Глава 9

Цифрови сигнали

9.1 Въведение
Както вече беше споменато във връзка с аналоговите сигнали, ще разглеждаме сигналите,
които заемат основната честотна лента в честотния спектър, използван в
телекомуникационните мрежи. Такъв сигнал може да съдържа един или повече
информационни сигнала. Например, няколко телефонни сигнала в цифров вид могат да
бъдат комбинирани в един носещ сигнал чрез процес наречен уплътнение по време ( TDM –
time – division multiplexing ).
Аналоговите сигнали могат да се преобразуват в цифрови, за да се предат по канала.
Компютърните и други данни също са в цифров вид. Цифровият сигнал е кодиран аналогов
сигнал или първоначални данни. В тази глава са описани характеристиките на по-често
срещаните цифрови сигнали, както и някои основни методи за манипулаци.

9.2 Цифрови сигнали

Цифровите сигнали са кодираното представяне на информацията. Буквите от

клавиатурата например обикновено се представят в двоичен цифров код. Двоичният код има
два символа, обикновено бележени като 0 и 1, които се комбинират, за да се получат
двоични думи, с които да се представят буквите. Например, кода за телепринтер може да
използва комбинацията 11000 за предсавяне на буквата А.
Аналогови сигнали като реч и видео могат да бъдат преобразувани в цифров вид чрез
аналого – цифров преобразувател. Използва се определен вид аналого – цифрово
преобразуване, известно като импулсно – кодова модулация ( ИКМ ), което ще бъде описано
в детайли по – късно. Някои от източниците на цифрови сигнали са илюстрирани на фиг.9.1.

Фигура 9.1 Примери за източници на цифрови данни

 В цифровата терминология, бинарните символи са познати като binit от binary digit /
цифрова единица /. В повечето случаи вместо binit се използва понятието bit. Ето защо е
станало честа практика, когато се говори за цифрови символи, да се използва понятието bit
вместо binit.
Цифровата информация се предава като вълнова форма ( някои от най-често
използваните вълнови форми при цифрово кодиране, са показани на фиг. 9.2 ). Тези вълнови
форми се наричат цифрови, въпреки че по-точно те са аналоговото представяне на
предаваната цифрова информация. Цифровата поредица/последователност/, показана на фиг.
9.2 е 1010111. Подробни разяснения за причините да се използват различни вълнови форми
могат да бъдат намерени в повечето книги по цифрови комуникации ( виж, например,
Bellami, 1982 ).
Продължителността на един бит се нарича период на един бит и се бележи с Tb. Битовата
скорост се дава чрез

Rb=1/ Tb (9.1)

Ако е в секунди, то битовата скорост ще бъде в бит за секунда, което обикновено се

бележи с b/s.

Фигура 9.2 Примери за цифрови вълнови форми използвани при кодиране на цифрови данни
(а) еднополюсна NRZ (б)полярна NRZ (в)полярна RZ (г) фазово разделяне или Манчестър
(д)Атернативно превключване на единицата (AMI) код

На фиг. 9.2а е показана еднополюсна вълнова форма, което означава, че отклоненията на

вълната от нулата, винаги са в едно и също направление, както за положителна, така и за
отрицателна. Това е показано за положителна А вълна на фиг. 9.2а. Тъй като има постоянна
компонента, еднополярната вълнова форма не е подходяща при телефонни линии и радио
мрежи, вкючително и сателитни връзки.
Фигура 9.2б показва полярна/полюсна/ вълнова форма, която има положителна и
отрицателна полярност. ( В Европа тези вълни се наричат биполярни/двуполюсни/, но
терминът биполярен в Северна Америка се използва за специфични вълнови форми, описани
по-късно ). За дълга случайна поредица от единици и нули, има постоянна компонента,
която е константа. Обаче дългите поредици от еднакви символи дават отклонение на
постоянната компонента, което създава проблеми в декодера на приемника. Декодиращият
процес изисква да се знае битовата синхронизация, която започва от началото на
координатната система на вълновата форма, нещо което очевидно липсва при дълги
поредици от подобни символи. И еднополюсната и полярната вълнова форма, показани на
фиг. 9.2 а и 9.2 б са познати като вълнови форми без връщане в нулата ( NRZ- nonreturn to
zero). Това е така, защото вълновата форма не се връща до нулата в нито една точка от
битовия период.
На фигура 9.2 в е показана полярна, връщаща се в нулата ( RZ-return to zero ), вълнова
форма. В този случай вълновата форма се връща в нулата в средата на битовия период, така
че винаги възниква преходен участък дори и при дълга поредица от подобни символи.
При фазово разделяне или код на Манчестър, показано на фигура 9.2 г прехода между
положителните и отрицателни нива се появява в средата на всеки бит. Това означава, че
винаги ще има преход и следователно може да се открие битовата синхронизация, а и тъй
като всеки бит е разпределен по равно между положителните и отрицателните нива
постоянна компонента не съществува.
Сравнение между ширината на честотните ленти, което е необходимо при цифровите
вълнови форми, може да се направи като се разгледат вълновите форми, които се изменят с
най-голяма честота между две крайни нива. Те ще изглеждат като правоъгълни сигнали. За
основната полярна NRZ вълнова форма от фигура 9.2б това става, когато последователността
е ...101010.... Периодът на такъв правоъгълен сигнал е равен на 2 Tb и основната честотна
компонента е f=1/2 Tb . При фазово – разделящо кодиране, правоъгълен сигнал с най-голяма
повторяемост възниква при дълга поредица от подобни символи като например ...1111111...
както е показано на фиг. 9.2 г. Периодът на този правоъгълен сигнал е Tb , и следователно
основната честотна компонента ще бъде два пъти честотата на основната полярна NRZ. Ето
защо фазово- разделящото кодиране изисква двойно по- голяма ширина на честотната лента
в сравнение с тази на основната полярна NRZ, докато битовата скорост остава непроменена.
Използването на ширината на честотната лента, която се мери в бит за секунда за Херц ( bits
per second per Hertz ), в този случай е по- малко ефективно.
На фигура 9.2 д е показан AMI (Alternate Mark Inversion) код. В този случай двоичните
нули са на нулевата линия/абциса/, а единиците са с различна полярност. По този начин се
премахва постоянната компонента, и битовата синхронизация лесно се открива, освен ако не
възникне дълга поредица от нули. Съществуват специални техники, с които този проблем се
премахва. Най-високата импулсна повтаряща се честота, възниква при дълга поредица от ...
11111..., периодът на която е 2 Tb, същият като на вълновата форма на фиг.9.2 б. AMI
вълновата форма в Северна Америка се нарича биполярна вълна.
 Фигура 9.3 Представяне на поредицата 11010010 като а) двоична полярна NRZ и б)
квадратична полярна NRZ

Изискванията за ширината на честотната лента могат да бъдат понижени като се

използват мултилевълни цифрови сигнали. Фигура 9.3а показва полярен NRZ сигнал, който е
за поредицата 11010010. Ако битовете се групират по два, могат да се използват четири нива.
Например могат да бъдат:

11 3A
10 А
01 -А
00 -3А

Това се нарича квадратично кодиране и такъв сигнал е показан на фигура 9.3б.

Кодирането е симетрично относно нулевите оси, като разстоянието между две съседни нива
е 2А. Всяко ниво представлява символ, продължителността на който се нарича символен
период. За квадратична вълнова форма той е равен на два пъти битовия период, а символната
скорост е

Rsymb=1/ Tsymb (9.2)

Символната скорост се мери в единицата baud, кудето един baud е равен на един символ
на секунда.
Периода на правоъгълния сигнал с най-голяма символна честотна повторяемост е 2 Tsymb,
което е равно на 4 Tb и затова ширината на честотната лента в сравнение с тази на основната
цифрова вълнова форма е двойно по-малка. Битовата скорост (за разлика от символната
скорост ) остава непроменена и затова използването на ширината на честотната лента се
удвоява.
Изобщо, сигналът може да има М нива ( понякога се нарича М- мерен), като всеки
символ представлява m бита и

m=log2 M (9.3)
Символният период тогава е

Tsymb = Tb m, (9.4)

а символната скорост е
Rsymb = Rb /m (9.5)

За сателитно предаване, кодираното съобщение трябва да бъде модулирано около

микровълнова носеща честота. Преди да разгледаме модулиращия процес, ще разгледаме
начина, по който говорният сигнал се преобразува в цифров посредством импулсно кодова
модулация.

9.3 Импулсно Кодова Модулация

В предишния раздел, описващ цифровите сигнали, беше прието информацията да се

представя с някоя от цифровите вълнови форми/сигнали/, показани на фиг.9.2 и фиг.9.3.
Речта и видеото възникват естествено като аналогови сигнали и трябва да бъдат
преобразувани в цифрова форма, за да се предадат при цифрова връзка. На фигура 9.1 са
показани аналогови сигнали на реч и видео, преобразувани в цифрови, посредством аналого
– цифрови преобразуватели. Един от използваните частни случаи на А/Ц преобразуване е
импулсно – кодовата модулация (ИКМ). За реализация на ИКМ се използват интегрални
схеми, познати като ИКМ кодеци ( кодер – декодер ). На фигура 9.4 а е показана блокова
схема на Motorola MC145500 серия от кодеци. Аналоговият сигнал влиза през терминалите
на предавателя /Тх/ и минава през нискочестотен филтър, след който има високочестотен
филтър, който премахва всички 50/60 Hz смущения, които могат да взникнат по линията.
Нискочестотният филтър има гранична честота 4 кHz, което позволява на филтъра да
понижава честотите над аудио лимита от 3400 Hz. Както беше показано във връзка със една
странична честотна лента, ако ширината на честотната лената на гласов канал е от 300 Hz до
3400 Hz, то тя се смята за задоволителна при говор. Ако аудио сигналът се ограничава
честотно по този начин, се намалява шумът. Има и друг важен резултат, свързан с А/Ц
преобразуване. Аналоговият сигнал се цифровизира като се взимат дискрети на равни
интервали. Теоремата, позната като теорема на дискретизацията, гласи че честотата на
дискретизация трябва да бъде два пъти по голяма от максималната честота в спектъра на
сигнала, който се дискретизира. Като се вземе предвид, че горната гранична честота на аудио
филтъра е 4 кHz, следователно честотата на дискретизация може да бъде стандартизирана на
8 кHz.
В аналого-цифровия преобразувател нивата на дискретизация се представят като двоични
цифрови числа, а след него има високочестотен филтър. Двоичните числа, които се предават,
всъщност представляват диапазон/поредица/ от нива и всички дискрети, които попадат в
този диапазон, се предават с един и същ символ. Този процес се нарича квантуване и
обикновено внася изкривявания ( шум от квантуване ) в сигнала. В добре проектираните
системи шума от квантуване се поддържа в приемливи граници.
Стъпките на квантуване следват нелинеен закон – по силните сигналисе квантувт през по –
голям интервал от нива, а по – слабите – през по – малък. Този процес се нарича компресия и
се използва, за да може отношението сигнал/шум да е относителна константа прес целия
динамичен диапазон на входния сигнал, докато се поддържа един и същ броят на битовете в
кодовата комбинация.
Фигура 9.4 (а) MC145500/01/02/03/05 ИКМ кодек/блокова диаграма на филтър (б)
Характеристики на кодиране-декодиране по Мю-закон

В приемника ( цифрово – аналоговия блок на фиг. 9.4 ) двоичните кодови комбинации

автоматично се декодират, като по – високите нива на квантуване са за по – силните сигнали
и този процес се нарича експанзия /разширение/. Операцията експанзия е обратна на
операцията компренсия, а двете операции се наричат компандиране.
На фиг. 9.4 б е показано как MC145500 кодек запазва компресията като се използва
хордова апроксимация. Главният/първият/ бит от кодовата комбинация е флаг, който е
единица за положителните и нула за отрицателните отчети на аналоговия сигнал.
Следващите три бита се използват за кодиране на хордата, в която попада аналоговия сигнал,
като трите бита дават общо осем хорди. Всяка хорда е направена, така че да покрива еднакъв
брой входни стъпки, но от хорда на хорда големината на стъпките се увеличава. След
хордовите битове следват четири бита, които показват стъпката, в която има грешна
стойност. Стандартните разрешени нива показани на фиг. 9.4 б са аналоговите нива, на които
компараторните вериги превключват от едната хорда на следващата, и от една стъпка на
друга. Те са стандартизирани на 8159 за удобство при представяне. Например, може да бъде
8159 mV и тогава най – малката стъпка ще бъде 1 mV. Първата стъпка е показана като 1
(mV), но трябва да се има предвид, че първото ниво на квантуване обхваща и аналоговата
нула, така че 0 + трябва да е различна от 0 - . Така нивото, представящо нулата, има големина
на стъпката ±1 mV.

Фигура 9.5 Характеристки на компресора. Входните и изходните скали са приравнени към

най – високите стойности.

Например, нека е дадено, че дискретния аналогов сигнал има стойност +500 mV. Той
попада в стандартизирания диапазон от 479 до 511 mV, и следователно двоичният код е
10111111. Трябва да бъде споменато, че обикновено първата стъпка в хордата може да бъде
кодирана като 0000, но битовете са инвертирани, както е показано на фиг. 9.4 б. Това е така,
защото ниските стойности са по – вероятни от високите и инверсията повишава броя на
единиците, което помага да се запази синхронизацията.
Таблицата на фиг. 9.4 б показва характеристиките на кодиране и декодиране при мю –
закон. Терминът мю – закон, обикновено отбелязван като μ – закон, идва от старите
аналогови компресори, където μ е параметър на в уравнението, описващо характеристиките
на компресията. Характеристиките на μ – закона са стандартни в Северна Америка и Япония,
докато в Европа и много други страни се използва друг подобен закон, познат като А закон.
Фигура 9.5 показва кривите за μ = 255 и А = 87.6, които са стандартните стойности, които се
използват. Показани са като гладки криви, които могат да се постигнат със старите
аналогови компресиращи вериги. Хордовата апроксимация го постига в сегментите, които са
прави линии, или хорди, за всяка стъпка.
Тъй като кривите по А – закон и μ – закон са почти еднакви, качеството на говора след
компандиране, ще бъде почти еднакво и в двете системи, но иначе двете системи са
несъвместими и е необходим преобразувател за вътрешна връзка, от която може да има
нужда при международен трафик. MC145500 може да се конфигурира така че да използва и
двата закона и това става чрез правилни пин селекции, но разбира се функциите на
предавателя и приемника трябва да се конфигурират за самия закон.
В приемника, изходният сигнал, идващ от Ц/А преобразувателя, минава през
нискочестотен филтър, който отделя оригиналният аналогов спектър от квантувания сигнал.
Неговите характеристики са подобни на тези на нискочестотния филтър, използван в
предавателя. Отделен от шума от квантуване ( който би трябвало да е незначителен )
крайният изходен сигнал е същият като филтрирания аналогов сигнал в предавателя.
При скорост на дискретизация 8 кHz или 8000 отчета в секунда, и 8 бита за всеки отчет в
кодовата комбинация, битовата скорост на едноканален ИКМ сигнал е

Rb =8000*8=64 кb/s (9.6)

Честотният спектър заеман от цифровия сигнал е пропорционален на битовата скорост,

което означава, че ако искаме да запазим честотната лента трябва да се намали битовата
скорост. Например, ако се използва 7-битова кодова дума битовата скорост ще бъде 56
кb/s. Използват се различни схеми за редуциране на данни, като някои от тях могат да
постигнат битова скорост от 2400 b/s (Hassanein et al., 1989 and 1992).

9.4 Многократно разделяне по време ( Time-Division Multiplexing-TDM)

Чрез вътрешно разделяне на импулсите във времето могат да се предават по няколко

сигнала в двоична цифрова форма по общ канал, като този процес се нарича многократно
разделяне по време (TDM). За говорни сигнали, могат да се използват отделни кодеци за
всеки гласов канал, като изходните им сигнали се комбинират, така че да се получи TDM
носещ сигнал, така както е показано на фигура 9.6.
В основната лента на приемника TDM сигналът се демултиплексира и ИКМ сигналите се
насочват към различните кодеци за декодиране. В сателитните системи TDM сигналът се
използва за модулиране на сигнала в основната лента, както е описано по- късно.
Формата на многократно разделеният по време сигнал най-добре се описва с широко
използваната Bell T1 система.
 Фигура 9.6 Основна TDM система

Фигура 9.7 ИКМ форма за Bell T1 система

Формата на сигнала е илюстрирана на фигура 9.7 а. Всяка ИКМ кодова дума съдържа 8
бита, а една рамка съдържа 24 ИКМ канала. Също така периодично трябва да се предава
сигнал за рамково синхронизиране и това се постига със слагане по един бит от кодовата
дума за рамкова синхронизация в началото на всяка рамка. В приемника се използва
специален детектор наречен корелатор, който детектира кодовата дума за рамкова
синхронизация в битовия поток, което позволява да се установи рамкова синхронизация. В
такъв случай крайният брой на битовете в една рамка е 24*8+1=193. Както беше споменато
по-рано честотата на дискретизация за говорен сигнал е 8 кHz и затова интервалът между
ИКМ кодовите думи за даден канал е 1/8000=125μs. Например първият бит в ИКМ кодова
дума за даден канал трябва да бъде на разстояние във времето на не повече от 125μs. Както
може да се види на фигура 9.7 а, периодът на рамката, а от там и битовата скорост за Т1
система е

Rb =193/125μs =1.544 Мb/s (9.7)

Сигналната информация също се предава като част от цифровия поток. Под сигнализация
се има предвид данни като набран номер, сигнали заето и информация за сметката.
Сигнализацията може да бъде с по-ниска битова скорост, а в Т1 системата осмият бит за
всеки канал, във всяка шеста рамка е за сигнализация. Това е показано на фигура 9.7б.
Времеразделянето между сигналните битове е 6*125μs=750 μs и затова скоростта на
сигналните битове е 1/750μs=1.333 k/s.

9.5 Изисквания към честотната лента

В сателитните предавателни системи, сигналът в основната честотна лента е модулиран

около носеща вълна, за да се предаде. Филтрирането/филтрацията/ на сигналите заема място
в много етапи. Сигналът в основната честотна лента сам по себе си е честотно ограничен
чрез филтриране сигнал, като основната цел е да се предотврати появата на разликови
странични ленти в процеса на модулация. Модулираният сигнал се подлага на филтрация в
процеса на усилване в приемника.
Честотната характеристика на канала трябва да се вземе под внимание при
предавателните линии. При сателитна връзка основният канал е радио – честотен, което
оказва малко влияние върху честотния спектър, но внася закъснения, които трябва да се
вземат под внимание.
В приемника филтрирането на входния сигнал е необходимо, за да се предотврати
появата на шум. Ето защо сигналът минава през няколко етапа на филтрация и ефекта от
това върху цифровата вълнова форма трябва да се отбележи.
Спектърът на изходния сигнал в приемника е детерминиран от спектъра на входния
сигнал Vi(f), предавателната характеристика на предавателя HT(f), честотната
характеристика на канала/честота на пропускане на канала/ HCH(f) и предавателната
характеристика на приемника HR(f). Това е показано на фигура 9.8. Тогава:

V(f)= Vi(f)HT(f) HCH(f)HR(f) (9.8)

Фигура 9.8 Блокова схема на компонентите на уравнение (9.8)

Индуктивните и капацитивните елементи са част от филтриращият процес. При тях

енергията не се разпръсква, а периодично се върти между магнитните и електрическите
полета, и сигнала. Времето, необходимо за обмен на енергията, води до закъснение на
сигнала като по този начин правоъгълни сигнали влизат в приемника и това може да
предизвика “звънене” на изхода на приемника. Това е показано на фигура 9.9а.
Тъй като информацията се представя с цифрова вълнова форма, изкривяванията, които
възникват във формата на импулса не са важни, докато приемника може да различи импулса
на двоичната единица от импулса на двоичната нула. Това изисква вълната да бъде
дискретизирана в точния момент, така че да може да се определи нейната полярност. При
дълги вълнови форми, “опашките”, които са резултат от “звъненето” от всички
предшестващи импулси, могат да се смесят с импулса, който се дискретизира в момента.
Това води до т.нар. междусмволна интерференция и може да доведе до сериозно
изкривяване, до толкова че да доведе до грешна полярност на детектирания сигнал.

Фигура 9.9 (а) Импулсно звънене (б) Дискретизация за премахване на междусимволната

интерференция
“Звъненето” не може да бъде премахнато, но импулсите могат да бъдат формирани, така
че дискретизацията на даден импулс да започва, когато опашките са на нулевата ос. Това е
илюстрирано на фигура 9.9б, където две опашки покриват импулса, който трябва да се
дискретизира. На практика формата на импулса не може да се направи перфектна, затова
винаги има междусимволна интерференция, но тя може да бъде сведена до незначителни
пропорции.
Формиране на импулсите може да се постигне като се контролира спектъра на получения
импулс, както е показано в уравнение (9.8). Един от теоретичните модели за спектъра, познат
като повдигнат на квадрат косинусоидален спад на АЧХ е показан на фигура 9.10.
Въпреки че е теоретичен модел може да се използва и в практиката. Спектърът на филтър
с повдигнат на квадрат косинусоидален спад на АЧХ се описва с:

1 
 
    f  f 1  
V ( f )  0.51  cos  f <f1; f1 <f <B; B <f (9.9)
  B  f 1 
0 
 
 Честотите f1 и В са детерминирани от символната скорост и определят параметър, познат
като коефициент на спад на характеристиката, като тук е отбелязан със символа ρ.
Коефициентът на спад на характеристиката се изменя в интервала

0≤ ρ ≤ 1 (9.10)

Фигура 9.10 Филтър с повдигнат на квадрат косинусоидален спад на АЧХ

Като се имат предвид коефициентът на спад на характеристиката и символната скорост,

широчината на честотната лента се дава с:

B
1    Rsym
(9.11)
2

f1 
1    R
sym (9.12)
2

При двоично предаване символната скрост всъщност е битовата скорост. Ето защо при
Т1 сигнал изискването за ширината на основната честотна лента е:

B
1     1.544  10 6  0.7221   MHz
(9.13)
2

За коефициентът на спад на характеристиката ширината на честотната лента за Т1

система става 1.544 МHz.
 Въпреки че сателитните връзки изискват модулирана носеща честота, и за тях се използва
същата работна характеристика, за премахване на междусимволната интерференция.
Понякога в канала при сателитна връзка няма честотни изкривявания, така че формирането
на сигнала може да става във филтрите в предавателя и приемника. Модулацията на сигнала
в основната честотна лента около носеща честота е описана в следващата глава.

9.6 Цифрови носещи системи

При предаване към и от сателит е необходимо цифровия сигнал да бъде модулиран около
микровълнова носеща честота. Цифровите сигнали могат да бъдат М-мерни, което изисква
мултилевълни модулационни методи. Основните двоични модулационни методи са
илюстрирани на фигура 9.11.
Те са дефинирани, както следва.

Манипулация с включване – изключване, позната като амплитудна манипулация

(amplitude-shift keying - ASK)
Двоичният сигнал в този случай е еднополярен и се използва за превключване на
носещата честота.
FSK (frequency-shift keying)(кодиране с изместване на честотата) – честотна
манипулация
Двоичният сигнал се използва за честотно модулиране на носещата честота, едната
честота се използва за двоичната единица, а другата за двоичната нула. Тези честоти се
наричат и пространствени.
BPSK (binary phase – shift keying) – двукратна фазова манипулация
Промяната на полярността на двоичния сигнал се използва за промяна на фазата на
носещата честота на 180º. Това може да бъде постигнато чрез използване на DSBSC(double –
sideband, suppressed – carrier modulation) (две странични честотни ленти и подтисната
носеща) модулация с полярен NRZ двоичен сигнал. В следствие на това амплитудата на
носещата честота се променя според ±1 импулсна вълнова форма. Когато двоичният сигнал е
+1, синусоидата на носещата честота не се променя, а когато е –1 фазата на синусоидата на
носещата честота се обръща на 180º. BPSK е позната и като манипулация с обръщане на
фазата PRK (phase – reversal keying). Двоичният сигнал може да бъде филтриран в основната
лента преди модулацията, за да се ограничи появата на странични ленти и появата на
междусимволна интерференция, както е описано в точка 9.5. Резултантната модулирана
вълнова форма е показана на фигура 9.11.
DPSK (differential phase – shift keying) – диференциално кодирана фазова
манипулация
Това е фазова манипулация, при която фазата на носещата честота, се променя само, ако
текущият бит се различава от предишния. Споменатият бит трябва да се изпраща в началото
на съобщението, но иначе метода има предимството, че в премника не се изисква носещата
честота за демодулация.
 Фигура 9.11 Някои двоични цифрови модулационни методи

QPSK (quadrature phase – shift keying) - квадратурно – фазова манипулация

Това е фазова манипулация за 4-символни вълнови форми, като съседните фази се сменят
през 90º. Това може да се приложи и за повече от четири нива и тогава се нарича МPSK за
М-кратна фазова манипулация.
QAM (quadrature amplitude modulation) - квадратурно – амплитудна модулация
Това също е мултилевълен (т.е по – голям от двукратен) модулационен метод, при който
и амплитудата и фазата на носещата честота се модулират.
 Въпреки че всички методи намират специфичното си приложение, тук ще бъдат
разгледани само BPSK и QPSK, тъй като те са широко използвани и чрез тях могат да бъдат
описани най – много основни свойства .

9.6.1 Двукратна фазова манипулация (BPSK)

Двукратната фазова манипулация (BPSK) може да бъде направена като се използва

полярен NRZ двоичен сигнал, който се умножава с носещата честота, както е показано на
фигура 9.12а. Ако имаме двоичен сигнал p(t), то за модулираната вълна може да се запише:

e(t) = p(t)cosω0t (9.14)

Когато p(t) = +1, e(t) = cosω0t, а когато p(t) = - 1, e(t) = - cosω0t , което е еквивалентно на
cos(ω0t ± 180º). Лентовата филтрация (band pass filtering – BPF) на модулираната вълна може
да се използва вместо лентово филтриране на ограничения излъчен спектър. Лентов
пропускащ филтър може да включва и квадратния корен на коефициента на повдигнат на
квадрат косинусоидален спад на характеристиката, описан в точка 9.5, необходим за
намаляване на междусимволната интерференция (виж Pratt and Bostian, 1986).

Фигура 9.12 (а) BPSK модулатор (б) кохерентно детектиране на BPSK сигнал

В приемника, фигура 9.12(б), приетата модулирана носеща честота бива подложена на по

нататъшно лентово филтриране, за да се допълни характеристиката с повдигнат на квадрат
косинусоидален спад и да се ограничи входния шум. Филтрираната модулирана вълна, e`(t) =
p`(t)cosω0t , се предава на друг умножител, където се умножава с точно копие на носещата
вълна cosω0t. Изходният сигнал от умножителя е равен на p`(t)cos2ω0t. Това се развива и се
получава p`(t)(0.5 + 0.5cos2ω0t). Използва се нискочестотен филтър, за да се премахнат
вторите хармоници на носещата вълна, като се оставя нискочестотния изходен сигнал, който
е 0.5p`(t), където p`(t) е филтрирания входен двоичен сигнал p(t). Видно е, че модулаторът е
същия като този който се използва за генериране на DSBSC (две странични честотни ленти и
подтисната носеща) сигнал, описано в точка 8.3. В момента, след модулатора се използва
лентов пропускащ филтър, по – скоро за да се селектира пълния DSBSC сигнал, отколкото
една странична лента.
 По – подробно приемникът е описан на фигура 9.13. Както е показано локално
генерираната немодулирана носеща се подава на един от входовете на умножителя. Тя
трябва да бъде точно във фаза с входната носеща и затова този тип детектиране се нарича
кохерентно детектиране. Кохерентното детектиране изисква точно възстановяване на фазата
на входната модулирана вълна и това се прави в блока за възстановяване на носещата (CR-
carrier recovery) показан на фигура 9.13. Както беше споменато в точка 9.5, за да се избегне
междусимволната интерференция, дискретизирането трябва да се прави на битовата скорост
и на пиковете на изходните импулси.

BPF – Band Pass Filter – Лентов пропускащ филтър (ЛФ)

CR – Carrier Recovery – Въстановяне на носещата
LPF – Low – Pass Filter – Нискочестотен Филтър (НЧФ)
BTR – Bit Timing Recovery (възстановяване на битовата тактова синхронизация)
S/H – Sample and Hold – избор (дискретизация) и запомняне

Фигура 9.13 Блок схема на кохерентен детектор, показваща блока за възстановяване на

носещата и за въстановяване на битовата синхронизация.

Това изисква веригата за избор(дискретизация) и запомняне да бъде точно

синхронизирана с битовата скорост, което се осъществява в блока за възстановяване на
битовата тактова синхронизация (BTR – bit timing recovery), както е показано на фигура 9.13.
Топлинният шум в приемника предизвиква шумова модулация на фазата на носещата, и
затова демодулираният сигнал p`(t) ще е придружен от шум. Шумовият сигнал p`(t) се подава
на прагов детектор, който регенерира изходен сигнал без шум, но съдържа много грешни
битове, защото шума вече е в сигнала.
QPSK сигналът има много общи характеристики с BPSK сигнал и ще бъде разгледан,
преди да се разгледат подробно носещата, веригите за възстановяване на битовата тактова
синхронизация и ефектите от шума.

9.6.2 QPSK (quadrature phase – shift keying) - квадратурно – фазова манипулация

С квадратурно – фазовата манипулация, двоичните данни се преобразуват в 2 – битови

символи, които след това се използват за фазово манипулиране на носещата. Докато при
двоичната азбука (логически 1 и логически 0), е възможно 2 бита да имат четири състояния,
то фазата на носещата честота може да бъде само в едно от четирите състояния.
Фигура 9.14а показва един от методите за QPSK манипулация. Входният битов поток p(t)
се конвертира в преобразувател от сериен в паралелен на два двоични потока.
Преобразуването е илюстрирано с вълновата форма на фигура 9.14б. Битовете на p(t) са
означени с a, b, c, d, e, f. Серийният – в – паралелен конвертор превключва бита a на I порта и
в същото време превключва бита b на Q порта. През това време битовата продължителност
се удвоява и така битовата скорост на изходните сигнали ( от I порта и Q порта) е на
половина от битовата скорост на входните сигнали.
Битовият поток pi(t) се комбинира с носещата cosω0t в BPSK модулатор, докато битовият
поток pq(t) се комбинира с носещата sinω 0t, също в BPSK модулатор. Тези две BPSK вълнови
форми се събират, за да се получи QPSK вълна, като различни комбинации са показани в
таблица 9.1.
 Фигура 9.14 (а)QPSK модулатор (б)QPSK сигнал

Фазово модулираните ъгли са показани на фазовата диаграма на фигура 9.15.Тъй като

изходният сигнал от I порта модулира директно носещата, се нарича съвпадаща по фаза (in –
phase) компонента и затова се бележи с I. Изходният сигнал от Q порта модулира
квадратурната носеща, но завъртяна на 90º и се бележи с Q.
Тъй като модулацията се прави с половината от битовата скорост на входните данни,
широчината на честотната лента за QPSK сигнал е точно половината от широчината на
честотната лента за BPSK сигнал при едни и същи входни данни. Това е предимството на
QPSK в сравнение с BPSK модулацията. Недостатъкът е, че модулиращите и
демодулиращите вериги са по – сложни и са еквивалентни на две паралелно свързани BPSK
системи.

Таблица 9.1 Таблица на състоянията на QPSK модулатор

Демодулацията на QPSK сигнал може да се направи с блоковата схема показана на

фигура 9.16. С входната носеща, отбелязана с pi(t)cosω0t - pq(t)sinω 0t, лесно се вижда как
след нискочестотното филтриране, изходният сигнал от горния BPSK демодулатор е 0.5
pi(t), а изходният сигнал от долния BPSK демодулатор е 0.5 pq(t). Тези два сигнала се
комбинират в серийния – в – паралелен конвертор, за да се получи описаният изходен сигнал
p(t). Както и в BPSK сигнал, шумът ще въвежда грешки в демодулираният изходен QPSK
сигнал.

Фигура 9.15 Фазова диаграма на QPSK модулация

9.6.3 Предавателна скорост и ширина на честотната лента при PSK – фазови

манипулации

Уравнение (9.14), което показва сигнала p(t) умножен с носещата cosω0t, е еквивалентно
на DSBSC (две странични честотни ленти и подтисната носеща) модулация. Веригата на
цифровият модулатор на фигура 9.12а е подобен на веригата на DSBSC модулатор, показан
на фигура 8.2, като разликата е, че след умножителя при цифровия модулатор се слага
лентов филтър, а при аналоговия модулатор се слага еднолентов пропускащ филтър. Както е
показано на фигура 8.1, DSBSC спектърът е до два пъти по – голям от най – високата честота
в основния спектър. За BPSK модулация последното се дава с уравнение (9.11) като Rsymb се
заменя с Rb :

B IF = 2B = (1 + ρ) Rb (9.15)

Ето защо за BPSK модулация, IF ширината на честотната лента в Hz е равна на два пъти
битовата скорост в бит/секунда.
Както беше показано в предишната точка, QPSK е еквивалентна на сумата от две
ортогонални BPSK носещи, всяка модулирана със скорост Rb /2 и затова символната скорост
е Rsymb = Rb /2. Спектрите на двете модулирани BPSK вълни точно се припокриват, но в
приемника няма интерференция, защото в кохерентните детектори се използват квадратурни
носещи.
За QPSK уравнение (9.15) се модифицира по следния начин:

BIF = (1 + ρ) R sym = (1 + ρ) Rb/2 (9.16)

Важна характеристика на всяка цифрова модулационна схема е отношението на битовата

скорост към ширината на честотната лента. Обикновено това отношение е с мерни единици
бит за секунда за Херц (безразмерна величина, тъй като е еквивалентно на бит за цикъл).
Трябва да се отбележи, че това е битовата скорост Rb, а не символната R sym.
За BPSK, уравнение (9.15) дава, че отношението Rb/ BIF е равно на 1/(1 + ρ), а за QPSK
уравнение (9.16) дава, че отношението Rb/ BIF е равно на 2/(1 + ρ). Затова QPSK е два пъти по
– ефективна от BPSK в това отношение. Обаче, за да се генерира и детектира QPSK
модулиран сигнал, е необходимо да се използва много по – сложно обурудване.

Фигура 9.16 Демодулатор за QPSK

9.6.4 Вероятност за погрешно приемане на битове (Bit Error Rate – BER) при PSK –
фазови манипулации

Връщаме се на фигура 9.13, шумът на входа на приемника може да доведе до грешки в

детектирания сигнал. Нивото на шумовия сигнал, който се добавя към детектирания сигнал,
флуктоира случайно между положителните и отрицателните стойности, ето защо
дискретната стойност на сигнала плюс шума може да бъде с полярност, различна от
полярността на самия сигнал. Това може да доведе до грешка в приетия импулс. На фигура
9.13 шумът е представен като източник пред приемника (това е разгледано по – подробно в
10 глава). Видно е, че шумът се филтрира от входния филтър на приемника. Затова, входният
филтър на приемника трябва да изпълнява няколко функции – да намалява междусимволната
интерференция, да понижава нивото на шума и да повишава нивото на сигнала. На кратко,
трябва да увеличава приетото отношение сигнал / шум. В практиката за сателитни връзки
(или радио връзки) това обикновено може да се постигне като филтрите в предавателя и
приемника се направят идентични, всеки от които да е филтър с повдигнат на квадрат
косинусоидален спад на честотната характеристика. Идентичните филтри са предимство от
гледна точка на производството.
Най – често срещаният тип шум има хоризонтален (плосък) честотен спектър, което
означава, че шумовото спектрално разпределение на плътността, мерено в Джаули (или
W/Hz), е константа. Шумовото спектрално разпределение на плътността ще бележим с N0.
Когато филтърът е проектиран, така че да повишава полученото отношение сигнал / шум, то
максималното ниво на отношението сигнал / шум е равно на 2 Eb / N 0 , където Eb е средната
стойност на битовата енергия. Средната стойност на битовата енергия може да се пресметне,
ако се знае средната стойност на приетата мощност PR и битовия период Tb:

Eb  PRTb (9.17)

Вероятността детектора да направи грешка в резултат от шума се дава с:

1 E
Pe  erfc b (9.18)
2 N0

където erfc е complementary error function (комплементарна функция на грешката), чиято

стойност може да се вземе в табличен или графичен вид от математическите таблици или
като вградена функция в някой пакет като Mathcad. В Mathcad, се дава функцията на
грешката (error function) и тя се бележи с erf (x), тогава:

erfc (x) = 1 – erf (x) (9.19)

Уравнение (9.18) се прилага за полярни NRZ сигнали и за BPSK и QPSK модулационни

системи. Вероятността за поява на грешен бит се означава с bit error rate (BER). Pe = 10 -6
означава BER на 1 бит на 1 милион, средно. Графиката на Pe към Eb/N0 в децибели е показана
на фигура 9.17. Трябва да се отбележи, че в уравнение (9.18) енергийното отношение (Eb/N0)
не е в децибели. Това е илюстрирано в следващия пример на Mathcad.

Пример 9.1
Средната стойност на мощността получена при двоично полярно предаване е 10 mW, а
битовия период е 100 μs. Ако шумовото спектрално разпределение на плътността е 0.1 μJ и
се използва оптимално филтриране, определете BER.
Решение:
Дадено:
PR = 10 -2 watt; Tb= 10 -4 sec; N0=10 -4 joule

Пресмятане:

Еb  PRTb

  Eb  
BER  51  erf  

 N
  0 

BER = 3.9*10 – 6
 Уравнение (9.18) понякога се дава с:

 2 Eb 
Pe  Q 
 (9.20)
 N0 

Фигура 9.17 BER към (Eb/N0) за сигнали в основната лента като се изолзва полярна
вълнова форма (кривата е същата и за BPSK и QPSK модулирани сигнали).

Тук Q() функцията е просто алтернативен начин на представяне на erfc :

erfc ( x)  2Q ( 2 x ) (9.21)

Тези отношения са дадени само като пример и няма да се използват по – нататък в тази
книга.
Важен параметър в носещите системи е отношението на средната мощност на носещата
към шумовото спектрално разпределение на плътността, което се бележи с [C/N0].
Отношенията [Eb/N0] и [C/N0] могат да бъдат свързани, както следва. Средната мощност на
носещата в приемника е PR във ват. Тогава енергията за символ е PR / R sym в джаули, като R
sym е символ за секунда. Когато всеки символ съдържа m бита, енергията за бит е PR / m R sym
в джаули. Но m R sym = Rb и затова енергията за бит Eb е

E b  PR / Rb (9.22)
 Както преди нека N0 да бъде шумовото спектрално разпределение на плътността. Тогава
Eb/N0= PR / Rb N0. Но PR / N0 е отношението на плътностите на носещата към шума, бележено
с C/N0 и затова

Eb C / N 0
 (9.23)
N0 Rb

След преобразуване и преминаване в децибели се получава

 C   Eb 
      Rb  (9.24)
 N0   N0 

Трябва да се отбележи като се има предвид , че Eb/N0 е в dB, то C/N0 е в dBHz, както е
обяснено в App. G.

Пример 9.2
Скоростта при downlink сателитно предаване е 61 Mb/s и необходимото отношение
[Eb/N0] приемника на земната станция е 9.5 dB. Пресметнете необходимото отношение
[C/N0].
Решение:
Скоростта на предаване в децибели е

[ Rb ] = 10log 61 * 106 = 77.85 dB/s

[C/N0] = 77.85 + 9.5 = 87.35 dBHz

Уравнеията, даващи вероятността за възникване на битова грешка се извеждат на базата

на твърдението, че филтрацията осигурява максимално отношение сигнал – шум. На
практика има много причини, за да не може да се постигне оптимално филтриране.
Филтърът с повдигнат на квадрат косинусоидален спад на АЧХ е теоритичен модел, който в
практиката може само да бъде апроксимиран. Също така поради икономически причини е
желателно да се използват филтри, които имат еднакви свойства и за предавателите и за
приемниците, ето защо може да се получат някои отклонения от желаната теоритична
характеристика. Най – често използвания в практиката подход е, че ако BER е известен,
следователно е подходящ за даденото приложение. Съответното отношение на битовата
енергия към шумовата плътност може да се намери от уравнение (9.18) или от графика като
показаната на фигура 9.17. Веднъж след като е намерена теоретичната стойност на Eb/N0 се
въвежда /добавя / работен интервал, възлизащ на няколко децибела, за да се вземат под
внимание недостатъците на филтрирането. Това е илюстрирано със следващия пример.

Пример 9.3
BPSK сателитна цифрова връзка изисква да се работи с BER не повече от 10-5, а
работният интервал е 2 dB. Да се пресметне необходимото отношение [Eb/N0] в децибели.
Решение:
От графиката на фигура 9.17 се вижда, че Eb/N0 е около 9 dB за BER, равен на 10-5. Ако
тази област се начертае с по – голям мащаб може да се определи и по – точна стойност за
Eb/N0 . Нека Eb/N0 е равно на х. Нека х се изменя в границите от :
х = 8, 8.2,...,10
В децибели това е:
х dB(х): = 10. log (х)
От уравнение (9.18) следва:
Pe (x): = .5. (1 – erf (√x))
`От фигура 9.18 се вижда, че Eb/N0 е равно на около 9.6 dB. Това е без да се добавя
работния интервал. С него необходимата стойност става 9.6 + 2 = 11.6 dB

И така обобщено BER е специфично изискване, което позволява Eb/N0 да бъде

определено като се използва уравнение (9.18) или фигура 9.17. Скоростта Rb също ще бъде
специфична и следователно отношението [C/N0] може да се намери като се използва
уравнение (9.24). След това отношението [C/N0] се използва при пресмятания, като
описаните в глава 10.

Фигура 9.18 Решение на пример 9.3

При изцяло цифровите системи, BER директно се проявява като грешки в предаваните
данни. При аналогови сигнали, преобразувани в цифрови чрез ИКМ, BER се добавя към
изходното отношение сигнал / шум, заедно с шума от квантуване, както е описано в точка
9.3. Кривите, показващи топлинния и шума от квантуване към изходното отношение сигнал /
шум за аналогови системи, са на фигура 9.19. Отношението сигнал / шум се дава с ( Taub и
Shilling, 1986):

S Q2
 (9.25)
N 1  4Q 2 Pe

където Q=2n e броя на стъпките на квантуване, а n е броя битове на дискрет.

9.6.5 Подобряване на BER чрез код с управление на грешката (Error Control Coding)

Както е показано на фигура 9.17, BER може да се понижи като се повиши отношението
[Eb/N0], но разбира се като се вземат предвид някои практически ограничения при този
подход. Уравнение (9.24) показва, че за дадена битова скорост Rb , [Eb/N0] е директно
пропорционално на [C/N0]. Повишаване на [C/N0] може да се постигне като се увеличи
мощността на предаване и / или се понижи шума на системата (т.е да се понижи N0 ). И двете
неща са ограничени по цена, а когато става дума за сателитно обурудване и по размер. В
практически граници, BER равен на около 10 -4, което е задоволително при предаване на
глас, може да се постигне с неспециализирано обурудване. За по – ниски стойности на BER,
които са необходими при някои данни, трябва да се използва код с управление на грешката.

Фигура 9.19 (а) Използване на оптимален филтър за повишаване на нивото на отношението

сигнал / шум ; (б) графика на уравнение (9.19)

Кодовете с излишък позволяват грешките да бъдат откривани и коригирани в процеца на

декодиране. Код, който се използва за откриване на грешки се нарича самопроверяващ се код
(код за откриване на грешки – error detecting code). Например, с тях е възможно да се открие,
че има сгрешен бит в кодовата дума, но той не може да се локализира. В този случай се
използва автоматично поискване за повторение при открита грешка при предаване (ARQ –
automatic repeat request) и кодовата дума се предава отново. При по – сложните кодове
грешният бит може да бъде открит и коригиран.
Кодът, при който не се налага да се повтаря кодовата дума, се нарича forward error
correcting (FEC) – метод за коригиране приемника на грешки при приемане на данни по
съобщителен канал без да е необходимо повторно предаване на информацията от
предавателя. Разликата между кодовете за откриване и кодовете за коригиране на грешки
може да бъде илюстрирана с проста повтаряща кодираща схема. Да предположим, че
съобщението съдържа еднобитова думи от 1 и 0. При код с брой единици, кратен на три, при
предаване вместо една 1 се предава 111, и вместо една 0 се предава 000. В приемникът,
кодова дума различна от 111 или 000 ще се приема за грешна и ще се изпрати поискване за
повторение. Това е пример за откриване на грешки. Разбира се възможно е да възникне
грешка, ако поради шум комбинацията 111 стане 000, или 000 стане 111. Но вероятността
това да стане е много по – малка отколкото при един бит. Ако вероятността за грешка при
един бит е 10-2, то ако приемем, че остава непроменена за кодирания поток от данни (т.е, че
[Eb/N0] не се променя при кодирането), то вероятността за грешка при код с брой единици,
кратен на три е ( 10-2 )3=10-6.
Схемата за коригиране на грешките може да съдържа логическа схема, направена така че
да изходния й сигнал да е съгласуван с мажоритарните битове в приетата кодова дума. Така,
ако се получи комбинация 101, логическата схема генерира 1, като предполага че
комбинацията е била 111. Това е пример за FEC кодиране, когато не необходимо
повторение. В този случай вероятността за грешка е около 3*10-4 сравнена с 10-2, когато няма
FEC.
В дадения по – горе пример се приема, че [Eb/N0] не се променя при кодирането, което
означава, че при код с брой единици, кратен на три, времето за предаване трябва да бъде три
пъти по – голямо. При по – сложните, но и по – ефективни кодиращи схеми, времето за
предаване не се повишава, но поради допълнителните битове се повишава битовата скорост.
Тази нова битова скорост обикновено се нарича скорост на данните или предавателна
скорост RT. Трябва да се разбере, че въпреки това скоростта на съобщението не се променя.
Отношението на битовата на скорост на съобщението към предавателната битова скорост се
нарича скорост на предаване на кодовата комбинацияr. Тогава:

Rb
r (9.26)
RT

Това може да се изрази и по следния начин:

k
r (9.27)
n
където k е броя на битовете в оригиналното съобщение или информационната дума, а n е
броя битове в съответната кодова дума. Там, където се използва кодиране с управление на
грешката, вместо Rb трябва да се използва скоростта на предаване RT в уравнение (9.15) и
(9.16), за да се определи междинната честотна лента.

Пример 9.4
Предава се телефонен цифров сигнал като се използва 7/8 FEC код. Пресметнете битовата
предавателна скорост. Ако е дадено, че сигналът се предава с QPSK и че коефициента на
спад на характеристиката е 0.2, да се пресметне необходимата честотна лента.
Решение:
Както е показано в точка 9.4, скоростта на телефонно съобщение е 1.544 Mb/s. Когато се
приложи 7/8 FEC кодиране, скоростта на предаване става 1.544 * 8/7 = 1.765 Mb/s. От
уравнение (9.16) следва :

BIF = 1.765 * (1.2)/2=1.06 MHz

Някои кодове, които се наричат блокови кодове, могат да се използват за корекция на

всички грешки до някакъв определен брой, тук означен с t. Ако n е броя битове във всяка
кодова дума и Pe е вероятността за грешка при предаване, то BER след декодирането може
добре да се апроксимира с:

BER 
n  1! P t 1
e (9.28)
t!n  1  t !

Тъй като битовата скорост при предаване е по – голяма от скоростта на съобщението,

докато времето за предаване на съобщението остава фиксирано, следва че битовият период
при предаване, а от там и енергията на бит се редуцират от фактора r /скорост на
предаване на кодовата комбинация/. Това води до получаване на стойност [rEb/N0], което от
своя страна води до по – лоша Pe . Това е илюстрирано в пример 9.5.

Пример 9.5
Определете (а) вероятността за грешка при предаване (б) BER след декодиране, когато се
използва 7/8 FEC код, който може да открива 1 грешка.
Решение:
Дадено: t: = 1 r: =7/8 n: = 8
Пресмятания:
От пример 9.3, отношението Eb/N0 е равно на 9.6 dB ( т.е без да се добавя работния
интервал) при вероятност за грешка 10-5 без да се използва кодиране за корекция на
грешките. Ако отбележим приетото отношение с х, следователно като се използва FEC, то
става:

х: = 10 9.6/10 . r
(а) вероятността за грешка при предаване на FEC кодиран сигнал е:
Pe: = .5. (1 – erf (√x))

Pe: = 3.2.10 -5
-5
Това се сравнява със стойността10 при сигнали, при който не се използва FEC
кодиране.

(б) BER след декодиране е:

BER 
n  1! P t 1
e
t!n  1  t !

BER = 7.3.10-9

Типичните криви за BER с и без кодиране са показани на фигура 9.20.

Кривите имат пресечна точка, отбелязана с А и работното отношение [Eb/N0] трябва да
бъде по – голямо от стойността в пресечната точка. Коефициентът на усилване при кодиране
се получава от разликата между стойностите на [Eb/N0] с и без кодиране, за даден BER, както
е показано на фигура 9.20. Трябва да се отбележи, че когато се използва FEC кодиране
приетото отношение е [rEb/N0], но и двете криви са изчертани спрямо [Eb/N0].
 Фигура 9.20 Криви за BER с и без кодиране

Кодерът е разположен между цифровия източник и цифровия модулатор, както е

показано на фигура 9.21, а декодерът е след демодулатора в приемника. Видът на кодирането
се избира спрямо типа на използваната модулация.

Фигура 9.21 Сателитна верига с блокове за кодиране и декодиране

Когато декодерът на фиг.9.21 трябва да избира между символи (от изхода на

демодулатора), който се приемат за равновероятни, той се нарича декодер с твърдо решение.
Другите кодове са измислени за символите, които не са равновероятни. В този случай
декодерите се наричат декодери с меко решение. Декодирането с меко решение подобрява
коефициента на усилване при кодиране, но е много по – сложно за изпълнение от
декодирането с твърдо решение. Тук са дадени някои стойности взети от Freeman, 1981, за
BER равен на 10 -5, се постига коефициент на усилване в границите от 2.1 до 3.6 dB при
декодиране с твърдо решение и от 3.6 до 5.2 dB при декодиране с меко решение.
Блоковите кодове са направени за специфично приложение. Кодът, илюстриран по – горе
е пример за код на Хеминг, за който броя на битовете в информационните разреди е равен на
n = 2m – 1, а броя битове в производящата кодова дума е k = n – m, където m е цяло
число.Кодът на Хеминг може да коригира единична грешка. Кодът на Goley (Галоа?), при
който n = 23, k = 12 може да коригира до 3 грешни символа. Кодът на Боуз – Чоудхури –
Хоквингем (БЧХ) се използва за корекция на пакетна грешка, а кодът на Рийд – Соломон
(РС) се използва за откриване на грешки, възникващи при бърст.
Друг вид кодове са конволюционните кодове, които позволяват кодиране на дълъг поток
от данни, без да се налага разделяне на данните на блокове. Данните се въвеждат в
преместващ с k бита регистър, където битовете на входа се сумират по модул 2 с
предходните информационни разреди. За всеки k бита на входа се генерират n бита на
изхода. ( За подробности за блоковите и конволюционните кодове, виж например в Taub и
Shilling , 1986.)

9.7 Схеми за въстановяване на носещата честота

За да се осигури кохерентно детектиране, в приемника трябва да се постави локален

генератор, който е точно синхронизиран с носещата. BPSK сигналът е сигнал тип DSBSK,
чиято носеща компонента не може да се определи директно и затова се използват нелинейни
схеми за възстановяване на носещата на приетия сигнал. Схемите, който са широко
използвани за възстановяване на носещата, са квадратурни като показаната на фигура 9.22.

Фигура 9.22 Функционална блокова диаграма за възстановяване на носещата

Нека първо приемем, че се извършва операция с BPSK сигнал и се използва квадратурна

схема. Нека входният сигнал се представя с :
sin( c t  d (t ) / 2) , където d(t) = ±1 е случайна двоична модулация. Използването на
 
тригонометричната зависимост: sin   1 2 1  cos 2  , показва че изходният сигнал на
2

квадратурната верига има член: cos 2  cos(2 c t  d (t ) ) . Ето защо членът d(t) въвежда ±π
фазови изменения, който обаче не оказват влияние на косинусоидалния член. Резултантният
сигнал с удвоена честота се селектира от лентов филтър и се подава на фазовия детектор в
схемата за фазова синхронизация (PLL – Phase – locked Loop). Генераторът, управляван с
напрежение (ГУН), в PLL веригата работи на или на близка до носещата честота като
втората хармонична на изхода на ГУН е втори входен сигнал за фазовия детектор. Изходният
сигнал на фазовия детектор, определен от фазовата разлика на двата входни сигнала,
управлява честотата на ГУН по такъв начин, че втората хармонична се увива около втората
хармонична на носещата. Изходният сигнал на ГУН се използва за възстановяване на
носещата при кохерентен детектиращ процес.
Фазовите изменения на QPSK сигнал се отбелязват с интегрални умножители на π/2.
Квадратурните изменения на честотата се бележат с умножители на π и PLL схемата работи
като PLL схема за BPSK сигнал.
Умножението на честотите може да се избегне с така наречената схема на Коста ( Costas
loop ). Подробности за квадратурните вериги и Costas loop могат да бъдат намерени в
Gagliardi, 1991. Други методи в детайли са описани във Franks, 1980.

9.8 Въстановяване на тактовата синхронизация на двоичните символи

В приемника е необходима точна тактова синхронизация, за да може приетият сигнал

оптимално да се модулира. В повечето случаи синхронизиращият сигнал се възстановява от
демодулирания сигнал, като това се наричат самосинхронизиращи се системи. Там където
сигналът има много нули може да се постави нулев детектор, за да се въстанови
синхронизиращия сигнал. На практика обаче приетият сигнал е много изменен от честотната
характеристика на предавателната линия и от шум и е необходимо да се използват вериги за
въстановяване на тактовата синхронизация, които са много сложни. В повечето случаи
спектърът на приетият сигнал не съдържа дискретни компоненти на синхронизиращата
честота. Понякога може да се види, че периодичната компонента на синхронизиращата
честота е с квадратна форма за цифрови сигнали (освен ако приетите импулси не са с
правоъгълна форма, тъй като в този случай квадратността поражда постоянна компонента в
цифровия сигнал ). Най – често използваната схема е показана на фигура 9.23 (Franks, 1980).
Филтрите А и B са част от филтрацията на основния сигнал ( т.е са филтри с повдигнат на
квадрат косинусоидален спад на АЧХ). Сигналът за въстановяване на тактовата
синхронизация се взима от възела между А и B и след това се предава през отделните
клонове, съдържащи филтър, квадратурна верига и лентов филтър, който е точно настроен на
синхронизиращата честотна компонента в спектъра на квадратурния сигнал. Това се
използва в последствие за синхронизация на синхронизиращата верига, изходният сигнал, от
която “сверява” демодулатора в детекторния клон.
Стробиращите вериги осигуряват метод за въстановяване на тактовата синхронизация,
който не е свързан със синхронизиращата компонента в спектъра на приетия сигнал.
Схемите използват вериги за обратна връзка, в които амплитудните промени на изходните
сигнали от съгласуващите филтри контролират честотата в локалната синхронизираща
верига (за елементарно описание вижте, например Roddy и Goolen, 1995). Подробни анализи
на тези и други методи могат да се открият в Franks, 1980 и Gagliardi, 1991.

Фигура 9.23 Функционална блокова диаграма за въстановяване на тактовата синхронизация

Глава 9
Цифрови сигнали

Фигура 9.1 Примери за източници на цифрови данни

Rb=1/ Tb (9.1)
Фигура 9.2 Примери за цифрови вълнови форми използвани при кодиране на цифрови
данни (а) еднополюсна NRZ (б)полярна NRZ (в)полярна RZ (г) фазово разделяне или
Манчестър (д)Атернативно превключване на единицата (AMI) код

.
 Фигура 9.3 Представяне на поредицата 11010010 като а) двоична полярна NRZ и б)
квадратична полярна NRZ

11 3A
10 А
01 -А
00 -3А

Rsymb=1/ Tsymb (9.2)

m=log2 M (9.3)

Tsymb = Tb m, (9.4)

Rsymb = Rb /m (9.5)
Фигура 9.4 (а) MC145500/01/02/03/05 ИКМ кодек/блокова диаграма на филтър (б)
Характеристики на кодиране-декодиране по Мю-закон
Фигура 9.5 Характеристки на компресора. Входните и изходните скали са приравнени
към най – високите стойности.

Rb =8000*8=64 кb/s (9.6)

 Фигура 9.6 Основна TDM система

Фигура 9.7 ИКМ форма за Bell T1 система

Rb =193/125μs =1.544 Мb/s (9.7)

V(f)= Vi(f)HT(f) HCH(f)HR(f) (9.8)

Фигура 9.8 Блокова схема на компонентите на уравнение (9.8)

Фигура 9.9 (а) Импулсно звънене (б) Дискретизация за премахване на

междусимволната интерференция

1 
 
    f  f 1  
V ( f )  0.51  cos  f <f1; f1 <f <B; B <f (9.9)
  B  f 1 
0 
 

0≤ ρ ≤ 1 (9.10)
 Фигура 9.10 Филтър с повдигнат на квадрат косинусоидален спад на АЧХ

B
1    Rsym
(9.11)
2

f1 
1    R
sym (9.12)
2

B
1     1.544  10 6  0.7221   MHz
(9.13)
2
Фигура 9.11 Някои двоични цифрови модулационни методи

e(t) = p(t)cosω0t (9.14)

Фигура 9.12 (а) BPSK модулатор (б) кохерентно детектиране на BPSK сигнал

BPF – Band Pass Filter – Лентов пропускащ филтър (ЛФ)

CR – Carrier Recovery – Въстановяне на носещата
LPF – Low – Pass Filter – Нискочестотен Филтър (НЧФ)
BTR – Bit Timing Recovery (възстановяване на битовата тактова синхронизация)
S/H – Sample and Hold – избор (дискретизация) и запомняне

Фигура 9.13 Блок схема на кохерентен детектор, показваща блока за възстановяване

на носещата и за въстановяване на битовата синхронизация.
Фигура 9.14 (а)QPSK модулатор (б)QPSK сигнал
Таблица 9.1 Таблица на състоянията на QPSK модулатор

Фигура 9.15 Фазова диаграма на QPSK модулация

B IF = 2B = (1 + ρ) Rb (9.15)

BIF = (1 + ρ) R sym = (1 + ρ) Rb/2 (9.16)

 Фигура 9.16 Демодулатор за QPSK

Eb  PRTb (9.17)

1 E
Pe  erfc b (9.18)
2 N0

erfc (x) = 1 – erf (x) (9.19)

 2 Eb 
Pe  Q 
 (9.20)
 N0 
 Фигура 9.17 BER към (Eb/N0) за сигнали в основната лента като се изолзва полярна
вълнова форма (кривата е същата и за BPSK и QPSK модулирани сигнали).

erfc ( x)  2Q ( 2 x ) (9.21)

E b  PR / Rb (9.22)

Eb C / N 0
 (9.23)
N0 Rb

 C   Eb 
      Rb  (9.24)
 N0   N0 

S Q2
 (9.25)
N 1  4Q 2 Pe
Фигура 9.19 (а) Използване на оптимален филтър за повишаване на нивото на
отношението сигнал / шум ; (б) графика на уравнение (9.19)

Rb
r (9.26)
RT

k
r (9.27)
n
.

BER 
n  1! P t 1
e (9.28)
t!n  1  t !

Фигура 9.20 Криви за BER с и без кодиране

 Фигура 9.21 Сателитна верига с блокове за кодиране и декодиране

Фигура 9.22 Функционална блокова диаграма за възстановяване на носещата

Фигура 9.23 Функционална блокова диаграма за въстановяване на тактовата
синхронизация