Упражнение № 2: Матрици. Видове, операции с матрици.

Обратна матрица

Правоъгълната таблица
a11 a12 … a1 n

А =
( a21 a22 ⋯ a2 n
… ………
a m 1 a m 2 … a mn
)
от m.n числа, разположени в m реда и n стьлба, се нарича
матрица от тип (m x n). Ако m = n , матрицата А се нарича
квадратна матрица от n - ти ред.
Числата аij ( i = 1,2,…,m ; j=1,2,…n) се наричат елементи на
матрицата. A = (aij)nxm - стандартното означение за матрица
(aij са елементите на матрицата), където 0 ≤ i ≤ n, 0 ≤ j ≤ m.
Ако броя на редовете на матрица е равен на броя на
колоните, матрицата се нарича квадратна матрица. Ако A
е квадратна матрица, елементите a11, a22,..., ann се наричат
главен диагонал на матрицата.

Казваме, че една матрица се нарича единична матрица, ако

тя е квадратна матрица и елементите по главния диагонал са
равни на 1, а всички други елементи са 0. Единичните
матрици се означават с E.
1 0 0
‖0 1 0 ‖
А=Е= 0 0 1 ,
Действия на матрици и свойства с матрици:
Дадени са две матрици А = (аij) и В = (bij). Сума на А и В,
наричаме трета матрица С = (aij + bij)
Свойства на събирането:
- А + В = В + А – Комутативност;
- ( А + В ) + С = А + ( В + С ) - Асоциативност ;
- А + (-A) = O ;
- А+O=А;
Произведение на матрици
Ако две матрици А = (аij) и В = (bij).
n

матрицата Сik = ∑ ¿¿), се нарича произведение на

j=1

матриците А и В: С = А . В. Умножението става по

правило:”ред по стълб”. Ще отбележим, че
произведението АВ съществува само когато броят на
стълбовете на матрицата А е равен на броят на редовете на
матрицата В .

Свойства:
- 1.А = А ;
- (λ + μ)А = λА + μА ;
- λ(А + В) = λА + λВ ;
- (λμ)А = λ(μА) ;
- (АВ)С = А(ВС) ;
- λ (АВ) = (λ А)В = (λ В)А;
- А (В+С) = АВ + АС;
- ( А + В )С = АС + ВС .
Една матрица се нарича транспонирана матрица, ако е
получена като заменим редовете на със съответните им
стълбове. Означава се с Ат.
Свойства:
(Ат) т = А; (А + В) т = Ат + Вт; (λА) т = λ.Ат
(АВ) т = Вт . Ат
Казваме, че една матрица е симетрична матрица, ако е
квадратна и е равна на транспонираната и.
Елементарни преобразувания на матрици
- Смяна на местата на два реда/стълба;
- Умножаване ел. на един ред / стълб с едно число ≠ 0
- Прибавяне към ел. на един ред / стълб съответните ел.
на друг ред/стълб, умножени с число
- Отстраняване на нулеви редове/ стълбове

Обратна матрица

Матрицата А се нарича неособена, ако detA ≠ 0 .

ОБРАТНА МАТРИЦА А-1 на неособената матрица А се
нарича матрицата, за която
А.А-1 = А-1.А = Е .
Всяка неособена матрица А има единствена обратна
матрица А-1, която може да се намери по формулата
А11 А 21 … А n 1

A−1 =
1
detA
( A)T =
1
detA
( А 12 А 22 ⋯ А n 2
… … ……
А1 n А 2 n … Аnn
) ,

kъдето елементите Aij са адюнгираните количества на

елементите aij на detA .
Метод на Гаус-Жордан, за намиране на обратна матрица:
За да се намери обратната матрица на неособена матрица А,
се образува разширена матрица ( А|Е ), която се преобразува
чрез краен брой елементарни преобразувания, извършени
само по редове, така че на мястото на А да се получи
единичната матрица Е. Тогава на мястото на Е ще се получи
А-1, т.е.
( А|Е ) ~… ~( Е| А )
−1

Зад. 1: Дадени са матриците А и В,

3 4 2 8 1 −1
‖ ‖ ‖ ‖
А= 5 1 3 ,В= 2 −3 2

Да се намери матрицата С = λА + μВ, където λ = 1, μ = 2

3 4 2 8 1 −1
‖ ‖ ‖ ‖
Решение: С = А + 2В = 1 5 1 3 +2 2 −3 2 =

3 4 2 16 2 −2 19 6 0
‖ ‖ ‖ ‖ ‖ ‖
5 1 3 + 4 −6 4 = 9 −5 7

Зад. 2: Да се намери произведението на матриците А и В,

3 1 −1 3 2
‖2 4 0 ‖ ‖2 4 ‖
А= 1 5 6 ,В= 1 3

Решение: Матриците А и В се умножават по правилото „ ред по стълб”,

 3.3+1.2+(−1).1 3.2+1.4+(−1).3 10 7
‖ 2.3+4.2+0.1 2.2+4.4+0.3 ‖ ‖14 20‖
С =АВ= 1.3+5.2+6.1 1.2+5.4+6.3 = 19 40

Зад. 3: Да се намерят произведенията А.В и В.А

(Правилото за умножение на две матрици е „ред по стълб“).

−3
‖4 ‖
а) А = ‖1 2 3‖ . В = −1 =

−3
‖4 ‖
B.A = −1 . ‖1 2 3‖
=

7 −12 3 6
‖ ‖ ‖ ‖
б) А = −4 7 , В = 2 3 ,

7 −12 3 6 7.3+(−12).2 7.6+(−12).3 −3 6

‖ ‖ ‖ ‖ ‖ ‖ ‖ ‖
А.В= −4 7 . 2 3 = (−4).3+7.2 −4.6+7.3 = 2 −3

3 6 7 −12 7.3+(−4).6 (−12).3+7.6 −3 6

‖ ‖ ‖ ‖ ‖ ‖ ‖ ‖
В.А= 2 3 −4 7 = 2.7+3.(−4) (−12).2+3.7 = 2 −3

Зад. 4: Да се намери обратна матрица на квадратната матрицата А,

чрез адюнгирани количества:

Решение: Пресмята се детерминантата на матрицата А. Ако е

различна от нула, образуваме матрицата(A ij) от адюнгираните
количества на всеки елемент по формулата:

А11 А 21 А n 1
1
A−1 = detA
( )
А 12 А 22 А n 2
… … …
А1 n А 2 n Аnn
,
 3 2 1
‖2 −1 2 ‖
А= 1 4 −3 , Det. A = 10 ≠ 0,

Aij = (-1) i+j . Δij

А11 =(-1)1+1 4 |−1 −32 | = -1. (-3) – 8 = 3- 8 = -5,

|2 1 |
А21 =- 4 −3 = - (-6 – 4) = 10 ,
2 1
А31 = (-1) |−1 2| =4 – (-1) = 5
3+1

|2 2 |
А12 = − 1 −3 = - ( 2.(-3) – 2.1) = - (-6 -2)= – (-8) = 8,

|3 1 |
А22 =(-1)2+2 1 −3 = 3 . (-3) – 1 = - 9 – 1 = −¿10 ,

|3 1|
А32 = - 2 2 =−4

А13 = 1 |2 −14 | =9,

3 2
А23 = −¿ |1 4| = −¿10 ,
3 2
А33 = |2 −1| =−7

−5 10 5
1 1 ‖ 8 −10 −4 ‖
detA 10
А-1 = (Aij)T = 9 −10 −7

Зад. 5: Да се намери обратна матрица на квадратната матрицата А,

чрез адюнгирани количества:
 −1 1 0 А11 А 21 … А n 1

А =
‖ 1 −1 −3 ‖
1 0 1
Aij = (-1) i+j . Δij,
, A−1 =
1
detA
( А 12 А 22 ⋯ А n 2
… … ……
А1 n А 2 n … Аnn
) ,

1. Намира се детерминантата на матрицата. - detA

2. Намира се чрез адюнгирани количества Ат

Aij = (-1) i+j . Δij

3. Записва се обратната матрица.

1
А-1 = (A )T
detA ij

1 1
1
3 3
1 4 1
−1 −1 −3 ‖ 1‖
−3 3 3
‖−4 −1 −3 ‖ 1 1
− − 0
отг.: А-1 = 1 1 0 = 3 3

Намерете обратните матрици на:

1 2 a b
‖ ‖ ‖ ‖
а) А = 3 4 , А = c d ,

−1 1 2 0 −2 1
‖ 0 1 3‖ ‖−3 −4 3 ‖
б) А = −1 2 6 , Отг. А-1 = 1 1 −1
 1 2 −1 −1 2 −1
‖3 0 2 ‖ ‖7/4 −9/4 5/4 ‖
в) А = 4 −2 5 Отг. , А-1 = 3/2 −5/2 3/2