Лекция 4 Съдържание на Лекция 4

© Методи за анализ на електрическите вериги

4.1 Анализ на електрически вериги. Принципи на съвременните
схемни симулатори.

Методи за анализ
4.2 Най-известните аналитични методи за линеен анализ на
постояннотокови вериги: директен метод на Кирхоф, метод на
кръговите токове, метод на възловите напрежения, метод на

на електрически
суперпозицията и метод на еквивалентните схеми.
4.3 Комплексен метод за анализ на променливо-токови
електрически вериги с хармонични сигнали. Комплексен

вериги
импеданс и адмитанс.
4.4 Операторен метод за анализ на променливо-токови
електрически вериги в преходен режим. Примери.
4.5 Анализ на вериги с нелинейни елементи – основни принципи

Понятия в сложни електрически вериги

Лекция 4 “клон”

“кръг”

4.1 Анализ на електрически

“възлова
вериги. Принципи на точка”

съвременните схемни
симулатори При изобразяване на сложни електрически вериги се срещат следните понятия:
L “Клон” (branch) – част от ел. верига, в която тече един и същи ток Ii (ток между 2
възлови точки) с определена посока;
L “Възел (възлова точка, node)” – точка на свързване на 3 и повече клона, която има свой
потенциал ϕj*. Потенциалът само в 1 възел може условно да се приеме за “нулев” (“зазе-
мяване”) и тогава за останалите възлови точки се дефинира възлово напрежение Uj*
L “Токов кръг (контур, loop)” – съвкупност от клонове, образуващи затворена верига,
която има начало и край в една и съща възлова точка. За всеки кръг може да се дефинира
кръгов ток Ick; това не e фактическият ток/токове в клонове на кръга, но всеки ток в даден
клон може да се определи от кръговия ток при анализа на схемата (вж. по-нататък).
 Правила за знаците на dc токовете и напреженията Какво е анализ на електрическа верига?
Токовете I и напреженията (на източниците Е (ЕДН) и падовете на напрежение върху съп- Uk Да се проведе анализ на дадена електрическа
ротивленията U = IR) имат свои знаци. За да е верен анализът на веригите, трябва да се Ik+1
Ik Uk+1 верига (схема) означава да се определят
спазват определени правила за знаците на токовете и напреженията. Предложените тук токовете във всеки клон или напреженията във
правила са условни и важат с правилата за анализ, разгледани в лекцията. всяка възлова точка. Това е пълен анализ, но
Uk+4 Ik+2 той не винаги е необходим. Много по-често се
+ I2 налага да се проведе частичен анализ – само на

+U = IR
определени важни части на схемата. Най-често
– Ik+4
се налага анализ на входа изхода на веригата –
Uk+3
– I1 + I3 +E0 Ik+3 Uk+2 коефициенти на предаване по ток и
+ Част от анализирана верига напрежение.
Можем да класифицираме следните случаи на анализ на вериги по различни признаци:
токове във възел контур и ЕДН пад на напрежение
L Постояннотоков и променливотоков анализ. Първият се извършва за схеми с dc сигнали
L Правила за знаците на токовете във възлите: излизащите (изтичащите се ) от възела (f = 0), а вторият – за схеми с ac (RF) сигнали (f ≠ 0). Важно е да се отбележи, че двата
токове – със знак “+”; влизащите (втичащите се) към възела токове – със знак “–”. типа анализ могат да се извършват поотделно и независимо един от друг за една и съща
схема, но трябва да се съобразяват известни правила да няма взаимодействие между
L Посока на обикаляне в контур: може да бъде по посока на часовниковата стрелка или
постояннотоковия и променливотоковия режими.
обратно, но не трябва да се сменя по време на анализа.
L Линеен и нелинеен анализ. Първият се извършва за схеми само с линейни елементи и в
L Правила за знаците на ЕДН на източниците: ЕДН се взема с положителен знак, ако
линеен режим на сигналите (за слаби сигнали), а вторият – при нелинейни елементи и
посоката на напрежението или тока на генератора на напрежение или ток съвпада с
при силен сигнал
посоката на обикаляне в контура. Напрежението се определя спрямо точката “земя”.
L Аналитичен и числен (симулационен) анализ. Първият се извършва чрез аналитични
L Правила за знаците на падовете на напрежение: падът на напрежение е с положителен
методи по установени закони и теореми (използва се в настоящия курс), а вторият –
знак, ако при обикалянето по контура най-напред се среща + полюс на елемента.
чрез числени методи и с помощта на схемни моделни симулатори на вериги (вж. надолу)

Анализ с помощта на схеми и структурни софтуерни Пример за схемен симулатори (Ansoft® Serenade)
симулатори
⇐ Анализ чрез т. нар.
“схемни” симулатори
– схемите се състоят
от моделни елементи,
които се анализират
по известните закони
на електромагнетизма

Анализ чрез т. нар. “структурни”

електромагнитни симулатори –
схемите се състоят от свързващи
линии и електродинамични
елементи моделни елементи, които
се анализират по вълновите методи
на електродинамиката Þ
 Пример за CAD и CAM форма на схемата Илюстрация: синтез на произволна електрически верига с
дискретни елементи

CAD форма (Computer-

Aided Design) на
електронната схема – за
анализ и проектиране

CAМ форма (Computer-Aided

Manufacturing) на изображението
на електронната схема – при
производството на платката и Елементи, представени със своите модели (линейни или нелинейни), които са
нейното “насищане” с елементи вградени в библиотеката на схемния симулатор или са създадени от самия потребител

Илюстративен пример: анализ на двустъпален усилвател. Свързване на елементите на веригата

Начало: редактиране на елементите на веригата

Първо стъпало на усилвател

Бутон:
свързване

Елементите се селектират (избират се и се включват в схемата поотделно) и се Курсорът се поставя на края на даден елемент (С1); кликва се с ляв бутон на
после се редактират (избират се техните параметри – задължителни и мишката; курсорът се придвижва до началото на следващия елемент (TRL1) и
препоръчителни). отново се кликва се с ляв бутон – връзката е готова.
 Копиране на второто стъпало и поставяне на входове (ports) Задаване на интервали на променливите и оптимизация

изход

вход Интервали от
стойности на
параметрите

Условия за
Поставяне на високо- оптимизацията (Z-
честотни входове или S-параметри,
Задаване на честотния обхват за линейна
усилване, изходна
симулация
мощност и пр.)

Стартиране на линейна симулация на веригата Оптимизация на параметрите на усилвателя в честотен обхват

Резултати от симулацията

Оптимизация по
S21 променливите
S11 параметри
L1, nH;
S22
P1, W1, mm;
P2, W2, mm
100 итерации
 Връзка между параметрите в прости вериги
Лекция 4

4.2 Най-известните
аналитични методи за линеен
анализ на постояннотокови
Най-простата електрическа верига се състои от един клон и един кръг и няма възлови
точки (вж. примера горе). Връзката между тока I и напреженията – на източника Е0 и

вериги
пада на напрежение върху съпротивлението U = IR се дава със закона на Ом за цялата
верига.
E0 = I (R + Ri ) = IR + IRi = åUi
i

E0 = IR = U Ri =0
Може да се заключи, че ЕДН на източника е равно на сумата от падовете върху двете
съпротивления (на консуматора и вътрешното съпротивление на източника) (вж. общият
закон по-нататък). В частния случаи на идеален източник връзката е най-проста.

Закони на Кирхоф в сложни вериги Закони на Кирхоф в променливотокови сложни вериги

Нека да разгледаме сложна електрическа верига с p клона, q възела и r кръга (контура). Законите на Кирхоф могат да се обобщят и за сложни променливотокови вериги в устано-
Неизвестни са токовете Ik в отделните клонове (p на брой). Връзката между тези токове и вен режим. Нека отново да разгледаме сложна електрическа верига с p клона, q възела и r
останалите известни параметри във веригата (ЕДН и съпротивления) се дава със законите кръга (контура). Неизвестни са p на брой токове ik в отделните клонове. Различното е, че
на Кирхоф за постояннотокови вериги. сега те зависят от времето (периодични функции) (както и ЕДН на източниците ek). Друга
L I закон: алгебричната сума на токовете в дадена възлова точ-
ка е равна на нула (“+” за излизащи и “–” за влизащи токове).
å I jk = 0; ∀j = 1 ÷ q разлика е наличието на нови типове пасивни елементи (освен съпротивленията Rk): конден-
затори с капацитети Ck и бобини с индуктивности Lk Сега законите на Кирхоф се записват
k за токовете и падовете на напрежения в даден момент, като важат във всеки момент от
L II закон: за всеки токов кръг (контур) алгебричната сума на ЕДН на източниците е рав- времето, а сумите са векторни (вж. подробности – в част 4.3 на лекциите).
на на алгебричната сума на падовете на напреженията (съгласно приетите правила за
знаците). L I закон: å ik = 0
å E =å U =å I
ik ik ik Rik ; ∀i = 1 ÷ r k
é dik 1 ù
k k k
L II закон:

k
å å êëL
ek=
k
k
dt
+ Rk i k +
Ck ò ik dt ú
û
Законите на Кирхоф се използват при анализа на сложни ì * * * * = #
вериги по следния начин: ï Вторият тип закони на Кирхоф сега са комплексни интегро-диференциални уравнения за
ï * * * * = # променливите токове ik. Със замяна ik → i*k и ако Rk,Ck и Lk не зависят от времето, законите
Броят на неизвестните токове е p. Броят на уравненията, p í * * * * = # на Кирхоф се се получават лесно решими диференциални уравнения от 2 ред за токовете.
получени от I тип закони на Кирхоф, са q, но линейно- ï
независими са q – 1 < p. От II тип закони на Кирхоф, се ïî * * * * = #
é d 2ik* di * 1 *ù
получават още r уравнения, но не всички са линейно
ò å å + Rk k +
(q+r)-p

независими. Така от общо (q + r) се отделят p линейно- ik* Þ ik dt ek = ê Lk ik ú

независими уравнения за p неизвестни тока. Следовател-
ì
í
* * * * = #
k k êë dt 2 dt C k úû
но, задачата за анализ на сложни схеми е решима. î * * * * = #
 Примери за използване на законите на Кирхоф (1) Примери за използване на законите на Кирхоф (2)
Ще дадем примери за прилагане на законите на Кирхоф в три относително прости случая. 2. Вторият пример е за определяне на формули за последователно (серийно) и успоредно
1. Първият пример се отнася до делителите на напрежение и ток. (паралелно) свързване на различни пасивни елементи: съпротивления, кондензатори и
бобини.
Делител на напрежение Делител на ток
Последователно свързване Успоредно свързване
U1 → U 2 I → I1

n n n n

U2 =
R2
U1 = I = I1 + I 2 RΣ = å Ri LΣ = å Li 1
RΣ
= å
1
Ri
1
LΣ
= å Li
1

R1 + R2 i i i i
R2 1 n
n
=
1
1 + R1 / R2
U1
I1 =
R1 + R2
I=
1 + R1 / R2
I 1
CΣ
= å
1
Ci
CΣ = å Ci
i
i

Примери за използване на законите на Кирхоф (3) Основни методи за анализ на сложни електрически вериги:
3. Третият пример е за свързване на генератори на ток и напрежение Метод на Кирхоф

Последователно свързване на генератори на напрежение
L Метод на Кирхоф: Това е метод, базиращ се на директно прилагане на законите на
Кирхоф. Неизвестни са токовете в отделните клонове Ik. Броят на неизвестните е p и с
общо q – 1 линейно-независими уравнения на Кирхоф от I тип, допълнени с p – q + 1 < r
линейно-независими уравнения на Кирхоф от II тип, се получават необходимите p
линейно-независими уравнения за p неизвестни тока. Така се формира система от p
линейни алгебрични хомогенни уравнения за токовете със ненулеви свободни членове.
Решенията на тези уравнения се получават по правилото на Крамер:

Успоредно свързване на генератори на ток ∆j

Ij =
∆
където ∆ е детерминантата от ранг p на матрицата на коефициентите пред неизвестните
токове, а ∆j е т.нар адюнгирано количество – детерминантата от ранг p на матрицата на
коефициентите пред неизвестните токове, чийто j стълб е заменен със стълба на
свободните членове.
Това е най-директният метод, но с най-голям брой неизвестни и с най-голям брой
алгебрични пресмятания – p на брой.
Вж. решеният пример по-нататък.
 Метод на кръговите токове
L Метод на кръговите токове (метод на Максуел): Това е много популярен метод, базиращ
се на нов тип уравнения, изведени от уравненията на Кирхоф. Тук се въвеждат и нов тип
неизвестни – кръгови токове Icj във всеки токов контур (∀j = 1÷ r). Техният брой е по-
малък от предишния случай: r – 1 < p. Прилагат се следния тип уравнения:
æ ö
å E jk = I cj ç
ç å R jk ÷ +
÷ å R jn I nc ; ∀j = 1 ÷ r
è ø
k k n
Във формулата алгебричното сумиране по k се извършва за всички ЕДН и всички налич-
ни съпротивления в дадения токов контур j. Знаците на ЕДН Ejk се избират в зависимост
от посоката на обикаляне в контура j (т. е. спрямо посоката на тока Icj).
Алгебричното сумиране по n се извършва за всички съседни контури на токовия контур j.
Следователно, в тази сума влизат само т. нар. взаимни съпротивления Rjn, т. е. съпротив-
ленията в общите клонове на дадения контур j и съседния му контур n. Знакът на съсед-
ния кръгов ток Icn се избира в зависимост от знака на основния кръгов ток Icj – ако са в
една посока “+”, ако са в различни посоки “–”.
Получената система уравнения е с по-нисък ранг (r – 1) и аналитично се решава по-лесно.
Прилага се същата техника, както при метода на Кирхоф – правилото на Крамер, но този
път за неизвестните кръгови токове.
Неизвестните токове в отделните клонове могат да се получат от вече определените
кръгови токове – вж. решеният пример по-нататък.
Други методи
L Метод на суперпозицията: Това е известен физичен метод и се основава на възможност-
та за сумиране на отделните линейни въздействия на всеки източник (при слаби сигнали).
Може да се използва както аналитично, така и експериментално и е много удобен, когато
се търси отделен ток само в един клон на веригата, без да се решават останалите.
Принцип: Токът във всеки j-ти клон Ij от дадена верига е алгебрична N Задачата е да се определят аналитични изрази за неизвестните токове по всичките
сума от токовете Ijk, създадени в същия клон под действието на
всеки отделен източник във схемата, като се изключат останалите, Ij = å I jk
т.е. когато изходните им клеми се свържат “накъсо”. k =1
L Метод на еквивалентните схеми: Този метод ще
бъде разгледан отделно в лекцията.
Принцип: Част от дадена сложна електрическа
верига може да се замени с електрически екви-
валентна на нея проста верига, представена чрез
еквивалентно напрежение Ueq (или ток Ieq) и
еквивалентно съпротивление Req (вж. фигурата).
При този принцип заместваната част от схемата
остава “черна кутия” с неизвестна конкретна
схема, но с известни общи параметри – еквива-
лентно напрежение/ток и съпротивление. Така
може да се анализира останалата част от веригата
при същите токове и напрежения.
Метод на възловите напрежения
L Метод на възловите напрежения: Това е удобен метод, защото се работи с напрежения
във възловите точки и аналитичното решение лесно може да се провери експериментално
чрез измервания с волтметър, без да се прекъсва веригата. Този метод също се базира на
нов тип уравнения, изведени от уравненията на Кирхоф. Тук неизвестните величини са
възловите напрежения U*l във всяка възлова точка (∀l = 1÷ q). Голямо удобство е фактът,
че за една точка (но само за 1) потенциалът се избира нулев (“заземяване”), с което броят
на неизвестните се редуцира до минимален: q – 1 < p. Прилагат се следния тип уравнения:
æ ö
1 1 1
å å å Rln U n*;
Elk = U l* ç ÷− ∀l = 1 ÷ q − 1
Rlk ç Rlk ÷
k è k ø n
Във формулата алгебричното сумиране по k се извършва за всички ЕДН и всички налич-
ни проводимости (1/Rlk) в клоновете, които имат обща точка във възела l. Знаците на ЕДН
Ejk се избират в зависимост от близостта на даден полюс до възела, т. е. “+” за близост на
положителния полюс и “–” за обратното. Тук има един проблем, ако източникът е идеа-
лен и в дадения клон няма включено съпротивление (т.е. Elk/Rlk → ∞). Тогава се постъпва
така: добавя се крайно вътрешно съпротивление на източника Ri ≠ 0 и затова отношение-
то Elk/Ri ≠ ∞; веригата се анализира аналитично с това съпротивление Ri ≠ 0 и накрая в
получения израз се прави прехода Ri → 0; задачата обикновено има решение.
Алгебричното сумиране по n се извършва за всички съседни възли на възела l. Така в тази
сума влизат само т. нар. взаимни проводимости 1/Rln, т. е. отчитат се само съпротивления-
та в общите клонове между двете възлови точки j и n. Неизвестните токове в отделните
клонове могат да се получат от вече определените напрежения – вж. решеният пример.
Решен пример
Ще разгледаме конкретен пример. Схемата има 3 клона, 2 възлови точки (едната от които,
т. B, е заземена и 3 кръга (контура), от които само 2 са независими. Зададени са двата
включени в схемата идеални източника на напрежение Е1,2 и трите съпротивления R1,2,3.
Неизвестни са трите тока I1,2,3 в 3-те клона.
разгледани досега методи за анализ: директен метод на Кирхоф; метод на кръговите
токове, метод на възловите напрежения, метод на суперпозицията и метод на
еквивалентните схеми.
 Пример 1: Директен метод на Кирхоф Пример 1 (прод.)
Неизвестни са трите тока I1,2,3 в 3-те клона. По правилото на Крамер определяме всеки
Зададени са: Е1,2 – ЕДН на 2 идеални източ- един от неизвестни токове I1,2,3 в 3-те клона:
ника на напрежение и три съпротивления ∆j
R1,2,3 . Записваме 3 от уравненията на Кирхоф Ij = , j = 1, 2, 3
(1 от I тип и 2 от II тип) и получаваме след- ∆
ната линейна система от 3 уравнения за 3
неизвестни 0 1 −1
− I1 − I 2 + I 3 = 0 E1 0 R3
R1I1 + 0 + R3 I 3 = E1 Определяме детерминантата на системата от ∆1 E2 R2 R3
3-ти ранг I1 = = =
∆ ∆
0 − R2 I 2 − R3 I 3 = − E2 1 1 −1 − 1.( E1 R2 ) − 1.( E1 R3 − Е 2 R3 ) − Е1 ( R2 + R3 ) + E 2 R3
= =
Получава се следната система, записа- ∆ = R1 0 R3 = ∆ ∆
на в стандартния матричен вид Аналогично:
0 R2 R3 ∆ 2 Е1R3 − Е2 ( R3 + R1 )
1 1 −1 0 I2 = =
∆ ∆
R1 0 R3 E1 1.(− R2 R3 ) − 1.( R1 R3 ) − 1.( R1 R2 ) = ∆ − Е R − Е2 R1
= −( R1 R2 + R2 R3 + R3 R1 ) I3 = 3 = 1 2
0 R2 R3 E 2 ∆ ∆

Пример 2: Метод на кръговите токове Пример 2 (прод.)

Неизвестни са двата кръгови тока IA, B в 2-та По правилото на Крамер определяме 2-та
токови кръга. Записваме 2 от уравненията за неизвестни кръгови тока IA, B :
този метод и се получава линейна система от 2
уравнения за 2 неизвестни: E1 − R3
E1 = I A ( R1 + R3 ) + (− I B ) R3 ∆A − E2 R2 + R3
IA = = =
∆c ∆c
− E2 = I B ( R2 + R3 ) + (− I A ) R3 E1 ( R2 + R3 ) − Е 2 R3 )
=
или Определяме детерминантата на системата от ∆c
2-ри ранг (∆ е означение на детерминантата
I A ( R1 + R3 ) − I B R3 = E1 от предишния пример) Аналогично: R1 + R3 E1
R1 + R3 − R3 ∆B − R3 − E2 − E 2 ( R1 + R3 ) + E1 R3 )
− I A R3 + I B ( R2 + R3 ) = − E2 ∆c = = IB = c
= c
=
− R3 R2 + R3 ∆ ∆ ∆c
Решенията на системата намираме по
правилото на Крамер: = ( R1 + R3 )( R2 + R3 ) − R32 ) = Истинските токове I1,2,3 в 3-те клона могат да се определят от кръговите токове по пред-
ставените по-долу връзки (може да се провери, че новите изрази за токовете в клоновете
∆ A, B = R1 R2 + R1 R3 + R3 R2 + R32 − R32 = съвпадат с вече получените в предишния пример).
I A, B = = R1 R2 + R2 R3 + R3 R1
∆c I1 = I A ; I 2 = − I B ; I 3 = I A − I B
= −∆
 Пример 3: Метод на възловите напрежения Пример 3 (прод.)
Новите неизвестни са възловите напрежения След като напреженията във всички възлови
UA,B в т. А и т. B. Всъщност, схемата може точки са известни, лесно могат да се определят
да се “заземи” в т. B и тогава UB = 0. токовете I1,2,3 в отделните клонове на веригата.
Следователно, остава само една неизвестна Това може да стане от законите на Ом за цялата
величина UA, която може да се определи от верига, записани за всеки отделен контур, както
израза по-долу и I закон на Кирхоф за връзката между
токовете, влизащи и излизащи в даден възел.
1 1
E1 + E2 = E1 = I1R1 + U A
R1 R2
æ 1 1 1 ö 1 − E2 = − I 2 R2 − U A
= U A çç + + ÷ − U B ; (U B ≡ 0)
÷ R
è R1 R 2 R3 ø 3 E1 − U A Е1 ( R3 + R1 ) − Е 2 R3
0 = I 3 R3 − U A I1 = =
R1 ∆c
или R2 R3 + R1R3 + R2 R1 E1R2 + E2 R1
UA = Тогава истинските токове I1,2,3 в 3-те клона
E 2 − U A − Е1 R3 + Е 2 ( R3 + R1 )
R1R2 R3 R1R2 могат да се определят от възловите I2 = =
напрежения чрез представените вдясно R2 ∆c
Тогава възловите напрежения са: изрази. Отново може да се провери, че
новите изрази за токовете в клоновете U A E1 R2 + E 2 R1
E1 R2 + E 2 R1 E R +E R съвпадат с вече получените в двата I3 = =
Þ U A = R3 = R3 1 2 c 2 1 ; U B = 0 предишни примера. R3 ∆c
R1 R2 + R2 R3 + R3 R1 ∆

Пример 4: Метод на суперпозицията Метод на еквивалентните схеми

Долу сме представили схематично приложение на метода на суперпо-
зицията към вече разгледаната верига. Както бе показано, при този
метод токът във всеки j-ти клон Ij от дадена верига е алгебрична сума
от токовете Ijk, създадени в същия клон под действието на всеки отде-
лен източник във схемата, като се изключат останалите. Вдясно са
дадени изразите, а долу са начертани съответните схеми. Студентите
мога за упражнение сами да определят изрази за токовете I1,2,3 .
Вече преставихме основният принцип на този метод, според който всяка част от дадена
I1 = I11 − I12 сложна електрическа верига може да се замени с електрически еквивалентна на нея проста
I 2 = I 22 − I 21 верига. Това може да стане с проста схема с пасивни елементи (не винаги) или с проста
схема с активни елементи (източници на ток и напрежение) (винаги).
I 3 = I 31 + I 32 Долу е показан най-известният пример за еквивалентни схеми само чрез пасивни елементи
– това е преходът от свързване тип “триъгълник” в тип “звезда” и обратно (известен още
като преход между схеми от “П”-тип в “Т”-тип и обратно).

R1R2 R12 R31

R12 = R1 + R2 + R1 =
≡ R3 RΣ
“триъгълник” R2 R3 R23 R12
или “П”-тип R23 = R2 + R3 + R2 =
R1 RΣ
“звезда” или
R3 R1 R31R23
“Т”- тип R31 = R3 + R1 + R3 =
R2 RΣ
+ RΣ = R12 + R23 + R31
 Метод на еквивалентните схеми с генератори на напрежение и ток Пример 5а: Метод на еквивалентния генератор на напрежение
Това е един от най-често използваните методи за опростен анализ на вериги, когато се За илюстрация на прилагане на метода на еквивалентните схеми с генератори ще разгледа-
интересуваме само от част от по-сложна верига. Пример е показан долу. Нека да търсим ме отново вече решения по други методи пример. Сега задачата е да се определи токът I2 = ?
решение за параметрите (ток, напрежение) в клона AB, а останалата част на веригата не ни в отбелязания клон AB чрез заместване с еквивалентен генератор на напрежение (Thévenin).
интересува. Тогава можем да заменим тази част, която не ни интересува, с еквивалентен
генератор на напрежение или ток, като използваме теоремата на Тевенен (или Нортън):
Th. Thévenin/Norton: Всяка част от дадена сложна електрическа верига по отношение на друга
нейна част (дори само един неин клон), свързани в т. А и B, може да се замени с проста схема с
генератор на напрежение EAB (Thévenin) или генератор на ток IAB (Norton) с вътрешно съпротив-
ление RAB. Кога кой генератор да се използва се определя от удобство в конкретната схема.
Тук RAB е еквивалентното съпротивление на заместваната част от веригата, в която всички
източници са дадени “накъсо”. ЕДН на генератора на напрежение EAB е напрежението на
“празен ход” (open) между на т. А и B, когато интересуващият ни клон AB отсъства (вери-
гата му е прекъсната). Токът IAB е токът на “късо съединение” (short) между т. А и B, при Решение:
условие, че клонът AB, който ни интересува, в даден “накъсо” в схемата между A и B. E − E AB
E2 − E AB = I 2 ( R2 + R AB ) I2 = 2
R2 + R AB
по Th. на Тевенен по Th. на Нортън R AB = åR Определяне на еквивалентните параметри:

E AB = U A − U B open E1R3 R1R3

или Е AB = R AB =
R1 + R3 R1 + R3
E AB
I AB = I AB short =
R AB

Пример 5б: Метод на еквивалентния генератор на ток Задача за студентите

Следващата илюстрация е с прилагане на метода на еквивалентните схеми с генератор на
ток. Задачата е да се определи токът I3 = ? в отбелязания клон AB чрез заместване с еквива- Определете токът през съпротивлението R3, прилагайки известните ви методи за анализ.
лентен генератор на ток (Norton).

R AB
Решение: I 3 = I AB
R3 + R AB R1 R2
R AB =
Определяне на еквивалентните параметри: R1 + R2
E1 E2
I AB = I1' − I 2' = +
R1 R2
Краен отговор:
E R + E2 R1 E1 R2 + E 2 R1
I AB = 1 2 I3 =
R1R2 ∆c
 Закони на Кирхоф в диференциална форма
Лекция 4 Вече показахме, че законите на Кирхоф могат да се обобщят и за сложни променливотоко-
ви вериги в диференциална форма.

4.3 Комплексен метод за

анализ на променливо- L I закон:
å ik = 0
токови електрически
k
é dik 1 ù
вериги. Комплексни L II закон:
å ek =å êë Lk dt
+ Rk ik +
Ck ò ik dt úû
k k
импеданси и адмитанси. Вторият тип закони на Кирхоф сега са комплексни интегро-диференциални уравнения за
променливите токове ik. Със замяна ik → i*k и ако Rk,Ck и Lk не зависят от времето, законите
на Кирхоф се се получават лесно решими диференциални уравнения от 2 ред за токовете.

é d 2ik* dik* 1 *ù
ik* ò
Þ ik dt å ê
å
ek = ê Lk
dt 2
+ Rk
dt
+
C
ik ú
úû
k k ë k

Математически проблеми Основна идея на комплексния метод

Това, че уравненията на Кирхоф са интегро-диференциални или диференциални уравнения
за променливите токове ik е сериозен математически проблем. Как може да се реши?
Нека броят на неизвестните променливи токове в отделни клонове на веригата е n. Както и
в случая на постояннотокови вериги, от уравненията от I тип се отделят (q-1) линейно-
независими уравнения (q- брой на възлите) и се добавят още (p - q +1) от уравненията от II
тип. Така се получава система от n независими линейни диференциални уравнения от 2 ред
за тока и неговите първа и втора производни. Известно е, че математически системата
може се представи с едно обикновено диференциално уравнение от 2n-ти ред
d 2 n ik d 2 n −1ik d 2 ik di
A2 n 2 n + A2 n −1 2 n −1 + ... + A2 2 + A1 k + A0 ik = f k (t )
dt dt dt dt
Тук ik е един неизвестен ток, чрез който могат да се изразят останалите; Ak (k = 1÷2n) са
постоянни коефициенти пред различните производни на тока ik, а f(t) e свободния член –
функция на времето на ЕДН на източниците.
Решения:
1) при f(t) = 0 (хомогенно уравнение). Това е случая на
свободни токове и преходни процеси във веригата (сво- f (t ) = 0 Þ ik = i0
бодни трептения). Решението за ik е т. нар. общо реше-
ние i0 на диференциалното уравнение.
2) при f(t) ≠ 0 (нехомогенно уравнение). Това е случая на f (t ) ≠ 0 Þ i = i + i
k 0
принудени (установени) трептения. Решението за ik е
сума от общото решение i0 и едно частно решение iP.
Като се имат в предвид казаното дотук, за да се анализира една сложна променливотокова
верига в установен или преходен режим трябва да се намерят общото и поне едно частно
решение на системата диференциални уравнения. Тези решения са синусоидални или ко-
синусоидални функции и комбинация от тях. Така напр. чрез Фурие преобразуванията
могат да се намерят решенията за дадена схема. Това, обаче е сложно и трудоемко.
Идея на комплексния (символичния) метод:
За да се избегнат математическите затруднения, вместо с реалните токове и напрежения се
въвеждат “символични” токове и напрежения, представени с комплексни числа. След
математически преобразувания върху комплексните функции, продиктувани от условията
на задачата, се получава комплексен резултат, от който обратно се “извличат” реалните
токове и напрежения - вече като решения на анализа.
i (t ) ÞI(t ) I(t ) = I m [cos(ωt + ϕ i ) + j sin(ωt + ϕ i )] = I m e j (ωt +ϕ i )
u (t ) Þ U (t ) U (t ) = U m [cos(ωt + ϕ u ) + j sin(ωt + ϕ u )] = U m e j (ωt +ϕ u )
Важна е връзката, която ще установим между реалния ток/напрежение (в реалната схема) и
комплексния ток/напрежение. Долу са представени три варианта за косинусоидален или
синусоидален ток:
[ ]
1
i (t ) =I m e j (ωt +ϕ i ) ± I m* e − j (ωt +ϕ i ) ;
2
i (t ) = Im I(t ) → i (t ) ~ sin(ωt )
p
i (t ) = Re I(t ) → i (t ) ~ cos(ωt ) или
 Закони на Кирхоф в комплексна форма Комплексен импеданс

Ik = I m, k e jωt
Нека комплексните токове в променливо-токовата схема се описват При комплексния метод се въвежда специално понятие - комплексно съпротивление
във вида: (импеданс) на отделните елементи, включени във веригата и на целия клон от веригата в
Тогава: общия случай Z. Реципрочната му стойност Y = 1/Z е известна като комплексна
L I закон: å I = 0
k
k
проводимост или адмитанс.

é 1  ù
L II закон:
å E =å êëL k k jωIk + Rk Ik + Ik ú
jωC k û 1 1
k k
ZR = R ZC = =−j ZL = jωL
é 1 ù é æ 1 öù jωC ωC
å E =å I êë R
k
k
k
k k + jωLk +
jω C k
ú=
û
å I êêë R
k
k k + j çç ωLk −
è ωC k
÷ú
÷
øúû
æ 1 ö
Z = R + jX = R + jçωL − ÷
è ωC ø
Окончателният вид на законите на Кирхоф в комплексна форма са представени по-долу.
1
Така те много приличат на формата на уравненията, които имат за постояннотокови
вериги. Следователно, и сега могат да се прилагат всички разгледани досега методи за Има един съществен въпрос: след като Y = = G + jB
анализ на вериги. Разликата сега е в новата форма на комплексното съпротивление – комплексното съпротивление при Z
импеданс Z на елементите в отделните клонове (вж. следващата страница). комплексния метод е Z, кое е реалното
2
съпротивление, което го представлява във æ 1 ö
å Ik = 0 L II закон: å E k = å Ik Z k веригата? (т.е. ако i → ReI, дали R → ReZ, Z = R 2 + ç ωL − ÷
L I закон: или нещо друго. Отговорът е модулът на è ωC ø
k k k импеданса |Z| – вж. формулата вдясно.

Енергетични характеристики в променливотокови вериги Решен пример

Важен е и друг въпрос при прилагане на комплексния метод – как се изразява мощността Да се определи величината ku = u2 /u1 на дадената верига и да се построи честотната й
на променливотоковия сигнал? Мощността в консуматорите P(t) е реална величина: зависимост.
Решение: По комплексния метод, комбиниран с метода
P(t ) = u (t )i (t ) на кръговите токове. Въвеждаме комплексни кръгови
Тогава въпросът е как да се свърже с комплексните токове, напрежения и съпротивления? токове и комплексни напрежения
Долу е показано това за усреднената за един период мощност:
IB
i A, B (t ) = Re I A, B (t ) u1, 2 (t ) = Re U 1, 2 (t )
P(t ) =
4
[
1   * ( jωt − jωt + jϕ ) *  ( − jωt + jωt − jϕ )   ( 2 jωt + jϕ ) *  * ( −2 jωt − jϕ )
IU e + I Ue + IUe +I U e ] IA
Търсеното изходно напрежение U2 и KU са

U 2 = U1 − I B jωL; I B = ?;
Понеже e ± ( 2 jωt ) ≡ 0 1
[ 1
P(t ) = IU *e jϕ + I*Ue − jϕ = U I cos ϕ
4 2
]
ku = Re KU = Re(U 2 / U1 )
Окончателно получаваме следният израз за средната мощност чрез модулите на комплекс-
ните токове и напрежения и чрез ефективните токове и напрежения и фазовата разлика ϕ: Търсим тока IB по метода на кръговите токове:

1   U æ 1 ö
P(t ) = U I cos ϕ = I eff U eff cos ϕ U eff = U1 = I A çç jωL + ÷÷ − I B
1
2 2 jωC ø jωC 1 1
è j ωL + − U1
Други изрази (чрез импеданса): j ωC j ωC
2 I æ 2 ö 1 1 2
1 2 1U I eff = 0 = I B çç jωL + ÷÷ − I A − j ωL + 0
P(t ) = I Z cos ϕ = cos ϕ 2 è jωC ø jωC j ωC j ωC
2 2 Z
 Решен пример (прод.) Решен пример (прод.)
Търсеният ток е Въвеждаме означение:
1 ω 2ω 02
1 1 ku = Re KU = 1 − = 1 −
jωL + U1 ω0 = ω2 ω 02 3ω 2ω 02 − ω 4 − ω 04
j ωC LC 3− −
1 U1 ω 02 ω 2
− 0 Можем да начертаем качествено зависимостта KU (ω) = U2 /U1, като я изследваме за някои
j ωC j ωC
IB = = = типични стойности на ω, установени с граниччни преходи за ω = 0, ∞, ω0 .
1 1 æ 1 öæ 2 ö 1
j ωL + − çç jωL + ÷ç jωL + ÷− KU
j ωC j ωC è jωC ÷øçè jωC ÷ø ω 2C 2
1 2
− j ωL + 1
j ωC j ωC U 1
= 1 .
j ωC 3 L 1 ω = 0; → KU = 1
− ω 2 L2 − 2 2
C ω C ω = ∞; → KU = 1
æ ö æ ö ω = ω 0 ; → KU = 0
ç ÷ ç ÷
L/C 1
U 2 = U 1 ç1 − ÷ = U ç1 −
1
÷
ç 3L 1 ÷ ç 1 ÷
ç − ω 2 L2 − 2 2 ÷
2
ç 3 − ω LC − 2 ÷ 0
è C ω C ø è ω LC ø
ω0 ω

Операторен метод
Лекция 4 Комплексният (символичният) метод може да се използва само в променливотокови елек-
тронни вериги в установен режим (принудени трептения). В преходни режими този метод
е неприложим. В тези случаи може да се използва по-общ метод – т. нар. опрераторен
метод (или метод на Лаплас).
Основа на операторния метод:

4.4 Операторен метод (метод

На всяка функция на времето f(t) (функция-оригинал) (това е ток, напрежение или др. вели-
чина) се съпоставя комплексна функция F(p) (функция-образ, дефинирана в комплексната

на Лаплас) за анализ на
равнина p = α + jω) съгласно т. нар. преобразувание на Лаплас

∞ p = α + jω
променливо-токови
ò f (t ) e F ( p ) ↔ f (t )
− pt
F ( p) = dt право преобразувание

електрически вериги в 0
p =α + jω
преходен режим. f (t ) =
1
ò F ( p) e
pt
dp обратно преобразувание f (t ) ↔ F ( p )
2 πj
p* =α − jω
Важна е връзката, която ще установим между реалния ток/напрежение (в реалната схема) и
комплексния ток/напрежение. Долу са представени три варианта за косинусоидален или
синусоидален ток:
 Основни математически операции при операторния метод Идея на операторния метод при анализ на вериги
Подобно на комплексния метод, и при операторния метод за анализ на сложни променли-

å f (t ) ↔ å F ( p)
вотокови вериги на реалните токове и напрежения (функции-оригинали) се въвеждат
“операторни” токове и напрежения (функции-образи) на основата на правото преобразува-
d ( n) f (t ) ние на Лаплас. След математически преобразувания върху операторните функции, свър-
n
↔ p n F ( p) зани с конкретната задачата, се получават операторни решения, от които обратно се
af (t ) ↔ aF ( p ) dt “извличат” реалните токове и напрежения на основата на обратното преобразувание на
Лаплас. Така величината p = α + jω има смисъл на комплексна честота (ω – кръгова често-
та, α – затихване/усилване във времето).
d n F ( p)
1 æ pö
f (at ) ↔ F ç ÷ (−1) n t n f (t ) ↔ При тези условия уравненията на Кирхоф от II тип могат да се
i (t ) ↔ I ( p ) преобразува по следния начин
a èaø dp n
é 1 ù
1
u (t ) ↔ U ( p )
å E ( p) =å êë pL I
k k k ( p) + Rk I k ( p ) + I k ( p)ú
f (t − τ ) ↔ F ( p )e − pτ ò f (t )dt ↔ F ( p )
p
k
Уравнения на Кирхоф в операторен вид:
k
pC k
Сега се въвежда операторно съпротивление
û
Z(p) (импеданс) и операторна проводимост Y(p)
df (t ) L I закон: å I ( p) = 0
k
(адмитанс)

dt
↔ pF ( p ) ò f1(t ) f 2 (τ − t )dt ↔ F1( p) F2 ( p) L II закон:
k
Z ( p) = R + pL +
1
pC
å E ( p ) =å I
k
k
k
k ( p)Z k ( p)
Y ( p) =
1
Z ( p)

Таблица на най-често срещаните в електрониката преходи на Решен пример за преходен процес

функции-оригинали и функции-образи Да се определи величината KU = u2 /u1 на дадената верига, когато u1 търпи скок u1 = U0 при
t = 0, да се начертае зависимоста u2 (t) и да се определи в кой момент има екстремум.
δ (t ) ↔ 1
Решение: Задачата трябва да се реши чрез операторния с
A метод, понеже се касае за преходен (непериодичен) про-
A = const ↔ 1
e ±αt ↔ цес (скок на входното напрежение от 0 до U0 при t = 0).
p p mα Въвеждаме операторните напрежения U2 и U1 и опера-
торните импеданси Z2 и Z1. Тогава:
1
t↔ 2 U 2 ( p) Z 2 ( p) 1
p α KU (t ) = = =
1 − e ±αt ↔ U1 ( p) Z1 ( p) + Z 2 ( p) 1 + Z1
p( p m α )
n! Z2
tn ↔
p n +1 1
където
−αt 1 1
te ↔ 1 = pC +
( p −α ) 2 Z1 ( p) = R + Z 2 ( p) R
ω pC
sin ωt ↔
p +α 2
2
α −β Преобразуваме израза:
e ± βt − e ±αt ↔ 1 1 1
p ( p m β )( p m α ) KU ( p) = = =
cos ωt ↔ 2 æ 1 öæ 1ö 2 2
1 + 2 pRC + p R C 2 1
p +α 2 1 + çç R + ÷÷ç pC + ÷ 1 + 3 + pRC +
pRC
è pC øè Rø pRC
 Решен пример (прод.) Решен пример (прод.)
Полагаме U 2 ( p ) = U1 ( p )
pRC
2 2 2
3 pRC + 1 + p R C
=
Понеже в табличните преходи
при преобразуванието на Лаплас u2 (t ) = U 0ω 0
1
ω0 5
[e p1t
− e p2 t ]
1 1 p t
ω0 = ↔ e 1, 2
RC p / ω0 pω 0 p − p1,2 p1 = −0.382ω 0 ; p2 = −2.618ω 0
= U1 ( p ) 2
= U1 ( p)
3 p / ω0 + 1 + p / ω 02 3 pω 0 + ω 02 +p 2
Можем да начертаем качествено зависимостта U2(t), като я изследваме за екстремум. За
целта ще определим производната на U2(t) по t и ще я нулираме (забележка: от отрица-
От прехода телния знак на 2-рата производна се получава, че това е максимум)
U0 ω0
u1 (t ) = U 0 Þ U1 ( p ) = U 2 ( p) = du2 (t )
3 p / ω 0 + 1 + p 2 / ω 02 p1e p1t = p2e p2t ln p1 + p1t = ln p2 + p2t
p ≡ 0 t =t
За да се реши успешно задачата, трябва в знаменателя на зависимостта да се получат изра- dt max

зи от типа 1/(p ± α) или подобни. В подобен случай трябва да се определят корените p1 и p2 Тогава:
на квадратното уравнение в знаменятеля и да се използва формулата на Виет. Тогава ln( p2 / p1 ) U2
tmax =
ω0 −3± 5 p1 − p2 Umzx
U 2 ( p) = U0 където p1,2 = ω0
( p − p1 )( p − p2 ) 2 ln(2.618 / 0.382)
tmax = / ω 0 = 0.861 / ω 0
2.618 − 0.382 0
é A B ù 1 é 1 1 ù tmax t
U 2 ( p ) = U 0ω 0 ê + ú = U 0ω 0 ê − ú tmax = 0.861 RC
ë ( p − p1 ) ( p − p2 ) û p1 − p2 ë ( p − p1 ) ( p − p2 ) û

Нелинейни електрически вериги

Лекция 4 Досега разгледахме анализът на вериги, в които има само линейни
елементи Rlin. Това означава, че връзката между тока и напрежение-
то I(U) е линейна (права линия) и законът на Ом (т. е. законът на
Кирхоф) е валиден. Анализът на подобни вериги може да се извър-
ши по методите, разгледани досега, без никакви ограничения. Има,
обаче, и вериги, в които се включват нелинейни елементи Rnonlin.
Сега връзката ток-напрежение I(U) е нелинейна, т.е. законът на Ом

4.5 Анализ на вериги с

(или на Кирхоф) вече не е валиден (вж. примерите на фигурата).
При наличие както на линейни, така и на нелинейни елементи,

нелинейни елементи –
връзката I(U) остава нелинейна. Как могат да се анализират
подобни вериги?

основни принципи. I(Rlin) I(Rnonlin) I(Rlin+Rnonlin)

 Статично съпротивление Динамично (диференциално) съпротивление
Много по-информативен начин за определяне на връзката между тока и напрежението във
Един от начините за анализ на схемите е чрез дефиниране на всяка точка от волт-амперната характеристика на нелинеен елемент е въвеждане на т. нар.
съпротивление в дадена точка от волт-амперната характеристика. динамично (диференциално) съпротивление Rd или динамична проводимост Gd (вж. т. A на
Това е т. нар. статично съпротивление Rstst или статичната графиката). То дава информация за наклона на V-A характеристика в дадена точка от нея и
проводимост Gstst (вж. графиката в т. А). Този подход дава следователно, за характера на нелинейността на елемента.
информация за връзката между тока и напрежението във всяка Как се определя Rd графично? В ∆U A dU
точка, но не може да оцени нелинейността. точката, където ще го определяме, Rd (U A , I A ) = lim ∆I →0 =
построяваме допирателна към ∆I A dI U A , I A
UA 1
Rstat = Gstat = кривата на V-A характеристика. 1
IA Rstat По нея намираме интервалите ∆UA Gd =
и ∆IA и по тяхното отношение I Rd
определяме Rd или Gd в тази точка.
I(Rlin) I(Rnonlin) I(Rlin+Rnonlin) Така в малък линеен участък около т. А
всяка точка от V-A характеристика IA
IA на даден нелинеен елемент може
да се запише линейният закон на ∆I
т. А
Кирхоф, който е валиден само за
този участък:
U = U A + Rd I А UA
UA
Условието Rstat ≡ Rd е валидно само за линейни вериги.
∆U U

Отрицателно диференциално съпротивление

Фактът, че динамичното (диференциалното) съпротивление в важен параметър в електро-
никата и при анализа на вериги се потвърждава и от примера по-долу. Дадена е типичната
V-A характеристика на т. нар. Гън диод. В нея има два близки до линейност участъка,
свързани в протичането през обема на диода на ток на “леки” носители (с малко статично
съпротивление) при U < Uth и на “тежки” (с голямо статично съпротивление) при U > Uv.
Между тези два линейни участъка има участък с обратен наклон, в който диференциалното
съпротивление има отрицателен знак Rd < 0. Отрицателното диференциално съпротивле-
ние играе важна при работата на осцилаторите в т. нар. “авто-генераторен” режим.

Еквивалентна схема на авто-генератор

I
−Rd
IA

U
Uth UA Uv