еквивалентния импеданс Z1e на втората схема (фиг.3.8в)

Условие за фазов резонанс: φр=0. От формулата за аргумента φ = arctg(X/R)

Резонансни параметри: честота , характеристично

3.5. Резонанс наωтокове вp двуполюсни

Условие за фазов резонанс: φр=0. От формулата за аргумента φ=arctg(B/G)

Резонансни параметри: честота , характеристична

(в) определя се напрежението

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ТСМВ 104 - УВОД В ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА

(a) преобразува се двуполюсникa -Y1 в последователен -Z1