Технически университет-София

Електротехнически факултет

Цифрова и микропроцесорна техника

Аналогово-цифрови преобразуватели
(АЦП). Цифрово-аналогови
преобразуватели (ЦАП).

доц. д-р Захари Зарков

 План
1. Общи сведения
2. Характеристики и параметри на ЦАП и АЦП
3. Технически решения на ЦАП
4. Технически решения на аналогово-цифрови преобразуватели
5. Широчинно-импулсни модулатори ШИМ

2
 Общи сведения
Бързото развитие на микроелектронните технологии в последните десетилетия
на 20 век и началото на 21 век позволи чрез масови и евтини технически
средства аналоговата информация да се преобразува в цифров вид, като се
обработва много по-качествено, евтино и масово достъпно.
След цифровата обработка данните отново се преобразуват в аналогов вид и
се подават за управление на различни устройства, звуково възпроизвеждане
или видеоизобразяване.
В основата на тези процеси са аналогово-цифровото преобразуване (АЦП) и
цифрово-аналоговото преобразуване (ЦАП).
Важен атрибут при двете преобразувания е еталонното, опорно напрежение UR,
спрямо което св сравнява нивото на аналоговия сигнал или се оценява
цифровият код.

3
 Общи сведения
При АЦП последователността от локални (дискретизирани) моментни стойност на
аналоговия сигнал А се преобразуват в поредица от многоразредни цифрови кодове N.
Последователност на преобразуването на аналоговите сигнали в цифров код:
 Дискретизация, която разделя аналоговия сигнал на множество самостоятелни
кратковременни участъци (дискрети, извадки, samples), всеки с продължителност tq и с
период на повторение Tq . На всеки дискрет съответства определено ниво на аналоговия
сигнал (напрежение Ui или ток Ii).
 Оценка на нивото Ui на всеки дискрет относно зададеното опорно напрежение UR като
аналогов относителен еквивалент
A=Ui / UR , където 0<А<1
 Преобразуване на нивото А на дискрета в цифров код N.

4
 Общи сведения
При цифрово-аналоговото преобразуване (ЦАП) поредицата от двоични данни се превръща в
аналогова информация и редът на преобразуване е обратен.
 От сумата на многоразредния код:

се отделят само активните събираеми, имащи коефициент di=1;

 Оценява се разредното тегло 2i на всяко активно събираемо;
 Всяка от активните съставки се преобразува в локален токов или напрежителен еквивалент;
 Сумират се локалните електрически еквиваленти и резултатът дава аналоговия еквивалент А на
кода N за всеки дискрет;
 Дискретизираните аналогови нива, подредени във времето, очертават формата на аналоговия
сигнал;
 Ненужните високочестотни съставки се филтрират и се възстановява формата на
непрекъснатия аналогов сигнал.

5
Характеристики и параметри на ЦАП и АЦП
Броят на изходите на АЦП, както и на входовете на ЦАП, е равен на разредността на
преобразувателите n.

Основни експлоатационни параметри на ЦАП и АЦП:

 разредност;
 разрешаваща способност;
 максимален обхват на входното (изходното) напрежение;
 точност;
 скорост на преобразуването;
 възможности за донастройка.
Част от тези параметри могат да се отчетат чрез предавателните характеристики на
двата преобразувателя.

6
Характеристики и параметри на ЦАП и АЦП
Предавателни характеристики на ЦАП и АЦП

Предавателната характеристика (ПХ) дава графичната връзка между изходните и

входните величини на ЦАП или АЦП.
За цифрово-аналоговите преобразуватели ЦАП това е връзката между изходния
цифров код N с нивото А на аналоговия дискрет, изразявана чрез коефициента KDA
на цифрово-аналоговото преобразуване:
KDA=N/A .
За АЦП характеристиката показва връзката на моментната стойност А на
аналоговия сигнал с двоичния код N чрез коефициента KAD на аналогово-
цифровото преобразуване:
KAD=A/N

7
Характеристики и параметри на ЦАП и АЦП
Предавателни характеристики на ЦАП и АЦП

Външно двете характеристики имат значително сходство - чрез стъпаловидната форма с брой на
стъпалата 2n. По средата с плътна линия са показани идеализираните предавателни
характеристики на ЦАП и АЦП.
Параметърът h на стъпалото по аналоговата ос А се нарича квант на преобразуването AQ (ALSB),
показващ минималното аналогово ниво, предизвикващо преобразуване с 1 бит.
По оста на кода N h се дефинира като разлика 1 бит.
Първото стъпало на ПХ на ЦАП е изместено с 1/2 основно деление нагоре, а при ПХ на АЦП 8
- с ½ основно деление по абсцисната ос.
Характеристики и параметри на ЦАП и АЦП
Предавателни характеристики на ЦАП и АЦП

Широчината на едно стъпало е равна на аналоговата стойност при N = 1 и съответства на теглото на най-
младшия разред.
Обикновено се бележи с индексите LSB (Least Significant Bit), като ALSB = AQ.
При ЦАП първото стъпало е с височина ½ AQ.
Когато се установи първият бит, в изхода А се генерира сигнал със средно ниво ½ AQ, който може да варира в
границите от 0 до АQ.
При АЦП първото стъпало е изместено с ½ h= ½ AQ надясно. Един бит от кода N се генерира при промени на А в
границите 0 – UQ. 9
 Характеристики и параметри на ЦАП и АЦП
Общи грешки при преобразуванията
Реалните преобразувания са съпроводени с инструментални и системни грешки, които влияят върху
точността на преобразуването. Те могат да се отчетат от реалната ПХ.
Инструменталните грешки се дължат на неточна настройка на преобразувателя, нестабилност във
времето и на температурния коефициент на преобразуването (от порядъка на 10-6/ºC).
 Изместване на нулата δ1 (права 1). Изразява се в паралелно изместване на ПХ от нулевото
начало.

 Промяна на коефициента
на предаване δ2 (права 2)
– означава изменена
стръмност на ПХ.
 Немонотонност на ПХ
(нарича се още грешка от
теглото на разред) δ4
(линия 4) - дължи се на
грешки в тегловния
коефициент на разреда di .
 Нелинейност δ4 (линия 3) -
идеалната права линия е
изкривена поради
различия в коефициента 10
на предаване;
Характеристики и параметри на ЦАП и АЦП
Общи грешки при преобразуванията
Системна грешка е тази от квантоването, която се определя от точноста ± 1/2UQ .

Инструменталните грешки от изместване на нулата и променен коефициент на усилване могат да

се компенсират с външни елементи и чрез настройване (калибриране), затова се наричат
«компенсируеми грешки».
Грешките от нелинейност, тегло на разреда и грешката от квантоването не може да се компенсират.

Апертурна грешка. Това е специфична динамична грешка при АЦП. Тя се проявява, ако през
времето на преобразуване ts на АЦП настъпи значителна промяна на входния сигнал. Това е
съществено за високочестотния обхват, когато входна честота fA става съизмерима с честотата fs на
преобразуване.
Изменението ΔUA е в допустими граници, ако е по-малко от кванта UQ ΔUA < UQ.
Това е тежко изискване, което ограничава честотната лента на входните сигнали, които може да се
преобразуват с даден АЦП.
Освен това има противоречие между разредността на АЦП и граничната аналогова честота.

11
Характеристики и параметри на ЦАП и АЦП
Параметри на преобразувателите
Разредност n (bits). Определя се от броя на разредите (броя на изходите) на АЦП и на ЦАП (от
броя на входовете). Намират приложение от 6 до 24 разредни АЦП и ЦАП.
Разрешителна (разрешаваща) способност (Resolution) - най-малката входна величина, която може
да бъде вярно преобразувана. За база служи относителната измервателна единица – квантът AQ
(ALSB), която показва каква минимална част от дискретизирания сигнал отговаря на 1 бит цифров
код. Квантът е обратно пропорционален на 2n:
AQ=UQ/UR=1/2n
Като електрическа величина еквивалентното напрежение UQ представлява 1/2n част от
еталонното напрежение:
UQ = AQ .UR = UR /2n .
Голямата разредност n и ниско опорно напрежение UR дават малък квант AQ.
Точността на преобразуването ΔUQ се дефинира като:
ΔUQ = ± 1/2 UQ = UR/2n+1
Това е допустимият толеранс на нивото на аналоговия дискрет, съответстващ на 1 бит от кода.
При ЦАП първото стъпало е с височина ½ h= ½ AQ.
Когато се установи първият бит, в изхода А се генерира сигнал със средно ниво ½ AQ, който може
да варира в границите от 0 до АQ.
При АЦП първото стъпало е изместено с ½ h= ½ AQ надясно. Един бит от кода N се генерира при
промени на А в границите 0 – UQ.
12
Характеристики и параметри на ЦАП и АЦП
Параметри на преобразувателите
Разредността пряко влияе на предавателната характеристика. При високоразредни
преобразуватели стъпалата са толкова нагъсто и дребни, че ПХ nредставлява линия, прекараната
от началото на координатната система с идеален наклон 45°.
Обработка на данни със знак. Когато предавателната характеристика е само в един квадрант, се
обработват данни без знак.
Когато ПХ се разположи в два квадранта става възможно да се обработват числа със знак или да
се работи с положителни и отрицателни входни или изходни напрежения .
Максимален обхват UR (Full Scale Input Range). ЦАП генерира максимален аналогов сигнал UAmax
при максимален цифров код Nmax= 2n-1:
UAmax = UQ.Nmax = UQ.(2n-1)
При АЦП максимален код Nmax се генерира за максимално допустим входен сигнал, който е в
границите на последния дискрет по напрежение:
(2n-1)/2n < UAmax /UR < 1
Ако UAmax >UR , се използува предварителен делител на входното напрежение.

13
Характеристики и параметри на ЦАП и АЦП
Параметри на преобразувателите
Времето за преобразуване ts=1/CR е интервалът от момента на въвеждане на сигнала до
окончателнато установяване на изходящия сигнал. При ЦАП времето ts е интервалът от подаване
на максимален код Nmax до пълно установяване на аналоговия сигнал с точност ±1/2АQ.
Скорост на преобразуване [SPS] - (Conversion Rate CR, Sample Rate SR). Определя се от броя
дискрети, преобразувани за 1 s - (Samples Per Second). Тази скорост е десетки хиляди и милиони
преобразувания за секунда (Msps), а при най-бързите преобразуватели достига милиарди
операции за секунда (Gsps).
Периодът на дискретизация ТD е интервалът от време между две последователни
преобразувания. Този период не може да бъде по-кратък от времето за преобразуване ТD > ts.
Задава се от програмиста по програмен път.

14
Характеристики и параметри на ЦАП и АЦП
Общи грешки при преобразуванията
Аналогова памет. Решение на противоречието между скоростта на преобразуване и
скоростта на изменение на входния сигнал се постига чрез аналогова памет, свързана
на входа на АЦП. Възелът дискретизира аналоговия сигнал и го съхранява на
принципа следене-запомняне S/Н (Sample/Hold) чрез тактово зареждане с аналоговото
ниво на един кондензатор Сsн. Нивото на дискрета не се променя за периода на
съхранение.
За този случай е в сила теоремата на Найкуист-Шенон-Котелников за дискретизацията,
която дава връзката между честотата на дискретизация fD и максималната честота на
обработвания аналогов сигнал fAmax :

fD > 2.fAmax или 2.fAmax< fD

а необходимото време за преобразуване ts се определя от:

tsmin=1/fD

15
Характеристики и параметри на ЦАП и АЦП
Класификация на преобразувателите
Основни параметри nри оценка на качествата на двата типа преобразуватели са разредност и
скорост за преобразуване (SR), измервана обикновено в хиляди (ksps) и милиони (Msps).
От ценови и технически съображения са предпочитани няколко основни групи, с параметри,
показани в таблицата.

Масово произвежданите АЦП и ЦАП се обособяват в групите:

 високопрецизни, но средноскоростни;
 високоскоростни, но ниско- и средно разредни (n=8-12bits);
 нискоконсумиращи и нисковолтови, но средно разредни (n=8 -12bits) и средноскоростни;
 за специални цели - много високо прецизни или много високоскоростни.

16
Технически решения на ЦАП
Общ алгоритъм на преобразуването
Макар че ЦАП се прилагат след цифровата обработка на аналоговия сигнал, от технически
съображения тези устройства се считат за първични. Те са и съставна част на някои класове АЦП.
Разработени са редица методи за техническа реализация на ЦАП.
"Класически " и най-масово произвеждани се считат ЦАП с резисторни или капацитивни матрици.
Модел на паралелно преобразуване на цифров код N в аналогов сигнал А на масово
nроизвежданите ЦАП е илюстриран на фигурата. Всички разреди на кода се обработват паралелно.

17
 Технически решения на ЦАП
Резистивни ЦАП със сумиране на токове

дава стойността на кванта.

18
Технически решения на ЦАП
Резистивни ЦАП с R-2R матрица

19
Технически решения на ЦАП
ЦАП за обработка на числа със знак

20
Технически решения на аналогово-цифрови преобразуватели
Аналогово-цифровите преобразуватели АЦП използват значително по-голямо разнообразие от
методи за подобряване на бързодействието, разредността, точността и цената. Тези възможности
допринасят за широкото внедряване на АЦП в масови битови, офис и професионални системи.
Съществуват много начини за изграждането на аналогово-цифрови преобразуватели, но най-
общо те могат да се групират по три различни метода - паралелен, тегловен (с последователни
приближения) и преброителен.
При паралелния метод входното напрежение едновременно се сравнява с 2n-1 опорни
напрежения и се определя между кои нива се намира то. Резултатът се получава в един такт. На
този принцип се изграждат най-бързите АЦП с време на преобразуване до няколко наносекунди,
но със сравнително ниска разредност.
При тегловния метод (или още се нарича метод с последователни приближения) цифровата
стойност се определя чрез последователно премерване на теглото на всеки разред във входната
величина. Резултатът се получава за толкова такта, колкото е разредността на АЦП - n. На този
принцип се изграждат по-голямата част от съществуващите АЦП с разредност 10 – 12 бита и
време на преобразуване до 10μs.
При преброителния метод цифровата стойност се получава чрез последователното преброяване
на количеството ULsв, съдържащи се във входната величина. Резултатът се получава за
максимално 2n такта, където n е разредността на АЦП. На този принцип се изграждат бавни, но
високоразредни АЦП.
Съществува отделен клас аналогово-цифрови преобразуватели, които работят чрез междинно
преобразуване на входната аналогова величина в друга - например преобразуване на
напрежение в честота и последващо измерване на междинната величина.

21
Технически решения на аналогово-цифрови преобразуватели
При паралелния метод входното напрежение едновременно се сравнява с 2n-1 опорни
напрежения и се определя между кои нива се намира то. Резултатът се получава в един такт. На
този принцип се изграждат най-бързите АЦП с време на преобразуване до няколко наносекунди,
но със сравнително ниска разредност.

22
 Технически решения на аналогово-цифрови преобразуватели
Тегловен метод за АЦП (метод с последователно приближение)
АЦП се състои от компаратор, който сравнява входното напрежение с изходното напрежение от
един ЦАП. Разредността на ЦАП определя разредността на целия АЦП.
Цифровата информация за входа на ЦАП се определя от специален регистър за последователно
приближение (Successive Approximation Register SAR), наричан още регистър за поразредно
кодиране.
Процесът започва с нулиране на всички разреди. След това в старшия разред се записва 1. ЦАП изработва
напрежение, съответстващо на половината от работния диапазон. Компараторът сравнява напрежението на ЦАП
с входното. Ако входното е по-високо, разредът се оставя в 1, ако е по-ниско – разредът се нулира.
Следва установяване на 1 в следващия разред. Неговото тегло е ¼ от диапазона на преобразуване.
Компараторът отново сравнява входното напрежение с това от ЦАП и изработва сигнал за оставането в 1 или
свалянето в 0 на „претегляния“ разред.
Преминава се към обработката на следващия
по-младши разред и т.н.
За толкова такта, колкото е разредността на
ЦАП, се извършва претеглянето на всички
разреди и накрая числото, подадено на входа
на ЦАП е търсеният код от АЦП, който
съответства на входното напрежение.
Резултатът се получава за толкова такта,
колкото е разредността на АЦП – n.

23
 Широчинно-импулсни модулатори (ШИМ)
Това са генератори на импулси, чиито коефициент на запълване D е
пропорционален на въвеждан двоичен код и може да се настройва.
Основните параметри на ШИМ сигнал са:
 период на повторение на импулсите ТSw, честота fSw = 1/ТSw ;
 продължителност на високото ниво Тi
 коефициент на запълване (duty ratio) D=Тi/ТSw ,
който теоретично може да се променя от 0 до 1.

ШИМ се използва много широко за управление на силови електронни устройства/

преобразуватели.
Комбинацията брояч-регистри-компаратор се използува успешно за реализиране
на ШИМ в микропроцесорите.
Те генерират импулси, чиито коефициент на запълване D е пропорционален на
въвеждан двоичен код.

TSw
Промяна на D

Ti Tp

t
24
Широчинно-импулсни модулатори (ШИМ)

25
 Широчинно-импулсни модулатори (ШИМ)
Принципната схема на ШИМ и диаграма на работата му

В брояча постъпват импулси с честота fc.

Изходният тригер се установява при препълване на брояча Cn и се нулира при
изравняване на кода му с кода NR на регистъра R1.
Високото ниво Uн в изхода продължава от препълването на брояча до нулирането
му от компаратора при достигане NR.
Периодът на повторение ТSw (респективно честотата fSw) зависи от тактовата
честота fc, която се задава чрез n разреден предварителен делител с коефициент
на делене Кdiv. Коефициентът Kdiv пък зависи от кода No, с който го зарежда
регистърът Ro.
Периодът на повторение на сигналите ТSw се регулира в широки граници чрез
предварителния делител.
Кодът NR на регистъра R1 определя момента на задействане на компаратора и
прехода към ниско ниво. Следователно той определя и коефициента на
запълване.

26
 Използвана литература
1. Атанасов, А. Основи на микропроцесорната техника. Страшен вълк, 2007.
2. Михов, Г. С. Цифрова схемотехника. Технически университет-София, 2008.

27