16.4. Заваръчни трансформатори но възможностите за регулиране на заваръчния ток /2 са ограничени.
Заваръчният трансформатор служи за създаване и поддържане на Първйчната намотка е секционирана, което позволява с помощта на
електрическата дъга при електрическа заварка. Той е понижаващ и работи в
прекъснат режим на работа с режими на преход от празен ход към пълно късо
съединение. За устойчивото горене на дъгата и за да стане заварката
качествена, трансформаторът трябва да осигури един почти неизменен
заваръчен ток, независимо от съпротивлението на дъговия стълб, което
варира в широки граници. Тези изисквания се удовлетворяват от
трансформатор със силно падаща (мека) външна характеристика - (фиг.9).
За сравнение е дадена и външната характеристика на един обикновен
трансформатор, която е твърда - 4.
Освен това тока на късо съединение 1к е малък и късите съединения,
които са неизбежни и чести при заваряване, не са опасни за трансформатора.
Фиг.9. Външни характеристики на обикновен(4) и заваръчен
трансформатор( 1,2,3)
Падащи външни характеристики се постигат чрез изкуствено увеличаване
на индуктивното съпротивление на намотките от потоците на разсейване.
Известни са много конструкции на заваръчни трансформатори, но най-често
срещаните у нас са заваръчен трансформатор с магнитен шунт - (фиг.Ю.а) и с
регулируемо потокосцепление - (фиг.10,6).
а) б)
Фиг.10. Заваръчен трансформатор с магнитен шунт-а) и с регулируемо
потокосцепление-б)
Наличието на магнитен шунт води до силно нарастване на потоците на
разсейване, чиято големина може да се промени, чрез завъртане на шунта. По-
лек и компактен е заваръчния трансформатор с регулируемо потокосцепление,
66
превключвател да се променя броя и разположението на секциите на
намотката, а оттам и големината на магнитната връзка. Това води до промяна
и на заваръчния ток.
На фиг. 11 са показани външния вид на заваръчни трансформатори.
Фиг.11. Външен вид и приложение на заваръчни трансформатори
17. ВЪРТЯЩИ СЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ
17.1. Определения. Принцип на действие и основни зависимости.
Въртящите се електрическите машини са съоръжения, в които по
електромагнитен път и посредством непрекъсната ротация на едната част на
машината (ротор) по отношение на другата (статор) се осъществява взаимното
преобразуване на електрическата и механична енергии. Следователно те са
обратими.
Електрическите въртящи се машини или за по-кратко нататък
“електрически машини”, преобразуващи механичната енергия в електрическа
се наричат генератори, а тези, преобразуващите електрическата енергия в
механична - двигатели.
Принципът на действие на всички електрически машини е основан на
физическите закони - електромагнитна индукция и взаимодействието на
електрически ток в проводник с магнитно поле.
Явлението електромагнитна индукция възниква при пресичането на
проводник от магнитни силови линии, при което в проводника се индуцира
е.д.н. (фиг.1).
67
 Фиг.1, Принцип на действие на генератора
Ако от външна сила F проводник се движи със скорост V в магнитно поле
с магнитна индукция В, то в проводника се индуцира е.д.н.
е = Blv, (1)
където: I е активна дължина на проводника, т.е, частта намираща се в
магнитното поле.
Посоката на е.д.н. в проводника се определя с правилото на дясната ръка
(фиг.2,а).
На фиг.З е разгледан случая на възникване на електромагнитна сила Fem
действаща върху проводник с електрически ток i, намиращ се в магнитно поле.
Съгласно закона на Лаплас тази сила има големина:
Ю 6)
Фиг.2. Правило на дясната ръка за опредедляне посоката на е.д.н- а).и на
лявата ръка за определяне посоката на електромагнитната сила-б)
Fem = ВИ (2)
а посоката й се определя с правилото на лявата ръка (фиг.2,б).
68
Фиг.З.Принцип на действие на електродвигателя
Може да се приеме, че разгледаните два случая представляват
демонстрация на елементарен генератор (фиг.1) и елементарен двигател
(фиг.З). При работата на електрическите машини, описаните две явления
протичат едновременно, като едното е определящо, а другото е
противодействащо.
Така например в двигателен режим (фиг.З), ако под действието на
електромагнитна сила Fem проводника се премести, то в него ще се идуктира
е.д.н., което е с посока (дадени с прекъсната линия) обратно на външното
приложено напрежение. Подобно е положението и в генераторен режим
дадено на (фиг.1), При затваряне на веригата през съпротивлението R и
преместване на проводника със скорост V индуктираното е.д.н. ще прокара
тока i, което пък е свързано с появата на силата F , т.е. действа спирачно. При
равномерно движение
F —Fet (3)
След умножаване на двете страни на (3) с V, като се вземат предвид (1) и
(2) се получава:
FV = FemV = B liV = ei , (4)
т.е. установява се, че подадената механична мощност FV е равна на
получената (произведената) електрическа мощност- ei.
Направените разсъждения дават възможност да се направят следните
изводи:
а) всяка електрическа машина трябва задължително да включва
проводници и магнитно поле с възможност за взаимно пресичане;
б) както при генераторен, така и при двигателен режим едновременно се
наблюдава индуктирането на е.д.н. в проводника и възникване на
електромагнитна сила, която действа върху него.
Независимо от разнообразието на електрически машини, всяка една от
тях включва две основни части. От гледна точка на механичното им състояние
едната е неподвижна, наречена статор, а другата - движеща се, наречена
69
ротор. От функционална гледна точка едната част е снабдена с елементи,
възбуждащи магнитно поле (например електромагнит или постоянен магнит) и
се нарича индуктор, а другата, в която се индуктира е.д.н. и се нарича котва.
В повечето случаи роторът е котва, а статорът индуктор, но съществуват и
инверсни конструкции електрически машини.
17.2. Класификации
Електрическите машини могат да бъдат разделени по множество
признаци, по-важни от които са:
- според вида на извършваното механично движение - въртящи се и
линейно движещи се (линейни), спадащи към специалните;
- според тяхното предназначение - генератори, двигатели и
преобразуватели;
- според вида на тока - постояннотокови (DC) и променливотокови (АС);
- според мощността условно се разделят на: микромашини - (до 0,5kW),
машини с малка мощност - (0,5-ИО kW), машини със средна мощност -
(10-ь250 kW) и машини с голяма мощност - над 250 kW.
Електрическите машини се характеризират с номинални параметри, към
които най-често спадат: номинална мощност - Рк,к№, номинален ток - 1п,А\
номинално напрежение - UH,V\ номинална честота - f n,Hz\ номинална скорост
на въртене - mn,rad/s\ номинален к.п.д. - т]ю% и др. При двигателите
номиналната мощност се получава под формата на механична мощност на
неговия вал, а при генератора - това е отдаваната електрическа мощност.
18. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ ЗА ПОСТОЯНЕН ТОК
18.1. Определения и принцип на действие
Постояннотоковите машини (ПТМ) намират широко приложение въпреки,
че днес те до голяма степен са загубили своето значение в сравнение с
другите типове електрически машини. Основното им предимство като
двигатели е възможността за плавно, икономично и в широки граници
регулиране на скоростта на въртене. Затова голяма част от регулируемите
електрозадвижвания са изпълнени с постояннотокови двигатели (ПТД). Като
генератори намират приложение главно в транспортните средства като
автономни източници на електроенергия.
Основен недостатък на ПТМ е наличието на плъзгащ контакт между
колектора и четките, което води до повишено съпротивление, искрене, а от там
до износване, промяна в преходното съпротивление и нестабилност на
характеристиките. Искренето води и до електромагнитни смущения и повишена
пожарна и взривна опасност. От съществено значение е и високата цена и по-
голямата сложност в сравнение с променливотоковите машини.
70
П атоси
Фиг. 1. Устройство и принцип на действие на ПТД
На фиг. 1 е показана идейна схема, илюстрираща принципа на действие и
устройството на ПТД. Магнитните полюси създават магнитно поле В, между
които се намира котвената намотка. Краищата на намотката © съединена с
колектора под формата на кръг (от две половини). Към колектора контактуват
четки от графитен материал. При подаване на електрически ток в намотката
възниква електромагнитна сила F (работа като двигател) с посока, определена
от правилото на лявата ръка. Секциите на намотката се комутират от
колектора при преминаване през неутралното положение, за да се запази
посоката на силата и да се осигури непрекъснато въртене на котвата (ротора).
За създаване на магнитното поле може да се използват както постоянни
магнити, така и индукционни (възбудителни) намотки (wB), през които протича
намагнитващ ток, много по-малък от котвения. Котвената намотка (wa) също е
положена в т.нар. роторни канали на роторното тяло, изработено подобно На
статора, но от листове електротехническа стомана (за намаляване на загубите
в желязото). Роторът лагерува в двата края върху корпуса, където е
разположена и клемната кутия. В нея излизат изводите както на
възбудителната, така и на котвената намотка (обикновено четири извода). При
неизвестни изводи проверката се извършва с омметър - котвената намотка
има малко съпротивление (до няколко ома), докато възбудителната е
високоомна - над 100 ома. Изключение правят ПТД с последователно
възбуждане, където възбудителната намотка има съизмеримо с това на
котвената намотка съпротивление. На фиг.2 са показани някои от изделията на
завод “Динамо” - Сливен: постояннотокови стартери - а); микродвигатели - б);
двигатели с независимо възбуждане - в).
71

a) 6)
Фиг.2. Електрически машини за постоянен ток (продукция на завод “Динамо-
Сливен'')
18.2. Класификация на ПТМ
Свойствата на електрическите машини за постоянен ток се различават
значително в зависимост от начина на свързване на котвената и възбудителна
намотки. На фиг.З са представени различни системи за възбуждане, като
котвената wa и възбудителната LM1, LM2 намотки са изобразени, чрез
възприетите в принципните схеми условни означения.
Според начина на свързване ПТМ биват:
а) с независимо възбуждане (фиг.З,а) - wa и LM1 са включени към два
независими източника. Тук може да се причисли и ПТМ с възбуждане от
постоянни магнити (фиг.З,б), което намира широко приложение в
микромашините (тахогенератори);
б) с паралелно възбуждане (фиг.З,в) - wa и LM 1 са включени паралелно
към един и същ източник на напрежение;
в) с последователно възбуждане (фиг.З,г) - wa и LM2 са свързани
последователно (стартери, задвижване на трамваи);
г) със смесено възбуждане (фиг.З,д) - върху полюсите са положени две
възбудителни намотки - Ш 1 ,Ш 2 . Едната се включва последователно(Ш2), а
другата(Ш1) - паралелно на котвената верига (задвижване на тролейбуси).
а) б) в) г)
Фиг.З. Постояннотокови машини: а) с независимо възбуждане; б) с постоянни
магнити: в) с паралелно възбуждане; г) с последователно възбуждане; д) със смесено
възбуждане
72
18.3. Основни зависимости в ПТМ
Общите зависимости в постояннотоковите машини се подчиняват на
основните закони на електротехниката.
За котвената намотка е в сила втория закон на Кирхоф:
U - Е3 + RJa (1)
където: Ra е съпротивлението на котвата, О;
R Ja- падът на напрежение в котвената намотка, V.
в) Електродвижещото напрежение (е.д.н.) Еа = сФш в двигателен режим е
противопосочен на захранващото напрежение U, където с е константа на
електродвигателя, Ф -магнитен поток.
В резултат е.д.н. Еа и тока 1а са противопосочни.
Повече информация за тези две величини е приведена в следващата точка.
От основните закони на механиката при въртеливо движение на едно тяло
следва, че развиваната от двигателя механична мощност (на вала на
двигателя) е:
Р = Мш, W, (2)
където: М е моментът на двигателя, Nm;
ш- ъгловата скорост на въртене, rad/s.
19. ЕЛЕКТРОДВИЖЕЩО НАПРЕЖЕНИЕ НА КОТВАТА И
ЕЛЕКТРОМАГНИТЕН МОМЕНТ НА ВАЛА НА ПТМ
19.1. Основни зависимости
Основни явления при работата на една постояннотокова машина са
индуктиране на е.д.н. в котвената намотка - Еа и създаване на въртящ момент
на вала - М . Ще бъде разгледана условна ПТМ с цел разясняване на
факторите, определящи тези величини. Машината се състой от: “р" на брой
L 7T(l 2.TTY 7TY
чифтови полюси; полюсно деление т = — = — = — = —; котвена намотка с
2р 2р 2р р 1
“ N” брой проводници, разпределени в 2а броя паралелни клонове (а - цяло
число).
Електродвижещото напрежение (е.д.н.) на една ПТМ е равно на е.д.н. на
един паралелен клон от котвената намотка. Като се има предвид, че в
паралелен клон броя на проводниците е —, за Е а съгласно (1, т. 17) се
получава:
Е а=ТаШ - (1>
д)
Ако се приеме, че В = Вср = const, а скоростта V се замести с израза:
73
 2п п _ nnd 2рт
V — 0)Г =
60 ~ 60
п, m/s, (2) 20. ПОСТОЯННОТОКОВИ МАШИНИ С НЕЗАВИСИМО ВЪЗБУЖДАНЕ
(ПТМ С НВ).
където п е честота на въртене на ротора, ob/min.
За електродвижещото напрежение на котвата (е.д.н.) на котвата се 20.1. Генераторен режим на ПТМ с НВ
получава: На (фиг.1) е дадена схемата на свързване на ПТМ с независимо
възбуждане в генераторен режим, а с прекъсната линия е дадена схемата на
генератор с паралелно възбуждане. Разликата в работата на двата вида
Еа = —Вср1— п = ^60а
- Ф п = СеФп, (3)
а 2 а СР 60 е генератори е в областта на ниските скорости. В генераторен режим се прилага
външен въртящ момент на вала на генератора - Мдъншно, а като краен резултат
отчитайки факта, че Ф = Вср1т е големината на магнитния поток. - получаването на електродвижещо напрежение - Еа. При включване на товар
Се е константа, величина постоянна за всяка машина. Ако в (3) честотата паралелно на котвата протича ток - 1а, регистриран от амперметъра PA, а
на въртене п, ob/min се замести със скоростта на въртене - ш, rad/s, между изходното напрежение - от волтметъра PV.
които връзката е ш = ^ ,за е.д.н. се получава:

Еа = сФш, (4)

където с ~ е константа на машината.

Вижда се, че при постоянни с и Ф, Еа зависи от скоростта на въртене,
която при генераторен режим получаваме на изводите на котвата, а в
двигателен е в посока обратна на външното приложено напрежение. При
пускане на постояннотоков двигател, когато ш = 0 , то и Еа = 0, което води до
един голям пусков ток.
Фиг. 1. Генераторвн режим на ПТМ-принциПна вл. схема
19.2. Електромагнитен момент на вала на двигателя - М
За извеждане на израза на електромагнитния въртящ момент се използва Основната зависимост на електрическите генератори е зависимостта на
израза (3) от т.18: е.д.н. от скоростта на въртене и магнитния поток:
М = P/u>,Nm. (5) Еa = сФо>, (1)
Ако мощността Р се замести с електромагнитната мощност Р = Еа1а, за където ш е скоростта на въртене на генератора, зададена от външният
електромагнитния момент на ПТМ се получава: двигател (парен, хидравличен или друг тип). Най-често тази скорост е
постоянна, а регулирането на напрежението на изхода на генератора се
Еа/а = сФьЯа _ сф/ осъществява посредством изменение на магнитния поток Ф.
О) 0 ) 0 ) (6)
Изходната (външна) характеристика на генератора има вида:
В двигателен режим при установено движение, развиваният от двигателя
въртящ момент и противодействащият (съпротивителен) развиван от работния
механизъм се намират в динамично равновесие М = Мс. Промяна в Ua = Ea - R aIa. (2)
натоварването (Мс) следователно ще води до промяна на електромагнитния
момент(М), а от там и на котвения ток 1а. Графичният вид на външната характеристика има вида на фиг.2. С
В генераторен режим промяната на отдаваната мощност също е свързана вертикалната линия 1Се обозначен товарът на генератора.
с промяната на котвения ток 1а.

74 75

и.
Фиг.2. Външна характеристика на генератор за постоянен ток
С AU е обозначен падът на напрежение в котвената намотка, обусловен от
вътрешното (котвено) съпротивление (AU = Ral a).
20.2. Двигателен режим на ПТМ с НВ
Този тип двигатели са известни с добрите си регулационни свойства, а в
каталозите и номенклатурата на производителите са под наименованието “DC
motors with Shunt Excitation”. Ha фиг. 3 е показан външен вид на такъв двигател,
производство на фирма “Kostov motors” - БГ.
Фиг.З. Външен вид на двигагтел с шунтово възбуждане
Показаният двигател е с мощност 1 kW, UH = 75V захранване на котвата.
Схемата за свързване на двигател за постоянен ток с независимо
възбуждане (ДПТсНВ) е дадена на фиг.4. При захранване на котвата на
двигателя с външно напрежение U, протича котвен ток Ia, създава се въртящ
момент М, който привежда котвата в движение със скорост ш. При въртенето
на котвата се създава противо е.д.н. Еа. Двигателят може да работи и с
паралелно възбуждане (прекъснатите линии), като разликата в
характеристиките е само в областта на ниските скорости.
76
+
Фиг.4. Двигателен режим на ПТМ - принципна схема
Ако се приеме, че двигателят работи с независимо възбуждане и
магнитният поток е постоянен Ф = const, основните зависимости между
величините, изобразени на схемата от фиг. 4 в съответствие с казаното до
тук може да се опишат като се използва втория закон на Кирхоф за верига с
е.д.н. Еа, активни съпротивления Ra, Rn и външно захранващо напрежение U.
Еквивалентната електрическа схема на котвената верига от фиг.4 е приведена
на фиг.5.
-о + U . о-
Фиг.5. Еквивалентна заместваща схема на котвената верига
След прилагане на закона на Кирхов за избраната посока на сумиране на
величините, съвпадаща с посоката на котвения ток, се получава:
-U + Ia(Ra + Rn) = -E a
Ea = U —Ia(Ra + Rn) (3)
След заместване на е.д.н. с неговото равно Еа = сФ<и .заместване в (3) и
решаване относно а се получа уравнението на електромеханичната
характеристика на двигателя:
сФ
(4)
77
 Уравнението на механичната характеристика се получава след
заместване на тока в (4), изразен чрез въртящия момент от израза:
М = сФ1а (5)
След решаване се получава:
U Ra+Rn _
(О = — — -—7 М. ( 6)
сФ (сФ)2
При пускане в момента на включване(когато ш = 0, Еа = 0 ,) и отсъствие на
пусков резистор през котвата ще протече голям пусков ток - /„ , ограничен само
от котвеното съпротивление Ra, което по принцип е малко:
За ограничаване на /п пускането може да стане по няколко начина:
а) реостатно пускане - осъществява се чрез пускане с регулируемо
съпротивление R„ във веригата на котвата при което
и | съпротивление в котвената и възбудителни вериги и нормална схема на
/„ = ■ < 2,51Н. (8)
Ra+Rn
С увеличаване на скоростта на въртене е.д.н. - Еа нараства, 1а намалява и
тогава Rn може да се намали, докато се изключи напълно.
б) пускане с понижено напрежение и отсъствие на пусков резистор -
осъществява се при намаляване на напрежението при пускане (Un < ин), което
е възможно само при наличие на регулируем автономен източник, например
тиристорен токоизправител или ШИМ(широчинно-импулсен модулатор).
в) директно пускане - прилага се само при двигатели с малка мощност (до
1 kW), чиято котвена намотка е изпълнена с тънък проводник и имат голямо
котвено съпротивление Ra . Пусковият ток при директно пускане е в границите
4 = (10 - 50)/н. (9)
20.3. Работни и изкуствени механични характеристики на ДПТ с НВ и
регулиране на скоростта му
Работните свойства на ДПТ с независимо и паралелно възбуждане се
дават чрез техните работни характеристики, представляващи зависимостта на
ъгловата скорост ш, момента М, входящата мощност Ръ тока / и к.п.д. р от
полезната (механична) мощност Р2 на вала на двигателя (фиг.6). С изключение
на к.п.д. всички останали величини са линейни функции от изходната мощност.
Максималната стойност на к.п.д. е близо до номиналната изходна мощност, но
не е задължително да има съвпадение в тази точка[3].
78
! Фиг. 6. Работни характеристики на ДПТ с НВ
Възможностите за промяна на честотата на въртене (скоростта на въртене
у - ш), както и на величините и на методите, чрез които това може да се постигне,
!■ се разкриват от електромеханичната - ш = f ( I a) или механична - ш = f { M)
I характеристика (зависимости 4,6).
Тъй като моментът е пропорционален на тока 1„, механичната
| характеристика в определен мащаб съвпада с електромеханичната, затова
двете могат да бъдат представени в една координатна система.
Характеристиките ш = / ( / „ ) и ш да /(М ), снети при U = и н, липса на
' свързване се наричат естествени. От (4) или (6) се вижда, че ъгловата скорост
f може да се регулира чрез напрежението U, съпротивлението в котвената
L верига Ra и магнитния поток Ф.
Промяната на захранващото напрежение може да бъде само а посока
I U < иИ, при което се получават изкуствени характеристики успоредни на
|, естествената, лежаща под нея - (фиг.7). Скоростта на и.п.х. е по-ниска от тази
[ на естествената характеристика (со'0' < ш0).
Методът е удобен, икономичен, но изисква регулируем Източник на
щ напрежение.
Включването на съпротивлението в котвената верига аналогично на
пусковото Дп , но предназначено за продължителен режим на работа води до
получаване на изкуствени характеристики минаващи през ш0 , но с по-голям
наклон.
Същността на регулирането скоростта на въртене чрез промяна на
магнитния поток Ф се състои в неговото намаляване, чрез включване на
регулируемото съпротивление Дв във възбудителната верига. Потока Ф
участва и в двата члена на (8) , което води едновременно до промяна на
скоростта на идеален празен ход (ш1} > ш0) и твърдостта на характеристиките.
Методът е икономичен и лесно се реализира, но се ограничава от появата на
явления, смущаващи работата на двигателя (преобръщане на регулирането).
79
 CO
Схемата на свързване на ДПТ с ПВ и обозначенията по нея са приведени
на фиг.2. Основните уравнения, описващи работата на двигателя се дават със
следните зависимости, подобно на ДПТ с НВ. Разликата е в допълнителното
активно съпротивление на възбудителната намотка Дв:

U = Ea + (Ra + Rn + RB)Ia
М = сФ/а (1)
Еа = сФсо.

В (1) в общото съпротивление участие взема и съпротивлението на

възбудителната намотка L2 - Дв, което е съизмеримо с това на котвата, тъй
като е навито от дебел проводник, през който протича котвения ток.

Фиг. 7. Механични характеристики на ДПТ с независимо възбуждане

при:промяна на захранващото напрежение (U = vary, промяна на котвеното
съпротивпение(К = var); промяна на магнитния поток (Ф = var)

Основни изводи при работа с ПТМ с НВ:

1. Възможни са два режима на работа: двигателен и генераторен;
2. Механичните характеристики са линейни;
3. Пускането може да се осъществи по три начина: директно; чрез
допълнително съпротивление в котвата; с понижено напрежение;
4. Възможни са и три начина за регулиране на скоростта: чрез котвеното
съпротивление; чрез напрежението на котвата; чрез магнитния поток.

21. ПОСТОЯННОТОКОВИ МАШИНИ С ПОСЛЕДОВАТЕЛНО Фиг.2. Обозначение и схема на свързване на ПТМ с ПВ (двигателен режим)
ВЪЗБУЖДАНЕ (ПТМ С ПВ)

21.1. Общи сведения и извод на механичната характеристика
Постояннотоковите машини с последователно възбуждане се използват
само като постояннотокови двигатели, поради невъзможността за генераторен
режим поради липса на скорост на идеален празен ход (и.п.х.). Намират
приложение като тягови електродвигатели в трамвайния транспорт, за
задвижване на електрокари, електротелфери, електромобили, стартери на
двигатели и др. На фиг. 1 е показан външен вид на двигатели за постоянен ток
с последователно възбуждане (ДПТ с ПВ) от този вид.
Основното при работата на двигателя с последователно възбуждане е
работата му с променлив магнитен поток, зависещ от товара. Работата на този
двигател на празен ход е авариен режим, тъй като при ток клонящ към нула,
същото важи и за магнитния поток, а това води до силно увеличение на
скоростта на и.п.х. ш0 = Този факт не позволява работа на този
двигател в генераторен режим.
От изведената по-горе зависимост за електромеханичната характеристика
за ДПТ с НВ

Rg+Rn+Kn 1 = _ L _ ^
U
сФ сФ a сФ сф
(2)
като се приеме, че магнитният поток е пропорционален на котвения ток (в
линейната част на характеристиката, при ненаситена магнитна система -
(4 = 4):
Фиг. 1. Външен вид на стартер и тягови електродвигатели
80 81
 Ф = к1а (3)
и заместим в (2), за уравнението на електромеханичната характеристика се
получава:
и
ш = ---- (4)
ckla С к 1а

където с ,к,с ',К са коефициенти.

Уравнение (4) представлява уравнение на хипербола. При замяна на тока
с момента в линейната част от кривата на намагнитване, се получава:
и
' йТм К, (5)

където d е коефициент.
Графично тези зависимости са дадени на фиг.З. Фиг.З.Електромеханични и механични характеристики на ДПТ с ПВ
Изразявайки момента от (1)
21.2. Регулиране на скоростта и работни характеристики на ПТД с ПВ
М = сФ1а = cklal a = c k ll = c 'll, (6) Поради зависимостта на възбудителния ток от котвения, регулирането на
скоростта на ПТД с ПВ на практика се осъществява по два начина:
се вижда, че в този тип електрически двигатели моментът нараства - регулиране с понижено напрежение;
квадратично от котвения ток, което ги прави подходящи за преодоляване на - регулиране с резистор в котвената верига.
големи претоварвания. По тази причина повечето електрозадвижвания, в които В литературата са известни и изкуствени схеми с регулиране на магнитния
пусковите условия са тежки (стартери на автомобили, тягови електродвигатели поток, но те напоследък не намират практическо значение,
на трамваи, локомотиви), се реализират с ПТД с ПВ (серийни двигатели). Работните характеристики са подобни на ПТД с ИВ, с изключение на
При натоварване клонящо към нула, скоростта на празен ход клони към нелинейния характер на скоростта, момента и тока от натоварването (фиг.4).
безкрайност. Това е авариен режим, ето защо този тип двигатели не могат да
работят на празен ход - към тях трябва винаги да има товар. В противен
случай може да се разруши електродвигателят. За сметка на това при
натоварване момента нараства нелинейно и те са в състояние да преодоляват
големи моменти.

Фиг.4. Работни характеристики на ДПТ с ПВ

Основни изводи за работата на ПТД с ПВ:

1. Нелинейни механични характеристики;
2. Отсъствие на скорост на идеален празен ход и оттам невъзможност за
82 83
 работа като генератор;
3. Висока претоварваща способност, удобни за редица механизми:
и Rg+Rn+RBт
трамваи, локомотиви, стартери на автомобили;
сф сФ a (1)
4. Възможни два начина за регулиране на скоростта: чрез реостат в
котвената верига и с напрежението на котвата. като Ф = Фс + Фш = k la + Фш. Тъй като Фш = const, общият магнитен поток е
линейна функция от натоварването (при работа с ненаситена магнитна
система) или в най-общия случай нелинейна функция от натоварването (при
22. ПОСТОЯННОТОКОВИ МАШИНИ СЪС СМЕСЕНО ВЪЗБУЖДАНЕ работа с наситена магнитна система). При нулево натоварване, възбуждането
(ПТМ със СВ) се определя от шунтовата (независима) намотка, което позволява работа на
празен ход за тези двигатели. Скоростта на идеален празен ход е:
22.1. Принципна електрическа схема, обозначение, извод на
механичната характеристика
Този тип машини, както бе отбелязано по-горе, има две възбудителни
намотки: последователна(серийна) - L2 и независима (паралелна) - L1.
Принципно те могат да работят и като генератор, и като двигател. Поради При натоварване расте котвеният ток, а от там и магнитният поток:
широкото разпространение на двигателите със смесено възбуждане, тук се
разглеждат само те (фиг.1). М = сФ1а = с(Фш + Фс) = с(Фш + к!а). (3)
+ Електромеханичните характеристики имат вида, показан на фиг.2.

Фиг. 1. ДПТ със СВ - принципна ел.схема

Този тип двигатели съчетават предимствата на разгледаните дотук -

притежават скорост на идеален празен ход и едновременно с това значителна
пускова и претоварваща способност. За целта двата магнитни потока,
създавани от двете намотки - от серийната (Фс) и от шунтовата (Фш) са
съпосочни. При промяна на захранващото напрежение те едновременно
сменят посоките си.
Уравнението на електромеханичните характеристики е аналогично на
двигателя с последователно възбуждане:
84
Фиг. 2. Електромеханични и механични характеристики на ДПТ със СВ
Характеристиките започват от ординатната ос (има скорост на и.п.х. - ш0) и
с увеличаване стойността на реостата в котвата твърдостта намалява -
характеристиките се транслират надолу. За сравнение са дадени две
характеристики на ДПТ с НВ и на ДПТ с ПВ.
85
 22.2. Работни характеристики и регулиране на скоростта на ДПТ със СВ
Работните характеристики наподобяват тези на ДПТ с ПВ - те са
нелинейни в общия случай. Моментът нараства в по-голяма степен от тока с
нарастване на изходната мощност.
Регулирането на скоростта е подобно на ДПТ с НВ. Възможни са три
начина на регулиране:
- регулиране с резистора в котвената верига;
- регулиране със захранващото напрежение;
- регулиране с изменение на магнитния поток. В този случай е възможно
промяна на магнитния поток на шунтовата (независима) намотка, тъй
като тя се захранва от външен източник. По принцип магнитния поток на
тази намотка може да се намалява само под номиналния за двигателя.
23. ПОСТОЯННОТОКОВИ МИКРОМАШИНИ - ОБЩИ СВЕДЕНИЯ.
УНИВЕРСАЛНИ КОЛЕКТОРНИ ДВИГАТЕЛИ
23.1. Постояннотокови микромашини. Общи сведения
Към този клас машини спадат тези с мощност до 500 W. Характеризират
се със следните особености:
- котвената намотка има повишено съпротивление - над 10 - 100 С1 Това
позволява директно пускане към захранващото напрежение, което
обикновено е ниско - до 60 V;
- възбуждането е с постоянни магнити;
- имат намален инерционен момент, което ги прави удобни за
изпълнителни механизми, където се изисква добра динамика на
процесите;
- като генератори притежават линейна характеристика между
напрежението на котвата и скоростта на въртене. Прецизните генератори
за измерване на ъглови скорости са познати под наименованието
“тахогенератори”. Намират приложение в автоматиката за измерване на
ъглова скорост и за реализация на обратна връзка по скорост. На фиг. 1
е показан пример за приложение на тахогенератор в електрозадвижване
от типа „генератор - двигател”[2].
Фиг.1. Реализация на обратна връзка по скорост с тахогенератор
86
Напрежението на тахогенератора е пропорционално на скоростта на
въртене съгласно зависимостта:
Urns = ктгШ1
Където ктг е константата на тахогенератора, която се определя от
каталожните данни на машината, съгласно зависимостта:
Нита _ 30 r a d /s
и„ (2)
шнтз п п нтг V '
23.2. Универсални колекторни двигатели
По устройство те са постояннотокови двигатели с последователно
възбуждане, които могат да работят и с еднофазен променлив ток.
На фиг.2 е представена електрическата схема на универсален колекторен
двигател.
Фиг.2. Принципна ел.схема на универсален колекторен двигател
Наличието на променлив магнитен поток налага магнитната система на
тези двигатели да е изцяло набрана (шихтована). В експлоатационно
отношение те носят белезите на постояннотоковите двигатели с
последователно възбуждане - развиват голям въртящ момент при натоварване
и висока честота на въртене при малък товар. Двигателите от този тип с по-
голяма мощност се употребяват в подемно-транспортните съоражения, а с по-
малка мощност във всички области особено в битовата техника -
прахосмукачка, миксер, пасатор, дрелка, ъглошлайф и др.
По принцип всеки постояннотоков двигател може да работи с променлив
ток, но при двигателите с последователно възбуждане получените резултати
са най-добри. Това се обяснява с факта, че възбудителния поток е
пропорционален на котвения ток, който същевременно е възбудителен
Ф = k la = kIB. Следователно при променлив ток, потокът и токът се променят
едновременно и въртящият момент , определен по зависимостта М = сФ1а ,
ще се изменя по големина, но посоката му се запазва. При синусоидално
изменящ се ток i = Imsina>t възбудителния поток Ф също е синусоидален,
Ф = 0 ms in (M t + а ), но изостава на ъгъл а (който е малък) вследствие загубите
в стоманата. От взаимодействието на котвения ток с магнитния поток на
полюсите за въртящия момент се получава
87
 М = c 0 ml msincotsin(cot + a) . (3)
На фиг. 3 графически са представени разглежданите величини. Анализът
показва, че електромагнитния момент е променлив с голяма положителна
компонента - „+” и малка отрицателна компонента -
Фиг.З. Времедиаграми на тока и момента на УКД
Промяната на момента за период на тока (потока) практически не се
чувства поради голямата честота на изменение на момента във времето (100
пъти) при / = 50Hz и значителна инерция на въртящите се части.
За средната стойност на въртящият момент на двигателя се получава:
м ср = I / ; c lm0 ms in { u t ~-<x)dt='-c Im<$>mcoscc (4)
Изразът (4) показва, че К Р на еднофазен колекторен двигател се
определя не само от големината на тока и възбудителния поток, но и от
фазовата разлика а между тях. При двигатели с паралелно възбуждане
възбудителната намотка има голяма индуктивност, поради което сх -> пГ2 а
М -»0. - полето, което обуславя названието им.
Наличието на извода за променлив и за постоянен ток прави двигателя от
еднофазен колекторен (фиг. 2) в универсален колекторен двигател.
Това се обяснява главно с наличието на индуктивно съпротивление при
протичането на променлив ток и фазовата разлика между тока и
напрежението. За да бъде характеристиката 2 "повдигната” в положение 3 и
изравнени в номинален режим с характеристика 1 , включването към
променливотоковото захранване става с намален брой навивки на
възбудителната намотка.
Еднофазните колекторни двигатели се реверсират, като се разменят двата
извода на коя да е от намотките - котвената или възбудителната. Това обаче
изисква разглобяване на конструкцията на двигателя. Смяната на поляритета
или фаза с нула не води до промяна на посоката на въртене.
Основен недостатък на универсалните колекторни двигатели е лошата
комутация при променлив ток. Тя се съпровожда със значително искрене на
88
колектора при натоварване, което е свързано с шум, радиосмущения,
износване на колектора и четките и др. За борба с радиосмущенията се
използват електромагнитни екрани и по-често филтри.
24. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ ЗА ПРОМЕНЛИВ ТОК - ВЪРТЯЩО СЕ
МАГНИТНО ПОЛЕ, УСТРОЙСТВО, ВИДОВЕ, ПРИНЦИП НА
ДЕЙСТВИЕ
24.1. Общи сведения
Основните видове машини за променлив ток са два - синхронни и
асинхронни, които са проектирани да работят при синусоидално изменящи се
напрежение и ток. Както при постояннотоковите машини и тук основните им
части са две: статор (неподвижна) и ротор (подвижна). Статорите и на двете
машини принципно са еднакви, разликата е само в роторите.
Статорът на електрическите машини за променлив ток представлява пакет
(под формата на цилиндър) от листова електротехническа стомана, по
вътрешната периферия на който са щанцовани канали. В тях се разполага
многофазна намотка (индукгорна) - обикновено трифазна. Предназначението
на статорната намотка е създаването на въртящо се магнитно поле и тя е
основната, най-главна част на машините за променлив ток. Намотката е
съвкупност от изолирани проводници, свързани по подходящ начин и
образуващи електрически вериги.
Роторите на електрическите машини за променлив ток съществено се
различават помежду си, но всички те, окачени на вал извършват въртеливо
движение. Подобно на статорите и роторите на променливотоковите машини
са набрани от листова електротехническа стомана, в каналите на които са
поместени алуминиеви пръчки (за асинхронните машини с накъсо съединен
ротор) или намотки (за синхронните и асинхронни машини с навит ротор). В
синхронните машини роторът се върти синхронно (със същата скорост ш0 и
посока) с въртящото се магнитно поле, откъдето идва и тяхното название.
Роторът на асинхронната машина се върти несинхронно (асинхронно) по
отношение на въртящото се магнитно поле, със скорост различна от тази на
Както машините за постоянен ток, така и машините за променлив ток са
обратими - могат да работят в двигателен и генераторен режим. На практика
асинхронните машини се използват изключително като двигатели. Те са
технологични при изработка, сигурни в експлоатация и относително евтини,
което ги прави основен преобразувател на електрическата енергия в
механична.
24.2. Въртящо се магнитно поле
Характерна особеност на електрическите машини за променлив ток е
наличието на въртящо се магнитно поле. Създава се от статорната намотка,
която при включване към променливотокова захранваща система създава
въртящо се магнитно поле, разпределено по подходящ начин. По принцип ЕМ
за променлив ток са многофазни, основно трифазни. В тази връзка и
89