5 СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение
Кой е Лио Хозър?
Предговор

ВИЕ СТЕ МОЯТ ТИП

Първа стъпка - "Опознай себе си"

Направи "инвентаризация"
Не отлагай
Не всичко става леко
Правила за ефективна лична "инвентаризация"

Втора стъпка - "подбери най-добрата възможност"

Научи се да разпознаваш шанса си
Оцени правилно своето "тук" и "сега"
Рейтинг на раздразнение от работата
Възползвай се докрай от мястото, където се намираш
Потърси възможности за обновление на живота си
В търсене на алтернативи
Успехът е лично дело
Внимание!
Вашето предизвикателство
Кога започвам?

Трета стъпка - "Постави си големи цели"

Какво значи "голяма"?

Как поставят целите си истинските победители
Доказателство, че принципът работи
Очите се плашат, но ръцете - не
Дръжте целта обозрима

Четвърта стъпка - "Работи"

Избягване на работата
Постоянствувай
Важността от работата
Работохолици
Себемотивация
Последна дума за работата

Пета стъпка - "Забелязвай се!"

Удоволствието от успеха
Грижете се за здравето си
Живейте по-дълго
Съхрани свежестта на ума си
Прекарвайте времето със семейството си
Запишете това

Стреляй към луната -

Какъвто се виждаш, такъв ще станеш"
РАБОТНИ СТРАНИЦИ

Първа стъпка - "Опознай себе си"

Моите силни страни
Моите слаби страни

Втора стъпка - "Подбери най-добрата възможност"

Добрите страни на това, което правя
Непоносимите страни на това, което правя
Рейтинг на раздразнение от работата
Как да направя хубавото още по-хубаво

Трета стъпка - "Постави си големи цели"

Цели за пет години
Цели за една година
Месечни цели
Седмични цели
Ежедневни цели

Четвърта стъпка - "Работи"

Бележки за моята работа

Пета стъпка - "Забелязвай се"

Бележки за това как си почивам

ВЪВЕДЕНИЕ

КОЙ Е ЛИО ХОЗЕР?

Лио Хозър е човек, който говори от опит. На 28 години той е бил

мениджър по продажбите на националната продукция в "Дженъръл Милс".
После навлязъл в търговията с ценни книжа и за пет години си откупил
собствено място в Нюйоркската фондова борса. На 35 години продал мястото си
на борсата и се посветил изцяло на подпомагане другите хора да открият и
развият своя потенциал в живота.
Неговия успех в това отношение е широко признат по целия свят. Лио
беше избран за президент на Американското общество за обучение и развитие
/над 20 000 курсисти само от САЩ/, а след това и за президент на
Международната федерация на организациите за обучение и развитие /най-
големия пост в областта на обучението, който един американец може да
постигне/ с център Женева, Швейцария.
Лио е бил в управляващия комитет на Отдел за образование до края на
живота към правителството на САЩ, в редакционната колегия на "Трейнинг
мегъзин"/"Списание за обучение"/, издател на "Слф дивелъпмънт
джърнъл"/"Журнал за саморазвитие"/, съсобственик на банка, член на
Националната
асоциация на лекторите, редактор и издател на "съксесфули йорс"/"Ваш, с
успех"/ - тримесечен бюлетин. В момента участва в борда на директорите
на четири компании.
Като съосновател на Института за личностно развитие, Лио беше
направляващата сила зад тази международна организация, която е уредила
семинари в 18 страни на 7 езика. Повече от 350 000 души са взели участие в
семинара "Авантюра в отношенията" и той се утвърди като най-търсения
семинар в света по това време.
Лекциите, касетките със записи и статиите на Лио са приемани
възторжено по целия свят.
И тъй - четете внимателно и слушайте съсредоточено, защото това е
човекът, който е приложил тези принципи в три отделни поприща и е постигнал
изключителни резултати - човек, чиито дела се покриват с думите му"

ПРЕДГОВОР

Тази книга се е раждала в ума ми години наред.Мислил съм за нея,

говорил съм за нея в лекции по целия свят, писал съм статии за нея в списания
и бюлетини.
Както ще обясня по-късно в самата книга, в мен отрано се зароди
истинска жажда за успех .
Постепенно открих начини да постигам целите си. Приложих това, което
бях научил, в няколко различни поприща и постигнах удивитилени
резултати( Все още му учудва колко прости и надеждни са тези принципи.
И сега, след като съм получил толкова много от толкова различни хора,
струва ми се че е време да им отвърна със същото.
Години наред съм помагал на своите служители да постигат целите,
които си поставят и съм слушал благодарните им отзиви за моите предложения.
Затова реших, че всичко, което съм разбрал е достатъчно важно, за да го
споделя и с много други хора от различни области на живота. През
последните 13 години аз пътувам по всички краища на света и представям
принципите зад тези "ПЕТ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА" В ЛЕКЦИИ ПРЕД НАЙ-
РАЗЛИЧНИ
АУДИТОРИИ. И всичките ми слушатели - бизнесмени, предприемачи,
фермери,
търговци, държавни служители, родители, религиозни лидери, студенти,
ученици от Ню Йорк, Де Муан, Сингапур или Ню Делхи - задават един и същи
въпрос - "имате ли книга с тези принципи, така че да мога да си ги
припомням и да ги въплътя в живота си?"
През тези години аз получих и многобройни благодарствени писма от
различни хора, които бяха приложили мойте "ПЕТ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА" и
ми бяха
написали развълнувани как в резултат от това успехът наистина е
споходил техния живот.
Това всеки път ме трогваше и ми вдъхваше допълнително упование в
принципите на "ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА" Освен това ми даде и още
информация,
която използвах в тази книга.
През годините, когато бяха издател на "Журнал за саморазвитие" и
редактор и издател на моя четиримесечен бюлетин "Ваш , с успех", аз доразвих
разнообразните аспекти на тези пет стъпки. Това също ми осигури още
документация за книгата .
И сега най-сетне си наложих да с8ъера на едно място всички изследвания
и информация, които съм натрупал през годините по темата за успеха.
Отново прегледах всичко, подредих го и го изложих в книга.
Положих големи усиля да направя тази книга кратка, проста и ясна. Аз
съм от хората, които обичат да посрещат проблема директно, да вземат
нужните решения и да почнат да действат. Мисля, че и вие сте от тях. Ако
съм прав, тогава тази книга е за вас.
И така, добре дошли на борда и да започваме.

ЛИО ХОЗЪР

ВИЕ СТЕ МОЯТ ТИП

Вие сте моят тип. Защо ли? Защото сте решили да спрете за малко, да
оставите за момент работата си и участието си в осъществяването на
Великата американска мечта, и да се запитате "какво мога да направя, за да
съм по-добър в това, което върша?"
Вие сте моят тип, защото отделяте време да наострите сечивата си, да
налеете масло в огъня си и да предприемете всичко, което е нужно, за да
достигнете успешния връх. Защото много държите на него, и тази мисъл ви
занимава всеки ден, все едно къде ще се върнете утре . в офиса, в
кухнята, или църквата, автомобилния сервиз, училището или фабриката - там,
където замесвате хоросана на вашия успех.
Това не е дълга, скучна и досадна книга. По две причини. Преди всичко
- аз не искам да ви задържа дълго настрана от бюрото, машината или
лабораторията, по-дълго, отколкото се налага. Искам да ви задържа само
толкова, колкото е необходимо, за да ви дам някои прости, но мощни оръдия,
с помощта на които ще се сбъднат всичките ви мечти за успех.
ВСИЧКИ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ВАС

Вие сте моят тип и аз в никакъв случай не желая да прекъсвам вашия път
към напредъка. Ние се нуждаем от вас. Икономиката ни има нужда от вас.
Защо се нуждаем ли? Защото нищо няма да се получи в тази страна,
докато хора като вас не създадат по някакъв начин нова стойност, услуга,
богатство, енергия явили дори идея /визия/, която ще ни придвижи напред.
Нищо няма да се промени в икономиката ни, ако хора като вас не открият
нов начин на живот и работа - по-добри и по-евтини от тези, които имаме
сега. И нищо няма да се постигне в училищата и църквите ни, докато хора
като вас не се опитат да накарат другите хора да повярват и тръгнат към
целите и мечтите си.
И така, четете бързо и не спете повече отколкото е нужно. Защото ако
тази страна, начин ни на живот, пък и целият свят някога се е нуждаел от
енергията, виталността и предприемаческия дух, който хора като вас
носят, то е точно сега. Бъдете блогословени и се дръжте!
Друга причина, която прави тази книга кратка е, че правилата и
оръдията за успех не са много и са съвсем прости. Те се обясняват лесно, за
тях лесно се пише и лесно се разбират. И много лесно се прилагат във
всеки бизнес, услуга или професия. И все пак не представляват магическа
пръчка. Нито пък обещават светкавичен успех. В нашето дело магии няма.
Петте стъпки към успеха, които искам да споделя с вас могат да ви
бъдат маяк, осветяващ вашия собствен път към сполуката. Но все пак ще
трябва да запретнете ръкави, да се заловите здраво за работа и да не
спирате по пътя на живота, за да достигнете оня успех, за който си мечтаете.
Не познавам човек, който да е докарал кораб със съкровища от морето,
преди първо да е отплавал на рисковано пътешествие по мора. Но твърдо
вярвам, че "ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА" ще ви сочат вярната следа. И вие
ще правите точно това, което трябва и то колкото е възможно по-ефективно
и по-добре. Тези пет стъпки освен това ще ви помогнат да извлечете
най-голяма полза от усилията си. При това съм сигурен, че ще ви накарат да
се наслаждавате на самия труд и стремеж , а не само на постигнатото, на
пътешествието, а не само на пристигането.
И нека изясня още нещо, преди да тръгнем на това пътешествие. Тези
пет стъпки не са личните стъпки на Лио Хозър. Не си мислете, че един ден
съм седнал в изблик на вдъхновение и съм ги изваял от мрамор. Нищо
подобно. Аз видях как те работят в живота на други успели хора. Тогава ги
приложих и в своя живот. И повярвайте ми, ако те помогнаха на мен, със
сигурност ще помогнат и на вас.
И за да не ви звучи абстрактно, нека споделя някои лични неща с вас.
Аз израснах в Сейнт Пол, Минесота, където се отличавах с това, че бях
едно от най-бедните деца в най-богатия район на града. И бях всичко
друго, но не и супер звезда. Това се отнася особено за изявата ми в
училище.
Не се гордея с това, разбира се, но фактът си е факт, че с доста
късмет едва успявах да получа добри оценки. Има нещо обаче, което ме
поддържаше през цялото време. Това беше баща ми, който вярваше, че всичко е
възможно, и се погрижи да сподели тази своя вяра по един топъл и
съчувствен начин със своя син.
Аз израснах в сянката на Голяма депресия. Татко работеше в пощата и
много често се случваше да се върне в къщи колкото да хапне и да се
преоблече и веднага отиваше на друга работа само за да свържем двата края.
Но фактът, че трябваше да работи толкова много за толкова малко, не го
обезсърчаваше нито за миг.
Ще ме сложи на коляното си този огромен германец /а когато си на пет
години и баща ти е толкова огромен, сякаш че си в ръцете на самия Бог/, и
ще каже: ""Лио, това е Америка. Всеки тук трябва да се справя по-добре
от предишното поколение."
Вярно, да говориш така на едно петгодишно дете, което още не може да
завързва връзките на обувките си, е прекалена отговорност. Но баща ми
искрено вярваше в това, което казва. А кой бях аз да се съмнявам в
думите на този добър великан.
 На фона на моето невзрачно начало и напълно посредствени изяви в
училище, не мога да кажа, че вече се виждах преуспял. Това значи да
преувелича. Но баща ми наистина разпали желанието ми да преуспея. Още
съвсем
млад слушах с любопитство разказите за Хорейшо Алгър, които той ми
разправяше. Започнах да чета за великите мъже на тази страна: Джон Д.
Рокфелер, Томас Едисън, Джеймс Хил и много други.
Едва когато отидох в Университета в Минесота и записах бизнес-науки,
за първи път с огромното увлечение и страст се залових с учението.
Седях и препрочитах в библиотеката на колежа отново и отново всичко за
моите идоли. Тези индустриални гиганти бяха основен предмет и на лекциите,
които слушах. Аз постоянно се занимавах с тях и едновременно с това
напревих солидно в следването си. Беше страхотно!
Формулата на техния успех е същата формула, която аз научих и
използвах. За нея възрастта няма значение. За мен тя даде резултат на
тридесетгодишна възраст, за Хари Кайзър - на тринадесет, същата формула
приложи с успех и шестдесет и шест годишният Харълд Сандърс.
Сигурен съм, че сте чували за невероятната история на полковника. Тя
е станала вече класическа история за предприемачески успех.
Харълд Сандърс работил години наред, за да създаде преуспяващ ресторант
и мотел. Но магистралата, на която се намирало неговото ресторантче
била изместена и така той буквално отпаднал от бизнеса. Бил принуден да
продаде всичко на търг , колкото да спечели достатъчно пари, за да си
плати дълговете.
Но полковник Сандърс нямал намерение да се откаже и да остане да живее
на социални помощни. Опаковал вещите си в своя стар форд от 46-та
година, като не забравил и най-голямото си съкровище - обичаната си
готварска печка, прибавил и двадесетина килограма от специалните си/сега
много
известни/ подправки за своята тайна рецепта и започнал неуморното си
пътуване от ресторант към ресторант.
Полковникът разговарял със собствениците, майстор-готвачите или
всеки, който желаел да го изслуша. След това изпържвал парче пиле и ги
накарвал да се съгласят, че е толкова вкусно, че направо можеш да си оближеш
пръстите. А накрая предлагал да им продаде от специалните си подправки
и да ги научи на тайната си рецепта.
Харълд Сандърс започнал да пътува и готви така в Кентъки. Но като не
постигнал никакъв успех, се отправил на запад. Едва когато достигнал
Солт лейк сити, направил първата си продажба. Собственикът на ресторанта
в солт лейк, който купил рецептата за пържено пиле на полковника скоро
станал първият от няколкото стотин милионери в Кентъки, предлагащи
ястието. И разбира се, Полковника бързо станал по-богат и известен от
всички тях.
Това, което искам да ви кажа тук, черно н бяло е, че полковник Харълд
сандърс, Хенри Кайзър, Джон Рокфелер и всеки друг успял човек, с когото
съм разговарял, за когото съм цел или слушал, е следвал същите тези пет
стъпки, които ви давам в тази книга. Спортистите, актьорите, духовници,
бизнес8мени и домакини - всички те са предприели тези пет стъпки,
въплъщавайки ги в живота си. Същите тези пет стъпки доведоха и мен до личен
и професионален успех и ще направят същото и за вас.
 Готови ли сте? Искате ли да достигнете онова равнище на успеха, за
което винаги сте мечтали? Ако искате, то нека да започнем с първата
стъпка.

ПЪРВА СТЪПКА - "ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ"

Тази стъпка изглежда ужасно проста, нали? Но понякога тя изисква

повече труд, отколкото сте очаквали.
Това, което искам да направите е да се вгледате в семе си обективно и
честно до болка.. Обърнете поглед назад в живота си и открийте всички
онези неща, които сте обичали да правите и особено тези, в които сте се
справяли добре и за които сте получавали добри резултати. След това
определете нещата, които не сте обичали да правите. Вашият опит навярно ще
ви покаже, че с тези неща не сте се справяли много добре.
Сравнението между нещата, които сте обичали да правите и онези, които
не сте обичали да правите е много важно. Защото ако сте обичали да
вършите нещо и сте се справяли добре, вероятно сте го вършили с
въодушевление и сте постигали успех. И обратно, ако се е налагало да правите
нещо,
което не обичате вероятно сте го вършили колкото е възможно по-малко,
не сте се справяли добре и сте получавали малки резултати.
И така, първата стъпка от ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА е да откриете с
какво се справяте добре и обичате да вършите! Нужно е да намерите своите
таланти, умения и способности, защото те са, които ще ви издигнат
високо. В същото време трябва да знаете и кои са слабостите ви, колкото и
трудно да е да си ги признаете. Защото, за да вървите напред трябва да
вземете максимума от своите силни страни да неутрализирате до минимум
слабостите си.
Един мой приятел разказва пленителна история как открил силните си
качества и се научил да ги използва в своя полза. Името му е Джим Каат и
той е един от най-великите бейзболни играчи, които подават топката с
лява ръка. Неговата история е от времето, докато играел за "Минесота
Туинс" още през 1966-а.
Отборът си взел нов треньор на име Джони Сейн, който някога също бил
голям играч. Сейн прекарал първите дни от пролетните тренировки като
само гледал играчите, водел си някакви записки и не говорел много. Накрая
поканил всеки от тях, един по един, за приятелски разговор.
Когато дошъл неговият ред, да се срещне с Джони Сейн, Джим Каат
смятал, че е готов. Той бил работил като луд над целия си репертоар от
подавания и бил готов да чуе коментара на треньора си.
- Джим - казал Сейн, - от четирите ти добри удара кой е най-добър?
Джим бил приготвил домашното си. Той внимателно изучавал подаванията
си и бил в състояние да назове най-доброто веднага.
- Най-доброто е късото ми подаване. После идва дългото. След него
плъзгащото, а накрая - смяната на ръцете.
- А над какво работи основно тази седмица? - попитал Сейн.
- Плъзгащото и смяната на ръцете - отвърнал Джим. Ако мога да подобря и
тези две подавания, сигурен съм, очаква ме силен сезон.
Сейн погледнал за момент Джим и поклатил глава.
- Аз не виждам нещата така, Джим. Бих искал да възприемеш по-различен
подход. Късото ти подаване е най-добро. Искам от теб във всичките
тренировки, загрявания мачове да се концентрираш 80 до 90 % от времето, през
цялата година, във всяка игра. Направи го и ще спечелиш не един мач.
Джим бил озадачен. Той не очаквал такова нещо. Мислел, че треньорът
ще му даде технически указания как да подобри дългото подаване и да
изчисти плъзгащото. А вместо това, Сейн просто му казал да върви и да прави
най-вече това, което правел отлично.
Джим не можел да спори с треньора си, особено с Джони Сейн, с неговата
репутация. И както сам казва: "Козирувах, ударих пети, отвърнах: " Да,
сър", излязох да правя такива къси подавания, каквито никога не сте
виждали. Толкова пъти го тренирах, че мислех, че ръката ми ще се
откъсне".
Но ръката на Джим не се откъснала. През тази година той спечелили 26
мача и станал играч на годината в Американската бейзболна лига.
А сега нека ви задам въпроса, който струва 64 000 долара. Знаете ли
кое е вашето късо подаване? Знаете ли поне кои са най-добрите ви удари?
Ако е така, тренирате ли ги 80до 90 % от времето? Или прекарвате времето
си в омаята на посредствеността, без да карате своите дарби и таланти,
дадени ви от Бога, да работят?
Томас Едисън бил почти глух. Но не губил ценно време в опити да тренира
слуха си. Вместо това се концентрирал върху нещата, които най-много му
се отдавали: да мисли, да организира и твори. И това го направило
велик..
Никой няма всички дарби на света. Нито вие нито аз, нито Едисън, нито
Маркони, нито Айнщайн. Но хората не успяват в живота с това, което
нямат. Те успяват, защото осъзнават какво имат и го използват.
Всеки прочут тенисист има някоя силна и някоя подчертано слаба
страна. Джон Макенроу например, един от най-добрите в света, има
сравнително
слаб бекхенд. Но едва ли ще го видите да отделя време за тренировка на
своя бекхенд. Напротив, най-често ще го видите да повтаря отново и
отново онзи свой шеметен сервиз.
Същото нещо се отнася и до бизнеса. Мери Кей Аш, основателка на
"Мери Кей Козметикс" и една от най-богатите жени в Америка, разкри в едно
телевизионно интервю напоследък, че е напълно безпомощна със сметките.
Попитате ли я нещо от нейния бизнес, което изисква разбиране на
финансовите дела, тя неизменно ще ви каже: "попитайте сина ми. Той завежда
този
отдел."
Но попитате ли я нещо а пазарната политика или за откриването на нови
идеи и консултанти, или за това как мотивира хората си и ги кара да
покажат най-доброто, на което са способни, тя ще ви накара да онемеете.
Мери Кей Аш знае тайната на успеха. Тя печели със силните си страни. И не
престава да лъска, точи и използва най-добрите си сечива. По този начин
компенсира всичките си слабости в други области
И така, как смятате да откриете своите силни страни? Първото нещо,
което трябва да направите е да опознаете себе си.
Впрочем, това звучи много лесно, нали? Аз съм Лио Хозър от Уейзат,
Минесота. Висок съм 1,85 метра, имам кафява коса и кафяви очи и по мое
мнение - добра външност. Това съм аз.Същият човек, който се обръсна тази,
както и миналата сутрин И в това няма нищо изненадващо.
Само че вие добре, знаете, че това, за което става дума е да се
вгледате в своя репертоар от "Удари" / или позитивните си атрибути за успех/
По начина, по който го направи Джим Каат, и да откриете своето "късо
подаване".
За мен няма значение дали сте банкер, домакиня, студент или който и
да е. Вашето дело е лично. Вашият успех зависи от способността ви да
задоволите собствените си потребности, както и потребностите на другите.
И в същата, в която давате на другите това, от което имат нужда, те ще
ви дават в замяна и стоки, и услуги, и емоционална удовлетвореност, и
онези щастливи резултати, които желаете и към които се стремите.
Това се нарича Универсален закон за взаимодействието и той гласи: " В
СЪЩАТА СТЕПЕН, В КОЯТО ДАВАТЕ НА ДРУГИТЕ ТОВА, ОТ КОЕТО СЕ
НУЖДАЯТ, ТЕ
ЩЕ ВИ ДАВАТ ТОВА, ОТ КОЕТО ВИЕ СЕ НУЖДАЕТЕ В ЗАМЯНА."
"Чакай, чакай - може да кажете вие, - тогава трябва да получавам
повече пари от моя работодател и повече любов и близост от моето семейство
и приятелите"
Може и да ви бъде трудно да го повярвате, но това, което получавате
днес е точно, коти сте заслужили. Ако вашият работодател беше усетил,
че вие давате повече от онова, което е търсил, вие щяхте да получите
повече отговорности и пари. И ако вие проявявахте повече обич, уважение и
внимание към семейството и приятелите си, и те щяха да проявяват същото
към вас.
Може да ви се стори невероятно, но е истина. И едва след като
приемете тази истина, ще ви бъде възможно да почнете да гледате на себе си по
друг начин. Ако го направите, вие вече сте поели пътя към един бъдещ
успех. Независимо дали това ще бъде една малка квартална бакалничка или
гигантска верига от магазини за хранителни стоки.
Запитайте се какво е това, което всеки бизнесмен прави поне веднъж в
годината. Какъв е отговорът? Прави инвентаризация. Преглежда всичко, за
да разберат коя стока се продава и коя седи по рафтовете. И така
откривал къде получавал добра възвръщаемост на своята инвестиция от време,
усилие и търговско пространство и къде губи пари.
След това се вглежда в стоката, която не се движи, във всичко онова,
което събира прах и остарява. И осъзнава, че не получава добра
възвръщаемост на своята инвестиция в тази стока.
И какво прави, когато установи стоките, които не се движат2 Всеки,
който е бил в бизнеса ще ви каже колко внимателно трябва да се отнася
човек към инвентаризацията. Ако се установят застояли стоки, веднага се
провежда разпродажба след инвентаризация. Намалява се цената на
застоялата стока, доколкото може, за да се освободят от нея складовете. Това
освобождава време, капитал и търговско пространство. Получените от
разпродажбата пари се инвестират в стоки, които се движат бързо. И това
осигурява успеха на бизнеса.
Вие трябва да направите същото нещо със своя живот. Нужно е да
подложите на
"инвентаризация" своите силни и слаби страни. Трябва да изградите
пространства, където сте силни да се отървете от пространствата, където сте
слаби. Също като Джим Каат, трябва да откриете най-добрия си удар и да
го тренирате 80 до 90 % от времето във всичко, което правите.

НАПРАВИ ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ

Този опит може да ви помогне само ако го направите честно. А понякога

честността идва трудно. Никой от нас не обича да се погледне в
огледалото и да си признае, че лицето което го гледа отсреща не е на Робърт
Редфорд, нито на Джейн Фонда. Това е нормално. Но за да бъде тази първа
стъпка полезна, вие трябва критично да погледнете на себе си и да си
дадете сметка както за прелестите, така и за брадавиците си.
Не ви се налага да пишете предизборна пропаганда за себе си, нито ще
се опитвате да продавате себе си на някого. Предстои ви да положите
основите на собствения си успех в бъдеще. И както всеки архитект ще ви
каже, за да построите един небостъргач, ви трябва добра онова. Същото се
отнася и за небостъргача на вашия успех, върху който ще бъде изписано
вашето име. Той също има нужда от здрава основа. И вие ще я иззидате, като
се вгледате внимателно във всичко, върху което ще издигнете мечтата си.
Идеята да се извърши лична равносметка не е моя. Пръв я е предложил
Б. Франклин. Точно така, същият Бенджамин Франклин, който е изобретил
гръмоотвода, пощата и заемната библиотека. Той е авторът на първата
насърчаваща книга как да си помогнем сами в Америка и там предлага
техниката на "инвентаризация" на собствения склад.
- Няма никакъв проблем - казвал Франклин.Това може да се направи само с
един бележник и писалка.
Ако Фраклин бе доживял до ерата на автомобила, телевизора и
стерео-уредбата, той сигурно щеше да добави и трети елемент - тихо местенце
за
мислене. Системата на Франклин -Хозър за лична инвентаризация се състои
в следното:

КОНЦЕНТРАЦИЯ. Избягайте! Идете някъде, където можете да бъдете сам и

да се концентрирате върху своите силни и слаби страни. Идете сам.
Например в парка, или вземете лодка и гребете до средата на езерото. Но
преди това се запасете с дебел бележник и писалка. И вземете решение да не
се връщате, преди да сте свършил.

БЪДЕТЕ ОБЕКТИВЕН. Спуснете една черта в средата на първата страница.

Дотук нищо сложно, нали?

ВСИЧКО СТРАХОТНО? От едната страна на страницата напишете всичко,

което
обичате да вършите и с което се справяте добре. Не се ограничавайте
само с нещата, за които ви плащат или които са трудни. И не вписвайте нищо
просто защото мислите, че някой друг би искал да го впишете. Избройте
неща, които са ви леки и приятни, ваши хобита, неща, които никога не сте
наричали работа. Ако сте луд по гледане на деца, запишете го. Ако сте
ненадминат в приготвянето обеди на открито и всеки чака с нетърпение
излета с вас, запишете и него. Спомнете си само полковник Сандърс.

ВСИЧКО ПРОТИВНО! От другата страна на страницата избройте онези неща,

с които не се справяте много добре и не обичате да вършите.
Не се учудвайте, ако ви се стори по-лесно да изброите нещата, с които
не се справяте добре. Помислете си само, че още от детската градина,
когато сте били съвсем малко дете, са ви учили да критикувате себе си и
другите. Училището и работата? Същата история - критика. Всъщност,
цялата ни култура е проникната от критицизъм..Включваш телевизора и какво
виждаш? Реклами, които ти показват, колко лошо миришеш, изглеждаш, ядеш
или се чувстваш.
Много хора се мислят за "пълни смотаняци". Затова не се учудвайте,
ако след като сте изготвили списъците си се окаже, че имате пет или шест
пъти повече слаби страни, отколкото силни.

ВРЕМЕ ЗА ПОХВАЛА. Сведете списъка на вашите качества, таланти и умения

до едно-две неща, с които законно се гордеете и обичате да вършите.
Потърсете още една две точк8и в списъка, с които сте спечелили
възхищението на другите по някакъв начин. А после и нещата, които бихте
направили,
независимо дали трябва или не, дори ако никой не ви се възхищава. Тъкмо
това са талантите и уменията, които ще ви донесат успеха, който ви е
отреден. Дръжте се за тях! Не ги изоставяйте.
Заедно те са ключът, билетът за вашето бъдеше. Независимо дали имате
едно или няколко умения, когато ги съберете - това е вашата силна страна.

НЕ ОТЛАГАЙ!

Сега в момента може би си мислите, че системата на Франклин Хозър не е

толкова лоша. И сигурно си казвате: "Ще ми отнеме малко време, но мога
да я приложа…, когато съм по-свободен."
Сигурен съм, че можете да си измислите всякакви оправдания да не
започнете веднага. И това ще бъдат всякакви оправдания и за други неща, които
сте отложили.
"Ще започна като ….свърши ваканцията….Децата се върнат на училище….,
и свърша с това, което съм подхванал…, приключва с коледното
пазаруване…, свърши пролетната ваканция ,…приключи състезанието, в което
участвам
…, ииии,и…,.."
Няма да споря с вас. Знам, че ако направите тази стъпка, ще откриете
силните си страни. И вие знаете, че можете да го направите. Но, да си
призная, не мога да ви накарам насила. Вие сте възрастен човек и сам ще
решите кое е най-доброто за вас.
Аз виждам резултатите от тази стъпка в чековата си книжка и в
наградите, които съм окачил по стените на офиса си. Доказал съм за себе си, че
тези ПЕТ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА работят, когато прегърна прекрасната си
жена
Хелън и нашите три чудесни деца Полоу, Либи и Сара. Това доказва
истината на всичките пет стъпки. Вие просто трябва да повярвате на думите ми
и да започнете с първата стъпка още сега, а не някога в бъдещето,
когато мислите, че ще ви е по-удобно.
Или както казват в упътванията за различни уреди: "Ако не работи,
следвай инструкцията".
Преди да преминете към стъпка втора от ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА,
БИХ
ИСКАЛ ДА СПОДЕЛЯ С ВАС ОЩЕ НЕЩО ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ.
Вие вече сте стигнали далече, много по-далече от повечето хора.
Достатъчно ми е само това, че сте се замислили за себе си, за своето бъдеще и
своите шансове за успех, иначе нямаше да посегнете към тази книга.
Помнете едно нещо. В тази страна има 250 млн. Души и вашите шансове за
успех не са по-малко от тези на всеки друг. А може би са по-големи, защото
вие сте рядко явление. Вие сте един от малкото хора, които държат и
дръзват да успеят! И все пак знаете, че няма да бъде лесно.

НЕ ВСИЧКО СТАВА ЛЕКО

Нямам намерение да ви залъгвам. Повечето от преуспелите хора, които съм

познавал, за които съм чели и чийто живот съм изучавал са преминавали
през период на смут, в който са се питали кои са и защо са. И не са се
залавяли с първата стъпка, докато повечето им надежди и възможности да
успеят по най-лекия начин не са се изпарявали безплодни.
Някои от тях се разорявали. Други ставали алкохолици. Загубвали
семейството си. А трети свършвали в затвора. И почти всички в един момент се
отчайвали. Но
Независимо колко добър или лош е бил всеки от тях, неизменно стигал до
тази последна граница в живота, когато единствената сламка, за която
можеш да се заловиш е молитвата.
"Мили, Боже, питали се те, няма ли поне едно нещо в мен, което е ценно2
Не е ли останало едно нещо, върху което мога да изградя живота си.
Искам само честно да се трудя. Няма ли нещо, което мога да използвам?"
После неусетно се залавяли с "инвентаризацията". И откривали една или
две действителни дарби, които можели да използват, за да си стъпят на
краката и да изградят по-добър живот за себе си.
Ще попитате за мен. Да, и на мен ми се случи същото. Да можех да ви
кажа, че животът ми е спестил тази криза, но не мога, защото не ми я
спести.
Моментът на истината за мен дойде на тридесетия ми рожден ден. Беше
просто поредният рожден ден, но работата е там, че аз бях планирал да
постигна големи неща до този ден. Бях си мечтал, бях се надявал, желал и
очаквал да бъда милионер, но дължах 15 000 долара за мебелите в къщата
си, всички уреди и колата си.
Още от ранната си младост, когато баща ми ме насърчаваше да гоня
Голямата американска мечта, аз исках да успея. По-късно прочетох всички
биографии на големи индустриалци и бизнесмени, които можах да открия.
Вгледах се в тези мъже, вгледах се в себе си и взех решение: " Слушай, Лио -
казах си, - ти не си по-глупав от който и да е от тези мъже. И ще бъдеш
милионер на тридесет години!"
След като го бях решил, се залових за работа. Получих хубаво място в
"Дженъръл Милс", ожених се, започнах да се грижа за семейството си.
Купихме си къща, две коли, цветен телевизор. Е, нищо не беше изплатено, но
аз си мислех: "Какво от това. Все едно скоро ще хвана златната рибка".
Но дойде тридесетият ми рожден ден, златната рибка все не се хващаше и
дори нещо повече - и в морето не се виждаше.
Дали бях объркан? Естествено, че бях. Все пак, баща ми бе внушил, че
мога да се справя. Аз бях изучавал съдбата на всички преуспели в този
живот и знаех тайните им. Толкова бях сигурен, че ще постигна целта си,
че дори давах съвети на всичките си приятели как да забогатеят.
Осъзнаването, че не бях постигнал нищо от това, което си мислех,
заседна в стомаха като гюле. И ми стана болно… Изправих се в леглото си на
тридесетия си рожден ден и се разридах като дете с дупка в джобчето си,
което гледа как веселият цирков фургон изчезва към залеза.
Всичкото това хлипане и скърцане със зъби събуди жена ми. Тя се облегна
на лакът, отвори очи и ме изгледа с най-многозначителния си поглед:
- Какво става? - попита тя. - Ще преживея някак си, че съм омъжена за
старец на тридесет години, но виж за едно разплакано бебе - това не мога
да понеса …..
- Ти не разбираш - казах й аз. - Никога не съм го споделял с теб, мила,
защото то щеше да си помислиш, че съм смахнат. Но ето днес е
тридесетият ми рожден ден и се очаква аз да бъда милионер. А вместо това
събирам
пари за вноските си.
Госпожа Съчувствие премина в настъпление:
- Ти си невероятен! Направи ми една услуга. Не казвай нищо за това на
моите родители. Те и без това те мислят за малко луд.
Опитах са да й обясня, но тя ме прекъсна.
- Милионер! - каза тя и ме погледна в очите. - Ти печелиш девет хиляди
и петстотин в "Дженъръл Милс", без да броим работата, която си вземаш в
къщи за вечерта, и си разстроен, защото не си богат. Обичам те, тигре.
Но ти наистина си неразгадаем.
И така, аз се мъкнах отчаян една седмица изпълнен със самосъжаление и
убеден, че от мени нищо няма да излезе. Най-сетне побеснях от яд,
скочих в малкия си студебейкър и се отправих към парка. Там седнах на една
поляна с писалка и тефтер в ръка и започнах да си правя
"инвентаризация".
След около два часа имах два сигурни пункта в положителната колона.
Едното беше, че обичам хората, а другото - че съм добър в продажбите.
На вас може и да не ви се стори кой знае колко много, но след около
тридесет години желания, планове и надежди да намеря поне два полезни
атрибута за два часа не беше малко за мен.
При това , не ми беше лесно. Преди това живеех с куп илюзии за себе си,
които се оказаха въздушни балони. Трябваше най-сетне да се измъкна от
собственото си шоу с димни ефекти и лазерни светлини, да изключа
електронните шумо-генератори и да потърся честно своята проста, но истинска
мелодия.
Всеки от нас има някакъв талант, нещо, което правим добре и с лекота.
Това е нещо, за което не си спомняме да не сме го правили добре някога.
Но много пъти ние не използваме таланта, който имаме, а той трябва да
се използва. Тайната е да му създадем пространство, да се научим да го
уважаваме и тренираме.
 Не е задължително талантите ни да са от порядъка на Едисъновия или
този на Кисинджър. Уравновесеният нрав, умението да облекчаваш мъката на
другите или просто веселият характер са все таланти.Такива са и
голямата работоспособност, нуждата от малко сън и възприемането на работата
като удоволствие. При това няма такава дарба, за която или към която да
не можеш да се настроиш. Иска се време, старание, тишина и спокойствие,
търсене, скромност и вглеждане в себе си. Нужно е да осъзнаеш, че
независимо колко малък, невзрачен или обикновен изглежда талантът ти, той
може да направи чудеса за теб, ако ти пожелаеш това.
Щастлив съм, че не закъснях с моята инвентаризация. Не беше върховно
удоволствие, но ми помогна много. Стана повратна точка в живота ми и още
от началото ме възнагради.
Даде ми възможност да управлявам живота си, да изляза от илюзорната
действителност и да вляза в една прекрасна реалност. Помогна ми да се
взема в ръце и да преценя точно какво трябва да се направи. Вдъхна ми
упоритост, накара ме да мисля за единственото истинско нещо - животът с
главно "Ж".
Това е стъпка първа от Петте стъпки към успеха. Това е основата на
успеха, който искате да постигнете в личния си или професионален живот.
Трябва да опознаете себе си.
Така че, инвестирайте колкото време е необходимо, за да си направите
лична инвентаризация, както е описано на следващите няколко страници.
Отдайте на това нужното внимание време и енергия, които действително
заслужават. Не заради мен, а заради себе си.
Когато завършите тази инвентаризация и вече знаете с какво се справяте
най-добре, можем да преминем към втората стъпка: улови своя шанс.

ПРАВИЛА ЗА ЕФЕКТИВНА ЛИЧНА "ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ":

1. Придайте му първостепенно значение - това е изключително важно за

вас и вашето бъдеще.
2. Изберете си ден и вземете мерки нищо да не ви безпокои - също както
се подготвяте за среща с адвокат или министър, важен бизнес или
съдбовно лично дело.
3. Планирайте най-малко два часа без прекъсване
4. Изберете тихо място, далеч от телефон, телевизор, и други възможни
смущаващи обстоятелства
5. Бъдете отпочинал и свеж - най-добре го направете сутринта, когато
умът ви е най-бистър и най-малко му влияе външното напрежение.
6. Осигурете си достатъчно хартия, писалки и всичко от което ще имате
нужда, за да свършите тази работа наведнъж.

Поздравления и наслука!

СТЪПКА ПЪРВА - "ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ"

Моите силни страни

Моите слаби страни
Дарби, таланти, способности,
Неща, които не ми се отдават

И не обичам да върша
Неща, които обичам да върша

Допълнително наблюдения и мисли за нещата,

които обичам да върша.

ВТОРА СТЪПКА: "ПОДБЕРИ НАЙ-ДОБРАТА ВЪЗМОЖНОСТ"

След като веднъж сте открили "късия си пас", трябва да играете, за да

имате шанс да покажете на какво сте способен. Трябва ви възможност да
използвате уменията, които ще ви доведат до успеха. По-точно ви е нужна
ситуация, работа дейност или начин на живот, който ви кара да се
чувствате добре, вършейки това, което сте си избрали 80-90 % от времето.
Ако наистина мога да използвам най-силните си качества 80 до 90 % от
времето си, значи съм намерил най-добрата възможност да приложа дарбите,
дадени ми от бога. Ако ми се случва да вдигна глава и да осъзная какво
точно правя, да си кажа честно, че то страшно ми харесва и съм
щастлив, че ще продължа да го правя, тогава разбирам, че съм свързал успешно
моите дарби с най-добрия си шанс. Същият критерий човек може да приложи
и към живота си, за да разбере дали живее по най-добрия начин.

НАУЧИ СЕ ДА РАЗПОЗНАВАШ ШАНСА СИ

Повечето хора не могат да различават своя шанс от едно

авокадо например. Нямат навика да отстьпят назад и да огледат
подробно и обективно широкото поле от алтернативи пред себе си.
Вместо това винаги се ръководят от пословицата: "На харизаният кон
зъбите не се гледат", или се водят от мисьлта , че "шансът
веднъж чука на вратата" , че " желязото се кове докато е горещо ", и
че " който се колебае , е изгубен. "
В тези поговорки има истина и мъдрост, вярно е, но те често се
използват по най-неподходящия начин, карайки хората да се хващат за всяка
възникнала възможност, вместо да преценят спокойно и внимателно какво ще
излезе от това.
Как постъпват повечето хора, когато напуснат училище, уволнят се,
изгубят работата си или по някаква друга причина се изправят пред едно
неопределено бъдеще? Втурват се към първата бърлога, която попадне пред
погледа им, пъхват се вътре и не смеят да мръднат до края на живота си.
Торо е казал: "Повечето хора прекарват живота си в тихо отчаяние". И
сякаш в продължение на тази мисъл Май Уест е казала: "Животът е
пиршество, а повечето хора умират от глад".
Била е права. Много хора се държат така, като че ли ей сега ще умрат
от глад. Като че ли за тях няма достатъчно възможности да успеят.
Толкова се плашат да пропуснат едно плащане за къщата или колата, толкова
се страхуват да не би да няма къде да отидат в понеделник сутринта, да
не би да си изгубят партньорите за крикет или да не би да се лишат от
рибата си в петък, че се хвърлят на първата срещната възможност да си
спечелят малко пари. А последствията от това втурване без сериозно
обмисляне са трагични.

**
*

Един харвадски професор на име д-р Хари Левинсън е изчислил, че 80 %

от всички работещи не са подходящи за работата, която извършват.
Техните дари са се разминали с шанса им в живота, което е все едно да нямаш
шанс. И острието на амбицията им без нужда е било притъпено в едно
досадно ежедневие.
А възможно е да са били подходящи за работата, която извършват. Но
работата се е променила, а те не. Отказали са да следят новата техника в
своята индустрия и така са станали практически безполезни - също като
огняр на дизелов локомотив.
От друга страна е възможно те да са се променили, докато работата е
останала същата. Старият работен стереотип за тях е вече скучен и
дотеглив. Те са чели книги, посещавали са курсове, които са запалили
амбицията им за творчество. Търсят предизвикателство, но нямат куража
да
напуснат работата си да последват своята амбиция.
Джон Хейни е добър мой приятел, който работи в управата на голяма
банка. Щом ме чу да говоря по този проблем, веднага се съгласи. После
добави, че от неговата банка се оттеглят два вида хора - тези, които се
оттеглят и заминават и тези, които се оттеглят и остават. Тези, които
остават са отчайващо недоволни от работата си и нейните нови и нови
предизвикателства.
За съжаление обаче хората от втората група нямат куража да си заминат.
Вместо това те се спотайват, отказват да се развиват и се оплакват, че
не напредват в службата. Изобщо не желаят да разберат, че коренът на
техните проблеми е фактът, че избягват промяната.
Джон добави още, че хората, които се отдръпват и остават са отговорни
за 80% от ежедневните оперативни проблеми на банката.
Чудно ли е тогава, че нашето общество е изтощено от своята зависимост
от лекарствата? За някои хора вече е станало фикс идея да поглъщат
всеки вид стимулант, депресант или успокоителен препарат, до който могат да
се доберат. С други думи - правят всичко, което могат, за да се
самоупоят и да избегнат мисълта за това, че не са си на мястото.
Често съм се питал дали наличието на толкова много автомобили не се
дължи на факта, че хората искат да избягат колкото се може по-далеч
е от своето ежедневие. Да не го виждат, да не мислят за него. Но
независимо как ще избягат през уикенда,на работното си място същите тези
хора
се стремят да полагат колкото се може по-малко усилия за по-кратко
време /особено умствени усилия./ Работата, за която някога са мечтали да
получат, се е оказала несъответна на техните умения, таланти, нужди и
потребности.
Една група индустриални психолози се обърнала към неколкостотин души
с молбата да си подставят, че внезапно са спечелили един милион долара.
След това психолозите им задали следния въпрос: "Бихте ли продължили да
работите?"
Над 75% отговорили: "Ами , да. На кого му е приятно да се мотае цял
ден, без да върши нищо."
След това изследователите попитали онези, които казали, че ще
продължат да работят дали ще останат на същата работа, на която са сега.
90 % отговорили: "Не, разбира се. Ще си намеря нещо, което наистина да
ми харесва и да го върша, без да мисля за пари."
Тогава изследователите питали: "Какво би вършил с по-голямо
удоволствие?"
Повечето хора отговаряли: "Не зная, но ще бъде нещо, с което се
справям добре и което му създава самочувствие.
С други думи, тези хора биха си потърсили работа, която би им давала
възможност да използват най-силните си страни 80 до 90 % от времето.
Можете ли да си представите сега, че всички тези хора в действителност
се занимават с нещо, което биха напуснали на часа, стига да могат да си
го позволят. Горчивата ирония в този малък разказ е, че никой няма да
даде на тези хора онзи милион долара, от който се нуждаят, за да се
сбъднат мечтите им. А те самите никога няма да спечелят този милион. Не и с
работата, която не им доставя удоволствие. И още по-малко с работата,
която им е толкова противна, че те биха я сменили с всичко друго….
Един от моите любими цитати е от Джон Д. Рокфелер. "Ако единствената
ти цел е да забогатееш - казал той, - никога няма да я постигнеш."
Съгласен съм с него. Вашата цел трябва да бъде да съчетаете своите
дарби с най-добрата възможност, независимо дали това ще бъде служба,
някакъв занаят или мисия в живота. Той трябва да ви привлича толкова, че да
нямате търпение да го започнете. Така трябва да бъде, така и ще бъде,
когато овладеете тези ПЕТ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА.
И тъй, как се открива най-добрата възможност?
Нещо, което не бива да правите е да обикаляте и искате съвет. Защото
много роднини близки приятели ще умират от желание да ви съветват как
трябва да подредите живота си. Но в действителност ще мерят своя
собствен пулс. Съветът, който ще получите от тях би бил просто отражение на
онова, което те биха искали, биха могли или може би биха посмели на
направят със своя собствен живот. Потърсете съвет и чуете нещо такова:
"Като се обърна назад, често си казвам, че трябваше да стана
професионален ловец на таралежи, като бях на твоят възраст. Тази професия
процъфтява. Добре преживяват тия ловци на таралежи. Пък и могат да израснат
в
бизнеса си. И винаги ще печелят добре. Знаеш ли какво? Ти би могъл да
навлезеш в този бизнес. Казвам ти - ще бъдеш много добър!"
Няма никакво значение в каква точно област ви тласкат - дали
компютърно програмиране, продажба на замразено кисело мляко или участие в
"народни борби". За да е подходяща, за да се чувствате добре в нея, тя
трябва да е ВАША област. Нали не можете да носите чужди обувки или някой
друг - да носи вашите.
В миналата ни глава вие изследвахте и преценихте своите дарби и
умения и открихте онези от тях, макар и малко на брой, които могат да ви
изведат до успеха. Сега следва съчетаването на тези дарби с добрия шанс.
ОЦЕНИ ПРАВИЛНО СВОЕТО "ТУК" И "СЕГА"

Преди да нахълтате при шефа си да заявите: "Аз няма да работя в тази

отвратително дупка нито миг повече, дори тя да беше последното обитавано
място на този свят""-0 добре е да се огледате. Трябва да се уверите, че
не бягате от диамантени полета, само защото сте в лошо настроение или
имате временен пристъп на глупост.
Ако сте на тази работа от година или година и половина, значи вие вече
сте се научили да се справяте и знаете триковете как да продължите. Но
за да откриете дали тази работа е наистина за вас, направете това малко
просто упражнение.
Да започнем: прелистете и погледнете заглавията на следващите две
работни страници .
Добри страни
На лявата страница впишете всички добри страни на настоящото ви
положение в службата и помнете - вие сте "гърмян заек". Вие вече знаете как
да намерите работа, да работите и се задържате на нея. И несъмнено във
вашата работа има някои хубави неща, някои прирятни моменти, около които
сте изградили ежедневния си стереотип. В края на краищата, вие сте
оцелели, защото сте се научили да разбирате и се спогаждате с много и
различни хора. Знаете кога какво да направите, знаете как да реагирате на
проблемите и да ги разрешавате. А всичко това има стойност.
Така че, впишете смело всички добри страни, които намирате в сегашното
си положение. Задълбочете се, бъдете честен и признайте, че това, което
вършите има и някои добри страни. Ако път сте безработен, трябва да
осъзнаете, че притежавате изключително много свободно време. Това не е
шега, а доста важно наблюдение. Някои от най-успешните видове бизнес днес
са били започнати през голямата депресия в тридесетте години от хората,
които най-неочаквано се оказали с много свободно време на разположение.

Лошите страни
На дясната страница напишете всичко, което ви мъчи, във вашата работа,
всичките си оплаквания и жалби. Ако се събуждате всяка сутрин с
чувството, че възел стяга стомаха ви, ако мисълта за деня, който ви предстои
ви е непоносима, или ако насторението ви всеки път се понижава, когато
приближите входната врата на вашия магазин, цех, склад или офис,
напишете защо се чувствате така.

Втора стъпка - " Подбери най-добрата възможност"

Добрите страни на това, което правя

ВТОРА СТЪПКА - "ПОДБЕРИ НАЙ-ДОБРАТА ВЪЗМОЖНОСТ"

Непоносимите страни на това, което правя

Сравнение
А сега погледнете двете страници, които сте изписали. Дали лошите
страни надделяват над добрите? Дали ви е скучно и работите колкото да
убивате времето, или в момента сте кисел, поради това, че сте загубил дребно
служебно спречкване? Дали сте ядосан, защото са повишили някой друг
вместо вас? Дали пък не мислите да "напуснете кораба" просто ей така - за
да "видят те"! Склонен ли сте да изоставите многото хубави страни само
заради един пристъп на лошо настроение? Дали пък не си тръгвате
наистина от "диамантени полета", без дори да се наведете и да погледнете какво
точно напускате?
Добре обмислете отговорите си на тези въпроси. В политиката казват,
че гласоподавателите често са склонни да предпочетат познатия дявол пред
онзи, когото не познават. Този манталитет се отразявали при смяна на
работата. Главоболията, които имате със сегашната си работа едва ли могат
да се сравнят с главоболията, които бихте си навлекли, ако я напуснете
и започнете да търсите друга.
Ако обаче сте 100 % сигурен, че трябва да се измъкнете от това място,
за да добиете макар и малък шанс за успех, тогава напускайте! Но трябва
да сте напълно убеден, че проблемът е в тях, не във вас.
А как ще разберете дали причината, която ви кара да ненавиждате всеки
работен ден е във вас или в ситуацията около вас? Един сигурен начин да
го узнаете е просто да наблюдавате как реагира стомахът ви, когато си
помислите за работата. Променя ли се настроението ви от слънчево към
облачно? Изплува ли на повърхността мрачната страна от вашия характер?
Отстъпват ли децата ви две стъпки назад за всеки случай? Усещате ли
мускулите ви да се напрягат, а челото ви да се сбръчка? Ако ви се случва да
сте някъде другаде и внезапно да си спомните, че пак трябва да се
връщате на работа - това значи, че вече е решено едно на нула от само себе си
в полза на това да си отидете.

РЕЙТИНГ НА РАЗДРАЗНЕНИЕ ОТ РАБОТАТА

Ето ви и още един начин да прецените как ви се отразява положението в

службата. Върнете се на списъка от нещата, които са ви непоносими във
вашата работа и го прочетете отново точка по точка. След това им
направете рейтинг според скалата на следващата старница.

РЕЙТИНГ НА РАЗДРАЗНЕНИЕ ОТ РАБОТАТА

/ РРР/

123
45

Това ме това ме това това

това толкова ме
Дразни дразни наистина ме влудява
влудява, че ще се
Понякога всеки път ме мъчи
пръсна

Вашият списък може би изглежда така:

1. Как се отнася към мен моят шеф …………………./напр. 3/
2. Интригантът Артър…………………………………/напр. 2/
3. Никога не чуват какво имам да им кажа…………./напр. 4/

След като класифицирате всяко то своите оплаквания със съответната

цифра от един от горните 5 показатели, съберете всички цифри. След това
разделете сумата на броя на оплаквания си.

Брой на оплакванията ……….по РРР

Сума на рейтинга……..

Резултатът ще бъде между 1 и 5. Това е вашият Рейтинг на раздразнение

от работата. Ако той е между 1 и 2, вие сте обичаен случай. Почти всяка
работна ситуация е толкова дразнеща. Ако вашият резултат е между 4 и 5,
вие имате изключително затормозваща работа. Повече от това едва ли
може. Време е за решителни действия. Два на нула в полза на напускането.
Ако вашият резултат е между 3 и 4, нещата не са добре. Не напускайте
кораба все още, но не пренебрегвайте такава възможност. Защото много
скоро може да ви се наложи.
А сега решителния финален тест. Сравнете списъка на добрите страни в
работата ви със списъка на вашите собствени силни качества, които
направихте по-рано, и отговорете на следните въпроси:

1. Съответстват ли моите силни качества на хубавите страни в работата

ми?…..
2. Мога ли да променя или трансформирам работата си така, че да
използвам силнитеси качества?…..
3. Със самата работа ли са свързани добрите страни в нея или по-скоро с
хората, с които работя? А приятните моменти?….
Ако на два или три от поставените въпроси отговорите с "не", това вече
е три на нула в полза на напускането - много категоричен резултат.
След като направите този експеримент и сте преценили своето положение
на сегашната ви работа, можете да решите дали: А/ да останете и да
работите, за да го подобрите, или: Б/ да напуснете и потърсите нещо с
повече шансове за успех и повече възможност за вас да приложите най-силните
си страни.
Ако сте решили да напуснете, можете да пропуснете следващата
част:ВЪЗПОЛЗВАЙ СЕ ДОКРАЙ ОТ МЯСТОТОЫ КЪДЕТО СЕ НАМИРАШ и
да скочите направо
на главата, озаглавена: ПОТЪРСИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОБНОВЛЕНИЕ!

ВЪЗПОЛЗВАЙ СЕ ДОКРАЙ ОТ МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ НАМИРАШ

Добре тогава, нека да почнем да копаем тези необработени диаманти и да

направим по-ведро вашето ъгълче на този свят. Точно тук съветът на Бен
Франклин за писалката и тефтера ни идва на помощ за трети път.
Червената нишка на вашия успех води началото си от два списъка, които си
направихте - на вашите силни страни и вашите възможности. Сега бих искал да
направите още един списъка, следвайки тези стъпки:

Кое е най-добро? - Най-горе на следващата страница, впишете

най-хубавото нещо в настоящата ви работа.
Вашето "късо подаване" - Точно под него, напишете най-силните си
страни, на които можете да заложите за успех.
СВЪРЖЕТЕ ГИ - А сега дайте свобода на ума си да си представя, а вие
запишете всичко, което той измисли в отговор на въпроса: "Как мога да
използвам дарбите си, за да направя най-хубавото нещо в сегашната ми работа
още по-хубаво?"
Не си налагайте цензура. Запишете всяка своя идея, независимо колко
глупава или налудничава може да ви се стори в момента. Направете го смело!
За всеки пункт от списъка на силните си страни отделете не по-малко от
10 минути.
ВТОРОТО НАЙ-ХУБАВО
А сега впишете второто най-хубаво нещо на сегашната си работа. После
пак се върнете на списъка с вашите силни качества и запишете как можете
да ги изплозвате, за да стане това нещо още по-хубаво.
Повторете това за всяка хубава страна от работата си, за която се
сещате. Не бързайте. Ползвайте толкова време, колкото ви е необходимо.
Знайте, това е инвестиция.
А СЕГА - ПРЕЦЕНКАТА
Върнете се и редактирайте всичките си идеи. Обмислете всяка поотделно.
Подчертайте идеите, които мислите, че можете да реализирате в
практиката. Ако можете да наберете поне 5 добри идеи как да използвате
силните
си качества, вие сте готови да планирате успеха си. Това е темата на
следващата глава. Но преди да минете към нея, трябва да сте убедени, че
сте привършили с всичко по предната глава внимателно и честно!

КАК ДА НАПРАВЯ ХУБАВОТО ОЩЕ ПО-ХУБАВО?

1. Какво харесвам най-много в сегашната ми работа:

Моите силни страни

Как те могат да направят хубавото още по-хубаво?

2. Следващото хубаво нещо в работата ми:

Как силните ми страни могат да го направят още по-хубаво?

3…………

ПОТЪРСЕТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОБНОВЛЕНИЕ НА ЖИВОТА СИ

 Този раздел е важен само ако сте решили,че ще смените работата си, за
да оползотворите дарбите дадени ви от Бога.
След като веднъж сте си казали, че ще сменяте посоката, трябва да
решите накъде. Към следващата бърлога ли, както бяхте сторили предния път?
Към по-добра, по-внимателно подбрана работя? Или към собствен бизнес?
Решението ще бъде изцяло ваше, но има няколко неща, които трябва да
прецените, преди да направите своя избор.
Преди всичко, бих искал внимателно да си помислите кое точно ще ви
накара да вземете решение в полза на нова работа или свой собствен бизнес.
Много хора, които решават да започнат свой бизнес често се водят от
погрешни съображения. Казват си: "Омръзна ми да ме командват. Сега аз сам
ще си бъда началник". Или пък: "Най-много пари и облаги се падат винаги
на собствениците. Защо не и на мен?"
Дали пък подобно отношение няма нещо общо с факта, че 85 % от всички
начеващи бизнесмени фалират до година и половина - две? Може би никога
е нямало да се подготви началото на голяма част от най-успешния бизнес
в тази страна, ако основателите му са имали макар и най-малка представа
колко работа ги очаква! Ето това е една от вашите алтернативи, която
имате пълно право да прецените и да приемете или отхвърлите.

ОСНОВИТЕ НА УСПЕХА
Тук ще споделя с вас някои неща за това как да се започне и организира
собствен бизнес. Знам ги от свой собствен опит и от наблюдения на други
преуспели хора.
. - Томас Едисън е казал, че едно изобретение е 1 процент вдъхновение и
99 % труд. Това се отнася и за успеха на всяко начинание, особено за
началото на собствен бизнес. Успехът започва след 5 следобед и в събота и
неделя. Разликата между служба и призвание е около 20 часа седмично.
-УСПЯВАЩИТЕ ХОРА ИНВЕСТИРАТ В САМИТЕ СЕБЕ СИ.
Те посещават семинари, четат много и постоянно се консултират с
другите. С лекота и удоволствие те учат. Това не означава непременно, че се
връщат в училище. Те просто вярват, че винаги има да се научи от срещите
с други хора и техните идеи. И се стараят тези срещи да бъдат
многобройни.
Хората на успеха не се залавят с планове за бързо забогатяване.Дали
това ще бъде лотариен билет, залагане на конно надбягване или игра,
предложена в медиите, мога да се обзаложа, че истински успяващите ще
обърнат
гръб на тези неща. Причината е проста. Човекът на успеха вярва, че той
контролира живота и съдбата си. Той знае, че усилието значи повече от
късмета, че играта не може да замести разчета и че не всичко което
хвърчи се яде. Всички знаете какво се случва с тези, които мислят по този
начин.
Само моля ви, не ме разбирайте криво. Всеки, който ме познава отблизо
често би му чул да казвам: "С Бога напред!" Вярвам в това, защото ми са
се случвали толкова неща, които не съм, пък и не съм могъл да планирам.
Приемам факта, че в живота има спонтанност, която е елемент от
непознатото и една сила зад мен. Но зная също, че никой никога не е успял,
прекарвайки цял ден в леглото си да дочака чудото.
 Основна мисъл в една от любимите ме книги от Джонатан Ливнгстън Сийгъл
е: "Който лети високо, вижда далече." Удивително голям брой от "златни
мини" се отварят пред тези, които работят усърдно, за да стъпят на
пътеката на успеха.
"Големият късмет" - това е оценката на губещия за успеха на печелещия.
- Успяващите хора помагат и на другите да успеят. В момента аз
управлявам своя собствен бизнес. Но не съм сам в него. И съм успял толкова,
колкото и хората, на които съм помогнал и които са ми помогнали да успея.
Човек никога не може да го направаи съвсем сам.
Библията казва: "ХВЪРЛИ ХЛЯБА СИ ПО ВОДИТЕ."Не уточнява: "Опитай
веднъж и ако успееш - добре, ако ли не……" А просто казва: "Хвърли.." И
също както е с лова на мухи, трябва да хвърляте, и хвърляте, и хвърляте,
докато хванете нещо, което си струва да се задържи. Това се отнася и за
помощта, която оказвате на другите хора. Успяващият човек споделя
успеха си с другите, но не с мисълта за моментална облага. Той знае, че ако
подкрепи другия, той също ще го подкрепи някога в бъдещето.
- Успелият човек не завижда и не презира успеха на другите. Той се
въодушевява, а не обезсърчава от хубавите неща, които се случват на хората
около него. Да се ядосваш на чуждите постижения и да мразиш техния
успех е загуба на време, която успяващият човек не може да си позволи,
особено ако наистина вярва в себе си.
Един религиозен химн, който много обичам, съдържа тази строфа: "Нека
има мир, любов, радост и напредък на земята и нека те започнат от мен."
И ако наистина аз нося това чувство, в живота ми просто няма да има и
една излишна секунда в ненавист на успеха на друг.
- Успяващият е напълно уверен в себе си. Той вярва, че неговите идеи са
най-малко толкова добри, ако не и по-добри от тези на всеки друг. Той е
убеден, че ако се даде равен старт, той ще спечели медала, ще се сдобие
със златото и ще надмогне всяка пречка.
- Успелият човек знае, че най-добрата инвестиция, която може да направи
е инвестицията в самия себе си. В края на краищата той самият е
най-добрият, най-будният, най-усърдният, когото познава. Ако ще заложи на
инвестиция, тя ще бъде единствено инвестицията в себе си.

В ТЪРСЕНЕ НА АЛТЕРНАТИВИ

Ако рискът да започнете собствен бизнес ви се струва прекалено голям,

не го правете. Но и не влизайте в капана на убеждението, че ако
работите за някой друг, непременно ще пропаднете. Не е така.
Вие бихте могли с голям успех да работите за друг, както и за самия
себе си, или пък да станете отлична домакиня. Ключът е в ПЕТТЕ СТЪПКИ
КЪМ УСПЕХА, а не в това дали на вратата пише вашето или нечие друго име.
Единственото, което има значение е да откриеш използваш най-добрите си
умения и при това - по най-добрия начин.
Ако сте фантастичен изследовател в науката и изобщо не ви вълнуват
продажбите и администрацията, не бива да се залавяте със свой собствен
бизнес. Ако обаче сте решили, че трябва да го направите и ще го направите,
потърсете си партньор, който го бива във всичко, което вие ненавиждате
и така неговите умения допълват вашите. Да откриеш и използваш
най-добрите си умения по най-добрия начин е най-важното.
 Да приемем, че вие няма да започвате собствен бизнес, а сте решили да
си потърсите нова работа с по-добри възможности за развитие.
Най-същественото тук е да използвате своя списък от силни и слаби страни, за
да
прецените реално възможностите на новата работа. Припомнете си онези
неща, които правеха или все още правят работата ви непоносима. Използвайте
ги като екран за опасност, що се отнася до новата ви работа.
1. Не напускайте настоящата си работа изведнъж. Дори ако ненавиждате
това, което вършите, новата ви алтернатива трябва да е ясна и да ви
очаква, преди да напуснете.
Може бе ще ви бъде трудно да повярвате, но най-хубавото нещо, което
може да се случи на много хора е да ги уволнят. Да, наистина. Някои хора
просто нямат куража да оставят явно неподходящата за тях работа, докато
не им направят услугата да ги уволнят. И аз наистина вярвам, че за
някои хора уволнението може да се окаже най-хубавото нещо, което някога им
се е случвало, нещо, което просто трябва да се отпразнува.
2. Най-добрият ход е да си подготвиш нещата предварително,преди да
обявиш, че напускаш.
Помнете, експертите по трудова заетост ни казват, че най-добрия момент
да си потърсиш работа е, когато вече я имаш.
3. Вгледайте се в своите хобита. Има ли начин да ги превърнете в
професия, която се отплаща добре? Можете ли да го постигнете за 30, 60 или
90 дни? А за година?
4. Някой предлагал ли ви е някога работа? Можете ли да се върнете при
този човек и да подновите разговорите? Би ли могъл този човек
евентуално да ви насочи към други?
5. Не пренебрегвайте възможността да се обърнете към консултант. Един
професионалист по проблемите на заетостта би могъл да ви ориентира за
нови професии и да ви насочи какви качества се изискват за тях. Но бъдете
внимателен. Ако решите да се обърнете към консултанти, вървете при млад
човек. Те не са така цинични и ще оценят по достойнство вашия
ентусиазъм и решимост.

УСПЕХЪТ Е ЛИЧНО ДЕЛО

Независимо дали сте решили да се впуснете в частния бизнес със

собствена фирма, да смените работата си или да дадете още един шанс на
сегашната си работа, успехът никога не се постига на "автопилот". Отсега
нататък ще трябва да правите нещата по-различно, както и да се заемете с
неща, които никога до този момент не сте правили.
Успехът идва от умението ни да използваме дарбите си по най-добрия
възможен начин. Вие сам трябва да посрещате и отбивате
предизвикателствата на живота. Никой няма да го направи вместо вас. Но и вие,
като всички
хора, се нуждаете от подкрепа. Всеки добър играч принадлежи към някакъв
отбор или поне клуб. Така и вашият успех ще бъде подкрепен, подхранван
и подпомаган от много хора, които вие трябва да намерите и на които, от
своя страна, да предложите подкрепа. Само тогава те със сигурност ще ви
отговорят със същото.
В своята талантлива "РЕЦЕПТА ЗА УТРЕ", Харолд Дж.Къминс, почетен
председател на "Минесота Мючуъл", петнадесетата по мащаб
живото-застрахователна компания на Щатите, ни съветва че за да живеем в мир
със самите
себе си, ние трябва да даваме на другите и да не спираме да го правим до
края на живота си.
"Никога няма да сте дали повече, отколкото ще получите - пише Къминг.
-Приемете го като безпогрешна истина."
Към думите му аз мога да добавя само едно искрено: "Амин".
Всичката тази помощ и подкрепа е повече от обикновена щедрост. Колкото
повече помагате на другите, с толкова по-голяма готовност те ще ви
помогнат да си намерите най-подходящата среда за вашите силни страни. Тук
отново работи Универсалният закон за взаимодействията. И той е ключ към
успеха на всяко начинание.

ВНИМАНИЕ!

Оставете си 10% резерва за всяка 90 %-ва възможност пред вас. С това

искам да ви предупредя да не си правите илюзии, че ще намерите място,
където можете да правите само това, което искате и в което сте добър. Вие
може да сте най-добрият търговец на този свят, може дори да сте
способен да продадете АЙфеловата кула обратно на нейния строител АЙфел.
Но
рано или късно вие ще трябва да седнете и да напишете ордер, да
преговаряте по договор и да отработите формално всяко свое обещание.
Вие може да сте най-блестящият агент по продажбите в града, но да
останете незабелязан, ако никой няма представа за вас. Може да сте
по-добър от Х и У взети заедно, но това няма да ви помогне, ако не се решите и
не свършите малко черна работа за своя реклама. Хората няма сами да
дойдат и да почукат на вратата ви в понеделник сутринта, за да ви помолят
да направите за тях това, което най-добре умеете, ако не знаят кой сте
и не научат нещо повече за вас.
Независимо дали имате собствен бизнес или работите за някой друг,
вашият жизнен стандарт, доход, и удовлетвореност са в право пропорционална
зависимост от стоките и услугите. Тук отново работи Универсалният закон
за взаимодействията и той определя вашата печалба, вашите джобни пари и
какъв успех изобщо ще постигнете. Вие всъщност сте си работодател сам,
независимо дали притежавате компания, работите за друг или изобщо не
работите за заплата. И така, приемете факта, че 10 до 20 % от всичко,
което трябва да направите, за да успеете няма да бъдат неща, които обичате
да вършите и с които винаги се справяте добре.

ВАШЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

Сега задачата ви е да намерите начин да се справите възможно най-бързо

и леко с тези 10 до 20%. Ако отделите повече време, отколкото е
необходимо за тези досадни понякога ненавистни задължения, това е време,
откраднато от вашите най-силни страни. Такава опасност има, ако се отдадете
на оплаквания, увъртания, бавене, преди да се хванете за черната
работа, която не ви допада. Свършете я и я забравете! А след това се насочете
към по-важните неща. И този е може би най-добрият съвет, която някога
сте получавали.

КОГА ЗАПОЧВАМ?

Да приемем, че до този момент сте открили своите "къси пасове", игра, в

която да се включите и отбор, с който ще играете. Следващият логичен
въпрос е: КОГА ДА ЗАПОЧНА?
Може би ви се струва, че трябва да почакате, докато всички светлини
светнат зелено и икономиката навлезе в стадий на пълен разцвет. Това е
разумно, но неправилно. Видите ли, всички ние много лесно можем да си
намерим хиляди оправдания и да получим безплатен съвет от близки и
приятели защо догодина ще бъде по-добре да тръгнем към успеха си.Нека си
признаем - ако досега не сте се решавали на подобна стъпка, сигурно
изпитвате страх. А това прави отлагането още по-вероятно и обяснимо.
Но ако сте изпълнили СТЪПКА ЕДНО И ДВЕ от ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ
УСПЕХА
обективно и цялостно и ако наистина искате да успеете, тогава
единственото, което ви остава е да започнете делото си и да го започнете
веднага.
Това решение никога няма да е лесно. За него никога няма да дойде
най-изгодният момент. Винаги ще има причини за отлагане и за свиване на
знамената в изчаквателна позиция.
Никога няма да забравя незаменимия съвет, който ми даде Рони
Бракънфелд, приятел и колега от Нюйоркската фондова борса. Срещнах го за
първи
път още като бях младо момче, съвсем начинаещо в работата на борсата.
Той беше много години по-възрастен, по-опитен и по-мъдър от мен. Но се
сприятели с мен и ми стана наставник.
Един ден научих, че бе създал фирмата си през 1932 г, тъкмо във
времето на Голямата криза. Бях изумен и ми стана много любопитно да узная
какво за бога го бе накарало да започне търговия с ценни книжа в толкова
неблагоприятно време. От всичко, което бях прочел знаех, че животът на
Уол Стрийт през 1932 г е бил доста мрачен. Дотолкова, че ако човек
минавал по тази улица е трябвало да внимава да не би да го удари тялото на
някой разорен брокер, който се е хвърлил от прозореца на някой
небостъргач.
Никога няма да забравя как Рони отговори на моя въпрос за това как и
кога е започнал. Той прекъсна това, с което се занимаваше, доближи се
съвсем близо до мен, погледна ме над очилата си и ми каза бавно и
отсечено:
- Лио, ако наистина много ти се иска да направиш нещо, моментът винаги
е подходящ.
За Рони, с неговото изгарящо желание и пълно посвещение 1932 г е била
най-подходящото време да започне този бизнес. И по-късно постигнал
невероятен успех!
По същия този повод ми идва на ум още една история, по-близко свързана
с мен. Както споменах и по-рано, баща ми винаги много ме е подкрепял в
моя път към успеха. Н в края на живота си той направи толкова много за
мен, колкото никога не си бях представял.
За моя тридесет и пети рожден ден той и майка ми пристигнаха с кола от
Сейнт Пол до дома ни в Грийнуич, Кънектикът. Това беше радостен период
за всички нас. Те бяха доволни и горди от моя напредък, а пък аз бях
щастлив да споделя с тях непосредствено някои от успехите си, като
третото дете в семейството: прекрасната ни къща и моята известност на Уол
Стриит.
Една вечер баща ми и аз разговаряхме топло и спокойно в библиотеката,
когато той най-неочаквано сподели с мен една своя мечта. Каза ми, че от
години тайната му цел е била да започне свой собствен бизнес, когато се
пенсионира. Веднага добави, че само след две години ще е достигнал
най-високото възможно равнище на пенсия. След това ще бъде свободен да
започне своя бизнес, а именно: изработването на малки дървени играчки в
сутерена на къщата си.
Години наред баща ми правеше такива играчки като хоби в свободното си
време и по този начин изкарваше малко допълнителни доходи, с които
издържаше мен и брат ми да учим. Едва сдържаше вълнението си, докато ми
описваше как смята да преобразува сутерена в работилница и да
разпространява готовите произведения.-
Бях много доволен да видя баща си, който вече 42 години беше работил
все за еднаа и съща служба и уж беше постигнал целта си така
въодушевен, изпълнен с готовност и увереност да стане предприемач и да
започне
свой собствен бизнес. За нас двамата това беше една незабравима вечер.
След няколко дни двамата с майка ми си заминаха и нашият живот се
върна към нормалния си ритъм. Но няколко месеца след това, още преди баща
ми да се пенсионира, брат ми Том се обади, за да ми съобщи
покъртителната вест, че татко беше починал от силен сърдечен удар.
През целия път обратно към Сейнт Пол по време на приготовленията за
погребението и на самото погребение в главата ми все се въртеше онзи
разговор с татко в библиотеката. Той бе пренесъл топката през цялото поле и
с упорит труд, решимост и искреност я бе подготвил за атака, така че да
спечели. Готвеше се да започне нова кариера след пенсионирането си, да
осъществи изгарящата амбиция на последните двадесет години от живота
си. Готвеше се да стане предприемач и да сложи най-сетне началото на свой
собствен бизнес. Или да използва докрай дарбата си, дадена от Бога,
което щеше да го направи неописуемо щастлив. Но играта свърши, преди той
да може да осъществи своята мечта…..
Не разбирам от медицина и не претендирам, че съм ясновидец, но не мога
да се освободя от чувството, че ако баща ми се бе пенсионирал няколко
години по-рано и беше спрял да ходи до пощата на Келог булевард, за да
се отдаде на мечтата си да прави играчки, може би щеше да добави още
двадесет години към живота си. Щеше да добави още и неизмеримо
удоволствие
за себе си, радост за майка ми, за цялото семейство, и особено - за
своите клиенти. Можеше дори да се превърне в нещо като полковник Сандърс
в производството на играчки.
Колкото и тъжно да бе това събитие за мен, всъщност то съдържаше и
един незаменим съвет, който татко неволно ми бе дал в края на живота си.
Ако толкова много искаш да направиш нещо, че то става незаглушим глас в
съзнателните и подсъзнателните ти мисли, тогава НАПРАВИ ГО! Повярвайте
ми, така ще бъде много по-добре за самите вас и за всички хора около
вас.
Ако много искате да направите нещо, тогава последвайте съвета на Рони
Бракънфелд и знайте, че точно сега е най-подходящия момент да се решите
ида се заемете с него. И след като тази смела стъпка е вече зад вас,
минете към ТРЕТАТА СТЪПКА: ПОСТАВИ СИ ГОЛЕМИ ЦЕЛИ. Тя ще ви
даде
възможност да издигнете мишена пред себе си и да планирате своята "игра"
Това е
темата на следващата ни глава.

АКО НАИСТИНА МНОГО ТИ СЕ ИСКА ДА НАПРАВИШ НЕЩО, ТО

МОМЕНТЪТ ВИНАГИ Е
ПОДХОДЯЩ!

ТРЕТА СТЪПКА - ПОСТАВИ СИ ГОЛЕМИ ЦЕЛИ"

Тази глава ще ви помогне да решите къде искате да стигнете и какво

желаете да постигнете в живота си, като ви покаже как да определяте своите
цели за бъдещето. Има една германска поговорка, която изразява
същността в поставянето на цели по този начин:
"Трябва да приемеш живота такъв, какъвто е, но трябва също да опиташ
да го направиш такъв, какъвто искаш да го приемеш".
Това е един добър съвет и благодатна мисъл, към която е добре да се
придържаме, когато чертаем своя път към успеха.
Обичам да казвам: С Бога напред! Това издава моята убеденост, че човек
не може да планира едни от най-хубавите неща, които ще му се случат в
този живот. Но със същата убеденост аз вярвам в думите на психолога от
Отдела за заетост Дейвид Кампбъл: "Ако не знаеш накъде отиваш, казва
той, вероятно ще стигнеш някъде другаде!"
Трябва да изберете посоката, която искате да приеме животът ви.
Трябва да си поставите цели, но и да бъдете подготвен за изненади. Нека да
изясня този парадокс --от една страна - да си поставяме цели, а от друга
- да бъдем готови за всякакви други възможности и изненади.
Аз вярвам, че животът е пътешествие, а не назначение, че радостта е
колкото във всеки финиш, толкова и в самото бягане. Смисълът на
движението е да бъдем еверени, че го правим в посоката на нашите надежди и
мечти, към цели, които са едновременно практични и могъщи. Така, че когато
говоря за поставяне на цели, имам предвид - големи, важни, вълнуващи
цели.
Колко големи да бъдат целите? Толкова големи, като тези, за които
Микеланджело споменавал в молитвите си.
"Господи - говорел той, - нека винаги желая повече от това, което мога
да изпълня!" Големите, далечни на вид цели имат чудната способност да
изтръгват най-доброто от нас, да ни подтикват да работим по-упорито, да
съсредоточим вниманието си върху успеха и да дадем максимума, на който
сме способни.
Колко големи трябва да са вашите цели? Нека да ви отговоря с един
разказ. Това е историята на една красива жена с много скромен произход,
която имала величествени и красиви мечти. Едно младо мексиканско момиче
се омъжило на 16 години. След две години и двама сина тя се развела и
останала сама да отглежда децата си. Но била горда и решена да осигури
достоен живот за себе си и синовете си.
След като пресякла реката Рио Гранде с всичкото си имущество, вързано
в един обикновен шал, тя се установила в Ел пасо, Тексас. Работила в
една пералня за един долар на ден, но никога не забравила призванието си
да изгради един достоен живот, макар и в сянката на бедността.
Докато работила в Тексас, чула, че в Калифорния може да печели повече.
И така, със седем долара в джоба си, тя и двамата и сина взели автобус
за Лос Анжелес.
Там започнала да мие чинии и междувременно се наемала на всякаква
друга работа, която намерела. Колкото могла спестявала. Когато спестила
400 долара, заедно с леля си купила малка пекарница за мексикански
царевични питки, в която имало машина за правене на питките и малка мелница.
Двете с леля й толкова се прочули със своите царевични питки, че скоро
могли да отворят още една пекарница. А когато лелята остаряла и не
можела повече да работи, младата жена откупила нейния дял от бизнеса.
Годините се въртели и не след дълго, двете й малки пекарни прерастнали
в "Мексиканските храни на Рамона", най-големият мексикански хранителен
концерн в щатите, в който работели над 300 души.
След като постигнала финансова сигурност за себе си и синовете си,
смелата млада жена насочила енергията си към издигане равнището на живот
на своите сънародници - мексиканците в Америка.
"Нужна ни е наша собствена банка" - помислила си тя. Не минало много
време, та и шепа приятели основали Панамериканската национална банка в
Източен Лос Анжелес. Предназначението на банката било да обслужва
мексиканската общност в Америка. Днес авоарите на тази банка възлизат на
повече от 22 млн. $ , като 86 % от депозитите са с латиноамерикански
произход. Но успехът на тази млада жена не дошъл лесно.
Невярващите експерти й казвали, че няма да успее да го направи.
"Американците с мексикански произход не могат да основат банка -
твърдели те. Път и ти не си достатъчно квалифицирана, за да я управляваш.
Никога няма да се справиш."
Тя тихо им отговорила: "Мога и ще го направя". И го направила.
Тя и партньорите й открили банката в едно ремарке. Но да продаваш акции
на мексиканците се оказало голям проблем, защото хората нямали вяра в
самите себе си. И когато ги увещавала да купят акции, те отказвали с
думите: "Какво те кара да мислиш, че можеш да имаш банка? От 10-15 години
все се опитваме и все неуспешно. Не виждаш ли - от мексиканците
банкери не става"
Но тя постоянствала и сега тази банка илюстрирала една от най-големите
истории за успех в Източен Лос Анжелес.
Можете ли да се досетите коя е нашата героиня? Виждали сте името й
много пъти, дори и да не сте знаели за кого става дума. Но не се
разстройвате, защото има още много хора, които не са чували историята на
нейния
успех.
След като Панамериканската национална банка преуспяла, нашата героиня
Рамона Бануелос
Се насочила към още по-големи висоти и станала тридесет и четвъртият
ковчежник на Съединените щати. Нейният подпис фигурира върху милиони
щатски долари.
Можете ли да си представите това? Една бедна мексиканска емигрантка,
която имала голяма мечта и станала ковчежник на най-голямата финансова
общност в света.
Днес Рамона Бануелос, с всичко, което името й вече означава, се е
върнала обратно в Южна Калифорния, заета с новите си мечти, преследвайки
новите си цели. И всичко това с ясното съзнание, че ЦЕЛТА Е ПРОСТО ЕДНА
МЕЧТА С КРАЕН СРОК.
Тук можем да говорим и за онзи вид цели, които една учителка от
Милоуки, Уисконсин е имала една мечта . Нейната мечта е била просто да
участва в изграждането на една спана, където нейният народ да живее свободно
и достойно според своите убеждения. Тя изпълнила целта си, но и много
повече от това….
Знаете за кого говоря, нали? Точно така. Голда Меир. Една учителка от
Билуоки, Уисконсин, която имала една мечта - да стане част от нещо
велико. Така накрая тя станала министър-председател на Израел и един от
най-големите държавници на своето време

КАКВО ЗНАЧИ ГОЛЯМА?

Какво значи голяма цел? Зависи от това къде се намирате и кога,

решавайки да реализирате своята мечта, я превръщате в цел. За един милионер
да
направи още стотина хиляди не е кой знае какво. Не е голяма цел, още
по-малко мечта. Но за един съдържател на малък павилион за цигари два н
два метра това е исполинско желание.
Ще ви предложа един прост тест на вашите цели. Ако най-добрият ви
приятел не се смее, когато споделите с него целта си, значи не е достатъчно
голяма. Това е истина. И можете да го пробвате и с други хора, не само
с приятели.
Някога бях съсобственик на банка и мислех, че един банкер печели ако
е много предпазлив и дори склонен направо да отказва. Така че те също
могат да служат за добър лакмус за вашите цели. Ако ви се случи да
обясните целта си на някой банкер и той не позеленее от ужас, ами напротив,
хареса идеята ви и се съгласи с нея, тогава вие не стреляте достатъчно
високо. Това е чудесен показател, че целта ви не е плод на голямо
въображение и нито е достатъчно велика, че да поддържа вълнението и подтика
ви за достатъчно дълго време.
От друга страна, ако приятелят ви се засмее нервно, потупа ви по
гърба и поклати глава, ако банкерът ви изведнъж добие вид, сякаш гръбнакът
му се е превърнал в разтопено желязо, или пък ако тъща ви прошепне на
съпругата: "Виждаш ли, миличка, казах ти, че това ще се случи...""
тогава и само тогава целта ви е достатъчно голяма.
Тази страна беше създадена от големи мечти. Нашите предци- създатели
са си поставяли невероятни цели и са мечтали за неща, които повечето
хора не са могли дори да си представят. Аз си припомних всичко това по
един трогателен начин по време на тържествата по случай
двеста-годишнината на Америка.
Една вечер в началото на юли пресичах дневната. Децата бяха пуснали
телевизора и гледаха шоуто на Тони Орландо. Тони тъкмо подканяше
публиката да изпеят заедно нещо по случай Големия рожден ден и песента,
която
бе избрал се казваше: "Хей хоупс". Той обясни своя необичаен избор за
рожден ден по следния начин: "Вярвам, че тази песен е истинският
американски национален химн. Живеем в страна, където всеки може да стане
всичко, каквото поиска от себе си. Може да успее толкова, да бъде толкова
щастлив, нещастен, посредствен, поробен или свободен, колкото си избере,
стига да се погрижи сам за това.
- Помислете над думите на тази песен - продължи той. - Хай хоупс,
високи надежди. Високи, хвърчащи до небесата мечти. Това е истинската тема
на Америка! Тази пенен ни казва да си поставяме изключителни, велики,
невъзможни цели. Стреляйте към луната! - каза той накрая. - Не се
колебайте! Стреляйте към луната, защото и да пропуснете с малко, все пак ще
улучите някоя звезда"!
Това е много важно. Не бих искал никога да го забравяте.
СТРЕЛЯЙТЕ КЪМ ЛУНАТАЫ ЗАЩОТО И ДА ПРОПУСНЕТЕ С МАЛКО,
ВСЕ ПАК ЩЕ
УЛУЧИТЕ ЗВЕЗДА.
Но колкото и да е важно това, светът се опитва да ни откаже да го
правим. Новините в шест ни казват, че индексът Дау Джоунс пак е паднал с
15 пункта, цената на златото е замразена и единствените неща, които
растат са отчаянието и безработицата. Две седмици такива новини стигат на
хората да се откажат да задействуват най-хубавото в себе си, да
"стрелят към луната". Чудно ли е тогава, че те избират да стрелят наслука,
като се надяват да уцелят вратата на хамбара, така че да останат при това,
което имат!? Проблемът е обаче, че като се целят във вратата на хамбара
и пропуснат, те не улучват звездата. Знаете какво улучват и то не ги
обсипва със звезден прах. От там идвам и самият аз, от торта.

КАК ПОСТАВЯТ ЦЕЛИТЕ СИ ИСТИНСКИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ

Истинските победители са хора, които си поставят и постигат големи

цели, имат велики мечти, преследват ги, движат се от "високи надежди" и
стрелят към луната. Това са хора, които признават житейските проблеми, но
не им се поддават, не отстъпват пред тях в своя живот. Преуспелите хора
не само, че си поставят цели, но обикновено ги записват. Излизат сами
със своя студебейкър, мислят задълбочено какво искат да постигнат, а
след това ясно го описват.
Успелите хора не само си поставят големи цели, но ги разпределят на
периоди от по пет години. Избират точно 5 години, защото една цел, която
може да бъде изпълнена за по-кратък срок от време изглежда не толкова
вълнуваща и предизвикателна. От друга страна десет години изглежда
толкова дълго време, че човек не чувствува необходимостта да започне
веднага. Пет години изгежда най-добрият период за значими лични цели.
Знаете ли къде искате да сте стигнали след пет години? Ако знаете -
напишете го. Знаете ли за какви цели ще работите в периода между тогава и
сега? Ако да - запишете ги.
Решете в какъв бизнес ще се включите, какви точно действия ще
предприемете и какво количество пари ще завъртите в оборот. Решете какви
семейни, духовни, физически и интелектуални цели искате да постигнете.
Решете това сега и го запишете. Ако изобщо човек иска да си постави и
постигне смислени цели, от които да бъде горд и които да му доставят огромно
удоволствие, първата стъпка е да ги изрази колкото може по-ясно и - ДА
ГИ ЗАПИШЕ.

ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ПРИНЦИПЪТ РАБОТИ

Ако мислите, че не е толкова важно да запишете целите си, веднага

искам да ви кажа, че грешите и ще ви го докажа.
Преди няколко години екип от учени бихейвиористи от престижната
Харвадска бизнес школа избрали произволно 100 дипломанти и задали на
всички
един и същ въпрос: "Какво искате да сте постигнал и с какво желаете да
се занимавате след десет години?"
Всеки един от тези 100 дипломати отговорил на изследователите, че иска
да бъде богат и известен. Желае да се занимава с важни неща, като
например да управлява голяма компания или по някакъв начин да упражнява
влияние и контрол върху света, в който живеем.
Изследователите не били изненадани от отговорите, които получили.
Харвард учи своите студенти, че те са изключителни и призвани да водят. И
това наистина е така, макар и донякъде, ала единствено по причина на
това, че са в Харвард.
Но дори между тези елитни бъдещи водачи било установено нещо
невероятно. Само 10 от тези 100 млади тигъра не само желаели и очаквали, че
ще
властват над света, но си били дали труда да запишат ясно целите, които
искали да постигнат, както и сроковете, в които възнамеряват да го
сторят.
След 10 години същите изследователи потърсили отново същите 100
дипломанти, за да продължат изследването си. Те открили, че 10-тимата от
тях, които били записали целите и плановете си в момента притежават 96 %
от цялото състояние на всичките 100 анкетирани. А това означава, че
нашите 10 души са постигнали 10 пъти по-голям успех от останалите.
Нормално беше да очакваме, че са притежавали 30 %, което значи, че са
се справили 3 пъти по-добре, 50 %, което значи, че са се справили 5
пъти по-добре, но 96 %! Това е наистина изумително.
И така, драги читатели - с това откритие аз смятам, че доказвам своята
теза за жизнената важност да запишете своите цели. И мога да мина
оттатък.

ОЧИТЕ СЕ ПЛАШАТ, НО РЪЦЕТЕ - НЕ

След като веднъж сте написали своите петгодишни цели и сте се
ангажирали да ги изпълните, следващите стъпки, които ви предстоят са
изключително прости. Но те са ключът към успешна реализация. Поговорката
"ОЧИТЕ СЕ
ПЛАШАТ, НО РЪЦЕТЕ - НЕ" като че ли казва всичко.
Ключът да постигнете успех със своите петгодишни цели е просто да ги
разделите на по-кратки и ежедневни задачи
Ето как става това:
1. Разделете целите си на пет. Щом го направите, вие получавате пет
едногодишни цели. Сега вие знаете точно какво трябва да направите до същия
период на следващата година.
2. Разделете всяка едногодишна цел на 12. Поздравления! Сега вие имате
своите месечни цели. Знаете какво трябва да сте постигнали от този ден
на следващия месец, ако преследвате петгодишната си програма.
3. Разделете месечните си цели на 4. Не можах да ви изненадам, нали?
Знаехте, че следва тъкмо това. Но, шегата настрана, сега вие знаете какво
ви предстои следващия понеделник сутринта. И това ви кара да сте
сигурен в постигането. Сега минавате към следващата крачка.
4. Разделете седмичните си цели 4,5,6 или 7. Числото, което ще изберете
за делител зависи от това колко дни от седмицата искате да отдадете за
постигане на своите цели. Ако ще работите 7 дни от седмицата -
разделете на 7. Ако мислите, че 5 е достатъчно, разделете на 5. Това ще решите
вие самите. Но каквото и да изберете, в края на краищата трябва да си
отговорите на този много труден въпрос: "Какво трябва да направя днес за
да успея".

Ако сте изпълнили тази процедура до край, всяка сутрин вие ще сте
готови за старт с ясна цел пред себе си. Ще бъдете подготвени да следвате
своята собствена магистрала на ежедневни, ежемесечни и ежеседмични цели,
водеща към смарагдовия град на най-скъпите ви мечти. Ще бъдете
подготвени да следвате своята собствена магистрала на ежедневни, ежемесечни
и
ежеседмични цели, водеща към смарагдовия град на най-скъпите ви мечти.
Ясно формулирани, вашите ежедневни, ежеседмични, ежемесечни и ежегодни
цели ви помагат да впрегнете цялата си лична мощ, да фокусирате
енергията и концентрирате усилията си върху онези неща, които според вас ще
ви
донесат личния успех и щастие, към които толкова много се стремите.
След като разработите своите малки, достъпни, всекидневни цели, това ще ви
освободи от напрежението да се питате постоянно какво всъщност правите.
Ако постоянно се съмнявате какво всъщност правите, съвсем сигурно е,
че ще го направите лошо. Но ако знаете, че това, което правите
уплътнява по най-добрия начин времето ви, вие го правите по-бързо, по-добре и
с
много повече ентусиазъм.
Може би ви изненадва идеята да си поставите петгодишни цели, а след
това да ги разбиете на ежедневни задачи. Но тази процедура ще ви помогне
да определите още веднъж дали наистина се целите в луната или просто в
един сърп на изгряващата луна, гравиран върху входната ви врата.
Да речем например, че се занимавате с продажби и решите, че трябва да
разговаряте с 500 нови клиенти на година, за да изпълните финансовите
си намерения. Без уикендите и празниците в една година има приблизително
250 работни дни. А това означава, че с два телефонни разговора на ден -
един сутрин и един следобед - вие можете да изпълните целта си.
Две обаждания на ден. Това е всичко. Докато в един момент не
погледнете този списък от 500 клиенти и не си кажете: "Аз всъщност мога
много
повече. Страшно много повече. Само гледайте."
Точно това се случи с мен. Установих, че мога да изпълня седмичния си
план от 5 работни дни за 3 дни и половина. И така - към края на третия
месец, аз вече работих по задачите за петия. Самият акт на поставянето
на тези ежедневни цели за пет години напред ми обясни загадката на
успеха и превърна магията в движение.
Спомнете си поговорката: Очите се плашат, но ръцете - не. А ключът към
вашия успех е да запишете ясно целите си и да ги използувате като
жалони по своето пътуване към успеха.

ДРЪЖТЕ ЦЕЛТА ОБОЗРИМА

Ако запишете целите си и ги забутате накъде, те вече няма да струват и

хартията на която са написани. В своя ежедневен живот не трябва да ги
поддържате живи. В моя случай, след като преживях големия крах на
тридесетия си рожден ден, аз взех твърдо решение да не изпускам от поглед
целите си и да се концентрирам само върху онези действия, които ще ме
изведат към тях.
След като дълго се бях ровил в душата си и бях търсил целта пред себе
си, аз все още бях сигурен, че искам да стана милионер. Но бях смутен
от провала на първия си обет - да го постигна до тридесетгодишна
възраст. Затова предпазливо избрах 39 години за краен срок да постигна целта
си. И за да си припомня какво съм си обещал, аз направих още нещо.
Взех един сребърен долар от 1922 година, който носех със себе си като
талисман, и записах целта си върху него. Ето как го направих. Занесох
го долу в импровизираната си работилница, сложих го в едно менгеме и
излъсках със шмиргел обратната му страна, за да го приготвя за надписа.
После го занесох на един бижутер, който гравира върху него следните думи:
"Когато стана на 39, ще бъда милионер."
Бижутерът сигурно ми е повярвал, защото ми взе повече пари от
обикновено.Но дори да ми бе взел четвърт милион, инвестицията би си
струвала,
защото за мен щеше да остане печалба от три четвърти милион ….
Не мога да ви кажа, че всяка сутрин, когато съм вземал ключовете и
дребните си монети от скрина, съм се вглеждал в сребърния долар и съм си
казвал, че трябва да изляза и да свърша всичко за деня. Това би било
лъжа.
Но мога да ви кажа, че имаше много дни, в които бях обезсърчен и ми се
искаше единствено да си почина и да започна отново следващата седмица.
Или дни, в които ми се искаше да се прибера на обяд и толкова.Но не го
правех, заради този сребърен долар с простите, но внушителни думи върху
него.
 Ясно си спомням как понякога търсех в джоба си монета за телефон или
дребни пари за обяд и попадах тъкмо на този сребърен долар. Не винаги се
спирах и прочитах на глас надписа, но съзнателно или подсъзнателно това
винаги ми припомняше за миналия напредък, който трябваше да реализирам
всеки ден.
Убеден съм, че в повечето от тия случаи този малък знак ме караше да
продължа с това, с което се бях заел. Бог ми е свидетел, когато ви
казвам, че нито един ден не пропуснах да свърша това, което трябваше да
свърша, точно както го бях планирал.
Прибрах този сребърен долар на тридесет и петия си рожден ден, четири
години преди срока, който си бях поставил….
Вътре в себе си вече можете да признаете, че поставянето на цели дава
резултати, нали. Учените бихейвиористи знаят това от своите
изследвания. Аз също го знам, защото то даде резултати в моя живот, когато
всичко
друго се оказа безплодно. Така че - не отлагайте. Направете го! Не
защото, аз ви го предлагам, или защото е дало резултати за някой друг.
Направете го заради себе си!

НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО МОИТЕ ПЕТГОДИШНИ ЦЕЛИ

ОТ СЕГА ДО 20… ГОДИНА

ЛИЧНИ:

ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛИКТУАЛНИ:

ФИЗИЧЕСКИ:

ДУХОВНИ:
ЕДНА ГОДИНА ОТ ДНЕС ……, - 20…

/ежегодни цели/

ЛИЧНИ:

ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛЕКТУАЛНИ:

ФИЗИЧЕСКИ:
ДУХОВНИ:

ЕДИН МЕСЕ ОТ ДНЕС …… - ….20…Г.

/ежемесечни цели/

ЛИЧНИ:

ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛЕКТУАЛНИ:

ФИЗИЧЕСКИ:

ДУХОВНИ:

ЕДНА СЕДМИЦА ОТ ДНЕС….. - …..20 … Г.

/ежеседмични цели/

ЛИЧНИ:

ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛЕКТУАЛНИ:

ФИЗИЧЕСКИ:

ДУХОВНИ:

УТРЕ И ВСЕКИ ДЕН ОТ ДНЕС НАТАТЪК

/ЕЖЕДНЕВНИ ЦЕЛИ/
ЛИЧНИ:

ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛЕКТУАЛНИ:

ФИЗИЧЕСКИ:

ДУХОВНИ:
ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ МЕН САМИЯ
ОТНОСНО ПОСТАВЯНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ:

ЧЕТВЪРТА СТЪПКА: "РАБОТИ!"

Ако спрете за момент и прегледате предишните четири глави, сигурно ще

забележите, че съм дал много обещания. Обещах да споделя с вас всичко,
което съм научил за успеха.Обещах, че ако сте отделили време да
откриете своя "къс пас", вие имате решаващото оръдие за успех в ръцете си.
Обещах също, че ако подберете внимателно възможностите си и си поставите
големи, мотивиращи цели, вие вече сте много напреднали в "играта".
Но едно нещо не съм ви обещал. Не съм обещавал, че пътят към успеха ще
бъде лесен. И не мога да го сторя. Защото присъщата на всяко голямо
постижение и спътник на всяка велика цел е една кратка дума от четири
букви и тя е ТРУД.
ИМА САМО ЕДНО МЯСТО, КЪДЕТО УСПЕХ ИДВА ПРЕДИ ТРУД И ТО Е В
РЕЧНИКА
./на Англ. Език "успех" предхожда "работа"../
Вие може да сте доказан гений със зашеметяващ коефициент на
интелигентност. Може да сте блестящ във всяко отношение. Но за да постигнете
успешно целите си и за да реализирате своите планове, просто трябва да се
размърдате. Трябва да работите.
Съзнавам, че този съвет не е от най-привлекателните. Особено днес, в
ерата на прокламираните човешки права. Но старият факт си остава
неоспорим, че без обилна смазка от пот и солидна доза древен труд, машината
за
успех ще забуксува, докато накрая съвсем спре. И това ще се отрази не
само на портфейлите ни, но и на целия ни начин на живот.

ИЗБЯГВАНЕ НА РАБОТАТА

За много хора избягването на работата или "мотаенето" е станало начин

на живот. Нещо повече - много хора очакват тъкмо това от службата,
която изпълняват. Робърт Хаф, специалист по заетостта, в едно есе през 1982
година споделя следното по този повод:
"Мотаенето - казва той, - просто съсипва американската икономика.
Тази кражба на време нанася тежък удар на националната производителност.
От друга страна тя повишава инфлацията, вдигайки постоянно цените на
стоки и услуги."
Хаф стигнал до тези изводи, след като анкетирал изпълнителните
директори на 312 компании относно времето, изгубено от техните работници
всяка седмица. Обобщавайки цифрите, които те му дали, той изчислил, че един
работник губи средно на седмица 4,3 работни часа. Това е времето, през
което той явно се мотае. Той умножил това по средната за страната
производителност на час от онази година - 7,41 долара, и получил, че от един
работник фирмата губи на седмица 31,86 долара по простата причина, че
през това време работникът се разтакава.
След това Хаф умножил стойността на "мотаенето" на един работник по
броя на работниците, без селскостопанските, в частния сектор на САЩ и
установил, че общонационалната цена на "мотаенето" възлиза на изумяващата
цифра от 120 милиарда долара годишно. А това е повече от загубата на
частния сектор поради грабежи, измами и други криминални деяния през
цялата 1981 година.
"Мотаенето" е много коварен проблем. Той се ражда от лекото закъснение
след обедна почивка, или сутрин за работа, излизането след обед
по-рано, бъбренето с колеги за минута две или самоволното отсъствие за ден-
два
уж поради неразположение. Е, голяма работа, ще кажете вие. Грешите!
Грешите! И пак грешите!
Цената на това е 120 милиарда на година и то спокойно може да
провали и най-прекрасните ви цели. За да се предпазите от мотаене, вие трябва
да сте там, където целите ви могат да бъдат постигнати и да направите
това, което трябва да се направи, за да бъдат постигнати. А това
означава упорит труд и то много!

ПОСТОЯНСТВАЙ

Обичам този малко остарял призив: "ДЕРЗАЙТЕ!" Още повече, че към него
се е придържал всеки човек на успеха, за когото съм чувал: от Абрахам
Линкълн до Хърбърт Хувър, така че не съм сигурен кой пръв го е отправил.
Тук ще ви предложа едно кратко резюме на моите убеждения, мисли за
усилието и успеха:

"НИЩО НА СВЕТА НЕ МОЖЕ ДА ЗАМЕСТИ ПОСТОЯНСТВОТО."

Талантът - не. Няма нищо по-често срещано от неуспелите таланти.

Геният - също не. Неосъщественият гений е почти пословичен.
Образованието - също не. Светът е пълен с отлично образовани
неудачници.
Само постоянството и решителността са всемогъщи.
Признавам, че е възможно да получиш всичко хубаво от този живот без
много-много труд. Можеш да наследиш невиждано състояние. Можеш да
спечелиш на комар. Можеш да се омъжиш или ожениш за милионер. Или
просто да ти
провърви в живота. Това се случва с някои хора. Но като пресметна
всички "за" и "против", лотарията определено няма да е първата ми грижа в
понеделник сутринта.
Работата е там, че не съм открил начин да избегна труда, пък и не съм
чул някой друг да е открил. За мен и за всеки друг, който е постигнал
някакъв успех в живота си, упоритата работа е тази, която го осигурява.
 Много американци хранят една чудновата, нереалистична илюзия за своите
права и свободи. Също като скакалците от известната Езопова басня, те
пеят: "Светът ми дължи благополучие!"
Кой знае, може би светът се е променил и срещу минимално усилие, сухи
подмишници, пет дни или общо 35 часа седмична работа, той ни дължи
приличен приход, кола, къща, 3 деца и уикенди, свободни за пикници,
гребане, футбол и бейзбол. Но аз все пак дълбоко се съмнявам, че е така. И
дори ако е вярно и ни очаква така или иначе, това не е успех за мен.
Успехът за мен не е тиха улица към посредствеността. Успехът за мен не
е от 9 до 5 часа тридесет и пет години, а после на държавната ясла.
Успехът за мене не е застрахован срещу риск, безпокойства, пот и прекалено
големи усилия.

ВАЖНОСТТА ОТ РАБОТАТА

Според мен работата и постиженията са неразривно свързани в един

процес, който започва след 5 следобед и в събота. Не се ръководя от
ексцентричния смисъл на пуританската етика, а го казвам поради убеждението
си,
че мащабните и вълнуващи цели, които държа да постигна ме карат да
положа по-особен труд.
За нещастие, ние сме така широко завладяни от доктрината за работа от
9 до 5 и не повече от 35 работни часа през седмицата, че понякога дори
не подозираме за съществуването на друга алтернатива.
Неотдавна в сп. "Туин сити мегъзин" попаднах на статия за Джордж
Тезар, един мъж, който е постигнал изключителен успех в търговията на
дребно с бижутерия.
Джордж емигрирал в Съединените щати от окупираната от Германия Европа
след Втората световна война. Той започнал от нулата и постигнал
невероятен успех въ всяко отношение. Статията цитира следните негови думи:
"Все още има злато в тия хълмове зад океана /Америка/ - казва Джордж. -
Всичко, с което човек желае да се захване, може да се превърне в
история на успех. Между 9 и 5 в Америка има голяма конкуренция. Но преди
девет и след 5 няма конкуренция. Хората си отиват в къщи. И ако човек
работи до по-късно и дава повече, отколкото очаква да спечели веднага, не
може да не успее в Америка.Защото има толкова много хора, които стоят с
протегнати ръце и повтарят: "Дай!Дай!Дай! И толкова малко, които идват
и питат: "Какво мога да направя, за теб, шефе?" или: "Какво още мога да
направя?"
Един голям пример за това е Кърт Карлсън.
Този човек стана жива легенда в моя роден щат Минесота. Син на шведски
емигрант, той завърши училище благодарение на активните си занимания с
голф, а университет - благодарение на това, че разнасяше вестници по
три маршрута, караше камион със сода и продаваше рекламите на колежа в
университета в Минесота.
След завършване започна работа в "Проктар и Гембъл" като търтговец
на сапун, където се запозна с концепцията за Търговската марка. Още
докато работеше там, той взе на заем 50 $ и основа маркова корпорация"Голд
Бонд" това положи основите на големия концерн "Карлсън къмпъниз", който
се разпространи по целия свят с годишни постъпления от 4 милиарда $
 Днес Кърт Карлсън е единствен собственик на 17-тата по обем частна
корпорация в Америка и се нарежда между първите 400 най-богати хора в
нашата чудесна страна.
Когато стане дума за труда и успеха, той се е изразил много точно,
връщайки се назад към дните си в "Проктар и Гембъл", а после в "Голд
Бонд". Всеки ден е труден за продажбите. Ако работиш пет дни в седмицата,
всичко което постигаш е, че се изравняваш с конкуренцията. Шестият ден е
денят, в който взимаш преднина."
Според моята представа за нещата, успех и труд са синоними. Трудът не
е нещо, което трябва да се избягва. То е нещо, с което човек трябва да
се отъждестви. За мен цялата стойност на постижението е в работата.
Работата е съставна част на успеха. Ако успехът е пътуването, както и
целта, то работата е самото правене, дейният елемент на преуспяването.
Трудът, това е което превръща желанието в победа.
Ако мечтите, целите и плановете ви не ви вълнуват поне толкова,
колкото играта на голф или тенисов мач през уикенда, а мисълта за тях не е
толкова сладка и приятна, както мисълта за семейството и приятелите,
тогава може би не сте намерили най-силните цели, които да си поставите..
Имайте предвид, че ще са нужни концентрация, време, и много упорит труд,
след като веднъж сте "видели" своята планина, поставили сте целта си и
сте формулирали намеренията си, преди да постигнете успеха, който сте
замислили. Така, че би трябвало да обичате тази своя мечта, защото дълго
ще ви се налага да съжителствате с нея, да се храните с мисълта за нея,
да заспивате с мисълта за нея и да живеете с нея 24 часа в денонощието
всеки ден от седмицата.
Харълд Къминс, за който вече споменах в глава 3, дава този съвет за
работата: "Ако искате да оставите следи след себе си, сложете си
работните обувки."
Надявам се не мислите, че съм някой черноглед песимист, който се
опитва да ви убеди, че успехът идва само след робско "сблъскване" в служба
на някакви невротични цели. Това, което наистина се опитвам да направя,
е да разсея оня пригладен и лъскав образ на успеха във вашето съзнание,
сервиран от рекламите за дезодорант или лак за коса, с които сме заети.
Сигурен съм, че сте виждали телевизионните герои на успеха. Мъжете
обикновено са се излегнали блажено под слънцето на Бахамските острови и
докато си пийнат нещо хладно, правят големи сделки по телефона. Или пък
се движат безшумно с лимузини с шофьор от Уол стрий, докато продават и
купуват компании и цели държави. Тези плиткоумни сценарии могат да
произвеждат красиви реклами, но те са толкова безпочвени, колкото бляскави.
Преди няколко дни един стар приятел от Грийнуич, Кънектикът, беше в
града и се отби у дома. Докато разговаряхме, неусетно стигнахме до темата
кой какво е правил от последната ни среща насам.
Тогава приятелят ми стана, огледа подробно мен и жилището ми и с
голямо въодушевление произнесе: "Хозър, ти си най-големият късметлия,
когото
познавам. Всичко винаги работи фантастично добре за теб." След като
каза това, приятелят ми се приближи към мен и ме потупа ласкаво по гърба.
Няма какво да крия, стана ми много приятно от неговата топлина,
дружелюбие и искрено въодушевление, с което ми направи този комплимент.
Аз
отговорих е едно голямо"благодаря" и сърдечно ръкостискане.
След като се разделихме, помислих върху неговия коментар. Усмихнах се
на себе си и си казах колко вярна е старата пословица: "Колкото
по-упорито работя, толкова по-късметлия ставам".
В много отношения аз съм късметлия. Но и всеки ден работя твърде
упорито.
Споделям със света ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА, после излизам и ги
прилагам в собствената си практика. Влагам всичката си енергия, вдъхновение,
труд и пот или комбинация от четирите, за да завъртя нещата в посоката,
в която желая.

РАБОТОХОЛИЦИ

Впрочем, много други хора имат същото отношение към успеха, като мен и
вас.- Томас Едисън, известен със способността си да работи без почивка
дни наред, не е бил нито глупав, нито беден. И ето какво е казал за
труда и успеха: "Нищо, което си е струвало да направя, не съм направил
случайно и нито едно от моите изобретения не е дошло по случайност. Те
дойдоха от труда."
В своето време Едисън е бил един от най-преуспелите, но и
най-жадуващите забавления хора. Бил е също невероятно упорит в работата.
Бенджамин Франклин, първият гении на Америка, е бил също много известен
с упорития си труд, шумните си забавления и безупречната мярка за
успех, която е имал. Освен това имал дарба да борави с езика. Неговото второ
аз Пуъ Ричард, е казал следното за успеха:
"За да успееш, трябва да управляваш оръдията си без ръкавици, с голи
ръце".
Човекът, който открил електричеството в светкавицата, изобретил
очилата с двойни лещи, пощенската служба, заемната библиотека и
застраховката
живот, и който написал книгата "Алманахът на Пуъ Ричард" /първата в
света книга за това как да преуспеем/, силно вярвал в труда, но и в
удоволствията.
В днешно време хората, които са готови да се борят и успеят като мен,
вас Франклин и Едисън ги наричат работохолици. Този термин се появи
през благосклонните шестдесет години, за да донесе успокоение на тези,
които чувстваха, че светът им дължи едно вечно безметежно съществуване,
гонене на пеперудки, събиране на цветя и романтично взиране в лунната
пътека над някой залив.
Спомняте си добре този период, нали? Идеолозите на нашето общество
казваха, че е под човешкото достойнство да се посветиш на една толкова
светска, чисто материална и потенциално безплодна кауза, каквато е
работата за печалба на някоя организация. Според тях беше съвсем нормално да
ходиш вечно на училище, да се включваш към всяка социална кауза, за
която дочуеш, или пък да се отдадеш на екзистренциално страдание ,
известно като "мъча се да си събера мислите".
Освен това бяха убедени, че е съвсем нормално просто да не правиш
нищо. Това, което те категорично не приемаха бе да посветиш цялото си време
и енергия за една комерсиална цел. Онези, които го правеха бяха
заклеймявани като работохолици. Смятаха ги за не дотам интелигентни,
третираха
ги като невротици, ако не и направо психопати.
Преди няколко години д-р Мерилин Махловиц написа книга със заглавие
"РАБОТОХОЛИЦИТЕ". Тя се основаваше на нейната докторска дисертация,
както и на серия от статии, които тя бе написала за "Ню Йорк Таймс".
Предметът на нейното изследване бяха хората, смятани за работохолици.
Нейните изводи изненадаха мнозина. Тя откри, че работохолиците са хора,
които работят много, обичат това, което вършат и се наслаждават на
лукса и благополучието, постигнато в резултат на собствения им труд. Тя не
намери свидетелства, че тези хора имат психически отклонения, склонни
са към поведение тип А, или към болести, свързани със стреса и сърдечни
атаки.
Юджин Дженингс, професор по мениджмънт в Мичигънския държавен
университет, е направил подобно изследване на преуспели бизнесмени. Попитал
ги
просто дали са щастливи. С "да" отговорили хората, които работели 60 и
повече часа на седмица. Те не били само щастливи - за тях не бил
характерен нито алкохолизъм, нито висок % на разводи.
Аз не мисля, че проблемът е в така напечените работохолици - хората, за
които един час работа изглежда като петнадесет минути, и които искрено
са влюбени в това, което вършат, или които се чувстват като Бети Ролин,
когато е писала книгата "Наистина ли ми плащат за това"?
Според мен проблемът е в хората, които наричат тези ентусиасти
"чешити" и осъзнавайки собственото си неудовлетворение, досада и
безразличие,
наричят упорития работник невротик или работохолк.
Така, че следващият път, когато някой ви нарече така, смятайте го за
комплимент. И помнете - работохоликът е много рядък и много щастлив
човек. Защото само за малцина избрани призванието съвпада с професията.

СЕБЕМОТИВАЦИЯ
.

Много добре знаем, че има слабо шефове и компании, оито си го изкарват

на работниците. Така, че нямам намерение да ви убеждавам, че всички
дела за дискриминация и жалби за неспазване на трудовото законодателство
са само куп лъжи или резултат на лоша репутация. Това би било непочтено
спрямо големите социални реформатори на тази страна. Но все пак аз съм
убеден, че добрата работа е чудесен психологически фон за адекватно
обратно отношение.
Универсалният Закон за взаимодействие, за които говорихме по-рано,
твърди, че дотолкова, доколкото ние даваме на другите това, от което се
нуждаят и те в замяна ще ни дават това, от което ние се нуждаем. Неговото
приложение при мотивацията на наемните работници е добре известно,
особено от работите на психолога Дейвид Берлоу. Д-р Берлоу обича кратките
обръщения към мениджърите.
"Знам само три неща за мотивацията - казва той. -Открий какво иска
работникът, намери начин да постигнеш това, което ти искаш чрез това,
което той иска, а след това направи всичко, за да получи той това, което
иска."
Тази формула работи и в двете посоки. За да получите това, което
искате от вашия шеф, клиент или някой ваш близък, приложете Законът за
взаимодействието в обратна посока. Открийте какво искат другите, решете как
да постигнете това, което вие искате чрез това, което те искат и после
работете като дяволи, за да могат те да постигнат, което искат.
Запомнете този закон, защото е важен. Дотолкова, доколкото вие давате
на другите това, което искат, и те ще ви дават това, което искате. И за
да постигнете най-голям резултат, трябва да работите много, за да
дадете на другите това, от което имат нужда. Хубаво е да започнете веднага.

ПОСЛЕДНАТА ДУМА ЗА РАБОТАТА

Работата е директна инвестиция. Щом спрете да работите, спиран

възвращаемостта от тази инвестиция. Това лесно се забравя, щом веднъж човек
вкуси успеха. Ранната победа, първите глътки от успеха, гордото потупване
по гърба от семейството и приятелите - всичко това може измамно да ви
изкуши. Тези прекрасни преживявания могат да ви накарат да легнете по
гръб и да заживеете на старата си слава. И после здравата да загазите.
Един от начините да загази човек е увереността му, че няма нужда повече
да натиска педала, за да идват успехите. Някои хора ще ви помолят да
изнесете безплатна беседа и да споделите своя мъдър опит с другите. Това
също е примамливо, особено ако е за привлекателна кауза.о Но вие не
можете да си позволите да го правите прекалено често, защото времето за
изпълнение на вашите цели рязко ще намалее. Затова кракът ви постоянно
трябва да е на педала, ако искате струйката успех да се превърне в поток.
Друго изкушение се крие в съблазанта за мигновената печалба. Щом
веднъж успеете, при вас ще започнат да идват хора с поверителна информация
за най-различни идеи за бърза печалба. Всяко от тези предложения и тайни
сведения ще свърши с гореща молба за пари в брой. И вие може да бъдете
изкушен от илюзията, че "истинските баровци" го постигат с разузнаване
и магия, а не с упорита работа.
"Твоят стил ми харесва - казва натрапникът. - А аз ще ти помогна да
направиш наистина чудеса. Ще вложим парите ти, където ти казвам, друже,
а след това - светът ще бъде наш".
Просто запомнете - щом постигнете някакъв успех - точно тогава трябва
да удвоите усилията си и да натиснете педала до край. Не бива нито за
миг да отпускате газта и вместо това - да се отдадете на четене на
предсказания.
Спомнете си любимият съвет на Андрю Карнеги: "Сложете всичките си яйца
в кошницата и пазете кошницата."
Един добър мой приятел - Боб Конклин, преуспял бизнесемен и автор на
известни програми и книги за самоусъвършенстване, много обича една
аксиома, която е изключително уместна тук: "Много често, щом хората
постигнат успех, те престават да вършат точно това, което им е донесло успеха."
Не попадайте в този капан.
Трудът е четвъртата стъпка от ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА.. Разчитайте на
него, уважавайте го и никога не изпадайте в заблуждението, че вашият
гений, заложба или приятен външен вид са причината за успеха. Истинската
причина е упоритият труд и постоянство, с които сте подкрепили своя
талант.Хората, които ще ви кажат, че сега заслужавате да се помотаете и да
не се напрягате много не разбират разликата между това да работиш, за
да живееш и да живееш, за да работиш.
Забелязвали ли сте как неудачниците възкликват: "Слава Богу, най-сетне
е петък!", докато щастливите казват: "Господи, как е възможно вече да е
петък!" Двата типа хора очевидно имат различни цели и мечти и се движат
под ритъма на различна музика.
Всеки ден носи ново предизвикателство и открива нова глава в сагата
на вашия успех. Нека винаги е остро настървението за постигане на
целите ви, нека винаги е пълна вярата и свежа силата, която ще вложите в
предизвикателствата на деня. Не се оплаквайте, нито се обърквайте от малко
пот през този ден. Това е ежедневното изпитание, почетния медал, и
най-очевидното доказателство, че всеки ден вие ставате все по-добър в
своето дело.
И това е краят на моята малка проповед за труда - най-чистата дума от
четири букви в нашия език. Останалото зависи от вас.Вие трябва да
решите ще бягате ли, ще стреляте ли или ще залагате. Ще приемете
предизвикателството или ще потърсите най-лекия начин. И ако сте убеден,
както мен,
че единственото място, където успех идва преди труд е в речника, аз ще
ви дам едно желязно обещание.
Работете упорито и никога няма да ви се наложи да се оплаквате на
някого /особено на човека, който ви гледа сутрин от огледалото на банята./,
от това, което получавате, това, което постигате, по-малкия си или
по-голям успех. Излезте и се размърдайте и ще получите най-ценното нещо в
живота - самоуважението и достойнството, което идва от честния и упорит
труд. При това ще се радвате на вътрешен мир и душевна хармония от
мисълта, че сте действали по най-добрия възможен начин - вашия собствен
начин.

БЕЛЕЖКИ ЗА МОЯТА РАБОТА

Техники и навици, които ще продължавам да използвам в моята работа:

Нови техники и навици, които ще развия, за да постигна целите си:

ПЕТА СТЪПКА - "ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ"

"Чакай, малко - може би си мислите вие, - как така: "Забавлявай се?"

След завладяващата проповед за достойнствата на труда? Лио Хозър изглежда
бе последният човек, на света който цени приятното прекарване."
 Обзалагам се, вие мислите за мен, че съм някак болезнено пристрастен
към усилието и болката. "Ако боли - това е добре. Няма радост без болка.
А цялата тази робска мания, която сигурно ви е добре известна?
Е, приятелю, нищо не може да е по-далеч от истината. Защото аз не
виждам противоречие между работата и удоволствията. Всъщност мисля, че
двете са логически свързани.
Едно от най-големите наслаждения за мен е да се облегна назад, да
съзерцавам своя напредък и перспективи и да се наслаждавам на постиженията
си… Живея дотолкова, доколкото е дадено на човешките същества. Чувствам
се като дете в магазин за бонбони или като куче в месарски магазин,
когато виждам как се нареждат нещата в моя живот . Топката е у мен и това
ме изпълва с радост. Вие също бихте могли да го почувствате.
Някога, много отдавна, аз наистина мислех, че успехът боли и е твърде
жесток, ако е истински. Но по-късно открих, че ако обмисля нещата
по-дълбоко, планирам действията си по-внимателно и работя малко повече, за
да
успея, отплатата е просто фантастична!
Същото ще се случи и с вас. Ще откриете, че животът ви коренно се е
променил, щом като веднъж нещата започнат да стават, както вие искате. И
ще ликувате вътрешно, когато най-голямата ви мечта стане реалност. То е
като да си космонавт на път за луната. Вие сте въодушевен. Откривате,
че най-сетне правите, това което сте искали да правите през целия си
живот. Повярвайте ми, приятели, нищо не може да се сравни с това
удоволствие! Мога да ви обещая.

УДОВОЛСТВИЕТО ОТ УСПЕХА

В това да успееш има и едно допълнително предимство. Успелите хора

живеят по-дълго от другите. Медиците го твърдят с категоричност. И за него
има няколко причини.
Успелите хора не страдат от страхова невроза и депресия все повече с
всеки следващ ден. Те не се тровят с упойващи лекарства и алкохол, за да
се скрият от работата, която не обичат или дори мисълта за нея. Те не
хабят живота си в излишно напрежение, комплекси и страх.
Хентри Форд живял до 90 години. Грандма Мозис все още рисувала на 100
години. Алберт Швайцер на 89 години все още управлявал болница в
Африка. Джордж Бърнс спечелил първия си Оскар на 80 години. А когато Д.
Рокфелер починал на 93 години, той печелел по един милион $ на седмица. И
това по времето, когато доларът беше долар.
Рокфелер беше толкова активен и деен човек, че обзалагам се - трябвало
е да заковат ковчега му за по-сигурно. На мен, ако бях на негово място,
също нямаше да ми се умира, особено, ако печелех такива пари. А на вас?
Марк шагал, известният съвременен художник, отпразнува 95-тия си рожден
ден на 7 юли 1982 г. Когато го запитали за личния му девиз за щастие и
дълъг живот, той отвърнал: "Работа, работа и пак работа" .По думите на
жена му, Валентина, Шагал все още прекарвал по-голямата част от времето
в ателието си, работейки върху своите картини, това, което най-много
обичал да прави.
Успелите хора се въодушевяват от самия стремеж към успеха. Те толкова
се развълнуват и увличат, че самият им метаболизъм се променя. От тях
просто извират нови планове и идеи. По-късно у тях се развива истинска
хармония между целите и самата им работа. И те започват да действуват на
съвсем друг енергиен фон в сравнение с тълпата, която работи от 9 до 5
и в края на седмицата се благодари, че е петък. Успелите хора знаят от
опит, че да правиш нещо и при това - да го правиш добре е вече
достатъчно възнаграждение и удовлетворение.
Колкото по-голям успех постигате, толкова по-добре ще осъзнавате това.
Ще откриете онова продължително чувство на радостна тръпка и наслада,
което извира от етусиазма, с който подхождате към своята работа. А той
ще дойде от вярата, че това, което правите е точно, което ви се иска да
правите и в което сте неотразим. Без съмнения и несигурност и с ясни и
смислени цели пред вашия талант и вродени заложби ще се открие простор
за истински полет. И преди да сте разбрали, вие ще сте стигнали
толкова високо в това, което правите като най-знаменитата спортна звезда,
велик учен, известен художник, финансов магьосник, религиозен водач или
преуспял фермер, който някога е живял.
Точно тук сигурно си мислите: "Все пак, много път има до успеха. Бих
искал да имам време и за забавления, докато правя първия си милион"
Чудесно! Тове е още една характерна черта на успяващите хора. Те са
способни да възнагрладят себе си за напредъка, който са постигнали,
независимо колко малък е той. Разбират, че всяка крачка напред е крачка към
все по-голямо удовлетворение. И възнаграждават селе си по целия път.
Д-р Франсиз СТърн, психоложка, която работи с разорени търговци,
страдащи от стрес подчертава , че би трябвало повече да ценим себе си. Според
нея добрата, упоритата, честна работа трябва да бъде възнаградена, ако
искаме да бъде повторена. Ако човек продължава да върши все това, което
върши най-добре, тойпросто е обречен да успее.
Тогава работата се превръща в игра, която толкова много ти харесва, че
би я вършил дори ако не ти плащат. Този е един от ключовете към Успеха.
Наслаждавай се на работата си и я гледай с удоволствие. Но не забравяй
да си оставиш време за отпускане и развлечение. Ето например, ако сте
си поставили цел за този ден или тази седмица и сте я изпълнили, с
пълно право можете да се поотпуснете. А трябва да си позволите едно приятно
развлечение. Направили сте нещо, с което можете да се гордеете - в
такъв случай можете да се отдадете на хубавото си настроение. Купете си
някакъв подарък или идете на кино.
Не пречете и на другите да ви поласкаят. Няма нищо по -недостойно от
фалшивата скромност. Щом направите нещо хубаво, другите ще искат да ви
кажат, че сте страхотен. Нека го направят. Не бъдете от хората, които
отблъскват комплименти и пренебрегват добрите думи. Ако често го
правите, накрая ще изгубите вяра, че наистина сте направили нещо добро и
голямо. А тогава ще спрете да се опитвате, а това определено ще бъде
сериозна грешка.
Когато другите ви кажат, че сте свършили чудесна работа, отговорете им:
"Благодаря. Много ценя мнението ти…" Вие заслужавате техните
комплименти. А те ценят възможността да ви ги поднесат.
Сигурно ще има момент, когато ще направите нещо фантастично, а наоколо
няма да има никой, който да го види. Неприятно, но какво пък. Въпреки
всичко се възнаградете. Потупайте се мислено по гърба, купете си огромен
сладолед и си кажете колко е хубаво, че сте открили себе си и колко
велико е да имаш значими цели и да ги достигнеш. Никой не може по-добре
от вас да ви похвали и никой не го заслужава повече от вас в този
момент.
Понякога ще ви се наложи да избягате от работата си независимо колко
удоволствие ви доставя. Има три причини, които налагат да си давате
понякога време за активна почивка. И те са - здравето ви, вашата умствена
свежест и щастието на близките ви. Впрочем тези са някои от факторите, за
които д-р Махловиц казва, че щастливците, наречени работохолици много
държат. За да останете здрави, за да поддържате творческите си сили
свежи и да си осигурите непрестанната подкрепа на вашето семейство, вие
трябва да знаете кога да спрете и помиришете цветята, така както и кога
да се задълбочите отново в работата и да правите така, че нещата да
стават, както по-рано.

ГРИЖЕТЕ СЕ ЗА ЗДРАВЕТО СИ

Всеизвестен факт е , че успелите хора са здрави. Психологически те имат

чудесно самочувствие. И не страдат от напрежение или стрес, защото
правят това, което искат и в което ги бива. Това е защото успяващите хора
имат силно чувство на самоуважение и вярват в нещата, които правят.
Освен това се грижат за тялото си. Хранят се така, че не затлъстяват,
тренират, за да поддържат формата си и работят, за да поддържат здравето си.
Вгледайте се в успелите хора около себе си, във вашия живот. Те
осъзнават, че за да вземат максимума от живота, трябва да съхранят свежестта
на ума си-. Те се наслаждават на свободното си време и не пропускат
забавленията, които животът им предлага. Те знаят, че за да си способен да
се наслаждава на свободното си време и да преследваш целите и мечтите
си, ти трябва да си физически и умствено пълноценен. Придържайте се към
тази максима.
Отделяйте време да поддържате машината, която носи и подхранва вашия
дух. Щом тя работи добре, вие също ще работите добре.

ЖИВЕЙТЕ ПО- ДЪЛГО

Здрав дух и здраво тяло са предимство за всеки. Но вие имате нужда и от

още нещо. Това ми посочи веднъж дъщеря ми Либи, която гори от желание
да стане лекар. Тя намери една статия в "Бостън глоуб", в която един
психолог на име Питър Брил подчертава важността на това какво работиш.
Д-р Брил твърди, че ключът към самоуважението и душевният комфорт е
чувството, че си пълноценен.
Той заключва, че ако се чувстваш на мястото си, това много повече
благоприятства продължителността на живота, отколкото диетата, физическите
упражнения или наследствеността. Така, че ако човек се чувства на
мястото си, приложи ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА. И се грижи за себе си,
той ще
надживее дори Матусала.
СЪХРАНИ СВЕЖЕСТТА НА УМА СИ

Независимо колко добре се справите това, което работите, вие бихте

могли да го правите по-добре, ако не избягвате, а напротив - търсите
интереси идеи извън непосредствената си ежедневна дейност. Ето как става
това. Идеите, проблемите и решенията, които срещате ще осветят
въображението ви и ще ви дадат идеи, които можете да приложете в
собствената си
работа от онези, които изучават решаването на проблеми и вземането на
решения. Товя явление се нарича "решаване на проблеми по аналогия"
Първият балон с горещ въздух е бил направен от братята Монголфие, след
като видели късчета овъглена хартия да летят от комина им. Леонардо да
Винчи и братята Райт били осенени от идеята за аероплана като
наблюдавали птиците в полет. Предполага се, че Нютон е развил теорията за
гравитацията, след като видял една ябълка да пада.
Ключът към решаване на проблемите по аналогия лежи в това да видиш как
решението работи в една среда, по-различна от тази, в която работиш ти,
а след това да си зададеш въпроса: "Ами ако…?"
Много от нещата, които медиците знаят за човешкото тяло са резултат
то този въпрос: "Ами ако…?""Ами ако кръвта тече в тялото както водата в
аквадуктите на Рим? - се запитал Марчело Малпиги, италианският лекар,
който впоследствие открил артериите и съдовете на кръвоносната система.
"Ами ако нервната система работи като телефонна централа?" запитал се
някой друг . "Ами ако мозъкът работи като компютър? - запитал се трети.
Всеки от тези въпроси: "Ами ако…?", довел до ново откритие. И до всеки
от въпросите се стигало, след като изследователите били изправени пред
нещо непознато, част от един друг свят.
Забелязали ли сте някога начина, по който работи вашият ум? Той умее
великолепно да решава проблеми, но вие ще откриете, че понякога той
изключва, спира да мисли по трудни проблеми, отвлича се и прави нещо друго.
Просто вие започвате да мислите за нещо съвсем различно и това дава
възможност на вашия ум да работи над нерешения проблем без напрежението
на
онези фактори, които наистина го затормозяват.
Никога досега не ми се е случвало да съм в отпуск, и да не ми хрумне
поне една/ а понякога и няколко/ супер-творчески, качествено нови,
чудотворни идеи как да спечеля. Обикновенно ми отнема няколко дни да
отпусна
пружината и да спра да мисля за нещата, които е трябвало да си напиша и
телефонните разговори, които е трябвало да проведа, преди да замина. Но
след като веднъж тази мисъл е зад гърба ми, аз потъвам в дълбока,
щедра, и богата творческа нирвана, която после ми се отплаща стократно.
Времето, което отделите за почивка и уж безцелно странстване на ума си
не е загубено време. То е продуктивно време. Вие го предизвиквате към
нови качествени обрати, които освежават и обогатяват мислите ви. И би
трябвало да го правите всеки ден. Добре е постоянно да разширявате
погледа си към света и да разгръщате областите на вашия интерес отвъд пряката
работа.
ПРЕКАРВАЙТЕ ВРЕМЕТО СЪС СЕМЕЙСТВОТО СИ

Времето, прекарано със семейството поддържа вярната посока. То обновява

и поддържа най-важното благо, което животът може да даде - да обичаме и
да сме обичани.Толкова важен, колкото и вашата работа и толкова
приятен, колкото е вероятно тя за вас, семейният живот е една от прекрасните
трънки, един от най-ценните подтици в сложната вселена, в която живеем.
Работата ви може да е фантастична. Може да се окаже дори, че има
огромен ефект върху цялото човечество. Хенри Форд, Айнщайн, мадам Кюри,
Едисън - всички те са водили живот, който е променил света. Но повечето от
нас никога няма да стигнат до такива висоти, нито пък ще се стремим към
това.
Така, че независимо колко искате да напреднете или да постигнете в
живота си, това би било празна победа без разбирането и любовта на онези,
които са най-близо до вас. Вие можете да спечелите битката, но дано тя
бъде за кауза, за която си струва да се печели. Защото успехът не може
да бъде за сметка на хората, които обичате.
Ала колкото и да е ведра, окуражаваща и важна, тяхната подкрепа никога
няма да е напълно достъпна, за да поддържа ентусиазма ви. Любимите ви
хора може да не се интересуват от вашата работа, а може и да не разбират
какво точно правите. Това обаче не е причина да не им отделите
специално място във ваши живот.
Всеки от нас изживява само веднъж живота си и му се иска да не
пропусне нищо от него. Не забравяйте да вземете със себе си и любимите си
хора. зАщото без тях животът няма да е пътуване, а постоянно препъване.

ЗАПИШЕТЕ ТОВА

ТУК Е КРАЯТ НА ПЕТАТА СТЪПКА. Тази част се получи кратка и

симпатична.
Ипитах се да я направя логична, както се и полага. Наградата и
положителната подкрепа са много важна съставна част на по-нататъшния
напредък
на успеха.
Прекарайте пълноценно онази част от времето, когато си почивате, като
мислите само за удоволствието, което може да ви достави всяка страна от
вашия живот. После опишете това на следващите две работни страници и се
отнасяйте към написаното със същото упование, както към записките от
предишните упражнения. Това ще добави гориво във вашия резервоар.
НАПРАВИХ ПЪРВИТЕ ЧЕТИРИ СТЪПКИ ДОБРЕ. Сега ЗАСЛУЖАВАМ
РАЗВЛЕЧЕНИЕ
И ЩЕ СИ ГО СЪЗДАМ!

БЕЛЕЖКИ ЗА ТОВА КАК СИ ПОЧИВАМ

И какво очаквам най-добре да ме развлече

Лична почивка:
Професионална почивка:

Умствена почивка:

Физическа почивка:

Духовна почивка:

СТРЕЛЯЙ КЪМ ЛУНАТА

Е, приятелю, сега знаеш ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА. Наричам те приятел,

защото преминахме заедно през всяка страница от тази книга. А това само
по себе си значи, че ти вече наистина си мой приятел и човек, който
също като мен е решен да изролзва до максимум своите заложби и
способности, дадени му от Бога.
Нас, и хората като нас, аз разграничавам от категорията, която само
пазарува или просто се мотае, вечно говори и изчаква, но няма куража, нито
характера да направите необходимите стъпки, за които говорихме в тази
книга.
След като си прочел тази книга и направил предложените упражнения, ти
сега съвсем реално можеш да СТРЕЛЯШ КЪМ ЛУНАТА.

КАКЪВТО СЕ ВИЖДАШ, ТАКЪВ ЩЕ СТАНЕШ

Докато заостряш сетивата си и се приготвяш да стреляш към луната, моля

те - не забравяй това. Какъвто се виждаш, такъв ще станеш.
Ако предвидиш успех, посредственост или провал в живота си - това и ще
постигнеш. З да успееш, първо трябва да си се видиш успял! Би трябвало
да прочистиш ума и очакванията си от всички минали разочарования,
провали или ниско самочувствие, което може би някога си носил в себе си.
Ако си приел сериозно съдържанието и идеите в тази книга и си направил
упражненията, тогава ти си вече по пътя си към едно щастливо бъдеще.
Знаеш коя е най-силната ти страна и очакваш успешния резултат, който тя
ще даде, след като изпълниш останалите пет стъпки. Значи съзнателно и
подсъзнателно ти очакваш успеха.
Всеки един от нас има в ума си голям телевизионен екран, който работи
двадесет и четири часа в денонощие - докато си на работа, докато си
почиваш и дори докато спиш На този екран се върти една житейска сага и ние
сме звездата в нея. И така, както си представяме себе си на този екран,
в крайна сметка ще подредим и живота си. Не по-богати, не по-бедни, не
по-щастливи, не по-нещастни. Защото, какъвто се видиш, такъв и ще
станеш
И за да направиш от сагата, в която играеш и от реалния живот, който
водиш най-доброто възможно представление, запиши като начало своите
цели, мечти и желания. След това се опитай да си представиш как изпълняваш
тези лични, професионални, интелектуални, финансови , физически и
духовни цели, които ще осигурят продължение и смисъл на твоя живот. После
се
хвърли цял в тази представа и ти гарантирам, че ще изпиташ по-голямо
удоволствие от всякога.
Помни, че един ум, веднъж обогатен от мисли и идеи, не ще се свие
никога в предишната черупка. Най-съкровеното ми желание е мислите и идеите,
които споделих с вас в тази книга да разтворят хоризонт пред вашите
мечти и надежди и да направят живота ви поне малко по-добър.
Надявам се,че ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА ще ви помогнат много да
постигнете онзи успех, който сте планирали и който заслужавате. Надявам се
също
, че тези пет стъпки ще ви помогнат много до постигнете онзи успех,
който сте планирали и който заслужавате. Надявам се също, че тези пет
стъпки ще ви помогнат да изградите за себе си един пълноценен живот,
изпълнен с удовлетворение и радост, какъвто толкова много искате.
Когато го попитали какъв иска да стане, когато порасне, Чарли Браун от
Пинътс Фейм отговорил: "Искам да бъда невероятно щастлив!"
И така използвайте наученото и ще бъдете невероятно щастливи. Желая ви
един чудесен живот, вие го заслужавате. СТРЕЛЯЙТЕ КЪМ ЛУНАТА - ще я
улучите. И ли в най лошия случай - ще се видим някъде сред звездите!

Click a to send an instant message to an online friend =

Online, = Offline
Prev | Next | Inbox - Choose Folder -[New Folder]
as attachmentinline text Download Attachments

Yahoo! Messenger - Send instant messages to friends!

Address Book · Alerts · Auctions · Bill Pay · Bookmarks · Briefcase
· Broadcast · Calendar · Chat · Classifieds · Clubs · Companion ·
Domains · Experts ·Games · Greetings · Home Pages · Invites · Mail ·
Maps · Member Directory · Messenger · My Yahoo! · News · PayDirect ·
People Search · Personals · Photos · Shopping · Sports · Stock
Quotes · TV · Travel · Weather · Yahooligans · Yellow Pages ·
more...

Privacy Policy- Terms of Service - Guidelines

Copyright © 1994-2001 Yahoo! Inc. All rights reserved.