Увод

Предмет на настоящият горско стопански план са горите и голите горски площи на

територията на Учебно-опитно горско стопанство “Петрохан”, област Монтана.
При разработката са използвани данните от теренно-проучвателните работи, извършени при
Лесоустройството на стопанството през 2019 година и указанията дадени в "Инструкция за
установяване и картиране на горските типове месторастения и определяне на бъдещия състав на
насажденията". Определянето на типовете горски месторастения е извършено на базата на
съществуващите физико-географски, климатични, почвени и растежни условия на територията
на стопанството, които са проучени и описани в записката. Направена е подробна характеристика
на най-срещаните типове месторастения и по-кратка на единично представените. За всеки
подотдел на отделите 50, 57, 155, 178, 180, 181,и е определен типа месторастене, като в
таксационните описания са нанесени данни за горскорастителната област, пояс, подпояс, тип
почва, особеност на микрорелефа, съкратено обозначение на типа месторастене със съответния
му номер от "Класификационна схема на типовете горски месторастения в Република България".
Въз основа на определените типове горски месторастения, за всеки подотдел е проектиран и
оптималния бъдещ състав по дървесни видове и бонитети.
В записката на проекта е извършен анализ на икономическите условия на територията на
община Берковица, върху която са разположени горите и земите на Учебно-опитното горско
стопанство “Петрохан”.
 ГЛАВА І

Природни условия, типове горски месторастения и

икономически ефект

1. Име и местонахождение на Учебно-опитното горско стопанство „Петрохан”

Учебно-опитно горско стопанство "Петрохан" носи наименованието си от едноименния
проход Петрохан, който свързва Северозападна и Югозападна България. Общата площ на
стопанството е 6916,6ха.като площта на устройваните отдели е 288,7ха., от която:

Залесена 171,3 ха 93,9%

Незалесена дървопроизводителна 0,0 ха 0%
Недървопроизводителна 10,6 ха 6,1,%
Всичко 181,9 ха 100%

На северозапад и изток граничи с ДГС "Берковица", на юг и югозапад с ДГС "Годеч". В

района на стопанството се намират следните населени места:с.Бързия, с.Ягодово, с.Слатина и
с.Цветкова бара. Всичките имат свои землища и административно се числят към община
Берковица, област Монтана. Горските пътища в района на стопанството, обслужващи горските
масиви,са крайно недостатъчни и зле поддържани. Основните от тях са панорамния път -
м.Петрохан - Щавена поляна - Солницата; с.Бързия -Пръшковица; горските пътища по реките
Гаванещица и Садина бара. Първокласният асфалтов път София - Монтана - Видин преминава
през цялата територията на стопанството, свързвайки административното седалище на
стопанството с най-отдалечената му точка м.Петрохан. Други асфалтирани пътища, които
пресичат изследваната територия са: м.Петрохан - Зелена глава, обслужващ радио-
телевизионната предавателна кула; с.Бързия - Цветкова бара- Клисурски манастир; с.Бързия -
с.Ягодово - с.Слатина. Общата дължина на пътната мрежа е 73 км.
Територията на УОГС "Петрохан" е разделена на два горскостопански участъка - "Малък
Ком" и "Петрохан", със седалища в с.Бързия, с административната сграда на учебното-опитно
горско стопанство, построена през 1930 година, в южния край на с.Бързия.
I ГСУ "Малък Ком" – 3214 ха.
II ГСУ "Петрохан" - 3700 ха.
Устройванитеотдели се намират в I ГСУ.
Устройванитеотдели се намират в IIГСУ
В административно отношение УОГС "Петрохан" се числи към РДГ гр.Берковица, но
като учебно и опитно стопанство е пряко подчинено на Лесотехнически университет - София.
2. Физико-географска характеристика
а) географско разположение
Разположено е върху североизточните склонове на Западна Стара планина (Берковски
Балкан). Намира се между 23°04' и 23°13' източна дължина по Гринуич и 43°14' северна ширина.
Територията му има форма на квадрат с дължина север-юг - 13 км и ширина изток-запад - 14 км.
б)релеф
Релефът на стопанството е типичен планински, стръмен, с дълбоко врязани речни
долини и стръмни второстепенни била, по-изразени от които са: Малък Ком - Щърковица -
Кърлаково било; Заслонът - Гарище - Дебели рът; Зелена глава - Шилегарника; Тодорини кукли -
Луканица - Ширине; Гроба - Манастирски ливади - Чуката..
Таблица №1. Разпределение на дървопроизводителната площ на устройвания обект по
средни надморски височини.

551- 651- 701- 751- 801- 851- 901-

Ср.н.в (м) 600 601-651 700 750 800 850 900 950
Площ 38,9 29,7 24,9 42,1 24,8 3,6 3,8 3,5
% 22,7 17,3 14,5 24,6 14,5 2,1 2,2 2,0
Общо
171,3
100,0

От таблица се вижда, че разпределението на дървопроизводителната площ по надморска

височина е застъпено в диапазон от 551 до 950 м н.в.Също така , че по- голяма част от площта е
разположена в диапазоните от 601 до 950 м. нм. в.
Цялата част от горската площ попада в средния планински пояс на горите от бук и
иглолистни (600-1800 м н.в.), като разпределението и по подпояси е следното:
- нископланински подпояс (601-1000 м н.в.)

Таблица №2. Разпределение на дървопроизводителната площ на устройвания обект по

наклон на терена.
Разпределение на дървопроизводителната площна горската териториална единица по наклона на терена
Стръмн
Степени на Равно Полегат Наклонен
о (21- Много стръмно над 30° Общо
наклон (0-4°) о (5-10°) о (11-20°)
30°)
Площ [ha] 2 27,9 55 86,4 0 171,3
% 1,2 16,3 32,1 50,4 0,0 100,0

Голямата денивелация на терените в УОГС "Петрохан",определя формирането на различни

месторастения от два растителни пояса и три растителни подпояса.
Планинският и разчленен характер на релефа,определя и различията в наклоните на
терена. Разпределението на дървопроизводителната площ по наклони е показано в таблица № 2.
От същата таблица се вижда , че преобладаватстръмните теренни участъци - 50,4 %и
наклонените–32,1% , което спомага за бързото оттичане на повърхностните води и намалява
възможностите за почвеното овлажняване и водозадържане, както и формирането на
месторастения с по-голяма влажност на почвата. Трябва да се има предвид,че на такива наклони
съществува опасност от ерозия на почвата. Равнините теренилипсват.
Множеството била и долове, които прорязват района на стопанството, обуславят и различните
изложения. Това е видно от таблица № 3. На лице е значително разнообразие, което се дължи на
общото разположение на учебнотостопанство.Разпределението на дървопроизводителната площ
по изложение на терена е както следва:

Таблица №3. Разпределение на дървопроизводителната площ на устройвания обект по

изложение на терена.
 Разпределение на дървопроизводителната площна горската териториална единица по
изложение на терена

Изложения Сенчести (СЗ,С,СИ,И) Припечни (ЮИ,Ю,ЮЗ,З) Общо

Площ [ha] 102,9 68,4 171,3

% 60,1 39,9 100,0

От таблица №3, ни става ясно, че с по-голяма площ са сенчетите изложения – 102,9ха

т.е. 60,1 % от площта на устройваните отдели.
Релефът има определена роля за оформянето на типовете горски месторастения.
Сравнително големите надморски височини и стръмните и наклонени терени,са предпоставка за
формиране на средно богати и средно богати до богати, свежи месторастения в района на
учебното стопанството. Тези особености на релефа се отразяват върху разпределението на
светлината, топлината, влагата, богатството на почвата и другите екологични фактори, а от там и
до формирането на различни типове горски месторастения.
Различията в надморската височина обуславят основните промени в климатично
отношение и формирането на горскорастителните пояси и подпояси, които определят
вертикалното разпределение на горско-дървесната растителност, а именно:
I. Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори
(0-600 м.н.в.)
1. Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори – от 400
до 600 м.н.в.
II. Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни ( 600 – 1800 м.н.в.)
1. Подпояс на нископланинските гори от горун, бук, и ела – от 600 до 1000 м.н.в.
2. Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч – от 1000 до 1500
м.н.в.
б) хидроложки условия
Хидрографската мрежа в района на стопанството е гъста, с постоянен дебит през цялата
година. Но през устройваните отдели или покрай тях не минават реки.
Водосборите на всички реки и долове са укрепени от гъста дървесна растителност, на
места са стръмни, урвести и скалисти. Водите на реките са хванати на три нива, посредством
канална система минават през турбините на водните централи "Петрохан", "Бързия", "Клисура" и
се събират в хидровъзел "Среченска бара", за задоволяване питейните нужди на градовете
Берковица, Монтана, Враца и Мездра.
3. Геоложки строеж и петрографски състав
Територията на УОГС "Петрохан" попада в Западната част на Стара планина, чиято геоложка
структура е известна под името Берковски антиклинoрий (от гръцки – противоположно
наклонена планина ) . Този антиклинорий е изградена от палеозойски скали, а мантията му от
мезозойски скали на триас, юра и креда.
4. Климатични условия
Климатичните условия са решаващи за горскорастителното райониране и за
формирането на отделните типове месторастения. Според климатичната подялба на България,
дадена от Д.Димитров в "География на България" от 1966 г. ,територия на УОГС "Петрохан"
попада в областта с планински климат. Характеризира се със специфичен планински климат - по-
ниски температури, голяма облачност и валежи, продължителна и устойчива снежна покривка,
висока относителна влажност. Планинският климат се променя и в рамките на планинската
област с изменение на надморската височина. Това климатично райониране опростено и лесно
приложимо не очертава климатичните подтипове, които съществуват, ако се съди по състава на
горската растителност, но служи като основа при разработването на новото климатично
райониране на нашата страна с оглед нуждите на горското стопанство публикувано в "Горско-
растително райониране на РБ" - 1973 г. на проф. Б.Захариев. Според него УОГС "Петрохан" при
хоризонталното деление на страната попада в климатична област Северна България с умерено
континентален климат, а при вертикалното заема следните части от релефа:
 нископланинска част - обхваща територии с надморска височина от600 до 1000м.н.в.
Притежават температурни, валежни и влажностни условия, свойствени на умерения
планински климат. Броят на дните с температури над 10°C е 162-196 или вегетационният
период е 5,5-6 месеца при средногодишна температура 8°C и 9°C и средногодишно
количество на валежите между 562 - 682 мм. Срещат се габър, бук, елша, зимен дъб, върху
кафяви почви;
 среднопланинска част - обхваща територии между 1000 и 1500 м.н.в. Притежават също
особеностите на умерения планински климат. Дните с температури над 10°C са 114-149,
или вегетационниятпериод е 4-5 месеца при средна годишна температура между 4,8°C
и7°C и средногодишно количество на валежите между 832 и 1295 мм. Климатът на
среднопланинските части представлява преход към хладния планински климат, свойствен
на високопланинските части.

Таблица № 4.Климатична таблица.

Среден
брои на Средно Средна Месеци с Месеци с
годишен
Пояси дните годишна януарска максимални минимални
валеж,
с t>10˚ температура температура валежи валежи
mm
Нископланински 176 8,8˚ -2,6˚ 611 V, VI II
(600-1000м.н.в.) 162-196 7,5˚-9,9˚ -3,2˚ до -1,6˚ 562-682
Среднопланински 131 6,0˚ -3,9˚ 1054 VI I, II, VIII, IX
(1000-1500м.н.в.) 114-149 4,8˚-7,0˚ -5,2˚ до -2,3˚ 832-1295
Високопланински 99 4,4˚ -4,8˚ 1199 IV VII
(1500-2000м.н.в.) 83-100 3,3˚-5,1˚ -5,6˚ до -4,2˚ 1032-1269
гр.Берковица 193 10,4˚ -2,2˚ 680 V II
м.Петрохан 113 4,8˚ -5,0˚ 1150 V II

Така разгледаното климатично райониране,служи за основа на горскорастителното

райониране у нас ( Б.Захариев 1973 г.),според което УОГС "Петрохан", а конкретно и
устройваните отдели - попадат в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна
България с приложените пояси и подпояси.

5. Почвени условия

Горските почви са основен екологичен фактор за растежа, развитието и продуктивността

на гората. Правилният избор на дървесни видове, най-добре приспособени към дадени почвени
условия, води до оптимизиране на горскостопанската дейност и повишава продуктивността на
насажденията.
В района на УОГС "Петрохан" се срещат три почвени типа: сива горска, кафява горска и
незначителен процент планинска горска тъмноцветна.
Таблица № 5. Дълбочина на почвите.
Дълбочина на почвата
Твърде
плитка(д плитка (16 - средно Дълбока (61- Много дълбока (над ОБЩ
о 15см) 30см) дълбока(31-60) 120) 120см) О
0 140,9 30,4 0 171,3
 
0 0 82,2 17,7 0 100 %
Преобладават средно дълбоките ( 82,2% ) почви. Плитки и твърде плитки почви не се
срещат в устройвания обект.Разпределението на почвите по дълбочина и почвен тип в
съответните отдели е дадено в Таблица №5.

.Разпределението на типовете и подтиповете горски почви, по площи е представено в

таблица №7.

Таблица №6. За площното разпределение на типовете и

подтиповете горски почви.
Типове горски почви Площ (ха) %

Каф.гор.нас 166,5 97,2

каф.гор.неннас. 4,8 2,8
171,3 100

От данните посочени в таблица №7 се вижда, че основният почвен тип е кафява горска

наситена с 97,2 %. Образувани са върху леко-песъчливо глинест елувий, делувий или пролувий,
при влажен климат и широкото участие на широколистни /букови /, иглолистни и смесени гори.
Отличават се със средна мощност на почвения хоризонт /60 - 120 см/, значителен хумусен
хоризонт и съдържание на хумус около 20~25 %.Делят се на светлокафяви /разпространени в по
ниския пояс на буковите гори/ и тъмнокафяви /разпространени по северните склонове и
високопланинския пояс иглолистни гори/ и преходни.

Кратка характеристика на подтиповете почви:

Кафяви горски почви - заемат от дървопроизводителната площ на горското стопанство,
като са представени от два почвени подтипа: наситени и ненаситени.
 Наситени кафяви почви - най-често срещани, заемат 97,2 % от дървопроизводителната
площ на северни, североизточни и северозападни изложения. Мощни почви, богати, добре
запасени, с влага, хумус и азот. Това ги прави почви с високи лесорастителни свойства.
Върху тях успешно растат и се развиват високобонитетни букови насаждения.
 Ненаситените кафяви почви -заемат 2,8 % от общата площ. Среднобогати почви, добре
запасени с хранителни вещества и влага. Притежават добри лесорастителни свойства.
Върху тях растат предимно насаждения от бук и смърч от II, III и IV бонитет.

а) ерозия
Земите от горския фонд в региона на горското стопанство са добре облесени и липсват
ерозионни процеси с масов характер. Срутвания и плъзгания се случват много рядко, при големи
поройни дъждове, в доловете с много стръмни брегове. Свличане на земни маси се наблюдава по
първокласния път София- Монтана.

6. Растителност.
Територията на устройвания обект обхваща диапазона от 551 до 950 м н.в., което е
предпоставка за голямо видово разнообразие. Единично се срещат:Череша ( Prunus avium
Mench.); Орех (Juglans regia). Масово срещаните видове са : Обикновен бук (Fagus sylvatica) ,
Смърч (Picea abies Karst); Круша (Pirus communis), Бял бор (Pinus sylvestris), Бреза (Betula
pendula), Трепетлика (Populus tremula)Габър ( Carpinus betulus) а храстовата растителност - Глог (
Crataegus monogyna Jac.); Шипка ( Rosa canina L.); Леска ( Corylus avellana L.).

Вертикалната зоналност в разпределението на тези дървесни видове е следната:

Най-ниските части на стопанството попадат в подпояса на хълмисто-предпланинските
смесени широколистни гори (400-600 м н.в.). Основни дървесни видове са бука,габъра и зимния
дъб. Буково-габъровите формации са с естествен произход.
В подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 м н.в.)
преобладаващи дървесни видове са бука и белия бор. Букът се явява и като главен и оптимален
дървесен вид с най-висока продуктивност и стопанска ценност за стопанството. Белият бор е
изкуствено внесен, състоянието му е добро, а производителността му е средна. Срещат се и
неизменните спътници на бука, явора, бряста и габъра.
Следва подпояса на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1000 - 1500 м н.в.).
Основен дървесен вид отново се явява бука, с добра производителност,(II-III бонитет) следван от
белия бор.
В резултат на сечи и залесявания, не се очаква значителна промяна в съотношението на
дървесните видове в описаните подпояси. За в бъдеще ще се запазва основния дървесен вид -
бука, отговарящ напълно на потенциалните възможности на формиралите се месторастения и
добре изпълняващ водоохранните си и защитни функции.

7. Кратка характеристика на типовете горски месторастения и типа

Гора.
Разпределението на дървопроизводителната площ на устройвания обект по типове,
месторастене, горскорастителна област и подобласт, пояс и подпояс е посочено в таблица № 8.

Таблица № 7. За разпределение на дървопроизводителната площ по типове месторастения,

горскорастителна област и подобласт, пояс и подпояс

Горскорастителна
област,подобласт,пояс,подпояс,тип
месторастене Площ (ха) %
1 М-II-1-CD2,3 (29) 30,4 17,7
2 М-II-1-C2 (30) 140,9 82,3
171,3  100
  От данните в нея се вижда, че 100 % от територията на устройвания обект попадат
във втория пояс на мизийската горскорастителна област, а именно среден планински пояс на
бук и иглолистни

 М-II Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (600- 1000 м н.в.) В
него попада голяма част от дървопроизводителната площ 100 %. Представен е от два подпояса.
 M-II-1 Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 м н.в.) – 100 % .
Съответните подпояси са представени с различни типове месторастения, които са
подробно описани в т.7 на глава I.

Типът месторастене се разглежда като основна таксономична единица, формирана под

въздействието на климатичните и хидроложки условия. Горските типове месторастения са
отделни горски площи с относително еднакъв лесорастителен ефект, обусловен от еднородността
на климатичните почвени и релефни условия. За устройвания обект въз основа на приложената
методика за картиране на типовете месторастения са определени 6 типа:

Мизийска горскорастителна област

М-II Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни

М-II-1 Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 м н.в.)
1. Свежа до влажна тъмнокафява горска почва (СД 2,3 29) –почвата е богата, дълбока,
слабокаменлива, изложенията са северни и влажни. Върху този тип месторастене са се
формирали високопроизводителни букови насаждения (I-II бонитет). Създадените иглолистни
(от смърч, бял бор, черен бор, лиственица, веймутов бор) и широколистни (кестен, планински
ясен, явор, бряст) култури са с незначително участие, но внасят видово разнообразие. При
проектирането на оптималния бъдещ състав е запазено преобладаващото участие на бука.
2. Кафява горска средно дълбока до дълбока ,слабо до средно каменлива(CD2,30)-почвата
е средно богата до богата,свежа,сенчести изложения,наклонен терен,стръмен и в понижения.
Таблица № 8. За сравнение на площта по дървесни видове при сегашния и бъдещия състав
на гората.

сегашен състав бъдещ състав

дървесен вид ха % ха %
бк 116,9 68,2 134,3 78,4
гбр 22,5 13,1 11,9 7
смр 1,9 1,1 1,9 1,1
брз 2,6 1,5
трп 0,1 0,05
бб 25,7 15,0 22,3 13,0
чб 0,5 0,35
див.черш. 0,9 0,55 0,9 0,5
челш 0,2 0,15
171,3 100 171,3 100

Най-голямо участие в сегашния състав има букът с 116,9xa– 68,2 % .В бъдещия състав се
предвижда увеличаване на участието му до 134,3ха или 78,4 %. Втори по разпространение
дървесен вид е белия бор 25,7 хa -15%,следвана от габъра – 22,5 хa- 13,1%

ГЛАВА ІІ

Икономически условия

Лесистостта на устройвания обект е 94 %. Със своята структура и предмет на дейност

УОГС “Петрохан” с.Бързия се различава значително от поделенията на Изпълнителната
агенция по горите (ИАГ) – Държавните лесничейства и Държавните дивечовъдни станции.
УОГС изпълнява набор от дейности, които първостепенно са насочени за осигуряване на
практическо обучение на студентите, специализантите и докторантите от Лесотехническия
университет, за развитие на научна и изследователска дейност, за експериментиране на нови
технологии, нови технологични решения и средства, за експериментално прилагане на най-
добри съвременни практики в горското стопанство. Едновременно с това, стопанството развива
дейностите по ползването на дървесина и други продукти от горите, защото следва да
осигурява достатъчно приходи, за да поддържа учебните обекти, учебната база за студентите,
необходимия собствен транспорт и машинен парк и т.н.

ГЛАВА ІІІ

Досегашно стопанисване

1. Кратък преглед на досегашното лесоустройство и стопанисване

В списъците на държавните гори, гората под наименование "Петрохански проход"
наименована на едноименния проход е записана през 1881 година. Същата е била причислена за
стопанисване към Клисурското ревирно стопанство, в чиито район попада. Съгласно
предписание № 16724 от 9 май 1891 год. на Финансово Министерство е сформирана комисия,
която установява границите на държавна гора "Петрохански проход" отразени в протокол от 9
август 1891 година.
За първи път гората е измерена и устроена от лесовъда Ст.Панайотов през 1893 година.
Според изработения от него стопански план, тя е била разделена на два дяла: Петрохански и
Клисурски.
 За втори път гората е устроена през 1919 год. от първа лесоустройствена секция.
Ревизионният период започва да тече от 1920 година. Площта възлиза на 5569,9 ха. С протокол
от 25 януари 1923 год., на комисия по чл.18 от Закона за горите от 1922 год., горите от
местностите "Митериза", "Батешница", "Околчестата поляна", "Локви", "Вречка", "Калето" и
"Чуките-Дран дол", водени от незапомнени времена за балталък на с.Клисура, както и гората
"Балталък" са предадени за балталък на с.Клисура.
От 1928 година започва ползването на горите като учебно-опитни при Агрономо-
лесовъдския факултет - гр.София. След това за известно време горите са били под ръководството
на Научно- изследователския институт за горите, след което преминават под ръководството на
Агрономо-лесовъдския факултет.
Общо дотук са извършени единайсет лесоустройства, като последното е от 2014/2015
година. Директор по време на това лесоустройство е инж. д-р Димитър Вълков.Според
предвижданията на предпоследния лесоустройствен проект в УОГС “Петрохан” е трябвало да се
проведат следните видове сечи: възобновителни, отгледни, селекционни, за оформяне на котли за
залесяване и сеч на надлесни дървета. Проектирани са били следните възобновителни сечи:
постепенна, групово-постепенна, изборна.Видът на възобновителните сечи е бил определени
съобразно произхода и състоянието на насажденията, типът месторастене, наличието и
състоянието на подраста, функционалната принадлежност на горите и други лесовъдски и
икономически показатели.
В зависимост от хода на възобновителния процес (качеството и количеството на подраста)
и склопеността на сечнозрелите насаждения, са били предвидени да се проведат осеменителна,
осветителна и окончателна фази на сечта. Възобновителният период е определен на 20години.
Осеменителната фаза на постепенната сеч е била предвидена за зрелите насаждения със
склопеност 0,7 и повече, в които липсва възобновяване или е било в недостатъчно количество.
Интензивносттана сечта е била проектирана в порядъка на 20-30%, като целта на сечта е била да
се осигурят условия за успешно естествено възобновяване предимно на бука и неговите
спътници от ценни дървесни видове като: явор, ясен, шестил, брекина и дива череша, като
същевременно доколкото е възможно е било необходимо да се отстранява габъра като нежелана
смяна на дървесните видове.
В резултат от правилното провеждане на проектираната сеч е настъпило повсеместно
възобновяване, което предполага предвиждането на следващите фази на постепенната сеч през
настоящия ревизионен период.
Групово изборна сече изключително подходяща за горите от вододайната зона, като
създава разновъзрастна структура на гората, което води до по-висока устойчивост на
насажденията и увеличаване на водозадържащите и водорегулиращите функции на гората. Сечта
се провежда основно в насаждения,в които възобновителния процес е започнал и подрастта е
групово разположена върху площта. Откриването на нови прозорци е извършвано на един път,
като са залагани около добре оформени групи от подраст или насилно изредени места.
Изборните сечи са били проектирани в насаждения с добри условия на месторастене, с
относително разновъзрастен и относително едновъзрастен таксационен строеж.
Общо взето правилното провеждане на възобновителни и отгледни сечи и реализирания
обем на ползването са се отразили благоприятно върху състоянието на гората. За
напред,сериозно внимание трябва да се обърне върху провеждането на отгледните сечи и то най-
вече на прочистките и прорежданията, които ще бъдат гаранция за формирането и правилното
развитие на насажденията в екологично и биологично отношение.
2. Възобновяване и залесяване
Степента на естественото възобновяване в сечнозрелите насаждения е от голямо значение
за определяне начина на тяхното бъдещо стопанисване. В района на устройвания обект
съществуват благоприятни условия за възобновяване на бука. Разнообразните почвено-
климатични условия и микрорайони са предпоставка за естественото възобновяване, което
протича с нееднакъв успех. Това е било причина в лесоустройствения проект да се даде
приоритет на сечите с естествено възобновяване, като основен метод на възобновяването е
прилагането и правилното провеждане на постепенната и групово изборната сеч. Много добре
протича процеса на възобновяване в ония насаждения, в които склопеността е разкъсана и е
сведена до 0,5-0,6, в които появилият се подраст е достатъчен и е надежден. В тези насаждения
след приключване на сечта ще бъдат създадени жизнени и устойчиви млади насаждения с
нормална пълнота.
Затруднено е възобновяването на припечните склонове на някои престарели насаждения, в
които след провеждане на възобновителните сечи, склопът е намален и се е настанила тревна и
храстова растителност.
3. Смолодобиване
В устройвания обект не се смолодобива, тъй като всички насаждения са включени в Буков
високобонитетен стопански клас.
 ГЛАВА ІV

Характеристика на горската територия

1. Обща площ на устройвания обект и разпределението по категории според

основните им функции.
Общата площ на устройвания обект е ха.
Разпределение на общата площ на устройвания обект по вид на земите е дадено в таблица № 10.

Таблица № 9. За разпределение на общата площ по вид на земите.

вид на земите група гори

издънк.з
а
иглолистн широк.висо тополов превръ нискос ввсичк
и к. и щ. т. о %
А.насаждения
с пълнота 0,4-1 в това число 110,1 5,8 115,9 63,72
от ест.произход 0,4 0,4 0,22
склопени култури 37,2 0,5 37,7 20,73
несклопени култури
б-с пълнота 0,1-0,3 в това
число
от ест.произход 17,3 17,3 9,51
изредени култури
Всичко
Всичко залесена площ 171,3 94,17
Б-незал.горс.площ за
залесяване
1-пожарища
2-голини
3-сечища
Всичко-
дървопроизводително
В-недървопроизв.горска
площ
1-обработваеми площи
2-ливади
3-поляни 2,6 2,6 1,43
4-разсадници 1 1 0,55
5-пътища
6-просеки 0,9 1,3 2,2 1,21
7-водоеми 2,9 2,9 1,59
Шосе 0,6 0,6 0,33
8-канал 1,3 1,3 0,71
Всичко недървопроизв. 10,6 0,00
обща площ на ГСЕ предмет
на инвент.или планиране

100,0
Всичко площ ГСЕ 181,9 137,6 5,8 181,9 0

2.Таксационна характеристика на насаждениятаНа територията на устройвания обект се

бособява само един стопански клас – Буков високобонитетен, чието разпределение на залесената
площ, общия дървесен запас и средния дървесен прираст по класове ( с подкласове ) на възраст е
дадено в Tаблица№ 11.

Таблица № 10. За разпределение на залесената площ, общия дървесен запас

и средния дървесен прираст по класове (с подкласове)
на възраст.

класове на възраст Запас на надлесни Среден дървесен

и подкласове на площ запас на осн. Нас дървета прираст
възраст ha % m3 % m3
1a 1-10
1 1b 11-20 2,2 1,3 140 0,4 9,33
2a 21-30 18 10,5 1190 3,1 47,60
2 2b 31-40 6 3,5 1150 3,0 32,86
3a 41-50 14,7 8,6 840 2,2 18,67
3 3b 51-60 17,1 10,0 5130 13,3 93,27
4a61-70 8,1 4,8 2380 6,2 36,62
4 4b 71-80 11,2 6,5 3170 8,2 42,27
5a 81-90 25,4 14,8 8275 21,5 97,35
5 5b 91-100 0,3 0,2 150 0,4 1,58
6 6a101-110 0 0 0,00
 6b111-120 3,3 1,9 1050 2,7 9,13
7a121-130 0 0 0,00
7 7b131-140 48,8 28,5 10900 28,3 80,74
8a141-150 2,4 1,4 750 1,9 5,17
8 8b151-160 13,8 8,0 3440 8,9 22,19
всичко 171,3 100 38565 100 496,78
Средна възраст
/год 171,3 89
Ср. запас на 1 ha 171,3 225 2,90
за осн. 171,3
Насаждения 171,3

Разпределението на залесената площ на устройвания обект по дървесни видове и по класове на

възраст е представено в таблица № 12.
Таблица № 11. За разпределение на залесената площ по дървесни видове и по класове на
възраст.

клас на възраст
1 2 3 4 5 6 7 8 %
дърв.вид хектари

бк 3,1 21,6 14 9,3 3,5 49,2 1,9 14,2 116,9 68,2

гбр 2,7 2,2 7,1 10,6 22,5 13,2
брз 0,2 3,3 0,1 3,6 2,1
бб 10,2 6 8,5 25,7 14,4
см 1 0,9 1,9 1,1
челш 0,2 0,2 0,1
трп 0,1 0,1 0,1
чб 0,5 0,5 0,3
череша 0,9 0,9 0,5
171,3 100
3,1 24,5 31,3 22,7 24,4 49,2 1,9 14,2

От таблицата става видно, че най-голяма площ заема букът (116.9 ха.)

Таблица № 12. За разпределение на залесената площ по видове насаждения и по бонитети .

По вид насаж и бонитет
вид насаж Бонитет Обьщо Ср.бон
 I II III IV V
Чисти игл
ББ 10 4 1,3 15,3 I(1,4)
См 0,9 0,9 I(1,0)
Смес игл.

Смес игл-ш. 3,2 7,4 9,8 20,4 II(2,3)

Чисти шир.
Бк 58,8 26,3 21,4 106,5 II(1,6)
Габр 6,2 8,1 4,1 18,4 II(1,9)

Смес ш.-игл.

Смес ш. 3,4 1,8 4,6 9,8 II(2,1)

Смес безпреобл 171,3

 82,7  47,5  41,1  171,3 сред.бон.II(1,7)

Таблица № 13.За разпределение на залесената площ по класове на възраст и по пълнота.

I(1- II 21- III41- IV61- V81- VI101- VII121- VIII141-

20 40 60 80 100 120 140 160 общо %
пълнота
0,1
0,2
0,3 10,6 6,7 17,3 10,1
0,4 11,2 6,3 17,5 10,2
0,5 7,4 24,2 2,3 33,9 19,8
 0,6 0,4 2,8 5,7 8,9 5,2
0,7 3 9,1 7,4 3,3 1,5 0,2 24,5 14,3
0,8 2,8 5,8 14,1 1,5 24,2 14,2
0,9 4,3 5,2 11,5 1 22 12,8
1 3,4 18,1 1,5 23 13,4
всичко  3,4  25,8  37,2  17,3  22,5  3,3  45,4  16,4 171,3 100
ср.пълнот
а  1  0,99  0,98  0,87  0,77  0,70  0,45  0,48  0,66

От таблицата ясно може да се види, че насаждения с пълнота под 0,4 в устройвания обект има
само 17,5 ха. или 10,2 % .

Таблица № 14. За разпределение на дървесния запас по дървесни видове и по класове

навъзраст.

класове на възраст
Дърв.в- I (0- II(20- III(40- IV(60- V(80- VI(101- VII(120- VIII(140- общо
%
ве 20) 40) 60) 80) 100) 120) 140) 160)
Кубически метри
брз
бк 2090 490 3430 1290 1050 9460 4190 22000 57,05
см 240 710 950 2,46
бб 6720 210 3555 10485 27,19
ГБР 390 590 1280 2870 5130 13,30
КРШ
ЧБ
ЗДГЛ
ЧЕЛШ
Всичк
о 38565 100,00
2480 8040 4920 8425 1050 9460 4190

От данните ясно се вижда, че запасът на насажденията е съсредоточен в VIIклас на възраст..

Презрелите насаждения са също доста, което е показателно, че не са изведени своевременно
необходимите сечи.

Средна възраст-89год.
Среден бонитет-II(1,7)
Средна пълнота – 0,66
Среден запас на 1 ха.-225м³
Среден прираст на 1 ха.-2,90
С цел унагледяване на данните за разпределението на залесената площ,а също и на
дървесния запас на устройвания обект по класове на възраст и дървесни видове,следва да бъдат
приложени съответните диаграми.
Средни таксац. показатели общо за цялата ГС единица
Състав по дърв. В-ве в % %
бк 57,05
бб 27,19
гбр 13,3
см 2,46
Всичко 100
Ср.възр в години 89
ср.бонитет II(1,7)
ср.пълнота 0,66
ср.запас на ха 225м3

I.Разпределение на залесената площ по класове на възраст

Разпределение на зелесената
площ по класове на възраст
60

50

40 Series1

30

20

10

0
1 2 3 4 5 6 7 8

II.Разпределение на дървесния запас по класове на възраст

 Разпределение на дървесен запас по класове на
10000
възраст
9000

8000

7000

6000

5000
Series1
4000

3000

2000

1000

0
II(20-40) III(40-60) IV(60-80) V(80-100) VI(101- VII(120- VIII(140-
120) 140) 160)

III.Разпределение на залесената площ по дървесни видове

Разпределение на залесената площ по дървесни видове
см чрелш трп чб чрш
1% 0% 0% 0% 1%

бб
15%

брз
2%

гбр13%

бк
68%

IV.Разпределение на дървесния запас по дървесни видове

 Разпределение на дървесния запас по
гбрдървесни видове
13.30

бб

27.19
бк
57.05

с
м
2.46

ГЛАВА V

Основни насоки за организация на стопанство

1. Направление на стопанисването
Направлението на стопанисване на горите в района на дейност на Учебно-опитно горско
стопанство "Петрохан" е в зависимост от групата гори, към които са причислени отделните
насаждения и техните основни функции.
В горите с основни дървопроизводителни и средообразуващи функции стопанисването на
насажденията има за цел максимално производство на строителна дървесина с високи
технически качества, като се използва рационално потенциалното плодородие на почвите и се
увеличат техните защитни, водоохранни, рекреационни и други специфични функции. Във
връзка с това насажденията са групирани в отделни стопански класове, при които са приети
диференцирани цели на стопанисване и на производство при отделни турнуси на сеч.
За постигане на поставената цел пред тази група гори, съобразно сегашното им състояние
са проектирани серия от лесовъдски мероприятия, по-важните от които са:
 ускорено естествено и изкуствено възобновяване на горите ,чрез правилно извършване
на възобновителни сечи;
 регулиране на видовия и качествения състав на насажденията ,чрез провеждане на
система от отгледни сечи;
 поддържане и увеличаване на биологичното разнообразие на горите ,чрез извършване
на адекватни залесявания и създаване на жизнени и устойчиви горски култури от ценни местни и
чужди дървесни видове;
 ефикасна защита на горите от нарушения, пожари, вредители и болести и на земите от
почвена ерозия;
  оптимално използване на страничните горски ресурси чрез регулиране на пашата на
домашни животни, събирането на горски плодове, билки и гъби, и добив на сено и листников
фураж;
В защитните и рекреационни гори в зависимост от функционалната им принадлежност,
без да се пренебрегват техните дърводобивни и средообразуващи функции са проектирани
лесовъдски мероприятия, които водят до:
- повишаване на водоохранната и водорегулиращата им роля;
- укрепване на скални и урвести терени;
- увеличаване на здравно-украсните и рекреационните качества на насажденията;
- добив на елитен и генетически контролиран семенен материал за производство на фиданки от
местни и интродуцирани дървесни видове.
2. Разделяне на стопанството на горскостопански участъци
Устройваните насаждения попадат в I-ви ГСУ "Малък Ком", и II-ри ГСУ „Петрохан“
3. Стопански класове
На територията на устройвания обект се обособява Буков високобонитетен стопански клас.
Съставен е от чисти и смесени с преобладание и без преобладание, но с водещо участие на бук
насаждения.Разположени върху средно богати и средно богати до богати месторастения.
Средният бонитет на класа еII / 1,7/.
4. Турнуси на сеч
Буков високобонитетен стопански клас. Целта на стопанисване ще бъде производство на едра
строителна дървесина, с диаметър на тънкия край над 30см., при турнус на сеч 120г.

ГЛАВА VI

Проектирани мероприятия

1. Сечи
През следващото десетилетие 2018 – 2028 год. в горите на територията на устройвания
обект е предвидено да се извършат възобновителни, отгледни, и санитарни сечи. За повишаване
ефективността на лесовъдската дейност, желателно е предвидените за сеч насаждения да се
обособяват в блокове за сеч по години, като в тях се извършват всички видове сечи и
залесителни мероприятия. Това е условие за прилагане на различни високопроизводителни и в
същото време екологосъобразни технологии за дърводобив.
 Възобновителни сечи
Съобразно биологическите особености на дървесните видове, типовете горски
месторастения, количеството и качеството на наличния подраст, състоянието на насажденията и
други фактори, налагащи в сечнозрелите насаждения да се извършват възобновителни
мероприятия, в горите на стопанството са проектирани следните възобновителни сечи:
постепенно-котловинна, групово-постепенна, единично-изборна и групово-изборна.
 Отгледни сечи
Основните цели при провеждането на отгледните сечи са: оползотворяване на естествения
отпад, регулиране на състава, пълнотата и произхода на насажденията, подобряване на
сортиментната структура на дървостоите и повишаване на водоохранните, почвозащитните,
защитните, рекреационните и други полезни функции на горите. Отгледните сечи, които ще се
извършат през следващото десетилетие са: осветления; прочистки; прореждания и пробирки.
 Санитарни сечи
 Санитарни сечи са проектирани в случаите, когато процента на повредите е по-голям от
процента на редовната отгледна или възобновителна сеч или насажденията през следващото
десетилетие ще “почиват”. В случаите, когато в проектираните отгледни и възобновителни сечи,
част от сечта ще има санитарен характер, това е отчетено и по отношение на сортиментната
структура на добивите по видове сечи и дървесни видове, в посока на увеличаване на по-
некачествените сортименти. Интензивността е равна на процента на увредената дървесна маса.
Към всяко насаждение е подходено диференцирано, като за тези от тях, в които пълнотата се
намалява под допустимата, е предвидено залесяване.
 Почистване на сечищата
При провеждане на възобновителните сечи с естествено възобновяване отпадъците ще се
събират на купчини. Изгарянето и събирането ще става върху пъновете на заболели или изгнили
дървета с оглед унищожаване на мицела, или на места свободни от подраст.
При отгледните сечи отпадъците се разхвърлят равномерно върху площта.
2. Определяне размера на годишното ползване от възобновителни сечи
През следващото десетилетие в устройваните отдели ползването от възобновителни сечи,
определени по формулните методи, залегнали в Наредба №6 за устройство на горите и земите
от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България, ще се осъществява в
Буковия високобонитетен стопански клас.
Размера на годишното ползване от възобновителни сечи е посочен в таблица №16

Таблица № 15. За изчисляване размера на годишно ползване от възобновителна сеч по

стопански класове.

Площ Площ на Запас

на най на Изчислени
Възпри Общо
Стопанск зрели и Площ на възрастн зрели и по среден
ет залесен
и клас презрел дозрява ия клас презрел Ср.експлоата прираст на
турнус а площ
и щи на и ц. Запас на ха
насажд насажд ср.възр насажд ха
пло
запас
щ
496,9
БВ 120 171,3 68,3 25,7 19,3 16140 236,31 2,10 8

Нормалн
Вариант на годишно сечище о площно
годишно Възприето сещиче
сечище по възраст за 60г
По възраст до 60г По възр до 40г По зрелост ха Площ запас
площ Запас м3 площ запас м3 площ запас м3
1,89 446,23 2,35 555,33 3,42 808 1,43 1,89 446,23
 Таблица №15.1.

Вариантна норма Класове и Години

пдкласов
е на
възраст 2019 2029 2039 2049 2059
площ в ха
1а 29 29 29 29
1б 2,2 29 29 29
2а 18 2,2 29 29
2б 6 18 2,2 29
3а 14,7 6 18 2,2
3б 17,1 14,7 6 18 2,2
по среден прираст 4а 8,1 17,1 14,7 6 18
2,9
4б 11,2 8,1 17,1 14,7 6
5а 25,4 11,2 8,1 17,1 14,7
5б 0,3 25,4 11,2 8,1 14,4
6а 0,3 25,4 11,2
6б 3,3 0,3 7
7а 3,3
7б 48,8 36 3,3
8а 2,4 7
8б 13,8
171,3
171,3 171,3 171,3 171,3
 Таблица №15.2.

Вариантна норма Класове и Години

пдкласов
е на
възраст 2019 2029 2039 2049 2059
площ в ха
1а 19 19 19 19
1б 2,2 19 19 19
2а 18 2,2 19 19
2б 6 18 2,2 19
3а 14,7 6 18 2,2
3б 17,1 14,7 6 18 2,2
По възраст до 60г 4а 8,1 17,1 14,7 6 18
1,9
4б 11,2 8,1 17,1 14,7 6
5а 25,4 11,2 8,1 17,1 14,7
5б 0,3 25,4 11,2 8,1 17,1
6а 0,3 25,4 11,2 8,1
6б 3,3 0 0,3 25,4 11,2
7а 3,3 0 0,3 18
7б 48,8 0 3,3 0
8а 2,4 46 27 3,3
8б 13,8 8
171,3
171,3 171,3 171,3 171,3

Таблица №15.3.
Вариантна норма Класове и Години
По възр до 40г 2,3 пдкласов 2019 2029 2039 2049 2059
е на
 възраст
площ в ха
1а 23 23 23 23
1б 2,2 23 23 23
2а 18 2,2 23 23
2б 6 18 2,2 23
3а 14,7 6 18 2,2
3б 17,1 14,7 6 18 2,2
4а 8,1 17,1 14,7 6 18
4б 11,2 8,1 17,1 14,7 6
5а 25,4 11,2 8,1 17,1 14,7
5б 0,3 25,4 11,2 8,1 17,1
6а 0,3 25,4 11,2 8,1
6б 3,3 0 0,3 25 11,2
7а 3,3 0 2
7б 48,8 0 3,3
8а 2,4 42 19
8б 13,8
171,3
171,3 171,3 171,3 171,3

Таблица 15.4

Вариантна норма Класове и Години

пдкласов
е на
възраст 2019 2029 2039 2049 2059
площ в ха
1а 34 34 34 34
1б 2,2 34 34 34
2а 18 2,2 34 34
2б 6 18 2,2 34
3а 14,7 6 18 2,2
3б 17,1 14,7 6 18 2,2
По зрелост 3,4 4а 8,1 17,1 14,7 6 18
4б 11,2 8,1 17,1 14,7 6
5а 25,4 11,2 8,1 17,1 9,1
5б 0,3 25,4 11,2 8,1
6а 0,3 25,4 3,2
6б 3,3 0 0,3
7а 3,3 0,3
7б 48,8 0
8а 2,4 31
8б 13,8
171,3
171,3 171,3 171,3 171,3
 Таблица №15.5.
Вариантна норма Класове и Години
пдкласов
е на
възраст 2019 2029 2039 2049 2059
площ в ха
1а 14 14 14 14
1б 2,2 14 14 14
2а 18 2,2 14 14
2б 6 18 2,2 14
3а 14,7 6 18 2,2
Нормално 3б 17,1 14,7 6 18 2,2
площно годишно 4а 8,1 17,1 14,7 6 18
сечище 1,4 4б 11,2 8,1 17,1 14,7 6
5а 25,4 11,2 8,1 17,1 14,7
5б 0,3 25,4 11,2 8,1 17,1
6а 0,3 25,4 11,2 8,1
6б 3,3 0 0,3 25,4 11,2
7а 3,3 0 0,3 25,4
7б 48,8 0 3,3 0 0,3
8а 2,4 48,8 37 3,3 0
8б 13,8 2,2 23 3,3
171,3 9
171,3 171,3 171,3 171,3

След така направената динамика на възрастовата структура ,се изготвя таблица-извадка ( таблица
№16.6. ) за разпределение на залесената площ под въздействието на вариантните норми на
ползване:

Таблица №15.6.
възрастова структура към 2049г
над
I II III IV V VI VII VIII 8
Вариантна норма Всичко
по зрелост 68 68 2,2 24 9,1 171,3
по възраст 40г 46 46 2,2 24 31,8 19,3 2 171,3
нормал.площ.год.сеч. 28 28 2,2 24 31,8 19,3 25,7 3,3 9 171,3

нормално разпределение 28,55 28,6 28,6 28,6 28,55 28,55 171,3

за 60г 38 38 2,2 24 31,8 19,3 18 171,3
среден прираст 58 58 2,2 24 29,1 171,3
възр.в началото на
периода 2,2 24 31,8 19,3 25,7 3,3 48,8 16,2 171,3
От така направеното разпределение, като оптимално избираме ползването по нормално площно
сечище. Тогава размерът на годишното ползване от възобновителни сечи,в Буков
високобонитетен стопански клас, ще изглежда по следния начин:
Избираме норма на ползване по възраст 60г с площ от 1,9 ха. и запас от около 446м3. За целия
лесоустройствен период се предвижда да бъдат добити около 4460м3 +/- 10% от възобновителни
сечи. Тяхното
разпределение по
Вид на сечта Отдел/подотдел Интензив. m³
основни групи сортименти е
в%
посочено в таблица№17.
181"б" 20 242
181"е" 20 40
181"ж" 20 220 Таблица.16
57"б" 20 160
57"з" 20 200
50"в" 20 210
Възобновителна:Групово 50"г" 20 220
постепенна (гп) 50"е" 20 110
50"и" 20 170
155"е" 20 130
155"и" 20 56
155"к" 20 76
155"н" 20 61
178"д" 20 132
180 "г" 15 81
Общо възобновителни 2108
181 в 20 30
181 г 20 110
181д 20 274
181 з 20 46
57 а 20 130
57 г 10 20
57 д 10 139
Отгледни:Прочиски(пр); 57 и 25 32
Прореждане(прр); 57 м 25 35
Пробирка(прб) 57 о 25 10
50 б 15 186
50 д 15 26
155 ж 10 250
155 з 20 140
155 м 15 90
178 е 15 95
180 в 25 295
Общо отгледни 1908
2. Таксационни описания
 Съдържание
.1.Обяснителна записка:
Глава 1 - Природни условия, типове горски
месторастения и икономически ефект
Глава 2 - Икономически условия
Глава 3 - Досегашно стопанисване
Глава 4 -Характеристика на горската територия
Глава 5 - Основни насоки за организация на стопанство
Глава 6 -Проектирани мероприятия

2. Таксационни описания

3-Карти и приложения
Предотделни листи
Карти и приложения