Упражнение № 4

по „Основи на електротехниката“

Първи закон на Кирхоф

Вече приложихме този закон на практика, макар и без да го споменаваме изрично.
Законът гласи, че алгебричната сума на токовете във всеки възел на една
електрическа верига е нула. Друг и може би по-прост начин за изразяване на този
закон е да се каже, че сумата от токовете, влизащи в даден възел, е равна на
сумата от токовете, излизащи от този възел. Ние вече приложихме закона при
паралелни вериги (Упр. № 3), където беше направено предположението, че сумата
на токовете на всички клонове е равна на тока, изтеглен от източника. Изразявайки
закона под формата на уравнение, имаме:

Ʃ I=0
където символът Σ означава „сумата от“.
Фигура 2.16 илюстрира възел във верига с множество влизащи и излизащи токове.
Прилагането на първия закон на Кирхов дава:

I1 – I2 + I3 + I4 – I5 = 0
където знаците „+“ са използвани за означаване на влизащите токове и знаците „–“
за токовете, излизащи от възела. Това уравнение може да бъде преработено според
алтернативната дефиниция на закона, като:
I1 + I3 + I4 = I2 + I5
 Втори закон на Кирхоф
Този закон също вече беше използван в обяснението на п.н. в последователни и
смесени вериги. Този закон гласи, че за всеки затворен контур алгебричната сума
на ЕДС е равна на алгебричната сума на падовете на напрежение (п.н.), при
избрана посока на обход на контура. По-рано приложихме този закон за много
прости вериги, като резистори, свързани последователно към източник на ЕДС. В
този случай казахме, че сумата на п.н. е равна на приложената ЕДС (напр. U 1 + U2 =
E). Тези прости вериги обаче имаха само един източник на ЕДС и могат да бъдат
решени с помощта на прости техники като закона на Ом. Когато участват повече от
един източник на ЕДС или веригата е по-сложна, тогава трябва да се използват
методи за анализ на електрически вериги. Законите на Кирхоф са един от тези
методи.
Изразяване на закона в математическа форма:

Ʃ Е = Ʃ I.R
Една схема, изискваща прилагането на законите на Кирхоф, е показана на фиг. 2.18.
Обърнете внимание на следните важни принципи:

1. Веригата е обозначена с букви, така че е лесно да се обозначи определен

контур и посоката по контура, която се разглежда. По този начин, ако
разглеждаме левият контур и искаме да го проследим по посока на
часовниковата стрелка, ще го обозначим като ABEFA. Ако „обикаляме“
контура обратно на часовниковата стрелка, ще го обозначим като FEBAF или
AFEBA.
2. Посоките на токовете са приети и отбелязани на диаграмата. Може да се
окаже, че един или повече от тези токове в действителност текат в посока,
обратна на маркираната. Тогава след пресмятането ще получим отрицателна
стойност за дадения ток. Въпреки това, първоначално ще допуснем, че от
всички източници на ЕДС се консумира ток във веригата, т.е. токът излиза от
 положителния извод на всяка батерия и влиза в отрицателния й извод. На
този етап се прилага и първия закон на Кирхоф, поради което токът, протичащ
през R3, е маркиран като (I1 + I2), а не като I3. Това е важен момент, тъй като
решението включва използването на система от уравнения и колкото по-малък
е броят на неизвестните, толкова по-просто е решението. По този начин
маркирането на тока от третия клон по този начин означава, че има само две
неизвестни, а именно I1 и I2. След това стойността за тока на третия клон, I 3,
просто се намира, като се използват стойностите, получени за I1 и I2.
3. Ако се получи отрицателна стойност за ток, тогава знакът минус ТРЯБВА да се
запази при всички следващи изчисления. Когато даваме стойността на такъв
ток, ще отбележим, че той тече в посока, обратна на маркираната, напр. от C
към D.
4. Когато проследяваме даден контур, ще се концентрираме единствено върху
този контур и ще игнорираме останалата част от веригата. Също така имайте
предвид, че ако следвате маркираната посока на тока, тогава на получените
п.н. се присвояват положителни стойности. Ако посоката на обход (или
„обикаляне“) е противоположна на посоката на тока, тогава п.н. се записва с
отрицателна стойност.
Нека сега приложим тези техники към веригата от фиг. 2.18.

Да обходим левия контур по посока на часовниковата стрелка. Проследявайки

контура, може да се види, че в него има само един източник на ЕДС (а именно E 1).
По този начин сумата на ЕДС е просто E 1. Също така в рамките на контура има само
два резистора (R1 и R3), които ще доведат до два п.н., I1R1 и (I1 + I2) R3. Следователно
полученото уравнение на контура АBEFA ще бъде:
E1 = I1R1 + (I1 + I2)R3 (1)
Обхождайки десния контур в посока, обратна на часовниковата стрелка, може да се
види, че отново има само един източник на ЕДС и два резистора. Това води до
следното уравнение за контура CBEDC:
 E2 = I2R2 + (I1 + I2)R3 (2)
И накрая, нека разгледаме външния контур на схемата по посока на часовниковата
стрелка. Ако следваме „правата“ посока за E1, тя е противоположна на тази за E2,
така че сумата на ЕДС е E1 – E2. Следователно, уравнението за контур АBCDEFA е:
E1 – E2 = I1R1 – I2R2 (3)
Тъй като има само две неизвестни (токовете I1 и I2), се изискват само две уравнения,
а ние получихме три. Това обаче е полезна практика, тъй като „допълнителното“
уравнение може да съдържа по-удобни числови стойности за коефициентите на
неизвестните токове.
Пълната техника за прилагане на законите на Кирхоф става по-ясна чрез
разглеждането на конкретен пример, съдържащ числови стойности.
Пример 1.
За веригата от фиг. 2.19 определете стойността и посоката на тока във всеки клон и
п.н. върху резистора със съпротивление 10 Ω.

Веригата първо се маркира и посоките на токовете се обозначават съгласно правило

2. Това е показано на фиг. 2.20.

ABEFA: 10 – 4 =3I1 – 2I2 => 6 = 3I1 – 2I2 (1)

ABCDEFA: 10 = 3I2 + 10(I1 + I2) = 3I2 + 10I1 + 10I2 => 10 = 13I1 + 10I2 (2)
BCDEB: 4 = 2I2 + 10(I1 +I2) = 2I2 + 10I1 +10I2 => 4 = 10I1 + 12I2 (3)

Проверката на уравнения (1) и (2) показва, че ако уравнение (1) се умножи по 5,

тогава коефициентът на I2 ще бъде еднакъв и в двете уравнения. По този начин, ако
двете се съберат, членът, съдържащ I2, ще бъде премахнат и следователно може да
се получи стойност за I1.
30 = 15I1 – 10I2 (1) *5
10 = 13I1 + 10I2 (2)
40 = 28I1 (1)*5 + (2)
40
или I1 = 28 = 1,429 A

След заместването на тази стойност за I1 в уравнение (3) се получава:

4 = 14,29 + 12I2
−10,29
Така I2 = 12
= -0,857A

I1 + I2 = 1,429 – 0,857 = 0,572A

UDC = (I1 + I2).RCD = 0,572 . 10 = 5,72V
Пример 2 – за самостоятелна работа

Мост на Уитстоун
Това е схема от взаимно свързани резистори или други компоненти, в зависимост от
приложението. Въпреки че схемата съдържа само един източник на ЕДС, тя изисква
прилагането на законите на Кирхоф за нейното решаване. Типична схема на мост на
Уитстон със съответните означения е показана на фиг. 2.23.
Както се вижда, въпреки че има пет резистора, след прилагане на първия закон на
Кирхоф броят на неизвестните токове е намален до три. По този начин за решението
ще са необходими само три уравнения, въпреки че има седем възможни контура, от
които можем да избираме. Тези седем контура са:
ABCA; ADCA; ABDCA; ADBCA; ABDA; BCDB; и ABCDA
Ако проследим тези контури, ще открием, че последните три не включват източника
на ЕДС, така че за всеки от тези контури сумата на ЕДС ще бъде НУЛА! До момента
няма значение кои три контура са избрани, при условие че поне един от тях включва
източника. Ако сте избрали да използвате само последните три контура „ с нула
ЕДС“, ще успеете само да докажете, че нулата е равна на нула!
Седемте уравнения за горните цикли са изброени по-долу.
ABCA: E1 = I1 . R1 + (I1 – I3) .R3
ADCA: E1 = I2 . R2 + (I2 + I3) .R4
ABDCA: E1 = I1 . R1 + I3 . R5 + (I2 + I3) .R4
ADBCA: E1 = I2 . R2 - I3 . R5 + (I1 – I3) .R3
ABDA: 0 = I1 . R1 + I3 . R5 + I2 . R2
BCDB: 0 = (I1 – I3) .R3 - (I2 + I3) .R4 - I3 . R5
ABCDA: 0 = I1 . R1 + (I1 – I3) .R3 - (I2 + I3) .R4 - I2 . R2

За да проверим дали първият закон е приложен правилно, да разгледаме възлите B и

C:
ток, влизащ в B = I
общ излизащ ток = I1 + I2
 следователно I = I1 + I2
ток, влизащ в C = (I1 - I3) + (I2 + I3) = I1 - I3 + I2 + I3 = I1 + I2 = I
Следователно, токът който излиза от батерията е равен на тока, който влиза в нея.
Пример 1.
За мостовата схема, показана на фиг. 2.24, изчислете тока през всеки резистор и
тока, консумиран от захранването.

Веригата първо се обозначава и токовете се задават с помощта на първия закон на

Кирхоф, както е показано на фиг. 2.24.
ABDA: 0 = 6I1 + 5I3 – 3I2 (1)
BDCB: 0 = 5I3 + 1(I2 + I3) – 4(I1 – I3) = –4I1 + I2 + 10I3 (2)
ADCA: 10 = 3I2 + 1(I2 + I3) = 4I2 + I3 (3)
Умножавaме уравнение (1) по 2, а уравнение (2) по 3 и след това ги събираме:
0 = 12I1 – 6I2 + 10I3 (1)*2
+
0 = –12I1 + 3I2 + 30I3 (2)*3
------------------------
0= - 3I2 + 40I3 (4)
Умножавaме уравнение (3) по 3, а уравнение (4) по 4 и след това ги събираме
30 = 12I2 +3I3
+
0 = - 12I2 +160I3
--------------------
30 = 163I3
 30
I3 = 163 = 0,184A

Заместваме I3 в уравнение (3) и за I2 получаваме

10−0,184 9,816
I2 = 4
=¿
4
= 2,454А

Заместваме I3 и I2 в уравнение (2) и получаваме за I1

4,294
I1 = 4
= 1,074А

I = I1 + I2 = 3,529A
Отговор: I1 = 1,074A, I2 = 2,454A, I3 = 0,184A, I = 3,529A
Тъй като всички получени отговори са положителни стойности, тогава токовете ще
текат в посоките, отбелязани на схемата.

Пример 2.
Ако веригата от фиг. 2.24 сега е изменена, като просто се промени стойността на RDC
от 1 Ω на 2 Ω, изчислете тока, протичащ през 5 Ω резистора в централния клон.

ABDA: 0 = 6I1 + 5I3 – 3I2 (1)

BDCB: 0 = 5I3 + 2(I2 + I3) – 4(I1 – I3) = –4I1 + 2I2 + 11I3 (2)
Като умножим уравнение (1) по 2, уравнение (2) по 3 и ги съберем
0 = 12I1 – 6I2 + 10I3
+
0 = -12I1 + 6 I2 +33I3
-------------------------
0= 43I3
 Така I3 = 0A
На пръв поглед това изглежда много странен резултат. Тук имаме резистор в средата
на верига с ток, който тече през източника, но през този конкретен резистор не
протича ток!
Трябва да отбележим, че между две точки на дадена верига ще тече ток, само ако
има разлика в потенциала между двете точки. Оттук следва, че потенциалите във
възлите B и D трябва да са еднакви. Тъй като възел A е обща точка както за 6 Ω,
така и за 3 Ω резистора, тогава п.н. през 6 Ω трябва да е същия като този през 3 Ω
резистора. По същия начин, тъй като точка С е обща за 4 Ω и 2 Ω резистори, тогава
п.н. върху всяко от тях също трябва да са равни. Това може да се провери, както
следва.
Тъй като I3 е нула, тогава 5 Ω резисторът не играе никаква роля във веригата. В този
случай можем да игнорираме присъствието му и да нарисуваме схемата отново,
както е показано на фиг. 2.26.
По този начин веригата се свежда до проста последователно-паралелна подредба,
която може да бъде анализирана с помощта на прости техники като закона на Ом.

RABC = R1 + R3 = 6 + 4 = 10Ω
10
I1 = 10 = 1A

UAB = 6 . 1 = 6V, UBC = 4 .1 = 4V

По същия начин
RADC = R2 + R4 = 3 + 2 = 5Ω
10
I2 = 5 = 2A

и UAD = 3 . 2 = 6V
По този начин UAB = UAD = 6 V, така че потенциалите при B и D са равни. В
настоящия пример стойностите на R1, R2, R3 и R4 са така подбрани, че да създадат
така нареченото условие за баланс на моста. Възможността да се създаде това
условие е това, което прави мостовата верига толкова полезна за много приложения
в измервателните системи. Стойността на съпротивлението в централния клон не
оказва влияние върху условията на баланса. Това е така, защото при баланс през
него тече нулев ток. В допълнение, стойността на ЕДС също не оказва влияние
върху условията на баланса, но разбира се ще повлияе на стойностите за I1 и I2. Да
разгледаме общия случай на мостова верига, както е показано на фиг. 2.27, където
стойностите на резистори R1 до R4 се регулират така, че I3 е нула.

UAB = R1 . I1 и UAD = R2 . I2
Но при условие на баланс UAB = UAD и следва, че
R1 . I1 = R2 . I2 (1)
По същия начин UBC = UDC и също така
UBC = R3 . (I1 – I3) и UDC = R4 . (I2 + I3)
но I3 = 0 и следователно токът през R3 е = I1 и токът през R4 е = I2
R3 . I1 = R4 . I2 (2)
Ако разделим уравнение (1) на уравнение (2):
R1 I 1 R2 I 2 R1 R2
R3 I1
= R 4 I2
=> R3
= R4

Последното уравнение може да бъде проверено, като се вземат предвид

стойностите, използвани в този пример, а именно
R1 = 6 Ω, R2 = 3 Ω, R3 = 4 Ω и R4 = 2 Ω.
6 3
т.е. 4 = 2