КУРСОВА ЗАДАЧА №1

Водостопански изследвания на река „Х” по балансово - хронологичен метод (многогодишно регулиране на оттока по балансово-хронологичен метод)
1. Водостопанска схема. M iбр - брутната среднотежестна напоителна норма за разглеждания месец;
р. "Х" A
НС - коефициент на полезно действие на напоителната система. Избира се в границите- 0,7  0,75.
A Fmax Приемаме, че напоителната система, за която се извършва водостопанското изследване се състои от
Fmin
напоителни полета, всяко от които с 6-полни сеитбообращения със следната структура:
➢ пшеница (2 полета) 33,3% от площта (  пш =1/3)
F
➢ царевица (2 полета) 33,3% от площта (  ц =1/3 )
➢ слънчоглед (1 поле) 16,7% от площта ( сл =1/6 )
➢ захарно цвекло (1 поле) 16,7% от площта (  з.цв =1/6 )

фиг.1 За зададения 7-годишен период, в приложение 6 от проекта по Напоителни системи и

➢ Fmax= 50 000 ha – годни за напояване площи
На река „Х” няма възможност за изграждане на водохранилище, следователно Vпо=0.
Предвижда се да бъде изградена НС, която ще работи “на течащи води”. Особеното в този случай
е, че когато в реката няма достатъчно вода, не е възможно да се полеят всички култури в
напоителната система т. e. имаме т.нар. нарушен поливен режим.
Целта на настоящото изследване е да се определи такова съотношение на параметрите
Fнс (площ на напоителната система), VПО (полезен обем на водохранилището), pF (обезпеченост
на напоителната система) и  (относително изземане), при което избраната целева функция (ЦФ)
ще има максимум. За конкретната задача ЦФ е допълнителният чист доход от напояването (ДЧД).
2. Постановка на задачата.
Решението се извършва по балансово-хронологичния метод на базата на балансовото
уравнение:
Wкрi = Wначi + Wi − Ui , където:
Wкрi са водните обеми, преминали след водохващането в края на i – тия месец;
Wначi – водните обеми, преминали след водохващането в началото на разглеждания
месец
Wi – приходен елемент- оттока на река „Х” за i – тия месец;
U i – разходен елемент- изземането за напояване за i – тия месец.
Балансовото уравнение се решава за изчислителен интервал от 1 месец, а целият период на
изследването е седем години.
Разходната част в балансовото уравнение- U i (изземането за напояване) се определя
FНС M iбр
от: Ui = [ m3] , където:
 НС
Fнс е площта на напоителната система;
съоръжения са дадени нетните поливни норми по месеци за съответните култури. В този 7-
годишен период е включена и характерната година от проекта по НСС. За посочената там култура
се съставя поливен режим и получените стойности на M ще бъдат различни от тези в прил. 6.
Средно тежестната брутна напоителна норма се определя по формулата:
н н н н
 пш M пш ,i +  ц M ц ,i +  сл М сл ,i +  з.цв М з.цв ,i
M iбр =
 ПИВ
н н
където М пш ,i , М цн,i , М сл,i и М зн.цв,i са нетните напоителни норми за съответните култури за i – тия
месец (от приложение 6), а  ПИВ е коефициент на полезно използване на водата в полето и зависи от
технологията на напояване. За нашия конкретен случай, разпределението на площите между двете най-
прилагани технологии за напояване - дъждуване и повърхностно е следното:
●  пов = 25% ●  джд = 75%
Коефициентите на полезно използване на водата в полето са съответно пов = 0,8 , и джд = 0,85 и
следователно за коефициента на полезно използване на водата се получават стойности в границите
 ПИВ = 0,8 0,85.
Тъй като изземането за напояване U зависи от площта на напоителната система FHC , а тя
е неизвестна, се налага да зададем някаква стойност на FHC . Така при FHC = F1 получаваме
стойност на ДЧ Д1 (F1 ) , а при FHC = F2 -друга стойност ДЧ Д 2 (F2 ) . За да определим оптималния
размер на площта на напоителната система, при която се получава максимален ДЧ Д построяваме
графично функцията ДЧ Д (FНС ) и намираме нейния максимум. От подходящия избор на стойности
на F1 и F2 зависи точното изчертаване на кривата. Стойностите на F1 и F2 се избират в
границите Fmin  F1  F2  Fmax , където:
1
 Fmax са годните за напояване площи, а Fmin е минималната площ, която реката може да U i (F1 ) U i (F2 )
U1 = ; U2 =
задоволи и се определя по формулата: n n
Wi ,min n е броят на годините в изчислителния период (в конкретната задача n =7).
Fmin =  HC , ha Сумарните криви на разликите се представят графично на милиметрова хартия в подходящ
M i ,max
мащаб.
Wi,min е минималната стойност на оттока в реката за летните месеци (ІV-ІХ) за периода от 7
години. (Wi-U i), 10 m
6 3
Сумарни криви на разликите
M i,max е максималната месечна напоителна норма за разглеждания период от 7 години. 350
Препоръчителният диапазон за F1 и F2 е: F1 = 3 000 – 5 000 ha; F2 = 30 000 – 40 000ha
300 Fmin Fmax

3.Решение на задачата. 250

3.1.Получаване на сумарните криви на разликите - (Wi − U i ) 200
Данните за получаване на сумарните криви на разликите се подреждат в таблици, които 150
са толкова на брой колкото е и броят на годините в изчислителния период (в случая 7 години).
Видът на таблицата с изчислени примерни стойности е следния. 100
Таблица №1 50
нс=….; пив=….; F1 =… ha; F2 =… ha
0
година един. месеци
 T, мес. 36
Мярка I II III IV V … X XI XII 0 12 24
Wi 6
10 m 3 5.6 8.15 11.2 24.0 … 1.91 1.8 5.6 Wi Фиг.2
Mбрi m3/ha 0.0 0.0 0.0 0.0 … 0.0 0.0 0.0
За годините, за които имаме дефицит, т.е. имаме нарушен поливен режим се отчита
F1 106 m3 0.0 0.0 0.0 0.0 … 0.0 0.0 0.0 UiF1
Ui недостигът Di . При наличие на два или повече дефицита през поливния сезон техните стойности се
F2 106 m3 0.0 0.0 0.0 0.0 … 0.0 0.0 0.0 UiF2
сумират.
F1 106 m3 5.6 8.15 11.2 24.0 … 1.91 1.8 5.6 6 3
Wi-Ui D , 10 m Режим на работа на НС при Vпо=0
F2 106 m3 5.6 8.15 11.2 24.0 … 1.91 1.8 5.6
F1 10 m6 3 5.6 13.75 24.95 48.95 … 91.94 93.74 99.34
(Wi-Ui) 300 Fmin Fmax
F2 106 m3 5.6 13.75 24.95 48.95 … 62.24 64.04 69.64

След като се приключат изчисленията е необходимо да се направят проверките: 200

➢ за F1 : (Wi − Ui )F1 = (1 − 1 )nW
100
➢ за F2 : (Wi − U i )F 2 = (1 −  2 )nW
В горните изрази  1 и  2 се наричат годишни средномногогодишни относителни изземания и се 0
определят по формулите:
0 12 24 36
U1 U2 -100
1 = 2 = Т, мес
W W Фиг.3
W i
W е годишният средномногогодишен отток и се определя по: W = Приемаме, че в годините с нарушен поливен режим ще намаляваме подаваните норми
n
пропорционално на тяхната големина. Намалението ще бъде пропорционално на участието на
U 1 и U 2 са годишните средномногогодишни изземания съответно за напояваните площи F1 и бр
културите във формирането на M i
F2 и се определят по изразите:

2
3.2 Определяне на печалбата ДЧ Д от напояването( ) (2) М бр = М пш
бр
+ М цбр + М збр.цв + М сл
бр

таблица№2 F2 = 27 000 ha (3) D се отчита от графиката за режим на работа на напоителната система

ед. години
№ елементи пояснения D
мярка 1940 1941 1942 1943 1944 1945 1946 (4) M  =  nc - намаление на напоителната норма за дадената година
F1, 2
1 Мпшбр m3/ha 0.00 233.3 233.3 233.3 233.3 700.0 233.3

по формула
Мцбр M 
2 m3/ha 313.3 313.3 626.7 626.7 607.3 1136.0 1234.0
(5) = - относително намаление на напоителната норма

(1)
3 Мслбр m3/ha 307.0 104.5 496.2 398.5 287.5 607.2 594.2 M
4 Мз цв бр 3
m /ha 209.0 209.0 522.5 522.5 313.5 659.7 836.0 3.2.1. Приходи
5 Мбр m3/ha 829.3 860.1 1878.7 1781.0 1441.6 3102.9 2897.5 формула (2) (6) ДД к = F1, 2 Yкmax  к (1 −  к )c к , където (1 −  к ) е действителният относителен
6 D 10 m 6 3
16.96 16.20 65.85 52.70 12.10 120.40 62.70 (3) допълнителен добив при нарушен поливен режим
7 M m3/ha 628.15 600.00 2438.90 1951.85 1559.30 4459.30 2322.20 формула (4)  е относителното намаление на добива (спрямо максимално възможния) следствие
8  - 0.76 0.70 1.00 1.00 1.00 1.00 0.80 формула (5) незадоволените потребности от вода за достигане на Yкmax и се отчита от кривата вода-
9 (1-пш) - 0.38 0.47 0.00 0.00 0.00 0.00 0.32 добив- фиг.4

вода-добив
от кривата
отчитат се

от прил. 8
10 (1-ц) - 0.41 0.51 0.00 0.00 0.00 0.00 0.36 КРИВА ВОДА - ДОБИВ
11 (1-сл) - 0.32 0.39 0.00 0.00 0.00 0.00 0.28
12 (1-з цв) - 0.30 0.39 0.00 0.00 0.00 0.00 0.26
13 ДДпш 106лв. 9.85 12.18 0.00 0.00 0.00 0.00 8.29

по формули
14 ДДц 106лв. 13.28 16.52 0.00 0.00 0.00 0.00 11.66

(6)
15 ДДсл 106лв. 3.11 3.79 0.00 0.00 0.00 0.00 2.72
16 ДДз цв 106лв. 45.36 58.97 0.00 0.00 0.00 0.00 39.31
17 ДД 106лв. 71.604 91.46 0.00 0.00 0.00 0.00 61.98 
18 ДД 10 лв./г
6
225.044 : 7= 32.149
19 nп.пшPпол 106лв./ha 0.00 38.000 38.000 38.000 38.000 114.000 38.000

разходи за
напояване
на 1 ha
20 nп.цPпол 106лв./ha 38.000 38.000 76.000 76.000 76.000 152.000 152.000
21 nп.слPпол 106лв./ha 114.000 38.000 190.000 152.000 114.000 228.000 228.000
22 nп.з цвPпол 106лв./ha 76.000 76.000 190.000 190.000 114.000 228.000 304.000
23 Pекспл.пш 106лв 0.00 1.161 1.161 1.161 1.161 1.845 1.161
разходи- по
експлоат.

ф-ли (7)

24 Pекспл.ц 106лв 1.161 1.161 1.503 1.503 1.503 2.187 2.187

общи

25 Pекспл.сл 10 лв 6
0.922 0.581 1.264 1.093 0.922 1.435 1.435
26 Pекспл.з. цв 106лв 0.751 0.751 1.264 1.264 0.922 1.435 1.777
27 Pекспл.к 106лв 2.834 3.654 5.192 5.021 4.508 6.902 6.560 34.671
28 Рекспл 10 лв./г
6
34.671 : 7 = 4.953
29 Раморт 106лв./г 1.470 формула (8)
30 П 106лв./г П=ДД – (Pекспл. + Раморт. )=32.149 – (4.953 +1.470) 25.726 Yкmax - max допълнителен добив от к-тата култура - вж. табл. №3
н
бр  култМ култ н
c к - изкупна цена на к-тата култура - вж. табл. №3
(1) M култ = ; М култ се взима от приложение 7 по НСС
 ПИВ

3
 таблица № 3 3.3 Определяне на максимума на целевата функция и на параметрите F ,  и p F
Ymax Ymax ck
култура
t/ha t/ha лв./t 6
П, 10 лв/г
пшеница 6.0 1.5 180
царевица 11.0 4.5 200 П
слънчоглед 5.0 2.0 320 П1
зах. цвекло 50.0 25 50
П2
3.2.2. Разходи
➢ Експлоатационни разходи
(7) (
Pекспл. = F1, 2  к n пол.к . Pпол + Pмр + Pдоп.агр . раб ) , където:
Pпол = 40 - 50 лв./ha/поливка – разходи за извършване на поливката
Fopt
nпол.к - брой поливки на к-тата култура за съответната година (от приложение 7)
F1 F2 3
Pмр. =100 - 130 лв./ha- експлоатационни разходи за поддържане на мрежата в F, 10 ha
фиг.5
изправност включително и текущи ремонти Определяне на оптималната за напояване площ
Pдоп.агр . раб = 150 – 200 лв./ha - допълнителни разходи за торене, подравняване на
терена, прибиране и транспорт на готова продукция както и др. агротехнически Fopt M бр
мероприятия, възникнали в следствие факта, че напояваме.  opt
➢ Амортизационни разходи W  НС
(8) ( )
Pаморт = F1, 2  п k п р а ,п +  д k д р а ,д , лв./год. където: M бр - годишната средномногогодишна брутна напоителна норма

k п = 1 000 лв./ha ; k д = 2100 лв./ha са капиталните вложения за изграждане на 1 ha

pF =
(брой години с ненарушен поливен режим)
напоявана площ съответно чрез повърхностно напояване или дъждуване (общ брой години ) + 1
p a ,п = 2,9 % ; р а ,д = 3,5 % - амортизационни отчисления за съответния вид на
напоителната система
 п = 25 % ;  д = 75 % - относително участие на съответната технология за напояване
(повърхностно или дъждуване) в разглежданата НС