2014 ELECTRONICA Proceedings Small

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ
С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ
ЕЛЕКТРОНИКА 2014
ELECTRONICA 2014
15 май 2014
гр. София ■
Дом на науката и техниката
ДОКЛАДИ
НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ
С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ
ELECTRONICA 2014
ДОКЛАДИ
Генерален спонсор: Електрон Прогрес ЕАД
15 май 2014 г., гр. София
Национален дом на науката и техниката

ул. “Раковски” № 108
ТЕМАТИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ:
• Микроелектроника и наноелектроника
• Силова електроника
• Индустриална електроника
• Комуникационни технологии
• Информационни технологии
• Оптоелектроника
• Микровълнова техника
• Електронни елементи и сензори
• Технологии и нови материали
• Специална електроника
• Измервания в електрониката
• Медицинска и битова електроника
• Обучение по електронни, информационни
и комуникационни технологии
• Бизнес и маркетинг
IEEE Bulgaria Section
ISSN 1313-3985
Организатори:
Съюз по електроника, електротехника и съобщения (СЕЕС) и
Технически университет - София (ТУ-София)
Съорганизатори:
Федерация на научно-техническите съюзи (ФНТС) в България
Българска академия на науките (БАН)
Технически университет - Варна
Технически университет - Еаброво
Русенски университет „Ангел Кънчев”
ВУ "Колеж по телекомуникации и пощи" - София
Дом на науката и техниката (ДНТ) във Варна
IEEE - българска секция
VDE - Еермания
Клъстер "Микроелектроника и индустриални електронни системи"
ZMD Eastern Europe Ltd
Smartcom Bulgaria AD
Балкантел ООД
DATECS Ltd
ФЕСТО ЕООД
Електрум ООД
Иноватикс
Трокуттест България ООД

X I I НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ СМЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ
“ЕЛЕКТРОНИКА 2014”
Почетен председател: проф. д-р Марин Христов -ТУ-София

Организационен комитет
Съпредседатели:
доц. д-р Емил Манолов - ТУ-София
доц. д-р Сеферин Мирчев - СЕЕС
Членове
проф. дтн Иван Ячев - Председател на ФНТС проф. д-р Ради Романски - СЕЕС
проф. дтн Христо Белоев - РУ “А. Кънчев” доц. д-р Иван Василев - СЕЕС
акад. проф. дтн Васил Сгурев - САИ доц. д-р Петър Горанов - ТУ - София
проф. Антони Славянски - АСТЕЛ доц. д-р Ана Андонова - ТУ - София
проф. д-р Димитър Юдов - БСУ-Бургас доц. д-р Петър Якимов - ТУ - София
доц. д-р Санка Еатева - ИЕ - БАН проф. д-р Добри Добрев - ТУ - София
проф. д-р Огнян Наков - ТУ - София доц. д-р Никола Дурчев - Балкантел
проф. д-р Владимир Пулков - ТУ - София доц. д-р Румен Атанасов - BASSEL
доц. д-р Тодор Джамийков - ТУ - София доц. д-р Николай Илиев - DATECS
проф. д-р Анатолий Александров - доц. д-р Йордан Кисьов - RISK Electronics
ТУ - Габрово д-р Любомир Гергов - Електрум
проф. д-р Николай Михайлов - инж. Върбан Върбанов - Оргтехника-Силистра
РУ “А. Кънчев” инж. Райна Стаменова - Искра Силатроник
проф. д-р Георги Стоянов - ТУ - София инж. Красимир Пингелов - Електрон Прогрес
инж. Росица Голева - IEEE инж. Николай Беров - Соларпро
доц. д-р Йордан Колев - IEEE Анелия Пергот - ZMD Eastern Europe Ltd.
доц. д-р Марин Маринов - ТУ - Варна инж. Петър Статев - ИКТ клъстър
чл.кор. проф. дфн Георги Младенов - СЕЕС Владимир Ставров - АМГ Технолоджи
проф. д-р Цанчо Цанев - НТСЕБ
проф. д-р Стефан Табаков - СЕЕС
Програмен комитет
Председател: проф. дтн Георги Михов - ТУ-София
проф. дтн Иво Илиев - ТУ - София
доц. д-р Николай Хинов - ТУ - София
доц. д-р Димитър Арнаудов - СЕЕС
доц. д-р Марин Маринов - ТУ - София
Секретариат:
д-р Стефан Пачеджиев - СЕЕС
доц. д-р Росен Радонов - ТУ - София
доц. д-р Георги Ангелов - ТУ - София
инж. Николай Рангелов - ТУ - София
СЪДЪРЖАНИЕ
Вл. СТАВРОВ, Г. СТАВРЕВА, Е. ТОМЕРОВ

3D МЕМС СЕНЗОРИ ЗА ПОЗИЦИЯ С ПИЕЗОРЕЗИСТИВНА ДЕТЕКЦИЯ (НОВ ПОДХОД
ЗА ПРОЕКТИРАНЕ И ПРОТОТИПНО ПРОИЗВОДСТВО......................................................... 9
Ивайло ПАНДИЕВ, Мариета КОВАЧЕВА, Елтимир СТОИМЕНОВ
ПОВЕДЕНЧЕСКО МОДЕЛИРАНЕ И СИМУЛАЦИЯ НА ЦИФРОВИ ФАЗОВО
ЗАТВОРЕНИ ВЕРИГИ................................................................................................................... 34
Ivailo PANDIEV
STABILITY ANALYSIS OF THE IMPROVED HOWLAND CURRENT PUMPS BY USING
NYQUIST CRITERION................................................................................................................... 40
Mariya ALEKSANDROVA, Irena NESTOROVA
FABRICATION OF FLEXIBLE HYBRID LOW MOLECULAR WEIGHT
COMPOUND/POLYMER LIGHT EMITTING DEVICE BY SCREEN
PRINTING........................................................................................................................................ 46
Georgi DOBRIKOV
CHARACTERIZATION OF ELECTROPHYSICAL PARAMETERS OF LOW-MOLECULAR
ELECTROLUMINESCENT STRUCTURES.................................................................................. 52
Никола ДРАГАНОВ
2D MRS - СЕНЗОРЕН ПРЕОБРАЗУВАТЕЛ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ГОЛЕМИНАТА И
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОСОКАТА НА МАГНИТНОТО ПОЛЕ................................................... 58
Димитър ГЕОРГИЕВ, Анатолий АЛЕКСАНДРОВ
УНИВЕРСАЛЕН МОДУЛ ЗА ГАЛВАНОМАГНИТНИ СЕНЗОРИ С ЕФЕКТ НА ХОЛ........64
Peter YAKIMOV, Daniela SHEHOVA, Slavi LYUBOMIROV
COMPUTER MODELING AND SIMULATION INVESTIGATION OF A FUNCTION
GENERATOR.................................................................................................................................. 70
Даниела ШЕХОВА, Петър ЯКИМОВ, Слави ЛЮБОМИРОВ
СИМУЛАЦИОННО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФОРМИРОВАТЕЛИ НА ПРАВОЪГЪЛНИ
ИМПУЛСИ В ПРОГРАМНА СРЕДА MULTISIM....................................................................... 76
Radoslav BORISOV
LOW COST NEAR-FIELD SCANNER FOR RF MEASUREMENTS.......................................... 82
Angel MARINOV, Mariana SHOTOVA and Toni MARINOV
APPLICATION OF IMAGE PROCESSING FOR GROWTH MONITORING OF
AGRICULTURAL PRODUCTION................................................................................................. 88
Валентин ВИДЕКОВ
ГРАНИЧНИ УСЛОВИЯ ПРИ САМОСЪВМЕСТЯВАНЕ В ПОВЪРХНОСТНИЯ
МОНТАЖ......................................................................................................................................... 94
Velyana ZHELYAZOVA, Krasimira SHTEREVA
INFLUENCE OF THE BACK SURFACE FIELD LAYER ON THE PARAMETERS OF
HETEROJUNCTION SILICON SOLAR CELLS...........................................................................102
Иван БОЗЕВ
ОБЗОР HA МЕТОДИТЕ ЗА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАПРЕГНАСТОСТТА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ПОЛЕ ПРИ БОБИНА С
МАГНИТОПРОВОД......................................................................................................................108
Marian TASLAKOV, Stoyan TSVETKOV and Sanka GATEVA
MODULATION OF LIGHT BY LIGHT USING LED FOR CONTROL OF ALKALI ATOM
DENSITY.........................................................................................................................................114
Elena Koleva, Nikolinka CHRISTOVA, Georgi MLADENOV, Dmitrii TRUSHNIKOV
Vladimir BELENKIY
ЕЛЕКТРОНИКА 2014® 5 ДОКЛАДИ

NEURAL NETWORK BASED APPROACH FOR QUALITY IMPROVEMENT OF ELECTRON
BEAMWELDIG.............................................................................................................................120
Катя АСПАРУХОВА
ИЗСЛЕДВАНЕ СТАТИСТИЧЕСКИТЕ СВОЙСТВА НА ЕЕНЕРИРАНИ СЛУЧАЙНИ
СИГНАЛИ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СХЕМИ..................................................129
Тодор ДЖАМИЙКОВ
СЕНЗОР НА ВЪЗВИШЕНИЕ НА СЛЪНЦЕТО И СЪЗДАВАНАТА ОСВЕТЕНОСТ...........135
Марин МАРИНОВ
АКТУАТОРНИ И СЕНЗОРНИ МОДУЛИ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНИ ОСВЕТИТЕЛНИ
СИСТЕМИ...................................................................................................................................... 141
Борислав ГАНЕВ
КОМПЮТЪРНО УПРАВЛЯВАН ИЗМЕРВАТЕЛЕН УСИЛВАТЕЛ.......................................147
Петър АПОСТОЛОВ, Георги ГЕОРГИЕВ
ТРИ-ЕЛЕМЕНТНА СВРЪХШИРОКОЛЕНТОВА АКУСТИЧНА РЕШЕТКА С ПОСТОЯНЕН
МНОЖИТЕЛ НА РЕШЕТКАТА..................................................................................................153
Георги ГЕОРГИЕВ, Сеферин МИРЧЕВ
МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И МОНИТОРИНГ НА ТРАФИКА В IP МРЕЖИ.......................161
Филип АТАНАСОВ и Живко КИСЬОВСКИ
МОДЕЛИРАНЕ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА СИГНАЛИ НА 1.8 GHZ, 2.6 GHZ И 3.5
GHZ В 4G LTE МРЕЖА................................................................................................................169
Екатерина ОЦЕТОВА - ДУДИН
МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЕРОЯТОСТНИТЕ ПАРАМЕТРИ НА КАЧЕСТВОТО
НА ОБСЛУЖВАНЕ В ШИРОКОЛЕНТОВ ХЕНДОВЪР, РЕАЛИЗИРАН СЪС СХЕМА С ТРИ
ПРИОРИТЕТА................................................................................................................................175
Екатерина ОЦЕТОВА - ДУДИН, Филип ЦВЕТАНОВ, Елена ИВАНОВА и Димитър
РАДЕВ
СИМУЛАЦИОНЕН МОДЕЛ НА ШИРОКОЛЕНТОВ ХЕНДОВЪР, РЕАЛИЗИРАН СЪС
СХЕМА С ОБЩИ ПРИОРИТЕТИ............................................................................................... 181
Ivaylo ATANASOV
AN EXTENSION OF ОМА M2M DEVICE MANAGEMENT.....................................................187
Иво ДОЧЕВ, Камен ВЪЛКОВ
ZIGBEE БАЗИРАНИТЕ СИСТЕМИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДАННИ..........................................195
Лиляна ДОЧЕВА
ОТДЕЛЯНЕ НА КОНТУРИ НА ИЗОБРАЖЕНИЯ С ПОМОЩТА НА LAB VIEW И
MATLAB........................................................................................................................................ 201
Лиляна ДОЧЕВА
ФИЛТРАЦИЯ НА ИЗОБРАЖЕНИЯ С ПОМОЩТА НА LABVIEW...................................206
Ивайло НИКОЛОВ
НЯКОИ ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ ДЕЙСТВИЯТА НА
ПОТРЕБИТЕЛЯ ПРИ ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИОННАТА
СИГУРНОСТ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР.................................................................................... 211
Горан ГОРАНОВ, Радослава ХРИСТОВА, Ангел ДЯНКОВ
СОФТУЕРНО ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА МОБИЛНИ УСТРОЙСТВА, РАЗРАБОТЕНО НА
БАЗАТА НА АВАР...................................................................................................................... 217
Ростислав РАЕВ, Елена ИВАНОВА, Теодор ИЛИЕВ и Димитър РАДЕВ
ЕЛЕКТРОННА ПЛАТФОРМА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТЕЛЕТРАФИЧНО
ПРОЕКТИРАНЕ............................................................................................................................ 224
Красимир КОЛЕВ
СЪВМЕСТЯВАНЕ НА ВИЗУАЛНИ СИМУЛАЦИИ И ХАРДУЕРНИ РАЗВОЙНИ
СИСТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО МИКРОПРОЦЕСОРНА ТЕХНИКА.................................... 230

Georgi PETROV, Antoni SLAVINSKI, Ivan BOGOMILOV
CONCEPTUALLY NEW ARCHITECTURE FOR UNIVERSITY CURRICULA FOR ICT IN
THE AGE OF DISRUPTIVE INNOVATION OF ON-LINE LEARNING...................................236
Филип АНДОНОВ, Георги ПЕТРОВ
ИНОВАТИВНА ВЕРТИКАЛНА СИСТЕМА НА ПРЕПОДАВАНЕ С IROBOT CREATE,
PYTHON И RASPBERRY PI........................................................................................................ 242
Теофана ДИМИТРОВА, Кирил ДЕСЕВ
ЕЛЕКТРОННИТЕ СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С
КЛИЕНТИ - СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ........................................................................ 248
Силвия БАЕВА
ИЗБОР НА ОПТИМАЛНА АЛТЕРНАТИВА - НАЧИН НА ИНВЕСТИРАНЕ, В БИЗНЕСА
ЗА ПРОИЗВОДСТВО И ПРОДАЖБА НА НОВИ ТЕХНОЛОЕИЧНИ ПРОДУКТИ В
УСЛОВИЯ НА РИСК И НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ.......................................................................... 254
Марио ИВАНОВ, Бисер СТЕФАНОВ
УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА В ITIL. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА
НЕГОВОТО ПРИЛАГАНЕ........................................................................................................... 260
Красимир КОЛЕВ
МИКРОПРОЦЕСОРЕН АПАРАТ ЗА ЕЛЕКТРОПОРАЦИЯ................................................... 268
Серафим ТАБАКОВ
ДЕТЕКЦИЯ НА ПЕЙСМЕЙКЪРНИ ИМПУЛСИ С ПОМОЩТА НА СПЕЦИАЛИЗИРАНА
ИНТЕГРАЛНА СХЕМА ADAS 1000.......................................................................................... 274
Иван МАСЛИНКОВ
ЧЕТКА ЗА ЗЪБИ С ВГРАДЕНО УСТРОЙСТВО ЗА ИМПУЛСНА ЕЛЕКТРОФОРЕЗА.....279
Lubomir URSHEV, Nikola KOUMANOV, Hristomir YORDANOV, Vassil KOUMANOV
Boris VICHEV
MICROWAVE RADIOMETER FOR EARLY DIAGNOSIS OF BREAST CANCER............... 285
Tsvetan SHOSHKOV, Georgy MIHOV
SUBTRACTION PROCEDURE FOR TREMOR REMOVING FROM ECG: HIGH LEVEL
SYNTHESIS WITH COMPAAN................................................................................................... 291
Виктор МИХАЙЛОВ, Калин Димитров
ОБРАБОТКА И АНАЛИЗ НА ЕЛЕКТРОЕНЦЕФАЛОГРАФСКИСИГНАЛИ ПРИ
ФОТОСТИМУЛИРАНЕ............................................................................................................... 297
Ваньо ГУРГУЛИЦОВ, Веселин ВАСИЛЕВ
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ХАРМОНИЧНИЯ СЪСТАВ НА ТОКА ПРИ ТРАНЗИСТОРНИ
ИНВЕРТОРИ С ДВЕ НИВА НА ИЗХОДНОТО НАПРЕЖЕНИЕ КАТО ФУНКЦИЯ НА
ПРЕВКЛЮЧВАЩАТА ЧЕСТОТА ПРИ АКТИВЕН ТОВАР................................................... 303
Ваньо ГУРГУЛИЦОВ, Веселин ВАСИЛЕВ
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ХАРМОНИЧНИЯ СЪСТАВ НА ТОКА ПРИ ТРАНЗИСТОРНИ
ИНВЕРТОРИ С ДВЕ НИВА НА ИЗХОДНОТО НАПРЕЖЕНИЕ КАТО ФУНКЦИЯ НА
ПРЕВКЛЮЧВАЩАТА ЧЕСТОТА ПРИ АКТИВНО-ИНДУКТИВЕН ТОВАР...................... 309
Веселин ВАСИЛЕВ
ВЛИЯНИЕ НА ЧЕСТОТАТА НА ПРЕВКЛЮЧВАНЕ ВЪРХУ ЗАГУБИТЕ НА МОЩНОСТ
ПРИ IGBT ИНВЕРТОРИ С ДВЕ И ТРИ НИВАНА ИЗХОДНОТО
НАПРЕЖЕНИЕ.............................................................................................................................. 315
Веселин ВАСИЛЕВ
ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ В РЕЖИМИ НА ПРЕТОВАРВАНЕ И РАЗЛИЧНИ
ЧЕСТОТИ НА КОМУТАЦИЯ ЗА ИНВЕРТОРИ С ДВЕ И ТРИ НИВА НА ИЗХОДНОТО
НАПРЕЖЕНИЕ.............................................................................................................................. 321
Yavor DZHENKOV

GENERATOR OF SINUSOIDAL IMPULSES, PROPOSED FOR II PS, GENERATION TWO
PLUS II TUBES.............................................................................................................................. 327
Александър ВУЧЕВ, Николай БАНКОВ,
РЕЕУЛИРОВЪЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНО РЕЗОНАНСЕН DC-DC
ПРЕОБРАЗУВАТЕЛ ПРИ ШИРОЧИННО-ИМПУЛСНО РЕЕУЛИРАНЕ.............................. 333
Горан ГОРАНОВ, Анатолий АЛЕКСАНДРОВ
РЕЕУЛИРАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА ЧРЕЗ CPLD СИСТЕМА ЗА УПАРВЛЕНИЕ ПО
МЕТОДА CYCLE BY CYCLE..................................................................................................... 339
Илия НЕДЕЛЧЕВ
МОДЕЛИРАНЕ НА ЕНЕРЕИЙНИТЕ ПРОЦЕСИ ВЪВ ВИСОКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ
В КЛЮЧОВ РЕЖИМ.................................................................................................................... 344
Иван НЕДЯЛКОВ
СИМУЛАЦИОННО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДВУПОСОЧЕН ПРЕОБРАЗУВАТЕЛ,
ОСИГУРЯВАЩ СЪВМЕСТНА РАБОТА МЕЖДУ АКУМУЛАТОРНА БАТЕРИЯ И СУПЕР
КОНДЕНЗАТОР............................................................................................................................ 350
Кръстю КРЪСТЕВ
МИКРОКОМПЮТЪРНО УПРАВЛЕНИЕ ЗА ВИСОКОСКОРОСТЕН АСИНХРОНЕН
ДВИГАТЕЛ.................................................................................................................................... 357
Радка КРЪСТЕВА
МОДЕЛ НА ВИСОКОСКОРОСТЕН АСИНХРОНЕН ДВИГАТЕЛ, ПОСТРОЕН НА БАЗАТА
НА НЕЛИНЕЙНА КООРДИНАТНА ТРАНСФОРМАЦИЯ..................................................... 363
Николай ХИНОВ, Николай РАНГЕЛОВ
ИНЖЕНЕРНА МЕТОДИКА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРАВ ZVS ПОСТОЯННОТОКОВ
ПРЕОБРАЗУВАТЕЛ..................................................................................................................... 369
Николай РАНГЕЛОВ
СИМУЛАЦИОННИ И ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА BUCK ZVS
КОНВЕРТОР.................................................................................................................................. 375
Rad STANEV
AN ELECTRONIC SMART LOAD CONTROLLER FOR MICROGRIDS AND AUTONOMOUS
POWER SYSTEMS........................................................................................................................ 381
Емил МАНОЛОВ
ПРЕДСТАВЯНЕ HA ПРОЕКТ BG051P0001-3.1.07-0048 - „АКТУАЛИЗИРАНЕ НА
УЧЕБНИТЕ ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ НА СПЕЦИАЛНОСТИТЕ ВЪВ ФЕТТ, ФТК И МТФ
НА ТУ-СОФИЯ И СЪЗДАВАНЕ НА НОВА СЪВМЕСТНА МАГИСТЪРСКА
СПЕЦИАЛНОСТ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА”...387
ЕЛЕКТРОНИКА 2014® 8 доклади

ЕЛЕКТРОНИКА 2014®
3D МЕМС Сензори за Позиция

9
с Пиезорезистивна Детекция
(нов подход за проектиране и прототипно производство)
ДОКЛАДИ
Вл. Ставров, Г. Ставрева, Е.
Електроника 2014, 15 Май 2014, София

3D МЕМС Сензори за Позиция с Пиезорезистивна Детекция
Едномерна (1D) детекция на позиция

10
ДОКЛАДИ

Защо е избрана детекцията с пиезорезистори?

Явлението промяна на електрическото съпротивление чрез
механично натоварване, е открито от Lord Kelvin (1856), a
пиезорезисторите (ПзР) в силиций и германий са известни от
работата C. S. Smith, "Piezoresistance Effect in Germanium and
Silicon," Phys. Rev., vol. 94, no. 1, pp. 42-49,1954.
Д р /р = n a . e , s = A l/ I
11
Сред професионалистите съществува установено мнение, че ПзР:

- са с нелинейни характеристики,
- имат дрейф на параметрите,
- притежават много силна температурна чувствителност,
Yozo Kanda, A Graphical Representation^ the piezoresistartCe Coefficients
on, IEEE Trans. on ED.^ ol. , 64ED-29, NO-1, Jaraary1982
- а при производството им, съществуват известни усложнения
свързани с нуждата от прецизното им разполагане в областите с
максимално механично напрежение.
Резултат: въпреки потенциала си, ПзР се ползват с "недобра

репутация" и затова не са широко използвани. Нашият избор е
ДОКЛАДИ
продиктуван основно от технологични причини.

rAMG 3D МЕМС Сензори за Позиция с Пиезорезистивна Детекция
Микроконзоли с интегрирани пиезорезистори

Класически" планарни ПзР,
чувствителни в Z-направление.
12
област на конц
на напреженият;
I --*4----------------------►
L
Микроконзоли със странично
НИЧНО
действие, чувствителш в X-Y. 1
Разполагаме с отработени технологии за производство и опит в проектирането на
ДОКЛАДИ
двата посочени по-горе типа MEMC еластични елементи.

Основни етапи в производството на силициеви ПзР сензори

13
При технологията за производство на МЕМС с ПзР в страничните стени:

• като се използват обичайни материали и оборудване;
• има разширени възможности за настройка на параметрите на елементите;
ДОКЛАДИ
• и се получават високи добиви при производство.

Възможни схеми за свързване на ПзР в конзолни сензори
Планарни ПзР ПзР разположени в страничните стени на елементите
R,„ I 1 I -R,
14
При едноконзолни прибори са необходими два пасивни резистора. При двуконзолни

ДОКЛАДИ
структури, съответните четири ПзР могат да бъдат свързани в пълен мост по два начина.

.0 5
.0 4
.0 3
1.02
.01
0 .9 9
0 .9 8
0 .9 7
0 .9 6
15
0 10 0 10 0 -1 0 0 10 0 -1 0 0
D is p la c e m e n t [m ic ro n s ]
п l*ie z o re s isto rs 0 5Vpp

— lfte rm al n o ise le ve l
X P ie zo re sisto rs , 1Vpp
48^ O M F , 2Vpp
□
O P ie zo re sisto rs , 1Vpp
+ P ie zo re sisto rs , 0 .5V p p
■Ф
& -
i
- v ®
Микроконзолите със странично действие rh ' - - - .? o o . ■

l
о I " S.' ' ____ ; :
притежават: 1 +
O
XX.
X
"s .
• линеен сензорен сигнал, ?
" v. +
'
• много високо съотношение сигнал/шум, О

o
o □
>____________
• много висока чувствителност и разд. способност,
ДОКЛАДИ
-1 - 0. 5 0 0.5
lo g (F r e q u e n c y I H z )
• голям работен диапазон: от <0.1 nm до >150pm.

Специфичен проблем при използване на контактни МЕМС

пиезорезиетор
1.25
1.2
1.15
16
1.1
1.05
1
0 55 0 55 0 55
D isplasem ent [microns]
ДОКЛАДИ
Линейност на сензорния сигнал при голям работен ход и осигуряване на постоянна

точка на контакт.

Предимства на приборите с ПзР в страничните стени
Свобода в проектирането: "всичко е възможно

Концентрация на механичните напрежения -
много висока чувствителност;
Ниско ниво на шумовете;
Много голям динамичен диапазон (>106);
17
Много висока линейност на сензорния сигнал;

Ниска температурна чувствителност;
Нечувствителност към непланарни въздействие
ПзР са вградени в реални еластични елементи;
Няма умора на материала при изпитания;
"Универсална" технология за производство.
Считаме, че технологията за производство на MEMC прибори с ПзР в страничните

ДОКЛАДИ
стени е най-перспективната ни разработка, изобщо.

1D сензори за позиция - постоянен контакт и обхват
Вариант за решаване на проблемите чрез допълнителни еластични елементи

18
Примери за прибори с постоянна точка на механичен контакт с допълнителни еластични

ДОКЛАДИ
елементи и увеличен ход чрез използване на диференциални пружини.

mm
19
data
0.12
linear fit
U = 0.00024 D - 0.002
R, GND 0.08
>
0.06
0.04
SiO-; residue
0.02
0 50 100 150 200 250 300 350 400 450 500 550
ДОКЛАДИ
D [um]
Експериментални резултати получени c т. нар. "разтегателен сензор".

1D сензори с допълнително разширен работен ход
220
200
180
160
щ д з
140
20
Ш. 120
з
100
80
60
200 400 600 800 1000 1200 1400 1600

D [um]
ДОКЛАДИ
Характеристика на 1D сензор за позиция с модифицирани диференциални пружини

Възможност за избор на направление на чувствителност
Вариант за реализиране на чувствителност в различни направления

21
ДОКЛАДИ

[6пIV
1 00
\
22
4--- 7
% 5
г — V/
“ШV
L™
ч!--- 2
ДОКЛАДИ
Примери за 1D асиметрични (само на опън) сензори за позиция с увеличен обхват и различна

чувствителност.

Варианти на контактни двумерни (2D) сензори за позиция

Схематично представяне на
неподвижния (защрихован) и
актюирания (кръстосана щри-
ховка) елементи на 2D сензори
и свързващите ги еластични
елементи.
23
Актюираните елементи имат

две DoF. Съответно, се измер
ват два независими сигнала за
позицията, като се използват
сензори с идентични електри
чески параметри, разположе
ни в различни по форма елас
тични елементи, за всяко от
ДОКЛАДИ
направленията X и Y.

24
ДОКЛАДИ
2D сензори за позиция, притежаващи L-образно (горе) и О-образно (долу) тяло.

Тримерни (3D) сензори за позиция -"истински" 3D елементи

Необходимостта от структура, чувствителна към
огъвания перпендикулярно на повърхността,
изисква реализиране на двата възможни типа ПзР.
Това води до комбинирано прилагане на двете
технологии за производство.
25
Напречно сечение на Z-чувствителент елемент с Поглед отгоре на елементите на

вграден пиезорезистивен сензор. фотолитографските маски за Z-
ДОКЛАДИ
чувствитения ПзР.

Схематично представяне на
неподвижния (защрихован) и
актюирания (кръстосана щри-
ховка) елементи на 3D сензори и
свързващите ги еластични
елементи.
26
Актюираните елементи имат три

DoF. Съответно, измерват се три
независими сигнала за позици
ята, като се използват сензори,
разположени в различни по
форма еластични елементи, за
ДОКЛАДИ
всяко от направленията X, Y и Z.

27
Симетрична детекция, "меки" Симетрична детекция, "корави //

връзки & O-образно тяло. връзки & O-образно тяло.
ДОКЛАДИ

Определяне на 3D позиция - математическо представяне

Вместо измерване на координатите х ,у и z, се измерваттри сензорни сигнали:
Ах= F1 (x/y/z) + е 1 ДА1 = dF1(x,y/z)/d x . Дх л dF1(x,y/z)/dy . Ду + dF1(x.v.z)/dz . Дг
А 2 = F2(x,y,z) + £ 2 ^ ДА2 = dF2(x.v.z)/dx . Дх +ah2lx,y,z)/ay'. Ду +dF2(x,y,z)/d2 .Дг
А 3 = F3(x,y,z) + £ 3 ДА3 = dF3(x,y,z)/d> . Дх + dF3(x,y,z)/dy. Ду + ah3(x,y,z)/azJ . Дг
ако dF1/dx.dF2/dy.dF3/dz+dF1/dy.dF2/dz.dF 3/dx+dF2/dx.dF3/dy.dF1/dz *

dF^dz.dF^dy.dFij/dx+dFydy.dF^dx.dFij/dz+dF^dz.dFij/dy.dFydx
то при F, - монотонни функции, ДАР ДА2 и ДА3 са достатъчни за точно определяне на х, у и г .
28
При използване на сензори с линейни сигнали (пиезорезистивни):

А ;1 = a ii X + ° 1 2 ■Ду + a 13' Az
<3
<
■Z + a ц . Дх + ° 1 2
II
.
■У + °13 £ 1
r4
A
А2 = ° 2 1 X + ° 2 2
.
■У + °23 ■Z + £ 2
1
________ ДА2 = ° 2 1 шДх + ° 2 2 ■Ду + °23' Az
А 2 = °31 X + °32
.
■У + °33 ■Z + £ 3 ДА1 = °31' Дх + °32 ■Ду + °33' Az
ако A = a 1 1 . ° 2 2 ■°33 + a 1 2 ■^23. °31 + a 2 1 03 2 ■O 1 3 ~ °31 ■° 2 2 ■°13 - ° 2 V a 1 2 ■°33 *32 а23■°11 * 0
то ДАр ДА2, ДА3 * Дх, Ду, Дг
ДОКЛАДИ

Случай на 3D сензор със симетрична форма на елементите

За силициеви сензори с пиезорезистори в стените
и актюиране по собствените оси на сензора;
м 11 м22 = а* * а р 1
°1 2 °2 1 =Р ф А = р а 1
> °1 3 °2 3 = 1
Y У 6
°3 1 °3 2 У
°3 3 & Тъй като: и
(а2-р2).5 * 2у. (а - р)
29
a>>P, Р>1, 8 » у
Тривиални условия ^ i а * р, 8 * 0 или у * 0
и а +р * 2 у / 8
у и 8 зависят от взаимната ориентация на осите на актюатора и сензора
а = a(0i)
ат pm 1 / tm
Р = Р (в } А * 0 Специфични ограничения
д = ет am 1/№
у = /(0,) vm vm m ■ => при калибриране
ДОКЛАДИ
S = 8(

Заключения 1 - Резултати и изводи
•Демонстрирани са 1D, 2D & 3D контактни сензори за позиция с един

единствен актюиран елемент и висока разделителна способност;
•Формулиран е подход за оптимизация на параметрите на 1D, 2D и 3D

30
сензори за позиция при зададена спецификация;

ДОКЛАДИ

Заключения 2 - Възможни сензори за позиция
Функция До До До
50 ц т 1 .7 5 т т 5тт
X X X X X X?
31
X X X?
X X X X X?
X X X?
X X X X?
•Корпусите за ID , 2D и 3D сензори са най-сериозния нерешен проблем;

ДОКЛАДИ
•Калибрирането на сензорите е втория най-сериозен технически детайл.

Национални Проекти Международни

(НИФ) Проекти
TRIPLE-S
32
НАНОЛАМС ВИСМЕМ FALCON

(6IF-02-12/15.12.2012) (6IF-02-13/15.12.2012) Microscope (FP7SME2013/605389)
(E!8312 - EUROSTARS)
Сензори за Сензори за ме

Технология за Сензори за сила позиция & ханично нап
нано-ламинатни с монолитни
податливи
микроконзоли с режение с NTR
слоеве/
структури механизми настройваем Q - в гъвкавите
фактор елементи
ДОКЛАДИ

33
Благодаря за Вашето внимание!

ДОКЛАДИ
www.amg-t.com

ПОВЕДЕНЧЕСКО МОДЕЛИРАНЕ И СИМУЛАЦИЯ НА
ЦИФРОВИ ФАЗОВО ЗАТВОРЕНИ ВЕРИГИ
Ивайло ПАНДИЕВ*, Мариета КОВАЧЕВА** и Елтимир

СТОИМЕНОВ***
* Технически университет - София, София 1797, България, бул. „Кл. Охридски”
№ 8 , Бл. 1, каб. 1351а E-mail: ipandiev@tu-sofia.bg
** Технически университет - София, София 1797, България, бул. „Кл.
Охридски” № 8 , Бл. 1, лаб. 1357 E-mail: m kovacheva@tu-sofia.bg.
*** Технически университет - София, София 1797, България, бул. „Кл.
Охридски” № 8 , Бл. 1, лаб. 1357 E-mail: е stoimenov@tu-sofia.bg.
Abstract. This paper presents a simulation model of digital phase locked

loop - PLL (DPLL) for mixed-signal applications. This model is based on
behavioral type, which ensures a greatly its universality. The created model
is developing as a hierarchical design using hierarchical blocks to represent
the basic elements of the DPLL. It is built of blocks, simulating the behavior
of the digital phase detector, voltage-controlled oscillator (VCO) and low-
pass filter. The modeling of the DPLL behavior is implemented and
confirms to the format of the simulation program Cadence PSpice A/D
(from Cadence OrCAD). Model parameters are extracted for the monolithic
DPLL CD74HC4046 from Texas Instruments as an example. The simu
lation results demonstrate a good consistence with the typical data from the
manufacturer’s data for the investigated electrical parameters.
Keywords: Mixed-signal circuits, Phase locked loop - PLL, Voltage-cont

rolled oscillator - VCO, Behavioral modeling, Mixed-signal simulation.
УВОД
Цифровите фазово затворените вериги (Digital Phase Locked Loop -

DPLL) са управляеми генератори със смесено действие, за които честотата на
изходния им цифров сигнал се синхронизира с честотата на сигнал от външен
генератор. Основен метод за постигането на синхронизация е методът за фазово
автоматично поддържане на честота - ФАПЧ [1] [2]. DPLL веригите намират
изключително широко приложение в измервателната и комуникационната
техника като се използват за конструирането на честотни синтезатори, синхро-
низатори, честотни демодулатори, тондекодери и др. Поради това интерес
представлява създаването на симулационни модели, подходящи за автоматизи
рани изследване и проектиране на устройства, съдържащи такъв тип вериги.
Така например в [3] е представена структура на модел на аналогова PLL верига

и няколко различни поведенчески модела на генератори, управлявани с
напрежение (ГУН), подходящи за синусоидални и импулсни сигнали. При това
в [3] не са дадени модели за фазов детектор (ФД) и нискочестотен филтър
(НЧФ). Освен това не е показана работата на PLL веригата. В [4] е предложен
начин за създаване на модели на PLL интегрални схеми, като вниманието на
авторите е фокусирано върху аналоговите структури с ФД, представляващ
умножител. Моделът на PLL верига даден в [5] използва цифров фазов детектор
за случайни входни величини [1 ], но входният и изходният сигнал са
периодични сигнали със синусоидална форма. В [6 ] е представен Simulink RF
Toolbox - базиран модел на PLL верига за многофункционални безжични
приложения. При това структурата и моделните параметри са оптимизирани за
реализация върху специализирани ИС с конкретна технология, които не
съответстват на използваните в електронната техника монолитни PLL. През
2011 г., в [7] е представен модел на високо точна PLL верига изградена като
електронна схема от транзистори, но със сравнително сложна топологична и
параметрична структура и приложима за TSMC 65nm CMOS технология.
Цел на настоящата работа е изграждането на поведенчески модели на
конкретни цифрови PLL интегрални схеми, чрез които да се симулират основ
ните им функционални характеристики.
ОПИСАНИЕ НА PSPICE A/D БАЗИРАН МОДЕЛ НА PLL СХЕМА
Въз основа базовата блоковата структура на DPLL схема от фиг. 1, е

изграден предлагания поведенчески модел. Приема се, че в режим на захващане
и задържане PLL схемата е линейна. Използвано е основно аналогово поведен
ческо моделиране на блоковете чрез елементите, съдържащи се в библиотеката
ABM.SLB от системата Cadence OrCAD. Прилагането на този подход има
следните предимства в сравнение с моделирането на ниво изграждащи елемен
ти на интегралните схеми: ( 1) при изграждане на модела не е необходимо да са
известни конструктивните параметри на тези елементи; (2 ) необходимите
изчислителни ресурси за значително по-малки поради по-простата структура;
(3) моделът е универсален и може да се прилага за голям брой интегрални
схеми от този клас. Същевременно точността на моделиране е достатъчно
висока за предварително проектиране на електронни устройства съдържащи
DPLL схеми.
HB_PD HB_LPF HB_VCO
Фиг. 1. Структурна схема на DPLL верига. модел на DPLL с йерархични блокове.

На фиг. 4.41 е дадена структурната схема на модела, чиито елементи са
представени като йерархични блокове в средата на графичния редактор OrCAD
Capture. Изведените извън блоковете моделни параметри са дадени без
конкретни числени стойности. При моделирането на определена интегрална
схема те се задават от потребителя в диалогов режим.
Блок за моделиране на ГУН и генератор, управляван с код (ГУК)
Този блок реализира функциите
( 1) u out t t ) = u vco sin( 2 n/ 3t + ф(7)) и
t
(2) ф^) = 2 n k 0 {(и сМ {t ) - U o ) d t ,
o
където U v c o [V] е амплитудата на изходния сигнал, k0 [H z / V] е коефициентът
на преобразуване, / ^ [H z] е централната честота за управляващо напрежение
U 0, фЦ) [ r a d ] е фазата на сигнала спрямо сигнала с централна честота.
Въз основа на тези уравнения е изграден блокът HB VCO (фиг. 2) за
моделиране на поведението на генератор на правоъгълни импулси, управляван
с напрежение, показан на фиг. За. Генераторът на синусоидални сигнали
съдържа източникът на напрежение Е1 от тип EVALUE, който се управлява от
напрежението между възли inti и 0, получено от изхода на източника на ток G1
от тип GVALUE, където е свързан и интегриращият кондензатор Q . Формира
нето на правоъгълни импулси от синусоидалния сигнал се осъществява чрез
източника на напрежение LIMIT от тип Е. За получаване на изходен сигнал в
цифров вид след източника LIMIT верижно са свързани два инвертора U1 и U2.
@Uom
Фиг. 3а. Еквивалентна схема на ГУН. Фиг. 3б. Еквивалентна схема на ГУК.
Параметрите, формиращи модела на ЕУН, са: централна честота / ^ [H z ],
напрежение U 0 за честота / амплитуда на синусоидалния сигнал U v c o W ],
амплитуда на правоъгълния сигнал U om [V], коефициент на преобразуване на
напрежение в честота k0 [H z / V ] и начална стойност на напрежението I C [V],
управляващо Е1.
Поведенчески модел на ГУК се получава от ГУН, чието управление се
осъществява през цифрово-аналогов преобразувател (ЦАП), както е показано на
фиг. 36. В еквивалентната схема от фиг. 36 е използван примитив на 10 -битов
ЦАП с напрежителен изход с нулево изходно съпротивление.

Блок за моделиране на цифров ФД
Еквивалентната схема на блока за моделиране на ФД е показана на фиг. 4.
Тя се състои от два D-тригера, една логическа схема И-НЕ за изваждане на
Фиг. 4. Еквивалентна схема на ФД с памет за знака на фазовата разлика.
сигналите Q1 и Q2, два логически елемента ИЛИ-HE, три инвертора и крайно

стъпало, съставено от комплементарна двойка MOS транзистори.
Продължителността At на изходния импулс u out е равен на интервала от
време между стойностите на U P и D O W N , в които се осъществява преход от
нула към единица (по нарастващия фронт). При нулева фазова разлика
изходното напрежение е равно на Vc c / 2 . В общия случай средната стойност на
изходното напрежение u out има вида
(3) A = Vcc -ф •
Uout = Vcc
T 4n
При това фазовата разлика ф (в границите ± 360°) е правопорционална
на продължителността At на изходния импулс u out. Въз основа на формула (3)
за коефициента на преобразуване на ФД се получава
(4) к р = v cc /4я •
Блок за моделиране на НЧФ

Блокът за моделиране на НЧФ реализира функциите
(5) H (р ) = H о /(1 + рт) - еднополюсен филтър или
(6 ) H (р) = H 0 (1 + рт 2 ) /(1 + ртД - за филтър с полюс и нула,
където H о е коефициентът на предаване в лентата на пропускане, а т [s], т^
[s] и т 2 [s] са съответните времеконстанти.
Въз основа на тези уравнения е изграден блокът HBLPF (фиг. 2) за
моделиране на поведението на нискочестотен филтър, показан на фиг. 5. Той е
съставен от източник на напрежение Е1 от тип ELAPLACE. В елемента
XFORM се записва предавателната функция на избрания тип нискочестотен
филтър (напр. от първи ред с един полюс или с един полюс и нула).

V(%IN+, %IN-)
Параметрите, формиращи модела
@Н0*(1 +@tau2*s)/(1 +@tau1 *s)
out
на нискочестотния филтър, са:
коефициент на предаване НО в
лентата на пропускане, време-
'0 v 0 ''O константа ta u [s ] при еднополю-
Фиг. 5. Еквивалентна схема на НЧФ с един сен филтър или времеконстантите
полюс и нула. taul [s] И ta u 2 [s] при филтър с
полюс и нула. След избора на
параметрите на блока за моделиране на нискочестотен филтър стойностите им
се задават по същия начин, както параметрите за моделиране на ГУН.
ПРИМЕРИ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ЦИФРОВИ PLL ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
За проверка на работоспособността на предложения PSpice A/D бази

рания поведенчески модел са показани примери за моделиране на DPLL ИС
CD74HC4046 на фирмата Texas Instruments. Симулационното изследване на
електронните схеми е изпълнено в средата на системата Cadence OrCAD. За
реализацията на опитни схеми е използван PLL 4046 в корпус PDIP 16 с
захранващо напрежение + 5V и пасивни RC елементи за повърхностен монтаж.
При изграждане на модела на ИС CD74HC4046 е прието, че ще работи
при централна честота на ГУН f 3= 10kHz за U ctri = 2,5V, максимална работна
честота в лентата на задържане f max = 15kHz, време на установяване
tset = 200ps до неравномерност < 0,5%, максимален отскок < 20% на
предавателната характеристика и захранващо напрежение + 5V . От каталога [8 ]
е отчетено, че R = 10kQ и Q = 47nF за f 3= 10kHz и Vc c = +5V. Намира се
стойността на т' = R \.C \ = 470ps и от каталожните данни се отчита 2f L = 1 0 k H z
(или f L = 5 k H z ), като f min = f max - 2f L = 5 k H z . Тогава за коефициентите на
предаване, съответно на ГУН и ФД се получава k0 = 3,13kHz / V и
k p = 0,8V / r a d , а за параметрите на НЧФ с един полюс и нула - C2 = 470nF,
R3 = 2,15Ю ± 1% и R4 = 499Q ± 1%. Съгласно [5] за крайното стъпало на ФД се
задават следните параметри: K P = 40pA/ V ; W = 32pm; L = 2pm и
V T O N = - V T O P = 2,5V. Въз основа на стойностите на C 2 , R3 и R4 за време-
константите на блока за моделиране на НЧФ се получават taul = 1,26ms и
ta u 2 = 0,23ms. След това се извършва проверка за достоверността на модела.
При f з = 10kHz се определя от симулациите U ctrl 0 = 2,51V, а от експеримент с
CD74HC4046 - U ctrl0 = 2,56V. След което за f min = 5 k H z се отчитат от симу
лация и експеримент, съответно 1,12VCUM и 1,04VU3M. Определена е максимална
работна честота на ГУН е приблизително 30kHz, като за нея са отчетени
4,36VCUM и 4,48VU3M. Стойностите са приблизителни поради неточност на
ЕЛЕКТРОНИКА 2014® 38 доклади

отчитането. Освен това е измерена и лентата на задържане: 2f L = 10,45kHz,
която стойност е много близка до отчетената от данните в каталога
(2 f L = 1 0 k H z ). Подобни проверки са направени и при още две стойности на
централната честота - 100kHz (k0 = 31,25kHz/ V ; ta u ! = 125,4ps; ta u 2 = 23,2ps)
и 1MHz (k0 = 406,3kHz/ V ; taul = 1,63ms; ta u 2 = 35ps). Съответните стойности
на 2f L са 106,5kHz и 1,092MHz. Грешката не надвишава 10% (в трите случая е
съответно 4,5%, 6,5% и 9%), поради което може да се счита, че създадения
модел е подходящ за предварително симулационно проектиране.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В доклада е предложен поведенчески модел на DPLL интегрални схеми,

създаден за използване в средата на системата Cadence OrCAD. Моделът е
реализиран като йерархична структура от блокове представящи базовите
елементи на DPLL. Чрез него могат да се моделират и симулират конкретни ИС
от този тип, да се изследват някои техни параметри, а също така да се симу
лират устройства, в които те участват. Резултатите от симулациите показват
добро съвпадение с типичните каталожни данни за изследваните параметри.
Научните изследвания, резултатите от които са представени в настоящата
публикация, са финансирани от Вътрешния конкурс на ТУ-София - 2013 г.
(договор № 132ПД0001-03).
ЛИТЕРАТУРА
[1] Gardner, F. PLL Phaselock Techniques, 3th edition, John Wiley & Sons, Ltd, 2005.
[2] Baker R. CMOS circuit design, layout, and simulation, 3rd Edition, Wiley-IEEE Press, New
York, 2010.
[3] Application Notes and Design Ideas, Design Lab, MicroSim Inc., 1997.
[4] Стаменов, Д., И. Пандиев, Е. Гаджева, Л. Доневска. Макромоделиране и симулация на
интегрални схеми за автоматична фазова синх-ронизация (PLL) - I част. Сп. Е+Е, 5-6 кн,
2004, стр. 3-10.
[5] Siegl, J. Schaltungstechnik - Analog und gemischt analog/digital. 2. Auflage. Springer-Verlag,
2005.
[6] Jacquemod, G., L. Geynet, B. Nicolle, E. de Foucauld, W. Tatinian, P. Vincent. Design and
modelling of a multi-standard fractional PLL in CMOS/SOI technology. Microelectronics
Journal, vol. 39, 2008, pp. 1130-1139.
[7] Wang H., Y-M. Chen, L-V. YI, G-G. Wen. Jitter analysis and modeling of a 10 Gbit/s SerDes
CDR and jitter attenuation PLL. The Journal of China Universities of Posts and
Telecommunications, vol. 18 No 6, 2011, pp. 122-126.
[8] CD74HC4046 High-Speed CMOS Logic Phase-Locked Loop with VCO, Texas I., 2003.

STABILITY ANALYSIS OF THE IMPROVED HOWLAND
CURRENT PUMPS BY USING NYQUIST CRITERION
Ivailo PANDIEV
Technical University of Sofia, Department of Electronics, 1797 Sofia, Bulgaria, 8 Kl.
Ohridski Blvd., Bl. 1 E-mail: inandiev@tu-sofia.bg
Резюме. В този доклад теоретично е анализирана устойчивостта в

честотна област на усъвършенстваните схеми на преобразуватели на
напрежение в ток със заземен товар (токови помпи на Хоуланд),
използвайки критерия на Найкуист. Въз основа на резултатите от
извършените анализи са дефинирани препоръки за устойчива работа на
токовите помпи на Хоуланд при активен, капацитивен и индуктивен
товар. Правилността на извършените анализи е потвърдена чрез
изследване на примерни електронни схеми, използващи CMOS ОУ тип
ОРА564 (на фирмата Texas I). Постигната е грешка между симула-
ционните и експерименталните резултати в рамките на 10%.
Ключови думи: аналогови схеми, критерии за устойчивост, диаграма

на Найкуист, ИТУН, токова помпа на Хоуланд.
INTRODUCTION
The Improved Howland Current Pumps (or voltage-controlled current sources

- VCCSs for a grounded load) have been found useful in many applications, such as
components testing, torque control for motors and V-f control for valves [1, 2, 3, 4, 5,
6 ]. The Howland current pumps as well is particularly suitable in bio-impedance
measurements since they provide high output impedance (its value is proportional to
the open-loop voltage gain of the used op amp) in wide frequency range (i.e. >
100kHz) [7, 8 , 9, 10]. Therefore, the study of the existing techniques and methods for
analyzing and modeling as well as improvement of the existing methods is an
essential part for an optimum design of the Howland Current Pumps.
There are two basic electronic circuits of Improved Howland Current Pumps:
(1) structure with one operational amplifier (op amp) and five resistors [1, 3, 4, 5, 6 ]
and (2 ) structure using one op amp and six resistors [2 ] and [11 ], forming the positive
and negative feedback. In the most of the publications the author's attention is
focused on the operating principle of the circuits and formulating of the
recommendations to calculate the values of the passive components. In [11 ] unless
the proposed design methodology has been investigated the stability of the Improved
Howland Current Pump in frequency domain by using the Nyquist criteria, but its
results are valid only for the electronic circuit with six resistors.

In this paper on the basis of theoretical analysis of the two improved Howland
current pumps with five and six resistors, respectively is studied the frequency
stability by using Nyquist criteria. The results of the analysis are used to define of
recommendations for improving the stability of the VCCSs for a grounded active,
capacitive and inductive load.
PRINCIPLE OF IMPROVED HOWLAND CURRENT PUMPS OPERATION
An object of study are the Improved Howland Current Pumps with one
monolithic op amp and five or six resistors, respectively, that forming the positive
and negative feedback.
Howland Current Pump with five resistors
The principle of operation of the Howland Current Pump with five resistors on
Fig. la is based on the fact that the output current is measured as a voltage drop
across R . The output voltage of the op amp finds such value, that the voltage drop
across the resistor R± is equal to the given input voltage U j .
D
a) b)
Figure 1. Improved Howland current pump: a) with five resistors; b) with six resistors.
The conditions of independence of the output current IL of the load resistance
Rl , respectively of the output voltage U o ( R3 = R f/(R^ + R 2 )), and the expression
for the transfer function related to the sensitivity S are well known by several
publications [ 1-6 ]:
( 1) I l = S U j,
where S = l/( R± || R2) is the sensitivity coefficient of the VCCS.

In practice, the resistance Rj is chosen to have small value, so that the voltage
drop remains of several volts. On condition that R2 >> Ri for the output current and
the resistance R3 is found: I L « U j / R i and R3 « R2.
Howland Current Pump with six resistors
The schematic structure of the Howland Current Pump with six resistors
employing one op amp is shown on Fig lb. Similar to the VCCS on Fig. la in the

electronic circuit on Fig. lb the op amp is with positive and negative feedback.
Thereby in the positive feedback a resistor R , in series of R 2, is included.
Assuming that the op amp is an ideal active element for the output current at
low frequencies can be written [2 ]
(2) IL = и г/R + Url R - R3)/R R 3.
From formula (2) it can be seen that the output current for R2 = R3 is indepen
dent of the output voltage (or the variation of the load resistance R L). Then the
formula (2) for the output current simplifies and yields I L = U i / R j. Moreover, the
output resistance roA of the circuit then becomes infinity.
STABILITY ANALISYS
The stability analysis is an essential part in the design process of analog

circuits, especially for the Howland Current Pumps that uses positive and negative
feedback. The frequency stability analysis of analog circuits most commonly uses the
stability criteria of Bode [2] and Nyquist [12]. In the analysis of the Nyquist criteria
the behavior of the vector 0A as a function of the frequency is investigated. In
general, the feedback coefficient в and gain A are complex values as a function of
the frequency, such as for the complex gain of an op amp with positive feedback is
obtained
(3) A f {+) = A f /(1- 0 +A f X

Formula (3) shows that the self-oscillations may occur if the denominator is
equal to zero, i.e.l - 0 + A - = 0 or 0+A - = 1. Based on this complex equation in the
process of plotting Nyquist diagram on the complex plane a point C (- 1 ; 0) is
marked [13]. If the vector 0A does not cover the point C (- 1 ; 0), the VCCS is stable
and vice versa, if the vector of 0A cover point C ( - 1 ; 0 ), the circuit is unstable.
The closed loop gain can be found by
(4) 0 +A -® 0 j A F /(l + R / Z l ),
. __ I
where A F = A F0 /[1 + j ( f / f p \)\ is the complex voltage gain for the most popular
op amp with negative feedback, AF0 = A d 0 /(1+ 0 - A d 0) is the dc voltage gain
( A F 0 ~ 1/ 0 f°r Ad0 >> IX 0 = R3 /(R2 + R3 ) is the transmission coefficient of
1 _
the negative feedback, f p l = f p l (1 + 0 A d 0 ) is the dominant pole frequency, A d 0 is
dc open-loop voltage gain, f pl is the open-loop dominant pole frequency of the op
amp and 0 + is the DC transmission coefficient of the positive feedback and Zl is the

load impedance of the circuit. The value of the p + can be calculated as: (1) for the
VCCS with five resistors is p + = R 2 /(2R 2 + R \) ', (2) for the VCCS with six resistors
is p + = ( R + R 2 ) /( 2 R 1 + R 2 + R3).
The module and phase of the closed loop gain (4) can be obtained as
(5) |p A- |= Pq IA p | / 11 + R \ / Z l | and
(6) ф =ф
Е р q + фA - .
The stability analysis for the current pumps using formulas (5) and (6 ) was
performed in three cases depending on the type of the load. To verify the analyses a
VCCS with six resistors is designed using op amp OPA564 [14], biased with ± 12V
supplies. The value of R x is chosen equal to 4,7Q / 5W and the resistors R 2 and R3
are equal to 4,99Ш /250mW with tolerances ± 0,1%. The simulations were per
formed within Cadence OrCAD, using OPA564 PSpice macro-model [15]:
(1) For resistive load (with R L) the closed loop gain of the current sources as a
function of frequency is given by
(V) IP+A p |= p+Ap0 /[(1 q R ^ / R l ) A 1 + (.f ' / p i ) 2]-

I
The analysis of formula (7) shows that for low frequencies ( f << f p i) the gain
is p +A f 0 and the phase shift ф is approximately equal to zero. The circuits can
Е
become unstable only for R L = R 3 at R2 = R 3 . At this value of R L the op amp is

i
saturated. For high frequency ( f > f p i) the gain is decreased approximately
- 20dB / d e c . Furthermore фЕ « -90°, that ensure the stable operation (the phase
margin >45°);
(2) For capacitive load (the load impedance is a parallel connection of R L and
capacitance C L) the closed loop gain can be represented as a second-order transfer
i
function with two real poles. Moreover, the first pole frequency f pi is much less
than the second pole frequency f p2 = l/[2n( R x || R L ) C L ], especially at high output
current (> 100mA) or for the load capacitance C L up to several tens of p F . As a
result, in a wide range of frequencies for the one pole approximation of the frequency
response of the op amp the influence of the parasitic capacitance C L can be neg
lected. The AC transfer characteristic at maximum output current equal to 1A and for
three values (100p F , 200p F and 500p F ) of the capacitive load of a designed
VCCS is plotted on Fig. 2. The corresponding Nyquist diagram is shown on Fig. 3.
The vector 0A does not cover the point C in the entire working frequency range,
which confirms the stability of the investigated VCCS.

Figure 2. AC transfer characteristics at output Figure 3. Nyquist diagram at capacitive load for
current 1A and capacitive load on Fig. lb. the circuit on Fig. lb.
(3) In the last case for inductive load (the load impedance is a series connection
R l and inductor L ) the closed loop gain is a second-order function with a one zero
and two real poles. At high frequencies, the circuits could become inherently unstable
as there will be much ringing in the
output signal and there will be excess
phase shift around the loop. At inductive
load with values 1 0 рЯ and 2 0 рЯ the
AC transfer characteristics are plotted on
Fig. 4. The corresponding Nyquist
diagrams without compensation are
shown on Fig. 5a and Fig. 5b. In order to
maintain the stability, a feedback
capacitor C r 2 > L /[(R2 || R3 )(Ri + R l )]
Figure 4. AC transfer characteristics at output
current 1A and inductive load on Fig. lb. across R2 is placed to create an
additional pole-zero pair. As a result the
Figure 5a. Nyquist diagram at r l =5Q and Figure 5b. Nyquist diagram at r l =5Q and
L =10|jH for the circuit on Fig. lb. l2 = 20 цЯ for the circuit on Fig. lb.
closed loop gain will be flatted and the phase margin will be with minimum value
equal to 45°. Overcompensation will, of course, reduce the bandwidth of the circuits.

The value of the bandwidth with an additional capacitor C R^ is f h « \ / ( 2 k R 2 C r ).
On Fig. 4 the compensated frequency characteristics by a feedback capacitor C Rг,
connected across the resistor R2, are given. These simulation and experimental
results confirm the correctness of the theoretical analyses and effectiveness of the
proposed compensation techniques.
CONCLUSION
In this paper a study of the frequency stability of the Improved Howland

Current Pumps have been presented. Based on the analysis of the principle of
operation are obtained equations for the closed loop gain, as well as recommen
dations for improving the stability at complex load are defined. The results obtained
by the theoretical analyses are validated through simulation and experimental testing
of sample electronic circuits of Howland Current Pumps.
REFERENCES
[1] R. Pease. A Comprehensive Study of the Howland Current Pump. AN-1515, Texas I., 2013.
[2] V. Tietze, Ch. Schenk, Electronic circuits. 2nd Edition, New York. Springer-Verlag, 2008.
[3] I. Stoianov, G. Nikolov. Design of Voltage Controlled Current Source for Grounded Load.
Elektrotechnica & Elektronica E+E, No 3-4, 2002, pp. 2-9.
[4] K. Blake. Analog sensor conditioning circuits - an overview. AN 990, Microchip, April 2005.
[5] N. Albaugh. Optoelectronics circuit collection. SBEA001, Texas I., 2001.
[6] Voltage to current conversion. Cirrus Logic, Inc. - APEX - AN13UREVD, 2009.
[7] P. Batra, R. Kapoor. A comparative study of current sources used in bioimpedance measu
rement systems. Int. Journal of Electronics Signals and Systems, vol. 1 (3), 2012, pp. 87-90.
[8] F. Seoane, R. Bragos, K. Lindecrantz. Current source for multifrequency broadband electrical
bioimpedance spectroscopy systems. A novel approach. 28th IEEE EMBS Annual International
Conference, New York City, USA, Aug 30-Sept 3, 2006, pp. 5121-5125.
[9] T. Qureshi T, C. Chatwin, N. Huber, A. Zarafshani, B. Tunstall, W. Wang. Comparison of
Howland and General Impedance Converter (GIC) circuit based current sources for bio
impedance measurements. Int. Conference on Electrical Bioimpedance, 2010, pp. 1-4.
[10] K-S. Cheng, C-Y. Chen, M-W. Huang, C-H. Chen. A Multi-frequency current source for
bioimpedance application. ITAB 2006 (http://medlab.cs.uoi.gr/itab2006/proceedings/).
[11] I. Pandiev. Analysis and design of voltage-controlled current sources for a grounded load.
International Journal of Circuit Theory and Applications (in press).
[12] SeifartM. Analoge Schaltungen. 6 Auflage. Verlag Technik, Berlin, 2003
[13] Gadjeva, Е., T. Kouyoumdjiev, S. Farhy. Computer modeling and simulation o f electronic and
electrical circuits with OrCAD PSpice. Sofia, Meridian 22, 2001.
[14] OPA564 power operational amplifier - datasheet. Texas I., January 2011.
[15] OPA564 PSpice Model (Rev. A), Texas I., January 2011.

FABRICATION OF FLEXIBLE HYBRID LOW MOLECULAR
WEIGHT COMPOUND/POLYMER LIGHT EMITTING DEVICE
BY SCREEN PRINTING
Mariya ALEKSANDROVA*, Irena NESTOROVA**

* Technical University of Sofia, Faculty of Electronic Engineering and Techologies,
Department of Microelectronics, Sofia 1797, Bulgaria, “Klimet Ohridski” blvd,
No. 8 , bl. 1, E-mail: m_aleksandrova@tu-sofia.bg
** E-mail: nestorovai@abv.bg
Abstract. It is demonstrated successful fabrication of simple bicomponent

single layer OLED produced by screen printing. The device exhibits high
mechanical stability after 400 cycles of bending. Turn on voltage of 5 V and
maximum brightness of 92 cd/m2 is achieved at current flow 2.9 mA.
Luminous efficiency is higher than the reported for similarly produced
devices, reaching 3.94 lm/W and the power consumption is average 50 mW
- very suitable for portable devices with battery power supply. Another
advantage of the thick film technology is the higher thermal stability when
operates at maximum possible voltage of 30 V for several tenth of hours. It
is due to the more efficient heat dissipation from 2 pm thick organic coating
in comparison with the thin ones.
Keywords: film deposition, flexible displays, organic light emitting devices,

screen printing.
INTRODUCTION
Despite of the significant improvement of the multilayer organic light emitting

devices (OLEDs) [1,2], single layer OLED should not be neglected, because of their
simpler structure and easier fabrication process [3]. Low molecular weight compound
(LMWC) OLEDs have been more developed in comparison with the high molecular
weight compound (polymer) OLEDs. Both classes of materials are implemented in
the electroluminescent “sandwich” type devices (the active layer is situated between
two electrodes) as a thin 50-150 nm films. In order to increase the efficiency of the
single layer OLED different approaches have been used as electrode’s surface
treatment for roughness decrease [4], replacing of the transparent electrode material
[5] or doping with different nanoparticles, blended to the main emissive material [6 ].
Recently, some papers regarding application of screen printing technique for organic
electroluminescent layers [7,8]. In [7] are reported 100 nm screen printed film with
four component blend from polystyrene doped with NPB, Alq3 and rubrene. In [8 ]
has been processed polystyrene, rubrene, a-NPD and DPVBi for white OLED
produced by screen printed film. It is used substance Ir(ppy)3 to enhance device

brightness to 470-750 cd/m2, but the activation voltage hasn’t still been reduced and
varied between 28-33 V. Earlier, Pardo et. al. have demonstrated screen printing of
even less than 100 nm film as a new approach to fabricate OLEDs [9]. As can be
seen, in the researches reported until now, screen printed films are thin. However, if
the screen printed film is thick (which is actually the idea of this method), then the
volume of the functional organic material would be higher and generated heat during
operation would be better spread in the surrounding environment, instead to
accumulates inside the structure and causes melting of the flexible substrate.
In our paper we present results from fabrication and testing of single layer
hybrid flexible OLED, obtained by screen printing. The samples produced are
characterized by high stability after hudreds of bending cycles, because of the binder
presence as well as by high thermal stability due to the thick organic film, dissipated
effective the heat generated during operation. There are no data about investigation of
hybrid between LMWC and hole conductive host polymer, playing a role of binder in
the same time. By our knowledge there are no reports in the literature about
application of screen printing method for flexible OLED fabrication, as well as about
using of such bi-component organic mixture for glass or flexible based device,
independently on the deposition method.
EXPERIMENTAL SECTION
Polyethylentherephtalate (PET) foil with sizes 30x30 mm served as a flexible

substrate. Indium tin oxide (ITO) electrode with thickness 180 nm, sheet resistance
22 ohm/square and transparency for the visible light 83%, was achieved by RE
reactive sputtering followed by UV treatment [10]. Tris(8 -
hydroxyquinolinato)aluminium soluble derivative (Alq3-D) was used as yellow-green
electroluminescent material. It is mixed with binding host polymer
polyvinylcarbazole (PVK) having enhanced hole transporting properties. The weight
ratio of LMWC and the polymer was Alq3-D:PVK=3:1, dissolved in 10 mg
chloroform. Produced organic paste was deposited onto PET/ITO substrate by screen
printing method. Produced film thickness (above 2 pm) was then dried in oven at 30
C° for 10 minutes to achieve homogenization of the coating and fully evaporation of
the solvent. Finally, aluminum cathode film with thickness 200 nm was thermally
evaporated through shadow mask, defining 4 separated emissive areas on common
substrate. The average thickness of the screen printed layer was measured by KLA-
Tencor Alphastep 500 Profilometer. Current - voltage characteristics were measured
by ampermeter Keithley 6485. Luminance intensity versus supplying voltage
characteristics were measured by luminancemeter Konika Minolta LS-110. Samples
are put in special chamber with round opening for conduction of optical
measurements eliminating some errors during brightness detection, that originate
from the space dependence of the light intensity.

RESULTS AND DISCUSSION
In previous investigations [11] it was demonstrated that electroluminescent

organic devices with films in micrometer thickness range can work stable at voltages
20-30 V, providing high brightness of the generated emission with no substrate
damages, caused by the heat. The reason is higher volume of organic material,
dissipating much better the heat to the ambient through the upper metal electrode
without thermal breakdown in comparison to thin films. The host polymer PVK,
which also play a role of hole transporting material, added to the main material
provides viscosity increase and enhances the adhesion of the electroluminescent layer
to the flexible substrate. Although it is not shown on the figures, when the
concentration of the binder increases, the current flow and the luminance decrease,
which could be due to the quenching of the excited states from dominated host
particles. The surface morphology of the screen printed hybrid LMWC/polymer
coating was found to be strongly affected by the conditions such as stensil resolution,
strength and angle of the squeegee moving across the screen stencil, forcing paste
into the mesh openings and planarity of the covered surface. Microscopic view of the
produced thick film’s surface is shown on fig. 1 at magnification 100. As can be seen
in this case, after supplying of the screen printed organic crystal/polymeric coating on
flexible PET/ITO substrate there are no pinholes formed in the film in comparison
with the way they occur in polystyrene 100 nm film screen printed on glass/ITO [7].
a) b)
Figure 1. Microscopic picture of the screen printed LMWC/polymer coating on ITO surface
at magnification 100 a) treated with UV b) none treated with UV.
Although the surface energy of the substrate and interfacial forces, defined
cohesion and wetting process are not quantitatively measured it is obvious that
interfacial energy between this film and the substrate is high enough to prevent
dewetting. This is due to the UV treatment of the ITO surface for enhancement of the
film’s polycrystallinity and to decrease its sheet resistance. More details about the
UV treatment can be found elsewhere [10]. For comparison the same organic layer
was screen printed onto none UV treated ITO surface and the result is shown on fig.
lb. As can be seen the wetting conditions are not favorable, although the film is
relatively dense. Pinholes exist, which can be noticed as tiny light dots. The layer is
evidently irregular as can be observe from the color gradient. Although the device is
single layer, due to the mixture with typical hole injecting and transporting material
such as PVK, it was expected brightness comparable with bilayer thin film based
OLEDs. The difference here is the greater stability of the structure against the

dissipated heat at voltages higher than 10V as will be shown later. The device was
fully turned on at 5 V (at this voltage, the brightness was measurable) and reached
maximum brightness of 92.18 cd/m2 at 30V. At voltages - 2 V leakage currents of
-81 pA occur, which may be ascribed to non uniformity of the organic layer, leading
to non uniformity of the contacts with the electrodes and causing local distortions of
the electrical field distribution between both contacts. This effect is unwanted and
should be avoided. Current-voltage and brightness-voltage characteristics of the
hybrid screen printed OLED are shown on fig. 2a and fig. 2b respectively.
Figure 2. a) Current-voltage characteristic of screen printed hybrid LMWC/polymer OLED;

b) Brightness-voltage characteristic of screen printed hybrid LMWC/polymer OLED before and
after 400 cycles of bending.
When the current flows through the electrode/organic semiconductorjunctions,
it stimulates weak emission, ft can not be detected correctly, because not entire area
is homogeneously emissive, but only separated microgranules emit light. This was
the reason for the abrupt beginning of the brightness-voltage curve after 5V, although
there was a current flow different than zero before fully turning on. Even when the
luminance intensity is high enough and can be easily measured we should mention
that the emission from the screen printed hybrid OLED was not uniform but seems
like scattered from tiny emissive dots all over device area. From this observation, we
could conclude that the organic particles were not regularly dispersed in the organic
paste mainly due to the lower dissolving ability of the LMWC. ft can be seen from
fig. 2b that after 400 bendings and several tenths of hours work at maximal possible
voltage, the brightness decreases only by 23%. For comparison, there are evidences
in the literature for brightness decrease with 25 % in the first 50 h of operation or
50% from its initial value due to degradation mechanisms in OLED [12,13].
Measured results don’t step back to the reported before for screen printed complex
OLED device glass/fTO/PS:a-NPD:DPVBi:rubrene/Al with host polymer
polystyrene [8 ]. The authors demonstrate that 90 cd/m2 can be achieved at 36 V (turn
on voltage 10-15 V) after optimization of the polystyrene concentration to 5%. The
advantage of the proposed by us approach is competitive light intensity, achieved at 6
V lower voltage (which means improved efficiency) and involving less variety of
materials for tuning of the electro-optical properties. This can be ascribed to the
better charge transporting properties of the selected host polymer, ensuring suitable

energy level alignment with the ITO electrode [14], as well as to the better
distribution of the organic paste on the hydrophilic PET/ITO UV treated surface. Fig.
3a shows the luminance efficiencies at different currents. The average efficiency was
found to be 3.5 cd/A for brightness ranging from 50 to 90 cd/m2, where the voltages
were 20-25V. Power consumption in this range was extremely low - from 35.7mW to
73.4mW, which is great advantage for portable devices with battery power supply.
Power efficiency for the maximum brightness was calculated to be 3.94 lm/W.
I, mA
Figure 3. a) Luminance efficiency of screen printed hybrid LMWC/polymer OLED; b) Prepared

OLED sample at initial stage of degradation after 400 cycles of bending.
Typical phenomena for OLED devices working in extreme conditions are the
dark spots [15]. They can be observed here too, but after supplying of 400 bending
cycles of the flexible structure with frequency 50 Hz and 30V (maximum
luminance’s point). The spots are clearly visible on fig. 3b. They can be attributed to
the fact that the hybridized particles in the screen printed OLED aggregated, because
of the weak solubility of LMWC. Meanwhile, there are still no data about operation
of OLED at such intensive mechanical and thermal influence. These results were
achieved thankful to the strong adhesion of the organic coating on the PET/ITO
substrate, ensuring high durability against mechanical treatment, as well as to the
higher organic layer thickness, providing good thermal dissipation.
CONCLUSION
Single-layer bicomponent OLED was successfully fabricated by screen

printing method and its performance was competitive to the reported multicomponent
blended OLEDs and thin film screen printed OLED. It was proved that suggested
binder enhances stability of the entire device after bending due to good adhesion of
the organic coating to the PET/ITO surface. Separately, UV treated ITO surface leads
to avoiding of wetting problems and obtaining of pinholes free, uniform screen
printed layers. At this stage of the research although the brightness is 92 cd/m2,
luminous efficiency is higher than the reported for similarly produced devices (3.94
lm/W) and power consumption is far below the typical values of hundreds mW (less
than 100 mW). This is due to the decreased turn on voltage, caused by the suitable
hybridization between LMWC and host polymer, as well as to the optimized

deposition printing conditions. Our future work will be related to application of
screen printing on patterned relief ITO surface and research of the uniformity of the
organic layer near the patterned edges.
ACKNOWLEDGEMENT
The work was financially supported by № 141ПР0005-03/2014 funded by

Technical university of Sofia - research and development sector.
REFERENCES
[1] Rostami, A., M. Noori, S. Matloub & H. Baghban. Light extraction efficiency enhancement in
organic light emitting diodes based on optimized multilayer structures. Optik - Int. J. Light and
Electron Optics, vol. 124, 2013, pp. 3287-3291.
[2] Yang, S. H., D. W. Zhuang. Enhancement of efficiency of multilayer polymer light-emitting
diodes by inserting blocking layers. J.Luminescence, vol. 131, 2011, pp. 801-807.
[3] Feng, X. et. al. Fluorene derivatives for highly efficient non-doped single-layer blue organic
light-emitting diodes. Organic Electronics, vol. 15, 2014, pp. 57-64.
[4] Hong, J. W., D. H. Oh, C. H. Kim, G. Y. Kim, T. W. Kim. Efficiency enhancement of the
organic light-emitting diodes by oxygen plasma treatment of the ITO substrate. J. Ceram. Proc.
Res., vol. 13,2012, pp. 193-197.
[5] Li, N., S. Oida, G. S. Tulevski, S. J. Han, J. B. Hannon, D. K. Sadana, T. C. Chen. Efficient and
bright organic light-emitting diodes on single-layer graphene electrodes. Nature
Communications, vol. 4, 2013, Article number: 2294.
[6] Gong, X., S. H. Lim, J. C. Ostrowski, D. Moses, C. J. Bardeen, G. C. Bazan. Phosphorescence
from iridium complexes doped into polymer blends. J. Appl. Phys., vol. 95, 2004, p.948.
[7] Lee, D. H., J.S. Choi, H. Chae, C.-H. Chung, S.M. Cho. Screen-printed white OLED based on
polystyrene as a host polymer. Curr. Appl. Phys., vol. 9, 2009, pp. 161-164.
[8] Lee, D.H., J.S. Choi, H. Chae, C.H. Chung, S.M. Cho. Highly efficient phosphorescent
polymer OLEDs fabricated by screen printing. Displays, vol. 29, 2008, pp. 436-439.
[9] Lee, D. H., J. Choi, H. Chae, Ch. H. Chung, S. M. Cho. Single-layer organic-light-emitting
devices fabricated by screen printing method. Kor. J. Chem. Eng., vol. 25, 2008, pp. 176-180.
[10] Pardo, D. A., G. E. Jabbour, N. Peyghambarian. Application of Screen Printing in the
Fabrication of Organic Light-Emitting Devices. Adv. Mat., vol. 12, 2000, pp. 1249-1252.
[11] Aleksandrova, M., I. Cholakova., G. Bodurov., G. Kolev., G. H. Dobrikov. Influence of UV
Treatment on the Electro-optical Properties of Indium Tin Oxide Films Used in Flexible
Displays. JWASET, vol. 71, 2012, pp.1337 - 1340.
[12] Aleksandrova, M., G. Dobrikov, S. Andreev. Comparative Study of Thin and Thick Film
Technology for Organic Light Emitting Structures Preparation. Int. J. Adv. Eng, Sc. Technol.,
vol. 1,2011, pp. 42-48.
[13] Burrows, P.E., S.R. Forrest; T.X. Zhou, L. Michalski. Operating lifetime of phosphorescent
organic light emitting devices. Appl. Phys. Lett., vol. 76, 2000, pp. 2493 - 2495.
[14] Aziz, H., Z. D. Popovic. Degradation Phenomena in Small-Molecule Organic Light-Emitting
Devices. Chem. Mater., vol. 16, 2004, pp. 4522-4532.
[15] Wen, W., J. Yu, L. Li, T. Ма, X. Tang, Y. Jiang. Influence of PVK: NPB hole transporting
layer on the characteristics of organic light-emitting devices. Optoelectr. Lett., vol. 4, 2008, pp.
201-204.
[16] Kim, S. Y., K. Y. Kim, Y. H. Tak, J. Lee. Dark spot formation mechanism in organic light
emitting diodes. Appl. Phys. Lett., vol. 89, 2006, 132108.

CHARACTERIZATION OF ELECTROPHYSICAL PARAMETERS
OF LOW-MOLECULAR ELECTROLUMINESCENT
STRUCTURES
Georgi H. DOBRIKOV
Technical University of Sofia, Department of Microelectronics, 1797 Sofia, Bulgaria,
8 Kl. Ohridski Blvd., E-mail: georgi_hd@tu-sofia.bg
Abstract. The purpose of this work is representation of electrophysical

parameters of new-synthesized low molecular weight compounds (LMWC)
with п-л* charge carriers. Namely absorbtion and fluorescent properties and
spectra, calculation of quantum efficiency, calculation of activation energy
of radiative and nonradiative transitions in organic material, and frequency
dependent conduction mechanism. The quantum efficiency of the standard
was calculated in ethanol solvent. The activation energy radiative and
nonradiatuive transitions has been calculated by the thermally activated
current (TAC). Frequency dependent conduction mechanism in organic
material is investigated with impedance spectroscopy technique used for
electrical characterization of the samples.
Key words: fluorescence, Low-molecular organic compounds, quantum

efficiency, Thermally activated current, Thick films Electroluminescent
device.
INTRODUCTION
The main problem for preparation of organic electroluminescent (EL)
displays with conjugated polymers is the formation of the energy barrier between
electrode/polymer/electrode interfaces [1]. In this heterojunction device there are four
basic parameters: two work functions for the electrodes and the two involving the
electronic properties of the polymer [2]. Moreover the construction of EL displays is
difficult of these parameters of emitting and electrode layers. The method of escape
these difficulties in construction of EL displays is using a new method of approach
and new organic compounds. By this way the organic displays with one emitting
layer supplied with AC voltage can be prepared. Recently, information displays for
portable devices have attracted much attention and need of lighter and smaller
devices appear. The low-molecular weight compounds are poorly investigated for use
in light-emitting diodes.

METHOD OF SYNTHESIS
The target compound (Fig. 2) was obtained in two steps. The first step includes
preparing by known procedure and high yields of the intermediate, which doesn’t
possess fluorescent properties. The reaction takes place regiospecifically in refluxing
absolute ethanol and doesn’t affect bromine atom. In the second step the purified
intermediate was converted through reaction of A-arylation of pyrrolidine in excellent
yields to the desired compound in refluxing dimethylformamide. [3]
Calculation of quantum efficiency and EL structure preparation

Figure 1 shows the absorption and fluorescent spectra of solutions of
investigated compounds.
For real calculation of the fluorescent quantum efficiency of the novel low-molecular
compounds the preliminarily selected standard (3-p-methoxyphenylmethylene-l(3#)-
isobenzofuranone) and equation ( 1) were used.
Areax ODst
( 1) Qx
Areast ODx П st
Where nx and nst are indexes of refraction of solvent of investigated compound
and standard respectively. Areax and Areast are the ranges of fluorescent band of
investigated compound and the standard. The ODx, ODst are the optical densities by
excitation wavelengths used during experiments of investigated compound and the
standard. The calculated quantum efficiency is 0.89. [3]
Fig.l. Absorption and fluorescent spectra of 2-(6-hydroxyhexyl)-6-(pyrrolidin-l-yl)-l#-

benzo[de]isoquinoline-l,3(2^)-dione in CHC13 solution
The prepared electroluminescent structure consists LMWC, sandwiched

between two one-types A1 electrodes. The organic electroluminescent (EL) layer is
deposited by screen printing trough mixture of low-molecular compound and
adhesive oligomer paste. The mean thickness of EL layer is 2 pm. Fig. 2 shows the
configuration of the EL structure. [4]

Q
Fig. 2. Chemical formula of the LMWC and the prepared EL structure.

TAC measurements (the point of the matter) EL characteristics of
structure
TSC may provide information about occupied molecule orbitals, distribution in
energy range and its influence over the current flow and electric field distribution,
and respectively over the quantum (conversion) efficiency. Detailed information
about the measurement setup and methodology could be found in [5]. For heating of
the substrate to the necessary temperature heater with automatic temperature
regulation was used. The heating speed p is 10 0C/min and the cooling speed - 0.1
0C/min. The activation energy is measure for temperatures higher than the room
temperature. As could be seen from Fig. 3 the current through the device is increased
if the frequency of the applied voltage increases. The AC voltage is constant (47.5 V)
during the whole experiment and is optimally chosen for maximum intensity of the
processes. At frequencies higher than 9.5 kHz the charge carriers couldn’t follow the
changes in the voltage and the current stops to rise. With increasing of temperature
the most expressed maximum is shifted to the lower frequencies, because too many
excited centers are activated and space charge is accumulated. Current vs frequency
characteristics show step like behavior at 4 kHz and 9 kHz. Thermally stimulated
current is shown in Fig. 4 for both typical frequencies where maximal current occurs.
This information is important for estimation of the trapped particles concentration,
because they cannot contribute to the emissive process effectively and this leads to
decreased quantum efficiency. [5]
Fig. 3. Current through the organic EL Fig. 4. Thermally stimulated current for
device vs. frequency of the applied voltage both typical values of the frequency where
at different temperatures. activation occurs.

The charge transport and information about occupied molecule orbitals are
analyzed by modified TSC model by using of equation (2). [5].
f T 4Л
( 2) E = kT In m
в
where T is set temperature from the regulator; k is Boltzmann constant (8.617.10'5
eV/K); Tm is the temperature, at which there is current maximum and p is heating
speed. The results for the calculated values of these activation energies are shown in
t, oC
Fig. 5. Distribution of the energies of different Si vibrational states vs temperature for AC EL
display with low molecular weight compound.
Fig. 6 shows the current/voltage characteristics of electroluminescent device at

emitting state and Fig. 7 shows the voltage vs brightness characteristics. Fig. 8 shows
photo of light emitting segment. [6 ]
_____________________ UV____________ ______________ UV________

Fig. 6. The current/voltage Fig. 7. Voltage vs brightness Fig. 8. Photo of light emitting
characteristics of characteristics at two segment
electroluminescent device at frequencies - 4 kHz and 9kHz
emitting state____________
Frequency dependent conduction mechanism in organic material
Impedance spectroscopy (IS) is one of the most effective and reliable methods
to extract information about electrical characteristics of such types of systems,
including layer capacitance, bulk resistance, determination of the rate of charge
transfer and charge transport processes. Parameters are measured as a function of the
frequency of the applied AC voltage. Fig. 9 shows the impedance-frequency
characteristics (real and imaginary parts) for the structures at different applied
voltages.

a) b)
Fig. 9. a) Real and b) imaginary part of the impedance of ITO/LMWC/A1 structure as a function
of frequency at different applied voltages.
Because of the high thickness of EL layer which is low conductive and
sandwiched between two metal electrodes, structure behavior is more like flat
capacitor. This is confirmed from the impedance measurements, where imaginary
constituent is strongly decreasing with the frequency (negative slope of the
characteristic). Thus, more accurate and physically meaningful equivalent circuit is
needed to reproduce impedance characteristics of the organic active layer. Later, Leo
et al. [7] suggested the adoption of a distributed circuit element called constant phase
element (CPE) [8 ] to replace the regular capacitance, for taking into account the
dispersive properties (e.g. frequency dependence of the organic dielectric-like
properties). The impedance of a CPE has the general form of Z(<n) = Q(j®)'a, where Q
is а constant parameter and the parameter a can take values between 0 and 1 , depends
on the degree of capacitive character (for example a = 1 means that CPE is behaves
like regular capacitance). The introduction of this CPE distributed element may
include effects of the distribution of energy states and/or spatially distributed
conductivity etc. Thus, the new modified equivalent circuit is shown in Fig. 10. The
parallel resistances Rb and Ri are associated with the layer bulk and interface
resistance and decrease strongly with increasing of the applied voltage. This makes
sense as well more charge carriers on energetically states are excited at higher
voltage. There is a formula (Eq. 3), reported for first time from Cole and Cole,
representing this case when dielectric behavior of the material dominates over the
semiconductor properties, ft is valid for inorganic as well for organic materials.
Rb R;
CPEb U CPE; _
= - g QQ )
(3)
[1 + (j a r 0 )1 “]
-
Zb M = Q b (jW)-° Z;(w)=Q;(jw)-a
Fig. 10. Equivalent electrical circuit of the device.

where s is dielectric constant at frequency m, ss is static (low frequency) dielectric
constant, srx> is high frequency dielectric constant and To is relaxation time. The

parameter a accepts values between 0 and 1 , depends on the degree of capacitive
character of the sample.
CONCLUSIONS
The investigated low-molecular weight compounds have the increased

quantum efficiency in relation to other reported in references and near to quantum
efficiency of conjugated polymers with emission caused of singlet excitons. They
exhibit a photo- and electroluminescence in the visible range. The TAC experiments
are important about study of behavior of solid state organic films. The increase of
temperature leads to possibilities of occupation of high energy S 1 excited vibrational
states and decreasing of energy barrier between п-л* levels. Thereby the probability
of inter system crossing (triplet states) and internal conversion is grown, leads to
nonradiative charge carriers. The impedance spectroscopy (IS) is one of the most
effective and reliable methods to extract information about electrical characteristics
of such types of systems, including layer capacitance, bulk resistance, determination
of the rate of charge transfer and charge transport processes.
Acknowledgement
The work was financially supported by № 141ПР0005-03/2014 funded by
Technical university of Sofia - research and development sector.
REFERENCES
[1] T. Rakera, T. Kuhna, A. Kuligkb, N. Fitzerb, R. Redmerb, S. Zuccaroc, F.-J. Niedemostheidec,
H.-G. Purwins, High-field transport in AC thin film electroluminescent devices: theory and
experiment, PhysicaB, 2002, 314,pp. 185-188.
[2] S.W.S McKeever, Thermoluminescence o f Solids. Cambridge University Press, Cambridge,
1985.
[3] G.H. Dobrikov, G.M. Dobrikov, M. Aleksandrova. “Synthesis and electronic spectra of new
low-molecular weight compounds with possible application in electroluminescent layers”, Central
European Journal of Chemistry, vol. 9,2011,pp. 1126-1132.
[4] G.H. Dobrikov, M.P. Aleksandrova, S. Andreev, G.M. Dobrikov, Measurement of
activation energy of internal conversion for electroluminescent low-molecular weight compound
layers, 4th International Interdisciplinary Technical Conference of Young Scientists, 18-20 May
2011, Poznan, Poland.
[5] M. Aleksandrova, N. Nikolov, I. Pandiev, Thermo-stimulation of charges by Peltier element
for trap analysis in polymer layers, International Journal of Polymer Analysis and Characterization,
16, 2011, 221-227.
[6] G.H. Dobrikov, M.P. Aleksandrova, G.M. Dobrikov, Thermally activated current for defect
analysis in electroluminescent devices based on new synthesized low-molecular weight compound,
14th International workshop on Nanoscience and Nanotechnology, NANO'2012, 22-23.11.2012,
Sofia, Bulgaria, Proceeding, p. 89.
[7] J. Drechsel, M. Pfeiffer, X. Zhou, A. Nollau, K. Leo, Synth. Met. 127, 2002 201.
[8] H. Guhr, J. Schaller, C.-A. Schiller, Electrochim. Acta 38, 1993, 1961.

2D MRS - СЕНЗОРЕН ПРЕОБРАЗУВАТЕЛ ЗА ИЗМЕРВАНЕ
НА ГОЛЕМИНАТА И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОСОКАТА НА
МАГНИТНОТО ПОЛЕ
Никола ДРАГАНОВ*
* Технически университет - Габрово, катедра „Електроника”, Габрово 5300,
България, ул. “Хаджи Димитър”, No. 4, E-mail: nikola_draganov@mail.bg
Abstract: The purpose of the present report is to described an

experimental model of sensor converter for the direction and magnitude
measurements of the magnetic field. It is realized on the base of modem
thin film magnetoresistive magnetosensitive integrated circuits and
conventional CMOS logical elements.
Key words: Galvanomagnetic sensors; Magnetoresistors; Thin Film

Galvanomagnetic technologies; Magnitometers, Navigation systems.
УВОД
Измерването на електрически и неелектрически величини е основна
задача на съвременните електронни системи, решаването на която позволява
адаптирането им към средата за управление. Магнитното поле е една от най-
често измерваните и управлявани физични величини. Неговият широк обхват
на проявяване е предизвикал разработването на различни видове
микроелектронни сензори за детектирането му - елементи на Хол,
магнитотранзистори, магниторезистори, магниточувствителни интегрални
схеми и мн. др., работещи на базата на различни принципи и сензорни
механизми. Едни от най-приложимите сензори за детектиране и измерване на
магнитно поле, притежаващи висока чувствителност, са магнторезисторите.
Съществуват модерни тънкослойни технологии за изработване на
магниторезистивни галваномагнитни елементи (MRS), с много висока
чувствителност, способни да очувствят магнитно поле с големина близка до
биомагнитното и геомагнитното.
Целта на настоящата разработка е да представи един експериментален
галваномагнитен MRS - сензорен преобразувател, даващ възможност за
измерване на големината и определяне на посоката на слаби магнитни
полета. Експерименталното устройство е реализирано на базата на
съвременни тънкослойни магниторезистивни магниточувствителни
интегрални схеми.

ИЗЛОЖЕНИЕ
За определяне на вектора на магнитното поле широко приложение са
намерили специални типове тънкослойни магниторезистори. От няколко
световни фирми се произвеждат интегрални магниточувствителни схеми с
магниторезистивен мост [3]. Те се характеризират с високи магнито-
електрически параметри при сравнително ниски стойности на магнитното
поле. Магниторезисторите, включени в мостова схема, трудно се изработват
с еднакво съпротивление. Това предизвиква поява на дрейф в изходното
напрежение на моста с големина много повече от очакваната. Неравенството
(толеранса) в стойностите на съпротивленията е предпоставка за
температурна зависимост на целия магниточувствителен мост. Тези
източници на грешки могат да се редуцират чрез различни методи, както
организационни, така и схемотехнични. Един от най-известните методи за
отстраняване на дрейфа и действието на смущаващите фактори е
квазимодулацията на магнитния поток, въздействащо на преобразувателя на
магнитно поле [2-4]. Той се реализира посредством допълнителен източник
на променливо магнитно поле, което въздейства върху сензора с определена
честота [1 ].
Реализираното устройство представлява електронен модул,
предназначен за начална преобразуване (очуствяване, усилване и
модулиране) на сензорния сигнал, преобразувайки го в електрически с
определени параметри. Модулът се включва в началото на измервателния
канал (фиг.1), състоящ се от двумерния сензорен преобразувател 2D MRS,
демодулатор, мултиплексор М, аналоговоцифров преобразувател АЦП,
дешифратор ДЕШ и цифров индикатор ЦИ, като в настоящата работа е
описан само сензорният измервателен преобразувател.
Фигура 1. Блокова схема на устройство за измерване на големината и определяне на

посоката на магнитното поле
Функционалната блоковата схема на реализираното експериментално

устройство за измерване на големината и определяне на посоката на магнитното
поле е показана на фиг. 2. Еалваномагнитният двумерен MRS - сензорен
преобразувател се състои от два абсолютно идентични сензорни канала,
преобразуващи магнитното поле в електрически сигнал. Те са изградени от
магниторезистивни сензори MRS X и MRS Y, усилватели Ух и Уу за
преобразуване съответно на магнитно поле с направление X и направление Y.
Двата сензорни канала преобразуват магнитното поле в електрически сигнал, но
за да се намали въздействието на смущаващите фактори върху

магнторезистивните сензори действат допълнителни еталонни магнитни полета,
създавани от двете бобини L1 и L2. Последните са с еднакви геометрични и
електрически параметри, а
създаваното от тях
променливо магнитно
поле е с постоянна
честота, която се задава от
Ux генератора на право
ъгълни импулси Г. Чес
тотата на неговия сигнал
се намалява с делителя на
Uy
честота ДЧ с цел моду-
лиране на магнитното
поле и получаване на
изходен сигнал за де-
Фигура 2. Функционална блокова схема на модулация. Посредством
експериментален галваномагнитен двумерен MRS - драйвера Д и крайното
сензорен преобразувател. стъпало КС към двете
последователно включени бобини се подава двуполявен електрически сигнал
с размах, равен на захранващото напрежение, осигурено от захранващия блок
ЗБ. Изходите на сензорния преобразувател са четири - по един
информационен и един с основна честота за всеки от каналите за двете
магнитни полета Вх и Ву. Изходният интерфейс на модула е реализиран
посредством електронни комутатори EKlx, ЕК2х, ЕК1у и ЕК2у, чиито
изходни сигнали Ux и Uy се синхронизират спрямо основния тактов сигнал
от генератора и този след делителя на честота. Върху тях чрез схемата за
синхронизиране СС е насложен и сигналът, който дава информация за
честотата на модулиране на магнитното поле.
Опростена принципна електрическа схема на експерименталния
думерен измервателен сензорен преобразувател е показана на фиг. За.
Магниточувствителните елементи (IC6 и IC7), включени в началото на
двата идентични сензорни канала, представляват магниточувствителни
интегрални схеми от фамилията НМС, представляващи четири
магниторезистивни елемента, изработени по тънкослойна технология,
включени в мостова схема. Тези елементи се характеризират с
чувствителност по две перпендикулярни посоки - Нх и Ну. В едната от тях се
въздейства с еталонно магнитно поле, а в другата с измерваното [3].
Захранващо напрежение на магниторезистивните интегрални схеми е равно
на това на цялата схема Us . То се подава към четвърти спрямо втори извод на
двете магниточувствителни интегрални схеми IC6 и IC7. От тях на изводи 1 и
3 се получава двуполярен изходен сигнал с честота, равна на тази на
модулираното магнитно поле и амплитуда, пропорционална на измерваното
магнитно поле Вх и Ву.

Квазимодулацията на магнитното поле се осъществява посредством два
индуктивни елемента L1 и L2, които представляват бобини, изработени без
магнитопровод, имащи индуктивност ЮООрН. За да се получи модулация с
еталонното магнитно поле, в ядрото на всяка бобина 1 е поместена по една
магниточувствителна интегрална схема 2 (фиг.Зв). Монтажът им се извършва
по такъв начин, че магнитните силови линии на създаденото еталонно
модулирано магнитно поле да въздействат успоредно на повърхността на
тънкослойната магниторезистивна конструкция на магниточувствителните
интегрални схеми. Така се въздейства само в едното чувствително
направление Ну на магниторезистивния мост, а другото Нх
(перпендикулярно на еталонното) прихваща магнитното поле, което трябва
да се измери (фиг.Зб). Конструкцията на първичния преобразувател,
преобразуващ приложеното външно магнитно поле Вх и Ву в електрически
сигнал, се състои от монтираните заедно бобина и в нейната сърцевина
магниточувствителна интегрални схема. Изработват се две еднакви сензорни
конструкции (първични преобразуватели), едната за измерване на магнитно
поле с направление X, а другата за поле с направление Y. За да може да се
прави разлика за посоката в изходните сигнали, двата първични
преобразувателя се монтират на обща печатна платка, но перпендикулярно
един на друг, така че да може да се прихваща въздействието на магнитното
поле в двете посоки.
На фиг. Зв е показан монтажът на първичните преобразуватели на
магнитно поле. Те се захранват с двуполярно напрежение Ul с форма,
показана на фиг. Зг. Неговият характер се създава от крайното стъпало,
реализирано с елементите Cl, R l, VT1 за положителния полупериод и С2,
R2, VT2 за отрицателния.
Г енерираният изходен сигнал от двата първични сензорни
преобразувателя се усилва от операционните усилватели IC5.1 и IC5.2, тип
TL538, с еднакъв коефициент на усилване (к=10), който се настройва от
тример-потенциометрите R 6 и R11 и включените в обратната връзка
резистори R5 и R10 съответно за двата канала Х и Y. Усилени, сигналите от
двата канала се подават по отделно към входовете на аналогови ключове,
изводи 2 и 3 на IC3 и IC4 - и двете от типа CN4066. Ключове IC3.1 и IC4.1 се
управляват със сигнал от делителя на честота IC2.1 - CN4013, която е един път
по-ниска от основната, генерирана от тактовия генератор 1C1.1,1C1.2, R4 и СЗ.
Последният пък управлява двугите два ключа IC3.2 и IC4.2. Аналогично е и
управлението на другите две двойки ключове - IC3.3, IC4.3 и IC3.4, IC4.4,
пропускащи на изхода сигнал от синхронизиращата верига, реализирана с
елементи R 8 , R9, RP1 и RP2, която получава сигнал с двуполярен характер от
веригата, захранваща индуктивните елементи С4, R7, LI, L2.
На изходните терминали на реализирания модул се получават две
двойки сигнали, даващи информация за големината на приложените магнитни
полета в двете посоки. Получените два сигнала за всеки канал X и Y са с една

и съща честота, но с различен коефициент на запълване, зависим от
големината на приложеното магнитно поле.
Фигура 3. Опростена принципна електрическа схема (а), оси на чувствителност на

използваната магниточувствителна интегрална схема (б), конструкция на първичните
преобразуватели (в), времедиаграми, описващи действието на модула (г)
ел ектро н и ка 2014® 62 ДОКЛАДИ

На фиг. Зг са представени времедиаграми в отделни контролни точки на
схемата. В последните две диаграми с щрихи е показан сигналът, получен на
един от изводите на изходните терминали, например, единият от сигналите на
Ux . Аналогични са и сигналите за другия канал Uy. За да се определи
големината на приложеното магнитно поле, сигналите от двата канала се
обработват по отделно, като се демодулират и се изваждат един от друг за
всеки канал, а в резултатния сигнал се следи амплитудата на изходните
импулси (фиг. Зг). Получените резултатни импулсни сигнали от двата канала
Ux и Uy, показващи големината на полето, приложено към модула, се
сравняват, като полученият сигнал показва посоката на приложеното магнитно
поле.
Разработени и предложени са блокова и принципна електрическа схема
на двумерен магниторезистивен сензорен преобразувател за измерване на
големината и определяне на посоката на магнитното поле. Разработен и
изследван е експериментален измервателен модул, чиято конструкция на
първичните преобразуватели позволява работа с модулирано еталонно
магнитно поле. С приложения метод за полево модулираш се повишава
надеждността на измерването на магнитно поле.
Реализираното устройство е изследвано, като върху него е въздействаш
с постоянно магнитно поле под различен ъгъл спрямо първичните
преобразуватели. Анализът на получените експериментални резултати
показва, че модулът е способен да измерва магнитно поле с ъгъл на
въздействие от 0 до 180°. Реализираният измервателен модул намира
приложение като основен сензорен блок на различни измервателни системи в
автоматиката, електрониката и измервателната техника. С подходяща
обработка на сигналите и лесна донастройка реализираният 2 0 -сензорен
преобразувател е подходящ заместител на скъпите сензорни преобразуватели
за позициониращи устройства и навигационна апаратура.
[1] Draganov, N., Т. Draganova. Based o f AMR Sensors Device for Multicannal Contactless
Measurement o f AC Current. Proceedings of papers ICEST-11, Nis, Serbia, 2011, pp. 913-916
[2] Draganov N. Experimental Contact-less Galvanomagnetc Residual Current Device.
Proceedings of Third International Scientific Congress 50 Anniversary Technical University
of Varna, Vol.II, 04-06 Octomber, 2012, pp.134-139
[3] Draganov, N., T. Draganova. Based of AMR Sensors Device for Multicannal Contactless
Measurement of AC Current. Proceedings of papers ICEST-11, Nis, Serbia, June 29 - July 1,
2011, pp. 913-916
[4] Philips, Product technical data, www.philips.com

УНИВЕРСАЛЕН МОДУЛ ЗА ГАЛВАНОМАГНИТНИ СЕНЗОРИ
С ЕФЕКТ НА ХОЛ
Димитър ГЕОРГИЕВ* и Анатолий АЛЕКСАНДРОВ**

* Технически университет-Габрово, Габрово 5300, България, ул. “Хаджи
Димитър” 4, E-mail: gimitar.g.georgiev@abv.bg
** Технически университет-Габрово, Габрово 5300, България, ул. “Хаджи
Димитър” 4, E-mail: alex@tugab.bg
Abstract. This article presents a small and universal module for

galvanomagnetic sensors. That is very simple and cheap solution based on
LM393 which can be integrated in measuring and automation systems. This
possibility comes from fact, the module is combined to work both type of
galvanomagnetic sensor - analog and digital (switch) output.
Keywords: galvanomagnetic sensors, LM393, measuring.
УВОД
Развитието на електрониката, автоматиката, роботиката и измервателната

техника налага разработването на сензорни модули и сензорни механизми. Те
трябва да са с малки размери, висока точност, чувствителност,
шумоустойчивост, надеждност и възможност за лесна обработка и предаване на
получената информация. Галаномагнитната електроника дава възможност за
разработване на устройства, покриващи поставените изисквания.
Галваномагнитните интегрални схеми са елементи, които съчетават
магниточувствителен елемент и електронна схема за обработка на измерените
стойности, изпълнени в един производствен цикъл. Те се характеризират с
ниска себестойност, висока чувствителност, шумоустойчивост, малки габарити
и пълна електрическа връзка между входната и изходната вериги [2, 4].
Модулите за измерване на магнитно поле, изградени на базата на
галваномагнитни интегрални схеми, успешно се прилагат в областта на
автоматиката, роботиката и т.н. [3, 4].
Целта на настоящата статия е да се разработи универсален модул за
галваномагнитни сензори, работещ с елементи с аналогов и с цифров изход.

ИЗЛОЖЕНИЕ
Принципна схема на предложения модул

Разработен е универсален модул, работещ с галваномагнитни елементи с
аналогов и цифров изход. Принципната електрическа схема на модула е
показана на фигура 1. Той се състои от входно/изходен порт (I/O Port),
компаратор LM393 [3], резистори R l, R2, потенциометър PR1, диод D1,
светодиод LED и електролитен кондензатор С1.
Захранването на модула се осигурява от външен източник през
входно/изходния порт (I/O Port). Диод D1 служи за защита от обратно
включване на захранването.
Освен захранващо напрежение, входно/изходният порт осъществава и
връзката на модула към външни устройства - микроконтролер, компютър,
система за събиране и обработка на информация и др.
Фигура 1 Електрическа схема на модула

Модулът може да работи с галваномагнитни интегрални схеми с аналогов
и с цифров изход. При използване на сензор с аналогов изход, аналоговият
сигнал се предава директно към входно/изходния порт на изход 3 и
едновременно с това се подава и на неинвертиращия вход на компаратора U1A,
който е част от аналоговия компаратор LM393. Интегралната схема LM393
(елементи U1A и U1B) представлява два компаратора в общ корпус, които са
свързани в схема за генериране на времезакъснение At (фигура 1).
Продължителността на времезакъснението At се определя от зависимостта:
( UР л
( 1) At Al.Cl.ln
IU C J

На инвертиращия вход се задава нивото на превключване на компаратора
(Up). Неговата стойност определя прага на напрежението, при което на
цифровия изход на модула се формира импулс. Нивото на превключване се
задава от потенциометъра PR1 [7]. При този начин на свързване на входовете на
компаратора, при входно напрежение по-малко от зададеното на изход 1 ще се
наблюдава високо логическо ниво (логическа „1“), а на изход 2 - напрежението,
подадено директно от аналоговата галваномагнитна интегрална схема [6].
Следователно при работа на разработения модул с галваномагнитна интегрална
схема с аналогов сигнал на изход 2 на входно/изходния порт на модула ще се
наблюдава аналогов сигнал, а на изход 1 - цифров сигнал.
При свързване на галваномагнитна интегрална схема с цифров изход към
модула, цифров сигнал ще се формира и на двата изхода на модула. При
подаване на цифров сигнал той се предава директно към входно/изходния порт
на изход 2 и едновременно с това и на неинвертиращия вход на компаратора
U1A.
На изход 2 ще се получи директно сигналът от изхода на цифровата
галваномагнитна интегрална схема, на изход 1 - сигнал, обработен от
времезадаващата група. Тя служи за подобряване на комутацията, увеличаване
стръмността на фронтовете, промяна на продължителността и амплитудата на
изходния сигнал. При подаване на сигнал логическа „0” от изхода на
галваномагнитната интегрална схема към времезадаващата група, съставена от
компараторите U1A и U1B, на изхода на времезадаващата група ще се получи
сигнал логическа „1”. На изход 1 на входно/изходния модул ще има съответно
сигнал логическа „1”. При подаване на сигнал логическа „1” от
галваномагнитната интегрална схема към времезадаващата група на извод 1 на
входно/изходния порт ще се формира сигнал логическа „0” [5]. При този режим
на работа потенциометърът PR1 служи за настройване на чувствителността на
превключване на компаратора (U1A) на времезадаващата верига.
За верификация на предложения модул е проведено експериментално
изследване с цифрова галваномагнитна интегрална схема 3144 със следните
параметри [6]:
• захранващо напрежение 4,5 - 28V;
• диапазон ана измерване от 7тТ до 35тТ при околна температура
25°С и захранващо напрежение от 8V;
• температурен диапазон - от -40 °С до +150 °С;
• граници на превключване Bon = 5mT, Toff = ЗЗтТ;
• схема на свързване отворен колектор, даваща възможност за голяма
товароспособност.
Блоковата структура на галваномагнитната интегрална схема 3144 е
представена на фигура 2.

Експериментални резултати
Получените експериментални резултати на изхода на модула са
представени на фигура 3 и фигура 4.
На фигура З а е представено времезакъснението между изход 1 и изход 2,
а на фигура 3 б,в - осцилограмите на изход 1 и изход 2 на модула при преден
фронт на превключване. От тях се вижда, че сигналът след цифрова обработка
се получава с времезакъснение 30,80 ps, времето на импулса за превключване
на изход 2 е 8,8 ps, а времето за превключване на изход 1 - 5,2 ps.
На фигура 4 а е представено времезакъснението между изход 1 и изход 2,
а на фигура 4 б,в - осцилограмите на изход 1 и изход 2 на модула при заден
фронт на превключване. От тях се вижда, че сигналът след цифрова обработка
се получава с времезакъснение 700 ns, времето на импулса за превключване на
изход 2 е 270 ns, а времето за превключване на изход 1 -1 7 0 ns.

a) б)
в)
Фигура 3 Стръмност на импулса по преден фронт на импулса
а) б)

в)
Фигура 4 Стръмност на импулса по заден фронт на импулса
1. Синтезиран е галваномагнитен модул, даващ възможност за работа с

цифрови и аналогови галваномагнитни интегрални схеми. Захранващото
напрежение (Vcc) варира от 2V до 36V, а температурният обхват е в
границите 0 - 70оС.
2. Разработеният модул намалява времето за включване и изключване на
сигналите съответно с 41% и 37%.
3. В разработения модул могат да се регулират времезакъснението и
чувствителността посредством времезадаваща група.
4. Предложеният сензор може да използва в системите за събиране и
обработка на информация от галваномагнитни сензори.
[1] Александров, А., Д. Георгиев, Г. Горанов. Автоматизирана система за изследване на

галваномагнитни сензори. -Машиностроене и електротехника, 2012, №3, 22-24.
[2] Таков, Т., В. Минчев. Полупроводникови датчици, Техника, София, 1986.
[3] Тренков, Й. Енциклопедия на електрониката - Том I Елементи и технологии, Техника,
София, 2010.
[4] Тренков, Й. Енциклопедия на електрониката - Том III Интегрални схеми и сензори,
Техника, София, 2010.
[5] http://www.onsemi.com/pub_link/Collateral/LM393-D.PDF
[6] http://pdfl.alldatasheet.com/datasheet-pdf/view/55092/ALLEGRO/A3144.html
[7] http://www.car-san.com/product_pdfs/doc_20121010175644.pdf

COMPUTER MODELING AND SIMULATION INVESTIGATION
OF A FUNCTION GENERATOR
Peter YAKIMOV*, Daniela SHEHOVA** and Slavi LYUBOMIROV**

* Technical University of Sofia, Department of Electronics, 1797 Sofia, Bulgaria, 8
Kl. Ohridski Blvd., Bl. N 1 E-mail: pij@tu-sofia.bg
**Technical College by Plovdiv University “Paisiy Hilendarski”, 4700 Smolyan,
Bulgaria E-mail: dani_shehova@abv.bg
Резюме. Динамиката в развитието на електронните средства за

обучение поставя предизвикателства пред програмните среди за
моделиране и анализ, използвани за изграждане на електронни схеми.
В статията са предложени компютърни модели на основната схема на
генератор на функции и на схеми на интегратори, които са съставна
част от нея. Извършена е симулация на работоспособността на
създадените модели, които използвани в подходяща образователна
среда, могат да изпълняват успешно ролята на средство за обучение.
По този начин виртуалното експериментиране ще подпомага и допълва
изучаването на реалното действие на електронните схеми.
Ключови думи: виртуални експерименти, симулационни изследвания.
INTRODUCTION
Nowadays simulation and modeling are investigations approaches that take

place in various fields of scientific and applied projects and developments. They are
essential for success because experiments are often too expensive, too slow, too
dangerous or even impossible. Especially they are useful in education and training
providing the students realistic information for the investigated processes and devices
eliminating the possibility of damages and failures.
In the past decade in the field of electronics the simulation has taken on an
increasingly important role within electronic circuit design. However, to achieve
meaningful simulation results, designers need accurate models of many system
components. Many simulation tools have been developed which are available in
multiple forms for various computer platforms.
The paper describes computer modeling of function generator and of integrator
as an essential part of it using the program environment N I M u ltisim . The simulation
investigations have been carried on analyzing the circuits’ behavior in time domain
( T r a n s ie n t A n a ly sis).

MODELS DEVELOPMENT
Integrator modeling and analysis

The analog integrator is a linear electronic circuit where the output signal is
proportional to the integral of the input signal in the time interval from 0 to t:
(i) u = - R - 'ju,d< ■
To integrate means to sum. If the running of the sum is kept, over time, of the
area under a horizontal straight line, the area would increase linearly. The analog
integrator is extremely useful in computing, signal processing, and signal generating
applications. It uses an operational amplifier in the inverting configuration, as shown
in Fig. 1 and the input and output waveforms are presented in Fig. 2.
Figure 1. Integrator. Figure 2. Input (a) and output (b) waveforms.
The circuit of the ideal integrator shown in Fig. 3 is simulated using a virtual
Op Amp, configured as ideal one with values of the passive components R l=lkQ и
Cl=lpF. The input of the integrator is driven by a square wave generator. To
simulate the ideal integrator the parameters of the virtual Op Amp I n p u t O ffse t
V o lta g e (V O S ), I n p u t B ia s C u r r e n t (IB C ) and I n p u t O ffse t C u r r e n t (IO S) are set to
zero. They are defined from the context menu of the amplifier U1 -
OPAMP3TVIRTUAL as it is shown in Fig. 4. The other parameters are
automatically set and they are not changed.
After completing the analysis in time domain the wave forms are visualized
using the virtual oscilloscope of M u ltis im and they are presented in Fig. 5. The
integrating of the square wave input voltage produces a triangle output voltage.
The disadvantage of the ideal circuits is that they do not take in mind the real
values of the parameters of the integrated circuits. Thus the aim of the modeling
using a virtual Op Amp is to explain theoretically the main principle of the
integrator’s operation.

Figure 3. Ideal integrator. Figure 4. Parameters of a virtual Op Amp.
Figure 5. Time domain analysis of an ideal integrator.

The circuit of the real integrator from Fig. 6 is simulated using a virtual Op
Amp - U1 741. The virtual experiment shows the behavior of the circuit in real
conditions.
Figure 6. Real integrator. Figure 7. Time domain analysis of a real integrator.

At a first look the waveforms from Fig. 7 do not differ from those of an ideal
integrator from Fig. 5. Using the cursors the maximum values of the output integrated
voltage are pointed. The analysis shows that the value of the output voltage is slightly
higher. To cursor 1 corresponds maximum value 2.41V and to cursor 2 - maximum
value 2.49V or with 0.08V more as it is shown in Fig. 8. This is due to the integration
of the input offset voltage and the input bias current according to the formula:
(2 ) U = - L f Uidt ± — f Uiodt + — f I bd ± U
0 RC 1 RC ю C ib
The simulation is repeated in time interval 100ms and the simulated waveforms
are presented in Fig. 9. The time domain analysis shows that the output voltage curve

increases in positive direction. Carrying on the simulation in time interval 10ms short
glitches are observed at the maximum and minimum values of the output voltage as it
is shown in Fig. 10. These glitches occur due to imperfections of the models of the
Op Amps.
Figure 8. Real integrator simulation results analysis.
Figure 9. Real integrator simulation results in time Figure 10. Real integrator simulation results
interval 100 ms. in time interval 10 ms.
Function generator modeling and investigation
The classical block diagram of a function generator producing square wave and
triangle voltage is shown in Fig. 11. The main parts of it are an integrator and a
comparator connected via the analog switch.
Figure 11. The classical block diagram of a function generator.

The comparator has a transfer characteristic with hysteresis and the threshold
values of its input voltage Up+ and Up" are determined with the formula:
(3) Up = R UR.
F R R
The circuit of the function generator proposed for modeling and simulation is
shown in Fig. 12. The integrator is simulated using a virtual Op Amp - U1 741,
R4=27kQ and Cl=10nF, and the comparator with Op Amp - U2 741, R7=8.2kQ and
R8=10kQ.
Figure 13. Time domain analysis

results.
Figure 12. The investigate circuit of a function generator. Figure 14. Frequency meter XFC1
readings.
On Fig. 13 the time domain analysis results are shown and the readings of the
frequency meter - on Fig. 14. The example presents generating signals with
frequency of 500 Hz.
The simulation results for different values of the potentiometers are shown in
Table 1.
Table 1. Simulation results for different values of the potentiometers
Value of the Frequency of Square wave

Triangle voltage
resistance of the the signals voltage
amplitude [Vp-p]
potentiometers in [%] [Hz] amplitude [Vp-p]
1 1000 9.8 22.2

50 500 9.4 11.1
99 100 9.1 0.002

The purpose of the potentiometers R l, R6 and RIO is as follows:
■ R l is for setting the frequency in the range lOOHz^lOOOHz. R3 is intended
for fine tuning of the frequency;
■ R6 is for regulation the amplitude of the triangle voltage;
■ RIO is for regulation the amplitude of the square wave voltage.
CONCLUSIONS
The theoretical description of the integrator principle of operation is visualized

using computer models of an ideal and a real integrator.
Computer simulation of a function generator has been carried on and the
impact of the values of the potentiometers on the parameters of the signals has been
investigated.
The developed models can be used in electronic circuits design lessons because
they provide possibilities for visualization and analysis the processes in the
investigated circuits.
Electronic circuits modeling in a virtual laboratory and visualizing the results
like oscillograms, characteristics, measurement instrumentation readings support the
students in understanding the operation of real circuits and devices. Such type of
modeling allows comparison between the simulation results and those from physical
experiments as well as simulation control using data obtained from physical
experiments.
REFERENCES
[1] R. Nicoletti. Utilizing Phase - Delay Techniques to Enhances 3D Audio. EPN, vol. 36, No 1,
January 2007, pp.14
[2] J. Siegl. Schaltungstechnik Analog undgemischt analog/digital. 2. Auflage. Springer-Verlag,
2005.
[3] W. Kester. Analog-Digital Conversion. Analog devices, MA, USA, 2004.

СИМУЛАЦИОННО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФОРМИРОВАТЕЛИ НА
ПРАВОЪГЪЛНИ ИМПУЛСИ В ПРОГРАМНА СРЕДА
MULTISIM
Даниела ШЕХОВА*, Петър ЯКИМОВ** и Слави ЛЮБОМИРОВ *

* ПУ “Паисий Хилендарски” - Технически колеж - Смолян, 4700 Смолян,
България, ул. “Дичо Петров” No. 28, E-mail: dani_shehova@abv.bg
**Технически университет София, Факултет по Електронна техника и
технологии, 1797 София, България, бул. Св.Кл. Охридски 8, бл.1, E-mail:
pij@tu-sofia.bg
Abstract. The computer modeling and simulating exploration are methods

which are used in the electronic circuits teaching. The program Multisim
gives an opportunity to apply these methods in the training process using
virtual experiments. An application for studying rectangular impulses
shaping schemes has been reviewed in the article. Researching the operation
of the circuits by modelling allows fast visualization and processing of the
simulation results. Simulation investigations of parameters of the generated
impulse series and analysis of the behaviour of the shaping schemes have
been made. The proposed models allow a simulation with high accuracy and
visualization of the processes in the schemes.
Keywords: Computer simulation, simulationresearches.
УВОД
Схемотехническото моделиране c използването на виртуални

компютърни лаборатории представлява съществена част от обучението по
електронна схемотехника, тъй като онагледява теоретично изучените процеси
и подготвя обучаваните за работа в реални условия. Приложението на
компютърното моделиране и симулационното изследване в образователния
процес води до по-голяма мотивация на студентите като им предоставя гъвкава,
високо технологична и ефективна среда за обучение. Изграждането на
увереност и опит при вземане на решения в различни ситуации, чрез
използването на професионалните симулатори е условие за успешна реализация
на младите инженери.
Компютърните модели на формирователите на правоъгълни импулси са
разработени в програмната среда Multisim, представляваща платформа за
схемотехническо моделиране и анализ на електронни устройства.

СИМУЛАЦИОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Автогенериращ мултивибратор с операционен усилвател

В импулсната схемотехника за някои приложения се използват
мултивибратори, изработващи двуполярни импулси. Класическата схема,
реализирана с използването на операционен усилвател е показана на Фиг. 1.
Принципът на генериране на импулсните поредици се изразява в
последователно редуващи се процеси на заряд и разряд на кондензатора С1
през потенциометъра R3 [1].
Фигура 1. Схема на автогенериращ мултивибратор с операционен усилвател.

За определяне на продължителността на импулса (tu) и на паузата (tn) на
генерираната импулсна поредица се използват основните зависимости за
пресмятане на времеви интервали при преходни процеси:
(' Rj ^
( 1) tuи = tпn = R3C In 1+ 2 L
v R2j
Периодът (!) и честотата { f на генерираната поредица са:
(2) T = tu+tn
(3) f = 1/ T
Схемата на автогенериращия мултивибратор е симулирана при Rl=lkQ,

R2=lkQ, Cl=10nF и при пет различни стойности на потенциометъра R3.
На Фиг. 2, 3, 4 и 5 са показани резултатите от времевия анализ, извършен
със софтуерния осцилоскоп на Multisim, при стойности на потенциометъра
R3=5kQ, 25Ш , 50Ш и 100Ш. За измерване на честотата на генерираните
импулсни поредици е включен честотомер (Frequency Counter - XFC1) [2]. На
Фиг. 6 са дадени показанията на честотомера за стойност на потенциометъра
R3=50kQ.
Резултатите от симулациите, са обобщени в Таблица 1.

Фигура 2. Времеви анализ при R3=5kQ Фигура 3. Времеви анализ при R3=25kQ
Фигура 4. Времеви анализ при R3=50kQ Фигура 5. Времеви анализ при R3=100kQ
Фигура 6. Показания на честотомера за стойност на потенциометъра R3 = 50kQ
Таблица Симулационни резултати за различни стойности на потенциометъра R3

Параметри на Параметри на
Стойност Коефициент
напрежението върху импулсната поредица
HaR3 на
кондензатора (Uc) (U o u t)
[%] запълване
Т [ms] f [Hz] A [ V P-p] T [ms] f[Hz] A [ V P-p]
5 0.180 5560 13.2 0.180 5560 22.2 0.5

25 0.620 1610 11.5 0.620 1610 22.2 0.5
50 1.17 854 11.3 1.17 854 22.2 0.5
75 1.72 518 11.2 1.72 518 22.2 0.5
100 2.16 441 11.2 2.16 441 22.2 0.5

Автогенериращ мултивибратор с операционен усилвател и диоди в
отрицателната обратна връзка на ОУ
За получаването на импулсни поредици с коефициент на запълване
различен от 0.5 (Кз^0.5), в основната схема (Фиг. 1) се включват допълнителни
диоди, превключващи времеконстантите на зарядната и разрядната вериги [3].
Симулационната схема на мултивибратор от този вид е показана на Фиг. 7.
Фигура 7. Схема на мултивибратор с различни времеконстанти на заряд и разряд

Схемата на мултивибратора е симулирана при Rl=10kQ, R2=10kQ,
Cl=100nF и при различни стойности на потенциометрите R3 и R4. На Фиг.8, 9
и 10 са показани симулационните резултати при различни коефициенти на
запълване на импулсните поредици.
Фигура 8. Времеви анализ Фигура 9. Времеви анализ Фигура 10. Времеви анализ
при R3=5kQ и R4=50kQ, при R3=50kQ и R4 = 50kQ, при R3=50kQ и R4=5kQ,
Кз<0.5 Кз = 0.5 Кз > 0.5
Тригер на Шмит
На Фиг. 11 е предложена симулационна схема на тригер на Шмит с
прагове на превключване 7V. Използван е източник на синусоидално
напрежение с амплитуда 8V. За да започва времедиаграмата от 14 V, а не от
нулева точка началната фаза на напрежението на източника е зададена да бъде
равна на 90°. Симулационните резултати от анализа във времевата област на

тригера са показани на Фиг. 12. Хистерезисните области при различни
стойности на резистивния делител са представени на фигури 13 и 14.
Фигура 11. Симулационна схема Фигура 13. Хистерезисна област при

на тригер на Шмит стойности на резистивния делител
Rl=lkQ , R2=lkQ
Фигура 12. Симулационни резултати от анализа Фигура 14. Хистерезисна област при
във времевата област на тригера на Шмит стойности на резистивния делител
Rl=lkQ, R2=5kQ
Мултивибратори с интегрален таймер LM555CN

Симулационната схема на автогенериращия мултивибратор е реализирана
с интегрален таймер LM555CN и е показана на Фиг. 15.
Фигура 15. Симулационна схема на мултивибратор с интегрален таймер LM555CN

Интегралните таймери ИС555 са специализирани интегрални схеми,
предназначени за формиране, генериране на правоъгълни сигнали и за задаване
на интервали от време със стабилна продължителност и честота. Могат да

работят със захранващо напрежение от 5V до 18V, което ги прави съвместими с
TTL интегрални схеми и с операционни усилватели.
Осцилограмите на генерираните сигнали при различни коефициенти на
запълване са показани на следващите фигури. На изхода на таймера е включен
честотомер за бързо отчитане честотата на импулсните поредици.
Фигура 16. Времеви анализ Фигура 17. Времеви анализ Фигура 18. Времеви анализ
при Кз<0.5 при Кз = 0.5 при Кз > 0.5
Моделирането на електронни схеми във виртуална лаборатория и

визуализирането на резултатите от изследванията във вид на осцилограми,
характеристики и показания на измервателни уреди, осигурява възможност на
обучаваните по-добре да разбират принципа на действие на реалните схеми и
устройства.
Такъв вид моделиране позволява сравнение на симулационните резултати
с данните от физически експерименти, както и управление на симулациите с
данни от физически обекти.
Симулациите са ефективен начин за изследване и изучаване на различни
схемотехнически и софтуерни приложения. Те предлагат възможности на
учещите да изградят увереност при вземане на решения в различни ситуации
преди да се реализират в практиката.
[1] Гаджева Е., Т. Куюмджиев, С. Фархи, М. Христов, А. Попов. Компютърно моделиране и

симулация на електронни и електрически схеми с Cadence PSpice. Меридиан 22, София,
2009
[2] Райковска Л., Е. Еаджева. Автоматизация на проектирането в електрониката и
комуникациите. Част I. Моделиране и симулация с OrCAD PSpice. Меридиан 22, София,
2005.
[3] Игумнов Д., Е. Костюнина. Основи полупроводниковой ^лектроники. Москва, Еорячая
линия - Телеком , 2005.

LOW COST NEAR-FIELD SCANNER FOR
RF MEASUREMENTS
Radoslav BORISOV*
* Ray Sat BG Ltd., MMIC Department, 1700 Sofia, Bulgaria, 2A Mogilata St.,
E-mail: radoslav.borisov@gmail.com
Резюме. Електромагнитните скенери работещи в близката зона се

използват за микровълнови и антенни измервания. Скенера измерва
пространственото разпределение на електрически заряд посредством
една или няколко електромагнитни сонди. Полето се измерва в близ
ката зона на измерваното устройство, като допълнителна математи
ческа обработка на данните позволява преобразуването на измерените
стойности в електромагнитно поле. Статията представя методология за
създаването на електромагнитен скенер, работещ в близката област
използващ налични инструменти за измерване и ЗД принтер. Предста
вени са резултати от измервания използвайки ЕМ скенер.
Ключови думи: електромагнитен скенер, измерване, ЗД принтер,

антена, микровълнов усилвател.
INTRODUCTION
The developments of modern technologies have increased systems complexity

and new problems like signal integrity and coupling aroused. One of the methods for
characterization of the device performance is near-field scanning technique.
Electromagnetic near-field scanner determines the spatial distribution of electrical
quantity acquired in a near field region of the device using single or multiple probes.
Using numerical post-processing techniques it is possible to convert measured
quantity into electromagnetic field. Typically near-field scanners are used for antenna
measurements [1] or electromagnetic interference measurements [2].
In RF system designs the most common technique for characterization of the
electromagnetic field is using EM simulators. Usually the problem is divided into sub
areas and simulated individually, because for bigger problems the computation power
and time needed for solving the problem increases with size area. 2.5D and 3D
simulators solve the scattering matrix for defined ports in the simulation and can be
used later on for the creation of more complex models of the system. The simulation
technique is solves coupling problems in pre and post production phase and
determines optimal size or shape of the structures. Usually the results are in good
agreement with the measurements. Unfortunately this technique involves a lot of
experience with the simulator and good knowledge about the technologies used in the

production. Bigger simulations are usually undesirable and the time needed for
solving the equations and visualization of the EM field could take days even on
servers with 8-cores and 32 GB RAM.
Near-field scanning technique could be used for rapid measurement of the EM
field, verification of prototypes, layout optimization and finding coupling problems
between different modules. Direct measurements give relative information about the
distribution of the field. Additional computation is needed to get absolute results for
the distribution of the field in the far-field region. The scanner could maximize
designer’s productivity and is focused on solving instead of finding EMC problems,
which leads to reduced number of board spins. Measured data is stored and could be
used for comparison between board iterations, ft is possible to get immediate
feedback for the effectiveness of the corrective measures.
This paper describes a methodology for the creation of a small near-field EM

scanner using standard rf measurement equipment and 3D printer [3]. Small L-band
left-hand circular polarized antenna is measured using the scanner with two types of
rf probes for verification. Using the scanner we were able to generate animation of
the currents distribution on the patch surface for set of frequencies. The
measurements show that the phase rotates as the wave propagates through space in
left direction. Balanced amplifier has been measured using the same technique and
the EM field distribution results are shown.
NEAR-FIELD SCANNER
System description
Basic setup of the system is given in Fig. 1. Network analyzer is used to
generate and measure the response of the DUT. PC software controls the movement
of the RF probe and synchronizes measured data with the movement.
Figure 1. Simplified block diagram of near-field scanner.

The scanner setup consists of RepRap 3D printer, network analyzer, rf probes,
measurement and visualization software. The main photo in the left on Fig.2 shows
the setup of the near-field scanner and the main building blocks. PNA-L N5230C
(Fig.2a) is used to generate the rf signal and measure DUT’s response. Different
types of probes are used to measure EM field. Open ended rf probes are used to
measure electrical component (E-field) of the EM field, while magnetic component
(H-field) is measured using closed loop rf probe (Fig.2b). Patch antenna scanned
using the system is shown on Fig.2c.
Figure 2. Near-field scanner with PNA (a), probes (b) and DUT - patch antenna (c).
The system could be divided in 3 parts from engineering point of view -
mechanical, electrical and software parts. Mechanical part consists of all mechanical
parts like arduino pcb, rf probes, bearings, motors, belts, pulleys, cables,
measurement equipment and more. The limitations in the mechanical parts define the
resolution of the near-field scanner. RepRap has typical resolution of 0.1 mm on all
axes, which defines the scanner resolution.
Electrical part consists of Arduino Mega board with RAMPS 1.4 shield [4]
used to control the 3D printer’s movement. Stepper drivers control the movement of
the RF probe precisely. Typically rf boards have traces and gaps in orders of 0.15 to
0.2 mm. More precise mechanics is needed for on wafer or rf chip measurements.
Software part could be divided into firmware and pc software. The firmware
used in the near-field scanner is open source and is called Sprinter [5]. ft is
configured to work with RAMPS hardware and represents a G-code interpreter [6].
Standard G-code commands are used to define the coordinate system (relative /
absolute), axis, movement step and movement speed. Arduino is using usb to serial
converter for the connection with the PC software. On PC side the connection is
initiated using standard serial COM port with 115200 baud rate.

Additional software was written in python to control the rf probe’s movement
and to collect measured data from the PNA synchronously. Before each measurement
a number of parameters are defined: set of frequencies, measurement points in X, Y
and Z directions and step size (measurement resolution). The PNA measures the
amplitude response and phase for each point and for all set of frequencies. Using only
this option one scan collects information about the electromagnetic field distribution
for the given set of frequencies as amplitude and phase. Measured data is saved as
standard Excel file for post-processing later on. Additional open source software
called Paraview [7] is used for 3D visualization and post-processing of the collected
data. The data could be compared with previous results and analyzed.
The following two examples show the briefly explained procedure and some of
the results collected using the near-field scanner.
L-band antenna
The scanner is used to measure the performance of L-band patch antenna with
left handed circular polarization shown on Fig.3a. The patch was scanned using H-
field probe in range 2.0 - 2.4 GHz with 10 MHz step. On Fig.3b and 3c are shown
the results for amplitude and phase distribution of the surface high frequency currents
for two frequencies - 2.15 and 2.3 GHz. After comparison and visualization we can
conclude that the H-field for 2.3 GHz has higher density compared to the field at 2.15
GHz, which means that the efficiency of the antenna will be higher at 2.3 GHz.
Figure 3. L-band circular polarized antenna a) and measurements for 2.1 GHz b) and 2.2 GHz c).
The overall scanned frequencies are 40 for 2.0 - 2.4 GHz band and the
dynamic range of the measurements is 50 dB using the PNA. The size of the patch
antenna is 59 x 59 mm and the scanned area is 75 x 75 x 62.5 mm. Simple
calculations show that single scan with 1 mm resolution will give 75 x 75 = 5625
measurement points just for one plane. If we set the measurement to 40 frequency
points we get 5625 x 40 = 225000 values just for the amplitude on one plane. From

this simple example it is obvious that the main problem is the handling of such big
data structures effectively.
Using Paraview software it is possible to be handled and visualized big data
structures even on laptops and standard computers. Different filters and cuts could be
applied to the data for processing, ft is possible collected data to be exported in video
format as animation. This gives unique opportunity for visualization of resonant
effects of the DUT ‘s electromagnetic field.
Balanced amplifier
Using the same technique another device was scanned. The balanced amplifier
shown on Fig.4 works in the frequency range 700 - 900 MHz. The input of the
amplifier is connected to the first port of the PNA, while the output is terminated with
50 ohms load. The second PNA’s port is connected to the H-type rf probe and S21
parameter is measured. Measured data is shown on Fig.4.
The balanced amplifier consists of two hybrid couplers one at the input and one
at the output. The input hybrid divides the input power and split the signal in 90° deg.
phase, so that the active components in the circuit have less coupling and better
isolation between each other. The output hybrid coupler combines amplified signal
from the active components in phase. Using this technique the output power is
increased with 3 dB.
Figure 4. Balanced amplifier, amplitude and phase measurements.

Scanned area of the balanced amplifier is 45 x 90 x 3 mm with 1 mm
resolution. Visual analysis of Fig.4 shows that the output of the amplifier is on top
side of the image, because of the increased field density in this area. Output resonant
coils of at the amplifiers are well outlined. From the amplitude distribution we could
see that there is coupling between the termination resistor of the output hybrid
coupler and the SMA connector at the output of the circuit. The phase distribution
shows that there are around 90° difference between left and right side of the amplifier
as we expected from the hybrid couplers.

Software
Different types of software skills are needed to make near-field scanner. Most
of the software used for these measurements is open source. There are many different
approaches to combine the available software with measurement device and get even
lower cost near-field scanner. One such example is using microprocessor with rf front
end like ATMEGA128RFA1 and use RSSf (received signal strength indicator) as
absolute measuring device. Using the same processor EM field of the patch antenna
could be measured within the range 2.4 to 2.485 MHz in 5 MHz steps.
The most difficult part of the software is to synchronize the probe’s movement
and collected data to work accurate and fast. My approaches to the problem are
published online on my github repository [8].
CONCLUSIONS
In this paper a simple approach to complex problem as near-field scanning

technique is proposed. Basic setup has been set and electromagnetic field of two
devices was measured and visualized. The potential of the approach is not limited to
EM measurements only and could be applied to temperature measurements also.
Finer near-field scanners [9] need better mechanical structure and finer stepper
control for IC measurements. Software part is applicable to all single probe scanners.
The author thanks to Scientific Research Found of Sofia University St. Kliment
Ohridski for the support.
REFERENCES
[1] http://www.nearfield.com/products/NearFieldSystems.aspx.
[2] IEC/TS 61967-3 edl.O Integrated circuits - Measurement of electromagnetic emissions, 150
KHz to 1 GHz - Part 3: Measurement of radiated emissions - Surface scan method.
[3] http://www.reprap.org
[4] http://reprap.0rg/wiki/RAMPS_l.4
[5] http://reprap.org/wiki/Sprinter
[6] http://en.wikipedia.org/wiki/G-code
[7] http://www.paraview.org/
[8] https://github.com/borisov-r/EM3Dscanner
[9] Adam Tankielun, Uwe Keller, Etienne Sicard, Peter Kralicek, Bertrand Vrignon.
Electromagnetic Near-Field Scanning for Microelectronic Test Chip Investigation, IEEE EMC
Society Newsletter, Collection IEEE EMC, Octobre 2006

APPLICATION OF IMAGE PROCESSING FOR GROWTH
MONITORING OF AGRICULTURAL PRODUCTION
Angel MARINOV*, Mariana SHOTOVA** and Toni MARINOV*
* Technical University of Varna, Department of electronics and microelectronics,
Varna, Bulgaria, “Studentska” str. N 1, e-mail: a.marinov@tu-vama.bg
**Technical University of Varna, Department of communication technologies,
Varna, Bulgaria, “Studentska” str. N 1, e-mail: mshotova@tu-varna.bg
Abstract. The current paper suggests a system for monitoring and

assessment of the growth rate of agricultural production. The system is
based on image processing algorithm, where segmentation and filtering
techniques are used to insulate objects of interest and then assess their
growth speed. Hardware and software solution are presented in the paper.
They are verified by experimental driven models and simulations. The
proposed system can be used for telemetric monitoring in controlled
agricultural environments where assessment of the parameters that influence
the growth speed of the production can be made.
Key words: agriculture, image processing, image segmentation, telemetric

monitoring
INTRODUCTION
Nowadays the cultivation of agricultural products is an automated process

without requirement of human intervention. The monitoring of such products
especially in greenhouses or other closed systems could be complemented by using
specialized systems for photo and video surveillance, so called computer vision
systems [1]. Thus it will be possible to: define the growth rate by color detection;
define the number of agricultural production per defined area; etc. [2], [3], [4].
fn the current paper a system and an algorithm for monitoring of the average
growth rate of different round shaped agricultural productions is presented. The
presented system can allow the determination of optimal conditions for growing -
especially when implementing new agricultural sorts or testing new cultivation
techniques.
PROPOSED STRUCTURE
The proposed hardware structure for the telemetric system is presented at

figure 1. The suggested system consists of the following blocks: 1) object under

observation; 2) digital camera with fixed position; 3) wireless communication for
image transfer; 4) computation device for data processing; 5) data storage device.
The hardware realization that will be verified in the next sections utilizes a
waterproof camera with integrated wireless communication under Wi-Fi protocol.
The camera was mounted on tripod during the study. Data was processed in a mobile
computer device and stored on secure digital (SD) card. This structure provides a
flexible solution where no specific requirements are needed for the different
components.
PROPOSED ALGORITHM
Figure 2. Proposed algorithm.

In order to precisely detect and measure the growth rate, a special algorithm to
process the acquired images is developed. The structure of the algorithm is presented
at figure 2. The algorithm executes the following procedure:
1) Image acquisition based on the hardware structure suggested at figure 1.
2) Image segmentation based on watershed transformation [5,6]. This
transformation considers the gradient magnitude of the image and allows image
segmentation less relevant to the color of the object - this provides possibility for
processing agriculture production of different types and growth stages.
3) Circle recognition - the current study concentrates on monitoring
agricultural production with round shape [7]. The circle recognition block allows to
recognize the object under observation and to measure its relative radius and center.
The circle recognition is based of Hough transform.

4) Correction - since segmented images contain large amount of noise it is
possible for the Hough transform procedure to detect more than one circle. The
correction function filters this error. Filtering is based of center comparison between
previous objects.
5) Data store - when recognized, circles are filtered and radii are recorded for
later comparison.
6) Time delay - after a given time new image is acquired and processed.
EXPERIMENTEL DRIVEN SIMULATION
The proposed algorithm is tested using experimental driven simulation. For the
simulation tomatoes are selected as agricultural production for observation. The
simulation is carried using six samples (1 to 6) with different sizes - table 1 - placed
in two sets. The first set presented at figure 3 contains images where no obstruction
between the camera and object is present. The second set presented at figure 4
contains images where obstruction between the camera and the object is present - at
the given case a leafy biomass.
Figure 3. Acquired samples images - no obstructions - first image set.
Figure 4. Acquired samples images - with obstructions - second image set.

Table 1. Measured radii of the samples
Sample 1 2 3 4 5 6
Radius
47.8 56.59 69.13 68.17 71.21 83.69
[mm]
The two image sets are recorded and are then batch processed using the
algorithm suggested at figure 2. Figure 5 and Figure 7 show the results from the
watershed transformation image segmentation, respectively for the first and the
second image set. Figures 6 and 8 - respectively for the first and second image set -
show the circle recognition using Hough transform, including errors.
Figure 5. Segmented non-obstructed images Figure 6. Circle recognition for segmented

first image set. non-obstructed images- second image set.
Figure 7. Segmented obstructed images - Figure 8. Circle recognition for segmented

second image set. obstructed images - second image set.
Based on the discovered circles radii and centers are determined and recorded
in tables 2 and 3. Where table 2 describes the discovered circles for the first image set
and table 3 for the second one.
The correct circles are isolated by comparing occurring centers. Values for the
radii and centers that correspond to the correct circles are highlighted in the tables
with gray.

Table 2. Radii and centers of the recognized circles for the non-obstructed images
C enter [ l.e 3pixels]
R adius
sam ple
[pixels] X У X У
1 218 - 1.231 0.9065 - -
2 258 252 1.2578 0.8697 0.9934 0.8483
3 310 306 1.2342 0.8415 1.5046 1.1597
4 306 303 1.932 0.8248 0.9872 0.4895
5 314 - 1.715 0.8134 - -
6 369 - 1.2199 0.77 - -
Tab e 3. Radii and centers of the recognized circles for the obstructed images
C enter [ l.e 3 pixels]
R adius
sam ple
[pixels] X У X У
1 220 - 1.261 0.9265 - -
2 244 254 1.225 0.8934 1.462 0.3422

3 298 - 1.1996 0.8458 - -
4 302 - 1.1913 0.8287 - -
5 311 - 1.1665 0.8385 - -
6 363 355 1.1211 0.7768 1.6242 0.8374

Figure 9 show s a com parison betw een the recorded radii o f the first and second
im age set. It can be seen by the graph that a sm all error is present. This show s that the
presented algorithm is effective for both obstructed and non-obstructed images.
Figure 10 show s a com parison betw een the relative radii o f the tw o sets (table
2 and table 3) and real m easurem ents (table 1) - Rrelation, w here as a set point the radius
R
o f the sm allest sam ple (num ber 1) - R is taken - Rrelatlon = —
Figure 9. Radii comparison for recognized circles Figure 10. Radii comparison relative to the
smallest sample.

The small error demonstrated at the figure shows the adequacy of the suggested
system.
CONCLUSIONS
The current paper presented a system for automated monitoring and assessment
of the growth rate of agricultural production based on image processing. Both
hardware and software solutions are presented. The system can utilize stock
hardware. Through the experimental driven simulation the presented system and
algorithms are verified. Only a small error exists between obstructed, non-obstructed
and measured data sets. Further development on the topic could include a real life
real time tests within an agricultural premises.
REFERENCES
[1] Brosnan T., D.W. Sun, Improving quality inspection of food products by computer vision - a
review, Journal of FoodEngineering, 61 (2004), pp. 3-16
[2] Yam K.L. , S.E. Papadakis, A simple digital imaging method for measuring and analyzing
color of food surfaces, Journal of Food Engineering, 61 (2004), pp. 137-142
[3] Kurtulmus F., W.S. Lee, A. Vardar, Green citrus detection using ‘eigenfruif, color and circular
Gabor texture features under natural outdoor conditions, Comput. Electron. Agr., 78 (2) (2011),
p p .140-149
[4] Linker R., Oded. Cohen, Amos. Naor, Determination of the number of green apples in RGB
images recorded in orchards, Comput. Electron. Agr., 81 (2012), pp. 45-57
[5] Cheng H.D. , X.H. Jiang, Y. Sun, J. Wang, Color image segmentation: advances and prospects,
PatternRecognition, 34 (2001), pp. 2259-2281
[6] Zheng C. , D.W. Sun, Image segmentation techniques, S. Da-Wen (Ed.), Computer Vision
Technology for Food Quality Evaluation, Academic Press, Amsterdam (2008), pp. 37-56
[7] Zheng C. , D.W. Sun, Object measurement methods, S. Da-Wen (Ed.), Computer Vision
Technology for Food Quality Evaluation, Academic Press, Amsterdam (2008), pp. 57-80

ГРАНИЧНИ УСЛОВИЯ ПРИ САМОСЪВМЕСТЯВАНЕ В
ПОВЪРХНОСТНИЯ МОНТАЖ
Валентин ВИДЕКОВ*,
* Технически университет - София, София 1797, България, бул. “Кл. Охридски”
No. 8, Бл. 1 E-mail: videkov@tu-sofia.bg
Abstract. Surface mounting is dominant in modem electronic production.

The main processes are studied in detail and recommendations for their
implementation have been standardized. Technological recommendations
are part of the requirements and the design of the topology of the circuit
boards. The new elements are usually in the use of new materials and
reduction of the elements' sizes. This report presents the results of a survey
of a known effect in surface mounting soldering, namely the effect of self
alignment. Although the rules for its application are practically clear, there
are some boundary conditions which are not fully explored. The work
presents the results of soldering of simple elements with a significant
difference in the amount of solder on the contact sites. A method to search
for correlations in the behavior of elements in welding them is depicted.
Keywords: self-alignment, surface mounting
УВОД
Повърхностният монтаж е доминиращ в съвременното електронно

производство. Основните технологични процеси са детайлно изследвани и
препоръките за тяхното изпълнение са стандартизирани [1]. Технологичните
препоръки са елементи свързани с изискванията при проектирането на
топологията на печатните платки [2], като съществено е влиянието на процеса
спояване. Новите ефекти обикновено се появяват при използване на нови
материали и намаляване размера на елементите [3].
В настоящия доклад са представени резултати от изследване на един
известен ефект при спояването в повърхностния монтаж, а именно ефекта на
самосъвместяване. Въпреки практически ясните правила за приложението му
съществуват някой гранични условия които не са напълно изследвани. В
работата са представени резултати от изследване спояването на елементи с
прости паралелепипедни корпуси и със значителна разлика в количеството
припой върху контактните площадки. Показан е метод за търсене на
корелационни зависимости в поведението на елементите при спояването им.

ПОВЪРХНОСТЕН МОНТАЖ
Основни технологични процеси

В повърхностния монтаж елементите се спояват към печатната платка
посредством припой предварително нанесен върху контактни площадки. Три са
основните процеси в този тип монтаж основните явления при които са описани
в литературата [4, 5]. На фигура 1 са показани схематично последователността
на операциите и крайния резултат от прилагането им върху печатната платка.
Фигура 1. Основни технологични операции при повърхностен монтаж: а) - нанасяне на

спойваща паста; Ь) - разполагане на елементите; с) спояване.
- Нанасянето на спойващата паста осигурява необходимото количество
припой за формиране на спойката. Процесът се извършва чрез
дозиране с диспенсър [6] (точково нанасяне) или печатане през
метална маска [7] - едновременно нанасяне. Основните изисквания са
точното позициониране на отпечатъка и равномерно (без липси)
нанасяне на пастата.
- Разполагането на елементите се извършва чрез ръчни или автоматични
манипулатори при които основното изискване е за точното
позициониране изводите на елемента [8], ориентирано разполагане на
изводите върху съответните контактни площадки.
- Завършващия процес е спояването при който температурата се
променя във времето за получаване на качествена спойка. Имаме
ограничение както по продължителност на процеса и отделни негови
етапи, така и по скорост на промяна на температурата. Температурата
влияе както върху качествата на самата спойка, така и върху самия
елемент.

Основни ефекти
В повърхностния монтаж има няколко типични ефекта които са резултат
от процеса спояване. Те са две основни групи - положителни и отрицателни.
Положителни са ефектите които намаляват влиянието на различни
технологични отклонения (разширяват технологичния прозорец), а отрицателни
са тези които водят до дефект (брак) в производството.
Типичен положителен ефект е самосъвместяването на елементите при
спояване в резултат на силите на омокряне - фигура 2 .
Фигура 2. Самосъвместяване на елемент за повърхностен монтаж
В резултат омокрянето на контактните площадки и изводите на елемента

се появяват сили стремящи се да минимизират свободната повърхност на
разтопения припой. Поради различната повърхност в отделните области на
елемента ( 1 , 2 , 3 - фиг. 2 ), се появява разлика в силите както в рамките на една
контактна площадка, така и между двете - А и В. В резултат на това се
получават сили на завъртане и придърпване водещи до симетрично разполагане
на елемента.
Отрицателни ефекти са ефекта на „надгробния камък” (ефект
„Манхатън”), на „фитила”, „възглавницата” и „пуканките”. От тези ефекти,
родствен на ефекта самосъвместяване, е ефекта на „надгробния камък” -
фигура 3.
Фигура 3. Ефект на „надгробния камък”

Този ефект е граничен случай на самосъвместяването при който
разликата в силите действащи върху омокрените изводи се различават
съществено и водят до повдигане на елемента. При разлика в степента на
разтопяване на припоя върху площадка А и В, разлика в количеството припой,
и разсъвместяване ефекта се засилва. Появява се сила F която повдига
елемента. Типично се проявява при резистори и кондензатори.

ГРАНИЧНИ УСЛОВИЯ
Параметри
При изследването на ефекта самосъвместяване трябва да определим
влияещите параметри и от там техните гранични условия. Самосъвместяването
представлява преместване на елемента в равнината на печатната платка при
което изводите му се центрират върху контактната площадка. Като бе казано
по-горе ефектът е изследван и са дадени изисквания към разполагането на
елемента - позиционирането му. При случая с корпусите за резистори и
кондензатори се дават различни геометрични параметри които са свързани с
количество припой осигуряващо омокряне на определена височина. От друга
страна това е свързано и с габаритите на контактната площадка съобразени с
типоразмера на елемента, допуските на елемента и процеса на разполагане. На
фиг. 4 са показани част от тези параметри съгласно [1].
Фигура 4. Параметри при спояване: А - изместване в страни от площадката, В - изместване

напред, Р - припокриване, Е - максимална височина на спойката, J - припокриване при
спойката, G - дебелина на спойката, F - минимална височина на омокряне, W - ширина на
извода за спояване.
От горното, при отчитане на количеството припой в пастата може да се
определи и необходимата дебелина на металната маска за нанасяне на пастата.
Гранични условия на експеримента
При процеса на спояване и самосъвместяването съществуват два
параметъра които не са разглеждани детайлно, а именно критичните разлики в
количеството паста между контактните площадки и времето за приключване на
процеса. За изследване на горното е планиран експеримент обхващащ ефекта на
самосъвместяване за прости паралелепипедни корпуси при разлика в
количеството нанесена паста. За целта е разработена специална тестова платка
(фиг. 5), а също така са използвани и елементи от различни печатни платки.
Фигура 5. Тестова платка за самосъвместяване

Експериментът обхваща три етапа: нанасяне на различно количество
паста върху контактните площадки, разполагане на резистори и кондензатори с
различен типоразмер и различно разсъвместяване, спояване на разположените
елементи.
Количеството паста се нанася чрез диспенсърен метод, позволяващ
нанасяне на различни количества върху отделните площадки. Разполагането на
елементите се извършва чрез ръчен манипулатор при целенасочено задаване на
разсъвместяване. При спояването се използват трите основни метода -
кондуктивен, конвекционален и лъчист.
При изследването се контролират времевите параметри при процеса на
самосъвместяване - продължителност на процеса, ъгли на завъртане, скорости
на преместване.
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ РЕЗУЛТАТИ
Експерименти за осигуряване на гранични условия

На фигура 6 са показани част от експерименталните резултати за
разполагане на различни количества паста върху контактните площадки и
разсъвместяване на елементите.
Фигура 6. Параметри на спойката

Разположените елементи са с типоразмер 0805 и 0603, а конкретните
елементи са резистори и кондензатори. Частични резултати са получени и при
експериментиране с елементи в корпус SOT23. Количеството паста при дадено
дозиране се определя чрез претегляне теглото на сто отпечатъка. Използвани са
оловна паста SN62RM92AAS90 “MULTICORE” и безоловна паста SAC
“KESTER”. И двата вида пасти са нанасяни при еднакви условия.
На фигура 7 са представени кадри от микрофилмиране на процеса чрез
микроскоп Dino Lite, при използване на дългофокусен режим. За предпазване
на микроскопа от въздействието на топлината и изпарението на флюса
заснемането е извършване през защитно стъкло.

Фигура 7. Процес на самосъвместяване
Кондуктивното спояване е извършвано с помощта на терморегулируем
бондер за полупроводникови чипове 8-157-02 МЕС. Конвекционното спояване
е извършвано чрез ръчна електронно регулируема станция за горещ въздух с
температурен обхват до 400 °С и скорост на въздушния поток до 9 m/s.
Спояването чрез лъчисто нагряване е извършвано с нестандартна екипировка на
база халогенен източник 150 W, оптичен кондензор и сферично огледало
позволяващи фокусиране на лъчението в поле с размери 2x1 cm. Температурата
е контролирана чрез термодвойка и цифров термометър с точност 0,1 °С.
Времето на процеса е определяно чрез хронометър или по разчитане на кадрите
при микрофилмирането.
Обработка на резултатите
За изследване на процесите са избрани следните параметри:
- време диаграма на преместванията включваща начало на активиране на
флюса, начало на разтопяване на припоя, начало на движение и край на
движение на елемента. Стъпката във времето е равна на един кадър - 33 ms.
- продължителност на процеса на самосъвместяване в зависимост от
температура, вид на припоя, разлика в количеството припой.
- време диаграма на скоростите на преместване
Освен количествено представяне и сравнение на горните параметри е
извършен и корелационен анализ на функциите. При този анализ е използван
стандартния математически апарат
(n S p l p 2 S pl S p 2 )
( 1) к p ip 2
2 2 2
s * =±p \ S p lp 2 = Z p ^ p 2 i’
1 1
n V ^ p l^ p 2
където pli, p2 i, ... са последователностите от стойности за различните

извадки, kpiP2 - коефициент на корелация между извадки pi и р2 .
За получаване на съпоставими резултати е извършено нормиране на
данните с цел възможност за еднотипно сравнение. На първа стъпка за всеки
един елемент е извършено нормиране спрямо най-голямата собствена стойност
при даден експеримент:

(2 ) р, = Pi / p max
След това са избрани редове от данни съдържащи най-малко 10 елемента.
При опита за директен корелационен анализ се оказа, че поради
различната маса на елементите, различното количество припой, различни
контактни площадки продължителността на процесите е различна и не е
възможно непосредствено сравнение на получените редове. За целта е
приложен следния проследяващ алгоритъм:
- избор на елементи за pl= p li........p l j , р2 = p2 i......... p2 j , изчисление kpiP2
- избор на елементи за р ' 1= p li........plj-i, р ' 2 = p2 i+i......... p2 j , изчисление
k ' pi P2
При него ред от данни 1 се сравнява с ред 2. След това ред 2 от данни се
премества с един член надясно, а анализът се извършва чрез сравнение с ред 1
на който се премахва последния член. По този начин се търсят областите на
поведение на процеса при който имаме максимално съвпадение - максимална
корелация. Визуално алгоритъмът е илюстриран на фигура 8 показващ
изместването на графиките за ъгловото завъртане на елементите при спояване
за време един кадър. При всяка стъпка диапазонът се свива с един кадър и се
извършва ново сравняване.
Фигура 8. Итерационно сравнение на резултатите от относителното завъртане на

елементите.
В резултат на итерационната процедура от коефициент на корелация
0,107 в началото на процеса, са намерени области с коефициент 0,841. Това са
областите около максималното завъртане, независимо от тип на елемента като
корпус и тип като предназначение. Изчислението на коефициента се извършва
чрез въвеждане на данните в стандартен пакет за статистическа обработка.
Аналогична процедура е извършена освен за завъртането на елементите и
за тяхното преместване. При анализа на времето за самосъвместяване
прилагането на горния алгоритъм не даде очакван ефект. Ограничението идва
от различната маса и топлоемкост на елементите и от там различната
продължителност на процеса по абсолютна стойност.

В резултат на проведените експерименти бе потвърдена общата

зависимост за самосъвместяване при изместване на елементите в диапазона до
50% от съответния размер (контактна площадка - извод). Ефекта е наблюдаем
за стандартните паралелепипедни корпуси за резистори и кондензатори. Това
кореспондира със заложените изисквания към машините за разполагане.
Изследванията показаха, че при разлика в количеството паста до 2,5 пъти
между отделните площадки се наблюдава самосъвместяване без наличие на
ефекта на „надгробен камък”.
Типичната продължителност на процеса на самосъвместяване е от 7 до 18
секунди. Това може да послужи като ориентир при настройване на
технологичния профил за спояване.
[1] J-STD-001D - Requirements for Soldered Electrical and Electronic Assemblies

[2] 7351 - Generic Requirements for Surface Mount Design and Land Pattern Standard
[3] Seung-Min Chung and Young-Ho Kim, Fine Pitch and Low Temperature Bonding Using
Solder Bumps and the Assessment of Solder Joint Reliability. Materials Transactions, Vol. 48,
No. 1 (2007) pp. 37 to 43
[4] Prasad R.. Surface Mount Technology: Principles and Practice. Chapman & Hall. USA, Second
Edition, ISBN 0-412-12921-3, 1997
[5] Dale Lee. Tolerance Forgotten: Impacts of Today’s Component Packaging and Copper Routing
on Electronic. December 2012
http://www.pcbcarolina.com/presentations/Dale_Lee_Tolerance_Forgotten_DFx_2012.pdf
open 04.2014
[6] M. Hashemi and X.B. Chen. Theoretical Investigation into the Performance of the Rotary-
Screw Fluid Dispensing Process. Transactions of the CSME /de la SCGM Vol. 32, No. 3-4,
2008 pp. 325-331
[7] Chrys Shea, Troubleshooting the Stencil Printing Process.
http://www.smta.org/chapters/files/Houston_Troubleshooting_The_Stencil_Printing_Process_-
_Chrys_Shea.pdf open 03.2014
[8] Influenceof pick& place machines on product quality,
http://www.edmp.be/uploadedFiles/EDM/Events/2012-10-05_EDM-Event_Influence-Pick-
And-Place-On-Product-Quality.pdf open 04.2014

INFLUENCE OF THE BACK SURFACE FIELD LAYER ON THE
PARAMETERS OF HETEROJUNCTION SILICON SOLAR CELLS
Velyana ZHELYAZOVA*, Krasimira SHTEREVA*

*Ruse University, Ruse 7017, Bulgaria, 8 Studentska str., Department of Electronics
E-mail: vzhelvazova@uni-ruse. KShtereva@ecs.uni-ruse.bg
Abstract . Computer modeling has become an important part of the design

and optimization process for photovoltaic devices. The parameters of
heterojunction solar cells with an intrinsic layer (HIT) have been studied by
numerical simulations using AFORS-HET. The simulation results showed
that the introduction of a microcrystalline silicon (pc-Si) as a back surface
layer (BSF) resulted in achieving of energy conversion efficiency of 23.24%
compared to 21.33% for a solar cell with amorphous silicon (a-Si) BSF
layer. The influence of the physical parameters of the BSF layer on the
electrical parameters of the solar cell was investigated. The comparative
analysis show that ZnO/a-Si(^)/a-Si(/)/c-Si(p)/a-Si(/)/pc-Si(p+)BSF/Al solar
cell has higher conversion efficiency than ZnO/a-Si(p)/a-Si(z)/c-Si(w)/a-
Si(0/pc-Si(@)BSF/Al.
Keywords: numerical simulations, heterojunction solar
INTRODUCTION
Thin-film solar cell technologies were developed as a response to the shortage

in silicon feedstock and toward the goal to reduce material use per Wp, and hence the
price of the photovoltaic (PV) cells. These features in combination with the low
temperature fabrication process make these technologies attractive to the PV market.
In order to remain competitive with wafer-based crystalline silicon solar cells, thin-
film silicon solar cells have to achieve conversion efficiencies of 20%. The Sanyo
company developed a high-efficiency heterojunction solar cell with intrinsic thin
layer (HIT), which combines the advantages of both, an amorphous silicon (a-Si) and
a crystalline silicon (c-Si) technologies [1]. Many research groups have been working
for improving the parameters and obtaining HIT solar cells with a conversion
efficiency higher than 20% [2,3]. The incorporation of a microcrystalline silicon (pc-
Si) back surface layer can be beneficial for increasing the solar cell efficiency [4].
The structure of thin film solar cells is complex and computer modeling has
become an important tool for design and optimization of their electrical and optical
properties. Simulation studies and investigation of the effects of physical parameters
on the electrical and optical behavior of solar cells have been reported by many
authors [5,6].

In this work, the performance limits of three HIT solar cells (ZnO/a-Si(n)/a-
Si(i)/c-Si(p)/a-Si(i)/pc-Si(p+)BSF/Al, ZnO/a-Si(p)/a-Si(i)/c-Si(n)/a-Si(i)/pc-
Si(n+)BSF/Al and ZnO/a-Si(n)/a-Si(i)/c-Si(p)/a-Si(i)/a-Si(p+)BSF/Al) were
investigated by numerical simulation using the AFORS-HET programme. The
simulation tool allows variations of the structure, physical parameters and the layer
thickness, and can be used for modelling of multi-layer semiconductor devices, as
well as for modelling of typical characterization methods [7]. The solar cell structures
were optimized by introducing of the n/p-type pc-Si BSF layer and an additional i-
type a-Si layer. The effect of the BSF band gap (Eg) on the device performance was
studied. It was found that that the introduction of microcrystalline silicon with
Eg = 2.0 eV as a back surface layer resulted in achieving of energy conversion
efficiency of 23.24%.
MODELING
The comparative analysis of HIT solar cells with n/p-type pc-Si BSF and a
p-type a-Si is made. Three HIT solar cells were simulated using the AFORS-HET
simulator: (a) ZnO/a-Si(n)/a-Si(i)/c-Si(p)/a-Si(i)/pc-Si(p+)BSF/Al; (b) ZnO/a-Si(p)/a-
Si(i)/c-Si(n)/a-Si(i)/pc-Si(n+)BSF/Al, and (c) ZnO/a-Si(n)/a-Si(i)/c-Si(p)/a-Si(i)/a-
Si(p+)BSF. The structure of the simulated cell is shown in figure 1.
a-Si(p)
а-ЗД
c-Si(n)
~ ~ f l ----------
(a) (b) (C)

Figure 1 Structures of the studied solar cells.
In our previous works [8,9], the emitter thickness and the thickness of a c-Si
wafer were optimized so that to achieve the optimal values of the performance
parameters such as, open circuit voltage (Hoc), short circuit current (/sc), fill factor
(FF) and conversion efficiency (n). The transparent conductive 80 nm thick ZnO
layer is used as a front contact. The structures comprise 5 nm thick n/p-type a-Si

active layers, 3 nm thick intrinsic a-Si layers and a 300 pm n ip -type c-Si absorber.
Inserting intrinsic layers on the both sides of the c-Si wafer causes the passivation of
the wafer defects and higher open circuit voltage (hoc). It was observed that the
thinner emitter layer leads to higher short circuit current (/sc).
The simulations were performed under illumination at solar AM 1.5 radiation
with a power density of 1000W/m2. The flat band front and back contacts are chosen
to ignore the contact potential influence.
Table 1 shows input parameters used for the simulations.
Table 1 Material parameters used for the simulations with AFORS-HET
c-Si(p) c-Si(n) a- a-Si(n) a-Si(p) pc-Si(p) pc-Si(n)
Si(Z)
Thickness (nm) 300 300 3 5 5 5 5
Dielectric constant 11.9 11.9 11.9 11.9 11.9 11.9 11.9
Electron affinity (eV) 4.05 3.9 3.9 3.9 3.9 3.9 3.9
Band gap (eV) 1.12 1.72 1.72 1.72 1.72 Variable Variable
Effective conduction 2.8xl019 1020 1020 1020 1020 1020 1020
band density (cm"3)
Effective valence band 2.7xl019 1020 1020 1020 1020 1020 1020
density (cm'3)
Electron mobility 1041 20 20 20 20 10 10
(cm2/Vs)
Hole mobility (cm2/Vs) 413 5 5 5 5 3 3
Acceptor concentration 1.5xl016 0 0 0 7.47xl019 lxlO19 0
(cm"3)
Donor concentration 0 1.5xl016 1000 7.47xl019 0 0 lxlO19
(cm"3)
The key parameters of a heterojunction are the physical parameters of a-Si and
a c-Si layers, the a-Si/c-Si band offsets AEC и AEV, the interface state density
distribution. In figure 2 are shown the band diagrams of the compared solar cells.
RESULTS AND DISCUTIONS
The variable simulation parameter was the BSF band gap, which changes from
1.12 eV to 2 eV. In figure 3 are plotted the curves of hoc, Jsc, F F and conversion
efficiency of a cell with a p-type pc-Si BSF (Figure 1(a)) as a function of BSF band
gap width.

-3.0
-3.5
-4.0
S -4.5
-5.0
§ -5.5
-6.0-1
10-7 10-6
thickness [cm]
Figure 2 Schematic band diagrams at equilibrium for of a) ZnO/a-Si(n)/a-Si(i)/c-Si(p)/a-Si(i)/pc-
Si(p)BSF/Al and b) ZnO/a-Si(p)/a-Si(i)/c-Si(n)/a-Si(i)/pc-Si(n+)BSF/Al
1.0 1.2 1.4 1.6 1.8 2.0
Figure 3 The influence of band gap on parameters of ZnO/a-Si(n)/a-Si(z)/c-Si(p)/a-Si(z)/pc-

Si(p)/Al solar cell
As can be seen, the Voc increases (536.4 - 737.1 mV) with the band gap
increasing from 1.12 eV to 1.52 eV. Initially, Jsc increases as well and saturates for
E higher than 1.32 eV. The highest conversion efficiency of 23.24% was achieved
for Eg = 2.0 eV. These results are in good agreement with the observations of other
authors [4, 10]. The optimal band gap of a p-type pc-Si BSF layer was suggested to
range 1.4-1.6 eV [4].
As expected, the p - i- n -i- n + structure (Figure 1(b)) exhibited inferior parameters
compared to those of the n -i-p -i-p + structure (Figure 1(a)). The obtained values of
Voc, Jsc, F F and n were 703.2 mV, 38.77 mA/cm2, 74.61% and 20.34% respectively.

In Table 2 are compared the electrical parameters of a HIT solar cell with a
p-type pc-Si BSF layer (Figure 1(a)) with those of a HIT solar cell with ap-type a-Si
BSF layer (Figure 1(c)).
Table 2 Electrical parameters of the HIT solar cells with a p-type a-Si BSF and a p-type pc-Si BSF
BSF layer Foe [mV] Jsc [mA/cm2] FF [%] n [%1
a-Si(p) 732.7 38.26 76.1 21.33
pc-Si(p) 737.1 38.27 82.2 23.19
The simulation results show that the use of a p-type pc-Si BSF layer is
beneficial for improving of the performance parameters and obtaining of a high-
efficiency solar cell.
In figure 4 are plotted the J-V curves of HIT solar cells with a p-type pc-Si
BSF layer and a p-type a-Si BSF layer.
Figure 4. The J-V simulated curves of HIT solar cells with a p-type pc-Si BSF layer
(ZnO/a-Si(«)/a-Si(i)/c-Si(p)/a-Si(/)/pc-Si(p+)BSF/Al) and a p-type a-Si BSF layer
(ZnO/a-Si(n)/a-Si(0/c-Si(p)/a-Si(0/a-Si(p+)BSF).
CONCLUSIONS
The AFORS-HET program was utilized for optimizing the structure of HIT
solar cells and to investigate the effects of a BSF band gap on the electrical
parameters of three HIT solar cells ZnO/a-Si(«)/a-Si(/)/c-Si(p)/a-Si(/)/pc-
Si(p+)BSF/Al, ZnO/a-Si(p)/a-Si(0/c-Si(«)/a-Si(0/pc-Si(«+)BSF/Al, and ZnO/a-
Si(«)/a-Si(0/e-Si(p)/a-Si(0/a-Si(p+)BSF.
The simulation results show that the use of a p-type pc-Si as a back surface
layer is beneficial for achieving high-performance solar cells. The highest conversion
efficiency of 23.24% (Foe o f 737.1 mV, Jsc of 38.27 mA/cm2 and FF of 82.38%) was
obtained for a HIT solar cell with a p-type pc-Si BSF layer at a BSF band gap width

of 2.0 eV. The conversion efficiency was reduced by almost 2% (21.33%) after
replacement of the jp-type pc-Si with a jp-type a-Si as a back surface layer.
The comparative analysis showed that introduction of the ^-type pc-Si a BSF
layer improves the solar cell characteristics, resulting in higher values of Toe, /sc, F F
and the efficiency.
REFERENCES
[1] Mishima T., M. Taguchi, H. Sakata, E. Maruyama. Development status of high-efficiency

HIT solar cells. Solar Energy Materials and Solar Cells, 95 (1), 2011, pp. 18-21.
[2] Tsunomura Y., Y. Yoshimine, M. Taguchi, T. Kinoshita, H. Kanno, H. Sakata, E. Maruyama
M. Tanaka. Twenty-two percent efficiency HIT solar cell. Solar Energy Materials& Solar
Cells, 93,2009, pp. 670-673.
[3] Dwivedi N., S. Kumar, A. Bisht, K. Patel, S. Sudhakar. Simulation approach for optimization
of device structure and thickness of HIT solar cells to achieve -27% efficiency. Solar Energy,
88, 2013, pp. 31-41.
[4] Lisheng W., Ch. Fengxiang, A. Yu. Simulation of High Efficiency Heterojunction Solar Cells
with AFORS-HET, Journal of Physics: Conference Series, 276, 2011, 012177.
[5] Dao V. A., J. Heo, H. Choi, Y. Kim, S. Park, S. Jung, N. Lakshminarayan, J. Yi. Simulation
and study of the influence of the buffer intrinsic layer, back-surface field, densities of
interface defects, resistivity of p-type silicon substrate and transparent conductive oxide on
heterojunction with intrinsic thin-layer (HIT) solar cell. Solar Energy, 84, 2010, pp. 777-783.
[6] M. B. Aksari, A. Eray. Optimization of a-Si:H/c-Si Heterojunction Solar Cells By
Numerical Simulation. Energy Procedia, 10, 2011, pp. 101-105.
[7] Stangl R., C. Leendertz, J. Haschke. Numerical Simulation of Solar Cells and Solar Cell
Characterization Methods: the Open-Source on Demand Program AFORS-HET. Solar
Energy, Book edited by: Radu D. Rugescu, INTECH, 2010.
[8] Zheliyazova V., K. Shtereva. Optimization of the electrical parameters of silicon
heterojunction solar cells. Agricultural Engineering, 3, 2013, pp. 11-18.
[9] Zhelyazova V., K. Shtereva. Optimization of the parameters of solar cells through numerical
simulations. In EE&AE’2013: Proceedings of 5th conference on Energy Efficiency and
Agricultural Engineering, 2013, pp. 488-495.
[10] Singh S., S. Kumar, N. Dwivedi. Band gap optimization of p-i-n layers of a-Si:H by
computer aided simulation for development of efficient solar cell. Solar Energy, 86, 2012, pp.
1470-1476.

ОБЗОР НА МЕТОДИТЕ ЗА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАПРЕГНАСТОСТТА НА
ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ПОЛЕ ПРИ БОБИНА С
МАГНИТОПРОВОД
Иван БОЗЕВ*
* Виеше държавно училище - “Колеж по телекомуникации и пощи”,

Катедра “Фундаментална подготовка”, 1700, София, ул. “Академик Стефан
Младенов” №1, България, E-mail:IBozev@hctp.acad.bg
Abstract: В настоящия доклад се разглеждат известните на

автора методи за определяне на напрегнатостта на
електрическото поле в дадена точка от пространството около
магнитопровода на бобина. Целта на теоретичното изследване е
да се провери възможността за получаването на
експериментална картина на променливото електрическо поле
около магнитопровода на бобината. Разгледана е също така
възможността за получаването на поле с подходяща
конфигурация и напрегнатост, позволяващи реализирането на
подходящи експериментални постановки за експериментално
определяне на електрическото поле. Експерименталните
резултати ще потвърдят или отхвърлят предложеният
математически модел от автора за описанието на електрическото
поле в областта около магнитопровода на бобина.
Keywords: electromagnetic induction, magnetic field, coil, transformer.
УВОД
Уравненията на Максуел са дадени в стандарта IEC 60050 (IEV 121
11-62) [1], и се използват за описанието на електромагнитното поле. В
стандарта се казва, че с помощта на тези уравнения може да се постигне
пълно описание на електромагнитното поле. Независимо от това се срещат
литературни източници, където се разглеждат проблемни ситуации. В [2 ],
[3] и [4] авторът е предложил математически модел, който дава
възможност да се определи напрегнатостта на електрическото поле
следствие на електромагнитната индукция в области, където от
уравненията на Максуел това е невъзможно. В случаите, когато
конструкцията е симетрична, напрегнатостта на електрическото поле е
възможно да се определи от съображения за симетрия. При несиметрични
конструкции е необходимо измерване. В настоящия доклад се разглеждат
възможностите за директно измерване на напрегнатостта на
електрическото поле в пространството около магнитопровода на
несиметрична бобина. В случай на несиметрия, при получаване на

картината на електрическото поле може да се направят определени
заключения, потвърждаващи или отхвърлящи предложения от автора
математичен модел.
ИЗЛОЖЕНИЕ
Измерване на напрегнатост на електрическото поле в определена
точка от пространството е трудна, главно поради факта, че
електростатичното взаимодействие е сравнително по-слабо от магнитното.
Напрегнатост на електрическото поле се измерва в атмосферата, но за тази
цел уредите са с големи габаритни размери и са неподходящи за измерване
на напрегнатостта на електрическото поле при малки размери. Методите за
измерване на напрегнатост на електрическото поле в определена точка от
пространството могат да бъдат класифицирани в пет главна групи:
1. Метод, използващ взаимодействието на заредено тяло с
електрическото поле.
2. Взаимодействие на диелектрик с различна диелектрична
проницаемост с електрическото поле.
3. Получаване на картина на електрическото поле и следващо
определяне на напрегнатостта на полето.
4. Взаимодействие на проводник с електрическото поле.
5. Методи, базиращи се на електрооптични ефекти.
6 . Измерване тока на електрическата индукция при променливи
електрически полета.
От направения теоретичен анализ на разпределението на
електрическото поле при несиметрична бобина [4] се стига до
заключението, че конструкцията, даваща най-добри възможности за
постигане на набелязаните цели трябва да има вида, показан на фигура 1 ,
където с позиция ( 1) е означена възбуждащата намотка, състояща се от w
навивки. Следствие на приложеното напрежение u (t) на изводите на
намотката през нея протича токът i, който е с указаната посока и има
нарастваща амплитуда. Съответно с позиция (2) е означен
магнитопроводът. Той се състои от две симетрични части по отношение на
равнината x z. Екранът (3) служи да екранира различните потенциали на
намотката от изследвания участък на полето. Както е показано на фигурата
екранът е заземен в точка от равнината xz и заземителният проводник е
изведен и свързан с външен екран ( фарадеев кафез), като заземителният
проводник лежи изцяло в равнината xz. Външният екран е достатъчно
отдалечен от магнитопровода, за да не оказва влияние на конфигурацията
на електрическото поле. С Ф е обозначен магнитният поток в
магнитопровода, с B магнитната индукция и с vB скоростта и посоката на
преместване на магнитното поле в съответствие с предложения
математичен модел. E i е напрегнатостта на електрическото поле от

електромагнитната индукция, Eq от преразпределените електрически
заряди в екрана и E е напрегнатостта на електрическото поле в дадена
точка ( E = E t + E q).
Стойността на E t в дадена точка около магнитопровода е право
пропорционална на габаритния размер на магнитопровода, на честотата и
на максималната стойност на магнитната индукция B . В момента с
наличните висококачествени феромагнитни магнитопроводи (U140/78/30)
може да се постигне напрегнатост E t от порядъка на 10 V/cm при честота
от порядъка на 300-500 kHz. По отношение на тези параметри на
електрическото поле в настоящия доклад се прави оценка на споменатите
по-горе методи за измерване на E .
A
zA ф
1 2_
3
vв
x
Б± %Б
u
г
Фиг. 1.
Методът с използване на взаимодействието на заредено тяло с
електрическото поле е използван метод при бавно изменящи се полета и
при ниски честоти. Силата на взаимодействие е пропорционална на
напрегнатостта на полето на първа степен. При високи честоти методът е
нечувствителен и трудно реализуем. При ниски честоти се използват
резонансни методи. По-специални проучвания не са правени.
Взаимодействие между електрическото поле и диелектрик с
различна диелектрична проницаемост по отношение на въздуха се

получава в случай на несиметрично разположение на диелектрика в
електрическото поле. Силата на взаимодействие е от втора степен,
следователно методът е еднакво приложим и при постоянно и при
променливо електрическо поле. При указаните по-горе възможни
стойности на напрегнатостта на електрическото поле методът е
нечувствителен и за момента се счита за неприложим.
Косвен метод за измерване на напрегнатостта на електрическото поле
е възможен на базата на получена картина на електрическото поле по
аналогия на картината на магнитното поле при използване на железни
стърготини. Понеже електрическото взаимодействие е 105 пъти по-слабо от
магнитното взаимодействие, настоящият метод се реализира като
диелектричните частици с по-висока диелектрична проницаемост се
поставят да плуват в течност с по-ниска диелектрична проницаемост, при
което се намалява триенето и значително се увеличава чувствителността на
метода. Чувствителността на метода се увеличава при използване на
частици с продълговата форма. При получена картина на електрическото
поле, чрез изчисление може да се получи разпределението на
напрегнатостта E на електрическото поле, като се използват
интегралните характеристики на електрическото поле (напрежението на
навивка) и разпределението (плътността) на силовите линии, които
величини са лесно измерими и може да се считат за известни.
Електропроводящ материал, поставен в електрическо поле се
ориентира така, че надлъжната му ос да съвпада със силовите линии на
електрическото поле. Силата на взаимодействие е пропорционална на
втора степен и не е честотно зависима. При променливи електрични
полета, комбинирани с променливи магнитни полета трябва да се държи
сметка за магнитната проницаемост на материала и възможността за
възбуждане на вихрови токове в него. На фиг.2. е показана подобна на
електроскоп конструкция, съставена от метална окачалка ( 1), метален лист
от алуминиево фолио (варак) (2 ), вертикална плоча от фолиран
стъклотекстолит (3) и основа от стъклотекстолит (4). Металните части са
означени с дебела линия и са свързани помежду си. Размерите са указани
на чертежа. При E = 10 V/cm отклонението на металния лист е от
порядъка на един милиметър. Намаляването на размерите е свързано със
силно намаляване на чувствителността.
Електрооптичните ефекти изискват високи напрегнатости E на
електрическото поле и не са разглеждани подробно в случая.
Напрегнатостта при променливо електрическо поле може да бъде
определена като се измери токът на електрическата индукция iCi. Ако се
поставят на два паралелни електрода напречно на електрическото поле
(фиг. 3) и се съединят с проводник , през този проводник ще протича ток
ic i ■ Капацитетът на плоският кондензатор, образуван от двата паралелни

електрода, ограждащи куб със страна 5 mm е приблизително 0,05 pF. При
сЬ
Ф иг.2 Фиг.Ъ
напрегнатост на електрическото поле E от порядъка на 10 V/cm и честота
f = 100 kHz токът iCi през проводника ще бъде
iCi = C — = C — = 0,05 X10-1 2 --- — = 0,05 X10-6 = 50пА.

At 2f 5 x 10-6
Този ток е достатъчно голям и може да бъде измерен. Единият вариант
е с помощта на операционен усилвател, разположен в пространството
между електродите, токът да бъде преобразуван в напрежение (фиг. 4) и с
помощта на ширмован кабел да бъде свързан с външна схема за измерване

и захранване на операционният усилвател. Реактивното съпротивление Z C
на входната верига при честота 100 kHz е
1 __________ 1__________
Zc = - = 32 M Q .
aC 2 яТ0 0 x 1 0 3 x 0,05 x 1 0 -12 31,4 х10 - 9
При максимално изходно напрежение от порядъка на един волт, е
възможно в обратната връзка на операционния усилвател да се използват
резистор R \ със стойност по-малка от 10 MQ и кондензатор C със
стойност по-голяма от lpF, които стойности са гранични за дискретните
елементи.
Недостатък на тази схема е, че да се получи верен резултат е
необходимо захранващия кабел да преминава по еквипотенциална линия.
Това означава, че измервания могат да се правят само в еквипотенциалната

равнина x z от фигура 1. За получаването на пълна картина на полето при
малко по-големи размери на кондензатора (куб със страна 1 cm) в обема
между електродите може да се монтира автономен преобразувател на
напрежение-честота и с помощта на светодиод информацията за
напрегнатостта на полето да се предава по безжичен път. По този начин
преобразувателят с помощта на изолационен носач може да бъде поместен
във всяка точка около магнитопровода, без това до изкривява полето.
Поместването на батерия между електродите може да доведе до
деформация на електрическото поле, следствие на деформацията на
променливото магнитно поле, породена от токовете на Фуко в корпуса на
батерията. Оценката на подобен ефект е възможна само след провеждане
на експериментални изследвания.
Съставянето на цялостна картина на електрическото поле ще даде
първоначална представа за валидността на предложения математичен
модел. Разбира се по-пълна представа ще се получи след изследване при
изменение на геометричната конфигурация и съставяне на поредица от
картини, като се проследява промяната на картината на полето.
В настоящия доклад е разгледана възможността за определяне на
напрегнатостта на променливо електрическото поле в областта на
несиметрична бобина. Анализирани са известните методи за измерване на
напрегнатостта на електрическото поле с оглед на възможното им
приложение в настоящия случай. Като най-удобен за е определен методът
с измерване на тока на електрическата индукция между електродите на
плосък кондензатор, разположен в точката на измерване.
[1] IEC 60050, International Electrotechnical Vocabulary (IEV): Area: 121 :
Electromagnetism, Section 121-11: Electromagnetic concepts and quantities.
http://www.electropedia.org/
[2] Bozev I. Equations for electromagnetic induction in electromagnetism. Summer School
Advanced Aspects of Theoretical Electrical Engineering, Sozopol-2012 , 7-9.IX.2012
[3] Бозев И. Математичен модел на електромагнитната индукция в области с
нулева гъстота на магнитния поток.. Национален форум „Електронни,
информационни и комуникационни системи 2013“ 16 и 17 май, 2013г. Национален
дом на науката и техниката. София.
[4] Бозев И. Определяне на напрегнатостта на електрическото поле при трансформатор
(бобина). XXI TELECOM’ 2013. 17-18 O c to b e r, NSTC, Sofia, Bulgaria.
[5] M. A. Noras, S. Yamaguchi, В. T. Williams, J. Kieres, "Electrometer for electrostatic
potential measurements", 2005 RCJ Meeting, Nov. 10-11, 2005, Tokyo, Japan
[6] P.E. Seeker and J.N. Chubb, Instrumentation for electrostatic measurements, J.
Electrostatics, 16,1-19, 1984.

MODULATION OF LIGHT BY LIGHT USING LED
FOR CONTROL OF ALKALI ATOM DENSITY
Marian TASLAKOV, Stoyan TSVETKOV and Sanka GATEVA

Institute of Electronics, Bulgarian Academy of Sciences, 72 Tzarigradsko Chaussee
blvd., 1784 Sofia, Bulgaria, E-mail: sgateva@ie.bas.bg
Abstract. A special system for homogeneous illumination is designed and

its potential for Light-Induced Atomic Desorption (LIAD) study and
optimisation is investigated. The measured Rb D2 line absorption spectra
show, that the system increases the efficiency of the LIAD, enables the
investigation of LIAD without the process of lateral diffusion, prevents
from cluster formation. The LIAD dynamics in uncoated cells shows
potential for all-optical control and modulation of alkali atom density. This
work is interesting for development of new optoelectronic elements, LIAD-
loaded atomic devices and their miniaturization, and new methods for
surface and coating diagnostics.
Keywords: All-optical modulation, Light Induced Atomic Desorption

(LIAD), density control, magneto-optical sensors, optoelectronics.
INTRODUCTION
Light-induced atomic desorption (LIAD) is a non-thermal process in which

atoms adsorbed at a surface are released under illumination. LIAD was reported for
the first time by Gozzini et al. [1] and investigated a lot experimentally and
theoretically for different applications - vapour density stabilization, magnetooptical
trap (MOT) loading, surface nanostructuring etc. However there are still unexplained
several aspects of LIAD dynamics and open questions - for example the question on
whether there is a common mechanism underlying all LIAD observations [2]. Many
parameters influence LIAD, among which the cell dimensions and geometry, the
wavelength of the illuminating light, the atom species, the cell’s history, stem
opening area etc. The models of LIAD are taking into account different processes for
description of the LIAD dynamics [3-8]. Reduction of the factors influencing LIAD
will help for the better understanding of this process and its dynamics.
In this work a special system for homogeneous illumination is developed. The
Rb D2 line absorption spectra in different uncoated and coated cells are compared
without illumination, with one side illumination and with homogeneous illumination.
The transmission as function of the illumination intensity and the tunning direction is
measured. The dynamics of the LIAD in uncoated cell is analysed. The results show
the potential of the system for development of new optoelectronic elements, LIAD-

loaded atomic devices and their miniaturization, new methods for surface and coating
diagnostics, and analysis of the quality of vacuum cells.
EXPERIMENTAL SETUP
The experimental setup is given in Figure 1. The 780 nm diode laser frequency
is tuned by the laser current and the transmission spectra are registered by a power
meter. A special 150 mm in diameter sphere provides homogeneous illumination for
LIAD activation. It consists of two hemispheres for easy mounting of the cells. The
high reflection coating on the inner surface gives near Lambertian scattering. A 60 W
light emitting diode (LED) (Luminus PT120 with central wavelength 460 nm and
FWHM 20 nm) is mounted on it. With the sphere closed the efficiency of the blue
light illumination is improved dramatically. The inhomogeneity of the illumination of
the sphere surface is less than 10%. A laboratory designed circuit for the blue LED
current control is used. There are two photodetectors on the inner surface of the
sphere, one of them for the negative feedback, another for the blue light intensity
monitoring. All measurements are performed at room temperature (250C). In order to
minimize the influence of the optical pumping the 780 nm laser power is relatively
low (3-4 pW). Some parameters of the used uncoated and SC-77 (a silane-based dry
film coated [9]) cells are given in Table 1.
Oscilloscope
Figure 1. Experimental setup.
Table 1. Parameters of the Rb cells: length, diameter, volume, surface,

mean distance and mean time between 2 collisions with the cell walls.
Cell Length Dia. Volume Surface Surf/Vol
coating [cm] [cm] [cm3] [cm2] [cm'1]
uncoated 4.8 3.2 38.34 64.31 1.68
SC-77 6 .0 2 .6 31.63 59.60 1.88

For optically thin medium the change in the Rb density, result of the LIAD, is
measured by the absorption coefficient кюof Rb vapor. According to the Beer’s law
the transmission Т(ю)=Тюis:
(1) Tro=I/I0=exp(-KroL)=exp(-aroNL),
where Io is the 780 nm laser power; I, the transmitted power; Кю, the frequency
dependent absorption coefficient; ою, the non-saturated, frequency dependent
absorption cross-section; N, the atomic density and L, the cell length. For optically
thick medium the average absorption coeficient is measured кю= (1 - Tro)/L.
LIAD AT DIFFERENT ILLUMINATION
In Figure 2 the transmission spectra at different illumination in uncoated and

SC-77 coated cell [9] are shown at 4 pW 780 nm laser power and 1 A blue LED
current. The spectrum of the 780 nm (Rb D2) line has four components. The optical
spectrum of each Rb isotopes consists of two sets of lines [10]: (i) 87Rb involves 2
groups of hyperfine transitions starting from Fg = 1 and Fg = 2 ground levels and (ii)
85Rb two Fg = 2 and Fg = 3 sets as well. The spectrum is the sum of the Doppler
profiles (with FWHM -500 MHz) of all Fg-Fe hyperfine transitions.
100
80
60
40
20
a b
0
0 2 4 6 8 10
Frequency, GHz
Figure 2. Influence of the illumination geometry in: (a) uncoated cell and (b) SC-77 coated
cell without (black), with one side illumination (blue) and at homogeneous illumination (pink).
In Figure 2 the transmission spectra in an uncoated cell and SC-77 coated cell
are given. The comparison of the absorption in the uncoated cell (Fig. 2a) and the SC-
77 coated cell (Fig. 2b) at different illumination shows that without illumination
(black lines) the absorptions are comparable (a bit smaller in the coated cell). With
homogeneous illumination (pink lines) in both cells the absorption is the largest. As a
result of the different ratio of the desorption to the lateral diffusion [11 ] and the stem
influence, the one side illumination (blue lines) of the uncoated cell is not efficient,
while of the coated cell is efficient for LIAD.

LIAD DINAMICS
In Figure 3 the dynamic characteristics of the LIAD in the uncoated cell are
presented. There are 4 time constants characterizing the LIAD process: ii
characterizes the exponential growth after the blue light is switched on; x2, the
decrease in density while the desorbing light is still on; хз, the decrease in density
when the light is switched off [3]; X4, the processes after the blue light is turned off.
The measured values of the first 3 time constants are: xi=2ms, x2=260ms, X3=4 ms.
These constants are about 3 orders smaller than in paraffin coated cell [3], which can
be used for faster control of the alkali atom density and its modulation. Another
difference with the results obtained before is that when switching on and off the blue
light, the changes in the Rb densities are comparable and we can define and measure
the forth time constant. In our case X4=370ms and it can be attributed to the
recovering the alkali metal vapor density to the thermodynamic equilibrium value and
the initial Rb atom density on the cell surface defined by the temperature of the cell.
Uncoated 1 Uncoated 1 Uncoated 1

5ms/div 50ms/div 500ms/div
t4 r4=370ms
T3=4ms \ r1=2ms t3 t1
t2 r2=260ms
Figure 3. Time constants of LIAD process dynamics
Time, sec
Figure 4. LIAD dynamics dependence on blue light power.

All four constants depend on the blue light power (Figure 4). The comparison
of the transmission at different blue light powers show smaller transmission (higher
alkali atom density) with increasing the blue light power, probably result of heating
of the cell. Additional more accurate measurements are needed for define the
processes and their influence on the time constants.
In coated cells (SC-77, PCHS and paraffin coated cells), as result of the longer
time scales of the processes, no modulation of the transmission spectrum (alkali metal
density) was detected at these frequencies of modulation of the blue light intensity.
SUMMARY AND CONCLUSIONS
A LED system for homogeneous illumination of alkali metal cells is designed,

where the illuminated cell is mounted in a sphere with high reflection coating on its
inner surface, which works as Lambertian screen. A special laboratory electronic
circuit for the blue LED current control is used.
The system increases the efficiency of LIAD, prevents from cluster formation
and enables the investigation of LIAD without the lateral diffusion. The reduction of
the parameters and processes influencing LIAD will be useful for the more detailed
understanding of LIAD process.
As result of the increased efficiency, the LIAD dynamics in uncoated cell is
registered. The measured time constants, (about 3 orders smaller, than in coated cells)
show that this system can be applied for optical modulation of the alkali atom
density. Such cell has the potential for application in experiments, where
magnetically silent modulation is needed [12 ].
This work is interesting for development of new optoelectronic elements,
LIAD-loaded atomic devices and their miniaturization, and new methods for surface
and coating diagnostics.
REFERENCES
[1] Gozzini A., F. Mango, J. Xu, G. Alzetta, F. Maccarrone, R. Bernheim. Light-induced ejection
of alkali atoms in polysiloxane coated cells. II Nuovo Cimento D 15(5), 1993, 709-722.
[2] Hammers R.J. Bond breaking at surfaces: Electrons or phonons? Surf. Sci. 583(1), 2005, 1-3.
[3] Karaulanov T., M.T. Graf, D. English, S.M. Rochester, Y.J. Rosen, K. Tsigutkin, D. Budker, E.
B. Alexandrov, M.V. Balabas, D.F.J. Kimball, F.A. Narducci, S. Pustelny, V.V. Yashchuk.
Controlling atomic vapor density in paraffin-coated cells using light-induced atomic
desorption. Phys. Rev. A 79(1), 2009, art. no. 012902.
[4] Villalba S., H. Failache, A. Lezama. Light-induced atomic desorption and diffusion of Rb from
porous alumina. Phys. Rev. A 81(3), 2010, art. no. 032901.
[5] Atutov S.N., V. Biancalana, P. Bicchi, C. Marinelli, E. Mariotti, M. Meucci, A. Nagel, K.A.
Nasyrov, S. Rachini, L. Moi. Light-induced diffusion and desorption of alkali metals in a
siloxane film: Theory and experiment. Phys. Rev. A 60(6), 1999, 4693-700.

[6] Alexandrov E.B., M.V. Balabas, D. Budker, D. English, D.F. Kimball, C.H. Li, V.V.
Yashchuk. Light-induced desorption of alkali-metal atoms from paraffin coating. Phys. Rev. A
66(4), 2002, art. No. 042903.
[7] Rebilas K., M. J. Kasprowicz. Reexamination of the theory of light-induced atomic desorption.
Phys. Rev. A 79(4), 2009, art. no. 042903.
[8] Rebilas K. Light-induced atomic desorption dynamics: theory for a completely illuminated cell.
Phys. Rev. A 80(1), 2009, art. No. 014901.
[9] Stephens M., R. Rhodes, C. Wieman. Study of wall coatings for vapor-cell laser traps. J. Appl.
Phys. 76(6), 1994, 3479-3488.
[10] Gateva S., M. Taslakov, V. Sarova, E. Mariotti, S. Cartaleva. Light-induced atomic desorption
for miniaturization of magneto-optical sensors. Proc. SPIE 8770, 2013, art. no. 877000.
[11] Vartanyan T., S. Przhibel’skii, V. Khromov, N. Leonov. Light-induced Surface Diffusion. In
M a s s Transfer - A d v a n c e d aspects, Dr. Hironori Nakajama (Ed.), ISBN:978-953-307-636-2.
InTech. 2011, 415-436.
[12] Grujic, Z.D., A. Weis. Atomic magnetic resonance induced by amplitude-, frequency-, or
polarization-modulated light. Phys. Rev. A 88(1), 2013, art. no. 012508.

NEURAL NETWORK BASED APPROACH FOR QUALITY
IMPROVEMENT OF ELECTRON BEAM WELDIG
Elena KOLEVA*, Nikolinka CHRISTOVA**, Georgi MLADENOV*,

Dmitrii TRUSHNIKOV*** and Vladimir BELENKIY***
* Institute of Electronics, Bulgarian Academy of Sciences, 72 Tzarigradsko shossee
blvd., 1784 Sofia, Bulgaria E-mail: kolevae@ie.bas.bg
**University of Chemical Technology and Metallurgy,8 Kliment Ohridski blvd.,
Sofia, Bulgaria E-mail: nchrist@uctm.edu
*** Perm National Research Polytechnic University, Perm, Russian Federation
Резюме. Оценени са невронни модели за зависимостите на

геометричните характеристики на заваръчни шевове от високоякостна
стомана 38Cr2Ni2Mo, получени чрез електронно лъчево заваряване
при наличие на осцилации на лъча по посока на движението му. Тази
методология е приложена заедно с методологията на откликовата
повърхност (статистически подход). Анализирани и сравнени са
резултатите, получени чрез невронни мрежи и регресионни модели,
като е изследвано влиянието на параметрите на електроннолъчевото
заваряване - ток на фокусировка, честота и амплитуда на осцилациите
на лъча - върху дълбочината на шевовете, ширината на стопената и на
термично повлияните зони.
Ключови думи: Електроннолъчево заваряване, методология на

откликовата повърхност, невронни мрежи, осцилации на електронния
лъч, стомана 38Cr2Ni2Mo.
INTRODUCTION
Artificial neural networks [4, 9] have revolutionized the way researchers solve
many complex and real-world problems in engineering, science, economics, and
finance. In this study Neural network (NN) models, based on a multi-layered feed
forward neural network, trained with Error Back Propagation (EBP) algorithm [2, 6 ]
are created and investigated. The NN models present the EBW performance
characteristics and are further applied for quality improvement of electron beam
welding.
The model-based statistical approach for improving the quality of the process
[3, 8 ] can be successfully applied to different industrial processes. Such modeling,
based on experimental data and the Response surface methodology, avoids the
difficulties and the uncertainties at the description of the complex physical processes
taking place during electron beam welding by analytical models.

Electron beam welding, which implements oscillations of the beam, is flexible
toward tuning the process with respect to the weld quality. There are various
possibilities for the oscillations of the beam, but generally they can be along and
across the zone of interaction.
In this paper the influence of the process parameters - focusing current,
frequency and amplitude of the deflection oscillations (linear along the interaction
zone) of the electron beam on the obtained weld and heat affected zone geometries is
investigated.
EXPERIMENTAL CONDITIONS
In this study samples of high strength steel of 38Cr2Ni2Mo type are welded.
For exclusion of gap influence on the obtained results blind welds (the weld depth
was less than the sample thickness) were used. The beam deflection oscillations
applied during the welding are in longitudinal direction toward the direction of the
welding sample movement. The investigated regions of the process parameters
(electron beam focusing current If, frequency F and aplitude A of the deflection
oscillations) are presented in Table 1. The beam accelerating voltage is 60 kV, the
beam current is 50 mA and the distance from the end of the electron gun to the
welded sample is 100 mm. The welding is performed by equipment ELA 6/60 (with
electron gun produced by Electrical welding institute “E. O. Paton” in Kiev). The
images and some geometry parameters of the weld cross-sections were reported in
(Trushnikov et. al. 2012).
Table 1: Process parameters - experimental regions
Param. Dim. Coded Min. Max.
If mA X1 820 850
F Hz X2 90 1400
A mm X3 0.27 3.4
NEURAL NETWORK MODELS
Neural networks, with their remarkable ability to derive meaning from

complicated or imprecise data, can be used to extract patterns and detect trends that
are too complex to be noticed by either humans or other computer techniques [4, 9].
A trained neural network can be thought of as an "expert" in the category of
information it has been given to analyse.
Feed-forward neural network (FNN), also referred to as multilayer perceptrons
(MLPs), has drawn great interests over the last two decades for its distinction as a
universal function approximator [2]. As an important intelligent computation method,
FNN has been applied to a wide range of applications, including curve fitting, pattern
classification and nonlinear system identification and so on [5, 6 ].

A multi-layered neural network has one or more hidden layers along with the
input and output layer (Fig. 1). Each layer has a certain number of nodes and all the
nodes in one layer are connected with all the other nodes in the succeeding layer.
Associated with each connection, a numerical value is assigned, which is termed as
weight, where the actual associative knowledge between the inputs and outputs is
stored.
Input patterns are submitted during the EBP training sequentially. If a pattern is
submitted, and its classification or association is determined to be erroneous, the
weights are adjusted so that current least square classification error is reduced.
Usually, mapping error is cumulative and computed over the full training set.
Figure 1: Feed forward neural network structure

A neural network model is a structure that can be adjusted to produce a
mapping from a given set of data to features of or relationships among the data. The
model is adjusted, or trained, using a collection of data from a given source as input,
typically referred to as the training set. After successful training, the neural network
will be able to perform classification, estimation, prediction, or simulation on new
data from the same or similar sources.
The proposed methodology for developing NN based models for EBW
performance characteristics consists of the following general steps:
• Construction of the neural network model structure.
• Training of the created neural network by using the back propagation
method and experimentally obtained (and/or numerically simulated) set
of training data to a satisfactory accuracy.
• Recall of the trained neural network for prediction and parameter
optimization.
The modelled EBW process parameters define the input-output structure of the
neural network-based model used, i.e. the neural network should consist of 3 input
neurons and 1 output neuron. NN models for each output (weld depth, weld width
and the width of the heat affected zone) are considered (see Fig. 2).

Figure 2: Neural networks input-output parameters
For comparison of the neural network models the absolute value of the error
calculated as the difference between the predicted and the measured values of the
weld geometry characteristics, as well as root mean squared error (R M S E ) and the
non-dimensional error index (N D E I) are used. The last two are calculated by:
К У. - y,f RM SE
RM SE
i NDEI
a ’
Where y t and y is the predicted and the experimental values, n is the number
of data and a is the standard deviation of the data points. These error measures are
defined on the basis of the training error (average loss over the training sample) and
the generalization error (expected prediction error on an independent sample). Their
values are minimized during the neural network training.
Ш Ш [1
Figure 3: Weld geometry characteristics
At electron beam welding of high-strength steel of 38Cr2Ni2Mo type the

obtained welds have three clearly defined zones - molten zone during welding (inner
zone 1 on Fig. 3), the heat affected zone 2 (lying otside the molten zone) and the zone
3 that is not influenced by the electron beam treatment. The investigated geometry
characteristics are: weld depth H, weld width B sw and the width of the heat affected
zone Bhaz at the welded sample surface.
The neural network model structure was estimated for the weld depths H, weld
width Bsw and the width of the heat affected zone Bhaz at the welded sample surface.
The best results for neural network models (defined by minimum of the root mean
squared error (R M S E ) and the non-dimensional error index (N D E I) and for different
number of hidden units), obtained with 6 hidden units, are presented in Table 2. In all

the considered cases, the implementation of neural network models with 6 hidden
units give better prediction resilts than with less hidden units. The experimental
results (marked with points) and the predicted results (connected with the straight
lines), using the training dataset (36 observations) for the weld depth H and neural
network model with 6 hidden units are presented in Fig. 4.
Table 2: RMSE and NDEI Measures for weld depth H, weld width Bswand the width of the heat
affected zone Bhaz
(36 obs., 6 units) Training H Training B sw Training Bhaz
RM SE 0.349002 0.27086 0.268902
NDEI 0.165209 0.352831 0.313965
The absolute value of the errors, presented as the difference between the
predicted and the measured values of the weld depths H, are calculated and
graphically presented in Fig. 5, connected with lines. Generally the error values are
situated in the region (-0.5^0.5 mm) with the exception of only 3 errors.
Figure 4: Values for the weld depth H - training a) Predicted (line) and experimental (dots) b)
absolute error values (the differences between the experimental and the predicted weld depths H)
Figure 5: Predicted (line) and experimental (dots) values a) for the weld width Bsw - training; b)
for the heat affected zone width Bhaz - training

In Fig. 5 the experimental results (marked with points) and the predicted results
(connected with the straight lines) for the weld width B sw and the width of the heat
affected zone Bhaz utilizing neural network models with 6 hidden units are presented.
It could be seen the good coincidence between the measured and the estimated
values for all investigated geometry characteristics, in spite of the comparatively
small number of experimental observations.
In Fig. 6 a contour plot of the weld depth H, depending on the frequency and
the amplitude of the beam deflection oscillations, applying neural network model
with 6 hidden units, for beam focusing current I f = 835 mA is presented.
200 400 600 800 1000 1200

Frequency, Hz
b)
Figure 6: Weld Depth H for beam focusing current If = 835 mA estimated by:
a) neural network model; b) regression model
STATISTICAL MODELLING AND ANALYSIS
Experimental results of welded samples of high strength steel of 38Cr2Ni2Mo

type are used for the estimation of regression models, based on the principles of the
Response Surface Methodology. During the performed experiments the EBW
parameters that were varied (Trushnikov et. al. 2012) are: the focusing current z!, Z2
and zj - the frequency and the amplitude of deflection oscillations. The natural levels
of the parameters (z) are coded in the region [-1M] and the relation between the
coded (xi) and the natural values (zi) is given by:
Xi = (2zi - z i,max z i,min)/ ( z i,max z i,min) 5

where z iymm/ziymax are the corresponding values of the minimum and the
maximum of the process parameters during the experiment (Table 1). The obtained
regression models, together with the the square of the multiple correlation
coefficients R 2, are presented in Table 4.
The estimated regression models have good characteristics and it can be
concluded that they can be used for prediction and optimization.

Table 4: Regression models for the weld geometry characteristics
Param. Regression models R 2, %
H 10.3 + 1.67 x 1 + 1.16 x 3 + 1.63 x 1x 2 - 1.05 x j 2 + 3.79 x 1x 22 - 8 8 .2
3.47 x 22x 3 - 1.07 x 23 - 2.95 x 33
Bsw 3.83 - 0.879 x j + 0.501 x2 - 2.00 xjx3 + 1.91 x i 2 + 0.978 x32 + 83.5
1.36 x 12x 3 + 0.591 x 1x 22 - 1.40 x 1x 32 - 0.909 x 2x 32 + 0.632 x 13
Bkaz 5.70 - 0.924 x2 - 1.14 x x + 2.41 x i 2 + 0.859 x22 + 0.954 x32 + 78.8
0.627 x 12x 2 - 1.07 x 1x 22 + 1.02 x 1x 32 + 1.16 x 22x 3 + 1.48 x 23
In Fig. 6 b a contour plot of the weld depth H, depending on the frequency and
the amplitude of the beam deflection oscillations, applying the estimated regression
model (Table 4), for beam focusing curret I f = 835 mA is presented. The obtained
contour plot differs from the one obtained in Fig. 8 from the neural network model.
The regression model averages the values of the weld depth (which filters the random
error of the experimental observations), while the neural network more precisely
describes the available experimental results (together with the random error).
In order to compare the models with the corresponding neural network models
the root mean squared error (R M S E ) and the non-dimensional error index (N D E I) are
calculated for the regression models too. They are presented in Table 5. It can be seen
that the obtained results for the estimated regression models are worse than that in the
cases with neural network models with 6 hidden units.
According the results connected with RSME and the NDEI the preferable
approach is neural network based modeling.
Table 5: RMSE and NDEI measures for the geometry characteristics of the welds based on
regression moc els
(36 obs.) H BSw Bhaz
RM SE 0.746406 0.318362 0.445457
NDEI 0.353412 0.414534 0.520394
MODEL VERIFICATION BASED ON ADDITIONAL EXPERIMENTS
Three additional experiments inside the investigated experimental regions for

the process parameters are obtained in order to compare the prediction capabilities of
the estimated neural network based models and regression models. The experimental
process conditions and the results for the weld geometry are presented in Table 6 ,
together with the neural network and regression model predictions.
In Table 7 a comparison of R M S E and N D E I measures for neural network and
regression models is presented. It gives a quantitative estimation of the precision of
the predicted values by implementation of different approaches. As it can be seen that
regression models predict better the values of the weld depth H and the weld width of
the heat affected zone B haz, while the neural network models predict better for the
weld width B sw.

Table 6: Experimental results, neural network and regression mode predictions
NN models - Regression models -
Process parameters Experimental
prediction prediction
№ If F A H B sw Bha z H B sw Bha z H B sw Bhaz
1 830 90 1.00 10.90 6.00 8.390 12.48 4.29 4.10 11.71 3.85 5.91
2 840 130 1.00 12.80 4.73 7.380 12.93 4.36 6.16 13.74 4.14 6.01
3 840 660 1.00 12.10 4.86 6.730 11.81 4.22 5.78 10.60 4.17 6.64
Table 7: Comparison of RMSE and NDEI measures for neural network and regression models
N N models Regression models
H B sw B haz H B sw B haz
RM SE 0.9305 1.0756 2.6328 1.1239 1.34743 1.63660
NDEI 0.9683 1.5393 3.1475 1.1697 1.92765 1.95766
CONCLUSIONS
Neural networks are versatile in that they are capable of being incorporated in
various modeling and control methods and strategies. In this paper, a new systematic
methodology based on neural networks for the construction of nonlinear models,
being able to predict the geometry characteristics of the obtained through electron
beam welding high-strength steel (38Cr2Ni2Mo type) joints at presence of electron
beam deflection oscillations, has been proposed.
The obtained results have shown that the proposed intelligent Neural Network
based approach can be implemented for parameter optimization at specific
requirements for the geometry of the welds.
It was shown that the regression models predict future experiments better than
the estimated neural network models in the case of modeling the heat affected zone
Bhaz, in spite of the better R M S E and N D E I measures for the neural network models.
The reason for this can be the small number of experiments for the training of the the
neural networks. Another reason can be that the regression models average the values
of the mentioned weld geometry characteristics (which filters the random error of the
experimental observations), while the neural network more precisely describes the
available experimental results (together with the random error), and concequently in
the cases of larger random error of the performance characteristic, the regression
models predict better future observations.
Generally, the neural network models give better results for prediction of the
geometry of the welded samples, inspite of the comparatively small number of
available observations.

ACKNOWLEDGMENTS
The authors (E. Koleva, G. Mladenov) would like to express gratitude for the
financial support by RFBR 13-08-00397, 14-08-96008_a_ural and by Ministry of
Perm district Education.
REFERENCES
[1] Christova N., E. Koleva. 2009. Neural Network-Based Modeling and Optimization of EBW of
Stainless Steel. Electronics and Electrical Engineering, 5-6, 104-111.
[2] Hornik, K., M. Stinchcombe, and H. White. 1989. Multilayer feedforward networks are
universal approximators. Neural Networks, vol. 2, no. 5, pp. 359-366.
[3] Koleva E., I.Vuchkov. 2005. Model-based approach for quality improvement of EBW
applications in mass production, Vacuum 77, 423-428.
[4] Rumelhart, D., and J. McClelland (Eds.) 1986. Paralel Distributed Processing: Explorations in
the Microstructure o f Cognition, MIT Press, Cambridge, Mass.
[5] Smith M. 1993. Neural Networks for Statistical Modelling, Van Nostrand Reinhold, New York.
[6] Tang, H., K. C. Tan, Z. Yi. 2007. Neural Networks: Computational Models and Applications.
Springer.
[7] Trushnikov D., E. Koleva, V. Belenkiy, G. Mladenov. 2012. Experimental investigations of the
weld cross section at electron beam welding of high-strenght steel, Electronics and Electrical
Engineering 5-6, Sofia, Publ. CEEC, 5-6, 108-114.
[8] Vuchkov I., L. Boyadjieva. 2001. Quality Improvement with Design o f Experiment. In. A.
Keller, editor, Kluwer Academic Publishers: The Netherlands.
[9] Zurada, J.M. 1995. Introduction to Artificial Neural Systems, Jaico Publishing House, Bombay.

ИЗСЛЕДВАНЕ СТАТИСТИЧЕСКИТЕ СВОЙСТВА НА ГЕНЕ
РИРАНИ СЛУЧАЙНИ СИГНАЛИ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА
ЕЛЕКТРОННИ СХЕМИ
Катя АСПАРУХОВА
Технически университет - София, София 1797, България, бул. “Кл. Охридски”
No. 8, Бл. 1 E-mail: k asparuhova@tu-sofia.bg
Abstract: In the proposed paper are presented the possibilities for genera
tion of discrete time signals with predefined statistic and frequency parame
ters, corresponding to the real input signals for simulated in PSpice. The
signals are statistically modeled by three different autocorrelation types of
functions (with predefined dispersion, time correlation and duration). The
saved modeled signal is presented as a source (of voltage and electric
current) with its respective time and amplitude values. Tested the statistical
parameters of the random signals: mathematical deviation, root-mean-
square, distribution law for the probability, autocorrelation functions and
power spectral density.
Keywords: generation signals, MathCAD, statistically modeled, autocor

relation functions.
УВОД
Използването на компютърната техника и специализираните програмни

среди за изследване поведението на електронните схеми се ограничава до
детерминирани сигнали с известни амплитуда и честота. В атрибутите на
източници на сигнали не е предвидена възможност за симулиране на случайни
сигнали със зададени статистически свойства и параметри. В същото време в
качеството на входен сигнал може да бъде зададен сигнал с произволна форма
предварително записан във файл. Данните във файла е необходимо да бъдат
представени в следния формат:
[(време 1), (амплитуда 1)
(време 2), (амплитуда 2)
(време i), (амплитуда i)
(време N), (амплитуда N)]
Така зададеният файл с числови стойности се интерпретира като входен сигнал

за изследваната схема и на изхода и се наблюдават измененията му.
Ако файлът с данни бъде формиран с помощта на математическа прог
рама и стойностите на амплитудата в отделните моменти на време имат стати-

етическа връзка помежду си и имат закон на разпределение предварително
зададен, ще може да се зададе случаен електрически сигнал с предварително
избрани параметри.
ГЕНЕРИРАНЕ НА СЛУЧАЙНИ СИГНАЛИ СЪС ЗАДАДЕНИ СВОЙСТВА
Генерирането на случайни числови редици във софтуерните продукти се

базира на вградените специални функции или генератори. Резултатът от
използването им е редица от случайни числа, като правило с равномерен закон
на разпределение на вероятността. Отнесено към електрически сигнал ако
приемем, че стойностите са напрежение или ток и, че постъпват с темп във
времето A t, такъв сигнал представлява ”бял” шум. Съседните стойности нямат
статистическа връзка помежду си. Вследствие на това автокорелационната
функция е от типа ’’делта” функция 5(f). Спектралната плътност на енергията е
равномерна в целия диапазон [1, 3, 5].
Преобразуване на случайна времева редица с нормален закон на разпре
деление и независими по между си числа в такава която има определен вид
автокорелационна функция може да стане, като се пропусне през цифров
филтър с предварително определена импулсна характеристика[1].
Изчисляването на коефициентите е в зависимост от избраната за модели
ране автокорелационна функция, времето на дискретизация и дисперсия на
процеса. Резултатът изчислен по алгоритъма има нулева средна стойност.
Генерирането на сигналите във вид на псевдослучайни редици се
осъществява в средата на Mathcad. Моделираните отделни реализации с
еднакви статистически параметри се записват и се използват след това в
схемния симулатор PSpice.
ПРОВЕРКА ПАРАМЕТРИТЕ НА ГЕНЕРИРАНИТЕ ПСЕВДОСЛУЧАЙНИ СИГНАЛИ

Точността на целия процес на моделиране преди всичко зависи от ста
тистическите свойства на генерираните случайни числа X • В същото време
генераторът на случайни числа трябва да има голямо бързодействие, тъй като
се осъществява многократно обръщане към него.
С цел проверка съответствието на параметрите на генерираните
псевдослучайни числа от използваните вградени генератори и предлаганите
алгоритми за моделиране, е извършен анализ на статистическите параметри на
моделираните псевдослучайни числови редици. Проведен е анализ на точността
на предварително генерирани ПСЧР с обем от 20.10_3 елемента. При дискре
тизация във времето от lps, това представлява времеви интервал от 20ms. Този
интервал е напълно достатъчен за поведенческо симулиране на електронни
устройства. За тези моделирани числови редици са изчислени: средната стой
ност, дисперсията, законът на разпределение - хистограма, коефициентът на

автокорелационната функция и спектралната плътност на мощността. С
използването на критерия у 2 са оценявани хипотезите за нормално
разпределение на моделираните числови редици и съвпадението на зададените
типове авторелационни функции.
0
-4 - 3 - 2 - 1 0 1 2 3 4
Amplitude
time nAt, ms
Фигура 1 Фрагмент от числова редица с независими нормално разпределени ПСЧ и
сравнение с нормалното разпределение
Проверка параметрите на вградения генератор на случайни числа
На фиг. 1 са показани графически първите 1000 стойности на генерирани
независими ПСЧ със зададени mX = 0 и a 2X=1 от вградения в M a th c a d генератор.
Използван е генераторът на нормално разпределени числа “morm(N, m, a)”,
където: N - общ брой на генерираните независими числа, m - математическо
очакване, a - средноквадратична стойност. Резултатите са: Зададени стойности:
mX = 0 и a 2X=1.
Изчислени стойности: mX = 5 ,4 .1 0 -3, A=0,5% , a 2X= 1,007, A=0,7%
time nAt, qs frequencyf KHz
Фигура 2 Коефициент на корелация и спектрална плътност на мощността на числовата

редица с независими ПСЧ
Изчислените функции, хистограмата на разпределение, коефициент на
корелация и спектралната плътност на мощността при избор на време на дис
кретизация A t= 1 ^ s , са показани на фиг. 2. От получените резултати се вижда,
че математическото очакване и дисперсията са възпроизведени с точност по
висока от 1% . Този факт дава основание да се използва вграденият в M a th c a d
генератор на случайни числа, в алгоритмите за моделиране на сигнали.
Хистограмата и стойностите, изчислени за нормален закон на разпределение,
имат съвпадение по критерия у 2 повече от 90%.

Проверка параметрите на генериран случаен сигнал с екпоненциал-
на автокорелационна функция
На фиг. 3 е показан фрагмент от моделиран псевдослучаен сигнал с
нормирана АКФ от експоненциален тип. Интервалът от време е 10 ms при
дискретизация At= 1]us . За моделирането са зададени следните параметри:
m rs=0, <yrs=1 и интервал на корелация Tcorr= 2 2 5 ^ s .
600
500
и 400
QJ
XI
I 300
Z
200
100
-4 -3 -2 -1 0 1 2 3 4
Am plitude
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
time nAt, ms
Фигура 3. Фрагмент от ПСЧР с коефициент на автокорелационна функция от
експоненциален тип и нейната хистограма
Изчислените стойности са: mX = 7 ,4 .1 0 -3, A=0,7% , o 2X= 1,009, А=0,9%.
Интервалът на корелация не е изчисляван за проверка моделирането, тъй като
от графиката за нормираната АКФ се вижда доброто възпроизвеждане на
формата на функцията.
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
frequency f KHz
time nAt, ms 6)
Фигура 4 Коефициент на корелация и СПМ на ЧР с АКФ от експоненциален тип
Графиката от фиг. 4 б показва изчисления нормиран спектър на мощност
та на моделирания сигнал. Вижда се, че в областите около 3 KHz и 7 KHz има
сравнително по-голяма разлика спрямо теоретично изчисления.
Проверка параметрите на генериран случаен сигнал с хармонична
автокорелационна функция
Получените резултати при моделирането на ПСС с коефициент на автоко
релационна функция като комбинация от експонециална съставка и хармонична
колебание са показани на фиг. 5.

л
4
\ТА
т] ь \1 \
|\ 1ц S Vj hj\
f
W
г
N V 1
ут f f
V
A m plitude
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
time nAt, ms
Фигура 5 Фрагмент от моделиран сигнал с хармонична съставка в АКФ и хистограма в
сравнение с нормалното разпределение
Интервалът от време е 10 m s при дискретизация A t= 1 ^ s . За моделиране
са зададени следните параметри: m rs=0, c rs=1 и интервал на корелация
Tcorr= 6 5 0 ^ s и резонансна честота f r= 1 5 0 0 H z. Изчислените стойности в резултата
от моделирането, са: m x = 2 8 .1 0 -3, A = 0,28%, o x = 1 ,1 1 , A = 11%. Интервалът на
корелация не е изчисляван за проверка моделирането, тъй като графиката на
нормираната АКФ (фиг. 6) показва доброто възпроизвеждане на формата на
функцията.
0 0.25 0.5 0.75 1 1.25 0 1 2 3 4 5

time nAt, ms frequency f KHz
Фигура 6 Коефициент на корелация и СПМ на числовата редица с хармонична АКФ.

Проверка параметрите на генериран случаен сигнал с автокорела-
ционна функция от типа sin(x)/x.
Резултатът от моделирането на сигнал с КАКФ от типа синус хикс на
хикс е показан на фиг. 7. Интервалът от време е 10 m s при дискретизация
At=1]us . За моделирането са зададени следните параметри: mrs=0, (Jrs=1 и
интервал на корелация Tcorr=125jus .
• • • Normal distribution
1 j|
•» ______ I-И- Histogram [
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
- 4
____ й
- 3
ii
- 2 - 1 0
A m plitude
1
u 2 3 4
time nAt, ^s
Фигура 7 Фрагмент от ПСЧР с автокорелационна функция от тип sin(x)/x) и хистограма.

Изчислените стойности са: m x = 2 .2 1 .1 0 -3, А = 0,22% , 7X = 0 ,906 , А = 9,4%.
От графиката за нормираната АКФ фиг. 8 а се вижда доброто възпроизвеждане
на формата на функцията.
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
0 0.25 0.5 0.75 1 1.25 frequency f KHz
time nAt, ms 6)
a)
Фигура 8 Коефициент на корелация и спектрална плътност на мощността на числовата редица
от фиг. 4.18
Графиката на фиг. 9 б показва изчисления нормиран спектър на
мощността на моделирания сигнал и теоретично зададения, които не се
различават съществено.
Направено е изследване на адекватността на генерирани псевдослучайни
числови редици в качеството им на входни сигнали за схемния симулатор
PSpice. Проверени са статистическите свойства на вградения в средата Mathcad,
генератор на случайни числа, генерираните псевдослучайни сигнали с нормира
ни автокорелационни функции от типа експонента, експонента и хармонично
колебание и от типа sin(x)/x.
За изследваните псевдослучайни сигнали са изчислени средна стойност,
дисперсия, нормирана автокорелационна функция, спектрална плътност на
мощността. По критерия х2 е проверена хипотезата за нормално разпределение
на генерираните дискретни във времето случайни сигнали. Получените резул
тати дават основание за правомерно използване на моделираните числови
редици в качеството на сигнали в симулатора PSpice.
[1] Richard С Jaffe Random signals for Engineers using MATHLAB and Mathcad, Springer, 2000.
[2] Mark Johnson Photodetection and Measurement, McGraw-Hill, 2005;
[3] Wim C. Van Etten Introduction to Random Signals and Noise, Wiley, 2005;
[4] Philip C. D. Hobbs Building Electro-Optical Systems: Making it All Work, John Wiley & Sons,
Inc, 2000, 620 - 632.
[5] Gordana J.-Dolecek Random Signals and Processes Primer with MATLAB, Springer, 2013;

СЕНЗОР НА ВЪЗВИШЕНИЕ НА СЛЪНЦЕТО И
СЪЗДАВАНАТА ОСВЕТЕНОСТ
Тодор С. ДЖАМИЙКОВ*
No. 8, Бл. 1 E-mail: tsd@tu-sofia.bg
Abstract. In the paper is presented technical solution of sun altitude and

illuminance sensor, based on linear photoreceiver. Different combinations
between mechanical and dynamic shields in front of the photoreceiver are
analyzed. The relation between number of lighted and not lighted pixels
depends of the sun altitude. In the proposed sensor scheme a microcontroller
manages work of the linear photoreceiver and takes the data manipulations
and communication tasks.
Keywords: Sun altitude sensor, line photosensor, Optoelectronic device.
УВОД
Технологиите за оползотворяване на слънчевата енергия са сред
приоритетните направления в развитието на енергетиката в световен мащаб.
Повишаване ефективността на фотоволтаичните системи е възможно, чрез
подържане непрекъснатото тяхната ориентация спрямо слънцето. Следящите
слънцето фотоволтаични системи дават 40% по висок добив на енергия спрямо
статичните. За да се реализира следяща слънцето система е необходим сензор
измерващ неговото възвишение спрямо хоризонта, респективно ъгъла на падане
на слънчевите лъчи.
В доклада се предлага решение на сензор предназначен да измерва
едновременно, моментния ъгъл на възвишение на слънцето и създаваната
осветеност. Измерването на ъгъла на възвишение се осъществява на базата на
линеен фотопремник и непрозрачна преграда с правоъгълна форма. В
зависимост от ъгъла на падащите слънчеви лъчи, фоточувствителните елементи
са осветени по различен начин. Вследствие на това, генерирания сигнал е с
различни параметри и форма при различен ъгъл на падане на лъчите.
Информацията за ъгъла на възвишение на слънцето се получава след обработка
на последователно излизащите от сензора напрежения за всеки
фоточувствителен елемент.
Паралелно с алгоритъма за изчисляване на ъгъла на възвишение се реа
лизира и алгоритъм за изчисляване на осветеността в плоскостта на фотоприем-
ника. Като резултат на изхода на сензора циклично се генерира информация за
наличие (или отсъствие) на слънце, моментния ъгъл на възвишение на слънцето
и моментната осветеност.

ЛИНЕЕН СЕНЗОР TSL14XX И МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ОСВЕТЕНОСТА И
ЪГЪЛА НА ВЪЗВИШЕНИЕ
Линеен сензор TSL14XX
За реализация на оптоелектронното устройство е избран линеен сензор от
фамилията TSL14XX предлаган от фирмата TAOS. Той се състои от подредени
в редица 128 фотодиода (пиксела). Когато върху тях попадне светлина, те
генерират ток, който се интегрира за определен период от време. По време на
интегрирането посредством аналогов превключвател кондензатор се свързва
към изхода на интегратора за всеки отделен фотодиод. Количеството заряд
акумулирано от всеки пиксел, е пропорционално на интензитета на светлината
и времето за интегриране. Блокова схема на такъв сензор е показана на Фиг. 1.
Фигура 1. Вътрешна структура на линейния сензор TSL14XX.

Линейния сензор се управлява само с два сигнала. Единият е тактов
сигнал GLK. Вторият SI през определен период поставя кондензаторите в
състояние „зареждане“ и обхождане на всички пиксели посредством премест
ващия регистър. Чрез регулиране на периода на подаване на сигнала SI, се
задава времето за интегриране или амплитудата на изходния аналогов сигнал
АО от пикселите. Възможността линейния сензор да се управлява само с две
импулсни поредици позволява да се освободят ресурси от микроконтролера и
по-лесно да се реализира алгоритъма за абсолютното измерване на ъгъла на
възвишение.
Геометричните размери на 128-те фоточувствителните елементи са:
височина 63,5 ц т, широчина 55,5 ц т и пространствена стъпка от 63,5 цт.
Общата дължина на фоточувствителната линийка е 8,4 mm.
Измерване осветеността създавана от слънцето
Създаваната от слънцето осветеност е в широк диапазон от десетки lx до
150 хиляди lx през лятото. Постигането на такъв широк динамичен диапазон е
възможно чрез използване на времевия интервал SI през който се натрупва
заряда в отделните пиксели в алгоритъма за изчисляване. Зависимостта на
изходното напрежение от осветеността и времето за интегриране е [3]:

Vout Vdrk+R e-Ee. tint ,
Където: Vdrk е напрежението на изхода при затъмнен сензор, Re. -
чувствителност на сензора V/(pJ.cm2), E e - енергетична осветеност на сензора
pW.cm2 , tint - време за интегриране sec.
В техническите характеристики на линейния сензор TSL140X са дадени
стойности за изходното напрежение на тъмно в диапазона 8 0 m V - 1 0 0 m V и
максималната му амплитуда 4 ,8 V при захранване 5V.
Изчисляването на моментната стойност на осветеността се базира на
числените стойности на осветените пиксели и времето за интегриране, по
зависимостта:
Ee-(Vout-Vdrk)/(Re.tint)
Във формулата, напрежението Vdrk и чувствителността R e , могат да бъдат
приети за константи. Времето за интегриране tint се променя от
микроконтнролера с цел да се избере стойност при която не се получава
насищане. Диапазона в който варира е от 2 0 jus до 1 0 0 m s. По такъв начин се
обезпечава широкия динамичен диапазон на измерване на осветеността.
Спектралния диапазон на чувствителност на фотоприемника фиг. 2 е в
диапазона 0,4jum + 1,1jum. В тази спектрална област енергията на слънцето е
много голяма и в слънчевите летни дни има опасност фотоприемника да се
насища, а цялото устройство да се нагрява прекомерно. За да се предотврати
този ефект се използва спектрален филтър в диапазона 0 ,5 jum + 0 ,6 u m .
Спектралния коефициент на пропускате на филтъра е подобен на спектралната
чувствителност на човешкото око. Този филтър се изработва от оптично цветно
стъкло.
0 .3 0 .4 0 .5 0 .6 0 .7 0 .8 0 .9 1 1 .1 1 .2
Wavelenght, um
Фигура 2: Относителни спектрални характеристики на лъчението на слънцето,

чувствителноста на фотоприемника и филтъра.
Измерване ъгъла на възвишение
Диафрагма с процеп в средата Фиг.З, е разположена пред фотоприемника.
При директно засветяване, светлото петно попада в средата на масива от

фотодиоди. При ъгъл различен от 90° светлото петно се отмества от средното
положение и в зависимост от това отместване се изчислява ъгъла на падане на
слънчевите лъчи. На фигурата е показано светлото петно, за ъгъл на падане по-
малък от 90°, а за по-голям ъгъл петното трябва да се измести на ляво.
Фигура 3: Сензор TSL 1401 с диафрагма в средата на масива от фотодиоди и осцилограма на

изходния сигнал.
Възможен вариант е използване на диафрагма с два процепа, така че при
ъгъл на падане на слънчевите лъчи 90° двете светли петна да попадат на 1/3 и
2/3 от фотодиодния масив Фиг.4. При ъгъл различен от 90° светлотлите петна
се отместват от тези положения. В зависимост от това отместване се съди за
ъгъла на падане на слънчевите лъчи. На осцилограмата на изходния сигнал
Фиг. 5 се виждат двете светли петна.
Фигура 4: Сензор TSL 1401 с диафрагма от два процепа в средата на масива от фотодиоди и
осцилограма на изходния сигнал.
При този метод правим две независими измервания, по този начин
намаляваме грешката, но при всяко от двете измервания се използва само 2/3 от
масива с фотодиоди.

БЛОКОВА СХЕМА И ТЕХНИЧЕСКО РЕШЕНИЕ НА СЕНЗОР НА ОСВЕТЕНОСТ И
ВЪЗВИШЕНИЕ НА СЛЪНЦЕТО
На Фиг. 5 е показана блоковата схема на сензора за измерване на ъгъла на
възвишение. Спектралният филтър пропуска лъчението с дължина на вълната в
диапазона 0,5цт ъ 0,6цт, след което лъчите от слънцето преминават през
диафрагмата и попадат върху фото чувствителните елементи на сензора TSL
1401. Падащия оптичен поток върху всеки пиксел се преобразува в напрежение,
което носи информация за осветеността на слънцето.
Основен компонент в блоковата схема е микроконтролера от фамилията
PIC. Той е предназначен да управлява сензора, като му подава тактова честота и
импулси SI, времевия интервал между които задава времето на интегриране на
падащите фотони. От линейния сензор аналогова информация от всеки пиксел
последователно, в синхрон с тактовите импулси постъпва в аналого-цифровия
преобразувател на микроконтролера. След оцифроването микроконтролера
изчислява максималната и минимална стойности в постъпилите 128 числови
стойности. Изчислява новия времеви интервал за импулсите SI, определя
местоположението на наличната сянка (границата на тъмните пиксели) и
изчислява по формулата моментната осветеност. След извършените изчисления
се извежда информация на LCD дисплея и през USB интерфейс. Устройството
може да бъде управлявано от наличните бутони или през USB интерфейса.
Фигура 5: Блокова схема на сензора.

Захранващия блок има за цел да осигури на схемата захранващо
напрежение от +5V. Той се състои от 2 Li-ion батерии, изправителна схема и
схема за зареждане на батериите.
На Фиг. 6. е показана принципната електрическа схема на сензора.
Фотодиодната линийка и елементите за комуникация и програмиране се
свързват към микроконтролера посредством куплунг.

Фигура 6: Принципна електрическа схема.
Допълнително са изведени и букси за свързване на LCD дисплея за
индикация. Схемата е с ниска консумация и е съвместимо със всички USB 1.0.
При подходящо програмно осигуряване сензора ще може да работи съвместно с
персонален компютър или напълно самостоятелно.
Предложено е решение на оптоелектронен сензор за едновременното из
мерване на ъгъла на възвишение на слънцето и създаваната осветеност.
Разгледани са два варианта на диафрагми в комбинация с линеен фотоприем-
ник, позволяващи да се реализира сензор на възвишението на слънцето. Пред
ложена е блокова и принципна електрическа схема на оптоелектронния сензор
реализиран с минимум компоненти.
[1] Warren J. Smith, “Modem lens design” Genesee Optics Software, Inc 2005 - 631 pages.
[2] ВълеваЕ. А. Оптични уреди. C., "Техника", 1993.
[3] www.taosinc.com TSL1401R-LF 128x1 LINEAR SENSOR ARRAY WITH HOLD,
TSL1401R-LF-E8.pdf
[4] Mark Johnson, “Photodetection and Measurement“ McGraw Hill, 2003 -3 5 4 pages.
[5] Николай Кенаров, ”Р1С-микроконтролери, Част 1” София 2006 - 353 стр.

АКТУАТОРНИ И СЕНЗОРНИ МОДУЛИ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНИ
ОСВЕТИТЕЛНИ СИСТЕМИ
Марин МАРИНОВ *
No. 8, Бл. 1 E-mail: mbm@tu-sofia.bg
Abstract. The market for lighting controls in buildings has changed and
expanded significantly in recent years. The energy consumption for lighting
can be considerable decreased by applying new information and
communication technologies. This paper focuses on the development of
actuator and sensor nodes to be used in wireless sensor networks (WSN) for
lighting control. The main purpose is to provide the end user with an
intelligent and economical system in which the lighting appliances are
managed by a ZigBee-based wireless sensor network. The proposed
approach allows integrating DALI-enabled devices as a part of the WSN,
expanding the conventional functionality of the DALI bus and removing
complicated wiring, which results in reducing installation costs.
Keywords: DALI, lighting control, wireless sensor networks, ZigBee.
УВОД
През 2010 г. консумацията на електроенергия за осветление в жилищни,

търговски и промишлени сгради възлиза на около 20% от общото потребление
на електроенергия в ЕС и в САЩ. В офис сгради делът на осветлението заема
между 30% и 40% от общото потребление на енергия, а типичните нива за
годишната консумация на електроенергия, за осветление на квадратен метър,
варират от 20 до 50 kWh/m2. Редица статистически изследвания показват, че
осветлението има доминираща роля, като потенциал за пестене на енергия в
търговския сектор. В световен мащаб е налице ясна тенденция за намаляване на
консумацията на електроенергия за осветление, до нива под 10 kWh/m2
годишно, чрез въвеждане на нови технологии. Наред с използването на
източници с висока светлинна ефективност и на дневната светлина, редица
подходи залагат и на използването на интелигентни системи за управление на
осветлението, използващи модерни информационни и комуникационни
технологии [1,2].
Въпреки значителните икономии, които могат да генерират,
интелигентните системи за осветление все още не намират широко приложение
в индустриалните сгради и офисите. Основно предизвикателство, което пречи
на навлизането на тези системи, са високите разходи за модернизиране на
наличните конвенционални системи за осветление. Модернизирането е

свързано със съществени промени на окабеляването, което обикновено е
разположено на труднодостъпни места и това води до значително оскъпяване
на проектите.
Използването на безжични сензорни мрежи, при реализирането на
интелигентни системи за осветление, все повече се налага като обещаващ
подход. Множество изследвания доказват предимствата на безжичните
сензорни мрежи при реализация на модерни системи за управление на
осветлението [7, 8,10]. Особен интерес представляват разработките, при които
се използват безжични модули за управление на димируеми баласти. Този
подход позволява лесно интегриране на модулите в налични системи за
управление на осветлението, използващи стандарта DALI (Digital Addressable
Lighting Interface) [11].
В настоящата работа е представена реализацията на безжични
актуаторни модули за управление на димируеми баласти по DALI
комуникационен интерфейс и на безжични сензорни модули за многоточково
измерване на осветеността в офиси и работни пространства. Основната цел на
разработката е да предостави на крайния потребител интелигентна и
икономична система, в която работата на различните осветителни тела се
управлява по безжична мрежа. Чрез сензорните модули се определя актуалната
осветеност на съответните зони, а зададените нива на осветеност се постигат
чрез димируемите баласти. Интегрирането на DALI устройства, като част от
безжични сензорни мрежи, води до разширяване на функционалността на
традиционната DALI шина и премахване на кабели, което значително намалява
инсталационните разходи.
ЕНЕРГИЙНО ЕФЕКТИВНО ОСВЕТЛЕНИЕ
Ефективното осветление не включва само използването на

енергоспестяващи лампи, а изисква интегрално решение, което взема под
внимание и други важни аспекти като осветителни тела, баласти, интелигентно
управление и др. С използването на интелигентните системи за управление на
осветлението се преследват три основни цели: (1) спазване на специфичните
законови изисквания за осветеност за различните работни места, (2)
оптимизиране на комфорта на потребителите в помещенията и (3)
минимизиране на разхода на енергия. Постигането на тези цели изисква
използване на технологии, позволяващи адресиране на отделните осветителни
тела и индивидуалното им управление.
В системите за управление на осветлението се използват разнообразни
комуникационни протоколи. В Европа се е наложил стандартът DALI, който е
разработен през 90-те години специално за мониторинг и управление на
осветителни системи. Разработените в рамките на проекта актуаторни и

сензорни модули са предвидени основно за интегриране в средата на системи,
управлявани по протокола DALI.
Интерфейс DALI
По своята същност DALI е индустриален стандарт, който създава
необходимата база за унифициране на компонентите и гарантира пълна
взаимозаменяемост на продуктите от различни производители. При него всеки
актуатор притежава собствен адрес, на който получава команди и връща по
интерфейса информация за актуалното си състояние. Наред с актуаторите е
налице възможност за включване към мрежата и на разнообразни сензори,
които дават възможност за автоматично управление на осветлението по
осветеност или присъствие. Броят на индивидуалните адреси е ограничен до 64.
Стандартът предполага обединяването на тези 64 адреса в 16 групи, с цел по-
лесно и по-удобно задаване на конкретни светлинни сцени.
Съществено преимущество на системата DALI е възможността за
получаване на обратна информация за работата на светлинните източници. По
отношение на пусково-регулиращата апаратура се получава обратна информа
ция за: включен/изключен източник, повреда в лампа, отсъствие на запалване,
прегряване на баласта, дефекти в осветителните тела и други. Предаването на
данни се осъществява по стандартна самостоятелна двупроводна линия, чиято
максимална дължина между две устройства не бива да превишава 300 т .
Връзката е двупосочна, скоростта на обмен на данни е 1,2 kbps [11].
Димиране на осветлението
Важен аспект, при реализирането на енергийно ефективни осветителни
системи, е възможността за димиране на осветителните тела. Това позволява
ефективното използване на дневната светлина и на други светлинни източници
за постигане на зададените нива на осветеност в различните работни зони.
Понастоящем се използват два стандарта за димиране - аналогов 1 - 10 V
и цифров DALI, като стандартът DALI почти изцяло е изместил аналоговия,
преди всичко благодарение на по-широката си функционалност. Използването
на аналогова управляваща система от вида 1 - 10 V също дава възможност към
мрежата да се свържат устройства от различни производители, но не позволява
лесно индивидуално адресиране. Това предполага едновременна работа на
устройствата с едно и също ниво на светлинно излъчване. При системата 1 -
10 V отсъства и обратната връзка, чрез която да се получава информация за
актуалното състояние на устройствата.
В стандарта DALI интензивността на излъчване се задава посредством 8-
битово число. Стойността 0 означава, че източникът не е включен, 1
съответства на 0,1% интензивност и 254 съответства на 100% интензивност.
Зависимостта на интензивността на светлината от управляващото двоично
число е логаритмична, но поради особеностите си човешкото око я възприема

като линейна. Всички баласти и контролери в стандарта се придържат към
дефинираната логаритмична крива.
БЕЗЖИЧНИ АКТУАТОРНИ И СЕНЗОРНИ МОДУЛИ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ В

СИСТЕМИ DALI
Налице са множество хардуерни платформи, включващи

микроконтролер, безжичен приемо-предавател и сензори, които позволяват
лесната реализация на безжични приложения. В настоящата работа е
използвана платформата CC2530-ZNP (ZigBee Network Processor) на фирмата
Texas Instruments, която дава възможност за надеждна и бърза разработка на
системи, базирани на стандарта ZigBee. Основните хардуерни компоненти са
чипът СС2530 и микроконтролерът MSP430F2274 [12].
Актуаторен модул
Актуаторният модул е предназначен основно за управление на
флуоресцентни лампи, които са най-често използваните в производствени и
офис сгради. Налице са две алтернативи за управление на интензивността на
излъчване: цифрово - чрез подаване на съответни команди по DALI интерфейс
или аналогово - с напрежения 1 - 10V.
Блоковата схема на разработения модул е показана на фиг. 1. Модулите са
предназначени за монтаж в корпусите на осветителните тела и захранването е
директно от мрежата. След изправителната схема, с два регулатора се генерират
захранващите напрежения: 3V за процесора и радиомодула, 12V за
усилвателното стъпало, чрез което се генерират напрежения 1 - 10V за баласти
с аналогов интерфейс за димиране. За генериране на напреженията 1 - 10V е
избрано просто решение с потенциометър, управляван по SPI интерфейс с 256
дискретни нива и неинвертиращ усилвател. Чрез таблица на съответствие се
задават аналогови нива, които кореспондират с интензивността на излъчване за
съответните кодове, според стандарта DALI.
Фигура 1. Блокова схема на актуаторния модул.

За цифрово управление на димируемите баласти е използвана стандартна
реализация на DALI интерфейс с микроконтролер MSP430F2xxx. Важно е
галваничното развързване с оптрони между физическия слой на DALI
интерфейса и микроконтролера.
Нивата на светлинно излъчване и скоростта на димиране се задават чрез
набор от стандартни DALI команди. Допълнително в модула е вградено и реле,
чрез което захранването на лампите може да бъде напълно изключено.
Сензорен модул
За реализацията на сензорния модул е използван вграденият върху
платформата CC2530-ZNP интегрален сензор за осветеност SFH 5711 на
фирмата Osram [13]. Сензорът е с корекция на спектралната чувствителност,
според стандартната крива за възприятие на човешкото око (CIE), и има
аналогов логаритмичен изход, позволяващ измерване в широк диапазон с
константна относителна точност. За преобразуване на аналоговия сигнал от
сензора се използва 10-битовият АЦП на микроконтролера.
Възможността за измерване в голям диапазон, е важен аспект при избора
на сензора за осветеност, тъй като в различните зони на слънчеви офиси, нивата
на осветеност от дневната светлина могат да се движат в много широки
граници (>10 klx). Сензорният модул измерва периодично осветеността и
изпраща пакети данни, съдържащи идентификатор на модула и актуалната
стойност на измерената осветеност. Към всеки сензорен модул, в база данни са
асоциирани едно или повече осветителни тела. При наличие на отклонения на
измерената от зададената осветеност, надхвърлящо зададен праг, се стартира
адаптивен алгоритъм за управление на светлинния интензитет на асоциираните
със сензорния модул осветителни тела. Сензорните модули се захранват от две
акумулаторни батерии тип ААА 1800 mAh, които позволяват автономна работа
от над 6 месеца.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И НАСОКИ ЗА БЪДЕЩА РАБОТА
Представените актуаторни и сензорни модули за интелигентни

осветителни системи, позволяват лесно вграждане в системи за управление на
осветление, използващи стандарта DALI. Те предлагат икономична
алтернатива, особено при реконструкция и модернизация на съществуващи
осветителни системи. Направените тестове в офис помещения убедително
доказват ефективността на предложения подход.
Налице са две основни предизвикателства, по отношение на реализацията
на сензорните модули, които ще бъдат обект на бъдещите изследвания.
Първото сериозно предизвикателство е, че сензорите за измерване на
осветеност, разположени върху или близо до зоните, чиято осветеност се
измерва, са твърде чувствителни на смущения и манипулации от страна на

потребителите. Решение на този проблем ще се търси в монтиране на сензорите
близо до тавана, използване на други видове сензори, монтиране на оптика,
която да позволи наблюдение на по-големи пространства и оттук - редукция на
необходимия брой сензори.
Второто предизвикателство е относително краткото време за автономна
работа на сензорните модули. В системите за сградна автоматизация се
изискват интервали за автономна работа от порядъка на 3-5 години, което до
момента не се постига.
Част от представените изследвания са осъществени в рамките на проекта

“132ПД 0057-03”, който е финансово подпомаган от НИС при ТУ-София.
[1] С. DiLouie, Advanced Lighting Controls: Energy Savings, Productivity, Technology and
Applications, 1st ed. Fairmont Press, 2005.
[2] Energy Savings Potential of Solid-State Lighting in General Illumination Applications,
http://appsl.eere.energy.gov/buildings/publications/pdfs/ssl/energy-savings-report_jan-012.pdf.
[3] F. Rubinstein, M. Siminovitch, and R. Verderber, Fifty percent energy savings with automatic
lighting controls, IEEE Trans, on Industry Applications, vol. 29, no. 4, pp. 768-773, 1993.
[4] Carbon Trust, Energy Efficiency - Best Practice Programme (EEBPP) - Technology Overview
- Lighting - Bright Ideas for More Efficient Illumination (April 2007), CTV 021.
[5] Granderson, J., Wen, Y.-J., Agogino, A.M., and Goebel, K., “Towards Demand-Responsive
Intelligent Lighting with Wireless Sensing and Actuation”, Proc. IESNA Annual Conference,
Tampa, FL, 2004, pp. 265-274.
[6] O’Reilly F. and Buckley, J., “Use of Wireless Sensor Networks for Fluorescent Lighting
Control with Daylight Substitution”, Proc. Workshop on Real-World Wireless Sensor
Networks, Stockholm, 2005.
[7] Park, H.; Srivastava, M.B.; Burke, J. Design and Implementation of a Wireless Sensor Network
for Intelligent Light Control. In Proceedings of the 6th Int. Symposium on Information
Processing in Sensor Networks, IPSN’2007, Cambridge, MA, USA, 25-27 April 2007.
[8] Wen, Y. J.; Granderson, J.; Agogino, A. M. Towards Embedded Wireless-Networked
Intelligent Daylighting Systems for Commercial Buildings. In Proceedings of the IEEE
International Conference on Sensor Networks, Ubiquitous, and Trustworthy Computing,
SUTC’2006, Taichung, Taiwan, 5-7 June 2006.
[9] Pan, M. S.; Yeh, L. W.; Chen, Y. A.; Lin, Y. H.; Tseng, Y.C. A WSN-based intelligent light
control system considering user activities and profiles. IEEE Sens. J. 2008, 8, 1710-1721.
[10] Lun, W. Y.; Che, Y. L.; Chi, W.K.; Yu, C. T.; Chih, W. Y. Autonomous light control by
wireless sensor and actuator networks. IEEE Sens. J. 2010, 10, 1029-1041.
[11] Digital Addressable Lighting Interface, http://www.dali-ag.org.
[12] Application Report, Digital Addressable Lighting Interface (DALI) Implementation Using
MSP430 Value Line Microcontrollers, http://www.ti.com/lit/an/slaa422a/slaa422a.pdf.
[13] High accuracy Ambient Light Sensor SFH 5711. Application Note, 2013.

КОМПЮТЪРНО УПРАВЛЯВАН ИЗМЕРВАТЕЛЕН
УСИЛВАТЕЛ
Борислав ГАНЕВ*
No.8, Бл. 1 E-mail: b ganev@tu-sofia.bg.
Abstract. In this paper is presented a technical solution, design and the

implementation of a cost effective digitally controlled programmable-gain
instrumentation amplifier. The amplifier is composed of two cascaded stages,
based on PGA202/203. It can be controlled with DAQ N1 USB6008/9 and
LabVIEW, or with microcontroller.
Keywords: Instrumentation amplifier, LabVIEW, programmable gain

amplifier.
УВОД
Известно е, че измервателните усилватели (Instrumentation Amplifiers)
притежават много устойчиви параметри, свеждащи до минимум промените в
усилвания сигнал. Те имат голямо входно съпротивление и коефициент на
усилване по напрежение Аиза диференциални сигнали от 1 до 10000 [1,11]. Имат
също голям коефициент на потискане на синфазни сигнали CMRR. Това
определя и диференциалния им вход.
Основните параметри на измервателен усилвател са:
• Коефициент на усилване Аи..
Максималната му стойност зависи от схемата, по която е реализиран
инструменталният усилвател (ИУ) и от използваните ОУ.
• Относителна грешка в коефициента на усилване (Gain Error).
Най-често в каталожните данни се дава в проценти. Зависи основно от
толерансите на резисторите, като за намаляването й те се настройват лазерно още
в процеса на производство.
• Входно съпротивление Ri.
Обикновено е няколко стотици MQ, като при схемите с полеви
транзистори на входа, може да достигне десетки GQ.
• Честотна лента (Bandwidth - BW).
На практика това е горната гранична честота на усилвателя. Стойността и
е обратно пропорционална на коефициента на усилване Аи, поради което в
каталозите се дава за няколко негови стойности.
• Коефициент на потискане на синфазни сигнали (Common Mode
Rejection Ratio).

Винаги се изразява в децибели, като:
CMRR = 201g(Au/ AUc) = 201gAu - 201gAUc,
където Auc = и 0с/ UiCе коефициентът на предаване на синфазните сигнали.
В зависимост от начина на задаване на Аи, измервателните усилватели
(ИУ) биват три вида:
• ИУ с фиксирано усилване - Стойността на Аи е фабрично
определена.
• Програмируеми ИУ, при които Аи се задава чрез външен резистор.
• ИУ с цифрово управление - стойността на Аи има няколко фиксирани
стойности, всяка от които се избира чрез двоично число. Това се
постига като числото управлява аналогови ключове, а те
превключват резистори.
Настоящата статия разглежда проектирането на ИУ с цифрово управление,
предназначен за работа с DAQmx NIUSB6008/9 и LabVIEW, но е предвидена
възможност за управление и от микроконтролери. Налице е възможност и за
самостоятелна работа на усилвателя. Основните параметри на проектирания
усилвател са:
- Коефициент на усилване: Програмируем между 1 и 8000.
- Размах на изходното напрежение -10V ^ 10V.
- Регулиране на офсета -10V ^ 10V.
- Възможност за избор на Аи с външни напрежения с TTL нива.
- Възможност за регулиране на офсета, както ръчно (с потенциометър),
така и с външно напрежение с размах 0 ^5V.
- CMRR> 80dBnpn единично усилване.
ПРОЕКТИРАНЕ НА БЛОКОВАТА СХЕМА НА УСИЛВАТЕЛЯ

Поради сравнително големия коефициент на усилване, усилвателят ще
бъде изграден от две каскадно свързани стъпала. Първото стъпало ще осигурява
коефициент на усилване Аи 1, 10, 100, и 1000, а второто 1, 2, 4, и 8. Блоковата
схема на усилвателя е дадена на фиг. 1. Регулирането на отместването може да се
превключва за работа с първото или с второто усилвателно стъпало. Входното
му управляващо напрежение се взема от аналоговия изход на DAQmx6008/9 или
от ЦАП на управляващия микроконтролер. Предвидена е и възможност за
задаване на отместването с потенциометър.
Захранващият блок осигурява необходимите за работата на схемата
напрежения. Трябва да притежава защита срещу погрешно включване и да
филтрира достатъчно добре, смущенията, проникващи през мрежата.

А 3 А 2 А1 Ао
Фигура 1. Блокова схема на усилвателя.
ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРИНЦИПНАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА СХЕМА И РЕАЛИЗАЦИЯ
При проектирането на
усилвателя е заложено на
гъвкавостта и възможното му
използване в различни
приложения. Използвани са
интегрални схеми (ИС) на Texas
Instruments: PGA202 [3] за
степените на усилване, кратни на
10 и PGA203 за степените, кратни
на 2. Двете ИС са проектирани за
работа в системи за събиране на
данни, като основните им
приложения са в схеми за
разширяване на динамичния
обхват, схеми за автоматично
Фигура2. Опростена схема на PGA202/203
превключване на обхвата,
тестова екипировка и др. Входовете за избор на коефициента на усилване са
TTL/CMOS съвместими, което улеснява свързването им с микроконтролер. На
фиг. 2 е показана опростена схема на PGA202/203. За реализацията на входното
стъпало са използвани FET буфери, което определя малкия входен ток на
несиметрия. Изискванията към външните елементи са по един развързващ
танталов кондензатор, към положителното и отрицателно захранващи
напрежения, със стойност 1 pF. Аналоговите “земи” трябва да са свързани в една
точка, както и линиите Sense и Vref да са възможно най-къси.

Схемата за регулиране на отместването е показана на фиг.З, а симулация
на работата й на фиг.4. Със схемата TL431[4] е реализирано опорно напрежение
от 4 V, половината от което се подава на неинвертиращия вход на ОУ TL082 [5].
На инвертиращия вход,
през буфер, реализиран с
втория ОУ на
интегралната схема, се
подава входното
отместващо напрежение,
което е с размах 0 ^ 5V.
Размахът на изходното
напрежение е -10,1 ^
10,1V. Това напрежение,
пак през буфер,
реализиран с ИС ОРА602
[6], се подава на VREF
Фигура 3. Схема за регулиране на отместването. извода на
програмируемия усилвател. С джъмпери може да се избира към кой от двата
програмируеми усилвателя да се подаде. Освен това има възможност да се
избира откъде да се получава напрежението на отместване - от DAQmx6008/9
[7] или от потенциометър, свързан към захранващото напрежение. Има
възможност да се включва и изключва използването на отместващо напрежение,
както и дали аналоговата и цифровата “земи” да са общи.
Фигура 4. Симулация, работата на схемата за регулиране на отместването.

Таблица 1. Стойности на Аи Добавени са и седем светодиода,
Аз Аг Ai Ао
показващи зададената комбинацията на
Аи
0 0 0 0 1 цифровите входове и наличието на
0 0 0 1 2 захранващи напрежения.
0 0 1 0 4
В таблица 1 са дадени 16-те стойности
0 0 1 1 8
0 1 0 0 10
на коефициента на усилване, както и
0 1 0 1 20
съответстващите им комбинации на
0 1 1 0 40 цифровите входове. Преди всяко
0 1 1 1 80 измерване трябва да се извърши
1 0 0 0 100 калибриране за всеки от използваните
1 0 0 1 200 обхвати (или за всички обхвати), защото
1 0 1 0 400 при смяна на коефициента на усилване
1 0 1 1 800
се променя и входният офсет.
1 1 0 0 1000
Цифровите входове на програмируемите
1 1 0 1 2000
1 1 1 0 4000
усилватели, получават сигнал през схема
1 1 1 1 8000 „жично или”. Когато някой от DIP
превключвателите за ръчен избор на
коефициента на усилване е в позиция „OFF”, логическа единица на съответния
вход може да се появи само от външно устройство (DAQmx NIUSB6008/9 или
микроконтролер).
Захранващият блок е реализиран с ИС: LM317[8] +12V, LM337[9]-12V и
pA78L05 [10] за 5V. Консумацията на схемата е около 70 тА .
Фигура5. Практическа реализация на усилвателя.

Програмируемият усилвател многократно е реализиран на практика,
работи устойчиво и се използва както за обучение по дисциплините „Сензори и
актуатори” и „Сензорни схеми и устройства”, така и за научноизследователски
цели.
Част от представените изследвания са осъществени в рамките на проект

“132ПД 0057-03”, който е финансово подпомаган от НИС при ТУ-София.
[1] Куцаров С. Измервателни усилватели. Инженеринг ревю, брой 7, 2006, Октомври 2006.
[2] Златаров В., Л. Доневска, Д. Стаменов, И. Немигенчев. Електронни аналогови схеми и
устройства. Техника, София, 1994.
[3] http://www.ti.com/lit/ds/sbos002/sbos002.pdf
[4] http://www.ti.com/lit/ds/symlink/tl431.pdf
[5] http://www.ti.com/lit/ds/symlink/tl082.pdf
[6] http://www.ti.com/lit/ds/symlink/opa602.pdf
[7] http://www.ni.com/pdf/manuals/371303m.pdf
[8] http://www.ti.com/lit/ds/symlink/lm317.pdf
[9] http://www.ti.com/lit/ds/symlink/lm337.pdf
[10] http://www.ti.com/lit/ds/symlink/ua78105.pdf
[11] Ramon Pallas-Areny, John G. Webster, Sensors and signal conditioning, 2nd ed.ISBN 0-471
33232-1, John Wiley & Sons, 2001.
[12] Linear Circuit Design Handbook, Edited by Hank Zumbahlen, Newnes, February 2008. ISBN
978-0-7506-8703-4.
[13] Albano Carrera, Ramon de la Rosa and Alonso Alonso, Programmable Gain Amplifiers with
DC Suppression and Low Output Offset for Bioelectric Sensors. Sensors 2013, 13, 13123-13142.

ТРИ-ЕЛЕМЕНТНА СВРЪХШИРОКОЛЕНТОВА
АКУСТИЧНА РЕШЕТКА С ПОСТОЯНЕН МНОЖИТЕЛ
НА РЕШЕТКАТА
Петър Стоянов Апостолов*, Георги Петров Георгиев**

* Висше училище „Колеж по телекомуникации и пощи”, Студентски град, ул.
„Акад. Стефан Младенов” № 1, София, e-mail: p_apostolov@abv.bg
** Висше училище „Колеж по телекомуникации и пощи”, Студентски град, ул.
„Акад. Стефан Младенов” № 1, София, e-mail: goshko.georgiev@gmail.com
Резюме. This paper proposes design of three-elements linear acoustic array,

using method of “compressed cosines”. Approximation of ideal band pass
function with 3-rd degree optimal polynomial is performed. To realize a
phase functions Luneberg lenses are used. The designed array has
remarkable properties: broadband and constant array factor. Matlab
simulation is demonstrated.
Ключови думи: approximation, array factor, linear equidistant acoustic

array, Luneberg lens, optimal polynomial.
ВЪВЕДЕНИЕ
Акустичните решетки (АР) са пространствени филтри за приемане на
звукови сигнали от определено направление. В теорията се приема, че АР е
съставена от N на брой, разположени равномерно и праволинейно, акустични
сензори. Способността на решетка да филтрира желаните сигнали се дефинира
от нейната пространствена селективност. Основна задача при конструирането е
създаване на АР с възможно по-малък брой сензори с тясна пространствена
диаграма на насоченост (ДН) и ниски нива на страничните излъчвания.
На Фиг.1 е показана схема на линейна еквидистантна акустична решетка
(ЛЕАР). Основни параметри са:
• геометричното разположение на сензорите;
• разстоянието d между сензорите, нормирано спрямо номиналната
дължина на вълната Л на ЛЕАР;
• амплитудите на възбуждащите токове I n;
• фазите на възбуждащите токове (рп;
• диаграмата на насоченост на отделния сензор.
Ъгълът, който сключва фронтът на приеманата звукова вълна с оста на
акустичната решетка, е означен с в . Произведението d cose отразява фазовото
закъснение на звуковата вълна между два сензора.

0 2 z
d d
Фиг. 1. Линейна еквидистантна акустична решетка.

В теорията е прието, че сензорите са изотропни, т.е. те нямат
пространствена селективност. В този случай диаграмата на насоченост на ЛЕАР
съвпада с т.нар. „множител на решетката” , който е функция на
пространствения ъгъл.
sin ( N k d sine
l 2 J
(1)
v y
където к = 2ж/Л.
Основни параметри, определящи пространствената селективност на

диаграмата на насоченост, са нивото на страничните излъчвания в [dB] и
широчината на основния лист на ниво -3dB, A 0 _3dB. Най-често ЛЕАР се
конструират при стойност d = Я/ 2. Решетката има широколентовост не повече
от 10-15%. Извън тези граници селективността на решетката силно намалява,
или се получават странични излъчвания, съизмерими с основния лист на ДН.
Увеличаването на броя на сензорите подобрява селективността, но се
повишават геометричните размери, сложността и цената на техническото
средство. От това следва, че при конструиране на акустична решетка трябва да
се търси компромис между нейния геометричен размер и селективните й
свойства.
Едно компромисно решение е използването на акустична решетка, която
е комбинация от няколко, които са поместени една в друга с различни
номинални дължини на вълната (Nested Array) [1]. На фигура 2 са показани
тримерни изображения на диаграмата на насоченост, в нормиран и
логаритмичен вид, получени със симулация на Matlab. АР се състои от 9
сензора, с разстояние между тях 2.54 см. Честотният диапазон е от 350Hz до

7000Hz, разделен на четири подобхвата. От фигурата се вижда, че диаграма на
насоченост е широколентова, но с ниска селективност.
Фиг. 2. Тримерна диаграма на насоченост на Nested Array в нормиран и логаритмичен

вид в [dB]
Съществуват методи за подобряване на селективността на ЛЕАР.
Теоретичната им основата е решаване на задача на математическо приближение
(апроксимация) на идеална функция с полином. Степента на полинома
определя броя на сензорите. По-известни са методите с полиноми на Чебишев,
Шелкунов, с прозоречни функции: Фурие, Хаминг, фон Хан, Хаусдорф, Кайзер
и т. н. [2-6]. В резултат на апроксимацията се получават n на брой числа
(коефициенти на полинома) b , с които се умножава сигналът от съответния
сензор. Оптимални селективни свойства имат ЛЕАР с полиноми на Чебишев [7]
и тяхната модификация предложена от Риблет [8]. До момента в литературата
не е известен метод за получаване на свръх широколентова ЛЕАР с висока
селективност и постоянна диаграма на насоченост.
В настоящата статия е предложен нов апроксимационен метод, който
дава възможност за конструиране на ЛЕАР с горепосочените параметри.
АПРОКСИМАЦИОНЕН МЕТОД НА КОМПРЕСИРАНИ КОСИНУСИ -

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВАНИЯ
Теоретичните основи на метода са изложени подробно в [9]. В статията
ще бъдат представени резултатите, получени при апроксимация на делта
функция на Кронекер
(2) h
5(0={0; ; 0. М-*а */2]>
която представлява идеална диаграма на насоченост. С метода се получава
оптимален тригонометричен полином от трета степен

4 г
(3) P ( в ) = £ bk cos [(k - l)p(e)],
k =1
с коефициенти:
(4) ь = Ь = 0-5; Ь = ь = 0.
Аргументът на функцията cos (.) съдържа модулираща функция - Гаусова

интегрална функция на грешката, erf (.), с S-образна графика.
(5) cp(6) = n e r f p k d sin6); б & ^ - л / 2,^/2].
Модулиращата функция компресира косинуса в средата на дефиниционния

интервал. Параметърът Р > 0 променя градиента на S-кривата на модулиращата
функция и степента на компресия на косинуса. Този ефект дава името на името
на метода „апроксимация с компресирани косинуси”.
0.9 .. й n .....
i 1
Kronecker-i5
-------- P3 with 3=1 '
11
0.8 \\ 13
>\
0.7 /;
1 1
1 \
0.6 / г
1
t 1 1 \
0.5 V
• \
' ' 1
0.4 .......... 1
""V "
i J 1
i
0.3 / i
A
\
I
0.2 /
/
t
1 V
■
\ ..
"V" "
\
0.1
/
t .........
4
V ...
■ / \■ N
:^
0 -80 -60 -40 -20 0 20 40
_
60 80
eg)
a b
Фиг. 3. Апроксимация на идеала диаграма на насоченост с полином от 3-та степен за две

стойности на параметъра в (а). Диаграма на насоченост в dB (b)
На фигура 3а е показана апроксимация с оптимален полином от 3-та
степен. От нея се вижда, че параметърът в променя широчината на графиката и
тази на съответната диаграма на насоченост в [dB] - фигура 3b. Параметърът се
определя от зависимостта
erf-1(^arccos (1->/2
(6) Р \п
kd sin ( Д б ^ )
където erf-1(.) е обратна интегрална гаусова функция на грешката.

От ненулевите коефициенти на полинома се определя нормираният
множител на акустичната решетка, която е комплексна функция на азимуталния
ъгъл б

( 7) A (9) = 1+2exp (j p( 9) ) + exp (j 2^(9))
РЕАЛИЗАЦИЯ НА СВРЪХ ШИРОКОЛЕНТОВА АКУСТИЧНА РЕШЕТКА С ТРИ

СЕНЗОРА И ПОСТОЯННА ДИАГРАМА НА НАСОЧЕНОСТ
Задачата се състои в реализирането с технически средства на трите
събираеми на множителя на решетката (7). Токовете в трите сензора се
реализират лесно: необходимо е сигналът във втория да се усили два пъти.
Експонентите отразяват фазите на токовете. За да бъде реализирана фазовата
функция е необходимо техническо средство, което да определя посоката, от
която пристигат звуковите вълни в азимуталната равнина.
Едно възможно решение е акустичната леща на Люнеберг [10], показана
на фигура 4a.
R
a
Фиг. 4. Леща на Люнеберг (а). Долна полусфера на леща на Люнеберг със
закъснителни линии (b)
Тя е съставена от разположени една в друга концентрични сфери от
материали, с различен коефициент на пречупване на звуковите вълни.
Теоретично коефициентът на пречупване не зависи от честотата на звуковата
вълна. Лещата фокусира успоредните лъчи от всички направления на
азимуталния ъгъл 9* -900,900 в точки, които образуват полуокръжност в
диаметрално-противоположния й край. За реализиране на фазовата функция е
необходимо в тези точки да се разположат микрофони, сигналите от тях да
преминат през закъснителни линии, след което да се сумират, както е показано
на фигура 4b.

Времената на закъснение се определят от модулиращата функция (5). На
фигура 5а те са показани в графичен вид за всяка от трите лещи, където
r max = — ; v е скоростта на разпространение на звукова вълна във въздух.
Фиг. 5. Функции на времезакъсненията за 3-сензорна ЛЕАР (а). Схема на ЛЕАР (б)

Решетката се реализира с три лещи на Люнеберг със закъснителни линии
по схемата на фигура 5b.
От фигура 3b се вижда, че промяната на широчината на диаграмата на
насоченост зависи от параметъра (5> 0, респ. от времезакъсненията на
закъснителните линии. Диаграмата няма странични излъчвания. Акустичната
решетка има едно забележително качество. За широчината на диаграмата на
насоченост от (6) следва
erf-1 arccos
(8)
n M ) 1 2n
A 0 -3dB = arcsin- fik d k = ~x .
От равенството се вижда, промяната на номиналната дължина на вълната
X, или на междусензорното разстояние d може да бъде компенсирано с
параметъра в . Следователно при фиксирано междусензорно разстояние,
акустичната решетка може да работи с постоянна диаграма на насоченост на
произволна номинална честота, или дължина на вълната. При цифрова
обработка на сигналите, акустичната решетка може да работи в реално време с
еднаква диаграма на насоченост в много на брой честотни диапазони, тъй като
времезакъсненията се реализират програмно. Теоретично броят им е
неограничен.

Описаното свойство е доказано с компютърна симулация на Matlab за 3-
елементна акустична решетка с междусензорно разстояние 17.1 см. ( Я2 за
1KHz) и широчина на диаграмата на насоченост &0_MB = 100. За честоти 300;
1000 и 3500Hz са създадени по 91 файла на синусоиди, с честота на
дискретизация 192kHz, дефазирани така, че да имитират приемане на сигнали в
трите точки на сензорите от 91 пространствени направления на азимуталния
ъгъл, в интервала от -90° до +90°. На фигура 6 са показани резултатите от
симулацията. За различните честоти диаграмата на насоченост не променя
широчината си.
Фиг. 6. Резултати от компютърна симулация на 3-елементна ЛЕАР с метод на

компресирани косинуси
ИЗВОДИ
С метода на компресирани косинуси е получен оптимален полином от
трета степен. Предложено е техническо решение за конструиране на линейна
еквидистантна акустична решетка с три лещи на Люнеберг. Получената
акустична решетка е свръхшироколентова, с постоянна диаграма на насоченост,
без странични излъчвания и няма аналог с подобни технически средства.
REFERENCES
[1] P. Apostolov, A. Stefanov. Wideband microphone array. EICS 2013, 16-17 may, NTSC,
pp.201-207.
[2] Taylor Т. Т, “Design of Line-Source Antennas for Narrow Beamwidth and Low Side Lobes,”
IRE Trans. Antennas Propagat., AP-3, 16 (1955)..
[3] Villneuve A. T. “Taylor Patterns for Discrete Arrays”, IEEE Trans. Antennas Propagat.-32,
1089 (1984).
[4] Schelkunoff, A. S. “A Mathematical Theory o f Linear Arrays’’. Bell Syst. Tech. J., 22, 80
(1943).
[5] Harry L. Van Trees. Optimum Array Processing. John Wiley & Sons, 2002.

[6] Sendov, B. HausdorffApproximations. Kluwer Academic Publishers, London, 1990.
[7] Dolph C.L. “Current Distribution for Broadside Arrays which optimizes the Relationship
between Beamwidth and Side-Lobe Level”. Proc. IRE and Waves and Electrons, June 1946.
[8] Riblet, H.J. “Discussion on a Current Distribution for Broadside Arrays which optimizes the
Relationship between Beamwidth and Side-Lobe Level”. Proc. IRE, May 1947, pp. 489-492.
[9] P. Apostolov. Approximations with compressed cosines and their applications. Prof. Marin
Drinov Academic Publishing House, Sofia, 2012.
[10] Kanevski, I.N. Fokusirovaniye zvukovykh i ultrozvukovykh voln. Moscow: Nauka, 1970.

МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И МОНИТОРИНГ
НА ТРАФИКА В IP МРЕЖИ
Георги Георгиев*, Сеферин Мирчев**

*Висше училище „Колеж по телекомуникации и пощи”, Студентски град,
София, ул. „Акад. Стефан Младенов” № 1, тел.02 806 21 37, e-mail:
goshko.geor giev@gmail .com
**Катедра „Комуникационни мрежи”, Технически университет - София 1000,
бул. Климент Охридски, № 8, тел. 02 965 22 54 e-mail: stm@tu-sofia.bg
Abstract. An overview of the methods for traffic measurement and

monitoring in IP network is presented. Important parameters to characterize
the traffic, network and QoS are discussed. The infrastructure and
methodology to measure those parameters directly or to compute them
based on other measurements are described. In summary a framework of IP
traffic monitoring is presented. The various methods of traffic-monitoring
and their advantages and disadvantages are explained. New methods and
tools and their advantages are discussed. In summary a framework of IP
traffic monitoring is presented.
Keywords: IP networks, network monitoring, traffic measurements.
УВОД
Интензивното нарастване на интернет мрежата е свързано е

непрекъснатото увеличение на трафика, дължащо се на новите услуги и
абонати. Основните причини за необходимостта от измерване и мониторинг на
трафика в IP мрежата са: оптимизация и планиране на мрежата; осигуряване на
качество на предоставените услуги и откриване на нарушения на сигурността
на мрежата. Трафикът в интернет е хетерогенен и силно неравномерен.
Мониторингът на трафика се осъществява трудно поради големия размер на
мрежата, огромните количества обменяна информация; разпределената
администрация и хетерогенните среди. Сега характеристиките на трафика не са
изучени задълбочено и методите за измерване и мониторинг не са добре
развити. Затова бъдещите изследвания относно мониторинга на трафика в IP
мрежи става все по-важни, като имаме предвид и експоненциалното нарастване
на трафика.
Този доклад представя обзор на методите за измерване и мониторинг на
трафика в IP мрежи, описва параметрите и характеристиките на трафика и се
опитва да отговори на следните въпроси: Защо е необходим мониторинг на IP
мрежата?; С какви параметри да се характеризира трафика, мрежата и
качеството на обслужване?; Тези параметри да се оценяват чрез директни

измервания или чрез изчисления, основани на други измервания?; Какви видове
мрежови инфраструктури или протоколи са необходими за мониторинга?; Как
измерванията се използват за ефективно използване на ресурсите на мрежата?;
Как измерванията помагат за предоставяне на подходящо качество на
обслужване на предоставяните услуги?; Как развитието на мониторинга на
мрежата да отговори на бързия растеж на трафика и на новите технологии?
АКТУАЛНОСТ НА МОНИТОРИНГА НА IP МРЕЖИ
Човек не може да съществува без комуникация. Още от древни времена

чрез различни акустични или визуални средства са се предавали съобщения. В
наши дни ние разчитаме на интелигентни комуникационни устройства, които
обменят информация посредством електрически сигнали. Най- разпространени
са мрежите базирани на IP. Тази платформа е заложена в мрежите от следващо
поколение (бъдещите мрежи). Посредством тези мрежи ние обменяме
информация (данни) от всякакъв тип (мултимедия, файлове и др.). С напредъка
на човечеството тези мрежи стават все по-сложни и по-големи. IP мрежите са
изключително сложни, изградени са на слоеста структура, използват голям
набор от протоколи ( TCP/IP, UDP, HTTP и др.). Освен полезната информация
се предава и голямо количество служебна такава, чрез която се управлява
обмена на информация в мрежата. Несъмнено най- голямата такава изградена
мрежа е INTERNET. Разрастването на тази мрежа води след себе си
предоставянето на много нови услуги, нови изисквания към качеството на
услугите, терминалите и т.н. Тези мрежи използват различни устройства като
комутатори, маршрутизатори, повторители и мостове. При тях имаме различни
политики на обслужване, като най-общо те са е приоритет и без приоритет на
обслужваните от тях пакети. Те могат да обслужват както фиксирани така и
мобилни абонати. Трафичният мониторинг и мрежовите измервания стават все
по-важни за съвременните сложни телекомуникационни мрежи. Специалистите
по информационни технологии считат, че мониторинга и управлението на IP
мрежата е добре изградена наука, която е необходима, сигурна и е устойчиво
развитие [1]. Развитието на IP мрежата - интернет на нещата, облачни услуги,
виртуализация, поставя нови предизвикателства и изисква преоценка на вече
съществуващите мрежи.
Развитието на телетрафичното инженерство пряко зависи от
наблюдението на трафика в IP базираните мрежи. Трябва внимателно да се
избере метода за наблюдение на мрежата, тъй като от това зависи и качеството
на услугата на различните IP приложения. Трябва постоянно да се следи за
промяна на топологията на мрежата и за новите методи за мониторинг [2].
Изследванията през последните години потвърждават редица важни
характеристики на IP трафика: неравномерност - много големи стойности на
дисперсията на броят постъпили пакети за единица време; дълговременна

зависимост - автокорелационната функция затихва много по-бавно от
експонента; самоподобие - трафикат има едно и също случайно поведение при
различни мащаби на времето. При обединяване на различни трафични потоци в
IP мрежата сумарният трафик запазва горепосочените свойства. Най-широко
използваните методи за генериране на IP трафика: чрез разпределение на
Парето; чрез модели на брауново движение и чрез ON- OFF източници.
МОНИТОРИНГ
Мрежовият мониторинг и измерванията на трафика стават все по-

необходими при разрастването на съвременните IP базирани мрежи. Ако до
преди няколко години говорихме за управление на хиляда потребителя в една
мрежа и поток от 100 Mbps, то сега става дума за стотици хиляди хостове и
трафик от lOGbps и нанагоре. Сега трябва да можем да реагираме по-бързо и да
предотвратим много големи кризисни ситуации, а колкото по-рано изясним
ситуацията, толкова по-добре. При поява на проблем в мрежата „агентите“ на
системата за мониторинг трябва да регистрират проблема, да го изолират и да
го отстранят, ако това е възможно и това да стане без да спира нормална работа
на мрежата. Същевременно администраторът трябва да бъде уведомен и
събитието да се запише в дневника на системата. Трафичният мониторинг
осигурява обстойна представа за състоянието на мрежата. Може да се
наблюдава къде има закъснение на пакети и загуби, да се разбере точно в кои
възли или части от мрежата идва проблема, а също така може да се наблюдават
пътищата на маршрутизация и къде възникват аномалии. Тези резултати могат
да се използват за създаване на профил на мрежата, за бъдеща оптимизация, за
трафично инженерство и др.
Преди да започнем измерванията (мониторинга) на една мрежа трябва да
си зададем следните три въпроса: Какво ще измерваме?; Как ще го измерваме?;
Къде ще го измерваме?
Разполагаме с различни средства за мониторинг на мрежите. Някои от тях
са Simple Network Management Protocol (SNMP), Windows Management
Instrumentation (WMI), Снифери и др. [1,3].
ПАСИВНИ И АКТИВНИ ИЗМЕРВАНИЯ
Пасивните измервания не нарушават нормалната работа на мрежата. Те

само „слушат“ вече съществуващия трафик в нея. При тях възниква обаче
проблемът със сигурността и личния живот на хората, защото тези системи
могат да наблюдават и анализират всякаква информация, до която имат достъп.
Тук трябва да разположим измервателни станции на различни места в мрежата,
а те самите да изпращат тази информация до сървърите за измервания в
мрежата (фиг.1). Тези сървъри от своя страна трябва да общуват помежду си.

Информацията, която може да извлечем, може да е от вида на протокол до
полезната информация, която пакета носи.
ИЗМЕРВАТЕЛНА (НАБЮДАШАЩА)СИСТЕМА
СЪРВЪР ХОСТ
Фиг. 1. Принципна схема за пасивни измервания
Активни измервания. За да се осъществят този тип измервания, се

налага измервателните системи да пуснат в мрежата допълнителен (служебен)
трафик (фиг.2). Тук може да възникне следния проблем. Този трафик ще
натовари мрежата и ако това се случи във време е най- голямо използване,
потребителите ще усетят забавяне (качеството на услугата ще се влоши). Броят
на пакетите при тези измервания може да е малък или да е е доста внушително
количество.
Фиг.2. Принципна схема за активни измервания
Комбинирано наблюдение на мрежата. Комбинираният метод използва

както активно, така и пасивно наблюдение на мрежата [6]. Така се избягват
някои недостатъци при отделните измервания, посочени преди. WREN
(Watching Resources from the Edge of the Network) е комбиниран метод, който
при слаб трафик използва активни измервания, а при натовареност на мрежата
минава към пасивни. SCNP (Self Configuring Network Monitor) методът, освен
че е комбиниран, включва софтуерна и хардуерна част. Хардуерната част се

инсталира на възловите части в мрежата, а софтуерната в крайните точки на
мрежата и отговаря за активните измервания.
ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБЛАСТТА
Препоръчва се при избор на метод за наблюдение на мрежата да се избере

вече доказан такъв или нов с по- големи възможности от вече наложилите се
такива. При избор на разпространен метод се препоръчва да се избере NetFlow,
а при най- новите методи WREN или SCNP. При SCNP метода може да се
използва маршрутизаторно базирано наблюдение както и немаршрутизаторно
такова. Най- разпространените техники, посредством който може да се извърши
това, са SNMP, RMON и Cisco's NetFlow. По долу е представена блокова схема
на метода Netflow [1].
ИНФРАСТРУКТУРА НА Netflow
П лан иран е на
м реж ата
О ТД А Л ЕЧ ЕН О О БРАБО ТКА И
С Ъ Х Р А Н Я В А Н Е НА
Н АБЛ Ю Д ЕН И Е НА А НАЛИ ЗИ РАНЕ НА
И Н Ф О РМ А Ц И Я Т А
П А КЕТИ ТЕ И Н Ф О РМ АВИ ЯТА
Фиг.З. Блокова схема на метода Netflow
С нарастване на мрежовия трафик методите за мониторинг и анализ също

увеличават своя брой. Разширява се и работата на администраторите, те вече не
само наблюдават мрежата и решават проблеми, но и трябва да се избегне
прекъсването на работата и. Трябва също така да я направят по- сигурна и да се
избегнат външни и вътрешни заплахи. Със събраната информация те трябва да
реагират адекватно на възникналите проблеми. Тук служебният трафик може да
се раздели на три категории: мрежов трафик от Net flow, мрежов трафик от
SNMP и локален трафик от снифери. SNMP подходът е по-лесен за отдалечено
управление и настройване, но ни дава по-малко информация и анализ за
трафика [3]. Системите за мениджмънт на сградите (BMS) разполагат с нова
система за наблюдение и съхранение на обменяната информация (фиг.4) [4].
При избор на продукт за наблюдение на мрежата трябва да се съпоставят
всички предимства и недостатъци. Някои от тези продукти са Wireshark,
Tcpdump, Netsniff-ng, EtherApe, Capsa [5]. Scap (S tr e a m -O r ie n te d N e tw o r k T ra ffic
C a p tu re ) методът се прилага в операционните системи като има подсистема за

улавяне на потоците на транспортния слой. Така се намаляват операциите при
копирането на информацията. Scap може да се погрижи за всички потоци със
скорост до 5.5 Gbit/s като използва изчислителната сила на едноядрен процесор.
Той работи два пъти по-бързо от другите познати подходи [7].
Предизвикателство, когато се използва, са многоядрените системи. За
преодоляване на съществуващите ограничения е предложен е нов подход чрез
използване на многоядрени адаптери за мониторинг на мрежата, работещи е
много опашки. Показва се, че е помощта TNAPI (Threaded New Application
Programming Interface) е възможно да се уловят много ефективно пакети както в
1 Gbit и 10 Gbit мрежи [8]. За да се отговори на въпроса коя система е в
състояние да извърши мониторинга на пакетите най-добре, се представя
методология за оценка на въздействието от дейността на различните системни
компоненти [9].
Фиг.4. Система за мениджмънт на сградите
Мрежовият администратор може да осигури видимостта на мрежата е

NetFlow-Lite (фиг.5). Резултатите от работата на преобразувателя са достатъчно
високи, за да се даде възможност на мрежовите администратори да намалят
вземането на проби (ако има такива). Гъвкавостта на NetFlow-Lite заедно е
липсата на промени от страна на събирането на проби предоставя видимост на
комутаторите [10]. NetFlow-Lite използва три различни инструменти, които
използват специфични стратегии за оценка на наличната честотна лента:
Pathload - той тества наличната честотна лента чрез изпращане на потоци от
пакет и анализира еднопосочните закъснения от страната на приемника; IGI -
той оценява наличния трафик въз основа на изменението на празнините между
два съседни пакети по местоназначение; PathChirp - той оценява наличната
честотна лента чрез изпращане на сондиращи пакетни „влакове“ като
разпределението е експоненциално и измерва интервалите [11].

Специфична система за мониторинг е проектираната и внедрена
разпределена система за наблюдение на DNS трафика в реално време, която е в
състояние да следи DNS сървърите [12].
Мониторингът на мрежовия трафика е инструмент за анализ. Той се
използва във всички Windows базирани операционни системи. Чрез него се
улавя целия трафик в локалните мрежи Ethernet, както и WLAN мрежи. С
мониторинга лесно можете да филтрира трафика в мрежата, за да се получи
търсената информация. Чрез мониторинга се декодиран всички основни TCP/IP
протоколи и много протоколи за приложения, включително ARP / RARP, ICMP,
IP, TCP, UDP, DNS, POP3, SMTP, IMAP, HTTP / HTTPS, TELNET, FTP.
Фиг.5. Архитектура на NetFlow-Lite
При избиране на метод за мониторинг на мрежата трябва да се съобразим
е желаните от нас резултати, натовареността на мрежата и инструментите, е
които ще извършим измерванията. Също така трябва да се съпоставят всички
предимства и недостатъци на методите и средствата за трафичния мониторинг.
Трябва да сме наясно точно какво ще наблюдаваме и каква изчислителна мощ
ще ни е необходима. Тези системи изискват голяма изчислителна мощ и не
малко място за съхранение на информацията. Мониторингът на IP трафика има
широк спектър на въздействие върху ефективното използване на мрежовите
ресурси.
В този доклад са обсъдени разработената и усъвършенстваща се
инфраструктура и методология на мониторинг и измерване на IP трафика, която
дава възможност да се предоставят услуги е високо качество на обслужване.

[1] Alisha Cecil. A Summary of Network Traffic Monitoring and Analysis Techniques [online].
Department of Computer Science and Engineering, Washington University, St. Louis. URL:
http://www.cse.wustl.edu/~jain/cse567-06/ftp/net_monitoring.pdf Accessed 10 April 2014.
[2] Dong Wei, Nirwan Ansari. IP Traffic Monitoring: An Overview and Future Considerations.
IEEE Pacific Rim Conference on Multimedia, volume 2195 of Lecture Notes in Computer
Science, page 335-342. Springer, 2001.
[3] Chakchai So-In. A Survey of Network Traffic Monitoring and Analysis Tools, [online].
Department of Computer Science, Khon Kaen University, Thailand. CSE 567M Computer
System Analysis, URL: http://www.cse.wustl.edu/~jain/cse567-06/ftp/net_monitoring.pdf
Accessed 10 April 2014.
[4] Radek Krejci, Pavel Celeda, Jakub Dobrovolny. Traffic Measurement and Analysis of
Building. Automation and Control Networks. Dependable Networks and Services. Lecture
Notes in Computer Science ,Volume 7279, 2012, pp 62-73.
[5] Shrutika Suri, Vandna Batra. Comparative Study of Network Monitoring Tools. International
Journal of Innovative Technology and Exploring Engineering (IJITEE), ISSN: 2278-3075,
Volume-1, Issue-3, August 2012.
[6] Torsten Braun, Michel Diaz, Jose Enriquez-Gabeiras, Thomas Staub. End-to-End Quality of
Service over Heterogeneous Networks. Springer, Aug 2, 2008.
[7] Antonis Papadogiannakis, Michalis Polychronakis, Evangelos P. Markatos, „Scap: Stream-
Oriented Network Traffic Capture and Analysis for High-Speed Networks. Internet
Measurement Conference, IMCT3, Barcelona, Spain, October 23-25, 2013, pp 441-454
[8] Francesco Fusco, Luca Deri, High Speed Network Traffic Analysis with Commodity Multi
core Systems. Internet Measurement Conference ACM, 2010, pp 218-224.
[9] Fabian Schneider, Analysis of New Trends in the Web from a Network Perspective,
Dissertation, Technische Universitat Berlin, 2010.
[10] Luca Deri, Ellie Chou, Zach Cherian, Kedar Karmarkar, Mike Patterson, Increasing Data
Center Network Visibility with Cisco NetFlow-Lite. 7th International Conference on Network
and Service Management (CNSM), 2011.
[11] Leopoldo Angrisani, Salvatore D Antonio, Marcello Esposito, Michele Vadursi, Techniques
for available bandwidth measurement in IP networks: A performance comparison. The
International Journal of Computer and Telecommunications Networking, Volume 50 Issue 3,
22 Febraury 2006, pp 332 - 349.
[12] Luca Deri, Lorenzo Luconi Trombacchi, Maurizio Martinelli, Daniele Vannozzi. A
Distributed DNS Traffic Monitoring System. 8th International Wireless Communications and
Mobile Computing Conference (IWCMC), 2012, pp 30-35.
[13] Prof. Radha S. Shirbhate, Prof. Pallavi A. Patil, Network Traffic Monitoring Using Intrusion
Detection System. International Journal of Advanced Research in Computer Science and
Software Engineering, Volume 2, Issue 1, January 2012.

МОДЕЛИРАНЕ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА СИГНАЛИ
НА 1.8 GHZ, 2.6 GHZ И 3.5 GHZ В 4G LTE МРЕЖА.
Филип Атанасов * и Живко Кисьовски *

* СУ „Св. Кл. Охридски”, Физически факултет, бул. Дж. Баучър 5, BG 1164
София, България, E-mail: ph atanasov@phys.uni-sofia.bg
Abstract. This study presents results from prediction models for path loss
of signals in a future LTE network situated in the central urban area of Sofia
city. The propagation of signals in the frequency bands 1.8 GHz, 2.6 GHz
and 3.5 GHz is investigated with a view to development of LTE networks in
Bulgaria. The propagation path loss increases with carrier frequency and it
is the main factor which determines the cell size and transmission data rate.
Keywords: LTE, 4G, Path loss, Propagation models.
УВОД
LTE (Long Term Evolution) е 4G стандарт, който предоставя висока
скорост за пренос на данни. Прилагането на този стандарт осигурява на
телекомуникационните оператори по-добра производителност при по-ниска
цена отколкото 3G или WiMAX [1]. LTE е разработен за приложение за голям
брой честотни ленти, в обхвата от 700 MHz до 3.5 GHz. Изборът на подходящ
модел за предвиждане на затихването на сигналите в LTE мрежа е от голямо
значение в процеса на проектиране на мрежата и разполагането на базовите
станции (eNodeB). Точната оценка на затихването е изключително важна при
определяне на размера и покритието на клетката. Затихването на сигнала силно
зависи от конкретната околната среда (градски, крайградски, селски райони,
гъсто застроена градска среда, растителност и т.н.), от честота, от вида и
височината на антените, от атмосферните условия, от вида на разпространение
на сигналите и разстоянието между предавател и приемник. Необходимостта от
по-добро разбиране на влиянието на различни параметри, особено в застроена
градска среда върху мобилния радио сигнал и неговото затихване, изисква
прилагането на модели за разпространение, които адекватно отчитат
особеностите на терена и са адаптирани за съответната честотна област. В това
изследване сме използвали моделите WINNER II, ITU 1411 и Ericsson, които са
подходящи за приложение при определяне на затихването в 4G LTE мрежи по
отношение на честотна област и механизми на затихване.

МОДЕЛИ ЗА ПРЕДВИЖДАНЕ НА ЗАТИХВАНЕТО
2.1 WINNER II модел
WINNER (Wireless World Initiative New Radio) е проект, който има за цел
да определи концепция за развитието на безжичните комуникационни системи
след 3G. Разработеният в този проект модел (WINNER II path loss model) за
предвиждане на затихването на сигналите е подходящ за изследване на
безжични комуникационни мрежи в честотния обхват до 6 GHz и широчина на
честотната лента до 100 MHz. Моделът може да се използва при наличие на
различни среди на разпространение на сигналите: открити райони (застроена
градска среда, крайградска среда, извънградски райони), закрити помещения
(малки офиси, големи зали), както и разпространение на сигнала от открит към
закрит терен. При застроена градска среда, отчитайки, че няма пряка видимост
между базовата и приемната станция (NLOS - Non-line-of-sight), уравнението
изразяващо затихването на сигнала е [2]:
(1) PL = (44.9 - 6.55 log 10( h BS) ) log10(d) + 34.46 +

5.8 31оg ! 0(hBs)+ + 2 31og , 0( f / 5) ,
където f (GHz) е честотата, d (m) е разстоянието между предавателната и
приемната антена, h BS (m) е височината на антените на базовата станция.
2.2 ITU 1411 модел
Този модел е разработен и предложен от ITU (International
Telecommunication Union) [3]. Mоделът е предназначен да се използва за
предвиждане на затихването в застроена градска среда, където липсва пряка
видимост между базовата и приемната станция (NLOS). ITU 1411 се използва за
честоти в обхвата от 300 MHz до 100 GHz .В моделът са включени различни
параметри, описващи подробно застроената градска среда, а именно средна
ширина на улиците, средна височина и ширина на сградите. Всичко това дава
възможно за по-точно определя за на затихването посредством този модел в
градски условия.
Изразът описващ затихването на сигнала е [3]:
(2)
Където Lfsi изразява затихването в свободното пространство:
(3) L fsi = 3 2 .4 + 2 01оg , о( d /1 00 0) + 2 01оg , о(f) ,

Lrts описва затихването вследствие на дифракцията на сигнала от покривите на
сградите към улиците:
(4) Lrts — - 8- 2 - 1 01оg ! о(w )+ 1 01оg ±0 ( / ) + 2 01оg ±0 (Лh ±) + L mU
където
10 + 0.354<р за 0 < Ц) < 35
(5) 2.5 + 0.075(<р - 3 5 ) за 35 < <р < 55
II
о
4 - 0 .1 1 4 ( ^ - 5 5 ) за 55 < <р < 90
(6) Ah^ h base ^тоо/
(7) Л /lz ^тоо/ h

ILmobile
Параметърът Lmsd характеризира затихването, дължащо се на дифракция
на сигнала от последователни прегради:
(8) Lmsd — - 1 01оg10( Q М) .
При имаме:
(9) « « = 2 -3 5 ( i r j j ) •
Използваните величини са - d (m) разстоянието между базовата и мобилната

станция, / (MHz) е честотата, w (m) е ширината на улиците, b (m) е
разстоянието между центровете на отделните сгради, (m) е височина на
антените на базовата станция, hm0b tге (m) е височина на антената на мобилната
станция, hr 00^- (m) е средна височина на заобикалящите сгради и р (degree) е
ъгълът между ориентацията на улицата и директния лъч на сигнала.
2.3 Ericsson модел
Този модел за предвиждане на затихването в мобилните комуникационни

мрежи е създаден от компанията Ericsson за прилагане в процеса на планиране
и разгръщане на мрежите [4]. Ericsson моделът е модификация на Okumura-Hata
модела, като използваните параметри се променят в зависимост от среда на
разпространение на сигнала. Уравнението описващо затихването на сигнала е
[5]:
(10) РL — ао + % 1оg ! о(hbs) + а 3 1оg ±о( h ^ 1оg ±о( d) -
- 3.2 log10(11.75/im) 2 + g (f)
Където д ( /) се дефинира по следния начин [5]:

(11) 3 ( П = 44.49 log10( /) - 4.78(log10( / ) ) 2
Параметрите съответно са честотата f (MHz), разстоянието между базовата и

мобилната станция d (km), височината на базовата станция h bs (m), височината
на антената на мобилната станция h m (m). Стойностите на параметрите а 0, а ±,
а 2 и а з зависят от вида на терена и са представени в таблицата 1:
Таблица 1 Стойност на параметрите за Ericsson модел

Вид на терена а0 «1 а2 аз
градска среда 36.2 30.2 12 0.1
крайградска среда 43.2 68.93 12 0.1
извънградска среда 45.95 100.6 12 0.1
РЕЗУЛТАТИ
Отчитайки факта, че предстои разгръщането на комерсиални LTE мрежи
в България и вземайки предвид определените от ITU честоти за LTE стандарта
в Европа - 1.8 GHz, 2.6 GHz и 3.5 GHz, сме разработили програми за числено
моделиране на затихването на сигнала на базата на описаните модели в
застроена градска среда, използвайки софтуерния продукт Wolfram
Mathematica.
Нашата цел е да направим сравнителен анализ на затихването на сигнала
разпространяващ се в LTE мрежи и да определим възможностите за използване
на честотните ленти 1.8 GHz, 2.6 GHz и 3.5 GHz в България за развитие на тази
технология. Използваните в нашата работа модели дават възможност за
определяне на затихването в застроената градска част на София, посредством
избора на подходящи параметри. В таблица 2 са определени характерните
параметри на изследвания терен.
Таблица 2 Входни параметри
Параметри Стойност
Предавателна мощност на антената на базовата станция 43 (dBm)
Предавателна мощност на антената на мобилната станция 30 (dBm)
Височина на предавателната антена 30 (m)
Височина на приемната антена 2 (m)
Работна честота 1.8, 2.6 и 3.5 (GHz)
Разстояние между базовата и приемната станции до 2 (km)
Разстояние между сградите 20 (m)
Средна височина на сградите 20 (m)
Ширина на улиците 10 (m)
Ъгъл на ориентация на улиците (спрямо сигналния лъч) 60 (degrees)

Изследвана е зависимостта на затихването, като функция от разстоянието
между базовата и мобилната станция при различна носеща честота - 1.8, 2.6 и
3.5 (GHz), чрез симулиране на затихването с моделите - WINNER II, ITU 1411 и
Ericsson. Получените резултати за затихването са представени графично на
фиг.1, фиг.2. и фиг.3.
Фигура 1. Затихване на сигнала при честота 1.8 GHz.

От графиките (фиг.1, фиг.2. и фиг.3) се забелязва, че. затихването получено с

WINNER II модела се характеризира с най-силна честотна зависимост по
отношение на другите два модела, а тази зависимост е най-слабо изразена при
Ericsson модела.
Направено е изследвана на затихването на сигнала за 4G LTE мрежа в

застоена градска среда, посредством прилагането на WINNER II, ITU 1411 и
Ericsson модел. Осъществен е анализ на връзката между затихването и
носещата честота на сигнала при този вид мрежи.
[1] M.Suneetha Rani, Subrahmanyam VVRK Behara, K.Suresh, Comparison o f Standard
Propagation Model (SPM) and Stanford University Interim (SUI) Radio Propagation Models
for Long Term Evolution (LTE), IJAIR, 2012, p.221
[2] http://www.cept.org/files/1050/documents/winner2%20-%20final%20report.pdf
[3] Recommendation ITU-R P.1411-7, 09.2013
[4] Ericsson Radio Systems AB, TEMStm CellPlanner 3.4User Guide, 2001
[5] Noman Shabbir, Muhammad T. Sadiq, Hasnain Kashif, Rizwan Ullah, Comparison o f radio
propagation models for Long Term Evolution (LTE) Network, International Journal of Next-
Generation Networks (IJNGN) Vol.3, No.3, September 2011

МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БРОЯ БЛОКИРАНИ
ПОВИКВАНИЯ В ШИРОКОЛЕНТОВ ХЕНДОВЪР,
ПРЕДСТАВЕН СЪС СХЕМА С ТРИ ПРИОРИТЕТА
Екатерина ОЦЕТОВА - ДУДИН*

*ВУ „Колеж по телекомуникации и пощи” - София, България, бул. „Акад. Ст.
Младенов” No.1, E-mail: eotsetova@hctp.acad.bg
Abstract. The investigation is devoted on broadband handover with two

handover queues. On the base of developed regression analysis of the
handover model was determined the regression coefficients and their
influence on controlled parameters. A second power polynomial model was
built as a result of multiple factor experiment. The model adequate was
proved with residual analysis.
Keywords: Modeling and Simulation, Queens models, Rare Event

Simulation, Quality of Service.
УВОД
Параметрите, описващи качеството на обслужване в съвременните
комуникационни мрежи, дефинирани от ITU-T, се разглеждат като редки
събития [1,5]. Изследването на редки събития е актуален проблем, активно
дискутиран в различни литературни източници. Изучаването на този тип
събития изисква значителен времеви и компютърен ресурс [4], т.к за да бъде
адекватен анализа и оценката на вероятността за поява на рядко събитие е
необходимо то да бъде наблюдавано многократно. Това обстоятелство налага
прилагането нови методи и средства за моделиране и симулация на хендовър в
широколентови клетъчни мрежи, като за целта се използват схеми без
приоритет и схеми с приоритет. Схемите без приоритет не позволяват
разделяне на трафика, което води до блокиране на голяма част от повикванията
и съответно до големи загуби. Поради тази причина се налага използването на
схемите с приоритет при моделиране схеми за прехвърляне на сигнала в
клетъчни радио мрежи [3,2]. В [2] e разгледан модел на широколентов
хендовър, реализиран със схема с три приоритета, като са направени обобщения
въз основа на които е формулирана предложената методика за определяне на
броя на блокираните повиквания в каналите на базовата станция и в опашките
на хендовъра.
МЕТОДИКАТА НА ИЗСЛЕДВАНЕ
Предложената методика съчетава прилагането на аналитични методи за
изграждане на математическия модел описващ процеса на прехвърляне на

сигнала [3] и прилагането на симулационни методи за провеждане на
симулационните експерименти. Комбинирането на тези подходи позволява
определянето на количествените характеристики описващи системата, такива
като брой блокирани повиквания в каналите на базовата станция и препълване
на опашките на хендовъра при задаване на различни стойности на входните
параметри. Методика се основава на следните етапи:
1. Създаване на симулационен модел и разработване на симулационен
алгоритъм, за определяне броя на блокираните новопостъпили повиквания в
каналите на базовата станция и броя на препълванията в двете опашките на
хендовъра.
2. Написване на Web базирана програма на PHP, с цел извършване на
множество от симулационни експерименти по различно време от различни
потребители.
3. Провеждане на многофакторен регресионен анализ (план на
експеримента), с цел определяне на математическия модел на процеса на
прехвърляне на сигнала и намиране на оптималните стойности на управляемите
фактори на симулационния модел.
4. Провеждане на симулационни експерименти с цел оценка на
вероятността за поява на блокирани повиквания и определянето й като рядко
събитие.
СИМУЛАЦИОНЕН МОДЕЛ
На фиг.1 е представен симулационен модел на широколентов хендовър,
реализиран със схема с две опашки. В модела са използвани два генератора,
чрез които са генерирани входни статични трафични повиквания за:
новопостъпили и гласови повиквания ненамерили място в каналите на базовата
станция и препратени към опашката на хендовъра q R, и трети генератор за
обслужване на каналите в базовата станция. За новопостъпилите повиквания са
използвани Поасоново, Гаусово, логаритмично и равномерно разпределение, а
за обслужването е използван генератор с равномерно, Гаусово и
експоненциално разпределение.
За описание на модела са използвани следните обозначения: I - номер на
текущата итерация; Л(1) - входящ поток от повиквания, C C(I) - брой заети
канали с новопостъпили повиквания ( от 1 до N c ), CN(I) - брой заети канали от
пакети с данни (от 1 до N n ), C (I) - брой заети канали в базовата станция на
итерация I ( от 1 до N ), b0(I) - брой блокирани повиквания в каналите на
базовата станция, Ь^(Т) - брой препълвания в опашката за пакети от данни qN,
bR(I) - брой препълвания в опашката qR, Q r (I) - заемания в опашката на
хендовъра за гласови повиквания qR (от 1 до M R ), Q n [I] - заемания в опашката
qN (от 1 до M N), Ф[Т] - брой обслужени повиквания.

Симулационният модел включва шест етапа, обозначени като Р със
стойност от 1 до 6 (фиг. 1).
C(I )
Фиг. 1 Симулационен модел хендовър, реализиран със схема с приоритети с две опашки
Въз основа на предложения модел е разработен симулационен алгоритъм
за определяне на вероятността за блокиране на повиквания в каналите на
базовата станция и в опашките на хендовъра, представен в [2]. Въз основа на
така определените блокирани повиквания се определя вероятността за
настъпване на редки събития при прехвърляне на сигнала от една базова
станция към друга при придвижване на потребителите.
ПРОГРАМНА РЕАЛИЗАЦИЯ
Предложенините симулационен модел и алгоритъм са програмно
осигурени на базата на скриптов език PHP със синтаксис базиран на C и Perl. За
провеждане на симулационните експерименти е избрана Web базирана
платформа използваща API (Application programming interface).
Симулацията на процеса на прехвърляне на сигнала е структурирана като
PHP CLASS, който се извиква от предоставена на потребителя страница:
h ttp ://h tc p .v u z f.b g in d e x -v 3 .p h p [7].

ПЛАНИРАНЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТА, ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА
МНОГОФАКТОРЕН РЕГРЕСИНЕН АНАЛИЗ
На фиг. 2 чрез блок схема е представена методиката за планиране на
експеримента, като обект на изследване е симулационния модел на фиг. 1. За
такъв тип обект подходящо е използването на многофакторен експеримент, при
който очакваният математически модел е полином от първи или втори порядък.
Въз основа на разработения симулационния модел, са определени следните
управляемите фактори за модела: x =Nc/( N-N ) - отношение задаващо
i n
относителния дял на каналите резервирани за новопостъпили повиквания и

каналите предоставени за пакетите с данни от опашката за трафик на данни в
хендовъра, x 2= M R - големина на опашката за гласови повиквания и x 3=M N -
големина на опашката за трафик на данни q^.
Фиг.2 Методика за планиране на експеримента

Резултантните величини на симулационния модел са: Y ^ b 0 - брой на
блокираните новопостъпили повиквания в каналите на базовата станция, Y2=bR
- брой на препълванията в опашката за гласови повиквания в хендовъра и
Y3=bN- броя на препълванията в опашката трафик на данни в хендовъра.
При планиране на експеримента е избран е план B 3 [4], въз основата на
който се съставя матрица на експеримента с получените от симулациите
резултати за параметрите: Yi, Y2 и Y3. За обработка на получените от
симулацията резултати се предлага използването на програмния продукт
Statistika, чрез която се определя математическият модел, коефициентът на
определеност R2, критерият на Фишер F , вероятносттар при избран коефициент
на значимост а . Определяни са степените на влияние на управляемите фактори
върху изходните параметри, като получените резултати се представят
графично. Чрез анализ на остатъците е направена проверка за
удовлетвореността на получените резултати.
СИМУЛАЦИОННА ПРОЦЕДУРА
С цел ускоряване на симулационните изследвания, се предлага следната
симулационна процедура:
1. Задаване на входните параметри на модела: общ брой канали на
базовата станция N, брой на каналите на базовата станция резервирани за
новопостъпили повиквания Nc, брой на пакетите от данни Nn в опашката qN,
дължини на опашките в хендовъра: за гласови повиквания - MR, за трафик на
данни - MNи брой повторения п.
2. Провеждане на симулационни експерименти с i ooo ooo
повторения за определяне на bR, bN и b0. Прехвърляне на получените резултати
от симулациите експерименти в табличен вид и определяне на вероятностите за
настъпване на загуби в симулациония модел: Pr = 1 - (bR//), Pn = 1 - (bNI) и Po =
1 - (b0/l);
3. Определяне вида на зависимостта между входните параметри и
получените изходни резултати, чрез пресмятане на корелационната матрица с
програмния продукт Statistika.
4. Графично представяне на зависимостите между съответните
вероятности и упрявляемите фактори на модела. Оценка на тези параметри и
определяне на зоните с вероятност по-малка от 10 -5.
5. Провеждане на симулации с 10 000 000 повторения в определените
от точка 2 зони (интервали) за входните параметри. Прехвърляне на получените
резултати от симулациите в табличен вид и определяне на вероятностите за
настъпване на загуби в симулационния модел.
6. Определяне на зоните с вероятност за настъпване на блокирани
повиквания в каналите на базовата станция и препълване на опашките в

хендовъра по-малки от10-7. Оценка на вероятността за настъпване на редки
събития.
Резултати от проведените симулационни експерименти в табличен и
графичен вид са докладвани в [2].
Предложена е методика за определяне на вероятността за настъпване на
редки събития при прехвърляне на сигнана, като за целта е използвана схема с
две опашки. Методиката съчетава аналитичните и симулационни методи за
изследване с цел ускоряване на симулационната процедура при определяне
вероятността за настъпване на новопостъпили блокирани повиквания в
каналите на базовата станция и препълвания в опашките на хендовъра
За анализа и графичното онагледяване на получените резултати се
предлага използването на статистическия програмен продукт Statistika.
Описаните етапи от методиката и резултатите от проведените симулационни
експерименти са докладвани от автора в [2,6,7]. Устновено е, че използването
на три приоритетната схема при прехвърляне на сигнала от една базова станция
към друга при движение на потребителя е ефективна и тя може да бъде
използвана за определяне на параметрите на качеството на обслужване и
разглеждането им като редки събития.
[1] Ivanov E., Radovan S., Raved D. Rare Events and Quality of Services for IPv6 networks,
Journal o f Electrotechnics and Electronics, Vol. 46 No 7/8, pp.12-17, 2011.
[2] Radeva S., Otsetova-Dudin E., Radev D. Blocking probability simulation at broadband
handover with three level priority scheme, The European simulation and modeling conference 2013,
ESM’13, Lancaster, United Kingdom, October 2013, pp. 154-159.
[3] Митков А. Теория на експеримента, Дунав прес, Русе, 2011г.
[4] RadevB, S. Radev, D. Modeling of Handover Priority Schemes for Broadband Wireless
Networks”, International Journal of Applied Research on Information Technology and Computing
(IJARITAC), 2010, Vol.1, No 3, pp.322-335.
[5] Abed, B. Handoff-Handover+ Technique Improved the Mobility in Cellular Phone
Communications, Canadian Journal on Electrical and Electronics Engineering, 2013. Vol.4, No 2,
pp. 122-128.
[6] Radeva S., Otsetova-Dudin E., Radev D. Blocking probability simulation at broadband
ESM’13, Lancaster, United Kingdom, October 23-25, 2013, pp. 154-159.
[7] Оцетова-Дудин E., Милковски И. Програма за моделиране и симулация на
широколентов хендовър реализиран с триприоритетна схема. Научен Форум: Електронни,
Информационни и Комуникационни Системи СЕЕС'13, София, 2013, стр. 178-183.

СИМУЛАЦИОНЕН МОДЕЛ НА ШИРОКОЛЕНТОВ
ХЕНДОВЪР, РЕАЛИЗИРАН СЪС СХЕМА С ОБЩИ
ПРИОРИТЕТИ
Екатерина ОЦЕТОВА - ДУДИН*, Филип ЦВЕТАНОВ**, Елена

ИВАНОВА*** и Димитър РАДЕВ*
*ВУ „Колеж по телекомуникации и пощи”-София, бул. „Акад. Ст. Младенов”
No.1 E-mail: eotsetova@hctp.acad.bg1, rector@hctp.acad.bg4
**ЮЗУ "Неофит Рилски"-Благоевград, ул. „Иван Михайлов” No.56, E-mail:
ftsvetanov@swu. bg2
***р у „Ангел Кънчев“ - Русе, ул. „Студентска” No.8, Е-mail: epivanova@uni-
ruse.bg3
Abstract. In this paper, a simulation model with priority scheme for service
of the process of changing the channel associated with the current connection
while a call is in progress at cellular radio networks is proposed. At this model
the heterogeneous traffic is served on the base of different handover queues
for voice calls and data transfer. A handover scheme with four priority levels
is presented. A simulation algorithm program for estimating probabilistic
parameters of quality of service (QoS) is worked out. The purpose of
simulation is to estimate the probabilistic parameters of Quality of Service
such as blocking probability of dropped voice calls, cell loss, and data transfer
delay etc. and to determine constraints, which have to be fulfilled for
improving of QoS parameters.
Keywords: Wireless Multimedia Networks, Queuing Systems, Modeling and

Simulation, Quality of Service, Handover.
УВОД
Моделирането на вероятностните параметри на качеството на обслужване
в широколентовите клетъчни мрежи е непосредствено свързано с оценка на броя
на необслужените повиквания.
Текущите техники и методи за оценка, не отговарят изцяло на всички
изисквания на бързо развиващите се технологиите, поради широкия спектър на
изследваните параметри и строгите изисквания към качеството на обслужване.
Съществуващите методи са елементарни, имат прости решения, основани на
базата на оценка на качеството на радио-връзката, но са приложими единствено
в теоретичните изследвания и са неприложими в реални условия. Това
обстоятелство налага разработването на симулационни модели и алгоритми, в
които посредством различни схеми с приоритетни да се моделира прехвърлянето
на сигнала и да се оцени вероятността за настъпване на загуби породени от

блокиране на повиквания в каналите на базовата станция и препълване на
опашките в хендовъра.
СИМУЛАЦИОНЕН МОДЕЛ
Основен недостатък при моделиране на прехвърлянето на сигнала в
широколентовите мобилни мрежи е вероятността за блокиране на повиквания
след запълване капацитета на мрежата [2,4]. За отстраняване на този недостатък
в хендовърите за 4G мобилни мрежи се използва т.н. динамичен безжичен
достъп, реализиран чрез приоритетни схеми [5,3]. Мултимедийния характер при
моделиране на трафика се запазва чрез използване на схеми с две опашки: за
гласови повиквания и за пренос на данни. Вероятността за блокиране на
повикванията се определя аналитично, чрез безразмерен трафичен модел на
Z e n g , който е подходящ при изследване на вероятности по-малки от 10-6, т.е
вероятности на редки събития [1,6].
Предлага се модел на широколентов хендовър, реализиран със схема с
общи приоритети, като схемата на модела с два буфера и две опашки е
представена на фиг. 1.
C(I +1)
Фиг.1 Модел на широколентов хендовър, реалзиран със схема с общи приоритети

В предложения модел каналите на базовата станция се заемат с помощта
на четири нива на приоритет, базирани на следните допускания:
s заеманията в базовата станция и в опашките на хендовъра са с
Поасоново разпределение;
s обслужванията на каналите в базовата станция с експоненциално
разпределение;
s завките в опашките на хендовъра се обслужват с дисциплината на
обслужване FCFS.
Праговете на приоритетните нива на симулационният модел се дефинират
чрез променливите: Ncn - максимален брой канали заделени за нови заявки с
данни, N cr - максимален брой канали за нови гласови повиквания, Nn -
максимален брой канали за заявки с данни, очакващи обслужване в хендовър
зоната, N - максимален брой канали за нови гласови повиквания в хендовъра, MR
- дължина на опашката за гласови повиквания в хендовъра, MN- дължина на
опашка за трафик на данни в хендовъра.
На фиг. 1 е представен симулационния модел на широколентов хендовър,
реализиран със схема с общи приоритети с входни параметри: Mr, Mn, Ncn, Ncr,
Nn, N и n - брой итерации в симулационния процес. Като променливи са
дефинирани параметрите:
s C CN[1] - брой заети канали с новопостъпилите заявки с данни, в
базовата станция (от 1 до Ncn),
s C CR[1] - брой заети канали с новопостъпили гласови повиквания в
базовата станция (от 1 до Ncr),
s Chn[1] - брой на пакети с данни в опашката д^(от 1 до Nhn),
s Chr[1] - брой на гласовите повиквания в опашката qR (от 1 до Nhr),
s Cs[1] - брой на свободните канали в базовата станция (от 1 до N),
s Q n [1] - брой на заеманията на пакети с данни в опашката qN,
s Qr[1] - брой на заеманията на гласови повиквания в опашката qR,
s b0R - брой на блокираните новопостъпили гласови повиквания в
каналите на базовата станция,
s b 0N - брой на блокираните новопостъпили пакети с данни в каналите
на базовата станция,
s bR - брой на препълванията на опашката qRза гласови повиквания,
s bN - брой на препълванията на опашката qN за пакетите с данни,
s Ф[1] - брой обслужени повиквания през 1" татаитерация,
s n - брой генерирани извадки.

СИМУЛАЦИОНЕН АЛГОРИТЪМ
Етап Pi:
С т ъпка 1: Инициализация на използваните променливи и масиви.
Задаване на входните параметри: N , Ncn, Ncr, Nn, M n, M и I.
r
С т ъпка 2: Генериране на стойност за Ar[I] и An[I] с избраното

разпределение. При n I < I преход към стъпка 3, в противен случай стъпка 14.
С т ъпка 3: Проверка за наличие на блокирани новопостъпили пакети от
данни в каналите на базовата станция: Ако (An[I]-NCn-Mn)>0, се отброява
входяща блокировка {6ON[0]++} за текущата итерация, в противен случай се
запълват с новопостъпили пакети с данни свободните канали в базовата станция
от 1 до Ncn, с текуща стойност Ccn[I].
С т ъпка 4: Проверка за препълване на каналите резервирани за
новопостъпили пакети от данни: Ако (Hn-Ncn-Cgn)>0, се вдига флаг за
препълване на каналите {Ncn: _ fu llN cN= 1 } , като се прехвърля остатъка от
пакетите с данни към опашката q N с текуща стойност Qn=^n-(Ncn-Ccn)+Qn.
Проверка за препълване на опашката qN: Ако {Qn>Mn и &on!=1}, то се отброява
текущата за итерацията блокировка {&N[0]++}, в противен случай стъпка 5.
Етап Р2 :
С т ъпка 5: Проверка за свободни канали резервирани за новопостъпили
пакети с данни: Ако { f u l l N cN= 1 } , то Cs=Ncn+1, в противен случай Cs=An+1.
Проверка за блокирани на новопостъпили гласови повиквания в каналите на
базовата станция: Ако (Ar[/]-NCr-Mr)>0, то отброяване на текущата блокировка
{&or[0]++}, в противен случай проверка за препълване на каналите резервирани
за новопостъпили гласови повиквания NCr.
Ara Ar[I]>(Ncr-Ncn-Ccr),то се вдига флаг за препълване {_fullNcR=1}, като
се прехвърля остатъка от постъпилите гласови повиквания към опашката с
текуща стойност Qr=Ar-(Ncr-Ncn-Ccr)+Qr.
С т ъпка6: Проверка за блокиране на гласови повиквания в опашката qRна
хендовъра: Ако {Qr>Mr и A r!=1}, то се отброявa блокирано гласово повикване
за текущата итерация {&r[0]++}, като се увеличава брояча с единица, в противен
случай стъпка 7.
Етап Рз:
С т ъпка 7: Генериране на обслужване Ф[/] с избрания закон за
разпределение. Проверка за свободни канали в базовата станция за обработка:
Ако Ф[I]>NcR>0, то проверка за текущ зает канал, ако N[Ncr]==1, то се
освобождава текущия канали, като намалява {Ф[/]- -} с единица, в противен
случай намалява {NCr - - }с единица.
С т ъпка8: Приравняване на I=0, докато Ф[/]>0 се отброяват свободните
канали {count(N[0]>1) и /<(N+1)}, се прави проверка за зает текущ канал N[/]==l,

ако Да то се освобождава текущия канал N [i] и се намалява с единица {Ф[1]--},
като се увеличава брояча {i+1 }, в противен случай се преминава към следваща
стъпка.
Етап Р4:
9: Приравняване на z'=N , проверка за незаети канали в базовата
С т ъпка n
станция от 1 до N , при N[i]==0 се увеличава брояча на празно пространство с

c n
единица {N 2N FSC ++}, в противен случай увеличаване с единица на брояча

n c r
{i+1 }.
10: Запълване на свободните канали с пакети с данни от oпашката
С т ъпка
qN. При {Q >0 и N 2N FSC>0}, то се заема текущо-обработвания канал със
n n c r
стойност равна на единица N[i] =1, намаляване на: {Q --}, на брояча {N2N FSC- n c n
-} и брояча на текущо-обработвания канал {i --} с единица, в противен случай

преход към стъпка 11 .
Етап 5:
11: Приравняване: i=N[0] и {N2N FSC==0}, проверка за незаети
С т ъпка n
канали в базовата станция от 1 до N : Ако{ i>NN и i<=N[0]}, то проверка за n
свободен текущ канал N [i ]==0 и увеличаване на брояча на празно пространство

с единица {N2N FSC ++} и намаляване с единица на брояча { i- - }.
n
Приравняване i=NcR и N 2N FSC==0, Докато {z>N и z'<=N }, то

c r c n c n c r
проверка за текущ свободен канал N [i ]==0, при ДА увеличаване на брояча на

свободно място {N 2N FSC ++} с единица и намаляване на брояча с единица
c r c n
{i --}.
12: Приравняване i=N[0], докато {Q >0 и N2N FSC>0}, то се заема
С т ъпка r n
текущо-обработвания канал N[i]=1 , намаляване с единица на: {Q =--}, брояча на r
празно пространство {N2N FSC--} и брояча на текущо-обработван канал {i--};

n
13 Приравняване: i=NCR и NC 2NC FSC==0, Докато {Q >0 и

С т ъпка r n r
N2N FSC>0}, то се заемат текущо-обработвания канал N[i]=1, намаляване с

n
единица на: {Q =--}, брояча на празно пространство {N 2N FSC--} и брояча на

r c r c n
текущо-обработван канал{--}.
Докато {^ >0 и N2N FSC>0}, то се заема текущо-обработвания канал
r n
N[i]=1, намаляваме с единица на: {Q =--}, на брояча на празно пространство r
{N2N FSC--}, и брояча на текущо-обработвания канал {i--};

n
14: Реинициализация на основните променливи в симулацията:

С т ъпка
Извикване на произволни числа, според избраното разпределение, за входящите
канали и обработката {Service generate: Ф , A , A }, приравняване на n r
променливите _ fu llN c n , J u IIN , C , C на нула, увеличаване на текущата

c r c n c r
итерация с единица {nI+ + } в противен случай край на симулацията.

На база разработения алгоритъм се разработва програмно осигуряване на
PHP. Изборът на скриптов език PHP със синтаксис базиран на езиците C и Perl се

основава на факта, че езикът е един от най-популярните езици за програмиране
в Интернет.Той се използва предимно в Web базирана среда за реализиране на
широк кръг от услуги.
С цел усъвършенстване на съществуващите алгоритмите за симулация на
редки събития и разработване на методики за оценка на вероятностните
параметри, характеризиращи загубите в телетрафичния поток, е разработен
симулационни модели на широколентов хендовър въз основа на схема с
приоритетно разделяне на каналите. За целта е разработен симулационен модел,
реализиран със схема с общи приоритети (фиг. 1). Въз основа на този модел е
предложен алгоритъм за определяне броя на блокираните повиквания в каналите
на базовата станция на новопостъпили гласови повиквания, новопостъпили
пакети от данни и броя на препълванията в опашките на хендовъра.
Следващ етап на разработката е програмното осигуряване на
симулационния модел на прехвърляне на сигнал в хендовъра на широколентови
клетъчни радио мрежи с цел определяне на вероятностните параметри на
качеството на обслужване. Въз основа на получените симулационни резултати
ще бъде направена и оценка за ефективността на разработените симулационни
модел и алгоритъм.
[1] Radev D., Rashkova E., Hristov G. Computer Modelling of Rare Event, Fourth European
Conference of Circuits and Systems for Communications (ECCSC’08), Bucharest, 2008, pp.316-319.
[2] Radev S., Otsetova-Dudin E., Radev D. Blocking probability simulation at broadband
ESM’13, Lancaster, United Kingdom, October 2013, pp. 154-159.
[3] Otsetova-Dudin E., Radeva S., Radev D. Modeling and Simulation of Handover Priority
Schemes for Broadband Wireless Networks, Proceedings og the ITI 2012 34-th International
Conference on INFORMATION TECHNOLOGY INTERFACES, Zagreb, Croatia, pp. 449-454.
[4] Radev D., Rashkova E.Computer Simulation of Rare Event for M/M/1/N, Queuing System,
CompSysTech 2007, Rousse, pp. 233-236.
[5] Tsvetanov F., Radev D., Otsetova-Dudin E., Radeva S. Rare Event Simulation for a Hendover
Priority Scheme. IN: IEEE TELFOR 2012, Belgrade, Serbia, Catalog Number CFP1298P-CDR,
2012, pp. 162-165.
[6] Zhang Y. Handoff Performance in Wireless Mobile Networks with Unreliable Fading
Channel, IEEE Transactions on Mobile Computing vol. 9, No. 2, 2010, pp. 188-200.

AN EXTENSION OF OMA M2M DEVICE MANAGEMENT
Ivaylo ATANASOV
* Technical University of Sofia, Department of Communication Networks, 1797
Sofia, Bulgaria, 8 Kl. Ohridski Blvd., Bl. N 1 E-mail: iia@tu-sofia.bg
Резюме. Open Mobile Alliance (OMA) дефинира нов стандарт за

мениджмънт на устройства с ограничени ресурси, който да се използва
в комуникации между устройства (М2М). Освен протокол, стандартът
дефинира и модел на обекти и ресурси, осигурявайки семантика за
приложения, която лесно може да се използва. Докладът предлага
разширение на модела на М2М устройства с включване на информация
за сензори относно техни параметри. Дефинирани са XML описания за
предложените структури от данни, които следват образеца на ОМА за
дефиниране на управлявани обекти и са описани случаи на използване.
Ключови думи: Комуникации между устройства, Интернет на нещата,

мениджмънт на устройства, управлявани обекти, XML описания.
INTRODUCTION
Machine-to-Machine (M2M) communications is a standardized term for

interworking of smart objects capable to gather information from the environment
without human intervention. The evident growth of M2M communications is
estimated to be about 5% share of the global internet traffic in 2018 [1]. This type of
communications is expected to have a profound impact on our lives [2]. The large
scale deployment of IP-connected smart objects enables development of innovative
service in areas like healthcare, transportation and energy. M2M technologies that use
IP connectivity are often referred to the notion of “Internet of things” [3].
M2M networks contain heterogeneous communicating devices, support
different communication pattern types, feature variety of applications deployed by
various providers and operate in a highly dynamic environment. Ubiquitous
deployment and tremendous growth of M2M devices is a real challenge to remote
device management and provisioning. Device management includes M2M device
tracking, remote monitoring and updating as required, as well as provisioning
management and reporting of M2M devices on a given network. Rapid configuration
and efficient use of network resources require “over the air” management [4].
European Telecommunications Standard Institute (ETSI) standards define the
M2M functional architecture [5]. In order to support both M2M device management
and M2M application development, ETSI published study on semantic support for
M2M data. The aim is to study a new service capability devoted to discover, interpret

and use the M2M data from different sources, without any kind of prior knowledge of
that. This is essential to offer high-level M2M services and to develop open markets
for M2M data [6].
Most of the existing solutions for device management [7], [8] use advanced
technologies such as TR 069 of the Broadband Forum and Open Mobile Alliance
Device Management (OMA DM). Both protocols feature own specifics. TR 069
CWMP (CPE WAN Management Protocol) is a management protocol used in a cable
environment and does not support short messaging, hence, forcing the device to
create session management requires other mechanisms [9]. CWMP is a protocol for
remote management of end-user devices and as a bidirectional SOAP/HTTP based
protocol, it provides the communication between customer premises equipment and
auto configuration servers. It is also used as a protocol for remote management of
home network devices and terminals, and there is a growing trend for the use in M2M
communications. OMA DM is a protocol for management of mobile devices such as
mobile phones and tablets that provide functions for software configuration and
update, fault and performance management [10], [11]. OMA DM provides a
framework that enables device customization and service configuration in a remote
fashion. The DM protocol supports operations that allow retrieval of data from a
device by means of information presenting a logical Management Object (MO). MO
is a XML based structure that accepts commands which in turn trigger certain
behaviors in the device. The logical representation of the managed device as a MO
allows to schedule and automate device management tasks, configure connectivity,
update firmware, diagnose problems, monitor performance, install and update
software, and manage device capabilities. The protocol requires session establishment
for device management by sending a special short message to the device.
At the end of 2013, OMA published standards for Lightweight M2M
management aiming to support both device management and service logic. The
motivation for OMA Lightweight M2M (LWM2M) protocol is to be independent of
M2M service logic and to support full device management providing extendability to
satisfy specific service logic requirements [12]. The LWM2M technical specification
for device object provides a range of device related information which can be
queried, and a device and factory reset function [13]. This managed object does not
support any sensor or actuator data. Sensors provide information about the physical
environment they monitor. Information in this context ranges from the environment
property to measurements of the physical state. Sensors can be attached or embedded
in the M2M device. Actuators can modify the physical state of the environment like
changing the state (translate, rotate, stir, switch on/off etc.) of simple physical entities
or activation/deactivating functions of more complex ones.
This paper describes a range of sensor related information and suggests XML
descriptions of sensor managed object. The paper is structured as follows. First, an
OMA device managed object is presented. Next, an abstraction of sensor related

information is synthesized and presented by XML definitions. Some use cases are
considered and the contribution is summarized in the conclusion.
OMA M2M DEVICE MANAGEMENT OBJECT
OMA DM has a concept of managed objects (MO), which are available on

devices and are managed from the server.
The Device LWM2M Object provides a range of device related information,
and a device reboot and factory reset function [13]. Each D e v ic e object is uniquely
identified by its ID . The Device object is described by the following data. The M o d e l
n u m b e r and the S e r ia l n u m b e r are identifiers provided by the manufacturer. The
F ir m w a r e v e rs io n describes the current firmware version. The R e b o o t item allows the
reboot the LWM2M Device to restore the D e v ic e from unexpected firmware failure.
The F a c to r y r e s e t enables to perform factory reset of the LWM2M Device to make
the LWM2M Device have the same configuration as at the initial deployment. When
this Resource is executed, “De-register” operation may be sent to the LWM2M
Server(s) before factory reset of the LWM2M Device. The A v a ila b le P o w e r S o u r c e s
item is described as enumerated type of the following: DC power, internal battery,
external battery, power over Ethernet, USB, AC (Mains) power, and solar. The
P o w e r S o u r c e V o lta g e presents voltage for each A v a ila b le P o w e r S o u r c e s instance.
The P o w e r S o u r c e C u rr e n t presents current for each A v a ila b le P o w e r S o u rc e . The
B a tte r y L e v e l contains the current battery level as a percentage (with a range from 0
to 100). This value is only valid when the value of A v a ila b le P o w e r S o u r c e s is
internal battery. The M e m o r y F r e e represents the estimated current available amount
of storage space which can store data and software in the LWM2M Device
(expressed in kilobytes). The E r r o r C o d e presents the current device state. It is
described as one of the following: 0=No error; 1=Low battery power; 2=External
power supply off; 3=GPS module failure; 4=Low received signal strength; 5=Out of
memory; 6=SMS failure; 7=IP connectivity failure; 8=Peripheral malfunction. When
the single D e v ic e Object Instance is initiated, there is only one error code whose
value is equal to 0 that means no error. When the first error happens, the LWM2M
client changes error code to any non-zero value to indicate the error type. When any
other error happens, a new error code instance is created. The reset R e s e t E r r o r C o d e
may be used to delete all error code instances and to create only one zero-value error
code that implies no error. The C u r r e n t T im e represents the time in the LWM2M
client. The U T C o ffs e t indicates the UTC offset currently in effect for this LWM2M
Device. The T im e zo n e indicates in which time zone the LWM2M Device is located,
in IANA Timezone (TZ) database format. The S u p p o r te d B in d in g a n d M o d e s
indicates which bindings and modes are supported in the LWM2M Client.
For each item used to describe the D e v ic e managed object, operations are
defined. The operations indicate what is the LWM2M sever is allowed to do with this
item. The description of D e v ic e management object does not contain any information

about sensors or actuators related to the device, as well as no M2M application
information that may enable application life cycle management.
AN EXTENTION OF OMA M2M DEVICE MANAGEMENT OBJECT
While M2M devices are equipped with communication, memory and

elaboration capabilities, the sensing function is essential for their behavior when
gather information from the environment. Sensors are used to “feel” the environment
by transforming different physical values into their electrical counterpart; actuators
do the reverse, they convey an electrical impulse sent by the user to enable or disable
a function (open a door, switch a valve, etc.). There are many types of sensors and
actuators, and almost as many different standards. Basically, they are divided in two
main types: analog and digital. The analog sensors can deliver information as voltage,
current, pulse counters, etc. Digital sensors typically include a micro-controller and
additional electronics (e.g. analog to digital converters) that perform the conversion
of the analog values to a digital output, typically a serial bus. They are also called
intelligent sensors.
More detailed information about Device managed object may be obtained by
including in its definition the following data.
A M2M device may be equipped with one or more sensors. Fig. 1 shows the
XML definition for S e n s o r T yp e item. Each sensor is identified by its ID. There exist
different sensor types (e.g. accelerometers, magnetometers, gyroscopes, pressure
sensors, humidity sensors, temperature sensors, ambient light sensors, proximity
sensors etc.).
<Item ID="17">
<Name>SensorType</Name>
<Operations>R</Operations>
<MultipleInstances>Multiple</MultipleInstances>
<Mandatory>Optional</Mandatory>
<Type>Integer</Type>
<RangeEnumeration>0-20</RangeEnumeration>
<Units></Units>
<Description><![CDATA[0=accelerometer; 1=magnetometer;
2=gyroscope; 3=pressure sensor; 4=humidity sensor; 5=temperature
sensor; 6=ambient light sensor; 8=proximity sensor
9-20 reserved for other sensor types.]]></Description>
</Item>
Figure 1. XML definition for Sensor Type item.

Common sensor attributes are defined in [14].
The sensitivity of the sensor is defined as the slope of the output characteristic
curve or, more generally, the minimum input of physical parameter that will create a

detectable output change. In some sensors, the sensitivity is defined as the input
parameter change, required to produce a standardized output change. In others, it is
defined as an output voltage change for a given change in input parameter.
The sensitivity error is a departure from the ideal slope of the characteristic
curve. Fig.2 shows the XML definition for S e n s itiv ity e r r o r item.
<Item ID="19">
<Name>Sensitivity Error</Name>
<Operations>R</Operations>
<MultipleInstances>Single</MultipleInstances>
<Type>Float</Type>
<RangeEnumerati on></RangeEnumerati on>
<Units> </Units>
<Description><![CDATA[Departure from the ideal slope of the
characteristics curve]]></Description>
</Item>
Figure 2. XML definition for Sensitivity Error item.
Some sensors perform auto-calibration to correct the accumulated errors at the

sensor output. Fig.3 shows the XML definition of the A u to c a lib r a te item that may be
included in the D e v ic e object definition.
<Item ID="20">
<Name>Autocalibrate</Name>
<Operations>E</Operations>
<Type></Type>
<RangeEnumeration></RangeEnumeration>
<Units></Units>
<Description><![CDATA[Execute to restore the Device's
accuracy.]]></Description>
</Item>
Figure 3. XML definition for Autiocalibrate item.
The concept of precision refers to the degree of reproducibility of a

measurement. In other words, if exactly the same value were measured a number of
times, an ideal sensor would output exactly the same value every time. But real
sensors output a range of values distributed in some manner relative to the actual
correct value.
The accuracy of the sensor is the maximum difference that will exist between
the actual value (which must be measured by a primary or good secondary standard)

and the indicated value at the output of the sensor. The accuracy can be expressed
either as a percentage of full scale or in absolute terms. Some sensors allow dynamic
accuracy set. Fig.4 shows the XML definition of the C u r r e n t A c c u r a c y item.
<Item ID="21">
<Name>Current Accuracy</Name>
<Operations>RW</Operations>
<Type>Integer</Type>
<RangeEnumeration>0-100</RangeEnumeration>
<Units>%</Units>
<Description><![CDATA[Current device accuracy]]></Description>
</Item>
Figure 4. XML definition for Current Accuracy item.
The range of the sensor is the maximum and minimum values of applied
parameter that can be measured. The dynamic range is the total range of the sensor
from minimum to maximum.
The resolution is the smallest detectable incremental change of input parameter
that can be detected in the output signal. Resolution can be expressed either as a
proportion of the reading (or the full-scale reading) or in absolute terms.
The offset error of a transducer is defined as the output that will exist when it
should be zero or, alternatively, the difference between the actual output value and
the specified output value under some particular set of conditions.
Sensors do not change output state immediately when an input parameter
change occurs. Rather, it will change to the new state over a period of time, called the
response time. The response time can be defined as the time required for a sensor
output to change from its previous state to a final settled value within a tolerance
band of the correct new value. This concept is somewhat different from the notion of
the time constant (T) of the system. This term can be defined in a manner similar to
that for a capacitor charging through a resistance and is usually less than the response
time.
USE CASES
The OMA Device Management and Service Enable Interface is used by the
LWM2M Server to access Object Instances and Resources available from the
LWM2M Client. The interface provides this access through the use of “Create”,
“Read”, “Write”, “Delete”, “Execute”, “Write Attributes”, or “Discover” operations.
The operations that resource supports are defined in the Object definition.

The “Read” operation is used to access the value of a Resource, an array of
Resource Instances, an Object Instance or all the Object Instances of an Object. The
“Write” operation is used to change the value of a Resource, an array of Resources
Instances or multiple Resources from an Object Instance. Fig.5 shows how the
LWM2M Server changes the S e n s o r A c c u r a c y of the LWM2M Client. The “Execute”
operation is used by the LWM2M Server to initiate some action, and can only be
performed on individual resources. Fig.6 shows how the LWM2M Server activates
auto-calibration on the LWM2M Client.
Figure 5. LWM2M Server changes the Sensor Figure 6. LWM2M Server requests executi°n
Accuracy attribute of the Device object. of sensor auto-calibrati°n by the Device °bject.
CONCLUSION
The logical representation of a resource under management is by a managed

object. OMA Lightweight M2M definition of Device managed object includes a
range of device related information which can be queried by the LWM2M Server,
and a device reboot and factory reset function. The device is described by number of
items including failure status but no sensor, actuator or application attributes are
presented.
As far as the OMA standards are open and allow definition of other
management objects and extension of the existing ones, the paper defines an
extension of information used to describe a M2M object defined in the context of
M2M device management. The extension includes sensor attributes that may be of
interest to the managing entity. The sensor attributes are described by XML
definitions following the OMA object definition pattern.
Future extensions may define actuator and M2M application information.

ACKNOWLEDGEMENT
The work is supported by the research project №141ПР004-7, funded by RDS,

TU-Sofia.
REFERENCES
[1] Cisco Visual Networking Index: Global Mobile Data Traffic Forecast Update, 2013-2018,
Retrieved from: http://www.cisco.com/c/en/us/solutions/collateral/service-provider/visual-
networking-index-vni/white_paper_c11 -520862.html
[2] T. Potsch, S. Marwat, Y. Zaki, C. Gorg Influence of future M2M communication on the LTE
system. Proc. of Wireless and Mobile Networking Conference (WMNC), 2013, pp.1-4.
[3] H. Zhou, The Internet o f Things in the Cloud, A Middleware Perspective, CRC Press, 2012.
[4] J.-P. Vasseur, A. Dunkels. Interconnecting Smart Objects with IP, The next Internet. Morgan
Kaufmann, Elsevier, 2010.
[5] ETSI TS 102 690 Machine-to-Machine (M2M) Functional architecture, v.1.1.1, 2010.
[6] ETSI TR 101 584 Machine-to-Machine Communications (M2M); Study on Semantic support
for M2M Data, v2.1.1, 2013.
[7] Y. C. Chang, T.Y. Chi, W.C. Wang, S.Y. Kuo Dynamic software update model for remote
entity management of machine-to-machine service capability. IET Communications, vol.7,
issue 1, 2013, pp.32-39.
[8] L. Barriga, B. Smeets, K. Sallberg. M2M Remote-Subscription Management, Ericsson Review,
2011.
[9] Broadband Forum, TR-069 CPE WAN Management Protocol, version 1.4, Technical report,
2013.
[10] M. Unmehopa. Management and Provisioning of M2M Devices for a Connected World. ETSI
M2M Workshop, 2011.
[11] OMA-AD-DM-V1_3 Device Management Architecture, version 1.3, 2010.
[12] OMA LightweightM2M v1.0, 2013, Retrieved from: http://technical.openmobilealliance.org/
Technical/release_program /lightweightM2M_v1_0.aspx
[13] OMA-SUP-XML_LWM2M_Device-V1_0-20131210-C, Retrieved from:
http://technical.openmobilealliance.org/Technical/release_program/docs/LightweightM2M/V1_
0-20131210-C/OMA-SUP-XML_LWM2M_Device-V1_0-20131210-C .txt
[14] J. Carr, J. Brown. Introduction to Biomedical Equipment Technology, Third Edition, prentice
Hall, 2010.

ZIGBEE БАЗИРАНИТЕ СИСТЕМИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДАННИ
Иво ДОЧЕВ* и Камен ВЪЛКОВ*

No. 8, Бл. 1 E-mail: idochev@tu-sofia.bg , valkov.k@gmail.com
Abstract. The present paper proposes a wireless system for data acquisition,
processing and distribution. The system includes main processing module
and wireless sensor network. The processing module is based on BCM2835
system on a chip and the wireless network is realized through a wireless
interface according the standard IEEE 802.15.4 (ZigBee).
Keywords: data, general purpose inputs and outputs, metering, wireless

sensor network;
УВОД
Бързото развитие на информационните и комуникационните технологии
допринася за появата на разнообразни апаратни средства и услуги, свързани с
тяхната работа. ZigBee базираните системи за събиране на данни най-често се
изграждат с помощта на персонален компютър, централен модул и периферни
модули. Връзката между централния модул и компютъра се осъществява
посредством стандартен комуникационен интерфейс, а връзката между
централния модул и периферните се реализира посредством радио канал.
В настоящия доклад са разгледани архитектурата и програмното
осигуряване на една ZigBee базираните системи за събиране на данни изградена
с помощта на многофункционална развойна платформа.
АРХИТЕКТУРА НА ZIGBEE БАЗИРАНИТЕ СИСТЕМИ ЗА СЪБИРАНЕ

НА ДАННИ
Многофункционална развойна платформа за събиране и обработка

на данни
На фигура 1 е показана архитектурата на многофункционална развойна
платформа. Тя се характеризира с много висока степен на интеграция.
Изградена е на базата на едночипова систeма (SoC) включваща в себе си
всичките основни градивни компоненти на съвременните компютърни системи
— централно процесорно устройство (CPU), оперативна памет (RAM), мрежов
адаптер (Ethernet), четец за карти (SD, MMC), аудио адаптер (Audio), аудио
изход (AO), видео адаптер (Video), видео изход с висока разделителна

способност (HDMI), универсален сериен интерфейс (USB) и цифрови входове и
изходи с общо предназначение (I/O) [1].
В централното процесорно устройство се извършват математико -
логически операции, които са в основата на управлението на участващите
модули в платформата и съответната обработка на информацията. RAM
паметта се използва за оперативна памет, в която се съхраняват временни
променливи и резултати от обработката на данни. Мрежовият контролер дава
възможност многофункционалната развойна платформа да се свърже към
локална мрежа. Четецът на карти е предназначен да се постави подходяща
карта с памет, където е инсталирана операционната система на платформата. С
помощта на аудио и видео контролерите могат да бъдат обработвани
съответните типове данни, като към изхода на видео контролера може да се
свърже компютърен монитор. USB портовете могат да се използват за
свързване на различни съвместими устройства: компютърна мишка,
клавиатура, захранващ адаптер и др. Цифровите входове-изходи с общо
предназначение могат да бъдат използвани за приемане на данни от външни
устройства и последваща обработка, като и за изпращане на данни или
изработване на управляващи сигнали към други устройства.
Фигура 1. Многофункционална развойна платформа.

ZigBee базирана система за събиране на данни, изградена с помощта
на многофункционална развойна платформа
На фигура 2 е показана архитектурата на ZigBee базирана система за
събиране на данни изградена с помощта на многофункционална развойна
платформа. Тя съдържа: ZigBee мрежа, многофункционална развойна
платформа за събиране и обработка на данни и локална или глобална
компютърна мрежа.
Стандартът ZigBee поддържа различни мрежови топологии: от точка до
точка (point-to-point), от точка до много точки (point-to-multipoint),
звездообразна (star), дървовидна (tree) и клетъчна (mesh). Последната има
възможност динамично да променя маршрута между отделните устройства от
мрежата, базирайки се на наличието на междинни маршрутизиращи устройства
- възли. Разграничават се три вида мрежови ZigBee възли: координатор
(coordinator) - задължителен е поне един за всяка ZigBee мрежа; той
инициализира формирането на мрежата и изпълнява функция като неин
координатор (управляващ възел); може да работи и като маршрутизатор след
създаването на мрежата. ZigBee маршрутизатор (router) - асоциира се със
ZigBee координатор или друг ZigBee маршрутизатор; участва в препредаването
на информация между отделните възли в мрежата. Крайно устройство -
опционално мрежово устройство, което не участва в маршрутизирането.
Независимо от предназначението си устройствата в ZigBee мрежата обикновено
разполагат с: синхронни и асинхронни комуникационни интерфейси,
аналогово-цифрови преобразуватели, цифрови входове и изходи с общо
предназначение. Посредством разнообразната си периферия ZigBee модулите
намират различно приложение за контролиране на производствени процеси,
периодично измерване параметрите на физичните и електрически величини и
др. [3].
В разгледаната система модулите използват нелицензирания 2,4 GHz
ISM обхват [2]. Топологията на мрежата е клетъчна, изградена на базата на
ZigBee протокол, т.е. тя е съставена само от координатор и маршрутизаторни
възли. Информацията между две устройства в мрежата, които нямат пряка
свързаност може да се предаде по динамичен маршрут между прилежащите
маршрутизатори [4], всеки възел има възможност да препредава информация,
по този начин се гарантира предаването на данни до крайната точка.
Предимството на този тип топологии е, че чрез тях се постига максимална
надеждност при отказ в някой от възлите.
Координаторът създава ZigBee мрежата както и нейната маршрутна
карта, администрира различните възли в мрежата, контролира мрежовите
параметри и осигурява основна поддръжка. Той осъществява връзка, чрез
многофункционална развойна платформа посредством асинхронен сериен
интерфейс (UART). Координаторният модул предоставя достъп, чрез радио
канал на развойната платформа до отделните маршрутизатори и измервателни

сензори в ZigBee мрежата. Чрез него постъпва измервателната информация от
всички измервателни датчици свързани към възлите на ZigBee мрежата.
Маршрутизаторите осъществяват взаимната свързаност между
устройствата в мрежата. Те отговарят за периодичното извличане на
информация от свързаните измервателни сензори към тяхната периферия и
запазването на събраната информация до момента на предаването и към
координаторния модул [5].
Многофункционална развойна платформа има задача да управлява както
инициализацията на ZigBee мрежата така и потока от информация постъпил от
нея. Чрез програмното си осигуряване развойната платформа прави проверка за
достоверността на данните, сортира получените данни, записва ги в база данни
и ги представя на потребителя в подходящ вид. По този начин се осигурява на
потребителя достъп до хронологично записани данни със съответните
взаимовръзки между тях, например изменението на температурата, влагата и
осветеността в помещения [1, 2, 3] за определен период от време. Чрез
подходящ графичен или уеб интерфейс развойна платформа предоставя
записаните данни, чрез прилежащата периферия (монитор, проектор) или
отдалечено посредством локална или глобална мрежа. Основната задача на
графичния интерфейс е да предоставя възможност на потребителя за преглед,
изготвяне на справки, построяване на статистически графики и таблици със
записаните данни от системата.
Фигура 2. Многофункционална развойна платформа.

АЛГОРИТЪМ НА РАБОТА НА ZIGBEE БАЗИРАНА СИСТЕМА ЗА СЪБИРАНЕ И
ОБРАБОТКА НА ДАННИ
На фигура 3 е показан алгоритъмът на работа на ZigBee базирана система

за събиране и обработка на данни. Той е съставен от алгоритми на работа на
многофункционална развойна платформа, на координатор и маршрутизаторите
в мрежата.
Развойна платформа Координатор Маршрутизатор
НАЧАЛО НАЧАЛО
Инициализация на Инициализация на
мрежата, устройствата, мрежата, устройствата,
определяне на определяне на
маршрутна карта маршрутна карта
Изчакване/изискване Изчакване/изискване
на данни от ZigBee на данни от ZigBee
маршрутизаторите маршрутизаторите
ZL1
Получаване на I юлучаване на
данни от ZigBee данни от ZigBee
маршрутизаторите маршрутизаторите
Проверка за Предаване
достоверност и на данните за
сортиране на понататъчна
получените данни обработка
‘1
Запис на данните
в база данни
Представяне
на данните
на потербителя
Фигура 3. Алгоритъм на работа на ZigBee базирана система за събиране и обработка на

данни.

Основните операции на системата са свързани с измерване,
преобразуване, предаване и съхранение на информация.
БЛАГОДАРНОСТИ
Предложената архитектура и алгоритъм на работа са разработени с

подкрепата на НИС при ТУ-София, чрез участието в научноизследователски
проект в помощ на докторанти “Изследване на електромагнитната
съвместимост при ZigBee базираните системи за събиране на данни” (сесия
2014 г.) № 142пд0054-07.
В настоящия доклад са предложени архитектура и алгоритъм на ZigBee
базирана система за събиране на данни, изградена с помощта на
многофункционална развойна платформа. Подобни системи намират широко
приложение в различни сфери от съвременния свят, особено там, където се
налага надеждност и същевременно гъвкава инфраструктура.
[1] Raspberry Pi F oundati on, (http://www.raspberrypi.org/)
[2] RF Modules. Digi International Inc. (http://www.digi.com/products/xbee/)
[3] Куцаров С. ZigBee безжични комуникационни мрежи, Сп. Инженеринг ревю - брой 6,
2005, Септември 2005
[4] Димчев Г., Ненова З, Ненов Т. БЕЗЖИЧНА СЕНЗОРНА МРЕЖА ЗА МОНИТОРИНГ
НА СЪСТОЯНИЕТО НА ВЪЗДУШНА СРЕДА, INTERNATIONAL SCIENTIFIC
CONFERENCE, 19 - 20 November 2010, GABROVO
[5] XBee® DigiMesh® 2.4, Wireless connectivity using the DigiMesh protocol,
(http://ftp1.digi.com/support/documentation/90001110-88 C.pdf)

ОТДЕЛЯНЕ НА КОНТУРИ НА ИЗОБРАЖЕНИЯ С
ПОМОЩТА НА LABVIEW И MATLAB
Лиляна ДОЧЕВА*
No. 8, Бл. 1 E-mail: docheva@tu-sofia.bg
Abstract. Edge detection is often used in the areas of machine vision,

intelligent systems, object recognition etc. This article presents a short
introduction to convolution implementation for edge detection using
Labview and Matlab. Labview block diagram for implementation of
different two-dimensional convolution kernels, applied to test images, is
given. Ihe behaviour of the Labview and Matlab realized kernels is
investigated in case of the coefficients value in order to improve the quality
of edge detection. Comparison of the obtained results is discussed.
Keywords: Image processing, Local operators, Edge detectors, Convolution

kernels, Convolution matrix, Matlab, Labview
УВОД
Обработката на изображения с помощта на различни локални оператори

дава възможност, както за промяната им с цел отделяне на характеристиките
им, така и за анализирането на тези характеристики, в зависимост от
конкретната цел. Това дава възможност да бъдат решени редица проблеми в
областта на медицината, охранителните системи, роботиката и др. Отделянето
на контури е важна част от тази обработка и е основен инструмент при
отделянето и разпознаването на обекти, извличането на характеристики и др. С
навлизането на цифровата обработка в тази област нарастват възможностите за
нейното проучване и приложение. Развитието на програмните езици води до
поява на различни програмни среди, които позволяват реализирането на
цифрова обработка на изображения. Всяка от тях има свои предимства и
особености.
В този доклад е разгледано приложението на LabVIEW и Matlab в тази
област и по-специално за отделяне на контури чрез използването на някои
локални оператори. Получените резултати са анализирани и сравнени.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА MATLAB ЗА ОТДЕЛЯНЕ НА КОНТУРИ
Matlab е широко използван инструмент приложим в много области, като

обработка на сигнали, невронни мрежи, обработка на изображения и др [1,2].

Приложенията към него се изграждат програмно чрез набор от функции, които
позволяват бързо развитие и отстраняване на грешки. Възможността за
създаване на допълнителни функции съобразно конкретното приложение дава
възможност за гъвкаво то му изпълнение и управление.
Някои от по-важните предимства на Matlab са:
• Бързо развитие на програмната среда;
• Бързо и лесно откриване и коригиране на грешките - в момента на
изпълнение на приложението те се посочват по редове;
• Поради наличието на широк набор от функции създаденият програмен
код е сравнително кратък и ясен, което е ключов фактор при откриването
и отстраняването на грешки,
• Наличие на изчерпателна информация.
Недостатък е сравнително голямото време за изпълнение на
приложенията, особено, когато се работи с голям обем от информация, както е
обикновено при обработката на изображения.
В този доклад посредством Matlab e реализирано отделяне на контурите
на тестово изображение (Фигура 1) чрез три локални оператора.
Фигура 1. Тестово изображение.

На фигура 2 е показан резултатът от приложението на оператора на
Roberts, изпълнен чрез Matlab. От сравнението им с резултатите, получени от
приложението на операторите на Prewitt (Фигура 3) и Sobel (Фигура 4) се вижда
по-силното разкъсване на контурите, характерно за него.
Фигура 2. Приложение на оператор на Roberts, изпълнен чрез Matlab.

На фигура 3 е показан резултатът от приложението на оператора на
Prewitt, изпълнен чрез Matlab. Накъсването на контура при него е видимо по-
слабо.

Фигура 3. Приложение на оператор на Prewitt, изпълнен чрез Matlab.
Няма съществена разлика между резултатът получен от приложението на
оператора на Prewitt и получения при използването на оператора на Sobel
(Фигура 4).
Фигура 4. Приложение на оператор на Sobel, изпълнен чрез Matlab.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА LABVIEW ЗА ОТДЕЛЯНЕ НА КОНТУРИ
За разлика от Matlab, в програмната среда LabVIEW не се използва пряко

програмен код, а модули, наречени виртуални инструменти. Те позволяват
конструирането на различни архитектури, като освен вградените, могат да се
използват и допълнително изградени съобразно нуждите на конкретното
приложение виртуални инструменти. Позволява бърза обработка на
резултатите. Модулното изграждане на приложения и големият брой налични
виртуални инструменти дават възможност за изграждане на комплексни и
гъвкави решения [3].
На фигура 5 е показана една възможност за изпълнение на операцията
отделяне на контури, чрез приложението на локалните оператори, реализирани
по-горе с Matlab. Използван е виртуалният инструмент конволюция. За
реализация на отделяне на контури, чрез приложението на локални оператори
са използвани следните виртуални инструменти:
• “Read JPEG File” за прочитане на изображение, записано във формат
JPEG,
• “Unflatten Pixmap” за преобразуване на данните на изображението в
двумерната област,
• “Convolution” прилага конволюция върху входните поредици X и Y.
• “Draw Flattened Pixmap” за визуализация на изображението,

“Draw Unflattened Pixmap” за преобразуване на данните, получени от
обработката на информацията в изображение .
Фигура 5. Реализация на локален оператор чрез LabVIEW.
Фигура 6. Приложение на оператор на Roberts, изпълнен чрез LabVIEW.

От показаните резултати от приложението на операторите на Roberts
(фигура 6) , Prewitt (фигура 7) и Sobel (фигура 8), изпълнени чрез LabVIEW се
наблюдава наличието на лъжливи контури, получени при отделянето.
Фигура 7. Приложение на оператор на Prewitt, изпълнен чрез LabVIEW.
Фигура 8. Приложение на оператор на Sobel, изпълнен чрез LabVIEW.

Необходимо е да се извърши допълнителна обработка и настройка за
предотвратяване на появата на лъжливите контури, дължащи се на
нехомогенния фон и наличието на шумове в изображението.
В този доклад са разгледани особеностите при приложението на

LabVIEW и Matlab за отделяне на контури. Реализирани са три локални
оператора: Roberts, Prewitt, и Sobel, като получените резултати са анализирани
и сравнени. Тези резултати ще бъдат използвани в реализирането на система за
разпознаване на изображения с невронни мрежи, реализирани чрез LabVIEW и
Matlab.
[1] Nagi J., S. Ahmed, F. Nagi. A matlab based face recognition system using image processing
and neural networks. 4th International Colloquium on Signal Processing and its Applications,
March 7-9, 2008, Kuala Lumpur, Malaysia, pp. 83-88.
[2] Gurumurthy S., B. Tripathy. Design and implementation of face recognition system in matlab
using the features of lips. I.J. Intelligent Systems and Applications,2012, pp. 30-36.
[3] Ch. Relf (2003), Image acquisition and processing with LabVIEW, CRC Press, 2004

ФИЛТРАЦИЯ НА ИЗОБРАЖЕНИЯ С ПОМОЩТА НА
LAB VIEW
Лиляна ДОЧЕВА*
No. 8, Бл. 1 E-mail: docheva@tu-sofia.bg
Abstract. Image filtering is an image processing tool very useful in many

areas. This article presents a short introduction to convolution
implementation for digital image filtering using Labview. Labview block
diagram for implementation of different two-dimensional convolution
kernels, applied to test images, is given. The behaviour of the Labview
realized filters is investigated.
Keywords: Image processing, Local operators, Digital filters, Convolution

kernels, Convolution matrix, Labview.
УВОД
Цифровата филтрация е основен инструмент в обработката на

изображения, който може да се използва с цел подобряване качеството на
изображението, внасяне на ефект или извличане на характеристиките му.
Намира приложение в широк кръг области: медицина, откриване и
разпознаване на обекти, невронни мрежи и др.
Достъпни са множество програмни среди, които позволяват
реализирането на цифрова обработка на изображения. Всяка от тях има свои
предимства и особености.
В този доклад е разгледано приложението на LabVIEW за цифрова
филтрация на изображения. Подходът, който е избран е използването на
операцията конволюция, и някои локални оператори.
Двумерната конволюция може да се представи математически чрез
следната формула [1]:
N N
Щ Л = Z Z 1 n)K (i —m J —n) (1)

m=—N n=—N
където:
- I(m,n) е пиксел от входното изображение с координати (m, n);
- R(ij) е пиксел от изходното изображение с координати (ij);
- K(i-m, j-n) е локалният оператор.

АЛГОРИТЪМ НА ИЗГРАЖДАНЕ НА СИСТЕМА ЗА ЦИФРОВА ФИЛТРАЦИЯ С
LABVIEW.
На фигура 4 е показан алгоритъм на изграждане на система за
Фигура 1. Алгоритъм на изграждане на система за цифрова филтрация с LabVIEW.

филтрация с LabVIEW.

Въпреки, че повечето операции от алгоритъма са сходни с тези, присъщи
за голяма част от достъпните програмни среди, поради спецификата на
LabVIEW се наблюдават и такива, които са характерни специално при работа с
него. Всяка една от посочените операции може да се изпълни със съответен
виртуален инструмент от наличните библиотеки. Такава реализация е показана
на фигура 2.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА LABVIEW ЗА ФИЛТРАЦИЯ НА ИЗОБРАЖЕНИЯ
В програмната среда LabVIEW се използват виртуални инструменти, чрез

които могат да се изграждат различни архитектури. Постига се бърза обработка
на данните. Библиотеките могат да се разширяват с допълнително изградени от
потребителя, съобразно нуждите на конкретното приложение виртуални
инструменти. Модулното изграждане на приложения и големият брой налични
виртуални инструменти дават възможност за изграждане на комплексни и
гъвкави решения [2].
Приложени са три филтъра, с цел премахване на импулсните смущения,
характерни за тестовото изображение (фигура 1). На фигура 2 е показана
реализация на локален оператор, с цел извършване на цифрова филтрация чрез
LabVIEW.
Фигура 2. Реализация на локален оператор, сцел извършване на цифрова филтрация чрез

LabVIEW.
Използван е виртуалният инструмент конволюция. Освен това са
приложени и следните инструменти:
• “Read JPEG File” за прочитане на изображение, записано във формат
JPEG,
• “Unflatten Pixmap” за преобразуване на данните на изображението в
двумерната област,
• “Convolution” прилага конволюция върху входните поредици X и Y.
• “Draw Flattened Pixmap” за визуализация на изображението,

• “Draw Unflattened Pixmap” за преобразуване на данните, получени от
обработката на информацията в изображение .
Тестовото изображение, върху което е приложена филтрацията е показано
на фиг.3.
Фигура 3. Тестово изображение.

На фигура 4 е показан резултатът от приложението на филтър, чийто
коефициенти са с много ниски стойности върху тестовото изображение от
фигура 3.
Фигура 4. Приложение на цифров филтър (в дясно), изпълнен чрез LabVIEW върху

тестовото изображение.
От показаните на фигури 5 и 6 резултати се вижда, че с увеличаването на
стойностите на коефициентите на филтъра, реализиран с LabVIEW се
наблюдават нежелани ефекти върху фона.

Целта на направените изследвания е да се проучи възможността за
реализация на цифрова филтрация с помощта на LabVIEW с цел приложение за
обработка на изображения и извличане на характеристиките им. Получените
резултати ще се приложат в разширяването на вече разработена с LabVIEW и
описана в [3] невронна мрежа.

В този доклад са разгледани особеностите при приложението на

LabVIEW за филтрация на изображения. Реализирани са три филтъра, с цел
проучване възможността за прилагането на един от тях в разширяването на вече
разработена с LabVIEW невронна мрежа. Резултатите ще бъдат използвани в
реализирането на система за разпознаване на изображения с невронна мрежа.
[1] R. Ingold, Image Processing:Local Operators, 2004

[2] Ch. Relf (2003), Image acquisition and processing with LabVIEW, CRC Press, 2004
[3] L. Docheva, Bekjarski A. Implementation of Analog Neural Networks with Labview. ICEST
2012, Veliko Tarnovo, pp. 367-370

НЯКОИ ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ
ДЕЙСТВИЯТА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ ПРИ ОРГАНИЗАЦИЯ И
УПРАВЛЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИОННАТА СИГУРНОСТ В
ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР
Ивайло НИКОЛОВ*
* Технически университет - Габрово, Монтана 3400, България, ж.к. Плиска 1
вх. Е, ап. 65 E-mail: nikolov i@mail.bg
Abstract. This report aims to provide some practical guidelines for the
implementation of information security from the viewpoint of the software.
The report presents theoretical problem of tracking user actions, supported
by examples developed programming environment Lazarus. Finally, some
conclusions are made in relation to the prevention of unauthorized access
and misuse of information.
Keywords: information security, management, public administration
УВОД
Осигуряването на информационна сигурност е съвкупност от процеси,

които се базират върху изследванията и анализа на информацията, при нейното
събиране, съхраняване, обработка и разпространение. Натрупания опит по
отношение на възможностите за осъществяване на нерегламентиран достъп и
злоупотреба с информация е отправна точка за редица научни изследвания на
анализатори, научни работници и програмисти. Нарастващите изисквания на
обществото към създаване и използване на нови информационни системи и
технологии поставя разглеждането на информационната сигурност като
неразделна част от научно-изследователския процес.
Настоящата разработка има за цел да представи някои практически
насоки при реализиране на информационната сигурност в процеса на
изграждане и усъвършенстване на информационните системи. Задължителен
елемент от техните функционални възможности е обезпечаването със сигурност
на информацията по отношение на евентуална злоупотреба и осъществяването
на непозволен достъп до ресурсите на информационните системите.
Настоящата разработка няма отношение към проследяване на
потребителите в интернет или други обществени мрежи, а има за цел да
осигури сигурност на информацията при нейното събиране, обработка,
съхраняване и разпространяване от информационните системи в публичния
сектор.

ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННА
СИГУРНОСТ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР
Информационната сигурност е такова състояние на организацията, в

което се осигурява, поддържа и гарантира: (а) непрекъснатост на работните
процеси; (б) минимизация на рисковете за организацията; (в) максимизиране на
възвращаемост на инвестициите; (г) увеличаване на възможностите за успех на
инициативите (начинанията) [1]. Основните законодателни изисквания за
осигуряване на информационна сигурност в публичния сектор, като част от
управленската отговорност на ръководителите на организациите, са
регламентирани в Закона за финансовото управление и контрол в публичния
сектор. На основание чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗФУКПС ръководителите на
организациите отговарят за съхранението и опазването на активите и
информацията от погиване, кражба, непозволен достъп и злоупотреба [2].
Правилата за достъп до активите и информацията се разглеждат като част от
контролната среда, за която ръководителите на организациите са длъжни да
въведат контролни дейности, които да дават разумна увереност, че рисковете са
ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на
риска [3].
Източник на изискванията на законодателя към информационната
сигурност са поставени още в Закона за защита на личните данни, където
изхождайки от дефиницията за понятието информация, еднозначно е
регламентирано, че лични данни са всяка информация, отнасяща се до
физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано
пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече
специфични признаци [4], включително всички правни последици, които би
могло да възникнат по събиране, съхраняване, обработка и разпространяване на
информацията. Ангажираността на държавата ясно проличава в Националната
програма за ускорено развитие на информационното общество в Република
България и Общата стратегия за електронно управление в Република България
2011-2015 в посока прилагане на добри европейски практики в съответствие с
Лисабонската стратегия, Стратегия Европа 2020 и Програмата в областта на
цифровите технологии за Европа. Специфични държавни изисквания към
информационната сигурност са залегнали още в Закона за защита на
класифицираната информация, Правилника за прилагане на ЗЗКИ, Закона за
електронните съобщения и Закона за отбраната и въоръжените сили в
Република България.
Настоящата разработка би могла да бъде отправна точка при възлагане
разработката, внедряването и усъвършенстването на редица информационни
системи от страна на организациите в публичния сектор с оглед осигуряване на
тяхната информационна сигурност в процеса на интегриране и съгласуване на
митническото и данъчно законодателство в страните, членки на Европейския
съюз.

СИСТЕМИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА
ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ
Системата за проследяване на потребителите отразява и анализира

съвкупността от действията на потребителите. На практика почти всички
информационни системи притежават възможност за потребителски достъп,
като част от системата за проследяване, посредством потребител и парола с
регламентирани права върху функционалните възможности на системите.
Съществен интерес за научната общност и изследвания представляват именно
системите за проследяване действията на потребителя (оператора). Наличието
на аналогични алгоритми в информационните системи би дало отговор за това,
кой е злопупотребил с предоставената му информация, нанасяйки промени в
данните, включително изтриване и добавяне.
Съвременните комуникационни и мултимедийни технологии позволяват
нови начини за съхраняване, поддържане и разпространение на големи масиви
от информация във всички области на науката и образованието [5], което
изисква наличието на надеждни системи за проследяване и докладване.
Осигуряване на информационна сигурност по отношение злоупотреба от
страна на потребителите с данни чрез изграждане на система за проследяване,
би могла да предостави достоверна информация за всички действия на
оператора (потребителя) на информационната система по отношение
обработката на данни. На практика проследяване действията на потребителите
(операторите) може да бъде реализирано посредством т. нар. log - файлове,
които се създават динамично от програмния продукт при извършване на
действие от страна на потребителя - вход в система, въвеждане на данни,
генериране на справки, промяна параметрите на системата и прочее. За
успешното използване на такива файлове е необходимо всеки от потребителите
да се идентифицира в информационната система посредством потребителско
име и парола, което представлява нормална функционална възможност за всяка
информационна система в съвременните условия. По този начин информацията
за всички действия на потребителя на системата следва да се запише в log файл
по отношение на конкретния потребител. Тази информация може да се използва
за установяване наличие или отсъствия на злоупотреба с въведените,
обработвани, съхранявани и разпространявани данни от и в информационната
система.
ПРИМЕРИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА СИСТЕМИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА

ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Примерите в настоящата разработка са реализирани посредством Lazarus

IDE v1.2.0. Средата за програмиране може да бъде изтеглена от следния
интернет адрес: http://www.lazarus.freepascal.org/. За онагледяване проследяване
действията на потребителя нека създадем меню с няколко функции. Това е

реализирано посредством компенент от клас TMainMenu. Използването на
компонента позволява създаване на визуално меню в проекта.
Описанието на функциите в
падащото меню се реализират
посредством Object Inspector. Нека
зададем име на падащото меню
„Действия”, а всяко едно действие
в падащото меню именуваме с
„Операция 1”, „Операция 2” и т.н.
Това разграничаване на различните
операции (функции в менюто) ще
ни позволи да проследим кога
потребителя прави избор чрез
кликване с ляв бутон на мишката
върху всяко едно от тях и съответно
да запишем необходимата
информация в log файла.
Добавянето на функциите в Фигура 2. Създаване на падащо меню
падащото меню е показано на фигура 2. Log файла представлява текстов файл в
който програмата ще записва всяко действие на потребителя с дата и час на
направената промяна или избор на действие (операция). В случая log файла ще
има име InSec.log. Нека отразим в log файла всяко стартиране на програмата,
като вписваме дата и час на стартиране. Ще използваме стандартни функции за
дата (Date) и час (Time).
p r o c e d u r e T F o r m l .F o r m C r e a t e (S ender : TOJuject) ;
var
LogFile: TextFile;
T T , HH,DD : Word;
begin
Ass ignF i l e (LogFile, GetUserDir+' I n S e c . l o g 1 ) ;
{$1+}
try
A p p e n d (L o g F i l e );
DeC o d e D a t e (D a t e ,Y Y , H H , D D );
Write In (LogFile,format (1%d.%d.%d', [dd,mm,yy])+'r .1+ T i m e T o S t r (Time)+
1 Ста р т и р а н е на п р о г р а м а т а C o m p u t e r N a m e : 1+ S y s t e m C o m p u t e r N a m e + 1 O S _ U s e r : 1
+SystemUserLogin);
C l o s e F i l e ( Lo gF i l e ) ;
except
on E: E l n O u t E r r o r do
begin
W r i t e I n ( 1 В ъ з н и к н а грешка: 1+ E .C l a s s N a m e + 1/ 1+ E .M e s s a g e ) ;
end;
end;
end;
Фигура 3. Програмен код за реализиране на проследяване

Така представения програмен код ще добавя при всяко стартиране на
програмата нов ред, съдържащ посочената информация - дата на стартиране на
програма (DD,MM,DD), час на стартиране (Time), име на компютърната
система от която се стартира програма (SystemComputerName) и име на
системния потребител (SystemUserLogin).
Тук бихме могли да добавим и други данни с оглед получаване на пълна и
точна информация относно действията на съответния потребител. Интересен за
анализа при контрол на достъпа е възможността за отразяване на различните
потребителски пароли за едно и също потребителско име за информационната
система, които са такива, изпробвани за вход. Както е показано в примера,
системата би могло да установи и съхрани и други данни като: име на
компютърната система, име на системния потребител, IP адрес и т.н.
На фигура 4 е показано как изглежда log файла при така реализираната
постановка за проследяване.
Фигура 4. Изглед на log - файл InSec.log

Контрола на достъпа е изключително важен за информационната
сигурност за системата. Така например при неуспешен вход, системата следва
да съхранява статистика за броя неуспешни опити, от името на кой потребител
и с каква парола е направен опит за вход. Тази информация би могло да бъде
полезна, за да се установи дали неуспешния опит е в резултат на грешно
потребителско име или парола (при несъответствие на няколко символа,
идентичност на потребител или парола с разлика в CapsLock или включена
кирилица) или пък е опит за нерегламентиран достъп от неоторизирано лице.
За получаване на максимална информация относно възможността за
осъществяване на нерегламентиран достъп, информационните системи трябва
да събират и съхраняват следната информация:
- дата и час на стартиране на информационната система;
- име на компютърната система, от която е стартирана системата;
- системен потребител, който се е логнал;;
- име на оператора, осъществил достъп до информационната система;

- парола на оператора, осъществил достъп;
- систематизиране на данните чрез установяване на броя опита с едно и
също име на оператор и анализиране въведените за всеки опит пароли;
За получаване на максимална информация относно възможността за
злоупотреба с информация от информационните система, освен посочените
данни, трябва да бъде събирана и съхранявана и следната информация:
- изпълнение на всяко действие от страна на потребителите;
- внасяне на корекции, изтриване и добавяне на данни;
Относно предотвратяването на нерегламентиран достъп трябва да бъдат
заложени алгоритми за блокиране достъпа от определен потребител (оператор)
при условно три неуспешни опита за вход.
Научната общност е изправена пред решаването на редица проблеми

свързани с практическото осигуряване на информационната сигурност на
системите които събират, обработват, съхраняват и разпространяват
информация. С нарастването обема на информацията в световен мащаб,
изискванията към нейното опазване от нерегламентиран достъп и злоупотреба с
информация се увеличават. Научните изследвания са насочени предимно към
разработката на нови информационни технологии и системи, които в
съвременното информационно общество трябва да бъдат съпроводени с
щателен анализ и систематизиране на информационните процеси с оглед
предотвратяване на нерегламентиран достъп и злоупотреба с информация.
Научните изследвания в областта на информационната сигурност са
резултат от необходимостта от изграждане и внедряване на единни
информационни системи в публичния сектор. В процеса на изграждане на
единен митнически и данъчен съюз в съответствие с данъчното и митническо
законодателство в страните членки на ЕС, информационната сигурност трябва
да се разглежда като неразделна част от разработката и внедряването на
единните националните и европейски информационни системи.
[1] Семерджиев, Ц. Управление на информационната сигурност, 2007, стр. 14

[2] Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор, обн. ДВ. бр.15/2013 г.
[3] Пак там
[4] Закон за защита на личните данни, обн. ДВ. бр.15/15.02.2013 г.
[5] Izvorska D.,Stoynova B., Digital Libraries in Support of Web-based Training in Calculus, 2013

СОФТУЕРНО ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА МОБИЛНИ УСТРОЙСТВА,
РАЗРАБОТЕНО НА БАЗАТА НА ABAP
Горан ГОРАНОВ*, Радослава ХРИСТОВА** и Ангел ДЯНКОВ

* Технически университет - Габрово, Габрово 5300, България, ул. Х. Димитър”
№. 4, катедра „Електроника” E-mail: g_goranov@tugab.bg
** Софийски университет „Св. Климент Охридски“, София, България,
„Факултет по математика и информатика” E-mail: radoslava@fmi.uni-sofia.bg
Abstract: In this article we make a brief overview of the ABAP

programming language. The ABAP is an event-driven fourth-generation
language, incorporated by SAP for development of SAP applications. The
language unites the features of the object-oriented programming languages
and advantages of the direct unified access to the relational databases
through embedded SQL. As a fourth-generation language ABAP is a very
powerful tool for dialog-based programming and report creation. Available
development program sending mail upon request a ticket for a flight. It is
part of mobile software for ticket reservation.
Keywords: SAP, ABAP Programming, Education, ERP, Event-

driven.
УВОД
Езикът ABAP е разработен от компанията SAP за създаването на SAP
приложения. Езикът е преди всичко създаден за разработването на диалогово-
базирани приложения. Поддържа приложения написани на различни езици и
има вградени примитиви за SQL достъп до бази от данни. Езикът ABAP е
обогатен с допълнителна обектно-ориентирана функционалност и може да бъде
разглеждан и като обектно-ориентиран език. Той е платформено независим и
съвместим с предишни версии[1].
Целта на настоящата статия е да се представи разработка на програма
изпращаща поща при заявка на билет за самолетен полет. Тя е част от мобилен
софтуер за резервация на билети.
ОПИСАНИЕ НА ЕЗИКА ABAP

Програмите на ABAP[2] са изградени от последователност от оператори.
Сила на езика ABAP е в създаването на отчети и диалогово-базирани
приложения. Отчетите в ABAP извличат данни от базата, според предварително
въведени критерии и визуализират резултатът на потребителя. Езикът ABAP
предоставя възможност за създаване на различни видове отчети. Такива са
отчети във формата на списък (Report Listing), Drill-down отчети, Control-break
отчети и ALV отчети.

При диалогово-базираните приложения, данните могат да бъдат както
четени, така и променяни. В диалог-базираното програмиране, програмният
поток се състои от последователни екрани. Програмният поток се
инициализира посредством транзакционен код, който води до показване на
екран на потребителя. Следващият екран, който се показва на потребителя се
определя от реакцията на потребителя и от въведената от него информация.
Терминът транзакция е ключов термин при програмирането с ABAP. В SAP под
транзакция се разбира изпълнението на самата програма. Езикът ABAP има и
своите специфики, допълнителни обекти от данни, както и допълнителна
функционалност. За целите на статията разглеждаме, само най-важните
елементи от езика и тези, които са сходни с езиците от трето поколение и езика
SQL.
ГРАФИЧНА СРЕДА ЗА РАБОТА С ABAP
Графичната среда (Compact SAP GUI) за работа с ABAP е част от
инсталационния пакет на софтуера, предоставен от SAP. Неразделна част от
^ M enu E d it
средата е SAP Easy Access Tool,
F avo rites E xtras S yste m H e lp
© e©© a 25® & посредством който се осъществява

достъп до приложния сървър.
SAP Easy Access
Графичното средство се използва и за
[3 0 ^ ^ O th e r m e n u ® [ 3 C re a te ro le
разработване и внедряване на ABAP
► S i Favo rites
^ j S l SAP m e n u ]
програми и разработване на бизнес
► S
► S
O ffic e
приложения чрез ABAP. На Фигура 1
C ross-A pp lica tion C o m p o n e n ts
► S A c c o u n tin g е показан екран на графичната среда,
► S In fo rm a tio n S ystem s
т S i T oo ls както и компонент на Easy Access
S T BAP W o rk b e n c h
a
a
Tool - ABAP Workbench [2,3].
O v e rv ie w
5
Средството предоставя редактор
A p p lic a tio n H ierarch y
(r? SE8Q - O b je c t N a vig a to r
® (ABAP Editor) за създаване,
S W 0 2 - Business O b je c t B ro w se r
S E 95 - M o d ific a tio n B ro w se r
компилиране и изпълнение на ABAP
S E 83 - R e use Library
SE 84 - In fo rm a tio n S yste m
^ програми.
S E 16 - D a ta B ro w se r
6 Workbench предоставя
S E 09 - T ra n s p o rt O rganizer
и
BA P I - BA P I E xp lo re r_______________
S
S
диалогово-базирани приложения за
D e v e lo p m e n t
Test
S създаване на екрани, функционални
U tilities
► □ C u stom izing
> □ модули, менюта, класове и други.
A d m in is tra tio n
Фигура 1 SAP Easy Access - Workbench

Всяко едно от тези приложения може да бъде извикана директно, чрез
задаването на съответния транзакционен код.
СОФТУЕРЕН МОДУЛ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ПОЩА ПРИ ЗАЯВКА

Разработеното мобилно приложение е конфигурирано да работи с SAP
мобилната платформа - Agentry. Процеса на пренос на данни е основно
разделен на две части:
• Извличане (Fetch) и Вписване (Posting)

Използва се Agentry сървър, който комуникира с backend системата.
Мобилното приложение за избор на самолетна компания и билет за самолет в
потребителски панел е показано на фигура - 2.
Фигура 2. Мобилното приложение.

FETCH
При процеса на fetch, данните се извличат от SAP като приложението
прави извикване на специфични функционални модули наречени BAPI
(Business Application Programming Interface), които най - общо казано
енкапсулират цялостно логиката за даден бизнес обект. Специфично при тях,
е че те имат опцията RFC (Remote Function Call), която им позволява да
извикват или да бъдат извиквани от отдалечени системи и външни
приложения, както е и в случая с Agentry сървъра. При направената заявка от
приложението, за извличане на данните, в SAP се извиква точно определен
BAPI функционален модул, който от своя страна извиква конкретен метод на
клас. Всичко това е предварително посочено и настроено в конфигурационен
панел, който пък представлява уеб интерфейс и се достъпва от специална
транзакция в SAP, след инсталирането на допълнителен софтуер към
системата (така наречените BC Set-ове - Business Configuration sets).
Обикновено метода за извличане на данните от SAP се казва GET. Част от
кода е показан на фигура - 3. Както се вижда, метода прави точно това, което
подсказва и името му - извлича данните от базова таблица (в случая
ZFLIGHT_BOOKINGS). Тази таблица не е стандартна, а е създадена
специално за нуждите на мобилното приложение и съдържа данните, който
то очаква да получи. След като бъдат извлечени от таблицата, те се
конвертират в удобен обектно - ориентиран формат и се подават като

параметър на BAPI функционалния модул, който ги връща обратно до
мобилното приложение.
Фигура 3 . Метода за извличане на данните.

Там следва те да бъдат обработени и обикновено представени под форма
удобна за работа с приложението. В случая това са данни за авиокомпании и
техните полети. Тези данни са стандартно генерирани във всяка
имплементация на SAP и не е нужно системата да има бизнес данни. Ето
защо те са най - често използвани при обучения и тестове в SAP.
Конкретното приложение, ще може да представи наличните данни
(авиокомпании и техните полети ) на потребителя, след като бъдат извлечени
от fetch процеса и ще дава възможност да се направи резервация за някоя от
тези авиокомпании.
След като бъде избрана компанията и полета (разбира се и много други
детайли) потребителя трябва да изпрати генерирания обект, който ще
представлява резервацията към backend системата - SAP. Тук идва втората
част от процеса - Posting.
POSTING
При posting-а, приложението изпраща някакъв вид колекция от данни (в
случая това ще са данни от вида: авиокомпания, полет, класа, ден и час на
полета и др.), която се обработва от междинна среда (Middleware),
реализирана, чрез Java. Middleware винаги присъства в процеса на
синхронизация на данните, без значение дали се прави fetch или post на

данни. Това е необходимо, тъй като двете среди - SAP и мобилното
приложение работят с различни видове данни, а Java е платформено
независима и е удобна за конвертиране на данни от ABAP към такива, с
които да работи приложението и обратно. Съответно при процеса на posting,
приложението изпраща колекцията от данни към Java класове, където тези
данни се обработват, преобразуват и накрая се подават като параметър на
java клас, също носещ името BAPI. Той прави последни промени по данните,
след което използвайки настройките в конфигурационния панел, извиква
BAPI функционален модул от SAP и му подава няколко параметъра, един от
които е и таблицата с данните, генерирани на мобилното приложение. От там
BAPI функцията в SAP извиква конфигурирания метод в SAP (обикновено
CREATE) за процеса на posting, където данните се обработват. В нашия
случай, данните ще се използват за генериране на самолетен билет под
формата на PDF файл, който ще се изпрати като прикачен файл на
вътрешната поща в SAP. Метода CREATE, използван в приложението има
вида показан на фигура - 4.
След като се вземат данните от BAPI функционалния модул, метода ги
оформя в удобен вид (вътрешна таблица) и ги подава като параметър на друг
функционален модул. Той е специфичен и се използва за генериране на
samrtform. Това е стандартна функционалност в SAP за създаване на
различни видове документи. Чрез нея, на базата на подадените данни, се
генерира документ и той се конвертира до таблица, връщана като параметър
от същия функционален модул. Следващата функция „CONVERT_OTF“
използва дадения параметър и го конвертира в PDF формат.
фигура - 4. Метода CREATE, използван в приложението.

фигура - 5. Метод за изпращане.
В този момент, вече smartform-ата е преобразувана до финалния си вид.

Следва да бъде подадена на друг функционален модул, който я изпраща като
прикачен файл в email от вътрешната поща в SAP (функционален модул
'SO_NEW_DOCUMENT_ATT_SEND_API 1').
След като метода приключи изпълнението си, можем да проверим
резултата във вътрешната поща, чрез транзакция SO01. Там се вижда
получения email и прикачения към него файл. Блок - схема, описваща начина
на работа на групата класове, чрез които се осъществява извличането на
данните за полетите е показана на фигура 6.
В заключение можем да кажем, че езикът ABAP е с големи възможности за
обектно-ориентирано програмиране и SQL. Като отчетем, важността на ERP
системите за бизнес организациите и тяхното развитие през последните десет
години подготвянето и създаването на приложения в мобилния сектор ще
предизвиква все по голям интерес. Разработеното приложение е проект
внедрено в ERP система. Направена е оптимизация за извличане на данните и
автоматично генериране и изпращане на информация при грешки в кода по
време на работа на мобилното приложение.

Фигура 6. Блок схема показваща извличането на данните за полетите.
[1] Eugene Coetzee, Information Technology for Automation Professionals Background and
Theory (Figure 1.5 ERP vendors), 2007, налично на: http://www.consultants-
online.co.za/pub/itap_101/html/ch01s05.html
[2] BC400 Introduction to the ABAP Workbench, SAP NetWeaver, 2006
[3] Daniel Pantaleo and Amelia Maurizio, SAP University Alliance Program,
http://meru.cecs.missouri.edu/courses/cecs401_data_mining/slides/SAP_Univ_Alliance.pdf
[4] Brendan McCarthy and Paul Hawking, Teaching SAP’s ABAP Programming Language to IS
Students: Adopting and Adapting Web-based Technologies, Informing Science InSITE -
“Where Parallels Intersect”, 2002

ЕЛЕКТРОННА ПЛАТФОРМА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО
ТЕЛЕТРАФИЧНО ПРОЕКТИРАНЕ
Ростислав РАЕВ*, Елена ИВАНОВА*, Теодор ИЛИЕВ* и Димитър

РАДЕВ**
* Русенски университет “Ангел Кънчев“, катедра Телекомуникации, 7000 Русе,
България, ул. Студенстска 8 E-mail: rosraev@gmail.com, epivanonova@uni-
ruse.bg, tiliev@uni-ruse.bg
**Колеж по телекомуникации и пощи София, катедра Телекомуникационни
технологии, 1797 София, улица „Академик Стефан Младенов“ 1, E-mail:
dradev@abv.bg
Abstract. Educational platforms, new simulations opportunities represent a

good opportunity to reduce the digital divide and to ensure faster and higher
communication trends. Several universities and companies are currently
involved in using educational platforms to provide better results. This paper
presents an analysis and development of the conceptual model for
educational purposes used in two of the Bulgarian universities: University
of Ruse and College of Telecommunications and Post in Sofia. Educational
platforms especially for engineers and executives in technology industries,
has emerged as one of the fastest-moving trends in higher education.
Key words: Conceptual model, Training program, Teletraffic engineering,

.NET.
ВЪВЕДЕНИЕ
Мрежите от ново поколение и бързото развитие на телекомуникационния

свят водят след себе си нуждата от изпреварващи технологии на обучение,
които отговарят на изискванията на всеки отделен студент. Идеята на
нововъведенията и новият концептуален модел на обучителната платформа е да
въведе студентите, които са нямали достъп в образованието си
информационните и комуникационни технологии, както и повишаването на
нивото на знания студентите, които са завършили средното си образование в
специализирано училище с телекомуникационна насоченост. Примерите за
нужда от подобна обучителна платформа се виждат от множеството реални
ситуации, учениците идващи от Училището по телекомуникации в София,
както и студентите, обучавани за бакалавърска степен от Колежа по
телекомуникации София и Русенски университет „Ангел Кънчев“, както и
последващата магистърска програма „Интернет и мултимедийни комуникации”
или “Телекомуникационни мрежи” в катедра Телекомуникации на Русенски

университет. Целта е да се предложи определен набор от информация и
практически задачи, като за целта е разработен концептуалния модел на
обучителната платформа по дисциплината Телетрафично проектиране, спрямо
нивото на всеки един от студентите, желаещ да повиши знанията и
практическите си умения.
Платформата за обучение набляга на диференцирането и оценяването на
първоначалните умения и знания на различните студенти, като това се прави с
цел максимално да се изравни финалното ниво до максималните възможности
заложени в учебната програма. Усвояването на заложените теми, практически и
семинарни упражнения е основна част в инженерното образование за нуждите
на бързоразвиващите се телекомуникационни технологии.
Предложеният концептуален модел е разработен на софтуерната
платформа .NET.
РЕАЛИЗАЦИЯ НА ОБУЧИТЕЛНА ПЛАТФОРМА ПО ТЕЛЕТРАФИЧНО

ПРОЕКТИРАНЕ
Учебният план на дисциплината „Телетрафично проектиране“ съдържа

седем основни теми, който се разпределят в различни по дължина времеви
периоди. Семинарните и практически упражнения следват темите на лекции,
като се извършват симулации, проектиране и усъвършенстване на дадена
телекомуникацинна мрежа, последната част от упражненията е изследване на
проектираната мрежа и нейните основни параметри. Основната цел е да се
наблюдават параметри на качеството на обслужване, като вероятности за
блокировка на възел или мрежа от опашки [8,9].
Основното меню представящо симулационните модули е представено на
Фиг. 1, а разработените модули за симулация са:
o Симулация на единични опашки с различни параметри [3,4];
o Симулация на мрежа от последователни опашки с различни
параметри [2,5];
o Симулация на мрежа от паралелни опашки с различни параметри
[1,2,6];
o Симулация на хендовър в 2, 3 и 4G мобилни мрежи [9,10].
В менюто за студенти има и опция за проектиране на телетрафична
система, според конкретно задание.
Различните модули, както и цялостната обучителна платформа са
разработени така, че да може да увеличи разнообразие на възли и мрежи от
опашки в предложения симулационен модел, като съществен елемент е
добавянето на нови параметри на съществуващите телетрафични системи.

Телетрафичните системи с единична опашка се симулират с параметрите
[3,4], характеризиращи телетрафичната система, като промяна на дължината на
опашката N , потоците от входни повиквания X, обслужването на опашката ц,
както и задаването на броя итерации, следят се броят блокировки в опашката b 0.
При паралелните и последователни опашки, се задават параметри като
вероятностните разпределения на входни потоци на двете опашки, различен
капацитет на всяка от опашките N 1 и N2, приоритетна област в дадена опашка,
както и относителна грешка [2,5]. Параметрите, които се наблюдават са
възникналите блокировки или препълвания, във всяка една от опашките b 0 и b 1.
Особеност при мрежите от опашки е, че изборът на параметри може значително
да варира, като това води до много разнообразни окончателни резултати, които
подлежат на анализ от студентите.
Телетрафичната система, която могат сами да проектират студентите се
залага в предпоследната точка от главното меню за избор. Разработвайки
симулационен модел за зададена телетрафична система, се включва и
разработването на курсов проект към тази дисциплина. Студентите трябва да
симулират системата по зададени параметри, като варират с определени входни
параметри. След провеждане на зададен брой симулации, се изготвят
статистически анализи, на чиято база се правят окончателни анализи за
влиянието на параметрите на вероятността за блокировка.
Main M enu X
Single Queue
Parrnlel Queue ■*—
I a h d r ill Q u e u e
C u 9 lorn
Handover
Фигура 1. Главно меню на симулационните модули

Последната точка в главното меню от избираемите телетрафични системи
е разглеждането на хендовър, като отново се стартира от хендовър за второ
поколение мобилна мрежа, където има само два приоритета в каналите за
чакане и една опашка.
Докато в 3G мобилния хендовър се включва трети приоритет в каналите и
две опашки, с различен капацитет. Двете опашки в хендовъра са за трафик в

реално време с дължина MR и за трафик със закъснение с дължина MN. В
предлагания модел каналите в базовата станция, които са N на брой се заемат
три нива на приоритет. Праговете на тези нива се дефинират чрез
променливите: N c е максималният брой на каналите, които могат да бъдат
използвани от новите гласови повиквания; и N n е максималният брой на
каналите, които могат да бъдат използвани от заявките за обслужване с данни.
Обслужването на новите повиквания става с интензитет - /л. Потоците от
нови повиквания в базовата станция се задават с интензитет Л. С най-малък
приоритет са новите повиквания, които заемат каналите на базовата станция от
1 до N c . Когато всички канали на базовата станция от 1 до N c са заети,
повикванията се пренасочват към опашките на хендовъра в зависимост от
техния тип.
В този модел се отчита броя на блокираните повиквания bN в опашката на
хендовъра qN за трафик на пакети от данни, броят на блокираните повиквания
bR в опашката за хендовъра qR за гласови повиквания и броя на блокираните
повиквания в каналите на базовата станция b 0.
Всички точки в главното меню на предложените модули, са разработени
на софтуерната платформа .NET. Програмната реализация на концептуалния
модел е извършена на платформата на Microsoft .NET Framework [11,12], която
оперира с 15 различни програмни езика от най-високо ниво, като C#, VB.NET,
C++/CLI и други.
КОНЦЕПТУАЛЕН МОДЕЛ НА ОБУЧИТЕЛНА ПЛАТФОРМА ПО ТЕЛЕТРАФИЧНО

ПРОЕКТИРАНЕ
Концептуалният модел на разработваната обучителна платформа по

дисциплината има заложена следната последователност:
1. Определяне на нивото на студентите (потребителите):
o Чрез входящи тестове;
o Чрез формиране на практически задачи в рамките на първите 1-2
упражнения, с цел записване на техническите действия извършени
от студента (потребителя) и извеждане на статистика, базирана на
използваните основни операции - Copy/Paste, опцията Help,
задаване на параметри и др.;
o Чрез съотношение между скорост на решаване на задачите и
коректност на получените резултати;
o Чрез форма за самооценка на студента (потребителя).
2. Селектиране на модули за всяка група от студенти
(потребители):

Селектирането на модули става на база нивото определено за всяка група.
Целта на този процес е изравняване на нивото на студентите.
3. Подробна статистика за работата извършена от всеки студент
(потребител):
За всеки студент (потребител) се създава профил на сървъра и се пази
статистика за работата, извършена от него по време на практическите
упражнения.
4. Оценяване на студентите (потребителите):
o Взема се оценка формирана на база статистиката за извършената
работа, извлечена от профила на студента (генерира се от
системата);
o Взема се оценка на преподавателя за работата извършена през
семестъра от студента (потребителя);
o Взема се оценката от финален изпит (тест);
o Генерираната оценка от системата трябва да бъде съобразена с
нивото на определените за групата модули;
o Оценката на преподавателя трябва да е със същата тежест, както
оценката генерирана от системата;
o Финалния тест трябва да бъде еднакъв за всички групи и
оценяването да е при едни и същи критерии.
5. Добавяне на модули от студенти (потребители):
По време на практическите упражнения на студентите (потребителите) се
възлага задача за проучване на дадена тема (въпрос). Предоставя се един от
готовите шаблони, който има структура на модул от програмата. При добра
работа на студента (потребителя) този модул може да се добави към основните
модули на програмата. Така се реализира концепцията студентите
(потребителите) да участват в процеса на развитие на софтуерната платформа.
Предложеният концептуален модел на разработваната обучителна

платформа, поставя нови и усъвършенствани цели пред обучението по
дисциплината Телетрафично проектиране в бакалавърския и магистърския курс
в двете учебни институции. Партньорството между двете висши училища,
извежда на преден план целта от обединение, от доразработване и взаимно
сътрудничество, което ще подпомогне следващите етапи на реализация на
студентите. Бъдещето развитие на платформата за обучение на студентите ще
даде възможности за въвеждане на дистанционно форма на обучение, като

студентите ще могат във всеки един момент от времето да работят и да се
обучават, а това да бъде отчетено при формиране на финалното им оценяване.
БЛАГОДАРНОСТ
Настоящата статия е изготвена с финансовата помощ на Европейския

социален фонд. Русенският университет „Ангел Кънчев” носи цялата
отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви
обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския
съюз или Министерството на образованието и науката." Проект:№
BG051PO001-3.3.06-0008 „Подпомагане израстването на научните кадри в
инженерните науки и информационните технологии”.
[1] Радев, Д. Симулация на редки събития в широколентовите цифрови мрежи. Колбис.

София, 2006. 374 стр.
[2] Радев, Д., Моделиране на редки събития в широколентовите цифрови мрежи, София 2006.
[3] Радев, Д., Основи на телекомуникациите:телетрафично проектиране, Колбис, София
2008.
[4] Радев, Д., Основи на телекомуникациите: теория на телетрафика, Колбис, София 2008
[5] Радев, Д., Т. Илиев, Г. Христов Компютърно моделиране на телетрафични системи, Русе
2008
[6] Радев, Д., Телетрафично проектиране, Русе 2012
[7] Христов Хр., Мирчев С. Телекомуникации - общ курс, Нови знания, София, 2004
[8] Iliev, T., Gr. Mihaylov. 3GPP LTE system model analisys and simulation of video transmission.
Proceedings in Advanced Research in Scientific Areas, Slovak Republic, 2012, pp. 2016-2021.
[9] "ITU-R Confers IMT-Advanced (4G) Status to 3GPP LTE" (Press release). 3GPP. 20 October
2010. Retrieved 18 May 2012.
[10] ITU-T NGN Technical Workshop Final report (Jeju Island, Republic of Korea, 14-15 March
2005)
[11] Sells, C., Windows Forms Programming in C#, 2003
[12] http://msdn.microsoft.com/en-us/library/

СЪВМЕСТЯВАНЕ НА ВИЗУАЛНИ СИМУЛАЦИИ И
ХАРДУЕРНИ РАЗВОЙНИ СИСТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО
МИКРОПРОЦЕСОРНА ТЕХНИКА
Красимир КОЛЕВ*
* Университет по хранителни технологии - Пловдив, Пловдив 4000, България,
бул. “Марица” No. 26, Бл. 4, E-mail: k kolev@uft-plovdiv.bg
Abstract (in English). The goal of this study is to presents an approach of

improve the level of course "Microprocessors Engineering" by integration
of visual circuits simulations and hardware development boards. The
parallel analysis of hardware development microprocessor systems and
virtual microprocessor system simulations were made. Advantages and
problems in visual simulation on microprocessor system base on C52 were
discussed.
Keywords: C52 microcontroller, microprocessor systems, visual simulation.
УВОД
През последните години знанията и уменията придобити по

дисциплината „Микропроцесорна техника” предоставят възможност за
построяване на приложни микропроцесорни системи и са от важно значение за
успешна реализация на студентите в различни сфери на бизнеса. Целта на
разработката е да представи един начин на повишаване на нивото на обучение
по „Микропроцесорна техника” посредством съвместяване на визуални схемни
симулации и хардуерни развойни системи. Като микропроцесорна база е
използван широко разпространен микроконтролер 8051 [1]. Представеният
интегриран подход може да се използва какво в традиционни форми на
обучение така и в дистанционни форми. Използваната визуална среда е
свободна за ползване след изтегляне от Интернет [5].
СЪВМЕСТЯВАНЕ НА СИМУЛАЦИИ И ХАРДУЕРНИ РАЗВОЙНИ СИСТЕМИ
Понастоящем обучението в българските университети по компютърни

системи е разделено на модули, включващо лекционни курсове, практически
упражнения и самостоятелна работа. Практическите упражнения по
„Микропроцесорна техника” традиционно се провеждат в специализирани
лаборатории снабдени с микропроцесорни развойни система. В повечето
случаи микропроцесорни хардуерни учебни китове са достъпни за използване
само в лабораторна среда, което затруднява студентите при решаване на

самостоятелни задачи и при подготовка за изпит. Липсата на развойни средства
по време на самоподготовка влошава мотивацията за подготовка и възможност
за повторяемост на експерименталната работа. В настоящата разработка е
представено използването на специализиран симулатор EdSim51 за
процесорното ядро х51 [3]. Предимство на избраният симулатор, че е пригоден
за използване в учебна и домашна среда и покрива основни задължителни
методични единици необходими за усвояване на знания и придобиване на
умения по дисциплината „Микропроцесорна техника”. Софтуерната среда е
напълно безплатна и допълва празнината от липсата на хардуерни развойни
среди достъпни за студенти. Използвайки EdSim51, студентите могат да
извършват визуални схемни симулации и тестват своите програми на Асемблер.
Предлаганият подход на визуални схемни симулации е особено важен за
студенти с начални познания по микропроцесорна техника, тъй като в този
случай микропроцесора е „разрязан” и се вижда вътрешното му състояние. Ако
се използва класически хардуерен кит, студентите за да проследят и видят
вътрешното състояние на процесора, трябва да напишат сложни програми за
извеждане на стойности на регистри за което все още не са придобили опит.
Работната среда за визуална симулация EdSim51 (фиг.1) се състои от четири
свързани панела- за програмен модел на процесорното ядро (горен ляв), за
програмиране (горен в средата), за портова конфигурация (горен вдясно), за
периферия (долен).
Фиг.1. Работен екран за визуална схемна симулация

Изборът на външно свързване на периферия се осъществява чрез бутони
за избор DI / LD в долният периферен панел. Микропроцесорната хардуерна
развойна система е представена на фиг. 2. Тя се състои от процесорен модул и
периферни модули (за шестнадесетична клавиатура, за управление на свето-
диодна индикация, за управление на динамична четири разрядна индикация, за
управление на LCD дисплей, за управление на двигател).

Фиг.2. Хардуерна развойна система
Микропроцесорният модул е реализиран по класическа схема със
свързани външни RAM (IC2) и EPROM (IC3) фиг. 3. За удобство
микроконтролерът IC1 е препрограмиран с авторска мониторна програма за
зареждане и изпълнение на програми посредством сериен интерфейс.
Фиг. 3. Принципна схема на микропроцесорния модул

Студентите създават своите програми на Асемблер директно в
програмният панел на EDSIM51 и зареждат изпълними файлове посредством

терминална програма Tera Term. Методичното развитие на професионални
компетентности в курса по микропроцесорна техника, започва с усвояване на
знания и умения за програмния модел на 8051, видовете адресации и изучаване
на системата инструкции по групи чрез създаване на приложни програми по-
прехвърляне на данни, сортиране, търсене на данни, реализация на програмни
време закъснения и цикли [2]. В този учебен модулен цикъл се откроява
ползата от надграждане на обучението със схемни симулации. Студентите в
средата EDSIM51 виждат състоянието на всички основни регистри и могат
постъпково да изпълняват своите програми. Сериозен недостатък на визуалната
среда, е че не подържа външни памети. Това налага задължително използване
на хардуерната развойна среда за проверка и тестване при използване на
външни памети. След усвояване на системата инструкции се преминава към
усвояване на таймерната система на микроконтролера. Упражненията се
извършват в съчетание EDSIM51 и хардуерната развойна система. Реализират
се програми за генериране на времезакъснения посредством таймер 0 и 1. В
EDSIM51 се проследява зареждането на конфигурационни регистри и
състоянието на броячите за време (TH0, TL0, TH1 и TL1), след което
разработените програми се прехвърлят в реалната хардуерна система и се
измерват реално генерирани време интервали Много удобно е на този етап да
се ползва апарата Analog Discovery® на фирмата Digilent. Този апарат
позволява измерване, генериране и анализиране на различни сигнали и е удобен
за ползване от студенти. На етапа на изучаване на таймерната система изпъква
невъзможността на симулатора да генерира и измерва реални импулси и да се
оценяват грешки при изработване на времезакъснения. Симулаторът EDSIM51
не може в този учебен модул за таймери да замести хардуерната развойна
система. След усвояване на таймерната система студентите могат да преминат
към изучаване на комуникационни интерфейси, чрез реализиране на паралелни
и серийни връзки. Симулаторът EdSim51 включва вграден терминал за серийна
комуникация. На фиг.4 е представен резултата от визуална симулация на
предаване да данни по сериен интерфейс.
Фиг.4. Визуална симулация на предаване да данни по сериен интерфейс

При серийна комуникация, симулацията е подходящ начин на допълване,
тъй като се следи визуално състоянието на вътрешните регистри. След
усвояване на серийната комуникация, студентите могат да преминат към
реализация на визуални симулации и използване на периферни хардуерни
модули за въвеждане на цифрова информация в микропроцесорните системи, за
създаване на програми за обслужване клавиатури, за създаване на програми за
управление на светодиоди, за 7-сегментни индикатори и дисплей с течни
кристали. На фиг. 5а е показана визуална симулация на четири разрядна
динамична индикация. Променяйки честотата на опресняване студентите
възприемат нагледно принципа на динамично извеждане на информация. На
фиг. 5б е показана визуална симулация на извеждане на текст на дисплей с
течни кристали.
RST | S te p P au se Hewj P a s te X
T im e: 2ms U l u s - I n s t r u c t i o n s : 1100
s
Ч _______________________________________________Li +
00001 MOV 3 0 H , U K *
00031 MOV 3 l H , # 1S 1
0006| MOV 3 2 H , # T =
00091 MOV 3 3 H , # 0
CLR P l . 3 p in s b its
000С |
OxFF OxFF РЗ
000E | CLR P I .7
OxFF OxFFP2
00101 CLR P l . f i
0x4B 0x4B P I
00121 SETB P i . 5
OxFF OxFF PO
00141 CLR P I .4
0016| SETB P i . 2
0018 | CLR P i . 2
0 01A | CALL d e l a y
001C | SETB P i . 2
001E | CLR P i . 2
0020| SETB P i .7
0022| SETB P i . 2
0024| CLR P i . 2
00 2 6 1 CALL d e l a y
0028| CLR P I .7
0 02A | CLR P l . f i
4 ______________ II 1 >
а) динамична индикация б) извеждане на текст на LCD дисплей
Фиг. 5. Визуална симулация на четири разрядна динамична индикация

Именно при извеждане на информация се вижда предимствата на
хардуерните системи на изобразяване в реално време и възприемане на промяна
на контраста на наблюдаваната информация. В последствие студентите
преминават към визуални симулации и използване на модула за
микропроцесорно управление на електродвигатели. И тук предимството е на
развойната система за възприемане на промяна на скоростта на въртене.
Визуалната симулация като помощен елемент е въведена в часовете по
микропроцесорна техника в Университета по хранителни технологии през 2010
година. Ефекта от съвместяване на визуални схемни симулации и хардуерни
развойни системи се появи още в първата година, като студентите
самостоятелно в къщи повтаряха практическите упражнения и изготвяха
протоколи със самостоятелни задачи. На фиг. 6 е представен ефекта от
съвместяване на програмни и хардуерни средства на база среден успех на
обучение по години. Данните показват, че след използване на интегриран
подход успеха в последните години се е повишил с около 18%.

Фиг. 6. Среден успех по микропроцесорна техника
Резултата показва, че студентите по-пълноценно уплътняват времето за
самостоятелна работа посредством използване на визуални схемни симулации.
Програмирането на Асемблер се овладява предимно чрез практика и схемните
симулации са една възможност за допълнителни тренировки и израстване в
учебна среда.
Използване на съвместяване на визуални схемни симулации и хардуерни

развойни системи за обучение по микропроцесорна техника позволява да се
направят следните изводи:
1. Визуалните компютърни симулации позволяват поставяне на
допълнителни задачи за самостоятелна подготовка и задълбочават усвояването
на знания и умения от студентите в областта на микропроцесорните системи;
2. Съвместяването на визуални компютърни симулации с хардуерни
развойни среди повишава професионалните компетенции и развива аналитично
мислене на студентите;
3. Визуалните схемни симулации са допълващ елемент и не могат да
изместят използването на хардуерни развойни среди.
[1] Каракехайов З., К. Кристенсен, О. Винтер, Проектиране на вградени микрокомпютърни

системи с микроконтролери, Pensoft Publishers, 2000.
[2] Mazidi M., R. McKinlay, J. Mazidi, The 8051 Microcontroller: A Systems Approach, Pearson,
2013.
[3] Rogers J., EdSim51's Guide to the 8051: core o f the popular 51 series o f 8-bit microcontrollers,
CreateSpace Independent Publishing Platform, 2009.
[4] Steiner G., The 8051/8052 Microcontroller: Architecture, Assembly Language, and Hardware
Interfacing, Universal Publishers, Florida, 2005.
[5] The 8051 Simulator for Teachers and Students http://www.edsim51.com

CONCEPTUALLY NEW ARCHITECTURE FOR
UNIVERSITY CURRICULA FOR ICT IN THE AGE OF
DISRUPTIVE INNOVATION OF ON-LINE LEARNING
Georgi PETROV*, Antoni SLAVINSKI** and Ivan BOGOMILOV***

* New Bulgarian University, Department of Telecommunications, 1618 Sofia,
Bulgaria, 21 Montevideo Blvd., B2. fl.6, office 609 E-mail:gpetrov@nbu.bg
** E-mail:aslavinski@nbu.bg *** E-mail: ibogomilov@nbu.bg
Abstract (in English). Today's structure of university programs developed

over past centuries that are repeatedly updated and modified on small parts
requires totally new concept for the realization of advanced training
programs in ICT. Outdated architecture of classical academic programs
make them completely inadequate in terms of disruptive innovation that is
coming from of modern online technology. The question to be decided is
not what kind of technologies we must use to make training modern, but
how to use these technologyes properly, considering disruptive innovations
coming from online innovations and new players in the market.
Implementation of old school regulations should be considered totally
inappropriate for making delays in the entry of new commers in online
learning field. Academics must understand that we need to create entirely
new curriculum that will be really flexible and expandable to support long
term evolution of today's education.
Keywords: ICT curricula architecture
УВОД
Съвременни университетски учебни програми в областта на високите

технологии изискват огромни инвестиции, дългосрочна държавна политика и
експертиза на квалифицирани преподаватели и представители на бизнеса [1]. В
периодът на своето съществуване днешните учебни планове по компютърни и
комуникационни технологии са се превърнали в силно диверсифицирани
клонове на едно и също нещо. Етапите на развитие на тези университетски
специалности добре отговарят на икономическите процеси съпътстващи
развитието на Европа, САЩ и СССР. Едновременно с това тясната
специализация на голямо количество инженери в контекста на съвременната
икономика не е решаващ фактор, а често се явява дори и пречка, за
икономически растеж. Централизираният процес на производство в огромни
предприятия, географската концентрация на специалисти, ползването на

остарели технологии няма това значение, каквото имаше преди 30 години.
Нещо повече, икономиката базирана на добива на невъзобновяеми суровини [2]
отстъпва пред технологичните индустрии базирани на ноу-хау и «естествени»
материали. Що се касае до самото производство, възможностите за използване
на съвременни компютърни модели и системи за недеструктивен анализ и
симулация, дори в биологията и медицината, водят до необходимостта от една
вторична интеграция на свързаните с това специалности. Тази конвергенция
разширява възможностите за реализация на съвременните инженери при
дизайна на иновативни продукти и услуги ориентирани към крайния
потребител. Възможностите предоставяни от т.нар. Disruptive Innovations
(термин свързан с пробивните технологии, рус. прорьшнме) изменят
индустрията и представляват явно предизвикателство към съвременната
образователна система. Класическото академично образование в частта
инженерни науки е предвидено за подготовка на тесни специалисти имащи в
отделни силно сегментирани области. След реализацията на китайския модел
[3] стана ясно, че чрез комбинация на класически и нови технологии и бърза
квалификация е възможно да бъде реализирано производство даващо ниска
себестойност на сравнително добро качество. Чрез въвеждането на изцяло нови
енергоефективни технологии следва да очакваме, че този процес ще се подобри.
За съжаление производството на потребителски ориентирани изделия и услуги
продължава да излиза извън рамките на масовия сегмент, и при това не поради
технологично несъвършенство, а поради липсата на потребителска култура и
познания относно възможностите на новите технологии. Същите проблеми
пред които днес се изправя икономиката могат да бъдат съотнесени и към
училищното и висшето образование [8]. Съвременният бизнес не се интересува
от наличието и степени във висшето образование, а се фокусира над същността,
като търси комуникативни хора с умения, находчивост, инициативност и
желание за постоянно самоусъвършенстване.
РАЗРУШИТЕЛНАТА РОЛЯ НА ОНЛАИН ОБУЧЕНИЕТО
Появата на нещо ново неминуемо е свързана с отпадането на нещо старо,

същото правило важи и за класическия академичен модел. Архитектурната
конструкция на висшето образование в световен мащаб не е претърпяла
съществени изменения по отношение на въвеждането на иновации. Тези
процеси се поддържат от условията на пазара на висше образование поставящи
ограничения по отношение на това кой и как може да оперира. Така някои
университети се озовават в ролята на оператори на образователни услуги с
господстващо положение, а други като новонавлизащи оператори в
неравностойно положение и борещи се да наложат нов иновативен продукт в

условията на тежка държавна регулация, дори често това да води до неговата
постепенна деградация и ликвидация [5]. Мащабите на развитие на тежката
индустрия преди, по време и след края на Втората световна война и Студената
война, налагат необходимостта от конвейрна подготовка на огромно
количество инженери и технолози [1], също толкова ненужни днес. Това не
помага на университетите да развивят структурата на съвременното
образование, като все още битуващия модел за архитектура във висшето
образование наподобява един пантеон Фиг. 1.а или ф а б р и к а т а н а М а з е р а т и
[4 ].
Фиг. 1.а Съвременното образование по своята архитектура не се отличава много от

класическия пантеон - Parthenon, 1.б Модулната архитектура позволява реализация на
сложни по функции ансамбли, 1.с Отворения подход позволява надграждането на вече
съществуващи и остарели структури, чрез адаптационни и интерфейсни слоеве - Hearst
tower.
Липсата на действия в тази област способстват за отливът на интерес към
инженерното образование в ЕС, САЩ и Япония, с незакъснелият срив на
икономиката. Обективната истина е че класическият коридорен или монолитен
подход на университетското образование не позволява да бъдат обучавани
динамични специалисти необходими на модерния пазар на труда, пазар с
постоянно изменящи се тенденции и географски параметри. Това принуждава
редица компании да основават свои собствени Корпоративни академии. Днес те
са така усъвършенствани, че университетите признават опита на служителите
на тези компании за част от системата на висшето образование. Примери за
това са компании, като: Cisco, Microsoft, IBM, HP, Altera, Xilinx, Nvidia и др.
Наред с това WEB технологиите създават предпоставки за иновации в този
процес, т.нар. онлайн обучние. Стационарността на университетите се
обяснява с тяхното дългогодишно господстващо положение на институции
оторизирани да дистрибутират човешкото знание. WEB представляват онази
пробивна иновация в образованието, която отваря пазара за нови играчи. Онлйн
моделът съществено застрашава дейността на класическите университети, а за
България това са основно големите държавни университети. Новата технология
ни снижава разходите, подобрява ползваемостта и като цяло повишава

качеството на живот на студентите. Онлайн иновацията ни позволява да
разделим технологично и финансово обучението от изследователската работа.
ОТГОВОРЪТ НА ГОЛЕМИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ
Големите университети, като: Massachusetts Institute of Technology (MIT),

Stanford University United States, University of California, Berkeley, California
Institute of Technology (Caltech), Princeton University, University of Cambridge,
University of Oxford и др. от Япония, Франция, Канада, Китай, Индия, Турция и
Русия [6] вече активно развиват платформи за онлайн обучение. Интегрирайки
моделът Creative Commons повечето от тях постигат максимално отваряне на
своите програми към външния свят [7].
КЛАСИЧЕСКИ ПОДХОД
Класическият подход на съвременното образование предполага, че

неговата актуализация се извършва върху една общоприета база от знания,
напр. математика, физика, химия, анатомия и др. Тази база е рудимент останал
в дългия процес на диверсификация на знанието. Така погрешно се получава, че
за „фундаменталните“ научни дисциплини се привързват останалите курсове
засягащи дадена конкретика. Този подход намира приложение но за една
мобилна модерна индустрия не е особено полезен.
МОДУЛЕН ПОДХОД
В контекста на академичните програми, развитието на индустрията

обуславя диверсификация в свързаните с това специалности. Като следствие
университетските програми преминават към модулизация. В рамките на
монолитната и взаимно обвързана архитектура от курсове това е единствения
начин за въвеждане на модерна тематика (30-35%). Модулния подход макар и
неефективен решава частично проблемите съврзани с мобилността на
студентите. Капсулирайки нуждите на реалния бизнес университетите могат
сравнително бързо да подготвят актуализирани учебни програми. Така се губи
ясната представя за цялата картина Фиг. 1.б. Модулният подход има
еквивалента на т.нар. майнър и мейджър програми, чрез които западните
университети се опитват да компенсират динамичните потребности на пазара.
Така в затворения архитектурен ансамбъл от взаимо обвързани курсове се
създават нови специфични за даден кръг потребители програми. Този процес
силно оскъпява крайната продукция. Така пътя през който студента минава
през университета става дълъг и отнема огромен ресурс за управление Фиг. 1.б.
За разлика от монолитния модулният принцип позволява на надграждане и
отваряне на университетите. Във всъщност модулизацията не предлага

съществено повишаване на качеството на живот на самия студент, а само
улеснява пакетирането и продажбата на вече съществуващи дисциплини в
други пазарни сегменти.
ОТВОРЕН МОДЕЛ
Съвременните специалисти следва да притежават разбиране и виждане

на цялостната картина в технологичния свят. Отворения модел прилича на
надстройка на модулния, но конкретните детайли могат да бъдат събирани от
различни доставчици на образователни услуги. Този модел не води до пряк
конфликт с функциите на академичното образование и фирмените академии.
Формирането на „академичен фундамент“ от знания в отворения подход не е
ангажиращо с конкретен университет и не ангажира потребителя на услуги с
даден производствен цикъл (степени). Онлайн подходът, е тази иновация в
образованието, която позволява бързо да се създадат подходящите
„адаптационни слоеве“ и „интелигентни интерфейси“, като така процесите на
много наподобят свързването на една отворена многослойна комуникационна
(ISO/OSI) или софтуерна архитектура (UNIX/LINUX). В тази процес чрез WEB
е възможно 100% спецификация на един учебен материал към конкретни нужди
и възможности на всеки отделен потребител. Тук ограничаващата роля на
класическият академичен фундамент предопределящ профила на специалиста
отсъства. Отворения модел дава и максимална мобилност и преквалификация
на специалистите Фиг. 1.с. Подобен подход би наложил да се направят
структурни изменения в академичния модел, а не да се актуализират
съществуващите учебни планове и програми. Естествено без експеримент е
трудно да се даде ясен модел на това видоизменение. Например в изучаването
на математиката за инженери това би наложило всеки един основен блок от
тази наука да бъде „разглобен“, като отделните компоненти бъдат повторно
„асемблирани“ но вече заедно в един „пилонен“ елемент. Чрез този модел една
конструкция би могла да бъде изградена върху пилонни курсове имащи
коренно различна насоченост: история, математика, физика, химия, биология,
електроника и електротехника, компютърни науки и др. Разликата с
диверсифицирания модулен модел, и класическия монументален профил се
крие в гъвкавостта и устойчивостта. Така преквалификацията на специалистите
става достъпна. Проблем възникващ от повишената мобилност на гражданите, с
който днешните университетски програми не могат да се справят е именно
средното образование, новият модел може да реши тези проблеми. От
конкретния ни опит в програма „Телекомуникаци“ можем да посочим някои
общи заключения. Новите вертикално ориентирани учебни програми трябва да
позволяват създаването на „интерфейси“ за асоциативно привързване на нови
знания, наричани от нас „куки“. В частност този експеримент придоби реални
очертания в преподаването по електрониката в НБУ. Другата важна особеност

на вертикалния модел, е че студентите могат да проявяват творчество при
конструиране на своето собствено образователно пространство.
Секторът на ИКТ може да бъде характеризиран, като един от най-

динамично развиващите се. Подобрението на редица услуги и продукти чрез
ползването на компютърните и комуникационни технологии с крайна цел
създаването на нови интелигентни вещи (виж Интернет на нещата) ни подтиква
да се замислим за належащото преструкториране и промяна в моделите на
финансиране и функциониране на висшето образование. Навлизането на
онлайн обучението е фактор, който налага бързи и точни реформи в сектора на
висшето образование, с цел действащите университети да могат да запазят
своята досегашна роля влияеща върху повишаване качеството на живот на
населението. Тези и редица други фактори ни подтикват да анализираме
възможностите от предлагане на нови модели на висшето образование имащи
далеч по-голяма гъвкавост, мобилност и перспективи за развитие. Авторите
представиха едно от възможните архитектурни изменения в учебните планове
на програми свързани с ИКТ. Смятаме че обмяната на модели и опит ще
позволи да съдействаме процесите за максимална отвореност при
модернизацията и преструкториране на образователната система превръщайки
образованието от една поддържаща в иновационна индустрия. Настоящия
доклад представя част от резултатите по проект: „Подобряване на
интердисциплинарните умения и взаимодействието с бизнеса на
специалистите по телекомуникации“ договор №BG051PO001-3.1.07-0062,
финансиран от МОМН по ОПРЧР.
[1] S.Blank, “The Secret History o f Silicon Valley", 2011

[2] Л.Търоу, “Бъдещето на капитализма”, 2000
[3] Х.Кисинджър, "За Китай”, 2012
[4] C.Christensen, H.J.Eyring, “The Innovative University: Changing the DNA o f Higher
Education", Harvard University, Brigham Young University-Idaho, 2011
[5] Д.Гатоу, “Затъпяване - скритата цел на държавното образование”
[6] „Top 100 universities for Engineering and Technology 2013-14“,
http://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2013-14/subiect-
ranking/ subj ect/engineering-and-IT
[7] „Guidelines for Open Educational Resources (OER) in Higher Education“, UNESCO, 2011

ИНОВАТИВНА ВЕРТИКАЛНА СИСТЕМА НА ПРЕПОДАВАНЕ
С IROBOT CREATE, PYTHON И RASPBERRY PI
Филип АНДОНОВ* и Георги ПЕТРОВ**

* Нов български университет, департамент Информатика, София 1618,
България, бул. “Монтевидео” No. 21, Бл. 2, Ет.6, офис 610, E-mail:
fandonov@nbu.bg
**Нов български университет, департамент Телекомуникации, София 1618,
България, бул. “Монтевидео” No. 21, Бл. 2, Ет.6, офис 609, E-mail:
gpetrov@nbu.bg
Abstract: В настоящата публикация са разгледани възможностите на

интегрирана система за обучение по информатика, комуникации и
телероботика базирана на платформата iRobot Create, Raspberry Pi и
Python. Широкото разпространение на тези платформи в комбинация
помежду им дават възможност за развитието на интегрирани учебни
макети позволяващи обучение на студенти от различни специалности,
като така под една забавна и увлекателна форма става възможно
преподаването на сложни дисциплини, като математика, физика,
цифрова сигнална обработка и др.
Keywords: Vertical Education, iRobot, Raspberry Pi, Python
УВОД
Новите технологии и появата на онлайн иновацията в системата на

висшето образование, както и феноменът на отворените системи и отвореното
учебно съдържание (Creative Commons) днес дават един съвършено непознат до
момента облик на образованието в глобален мащаб. Опитът на авторите в
използването на отворени хардуерни и софтуерни решения [1] в областта на
висшето образование по телекомуникации, електроника и информатика
позволява да бъде развита нова концепция касаеща архитектурните иновации в
системата на университетските програми. Отвореният модел позволява
независимото и интегрирано ползване на специфични хардуерни и софтуерни
модули. Те могат да бъдат потребителски ориентирани към група студенти или
за индивидуално обучение. Сегментираното преподаване е рудимент от
досегашния модулен принцип изграден върху фундамент от т.нар. основни
дисциплини: математика, физика, електроника и др. Тази архитектурна
особеност е съпътствана с исторически обусловените взаимозависимости в
системата на висшето образование, които се проявяват във вътре-програмни и

между-програмни зависимости. Като резултат на тези архитектурни
особености, днешните учебни програми успяват да адаптират едва 30% от
актуалното учебно съдържание и то в последните 2 години от следването. Този
времеви период е прекалено дълъг за подготовката на „динамични“
специалисти, които да се реализират мобилно в глобалния ICT пазар. Тук
предлагаме конкретна имплементация на иновативна архитектурна концепция
на образование. Трансформирайки технологичната карта, на съществуващите
хардуерни, комуникационни, информационни технологии ползвани в повечето
фирми става възможно създаването на интегрален вертикален подход в
преподаването. В случая вертикалната интеграция се осъществява чрез
свързване на познания в три различни области: електроника, роботика и
софтуер в един отворен продукт - интелигентна телеуправляема система iRobot
Create. Методът позволява адаптирането на преподавания материал към
студенти с много различно входно ниво и технически познания, без това да
окаже негативно въздействие върху качеството на крайния продукт.
ХАРДУЕРНА И СОФТУЕРНА ПЛАТФОРМА
Преподаването в ICT университетските програми, класически основано

на фундаментално-модулен принцип наследен от механичните специалности,
отдалечава студентите от крайната точка на тяхното следване за един
достатъчно дълъг период от 1 до 2 години. Този подход изисква класическа
програмна схема на академичното образование. Едновременно с това появата и
масовото въвеждане на пробивните технологии в образованието реализирано
чрез онлайн иновацията създава възможности за появата на нови доставчици на
образователни услуги. Това в особена степен касае образованието по ICT,
където има много примери за успешната реализация на професионални
фирмени академии, като: Cisco, Microsoft, Coursera, Софтуерната академия
«Телерик» и т.н.
Развойната платформа iRobot Create
Irobot Create е развойна платформа на робот, разработена от компанията
iRobot и базирана на платформата Roomba. Предимствата на тази платформа се
изразява в това, че цената е ниска, а това е постигнато чрез свеждане на
хардуера до възможния минимум. Това дава голяма свобода на потребителите,
които не биват ограничени в ползването на конкретен команден модул,
процесорна архитектура, конкретни сензори, афектори и т.н. Create предоставя
сериен порт за комуникация с вградените сензори и управление.
Едноплатковият компютър Raspberry Pi
Raspberry Pi е едноплатков компютър, разработен в Обединеното
кралство с цел промотиране на преподаването на компютърни науки в
училищата [2]. Raspberry Pi разполага със система на чип (SoC) Broadcom

BCM2835, която включва 700 Mhz ARM процесор, видео ядро и 256/512 МБ
рам памет. Енерго-независимата памет е под формата на слот за SD карта. За
компютъра са налични няколко Линукс дистрибуции, както и програмни
средства за езиците Python, Java и Perl.
Езикът Python
Python e съвременен скриптов програмен език с общо предназначение и
от високо ниво. Основан е на философията за четимост, елегантност и
минимализъм на кода. Синтаксисът на Python позволява реализацията на
алгоритми с по-малко код, отколкото на С++ например. Python е напълно
обектно-ориентиран, императивен език с динамични типове и автоматично
управление на паметта. Той разполага с огромна стандартна библиотека. При
стартиране на програмата тя се компилира до байт-код както повечето
съвременни скриптови езици, което намалява разликата в производителността
на програма написана на Python спрямо такава написана на език от типа на C++.
При програми, манипулиращи символни низове и търсене в речници,
скриптовите езици като Python са по-продуктивни от конвенционалните езици.
Консумацията на памет е по-добра от Java и не по-лоша от С/С++. Важно е да
се отбележи, че референтната реализация на Python-Cpython e свободен
софтуер с отворен код. Някои големи организации използват Python: Google,
Yahoo!, CERN, NASA, Industrial Light and Magic. Създадени са множество
библиотеки ни позволява да ползваме езика в научни изчисления - NumPy,
SciPy, Matplotlib. Python е използван като скриптов език в софтуерни пакети за
двумерна и тримерна графика и изчисления-Abaqus, Blender, Cinema 4D,
Lightwave, Maya и др. В много ОС Python е стандартен компонент и може да
бъде използван от командния ред, като някои дистрибуции на Линукс използват
инсталатори, написани на Python: Ubuntu, Red Hat, Fedora. Едноплатковият
компютър Raspberry Pi използва Python за основен език. Лесният синтаксис,
съвременното управление на паметта и слабата типизация го правят
изключително подходящ за преподаване. Фактът, че едно от приложенията на
езика е бързото прототипиране означава, че той дава възможност изключително
бързо да се достигне до код, реализиращ търсената функционалност. В
обучителен аспект това означава, че той дава възможност за обучение с hands
on подход - писане на по-близки до реалните приложения, които се радват на
повишен интерес от студентите в сравнение с класическото обучение със
синтетични примери. След въвеждането на курс по Python в програмата
„Информационни технологии“ в департамент „Информатика“ се наблюдава
именно това - след първоначалната липса на ентусиазъм поради различието на
синтаксиса и необходим подход студентите бяха впечатлени от бързите
резултати, които могат да постигат със средствата на езика и значителна част от
тях се заеха с извън-учебни проекти на Python.

ПРИМЕРНА СХЕМА НА УЧЕБНА ПРОГРАМА С ВЕРТИКАЛНА СТРУКТУРА
Основното ограничение на класическия подход в съставянето на учебни

програми произхожда от строгото спазване на принципа, че университетското
образование е академично и в следствие на това основната му цел е
изграждането на широк фундамент от класически дисциплини, които в
технологичните специалности представляват физика, химия, математика и т. н.
В съвременния свят обаче университетите са притискани от пазарния принцип
да предоставят на бизнеса завършени специалисти, които са достатъчно тясно
специализирани, за да могат да работят на конкретна позиция без никакво или с
минимално въвеждащо обучение [3]. Това противоречие изглежда нерешим
проблем — дали да направим университетското обучение по-малко академично
и повече приличащо на набор от квалификационни курсове, но да загубим
фундамента от основни курсове, с което ще удовлетворим краткосрочните
потребности на бизнеса но ще работим за реално унищожаване на научния
потенциал, или да запазим класическата схема на образование, но да не
удовлетворяваме потребностите на бизнеса и в съответствие с това и на
студентите, които имат някакви очаквания за работните позиции, които могат
да заемат след завършване.
№ Курс Връзки в Връзки в

класическа предложената
програма програма
ГОДИНА 1
1 Основи на информатиката
2 Алгоритми
3 Програмиране (C, C++)
4 Дискретна математика
ГОДИНА 2
5 Математика — линейна алгебра, анализ
1
6 Статистика
7 ОС
8 Компютърни архитектури
I3 f
9 Структури от данни 2,3
1§

10 Програмиране (Java, PHP) 1,2,3,4
11 Мрежи 10
ГОДИНА 3
12 Алгоритми (динамични структури) 2,3,10
13 Бази данни
14 Програмиране (Java, C#, функционално) 10,13
15 ИИ, експертни системи
16 Вероятности и статистика 6
ГОДИНА 4
17 Компютърна графика 14
18 Паралелно програмиране 3,10,14

19 Системи клиент-сървър 3,10,14 i* 9
20 ОС за мобилни устройства, програмиране 3,10,14 *» f

за мобилни устройства
21 Изчислителни алгоритми
22 Разпознаване на образи 3,6,10
i* f
23 СПВР 5
24 Невронни мрежи i* 9
25 Уеб услуги 3,10,14

I» 9
26 Криптография 4,5
Нашето предложение е чрез вертикална структура на обучение и

конкретни, но отворени технологии да направим обучението достатъчно
привлекателно за студентите, за да повишим тяхната мотивация и за извън-
университетска подготовка (нещо, което в нашето съвремие е голям проблем),
като не премахнем фундаменталните курсове, но ги свържем по-ясно с
практическите и конкретно технологични такива. Това от своя страна дава по-
ясна картина едновременно за научната и бизнес област, което в известна
степен решава проблема на гореспоменатата дилема на академично срещу
занаятчийско образование. Важно е да се отбележат няколко неща. Първо —
видно е, че предложените технологии и платформи, благодарение на тяхната

отвореност и многоцелевост са приложими в почти всички курсове от една
примерна схема на обучение по информатика и комуникации. Второ — докато
в класическата схема връзките между отделните дисциплини са от типа
«очаква се да знаете», но на практика почти не се комбинират знанията,
получени в различни курсове и от различни години („асансьорни курсове“) [3],
то в предложената схема знанието се надгражда, но връзките са значително по-
силно застъпени поради интердисциплинарния подход.
Използването на модерни технологични платформи за разработка на

приложения в обучението по електроника и информационни технологии следва
да не бъде самоцелно. Класическият фрагментиран подход не е адаптивен,
задълбоченият поглед в специфична област на технологиите изисква повече
време за разбиране отколкото общия поглед. Чрез интеграцията на готови
модерни отворени платформи включващи реализацията на цялостен завършен
продукт или приложение, каквото е iRobot Create с Raspbery Py, Python и Linux
позволява реализацията на нова вертикално ориентирана архитектура на
учебните планове. По този начин ние съкращаваме времето за изучаване и
отваряме учебната програма. Настоящия доклад представя част от резултатите
по проект: „Подобряване на интердисциплинарните умения и взаимодействието
с бизнеса на специалистите по телекомуникации“ договор №BG051PO001-
3.1.07-0062, финансиран от МОМН по ОПРЧР.
[1] F.Andonov, G.Petrov, N.Dokev, N.Dimitrov, ”Open hardware - A Nnew concept in the design
of user-oriented systems”, XX TELECOM’ 2012, NSTC, Sofia, BULGARIA
[2] “The Raspberry Pi Education Manual”, Version 1.0 December 2012
[3] E.Gurova, A.Stancheva, V.Kadrev, G.Petrov, “Adapting Educational Programmes According
to e-Competence Needs: The Bulgarian Case”, Interactive Technology and Smart Education,

ЕЛЕКТРОННИТЕ СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА
ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С КЛИЕНТИ - СЪСТОЯНИЕ И
ПЕРСПЕКТИВИ
Теофана Димитрова* и Кирил Десев **

* Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, Факултет по икономически
и социални науки, катедра “Маркетинг и МИО”, Пловдив 4000, България, ул.
“Цар Асен” No. 24, E-mail: teo dimitr@abv.bg
** Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, Факултет по икономически
и социални науки, катедра “Управление и количествени методи в
икономиката”, E-mail: kirildesev@gmail.com
Abstract: Customer relationship management (CRM) is a subject of

considerable worldwide interest in the last 20 years. However, there is a lack
of comprehensive scientific studies on this issue in Bulgaria. The purpose of
this paper is to present the results of a survey, which reveals the extent of
knowing, application and effects of implementing CRM in Bulgarian
business.
Keywords: Customer relationship management, Electronic CRM,

Marketing.
Глобалната конкуренция, ниската потребителска лоялност, увеличаването

на разходите за спечелване на нови клиенти и главоломното навлизане на
високите технологии и информационните системи предопределиха появата на
концепции като CRM (Customer Relationship Management - управление на
взаимоотношенията с клиенти) в средата на 90-те години на ХХ век. В основата
на CRM стои схващането, че компаниите “трябва да притежават клиентски
ориентирана бизнес философия и култура” [6]. Тоест основополагащата идея на
концепцията не може да бъде възприемана като радикално нова, тъй като още
преди повече от четири десетилетия, Левит заявява, че целта на всеки бизнес е
“да създаде и запази клиенти”, а по-късно и много други автори (които трудно
бихме могли да квалифицираме като CRM идеолози) защитават тази позиция -
Деминг, Джуран, Кросби, Дракър, Котлър. Днес CRM и най-вече електронното
управление на взаимоотношенията с клиенти (е-CRM) са толкова популярни, че
световният пазар за CRM софтуер (само) през 2012 г. се оценява на 18 млрд.
долара (12,5 % ръст спрямо 2011 г.) [9].
Целта на настоящата статия е да представи състоянието и перспективите
за развитие на електронните системи за CRM (е-CRM системи), като за
постигането и са решени следните задачи:

• Да се анализират теоретичните постановки за електронните системи за
CRM;
• Да се представят резултатите от направено анкетно проучване в бранша
на далекосъобщителна дейност чрез фиксирани мрежи.
I. Електронните системи за управление на взаимоотношенията с
клиенти
Е-CRM системата е сбор от взаимосвързани и взаимозависими
компоненти за събиране, съхраняване, обработване, анализиране и
експортиране на информация за клиентите, използвайки Интернет като обща
платформа за работа [5, 6]. Тя се базира на приложения като SFA (Sales Force
Automation - система за автоматизация на работата на търговските агенти),
SMS (Sales & Marketing - система за продажби и маркетинг), CSS (Customer
Support System - система за обслужване на клиентите), AM (Account
Management - система за управление на ключови клиенти), TMT (Time
Management Tools - система за управление на времето) и др. Като внедряването
и предполага участието не само на отделите по “Информационни технологии” и
“Продажби”, а на всички звена в организацията.
В зависимост от функционалните си възможности и инструменти е-CRM
системите могат да се класифицират на [3, 11]:
- О п е р а т и в н и C R M , които включват инструменти за оперативен достъп
до информация за конкретен клиент в хода на непосредственото
взаимодействие с него в рамките на продажбения процес.
- А н а л и т и ч н и C R M , които синхронизират различни групи данни и
търсят статистически зависимости в тях за проектиране на адекватна
маркетингова стратегия, избор на оптимален маркетингов микс и др. Те
се основават на концепции като Data Warehousing (съхраняване на
данните) и Data mining (анализ на данните).
- К о л а б о р а ц и о н н и (и н т е р а к т и в н и ) C R M , предоставящи възможност на
клиента (макар и косвено) да участва в дейността на компанията и да
влияе върху разработването, производството и доставката на продукта.
Те обхващат решения относно различни комуникационни канали -
факс, e-mail, телефон и др.
В контекста на интеграцията със съвременните онлайн социални мрежи
(Facebook, Twitter, Linkedin) през последните години набраха популярност и
т.нар. социални C R M системи, които генерират съдържание в обсъждания,
създаване на взаимоизгодни отношения с приятели, сътрудници, партньори и
др. Те изпълняват четири основни функции: хостване и поддръжка на
съобщества, подпомагане на споделянето на В2В или В2С контактите,
мониторинг и обслужване на частни социални мрежи, промотиране на
продукти на компанията пред съобществото.

Общоприето е схващането, че внедряването на е-CRM системи може да
оптимизира управлението на потребителската лоялност [1, 8], да подобри
идентификацията на клиента и неговото привличане [6], да увеличи
ефективността и да намали разходите [5].
На Фигура 1 е показан примерен вариант на стъпките в процеса на
внедряване на e-CRM система.
--------------------------------------------------------------- \
С тр атеги ческо планиране
Е та л 1
Възприем ане на C R M - подход

Е та п 2 j
ч
Реинж енеринг на бизнес процесите
Е т а л 3 ______________________________________________________________________________________________ j
W 1
Създавал е на единна база от данни

Е та л 4 J
И збор на програм но обезпечение

Е та л 5 j
Внедряване на e -C R M система
Е та л 6 J
^ W
Ч
О н енка н а ефективно стта на e -C R M
систем ата
Е т а л 7 _______________________________________ j
Фигура 1. Процес на внедряване на е-CRM система

Важно e да се отбележи, че независимо от броя и вида на етапите в
процеса на внедряването и е-CRM системата е “продукт” на възприемането и
приложението на CRM като управленска философия. А управлението на
взаимоотношенията с клиенти е преди всичко концепция, а не софтуерно
решение. За съжаление, много от българските компании въвеждат CRM
софтуерни решения, без да имат предварителна визия и изградена CRM
стратегия, възприемайки CRM само като софтуер, а не като управленчески
инструмент, който спомага за изграждането и управлението на клиентно
ориентираната култура, бизнес стратегията и мениджърската философия на
компанията. В резултат на това скъпи и сложни системи с широка
функционалност се въвеждат с изключително “незадоволителни резултати” -
посочва Пейков (мениджър “Информационни системи и анализи” в Сика
България) [7].
В тази връзка изводите, които могат да бъдат направени от предходни
изследвания за основните проблеми и степента на внедряване на е-CRM
системи в българския бизнес са [3, 4, 6]:
• българските предприятия нямат необходимата нагласа за въвеждане на
специална информационна система за управление на клиентите;

• слабо се познават програмните приложения, усложненията, свързани с
внедряването на подобен род системи;
• родните фирми търсят обобщаване и анализиране на информацията
най-вече от резултатите от дейността си - предимно от приходите от
продажби;
• работата с клиентите е незадоволителна поради липса на
специализирани познания;
• средното количество информация (по видове) се влияе от това за какви
клиенти работи фирмата.
II. Изследването
Основната цел на изследването е да се проучи текущото състояние и
перспективите на е-CRM системите в българския бизнес. Обект на изследване
са фирмите от бранша на далекосъобщителната дейност. В публичния регистър,
поддържан от Съвета за електронни меди, са регистрирани 343 предприятия,
разпространяващи програми.
Представеното изследване има пилотен характер. В този смисъл
получените резултати могат да бъдат определени като предварителни. Те се
основават на квотна извадка, формирана от организациите, осъществяващи
дейност по разпространение на телевизионно съдържание на територията на
община Пловдив. При така формулираните ограничения и обем на генералната
съвкупност, извадковото статистическо изследване обхваща 71 % от
регистрираните на територията на общината организации.
Проведеното проучване е количествено. Първичните данни са
регистрирани чрез две различни анкетни карти. Първата съдържа 31 въпроса и е
насочена към организациите, които разполагат с е-CRM системи . Втората
съдържа 17 въпроса и е насочена към организациите, в които няма внедрена е-
CRM система.
Извършено е и документално изследване с цел подбор и анализ на
информация, налична в публичните годишни финансови отчети. Изчислени са
стойностите на избрани показатели за рентабилност и е проведен еднофакторен
дисперсионен анализ за установяване на зависимости между избрани ключови
променливи.
След обобщаване на регистрираните данни се установи, че е-CRM
системи са внедрени в 60 % от организациите. 100 % от отговорилите познават
CRM концепцията, като 80 % от тях са на мнение, че тя е практически
приложима.
От получените данни за мотивите за внедряване на CRM системите, се
открояват два основни (съответно и най-високо оценени и заемащи първо и
второ място) - “Повишаване на ефективността на обслужването на клиентите”
и “Повишаване на удовлетвореността на клиентите”. При оценката и на двата

мотива 40 % от респодентите ги определят като “силни”, а 60 % като “много
силни”. Една от основните цели на CRM концепцията е “задържането на
съществуващите клиенти”. Независимо от това, посоченият мотив за
внедряване на е-CRM системи заема 3-то място, като за 60 % от респондентите
той е “много силен мотив”. Обобщените резултати са визуализирани на Фиг. 2.
З а д ъ р ж а н е н а с ъ щ е с т в у в а щ и т е к л и е н т и , к а то
м о т и в за в н е д р я в а н е н а C R M .
Фигура 2. Оценка на мотивите за внедряване на CRM.

“Повишаването на обема на продажбите” се оценява, като “силен мотив”
за внедряване на е-CRM системи от 80 % от отговорилите, а едва 20 % го
определят като “много силен”.
Критериите, които организациите оценяват, като “водещи при избора на
конкретна е-CRM система” са представени на Фиг. 3.
Фигура 3. Водещи критерии при избора на конкретна CRM система.

Най-значимите положителни ефекти от внедряването на е-CRM система
за респондентите са:
- процесът по обслужване на клиентите се е стандартизирал;
- налична е фактологична информация за отделните клиенти;
- ефективността на обслужването на клиентите се е повишила;
- удовлетвореността на клиентите се е увеличила;

- времето за реализация на стоката/услугата се е съкратило;
- осъществяването на маркетингови анализи се е улеснило.
От получените данни се установява, че 40 % от участниците в

изследването нямат внедрена е-CRM система, като за една от основните
причини за този факт се посочва липсата на финансова възможност.
Предприятията от бранша на далекосъобщенията с най-голяма
рентабилност на приходите оценяват високо като мотив за внедряване на е-
CRM система “привличането на нови клиенти”, независимо от това, че след
провеждане на дисперсионен анализ не се открива зависимост между
показателите “рентабилност на приходите” и “привличане на клиенти”.
Прави впечатление, че не съществува зависимост и между приходите/
печалбата на фирмите и внедряването на е-CRM система в тях, както и между
средносписъчния брой заети в организациите и наличието на е-CRM система.
[1] Акимкин Д. Клиентская модель бизнеса в розничном банкинге: CRM и не только.
Вестник Томского государственного университета, № 4 (20), 2012, стр. 116 - 121.
[2] Армстронг Г., Ф. Котлър. Въведение в маркетинга, “Класика и стил”, С., 2013.
[3] Банчев П., П. Горанова, Ж. Тананеева, В. Динкова. Управление на взаимоотношенията с
клиенти - стратегии и приложение, Диалог, бр. 2, 2008, стр. 56 - 71.
[4] Желев С. Практика, проблеми и перспективи на управлението на взаимоотношенията с
клиентите в българските компании, Икономически алтернативи, бр. 2, 2007, в:
<http://alternativi.unwe.bg/alternativi/index.php?nid=16&hid=332>, (01.04.14).
[5] Краева В., П. Попова, Н. Маринова. Електронните системи за управление на
взаимоотношенията с клиентите - състояние и възможности за финансовия сектор в
България. Диалог, I, 2012, стр. 29 - 43.
[6] Кръстева Н. Управление на взаимоотношенията с клиенти. Продажби. С. Авангард
Прима, 2010.
[7] Пейков В. Customer Relationship Management стратегии по време на криза, в: <
http://cio.bg/2384_customer_relationship_management_strategii_po_vreme_na>, (01.04.14).
[8] Титов С. Управление потребительской лояльностью посредством CRM-систем.
Автореферат. М. 2013.
[9] Gartner, Gartner Says Worldwide Customer Relationship Management Software Market Grew
12.5 Percent in 2012, в: <http://www.gartner.com/newsroom/id/2459015>, (01.04.14).
[10] Sohrabi B., M. Haghighi, A. Khanlari. Customer relationship management maturity model
(CRM3): A model for stepwise implementation. International Journal of Human Sciences, Vol.
7, 2010.
[11] Szaruga B., P. Senkus. Application of the information technology in the customer relationship
managementHyperion. International Journal of Econophysics & New Economy, Vol. 5, 2012.

ИЗБОР НА ОПТИМАЛЕН НАЧИН НА ИНВЕСТИРАНЕ
В НОВИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОДУКТИ В УСЛОВИЯ
НА РИСК И НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ
Силвия БАЕВА*
* Технически университет - София, София 1756, България, бул. “Климент
Охридски” No. 8, Бл. 2, E-mail: sbaeva@tu-sofia.bg
Abstract. In the terms of risk and uncertainty of the market each business is
evolving - it could be rise or crisis. The rapid development of new
technologies requires the companies in this field to get more often and in a
short term to do marketing research for the production and sale of their
products, plan and predict their potential gains and losses on certain state of
the market. And this is a very complex task, since the conditions under
which the business works are not fully known. In the report (the article) is
offered a choice of an optimal alternative - a way of investing in the
business in terms of risk and uncertainty on certain specific criteria:
maximum average profit; minimum average loss of profits; maximum profit
in the most probable condition; maximum guaranteed profit.
Keywords: making decisions, optimal alternative, way of investing,

conditions of risk uncertainty, market condition.
УВОД
В условията на риск и неопределеност на състоянието на пазара всеки

бизнес търпи развитие - било то възход или криза. С бързото развитие на
новите технологии се налага фирмите в тази сфера по-често и в по-
краткосрочен план да правят маркетингови проучвания на пазара за
производство и продажба на своите продукти, да планират и прогнозират
своите евентуални печалби или загуби при определено състояние на пазара. А
това е твърде сложна задача, т.к. условията, при които работи бизнеса не са
изцяло известни.
Вземането на решение при наличието на риск е било винаги
предизвикателно и представлява проучване за идентифициране и избор на
алтернативи, който избор се основава на предпочитанията на лицето вземащо
решение. Също така вземането на решение е процес на достатъчно намаляване
на несигурността и съмнението за алтернативи, за да се даде възможност да се
направи разумен избор измежду тях. Това определение подчертава функцията
за събиране на информация при вземане на решение. Трябва да се отбележи, че

несигурността е намалена, а не елиминирана. По този начин, всяко решение е
свързано с известен риск. [1], [2], [3]
ИЗБОР НА ОПТИМАЛНА АЛТЕРНАТИВА - НАЧИН НА ИНВЕСТИРАНЕ, В

УСЛОВИЯ НА РИСК И НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ
Състояние на проблема
Във фирма „Делтаком Електроникс“ ООД, Мениджър Производство и
Мениджър Маркетинг са изправени пред проблем, който трябва да разрешат -
по какъв начин (алтернатива) да се инвестира в бизнеса на фирмата за
производство и реализация на продуктите й, като условията, при които ще
работи (състоянията на пазара) не са изцяло известни. Те са направили
необходимите проучвания на пазара, планирали са и са прогнозирали
евентуалните печалби на фирмата при някои определени състояния на пазара.
Фирмата е с основен предмет на дейност производство, реализация и сервиз на
електронна и телекомуникационна техника.
Цел на задачата
Да се избере оптимален начин на инвестиране - оптимална алтернатива
по някой от следните критерии: максимална средна печалба; минимални средни
пропуснати ползи; максимална печалба при най-вероятно състояние;
максимално гарантирана печалба.
Постановка и математически модел на задачата
Нека S1, S 2,..., S nса някои възможни (предположени) определени състояния
на пазара, а P1,P2,...,Pn са съответните им вероятности, с които могат да се
появят. А a1a2,...,ak са предложени начини на инвестиране - алтернативи.
В Таблица 1 са дадени евентуалните печалби на фирмата cv ,i = 1,k , j = 1, n ,
които ще се реализират в зависимост от алтернативата и състоянието на пазара:
Таблица 1. Евентуални печалби на фирмата
състояние S i S2 Sn
^ вероятност P i P 2 Pn
алтернатива
a i c ii C i2 C in
a2 C21 C 22 C 2n
ak C ki C k2 C kn
За всеки един от изброените критерии решението е избор на алтернатива

измежду алтернативите axa2,.., ak . [1], [2], [3]

Избор на оптимална алтернатива по критерий Максимална средна
печалба
За всяка алтернатива a ,1= 1 k, средната печалба е математическото

очакване от печалбите при тази алтернатива в зависимост от вероятностите на
посочените състояния на пазара (от Таблица 1):
E.1= jV J’за —всяко —i = 1’,k
L^ Р,J.е,,,
(1) J=1
Максималната средна печалба е максималната стойност от получените
математически очаквания от печалбите:
max(E1,^ . . ^ E k }= m a x jV Pj eij , V PJ ■е 2 J ,..., V Pj ■ek \ = Ei ,за_ някое_ 1 = 1 k

(2) b=1 J=1 J=1 J .
Максималната средна печалба е e i при алтернатива ai , за _ някое _1 = 1 k .

Тогава оптималната алтернатива по критерий максимална средна печалба е
алтернативата ai ,за_ някое_1 = 1 k . [1], [2], [3]
Избор на оптимална алтернатива по критерий Минимални средни
пропуснати ползи
Пропусната полза за определено състояние на пазара е разликата между
максималната печалба и печалбата за това състояние при всяка една от
алтернативите.
Нека за състояние SJ, за _ всяко _ J = 1, n , максималната печалба е eJ m a x ,
тогава всяка пропусната полза е:
(3) bJ = ej ma x - elJ, 1 = 1 k,J = 1 П.
Тогава в Таблица 2 са дадени евентуалните пропуснати ползи на фирмата
в зависимост от алтернативите и състоянието на пазара:
Таблица 2. Евентуални пропуснати ползи на фирмата
състояние Si S2 Sn
^ вероятност Pi P 2 Pn
алтернатива
ai bii bi2 bin
a2 b21 b22 b2n
ak bki bk2 bkn
За всяка алтернатива a,, i = 1, k , средната пропусната полза е

математическото очакване от пропуснатите ползи при тази алтернатива в
зависимост от вероятностите на посочените състояния на пазара (от Таблица 2):

(4) M 1= jV
L^ PJb-V', за —всяко —i = 1’,k .
J=1
Минималната средна пропусната полза е минималната стойност от
получените математически очаквания от пропуснатите ползи:
(5) min{M^M2,...,M k }= min] V Pj A j , V Pj V Pj bkv I =M L, за _ някое _ L = 1,k .

l j=i j=i j=i
Минималната средна пропусната полза е E l при алтернатива
aL, за _ някое _ L = 1, k . Тогава оптималната алтернатива по критерий минимална
средна пропусната полза е алтернативата aL, за _ някое _ L = 1, k . [1], [2], [3]
Избор на оптимална алтернатива по критерий Максимална печалба
при най-вероятно състояние
Най-вероятното състояние е това състояние, което може да се случи с
най-голяма вероятност.
Нека най-голямата вероятност от Таблица 1 е:
(6) PM = max{p, P2,..., Pn }, за _ някое _M = 1,n ,
съответно за някое състояние на пазара SM .

Тогава максималната печалба за това състояние на пазара S M е:
(7) CN M = max{CjM,CM,...,Ck M }, за _ някое_ M = 1,n _ и _ някое_ N = 1,k ,
2
съответно при алтернатива aN .

Тогава оптималната алтернатива по критерий максимална печалба при
най-вероятно състояние е алтернативата aN , за _ някое _ N = 1,k . [1], [2], [3]
Избор на оптимална алтернатива по критерий Максимално
гарантирана печалба
За всяка една от алтернативите гарантираната печалба е най-малката
печалба, т.е. (от Таблица 1):
(8) Cimin = min{cl1, C2^.^ Cin} за _ вСяко _1= 1 k .
Тогава максималната гарантирана печалба е максималната печалба
измежду намерените минимални печалби за всяка една алтернатива:
(9) CTmin = max{c min,C2min,..., Ckmin за _ някое _ T = 1 k ,
1
съответно при алтернатива aT, за _ някое _ T = 1,k .

Тогава оптималната алтернатива по критерий максимално гарантирана
печалба е алтернативата aT, за _ някое _ T = 1,k . [1], [2], [3]

Пример на избор на оптимален начин на инвестиране (оптимална
алтернатива) във фирма „Делтаком Електроникс“ ООД в условия на риск
и неопределеност
Нека са направени необходимите проучвания на пазара, планирани са и са
прогнозирани евентуалните печалби на фирмата при някои определени
състояния на пазара (за всяко тримесечие и шестмесечие за периода 2011-
2014г.). Определени са три начина на инвестиране - а1,а2,а3. Също така са
определени и четири състояния на пазара (спрямо сегашното): S1 - задържа се
същото състояние на пазара; S2 - леко се подобрява състоянието на пазара; S3 -
подобрява се осезателно състоянието на пазара; S4 - влошава се състоянието на
пазара. Съответните вероятности, с които могат да се появят тези състояния на
пазара са: P1 = 0.3; P2 = 0.2; P3 = 0.1; P4 = 0.4.
Фигура 1. Решение на задачата

В Таблица 3 са дадени евентуалните печалби на фирмата, които се
предполага, че ще се реализират в зависимост от посочените алтернативи и
състояния на пазара:
Таблица 3 . Евентуални печалби на фирмата в млн.лв. за следващото шестмесечие
състояние S i S2 S3 S4
вероятност P i P 2 P 3 P 4
алтернатива 0 .3 0 .2 0.1 0 .4
ai -2.1 2 2 .3 3 1 .2 -4 .2
а2 3 .3 2 .8 3 3 .0 6 3 .2 9
аз 2 .2 4 -4 .3 -8 .5 6.31

От таблица 3 се вижда, че най-рискова алтернатива е a1, а най-стабилна,
макар и не много печеливша е а 2.
Задачата е решена със Solver на Excel от Microsoft Office - Фигура 1. [5]
Вземането на решение с практически и научен характер, в която и да е

област, е свързано със сравняването на алтернативи и избор на една от тях и
може да е продиктувано от оперативни или перспективни потребности. [4]
Освен представените критерии могат да се добавят и още критерии като
минимална пропусната полза при най-вероятно състояние на пазара, минимална
гарантирана пропусната полза и т.н. Представената оптимизационна задача е
една гледна точка от моделирането на бизнес процеси, което е количествен
метод и е част от изследването на операциите. Други оптимизационни задачи
могат да се разглеждат от гледна точка на: оптимално разпределение на
ограничени ресурси; оптимален транспорт по критерий стойност или време;
оптимална подмяна на оборудване; оптимално планиране на запаси и т.н.
Решаването на тези оптимизационни задачи изисква конкретни данни, тяхната
преработка и подходящ софтуер като Solver на Excel от Microsoft Office (както в
разгледания пример), Lingo, Lindo, Maple, Matlab и т.н. Но понякога
размерността на подходящият софтуер се оказва недостатъчна и се налага
изготвяне на такъв.
[1] Hamdy A. Taha, Operations Research, An Introduction, New York, London 1982.
[2] Robert T. Clemen, Making hard decisions, Boston, 1991.
[3] Гео Гатев, Изследване на операциите, Технически университет - София, 2005.
[4] Проф. д-р Дочо Дочев - Икономически университет - Варна Доц. д-р Здравко Славов -
Варненски свободен университет ст. ас. Йордан Петков - Икономически Университет -
Варна, Критерии за вземане на решения в условията на неопределеност и риск ,
http://eiournal.vfu.bg/bg/pdfs/Zdravko Slavov Kriterii za Biznes Resheniq.pdf
[5] Филип Андонов, Система GRUP MKA-2 - средство за подпомагане на обучението в
областта на „вземане на решения”, Математика и математическо образование , 2009.

УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА В ITIL. ИЗСЛЕДВАНЕ НА
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА НЕГОВОТО ПРИЛАГАНЕ
RISK MANAGEMENT IN ITIL. RESEARCH OF

THE POSSIBILITIES FOR IMPLEMENTING IT
Марио Иванов, Бисер Стефанов

* Технически университет - София, 1000 София, България, бул. “Кл. Охридски” №.8, Бл. 1,
e-mail: mario@tu-sofia.bg. biser.stefanoff@gmail.com
В днешно време управлението на риска е неразделна част от бизнеса.

Някои от читателите може да мислят, че риск съществува само в
иновативния бизнес и там познанията за контролирането му са по-
необходими, отколкото в традиционния и консервативен бизнес, но
това не е така. Съществува риск във всички организации - от тяхното
създаване, до окончателното им разпускане. Като дефиниция в случая
ще е удачно да посочим несигурност на резултатите, като една такава
несигурност може да бъде разгледана като възможност или заплаха.
Опасността може да се появи от дадена уязвимост на организацията, но
всъщност е жизнено важно да се поеме определен риск в името на
развитието на бизнеса. Не на последно място е особено важно рискът
да се поема с известна предпазливост и да бъде подготвен план за
действие в непредвидени ситуации - в случай, че нещата се объркат.
Risk management is a vital part of business nowadays. Some readers think

that only innovative businesses need risk management, and that there is no
risk in a conservative business. However, this is not true. There is risk in all
organizations since its creation until its dissolution. Risk is defined as
uncertainty of outcome - it can be an opportunity or a threat. The threat
comes from some vulnerability of the organization but, in fact, it is
important to take risks for the business evolution. Nevertheless, it is vital to
take risks with some precaution and to always define contingency plans for
when things go wrong.
УВОД
ITIL e съкращение от Information Technology Infrastructure Library -
библиотека на добрите практики, разработена в Норич, Англия по заръка на
правителството на Великобритания. Библиотеката ITIL бива възприета като
съдържаща най-добри практики за намаляване на разходите и паралелното
повишаване на качеството на предоставяните ИТ услуги. Подкрепен от
практиките на едни от най-успешните и ефективни хора в областта, ITIL
моделът ще бъде много полезен при изследването на риска.

ПРОБЛЕМЪТ
Всички организации имат голяма обвързаност с информационните

технологии - повечето от тях са силно зависими и не биха могли да поддържат
бизнеса си без тези технологии. За да успеят да поддържат възвръщаемост на
инвестициите си, да предотвратят възможна неустойчивост на пазара и да
повишат търговската значимост на компанията, е необходима много добра
оценка на риска (4). В такъв момент познанията за управление на риска са
незаменим компонент.
Съществуват безброй много ръководства, модели и средства за
подпомагането на управлението на риска в информационните среди. ITIL
обикновено е средството, което е в огромна полза при въвеждането на по-
сериозен мениджмънт на услугите в ИТ средите. Тъй като информацията в
ITIL, относно управлението на риска, е до голяма степен обща и
незадоволителна, това принудило организациите да въведат модел за
управлението му, който да работи в паралел с този за мениджмънт и
управление на услугите. Със следващата фигура са представени някои от
основните компоненти в тази насока.
Стандарти \ Модели \ Средства Ъ
Easyvista
ISO 20000
управление
Други
Хсогр software
управление
на риска
SAS
Други
Ф иг. 1: С ъ щ н о с т н а п р о б л е м а .
ITIL моделът има основна концепция за управлението на риска, която

включва съгласуван набор от дейности за определяне на риска, чрез
идентифициране и оценка на уязвимостта. Главният недостатък на тази
концепция е, че тя не предлага ясни представи за управлението на риска и е
недостатъчна за мениджмънта на една цяла ИТ система с помощта на ITIL. Не
съществуват процеси, които да стартират самата концепция и няма ясно
дефинирани рамки, както и самият подход не е обяснен подробно, за да позволи
на една организация да въведе управление на риска, без да следва специални
указания за това.
Така, най-голямата трудност пред подобна организация е да се въведе
стабилен мениджмънт на риска по един интегриран и ефективен начин без да се

нуждае от промяна на използвания модел. Справянето в тази насока ще
премахне нуждата от използването на допълнителни механизми за същата цел.
РИСКЪТ В БРАНША НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХОНОЛОГИИ

Въпреки, че управлението на риска в наши дни е широко разпространено,
много често към него се отнасяме с нехайство. Практика е то да се реализира
чрез архаични методи и без да се оформи подробен план за интеграцията му
към ръководството на една организация.
Според Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност
(ENISA) най-често срещаните проблеми при управлението на риска се състоят
от:
- ниската информираност относно необходимостта за управление на
риска при организациите в публичния и частния сектор;
- липсата на „общ език” в тази област, който да улесни
комуникацията между заинтересованите страни;
- липса на изследвания на съществуващи методи, средства и
практики;
- ограниченост или липса на начини за интеграция на методите с
корпоративното управление;
Друг елемент, използван за подкрепа на управлението на риска са
метриките. Тези метрики помагат на мениджмънта на една организация да бъде
в по-добра позиция за управление на бъдещи събития. Открояват се два типа
метрики: KPI - показатели за качество и KRI - показатели за риск.
Докато целта на KPI-те е да представят подробен изглед върху
изминалите постиженията на организацията или нейните отдели, то KRI-те
предлагат своевременна информация относно нововъзникващи рискови
ситуации. В някои случаи тези индикатори може да представят показатели,
които мениджмънта следи като главен предвестник на рискови ситуации, а
други могат да представляват сложна съвкупност от няколко рискови
показателя, събрани в система оценяваща риска от настъпващи събития.
В едно от разгледаните проучвания (5), авторите са сравнили отделни
модели за управление на риска и са стигнали до заключението, че се наблюдава
едно и също разбиране за същността на това какво точно обхваща едно такова
управление. Разгледаните модели са със сходна структура, въпреки че имат
различен обхват - някои се фокусират върху дадения проект, а други върху
самата организация. Все пак, основните разлики между тях се изразяват в:
- включването на допълнителни елементи - комуникационни,
елементи за съвместна дейност и напътствия;

- подходът към процеса - определени стандарти покриват главно
управлението на риска, пренебрегвайки аспектите при
изграждането на организационната инфраструктура, необходима за
прилагането на модела;
- различните дефиниции за риск измежду разгледаните стандарти,
които могат да бъдат разпределени в два вида: възможности и
заплахи. Някои модели се фокусират изцяло върху управлението на
риска при наличието на заплаха.
Освен избора на подходящ модел, неговото успешно въвеждане все още
среща пречки.
МОДЕЛЪТ M_o_R
M_o_R или Management of Risk, е модел за управление на риска,
предложен от OGC и базиран на четири концепции (1):
- Принцип: съществен за развитието на добро управление на риска,
основан от принципите на корпоративното управление в съчетание
с ISO31000;
- Подход: приспособяване на принципите така, че да подхождат на
организацията;
- Процес: представя информацията и дейностите, гарантиращи, че
рискът е идентифициран, оценен и контролиран;
- Внедряване и преглед: грижи се за това принципите, подхода и
процесите да се прилагат постоянно и че тяхното прилагане се
подлага на непрекъснато подобрение, с цел да бъдат ефективни;
M_o_R се състои от принципи, подходи и процеси, обхващащи цялата
организация (2). Този модел е свързан с други практики на OGC по отношение
на длъжности, отговорности и терминологии, използвани извън рамките на
управлението. Основната разлика с останалите модели е, че M_o_R изтъква
рисковете като заплахи - рискове, които предвестяват влошаване и
възможности - рискове с очакване за подобрение. Чрез фиг. 2 е описан един
цикъл от M_o_R, както може да забележим - той е доста сходен с библиотеката
ITIL.

Ф иг. 2: М о д е л ъ т M o R.
МОДЕЛЪТ ITIL В ДЕТАЙЛИ

Както споменахме по-горе, ITIL е посочван за модел на най-добрите
практики за ръководене на ИТ услуги, като това го прави широко прилаган в
бизнес средите и то не само за ИТ управление. ITIL е набор от насоки, които
описват най-добрите ръководни методи - очертават се процесите необходими
при дефиниране, планиране, въвеждане, изпълнение, наблюдение и
непрекъснато подобряване на управлението.
Услугата е нещо, определяно от клиентите като ценно. Според ITIL, всяка
компания е зависима от информационните технологии и има задължението да
предоставя възможно най-доброто качество на обслужване на своите клиенти.
Един ITIL цикъл (фиг. 3) се състои от следните елементи в реда, в който
са описани (3):
- Стратегия на услугата: дава представа за същността на клиентите -
какви са услугите, от които клиентите имат нужда, пояснява какви
са възможностите и ресурсите, необходими за създаването на
устойчива компания;
- Проектиране на услугата: подсигурява създаването на нови и
подобряването на съществуващи услуги, които да отговорят на
очакванията на клиента;
- Внедряване на услугата: фаза, подсигуряваща, че ще бъдат
удовлетворени целите на клиента - в тази фаза се изпълняват
действия като промени в системите, узаконяване, тестване,
приспособяване на служителите и клиентите на компанията;
- Експлоатация на услугата: предоставяне на услугата и постоянното
и наблюдение - включва справяне с прекъсвания на услугата, чрез
своевременно реагиране, отстраняване на причините и
предотвратяване на повторната им проява;
ЕЛЕКТРОНИКА 2014 264 ДОКЛАДИ

- Непрекъснато усъвършенстване на услугата: включва механизми за
изследване и подобрение на нивата на услугите, технологиите и
ефективността и ефикасността на процесите, използвани в
цялостния управленски подход;
Ф иг. 3: Ж и з н е н ц и к ъ л н а IT IL м о д е л а .
Постоянните и повторяеми процеси са ключов фактор за постигане на

ефикасност, ефективност и подобрение на предлаганите услуги. Тези процеси
са очертани в ITIL модела и като резултат се наблюдават следните облаги от
страна на компаниите:
- намаляване на разходите по процесите;
- подобряване на услугите, чрез прилагане на доказани практики;
- подобряване удовлетворението на клиента от предлаганите услуги;
- повишени спестявания от намаляване на загубеното време,
подобрение в управлението на ресурсите;
- по-добро качество на взетите решения и оптимизиране на риска;
- подобрена продуктивност и повишена употреба на умения и опит;
- моделът е технологично и търговски независим;
Всички тези подобрения принуждават компаниите да въведат ITIL модела
с цел оптимизиране и привеждане в съответствие с бизнеса на услугите, които
предлагат. Разбира се има случаи, когато всичките предимства имат и своите
недостатъци като например:
- трудности при прилагането на модела - в ITIL не са описани
конкретните стъпки как да бъде въведено управлението на риска.
Алтернативен начин за прилагане е постепенното въвеждане на
ITIL, използвайки поетапен подход и постепенно подобряване на
услугите;

- въпреки, че ITIL може да понижи разходите в процеса на работа,
той може да бъде скъп за въвеждане, понеже подсигуряването на
необходимите книги за персонала може да се окаже спънка;
- организацията трябва да бъде приобщена към ITIL - служителите
на компанията трябва да преосмислят поведението си спрямо ITIL,
като това може да се окаже трудност при адаптирането на модела;
Въпреки, че академичното общество се забави с проучванията си относно
употребата на много-моделни системи, някои консултанти и издатели видяха
възможността да намалят сложността им, чрез предоставяне на услуги,
свързани с тези системи. Като допълнение, някои проучвания показват, че
използването на подобни комбинации от модели дори подсилват
организацията.
РИСКЪТ В ITIL
Третата версия на изданията за ITIL модела акцентира върху
необходимостта от управлението на корпоративния риск. Докато книгите
“Service Strategy” и “Continual Service Improvement” дават дефиниция на риска
и неговото управление, в книгата “Service Operation” са дадени насоки за
интегрирането на риска в ITIL (3).
В изданието “Service Operation” всяка дейност има под-раздел с някои
добре познати рискове. Освен ITIL изданията съществуват и публикации на
OGC, занимаващи се с риска в ITIL. Според тях, управлението на риска се
състои от следните ITIL процеси:
- Управление на проблемите: наблюдават се различни подходи,
целящи да намалят въздействието от прекъсванията на услугите;
- Управление на промените: добрите техники и подходи в този
сектор, позволяват да бъде намален риска, свеждането до минимум
на възможните негативни отзвуци от промени и ограничаването на
риска от нежелани резултати;
- Предоставяне на услугата: предложената услуга е необходимо да
бъде поддържана, което прави изключително важно внимателното й
проектиране;
- Подсигуряването на наличността: фокусира се върху надеждността
и съществуването на алтернативни методи, гарантиращи
продължителността на услугата;
- Непрекъснатост на услугата: оценяване на риска, за да се подсигури
цялостната непрекъснатост на услугата;
В по-голяма част от публикациите, относно въвеждането на управление
на риска в ITIL, има предложен набор от стъпки, базирани на основните

изисквания на сертификационните стандарти. Те са само пример по отношение
на насоки за въвеждането на управление на риска в ITIL. Основният им
недостатък е, че не са изцяло завършени и напълно интегрирани в
управленческия модел. В идеалния случай, такъв тип насоки ще бъдат
официално включени в ITIL, отколкото да бъдат предлагани от различни ITIL
експерти.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И НАСОКИ ЗА БЪДЕЩИ ПРОУЧВАНИЯ

В ITIL модела съществуват някои насоки за това как е приспособено
управлението на риска - има информация относно добре познатите за това
средства и рискове. Въпреки всичко, информацията в библиотеката ITIL е все
още недостатъчна. Независимо, че моделът M_o_R е споменат в публикациите,
все още не е доизяснено дали това е официалния начин за третиране на риска и
въвеждане на неговото управление в ITIL модела. Списъкът на помощните
средства е непълен, а наличната информация е прекалено двусмислена.
Независимо, че всички тези насоки са актуални и полезни се усеща
необходимост от стандартизация на управлението на риска за всяка една
компания, използваща ITIL. Това би спомогнало да се намали употребата на
допълнителни и различни модели за управление на риска. Чрез прилагане на
някои нови елементи би било възможно да се представи модел, който да
опрости и изясни въвеждането на управление на риска в организациите без
необходимостта от изграждане и използване на допълнителни структури в
модела ITIL.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
[1] Office of Government Commerce, Management of Risk Pocketbook - M_o_R,
OGC, London, TSO, 2007.
[2] Williams, Graham, Everything you wanted to know about Management of Risk:
Guidance for Practitioners (M_o_R®) in less than one thousand words, GSW
Consultancy, 2009.
[3] Office of Government Commerce, ITILv3, OGC, London, TSO, 2007.
[4] Crouhy, Michel, Galai, Dan and Mark, The Essentials of Risk Management,
McGraw-Hill, 2005.
[5] Raz, Tzvi and Hilson, A Comparative Review of Risk Management Standards,
Risk Management: An Internetional Journal, 2005
[6] http://www.itil.org

МИКРОПРОЦЕСОРЕН АПАРАТ ЗА ЕЛЕКТРОПОРАЦИЯ
Красимир КОЛЕВ*
* Университет по хранителни технологии - Пловдив, Пловдив 4000, България,
бул. “Марица” No. 26, Бл. 4, E-mail: k kolev@uft-plovdiv.bg
Abstract (in English). The paper reports on the development of a

microprocessor-based apparatus for electroporation. The paper considers the
action principle by structural diagram. The system generates microprocessor
controlled high voltage pulses. The schematic diagram of the
microprocessor system, hardware structure description and algorithm are
given. The system is based on low cost mass production AT89S52
microcontroller. Analyses and recommendations are made.
Keywords: AT89S52 microcontroller, electroporation, microprocessor-
based apparatus.
УВОД
Електропорацията е процес на прилагане на импулсни електрически

полета върху биологични клетки, за да се модифицират клетъчни мембрани.
Главната цел на електропорацията е да се отворят микроканали в клетъчни
мембрани или стерилизация посредством разрушаване на клетки. За
извършване на електропорация се използват апарати, генериращи импулсни
високи напрежения. Известни са различни разработки на апарати за
електрополация, основно работещи на мрежова честота, използвани за
нетермична стерилизация в хранително-вкусовата промишленост. Развитието
на силовата електроника и микропроцесорната техника в последните години
позволява да се синтезират апарати с разширени функционални възможности за
биотехнологични експерименти. Целта на настоящата разработка е да се
представи микропроцесорен апарат за електропорация на база високоволтови
MOSFET транзистори и нискобюджетен микроконтролер AT89S52.
ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ И СТРУКТУРНА СХЕМА

Оптималните параметри на електрическото поле за електропорация
варират в зависимост от вида на третираните клетки и целта на извършваната
перфорация. Когато се приложи външно електрическо поле E към дадена
клетка, в нея се индуцира максимална потенциална разлика Vm спрямо
клетъчната мембрана съгласно формулата:
(1) Vm= E fa ,

където a е радиусът на клетката, а f е коефициент, отчитащ формата на
клетката. За сферична форма f= 1.5.
Потенциалът Vc на клетъчна мембрана в дадена точка се изчислява чрез
уравнението [4]:
(2) Vc = 1.5Eca cosa± V ,
където E c е критичният външен потенциал, V е трансмембранният
потенциал в покой, а е ъгълът между посоката на електрическото поле и
мембраната в дадената точка и a е радиусът на клетката (фиг. 1).
Пробивите в клетъчна мембрана, получени в резултат на въздействие на
външно електрическо поле (Vc>1.5V), са показани с пунктирани линии. Площта
на перфорираната зона към положителния електрод е по-голяма поради
сумиране на външния потенциал и трансмембранния потенциал в покой.
Фиг. 1. Процес на електропорация

На база на описания модел са работили множество учени и са проучили
оптималните стойности на приложеното външно напрежение [1,3]. Напрежение
над 2kV/cm се използва за дезинтеграция на клетъчни структури и нетоплинна
стерилизация на течни среди. Напрежение от 500V/cm до 1kV/cm се използва за
доставка на лекарства, а от 200V/cm до 300V/cm за генна терапия.
Разработеният апарат генерира импулси с напрежение 2800V с променлива
честота, задавана посредством микроконтролер. Така генерираното напрежение
в зависимост от конструкцията на използваната кювета за биологичен
материал позволява напрегнатост на полето в граници от 200V/cm до 15kV/cm.
Апаратът е в състояние да променя продължителността на импулса от 10^s до
99^s. На фиг. 2 е показана структурната схема на предлаганото устройство, а на
фиг. 3 е дадена времедиаграма на изходните му електрически импулси (иизх). И
двете фигури поясняват принципа на действие. Електропорацията се извършва
с правоъгълни импулси.
Апаратът (фиг. 1 ) е изграден от:
- захранване;
- микроконтролер за управление и формиране на последователност от
импулси (Шмп) с честотата на повторение на импулсите (f) за управление на
транзисторен ключ;

- транзисторен ключ, който комутира и формира изходните правоъгълни
импулси;
- задаващо устройство за избор на режими;
- дисплей за показване на избрания режим;
- кювета за биологичен материал.
задаващо
устройство
Фиг.2. Структурна схема на апарата
Фиг. 3 . Времедиаграма на изходните импулси
СИНТЕЗ НА АПАРАТА И ИЗСЛЕДВАНЕ
На база на предложената структура (фиг.2) е синтезирана схемата на

апарата. На фиг.4 е показана принципната схема на микропроцесорния апарат
за електропорация. Захранването на схемата се осъществява от мрежа
220V/50Hz. Високоволтовото напрежение за захранване на електронния ключ
се получава посредством повишаващ трансформатор (TV2), изправител
(VD1^VD4) и кондензатор (C8). Напрежението за захранване на управляващата
схема и индикацията се получава посредством понижаващ трансформатор
(TV1), изправители (VB1^VB2) и интегрални стабилизатори за напрежения 5V
и 18V. Ядрото за управление на апарата е микроконтролерът AT89S52 (IC1).
Избраният контролер е широко достъпен на ниска цена. Негови аналози
произвеждат повече от петнадесет фирми. Възможностите на избрания
микроконтролер са напълно достатъчни за апарат за генериране на импулси.
AT89S52 има три управляеми таймера, вградена Flash памет 8кбайта, четири
осем битови порта и безплатна развойна среда [2].
Свързването на микроконтролера е съгласно препоръките на
производителя. Елементите C1, C2 и Z1 определят честотата на тактовия
генератор. Групата от елементи C4, R1 и S5 са за начално установяване на

микропроцесорната система. S1, S2, S3 и S4 служат за избор на режими и
параметри на апарата. Чрез S3 се стартира процесът на електропорация, чрез S4
се избира режим на програмиране на честотата на изходните импулси, чрез S1
се увеличава избран параметър, а чрез S2 се намалява избран параметър.
Индикацията е динамична и е реализирана посредством елементите IC2, HL3,
HL4, VT1 и VT2. HL1 и HL2 показват текущия режим (време за
електропорация/честота на изходни импулси), избран посредством S4.
Програмираните правоъгълни импулси с амплитуда 5V се извеждат на P0.0 на
микроконтролера. Транзисторният ключ (VT5^VT6) се управлява посредством
драйвера (IC3). Реализацията на транзисторния ключ е посредством серийно
свързване на два MOSFET транзистора STW9N150.
Шунтиращи резистори (R26^R27) са поставени на серийно свързаните

MOSFET транзистори. За да се постигне изравняване на напреженията, трябва
токът през шунтовите резистори да е по-голям от утечния ток на транзисторите
(VT5^VT6). Шунтовите резистори със стойност 1.2MQ и мощност 2W,
осигуряват ток 1.17mA, който е многократно по-голям от утечния ток 100рА.
Алгоритмичната диаграма на апарата е показана на фиг. 5. При подаване
на захранване се извършва начално нулиране, след което програмата изпълнява
инициализация за разрешаване на външни и вътрешни прекъсвания. При
натискане на S3 и S4 се обработва прекъсване съответно INTO и INT1. Чрез
INTO се разрешава изходът P0.0 за предварително програмирано време. Ако не
ЕЛЕКТРОНИКА 2014 271 ДОКЛАДИ

е зададено време, изходни импулси не се генерират. Чрез INT1 се избира
режим на програмиране на честотата на генерираните импулси. Ако
прекъсването INT1 не е активно, тогава с бутони S1 и S2 се избира желано
време за обработка. Времето за обработка се задава посредством организиран
брояч тактуван от таймера 0, работещ в 16-битов режим.
Фиг. 5. Алгоритмична диаграма

Таймерът 1 се използва за задаване на честота на изходните импулси.
Таймерите 0 и 1 се тактуват от вътрешен такт с продължителност 1^s. Периодът
на прекъсване от таймерите зависи от стойността в регистрите THx и TLx. Чрез
следене на бутоните S1 и S2 в подпрограмата за прекъсване INT1 се променят
TH1 и TL1. В основната програма TH0 и TL0 се зареждат с фиксирани
стойности TH0=C3h и TL0=50h. За извеждане на информация към
седемсегментен дисплей двоичните стойности за всеки разряд се преобразуват
чрез таблично претърсване в седемсегментен код, който се извежда на порт 1.
Управлението на разрядите се извършва чрез P3.6 и P3.7.
Използвайки изработения апарат, са направени начални изследвания в
лабораторни условия за електропорация за дезинтеграция на колонии от клетки
на плодове от праскови за производство на плодови пюрета. Коефициента на
дезинтеграция е определен по формулата:
(К - 10)
(3) d
(I t - 1оУ
където I aе проводимостта (mS) на обработените праскови чрез
изследвания метод;
I0е проводимостта (mS) на необработените праскови;

I t е проводимостта (mS) на обработените праскови чрез термична
обработка (80 °С за 15 min) като база;
На фиг. 6 са представени получените резултати за дезинтеграция на
праскови.
180
160
В>140 172W s/g

120
100 145W s/g
0s
80
Q.
60
Ш
40
20
| 6W s/g _
0
P T1 T2
Фиг. 6. Необходима енергия за дезинтеграция на праскови

С P са означени резултатите при третиране с апарата с честота 1kHz и
време 1s и di=0.88, с T1 са резултатите при термична обработка 70 °С за 10 min
и di=0.88, а с T2 са резултатите при термична обработка 80 °С за 10 min и di=1.
Вижда се, че апаратът позволява с многократно по-малко енергия (само 6Ws/g)
да се извърши дезинтеграция на плодове от праскови за производство на
стерилно пюре.
В настоящата работа е разгледан вариант на апарат за електропорация на

база микроконтролер AT89S52. Обяснен е принципът на действие на този
апарат, начинът за конструирането му. Представеният апарат за електропорация
позволява нетермично, чрез малко количество енергия да се произвеждат
стерилни плодови пюрета. Възможностите на апарата за електропорация
предстои да бъдат разширени за използване в промишлени условия за
третиране на големи количества биопродукти.
[1] Maslinkov I.. Analysis and Modelling of Capacitive Transducers Based on the Charge Transfer
Method, Indian Journal of Applied Research, Febr.2014, Vol.4, Issue 2, 13-17.
[2] Mazidi, M. , R. McKinlay, J. Mazidi, T h e 8 0 5 1 M i c r o c o n t r o l l e r : A S y s t e m s A p p r o a c h , Pearson,
2013.
[3] Raso J., V. Heinz, P u l s e d E l e c t r i c F i e l d s T e c h n o l o g y F o r T h e F o o d I n d u s t r y , Springer Science-
Business Media, New York, USA, 2006.
[4] Zimmermann, U., “Electrical Breakdown, Electropermeabilization and Electrofusion”, Reviews
of Physiology, Biochemistry and Pharmacology, 1986, Vol 105, No. 6, 175-256.

ДЕТЕКЦИЯ НА ПЕИСМЕИКЪРНИ ИМПУЛСИ С ПОМОЩТА
НА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНТЕГРАЛНА СХЕМА ADAS 1000
Серафим ТАБАКОВ*
No. 8, Бл. 3 E-mail: savi@ecad.tu-sofia.bg
Abstract. The paper discusses a real time detection of pacemaker artifacts

in ECG, based on ADAS1000 IC’s family.
Keywords: pacemaker pulses detection, ADAS1000.
УВОД
Откриването на импулси от кардиостимулатори в електрокардиограма, с

цел проверка коректността на работата им или с цел - потискането на
артефактите при анализ на електрокардиографския сигнал, е все още нерешена
на 100% задача. Настоящата работа представя изследване на част от
възможностите на фамилия специализирани интегрални схеми ADAS 1000,
производство на фирмата Analog Device, за детекция на пейсмейкърните
артефакти в реално време.
Описание на експерименталната постановка и използваната

развойна система
За основа на експериментите е използвана развойната система EVAL-
ADAS1000SDZ, предоставяна от фирмата Analog Device за изследване работата
на фамилията ADAS1000 [1]. Самата фамилия включва набор от пет интегрални
схеми, със следните възможности:
Таблица 1. Фамилия ADAS 1000
ИС Режим на ЕКГ канали Управление на Респираторен Пейс-детекция

работа десния крак канал
ADAS1000 Master/Slave 5 Да Да Да
ADAS1000-1 Master/Slave 5 Да Не Не
ADAS1000-2 Slave 5 Не Не Не
ADAS1000-3 Master/Slave 5 Да Не Не
ADAS1000-4 Master/Slave 5 Да Да Да

В развойната система са включени две от тях, което дава възможност за
пълноценно снемане на ЕКГ (12 отвеждания), детекция на пейсмейкърни
импулси в 3 от отвежданията и следене на канал за дишането на пациента.
Структурната схема на ADAS 1000 е показана на фиг. 1:

RErO UT CAL DAC IO RLD S J RLD OUT , CM OUT/W CT S H IELD AVDD i1--
DRIVEN
LEAD
к^А М Р S H IE L D
DRIVE ADCVDD, DVDO ADCVDD
CALIBRATION
AM P 1.SV LJVDU
REGULATORS
DAC
VCM R EF
RESPIRATION
(13V)
DAC COMMON
MODE AMP.
LEAD-OFF
L , I.
' """ :io k s i

LEAD OFF
DETECTION
A BU FFER FLA C E
fv IJXE-S DETECTION
5ж EC G PATH SCLK
ELEC TR O D ES
am p h LTERS s □c
CONTROL
- rj i :■ L' : L' I
INTERFACE
l O C IC GPIOO/MCS
G P I0 1 / M S C L K
GPI02/MSD0
E X T R E S P LA
r.m ADC
GPioa
EXT RESP LL
EXT R E S P RA CLOCK GEN/OSC/

R E S P IR A T IO N P A TH EXTERNAL C LK ^ - M j C L K _ I O
ADAS1000 SOURCE
XTAL1 XTAL2
Фигура 1. Структурна схема на ADAS 1000.
Интегралната схема включва в себе си 5 аналогови ЕКГ усилвателя с

възможности за регулиране на коефицентите на усилване, включване или
изключване на настройваеми ниско- и високочестотни филтри, както и на
филтър за потискане на мрежовите смущения - 50/60 Hz. В развойната система
е включен комуникационен софтуер за персонален компютър, който дава
възможност за управление режимите на работа, визуализация и запис на ЕКГ
сигнала, дихателната активност и пейсмейкърните маркери. Съществува и
възможност за получаване на „суровия” поток данни от АЦП, с честота на
дискретизация 128 Ks/s, в случай, че потребителят желае да имплементира
собствени алгоритми за детекция на пейсмейкърни импулси.
За тестване работата на системата бяха използвани два източника на

сигнал - имитатор на ЕКГ сигнал с еднополярни пейсмейкърни импулси и
генератор на правоъгълни импулси с включен към него диференциращ делител
на напрежение - фиг.2. Последното е направено във връзка с необходимостта

от подаване на биполярен сигнал на входовете на ЕКГ усилвателите, имитиращ
биполярни (спрямо изоелектричната линия) пейсмейкърни импулси.
Фигура 2 . Схема на включване на генератор на правоъгълни импулси към системата.
Включването на електрода за управление на потенциала на десния крак

беше наложено от невъзможността да бъдат добре потиснати мрежовите
смущения.
Експериментални данни и изводи
На фиг.3 и фиг.4 са показани резултати от част от проведените
експерименти със симулатор на ЕКГ сигнал и пейсмейкърни импулси, както и с
генератор на правоъгълни импулси след преминаването им през
диференцираща верига. Сигналът на фиг.3 е снет при несвързан извод за
управление на десния крак. Ясно се вижда зашумяването с мрежова честота,
което не може да бъде напълно премахнато от вградените в чипа филтри.
Фигура 3 . Тест с генератор на ЕКГ сигнал и несвързан електрод на десния крак.

Фигура 4 . Тест с генератор на правоъгълни импулси.
Системата показва много добро поведение при детектиране на

пейсмейкърни импулси в случаите, когато последните са бифазни и са в
рамките на дефинираните от производителя граници [2]:
- амплитуда от 400uV до 1V
- продължителност от 100uS до 2mS
- време на нарастване на предния фронт от 15 до 100 микросекунди
В случаите на монофазни сигнали, детекцията не е достатъчно надеждна.
Фамилията интегрални схеми ADAS 1000 дава възможност за лесно

изграждане на многоканални ЕКГ апарати, мониторни системи и холтери,
благодарение на интегрирането на аналогова и цифрова част в един кристал.
Ниската консумация и малки размери ги правят изключително подходящи за
мобилни решения с батерийно захранване. Възможностите за включване или
изключване на конкретни вградени филтри, както и тази за следене на
дихателната активност на пациента са изключително удобни от гледна точка
функционалността на системата. Достъпът до оцифрования, на максимална
честота, сигнал дава възможност на разработчика да включва свои филтри
и/или алгоритми за обработка на ЕКГ сигнала. Вградените алгоритми за
детекция на пейсмейкърни импулси биха могли да улеснят последващата
обработка на сигнала.

Системата не разполага с автоматично донастройване праговете на
задействане на алгоритъма, тъй като последният е реализиран с машина на
състоянията, в която тази възможност не е отчетена. Такова донастройване би
било наложително при промяна примерно амплитудата на сигнала в зависимост
от пространственото положение и стойката на пациента. Това задължително
налага допълнителна обработка на ЕКГ сигнала от външен микропроцесор или
микроконтролер, или в случаите на непрекъснато наблюдение - от оператора на
ЕКГ монитора или апарата. Поради липса на ЕКГ бази данни с реални
пейсмейкърни сигнали беше невъзможно да се направи точна оценка на
чувствителността и шумозащитеността на алгоритъма.
[1] http://www.analog.com/static/imported-files/data_sheets/ADAS1000_1000-1_1000-2.pdf
[2] http://www.analog.com/library/analogdialogue/archives/46-11/pacing_artifacts.html.

ЧЕТКА ЗА ЗЪБИ С ВГРАДЕНО УСТРОЙСТВО
ЗА ИМПУЛСНА ЕЛЕКТРОФОРЕЗА
Иван МАСЛИНКОВ*
*Университет по хранителни технологии - Пловдив, гр. Пловдив 4000,
България, бул. “Марица” № 26, E-mail: imm@uft-plovdiv.bg
Abstract. This paper is presented an electronic device for impuls

electrophoresis, what is put into a tooth brush (ionphoretic toothbrush).
Through it better are used the active ingredients of the toothpaste upon daily
teeth cleaning. In addition to prevention, this brush may be used in the
treatment (physiotherapy) at home. Its design is described and its principled
electrical scheme is given. Clinico-laboratory investigations demonstrated
the advatages of electronic brush over the usual ones in use of the fluoride
toothpaste.
Keywords: Electronic ionphoretic toothbrush, impuls electrophoresis.
УВОД
Редица лабораторни и експериментални проучвания доказват

плакоредуциращия ефект на флуора при ежедневната хигиена на устната
кухина с флуорни зъбни пасти [1, 11, 16]. Произвеждат се пасти и с други
активни съставки (йони) [1, 11]. Въвеждането на йоните при използване на
обикновени зъбни четки в съответните меки и твърди тъкани в устната кухина е
пасивно - чрез дифузия [1, 11, 16]. От друга страна съществуват апарати и
методи (процедури) за електрофореза (йонофореза) във физиотерапията, с
които в лабораторни условия йоните с лечебен ефект активно се въвеждат в
съответни лекувани тъкани [1, 3, 4, 7, 12]. Накрая трябва да се споменат и
електрическите четки за зъби [10, 14, 16], при които с помощта на електрически
ток полезните съставки на пасти и лечебни препарати могат да се въвеждат
активно и в домашни условия.
Актуалност
Профилактиката и лечението в домашни условия винаги са предпочитани
пред клиничното или болничното лечения.
Цел
Да се предложи четка за зъби с вградено електронно устойство за
импулсна електрофореза (или четка-йонофоратор).

КОНСТРУКЦИЯ, ПРИНЦИПНА СХЕМА И ЕКСПЕРИМЕНТИ
Конструкция
Фигура 1. Конструкция на четката за импулсна електрофореза
На фиг. 1 е показана конструкцията на четката за импулсна

електрофореза. Тя се състои от индивидуална глава 1 със запресована в края й
метална гайка 2. Последната (2) е свързана електрически чрез проводник 9 с
основите на всяко снопче от косми на четката (главата). Всеки отделен член от
семейството ползва различна глава. Преди миенето на зъбите, главата (1) чрез
гайката (2) се завива на куха пластмасова дръжка 4 чрез метален винт 3,
вграден на челото й. Отзад дръжката (4) се затваря с метална капачка 5 и в така
образуваната кухина е поставена капсула 6 с електронния блок, чиито два
електрически полюса 7 и 8 (съответно + и -) контактуват (механично и
електрически) с капачката (5) и с винта (3). Щом хване металната капачка (5) с
ръка, потенциалът на човека се изравнява с този на полюса (7), опиращ се в нея.
Когато зъбите се мият, електрическа верига между полюсите (7 и 8) на
електронния блок се затваря и протича ток, като чрез покритите с паста за зъби
косми на четката се осъществява електрофорезата в устната кухина. Капсулата
(6) може да се поставя в кухината на дръжката (4) така както е показаното на
фиг. 1 и в обратно положение и по този начин полюсите сменят местата си, а
електрическият ток - посоката си. Поляритетът зависи и се наглася според
полярността на активната съставка (йони) на пастата (или на лекарствения
препарат), която (който) се ползва.
Принципна схема
На фиг. 2 е дадена принципната схема на поставения в капсулата (6)
електронен блок. Той се състои от последователно свързани генератор на
правоъгълни импулси, RC-верига и буфер (повторител) на напрежение.
Генераторът е изграден от операционния усилвател O 1 , резисторите R 1 , R 2 , R 3
и кондензатора C1 [9]. RC-веригата (R 4 и C 2 ) променя формата на импулсите и
ги прави с плавни експоненциални фронтове [9]. Тази форма е предпочитана
във физиотерапията [3, 4, 16]. Повторителят е изграден от незадължителния
резистор R 5 и от операционния усилвател O 2. Последният осигурява високо
електрическо съпротивление към RC-веригата (R 4 и C 2 ) и ниско изходно
съпротивлиние към човека [9]. Двата операционни усилвателя (O 1 и O 2 ) се
захранват от батерии или акумулатори (E 2 = - E 1 = 3 V).

Фигура 2. Принципна електрическа схема на електронния блок
При така зададените стойности на елементите (фиг. 2) и на захранването

(±3 V), генераторът изработва импули с честота ~ 70 Hz и амплитуда ~ 5 V,
които не се променят до изхода на устройството [9]. RC-веригата (R4 и C2)
променя само формата им. Препоръчваните при йонофорезата честоти са от
няколко десетки до няколко стотин Hz [1, 4]. Тук е избрана сравнително ниска
честота, за да се намали (макар и слабо) разходът на ток от захранващите
източници (E1 и E2). Разходът на ток би се намалил също и при по-ниски
захранващи напрежения, но повечето операционни усилватели не могат да
работят с такива под ±2-2,5 V [8, 13, 15]. От друга страна при захранване с
ниски напрежения ще намалее амплитудата на импулсите и свързаният с нея
профилактичен (лечебен) ефект. Увеличаването на захранващите напрежения,
освен че увеличава разходът на ток, засилва и опасността миещия си зъбите да
усети протичащия през него електрически ток. Съществуват хора със
свръхчуствителност към тока, както и болестни форми, които увеличават
подобна чувствителност [5, 6].
Използването на специализирани операционни усилватели с ниска
собствена консумация [8, 13, 15] не е препоръчителна поради особености и
нестабилност в работа им [5, 15].
Резисторът R 5 се поставя, за да защити изхода на операционния
усилвател (O 2) от късо съединение, но съвременните интегрални схеми имат
вградена такава защита [9, 13, 15]. Освен това захранващите напрежения, както
вече беше споменато са ниски. Въпреки това има фирми и автори [9, 15], които
препоръчват стойности на този резистор в рамките на 150^240 Q.
Захранването E1 = -E 2 е с батерии или акумулатори във вид на хапчета.
По-добре е да се ползват такива с диаметър 20 mm и дебелина 5 mm [8, 13, 15],
защото по-малките са с малък капацитет (под 60 mAh). Така избраните

захранващи елементи определят диаметъра на капсулата (6 ), тъй като
интегралните схеми с по два оперционни усилвателя в корпус са с по-малки
размери - 13х12х7 mm [8, 13, 15]. Ако батериите са по 1,5 V, то са достатъчни 4
броя, осигуряващи захранване ±3 V, а ако са акумулаторчета (по 1,2 V), ще са
нужни 6 броя и захранването ще е ±3,6 V. По този начин капсулата (6), в която
е електрониката, ще представлява цилиндър с диаметър не по-голям от 25 mm и
височина - 35 mm. Цените на участващите електронни компоненти (фиг. 2) не
са високи [8, 13], затова определящи за крайната цена на четката са останалите
«неелектронни» части (фиг. 1).
Разгледаната дотук електронна четка за зъби с вградено устойство за
импулсна електрофореза само ще спечели, ако й се добави двуелементно
ключе, с което да се изключват захранванията й (E1 и E 2 ), когато тя не се
ползва. Също така не е зле да има изводи за зареждане на акумулаторчетата,
ако се избере такъв начин на захранване й. Естествено това ще увеличи
коментираните по-горе размери и цена на електронния модул.
Изследвания
С опитен образец на електронната четка (с достатъчно брой глави) бяха
проведени клинични и клинико-лабораторни изследвания и тя беше сравнявана
с обикновена четка при използване на флуор-съдържаща паста за зъби. За да
няма външни различия между електронна и обикновена четка, последната се
получаваше като се изолираше един от полюсите в капсулата (6) на
електронната и токът й ставаше нула. Миенето на зъбите продължаваше 3 min и
се извършваше под контрола на наблюдател, който после не участваше при
получаването и анализа на резултатите. Резултатите са обработени
статистически и сравнявани чрез t-критерия на Стюдънт-Фишер [2].
В таблица 1 са дадени усреднени данни от клинични изпитания с 10
клинично здрави пробанта за плакообразуването 24 ч. след ползване на
електронна или обикновена четки съответно в продължение на 30 дни (с
почивка от седмица между двете групи изследвания). Отчитан е орално-
хигиенният индекс по Green и Vermillion [16]. По-слабото плакообразуване при
ползване на електронната четка може да се обясни с натрупаните в по-голямо
количество флуорни йони в зъбната плака и тяхното подтискащо влияние върху
плаковия метаболизъм.
Таблица 1. Плакообразуване при 10 души 24 ч. след ползване на четката
Плакообразуването е измервано чрез
орално-хигиенен индекс на Green и Достоверност на
Вид на различията при ниво
Vermillion
четката на доверие 0,95
Брой Средна Дисперсия
опити стойност
електронна 30 1,30 0,05
ДА
обикновена 30 1,52 0,04

В табл. 2 са дадени усреднени данни от клинично-лабораторни изпитания
с 6 пробанта с дистално ограничен дефект, за които бяха изработени протези
тип Кемини (от естествени зъби и с възможност да се снемат [16]). Това
позволи да се прави смив на отлаганията по протезите 24 ч. след ползването на
електронна или обикновена четки. Вижда се значително по-малкото тегло на
отлаганията при ползване на електронната четка за зъби в сравнение с
обикновената. Разликите са доказани статистически [2].
Таблица 2. Отлагания при смив 24 ч.след ползване на четката от 6 души
Вид на Брой Средна Дисперсия Достоверност на различията
четката опити стойност при ниво на доверие 0,95
електронна 8 0,76 pg 0,07 pg
ДА
обикновена 8 1,32 pg 0,16 pg
Проведените експерименти с разгледана по-горе електронна четка за зъби

с вградено устойство за импулсна електрофореза (или четка-йонофоратор)
потвърждават, че чрез нея по-добре се използват полезните съставки на пастите
за зъби при ежедневната им употреба. Освен за профилактика, тя може да се
използва и за лечение (физиотерапия) в домашни условия.
[1] Атанасов Б., П. Ботушанов и др. С р е д с т в а з а х и г и е н а , п р о ф и л а к т и к а и л е ч е н и е н а

у с т н а т а к у х и н а , Автоспектър, Пловдив, 2000.
[2] Бочаров, П. П., А. В. Печинкин. Т е о р и я в е р о я т н о с т е й . М а т е м а т и ч е с к а я с т а т и с т и к а , 2

изд., Физматлит, Москва, 2005.
[3] Василева Р., Е. Радева. Йонофореза на инфектирани коренови канали с апарата Dentotest
Six. Зъболекарски преглед, 88, 2006, 1, 17-20.
[4] Владимиров, Ст. и др. Е л е к т р о н н и м е т о д и в с т о м а т о л о г и я т а , Р ъ к о в о д с т в о п о
ф и з и о т е р а п и я , Оптика лазер инжинеринг, София, 2001.
[5] Владимиров, Ст., Цв. Маслинков, Ив. Маслинков. Определяне дължината на кореновите
канали при ендодонтско лечение чрез звуково индикиращ електронен апарат,
Изобретения и рационализации в медицината, 1981, N° 1, 12.
[6] Димитров, Сл. Електровъзбудимост на зъбната пулпа при зъби с различна степен на
зъбна ерозия, XV нац. конгрес по стом. с междунар. участие, 11 - 14 окт. 1990, Пловдив,
Сб. с резюмета, 42.
[7] Димитров, Сл., и др. Д и а г н о с т и к а и ф и з и к а л н а т е р а п и я в с т о м а т о л о г и я т а ,
Р ъ к о в о д с т в о , II издание, Оптика лазер инжинеринг, София, 1996.
[8] Комет електроникс - България. К а т а л о г 2 0 0 7 / 2 0 0 8 - ц е н о в а л и с т а , София, 2009,

(www.comet.bg).

[9] Куцаров, Ст. О с н о в и н а е л е к т р о н н и т е с х е м и , Том 3: Аналогови интегрални схеми, Нов
български университет, София, 2005.
[10] Лидоренко, Н. С. и др. Способ профилактики кариеса зубов, Авт. Св. СССР № 895444,
07.01.1082.
[11] Топалова-Пиринска, С. Плакопочистващ ефект на зъбните пасти. В: Средства и методи в
оралната хигиена. София, Медицина и физкултура, 1984, 117-128.
[12] Axelsson, P. Current Role of Pharmaceuticals in Prevention of Caries and Periodontal Disease,
Int. Dent. J., 1993,43 (5), 473-482.
[13] Farnell - USA. F a r n e l l i n O n e , RoHS Trusted, London, 2008 (Catalogue, www.farnell.com).
[14] Hukuba, H. Electric Tooth-Brush, USA Pat № 4,726,806, 23.02.1988.
[15] Transfer Multisort Elektronik - Poland. C a t a l o g u e E l e c t r o n i c C o m p o n e n t s , Interak Sp. zo. o.,
Lodz, 2011 (www.tme.bg).
[16] Vladimirov, S., Z. Ivanova. Clinical and Laboratory Investigation of the Plaque-Reducing
Effect of a Fluoride Containing Toothpaste and an Electrophoretic Toothbrush, Folia Medica,
1987, Vol. XXIX, Fas. 3, 21-25.

MICROWAVE RADIOMETER FOR EARLY DIAGNOSIS
OF BREAST CANCER
Lubomir URSHEV*, Nikola KOUMANOV*, Hristomir YORDANOV**,
Vassil KOUMANOV* and Boris VICHEV*
* QUEO Ltd, 1618 Sofia, 6 Goritza str., E-mail: lurshev@yahoo.com
borivich@yahoo.com
** Technical University of Sofia, 1797 Sofia, Bulgaria, 8 Kl. Ohridski Blvd., E
mail: h-yordanov@tu-sofia.bg
Резюме. Избрана е и е представена структурната схема на

микровълнов радиометър с обработка на пълната входна мощност,
предназначен за ранна диагностика на рак на гърдата. Проектирани са
и разработени СВЧ устройства към радиометъра - конвертор, работещ
с входна честота 3.7-4.2 GHz, лентово-пропускащ филтър,
междинночестотен усилвател и квадратичен детектор. Изработен е
прототип на апликатор, който представлява кръгла печатна антена.
Разработен е микропроцесорен блок. Изпитан е оригинален метод за
калибровка на радиометъра с измервателен шумов генератор и
атенюатори. Експериментално е изпитана стабилността и определена
резолюцията AT = 0,11 K.
Ключови думи: Микровълнов радиометър, рак на гърдата,
свръхвисоки честоти.
INTRODUCTION
Microwave radiometry has developed over the last 30-40 years by acquiring
useful medical applications [1-8]. These applications are mostly associated with the
detection of breast cancer that is warmer than normal tissues due to accelerated
metabolism [6-8]. Microwave radiometers representing hypersensitive receivers of
natural electromagnetic emission from the patient's body are usually utilized, i.e. the
test object is not illuminated with any external radiation [1-5]. The best results were
obtained with 3 GHz radiometers using contact antennas pressed against the skin
[1,8]. Microwave radiometers can establish local temperature changes in the human
body to a depth of 3-5 cm due to penetration properties of microwaves. But the
biggest advantage of the microwave thermography is a noninvasive nature of the
measurement.
Recently, a prototype of C-band total-power microwave radiometer has been
designed and implemented for early diagnosis of breast cancer.

The main goals of this paper are to describe the C-band total-power microwave
radiometer developed and to pay special attention to: (i) decreasing the radio
frequency interference effects using a band-pass filter; (ii) design of antenna-
applicator with low reflection coefficient, minimal losses and minimal own noise;
(iii) microprocessor control and radiometer data handling.
Radiometer description
The comparison of a Dicke-type (modulation) radiometer and a total-power
radiometer shows that the latter has a resolution 2 times smaller than that of the
modulation radiometer. In our case, following the low noise temperature of up-to-
date block-converters, which is more than 10 times smaller than that of human body,
the total-power radiometer is selected.
The structure diagram of a total-power microwave radiometer for thermal spot
detection is presented in Figure 1.
Figure 1. Structure diagram of a total-power microwave radiometer for thermal spot detection
A tumor hot spot in the object under investigation 1 irradiates brightness
temperature Tb, which is received by an antenna-applicator 2 with antenna
temperature Ta. The latter is amplified by the preamplifier 3 and transformed by the
mixer 4 into L-band noise. This noise is amplified using L-band amplifier and band
pass filter 6 with a central frequency of 1400 MHz and bandwidth of 100 MHz. The
output signal of a square-law detector 7 is DC voltage, which is amplified and
integrated using a DC amplifier and integrator 8 with an output radiometric signal
Uout. A microcontroller unit 9 is developed for data acquisition and processing, and
mapping of temperature variations of the object 1. The maps obtained are plotted on a
display 10. The temperature regime of the microwave unit is realized using the
electronic thermostat 11, which maintains a constant temperature of about 50°C.
Hence, the output voltage Uout of total-power radiometer can be presented as
follows:
(1) U o u t = K [K3 K 61(Ta + T ) + Uya(Tyaj],
8 45 N

where K345, K i , Kg are respectively the transfer coefficients of the block-converter
345, L-band amplifier and band-pass filter with square-law detector 67 and integrator
8; ^ 345(^ 345) takes into account variations of block-converter’s temperature.
From expression (1) one can clearly show that the main sources of error could
be the change of the noise temperature of the converter T , the temperature change of
n
the converter set with the last article, and changes in the transfer coefficients. To
achieve high radiometric performance it is required precise temperature stabilization,
which can be realized using thermostat 11 (Fig. 1). In the typical values of the
parameters Ta = 250 K, Tn = 15 K and the time constant of integration t = 1 s the
resolution of the radiometer is estimated to be AT = 0.033 K in the formula (2),
wherein B = 100 MHz is the bandwidth of band-pass filter 6.
(2) AT = -(Tl± Tn) ,
Design and development of different radiometer blocks

For the realization of the radiometer a converter for satellite TV reception,
working with input frequency 3.1-4.2 GHz was selected. Studies of the output signal,
however, found that in addition to the useful signal in the spectrum, a number of
signals of frequencies associated with external interference from GSM, wireless
devices, and results from the mixing of the harmonics of the input signal of the
heterodyne were observed. The frequency range 1350-1450 MHz was therefore
chosen, which does not suffer interference. For this purpose a corresponding band
pass filter in micro-strip performance was developed. In this case the input range of
3,l-3,8 GHz is used.
As mentioned above, the gain of the converter used is insufficient for normal
operation of the square-law detector. For this purpose, an additional IF amplifier
has been added to the output of the converter. The amplifier was designed based on
monolithic amplifier HMC311 of company HITTITE. Two cascaded amplifiers to
provide a total amplification of 25dB in the frequency band of 1350 -1450MHz are
used. Measurement of noise of the amplifier is about 5dB, but since it is included
after the converter with a gain of 55dB, the influence of this noise in total noise of the
system can be ignored. A comb line microstrip band-pass filter with a Chebishev’s
characteristic and bandwidth of 1350-1450 MHz is developed. ISOLA company
dielectric substrate material is used. For realization of the square-law detector a
Schottky diode HSMS8101 is used. For implementing the quadratic mode of
operation a current through the diode is selected to 50 pA. After having examined the
features of the last three individually designed devices they have been integrated on a
common substrate.
The radiometer antenna (applicator) is used for receiving the electromagnetic
waves emitted by the tissues in the breast, and directed to the receiver via a
transmission line. A numerical model has been developed, which enables simulation

of the currents on the surface of the antenna, and calculating the input impedance of
the different frequencies. The used method is that of finite elements. The model
includes the antenna on a dielectric substrate. The antenna is imposed on the
dielectric material layer with the same characteristics as that of the substrate. This
layer serves for mechanical protection of the antenna and improves the matching
between the antenna and the human body tissue. On the protection layer a layer of
human skin with thickness 1,5 mm, relative permittivity Sr =35 and characteristic
conductivity a = 2,2 S/m is modeled. The top layer models fat tissue with relative
permittivity Sr =5, characteristic conductivity a = 0,22 S/m, and a thickness of about
15 mm. A prototype of a round applicator developed is a printed (patch) antenna with
a diameter of 18 mm, resonant frequency of 3.855 GHz and antenna bandwidth 300
MHz.
Experimental results
Experimental studies of the microwave radiometer prototype are carried out.
An original method for radiometer calibration with a noise generator and attenuators
is applied. A measurement noise generator with Excess Noise Ratio ENRdB = 13 dB
is used for estimation of square-law characteristic of the detector and linearity of full
radiometric tract.
The noise temperature of the noise generator can be presented as:
(3) T ™ = 290(10° + TS0FF.
When between the noise head and radiometer input the serially connected attenuators
LdB are placed, the antenna temperature 7’i could be calculated from (4)
(4) TA = 290. ( l 0 ° l^ E N R d B -L d B ^ + JOFF
In the experiment the groups of attenuators with attenuation respectively by 20,

23, 26, 29, 33 dB were placed in series. Following the formula (4), the values of Ta
are calculated respectively to 352.9, 324, 309.5, 302.3, 297.9 K, where the
temperature of the noise head in off position is 295 K = 22°C. Since in this case, 4
groups of attenuators are used with step 3 dB, for each consecutive group the input
power will be reduced twice. Here the difference between the current Ta and the next
Ta,next antenna temperature decreases in geometric progression with the following
pairs. The same course should be obtained from the output of the radiometer. The
experimental dependencies captured Uout as a function of the input antenna
temperature TA under the above conditions are presented in Figure 2. There is a good
linearity of the transfer characteristic of the desired working radiometer temperature
range around 310 K. Hence, the transmission coefficient of radiometric system is
assessed and can be expressed as K R =32.6 mV/K.
The stability of the radiometer is tested as follows: A microwave 50-ohm
matched load is connected to the input cable; its physical temperature is monitored by
a temperature sensor, and the output voltage of the radiometer is recorded by the
built-in data acquisition system. Figure 3 presents the experimental results for the
development of long time series of 900 s. It is seen that a very stable temperature of

Figure 2. Uout as a function of the input antenna temperature Ta .
the matched load for the period from 300 to 700 s (about 6 ^ minutes) the standard
deviation of the output voltage is a = 3,7 mV or at transmission coefficient K r =32,6
mV/K the resolution of the real radiometric system is AT = a /K R = 0,11 K. For the
same period the radiometer shows good short-term stability.

CONCLUSIONS
A model of microwave total-power radiometer for early diagnosis of breast

tumors was developed and tested in laboratory conditions. Special attention is paid to
decreasing the radio-frequency interference effects using a band-pass filter; to design
of antenna-applicator with low reflection coefficient, minimal losses and minimal
own noise; to microprocessor control and radiometer data handling. An original
method for radiometer calibration with a noise generator and attenuators is presented.
The development of the radiometer for early diagnosis of breast cancer will continue
with precise experiments on human tissue models and phantoms.
REFERENCES
[1] A. Klemetsen, Y. Birkelund, and S. K. Jacobsen, P. F. Maccarini and P. R. Stauffer, Design of
medical radiometer front-end for improved performance, Progress In Electromagnetics
Research B, Vol. 27, 289-306, 2011.
[2] T. Henriksson, N. Joachimowicz, C. Conessa, J.-Ch. Bolomey, Quantitative Microwave
Imaging for Breast Cancer Detection Using a Planar 2.45 GHz System, IEEE Trans. on
Instrum. and measur., May 2009.
[3] R. Tipa, O. Baltag Microwave Thermography For Cancer Detection, Rom. Journ. Phys., Vol.
51, Nos. 3-4, p. 371-377, Bucharest, 2006.
[4] N. Irishina, D. Alvarez, O. Dorn, P. Medina, and M. Moscoso, Inversion Algorithm for
Microwave Breast Cancer Detection Using Level Sets, PIERS online, Vol. 5, No. 5, 2009, 461
465.
[5] Mammography and Beyond: Developing Techniques for the Early Detection o f Breast Cancer.
Washington, D.C.: Institute of Medicine, National Academy Press, 2000.
[6] A.J. Surowiec, S. S. Stuchly, J. R. Barr, and A. Swamp, “Dielectric properties of breast
carcinoma and the surrounding tissues,” IEEE Trans. Biomed. Eng., Vol. 35, pp. 257-263,
1988.
[7] E.Nyfors, P. Vainikainen, Industrial microwave sensors, Artech House, Norwood, MA, 1989.
[8] M. Campbell and D. Land. Dielectric properties of female human breast tissue measured in
vitro at 3.2 GHz. Phys. Med. Biol, Vol.37: 193-210, 1992.
This paper presents results from investigations carried out under the Contract No.
FFNNIPO_12_00761 of the National Research Fund at the Ministry of Education and Science of
Republic of Bulgaria.

SUBTRACTION PROCEDURE FOR TREMOR
REMOVING FROM ECG: HIGH LEVEL SYNTHESIS
WITH COMPAAN
Tsvetan SHOSHKOV*, Georgy MIHOV**

* Technical University of Sofia, Department of Electronics, 1000 Sofia, Bulgaria, 8
Kl. Ohridski Blvd., Bl. N 1 E-mail: tsh@tu-sofia.bg
** Technical University of Sofia, Department of Electronics, 1000 Sofia, Bulgaria, 8
Kl. Ohridski Blvd., Bl. N 1 E-mail: gsm@tu-sofia.bg
Резюме. Електрокардиограмата (ЕКГ) е често засегната от

електромиографични (ЕМГ) смущения. Субтракционната процедура е
доказала своята ефективност за премахване на ЕМГ от ЕКГ сигнали.
Процесът на разработка на устройства, реализиращи подобни
алгоритми за филтрация, често е труден и консумират много време.
Синтезът на високо ниво решава тези проблеми. В настоящия доклад
ние използваме инструменти за синтез на високо ниво, за да изработим
устройство за отстраняване на ЕМГ смущения.
Ключови думи: ECG, Tremor, Compaan, HLS
INTRODUCTION
Electromyographic (EMG) interference is often present in the
Electrocardiogram (ECG) due to involuntary muscle contractions of the patients
(tremor). Suppression of such interference is very difficult because its spectrum
overlaps the one of the useful signal. Subtraction procedure is proved to be efficient
in tremor removing [1], [2], [3].
Subtraction Procedure fo r Tremor Removal
Fig. 1 Structure of the Subtraction Procedure for Tremor Removing from ECG.

The basic structure of the procedure is shown on fig. 1. The subtraction
procedure algorithm is modeled in Matlab. Based on these algorithms is developed a
hardware design for tremor removing form ECG [4]. This design realizes the
subtraction procedure for real time operation. It is developed using VHDL and FPGA
as a target platform. This standard manual development process using VHDL is error
prone and time consuming. The design often must be reconfigured which is also a
difficult process.
Several system level development technologies are presented in [6]. Automated
high level system generation helps the development process and makes it easier and
faster. In the present work we use Compaan to develop our design. Compaan is a high
level synthesis tool [5]. Compaan provides full system integration implementing not
only the hardware and software implementation but also the communication and
integration between them.
SUBTRACTION PROCEDURE FOR TREMOR REMOVING

The subtraction procedure for tremor removing shown on fig. 1 consists of
three basic stages:
- F iltration o f the signal using running averaging for each input token;
- D etection o f linear segm ents. Each filtered token from the ECG is defined
whether it belongs to a linear segment using an appropriate linear criterion. The
calculated linear criterion is compared with a predefined threshold M.
- B a ck filtration. If the segment is nonlinear back filtration stage is applied.
The current value of the output token is restored using linear-angular interpolation of
the signal in the segment.
More information about the subtraction procedure for tremor removing from
ECG can be found in [1], [2], [3], [4]. The present paper is focused on the
implementation of the tremor removing using the Compaan design flow.
COMPAAN DESIGN FLOW

Compaan design flow is centered on Compaan compiler and ESPAM tools [5].
Basic stages of the flow are shown on fig. 2.
C Code KPN SW/HW

2
Specification Model of Computation Implementation
Fig. 2. Compaan Design Flow Basic Stages.

The input specification must be described as parameterized static affine nested
loop which is a subset of the C language. Compaan compiler automatically generates
a Khan Process Network (KPN) model of computation based on the input. Next step
is to select a target platform and automatically map the resources onto it. HW is
automatically generated by ESPAM based on the specifications. [5]
Nodes implemented with HW are using processors, which are composed of
three separate blocks - read, execute and write. The read block waits until there are
tokens ready to be read. A deep pipeline can be integrated in the execution block.
Asynchronous work of the nodes and automatic links sizes optimizations make the
design low power consuming. The high abstraction of the specification and the
constant track of the data using counters make the design fault tolerant. [5]
IMPLEMENTING THE SUBTRACTION PROCEDURE FOR TREMOR REMOVING

WITH COMPAAN
The basic structure and elements of the Subtraction Procedure for tremor
removing are shown on fig. 1. We use the Compaan design flow which is shown on
fig. 2 to implement the subtraction procedure for tremor removing. The following
sections give detailed description for each step of the design flow.
Input Specification
As a first step of the development it is created the input SW specification.
Short fraction of the C code input specification is presented to picture its main
concepts:
#pragma compaan_procedure tremor
void filter(int data_in[WIDTH], int data_out[WIDTH], int
tremor_out[WIDTH], int cr_out[WIDTH]) {
int ecg[WIDTH]; int cr[WIDTH];
int ecg_linear[WIDTH]; int ecg_non_linear[WIDTH];
int tremor[WIDTH]; int ecg_filtered[WIDTH];
int filtered_signal[WIDTH]; int i, j, x;
// Stream data into the design
for (i = 1; i <= WIDTH; i = i + 1) {
ecg[i] = data_in[i];
}
// Data processing
for (j = 1; j <= WIDTH; j = j + 1) {
// Signal filtration
linear(ecg[j], &filtered_signal[j], &ecg_linear[j]);
// Linear criterion calculation
linearity_criterion(filtered_signal[j], &cr[j]);
// Back filtration
non_linear(filtered_signal[j], &ecg_non_linear[j]);
// Switch signals based on the linearity criterion
cr_switch(cr[j], ecg_linear[j], ecg_non_linear[j],
&ecg_filtered[j]);
// Subtract the signals to define the filtered tremor

subtract(ecg[j], ecg_filtered[j], &tremor[j]);
}
// Stream data out
for (x = 1; x <= WIDTH; x = x + 1) {
data_out[x] = ecg_filtered[x];
tremor_out[x] = tremor[x];
cr_out[x] = cr[x];
}
}
Functions are called inside static affine nested loops to process the data. Inputs
and outputs of the functions are given as parameters. Output parameters are specified
as addresses to variables where the result is stored. Feedbacks from the output tremor
to the linear and non-linear segment calculations are realized.
First step in the specification is to stream in data into the design. After the
actual processing starts with the first block witch is filtering the input signal.
Linearity criterion is calculated based on the filtered signal. Another function
implements the back filtration for the nonlinear segments. Nonlinear and linear
outputs are switched based on the linearity criterion. The removed tremor
interference is calculated by subtracting the original ECG signal and the filtered one.
In the end the data is streamed out.
KPN Model of Computation
Compaan compiler is used to automatically generate KPN specification. This
specification can be used as a basis to generate the actual implementation of the
device. The KPN defines the dependencies between the nodes and connections
between them.
The KPN is simulated to automatically optimize the communication link sizes.
Fig. 3 shows the produced KPN for tremor removing from ECG using the Subtraction
Procedure. Each function from the input specification is realized using a separate
processing node. Additional processing nodes are used to stream data in and out from
the design.
Fig- 3. Subtraction Procedure for Tremor Removing KPN.

Implementation
Next step of the Compaan design flow is selecting target platform and mapping
creation. In our case we use default target and mappings, since we want to generate a
project to simulate. After we have the KPN, platform and mapping specifications
ready, we can generate synthesizable VHDL code. Each node is mapped to a
hardware processing core. It consists of read, execute and write section. Each
execution section must be additionally filled with the actual processing equations.
The manually filled code realizes the relation between the inputs and the outputs in
each block. An alternative in Compaan is to use third party tools to automatically
generate the hardware logic. Also processor cores can be used to implement the
processing algorithms.
At each step of the development flow we perform consistency check with the
other stages to define if there are any errors. Thus errors are easy to be identified and
fixed at earlier stages of the development.
EVALUATION AND RESULTS

Main target of our evaluation is to check if the generated design satisfies the
application requirements. The development time is also a major aspect in this
research. The system design must meet the functional and performance requirements
and at the same time must be low power consuming and fault tolerant.
m V Input Signal
2
1 1 1 1
1
0
-1 I ___________________ 1________ ____________1______________ ______1____________________ \ ______________1_____
Filtered Signal
1 1 1 1
2
1
0 H i
-1 1
____________________ 1________ ___________ 1______________ ______ 1_____________________ ____________________ 1______
Linearity Criterion, Filtered Interference
0.5 П ___ПЛ L flflT H _ _ _ T U L И П П П 1 П П 1Я I III 1ПП1Г П IIИ П П 1111 II M W ШИ П fl п п д и
0
-0.5
12 13 14 15 16 17 5
Fig. 4. Tremor Removing Result Signals.
We use Xilinx ISE Design Suite 14.7 to simulate and verify the design.
Compaan automatically generates a test bench that streams in and out data from the

design. We use ECG signal provided by the American Health Association to test our
design. Finally we use Matlab to plot the signals in graphics.
Fig. 4 shows result signals obtained by the simulation of the design: The results
obtained prove that the integrated design realizes the subtraction procedure for tremor
removing according to the modeled algorithms.
A manual VHDL implementation of the subtraction procedure for tremor
removing is presented in [4]. In the current work we use Compaan design flow to
develop the same tremor removing algorithm. The development using Compaan
consumed 0,25 man-months and the manual VHDL development consumed 0,5 man-
months. Using Compaan the development time required is considerably decreased.
The improvement in the development time is achieved thanks to the
automation of the code generation and optimization. Using Compaan errors can be
detected in earlier stages of the development. Hardware main structure and
communication links are automatically created.
CONCLUSIONS
We use high level synthesis tool to develop a device that implements the
subtraction procedure for tremor removing from ECG. Compaan design flow
automatically generates an output design based on simple input specification. This
considerably decreases the development time required. Compaan further optimizes
the design and makes it fault tolerant and low power consuming. Quick changes in
the specification can be made to generate a new design. This benefits any
development and research process.
REFERENCES
[1] I. Dotsinsky, G. Mihov, “Tremor Suppression in the Electrocardiogram”, Electronics ET2007,
Proceedings of the Sixteenth International Scientific and Applied Science Conference, b. 2, pp
19-26, Sozopl, 2007.
[2] I. Dotsinsky, G. Mihov, “Tremor Suppression in ECG”, BioMedical Engineering OnLine, 7:29,
2008.
[3] Dotsinsky, I., G. Mihov (2010). Simple Approach for Tremor Suppression in
Electrocardiograms. International Journal BIOautomation, 14(2), pp. 129-138, 2010.
[4] T. Shoshkov, G. Mihov, “Субтракционна процедура за премахване на ЕМГ смущения от
ЕКГ сигнали: Адаптация за работа в реално време с програмируеми устройства”,
Electronica 2013
[5] T. Stefanov, C. Zissulescu, A. Turjan, B. Kienhuis, Ed Deprettere. “System Design using Khan
Process Networks: The Compaan/Laura Approach”, DATE, Paris, 2004
[6] A. Gerstlauer, C. Haubelt, A. Pimentel, T. Stefanov, D. Gajski, Jurgen Teich, “Electronic
System-Level Synthesis Methodologies”, IEEE Transactions on Computer-Aided Design of
Integrated Circuits, 2009

ОБРАБОТКА И АНАЛИЗ НА ЕЛЕКТРОЕНЦЕФАЛОГРАФСКИ
СИГНАЛИ ПРИ ФОТОСТИМУЛИРАНЕ
Виктор МИХАЙЛОВ*, Калин ДИМИТРОВ **

* Технически университет - София, София 1797, България, бул. “Кл.
Охридски” No. 8, Бл. 1 E-mail: vvmihaylov@abv.bg
** Технически университет - София, София 1797, България, бул. “Кл.
Охридски” No. 8, Бл. 1 E-mail: kld@tu-sofia.bg
Abstract. - In this paper is presented a simplified method for analysis of

EEG signals acquired during intermittent photic stimulation. The goal is
evaluation in the changes of the spectral density in the physiological
recordings. Two ways are used for segmentation one is welch periodogram
and autoregression. Basic mathematical model is created alongside signal
filtration for channels F3, C3 and O1. Channel to channel comparison is
made in order to target the most strongly expressed visual activations.
Keywords: - EEG, multiple sclerosis, photostimulation
УВОД
Основна характеристика на ЕЕГ записите е наличието на голямо
количество информация и трудната и интерпретация. С цел да се опрости и
ограничи възможните решения на всяко едно изследване се извършва
евокиране (предизвикване) на външни зрителни, звукови или соматосензорни
стимули. Зрително предизвиканите потенциали се използват както при
диагностицирането на редица заболявания като възпаление на очния нерв,
множествена склероза, малформации в оципиталния лоб, така и за изследване
базисните функции на визуалните възприятия [1-9].
Функционално моделиране на източниците на напрежение

Три са главните точки на изследване на електроенцефалографията -
спонтанна активация/мозъчна дейност, предизвикани потенциали (евокирани
потенциали) и биоелектрична дейност на единични неврони.
Спонтанната активация се измерва върху скалпа или директно върху
кортекса. Амплитудата на ЕЕГ сигнала е около 100 pV когато е измерена върху
скалпа и около 1-2mV когато е измерена върху повърхността на мозъка.

Фигура 1. Честотен спектър на нормално ЕЕГ
Предизвиканите потенциали са тези компоненти на ЕЕГ сигнала, който
възникват като отговор на определен стимул. Подобни сигнали обикновено се
намират под нивото на шума и по този начин не са лесно различими. Затова се
прилагат серия от стимули и усредняване на множество измервания за да се
подобри SNR. ЕЕГ измерванията са стандартизирани в няколко системи. Най-
често използваната за клинични изследвания е 10-20 системата за измерване на
спонтанна дейност. В нея 21 електрода са поставена на повърхността на скалпа.
При ЕЕГ изследването се извършва подаване на интензивни,
интерминентни (периодично поставящи се), краткотрайни (няколко
милисекунди), импулси от дифузна бяла светлина (флашове), с честота най-
малко от 1 до 60 сек с продължителност 10 сек. за всяка честота и интервал
между всяка честота най-малко 7 секунди. Честотите се променят
стъпаловидно, в последователност 1, 2, 4, 6, 8, 10, 12, 14, 16, 18, 20, 25, 30, 40,
50 и 60Ш.Допустим а е стимулация в тази последователност само то 1 до 25Hz,
без да се включват по високите честоти. Стимулацията за всяка честота се
провежда в продължение на 5 сек. при отворени очи и 5 сек -при затворени очи
на пациента и разстояние между него и лампата на стробоскопа от 30см.
Нормална физиологична реакция е фото о т г о в о р ъ т ^ ^ ^ driving), предизвикан
над окципиталните области на главата от повтарящи се стимули с честоти от
5Hz до 30Hz.
Методология на изследването

Методите за обработка на сигнали са имплементирани в програмата
MATLAB. Представен е алгоритъм за анализ на спектралните характеристики
на зрително предизвикани потенциали. Изследването е изпълнено за няколко
измервания като обработваните канали са F3, C3 и О1 (фигура 2) за които се
счита, че имат оптимална връзка с кортикалния отговор при флаш стимулите.
Целта е да се проследят изменения на спектралните характеристики на
измерените сигнали,при различни входни параметри ,като се наблюдават два
основни параметъра - плътност на спектралната мощност и шумовата
вариация. Прави се сравнение и между отделните канали с цел да се определи в
кой са най-силно изразени зрителни активации. Използват се две допълнителни
програми Polyman и Nervus viewer за определянето на позицията и широчината
на интервал при който има зрителна активация.
Спектралното отклонение възниква от рязкото отрязване на сигнала. Това
може да бъде намалено, като първо се умножи краен интервал от сигнала с
прозоречна функция, която намалява размера на сигнала постепенно, а не
рязко.
При пресмятането на стойността на спектъра се получава изкривяване от
конволюцията със спектъра на прозоречната функция с ширина N. Ако X(w)
има тесни спектрални характеристики(периодични компоненти) те ще се
разширят от ефективната конволюция. Ако прозоречната функция е широка във
времевата област^ e голямо), нейният главен спектрален лист/лоб е тесен във
честотната област, в следствие на което има по-малко разширяване на
спектралните върхови точки [9].
За целта на нашето изследване сме определили 5 сегмента от ЕЕГ
изследване. Съответните честоти на флаш стимулите са 6Hz, 8Hz, 10Hz, 12Hz и
14Hz. Стимулите са от по 10 секунди и са разделени на 7 секунден интервал
една от друга. ЕЕГ измерването се извършва през цялото време зрителния тест.
На фигура 14 са изложени примери от ЕЕГ тест сигналите, които са
анализирани в това изследване. Анализираните ЕЕГ сигнали са избрани
директно от записаните чрез сравняване на време интервала на импулсите на
стимула като после се взима ЕЕГ информацията от времевия интервал. На
следващата фигура 15 са изложени вълновите форми на флаш стимулите.
Амплитудата на стимулите е константна при всички честоти.
Аналитичния резултат е пресмятането на време променящата се плътност
на мощността спрямо различните флаш сегменти за всеки един канал. Или така
наречената Адаптивна сегментация (редставено във втората част на
Приложение 1). За тази цел е употребена стъпкова процедура за изчислението
на относителното честотно разпределение във всеки сегмент. Всяка спектрална
лента е сравнента със сумата от PSD на всички интервали. Отново е използван
методът на Уелч, но за разлика от по-горе споментия случай на изчисление на
PSD, всеки сегмент е разделен на няколко по-малки сегмента, 15 на брой,
дължината на които е същата като на прозоречната функция, която използваме

- Хаминг. Стъпката на сегментиране е с 50% препокриване за да се увеличи
правдоподобността на пресметната плътност на мощността.
Характерно за прозореца на Хеминг е по-силното подтискане на
страничните листи за сметка на разширяването на централния лист. Особеност
е, че първият страничен лист не е най-силен. Оптимизиран е да дава височина
от около една пета от тази на прозореца на Хан - повишен косинус с по-прости
коефициенти.
Фигура 2. Стандартно позициониране на електроди, система 10-20. Изследваните канали са

F3, C3 и О1.
Описание на експеримента
Използвали сме електроенцефалограска система Nihon Kohden Neurofax
EEG-9000 със стандартна 38 входова електродна кутия. EEG-9000 позволява
високо качествен анализ от рутинно ЕЕГ изследване до разширено изследване в
лаборатория за изследване на съня или изследвания с предизвикани
потенциали. Компонентите, които включва са: Notebook, главен модул и модул
за флаш лампа, пациентен маркер, EEG скалп електроди, ушни електроди,
електроди тип щипка и кабели, EEG паста.
Резултати
Фигура 3 е от първата част от изчислението, а именно PSD анализа за
всеки един от интервалите за канала O1. Този канала е избран защото има най-
малко наличие на шум и е с най-обособени спектрални характеристики.
Ниските честоти в сигнала са с силно доминиращ характер, това от своя страна
затруднява значително анализа на лентата 5-15Hz. Проблема е частично решен
с използването на високочестотен филтър на Бътъруард с прагова честота 2 Hz.
С прилагането на този филтър, се премахват най-доминантните честоти и
спектралната характеристика в зоните на интерес е с най-добро изглаждане.

Относителната мощност на всяка честотна лента изчислена от PSD на
ЕЕГ сигналите при O1, C3 и F3 с честоти на ЗЗП 6,8,10,12,14 Hz (фиг.3).
Относителните мощности са представени на фиг.4. Може да се вид, че при
честотните ленти 9-11Hz и 11-13 Hz са доминиращи когато очите са затворени,
Алгоритъм на Уелч за всички сегменти при филтрация на 2Hz за канал 01
ь Hz сегмент
8 Hz сегмент
10 Hz сегмент
Честота HZ
Фигура 3. PSD на ЕЕГ сигнал от електрод О1 при всички стимулиращи честоти с 2Hz
високочестотен филтър.
PSD по алгоритъм на Уелч
6 Hz сегмент
8 Hz сегмент
Брои от сегменти за 10 секунди с препокриване на половина
Фигура 4. Относителната плътност на мощността на всяка честотна лента от ЕЕГ сигнала

към тази на канала F3 за 6,8,10,12 и 14 Hz ЗЗП.
докато тези при 5-7 Hz и 7-9 Hz са доминантни при отворени очи. Очите се
затварят след първите 5 секунди - средата на изследвания интервал. Въпреки

това когато честота на флаш лампата е 6 Hz, лентата е със значително
повишение на големината на сигнала.При 8 Hz има повишение по време на
отворени очи, а при 12 Hz при затворени. При 10 Hz и 14 Hz няма видима
промяна. Когато се сравняват резултатите от О1 с резултатите от C3 се
забелязва голяма разлика. От следствие може да се заключи, че флаш
стимулите нямат ефект върху централната част на мозъка. От друга страна в
окципиталния лоб е добре забележимо. Това се дължи най-вероятно с близоста
на зрителния кортекс. При F3 се наблюдава подобно на C3 държание.
Теоретично приетото PSD на цялостния сегмент би трябвало да има по
ясно изразени върхове и различия при ЗЗП честотите. От преизчислените ЕЕГ
записи няма видима разлика в честотния спектър при различните ленти, като
изключим единствено O1 електрод. Там е ясно видима различима от останалите
черта при 12Hz компонента. Това е регионът, където се намира визуалния
кортекс и е логично визуалният стимул да засяга най-много участъка за
окципиталната кора. Това е може би и причината, поради която ние имаме най-
големия отговор от там. При сравняване на резултатите ни с изследванията на
Akben ет ал. [8] можем да забележим, че са много сходни с резултатите от
нашия анализ в O1 района при 6 и 8 Hz ЗЗП.
Работата е финансирана от НИС при ТУ-София и е във връзка със
договор в помощ на докторант 132PD0053-07.
[1] Christoph M. Michel, Electrical Neuroimaging, Cabridge University Press, New York, 2009.
[2] Ghezzi A., et al. Epilepsy in multiple sclerosis. Eur Neurol, 30(4), pp.218-23, 1990.
[3] Catenoix H., et al., Multiple sclerosis and epileptic seizures. Mult Scler, 17(1), pp.96-102,
2011.
[4] Greenfield L., J. Geyer, P. Carney, Reading EEGs: A Practical Approach, Lippincott Williams
& Wilkins, 2012.
[5] Fuhr P., A. Borggrefe-Chappuis, C. Schindler, L. Kappos Visual and motor evoked potentials
in the course of multiple sclerosis, Brain, 124, Oxford University Press, pp.2162-2168, 2001 .
[6] Rae-Grant A., R. Fox, F. Bethoux, Multiple Sclerosis and Related Disorders: Diagnosis,
Medical Management, and Rehabilitation, Demos Medical Publishing, 2013
[7] Chiappa K. H., Evoked Potentials in Clinical Medicine, Lippincott Williams & Wilkins, 1997.
[8] Akben, S., A. Subasim, D. Tuncel, Analysis of EEG Signals Under Flash Stimulation for
Migraine and Epileptic Patients. Journal of Med Syst.,10, 2007, pp. 109-115.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ХАРМОНИЧНИЯ СЪСТАВ НА ТОКА ПРИ
ТРАНЗИСТОРНИ ИНВЕРТОРИ С ДВЕ НИВА НА ИЗХОДНОТО
НАПРЕЖЕНИЕ КАТО ФУНКЦИЯ НА ПРЕВКЛЮЧВАЩАТА
ЧЕСТОТА ПРИ АКТИВЕН ТОВАР
Ваньо ГУРГУЛИЦОВ* и Веселин ВАСИЛЕВ*
*Колеж по енергетика и електроника към ТУ - София, София 1797, България,

бул. “Кл. Охридски” No. 8, Бл. 1 E-mail: vtg otk@abv.bg; vpvas@abv.bg
Abstract: In the present work is investigated the harmonic composition of the

electric current at the output of the transistor inverter, with two levels of output
voltage (2L). Presented is the case of an active load, respectively without and with
a filter thereto. The harmonic composition as a function of the frequency and rate
of modulation. The survey was conducted, for the most common loads, up to 1,2
kW. Implementation in MATLAB environment, through instruments Simulink.
The results are in the ease, of the design of such devices.
Keywords: Inverter voltage, switching frequency, harmonic composition, ratio

modulation.
УВОД
Инверторът на напрежение с две нива на изхода (2L) е най-разпространен
основно заради малкото брой елементи, необходими за реализирането му, и лесното
управление. Този инвертор масово се прилага при консуматори с малка и средна
мощност. Най-често това са предимно активни товари, а устроиствата трябва да са
с намалени размери и ниска себестойност. В тези случаи филтровата група има
определящо значение.
Самият принцип на преобразуване на електрическата енергия при
двупотенциалния инвертор е свързан със значително присъствие на хармоници.
Преносната система и основните консуматори са проектирани за работа на една
честота 50Hz (съответно 60Hz). Повишеното наличие на хармоници в изхода на
инвертора води до допълнителни загуби на енергия [1]. Натоварват се термично
филтрите и активните елементи на инвертора от излишния пренос на нереализуема
енергия. Коефициентът на модулация на изходното напрежение М, не винаги е

максимален (М=1). В редица специфични случаи той се движи в интервала от 0,1
до 1. В [2] се прави подобно представяне, но то е ограничено в рамките на сравнение
между различни топологични решения без разглеждане в широк честотен диапазон
и различни коефициенти на модулация. Всичко това предполага необходимост от
изследване на хармониченя състав в изхода на най-масовия DC-AC преобразувател.
Представеното симулационно изследване включва едновременното влияние
на честотата на превключване Fsw и коефициента на модулация М върху изходния
хармоничен състав. Основната цел е да се улесни избора на подходяща честота на
комутация в зависимост от конктретната реализация на инвертор с две нива на
изходното напрежение.
СИМУЛАЦИОННО ИЗСЛЕДВАНЕ
Схема на трифазен инвертор с две нива на изходното напрежение е дадена на
фигура 1. Показана е и графиката на изходното напрежение и времевия интервал на
„паузата”(беаб time) в стилизиран вид за една фаза. Разликата във формата на
изходното напрежение от желаната синусоида, подсказва сама по себе си наличието
на завишен хармоничен състав.
Фигура 1.Трифазен инвертор с две нива на изходното напрежение(2Ь)

и символичното му представяне за една фаза
Симулирани са тоталните хармонични изкривявания (THD), като функция на
честотата на превключване Fsw [kHz] и промяна на коефициента на модулация M.
Резултатите са в процентно отношение относно първи основен (работен) хармоник.
Използвани са програмните продукти на SIMULINC от средата на MATLAB [3 - 5].
Данните се отнасят за тока Iabcи трифазен вариант със активен товар.

На фигура 2 е показан използваният програмен модел в MATLAB среда.
Изследванията са проведени за случаите без и с филтрова група на изхода на
инвертора.
Фигура 2. Програмен модел на 2L инвертор

Симулациите са правени при изходната мощност Pa = 1200 W и активен товар
тип „звезда”. Захранващото постоянно напрежение е Udc=300V. Честотите на
превключване са в интервала Fsw= 3^29 kHz, а коефициента на модулация -
М=1-0,2.
Резултатите от симулациите са представени в табличен вид в таблица 1.
Таблица 1. Резултати от симулациите

S = 1 1 7 6 W = P a - la b c - (2 L )
таб л и ц а за S=1176W =Pa
3000 5000 7000 9000 11000 13000 15000 17000 19000 21000 23000 25000 27000 29000
N1=1 6 8 ,5 8 6 8 ,7 5 6 8 .6 8 6 8 ,7 6 8 ,7 3 6 8 ,6 4 6 8 ,7 9 6 8 ,8 4 6 8 ,7 3 6 8 ,7 2 6 8 ,6 7 7 0 ,1 2 6 8 ,7 9 6 8 ,6 3
М = 0 ,8 9 1 ,5 2 9 1 ,7 9 9 1 .4 4 9 1 ,6 3 9 1 ,6 9 9 1 ,5 9 1 ,7 7 9 1 ,6 6 9 1 ,4 9 9 1 ,5 9 9 1 ,6 9 3 .5 8 9 1 ,4 7 9 1 ,6 2
М = 0 ,6 1 2 0 .5 1 2 0 ,7 1 2 0 ,5 1 2 0 .7 1 2 0 ,5 1 2 0 .7 1 2 0 .6 1 2 0 ,5 1 2 0 ,6 1 2 0 ,6 1 2 0 .7 1 2 3 ,7 121 1 2 0 .8
М = 0 ,4 1 6 3 .6 164 1 6 3 ,7 1 6 3 .8 1 6 3 ,5 1 6 3 ,8 1 6 4 ,3 1 6 3 ,7 1 6 3 ,7 1 6 3 ,9 164 1 7 0 ,3 1 6 3 .6 1 6 3 .5
М = 0 ,2 2 5 2 ,7 2 5 3 ,8 2 5 2 ,8 2 5 2 .9 2 5 2 ,4 2 5 3 ,3 2 5 4 ,4 2 5 2 ,2 2 5 3 ,9 2 5 3 ,3 252 2 7 9 ,2 2 5 3 ,3 2 5 1 .6
S -1 1 7 6 W - P a - labc-(2L)
таб л и ц а за S=1176W = Pa с R a = 0 ,lQ L=0,lm H .C=50(JF

3000 5000 7000 9000 11000 13000 15000 17000 19000 21000 23000 25000 27000 29000
N1=1 6 9 ,3 9 1 1 ,6 8 5 .6 8 3 ,6 7 2 ,4 4 2 ,7 7 2 .8 2 2,7 1 ,9 2 ,4 6 1 .9 5 7 ,9 1 4 ,0 8 2,1
М = 0 ,8 5 1 .9 6 10,8 1 5 .3 8 5 ,3 8 2 ,8 6 3 ,9 6 3 .7 1 2 ,9 9 2 ,2 5 2 ,0 5 3 ,0 9 1 4 ,2 7 6 ,4 9 3 ,3 6
М = 0 ,6 4 3 ,2 9 9 ,5 8 5 ,2 5 4 ,6 2 4 ,1 2 4 ,7 3 4 ,6 3 5 ,2 4 2 ,3 4 ,0 8 3 ,6 6 1 0 ,2 5 1 0 ,6 6 5 ,4 4
N1=0.4 3 4 .2 8 .8 5 7 .6 4 6 .6 8 6 .7 8 6 .4 4 5 ,3 6 8 ,2 2 6 .8 1 6 ,2 4 ,2 3 1 5 ,2 5 1 6 ,6 7 ,2 2
М = 0 ,2 2 7 ,7 2 1 3 ,1 2 8 ,3 7 1 2 ,6 1 9 ,4 8 1 7 ,61 1 0 ,8 4 2 6 ,8 9 9 ,4 5 9 ,7 1 1 5 ,0 1 2 6 ,5 2 2 3 ,7 6 1 6 ,0 9

Графичното представяне на резултатите е показано на фигура 3 (без филтрова
група) и на фигура 4 (с филтър на изхода).
Филтърът представлява „Г” звено от RLC елементи по отделно за всяка фаза,
съответно R = 0.1 Q, L = 0.1 mH и C = 50 цБ.
Фигура 3. THD% без филтър Фигура 4. THD% с филтър

На следващите две графики е представена ситуацията за две характерни
честоти на комутация с по-изразени отклонения в стойностите на THD%.
С р а в н е н и е на TH D% за д ве сто й н о сти на С р а в н е н и е на за д в е сто й н о сти на Fsw = 21kH z

Fsw = 21kH z и F sw = 2 5 k H zа к ти в е н товар"У" и Fsw = 25kH z акти в ен то вар "У"и ф и лтъ р
300
/
у
— Fsw = 21kH z -----Fsw = 21kH z
200 — Fsw = 25kH z — Fsw = 25kH z
100
50
М=1 М =0,8 М =0,б М =0,4 М =0,2 М=1 М =0,8 М =0,6 М = 0,4 М=0,2
Фигура 5. Без филтър Фигура 6. С филтър

Разпределението на хармониците при двупотенциален инвертор с указаната
филтрова група в честотната област до 7 kHz в прозореца на MATLAB анализатора
е представен на фигура 7. Ясно се очертават „пакетните” структури на висшите
хармоници. В зависимост от избраната честота на превключване съответните
„пакети” се отместват към високочестотната част на спектъра с намаляваща
амплитуда. Графиките се отнасят за Fsw=21kHz и Fsw=25kHz с филтър на изхода
на инвертора.
Фигура 7. Спектър на хармоничния състав за Fs w = 21kHz и Fsw=25kHz до 7kHz при 2L

инвертори с активен товар “Y” и филтър
ИЗВОДИ
1. Инверторът на напрежение с две нива на изхода има относително
постоянство в наличието на висши хармоници при изходния ток Iabc за
разглеждания честотен диапазон на комутация.
2. С промяната на коефициента на модулация М към занижени стойности,
хармоничният състав забележимо се увеличава.
3. Структурата на висшите хармоници на пакети-групи със завишена
амплитуда определя и възможноста за отместванито им в областа на високите
честоти.

4. Кратността на амплитудните зависимости се забелязва при Fsw = 21 kHz и
Fsw = 25 kHz, които са съответно подходяща и неподходяща комбинация, зависеща
от честотата на първия (основен) хармоник.
Целта на направеното изследване е улесняване на проектанската и
конструктурска дейност при реализация на инвертор на напрежение.
[1] Arrillaga J., Bradley D., Bodger P. Power systems harmonics. Chichester; John Wiley&
Sons,Ltd,1985, p. 320.
[2] Dr. K. Sri Gowri, S. Venkata Mahesh, M. Abdul Hakeem. Current Harmonic Analysis Of A Two
Level Inverter Fed Open-End Winding Induction Motor Drive Based On SVPWM Switching
Strategies. IJMER Vol.2, Issue.4 July-Aug.2012 pp. 2561-2567
[3] Й.Йорданов. MATLAB 7 част I Преобразувания, изчисления, визуализация, Техника София,
2010
[4] В. Дьяконов. MATLAB 6 учебньш курс. Санкт-Петербург*Москва*Харьков*Минск. 2001.
[5] В. Дьяконов. Simulink 5/6/7 Самоучитель. Издательство ДМК. Москва. 2008

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ХАРМОНИЧНИЯ СЪСТАВ НА ТОКА ПРИ
ТРАНЗИСТОРНИ ИНВЕРТОРИ С ДВЕ НИВА НА ИЗХОДНОТО
НАПРЕЖЕНИЕ КАТО ФУНКЦИЯ НА ПРЕВКЛЮЧВАЩАТА
ЧЕСТОТА ПРИ АКТИВНО-ИНДУКТИВЕН ТОВАР
Ваньо ГУРГУЛИЦОВ* и Веселин ВАСИЛЕВ*

бул. “Кл. Охридски” No. 8, Бл. 1 E-mail: vtg otk@abv.bg; vpvas@abv.bg
Abstract: The paper presents a study of the harmonic composition of output current
in the transistor inverters, with two levels of output voltage (2L). Discusses the
cases respectively without and with a filter and an active-inductive load, as a
function of the frequency and rate of modulation. The research has been conducted
for loads up to 1,2 kW, being the most common. Implementation in MATLAB
environment through instruments Simulink. The results for the harmonious
composition are helpful in the design of such devices.
Keywords: Inverter voltage, switching frequency, harmonic composition, ratio

modulation.
УВОД
Инверторите са базисен възел в структурата на съвременния електронен
преобразувател. По-широко разпространение е получил инверторът на напрежение
пред инвертора на ток. Причината се дължи на някой предимства в управлението и
удобства в реализацията. По настоящем масово са се наложили транзисторните
структури MOS и IGBT. Принципът на преобразуване на енергията при постоянно
напрежение в енергия при променливо напрежение (DC/AC) е свързан с значително
наличие на висши хармоници на изхода на инвертора. Най-масовите консуматори
на енергия са проектирани да работят при честота 50Hz (60Hz), а и преносната
мрежа също работи на тази честота. Инверторът на напрежение с две нива на изхода
(2L) е най-разпространен основно заради малкото брой елементи, необходими за
реализирането му, и лесното управление. Този инвертор масово се прилага при
консуматори с малка и средна мощност (например електрически двигател с кафезен
ротор.

Самият принцип на преобразуване на електрическата енергия при
двупотенциалния инвертор е свързан със значително присъствие на хармоници.
Преносната система и основните консуматори са проектирани за работа на една
честота 50Hz (съответно 60Hz). Повишеното наличие на хармоници в изхода на
инвертора води до допълнителни загуби на енергия [1]. Налице е термично
натоварване на филтрите и активните елементи на инвертора. Коефициентът на
модулация на изходното напрежение М, не винаги е максимален (М=1). В редица
специфични случаи той се движи в интервала от 0,1 до 1. В [2] се прави подобно
представяне, но то е ограничено в рамките на сравнение между различни
топологични решения без разглеждане в широк честотен диапазон и различни
коефициенти на модулация. Всичко това предполага необходимост от изследване
на хармониченя състав в изхода на най-масовия DC-AC преобразувател.
В предлаганата работа се представя едно такова проучване при инвертор с две
нива на изходното напрежение и активно-индуктивен товар. Избраната изходна
мощност е S=1200W при cos9=0,85, като масов случай на приложение.
Схема на трифазен инвертор с две нива на изходното напрежение е показана
на фигура 1 съвместно с графиката на изходното напрежение и времевия интервал
на „паузата”(беаб time) в стилизиран вид за една фаза. Различието във формата на
изходното напрежение от желаната синусоида предполага наличието на висши
хармонични съставляващи.
Фигура 1.Трифазен инвертор с две нива на изходното напрежение(2Ь)

и символичното му представяне за една фаза

Като резултат от компютърните симулации са получени тоталните
хармонични изкривявания (THD), представени като функция на честотата на
превключване (Fsw [kHz]) и на промяната на коефициента на модулация (M).
Получените данни са изразени в процентно отношение относно първия (работния)
хармоник. Използвани са програмните продукти на SIMULINC от средата на
MATLAB [3 - 5]. Данните се отнасят за тока Iabc при трифазен инвертор с активно-
индуктивен товар.
На фигура 2 е показан използваният програмен модел в MATLAB среда.
Изследванията са проведени за случаите без и с филтрова група на изхода на
инвертора.
Захранващото постоянно напрежение е Udc=300V. Честотите на превключване

са в интервала Fsw= 3^29 kHz, а коефициента на модулация - М=1^0,2.
Резултатите от симулациите са представени в табличен вид в таблица 1.

Таблица 1. Резултати от симулациите
S= 117 6 V A - Q L - labc
та б л и ц а за S= 11 76V A -Q L
3000 5000 7000 9000 11000 13000 15000 17000 19000 21000 23000 25000 27000 29000
М=1 1,13 0,69 0,49 0,38 0,32 0,27 0,31 0,38 0,2 0,19 0,18 0,39 0,26 0,14
М = 0 .8 1,17 0,71 0,51 0,4 0,34 0,3 0,26 0,49 0,22 0,22 0,2 0,51 0,29 0,19
М = 0.6 1,33 0,81 0,58 0,46 0,39 0,43 0,32 0,35 0,28 0,22 0,27 0,71 1,01 0,27
М = 0 ,4 1,58 0,95 0,69 0,57 0,48 0,51 0,38 0,33 0,31 0,29 0,36 1,13 1,55 0,27
М = 0.2 1,88 1,18 0,87 1,2 1,01 1,15 0,58 0,43 0,56 0,41 0,88 2,29 0,99 1,61
S = 1 1 7 6 W - Q L - la b c
т а б л и ц а з а S = 1 1 7 6 W - Q L c R a = 0 , l 0 L = 0 ,lm H ,C = 5 0 ( j F
3000 5000 7000 90 00 ПООО 13000 15000 17 00 0 19000 21000 23 00 0 25 00 0 27 0 0 0 29 00 0
М =1 1 ,4 0 ,2 1 0 ,1 1 0 ,1 1 0,1 0 ,1 1 0 ,2 2 0 .3 2 0 ,1 1 0 ,1 2 0 ,1 1 0 ,4 7 0 ,2 6 0,1
М =0,8 1 ,2 1 0 ,2 0 ,1 3 0 ,1 3 0 ,1 3 0 ,1 6 0 ,1 6 0 ,4 5 0 ,1 2 0 ,1 1 0 ,1 6 0 ,6 9 0 ,3 4 0 ,1 8
М = 0 ,6 0 ,9 8 0 ,2 0 ,1 5 0 ,1 9 0 ,1 9 0 ,3 4 0 ,2 3 0 ,3 1 0 ,1 9 0 ,1 7 0 ,2 3 0 ,7 9 1 ,0 5 0 ,2 8
М = 0 ,4 0 ,7 3 0 ,2 0 ,2 7 0 ,3 1 0 ,3 1 0 ,4 0 ,2 6 0 ,3 1 0 ,2 8 0 ,2 6 0 ,3 1 ,2 5 1 ,6 3 0 ,3 2
М = 0 ,2 0 ,5 4 0 ,5 3 0 ,3 9 1 ,0 7 1 ,0 9 1 ,2 1 0 ,5 6 0 ,9 9 0 ,5 6 0 ,4 3 0 ,9 6 2 ,4 3 1 .2 7 1 ,6 5
Графичното представяне на резултатите е показано на фигура 3 (без филтрова

група) и на фигура 4 (с филтър на изхода).
Филтърът представлява „Г” звено от RLC елементи по отделно за всяка фаза,
съответно R = 0.1 Q, L = 0.1 mH и C = 50 цБ.
Фигура 3. THD% без филтър Фигура 4. THD% с филтър

На фигури 5 и 6 е представена ситуацията за две характерни честоти на
комутация с по-изразени отклонения в стойностите на THD%.
Сравнение на THD% за Fsw*21kHzn Fsws25kHz Сравнение на THD%3a Fsw=21kHz и Fsw=25kHz
иактивно-индуктивен товар"У" cos<p=0.85 без филтър активно-индуктивен товар Y cos<p=0.85 и филтър
----Fsw=21kHz
Fsw=21kHz
— Fsw=25kHz
— Fsw=25kHz
М=1 М=0,8 М=0,6 М=0,4 М=0,2 М=1 М=0,8 М=0,6 М=0,4 М=0,2
Фигура 5. Без филтър Фигура 6. С филтър

Разпределението на хармониците при двупотенциален инвертор с указаната
филтрова група в честотната област до 7 kHz в прозореца на MATLAB анализатора
е представен на фигура 7. Ясно се очертават „пакетните” структури на висшите
хармоници. В зависимост от избраната честота на превключване съответните
„пакети” се отместват към високочестотната част на спектъра с намаляваща
амплитуда. Графиките се отнасят за Fsw=21kHz и Fsw=25kHz с филтър на изхода
на инвертора.
Фигура 7. Спектър на хармоничния състав за Fs w = 21kHz и Fsw=25kHz до 7kHz при 2L

инвертори с активен товар “Y” и филтър

ИЗВОДИ
1. Появата на аномалии се обяснява с взаимното влияние на сигналите с
различна амплитуда и най-вече фаза. Това води до компенсиране и съответно
сумиране на амплитудите на част от тях. Съгласно теорията за реда на Фурие за
периодични сигнали очаквания спектър е дискретен и взаимното влияние е
неминуемо. По оста на честотите спектралния състав изглежда на „групи или
пакети” с известно растояние между тях. С увеличаване на честотата на комутация
(F sw) растоянията се увеличават и това отмества „пакетите” на дясно към по-високи
честоти. Казаното се наблюдава на прозореца на MATLAB при всички симулации.
2. С промяната на коефициента на модулация М към занижени стойности,
влиянието на висшите хармонични забележимо се увеличава.
3. Структурата на висшите хармоници на пакети-групи с завишена амплитуда
определя и възможноста за отместванито им в областа на високите честоти.
4. Кратноста на амплитудните зависимости се забелязва при Fsw = 21 kHz и
Fsw = 25 kHz, които са съответно подходяща и неподходяща комбинация, зависеща
от честотата на първия (основен) хармоник.
Целта на направеното изследване е улесняване на проектанската и
конструктурска дейност.
[1] Arrillaga J., Bradley D., Bodger P. Power systems harmonics. Chichester; John Wiley&
Sons,Ltd,1985, p. 320.
[2] Dr. K. Sri Gowri, S. Venkata Mahesh, M. Abdul Hakeem. Current Harmonic Analysis Of A Two
Level Inverter Fed Open-End Winding Induction Motor Drive Based On SVPWM Switching
Strategies. IJMER Vol.2, Issue.4 July-Aug.2012 pp. 2561-2567
[3] Й.Йорданов. MATLAB 7 част I Преобразувания, изчисления, визуализация, Техника София,
2010
[4] В. Дьяконов. MATLAB 6 учебньш курс. Санкт-Петербург*Москва*Харьков*Минск. 2001.
[5] В. Дьяконов. Simulink 5/6/7 Самоучитель. Издательство ДМК. Москва. 2008

ВЛИЯНИЕ НА ЧЕСТОТАТА НА ПРЕВКЛЮЧВАНЕ ВЪРХУ
ЗАГУБИТЕ НА МОЩНОСТ ПРИ IGBT ИНВЕРТОРИ С ДВЕ И
ТРИ НИВА НА ИЗХОДНОТО НАПРЕЖЕНИЕ
Веселин ВАСИЛЕВ*
* Колеж по енергетика и електроника към ТУ - София, София 1797, България,
бул. “Кл. Охридски” No. 8, Бл. 1 E-mail: vpvas@abv.bg
Abstract: The article focuses on the influence of switching frequency over

the power loss of both types of IGBT invertors (2L, 3L). A study was
conducted on several pairs from both types of invertors and from different
manufacturers. Several working modes were also selected. The obtained
results are generalised and presented in charts and graphics. The study aims
to facilitate the selection of invertor structure in relation to
subsequentrealisation.
Keywords: power loss, two-level invertors, three-level invertors,
commutation frequency.
УВОД
Стойността на загубите на мощност при еднакви други условия дават най-
добрата характеристика на един преобразовател спрямо друг. Наличието на
модулни инвертори по топология 3L предполага необходимост от сравнения по
този параметър. В Л[10] се сравняват топлинните загуби на два стандартни
модула 2L и 3L при еднакви условия на експлоатация. Показаните разлики в
стойностите на загубите за двата инвертора са 56,85% или по-грубо 60% при
честота на ШИМ Fsw=20kHz.
В предлаганата статия е направено сравнение на загубите на мощност P lo ss
в широк спектър на превключващи честоти F и различни режими на работа.

s w
Разгледани са предлагани модули от ведущите фирми производители.

Основна цел на изследването е скъсяване времето за конструкторската
проектантска дейност и подпомагане при избора на подходящ тип инвертор.
Оптимизиране процеса проект-реализация и съкращаване времето до появата на
готово изделие.
ЗАГУБИ НА МОЩНОСТ
Инверторът с три нива 3L има двойно повече елементи. Варианта на схема
с пасивно ограничение към неутралата - 3L- NPC (Neutral Clamping Point)
включва в модула и съответните диоди. Същите са натоварени максимално по

мощност и загубите в тях имат висок относителен дял към общите за модула
[10,7]. Загубите на мощност се формират от две основни групи, загуби от
проводимост (пренос) Pcon и загуби от комутация (превключване) Psw.
Изчисленията на загубите при инвертора с три нива 3L- NPC се извършва
с помощта на следните зависимости.
Загуби на мощност Pioss при транзисторните елементи.
1.Загуби от проводимост Pcon на IGBT (Q1/Q4)
0) Pcon = U0davg + rf i L ,
MI
(2) I avg = ~4п
r~ isin IP I+(п - IP I)cosp
M .I2
I rm
2s = 1+—.cospp + —cos(2p)
(3) 4.п 3 3
Където : I - пиков ток на изходното напрежение.
p - фазовата разлика между изходния ток и напрежение.
М - индекс на модулацията
2. Загуби от проводимост Pcon на IGBT (Q2/Q 3)
I M Ir
(4) Iavg : --
п
--------- [ sin ф - Iф | cos ф].
4п L
/ 2 M .I2 4
(5) IL : 4 1- cos ф +1 cos (2ф)
4п 3
3. Загуби при превключване P sw IGBT (Q1/Q4)
(6) Psw = 11 f JTed f a ),
Където: f - честота на превключване.
e - енергията при комутация
e = k.i,
4. Токовете за ограничителните диоди D5 и D6 са:
I_ M I 2 2
I avg cos ф +—2 sin
■ I, ф —cos ф.
(7) п 4п п п
MГ
I rm
2 s =■ 1+1 cos(2p)
2п
(8)
Загубите на мощност Pioss при дискретна реализация на инверторите и от
двата вида се определят на основата от каталожни данни на фирмите-
производители и съответните зависимости Л[9]. При модулните транзисторни
инвертори определянето на загубите на мощност чрез ползване на

общоизвестните формули е почти невъзможно. Фирмите не дават информация за
специфичните особености на конкретните модули, нито необходимите данни на
вградените транзистори и диоди.
Симулационно изследване на влиянието на честотата на комутация

(F ) върху загубите на мощност
s w
За улеснение на избора и предварителна оценка на загубите, както и

работните температури се предлагат специализирани програмни продукти.
Същите обобщават резултатите от многоброините проучвания, тестване и
изпитания на съответният производител. Приложените симулации са проведени
за три режима на работа на трифазни модулни 2L и 3L инвертори
Еднофазни интегрирани модули ^„Mitsubishi Electric”.

Японската компания „Mitsubishi Electric” предлага програмата „TLISIM”
за предварително изчисление на загубите PioSS за 3L вариант Л[3]. Направен е
сравнителен паралел на загубите между един 2L IGBT инвертор и 3L вариант.
Предлаганата програма за втората група инвертори е „Melcosim ver 10. 10.
01”Л[4]. Симулация е извършена при еднакви уславия и пространствено-
векторна модулация (SVM). Инверторите от двете IGBT групи са съответно: 2L-
CM150DY-24NF и 3L-CM165YE4-12F Л[2]. Въведените параметри при
изчисленията и получените резултати в табличен и графичен вид са представени
C M 1 5 0 D Y -2 4 N F -2 L C M 1 5 0 D Y -2 4 N F -3 L P lo s s lW ] lo = 7 5 A rm s Fo = 5 0 H z T h s = 5 0 * C
C M 1 5 0 D Y -2 4 N F-2 L C M 1 6 5 Y E 4 -1 2 F - 3 L
U cc= 6 0 0 V U cc= 3 0 0 V
lo = 7 5 A rm s lo = 7 5 A rm s
600
R g (o n )= 2 ,1 0 O h m R g (o n )= 1 1 0 h m
500
R g (o ff)= 2 ,1 0 O h m R g (o ff)= 1 1 0 h m
400
H t= 9 0*C H t= 9 0 *c
300
Fo= 50H z Fo= 50H z 200
100
Fsw 4kHz 8kHz 12kHz 16kHz 20kHz
cosq>=0.8 2L 191 279 367 454 542
20k
m=1 3L 190 208 226 242 258 □ 4k
2L 192 □ 8k
cosq>=0.8 281 369 458 546
□ 12k
m =0.5 3L 199 217 235 251 267 Fsw kHz
Р е ж и м и на
□ 16k
COS(p=1 2L 190 278 366 453 541 работа
□ 20k
m=1 3L 187 203 221 237 254
Фигура 3. Загуби на мощност при 2L и 3L модулни IGBT инвертори-резултати и режим на

симулация. (Mitsubishi Electric^

Една-втора фазни интегрирани модули на „Mitsubishi Electric” .
Следващите интегрирани модули са съответно: за 2L CM300DY-24NF и
за 3L CM300YE4-12F. Последният се състои се от два корпуса съответно:
CM300YE2N-12F и CM300YE2P-12F Л[2]. Симулация е извършена при еднакви
уславия и пространствено-векторна модулация (SV M ). Въведените параметри
при изчисленията и получените резултати в табличен и графичен вид са показани
CM300DY-24NF-2L CM300YE4-12F-3L P lo s s [ W ] lo = 1 5 0 A r m s F o = 5 0 H z T h s = 5 0 * C
UCC=600V UCC=300V C M 3 0 0 D Y -2 4 N F - 2 L C M 3 0 0 Y E 4 -1 2 F - 3 L
lo=150A rms lo=150A rms

Rg(on)=l Ohm Rg(on)=6,20hm
Rg(off)=l Ohm Rg(off)=6,20hm
Ht=90*C Ht=90*C
Fo=50Hz Fo=50Hz
F sw 4k 8k 12k 16k 20k

cos<|>=0,8 2L 409 611 813 1016 1218
m =l 3L 382 410 436 466 496 □ 4k
□ 8k
с о $ ф = 0 ,8 2L 412 616 819 1023 1227
□ 12k
m = 0 ,5 3L 396 424 450 480 508 E Fsw[kHz]
□ 16k Р ежими на
cos<t>=l 2L 408 610 816 1014 1216 работа
□ 20k
m =l 3L 374 402 428 456 484

симулация. (Mitsubishi Electric)
Еднофазни интегрирани модули на „Infineon Technologies”.

Друг световен производител на силови елементи е фирмата “Infineon
Technologies”. Програмата, която се предлага за изчисляване загубите на
мощност е „IPOSIM” Същата е предвидена и за двата вида инвертори Л[8].
Резултати от сравнение при изходен ток 120 А rms.

М одулите, представени в изследването, са 2L FP75R12KT4_B11 и 3L
F3L75RO7W 2E3_B11. Разликата в този случай, че спектъра на честотата на
комутация F(sw) е увеличен до F(sw) = 30 kHz. Това представлява разширение с
30% към по-високите привключващи честоти, където е граничният режим на
повечето инвертори от този клас. Симулация е извършена при еднакви уславия
и пространствено-векторна модулация (SV M ). Режимът на симулацията и
получените резултати са представени на фигура 5 в табличен и графичен вид.

FF150R12YT3-2L F 3L150R 07W 2E 3_B11-3L P lo s s W lo = 1 2 0 A r m s F o = 5 0 H z T h s = 5 0 * C
UCC=600V U d c= 300V FF1 5 0 R 1 2 Y T 3 -2 L F3L150R07W 2E3 B 1 1 -3 L
lo = 1 2 0 A r m s lo = 1 2 0 A r m s
R g(on)= 2,4 O hm R g (o n )= 3 ,3 0 0 0 h m
R g(off)=2,4 0 h m R g (o ff)= 3 ,3 0 0 0 h m
boo
C a se T e m p .5 0 * C C ase T em p .5 0 * C
4UU
Fo=50H z F o=50H z
CL ZOO
Fsw 4k 8k 12k 16k 2 0 k 30k

cos<t>=0.8 2L 1 4 9 181 234 218 255 520
20k
□ 8k
m -1 3L 1 7 7 190 202 212 223 259
□ 12k
со 5 ф = 0 .8 2L 1 4 6 211 284 361 450 666
□ 16k F$w[kHz]
m = 0.5 3L 1 7 3 188 203 217 229 273
□ 20k Р е ж и м и на
cos<t>=l 2L 1 5 0 174 224 190 220 481
□ 30k работа
m =l 3L 1 7 5 190 203 214 221 666

симулация. (Infineon Technologies)
Резултати от сравнение при изходен ток 300 А rms.

Следващата симулация е направена за двойка 2L и 3L, с ефективен ток на
изхода 300 А. Избраните модули са съответно за 2L FF300R12МE3 и за 3L
F3L300R07PE4_B11. Симулация е извършена при еднакви уславия и
пространствено-векторна модулация (SVM). Режимът на симулацията и
получените резултати са представени на фигура 6 в табличен и графичен вид
FF3 0 0 R 1 2 M E3 -2 L F 3 L 3 0 0 R 0 7 P E 4 -3 L P lo ss W lo = 3 0 0 A rm s Fo= 50H z T h s = 5 0 *C

U cc= 6 0 0 V U d c= 3 0 0 V FF300R12ME3-2L F3L300R07PE4-3L
lo = 3 0 0A rm s lo = 3 0 0A rm s
zooo
R g (o n )= 2 ,4 0 h m Rg(on)= 2,O O O hm
R g (o ff)= 2 ,4 0 h m Rg(off)=2,O O O hm
C a se T e m p .5 0 * C C a se T e m p .5 0 * C
Fo = 50H z Fo= 50H z
Fsw 4k 8k 12k 16k 20k 30k

cos<J>=0.8 21 336 462 583 530 602 1134 20k
□ 8k
m =l 3L 521 563 602 632 657 765
□ 12k
cos<t>=0.8 21 385 532 689 851 1028 1550
□ 16k Fsw[kHz]
m=0.5 3L 504 548 591 637 682 801
□ 20k Р е ж им и на
с<кф=1 21 394 446 557 461 514 1048 работа
□ 30k
m=l 3L 524 567 606 637 658 775

симулация. (Infineon Technologies)

1. При всички симулации нарастването на Fsw води до нарастване и на
загубите на мощност. Минималните стойности на загубите се получават за
коефициенти на М и cos9 са равни на 1.
2. За избраните режими на симулация и управление на модулите, загубите
на 2L инверторите надвишават над два пъти същите на 3L за Fsw = 20kHz.
3. Подобни зависимости се получават и при втората група инвертори
производство на “Infineon Technologies”.
4. От анализа на получените резултати следва, че загубите от преобразуване
на енергията при високи честоти на превключване за инвертора с три нива са
значително по-малко от същите на 2L инверторa. Разликата е чувствително
забележима над 10kHz и почти нулева при FSW=4kHz. Изразеното непостоянство
в загубите на мощност за различните режими на работа на 2L инверторите е
техен друг недостатък.
Изследването има за цел улеснение при избора на подходящ инвертор в
конструкторската и проектантска дейност.
[1] . /www.mitsubishielectric.com/products/energy/photovoltaic/index.htm
[2] . Book 2010/2011. - An excellent overview and technical introduction to the complete Mitsubishi
Electric automation solution. www.mitsubishi-automation.com
[3] . TLISIM Quick Guide. Application notes. POWEREX
[4] . Melcosim IGBT Losses Simulator. Application notes. POWEREX
[5] . Infineon Technologies AG: AN 2006-01. Driving IGBTs with unipolar gate voltage. Dec. 2005.
www.infineon.com
[6] . Infineon Technologies AG: AN 2007-04. How to calculate and minimize dead time requirement
for IGBTs properly. May 2007. www.infineon.com
[7] . Uwe Drofenik, Johann W. Kolar. “A General Scheme for Calculating Switching- and сonduct
Losses of Power Semiconductors in Numerical Circuit Simulations of Power Electronic
Systems.” Proceedings of IPEC’05.
[8]. http://web.transim.com/Infmeon-IPOSIM/login.aspx?ReturnUrl=%2fInfmeon-
IPOSIM%2fDefault.aspx.
[9] . Mika Ikonen, Ossi Laakkonen, Marko Kettunen. Two-level and three-level converter comparison
in wind power application. Lappeenranta University of Technology 2009.
[10] . Marco DiLELLA, Riccardo RAMIN. Малогабаритньш модуль IGBT для 3-уровнего
инвертора UPS. Компоненти и технологий №11/2008г.

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ В РЕЖИМИ НА
ПРЕТОВАРВАНЕ И РАЗЛИЧНИ ЧЕСТОТИ НА КОМУТАЦИЯ
ЗА ИНВЕРТОРИ С ДВЕ И ТРИ НИВА НА ИЗХОДНОТО
НАПРЕЖЕНИЕ
Веселин ВАСИЛЕВ*

бул. “Кл. Охридски” No. 8, Бл. 1 E-mail: vpvas@abv.bg
Summary: The article describes the relation of commutation frequency

during various types of energy power and modes of energy surcharge. A
comparison has been drawn between the power loss of 2L and 3L IGBT
invertors, as a decisive element of energy efficiency.Simulations have been
conducted through a specialised product, module groups of a well-known
international manufacturer.The results have been calculated under a spatial-
vector management (SVM) of invertors. The study aims to assist in the
designer'scorrect assessment over the selection of a suitable invertor.
Key terms: two-potential invertor, three-potential invertor, loss, surcharge
УВОД
Електронните инвертори са основен възел в структурата на съвременните
преобразуватели на електрическа енергия. Реализират се предимно чрез IGBT
елементи в модулни групи. Най-често се използва схемата с две нива на
изходното напрежение - 2L, но все повече се реализират и варианти с три нива
на изхода - 3L. Във фирмените продуктови листи предимно се предлага вариант
на 3L инвертор с пасивно ограничение към неутралата 3L-NPC. Един от
основните критерии при избора на схема на реализация е енергийната
ефективност на преобразувателя. Значителните предимства на топологията 3L
обаче са свързани с усложнено управление, двойно по-вече драйвери, усложнена
система за следене и др.
Енергийната ефективност в случая се оценява най-добре при сравняване на
загубите на мощност за еднакви режими на работа и сходни параметри на
модулите [5,8].
Цел на настоящото изследване е предварителното определяне на загубите
на мощност, съответно енергийната ефективност, като функция на
превключващата честота F и на режимите на претоварване. Това улеснява
s w
началния избор на елементите, помага за правилна преценка на баланса

„качество-цена”. По този начин се постига чисто практическа насоченост на
изследването.
Симулационно изследване изследване на 2L и 3L инвертори с IGBT

модули
Класическият метод на изчисляване на загубите на мощност PioSS чрез
известни математически зависимости е приложим при дискретно изпълнение. За
инвертор с две нива на изходното напрежение може да се ползват посочените
формули
1.Загуби на мощност в транзистора.
а.-загуби от преминаване.
( \
P cond ,IGBT U ceo .
i
+ !4 + m .c o s p . r n i ± l'2'
V п
v CEO 8 +3 p ' ,
(1) J
б.-загуби от превключване.
i U DC
Psw.IGBT ' f sw .( E on ( l nom . U nom )+E o ff ( l nom . U nom
nom U nom
(2) П
2.Загуби на мощност в диода
а.-загуби от преминаване.
f
1 ( тт i ?2 \
i i 1 •
- m . c o s p . U TO — +---- . r T . i '
tj
P cond,DIODE U TO . rT . . +
(3) 2V n 4 V TO 8 3.n T J
J
б.-загуби от превключване.
U dc
Psw,DIODE .f sw E 'off ( nom U nom j '
П U
(4) nom
При модулните структури липсва информация за транзисторите и диодите,

вградени в модула. За предварително изчисляване на загубите на мощност
фирмите-производители на елементна база предлагат специализирани
програмни продукти.
Чрез компютърна симулация са получени резултати от сравнение по
отношение на загубите на мощност PioSS на 2L и 3L трифазни инвертори.
Разгледани са IGBT модули производство на фирмата SEMIKRON
International. Симулациите са правени при еднакви условия за двете групи
инвертори. Разгледана е зависимостта на загубите Pioss като функция на честотата
на превключване F при режими на натоварване за интервал от 5 секунди
s w
съответно за 100%, 150% и 200% от номиналната мощност. Избраната честота на

първи хармоник е F =50Hz ,като най-често срещан случай.
o

З а о п р е д е л я н е н а з а г у б и т е н а м о щ н о с т Pio SS е п о л з в а н а п р о гр а м а т а Semisel -
Simulation Software Version 4.1.2 5/01/2014 [2 -4 ]. Д в о й к и т е с а с п о р е д н а
и з х о д н а м о щ н о с т 3 k W , 1 2 k W , и 2 0 k W . П р е в к л ю ч в а щ а т а ч е с т о т а F s w е в
г р а н и ц и т е о т 4 k H z д о 3 0 k H z .
Резултати от симулационното изследване.

Модули с изходна мощност към товара 3 kW
З а и н в е р т о р и с е д н о т и п н а и з х о д н а м о щ н о с т о т 3 k W з а 2 L (и н в е р т о р с д в е
н и в а ) е и з п о л з в а н м о д у л SK10DGDL126ET и 3 L ( т р и н и в а ) - SK20MLI066 [ 3 ,4 ] .
У с л о в и я т а н а с и м у л а ц и я и н а ч и н ъ т н а о х л а ж д а н е с а е д н а к в и , а п р и л о ж е н о т о
у п р а в л е н и е е прост ранст вено-вект орна м одулация (SVM). Р е з у л т а т и т е о т
с и м у л а ц и о н н о т о и з с л е д в а н е в т а б л и ч е н и гр а ф и ч е н в и д с а п р е д с т а в е н и в н а
ф и гу р а 1 .
SK10D GD L126ET-2L SK20MLI066-3L С р а в н е н и е пр и P = 3kW на D C -А С т р и ф а зи

S K 1 0 D G D L 1 2 6 E T -2 L S K 2 0 M L 0 6 6 -3 L
U cc = 600 V Udc = 3 0 0 V
P to t = 3 k W P to t = 3 k W
V c e o . 1 2 5 = 1 ,1 V V c e o . 150= 1 V
rc. 125= 163 m O r c . 150= 52,50 mO
„ 400
C a s e T em p .40* C C a s e T em p .40* C
Fo= 50H z Fo= 50H z
.’| :i
Fsw[KHz] 4k 8k 12k 16k 20k 30k

о-1 2/2-L 124 163 205 252 304 460
30k
о-1 2/3-L 106 114 122 130 138 159 20k
16k
□ 12k
о-11,5/2-L 81 109 138 170 205 307
□ 16k 4k Fsw [kHz]
0-11,5 /З-L 73 79 85 91 97 113
Р е ж и м и на
□ 20k
0-11 /2-L 47 65 84 104 126 187 претоварване
□ SOk
0-11 /З-L 45 49 53 57 61 71
Фигура 1.Загуби на мощност в режими на претоварване при 2L и 3L инвертори P=3kW 3

phase (SEMIKRON International)
С л е д в а щ о т о с р а в н е н и е е з а 2 L и 3 L и н в е р т о р с и з х о д н а м о щ н о с т Po u t =
1 2 k W . И з б р а н и т е м о д у л и с а едноф азни с ъ о т в е т н о 2 L - SK35DGDL12T4T и 3 L -
SK30MLI066 Л [ 3 ] ,[ 4 ] . У с л о в и я т а н а с и м у л а ц и я и н а ч и н ъ т н а о х л а ж д а н е с а
е д н а к в и , а п р и л о ж е н о т о у п р а в л е н и е е прост ранст вено-вект орна м одулация

(SVM). Р е з у л т а т и т е о т с и м у л а ц и о н н о т о и з с л е д в а н е в т а б л и ч е н и гр а ф и ч е н в и д с а
п р е д с т а в е н и в н а ф и гу р а 1 .

S K 3 5 D G D L1 2 T 4 T SK30M L 066 С р а в н е н и е п р и P - 1 2 K W н а D C -A C тр и ф а з и
S K 3 5 D G D L 1 2 T 4 T - 2 L S K 3 0 M L I0 6 6 - 3 L
исс = боо v Udc = 300 V
P t o t= 12 kW Ptot=12 kW
V ce o .1 5 0 = 1.00 V V ceo.150 = 0.80 V
2000
r c .150=35.71m fi rc. 150=28.З З т П
C a s e Tem p.40* C C a s e Tem p.40* C 1500
Fo=50Hz Fo=50Hz
1000
Fsw kHz
=00
o-l 2 /2-L 1010 1659
30k
o-l 2 /3-L 582 766 1053 20k
16k
a 8k 1 2k
o-l 1,5/2-L 267 1008
□ 12k
o-l 1,5 /3-L a i6 k
F s w [k H z ]
O- 1 /2-L □ 20k
□ зок
o-l 1 /3-L 267
Фигура 2. Загуби на мощност в режими на претоварване при 2L и 3L инвертори P=12kW

3 рИаБе (SEMIKRON International)
Третото сравнение на 2L и 3L IGBT инвертори с изходна мощност Pout =
20kW. Избраните модули са едноф азни съответно за 2L SKiM601GD126DM за
3L SKiM300MLI12E4. Условията на симулация са като предните случаи.
Резултатите от симулационното изследване в табличен и графичен вид са
представени в на фигура1.
S K iM 6 0 1 G D 1 2 6 D M S K iM 3 0 0 M L I1 2 E 4 С р а в н е н и е п р и P = 2 0 k W на D C -A C тр и ф а зн и
S K IM 6 0 1 G D 1 2 6 D M - 2 L S K iM 3 0 0 M LI1 2 E 4 -3 L
Udc = 600 V Udc = 300 V
Ptot = 20 kW Ptot = 20 kW
Vceo.125 = 1,1 V Vceo.150 = 0,8 V
6000
rc.125 = 3 m fl rc.150 = 5,337 m fi
500 0
C a se Temp.40* C C a se Temp.40* C
4000
Fo=50Hz Fo=50Hz 3000
2000
1000
Fsw[kHz] 4k 8k 12k 16k 20k 30k
o-l 2 /2-L 531 829 1204 1686 2325 5265 30k
20k
16k
o-l 2 /З-L 628 729 838 957 1087 1469 l?k
o-l 1,5/2-L 393 620 903 1267 1747 3940 □ 12k
604 694 1080 Fsw kHz

o-l 1,5/3-L 445 521 792 □ 16k Р е ж и м и на
□ 20k ПpCTODjpoj
o-l 1 /2-L 261 418 613 862 1191 2685
□ 30k
o-l 1 /3-L 281 334 391 453 521 719
Фигура 3. Загуби на мощност в режими на претоварване при 2L и 3L инвертори P=20kW

3 phase (SEMIKRON International)
Кратковременен режими на екстремално претоварване.

Избраните модули са едноф азни в един корпус съответно за 2L
SKiM601GD126DM и 3L SKiM300MLI066T. Условия на симулация:

Ucc = 600 V за 3L Ucc = 300 V захранващо напрежение на DC източника.
Fo = 50Hz честота на изходното напрежение.
Ht = 40OC емпература на радиатора под модула.
Fsw [kHz] честота на ШИМ (8 kHz, 16 kHz, 32 kHz)
Overload (3, 4, 5, 6, 7) претоварване на модула по изходна мощност за 5 sec.
Резултатите от симулираните загуби на мощност Pioss [W] са представени
графично и таблично на фигура 4 и таблица 1.
Таблица 1
претоварване 0 -I-3 0 -I-4 o -l- 5 o -l-6 o -l-7
Fsw 2L 3035 4130 5328 6646 8103
32kHz 3L 1232 1687 2184 2730 3332
Fsw 2L 1187 1595 2027 2485 2973
16kHz 3L 760 1054 1379 1736 2130
Fsw 2L 642 864 1098 1344 1603
8kHz 3L 577 812 1072 1361 1681
С р а в н е н и е на P lo s s f W l п р и 2L и 3L в р е ж и м
на к р а т к о в р е м е н н о п р е т о в а р в а н е 3 -7 п ъ т и
S K iM 6 0 1 G D 1 2 6 D M
SKiM300M LI12E4-3L
lOOOO
sooo
> 6000
4000
2000
■ ol-3
□ ol-4
□ ol-5
□ ol-6 F sw [k H z ]
□ ol-7
Фигура 4. Сравнителни диаграми на загубите на мощност при 2L и 3L трифазни инвертори

за многократно кратковременно претоварване(SEMIKRON International)

Анализът на получените от симулационното изследване резултати при
сравненията по двойки на инвертори с две и три нива, показват основните
предимства на варианта 3L по схемата със пасивно ограничение към неутралата
(3L-NPC). Същите се изразяват най-вече със значително по-нискит е загуби на
м ощ ност при ползване на високи комутиращи честоти Fsw.
Инверторът с три нива притежава и изявена ст абилност при различните
режими на работа. От което следва и по-високата енергийна ефективност в
процеса на преобразуване на електрическата енергия.
Малките стойности на разсеяната мощност от своя страна означават
пониж ени изисквания към системата за охлаждане и по-дълъг период на
експлоатация на силовите ключове.
[1] .Marco DiLELLA, Riccardo RAMIN. Малогабаритньш модуль IGBT для 3-уровнего
инвертора UPS. Компоненти и технологий №11/2008г.
[2] . http://semisel. semikron.com/License.asp
[3] .Semikron application manual. Web-document. Available at
http://www.semikron.com/internet /index.j sp?sekId=13
[4] .Semikron application manual. http: // www.semikron.com/internet/index.jsp?secld=13.
[5] .Pluschke N., Grasshoff T., More efficiency for 3-level inverters. SEMIKRON international.2009.
[6] .Wintrich A.IGBT4 and freewheeling diode CAL4 in IGBT modules. AN-9001, SEMIKRON
international 2009.
[7] .Annacker R., Herzer R., IGBT4 Technology Improves Application Performance. SEMIKRON
international, 2007.
[8] .Mika Ikonen, Ossi Laakkonen, Marko Kettunen. Two-level and three-level converter comparison
in wind power application. Lappeenranta University of Technology 2009.

GENERATOR OF SINUSOIDAL IMPULSES, PROPOSED FOR II
PS, GENERATION TWO PLUS II TUBES.
Yavor DZHENKOV*
* Technical University of Sofia, French Department Electronics, 1000 Sofia,
Bulgaria, 8 Kl. Ohridski Blvd., Bl2. E-mail: djenkov@gmail.com
Абстракт. Статията е посветена на проектирането на импулсно

захранване, осигуряващо всички необходими напрежения за
устойчивата работа на електронно оптичен преобразувател, генерация
две плюс. Схемното решение позволява настройка на яркостта на
екрана и защита от прогаряне на покритието на екрана. Крайният
продукт е с ниска консумация и малки габарити, което го прави
подходящ за вграждане в различни уреди за нощно виждане и други
устройства. Захранването покрива нужните военни стандарти и е
подходящо и за военни цели. Решението позволява да се разработи и
външна настройка на напрежението на микроканалната пластина.
Ключови думи: Електронно оптичен преобразувател, захранване,
микроканална пластина, нощно виждане.
INTRODUCTION
The image intensifies found a wide range of application at those days. They
are commonly used at the night vision devices. In fact there are two main
technologies used for night vision, on the one hand this is the infrared technology, on
the other image intensifier. In fact form several years there are devices which uses
both technologies at once, creating an image based on a signal received from the
infrared device and the one form the image intensifier. With a device of that type it’s
possible to observe a scene in really hard conditions.
In the article below I will observe only the image intensifier as a night vision
technology, but they are commonly used for many other proposals. Like different
applications I can mention aeronautics, automotive, physics, aircrafts and others.
But how the image intensifier works? Here’s the answer. As we can see in fig.
1 the main elements of the image intensifier tube are the photocathode, microchannel
plate and the screen. The light, photons are converted in electrons form the
photocathode from there they goes through microchannel plate were they are
multiplied up to 10 000 times and then they reach the screen to form the image. On a
first looks simple process but in fact not at all. To complete the process without
damaging any of components, it must be strictly monitored. To observe a scene with
lower intensity, the tube need bigger multiplication of the electrons by the

microchannel plate and opposite in scenes with high intensity, low amplification is
required. Malfunction on the power supply may cause critical damage to the tube.
Figure 1 Image intensifier’s main components..
POWER SUPPLY REQUIREMENTS, PHOSPHOR SCREEN COATINGS AND

SOLUTIONS
Power supply requirements
To complete the cycle of its operation, there are required a voltages of different
polarity. For the extraction of already converted electrons form the surface of the
photocathode, it needs to apply a voltage of about up to 220 volts, negative regarding
ground signal. After the separation of the electrons form the photocathode they are
accelerated by the electric field at the microchannel plate, where for the acceleration
are needed up to 850 volts, negative regarding ground signal. To complete the
process there are needed also up to 5500 volts on screen, this is the higher voltage
needed for proper operation, thus the electrons are directed to create a projection of
the observed scene. Because of a complicated process that is passed in the tube, it is
not possible to define specific values of applied voltages to micro channel plate,
photo cathode and the screen. This requires presetting the power supply for each
individual tube before final integration in to device. To provide maximum
opportunities of a tube, the power supply must offer regulation of voltage in range of
600-900 volts for micro channel plate, 4500-5500 volts for the screen. Each tube is
accompanied with a passport from the manufacturer showing the values that should
be achieved in the initial setup. Once the values are achieved, they are monitored and
controlled by the power supply, to prevent a screen form burning or a malfunction of
the unit. If the scene with high intensity is observed the screen can get burned. In
observing that kinds of scene in the photo cathode are deposed photons with higher
energy, these photons separate a big number of electrons form the photo cathode
which are multiplied by micro channel plate. As result an enormous number of
electrons are directed to screen and the phosphor get burned. This scenario can be
avoided if the voltage of the microchannel plate is damp in time. In fact that kind of
protection is mandatory, so the power unit must provide a setting threshold at which
to trigger this screen protection.

One more function of the power supply is very important, automatic screen
brightness control. The device must keep the luminosity of the screen constant in
wide range of light fluctuation. This is needed to prevent operator of the device form
dazzle, in case of immediate change of the intensity of the observed scene. Fields of
application of this type of equipment require a small and versatile power supply.
Phosphor screen coatings
The screen represent a phosphor coating, most commonly used screens are
cathode ray tube displays which are used in the early TV’s. Phosphors for these
cathode ray tubes were standardized and designated by the letter "P" followed by a
number. The phosphor screen of image intensifies converts the electron avalanche
from the microchannel plate back into photons. Typical conversion factors of the
used phosphor screens are between 20 and 200 photons per electron [1], depending
on the phosphor type and the kinetic energy of the electrons, i.e. the acceleration
voltage. The different phosphor coatings gives different spectrum emitted fig.2.
1,0
•—* c
=5 CCD'
0,0
/ P43 \
0,0
шto - -
E
.£2
E
5C 0 0,4
ГО
3 o
O- JZ
- P46 P20 -
Q 0,2
o £□■ --A
°£ 0,0 ft - Л Lfi_
400 450 500 550 600 650 700
A[nm]
Figure 2 Quantum efficiency of different phosphor screens.
Figure 3 P22, green image. Figure 4 P43, yellow image. Figure 5. P45 black and light image.
Using different phosphor coatings reflects to the image displayed, for example
fig.3 to fig 5 [2]. With the aid of the three recent figures, we can easily see the
difference in the image produced at the same conditions with different devices. But
it’s important to note that the difference is not only at the color of the image. The

different coatings require various voltages and mode of operations of the power
supply.
Proposed power supply as solution

Here is a solution [3] that I have proposed in my recent article, where is
discussed the main module of the power supply, the generator in fig. 6. I will make a
short review of the circuit because the purpose of that article is comparison between
two different solutions for a voltage multiplier.
On fig. 6 is situated the ABC input. ABC is an acronym of the Automatic

Brightness Control, which we were mansion earlier. The input for now is left for
future development. It aims to influence the voltage at the middle point of the
primary of the switching transformer. It will decrease or increase the amplitude of the
voltage in that point when the photocathode current changes. In same time the
trimmer T2 offer an initial setup of the tress hold for that function. The form of the
wave is sinusoidal and the frequency is 12 kHz with ambition to be higher. Higher
frequency will offer a faster automatic brightness control and screen protection and
something more it will offer better dynamic of the image.
There are two different ways to work out the higher voltage needed for the
screen, the first of them is to use a voltage multiplier with capacitance in series
connection presented in fig. 7. The first diodes D1 and D2 form multiplier of
Schenkel and charge capacitance C5 to double value of the input voltage, diodes D3
and D4 with C2 make the second and so on.

To achieve such a high voltage, I use fourteen steps voltage multiplier. At the
secondary winding I have about 400 voltages and I need to reach up to 5500 volts. In
fact I don’t have a big stock of voltage, but when the circuit is flooded with a high
dielectric it looks different. It’s important to note that the value of the capacitors must
be carefully selected. Smaller capacitance means bigger lost in the multiplier, but it
hard to choose a bigger capacitance to be sure the lost will be small because of the
limited space to mount the circuit. In practice the image intensifier power supply is
mounted directly on the tube to save space and make the device conventional and that
limits the space available for the schematic.
If we look carefully the schematic we can see that the voltage applied over
each capacitance is 2.82 x Uef, where Uef is effective value of the secondary winding
voltage. That’s true except for C1 where the applied voltage is 1.41 Uef and C9
which must support the highest value of the multiplier. The case with the diodes is
similar; on each one of them is applied voltage about 2.82 x Uef. If we observe D8
which seems to support higher voltage than D1, we can see that because of th
existence of C4 the anode of D8 stay positive at the negative part of the alternative
voltage, so the difference in the potentials of the cathode and anode rests 2.82 x Uef.
The second way to achieve needed high voltage is to use capacitors connected
in parallel fig. 8
Figure 8. Capacitors in parallel connection diagram.
The proposed solution offers suitable results, but here the voltage can be reach
with smaller value of the capacitors. Here with values of order of 100 pF, the voltage
of 5500 volts can be reached. With that type of circuit I needed a sixteen step voltage
multiplier, but what is important here is to note that the voltage applied on capacitors

is different for each one of them. For the first capacitor C1 it’s 1.41 x Uef, for the
second 2.82 x Uef, for third 4.23 x Uef and so on, each following capacitor must be
able to work on a selected voltage. The case with the diodes here is the same as for
the precedent circuit, they support voltage equal to 1.41 x Uef. Something more for
the diodes in the two circuits it must be used diodes with small recovery time or
ultrafast diodes, like that the lost are reduced to their minimum. Appropriate value as
a recovery time is 75 ns. In the two cases the circuit can provide very low current.
The purpose of the two circuits is to secure high voltage values but at low current. If
the current sourced of the circuit passes a couple of tens of nanoamperes, the voltage
will fall down.
CONCLUSION
The presented circuit is a fully functional solution for an image intensifier
power supply. There is two different ways to reach the high voltage needed for the
screen, for the first of them the capacitors have higher value as capacitance but they
support lower voltage its opposite for the second circuit, smaller capacitance-higher
voltage to support. To decide which circuit is accurate, research of the market is
needed. The price of the capacitors varies according to their parameters, but for same
sizes capacitors used for the two schematics those for the second circuit are few time
more expensive. To find capacitors that support 6 kV in size of 1206 SMD size, it’s
mandatory to use X7R dielectric.
Big difference in the first case capacitors needed must support not more than 2
kV and even they have bigger capacitance, they are much cheaper. When it’s about a
cost price the capacitors are one big part of the project. To reach the high voltage
needed for the screen, for the first of them the capacitors have higher value as
capacitance but they support lower voltage and opposite for the second circuit,
smaller capacitance-higher voltage to support. To decide which circuit is accurate,
research of the market is needed. The price of the capacitors varies according to their
parameters, but for same sizes capacitors used for the two schematics those for the
second circuit are few time more expensive. To find capacitors that support 6 kV in
size of 1206 SMD size, it’s mandatory to use X7R dielectric. Big difference in the
first case capacitors needed must support not more than 2 kV and even they have
bigger capacitance, they are much cheaper. When it’s about a cost price the
capacitors are one significant part of the project.
REFERENCES
[1] Dzhenkov Y., Image Intensifier Power Supply, International Spring Seminar on Electronics
ISSE 2012, May 9-12, Bad Aussee, pp. 148-152.
[2] Kuklev S., Sokolov D. Електронно-оптические преобразуватели, Москва 2004.
[3] http://www.stanfordcomputeroptics.com
[4] http://www.photonis.com

РЕГУЛИРОВЪЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ПОСЛЕДОВАТЕЛНО РЕЗОНАНСЕН DC-DC
ПРЕОБРАЗУВАТЕЛ ПРИ ШИРОЧИННО-ИМПУЛСНО
РЕГУЛИРАНЕ
Александър ВУЧЕВ* и Николай БАНКОВ*

* Университет по хранителни технологии - Пловдив 4002 Пловдив, България,
Бул. “Марица” No.26, E-mail: avuchev@yahoo.com.
Abstract - A series resonant converter is examined at pulse width

modulated control. Therefore, results from existing steady state analyses for
above resonant frequency operation are utilized. The possible operating
modes of the converter are considered. For each of these modes, expressions
for both the output voltage and current are obtained. As a result control
characteristics as well as boundaries between the operating modes are built.
The theoretical investigation is confirmed by computer simulations.
Keywords: PWM control, series resonant DC-DC converter.
УВОД
Използването на широчинно-импулсно регулиране (ШИР) е често
прилаган метод за управление на изходната мощност на резонансни DC-DC
преобразуватели. Това се дължи до голяма степен на предимствата му пред
останалите използвани методи [1], а именно: широк диапазон на регулиране,
постоянна работна честота, простота на реализацията и т.н. Работата с честота,
по-висока от резонансната, също повишава качествата на преобразувателите.
В литературата [2^4] са достъпни множество резултати от анализи на
последователно резонансни преобразуватели, използващи ШИР. Изследванията
обикновено се ограничават до получаването на изходни характеристики, като
не се обсъждат в достатъчна степен регулировъчните характеристики при този
метод за регулиране.
В [4] е представено теоретично моделиране на процесите в резонансната
верига на последователно резонансен DC-DC преобразувател с ШИР. Изведени
са изрази за някои от основните величини на преобразувателя и са построени
изходните му характеристики.
Целта на настоящата работа е базирайки се на резултати от съществуващи
теоретични анализи, да се доразвие представеното в [4] изследване и да се
построят регулировъчните характеристики на последователно резонансен DC-
DC преобразувател с ШИР, работещ над резонансна честота.

РЕЖИМИ НА РАБОТА НА ПРЕОБРАЗУВАТЕЛЯ
Схемата на разглеждания преобразувател е показана на фиг.1. Тя е

съставена от мостов инвертор (S 1 +S 4 , D 1 + D 4 ), резонансна верига (L, C ),
неуправляем изправител (D s± D s), капацитивен филтър Co и товарен резистор Яд.
Фигура 1. Схема на последователно резонансен DC-DC преобразувател.
Ключовете Si и S2 провеждат в противофаза с честота f s, която е по-

висока от собствената честота на резонансната верига (L, C). По същият начин
работят и ключовете S 3 , S 4 . Осъществяването на ШИР се постига като
управляващите импулси, прилагани към S 4 (S3 - съответно), изостават на един
ъгъл а , спрямо тези за S 1 (S 2 - съответно). По такъв начин в изхода на инвертора
се създават двуполярни импулси, които формират напрежението uab, чиято
амплитуда е равна на захранващото напрежение Ud. Коефициент на запълване
на импулсите намалява с нарастването на ъгъл а. От друга страна, под действие
на превключването на диодите Ds^-Dg, на входа на изправителя се създава
напрежението ueb, което има правоъгълна форма. То е във фаза с тока iL през
бобината L , а амплитудата му е равна на изходното напрежение Uo.
За разглеждания преобразувател резонансната честота, характеристичния
импеданс и разстройката по честота са определени, както следва:
(1) со0 = и 4 ь с , Z0 = V L / C , v = 2 nf S / d)0 = coS / co0 .
С цел получаването на обобщени резултати, всички параметри, отнасящи
се до изследвания преобразувател, се нормализират както следва: напреженията
спрямо Ud; токовете спрямо Ud/Z 0 ; съпротивленията спрямо Z 0 .
В зависимост от необходимите комутационни механизми на силовите
прибори на инвертора, в [2 ] са определени два основни режима на действие на
преобразувателя. Анализът представен в [3] обаче показва, че за единият от тях
се наблюдават два случая, което е свързано с появата на безтокови паузи в
работата на изправителя и инвертора. За така определените три режима,
действието на преобразувателя е илюстрирано с помощта на фиг.2. На нея са
представени времеви диаграми на нормализираните стойности на инверторното
напрежение u'ab, напрежението на входа на изправителя u'eb, напрежението и'с
върху кондензатора C и тока i L през бобината L.

За първия режим ( M O D E I ) е необходимо, всички ключове (S 1^S4) на
инвертора да реализират комутация при нулево напрежение. Характерно в този
случай е че, резонансният ток iL сменя посоката си в интервала, когато
инверторното напрежение uab има ненулева стойност. Той се наблюдава при
малки стойности на товарния резистор R 0.
За втория (M O D E I I ) и третия (M O D E I I I ) режим е необходимо първата
двойка ключове (Si и S2) да реализират комутация при нулев ток, а втората (S3 и
S4) - комутация при нулево напрежение. Вторият режим (M O D E I I ) е
възможен, когато работна честота rnS е близка по стойност до резонансната ю 0.
Сега, резонансният ток iL сменя посоката си в интервала, когато напрежението
uab има нулева стойност. Третият режим (M O D E I I I ) се наблюдава при големи
стойности на товарния резистор R0, когато максималната стойност на
напрежението UCM върху кондензатора C става по-ниска от стойността на
изходното напрежение U0. Това именно предизвиква появата на безтокови
паузи в работата на изправителя и инвертора.
ОСНОВНИ ЗАВИСИМОСТИ
Фиг.2 показва, че независимо от режима на работа всеки полупериод
може да се раздели на три интервала. Във всеки от тях върху резонансната
верига се прилага различно по стойност постоянно напрежение. Големината му
се определя от конкретните стойности на напреженията uab и ueb.
На базата на получените в [4] теоретични резултати за различните
режими са изведени изрази за нормализираните стойности на изходното
напрежение U'o, максималната стойност на напрежението U'cm върху
кондензатора C и изходния ток I'0. Те са функция на управляващия параметър
(ъгъла на дефазиране а ) и ъгъл у. Този ъгъл съответства на продължителността
на интервала, който започва с нулирането на тока iL.

За първия режим ( M O D E I) зависимостите са
1 г . Y . a+ Y . п -Y ■ п -a-Y
(2) U0= sin —+ sin-----—- sin---- —- sin--------- —
~ • п V V V V V
2sin —
V
1 г . y ■ a+Y ■ п -Y ■ п - а -Y
(3) U ' =
u CM sin—+ sin-----—+ sin---- —+ sin--------- — -1
п V V V V V
2sin
V
a +Y 11- cos—
a
(U cm +1 - U 00 - cos
i '= V
V V V)
(4) J0 \
п п - а -Y
+ ( u Cm + 1+ U 0) 1- cos
V )
За втория режим ( M O D E II) е получено съответно:

1 Г sin----
. п -Y ■ п -a+ Y
—+ sin---------1 ■ Y
— sin ■
-— sin a - Y ^
(5) u 0
~ • п V
2sin v v v v
1г . п -a+Y • a-Y • Y ■ п -Y
U ’ =
u CM sin---------- —+ sin----- —- sin—- sin-----—
(6) п V V V )
2sin V V
V
п- a +Y ^ ^ п-a a
U0I 1- cos------- + 1- cos
V V V )
i '= V
(7) 10
п 11- a -
cos---- y |
+u
V )
Зависимостите за третия режим (M O D E I I I ) са:
1 г п-a . п -Y ■ a-Y
и0= sin + sin - sin-
(8) п - Y V v V V )
2sin
V
ии CM
• =
1 ^ . п - a . п - Y • a - y ^
sin---------+sin-------- +sin------- -1
(9) ~ • п -Y V V V V
2sin------
V
п-a
(UCm +1 - U J 1 - cos-
V v
(10) i0= \
п a -Y
+ (u Cm + U0>f1- cos
v )

Изрази за границите между работните режими могат да се изведат от
уравнение (5). Границата между M O D E I и M O D E I I се определя от условието:
(11) r = 7 bou n d _1 =0
Условието за другата граница между режими M O D E I I и M O D E III се
извежда от приравняването на изрази (5) и (6 ). Сега за ъгъл у се получава:
(12) Y = Ybound_2 = W 1- у)+а]/2
Горният израз показва, че при разстройка по честота v>2, вторият работен

режим (M O D E I I ) не може да съществува.
РЕГУЛИРОВЪЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Уравнения (2)^(10) позволяват директно да бъдат построени изходните
характеристики в нормализиран вид [4]. С тяхна помощ на базата на
итерационна процедура за различни стойности на товарния резистор R'0=[0,05;
0,10; 0,25; 0,50; 2,00; 4,00; 8,00] при разстройка по честота v=1,1 са построени
регулировъчните характеристики на изследвания преобразувател. Те са
показани на фиг.3 с плътни линии. С пунктир са представени границите между
работните режими.
Фигура 3. Регулировъчни характеристики на преобразувателя.
От фиг.3 се вижда, че вторият режим (M O D E I I ) определя сравнително

малка област, обхващаща предимно характеристиките за Яо=0,5^1. За големи
стойности на товарния резистор (R'0> 1 ) характеристиките са разположени
почти изцяло в областта на третия режим (M O D E I I I ), докато при малки
стойности (R о<0,25) те се намират основно в областта на първия (M O D E I).

З а п р о в ер к а н а тео р ети ч н о п о л у ч ен и те р езу л тати , са и звъ р ш ен и
с и м у л а ц и и в с р е д а т а н а O rC A D P S p ic e . З а ц е л т а е м о д е л и р а н п р е о б р а з у в а т е л ,
с ъ с с л е д н и т е о с н о в н и п а р а м е т р и : U d= 1 0 0V ; f = 1 0 0 k H z ; L= 1 0 2 ,1 6 6 ^ H ; C= 3 0 n F ;
Zo= 5 8 ,3 5 7 Q ; v= 1 ,1 . Н а б а за т а н а р а б о т а в у с т а н о в е н р е ж и м с а о п р е д е л е н и
н о р м а л и з и р а н и с т о й н о с т и н а и з х о д н о т о н а п р е ж е н и е U0. Р е з у л т а т и т е , п о л у ч е н и
з а R'0= [0 ,1 0 ; 0 ,2 5 ; 4 ,0 0 ] с а н а н е с е н и к а т о т о ч к и в о б л а с т т а н а р е г у л и р о в ъ ч н и т е
характеристики.
Н ап равен ото по такъв н ачин сравн ен ие п о к азва м ного добро съвпадение

н а р е зу л т а т и т е о т т е о р е т и ч н и я а н а л и з с т е з и о т с и м у л а ц и о н н и т е и з с л е д в а н и я з а
м а л к и с т о й н о с т и н а т о в а р н и я р е зи с т о р . П р и п о -г о л е м и с т о й н о с т и н а R'0 се
н а б л ю д а в а п о -з а б е л е ж и м а р а з л и к а м е ж д у р е з у л т а т и т е , н о з а д и а п а з о н а н а
и зсл ед ван и ята тя не е същ ествена.
Р а з г л е д а н е п о с л е д о в а т е л н о р е з о н а н с е н D C -D C п р е о б р а з у в а т е л с
ш и р о ч и н н о -и м п у л с н о р е гу л и р а н е . П р е д с т а в е н и с а в ъ з м о ж н и т е м у р е ж и м и п р и
р аб о та н ад р езо н ан сн ата честота. Т е зав и сят о сн овн о от н еоб ход и м и те
к о м утац и он н и м ехан и зм и н а силовите п ри бори н а инвертора.
Н а б а з а т а н а р е зу л т а т и о т с ъ щ е с т в у в а щ и а н а л и зи с а п о л у ч е н и и з р а з и з а
и зх о д н о то н ап р еж ен и е и и зх о д н и я то к н а п р ео б р азу вателя, като ф ун кц и я н а
уп равл яващ и я парам етъ р и ед н а пром ен ли ва, която зави си от н атоварването. В
следствие на това са построени регу л и р о въ чн и те характеристики в
н о р м ал и зи р ан вид. Д о сто вер н о стта н а тео р ети ч н о то и зсл ед ван е е п о тв ъ р д ен а
чрез к о м п ю тъ р н и сим улации.
П о л у ч е н и т е р е з у л т а т и м о г а т д а се и з п о л з в а т п р и п р о е к т и р а н е т о н а
п о с л е д о в а т е л н о р е зо н а н с н и D C -D C п р е о б р а з у в а т е л и п р и ш и р о ч и н н а -и м п у л с н о
р е г у л и р а н е и д р у г и п о д о б н и н а тях.
[1] Cheron Y., H. Foch, J. Roux, Power Transfer Control Methods in High Frequency Resonant
Converters, PCI Proceedings, Munich, 1986, pp 92-103.
[2] Sabate J.A., F.C. Lee, Zero-Voltage Switching with Fixed Frequency Clamped-Mode Resonant
Converters, Proceedings of Virginia Power Center Seminar, 25-27 September 1989, pp.83-91.
[3] Nathan B. S., V. Ramanarayanan. “Analysis, Simulation and Design of Series Resonant
Converter for High Voltage Applications”, Industrial Technology 2000. Proceedings of IEEE
International Conference, 19-22 Jan. 2000, Vol. 1, pp. 688-693.
[4] Вучев, Ал., Н. Банков. Аналитично моделиране и изследване на резонансни DC/DC
преобразуватели при фазово регулиране. Инженерни науки, 2010, №2, стр. 36-50, ISSN:
1312-5702A.

РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА ЧРЕЗ CPLD СИСТЕМА
ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПО МЕТОДА CYCLE BY CYCLE
Горан ГОРАНОВ* и Анатолий АЛЕКСАНДРОВ*

* Технически университет - Габрово, Габрово 5300, България, ул.“Х. Димитър”
No. 4, катедра „Електроника” E-mail: g_goranov@tugab.bg
Abstract In various industries and households often requires the use of

power regulators . Various methods are known for the regulation: frequency,
phase, by adjusting the DC voltage and a cyclic (cycle by cycle). When a
have large power is used a cyclic method. The purpose of the given design
is the synthesis and testing of control system based CPLD, cyclic control by
thermostat temperature feedback, thereby reducing losses in the heater
element and to increase the coefficient of heat. To fulfill its purpose is
synthesized all-digital stepper changing PWM with output frequency that
corresponds to 10 periods of the mains voltage. Thus, by adjusting the duty
cycle will be able to skip periods from 1 to 9 and regulate power 9 steps.
Keywords: PWM control system, cycle by cycle, CPLD.
УВОД
В различни отрасли на промишлеността и бита често се налага
използването на регулатори на мощност. Известни са различни методи за
регулиране: честотен, фазов, регулиране по постоянно напрежение и цикличен
(cycle by cycle) [1,4]. При по големи мощности се използва цикличният метод,
въпреки по сложната схема за управление.
Целта на поставената разработка, е синтезиране и изследване на система
за управление на базата CPLD, управляваща цикличен терморегулатор чрез
температурна обратна връзка, намалявайки по този начин загубите в
нагревателния елемент и увеличаване коефициента на топлинната енергия[2,3].
За реализирането на целта е синтезиран изцяло цифров стъпково изменящ
се ШИМ с изходна честота която отговаря на 10 периода на мрежовото
напрежение. Така чрез регулиране на коефициента на запълване ще можем да
пропускаме периоди от 1 до 9 и да регулираме мощността на 9 стъпки.
СИНТЕЗ НА СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ В CPLD

Схемата за управление осигурява регулиране на изходната мощност
автоматично, чрез температурен сензор, галванично разделяне между

управляващата и силова верига и адаптивност за включване към други цифрови
системи за управление. Блокова схема на системата е показана на фиг. 1.
Фигура 1. Система за управление cycle by cycle.
Тя се състой от температурен сензор LM35, операционен усилвател

LM358 и CPLDXC9836PC44 [2,3,5]. Измерената температура се преобразува в
честота, която от своя страна се подава на входа на CPLD. Вътрешносхемно в
CPLD е реализиран ШИМ, чиито изход през симисторен оптрон регулира
мощността на активен нагревател. Коефициента на запълване е
обратнопропорционален на входната честота от термосензора, която се
сравнява с упорна такава.
За реализирането на цифровия синтез в CPLD е използван схематичен
редактор на Xilinx.
ФАЗО-ЧЕСТОТЕН ДЕТЕКТОР В CPLD
Реализираният фазов детектор е от 4 - ти вид, познат още като фазо-
честотен детектор. Използвани са два D-тригера с допълнителна възможност за
принудително нулиране, наименувани в библиотеката като FDC. Входовете са
обозначени съответно A2F, B, a изходите
- up, down (фиг. 2). Детектора сравнява
честотата от термо сензора с упорна и ще
се получи сигнал на извод UP_PHD при
по голяма честота на вход A2F спрямо B.
- фиг.2. За задаване на температурата
променяме упорната честота чрез
програмируем делител реализиран в
CPLD и съответно бутони t+ и t-.

L o g ic S im u la t o r - X ilm x F o u n d a tio n F 1 .5 [ s im d ia l - [W a v e fo rm V ie w e r 0]
Waveform Device Options Tools View Window Help
& н |а | w i м 3
Functional
3 3
Ь5СЬ= C nl. ■!!=<■ cm
-A2F
Ul.B Cl
JPPHD
DN_PHD
Фигура 2. Функциониране на фазов детектор.
Времето за превключване на елементите или това за нулиране на

тригерите зависи от елемента в обратната връзка. Времето за превключване на
един елемент е различно за различните интегрални схеми и варира от 5ns до
20ns. Като се има в предвид този факт и за избягване на състезание в изходният
сигнал е необходимо да се осигури време за нулиране на тригерите. За тази цел
се добавя схемното решение показана на фиг.3.
Използването на логически
примитиви - елементи И, ИЛИ, И-НЕ,
ИЛИ-НЕ - е добър подход при
реализирането на проект, изискващ
по - голям брои макроклетки. При
получаването едновременно на
единици на входовете DN_PHD и
UP_PHD, на изходите на схемата
състоянието ще остане лог. 0.
Фигура 3. Коригираща схема.
Една от схемотехничните особености, разработена в системата за

управление, е възможността да се преобразува сигнала от фазо-честотния
детектор така, че вследствие при равенство на входните честоти да се подържа
достигнатия коефициент на запълване. Това налага преформирането на
сигналите от детектора DOWN_FPD и UP_FPD в един, показващ посоката на
разлика в плюс или минус и един изход, указващ продължителността
(големината) на разликата - фиг. 4.

Схемата на фиг. 4 е
реализирана на основата
на два RS тригера.
Характерно при
функционирането е, че при
еднакви сигнали (две лог.
0 или две лог. 1), изходът
UP_DOWN не променя
състоянието си, т.е. то се
запазва, а сигналът
EVENT съответно е в
състояние лог.0.
Фигура. 4. Формиране на сигнал за управление на PWM.
Ще се получи превключване (сигнал EVENT), когато има честотна
разлика между входните сигнали. Времетраенето на импулса на извод EVENT
дава информация за големината на фазовата разлика (честотна разлика). За
посоката ще се съди от изхода UP_DOWN. Полученото число на изходите на
брояча DUTY e необходимо да се запомни, като опресняването на паметта
може да се регулира чрез добавяне на допълнителен делител на управляващият
тактов вход. За памет са използвани осем D-тригера - фиг. 5. Входните и
изходните сигнали са формирани в 8 - битова шина, като са оказани младшия и
старши бит. Реализираният ШИМ е показан на фиг.5 с изход RS_OUT.
Фигура 5. Широчинно импулсен модулатор.

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
При експерименталните изследвания са получени еднофакторни зависимости

отразяващи изменението на температурата и на консумираната енергия в
зависимост от времето на работа - фиг.6 и фиг.7. Получените резултати
показват, че с увеличаване на коефициента на запълване -к, респективно с
увеличаване броя на пропусканите синусоидално напрежение към нагревателя,
температурата нараства с по голяма стръмност.
Фигура 6. Фигура 7.
Синтезирано е цифрово управление на температурата, чрез регулиране на
мощността по метода cycle by cycle. Получените схемни решения в
програмирани в CPLD позволяват адаптивност към управление на сходни
процеси, както и лесно свързване към други цифрови системи, примерно за
мониторинг. Изследвана е системата и са снети експериментални
характеристики при различен коефициент на запълване, показващи оптимално
съотношение разход на енергия отделена температура при К=50%.
[1] Симеонов М., Д. Данков, Г. Горанов. Приложение на метода “cycle by cycle” за
регулиране на мощността на резонансни инвертори за индукционно нагряване, ЕТ - 2000,
София
[2] Зотов Ю.В. Проектирование цифровъх устройств на основе ПЛИС фирмъ XILINX в
САПР WebPack ISE. - М.: Горячая линия-Телеком, 2003. - 624 стр.
[3] Кирчев А., Цифрова схемотехника, ТУ - Габрово
[4] Yong J., Resonant and quasiresonant inverter for high-frequency 1995.
[5] Иванов С. Електронни регулатори, София 2008

МОДЕЛИРАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ПРОЦЕСИ ВЪВ
ВИСОКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ В
КЛЮЧОВ РЕЖИМ
Илия НЕДЕЛЧЕВ*
* Технически университет - Габрово, Габрово 5300, България, ул. “Х.
Димитър” No. 4, E-mail: ilned@tugab.bg
Abstract. Investigation over the energy conversion and flow in a switching

mode HF amplifier are presented in the paper. 150 W 0,5 MHz amplifier
was designed based on the delivered main voltage and currents relationship.
Maximum efficiency mode of operation of the amplifier has been defined.
Computer simulations are used to prove the maximum efficiency mode of
operation. Presented are practical results and main characteristics of the
amplifier.
Keywords: Please write up to five main keywords, in alphabetical order
separated by commas.
УВОД
Развитието на комуникационната техника, индустриалните технологии и
електрозадвижването стимулират усъвършенстването на мощните усилвателни
стъпала. Перспективни качества в тези области на приложение са доказали
мощните усилватели работещи в ключов режим. Основният стремеж е
оптимизиране работата им за получаване на максимална ефективност. Това
довежда до намаляване на топлинните загуби в усилвателя, неговите размери,
тегло и разбера се не на последно място и намаляване на неговата цената [3,4].
Обектът на изследването е едноключов мощен усилвател [1,2], който се
причислява към усилвателите с индуктивна кумулация и нулево комутационно
напрежение (ZVS Zero Voltage - Switching). Целта е да се създаде векторно
енергиен модел, който да съвместява енергийният режим с енергийната карта
на усилвателя, чрез която директно се отчита генерираната мощност. За целта
се прилага фазовият метод доразвивайки неговите предимства в точни
количествени съответствия.
Електрическата схема на високочестотния усилвател с MOS транзистор е
показана на фиг. 1. Тя се състои от транзистора Т, управляван от правоъгълни
импулси от система за управление СУ, елементите L и C, товар RL и диод D.
Захранването на усилвателя се извършва от източник на напрежение UDD.

DD
T
СУ
D C
Фигура 1.Високочестотен усилвател в ключов режим.
ИЗЛОЖЕНИЕ
Анализ на схемата
Еквивалентната схема на усилвателя е дадена на фиг. 2. Транзисторът и
диодът са представени като двупосочен ключ S, който ще пропуска в права или
обратна посока в зависимост от поляритета на напрежението.
Rt L
DD
л C
Фигура 2. Еквивалентна схема

Включено състояние на ключа S и нулеви начални условия
Транзисторът е отпушен и ток протича в права посока. Диодът D е
запушен. Изхождайки от еквивалентната схема се записва уравнението
тdi
(1) L + Rl i —Udd ,
dt
което има решение от вида
f
- RL t Л
(2) i( ) — UR dd 1 - e L
r V J
При t —Ton за максималната стойност на тока се получава

( __Rl_t Л
J —UDD 1 - e
(3) L
Rt V J
Когато L > Ton след развитие ред от (3) следва, че Jm « U-DDTon, от където
R L
след нормиране с DD се получава

L/

(4) I mH ~a 0T on •
Изключено състояние на ключа S и нулеви начални условия
Транзисторът е запушен, ключът S е отворен. От съответната
еквивалентна схема се записва уравнението
(5) L — + RTi + — f idt = UDD

dt L C DD
След диференциране и нормиране на тока с U се получава решението

L/
C
(6) I (г) = Ae5Tsin(aHT + ф) ,
i L 1
където: I = —; T = a 0t ; a 0 = ,— ; 5 = R ; a H=V1- 5 2 • Полагайки
U d d VC
C
5
в = а нт,s = — , за (6) се записва вида
a
(7) I(в) = Ae~ев sin{в + ф) •
От (5) се определя нормираното напрежение

(8) U(в) = 1- а>нAe~ев cos(e + ф)-5Ае~ев sin(e + ф) •
Амплитудата А и фазовият ъгъл ф се определят от началните условия-

I (0) = I mH, U (о) = 0, които се изпълняват при запушване на транзистора
2
1
(9) А =. 11 mH
2
^+ - s I mH
\ a H
1 mH
(10) ф = arctg-
1
- s I mH
a
За да се определи времето на изключено състояние на ключа Toffopt се

определя напрежението
(11) u = —f i(t)dt
От (6) и (11) след интегрирането се получава
(12) u(t ) =----- e 5т[ -5 sin(rnHT + y )-® H cos(aHT + фф].

a 0C
При t = Toff Tof = a 0Toff u(Toff )= 0 за Toff се получава

f
1 V i-52 V 1 - S 2 a 0 T on
(13) T
o ff opt
a r c tg a r c tg
a 1- 5 2 5 1 - 5 a 0 T on
Моделиране на процесите в схемата в комплексната равнина

Изхождайки от (7) и (8) се записва комплексното равенство, описващо
свободните колебания в системата при отворен ключ
(14) M (9)=-L - Re [it(e)\-sJ „ [ i(в)],

aH
където комплексната функция F (в) има вид
F (в )= Ae ев + j (0 + q ) = Ae £в cos(e + ^ ) + jAe £в sin(в + д>) =
(15)
= R e [F(в )]+.jJ . [1^(в )]
Траекторията на (14) е логаритмична спирала. Семейството спирали,

които стартират от ток is = 3, са представени на фиг.4. Параметър е затихването
£ = 1/2Q, където Q е качественият фактор. Най-голяма спирала се получава за
Q=5, а останалите за Q = 4, 3 и 2. Спиралите за Q = 4 и 5 отразяват нормален
работен режим. Те определят необходимият отрицателен ток - id, където се
активира диода.
Фигура 3. Изобразяване на процеса в комплексната равнина

Третата спирала за Q=3 е т.н. „гранична”. Тя завършва в началото на
координатната система и е резултат от максималното възможно затихване.
Спиралата за Q=2 не достига до ординатата, което прави невъзможно
включването на транзистора и работата на усилвателя. Максималният
коефициент на полезно действие (КПД) се получава при граничния режим, но
се намалява устойчивостта на усилвателя срещу промените в товара и
захранването, които могат да доведат до излизане от граничния режим и да
предизвикат разряд на кондензатора през транзистора.
Изключено състояние на ключа S и нулеви начални условия
Токът при затворен ключ и ненулеви начални условия протича през диода
и след това през транзистора, което се описва с уравнението

( i 6) i(t ) = l r[1- (1- h ) exp(-t / т)] ;
където I mR = UDD/ R l , id = I d/ I mx , т = L / R .
Принесеният заряд за интервал Tonе
T on
TonUDDr 1_ i \
(17) q = | i(t)dt
0 R t V XonJ
където xon = — , ion = 1-(1 - idУ X on
т
Комутираната енергия от източника ще бъде
(18) A = TonUDDr 1—i ^ -

E R t V XonJ
а запасената енергия в индуктивността е

2 -2
(19) A = TonUDDion
L RL2Xon
Отделената енергия в товара R l ще бъде
Aon = T 2D r 1 —ion _ oon л
±on^UD
(20)
Rl ~ Rl xon 2x on
Последните три равенства формират енергийния баланс при затворен

ключ на генератора
(21) Ae = a ro + A l .
-3 -2 -1 0 1 2 3 4 5
Фигура 4. Енергийна карта

След развитието на описаните процеси се включва диода при id и токът
му връща цялата енергия обратно в източника. Генерираната енергия
ARi = Ae _ Ad може да се определи от разликата между изчерпаната енергия (18)
и декумулираната енергия AD = A0i 2d . Съответните енергоносители формират
правоъгълен триъгълник, чиято хипотенуза е векторът i0.

Семейство графични зависимости са представени на фиг. 4. Катети на
триъгълниците са различните диодни токове id, с които са свързани
хипотенузите i0. Последните определят върху абсцисата вектора на
генерираната енергия ir. Изменението енергетичните показатели се определят
от периода на включване 6on на транзистора.
Фигура 5. Осцилограма на напрежението върху гейта и дрейна

На базата на изведените зависимости за токовете и напреженията е
проектиран усилвател със следните параметри: fout = 0,5 MHz, Pout= 150 W, Udd
= 100 V, MOSFET 10 A/800 V, C = 5,2 nF, L = 11,45 mH, R l = 12.5 Q.
Експериментално заснетите управляващо напрежение и напрежението върху
дрейна са показани на фиг. 5.
В настоящия доклад е представено изследване на енергийните процеси
във високочестотен усилвател в ключов режим. Изведени са основните
зависимости за токовете и напреженията на основата на които са моделирани
енергийните процеси в усилвателя в комплексната равнина. Получената
траектория на фазовия вектор описва основните състояния на схемата, което
позволява нагледно определяне на оптималния режим на работа на усилвателя
и получаване на максимален коефициент на полезно действие.
Получените експериментални резултати показват оптимален режим
работа (ZVS) илюстриран на фиг. 5 с максимален КПД.
[1] Kazimierczuk M. K. RFPower Amplifiers. John Wiley & Sons Ltd., Publication, UK, 2008.
[2] Grebennikov A., N. O. Sokal. Switchmode RF Power Amplifiers. Newnes is an imprint
Elsevier, USA, 2007.
[3] Madzharov N.D, Ilarionov R.T. Battery Charging station for electromobiles with inverters with
energy dosing. Proceeding PCIM’11, Power Conversion, Nurnberg, Germany, 2011.
[4] Karapenev B. Design And Study o f Singles-Ended HF Broadband Amplifier. UNITECH 2013,
Gabrovo, vol. II, pp. 142 - 146, 2013.

СИМУЛАЦИОННО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДВУПОСОЧЕН
ПРЕОБРАЗУВАТЕЛ, ОСИГУРЯВАЩ СЪВМЕСТНА РАБОТА
МЕЖДУ АКУМУЛАТОРНА БАТЕРИЯ И СУПЕР
КОНДЕНЗАТОР
Иван НЕДЯЛКОВ *
* Технически университет - София, София 1797, България, бул. “Кл.
Охридски” No. 8, Бл. 1 E-mail: i.nedialkov@icloud.com
Abstract. In this work a simulation study has been made of a Bi

Bidirectional DC - DC converter, made of integrated circuits. This circuit
can be used in different hybrid Off - Grid systems with renewable energy
sources. The energy, generated by the PV controller (Photo Voltaic) is send
to the load and battery, and if larger voltage is needed, the energy, collected
in the super capacitor, can be used.
Keywords: Battery, Bi - Directional DC - DC converter, Hybrid energy

systems, Super capacitor
1. СЪВМЕСТНА РАБОТА НА АКУМУЛАТОРНА БАТЕРИЯ И

СУПЕРКОНДЕНЗАТОР
Възможни са следните варианти на съвместна работа на акумулаторна
батерия и супер кондензатор:
• Буферен режим;
• През двупосочен преобразувател.
При буферен режим на работа двете устройства за съхранение на енергия
са свързани в паралел. Прехвърлянето на енергия между тях става само при
разлика в потенциалите. Супер кондензатора работи в буферен режим. При
този подход супер кондензатора е свързан в паралел на постояннотоковата
шина ( ПТШ ), към която са свързани различните източници на енергия ( в
случая акумулаторна батерия ). В този случай обменяната от супер
кондензатора енергия е за сметка на промяна на напрежението на
постояннотоковата шина в допустимите норми между Umin и Umax.
Следователно супер кондензаторът трябва да бъде избран с такъв капацитет, че
да осигури това количество енергия при промяна на напрежението му между
тези две стойности. Предимството на този подход е, че енергията се осигурява
мигновено, щом възникне необходимост от нея. Недостатък е непълното
използване на ресурса на супер кондензатора. [2]

За да се премахне недостатъка от предходната схема, трябва да се
използва двупосочен преобразувател, който до управлява обмена на енергия
между батерията и супер кондензатора. Блоковата схема на такова свързване е
показано на фигура 1. Такъв тип свързване се нарича активна паралелна работа
на акумулаторна батерия и супер кондензатор. Нарича се активно, защото се
използва двупосочен преобразувател. [3]
В тази паралелна работа, поради малкото вътрешно съпротивление на
кондензатора - ESR, той може да осигурява захранване на телекомуникационно
например по време на предаване, което може да е с много голяма мощност. А
акумулаторната батерия осигурява захранването на системата в нормален
режим или като резервно захранване [3].
Когато супер кондензатора е включен през двупосочен преобразувател
към постояннотоковата шина, напрежението върху него може да варира между
Umax и нула, т.е в този случай може да се използва цялото количество запасена
енергия в супер кондензатора. Недостатък е нуждата от преминаване на
двупосочния преобразувател от режим на зареждане в режим на разреждане на
супер кондензатора, а това не може да стане мигновено поради особеностите на
работа на преобразувателя съдържащ индуктивен елемент в силовата си схема
АБ Двупосочен -------- •
преобразувател
SC
t
От PV контролер
Фигура 1. Блокова схема на съвместна работа с помощта на двупосочен преобразувател
2. БЛОКОВА СХЕМА НА РАЗГЛЕЖДАНИЯТ ДВУПОСОЧЕН

ПРЕОБРАЗУВАТЕЛ
На фигура 2 е показана блоковата схема на разглежданият
преобразувател. Електрическата схема подробно е разгледана в [1].
При тази схема на свързване супер кондензатора се използва като
допълнително устройства за съхранение на енергия т.е. основното захранване
се осигурява от акумулаторната батерия. Чрез двупосочният преобразувател се
осигурява правилно разпределяне на енергията между батерията и

кондензатора, както и управление на прехвърлянето на енергия между тях. По
този начин се поддържа подходящо напрежение на супер кондензатора[ 2 ].
Фигура 2.Блокова схема на разглежданата схема
Както се вижда от блоковата схема тук акумулаторната батерия е

свързана в паралел, директно към захранващият източник, към който е свързан
и товара. Супер кондензаторът се използва за резервен източник на енергия[2].
3. СИМУЛАЦИОННА СХЕМА И РЕЗУЛТАТИ ОТ НЕЯ
На фигура 3 е показана изследваната схема на двупосочният

преобразувател. . Особеното при нея е, че се използват интегрални схеми. С
интегрална схема U2 е реализиран понижаващият преобразувател, който
зарежда супер кондензатора и прехвърля енергията от PV системата с
възобновяем източник на енергия към супер кондензатора, като се реализира
режим на работа като стабилизатор на ток.
С интегралната схема U1 се реализира повишаващият преобразувател в
схемата, който предава, натрупаната енергия от супер кондензатора към товара,
при необходимост.
С транзисторите Q1 и Q2 се реализира управлението на схемите. Чрез
тях се задава режима на работа на двупосочният преобразувател. В
симулацията те се управляват с точно определен момент на включване. Двете
интегрални схеми могат да се управляват от външни системи за управление,
свързани към PV контролера. Това става като транзисторите се заменят с такива
системи за управление.
Основното предимство, при използването на двете интегрални схеми е, че
благодарение на вградените им обратни връзки, схемите сами си променят
коефициента на запълване, в зависимост от входното напрежение, т.е. когато се
консумира енергия от супер кондензатора, с цел да се поддържа постоянно

напрежение на изхода - 12 V U1 работи като повишаващ преобразувател, в
решим на стабилизация на напрежение, при постоянно намаляващ заряд на
кондензатора, схемите автоматично променят времето, през което работят.
Обратното при заряда на супер кондензатора схемата автоматично ще
променя коефициента на запълване на транзистора, за да се осигури постоянно
напрежение на заряд.
На фигура 4 са показани резултатите от симулационните изследвания.
От резултати е вижда, че първоначално работи схема U2 , като така се
осигурява зарядът на кондензатора. От 80 - та мили секунда започва да работи
схема U1, така започва разрядът на супер кондензатора. Означенията са:
Ix(U 1: SW) - ток през интегралната схема U 1;
Ix(U2:SW) - ток през интегралната схема U2;
V(n001) напрежение през товара;
I(R1) ток през товара;
V(n016) напрежение през супер кондензатора;
I(C1) ток през супер кондензатора
Фигура 3.И зследвана схема

На фигура 5 са показани резултатите от симулационните изследвания от
работата на схема U 1 .
В момента на започване на разряда се вижда, че изходното напрежение
нараства скокообразно и след това се установява в постоянен режим.
Постоянната им стойност се дължи на спомената по - горе ( схемата сама
променя коефициента на запълване, за да поддържа постоянни). Означенията
са:
• Ix(U 1: SW) - ток през интегралната схема U 1;
• V(n001) напрежение през товара;
• V(n016) напрежение през супер кондензатора;
• I(C1) ток през супер кондензатора
Фигура 4.Симулационни резултати

Фигура 5. Симулационни резултати
На базата проведените симулационни изследвания се вижда, че схемата е
подходяща да осигурява съвместна работа между акумулаторна батерия и супер
кондензатор. В режим на заряд на супер кондензатора схемата осигурява режим
на заряд с константен ток, който може да се задава в зависимост от параметрите
на PV - контролер и супер кондензатор. В режим на отдаване на енергия от
супер кондензатора към товара, изследваната схема работи като стабилизатор
на напрежение, осигуряващ исканото изходно напрежение, при промяна на
напрежението на супер кондензатора.
Предвидените Q1 и Q2 дават възможност да се реализират различни
алгоритми на съвместна работа на фотоволтаичната система, двупосочният
преобразувател и супер кондензаторът.
Докладът е разработен във връзка с изпълнението на Договор №
142ПД0012-03 „Изследване на преобразуватели на електрическа енергия с
приложение в телекомуникациите“ - научен проект в помощ на докторанти,
финансиран от НИС при ТУ - София.

[1] Иван Недялков, Димитър Арнаудов, Николай Хинов, “И зследване на захранвания на
телекомуникационни устройства и системи при съвместна работа на акумулатор и супер
кондензатор“, 21 Национална конференция с международно участие „Телеком 2013“ 17 -
18 октомври 2013 г, Национален дом на науката и техниката, Сборник доклади стр. 209 -
217.
[2] Marek M ICHALCZUK, Lech M. GRZESIAK, Bartlomiej U FN A L SK I “A lithium battery and
ultracapacitor hybrid energy source for an urban electric vehicle“.
[3] Dr. John M iller, PE , M ichaela Prummer and Dr. Adrian Schneuw ly M axw ell Technologies,
Inc. “ PO W ER ELECTRONIC INTERFACE FO R A N ULTRACAPACITO R A S THE
POW ER BU FFER IN A H YBR ID ELECTRIC EN ER G Y STORAGE SYSTEM “ - W hite
paper.
[4] ww w .linear.com

МИКРОКОМПЮТЪРНО УПРАВЛЕНИЕ ЗА
ВИСОКОСКОРОСТЕН АСИНХРОНЕН ДВИГАТЕЛ
Кръстю КРЪСТЕВ
Технически университет - София, ИПФ-Сливен, Сливен 8800, България,
бул. “Бургаско шосе” No. 59 E-mail: krystev_kr@abv.bg
Abstract: The paper presents the structure o f the transistor phase inverter
with an output frequency up to 1000Hz. In the control part is used IGBT
Driver International R ectifier IGBT transistors and powerful from the same
company. The control unit is built on a D S P with Harvard architecture.
Converter is single phased whit voltage o f 230V A C . It is experimentally
obtained rotational speeds o f 32000rpm for asynchronous motor with tw o
poles and 28000rpm for engine with 4 poles. The built into the D SP module
pulse width m odulation is also considered.
Keywords: control, high-speed induction motor
УВОД
За постигането на високи скорости на АД трябва да се преодолеят редица
проблеми при създаването на инвертора:
• по-високата честота на ШИМ-а дава възможност за постигане на по-
висока изходна честота на сигнала;
• с IGBT драйвер да може да реализира по-висока честота на ШИМ-а;
• транзисторите да са с малки времена на включване и изключване;
• да има възможно най-малко застъпване (dead time);
• високата честота на ШИМ-а води до по-големи топлинни загуби така, че
тук трябва да се направи компромис и честотата на ШИМ-а да се избере такава,
че да е достатъчна за постигането на необходимата изходна честота на
инвертора;
• при високи скорости, малки скокове в подавания към двигателя сигнал,
могат да доведат до големи скокове на токовете във фазните намотки, а от там и
бързо разколебаване на системата и тя да стане неустойчива. Затова много от
аритметичните операции, които нормално се извършват в рамките на периода на
изходния сигнал, следва да се извършат в рамките на периода на ШИМ-а За целта
е необходим контролер, който да има достатъчна изчислителна мощност.
При създаването на инвертора следва тези изисквания да се съобразят, за
да се постигнат максимално добри резултати с достъпни апаратни средства.
1. БЛОКОВА СХЕМА НА ИНВЕРТОРА

На фиг.1 е показана блоковата схема на инвертора. Тя се състои от две
основни части - силова част и управляваща част. Инверторът е с напълно

цифрово управление, което чувствително опростява схемното решение и дава
възможност за постигане широк диапазон за регулиране на изходната честота с
висока прецизност.
• С и л о в а т а ч а с т (фиг.1) се състои от трираменен транзисторен мост (5),
драйверна схема за управление на транзисторите (6) и захранващ източник (7).
Управляваща част Силова част
LCD - дисплеи
Захранващ 230VAC
И ЗТО ЧН И К
А, В,
Push
3-раменен
DSC IGBT тр ан зи с-
RS 232 Драйвер торен
мост
START, STOP
\i:xr
ON OFF
READY Дискретни
входове и изходи
Фигура 1. Блокова схема на инвертора
В транзисторния мост се използват IGBT транзистори IRG4PC50UD, които

са за напрежение Vce - 600V, ток I c от 55А(250С) и 27А(1000С). Тези транзистори
имат сравнително малки времена на включване ( tri = 2 5 n s ) и изключване (
t f = 74ns), както и макък пад на напрежение при наситено състояние (
U CE(o n ) = 1 .8 4 V ).
Отделената топлина при ток 30А за всяко включване е 1.6mJ, а
за всяко изключване - 0.8mJ. Преобразовател, реализиран с такива транзистори
има по-малки топлинни загуби и по-ниска собствена консумация. Така е
необходима по-малка разсейваща площ на радиатора и преобразователят става
по-компактен за единица мощност.
При претоварване по ток силовият блок се защитава с помощта на токов
резистор между кондензатора и трираменния мост, така че когато нивото на
сигнала върху токовия резистор стане с напрежение по-високо от 0.46V, се
предизвиква извеждане на логическа ‘0’ на изхода FAULT, както едновременно
с това се запушват всичките 6 транзистора на моста. Сигналът се изчиства
автоматично след закъснение, зададено от RC веригата, свързана към входа
RCIN (R=2MQ, C=1nF, TFAULT=2ms) на драйвера.
Сигналът FAULT се подава към микроконтролера през оптрон. При
продължителност на FAULT-сигнала за повече от 10ms се въвежда режим ‘OFF’
на инвертора, при който всичките 6 транзистора се запушват и на дисплея се

изписва ‘FAULT’. Възстановяването на инвертора след грешки става, като се
изключи от захранването за около 30s и отново се включи.
Използваният IGBT драйвер е IR2336D (600V) на International Rectifier.
Реализираният ‘dead time’ в драйвера е 275ns, което дава възможност за
постигане на по-голяма честота на ШИМ-а. Използвайки тези драйвери схемното
решение се опростява чувствително, като се намалява и броя на захранващите
източници с три, тъй като захранването на буферите на горните транзистори
става с помощта на диоди. Те зареждат съответни кондензатори за всеки от
буферите, във всеки такт на ШИМ-а, при включване на долните транзистори.
Работната честота на стъпалото се определя и от бързодействието на
захранващите диоди. В схемата са използвани диоди UF4007 (70ns, 1A, 1000V) и
е предвидено драйверът да работи с честота до 20kHz.
а) Ь)
Фигура 2. Силови блокове: - а) за 1.5^4kW /230VA C; Ь) 3^25kW /3x400V A C .
В драйвера не е предвидена логика за рекуперация и затова тя се реализира

с отделна схема. Напрежението на DC източника се измерва с делител и сигналът
се подава към положителния вход на компаратор. Изходът на компаратора
включва транзистор, който разрежда кондензаторите на DC източника през
резистор. Напрежението за задействане на рекуперацията се настройва с
помощта на тример. Рекуперацията е настроена да се включи при напрежение
над 350VDC на кондензаторната батерия, като хистерезисът на компаратора е
около 5V.
Захранващият източник (7) захранва силовото стъпало през монофазен
грец модул KBPC5010, с напрежения VRRM - 1000V и ток I 0UT от 50А.
Захранващият блок включва и две галванично разделени захранвания за
напрежения +5V и +15V. Единият източник се използва за захранване на IGBT
драйвера и схемата около него, а другият - за захранване на управляващата
микропроцесорна част.
На фиг.2 са показани два силови блока. Блокът на фиг.2-а е с монофазно
захранване за напрежение 1x230VAC, като мощността му е до 4kW. Блокът на

фиг.2 -Ь е реализиран по схема подобна на еднофазния блок, но използваните
елементи в схемата са за напрежение 1200V и DC източникът е трифазен, за
входно напрежение 3x400VAC и мощност до 25kW.
• У п р а в л я в а щ а т а ч а с т (фиг.1^ се състои от микроконтролер DSC (1), за
въвеждане на данни се използва резистивен енкодер (2 ), който е с прозрачна
светеща ос. За извеждане на данни се използва LCD дисплей с подсветка (3),
който е шестцифрен седемсегментен дисплей с LED едноцветна или RGB
подсветка. Дискретните входове и изходи (4) са оптично разделени и се
захранват от външен DC източник с напрежение 24VDC.
а) Ь)
Фигура 3. Управляващи модули: - а) управляващ модул, реализиран на една платка; - Ь)
управляващ модул, без дисплейната част и енкодера, които са реализирани на отделни
платки.
Електрическата схема е реализирана на една платка, както е показано на

фиг.3-а, или на две платки, като първата с контролера и дискретните
входове/изходи е показана на фиг.3-Ь.
За управление на силовата част на инвертора се използват DSC (Digital
Signal Controller) на фирмата Microchip. В реализациите са използвани
контролерите PIC18F4431 и dsPIC30F4011. Двата контролера са с еднакъв TQFP
корпус с 44 извода. Това са RISK контролери с Харвардска архитектура и
напълно статична структура, с производителност 10^-40 MIPS.
Периферията за управление на електродвигатели включва: до 8
независими или 4 комплиментарни PWM модула с 16/11 битова резолюция с такт
на PWM-a от 0,61 до 39,1 kHz, използвани в режим за триъгълен ШИМ.
Вместо клавиатура, в управляващата част се използва резистивен енкодер
с импулсни поредици А и В, а оста му освен въртеливо движение, действа и като
бутон при натискане ‘PUSH’. Оста на енкодера е прозрачна и под нея са
монтирани два светодиода - син и оранжев (или зелен и червен). Всички
настройки на инвертора, както и всички команди за работа се реализират с
енкодера. За удобство някои команди се дублират от дискретните входове и

интерфейса. Два извода се използват за управление на двата светодиода под
прозрачната ос на енкодера (в случая син и оранж). С помощта на светещата ос
или RGB подсветката се индицира състоянието в което се намира инвертора в
текущия момент (START, STOP, ускоряване, спиране, меню и т.н.).
При бавно въртене на оста на енкодера (на ляво или дясно) се променя най-
дясната цифра с +1 (-1), а при бързо въртене промяната е десетократно по-голяма
(+/-10). Отрицателните скорости нарастват при въртене на енкодера наляво, а
положителните - при въртене на дясно.
LCD дисплея е седемсегментен 6 цифров, с едноцветна или RGB подсветка
(фиг.3-<г). Контролера на дисплея заема 3 извода на микропроцесора - 1 за данни
и 2 за управляващи сигнали. С тример се регулира контраста на дисплея.
Три от дискретните входове, реализирани с оптрони, дублират командите
на енкодера ‘START’, ‘STOP’ и ‘NEXT’. Към тези входове могат да се свържат
бутони, които да се монтират на лицевия панел. Командата ‘NEXT’ избира
следващата от шестте фиксирани скорости, когато е избран този режим на
работа.
Двата дискретни изхода изпълняват функциите ‘Ready’ и ‘On/OfF.
Изходът ‘Ready’ е активен (1), когато инверторът е в състояние да изпълнява
команди. Изходът ‘On/OfF е неактивен (0), когато шестте транзистора (T1 - T6)
на инвертора са запушени.
Фигура 5. Високоскоростно задвижване за управление на асинхронни двигатели TD929:

захранване 230V A C , 1,0-4,0kW , 0 - 1000Hz.

На фигура 5 е показано високоскоростното задвижване, което се разглежда
в тази работа. То се захранва с напрежение 230VAC, от една или две фази.
Изходната честота на инвертора е до над 1000Hz, а изходната мощност - до 4kW.
3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За постигането на по-високи скорости на въртене на електродвигателя, е

необходима по-висока честота на ШИМ-а. Според изследваната литература за
постигане на приемливо ниво на хармониците трябва честотата на ШИМ-а да е
21 пъти по-висока от изходната честота на сигнала. За постигане на зададената
честота сигнала на инвертора от 1000Hz е необходимо честотата на такта на
ШИМ-а да е 21kHz.
Предложеното схемно решение може да осигури максимален такт на
ШИМ-а до 30kHz, следователно честота на полезния сигнал до 1430Hz, което е
с 43% над заданието при запазване на условието честотата на ШИМ-а да е 21
пъти по-висока от изходната честота.
За постигането на горните изисквания най-подходящо е използването на
ултра бързи IGBT транзистори, които имат малки времена за превключване.
[1] A N 1017, Sinusoidal Control of PM SM M otors with dsPIC30F DSC,

http://w w 1.m icrochip.com /dow nloads/en/A ppN otes/01017A .pdf
[2] A N 889, VF Control o f 3-Phase Induction M otors U sing PIC16F7X7 Microcontrollers,
http://w w 1.m icrochip.com /dow nloads/en/A ppN otes/00889b.pdf
[3] A N 984, An Introduction to AC Induction M otor Control U sing the dsPIC30F M CU,
http://ww1.m icrochip.com /downloads/en/AppNotes/AC% 20Induction% 20M otor% 2000984a.p
df
[4] Application of D SP in M otor Control,
http://read.pudn.com /dow nloads169/sourcecode/em bed/779893/REV IEW 1.pdf
[5] dsPIC30F Fam ily R eference Manual, http://w ww .m icrochip.com /
[6] M otor Control D esign Solutions,

http://w w 1.m icrochip.com /dow nloads/en/devicedoc/00896g.pdf
[7] Krastev Kr., R. Krasteva, Som e aspects o f the operation o f frequence drivers for AC motors,
Електронна техника-ЕТ’ 2001, Сборник от X национална научно-приложна конференция
с меж дународно участие, С озопол 23-25 септември 2001, София:ТУ, 4, 2001, стр.39-42.

МОДЕЛ НА ВИСОКОСКОРОСТЕН АСИНХРОНЕН
ДВИГАТЕЛ, ПОСТРОЕН НА БАЗАТА НА НЕЛИНЕЙНА
КООРДИНАТНА ТРАНСФОРМАЦИЯ
Радка КРЪСТЕВА
Сливен 8800, България, кв. Дружба 27-Б-12 E-mail: talos@iradeum.com
Abstract: This paper offers a mathematical m odel o f high-speed induction

motor based on scalar quantities com posed using geom etric theory. Created
a programming model and compared this model with a m odel com piled in
the state space vectors o f the flux o f induction motor. Since the engine
parameters depend on the speed and m agnetizing current is also affected their
influence. Programming m odels are built in the m iddle o f Matlab / Simulink.
Keywords: geom etric theory, induction motor, m odeling, nonlinear
УВОД
За описание на нелинейни системи, каквато е асинхронния двигател се
използуват производните на функция във векторно поле. Този запис на
производната е известен като производна на Ли. Най-честото приложение на тази
теория е за реализиране на линеаризация на обратната връзка [1]. Някъде се
прилага и за намаляване реда на ДУ. В тази статия геометричната теория ще бъде
използувана за смяна на координатната система, т.е. ще бъде представено
описание на асинхронен двигател с кафезен ротор с помощта на моментите и
амплитудите на векторните величини. Тъй като този модел ще бъде използван за
създаване на управление на високоскоростен асинхронен електродвигател при
който е затруднено получаването на компонентите на вектора на тока,
респективно потокосцеплението, е търсено описание на процесите при което
съществуват само амплитудите на тези векторни величини.
Създаване на модела
Според геометричната теорията ако имаме векторно поле, описано със
системата диференциални уравнения x ' =f(x) и функция h(x), то производната на
h по направление на векторното поле f(x) е
( 1) L fh = % d t f( x )
При високоскоростния асинхронен двигател става видима зависимостта

между параметрите на двигателя и скоростта на въртене и намагнитващия ток
Rs,Rr,Ls,Lr,Lm=f(®,Im). Според [3] ще бъде избран модел на АД изразен чрез
статорното и роторното потокосцепления, за да се опрости модела като се

избягват производните на съпротивленията и индуктивностите. Модела е
съставен в синхронна въртяща координатна система.
R R
L" Psd + a sPsq + k r L Prd + Usd
l Ls l Ls
Pd Rs , Rs
— —р‘ sq - a sTsd
p,+ k r ——р‘ rq + u sq
P sq
(2) P rd i Rr Rr . 4
k — Ps d ---- — Prd + ( ®s - ®) P rq
P rq l L„ l L„
R R
k-— Psq - (®s - ^ ) P d ---- Г - Prq
crL ctL
Поради голямата инертност при висока скорост ще приемем механичната

скорост за бавноизменяща се величина в сравнение с електрическите величини.
В този модел множеството на променливите е x = [ 9 sd, 9sq, фм,фщ]т= [х ,Х ,хз,Х ]т, a 1 2 4
управлението е u=[u sd,u sq]x. Преминава се към модел в който състоянието се

описва с величините z=[z 1,z2,z ,z4]x 3
(3) Z=[фsxфr, фs.фr, ^ s|2, |фг|2]Х=[Х1Х4-Х2Хз, Х Х +Х Х , Xi2+X22, Хз2+Х42]т 1 3 2 4
Налага се въвеждането на още една променлива, изразяваща връзка между

задаващото въздействие и променливите на двигателя w=[w l ,w ,w з,w ]x 2 4
(4) W=[Us^ s, Us^ s, Us^ r, Us.фr]Х=[UlX2-U2Xl ,UlXl+U2X2,UlX4-X2Xз,UlXз+U2X4]Х

След диференциране чрез производната на Ли (1) се получават следните
системи от диференциални уравнения.
rt
z 1 -(a + e) a 0 0 z1 0 0 1 0 w 1
Z 2
-a -(a +e) 8 Y Z2 0 0 0 1 w 2
(5) +
Z 3
0 2Y -2 a 0 Z 3
0 2 0 0 w 3
Z 4
0 28 0 -2 в Z 4
0 0 0 0 W 4
w, -a -a Y 0 W 1
a -a 0 Y w2
(6)
= +
w, 8 0 -в - -( a s -a ) W 3
w„ 0 8 as- a -в W4
Rs Rr , R Rr Lm
___
където a = в = Y = k s к = kr = ^
II
,
l L l L„ ' rl Ls l Lr L r L.

По тези системи е съставен програмен модел (фиг1) на асинхронния
двигател в средата на Matlab/Simulink. Тъй като параметрите на асинхронния
двигател зависят от скоростта и намагитващия ток се задават в модела в табличен
вид.
Фигура 1. Програмен модел на системите (5) и (6) в среда на M atlab/Simulink.
Този модел от своя страна се сравнява със стандартен модел на

високоскоростен асинхронен двигател [4], чието задание за скорост достига до
20000 об/мин. Симулираните със стандартния модел токове и скорост са
сравнени с експерименталните данни, получени при работа на изследвания
двигател [5]. От този контролен модел са формирани същите величини, които се
ползуват за променливи в изследвания тук модел (фиг. 2).
На фигури 3, 4 и 5 са представени графики на променливите z и w и на
съответните им изрази, получени чрез величини от контролния модел по
формули (3) и (4). Доброто съвпадение на сигналите по стойност и форма е
представено на графиките. Средната грешка между получените по различен
начин величини е около 1%.

Фигура 2. Сравняване на двата модела в среда на Matlab/Simulink.
Фигура 3. Графика на променливите z,получени с представения модел при ускорение до

20000об/м ин

0.08
0.07
0.06
0.05
0.04 ф2
0.03 ф.-ф,
0.02
фг2^ ~
0.01
0
фз*фг
---------------
-0.01
-0.02
5 10 15 20 25
t,[s]
Фигура 4. Графика на изчислените величини чрез потоците, получени от стандартен модел

на асинхронен двигател при ускорение до 20000об/м ин.
[V.WO]
Фигура 5. Графики на получените от модела променливи w и изчислените им съответни

изрази.
Доброто съвпадение на този нелинеен модел със стандартния контролен
модел, при който са отчетени влиянието на температурата и нелинейностите в
асинхронния двигател при висока скорост, дава увереност че представеното
математическо описание може да се използва за създаване на управление от типа

директно управление на момента. С този математически модел се получават
електромагнитния момент k ( p s х ф г) и реактивната енергия на магнитната верига
k ( p s -ф г), наричана някъде реактивен момент. Това са основите величини, които
се контролират при директното управление на момента.
[1] D e Luca A., G. U livi, D esign o f an exact nonlinear controller for induction motors, IEEE
Transactions on automatic control, vol.34 no12 D ec 1989, p 1304-1307.
[2] Q i-Y ong Pan, Jiu W u, Yi-Huai W ang, Jing-Fei N i Shan Zhong, A control m ethod for SV G based
on differential geometry nonlinear control, Energy and Pow er Engineering, 2011, vol.3, p 2 7 1
275.
[3] Кръстев Кр., Аналитично описание на асинхронен двигател с кафезен ротор при висока
скорост на въртене , Н ационелен форум „Електронни, информационни и комукационни
системи 2 013”, София, 2013г, стр. 79-84.
[4] Кръстев Кр., Емил Рачев, Радка Кръстева, Програмен модел в M atlab/Sim ulink среда на
асинхронен двигател с кафезен ротор при висока скорост на въртене, Н ационелен форум
„Електронни, информационни и комукационни системи 2013”, София, 2013г, стр. 85-90.
[5] Рац Ем., Емил Рачев, Кръстю Кръстев, Сравнителен анализ на симулационни и
акспериментални измервания на високо скоростно електрозадвижване с асинхронен
двигател, IV научна конференция ЕФ 2012, Созопол, том 2, стр. 162-170.

ИНЖЕНЕРНА МЕТОДИКА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРАВ ZVS
ПОСТОЯННОТОКОВ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛ
Николай ХИНОВ* и Николай РАНГЕЛОВ**

No. 8, Бл. 1, E-mail: hinov@tu-sofia.bg
** Технически университет - София, София 1797, България, бул. „Кл. Охридски”
№ .8 , Бл. 1, Е-mail: nikran80@gmail.com
Abstract. The work presents a m ethodology for engineering design a Busk

converter working zero voltage commutations (ZVS). Procedures have been
proposed for replacement o f the calculated values o f the switching capacitors
standard. The purpose o f these procedures is to obtain a set o f output
parameters o f D C -D C converters, under standard values o f the resonance
elements.
Keywords: Busk DC - DC converter, ZV S, D esign procedure, Quasi

resonant converters.
УВОД
Един от основните методи за намаляване на комутационните загуби в
електронните преобразуватели на електрическа енергия е използването на ”меки
комутации” - превключване на полупроводниковите прибори при нулев ток или
нулево напрежение. При някои схеми, това се постига, благодарение на схемните
особености на самите силови схеми (при резонансните инвертори), а при други
- чрез използването на допълнителна резонансна верига, която се добавя
паралелно или последователно на ключа [4, 5, 7, 8]. Последните схеми са
известни в специализираната литература като квазирезонансни преобразуватели.
В настоящата статия е представена инженерна методология за проектиране на
ZVS (нулево напрежение на превключване) понижаващ квазирезонансен
постояннотоков преобразувател.
ИНЖЕНЕРНА МЕТОДИКА
Анализът на електромагнитните процеси в силовата схема и изчисленията
на необходимите пасивни и активни елементи за постигане на параметрите на
преобразувателя, а също и желаното нулево напрежение на включване и
изключване на транзистора са доста обемисти, сложени и изискват
специализирани знания и умения от страна на потребителите. Това прави този
процес от инженерна гледна точка много трудоемък. Основните параметри,
необходими за изчисляване на елементната база са изложени в представената по-
долу методология.

Схемата на прав ZVS постояннотоков преобразувател, е показана на фиг.1.
Тя се състои от транзистор VS, диод D, филтрови елементи L и C, товар Rl и
резонансни елементи Lr и Cr, които осигуряват работата с меки комутации по
напрежение.
Основните данни необходими за проектиране на прав (BUCK) ZVS
конвертор са, както следва:
- Входно напрежение Vi;
- Изходно напрежение Vo;
- Изходен ток Io;
- Честота на управление fs.
От изложените по - горе параметри се вижда, че това са и величините,
нужни за изчисляване на произволен постояннотоков преобразувател
(независимо от неговия режим на работа с или без меки комутации). Като първа
стъпка се започва с изчисляването на конвертора без резонансната верига (Cr-
Lr, показана на фиг.1), т.е стандартен прав преобразувател, с твърди комутации.
Фигура 1 Принципна схема на B U C K ZV S преобразувател
Поради наличието на резонансната верига Cr-Lr при анализа на

преобразувателя се използват следните коефициенти [4, 9]:
- резонансна честота на последователната Lr-Cr верига, при идеални
схемни елементи:
(1) Wn = УLrCr
- отношение на честотата на управление на ключа към честотата на
резонансния кръг (разстройка на последователния резонансен кръг):
(2) А = V = | .
характеристично съпротивление на резонансния кръг:

(3) Zn = = ^ 00 L
Сr

съотношение на товарното съпротивление към импедансът на
резонансният кръг :
RL Rl Rl ARl _ MsCrRL
(4) R' M q Ct R l
Zo Lr o №$Lr A
Cr
отношение на изходно към входно напрежение на преобразувателя
(предавателна характеристика):
(5)
- коефициент на начално условие по ток h:
к г (0) _ к г (0)
(6)
к к
От описанието на въведените допълнителни коефициенти и параметри,
използвани при анализа на преобразувателя, се установява че част от тях се
избират, а останалите се изчисляват. Избираеми са h, M , R , fs , a останалите v d c l
параметри се изчисляват със следните формули [4, 5]:
(7) h2 _ l
Ri
(8) _ Vl —h2
MVDC
Rl
(9) h _ ± \l l — (— У _ ± ll - ( - -Y
\MMVDcJ
vnnJ \ b\ZoMvDC'
А коефициента на запълване на управляващите импулси на транзистора D
се определя съответно:
(10) D _ — _ 1 — — [ in + V l — h 2 — a rccosh] _
Q ( Q \2
— -i n (\ кf 0 )) in + —a r c c o s
M,VDC \ M VDC'
N
От последната формула се вижда, че параметрите на последователната
резонансната верига зависят и от коефициента на запълване D. След
преобразуване се получава съответно:
v_o к_ _ ^ y (1~h2)2 _ 1 JL
(11) MvDC _ ~~ in + V l — h2 —
Vj Io A n V l-h 2 2n
arccosh +
2 V l-h 2
За h < 0

За h > 0
(13) M VDC = 1 — 2 - a r c c o s 11 — (——) +
\ \MVDCJ
(-a -
\MVDC
От горните две формули се дава връзката между величините MVDC, D и

A. От тук нататък се правият няколко избора. Първо се избира какъв да е
коефициента по начален ток h. За опростяване на изчисленията е препоръчително
да се избере h = 0. Освен това този режим е най-добър и от гледна точка на
натоварване и използване на приборите [5, 7, 8]. В този случай след няколко
прости преобразувания се достига до следните изрази:
(14) = 1 —0.9887
(15)
ПРИМЕР
Изходните данни за проектиране са:
Vi = 30 V; Vo=15; Io=200mA; fS=100kHz и избираме работа с h = 0.
Изчислява се стандартния прав преобразувател, работещ с твърди
комутации по някои от известните методики, в примера е избрана тази
публикувана в [1, 2]. Вследствие на проектирането се получават следните данни
L = 200uH, C= 5uF и RL=75Q. Избират се индуктивност 250uH и капацитет 5.7uF.
Стойностите на тези елементи са определени с оглед да съответстват на
изисквания за работа в режим на непрекъснат ток и от изисквания към
пулсациите на изходния ток и товарното напрежение.
След това, започва оразмеряването на резонансните елементи. Избира се
h=0 и от формула (8) R ' = Vl — h 2 следва че, MVDC=R’=0.5. След което се
MVDC
изчислява Z0 по формула (4) R' = — и се получава съответно - Z0=75/0.5=150.
Z0
От формула (14) след като заместим всички определени дотук величини се
получава за стойността на резонансната честота на последователната верига -
f0=197775Hz;

С получената резонансна честота изчисляваме и коефициента на
запълване D по формула (15) и се получава съответно 54.02%;
След това трябва да се определи резонансната индуктивност Lr тя се
изчислява по формула (4): Lr = 120,73uH;
Изчислява се резонансният капацитет Cr отново с помощта на формула (4)
и се получава: Cr=5,3656uF.
От получените резултати се вижда, че индуктивността и капацитета на
резонансният кръг не се получават със стандартни стойности. Поради
спецификата на предлаганите елементи (стойностите им са в стандартен ред) се
налага използването на стандарти стойности на тези елементи.
Има два подхода за решаването на тази задача, като това се вижда от
формулите (14) и (15). Очевидно е, че като се променят стойностите на
резонансните капацитет и индуктивност ще се трябва да се промени
коефициента на запълване или управляващата честота, за да се запазят изходните
параметри на зададения за проектиране преобразувател в посочените по задание
граници.
По лесният вариант е само да се промени коефициента на запълване D. В
този случай се задават стандартни стойности на резонансните елементи и с
техните нови стойности се преизчислява честотата на резонансният кръг. В
случая се избират Lr = 110uH и Cr=6.8nF. След като са използвани стандартни
стойности на Lr и Cr се заместват последователно и поединично във формула (4).
По този начин се получава f01= 156030Hz при изчисление със стандартно Lr и f02=
217030Hz при пресмятане със стандартна стойност на Cr. Намира се средно
аритметичното на двете стойности на резонансната честота и с нея се работи по
нататък в изчисленията. В конкретния пример това е f0’= 186530Hz.
Преизчислява се и D с новата стойност на честотата и се получава коригираният
коефициент на запълване - D ’= 51.26%.
Представената инженерна методика за проектиране на прав
постояннотоков преобразувател с меки комутации по напрежение, позволява
бързото, удобно и с използването на прости средства изчисление на елементите
на силовата схема. Достоверността на резултатите се проверява с помощта на
различни експериментални и симулационни средства, като широко
разпространените продукти LTspise, Matlab/Simulink, Plex и др.
Подобен подход за анализ и проектиране е приложим и за други схеми на
квазирезонансни преобразуватели на постоянно напрежение: повишаващ,
повишаващо-понижаващ, Sepic и т.н. По този начин изчислителната процедура
може лесно да бъде алгоритмизирана и изчисленията да се проведат с помощта
на различни математични софтуери като: Matlab, Mathcad, Derive или стандартни

офис пакети, поддържащи работа с електронни таблици. Разбира се тази
възможности налагат и по-високи изисквания към специалистите по „Силова
електроника“.
Настоящата работа е част от научно-изследователски проект
№°:132ЦД0009-03/2013г. - “Изследване на постояннотокови преобразуватели на
електрическа енергия с намалени комутационни загуби”, финансиран от НИС
при Технически Университет - София.
[1] Н. Стефанов, Токозахранващи устройства, Техника, София, 2010.
[2] Н. Стефанов, Т. Атанасов, А. М аноилов, Наръчник по токозахранващи устройства,
Техника, София, 1992.
[3] Erickson R. W ., D. M aksim ovic, Fundamentals o f Power Electronics, Second Edition, Kluwer
Academ ic Publishers Group, 2001.
[4] K azim ierczuk M. K. and D. Czarkowski, Resonant Power Converters, IEEE Press and John
W iley & Sons , N e w York, N Y 2nd Edition, pp. 1-595, ISB N 978-0-470-90538-8, 2011.
[5] K azim ierczuk M. K., Pulse-Width Modulated DC-DC Power Converters, John W iley & Sons,
N e w York, N Y , 008, pp. 1-782, ISBN-10: 0-470-77301-4, ISBN-13: 978-0-470-77301-7.
[6] Krizhanovski V. G., D. V. Chernov, and M. K. Kazimierczuk, Low-voltage electronic ballast
based on Class E oscillator, IEEE Trans. Pow er Electronics, vol. 22, no. 3, pp. 863-870, M ay
2007.
[7] M ohan, Ned; Undeland, Tore M.; Robbins, W illiam P., Power Electronics - Converters,
Applications, and Design (3rdEdition), © 2003 John W iley & Sons.
[8] Rashid M. H., Power Electronics handbook: devices, circuits, and applications, Academ ic Press,
2007.
[9] Rashid M. H., Power Electronics: Circuits, Devices and Applications, Pearson/Prentice Hall,
2003.
[10] Suetsugu T., and M. K. Kazimierczuk, Maximum operating frequency o f Class E amplifier at
any duty cycle, IEEE Trans. Circuits and System s, Part II, Express Briefs, vol. 55, no. 8, pp. 768
770, August 2008.

СИМУЛАЦИОННИ И ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
НА BUCK ZVS КОНВЕРТОР
Николай РАНГЕЛОВ
Технически университет - София, София 1797, България, бул. „Кл. Охридски”
No.8, Бл. 1, Е-mail: nikran80@gmail.com
Abstract. The paper made the simulation and experimental studies on the
Busk quasi-resonant ZV S DC - DC converter. Simulation studies have been
done using the product LTSpase. M ade a mathematical m odeling o f the
converter with the software Matlab / Simulink. In addition, laboratory m odels
are im plem ented case studies realized on the same DC converter. The results
o f both assays are compared and analyzed.
Keywords: Busk DC - DC converter, Z V S, M odeling, Simulation, Quasi

resonant converters.
УВОД
Постояннотоковите преобразуватели на електрическа енергия намират все
по-голямо разпространение и приложение в индустрията и бита [2, 4, 5].
Съобразно тяхната конкретна употреба диапазона на използваните работни
честоти и мощности е доста широк: от стотици херци до мегахерци и от части от
вата до стотици киловати [4, 5]. Това предполага и различни схеми решения и
реализации, оптимални за конкретната задача и област на използване. При
сравнително малки мощности (до 1000-2000W) еднотранзисторните схеми са
основните силови схеми на DC-DC преобразуватели, благодарение както на
технически, така и на икономическите си преимущества [2, 3, 4].
Независимо от многообразието на схеми, общ и водещ е стремежа за
подобряване на енергетичните и масогабаритните показатели на електронните
постояннотокови преобразуватели. Един от основните методи за постигането на
тези изисквания е намаляването на комутационните загуби, чрез използването на
т.нар. квазирезонансни преобразуватели [2, 4, 8]. Характерно за тях, е че се
постига включване и изключване на управляемите полупроводникови прибори
(транзистори) при нулево напрежение или нулев ток. В настоящата статия са
представени резултати от проведени симулационни и експериментални
изследвания на BUCK ZVS квазирезонансен DC-DC преобразувател.
Стойностите на схемните елементи на силовата схема са получени при
извършено проектиране, направено в [1]. При така избраните изходни данни и
работен режим на правия квазирезонансен преобразувател са получени следните

стойности на схемните параметри и елементи: входно напрежение V i = 30 V;
изходно напрежение V 0=15 V; товарен ток I0=200mA; работна честота
fs=100kHz, филтрова индуктивност L = 250uH, филтров кондензатор C= 5.7uF,
товарно съпротивление R L=75Q, резонансна индуктивност Lr = 110uH и
резонансен кондензатор Cr=6.8nF. От тези начални данни се преизчислява
първоначално полученият коефициент на запълване D и се получава новата му
стойност D ’= 51.26%.
Фигура 1. М одел на B U C K ZV S квазирезонансен D C -D C преобразувател в средата

M atlab/Simulink.
Фигура 2. Резултати от моделирането на B U C K ZVS квазирезонансен D C -D C

преобразувател в средата M atlab/Simulink.
При тези изходни данни са направени симулационни изследвания и

моделиране, чрез програмните продукти Matlab/Simulink и LTSpice. Целта на
изследването е проверка на инженерната методика за проектиране. На фигура 1
е показан модела на преобразувателя в средата Matlab/Simulink, а на фигура 2 -

резултатите от моделирането, отгоре надолу както следва: токът през
транзистора, напрежението върху него и управляващия сигнал към транзистора.
На фигура 3 е представена симулационната схема на изследвания
преобразувател в пакета LTSpice, а на фигура 4 - графиките от симулациите,
които съдържат тока през резонансната индуктивност, тока през транзистора,
напрежението върху него, и управляващите импулси на транзистора.
Фигура 3. Симулационен модел на B U C K ZV S квазирезонансен D C -D C преобразувател в

LTSpise.
iLr
/\ / \ / \ /\ /\ /\ /\ / /\ /\ /\
/ / 1/ / /
( ' / / / /
1 /
I /
и _ _ _ Lj 1J и 1
{1 1 V I у V 1 1 1 У
Id
2.91ms 2.92ms 2.93ms 2.94ms 2.95ms 2.96ms 2.97ms 2.98ms 2.99ms 3.00ms 3.01ms 3.02ms
Фигура 4. Резултати от симулациите на B U C K ZV S квазирезонансен D C -D C преобразувател

в средата LTSpise.
От двете симулационни изследвания се вижда, че теоретичното изчисление

и съответната корекция в проектирането, свързана с промяна на коефициента на
запълване, поради използването на стандартни стойности на комутиращите
елементи, се потвърждават и препокриват. Важно е да се отбележи, че освен това
се изпълняват условията за нулеви комутации по напрежение.

ЕКПЕРИМЕНТАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА BUCK ZVS
Експериментите са извършени на лабораторен макет. Управлението на
транзистора е реализирано с помощта на LabView софтуер и CompaqDAQ
хардуер. Чрез LabView може да се постигне голям диапазон на изменение на
управляващата честота и коефициента на запълване, което е много удобно за
извършването на експериментални изследвания. На фигура 5 е показана
блоковата диаграма генератора на импулси.
Фигура 5. Блокова диаграма на управляващия генератор на импулси.
Фигура 6. Лицев панел на управляващия генератор на импулси.
На фигура 6 е показан и фронт панела (това е панела за задаване на

честотата и коефициента на запълване). Графичното представяне е доста
нагледно и показва колко лесно и удобно става задаването на нужните параметри
на управляващия импулс към транзистора.

За реализацията на силовата схема е използвана следната елементна база:
един MOSFET транзистор, високочестотен диод, драйвер с вграден оптрон,
резонансна индуктивност със стойност 110uH, резонансен кондензатор
кондензатор - 6,8nF, филтрова индуктивност 250uH, филтров кондензатор 5,7uF
и товарно съпротивление 75Q. Пълната принципна схема на лабораторния макет
е показана на фигура 7.
C k = 6 .8 n F
Lk=110uH L f= 2 5 0 u H
тР
SW
/Y Y T L
CS
+
D C f= 5 .7 u F R L = 75Q
V in = 3 0 V
Фигура 7. Схема на лабораторния макет за експериментални изследвания.
Измерванията са направени с цифров осцилоскоп Techtronik.

На следващите фигури са представени измерванията направени с цифровия
осцилоскоп. На фигура 8 са показани напрежението върху транзистора и
управляващото напрежение. От получените осцилограми се вижда, че е
постигнат режима на нулеви комутации по напрежение.
Фигура 8. Н апрежение върху транзистора и Фигура 9. Н апрежение върху транзистора и

управляващите му импулси. ток през него
На фигура 9 са показани токът през транзистора и напрежението върху

него. Забелязва се, че при включването му, освен по напрежение имаме и нулеви
комутации и по ток. Тези резултати показват, че използваната методология за

проектиране е вярна, защото при изчисленията бе заложено нулево начално
условие по ток.
Направените симулационни и експериментални изследвания на прав
постояннотоков преобразувател с меки комутации по напрежение, потвърждават
и верифицират използваната инженерна методика за проектиране, представена в
[1]. Акцента в изложението бе поставен върху работата с меки комутации по
напрежение на полупроводниковия ключ, но от сравнението между резултатите
от изчисленията, симулациите, математическото моделиране и експеримента се
вижда, че има добро съвпадение между тях (разлика не повече от 10%).
Настоящата работа е част от научно-изследователски проект
№°:132ПД0009-03/2013г. - “Изследване на постояннотокови преобразуватели на
електрическа енергия с намалени комутационни загуби”, финансиран от НИС
при Технически Университет - София.
[1] Н. Хинов, Н. Инженерна методика за проектиране на прав ZVS
Рангелов,
постояннотоков преобразувател, Сборник доклади на национална конференция с
меж дународно участие “ЕЛЕКТРОНИКА 2014”, гр.София 15.05.2014.
[2] Erickson R. W ., D. M aksim ovic, Fundamentals o f Power Electronics, Second Edition, Kluwer
Academ ic Publishers Group, 2001.
[3] K azim ierczuk M. K. and D. Czarkowski, Resonant Power Converters, IEEE Press and John
W iley & Sons , N e w York, N Y 2nd Edition, pp. 1-595, ISB N 978-0-470-90538-8, 2011.
[4] M ohan, Ned; Undeland, Tore M.; Robbins, W illiam P., Power Electronics - Converters,
Applications, and Design (3rdEdition), © 2003 John W iley & Sons.
[5] Rashid M. H., Power Electronics: Circuits, Devices and Applications, Pearson/Prentice Hall,
2003.
[6] Suetsugu T., and M. K. Kazim ierczuk, Maximum operating frequency o f Class E amplifier at
any duty cycle, IEEE Trans. Circuits and System s, Part II, Express Briefs, vol. 55, no. 8, pp. 7 6 8
770, August 2008.
[7] LTspice IV, SPICE simulation freeware , http://www.linear. com /designtools/softw are/
[8] Ваковски Д., М одул за автоматизиран синтез на резонансен инвертор с услож нена изходна
верига. Сборник доклади на национална конференция с меж дународно участие
Електроника 2008, София, 2008, стр. 318-323.

AN ELECTRONIC SMART LOAD CONTROLLER FOR
MICROGRIDS AND AUTONOMOUS POWER SYSTEMS
Rad STANEV*
* T e c h n ic a l U n iv e rs ity o f S o fia , E le c tr ic a l P o w e r E n g in e e r in g D e p a rtm e n t, 1797
S o f ia , B u lg a r ia , 8 K l. O h r id s k i B lv d ., B l. N 12 E -m a il: rs ta n e v @ tu -s o fia .b g
Резюме. Настоящият доклад представя концепция и реализация на

интелигентен електронен регулатор за диспечируеми (еластични)
товари, поддържащ баланса на активна мощ ност в автономни
електроенергийни системи и микро мрежи.
Ключови думи: автономни електроенергийни системи, микро мрежи

интелигентни товари, автоматично регулиране на активните мощности.
INTRODUCTION
T h e e n o rm o u s g ro w th o f th e re n e w a b le e n e rg y s e c to r d u rin g th e re c e n t d e c a d e
has opened new o p p o rtu n itie s fo r s m a rte r o p e ra tio n o f th e m ic ro g rid s and th e
a u to n o m o u s e le c tric a l pow er s y s te m s u s in g le s s fo s s il fire d so u rc e s [7 , 8 ]. The
im p le m e n ta tio n o f n e w g e n e ra tio n s o u rc e s fo rc e d s ig n ific a n t p e n e tr a tio n o f e le c tro n ic
c o n v e rte rs such a s c h a rg e rs a n d in v e rte rs m a in ly in te n d e d to tra n s fo rm th e e n e rg y
g e n e ra te d b y th e re n e w a b le p o w e r so u rc e s . O n e o f th e m o s t c h a lle n g in g is s u e s a ris in g
in th e s e s y s te m s d u e to th e s to c h a s tic in h e re n t o f th e lo a d a n d th e re n e w a b le e n e rg y
g e n e ra tio n is th e a c tiv e p o w e r b a la n c in g and c o n tro l. T h is a rtic le p r e s e n ts a s m a rt
e le c tr o n ic lo a d c o n tr o lle r in te n d e d to s u p p o rt th e p o w e r b a la n c in g b e tw e e n th e lo a d
a n d th e g e n e ra tio n .
CONCEPT PRESENTATION
Automatic power control in bulk electrical power systems
T h e c la s s ic a l c o n c e p t o f th e a u to m a tic p o w e r c o n tr o l is m o m e n ta r ily to a d ju s t
th e g e n e ra te d pow er o u tp u t in o rd e r to re sp o n d to th e lo a d changes [1 , 2, 3 ].
A s s u m in g th a t th e r e a c tiv e p o w e r b a la n c e is a ls o m e t:
n m
(1) loss 5
w h e r e P G,; i s t h e a c t i v e p o w e r g e n e r a t e d f r o m t h e i th g e n e r a t o r , i = 1 , . . . , n ,
P L,i i s t h e a c t i v e p o w e r c o n s u m e d f r o m t h e i th l o a d , i = 1, . . . , m

^ A P los s , are the aggregated losses in the transfer elements.
This concept is applicable in the large electrical power systems where the most
significant part o f the power is generated in bulk thermal and hydro power generators
equipped with primary, secondary and tertiary power generation control. Since this
concept assumes that mainly the generators have to be controlled in order to maintain
stable operation o f the system, the power control objective is typically referred to
“automatic generation control”. Taking into account that the power generated by the
synchronous generators directly correlates with the angular speed and the frequency
the primary power control objective is also formulated as maintaining the reference
frequency by adjusting the mechanical power provided by the turbine.
Automatic power control in microgrids and autonomous electrical power
systems
Unlike the case o f bulk power systems the small autonomous power systems
typically include small photovoltaic, wind and micro hydro generators which are
usually not capable to provide scheduled active power support in order to maintain
the equilibrium between the load and the generation. For this reason the most
autonomous systems are equipped with a power storage device such as battery with a
bidirectional autonomous inverter- charger intended to fill in the gap between the
varying generation and load power.
In case o f lack o f generated power the inverter- charger operates in inverter
mode (as a generator) and supports the power balance by generating power and
discharging the storage device.
In case o f excess o f generated power the inverter- charger operates in charger
mode and the battery is charged. After the battery is fully charged the power
generation is limited and the excess available generated power is lost respectively.
One possible solution presented in this paper to overcome this drawback and to
improve the system efficiency is to regulate the low priority resistive loads in order to
support the maintenance o f the active power balance. For this purpose the loads are
divided in fle x ib le , n o n -fle x ib le , and p a r tia lly fle x ib le loads. Thus
(2)
V/ ii=pi rГ ,.i = Ъ.=Р
i „flexible L,i + X
. Ь1 Т. ^_ P partially
г п л flexible
- н тL - ,i f ъ, L,
^_ non- flexible , “,
T i + Z A P loss
where Pr4 is the active power generated from the i th generator, i _ 1 , . . . , n ,
Pflexn>ie L ,i is the active power consumed from the i th flexible load, i _ 1,..., f ,
P partially flexible L ,i - active power consumed from the f partially flexible load,
i_ g ,
P non-fiexM eL,i - active power consumed from the i th non-flexible load i _ 1, . . . , h ,.

The n o n - fle x ib le lo a d s have a high priority and can not be used for power
balancing.
The p a r tia lly fle x ib le lo a d s can be used for active power balancing up to some
extent. Such loads are air conditioning systems, washing machines, pumps, etc.
However these devices exhibit some limitations considering their operational cycle
which finally results in limited availability. The participation of the p a r tia lly fle x ib le
lo a d s requires consideration o f the flexible load schedule and prediction o f the non
flexible load and the generation. For this reason the implementation o f this technique
requires more complex computer based energy management systems.
Typical fle x ib le loads in the autonomous power systems are the resistive loads
with low priority such as water heaters, accumulating heaters, fan heaters, etc. These
devices allow nearly unlimited availability, high tolerance to fast cuts and d P / d t
changes and possibility to be regulated up to the exact value o f the momentarily load
power needed. The advantages mentioned determine these devices as very favorable
for primary active power regulation and control.
Taking into account the inherent of the microgrids and the autonomous
electrical power systems a distributed control scheme with multiple distributed
proportional controllers is proposed to be suitable for active power control. In order
to avoid external communication channel which is assumed to be complex and
unreliable the leading control signal is coupled with the electrical parameters o f the
electricity generated. One well known classical solution of this problem is to use a
frequency droop control o f the load. As shown in [4,5 and 6] another informative
signal for the active power balance in microgrids and small low voltage distribution
networks is the voltage at the point o f common coupling. Based on this a positive
voltage droop control strategy is proposed in this work (fig. 1.):
Figure 1. V oltage droop control.
A U pJ_
___
(3) S =
A P p.u
where A U p u. is per unit change in voltage,
APp u. - per unit change in load power.

DESCRIPTION OF THE CONTROLLER
The controller developed is based on proportional Pulse Width Modulation

(PWM) voltage controller and voltage sensor (Fig. 2).
U f л U
PWM Voltage
Controller
actual
- Voltage Sensor
Figure 2. Control scheme.
The controller consists o f uncontrolled diode bridge rectifier (Fig. 3), solid
state switch (such as MOSFET or IGBT), voltage controlled PWM controller and
voltage sensor. Since the commutation is performed on the DC side the scheme can
be used both for single phase and three phase loads. In case o f three phase loads a
three phase diode bridge is used. The resistor capacitor group R1 and C1 is used to
snub the fast overvoltage transients arising in case of inductance in the circuit.
Figure 3. Controller scheme.

The voltage sensor circuit is presented on Fig. 4.
Figure 4. V oltage sensor scheme.
It consists of isolating transformer, capacitor and voltage divider adopting the

voltage to the control scheme voltage.

RESULTS
The controller developed is tested in the Power System Stability Laboratory of

the Electrical Power Engineering Department of Technical University of Sofia. The
tests have been performed in autonomous power system formed by adjustable
autonomous inverter. The voltage and the current of the load under different voltages
at the connection point within the range 223- 231 V are presented on Fig. 5. The load
controller tested shows fast interaction and adequately regulates the excessive
generated power until the maximum o f the load is reached.
Figure 5. V oltage and current o f the load at 223 -231V
The hardware solution is based on well proven, reliable and non expensive
components. Thus it is cost efficient and widely applicable in distributed systems

with multiple load controllers. Due to the easy voltage reference setting a priority to
each o f the loads controlled is possible.
More complex tests including multiple controllers will be performed in the
future in order to estimate the interaction o f the entire power control concept
presented.
CONCLUSIONS
An electronic smart load controller concept and a hardware realization is
developed. The concept presented provides support of the active power balancing and
allows better and more efficient use o f the renewable energy sources in the system.
The hardware solution presented is simple, widely applicable and offers fast
interaction within each half sine wave period.
REFERENCES
[1] Saadat, H., Pow er System Analysis, M cGraw-Hill, 1999
[2] Нанчев, С., С. Георгиев, Основи на автоматизацията в електроенергийните системи,

Техника 1992.
[3] B. Kirby, J. Dyer, C. Martinez, Dr. Rahmat A. Shoureshi, R. Guttromson, J. D agle, Frequency
Control Concerns In The North Am erican Electric Pow er System, D ecem ber 2002, Decem ber
2002, ORNL Consortium for Electric Reliability Technology Solutions
[4] Stanev R., “V oltage control strategies for distribution networks with distributed energy
resources” Fifth Scientific Conference o f EF 2013, 02.09.-05.09.2013, Proceedings o f the
Technical University o f Sofia, V olum e 63, Issue 6 (2013), pp. 263-271
[5] T. Strasser, Lehfuss F., Stanev R., K otsam popoulos P., Tornelli C., et al, "Parameter
Identification and Validation Procedure for D E R Com ponent M odels - Part B : Procedures
D3.3.2," DERRI, January 2013 F. Author, S. Author and T. Author. Title o f paper with only
first letter capitalised. Journal name or conference proceedings, vol. 1, 1999, pp. 196-203.
[6] B. Crowhurst Small Scale Renew able Energy Control System s, Nordic Folkecenter for
Renew able Energy, 2007
[7] Кръстева А., Ц. М аринов, Н. Хинов, "Силовата електроника в разпределените системи за
генериране на електроенергия", списание "Е+Е", кн.9-10, 2008г., София, България.
[8] Арнаудов Д., Н. Хинов, В. Гочев, Н. Николов, ’’Електронни преобразуватели на енергия
в хибридни системи използващи суперкондензатори”, Сборник доклади на национален
форум "ЕЛЕКТРОННИ, ИНФ ОРМ АЦИОННИ И КО М УН ИКАЦИ ОН Н И СИСТЕМ И
2013", 16 и 17 май 2013 г., София -НДНТ, стр. 254-260.

ОПЕРАТИВНАПРОГРАМА
Евр опейски съюз „РАЗВИТИЕНАЧОВЕШКИТЕРЕСУРСИ”2007-2013
МИНИСТЕРСТВОНАОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТАИНАУКАТА
Проект BG051PO001-3.1.07-0048 „Актуализиранена учебните плановеипрограмина специалноститевъв ФЕТТ,
ФТКиМТФна ТУ-Софияи създаваненанова съвместнамагистърска специалноств съответствие спотребностите
напазаранатруда”
Проект BG051PO001-3.1.07-0048 - „Актуализиране на учебните планове и
програми на специалностите във ФЕТТ, ФТК и МТФ на ТУ-София и създаване на
нова съвместна магистърска специалност в съответствие с потребностите на
пазара на труда”
Проект B G 051P O 001-3.1.07-0048 е по приоритетна ос „Подобряване качеството
на образованието и обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда за
изграждане на икономика, основана на знанието” в рамките на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси” на Европейския съюз. Срокът за изпълнение е 19
месеца и 14 дни, като започна на 18.05.2013 г. и ще завърши на 31.12.2014 г. Партньори
по проекта са Джонсън Контролс Електроникс България (ДКЕБ), Фондация „Клъстер
И нформационни и Комуникационни технологии” (ИКТ Клъстер) и Българска
стопанска камара - Съюз на българския бизнес (БСК).
Общ и цели на проекта са: (1) да се дефинират изискванията на пазара на труда в
сферата на електронната техника и технологии, комуникационната техника и
технологии и индустриалните технологии и в съответствие с тях да се актуализират
учебните планове и програми за бакалавърските и магистърски курсове на обучение
във ФЕТТ, М ТФ и ФТК на ТУ - София; (2) да се създаде нова съвместна магистърска
специалност в областта на микротехнологиите и наноинженеринга в съответствие с
потребностите на пазара на труда.
Специфични цели на проекта са:
1. Създаване на пряка връзка меж ду ръководствата и факултетните съвети на
ФЕТТ, М ТФ и ФТК, и представители на работодателите (ДКЕБ и ИКТ Клъстер) и
браншовите организации (БСК) за формиране и утвърждаване на изискванията за
необходим ите знания и компетенции на професионалисти в сферата на електронната
техника и технологии, комуникационната техника и технологии и индустриалните
технологии чрез формиране на Експертен Съвет, който да продължи своята работа и
след приключване на дейностите по проекта;
2. Чрез предефиниране и актуализиране на образователните програми според
потребностите на пазара на труда да се повишат възможностите за реализация на нови
професионалисти в сферата на електронната техника и технологии, комуникационната
техника и технологии и индустриалните технологии.
Целевата група по проекта е съставена от студенти от трите факултета в ТУ -
ОКС „бакалавър” и ОКС „магистър”. Планира се обучението по актуализираните
учебни планове и програми, както и по новата специалност за ОКС „магистър” в
областта на микротехнологиите и наноинженеринга да започне от следващата
2014/2015 учебна година.
В края на месец април 2014 г. завърши проучването на потребностите на пазара
на труда, както и проучването на учебните планове и програми на университети,
предлагащи сродни специалности. Бяха анкетирани над 100 предприятия от сектори
Електроника, Телекомуникации и И ндустриално инженерство. П роучени са учебните
планове и програми на над 90 университета в Европа, Северна Америка и Азия и бяха
дефинирани препоръки за актуализация на съществуващите учебни планове и за
съдържанието на новия учебен план по микротехнологии и наноинженеринг. Те са в
процес на обсъж дане и приемане от Факултетните съвети на ФЕТТ, ФТК и МТФ.
Крайните резултати по дейностите се публикуват в сайта на проекта на адрес:
http://aups.tu-sofia.bg.
И нвест ира във вашето бъдеще!

“ЕЛЕКТРОН ПРОГРЕС” ЕАД
Решения “за сигурност” в областта н;

телекомуникационните мрежи и
информационните технологи!
38 години опит
\на българска компания
София,
Кои сме ние
•Българска компания, основана през 1976 година, като Институт по

специална електроника, чиято основна задача е да извършва научно
изследователска дейност и производство на продукти, и интеграция на
системи в областта на телекомуникациите, информационните технологии и
военната електроника, предназначени за наши и чужди правителствени
нужди
танията е приватизирана през 2002 година и понастоящем е 100%
веност на “Милтех” ЕООД
ui
юктрон Прогрес” ЕАД разработва, произвежда и интегрира
комуникационни и информационни системи за правителствения и
граждански сектор
•Компанията в продължение на вече 38 години държи водещо място-^сред
предприятията от IT сектора и Военнопромишления комплекс на Бълга
продължавайки да разширява своите възможности и предлагайки продуки
системи, базирани на най-съвременните технологии
Първи в България - Пионери по душа
•2003-Първата българска компания, сертифицирана по стандарта на НАТО AQAP 2110
•2004-Първата българска компания, изпратила персонал в помощ на българската мисия
в Ирак
•2004-Първата българска компания, управлявана от американски мениджър
•2004-Първата българска компания от отбранителната промишленост, която бе
представена пред инвеститори от Лондонската фондова борса
•2005-Първата българска компания, която подписа рамков договор за преференциален
партньор с НАТО
•2006-Първата българска компания, която започна асемблиране на
радиокомуникационна техника от последно поколение, на фирмата Харис, прилагайки
офсет
•2007-Първата българска компания, която получи сертификат за секция за
класифицирана информация до ниво “НАТО секретно”
•2009-Първата българска корпоративна мрежа, “изградена в Електрон
предоставяща възможност за работа с класифицирана информация
•2010-Първата компания, патентовала в страната високотехнологиче!
областта на борбата срещу тероризма
Нашата визия - предпочитан партньор в
изграждането на телекомуникационни мрежи
• Да сме лидер в разработването и интеграцията на комуникационни и информационни

системи
• Да сме производител на електронни продукти и системи за отбраната, националната

сигурност и гражданския сектор
Да сме предпочитан партньор за офсетни програми
гряваме качествена поддръжка на нашите клиенти навсякъде и по всяко време
• Да осигуряваме решения “до ключ” за гражданския сектор, стъпвайки на широкия ни

опит в областта на националната сигурност
L*
V
Компетенции - интегратор от най-високо ниво
•Решения “до ключ” в областта на телекомуникационните мрежи и

информационните технологии
• Одит на обектите
• Системно проектиране
• Строително- монтажни работи
1оставка на оборудването
Инсталация
Пускане в експлоатация
Обучение на персонала на клиента
Денонощна гаранционна и извънгаранционна поддръжка
Проектиране и интегриране на комуникационни и информационни системи
•Разработване на софтуер и фърмуеър
•Доказани възможности за управление на проекти
•Научно-изследователска и развойна дейност
З Д 7
•Достъп до класифицирана информация на Република България и HAT
Предимства - 38 годишен опит
в отбраната, сигурността и информационните технологии
• Опит като системен интегратор на комуникационни и информационни

системи за отбрана и сигурност
• Опит в системите за управлението при кризи, наблюдение, ранно
предупреждение и оповестяване
• Регистратури до ниво “Секретно” и “НАТО Секретно”
• Висококвалифицирани професионалисти - нисък интеграционен риск
• Партньорство с водещи фирми в света: Alcatel - Lucent, Lockheed Martin,
Harris, Cisco, HP, Microsoft, Motorola, Rapiscan, Frequentis и др.
• Учебен център за IT решения и Проектен мениджмънт
• Изпитателна лаборатория
Наши партньори
Lockheed Martin - системи за управление, контрол и наблюдение

kE Systems - тактически комуникационни системи
Cisco - IP/MPLS мрежи и системи
Alcatel-Lucent - SDH/ATM мрежи и системи
Microsoft - центрове за база данни
Oracle - софтуер за база данни
IBM - дискови масиви
HP - сървъри
Sun Microsystems - UNIX базирани системи и решения
Eltek - токозахранващи устройства
IPS - токозахранващи устройства
З Д 7
Newave -
Reichle de Massari - структурни кабелни системи
Управление на качеството
ISO 27001:2005
ISO
Телекомуникационна система на Министерство на
отбраната
•Първият етап е в редовна експлоатация от началото на 2007 година
•Всяка година спестява милиони левове на държавния бюджет за
телекомуникационни услуги
•Системата е базирана на последните в света телекомуникационни
технологии
•Осигурява надеждно предаване на глас, данни, и видео на територията на
цялата страна и българските мисии в чужбина
•Свързана е с останалата комуникационна - информационна инфраструктура
в държавата
•Позволява да се предоставят услуги на други правителствени Министе тва
и агенции
•Може да се използва като гръбнак на бъдещата система за електр
правителство защото е държавна, надеждна, основната й част ^ег
изградена и използва най-съвременните технологии
Военен команден център за управление при кризи
• Система за изчисляване, визуализация и

разпространение на информация при управление при
кризи
• Системата извършва мониторинг, анализи и оценки на
ситуациите, разпространява информация, управлява
бази данни, подпомага координацията на всички
дейности в случай на криза от военен характер
• Пълна физическа и информационна сигурност, с нива на
достъп, идентификационен контрол, криптиране на
данните
ЧК7
Радар за брегово наблюдение
• Представлява мобилна радиолокационна станция с

висока ефективност
• Търсене, откриване и съпровождане на морски

нисколетящи въздушни цели
• Проектиран е за да бъде интегриран със системи за

Система за морско наблюдение
„ЕКРАН“
• С истем ата осигурява на Б ългарските Военноморски Сили обединена картина
на морския траф ик, навлизащ или намиращ се в български териториални води
• П озволява на операторите на систем ата не сам о д а откриват плавателните

ср ед ства, но и съ щ о така д а ги идентиф ицират и п р о сл ед яв ат по техния курс,
както през деня, така и през нощта.
РАН“ и зп о л зва най -съ врем ен н а р ад и о р ел ей н а технология, инсталирана от

„и .ектрон П рогрес“ ЕАД и п о зво л яващ а на обектите по брега д а комуникират с
Б ългарските Военноморски Сили, като с т ъ п в а на изградената д о м омента от
М инистерството на отбраната част на комуникационната систем а „Страндж а“
С истем ата за м орско наолю дение и зп о л зва последното пето пок

инф орм ационна систем а за наблю дение и уп р авл ен и е на тра
плавателните сред ства.
Технологията “Комета”
• Технологията „Комета” е изцяло български интелектуален продукт, защитен

с патент. Изделията са проектирани и конструирани съгласно стандарт MIL-
STD-810F, произведени е и изпитани в условията на сертифицирана система
за управление на качество ISO 9001:2008 и AQAP 2110
„Комета” може да бъде конфигурирана така, че да отговори на различни
изисквания на клиента - мобилен вариант, стационарен и носим вариант
Всеки модул може да работи самостоятелно или в система. При изграждане
сложни решения, множество независими и отдалечени една от друга
системи могат да бъдат контролирани отдалечено и/или централизирано от
Команден център, посредством Софтуер за управление и конфигурация
Всички режими за заглушаване се програмират от клиента посредством
специализиран софтуер инсталиран на Windows базиран компютър
(софтуера може да бъде разработен съгласно изискванията на клиента)..
“Единен номер за спешни повиквания - 112
Пилотен проект за София
‘’Електрон Прогрес” ЕАД извърши следните дейности по изграждането на
РЦСП - град София:
- разработка на модел за базата данни на приложен софтуер
- разработка на модел за приложен софтуер
- СМР на работните помещения
тавка на комуникационно и информационно оборудване
- създаване на приложните програмни продукти и изпитванията им
инсталация и програмиране на приложен софтуер
- адаптиране, интеграция и изпитване
истемно интегриране на всички подсистеми и елементи на РЦСП
- изготвяне на програма за въвеждане в опитна експлоатация на РЦСП
- експлоатационни изпитвания
- въвеждане в редовна експлоатация
ЗД7
- обучение на персонала
- следгаранционна поддръжка
Предизвикателствата през 2014 в областа на
сигурноста на информацията
Атака на облачните услуги
lalware за мобилни устройства
Контрол на социалните мрежи
ки на върху големи корпоративни мрежи
таки за контрол върху мрежи за споделени файлове
З Д 7
Решението
• РИСК анализ от началото до края и отново

• Техники за постигане на устойчива среда
• Отговорно ръководство - за проблемите със сигурността
• Въвеждане на метрика за взимане на информирани решения
• Преглед на компютърния хардуер и най-вече мобилните устройства
неговото обновяване, когато това се
Ш
яЯМИИ1
икация
но оборудване и софтуер и
ге от начало до край
шното съхранение
си на локалните и мрежови
Преглед на инфраструктурата
Одит на уязвимост на мрежата

■ Network Design considerations
■ Network Device Security
■ Firewalls и Anti-virus
■ Network Security Devices
■ Integrity and Availability Architecture
■ Network role-based security
■ End point devices
Пробиви на мрежата
■ System Programs
■ Fingerprinting / Port Scanning
■ Vulnerability Scanners
■ Traffic profilers
■ Sniffers
■ Password Crackers
Одит на безжичните мрежи
■ Packet sniffing
■ Packet decryption
■ Identifying accidental associations
■ Malicious associations - deploying rogue access points
З Д 7
■ Ad-hoc networks
■ Non-traditional networks like personal network Bluetooth devices
■ Identity theft (MAC spoofing)
■ Man-in-the-middle attack
Одит на приложения
Одит на Web приложения

■ SQL Injection
■ Cross Site Scripting (XSS)
■ Broken Authentication and Session Management
■ Insecure Direct Object References
■ Cross Site Request Forgery
■ Security Misconfiguration
■ Insecure Cryptographic Storage
■ Failure to restrict URL access
■ Insufficient transport layer protection
■ Unvalidated redirects and forwards
Тестване на сигурноста на приложенията
■ Reverse engineering
■ Vulnerability chaining
■ Fuzzing
■ Vulnerability injection
■ Social engineering
■ 0-day vulnerabilities
Преглед на кода на приложенията
■ Input Validation flaws
■ Cross site scripting vulnerabilities
■ Buffer overflow flaws
■ SQL injection flaws
З Д 7
■ Command injection flaws
■ Improver error / exception handling
■ Improper access control
■ Improper session and cookie management
Изграждане на мрежи за класифицрана информация
• РИСК анализ
• Проектиране на мрежата
• Подготовка на документацията
• Изграждане на свързаноста
• Интегриране на хардуера и софтуера
• Подготовка за приемане от ДАНС
• Помощ при подготовка на СИС
З Д 7
ПРОЕКТ
Изграждане на частна клауд услуга
• Осигуряване на всички мобилни и стационарни потребители с файлови,
адресни и календарни услуги
• Изграждане на защитена частна мрежа с висока степен на устойчивост
• Осигуряване на многостепенна автентикация и валидация на самоличноста
• Осигуряване на криптиран достъп до всички файлове и услуги
З Д 7
АРХИТЕКТУРА
Изграждане на частна клауд услуга
АРХИТЕКТУРА
Базови елементи
Свързване към два и повече доставчика (може да се използват по отделно и
без наличието на автономна система)
Терминиране на SSL, PPTP, IPSec тунели в точките на достъп с/без
сертификати
Апликационни сървъри с възможност за разпределяне на натоварването по
1ко параметъра
Натоварване на мрежовите интерфейси
Натоварване на системни ресурси
При измерване времето за отговор на заявката
При преминаване на различни прагове - брой сесии, брой отворени
файлове, брой адреси и др.
Сървъри за автентикация като за съхранение на потребителите може да се
използва LDAP или MYSQL
Файлови сървъри
Мениджмънт конз<
З Д 7
Клиенти за клауд услугата
EPCIqucI Clier
Accounts
To add an account, «
remove, first tap on "
account to edit, Mow
EPCIoud
right until the aceour
disappear to remove Accounts
cl.ep.bg
To add an account tap"At
I Client Web браузер
remove, first tap on "Lock
account to edit. Move the
right until the account wil
disappear to remove it
Settings
Windows клиент
Info
Free disk space (device) To
MacOS клиент
Misc Linux клиент
0 Enable file preview.
Shows a tiny preview of local and remote files. Android 4+
1 | Only refresh remote view if I am
connected to WLAN. iPhone
© 0 Skip remote files which are greater
than amount KB below: Windows Phone 8.0/8.1
З Д 7
Благодаря Ви за вниманието!
Информация за контакти:
1309 София, България
1, ул. Кукуш.
Тел: (+359 2) 81 27 200
Факс: (+359 2) 82 11 284
E-mail: office@eprogress.bQ
/.eprogress.
ТЕХНИЧЕСКИ
|£ Q J УНИВЕРСИТЕТ
СОФИЯ
Техническият университет - Со ние. Университетът получи поредната
фия е разположен в Студентския град акредитация от Националната аген
в квартал „Дървеница”, заедно с ция за оценяване и акредитация
много други софийски университети (НАОА) с най-високата оценка. Всич
и голям комплекс от студентски ки специалности са акредитирани и
общежития, спортни зали, поликли продължават да участват в акредита-
ника, магазини, ресторанти, концер ционния цикъл на НАОА. Въвеждане
тни зали и всичко необходимо за един то на Европейската система за на
модерен град. трупване и трансфер на кредити оси
Повече от 66 години Университе гурява лесното признаване на получа
тът подготвя специалисти в областта ваните дипломи, а и на части от обу
на техниката. През този период над чението, в страните на Европейския
100 хиляди инженери са се дипломи съюз.
рали в него и са намерили професио
нална реализация не само у нас, но и В ТУ - София се обучават студен
в чужбина. В структурата на ТУ - Со ти за получаване на следните степени:
фия има 14 факултета, няколко депар
тамента, един колеж и други звена, в • Бакалавър - след 4 години
които се обучават студенти и се (8 семестъра) обучение, което в по
извършват научни изследвания. Уни следния семестър завършва с диплом
верситетът има филиал в гр. Пловдив на работа;
с два факултета и в гр. Сливен - един • Магистър - след 1,5 години
факултет и един колеж. (3 семестъра) обучение за студенти с
Университетът разполага с модер бакалавърска степен. Тази степен
ни учебни корпуси, библиотеки, сту също завършва с дипломна работа;
дентски общежития, студентски сто • Магистър след средно обра
лове, спортни комплекси, закрит плу зование - след 5 години (10 семестъ
вен басейн с олимпийски размери, ра) обучение. Тази степен се предлага
тенис кортове и зали за спорт, почив по една специалност - електроинже
ни бази на море и планина. нерство на френски език.
В ТУ - София се обучават около
17 000 студенти за получаване на сте
пените „бакалавър” - по 28 специал
ности - и „магистър” - по повече от
40 специалности. Освен това се обу
чават докторанти по повече от 50 на
учни специалности за получаване на
научната степен „доктор”. В колежите
се предлага практически ориентирано
обучение за получаване на степента
„професионален бакалавър”.
Основната задача на многоброй-
ния преподавателски състав е осигу
ряването на високо качество на обуче
(ЦРК). В него могат да се обучават
студенти от ТУ - София и от други
университети, както и хора, които
искат да получат професионална ква
лификация или допълнително след
• Доктор - научна степен, която дипломно обучение.
се получава след тригодишна изследо
Техническият университет - Со
вателска работа и изготвяне на дисер
фия поддържа интензивни връзки с
тация. В тази степен могат да канди
повече от 50 висши училища в Евро
датстват хора с магистърска степен.
па, Азия, Северна Америка и Африка.
В ТУ - София има три чуждоези-
Университетът членува в реномирани
кови (немски, английски и френски)
европейски и световни организации,
факултета, в които се предлага обуче
участва в множество проекти по
ние на чужд език по учебни планове и
програми на Европейския съюз,
програми на чуждестранни универси
ЮНЕСКО и НАТО. С качеството и
тети партньори и със съдействието на
многообразието на провежданото
правителствени организации за съ
обучение и изследователска дейност
трудничество в областта на образова
Техническият университет - София
нието. Получаваните дипломи от тези
има амбицията да бъде сред водещите
факултети са признати наравно с изда
университети в единното образова
ваните в съответните страни дипломи.
телно и изследователско простран
Активна, полезна и интересна
ство на обединена Европа.
дейност развива Студентският съвет.
Чрез тази организация студентите
вземат участие в управлението на Кандидат-студентите могат
университета и защитават интересите да получат подробна информация за:
си, установяват връзки с национални
Техническия университет - София
и международни студентски органи
на www.priem.tu-sofia.bg
зации, организират културни и спор
тни прояви. Значителна роля в осъ
ществяването на връзката между биз Колежа по енергетика и електроника
неса, академичните среди и студенти на www.tu-utc.com
те играе и Кариерният център. Повече
от 4500 студенти са регистрирани в Инженерно-педагогическия факултет -
него до момента от всички специал Сливен и за Колеж - Сливен
ности на университета. на www.tu-sliven.com
Допълнително, специализиращо и
следдипломно обучение се предлага в Филиала - Пловдив
Центъра за развитие и квалификация на www.tu-plovdiv.bg
ZV ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ

ФАКУЛТЕТ ПО ЕЛЕКТРОННА
ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ
Във Факултета по електронна техника и технологии (ФЕТТ) се

предлага съвременно обучение с признато качество (акредитация от
световната професионална инженерна организация Institution of
Electrical Engineering, Лондон, Великобритания) по специалността
„Електроника” за получаване на степените „бакалавър”, „магистър”
и „доктор”.
Обучението във ФЕТТ е в съот от специалните предмети са избор

ветствие с най-новите постижения ни. Това дава възможност на сту
в областта на електрониката, както дентите сами да определят направ
и с образователни и изследовател лението на своето обучение според
ски програми на водещи европей индивидуалните си интереси.
ски университети. Факултетът уча Младите специалисти, завърши
ства в много двустранни споразуме ли ФЕТТ, получават съвременна
ния с партньори от Австрия, Чехия, теоретична подготовка и познания в
Полша, Белгия, Англия, Холандия, областта на електронните и инфор
Франция и в редица съвместни мационни технологии и възможнос
европейски програми. Тези контак тите за тяхното приложение. Необ
ти дават възможност за студентска ходимостта от приложение на елек
мобилност и разширяване на зна трониката като ключова технология
нията и уменията. в комуникациите, енергийната, ма
Учебният план включва курсове шиностроителната, хранително-
по математика, физика, химия, по вкусовата, химическата и военната
лупроводникови елементи и интег промишленост, в здравеопазването,
рални схеми, електротехника, ана банковото и финансовото дело, сел
логова, цифрова и микропроцесор ското стопанство, туризма, транс
на схемотехника, микроелектрони порта и др. създава широко поле за
ка, мощни електронни преобразува професионална изява на инженери
тели на енергия, програмиране. те с тази специалност.
Курсовете дават на студентите зна
ния и практически умения за проек
тиране и анализ на електронни схе
ми, апаратура за измерване и кон
трол, медицински електронни уре
ди, промишлени електронни ус
тройства, CAD/CAM/CAE системи,
приложен софтуер, наноелектрони-
ка и др.
Специалността „Електроника”
включва четири направления: „Био-
медицинско инж енерство”, „Елек
тронни средства за контрол и уп
равление”, ”Силова електроника” и
„Микроелектроника”. Голяма част
ФЕДЕРАЦИЯ НА НАУЧНО -
ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ В БЪЛГАРИЯ
Федерацията на научно-техническите съюзи в България /ФНТС/ е

неправителствено, неполитическо, творческо-професионално сдружение с
нестопанска цел. В него членуват юридически самостоятелни национални и
териториални сдружения на инженери, икономисти, учени, специалисти от
земеделието, изобретатели, техници, студенти и други специалисти от областта
на науката, техниката и икономиката.
ФНТС е съучредител и член на Световната федерация на инженерните
организации (WFEO / FMOI) .
ФНТС е член на Федерацията на европейските инженерни организации,
Глобалния Договор на ООН, Организацията на Младите Европейски Инженери.
ФНТС и нейните членове - националните научно-технически съюзи
/НТС/ са членове на международни организации в областта на науката и
техниката
ФНТС осъществява двустранно сътрудничество със сродни организации
от редица страни.
ФНТС обединява 19 национални научно-технически съюзи /НТС/ и 34
териториални НТС, заедно с техните структури - дружества, клубове на
техниката и др. Във ФНТС чрез нейните национални и териториални
сдружения членуват над 22000 специалисти от цялата страна. Към ФНТС е
регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност Център за
ускорено внедряване "ПРОГРЕС" ЕООД с предмет на дейност инженерно-
внедрителска дейност. Към ФНТС е регистриран Център за професионално
обучение.
СЪЮЗ ПО ЕЛЕКТРОНИКА, ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И СЪОБЩЕНИЯ
/СЕЕС/
Съюзът по електроника, електротехника и съобщения /СЕЕС/ е

неправителствено, неполитическо творческо-професионално сдружение с
нестопанска цел и е част от гражданското общество.
СЕЕС е юридическо лице със седалище в София и адрес на управлението:
1000 София, ул. Раковски № 108, тел. 987-97-67 и 986-52-00.
Главните цели на СЕЕС са:
- да обединява усилията на своите членове и да подпомага създаването на
условия за творческо-професионалното им развитие и усъвършенстване и за
ефективно участие в изграждането на гражданско общество като консултант и
добронамерен коректив на държавната политика в областта на науката и
икономиката;
- да отстоява интересите на своите членове пред държавни и местни органи;
- да укрепва и разширява международните си контакти и да развива
взаимноизгодно сътрудничество със сродни сдружения у нас и в чужбина;
- да съдейства за повишаване на научната и професионалната квалификация на
своите членове чрез организиране на конференции, семинари, дискусии и други и
чрез събиране и разпространение на научно-техническа информация и развитие на
собствена издателска дейност;
- да съдейства за издигане на авторитета на електротехниката, електрониката и
съобщенията в обществото, да формира мнения за тяхното развитие и да ги отстоява
пред държавните и местните институции;
- да работи за издигане на социалния статус на техническата интелигенция,
като разработва и предлага в държавните институции проекти за нормативни актове;
- особено внимание и грижи да отделя на своята дейност с фирмите и с
младежите.
В СЕЕС членуват повече от 1200 инженери, учени от Техническите
университети и БАН, специалисти и ръководители от заводи и фирми, докторанти и
студенти, организирани в клубове и национални научно-технически секции по
електропромишленост, електроника, телекомуникации, електромагнитна
съвместимост, акустика и др. Колективни членове са повече от 50 фирми,
предприятия и организации от отрасъла.
Периодично СЕЕС организира международни и национални научно-технически
мероприятия като Международния симпозиум по електрически апарати и технологии
“СИЕЛА”, Международната конференция по електрически машини,
електрозадвижвания и енергийни системи “ЕЛМА”, Международната конференция
“ТЕЛЕКОМ”, Националните конференции с международно участие “Проблеми на
слънчево-земните въздействия”, “Акустика” и други.
СЕЕС издава авторитетно научно списание “ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И
ЕЛЕКТРОНИКА” и Информационен бюлетин.
WWW.IEEE.org
About the IEEE

The IEEE (Eye-triple-E) is a non-profit, technical professional association of
more than 360,000 individual members in approximately 175 countries. The
full name is the Institute of Electrical and Electronics Engineers, Inc., although
the organization is most popularly known and referred
to by the letters I-E-E-E.
Through its members, the IEEE is a leading authority in technical areas
ranging from computer engineering, biomedical technology and
telecommunications, to electric power, aerospace and consumer electronics,
among others.
Through its technical publishing, conferences and consensus-based
standards activities, the IEEE
• produces 30 percent of the world's published literature in electrical
engineering, computers and control technology,
• holds annually more than 300 major conferences and
• has nearly 900 active standards with 700 under development.
The benefits of IEEE membership include these offerings:
• Membership in one or more of 37 IEEE Societies and four Technical
Councils spanning the range of electrotechnologies and information
technologies
• More than 300 local organizations worldwide for member networking and
information sharing
• Educational opportunities to ensure engineers' technical vitality
• More than 1,150 student branches at universities worldwide
• Public advocacy for U.S. member interests, and for women in engineering
and ethics
• Special cost-saving and value-added benefits for MEMBERS ONLY
• Prestigious awards and recognition of technical and professional
achievements
• Opportunities for volunteering, leadership and participation in a variety of
IEEE activities
Electronic commerce with the IEEE through a variety of Web-based
Services
DATECS
Фирма Датекс е създадена през 1990 от група научни работници от
Института по Приложна Кибернетика при Българската Академия на
науките.Началото бе поставено с първите шрифтове на кирилица във
формат PostScript през 1990 г., с първия лазерен принтер с вградени
шрифтове на кирилица през 1991 г., и с първата професионална програма
за пълна поддръжка на кирилица в средата на MS Windows - Flex Type -
през 1992 година. През 1996 г., Съветът за сигурност и Сътрудничество в
Европа прие Flex Type 2.0 за стандарт в своите програмни продукти за
комуникация, а през 1997 Microsoft закупи лиценз от Датекс за
разпространение на програмата за сричкопренасяне и проверка на
правопис - FlexWord. Днес, повече от 95% от компютрите в България и
много от тези в Европа и САЩ, ползват кирилица с помощта на Flex Type
или FlexWord.
През 2001 г. беше разработена и въведен а Система за Тотално

Управление на Качеството, отговарящ а на стандарта ISO 9001:2000. В
края на 2001г. ДАТЕКС ООД покри и зи скван и ята на стан дарта ISO
9001:2000 и премина успешна сертификация. През 2008 година
Ф ирмата се ресертиф ицира по новата версия ISO 9001:2008, a през
2013 г. пo БДС ISO/IEC 27001.
Фирма Датекс е коректен партньор на няколкостотин свои

представители в страната и (няколко десетки) в чужбина.
А дрес: Б ългария, София 1 7 8 4 ,
Ц ариградско ш осе 115A
П рези ден т: Н иколай И лиев
02 8 1 6 5 6 50
n ik @ datecs.bg
И зп ъ л н и т ел ен ди р ек тор : П енчо И лиев
02 8 1 6 55 55
p en ch o@ d atecs.b g
Партньор за автоматизация
в електронната промишленост
Б ъ рзина, точност, надеждност, еф ективност - това са клю човите

и зи скв ан и я з а ус п еш н а автом атизация в ел ектрон н ата пром иш леност.
Festo д о б р е п о зн ав а тези предизвикателства в производствените
проц еси на своите кл и ен ти , затова р азр аб о тв а подходящ и, ко м п актн и и
и ко н о м и ч ни р е ш е н и я .
З а Ваш ите п р и л о ж ен и я , и зи скв ащ и в и со ка точност, наш ите ком петентни

специалисти щ е предлож ат идеалния з а Вас продукт от га м а с над 3 0 0 0 0
иновативни пневм атични и ел ектр и ч ески ком п о н ен ти .
1592 София, бул. Христофор Колумб 9, тел.: 02/ 960 07 27; факс: 02/ 960 07 23, festo_bg@festo.com, www.festo.bg
The main goals of the Association
- Bulgarian business development in the field of railway automation and

telecommunications;
- Building up conditions for qualification of the specialists, involved in the
area of railway automation and telecommunications;
- Supporting public authorities and private organizations by consulting,
education and transfer of know-how for creative European funds absorp
tion;
- Introducing Bulgarian business interests in European transport corri
dors to UNIFE
Railway network overview

The railway sector in Bulgaria is divided in operations and infrastructure
management likewise other European Union members. This fundamental
move took place in January 2002 and established the National Railway
Infrastructure Company (NRIC) whilst the incumbent state railways, BDZ
EAD, became responsible solely for train operations and rolling stock.
The ultimate aim of this reform was to ease the liberalisation of the rail
way and pave the way for a more transparent market-oriented approach.
The Bulgarian railway infrastructure is under the authority of the Ministry
of Transport and the Railway Executive Agency, who carry out their func
tions within European railway legislation.
The main train operator in Bulgaria is BDZ EAD. It is the sole passen
ger operator and its freight division is the predominant cargo operator.
However, there are four other freight operators, which are in competition
with BDZ, two of which were established 2-3 years ago, while the other
two are newer to the market. Competition is still in its early stage, but an
open-access market is emerging.
The Bulgarian rail network is operated by the NRIC and consists of 4,316
km lines, of which 94.3% are standard gauge, with the remainder, 5.6%,
being narrow gauge (760 mm). Only 22% of the whole system is double
track, but 70% is electrified, which is above the European average.
There are 400 stations and 300 station halts.
The major infrastructure assets of Bulgarian Railways include:
• 3,102 km of single track;

• 1,938 km of double track;
• 1,960 km of track at stations;
• 852 level crossings;
• 147 tunnels;
• 1,018 bridges;
• 8,000+ switches and crossings.
A railway modernisation programme has been initiated in the last few

years. This is targeting infrastructure, particularly at raising average line
speeds and reducing point-to-point transit times. However, despite in
vestment, NRIC is short of funding for projects that have already started.
This deficit is generally covered by the Government from the state budget
surplus.
European rail corridors

Currently some 42% of the Bulgaria's railway network lies on Trans-
European designated corridors.
Bulgaria's location in the south-eastern corner of Europe on the border

with Asia means it is a crossroad of five Trans-European Transport Corri
dors: IV, VII, VIII, IX, and X. This designation underlines the importance
of three main routes in Bulgaria: lines to the Black Sea ports of Varna
and Burgas, and to the border crossings with Turkey and going forward
to Istanbul.
Corridor IV
Corridor X
1 Corridor VIE
1Corridor DC
i Railway lines o f
national importance
Major projects
E x p e c te d p e r io d o f
P la n n e d p r o je c t s
p r o je c t c o m p le t io n
P r o je c t N a m e D e s ig n C o n s t r u c t io n
Project „Rehabilitation of the
2011 2013
railway line Plovdiv-Burgas"
Project „Modernization of the
2015 2021
railway line Sofia-Vidin"
2012 2014
railway line Septem vri-Plovdiv"
2015 2018
railway line Sofia-Septem vri"
2013 2016
railway line Sofia-Dragom an"
Project „Construction of the
2012 2014
railway line Dim itrovgrad-Svilengrad"
2016 2020
railway line Sofia-Pernik-Radom ir"
Project „Restoration of the
design parameters of the 2011 tbc
railway line Rousse-Varna"
Project „Developm ent of the
2012 2015
railway junction Sofia"
Project „Developm ent of the
2011 tbc
railway junction Burgas"
Project „Construction of
2011 2013
intermodal terminal Sofia"
2013 tbc
intermodal term inal Plovdiv"
2013 tbc
intermodal terminal Russe"
Telecom munication and signalling 2012 2013
of the railway junction Burgas"
2011 tbc
railway line Radom ir-Gujeshevo"
R A S T IA , 28, T o tle b e n b lvd , 1606 S o fia , B u lg a ria
RASTIAI T e l. + 359 2 85 0 0 4 30 F ax + 359 2 95 5 91 89

e -m a il: o ffic e @ ra s tia .o rg
Association for Railway Automation,
Signalling, Telecommunication and Industry
RASTIA - Railway Automation, Signalling, Telecommunications and

Industry Association - is an independent, voluntary, democratic, non-political
and not-for-profit association for the development of the science and practice
in the field of management, diagnosis and control of the railway infrastructure
systems in the Republic of Bulgaria.
RASTIA, as an organization, operates in compliance with the country legal regu

lations and in line with the spirit and principles of scientific, governmental and
public organizations in Bulgaria and internationally.
To achieve its objectives, RASTIA promotes the cooperation and develops bi
lateral and multilateral relations with railway infrastructure sector organizations,
authorities and individuals.
unife
THE EUROPEAN RAIL INDUSTRY
B A LK A N
L a m m u m c a iio n i
Electronics
Telecommunications
&
Electronics
www.balkantel.net
BALKAN
C o m m ii r i ic i ii c m s
Etecir-anics
S Balkantel is an Engineering, Procurement, Contracting

and Manufacturing company founded in 1990 and
specialized in telecommunications, radio transmission
and broadcasting, control and surveillance systems, air
navigation, railway signalling and^ safety, precision
calibration & measurement equipment.
s The company has established itself as a major supplier,

system integrator and contractor of “turn-key” projects
implementing a lot of significant telecom infrastructure
projects of national importance.
S Balkantel has been awarded long-term maintenance

contracts ensuring the life-time operation of the
equipment and systems.
www.balkantel.net
BALKAN
L o m m u m c a iic m *
E le c t r o n ic s
Over the years of operation on the Bulgarian market, BALKANTEL has built a solid reputation as one of the main contractors and
suppliers for large size customers such as:
■S the Bulgarian Telecommunication Company - National DON project, eastern optical ring with more than 1400km for data and voice
transmission
■S the Bulgarian Ministry of Defense
■S the Ministry of Transport, information technology and communications
■S the Bulgarian Air Traffic Service Authority - project for national transmission system between airports for voice, data and navigation
information
■S the National Electrical Company
■S the Nuclear Power Plant “Kozloduy”
■S the National Company of Radio & TV Stations- Realization of a "turn key" project for development of 15GHz RRL Microwave network for the
segments: ATSA Sofia-Cherni Vrah; Cherni Vrah - Sofia Airport; Sofia Airport - Ministry of Transport; Sofia-Airport - Boyana; Sliven Karandila
area - Varbitsa; Varna - Varna Airport
■S State Agency for Metrology and Technical Surveillance
■S State Agency of Civil Protection
■S Bulgarian National Television; Private Radio and TV Stations
■S Terem “Khan-Krum” Targovishte plant
■S Other projects
BALKANTEL Ltd. has a leading position on the Bulgarian market and excellent recommendations resulting from its high professionalism,
reliability, precision and effectiveness, high service quality, customer-oriented services, superior variety of services, equipment and solutions.
BALKANTEL Ltd. is maintaining an Integrated Quality Managing System, certified according to standards ISO 9001:2008, ISO 14001:2004,
OHSAS 18001: 2007, AQAP 2110 and is applying it for complete satisfaction of our customers demands and needs.
www.balkantel.net
BALKAN
CGmm uniciiicm *
Elccrronki
(
2 h
MAIN ACTIVITIES AND RESPONSABILITIES
s Delivery of wide range of specialized telecommunication and navigation equipment and technology, security systems for railway
transport, surveillance systems;
s Installation and integration of a wide range of telecommunication, IT and electronic equipment; navigation systems; railway
signaling and security systems
^ Installation and integration of related infrastructure facilities - shelters, towers, power supply;
^ Site Survey and Site Acceptance support, training courses;
s Control and periodically testing of telecommunication and navigation equipments;
s Repair and Maintenance of telecommunication and electronic equipment;
s Two measurement labs for control and repair services;
^ Other support engineering activities;
^ Design, development and validation of software products;
s Development and promotion of innovation technologies;
s Design of communication devices and interface;
^ Consulting on renewable energy projects;
S Consulting on telecommunications and railway signaling;
www.balkantel.net
B A LK A N
MAJOR PROJECTS
C o m m u p iic jiic m t
El cc rr on k i
s
S MINISTRY OF DEFENCE, REPUBLIC OF BULGARIA : Deployment of Communication, Information and Navigation infrastructure for
ensuring surveillance, control and support of the forces providing for the air sovereignty of the Republic of Bulgaria (first stage) in
accordance with NATO standards for Air Policing; Ensuring of real-time, secure data exchange by using modern communication and
information systems during normal operations and in situations of crisis, disasters and accidents; Network Management Software
S NATIONAL RAILWAY INFRASTRUCTURE COMPANY: Rehabilitation of signaling and telecommunications along the section Sofia -
Karlovo: replacement and modernization of signaling equipment and devices within the stations, station-to-station areas and level
crossings;
S NATIONAL RAILWAY INFRASTRUCTURE COMPANY: Rehabilitation of the railway track along the section Plovdiv- Bourgas.
Rehabilitation of the railway track with a total length of almost 300 km and modernization of the signaling. Balkantel Ltd. is an officially
nominated subcontractor of the main executor of the project. The project scope encompass design, factory acceptance tests (FAT),
civil works, setting up, test and commissioning;
✓ MINISTRY OF DEFENCE, REPUBLIC OF BULGARIA: NATO / ICAO FLIGHT INSPECTION SYSTEM ON L-410AIRCRAFT.
Equipping of L-410 Aircraft with fully Automatic Navaids Flight Inspection System. The project included: delivery, installation, system
integration and putting into operation of flight checks system for the ground communication, information and navigation systems (CINS)
www.balkantel.net
B A LK A N
Communications
Electronics
0430
0431
9303
9189
lkantel.net
68, Bratya Ваю
office@balkantel.net
1618 So
B U L G A R IA
www.balkantel.net
www.balkantel.net
ИНСТИТУТ ПО ЕЛЕКТРОНИКА 145 ГОДИНИ
“АКАДЕМИК ЕМИЛ ДЖАКОВ” БЪЛГАРСКА
^ “ АКАДЕМИЯ
на НАУКИТЕ
------1869-2014------
Институтът по електроника към БАН (ИЕ) е създаден 1962г. като

академичен център - двигател на изграждането на научни основи и кадри за
приоритетни области на зараждащата се електронна ера в развитието на
България. Много бързо той се превръща във водеща научна институция в
областите на физичната електроника, квантовата електроника и радиофизиката
в БАН и в цялата страна. Основните направления на развитие в ИЕ са запазени
като днес изследвания са съобразени със съвременните проблеми и изисквания,
световните тенденции и българската специфика и традиции.
Изследванията по физическа електроника са съсредоточени върху
проблемите на генериране и управление на фокусирани и нефокусирани
електронни и йонни снопове и тяхното взаимодействие с материални среди.
Развиват се съвременна техника, теоретично моделиране, експериментално
изследователско и промишлено оборудване за нанасяне и изследване на тънки
слоеве, за модификация на повърхности, за топене и заваряване на метали с
интензивни електронни снопове. Създава се физическа основа за изграждане на
наноструктури, наноматериали и наноелементи с помощта на електронни и
йонни снопове. Изследват се основни свойства на газовете и газовата плазма.
Изследванията по фотоника и квантова електроника са съсредоточени
върху теоретично и експериментално изучаване на взаимодействието на къси и
свръхкъси лазерни импулси с материални среди, нови технологии за
наноструктуриране, лазерно нанасяне и обработка на тънки слоеве,
електромагнитно индуцирано поглъщане и пропускане в алкални атоми,
изследване и развитие на комплексни лазерни системи за анализ и
модификация на полупроводникови и свръхпроводящи материали, теоретично
и експериментално изследване на нелинейни оптични явления, биомедицинска
фотоника.
Изследванията по радиофизика са насочени към изучаване
взаимодействието на оптично и микровълново електромагнитно излъчване с
атмосферата и земната повърхност, развитие на експериментални системи за
лазерно дистанционно сондиране и мониторинг на атмосферата, на
микровълново радиометрично дистанционно определяне влажността на
почвата, алгоритми и техники за обработка на сигнали и обработка на
информация, изграждане на микровълнови възли и системи за радарни и
комуникационни приложения, нелинейни процеси в оптични комуникационни
среди.
Развитието на ИЕ доказва за българските условия тезата за ефикасността
на многопрофилния академичен институт за изграждане и възпроизвеждане на
националната компетентност на най-високо равнище и създаване на условия за
комплексни подходи при решаване на най-сложни научноизследователски
задачи. В ИЕ са израстнали и са се утвърдили с постиженията си 1 академик, 3
член-кореспонденти на БАН, 18 професори, 21 доктори на науките. В ИЕ са
подготвени повече от 100 доктори по физика. Много от изградените в
Института учени работят на водещи позиции в чуждестранни научни институти
в САЩ, Швеция, Канада, Франция, Великобритания, Швейцария, Германия,
Виетнам. Институтът е представял страната в международни научни
организации като Международния институт за мерки и теглилки, Европейският
съюз по физика, Международния съюз по чиста и приложна физика,
Международния съюз по физика и приложение на вакуума, Международният
съюз по радионауки, както и в редакционните колегии на авторитетни
списания.
Учените от ИЕ имат признат от международните научни среди приоритет
за открити нови физически ефекти и закономерности, сред които каналиране на
йоните в полуканалите на кристална повърхност и хиперканалиране при малки
ъгли на плъзгане, йонно-стимулирана сорбция, плазмени електроди при
газовите лазери, взаимодействие на мощен електронен сноп с метални
повърхности, електромагнитно индуцирано поглъщане в Ханле-конфигурация.
В ИЕ са експериментирани в лабораторни и промишлени условия,
овладени комплексно научно и технически и предоставени на индустрията и
икономиката важни новаторски технологии и продукти, като първите в
България лазер, лидар, оптични влакна, плазмотрон, свръхвисоковакуумна
помпа, микроканален ЕОП, параметричен микровълнов усилвател,
Джозефсоновски преходи и SQUID, преносим микровълнов влагомер,
магнитометър, лазерни системи за приложение в медицината, лидарни системи
за приложение в селското стопанство и екологията, йонни технологии и
системи за нанасяне на тънки износоустойчиви слоеве, инсталации за
електронна литография, електронно-лъчево топене и рафиниране на метали и за
електронно-лъчево заваряване. Разработени са и редица съвременни
електронно-лъчеви, лазерни и плазмени технологии и нови видове газови
сензори, както и методи за формиране на наноструктурирани материали.
Резултатите са публикувани в повече от 7000 публикации и се измерват с
десетки участия и награди от промишлени изложби, многобройни внедрявания
и милиони левове и валута от реализациите.
С признание за миналото и убеденост в настоящето, по желание на своите
сътрудници и Решение на Общото събрание на учените в БАН, Институтът
носи гордо и с достойнство името на своя създател ИНСТИТУТ ПО
ЕЛЕКТРОНИКА „Акад. ЕМИЛ ДЖАКОВ” при БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ
НА НАУКИТЕ.
s e e in g s o lu tio n s
ТРО КУТТЕСТ България ООД
Оптимални решения за Контрол Без Разрушаване,
Механични Изпитвания, Предиктивна Поддръжк и
Качествен Контрол
T A G A R N O M A G N U S HD
ЦИФРОВИ УВЕЛИЧИТЕЛНИ СИСТЕМИ С ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА:
у А С Е М Б Л И Р А Н Е , Д И ЗАЙ Н И С Е Р В И З
У К А Ч Е С Т В Е Н К О Н Т Р О Л И Д О К У М ЕН Т А Ц И Я
У Б Е З К О Н Т А К Т Н О 2D И З М Е Р В А Н Е
У В И З У А Л Н А И Н С П ЕКЦ И Я
M A G N U S HD U no - единствената увеличителна система в света с директен цифров

изход HD изображение на екран, възможно увеличение до 100x!
M A G N U S HD T ren d - нов модел на цифрова система от серията MAGNUS,

възможно увеличение до 320x!
M A G N U S HD P re stig e - ново поколение цифрова увеличителна система

комбинирала в себе си качеството от високата резолюция на HD камерата с
възможностите на микроскопа, предлагаща опция за увеличение до 500x!
M A G N U S HD Z ip - базов вариант на цифрова увеличителна система, която има

качеството на изображение, както при останалите, с увеличение от 2 до 40x!
Идеалното решение за оборудване на работни места в сервизни работилници за
електроника, бижутерски и часовникарски ателиета;
M A G N U S FH D Z ip - най-новият MAGNUS FHD ZIP, който притежава уникално

оптично увеличение, автофокус и изключително качество на картината. С него се
разкрива един нов свят на възможности при цифровите решения за ръчна оптична
инспекция - с участието на FULL HD качество. Увеличение 48х.
M A G N U S HD Z A P T A G A R N O - представя новаторско решение, специално

разработено за поточни линии, там където трябва да се инспектират детайли
преминаващи на транспортна лента. Показва на монитора действителното
изображение предадено от камерата (в HD) с ненадминато възпроизвеждане на
цветове и яркост при увеличение до 40х
За информаиия:ТРОКУТТЕСТБългария ООД; Лице за контакти:Ирина Найденова;етаП:1ппа@1гокиаев1.сот; GSM 0882399122
ТРОКУТТЕСТ БЪЛГАРИЯ ООД
Бул. Евлоги и Христо Георгиеви, 14 I София 1164 I България

www.trokuttest.com I www.productronica.com I www.taaarno.com I e-mail: contactbg@trokuttest.com
I тел. +359 2 421 91 71 I факс. +359 2 421 91 71 I ЕИК 201829155
Kester
Д и с т р и б у т о р на оборудване и м а те р и а л и о т ASSC0N
SYSTEMTECHNIK
водещ и с в е т о в н и п р о и зв о д и тел и за м о н т а ж ,
HELLER
п о ч и с т в а н е и лакиране на п е ч а т н и п л а т к и -
о т п р о и з в о д с т в о т о на п р о т о т и п и и
nUTOTROfllK
р е м о н т до в и со к о ск о р о стн и а в т о м а т и ч н и линии
^ ] ЩTECHNOLOGY
numiaeai
TWS
AUTO M ATIO N
PACE
ОПИТ И ТРАДИЦИЯ - ПОВЕЧЕ ОТ 35 ГОДИНИ СМЕ ВОДЕЩИ В БРАНША
АМТЕСТ ЕООД, 1421 София, бул. „Арсеналски“ № 81, вх. В, те л .: 964 1930, факс: 963 1566, e-mail: office@amtest.bg, www.amtest.bg

2014 ELECTRONICA Proceedings Small

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

2014 ELECTRONICA Proceedings Small

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

15 май 2014 г., гр. София

Национален дом на науката и техниката

IEEE Bulgaria Section

Трокуттест България ООД

Почетен председател: проф. д-р Марин Христов -ТУ-София

Вл. СТАВРОВ, Г. СТАВРЕВА, Е. ТОМЕРОВ

ЕЛЕКТРОНИКА 2014® 5 ДОКЛАДИ

ЕЛЕКТРОНИКА 2014® 6 ДОКЛАДИ

ЕЛЕКТРОНИКА 2014® 7 ДОКЛАДИ

ЕЛЕКТРОНИКА 2014® 8 доклади

3D МЕМС Сензори за Позиция

Вл. Ставров, Г. Ставрева, Е.

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

Едномерна (1D) детекция на позиция

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

Защо е избрана детекцията с пиезорезистори?

Сред професионалистите съществува установено мнение, че ПзР:

Резултат: въпреки потенциала си, ПзР се ползват с "недобра

продиктуван основно от технологични причини.

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

Микроконзоли с интегрирани пиезорезистори

двата посочени по-горе типа MEMC еластични елементи.

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

Основни етапи в производството на силициеви ПзР сензори

При технологията за производство на МЕМС с ПзР в страничните стени:

• и се получават високи добиви при производство.

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

Възможни схеми за свързване на ПзР в конзолни сензори

Планарни ПзР ПзР разположени в страничните стени на елементите

При едноконзолни прибори са необходими два пасивни резистора. При двуконзолни

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

п l*ie z o re s isto rs 0 5Vpp

Микроконзолите със странично действие rh ' - - - .? o o . ■

• много високо съотношение сигнал/шум, О

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

Специфичен проблем при използване на контактни МЕМС

Линейност на сензорния сигнал при голям работен ход и осигуряване на постоянна

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

Предимства на приборите с ПзР в страничните стени

Свобода в проектирането: "всичко е възможно

Много висока линейност на сензорния сигнал;

Считаме, че технологията за производство на MEMC прибори с ПзР в страничните

стени е най-перспективната ни разработка, изобщо.

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

1D сензори за позиция - постоянен контакт и обхват

Вариант за решаване на проблемите чрез допълнителни еластични елементи

Примери за прибори с постоянна точка на механичен контакт с допълнителни еластични

елементи и увеличен ход чрез използване на диференциални пружини.

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

Експериментални резултати получени c т. нар. "разтегателен сензор".

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

1D сензори с допълнително разширен работен ход

200 400 600 800 1000 1200 1400 1600

Характеристика на 1D сензор за позиция с модифицирани диференциални пружини

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

Възможност за избор на направление на чувствителност

Вариант за реализиране на чувствителност в различни направления

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

Примери за 1D асиметрични (само на опън) сензори за позиция с увеличен обхват и различна

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

Варианти на контактни двумерни (2D) сензори за позиция

Актюираните елементи имат

Електроника 2014, 15 Май 2014, София

Сензори за Сензори за ме

Keywords: Mixed-signal circuits, Phase locked loop - PLL, Voltage-cont

За проверка на работоспособността на предложения PSpice A/D бази