Кодиране на говорни сигнали

V.1. Класификация на методите

за кодиране на говорни сигнали

методи за кодиране формата на говорните

сигнали;
методи, известни с названието вокодери;
хибридни методи;
• качество на декодираните сигнали;
• ниска скорост на предаване;
• степен на сложност на алгоритъма или
схемното решение;
• изчислителна сложност;
• чувствителност към шумове и грешки в
канала за предаване;
• малко закъснение на декодирания
говорен сигнал.
 МЕТОДИ ЗА КОДИРАНЕ НА ГОВОРНИ СИГНАЛИ

Кодиране на формата
на сигнала Вокодери Хибридни методи

ИКМ ДИКМ Линейни Възбуждане с Многоим- Възбуждане

ДМ
преобразувания равномерни пулсно чрез код и
импулси възбуж- линейно
АИКМ АДИКМ АДМ Канални Вокодери RPE дане предсказване
и фор- линейно MPE CELP,
мантни предс- ACELP
вокодери казване
Сублентово
кодиране Стандарти Смесено Стандарти
GSM06.10 възбуж- FS-1016
Хомомор- PCS1800 дане и G.728
Стандарти Стандарти
фни во- линейно G.729
G.722 LPC-10
кодери предсказ- GSM06.60
G.726 FS1015
ване
MELP

Скорост на предаване 32÷64 kb/s Скорост на предаване под 2,4 kb/s Скорост на предаване 2,4÷ 16 kb/s
Качество: високо Качество: ниско, средно Качество: средно, високо
• Блокова схема на метод за кодиране формата на сигнала


sn Анализиращ сигнал Синтезиращ ЦАП sn 
АЦП ф и л т ъ р и

ф и л т ъ р

к в а н т у в а н е

Блокова схема на вокодер

Генери
sn

-

АЦП
Парамет -
р а н е н а Синте -

ЦАП s n
р и ч е н
пара -
в ъ з б у ж - з и р а щ

а н а л и з д а щ
ф и л т ъ р
м е т р и

с и г н а л

Блокова схема на хибриден метод


Анализиращ
сигнал Синте -

ЦАП sn 
ф и л т ъ р и
з и р а щ

sn
к в а н т у в а н е

ф и л т ъ р

АЦП

Парамет Генери
параметри
- -

р и ч е н р а н е н а

а н а л и з в ъ з б у ж -

д а щ

с и г н а л
 Стандарт Описание Скорост на
предаване
ITU-T G.711 Импулсно кодова модулация (PCM) 64kb/s
G.721 Адаптивна диференциална импулсно кодова модулация (ADPCM) 32kb/s
CCITT
ITU-T G.722 Широколентово (7kHz) кодиране на говорни сигнали с използване на 64 kb/s
адаптивна диференциална импулсно кодова модулация и разделяне на (56,48)kb/s
субленти (SB-ADPCM)
ITU-T G.723.1 Кодиране на говорни сигнали за мултимедийни приложения (MP-MLQ/ACELP) 6,3/5,3kb/s
с две скорости на предаване
ITU-T G.726 Адаптивна диференциална импулсно кодова модулация (ADPCM), 16, 24, 32,
обединяваща по-старите стандарти G.721 и G.723 40kb/s
ITU-T G.727 5, 4, 3 и 2 bits за дискретна стойност с използване на адаптивна 16,24,32,
диференциална импулсно кодова модулация (ADPCM) 40 kb/s
ITU-T G.728 Метод CELP и вариант с малко закъснение (LD-CELP), възможност за 4,5;16kb/s
FS1016 променлива скорост на предаване за DCME приложения (Annex H)
ITU-T G.729 Метод CELP със съгласувана структура и алгебрична кодова книга (CS- 8kb/s
ACELP), редуцирана сложност на алгоритъма при скорост 8kb/s (Annex A), 6,4;11,8kb/s
модифициран алгоритъм при скорост 8kb/s (Annex D), модифициран
алгоритъм при скорост 11,8kb/s
ETSI GSM06.10 Възбуждане с регулярни импулси и дълговременно предсказване (RPE-LTP), 13kb/s
предаване с нормална скорост (FR)
ETSI GSM06.20 Метод VSELP – възбуждане с използване на векторна сума и линейно 5,6kb/s
предсказване, предаване със скорост 1 / 2 от нормалната (HR)
ETSI GSM06.60 Подобрена версия на предаване с нормална скорост (EFR), метод ACELP 12,2kb/s
ETSI Стандарт за наземно цифрово радио TETRA, метод ACELP, предаване с 4,567kb/s
TETRA-FR нормална скорост (FR)
INMARSAT- Подобрена версия на кодиране с многолентово възбуждане (IMBE) 4,15kb/s
 Методи с кодиране формата на сигнала

s(n) + e(n) eq(n)

 Q
-
+
+
s`(n) 
s`(n)

A(z)

eq(n) + s(n)

+

A(z)

Блокова схема на кодиращо и декодиращо устройство за ДИКМ

• Блокова схема на кодиране метода АДИКМ

s(n) + + eq(n)
  Q

AL(z) - - + +


A(z)

Блокова схема на декодиране по метода АДИКМ

eq(n) Q-1 + + s(n)

 
+ A(z) +
AL(z)
 Предсказващият филтър за дълъг интервал е с характеристика:
j
A
AL  z    ai z i 

i  j

синтезиращият филтър в декодиращото устройство е с характеристика:

1
S
z  
AL

1  ALA  z  
Приета е и модификация G.723 на стандарта G.721 за АДИКМ, в която
скоростта на предаване може да бъде 24 или 40 kb/s. Характерно за АДИКМ е
рязкото намаляване на качеството на декодираните сигнали при скорости на
предаване по-малки от 24 kb/s. Съществува възможност за едновременно
прилагане на предсказване в дълъг и кратък интервал от време на говорния
сигнал. Предимствата на този метод са постигане на по-високо качество на
възстановения говорен сигнал при по-ниска (16 kb/s) скорост на предаване. Но
тези подобрения са за сметка на по-сложна схема на кодиране и декодиране.
 Подлентово кодиране и кодиране с линейно
преобразуване
Блокова схема за метод с подлентово кодиране

ВР 1 Кодер Декодер ВР 1
2f 1 1 1
Де-
Мул- канал мул-
S тип- тип- S
лек- лек-
сор сор

ВР N Кодер Декодер ВР N
2f N N N

Съществуват разработени системи с кодиране в четири подленти - 200÷700,

700÷1310, 1310÷2020, 2020÷3000 Hz. Скоростта на предаване в тях може да
достигне 16, 9.6 или 7.2 kb/s. Качеството на декодираните говорни сигнали при
подлентово кодиране със скорост 16 kb/s е по-високо спрямо метода с
адаптивна диференциално импулсно-кодова модулация (АДИКМ) със същата
скорост, а и на подлентовото кодиране при скорост на предаване 9.6 kb/s
спрямо адаптивната делта модулация (АДМ) при скорост 10.3 и 12.9 kb/s.
В стандарта AT&T е включено кодиране и на тишина (липса на
говорен сигнал, пауза). Широчината на честотните ленти на всеки
филтър е съответно: 0÷0.5, 0.5÷1, 1÷2, 2÷3 и 3÷4kHz. Кодирането
на изходните сигнали след отделните филтри се извършва с
различен брой разряди. За скорост 16kbits/s броят на разрядите е
4, 4, 2, 2, 0 за съответните посочени по-горе честотни ленти на
филтрите. За 24kbits/s броят на разрядите за съответните
честотни ленти е 5, 5, 4, 3, 0. При кодирането се внася закъснение
на сигнала от порядъка на 18 mS.
 Band 1 APCM
Encoder
Band 2 APCM
Encoder
QMF
s(n) Band 3 APCM Multip- 16/24kbit/s
Analisys Encoder lexer
Bank
Band 4 APCM
Encoder

Band 5 APCM H/D

Encoder
 APCM Band 1
Decoder

APCM Band 2
Decoder
QMF
16/24kbit/s Demultip- APCM Band 3 s(n)
lexer Decoder
Synthesys
Bank
APCM Band 4
Decoder

APCM Band 5
Decoder
H/D
Вторият стандарт CCITT G.722 се прилага за кодиране на
говорни сигнали за целите на телеконферентни системи при
предаване в интегрирани телекомуникационни системи ISDN.
Честотната лента на звуковия сигнал е 7kHz, а скоростта на
предаване - 64kbits/s. Използва се метод на базата на
подлентова адаптивна диференциално-импулсно кодова
модулация. Сигналът преди кодиране се разделя на две
подленти
 Band 1
ADPCM Aux. Data
QMF Encoder
s(n) Multip- 64kbit/s
Analisys lexer Data
Bank Insertion
Band 2
ADPCM
Encoder

16kbit/s ADPCM
Aux. Data
Decoder QMF
64kbit/s Demultip-
Data
lexer Synthesys s(n)
Extraction Bank
32kbit/s
ADPCM
Decoder

Mode Indication
Нискочестотната част се предава със скорост 48kbits/s, а високочестотната
- със скорост 16kbits/s. В схемата на кодиращото устройство са включени
схема за подреждане на разрядите и канал за допълнителни данни. В този
стандарт има възможност за предаване с по-ниска скорост на сигнала от
нискочестотната подлента, а именно 40 или 32kbits/s. Оценката чрез теста
MOS на този стандарт при скорост 64kbits/s е по-голяма от "четири" при
предаване на говор и малко по-малка от "четири" при предаване на
музикален сигнал
Кодиране чрез синусоидално преобразуване
К-канална система за анализ чрез синтез
t(- kn) t( kn)

s(n) sk(n)
hk(n) x x

Анализ Синтез

hk n  hn. jkn

t kn   jkn

t  kn     jkn
 Чрез синусоидалните модели са разработени кодиращи устройства за
говорни сигнали, работещи с ниски скорости на предаване от порядъка на
1,8 до 8 kb/s

-1 фаза
TAN (.)

говорен
сигнал БПФ
честота
Peak
Picking
амплитуда

Кодиращо устройство за говорни сигнали с ниска скорост

на предаване 8 kb/s.

Независимо от постигнатото високо качество при синусоидалното кодиране,

в изследванията е показана чувствителността на кодирания чрез синусоиди
звуков сигнал спрямо шум от квантуване и грешки при предаване по канала
за връзка, особено при ниски скорости. Оценката MOS на тази система е
3,52 (при скорост 4,8 kb/s) и 2,9 (при скорост 2,4 kb/s).
 Методи за кодиране на говорни сигнали във вокодери
Анализ Синтез

Pitch Channel
Frequency Frequency Filter
Discriminator Meter 0-25 Pitch
Oscillator
Noise
EQLZR
Spectrum Channels Filter Modulator
0-300~
Filter Filter
0-300~ 0-25~
EQLZR

Блокова схема на вокодер

Известни са няколко разновидности на вокодерите: канални, формантни,

хомоморфни и с линейно предсказване.
 Канални и формантни вокодери
1  2 3
gV

HV(z)
Spectral S(n
 )
Compensation
HU(z)
gU

 P Z

Блокова схема на формантен вокодер

В каналните вокодери със скорост на предаване 2,4 kb/s (JSRU) се

използва банка от 19 филтъра и ДИКМ в честотната област. Този метод
се прилага също и в кодирането чрез синусоидално преобразуване (SIC)
и в кодиращите устройства с многолентово възбуждане (МВЕ). Оценката
по скалата DRT на тези вокодери е “87“, а при наличие на 5% шум в
канала за връзка при предаване спада на “81“.
 Характеристиката на филтъра за синтез на говорен сигнал на гласни се
формира от L на брой (най-често L=3) каскадно свързани филтри от втори
ред, съдържащи само полюси:
L
H V   H i z 
i 1

H i z  е характеристиката на i-тия филтър от втори ред:

1  2   B i  cos i      B i 
H i z  
1  2  B i  cos i z 1    B i  z 2
i и  B i  са i -тата формантна честота и съответната честотна лента.

За съгласни звуци характеристиката на филтъра се формира от каскадно

свързани филтри от втори ред, съдържащи само нули (на честота  z) и един
полюс (на честота  0) в характеристиката си. На изхода на схемата за синтез е
включен компенсационен филтър с постоянна характеристика, предназначен за
намаляване на страничните ефекти от глотисните импулси и вибрирането на
устните. Основен недостатък на формантните вокодери са сложните изчисления,
необходими за определяне на формантите и честотните ленти около тях.
 Хомоморфни вокодери

s(n) прозоречна
FFT Log . IFFT Ce(n) кепстър
функция

интер- s(n)
FFT IFFT конволюция
полация
възбуждащ
сигнал
Блокова схема на система за анализ-синтез на говорни сигнали с използване
на кепстрални методи

След обратно преобразуване на Фурие на амплитудния спектър в

логаритмичен мащаб се получава кепстрална последователност Ce n  .
Кепстралните коефициенти, разположени близко до началото се свързват с
характеристиките на вокалния тракт. Те могат да се отделят чрез използване
на кепстрален прозорец.

Кепстралните вокодери не са много разпространени, но методите, прилагани в

тях, са обект на изследване и практически реализации, в които е постигнато
сравнително добро качество при скорост 4,8 kb/s.
 Вокодери с линейно предсказване
възбуждащ Модел Модел на Модел на синтезиран
на вокалния Честотна
сигнал корекция движението
глотиса тракт сигнал
на устните

Линейна система за синтез на говорни сигнали

Кодиращите устройства с линейно предсказване, работещи в реален мащаб

на времето, са разработени още през 1970 г. Кодиращо устройство с
линейно предсказване (LPC) със скорост на предаване 4,8 kb/s е с оценка за
качество “87,3“ по теста DRT. Друго кодиращо устройство, разработено през
1974 г., със скорост на предаване 3,6 kb/s има оценка за качество “87,6“ по
теста DRT. Формантно кодиращо устройство със скорост на предаване
600bits/s използва също така метода на линейно предсказване.

Алгоритъмът LPC - 10 е усъвършенстван в средата на 80-те години, при което

е достигната оценка по DRT “89,9“. По това време все още е проблемно
създаването на вокодери, работещи със скорост 2,4 kb/s. Затова усилията на
много разработки са насочени към създаване на вокодери, работещи на много
ниски скорости - 400800 bits/s при запазване на качеството на звуковия
сигнал, както при стандарта FS1015 LPC-10.
входен Предварителна LP
сигна
Сегментация
сигнал филтрация анализ

Инверсен Отделяне на
филтър основния тон Корекция
на гласните
НЧФ Откриване
на гласните

Кодиране на изходен
параметрите сигнал

Блокова схема на метода линейно предсказване

Тези вокодери изискват повишаване на толеранса на грешката на

отделните разряди, малка вероятност на взаимно влияние между
разрядите, тясна честотна лента и алгоритъм за ниски скорости - под
2,4 kb/s.
 Хибридни методи
Xибридните методи имат съществени предимства и област на
приложение в сферата на методите за кодиране на говорни сигнали със
средна скорост на предаване 0,5 ÷ 2bits на дискретна стойност.
Съществуват редица конкретни методи и стандарти, които могат да се
отнесат към групата на хибридните методи, но най – широко
разпространение и приложение в практиката е намерил метода за
линейно предсказване с възбуждане от код - CELP (Code Excited Linear
Prediction). От този метод са се развили като модификациии и подобрени
варианти редица методи и стандарти: FS-1016, SELP, VSELP, ASELP, LP-
CELP, QCELP и др.
Един от общите принципи, който се прилага в хибридните методи е
векторното квантуване.
 Channel
codebook codebook
ROM ROM

si encoder Un Un decoder si

Блокова схема за векторно квантуване

В общия случай на N - мерно векторно квантуване първо се формира i -

тия Nх1 мерен вектор si ,представляващ последователност от N
дискретни стойности (или параметри) на сигналът, който ще бъде
кодиран, т.е. si=[si(0), si(1), . . . , si(N-1)]T. Устройството за векторно
квантуване анализира вектора si чрез кодова книга, като определя
неговата близост до един от каналните символи un, принадлежаща на
множеството { un, n=1, 2, . . . , L}.
Описаният алгоритъм предполага наличието на кодова книга (памет) в
кодиращото и декодиращото устройство, която съдържа L на брой кодови
вектори:

 
T
 

ŝ n   sˆ n 0, sˆ n 1, ... , sˆ n  N  1 , n  1, 2, ... , L 

   

Съществува вариант на векторното квантуване, известен като векторна
импулсно-кодова модулация ВИКМ (VPCM), която е обобщение на
обикновената (скаларна) импулсно-кодова модулация. При ВИКМ се
извършва пълно търсене в кодовата книга (F-VQ) на всеки входен вектор.
Определянето на броя на разрядите В при ВИКМ се извършва чрез израза:

log 2 L
B
N
а отношението сигнал/шум от израза:

SNR N  6 B  k N , dB
 Mетод с нормализация на векторите в кодовата книга и разделно
кодиране на усилването (амплитудата) на векторите. Този метод се
нарича усилване/форма (Gain/Shape) векторно квантуване (GS/VQ). Тук
кодовата книга се разделя на две - една за формата и една за
амплитудата.
Channel
Shape Shape
codebook codebook

si GS-VQ Un Un GS-VQ si
Encoder decoder

Gain Gain
codebook codebook

Методът GS-VQ в сравнение с метода на пълното търсене в кодовата книга F-VQ

при скорост 1bit за дискретна стойност има подобрение на отношението
сигнал/шум с 0,7dB при еднаква сложност на кодиращите и декодиращите
устройства.
 Основни принципи на метода CELP за кодиране
на говорни сигнали
Кодова книга s(n) sW(n)
W(z)

xC(n sW(n) +
… + +
) g   W(z) 
…
-
… + AL(z) + A(z)

VQ индекс Минимизация на eC(n)

грешката

Блокова схема на метода CELP за кодиране на говорни сигнали

При този метод се използва кодова книга с Гаусови последователности за
кодиране на възбуждащия сигнал. Кодовата книга съдържа 1024 вектора, а
всеки вектор - 40 дискретни стойности, и е с продължителност 5 ms. Векторът
на възбуждащия сигнал се мащабира с фактор на усилването. Оптималният
вектор се избира по такъв начин, че грешката от предсказването се
минимизира при отчитане с определена тегловна функция на свойствата на
слуховото възприятие (филтър с характеристика W(z)). Тези свойства се
отчитат както за входния (оригиналния), така и за синтезирания сигнал.
Сигналът на грешката е вектор с размерност Nx1, който се описва с израза:

 
e k  s  s  g sˆ k 
ˆ 0
C w w k w
индексът “с“ показва, че методът е СELP;

sw - вектор с размерност Nx1, който съдържа филтрираните стойности на

говорния сигнал;
sw - вектор, който съдържа стойностите на изходния сигнал, когато
филтърът, с характеристика W(z), е в първоначално (нулево) състояние;
sw(к)- вектор на синтезирания сигнал, преминал през филтър с
характеристика W(z);
gk - коефициент на усилването.
 CELP кодирането дава добро качество при използването му в
комуникационните системи със скорост 8 kb/s. Чрез този метод може да се
постигне високо качество дори и при скорост 4 kb/s за Американския
стандарт за клетъчни телефони при скорост, намалена наполовина. Има
разработени CELP алгоритми, при които качеството също е високо при
скорости, по-ниски от 4 kb/s.

Има предложен подобрен метод на CELP, който се изразява в динамично

кодиране CELP параметрите (PS-VXC). Особеното тук е, че възбуждащите
вектори в кодовата книга са фонетично обособени в три групи: гласни,
съгласни и участъци на преход от съгласни към гласни. При скорост 3,6 kb/s
качеството на декодираните сигнали е почти същото, както това при скорост
4 kb/s при CELP кодирането.
При релаксационен CELP алгоритъм (RCELP) със скорост 5,85 kb/s основно
се използва процеса анализ чрез синтез. Този метод работи в реално време
и е реализиран със сигнален процесор на фирмата AT&T DSP32.
Оценяването по MOS теста показва, че качеството при този метод е почти
същото, както това при GSM алгоритъм със скорост 13 kb/s.

С методът на кодиране CELP се преодолява границата на понижаване на

скоростта 9,6 kb/s, считана като пределна при предаване на говорни сигнали
в областта на комуникациите.
Федералeн стандарт FS-1016 CELP. Той се основава на методът на кодиране
CELP със скорост 4,8 kb/s се използва от Министерството на отбраната на
САЩ за тройна защита на телефонните абонати (STU - III) и е описан в
стандартизационните документи като Федерален стандарт 1016 (FS1016).
Новото в него спрямо базовият метод CELP е въвеждането на адаптивна
кодова книга

Стохастическа
кодова книга gs

индекс +
  Допълнителна говорен
филтрация сигнал
+
Адаптив- ga A(z)
на кодова
книга
Codebook
индекс на
основния тон

Блокова схема на метода CELP с адаптивна кодова книга

Стандартът FS 1016 се реализира със скорост на изчислителните операции 16
MIPS при отделно търсене във всяка от кодовите книги, а оценките по теста
DRT и MOS са 91,5 и 3,2 съответно.
 Графично представяне на MOS оценките за различни методи за кодиране на
говорни сигнали в зависимост от честотната лента, еквивалентна на скорост на
предаване kb/s.

MOS
висока 5
CELP LD-CELP 16
*
CS-ACELP 8 (G.729) (G.728) PCM (G.711)
4 * * *
LPC 4,8 ADPCM
ADPCM 24 Мобилни
3 * (G.726) * комуникации
PCM
ADPCM 16
2 (G.726)

*
ниска 1

0 1 2 4 8 16 24 32 40 64, честотна лента

Сравнителна представа за връзката и корелацията между обективните
и субективни методи за оценка на качеството на говорни сигнали
 - EMBSD (Enhanced Modified Bark Spectral Distortion): обективен метод за
оценка на качеството на говорни сигнали, който се основава на сравнение
между слухово възприеманите изкривявания между оригиналния и
декодирания говорен сигнал;
- PSQM (Perceptual Speech Quality Measure): обективен метод за измерване
на качеството на говорни сигнали, който използва разлика в слуховото
възприятие, но не отчита отместването във времето, вследствие закъснение
от кодиране, предаване и декодиране;
- MNB1,2 (Measuring Normalizing Block 1,2): обективен метод за измерване на
качеството на говорни сигнали с честотна лента до 4 kHz;.

Сравнение между качеството на декодираните говорни или звукови сигнали за

съществуващите стардарти на кодиране е представено в табличен вид.
 Скорост на Оценка по скалата Области на
Метод на кодиране предаване, kb/s MOS приложение

LPC-10 2,4 2,3 Аудио системи за

роботи и телефони
със засекретяване
на говора

G.723.1 5,3/6,3 3,8 Видеотелефони

(видеоконферентна
връзка

GSM HR 5,6 3,5 Комуникационни

HR-half rate мрежи от типа GSM
(GSM с 2 пъти 2,5 G
намалена скорост
на предаване)

G.729 8,0 4,0 Мобилни телефони

GSM EFR 12,2 4,0 GSM 2,5G

GSM 13,0 3,5 Европа, мобилни

телефони

G.728 16,0 4,0 Мобилни телефони

G.726 16,0-40,0 3,7 Ниска сложност

(ADPCM)

G.726 32 4,1 Ниска сложност

(ADPCM)

G.722 64,0 4,2 Подлентово

кодиране

G.711 64,0 4,5 Цифрова

 Невронни мрежи за кодиране на говорни сигнали
Методите за хибридни невронни мрежи комбинират потенциалните
възможности на невронните мрежи с традиционните алгоритми за кодиране
на говорни сигнали и в резултат на това се постига повишаване на
ефективността кодирането. Предложен е алгоритъм на дървовидно търсене
(Path Search Algorithm - PSA) н кодовата книга с използване на многомерен
случай на самоорганизираща се невронна мрежа на Кохонен KSFM
(Kohonen Self organizing Feature Map). Чрез този алгоритъм се редуцира
сложността на търсене спрямо класическия алгоритъм на пълно търсене в
кодовата книга. Невронната мрежа се състои от двумерна структура от N
неврона във всяко направление, което съответства на кодова книга с
размер:
L`  N 2
При методите за директно използване на невронни мрежи при кодиране на
говорни сигнали се използва трислоен перцептрон с обратно
разпространение на грешката при обучение на невронната мрежа.
Кодирането на говорния сигнал се постига чрез квантуване на изхода от
скрития слой. Експерименталните резултати показват добро съотношение
между коефициента на компресия и отношението сигнал/шум (SNR) и
независимост от индивидуалните особености на говорещия.
Методът с директно използване на невронни мрежи при кодиране на говорни
сигнали също е актуален. За сравнителна оценка с кодиране на говорни сигнали
по стандарта G.723 за предаване по Интернет (VoIP) и този метод се използва
следната блокова схема:

Изпитателни Кодиращо Декодиращо

говорни сигнали устройство по устройство по
стандарта G.723 стандарта G.723

Сравнение по
отношение на
коефициента на
компресия

Невронна мрежа, Декодиране на Сравнение на

обучена с обратно говорния сигнал, качеството на
разпространение на кодиран с декодирания
грешката невронната говорен сигнал
мрежа по скала MOS