Упражнение 2 | Вериги с променлив ток — 1/2

Вериги с променлив ток

Иван Попов (№: 6PH0600025) – ККТФ Дата на предаване: 2023 г.

Описание и цел на упражнението 1 Мощност на променлив ток

Нeка имаме променливи напрежение и ток
Запознаване с основните елементи на верига с променлив
ток, както и с основните величини, описващи променливия U = U0 cos (ωt) и I = I0 cos (ωt + ϕ)
ток и връзките между тях в различни случай
Знаем, че мощността P в момента t се дава с формулата

I Теоретична част P (t) = U (t)I(t)

Променлив ток се нарича ток, който протича под действието Може да осредним тази стойност по следния начин и да полу-
на напрежение, което се променя по някакъв прост периоди- чим средна мощност Pavr
чен закон. В задачата се разглеждат квазистационарни про- ˆ ˆ
1 t 1 t
менливи токове. Условието за квазистационарност е периодът, Pavr = lim P (t) dt = lim U0 I0 cos (ωt) cos (ωt + ϕ) dt
t→∞ t 0 t→∞ t 0
с който се мени електромагнитното поле да е много по-голям
от времето за разпространение на взаимодействието от единия С тригонометрични преобразувания достигаме до
до другия край на системата.  ˆ t ˆ
1 t

1 1
Pavr = U0 I0 lim cos (2wt − ϕ) dt + cos ϕ dt
За по-лесна работа при променливотокови вериги, ще въве- 2 t→∞ t 0 t 0
дем следната конвенция. На променливия ток и напрежение Първият интеграл е 0, защото осредняваме периодична фун-
ще съпоставим комплексни числа кция, а вторият е просто cos ϕ. Следователно
dU 1 U0 I0
U = U0 cos (ωt) −→ U = U0 eiωt =⇒ = iωU Pavr = U0 I0 cos ϕ = √ √ cos ϕ = Ueff Ieff cos ϕ
dt 2 2 2
dI
I = I0 cos (ωt + ϕ) −→ I = I0 ei(ωt+ϕ) =⇒ = iωI като ефективната стойност е това, което отчитат измервател-
dt ните уреди – волтметър и амперметър.
Като физичен смисъл има само реалната част на тези комп- 2 Последователно трептящ кръг
лексни числа.
Нека имаме следния последователно трептящ кръг, който
съдържа резистор R, бубина L, кондензатор C и източник на
Сега да разгледаме една бубина с индуктивност L. За нея променливо напрежение U с честота ω и амплитуда U0 .
знаем, че потенциалната разлика в двата и края е
C
R L
dI
U =L = iωLI ≡ ZL I, където ZL ≡ iωL
dt
Тук ZL го наричаме индуктивно съпротивление, тъй като, за-
конът наподобява закона на Ом за резистор. Сега да разгле-
даме кондензатор с капацитет C. За него знаем, че потенци- U∼
алната разлика в двата му края е
q dU I 1 Общия импеданс е просто сумата от отделните импеданси тъй
U= =⇒ = = iωU или U ≡ ZC I, където ZC ≡
C dt C iωC като елементите са свързани последоватлено. Или имаме
 
Тук ZC го наричаме капацитативно съпротивление. Използ- 1
вайки тази конвенция, ние може да разглеждаме бубините и Z = ZR + ZL + ZC = R + i ωL −
ωC
кондензаторите като резистори със съответно съпротивления
ZL и ZC . По този начин ние може да намираме еквивалентно Сега може да намерим амплитудата на тока I във веригата,
съпротивление на вериги с такива елементи, като използваме че е
познатите ни начини за резистори при успоредно и последова- U0 U0 ωL − 1
ωC
телно свързване. Така полученото еквивалентно съпротивле- I0 = = q и tan ϕ =
|Z| 1 2

R
ние се нарича импеданс Z, който е комплексно число с модул R2 + ωL − ωC
|Z| и аргумент arg Z. и чрез него може да запишем закона на
Ом (Това може да се докаже, чрез законите на Кирхоф) за В случая резонанс се получава, когато токът има максимал-
променливотокови вериги на амплитуда. Това е възможно, когато знаменателят е най-
малък. Вижда се, че може да го минимизираме ако изискваме
U0 1 1
U = ZI =⇒ I0 = и ϕ = −arg Z ωr L − = 0 =⇒ wr2 =
|Z| ωr C LC
като ϕ е фазата с която токът избързва или изостава от напре- където ωr се нарича резонансна честота. При тази честота ам-
жението. Минусът идва, защото Z е в знаменател. Важно е да плитудата на напрежението при бубината и кондензатора са
се отбележи, че импедансът на резистор си е просто съпротив- равни (през тях тече и един и същ ток). Също така се полу-
лението му R или чава, че Z е реално положително число и има аргумент 0 и
ZR = R следователно токът и напрежението са в една и съща фаза.
Упражнение 2 | Вериги с променлив ток — 2/2

3 Паралелно трептящ кръг 5. В последната задача веригата представлява паралелно

Сега да разгледаме паралелно трептящ кръг. Той се състои от трептящ кръг, както е начертан вляво. Резисторът всъщ-
резистор (в случая съпротивлението на бубината) и бубина L ност е вътрешното съпротивление на бубината. Отново
и успоредно свързан с тях кондензатор C. меним индуктивността на бубината чрез феромагнината
пръчка. Гледаме измерванията на амперметъра, който ме-
I IL ри ток I и кога показанията достигат минимална стойност
A
– достигнали сме резонанс.
A A III Експериментална част
1 Справочни данни
IC С омметър измерваме съпротивленията на реостата R и на
U∼ V R бубината RL . Също така знаем и честотата на променливото
напрежение ω, което ползваме от електропреносната мрежа
C
R = (16.8 ± 0.2) Ω – Съпротивление реостат
L RL = (9.4 ± 0.2) Ω – Съпротивление бубина
ω = 50 Hz – Честота
Към веригата сме свързали и амперметри и волтметър, които N = 1200 Оборота/kWh – Константа на електромера
измерват ефективните стойности на токовете и напрежението. k = 2.5 W/Деление – Мащаб на ватметъра
Импедансът на тази система ще го намерим, както ако всички
елементи бях резистори или Накрая са написани и константата на електромера и мащаба
на ватметъра, които са нужни за пресмятане на мощността,
1 1 R − iωL
= iωC + = iωC + 2 която те измерват.
Z R + iωL R + ω 2 L2
2 Експеримент
Съответно за амплитудата на тока I имаме, че
s А Задача 1
2  2
U0 R ωL В първата задача веригата се състои от последова-
I0 = = U0 + ωC − 2
|Z| R2 + ω 2 L2 R + ω 2 L2 телно свързани реостат със съпротивление R и боби-
на с вътрешно съпротивление RL и индуктивност L.
В тази ситуация под резонанс се разбира, когато амплитуда-
та на тока е минимална. Вижда се, че това се случва, когато I = (0.95 ± 0.01) A U = (29.6 ± 0.1) V В таблицата
вторият член е 0. В случая, бубината е почти идеална и има t = (314 ± 2) s x = (9 ± 0.25) Дел. вляво са
представени
пренебрежимо съпротивление. Съответно израза се опростява стойностите на измерените ток I от амперметъра, напрежение
до U от волтметъра. Също така времето t, за което електроме-
ωr L 1
ωr C − 2 2 = 0 =⇒ ωr2 = рът е навъртял два оборота и x – броят на деленията, които
ωr L LC показва ватметъра. В случая импедансът ни за тази верига е
II Постановка и план на работа
Z = R + RL + iωL
Експеримента се състои от 5 подзадачи, които са следните
1. В тази задача схемата се състои от последователно свър- От тук може да му намерим модула и аргумента му
зани реостат и бубина, която си има съпротивление, ам-
перметър и волтметър, който мери напрежението на ця- p ωL
|Z| = (R + RL )2 + ω 2 L2 и tan (arg Z) = = − tan ϕ
лата верига. В задачата измерваме мощността по три раз- R + RL
лични начини – чрез ватметър, чрез електромер и чрез
формулата за средна мощност. Където сме използвали, че фазата на тока е − аргумента на
комплексния импеданс. Имайки U и I може да намерим моду-
2. В тази задача схемата е подобна на първата задача, но ла на импеданса, а от там и неизвестната индуктивност L
имаме реостат и кондензатор. Мощността изчисляваме по
същите 3 начина. q
U |Z|2 + (R + RL )2
3. В тази задача схемата е подобна на миналите две, но то- |Z| = и L=
зи път имаме последователно свързани реостат, бубина с I ω
вътрешно съпротивление и кондензатор. Мощността из- Използвайки тези стойности попълваме следната таблица.
числяваме по същите 3 начина. Под стойнос-
|Z| [Ω] L [H] tan ϕ ϕ [◦ ] cos ϕ
4. В четвъртата задача построяваме последователно треп- тите са запи-
31.16 0.814 −1.554 −57.24 0.541 сани и греш-
тящ кръг и искаме да достигнем до резонанс. Във вери-
0.34 0.006 0.014 0.24 0.004 ките. В край-
гата имаме свързани амперметър, волтметър, който ме-
ри напрежението на цялата верига, и ватметър. Искаме на сметка може да се изчислят и мощностите по трите начина
да постигнем резонанс, но тъй като не можем да проме- – електромер PE , ватметър PW и по формулата P = U I cos ϕ.
ним честотата на ток ω, варираме един от параметрите P = (15.2 ± 0.2) W Стойностите са нанесени в табли-
– индуктивността L на бубината. Това става като вкара- PW = (22.5 ± 0.6) W цата. Вижда се, че трите начина да-
ме в нея феромагнитна пръчка. При различно положения PE = (19.1 ± 0.1) W ват близък резултат. Разликата ид-
на пръчката, амперметърът показва различни показания. ва от неидеалността на измервател-
В някое положение на пръчката, амперметърът показва ните уреди – ватметъра и електромера.
максимална стойност – достигнали сме резонанс.