Упражнение № 1

по „Основи на електротехниката“
Навсякъде, където се извършват измервания, има нужда от последователна и
практична система от единици. В науката и инженерството Международната
система от единици (единици SI) формира основата на всички използвани единици.
Има седем основни единици, от които са получени всички останали единици,
наречени производни единици (вижте Таблица 1.1).

Таблица 1.1 Основните единици в SI

Величина (Quantity) Единица (Unit) Означение
(Unit symbol)
Маса / Mass kilogram kg
Дължина / Length metre m
Време / Time second s
Електричен ток / Electric current ampere A
Температура / Temperature kelvin K
Интензитет на светлината / candela cd
Luminous intensity
Количество вещество / mole mol
Amount of substance

Няколко примера за производни единици са показани в таблица 1.2 и трябва да

се отбележи, че за представяне на количеството и свързаната с него единица във
всеки случай се използват различни символи.

Таблица 1.2 Някои производни единици в SI

Величина (Quantity) Единица (Unit)

Наименование Означение Наименование Означение

Сила / Force F Нютон / Newton N

Мощност / Power P Ват / Watt W

Енергия / Energy W Джаул / Joule J

Съпротивление/Resistance R Ом / Ohm Ω
 Стандартна форма (представяне) на числата
Стандартната форма е метод за изписване на големи и малки числа във форма,
която е по-удобна от писането на голям брой крайни или водещи нули.
Например скоростта на светлината е приблизително 300 000 000 m/s. Когато е
записана в стандартна форма, тази стойност изглежда като

3,0 × 108 m/s, където 108 представлява 100 000 000

По същия начин, ако дължината на вълната на червената светлина е

приблизително 0,000 000 767 m, по-удобно е да го запишете в стандартен вид като
7,67 × 10–7 m, където 10–7 = 1/10 000 000
Трябва да се отбележи, че когато се умножава, основата 10 се повишава с
положителна степен. Когато се дели, се използва отрицателна степен. Това е
илюстрирано по-долу:
1
10 = 101 10
= 0,1 = 10–1
1
100 = 102 100
= 0,01 = 10–2
1
1000 = 103 1000
= 0,001 = 10–3

Едно ограничение, което се прилага, когато се използва стандартна форма е,

че само първата ненулева цифра трябва да се появи преди десетичната запетая.
По този начин 46 500 се записва като

4,65 × 104 а не като 46,5 × 103

По същия начин 0,00269 се записва като

2,69 × 10–3 а не като 26,9 × 10–4 или 269 × 10–5

Научна форма (система) за означаване

Тази система има предимството да използва основата 10, повдигната на
степен, но не е ограничена до поставянето на десетичната запетая. Това има
допълнителното предимство, че основа 10, на определена степен, има присвоени
уникални символи.
Например, ако дадено тяло има маса m = 500 000 g, в стандартна форма това
ще бъде записано като

m = 5,0 ×105 g.
В научна форма на запис, тази стойност ще се представи като
m = 500 kg (500 kilogram),

където ‘k’ пред g за грам представлява 103.

Последното означение не само е много по-удобно, но дава по-добра представа

за значението на дадената стойност.
Вижте Таблица 1.3 за символите (префикси), използвани за представяне на
различните степени на 10. Обърнете внимание, че степените на 10 в първата
колона винаги са кратни на 3!
Също така е общо правило, че положителните степени на 10 се представят с
главни букви, а отрицателните степени се представят с малки букви. Изключение
от това правило е „k“, използвано за килограм.

Таблица
1.3 Коефициент Multiplying
factorPrefixname
Представка Symbol
а Означение
1012 tera T
10 12 Тера / Tera T
10 9 giga G
109 106 mega Гига / Giga M G

106 103 kilo Мега / Mega k M

10—3 milli m
103 10—6 кило / kilo
micro µ k
10—9 nano n
10–3 мили / milli m
10—12 pico p
10–6 микро / micro µ

10–9 нано / nano n

10–12 пико / pico p

Представки, използвани в научната система от означения
 Преобразуване на площи и обеми

Представете си квадрат със страна от 1 m, както е показано на фиг. 1. В този

случай може да се каже, че всяка страна е 100 cm или 1000 mm. Следователно
лицето на квадрата А може да се представи като:
A = 1×1 = 1 m2
или A = 100 × 100 = 102 × 102 = 104 cm2
или A = 1000 × 1000 = 103 × 103 = 106 mm2 .

1m

Фиг. 1.

1m

От горното може да се види, че:

1 m 2 = 104 cm2
и също 1 m2 = 106 mm2 .
По същия начин, ако квадратът имаше страни от 1 см, площта му ще бъде

A = 1 cm2 = 10–2 ×10–2 = 10–4 m2 .

Отново, ако страните на квадрата са с дължина 1 мм, площта му ще бъде

A = 1 mm2 = 10–3 ×10–3 = 10–6 m2 .

По този начин 1 cm2 = 10–4 m2 и 1 mm2 = 10–6 m2

Важно: Тъй като основната единица за площ е m2, тогава площите, посочени в
други единици, първо трябва да бъдат преобразувани в квадратни метри, преди да
продължат изчисленията. Тази процедура се прилага за всички производни
единици и е добра практика да преобразувате всички количества в техните
„основни“ единици, преди да продължите с изчисленията.
Проверете сами, че следните преобразувания за обеми са правилни:

1 cm3 = 10–6 m3
1 mm3 = 10–9 m3
 Графики

Графиката е просто изобразително представяне на това как една величина

или променлива е свързана с друга. Едната от тях е известна като зависима
променлива, а другата като независима променлива. Обща практика е да се
нанесе зависимата променлива по вертикалната ос и независимата променлива
по хоризонталната ос на графиката. За да илюстрираме разликата между тези
два типа променливи, да разгледаме случая на превозно средство, което се
движи между две точки. Ако се начертае графика на изминатото разстояние
спрямо изминалото време, тогава изминатото разстояние ще бъде зависимата
променлива. Това е така, защото изминатото разстояние зависи от изминалото
време. Но времето не зависи от изминатото разстояние, тъй като времето ще
продължи да се увеличава, независимо дали превозното средство се движи или
не. Подобна графика е показана на фиг. 2, от която може да се види, че през
първите три часа изминатото разстояние е било 30 км. През следващите два
часа са изминати още 10 км, след което не е изминато повече разстояние.

Фиг. 2

Тъй като изминатото разстояние, разделено на изминалото време дава

скоростта, тогава графиката може да се използва за определяне на скоростта на
превозното средство по всяко време. Друг момент, на който трябва да обърнете
внимание на тази графика е, че тя се състои от прави линии. Това ни показва, че
превозното средство се е движило с различни, но постоянни за дадените периоди
скорости. Най-стръмната част на графиката отговаря на периода, когато превозното
средство се е движило най-бързо. За да бъдем по-точни, ние се позоваваме на
наклона на графиката.
За да се изчисли скоростта през първите три часа, наклонът може да се
определи, както следва:
Промяна във времето, δt1 = 3 - 0 = 3 h
Промяна в разстоянието δs1 = 30 – 0 = 30 km
наклон или скорост v =s/t = 30/3 = 10 km/h
 По същия начин, за втория участък от графиката:
v = (40 – 30)/(5 – 3) = 5 km/h

От последния участък от графиката, може да се види, че няма промяна в

разстоянието, т.е. превозното средство е неподвижно.
В някои отношения този пример е специален случай, тъй като графиката
включва само прави линии. В този случай можем да кажем, че разстоянието е
право пропорционално на времето. В много случаи се получава нелинейна
графика, но техниката за определяне на наклона във всяка дадена точка е
подобна.
Такава графика е показана на фиг. 1.3, която представлява изместването на
маса при хармонично движение. Получената графика е синусоида. За да
определим наклона във всеки един момент във времето, трябва да определим
наклона на допирателната към кривата в тази точка на графиката. Тогава
стойността, получена във всеки момент от време, ще бъде скоростта на масата в
този момент. Забележете, че наклонът е най-голям в моментите, в които кривата
преминава през оста на нулево отместване (максимална скорост). Тя е нула във
„върховете“ на графиката (нулева скорост). Също така имайте предвид, че ако
допирателната е наклонена нагоре, наклонът се нарича положителен. Ако
допирателната е насочена надолу, говорим за отрицателен наклон.
 Пресмятания с децибели (dB)

За да прочетем техническа информация, за да можем да ползваме

пълноценно каталози или да сравним спецификации на електротехническа
апаратура, ние се нуждаем от разбиране на децибели.

Децибел е логаритмична единица

Нека да се опитаме да обясним какво представлява логаритъм стъпка по
стъпка.
Вие знаете, че
10.10 = 100
Да запишем това в друга форма:
102 = 100
Но какво представлява числото „2“ в този израз?
Освен степенен показател, то още може да се нарече десетичен логаритъм,
или log 100. Това е числото, на което трябва да бъде повдигнато 10, за да стане
равно на 100.
Както 102 = 100 и log 100 = 2,
Тогава, след като 103 = 1000, следва, че log 1000 = 3

В общия случай, не можем да пресметнем логаритъма от произволно число

на ум и използваме калкулатор. Там функцията десетичен логаритъм е означена
като log или lg.

Така например, да намерим log 200 от калкулатора:

log 200 = 2,301029996 или приблизително log 200 ≈ 2,301 или 10 2.301= 200

Ако искаме да умножим две числа, например 100.1000 = 100 000 бихме
могли да запишем
Log 100 = 2 и
Log 1000 = 3 или
Log 100000 = 2 + 3 = 5
или 100. 1000 = 105

Делението пък можем да заменим с изваждане на логаритми, например

100000
1000
= 100, което чрез изваждане на log се свежда до 5 – 3 = 2 или

100000
= 102
1000
 Използването на децибели в електротехниката

Децибелите се използват основно, за да сравняваме входящата и

изходящата мощност в една верига или част от нея, а също така и за сравняване
на изходна или входна към междинна мощност.
Децибелите са логаритмична единица и се подчинява на същите правила
като логаритмите.
Формулата е:
изходна мощност
Усилването на мощност в децибели = 10log( входна мощност ) dB

Ако един усилвател има по-висока изходна мощност от входната мощност,

това означава че усилва мощността.
Такъв е случаят на фиг. 1:

Фиг. 1
изходна мощност
Усилването е равно на 10log входна мощност dB

Ако заместим стойностите от фигурата:

6 х 10−3
10log dB
2 х 10−3
Като се опрости израза усилването е равно на 10log3 dB
С калкулатор пресмятаме, че log 3 = 0,477
Усилването е равно на 10х0,477 = +4,77dB
Този усилвател има усилване 4,77dB.

На фиг. 2 е показано устройство, което има по-малка изходна мощност

отколкото входна или с други думи има загуба на мощност. Такова устройство
се нарича атенюатор или затихвател.

Фиг. 2

изходна мощност
усилването е = 10log входна мощност dB
Смята се по същия начин:
 2 х 10−3
усилването = 10log dB
6 х 10−3
и след опростяване
усилването = 10log0.0333 dB
и след логаритмуване
усилването е = 10 х (–0.477) dB
или
усилването е = –4.77 dB. a
затихването е = 4.77dB

Да обобщим: Ако резултатът е положителен, това значи, че имаме усилване.

Ако резултатът е отрицателен това значи, че имаме загуби или
затихване.

Пресмятания с децибели-миливат (dBm)

Основнoто при децибелите е, че се използват за изразяване на

отношението между две мощности.

В израза
изходна мощност
усилването = 10log входна мощност dB

участват две мощности – входна и изходна. При използването на децибели

за измерване на мощности, входната мощност може да се фиксира например на
1mW.

Следователно горният израз може да се запише:

изходна мощност
Нивото на мощността в dBm = 10log 1mW
dBm

Важно е да се спазват две условия:

1. Да се определи стандартна (фиксирана) стойност за входната

мощност, примерно 1 mW
2. В означението да се покаже това – dBm.
 Пример за превръщане на мощност в dBm

Превърнете 5W в dBm.

Решение:

Започва се с израза:
изходна мощност
Нивото на мощността в dB = 10 log 1mW
dBm

На изхода получаваме 5W. Заместваме тази стойност:

5
Нивото на мощността в dB = 10 log dBm
1 х 10−3

След пресмятане получаваме:

Нивото на мощността в dBm = 10 log5 х 103 dBm =

= 10 х 3,699 dBm =36,99 dBm

т.е. 5W = 36,99 dBm

Пример за превръщане на dBm в мощност

Източникът има ниво на изходната мощност –14 dBm. Да се изрази тази

мощност във ватове.
изходна мощност
1. Нивото на мощността в dBm = 10log 1mW
dBm (замества се)

изходна мощност
2. –14 = 10log dBm (дели се на 10)
1 х 10−3

изходна мощност
3. –1,4 = log dBm (антилогаритмува се)
1 х 10−3

изходна мощност
4. 0,0398 = dBm (прехвърляме 1 х 10−3)
1 х 10−3

5. 0,0398 х 1 х 10-3 = нивото на мощността

6. или окончателно получаваме, че –14 dBm = 39,8 µW

 Децибелите се използват и за проектиране на системи.

Трябва да се работи колкото е възможно по-дълго с децибели. Да се

превръща от децибели във ватове не е лесно и се допускат грешки. Основното
предимство е, че dBm и dB са напълно съвместими и се работи лесно.

Някой характерни стойности, който е полезно да знаем:

–3 dB = половин мощност
3 dB = удвоена мощност
10 dB = десет пъти по-голяма мощност
–10 dB = една десета от мощността

Приложение на децибелите при оптичните влакна

Светлинната мощност на оптичните влакна се губи по време на предаване
или от утечки във връзките или поради разсейване на материала.
Загубата се изразява в децибели на километър и се изписва dBkm-1 или
dB/km.
За кварцови влакна стойността на загубите е около 3 dBkm-1.
Това съответства на около половината от мощностa за всеки километър от
трасето. За дълги разстояния загубите в телекомуникационните влакна са
обикновено 0,3dBkm-1 , което означава загуби само от 7% на километър.
Ако един километър има загуба 3 dB, то 2 km ще имат загуба 2 х 3 = 6 dB.
Така от дължината на влакното може да се определи разстоянието до
източника.
Пример

Каква е изходната мощност във ватове при веригата, показана на

фигурата?

Загубата от дължината на влакното = загуба на km. х дължина в km.

1. Първи участък: 2,4 dBkm-1 х 8,2 km = 19,68 dB

2. Втори участък: 3 dBkm-1 х 0,15 km = 0,45 dB

3. Изходната мощност = – 12dBm – 19,68 dB – 0,2 dB – 0,45 dB = –32,33 dBm