Метод с контурните токове

Броят на уравненията, описващи установения режим във веригата може

да бъде намален, ако вместо клоновите токове се въведат n нови неизвестни
фиктивни величини - така наречените контурни токове.
Методът се основава на свойството, че токът в даден клон може
да се представи като алгебрична сума от протичащите през него
контурни токове.

Алгоритъмът на метода е следния:

1) Определя се броят на неизвестните, контурни токове, т.е., броят на
уравненията на системата n=p-(q-1)-NИТ, където p - е броят на клоновете,
q- броят на възлите, а NИТ - броят на източниците на ток;

2) Задават се положителни посоки на n-те контурни токове по един за

всеки независим контур, примерно по посока на часовниковата стрелка;
3) Ако във веригата има източници на ток се постъпва по следния
начин: за тях се съставят фиктивни контури с известни контурни токове
равни на големината на съответния източник на ток и посока съгласувана с
него. За тези фиктивни контури не се записват отделни уравнения, а
влиянието на източниците на ток се отчита в уравненията за n-те контурни
токове;

4) Определят се собствените комплексни съпротивления за всеки от

контурите, като сума от комплексните съпротивления на клоновете,
участващи в контура. Определят се общите (взаимните) комплексни
съпротивления на всяка двойка контури като алгебрична сума на
комплексните съпротивления на клоновете, които участват едновременно и в
двата контура от двойката. Винаги ;

5) Контурните е.д.н. Eki се изчисляват като сума от клоновите е.д.н.,

участващи в контура. Клоновите е.д.н. участват в сумата със “+” или “-” в
зависимост от това дали са съпосочни или противопосочни на контурния ток;
6) Съставят се n уравнения на контурните токове. Уравненията се
решават спрямо неизвестните контурни токове. Знаците пред общите
(взаимните) съпротивления на клоновете в системата се вземат с “+” или “-”
според това дали двата контурни тока са съпосочни или противопосочни в
разглеждания клон;
 7) Клоновите токове се получават като алгебрична сума от контурните
токове, които преминават през разглеждания клон. Знакът пред съответния
контурен ток се взема с “+” или “-” в зависимост от това дали съпосочен или
не с клоновия ток, чиято стойност се търси.
 Зад.1. Дадени са комплексните ефективни стойности на източниците на
е.д.н. и електродвижещ ток , при ъглова честота
. Параметрите на елементите са: С2=50F, R3=50, C3=20F,
R4=20, L5=70mH. Да се определят комплексните ефективни стойности на
клоновите токове и да се направи баланс на мощностите.
Комплексни ефективни стойности на клоновите токове:

Напрежение върху идеалния източник на ток :

Баланс на мощностите:

.
Зад.2. За веригата е дадено: XL=5, R1=XC=10, R2=2,5, 1A. Да се
намерят ефективните стойности на клоновите токове. Да се направи баланс
на мощностите. Домашна работа.
Комплексни ефективни стойности на клоновите токове:

Напрежение върху идеалния източник на ток :

Баланс на мощностите: