Home Page

ИЗСЛЕДВАНЕ НА КАЧЕСТВЕНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА

НИСКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ

2..1. Обобщена схема на нискочестотен усилвател

Нискочестотен усилвател е устройство, което усилва подадения на входа му
сигнал, най-често в обхвата на звуковите честоти (типична честотна лента
B = 20 Hz ÷ 20 kHz ), до необходимата стойност, осигуряваща номинална мощност на
изхода му. Източникът на сигнал /S - Signal/, е представен като еквивалентен
генератор на напрежение с вътрешно съпротивление R S , а електрическия товар L - с
еквивалентно активно съпротивление R L . В общия случай входното съпротивление,
изходното съпротивление и товарът на нискочестотния усилвател имат комплексен
характер. В работния обхват на средните честоти може да се приеме, че те са чисто
активни съпротивления. Изходът на НЧУ се представя като реален генератор на
електродвижещо напрежение (едн) E oA с вътрешно съпротивление R oA .

фигура 2.1. Обобщена схема на НЧУ

2.2. Основни качествени показатели (параметри) на нискочестотен
усилвател
2.2.1. Номинални изходни показатели.
- Номинална изходна мощност PoN - максималната полезна мощност,
отдадена върху товара, при която все още не се превишават нормираните
коефициенти на нелинейните изкривявания (хармонични и интермодулационни).
Основен показател, на базата на който се проектира/избира усилвател. Реално това е
полезната мощност върху товара.
- Номинално изходно напрежение U oN - ефективната стойност на
напрежението върху товара, осигуряващо PoN :
U 2 oN
U oN = PoN .R L , респ. PoN = /2.1/
RL
- Номинално изходно съпротивление R oA - вътрешното съпротивление на
реалния генератор на едн E oA , еквивалентен на целия усилвател по отношение на
изходната му верига 2 − 2′ , съгласно с теоремата на Тевенен. Показател, по който
може да се съди за степента на съгласуване между усилвателя и товара.
ЗАБЕЛЕЖКА: Най-често индексите N се пропускат, но се подразбират.
 2.2.2. Номинални входни показатели.
- Номинално входно съпротивление R i A - съпротивлението, което среща
входният ток между входните изводи на усилвателя 1 − 1′ . Очевидно е, че:
U
Ri A = i /2.2/
Ii
- Номинална входна мощност PiN - мощността, развивана върху
съпротивлението R i A , която, след усилването си, осигурява номинална изходна
мощност.
- Номинално входно напрежение U i N - напрежението на входа 1 − 1′ ,
съответстваща на PiN , т.е.:
U 2i N
U i N = Pi N .R i A , респ. Pi N = /2.3/
Ri A
Това е най-голямата ефективна стойност на входно променливо напрежение,
изменящо се по синусоидален закон, при което се запазват качествата на НЧУ.
2.2.3. Показатели, характеризиращи предаването на сигнала.
- Коефициент на усилване по напрежение A U - отношението на
изходно към входно напрежение;
U
AU = o /2.4/
Ui
- Коефициент на усилване по ток A I - отношението на изходен към
входен ток;
Io
AI = /2.5/
Ii
- Коефициент на усилване по мощност A P или G - отношението на
изходна към входна мощност.
P
AP = o /2.6/
Pi
- Проходна проводимост (транзитна проводимост, стръмност) S -
отношение на изходен ток към входно напрежение;
I
S= o /2.7/
Ui
2.2.4. Изкривявания и динамичен обхват

Линейни изкривявания (ЛИ).
Линейни изкривявания се изразяват в нееднакво усилване на сигнали с различни
честоти, в резултат на което изходното напрежение променя големината си и ъгъла на
дефазиране спрямо входното, но остава постоянно по амплитуда.
За ЛИ има смисъл да се говори само, ако на входа на НЧУ се подава
многочестотен сигнал.
 Причина за възникването на ЛИ е наличието на реактивни елементи в схемата, а
не нелинейност в предавателната характеристика на НЧУ - ЛИ могат да се получат и
при линейна предавателна характеристика.
Линейните изкривявания се делят на:
- Честотни изкривявания, определяни с амплитудно-честотна
характеристика (АЧХ), честотен обхват B и коефициент на честотни изкривявания М;
- Фазови изкривявания, определяни с фазово-честотна характеристика
(ФЧХ) и групово време на задръжка TG .
Често АЧХ се наричат само честотна характеристика, а ФЧХ – фазова
характеристика.

фигура 2.2. Амплитудно-честотна характеристика на НЧУ

На фигура 2.2 е показана типична амплитудно-честотна характеристика на НЧУ,
представяща зависимостта на модула на коефициента на усилване по напрежение А от
честотата на усилвания сигнал. От графиката ясно се разбира смисълът на
параметрите, свързани с нея:
- Коефициент на честотни изкривявания М - оценява количествено
честотните изкривявания в даден обхват и се определя чрез:
A (f )
M = 20. log , dB или M , dB = A(f ), dB − A o , dB /2.8/
Ao
където: Ao - входното усилване за средни честоти;
A (f ) - усилване за произволна (текуща) честотс на сигнала.
За средни честоти от формула /2.8/ ясно се вижда, че М=0 dB.
При работа в логаритмичен мащаб, отрицателните стойности означават спадане,
а положителните повдигане в АЧХ.
Пример: Ако за честота fx = 5Hz A(5Hz) = 10, a A o (1000Hz) = 100 , то за М се
получава M = 20.log100 = −20 dB . Ако усилванията са зададени в децибели, т.е.
100
A(5Hz) = 20dB, A o (1000Hz) = 40dB , за М се определя M, dB = 20 − 40 = −20dB .
- Номинален (работен) честотен обхват B N - обхватът от честоти, между
една най-наска f l и една най-висока честоти f h , в който коефициентът на честотни
изкривявания М не превишава по големина някаква предварително зададена стойност.
Един от коректните записи на номинална честотна лента трябва за изглежда по
 +1,5 dB
следния начин: B = 30 Hz ÷ 18 kHz − 2 dB . Другото наименование на B N е честотна
лента.
Извън номиналните f l и f h , особен интерес представляват и така наречените
честоти на пречупване, полюсни или гранични честоти, при които усилването спада с
3dB спрямо A o . В литературата се срещат означени по различен начин: f pl , f ph , или

f l′ , f h ′ , или f l−3dB , f h−3dB . Честотната лента, която затварят тези честоти се

означава с B −3dB или B 0,707 .
За фазовите изкривявания се съди по ФЧХ, изразяваща зависимостта от
честотата на фазовата разлика между изходния и входния сигнал (най-често това е
напрежение).

Нелинейни изкривявания (НЛИ).
НЛИ са изменения на формата на изходния сигнал в сравнение с формата на
входния поради нелинейност на предавателната характеристика U o = f (U i ) - фигура
2.3. Тази нелинейност се дължи основно на нелинейността в характеристиките на
активните елементи. Степентта на отклонението се оценява с различни коефициенти
на изкривявания. НЛИ обхващат всички видове изкривявания в следствие на
нелинейността на входно-изходната характеристика – аплитудни (динамични),
хармонични, интермодулационни изкривявания.
- Динамични изкривявания – проявяват се при разлика между реалната и
идеалната характеристика U o = f (U i )
- Хармонични изкривявания – проявяват се с появата на нови сигнали с
честоти, равни на някои от хармониците на входния синусоидален сигнал. Тези
изкривявания се отчитат с коефициент на хармонични изкривявания (КХИ) или клир-
фактор - k h .
КХИ при единичен хармоничен сигнал u i ( t ) = U im .sin (ω t ) се дават с формулата:
n n n
∑ Poj ∑ 2
U oj ∑ U oj2
j= 2 j= 2 j= 2
kh = .100 = 2
.100 =
.100, % /2.9/
Po1 U o1 U o1
където j е номерът на хармоничната съставка.
- Интермодулационни изкривявания – проявяват се в генерирането на
сигнали с комбинационни честоти на два или повече синусоидални входни сигнали.
Например, ако на входа на усилвателя действат едновременно два сигнала с честоти
f1 и f 2 , на изхода се появават усилени освен основните честоти f1 , f 2 , така и
техните хармоници 2f1 , 3f1 , K , 2f 2 , 3f 2 , K ; и комбинационни честоти от вида
2f1 ± f 2 , 2f 2 ± f1 , 3f1 ± 2f 2 , 3f 2 ± 2f1 .
Хармониците са съзвучни с основната хармонична звукова картина (от там е и
името им) и не дразнят ухото. Например вторият хармоник звучи една октава над
основния тон – нещо, което се прави преднамерено за обогатяване на тембъра.
Обратно, комбинационните тонове в повечето случаи нямат нищо общо с
хармоничната картина и създават впечатление за фалшиво звучене [9].

Динамичен обхват (диапазон)
Динамичният диапазон D се определя от следната формула:
U i max U
D, dB = 20. lg ≈ 20. lg o max /2.10/
U i min U o min
В горната си част динамичният диапазон се определя от U i max , респ. от U o max ,
при което коефициентът на НЛИ не превишава определена (зададена) стойност. В
долната си част D се определя от минималния сигнал U i min , превишаващ в
определена степен нивото на собствените шумове (обикновено U i min = (3 ÷ 10 )U CM ).
Динамичният диапазон може да се определи приблизително по динамичната
предавателна характеристика.

фигура 2.3. Динамична предавателна характеристика на НЧУ

2.2.5. Показатели, характеризиращи надеждността и икономичността:
- устойчивост;
- стабилност на качествените показатели;
- ремонтнопригодност;
- коефициент на полезно действие (КПД) η .

Home Page