ГРАВИТАЧНО (ПОВЪРХНОСТНО) НАПОЯВАНЕ

Гравитачното напояване на селскостопански култури се прилага при:
• Наклони на терена в границите 3 ÷ 30‰;
• Естествено добре подравнени терени, при които допълнителното подравняване е не повече
от 100 m3/ha, за да се реализират поливни бразди/ивици с дължина не по-малка от 200 m;
• Култури, чиито поливни норми са не по-малки от 300 m3/ha.
При повърхностното напояване са разгледани двете най-често прилагани разновидности –
поливане по ивици (за култури със слята повърхност – пшеница, ръж и пр.) и поливане по бразди (за
окопни култури – царевица, слънчоглед, зеленчуци и др.) за случая на кооперативно земеделие.
1. Устройство на поливния участък и напоителното поле
Напоителното поле (НП) обхваща един или няколко сеитбооборота (СО). В един СО се включват
няколко поливни участъка (полета от СО), като броят им съответства на броя на културите и
процентното им участие в СО. Поливните участъци трябва да имат еднаква площ (допуска се
отклонение от ± 10% от средната площ на полетата от СО). При кооперативно земеделие, всеки от
поливните участъци е зает само от една култура.
Разстоянието между Бл.К е равно на дължината на браздите, които в този случай се
приемат от 150 до 350 m.
• При iТ = 8 ÷ 10 ‰ браздите и Бл.К се разполагат косо на хоризонталите.
В края на Бл.К се предвиждат събирателни канавки за приемане на т.нар. окапци
(неоползотворените води). Канавките заустват в постоянна дренажна мрежа, която зауства в
подходящ водоприемник – дере или река.
Пример за курсовия проект
Масивът, предвиден за гравитачно напояване е даден на Фиг. 1.
Разглежда се случай на НП, стопанисвано от земеделска кооперация, което обхваща един шест-
полен сеитбооборот. Водоразпределението в НП ще бъде „по график”.
Общата (брутна) площ на СО е FСбр = 446,9 ha. С осови линии са посочени границите на
поливните участъци. С пунктир са отбелязани хоризонталите преди основното подравняване на
терена. След подравняването средният наклон на терена в най-стръмната част на масива е iТ = 7‰.
BB

Границите на НП (СО) се съобразяват със съществуващи ж.п. линии, пътища, реки, езера,
населени места, водопроводи, електропроводи, газопроводи, както и с наличието на трайни
насаждения. Не се допуска разделянето на един СО между две НП. Трасирането на СО, поливните
участъци и водоразпределителната мрежа държи сметка за направеното земеразделяне и
наклоните на терена.
При кооперативно земеделие е препоръчително поливните участъци да имат правилна форма,
поне две от страните им (за предпочитане по-дългите) да са успоредни, а площта на поливните 74,5 ha
участъци да бъде в границите 40 ÷ 80 ha, с цел прилагане на механизирана обработка на земята и
74,5 ha
селскостопанските култури. 74,5 ha
Водата се доставя на НП от Стопански канал (още Разпределител – Р). Вътре в НП каналите се
степенуват както следва:
Главен канал (Гл.К) – когато НП обхваща повече от един СО, Гл.К получава вода от Стопанския
канал и я подава на отделните сеитобооборотни масиви.
Групов Канал (Гр.К) – Гр.К подава водата на две и повече полета от СО (поливни участъка); В
рамките на едно НП може да има няколко Гр.К.
Участъков Канал (Уч.К) – захранван от Гр.К и снабдяващ поле от СО (поливен участък); В едно
поле от СО може да има до два или три Уч.К.
Блокови канали (Бл.К) – захранвани от Уч.К и разпределящи водата в поливния участък. 74,4 ha
74,5 ha
Блоковите канали са необлицовани, временни – прекарват се в началото на всеки поливен сезон. 74,5 ha
Блоковите канали захранват браздите / ивиците непосредствено или чрез т.нар. поливни вади.
На разклоненията от Гр.К към Уч.К се предвиждат вододели. Подаването на водата от
Участъковите в Бл.К става чрез т.нар. водовземания.
Разположението в план на Бл.К и браздите е в зависимост от наклона на терена.
• При наклон на терена (iТ) до 3‰ браздите и Бл.К се прокарват по наклона на терена (т.нар.
надлъжна схема).
В този случай браздите се захранват чрез поливни вади, разстоянието между които е
равно на дължината на браздите (80 ÷ 200 m); разстоянието между Бл.К се приема в
границите 100 ÷250 m.
• При iТ = 3 ÷ 8 ‰ браздите се трасират по наклона на терена, а Бл.К успоредно или косо на Фиг. 1. Ситуация на напоявания масив
хоризонталите (т.нар. напречна схема);
 Разделянето на площта на 6 равни части е
BB 1 извършено като първо са определени границите на
Гр.К 2-1 масива, при приета южна граница успоредна на пътя,
Бл.К 2-1-1 2 и е измерена общата площ. За (окомерно) горната
Бл.К 2-2-1 половината от площта е приета средна дължина и е
изчислена ширината (отстоянието от пътя до
Бл.К 2-3-1 Гр
. границата, разделяща масива на северна и южна
Уч К
Бл.К 2-1-2 . К 2-
2 част). Измерени са площите на двете половини и е
Бл.К 2-2-2 2-
1 доуточнено местоположението на разполовяващата
граница. При известни ширини на двете половини на
Бл.К 2-3-2 Бл.К 2-1-3 3 масива и площта на едно поле от СО е изчислена
Бл.К 2-2-3 приблизителната дължина на всяко от полетата от

Уч.К 2-2
СО. С последователни приближения са уточнени
Бл.К 2-3-3 II-1 4
II-2 вътрешните граници, разделящи двете половини на

Уч.К 2-3
74,5
74,5 три равни части.

2- 1
II-3
Бл.К 2-1-4 Водовземането на НП е в горната дясна
74,5 5

Уч.К
Бл.К 2-2-4 част, на кръстовището на междуселските
6
Бл.К 2-3-4 пътища. Избрана е напречна схема на
Бл.К 2-1-5
7 разположение на Блоковите канали и браздите.
Приета е дължина на браздите 200 m, но тъй
Бл.К 2-2-5
като размерите на поливните участъци не са
Бл.К 2-3-5 9 Гр.К 2-2 8 кратни на 200 m в долните зони на полетата са
Гр.К 2-2
допуснати по-дълги или по-къси бразди
Бл.К 4-1-1
Разположението на водоразпре-
Бл.К 2-5-1 -1 делителната мрежа в план е дадено на Фиг. 2.
Бл.К 2-6-1
10 Бл.К 4-1

Уч.К 2-4
2. Площ на сеитбооборотите и
11 напоителното поле
Бл.К 2-5-2
Площта на сеитбооборота е брутна и
Бл.К 2-6-2 нетна. Брутната площ е измерената от картата
Бл.К 2-5-3 Бл.К 4-1
-3 по границите на НП площ. Получаването на

Уч.К 2-5
Бл.К 2-6-3 II-4 нетната става чрез намаляването на брутната с
12 74,4
Уч.К 2-6

II-5 площта, заета от водоразпределителните и

II-6 74,5 дренажни канали, експлоатационните пътища,
74,5 -4 напоителните и други съоръжения и негодната
Бл.К 2-5-4 Бл.К 4-1 за използване площ. Нетната площ може да се
13
Бл.К 2-6-4 -5
получи от брутната чрез коефициента на
Бл.К 4-1 полезно използване на земята КПИЗ, който
има стойности 0,90÷0,94 при гравитачно
ЛЕГЕНДА напояване; 0,94 ÷0,96 при полустационарно
Бл.К 2-5-5
Номер на поле от СО 14
II-6
15 Бл.К 2-6-5 дъждуване.
74,5 Брутна площ в ha 16
FН = КПИЗ.FБР, ha
Граница на поле от СО
Дренажна канавка
Нетната площ на НП и поливните участъци
Посока на браздите
СКАЛА е получена при приет КПИЗ = 0,94.
Водовземане за Бл.К FСн = КПИЗ.FСбр = 0,94.446,9 = 420 ha;
FУн = КПИЗ.FУбр = 0,94.74,5 = 70 ha.

Фиг. 2. План на водоразпределителната мрежа в НП

2
 където qα,k е брутният редуциран хидромодул за съответната k-та култура, l/s/ha;
3. Хидравлично оразмеряване на водоразпределителната мрежа за гравитачно FCн – нетната площ на сеитбооборота, ha.
напояване I
Основната цел при проектирането на каналната мрежа е дасе осигури гравитачното От дебитната диаграма на Фиг. 3 таблично са определени т.нар. максимални единична Qmax ,
постъпване на водата от по-високо разредните към по-ниско разредните канали и оттам в II
двойна Qmax III
, тройна Qmax и т.н. комбинации, като е отчетено, че пшеницата и царевицата заемат
напояваните площи при всички работни режими.
по две полета от СО. Получените данни са:
Всеки канал се оразмерява за максималното водно количество, което протича в него. В
допълнение се извършват две проверки за пропускателната способност на каналите – за форсирано
I
Qmax = 89,7 l/s ≈ 0,090 m3/s
водно количество и за минимално количество. Втората проверка е против затлачване на каналите. II
Qmax = 179,3 l/s ≈ 0,180 m3/s
3.1. Определяне на оразмерителните водни количества.
Напоително полето (НП) е стопанисвано от земеделска кооперация и е прието
III
Qmax = 243,1 l/s ≈ 0,245 m3/s
водоразпределение „по график”. За оразмеряването на отделните канали се използва т.нар.
Участъковите канали се оразмеряват за меродавната култура, т.е. тази за чиято поливка е
Класически метод, разработен от акад. А.Н. Костяков. Класическият метод се основава на проектния
необходимо най-голямо водно количество. То се изразява с максималната единична комбинация
поливен режим на културите от СО, т.е. на окомплектованата хидромодулна диаграма за СО. I II
Въз основа на окомплектованата хидромодулна диаграма (от т. ІІ. Проектен поливен режим... Qmax . С максималната двойна комбинация Qmax се оразмерява групов канал, захранващ две
на Проекта) е съставена дебитната диаграма на разглеждания СО, показана на Фиг. 3. III
полета от сеитбооборота, а с максималната тройна Qmax – участък захранващ три полета и т.н.
Дебитна диаграма за сеитбооборота Нетните оразмерителни дебити на Блоковите канали зависят от избраната последователност
Fc=420 ha на работа на Бл.К.
I
300 А) При последователна работа на Бл.К. (Препоръчва се при Qmax < 200 l/s)
Всички Бл.К имат еднакво оразмерително количество:
250
59,6 179,3 179,3 Слънчоглед
QнБл.К.= Qmax
I
l/s.
56,3
200
Царевица Б) При едновременна работа на Бл.К.
Q, l/s

179,3
150 168,0 В случай, че Бл.К. захранват еднакви площи:
Пшеница
133,6 QнБл.К.= Qmax
I
/n, l/s,
100 59,6
52,5
Зах.цвекло
където е n е броят на Бл.К.
50 63,8 63,8
47,9 52,5 57,1 Брутните оразмерителни количества на Блоковите канали се получават в зависимост от
38,2
загубите на вода в мрежата – от изпарение и филтрация.
0
І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ QбрБл.К.= QнБл.К. + ∆Q, m3/s,
V VІ VІІ VІІІ където S са специфичните загуби по дължина на необлицования канал, m3/s/km.
Комби- май юни юли август ∆Q = σLQнБл.К, m3/s.
нация I II III I II III I II III I II III MAX където σ са загубите на вода в % от нетното количество отнесени към 1 km от дължината на
QI 66,8 - - 52,5 52,5 84,0 59,6 89,7 89,7 89,7 - 38,2 89,7 необлицования канал, [%/km];
QII 133,6 - - 100,4 - 168,0 116,7 179,3 179,3 179,3 - - 179,3 L – дължината на канала, [km].
QII - - - - - 224,3 - 238,9 243,1 243,1 - - 243,1
Имайки предвид горното, може да се запише:
Фиг. 3. Дебитна диаграма за сеитбооборота и определяне на максималните дебитни Qбр.Бл.К.=(1+σL)QнБл.К., m3/s.
комбинации
A
Нетното водното количество за k-тата култура през съответната десетдневка е получено по Загубите на вода σ могат да се определят по формулата на А. Н. Костяков: σ = , [%/km],
Qm
формулата:
където Q [m3/s], а коефициентите А и m се определят по Таблица 1.
Qk=FCнqα,k, l/s,

3
 Таблица 1. ∆Q3III − II - загубите на вода в третия (най-близкия) поливен участък, при провеждането в
Леки почви Средни почви Тежки почви
III II
А 3,4 1,9 0,7 него на водно количество равно на разликата между Qmax и Qmax , m3/s.
m 0,5 0,4 0,3
Брутното оразмерително водно количество за Груповия канал се получава по формулата:
За определяне на σ може да се използва и Таблица 2. н
QГр
.К =
бр .К
Таблица 2. QГр , m3/s.
η МР
Q, [m3/s] Загуби ∆Q, [m3/s] Загуби σ, [%/km]
до 0,028 0,005 16 За НП, показано на Фиг. 2, е направено хидравлично оразмеряване за трасето от
0,028 ÷ 0,142 0,004 ÷ 0,009 12 водовземането на НП (ВВ) по Гр.К 2-2, Уч.К 2-6 до края на Бл.К 2-6-5.
0,142 ÷ 0,283 0,010 ÷ 0,021 9 Приета е последователна работа на Блоковите канали.
Нетното оразмерително водно количество на Участъковия канал зависи от избраната Най-отдалечените (по пътя на водата) участъци от СО са № 3 и № 6. Най-дългите Бл.К в тях са
последователност на работа на Блоковите канали: съответно 810 и 890 m. В останалите поливни участъци дължините на Бл.К са по-малки.
Приета е средна дължина на блоковите канали L = 850 m за всички поливни участъци.
А) При последователна работа на Бл.К
Нетното водно количество на Уч.К е константно по цялата му дължина: а) Загуби на вода в Бл.К при провеждане на различни водни количества
Q н
Уч..К = QбрБл.К. = Qmax
I
.+ ∆Q • При провеждане на Qmax I
:
Б) При едновременна работа на Бл.К I
За Qmax = 0,090 m3/s от Таблица 2 е отчетено σ = 12%/km.
Нетното водно количество на Уч.К. се променя стъпалообразно срещу течението на водата:
QнУч.К = QбрБл.К.; QнУч.К = 2QбрБл.К.; QнУч.К = 3QбрБл.К. и т.н. до QнУч.К = nQбрБл.К. ∆Q1I =σLQнБл.К = 0,12.0,850.0,090 = 0,009 m3/s.
Брутното оразмерително водно количество за Участъковите канали се получава по:
• При провеждане на Q = Qmax
II
− Qmax
I
:
Qн
бр
QУч = Уч.К , m3/s, За Q = Qmax
II
− Qmax
I
= 0,180 – 0,090 = 0,090 m3/s от Таблица 2 е отчетено σ = 12%/km.
η МР
.К

където ηМР е КПД на разпределителната мрежа в НП. При открита мрежа от облицовани канали ∆Q2II − I =σLQнБл.К = 0,12.0,850.0,090 = 0,009 m3/s.
може да се приеме ηМР = 0,85÷0,90.
Нетното оразмерително водно количество за Групов канал, захранващ две полета от СО е:
• При провеждане на Q = Qmax
III
− Qmax
II
:
II − I За Q = Qmax
III
− Qmax
II
= 0,245 – 0,180 = 0,065 m3/s от Таблица 2 е отчетено σ = 12%/km.
. К = Qmax + ∆Q1 + ∆Q2
н II I
Q Гр ,

където ∆Q1 са загубите на вода в първия (по-отдалечения) поливен участък, при провеждането в
I ∆Q3III − II =σLQнБл.К = 0,12.0,850.0,065 = 0,007 m3/s.
I
него на максималната единична комбинация Qmax , m3/s; б) Оразмерителни водни количества
Блоков канал Бл.К 2-6-5 (от т. 16 до т. 14 – Фиг. 4).
∆Q2II − I - загубите на вода във втория (по-близкия) поливен участък, при провеждането в н
I
Нетното водно количество е Q Бл.К. = Qmax = 0,090 m3/s
II I
него на водно количество равно на разликата между Q max иQ
max , m3/s. При последователна работа на Бл.К брутното водно количество на Бл.К е:
Нетното оразмерително водно количество за Групов канал, захранващ три полета от СО е: QбрБл.К. = Qmax
I
+ ∆Q = 0,090 + 0,009 = 0,099 m3/s
II − I III − II
Q н
Гр .К =Q III
max + ∆Q + ∆Q
1
I
2 + ∆Q3 , Участъков канал Уч.К 2-6 и Групов канал Гр.К 2-2 (от т. 14 до т. 10 и от т. 10 до т. 9).
където ∆Q са загубите на вода в първия (най-отдалечения) поливен участък, при провеждането в При последователна работа на Бл.К нетното водно количество на Уч.К е:
I
1
I QнУч..К = QбрБл.К. = Qmax
I
+ ∆Q = 0,090 + 0,009 = 0,099 m3/s
него на максималната единична комбинация Qmax , m3/s;
При приет КПД на Уч.К ηМР = 0,90, брутното водно количество на Уч.К е:
∆Q2II − I - загубите на вода във втория поливен участък, при провеждането в него на водно н
QУч 0,099
.К = = = 0,110 m3/s.
бр .К
QУч
η МР
I II
количество равно на разликата между Qmax и Qmax , m3/s. 0,9
4
 BB 1 В късия участък от т. 1 до ВВ, който захранва 4 полета от СО водното количество остава
Уч непроменено (0,300 m3/s), защото максималната дебитна комбинация за СО е тройната.
.К
2- Гр 3.3. Надлъжен профил
1
.К
2-
2
Хидравличното оразмеряване на откритите канали се извършва едновременно и
неразделно от изготвянето на надлъжния им профил.
Оразмеряването на напречното сечение на каналите се извършва като се използва формулата
II-2
II-1 на Шези за равномерно движение на водата V = C RJ .

m 3/s
300 s
74,5

= 0, 3 m 3/
II-3 74,5 Най-често напречното сечение на каналите е трапецовидно, като основните параметри са:

Qбр = 0,24
74,5 А) за Блокови канали (необлицовани)
Коефициентът на грапавина се приема n = 0,020 ÷ 0,025, а коефициентът на откоса е m = 1,5.

Qн
Широчината на дъното се избира b = 0,30 ÷ 0,40 m.
Гр.К 2-2 8 Б) за Участъкови и Групови канали (облицовани)

/s
x = 0,064 m /s3
9
Коефициентът на грапавина се приема n = 0,015 ÷ 0,018, коефициентът на откоса е m = 1,

∆Q = 0,007 m
Гр.К 2-2

3
3
/s
Qн = 0,198 m 3 m = 1,25 или m = 1,5. Широчината на дъното се избира: b = 0,30 ÷ 0,40 m при малки водни

/s
3

Уч.К 2-5
Qн = 0,099 m3/s Qбр = 0,220 m
/s

3
max = 0,090 m
количества (Q = 50÷500 l/s) и b = 0,50 ÷ 1,00 m при по-големи дебити.

Уч.К 2-4
10 /s
Бл.К 2-6-1 Qбр = 0,110 m
Наклонът на дъното на каналите J най-често се приема равен на средния наклон на терена
/s

ma
(установен от надлъжния профил), но не по-малък от 0,2‰, т.е. J ≥ 0,0002.
= 0,099 m /s3
Qбр = 0,110 m
3

Бл.К 2-6-2

II
Q
/s

Qн = Q max -
За необлицованите канали (най-често Бл.К) скоростта трябва да бъде по-малка от

I
Qн = Q max - Q3
∆Q = 0,009 m
Бл.К 2-6-3 II-4
допустимата неизравяща, стойностите на която се дават в „Норми за проектиране на ХМ системи”.

III
II-5 74,4
Уч.К 2-6 Qн

II-6 74,5
II
При свързани, средно плътни, песъчливо-глинести почви и дълбочина на водата в канала до 0,5 m
74,5 неизр.
може да се приеме допустима неизравяща скорост v доп = 0,65 ÷ 0,70 m/s.
Бл.К 2-6-4
В облицованите канали скоростта на водата в трябва да е по-голяма от минималната, която се
Бл.К 2-6-5 приема vmin = 0,2÷0,3 m/s или се изчислява по формулата на Кенеди:
3 14
/s
∆Q = 0,009 3m
16
Qн = 0,090 m3 /s vmin = 0,545h 0,64 , m/s,
/s
Qбр = 0,099 m където h е дълбочината на водата в канала, m.
Изисквания при съставянето на надлъжния профил:
Фиг. 4. План на водните количества 1. Нивото на водата в Блоковите канали трябва да е минимум с 5÷10 cm над повърхността на
Групов канал Гр.К 2-2 (от т. 9 до т. 8 – Фиг. 4). напояваната площ по цялата дължина на каналите.
II 2. Вододелите (местата, където има разклонения от каналите, т.е. там, където водата
При максимална двойна комбинация Qmax = 0,180 m3/s: преминава от по-старшите в по-младшите канали) и водовземанията се отбелязват на надлъжния
II − I профил с флагче.
. К = Qmax + ∆Q1 + ∆Q2
н II I
QГр = 0,180 + 0,009 + 0,009 = 0,198 m3/s.
3. Водното ниво при вододелите на Главния и Груповите канали да е с 5÷20 cm над нивото в
н
Q Гр 0,198 каналите от по-нисък порядък.
.К = = = 0,220 m3/s.
бр .К
Q Гр Тези изисквания се отнасят само за вододелите, при които има промяна в оразмерителното
η МР 0,9 водно количество. В случай, че преди и след даден вододел оразмерителният дебит е един и
Групов канал Гр.К 2-2 (от т. 8 до т. 2 – Фиг. 4). същ, не се предвижда разлика във водните нива преди и след вододела.
III
При максимална тройна комбинация Qmax = 0,245 m3/s: 4. Водното ниво при водовземанията на Участъкови канали – нивото на водата да е с 5÷10 cm
над нивото в Блоковите канали.
II − I
н
QГр . К = Qmax + ∆Q1 + ∆Q2
III I
+ ∆Q3III − II = 0,245 + 2.0,009 + 0,007 = 0,270 m3/s. 5. Каналите от проводящата мрежа (Участъкови, Групови, Стопански) трябва да бъдат
н
изградени в полуизкоп - полунасип.
Q Гр 0,27 За транзитни участъци се допускат изключения, но задължително водното ниво при
.К = = = 0,300 m3/s.
бр .К
Q Гр
η МР 0,9 вододелите трябва да е по-високо от терена с 10÷20 cm.

5
 6. Широчината b на дъното на облицованите каналите трябва да намалява по посока на 6. Оразмеряват се Участъковия, Груповия и т.н. канали, като се следва описаната последователност
течението. в т.4.1. до 4.7. със следните особености:
Изключения се допускат за Бл.К, където ширината b се съобразява с техниката за направа а) За Участъковия и др. канали (които са облицовани) се приемат друга грапавина n и друг
на временните канали, както и с изискването за максимална неизравяща скорост. коефициент на откосите m.
7. Не се допускат прагове срещу течението на водата, с изключение на местата на б) Линията на ВН в Уч.К. се изчертава през крайната точка на участъка, чието местоположение е
водовземанията (преминаването от Участъков в Блоков канал). установено в т.5.
8. Запасът над ВН в каналите е 0,15÷0,20 m (за малки дебити, т.е. Q < 500 l/s) и 0,20÷0,40 m (за в) Проверява се дали ВН при вододелите е над терена с 5÷20 cm.
Q > 500 l/s).
След приключване на хидравличното оразмеряване върху чертежа на надлъжния профил се
Последователност на решението: начертават няколко характерни напречни разрези през всеки от видовете канали. На разрезите се
Изготвянето на надлъжния профил става в посока обратна на течението на водата, като изборът показват ширината на дъното на каналите, наклонът на откосите, видът на облицовките (ако има
на b, m и n за по-високо разредните канали се съобразява с решението на вече проектирания такива), местата на надлъжните фуги, ВН и дълбочината на водата в канала, запасът над ВН.
участък от по-нисък разред.
1. Изчертава се надлъжният профил на терена по зададеното трасе. Надлъжният профил по избраното трасе е посочен на Фиг. 5.
2. Отбелязват се вододелите и местата, в които се променя оразмерителното водно количество. Данните от хидравличното оразмеряване на каналите са представени в Таблица 3, като в
3. В съответните графи се вписват оразмерителните дебити Q по участъци. последната колона е посочена минималната скорост, изчислена по формулата на Кенеди.
4. Хидравличното оразмеряване започва от най-отдалеченият участък – обикновено блоков канал. Критичният наклон за отделните участъци, при избраните параметри на напречното сечение (b,
4.1. За първо приближение се приема хидравличният наклон да е равен на средния наклон на m и n), са представени в Таблица 4.
терена (но J ≥ 0,2‰); Таблица 3
4.2. За блоковия канал (който е необлицован) се приемат: b, m и n. Резултати от хидравличното оразмеряване на каналите
4.3. За известното оразмерително водно количество се определя дълбочината на водата в
Участък приети изчислени
канала h (чрез изчертаване на ключова крива, от номограми или по друг начин).
4.4. Изчертава се линията на ВН в Бл.К. От крайната точка на профила се задава 0,10 m Канал от т. b m n J h F x R C v Q vmin
надвишение над теренната кота и от получената точка се прекарва права с наклон равен на до т. m - - - m m2 m m m0,5/s m/s m3/s m/s
приетия при хидравличното оразмеряване. Бл.К. 2-6-5 16-15 0,30 1,5 0,025 0,00317 0,25 0,16 1,19 0,139 28,78 0,60 0,099 0,22
4.5. Проверява се дали са изпълнени изискванията ВН да е над терена по цялата дължина на Бл.К. 2-6-5 15-14 0,30 1,5 0,025 0,00206 0,27 0,19 1,28 0,151 29,17 0,51 0,099 0,24
канала. Уч.К 2-6 14-10 0,30 1,0 0,016 0,00450 0,21 0,11 0,90 0,120 43,91 1,02 0,110 0,20
Забележка: В случай, че в даден участък ВН е под нивото на терена (или не по високо от 5 cm от Гр.К 2-2 10-9 0,30 1,0 0,016 0,00176 0,27 0,15 1,06 0,144 45,25 0,72 0,110 0,23
терена), линията на ВН се прекарва не през крайната точка за участъка, а през най-високата. Гр.К 2-2 9-8 0,30 1,0 0,016 0,00070 0,47 0,36 1,63 0,222 48,65 0,61 0,220 0,34
Гр.К 2-2 8-3 0,30 1,0 0,016 0,00400 0,36 0,24 1,32 0,180 46,98 1,26 0,300 0,28
4.6. Изчертава се проектната нивелета на дъното на канала, като под линията на ВН се прекарва
Гр.К 2-2 3-1 0,30 1,0 0,016 0,00205 0,42 0,31 1,50 0,204 47,97 0,98 0,300 0,31
друга, успоредна на нея права, на разстояние равно на дълбочината на водата в канала.
4.7. Проверява се дали каналът е изцяло в полуизкоп – полунасип. Допускат се участъци, в които
той да е изцяло в насип. Таблица 4
Определяне на критичната дълбочина в каналите
Забележка: Ако по цялата си дължина блоковият канал е в насип, това означава, че дълбочината на
водата в него е малка. Възможни са следните решения на проблема (степенувани са Канал от т. Q hkp Fkp Bkp Fr χкр Rkp Ckp ikp
приоритетно): до т. m3/s m m2 m - m m m0,5/s
а) да се потърси междинно положение, при което ВН да е над терена с около 5 cm, а дъното да Бл.К. 2-6-5 16 - 14 0,099 0,17 0,10 0,81 1,0 0,919 0,104 27,44 0,01366
е частично или изцяло в изкоп. Уч.К 2-6 и
б) да се намали широчината на дъното на канала b (но да не е по-малка от 30 cm); Гр.К 2-2 14 - 10 0,110 0,20 0,10 0,69 1,0 0,854 0,114 43,50 0,00596
в) да се намали наклонът на дъното на канала J, но J ≥ 0,2‰. Гр.К 2-2 9-8 0,220 0,29 0,17 0,87 1,0 1,110 0,151 45,62 0,00545
г) да се смени оразмерителното количество Q. Това е възможно само в случай, че Гр.К 2-2 8-1 0,300 0,34 0,22 0,98 1,0 1,262 0,172 46,63 0,00507
първоначално е била приета едновременна работа на Бл.К.
4.8. Прекарва се нивелетата на короната (билото) на дигата на каналите.
5. Началната точка за следващия участък се получава, като при вододела се приема кота на ВН по-
висока от тази в блоковия канал с 5÷10 cm.

6
 Б-Б
Гр.К 2-2
ТИПОВ НАПРЕЧЕН РАЗРЕЗ НА
УЧАСТЪКОВ И ГРУПОВ КАНАЛ
PT 2-1 М 1:20
194
193
h
192 PT 2-4
PT 2-5
191 Уч.К 2-6 Бетонова облицовка 10 cm

h праг = 0,62 m
Пясъчна подложка 10 cm
190 Бл.К 2-6-1
A-A
189
ОТДЕЛЯ СЕ ОТ ИЗХОДНАТА ШАХТА НА ДЮКЕРА
ТИПОВ НАПРЕЧЕН РАЗРЕЗ НА

h праг = 0,62 m
Бл.К 2-6-2 БЛОКОВ КАНАЛ
188 М 1:20

h праг = 0,62 m
187 Б Бл.К 2-6-3

h праг = 0,62 m

h праг = 0,18 m
186 h
185 Бл.К 2-6-4

184 Б

h праг = 0,31 m
183 Бл.К 2-6-5

h праг = 0,42 m
182
181

h праг = 0,73 m
A
M H 1:50 180
M L 1:5000 179
178 A
177 Q = 300 l/s Q = 300 l/s Q = 220 l/s Q = 110 l/s Q = 110 l/s Q = 99 l/s

Елементи на напречното b = 0,30 m; m = 1 b = 0,30 m; m = 1 b = 0,30 m; m = 1 b = 0,30 m; m = 1 b = 0,30 m; m = 1 b = 0,30 m; m=1,5; n=0,025
сечение h = 0,42 m; n = 0,015 h = 0,36 m; n = 0,015 h = 0,47 m; n = 0,015 h = 0,27 m; n = 0,015 h = 0,21 m; n = 0,015 h = 0,27 m h = 0,25 m

Наклон J
Дължина L

ТЕРЕН

БИЛО ДИГА
КОТИ

ВОДНО НИВО

ДЪНО КАНАЛ

ДЪЛБОЧИНА ИЗКОП
№ НА ТОЧКИТЕ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16
МЕЖД. РАЗСТОЯНИЯ

КИЛОМЕТРАЖ

Фиг. 5. Надлъжен профил

7