Лекция 5

Обтуровъчни материали.
Клинични стоматологични
материали
Обтурация (от фр. obturation  обтуриране, затваря-
не, запушване; obturer  обтурирам, запушвам) 
обтурация, пломба
Съществуващите в момента амалгами могат да
се разделят на традиционни и с високо медно
съдържание (съществуват от 1960 г.).
Традиционните амалгами, които съществуват
повече от 160 г. са получавани от блокчета сплав,
чрез струговане и пресяване. Предлаганите амалгами
са смес от частички с различен диаметър (с различни
размери), за да се оптимизира плътността. Дължината
на частичките варира от 60 до120 μm, широчината от
10 до 70 μm и дебелината от 10 до 35 μm.
 Състава на традиционните амалгами
включва сребро от 66% до 73%, калай 25-29
тегловни %, мед до 6 тегловни процента и цинк от 0
до 2 тегловни процента. Възможно е включването на
живак до 3% в сплавта.
“Цинка увеличава времето за обработка и
пластичността на традиционните амалгами”
 ВИСОКО МЕДНИ АМАЛГАМИ

Смесени медни амалгами

Първата сплав от тази група е Dispersalloy,
която е механична смес от две части традиционна
амалгама и една част сферична медна амалгама.
Сферичната амалгама е сплав от 72 тегловни
процента сребро и 28 тегловни процента мед.
 Еднокомпонентни медни амалгами

При тези амалгами всички съставки са

сплавени заедно. Те съдържат примерно: сребро
около 60 тегловни процента, калай около 27
тегловни процента и мед около 13 тегловни
процента. Съдържанието на медта се движи
между 1330 тегловни процента.
Реакция на втвърдяване и микроструктура

В основата на реакцията на втвърдяване

стои съединението Ag3Sn (гама фазата) с
живака:
Ag3Sn + Hg  Ag2Hg3 + Sn7Hg + Ag3Sn

гама + Hg  гама 1 + гама 2 + гама (остатък)

 При амалгамите с високо медно съдържание се
разчита на обстоятелството, че калаят предпочита да
взаимодейства с медта отколкото с живака, при което
се образува Cu6Sn5 т. н. ита 1 (η’) фаза

Образуването на ита 1 фазата става по два

начина според състава на сплавта. При смесените
амалгами медта е в медно-сребърните частички, така
че ита 1 фазата (Cu6Sn5) се образува на повърхността
им
6Cu + 5Sn  Cu6Sn5
 При еднокомпонентните медни амалгами
(при които среброто, калая и медта са сплавени
заедно) ита 1 фазата Cu6Sn5 се образува при
втвърдяването по формулата:
2Cu3Sn + 4Sn  Cu6Sn5

При еднокомпонентните сплави източника за

реакцията с калая е ита фазата Cu3Sn
 КОРОЗИЯ

Традиционните амалгами са склонни към

корозия, тъй като Гама 2 фазата се атакува от хлора.
Sn7Hg + ½O2 + H2O + Cl  Sn4(OH)6Cl2 + Hg

Корозията предизвиква отслабване на амалга-

мата (якостта на опън), тъй като уврежда нейната
матрица. От друга страна освободеният живак може
да се свърже с нереагиралата гама и да се получат
нови гама 1 и гама 2 фази.
 Тяхното образуване е свързано с ново разши-
рение (т. н. живачноскопско разширение, на англ.
mercuroscopic expansion). Възможна е и корозия на
ита 1 фазата
Cu6Sn5 + ½O2 + H2O + Cl  CuCl2 + 3Cu(OH)2 + SnO

Тази реакция обаче не отслабва здравината, тъй

като Cu6Sn5 не е свързваща фаза.
 Creep – пластичната деформация, която се
получава под константно натоварване.
При по-голямо пълзене се наблюдава по-
голяма порьозност. Увеличаването на сreep с 30%
води до увеличаване на порьозността с 1%.
Ако амалгамата е в контакт със златна
конструкция, амалгамата ще кородира като анод.
ита (η) фаза – съединение на медта с калая
(Cu3Sn), което се намира в частичките на
традиционната амалгама
ита 1 (η’) фаза – съединение на медта с калая
(Cu6Sn5), което е реакционен продукт в
зъболекарските амалгами
gama (Y) фаза – съединение на среброто и калая
(Ag3Sn), в което се намират частичките на
повечето амалгамени сплави, и което съществува
във втвърдената зъболекарска амалгама.
gama едно (Y1) фаза – сребърно-живачно
съединение (Ag2Hg3), което е реакционен продукт в
зъболекарската амалгама
gama две (Y2) фаза – калаено-живачно съединение
(Sn7Hg), което е реакционен продукт на
зъболекарската амалгама
Амалгама с високо медно съдържание –
зъболекарска амалгама с относително високо медно
съдържание (≥ 10 тегловни процента)
тритурация – смесване на зъболекарските сплави за
амалгама с живак
амалгама (от гр. málgama и malásso  меся заедно)
– сплав от живак и някои метал
амалгамация (к. лат. amalgamatio от гр) – 1.
получаване на амалгама чрез разтваряне на метал с
живак; 2. Начин на извличане на злато и сребро от
ситно смлени руди, основан върху свойството на
живака да образува амалгама с металите; 3.
Реакцията, която настъпва между живака и
амалгамената сплав
 ЦИМЕНТИ

ЗЪБОЛЕКАРСКИ ЦИМЕНТИ
цимент (от лат. cаementum, на англ. cement, на фр.
ciment) – 1. свързващ елемент или средство, което
прави два обекта да залепват един към друг, или нещо
служещо за твърдо свързване; 2. материал, който при
втърдяване, ще запълни пространството или ще свърже
два съседни обекта.
 Стоматологичните цименти са едни от най-
важните за клиничната практика материали. Това
може да се обясни с обстоятелството, че те се
използват за разрешаването на три клинични
проблема:
1. за циментиране на протезните конструкции;
2. за предпазване на пулпата чрез изолации и под-
ложки и
3. като възстановителни материали.
композит (на лат. – compositus, на англ. и фр. –
composite) – композитните материали по принцип са
образувани от две съставни части, които са неразтво-
рими една в друга. Комбинацията от материали,
“композитът”, осигурява материал, който е с качества,
надвишаващи или междинни на съставящите го.
•Композитът е физична смес от материали.

композит (на англ. composite) – материал, съставен от

две или повече съставки, които не са разтворими една в
друга, с подобрени или междинни свойства.
компомер (на англ. – compomer и на фр. - compomère)
– модифицирана с поликиселини композитна смола,
съставена от стъклени пълнители, киселинно модифи-
цирана диметакрилатна смола и фотоинициатор
CQ (съкращение от Camphorquinone) – камфорохинон,
инициира полимеризационния процес при светлинно
активираните композити.
феноли (на англ. phenols) – съединения, съдържащи
най-малко една хидроксилна група, свързана директно
с въглероден атом от ароматния пръстен.
Разтворимостта им във вода се увеличава с нарастване
броя на хидроксилните групи
 Композитни и компомерни материали

BIS-GMA – (съкращение от BISphenol A

Glycidyl MethAcrylate) - БИСфенол А - Глицидил
МетАкрилат. Син. Смола на Bowen.
Химиокомпозити
Фотополимерни обтуровъчни материали