1

Лекция 2
ГОРИВА И ТОПЛИНА НА ИЗГАРЯНЕ

1. Изисквания към горивата за ДВГ

Топлинната енергия, необходима за извършване на механична работа, при

буталните ДВГ се получава в резултат на химични (окислителни) реакции
между горивото и кислорода, който се съдържа във въздуха, постъпил в
цилиндъра.
В ДВГ се употребяват течни и газообразни горива. Течните горива се
получават главно от преработката на нефта, който е смес от различни
въглеводородни-съединения, малки количества сяра и серни съединения, вода и
механични примеси и др.
Газообразните горива, който намират най-широко приложение, са метан,
пропан-бутанови смеси и газгенераторния газ.
Основните изисквания към горивата за ДВГ се определят главно от самия
процес на смесообразуране, горене и експлоатационните условия.
При ДВГ с принудително възпламеняване на горивната смес (бензинови):
смесването на горивото с въздуха започва вън от цилиндъра и продължава в
него, горивото трябва лесно да се изпарява, за да се образува хомогенна
горивна смес, която да има ниска склонност към самовъзпламеняване.
При ДВГ със самовъзпламеняване на горивната смес (дизелови):
смесването на горивото с въздуха се извършва само в цилиндъра, подаването на
горивото започва в края на процеса сгъстяване и продължава през процеса
горене. При такива условия на смесообразуване е необходимо да се осигури
добро разпръскване на горивото, което да има висока склонност към
самовъзпламеняване.
Освен изложените основни изисквания, горивата за ДВГ трябва да
отговарят и на редица допълнителни:
 да имат голяма топлина на изгаряне;
 да осигуряват високи мощностни, икономични и токсични
показатели на ДВГ при всички режими на работа;л
 лесно пускане на ДВГ в ход при писка околна температура;
 да изгарят така, че да не се получава голяма скорост на нарастване
на налягането в цилиндъра, за да не се допуска високо механично
натоварване на детайлите на ДВГ;
 да изгаря напълно, а крайните продукти на окислението да не са
токсични и да предизвикват корозия на детайлите на ДВГ.

Изготвил: гл. ас. д-р Радослав Р. Костов

 2

2. Структура и състав на горивата

Течните горива за ДВГ се получават от преработката на нефта. Те се

състоят от въглеводороди, различаващи се по групов състав, определящ
химическата структура, елементен състав и зависещ от съдържащите се в тях
химични елементи.
При пряката дестилация и специална вторична дестилация на нефта, от
него се получават: бензин, лигроин (тежък бензин), керосин, дизелово гориво,
масла, мазут и др.
Основните физико-химични свойства на течните горива зависят от
груповия състав, т.е. от типовете въглеводородни съединения, които се
съдържат в изходния продукт – нефта. Тези групи са:
Алкани (парафини). Наситени въглеводороди с обща химическа формула
, които имат верижен строеж. Въглеводородите от тази група, които
имат неразклонена въглеродна верига, се наричат нормални фиг. 1а, а тези с
разклонена верига – изомерни фиг. 1б. Нормалните алкани имат склонност към
самовъзпламеняване и са по-подходящи съставки за дизеловите горива.
Изомерните не са склонни към образуване на прекиси и са по-устойчиви
спрямо детонационното горене, и са желани съставки за бензините и главно
авиационните бензини.
Алкени. Наситени въглеводороди с обща химическа формула . Тези
въглеводороди са по-малко склонни към образуване на прекиси и детонационно
горене. При продължително съхранение са склонни на образуват смоли. Имат
по-малка топлина на изгаряне от алканите, тъй като отношението на броя на
въглеродните към водородните атоми е по-малко. Подходящи са за компоненти
на бензините.
Циклани имат същата химическа формула ( ) както алкените, но
техният строеж е пръстеновиден. Те са наситени въглеводороди и
пръстеновидната въглеводородна верига ги прави много устойчиви срещу
детонационно горене. Химически устойчиви са и са при свръхпълнене.
Подходящи са компоненти на автомобилните и авиационните бензини.
Ароматните въглеводороди имат пръстеновидна структура, подобна на
цикланите. Общата им химична формула е . Имат ниска температура на
замръзване ( ) и малка топлина на изгаряне, което ги прави непригодни за
гориво на ДВГ при зимни експлоатационни условия и неподходящи за
компоненти на дизелови горива. Имат много голяма устойчивост срещу
образуване на прекиси и детонационно горене, поради което да подходящи за
бензините и авиационните бензини.

Изготвил: гл. ас. д-р Радослав Р. Костов

 3

а – Структурни формули на нормални алкани

б - Структурни формули на изоалкани

в - Структурни формули на циклани

г - Структурни формули на ароматни въглеводороди

д - Структурни формули на алкени и алкадиени

Фиг. 1. Структурни формули на различни въглеводороди,

които се съдържат в нефта

Изготвил: гл. ас. д-р Радослав Р. Костов

 4
Газообразни горива. Въглеводоридните газови горива по тяхното
агрегатно състояние при нормални условия се разделят на втечнени и сгъстени.
Във втечнено състояние се използват преди всичко пропан-бутановите
газове. Имат октаново число (ОЧ) не по малко от 100. Съхраняват се и се
транспортират в бутилки с налягане 1,6 МРа, при което те се втечняват. За
разлика от пропан-бутановите смеси за битови нужди, за ДВГ те трябва да са
пречистени.
Втечнените газове имат по-голяма топлина на изгаряне. Съхраняват се е
по-леки газови бутилки. Газовата им уредба е с по-просто оборудване и по-
лесна за експлоатация.
В сгъстено състояние се използват газове, които имат ниска температура
на втечняване и при експлоатационни температури и налягания остават в
газообразно състояние. Такива газове са преди всичко природния газ, както и
различни индустриални газове, светилен газ, канализационни газове и др.
Сгъстените газове имат ОЧ не по-малко от 105. Тези газове се съхраняват в
дебелостенни съдове (бутилки) под налягане до 20 МРа. Всички тези газове
съдържат механични примеси, сяра, вода и др., поради което за използването в
ДВГ изискват щателно пречистване.
През последните години газовите горива намират все по-широко
приложение.

3. Физико-химични свойства на горивата

Основните физико-химични свойства на горивата до голяма степен

зависи от ефективността на процесите смесообразуване и горене. В следствие,
на което се характеризират – мощностните, икономичните и токсичните
показатели на ДВГ, както и неговия ресурс. По-важните от тях са: изпаряемост,
налягане на ненаситените пари, топлина на изпарение, вискозитет, пламна
температура и температура на потъмняване.

3.1. Изпаряемост

За изпаряемостта на дадено гориво се съди по неговата т.нар.

дестилационна крива (фиг. 2). Тя показва до каква температура се изпарява
определен процент от първоначалното гориво.
От фракционния състав на горивата до голяма степен зависят
експлоатационните качества на ДВГ: пускане в ход, време за подгряване,
ускоряемост, износване и др. Появата напари (парни мехури) в тръбопроводите
за гориво, предизвикващи нарушаване на горивоподаването, също зависят от
фракционния състав на използваното гориво.

Изготвил: гл. ас. д-р Радослав Р. Костов

 5

Фиг. 2. Фрикционни криви на горива за ДВГ

1 – бензин; 2 – дизелово гориво

ДВГ с принудително възпламеняване (бензинови).

Температурата, при която се изпарява 10 % от бензина (50…70°С),
определя пусковите качества на ДВГ. Колкото тя е по-ниска, толкова по-лесно
той се пуска в ход при ниска околна температура. Расте склонността на
горивото към образуване на парни мехури в тръбопровода.
По температура, при която се изпарява 50 % от бензина (100…115°С), се
съди за неговата средна изпаряемост. От нея зависи времето за подгряване на
ДВГ до оптимален топлинен режим и устойчивостта на работата му при
установени и особено при неустановени режими (при които бързо се променя
честотата на въртене и натоварването на ДВГ %).
По температурата, при която се изпарява 90 % от бензина (180…195°С),
се съди за наличието на трудно изпаряващи се фракции в него. Понижаването й
увеличава вероятността за пълното изпарение на цялото циклово количество
гориво, преди постъпването му в цилиндъра. Това повишава хомогенизацията
на горивната смес и подобрява равномерността на разпределението й в
цилиндрите. Неизпареното гориво разрежда маслото, което попада по стените
на цилиндъра, и в резултат от това увеличава износването на ДВГ и разхода на
гориво (поради повишените механични загуби).
ДВГ със самовъзпламеняване (дизелови).
Влиянието на фракционния състав на дизеловите горива върху
протичането на горивния процес зависи от начина на смесообразуване.
Нискочестотните корабни двигатели и стационарни дизелови ДВГ, които са с
непосредствено впръскване, работят добре с горива, в които преобладават
тежките фракции. Високочестотните дизелови ДВГ за наземни транспортни
средства работят с дизелови горива с по-лек фракционен състав, чийто
диапазон на изпаряване е 200 до 350°С.

Изготвил: гл. ас. д-р Радослав Р. Костов

 6
3.2. Налягане на наситените пари (за бензините)

Изпаряемостта на бензина може да се определи и по налягането на

наситените пари. Колкото то е по-високо, толкова са по-добри пусковите
качества на ДВГ. От своя страна е по-висока склонността на бензина към
образуване на парни мехури в тръбопроводите за гориво. Налягането на
наситените пари на бензина, предназначени за лятна експлоатация, е около
60 kPa, а на тези за зимна експлоатация – около 80 kPa.

3.3. Топлина на изпаряване (за бензините)

Качествата на горивата за бензинови ДВГ се определя и от топлината,

необходима за тяхното изпаряване (т.нар. скрита топлина). Тези от тях, които
имат голяма скрита топлина (например спирта – около 1000 kJ/kg, в сравнение с
бензина – около 300 kJ/kg, създават затруднения при пускане в ход на ДВГ при
ниска температура.

3.4. Вискозитет (за дизеловите горива)

Вискозитетът на горивата зависи от фракционния състав и температурата

им и се измерват в градуси по Енглер (°Е) или в m2/s (cSt – кинематичен
вискозитет). Числото градуси по Енглер показва отношението на времето,
необходимо за изтичане на 200 cm3 от изпитваното гориво през еталонен отвор,
към времето за изтичане на същия обем дестилирана вода при 20°С.
Вискозитетът на дизеловите горива се намира в граници 1…30°Е (2…4 cSt).
При дизеловите горива с малък вискозитет се намалява дължината на
струята при изтичането й от разпръсквача, а при голям вискозите се увеличава
средния диаметър на капките (затова горивото трябва предавателно да се
подгрява).

3.5. Температура на пламване

Това е най-ниската температура, при която сместа от горивни пари и

въздух се възпламенява при поднасяне към нея на открит пламък.
Температурата на пламване на бензина е около 20°С, а на дизеловите горива в
граници 45…60°С.

3.6. Температура на потъмняване (за дизеловите горива)

Това е температурата, при която в горивото започват да се образуват

кристали на парафиновите въглеводороди. За бензините тя е по ниска от
-100°С. За летните дизелови горива температурата на потъмняване е в граници
-15…-20°С, а за зимните -25…-75°С. Температурата на потъмняване е с около
5…10°С по-висока от температурата, при която дизеловите горива губят своята
подвижност – т.нар. температура на замръзване.
Изготвил: гл. ас. д-р Радослав Р. Костов
 7

4. Химични реакции при изгаряне

на горивата и продукти на горенето

Горенето е сложен многостадиен химичен процес на разпадане на

молекулите на горивото и свързване на елементите му с атомен кислород. Тук
ще бъдат дадени само крайните основни химични реакции при изгарянето на
въглеводородните горива. При пълно горене въглеродът С се окислява до
въглероден диоксид СО2, а водородът Н2 – до водни пари Н2О. При непълното
горене главно поради недостиг на кислород една част от въглерода се окислява
до СО2, а другата – до въглероден оксид СО.
Течните горива обикновено се състоят от въглерод С, водород Н,
кислород О, сяра S и влага W. Ако с , , , и се означат масовите дялове
(елементният състав) на отделните елементи и влагата, за 1 kg течно гориво
може да се напише
(1) .
Дименсията на масовите дялове е kg/kg гориво.
Химичният знак на елементите и съединенията С, Н2, СО2 и т.н. се
приема, че означава 1 kmol (киломол) от съответното вещество. Един киломол
от дадено вещество е равен на толкова килограма, колкото е молекулната му
маса. Следователно C kg, kg, kg, kg, kg,
kg, kg и т.н.
Крайните основни химични реакции при изгаряне на въглеводородните
горива, при който се отделя топлина са:
(2) kJ или
kg + 32kg = 44kg .
(3) kJ или
kg + 32kg = 56kg .
(4) kJ или
kg + 32kg = 88kg .
(5) kJ или
kg + 32kg = 36kg .
(6) kJ.
При пълно горене (2) въглеродът се окислява до въглероден диоксид
, а водородът (5,6) – до вода ( . При непълно горене, главно поради
недостиг на кислород , една част от се окислява до , а друга до
въглероден оксид (4).

Изготвил: гл. ас. д-р Радослав Р. Костов

 8

5. Въздушно отношение

Теоретично необходимото количество въздух необходимо за

изгарянето на 1 kg гориво е:
- за бензин kg въздух/kg гориво;
- за дизелово гориво kg въздух/kg гориво.
Действителното количество въздух , участващо в горивния процес
зависи от условията на работа и типа на смесообразуването.
Отношението на действителното количество въздух, взело участие в
изгарянето на 1 kg гориво ( kg или kmol), към теоретичното необходимо се
нарича въздушно отношение , т.е.

(7) .

При нормална (стехиометрияна) горивна смес . При

(излишък на гориво) гориво-въздушната смес се нарича богата (на
гориво) . Когато (недостиг на гориво)
гориво-въздушната смес се нарича бедна (има излишък на въздух – кислород).
При бензиновите ДВГ в края на процеса сгъстяване се получава
хомогенна горивна смес, която има тесни граници на възпламеняване – от
до . При средни натоварвания най-висока икономичност тези
ДВГ имат при (обеднена горивна смес). При частични натоварвания (и
особено при празен ход) устойчивата работа на ДВГ се постига при
(богата горивна смес). Максимална мощност бензиновите ДВГ постигат при
(обогатена горивна смес) – фиг. 3.

Фиг. 3. Зависимост на въздушното отношение от натоварването

1 – бензинов ДВГ; 2 – дизелов ДВГ

Изготвил: гл. ас. д-р Радослав Р. Костов

 9
Поради особеностите на дизеловите ДВГ, те работят с при всички
режими на (от празен ход до пълно натоварване), като при пълно натоварване
, а при частичните натоварвания и празен ход
Въздушното отношение не дава представа за хомогенността на гориво-
въздушната смес. Вследствие на несъвършенството на процеса смесообразуване
в отделни обеми на горивната камера, то може да има различни стойности.
При стендови изпитвания на ДВГ въздушното отношение може да се
определи, след като се измери разходът на въздух и гориво, по формулата

(8) ,

където: е часовият разход на въздух, kg/h;

– часов разход на гориво, kg/h.
Определеното по този начин въздушно отношение е средно за ДВГ.
Разликата в стойностите му за отделните цилиндри обаче може да е различна.

За да се получи по-пълна представа за съвършенството на горивния

процес, при стендови изпитвания на ДВГ се измерва концентрацията на
основните компоненти на отработилите газове (токсични и нетоксични). Тези
концентрации, получени при снемането на регулировъчната характеристика по
състава на горивната смес на бензинов ДВГ са показани на фиг. 4.

Фиг. 4. Зависимост на съдържанието на продуктите на горене в отработилите газове на

бензинов ДВГ от въздушното отношение

6. Топлина на изгаряне на горивата

и горивните смеси

Топлината на изгаряне на горивото е количеството топлина, която се

отделя при пълното окисление на 1 kg (ако е течно) или 1 m3 от него (ако е
газообразно). Количество топлина, което се получава при изгарянето на 1 kg

Изготвил: гл. ас. д-р Радослав Р. Костов

 10
гориво, след охлаждане на получените газове до пълното кондензиране на
водните пари, които се съдържат в тях, се нарича горна топлина на изгаряне на
горивото .
В края на разширението, отработилите газове напускат цилиндъра с
температура, значително по-висока от тази, при която кондензират водните
пари, съдържащи се в тях. Затова при топлинното изчисляване на ДВГ се
работи с т.нар. долна топлина на изгаряне на горивото , която е по-малка от
горната топлина . Разликата между тях е равна на скритата топлина на
изпаряване на водата.
Долната топлина на изгаряне на горивата може да се определи по
формулата ма Д. И. Менделеев
, kJ/kg гориво.
Долната топлина на изгаряне е:
- бензин kJ/kg гориво;
- дизелово гориво kJ/kg гориво.
Работата на двигателя и неговите енергийни показатели се определят не
от топлината на изгаряне на горивото, а от топлината на изгаряне на гориво-
въздушната смес в цилиндъра. За стехеометрична смес :
- смес бензин/въздух kJ/kg г.смес;
- смес дизелово гориво/въздух kJ/kg г.смес.
Дизеловите двигатели обаче работят с бедни смеси ( ), затова
и отделената топлина, и специфичната мощност при него е по-малка.

Изготвил: гл. ас. д-р Радослав Р. Костов