тееее

Сборник с
решени задачи
по "Механика
на флуидите"
И. Антонов, А. Терзиев, Р. Величкова

2010
Учебното пособие има за цел да подпомогне студентите, изучаващи
„Механика на флуидите” при самостоятелната им работа и преди всичко при
подготовката за изпита. Последното е особено важно, като се има предвид, че
определена част от изпита се състои от решаване на задачи. Те определят
доколко студентът е усвоил материала и може да решава конкретни примерни
задачи. Това характеризира възможностите за репродуктивно мислене при
бъдещите инженери, което е една от целите на цялостното университетско
образование.
Настоящето трето преработено издание включва решени задачи и
такива за самостоятелна подготовка от теорията на
идеалните(безвискозни) флуиди и реални флуиди.
Сборникът е полезен и за младите асистенти и докторанти и се
надяваме да подпомогнем тяхната работа.
Авторите ще бъдат благодарни за всички открити печатни грешки, за
всички забележки и препоръки, които биха получили от ползвателите.
 СЪДЪРЖАНИЕ
Глава 1. Хидростатика. Равновесие на флуиди в поле на масови сили. Плаваемост
при телета. Сила на Архимед ...............................................................................1
Теоретична част..................................................................................................................1
Задачи към глава първа......................................................................................................7
Задачи за самостоятелна подготовка..............................................................................19

Глава 2. Уравнение на Бернули...........................................................................................21

Теоретична част................................................................................................................21
Задачи към глава втора....................................................................................................23
Задачи за самостоятелна подготовка..............................................................................37

Глава 3. Приложение на теоремата за количество на движение.................................40

Теоретична част................................................................................................................40
Задачи към глава трета.....................................................................................................41
Задачи за самостоятелна подготовка..............................................................................47

Глава 4. Газодинамика………………................................................................................49
Теоретична част................................................................................................................49
Задачи към глава четвърта...............................................................................................51
Задачи за самостоятелна подготовка..............................................................................57

Глава 5. Потенциални течения..........................................................................................49

Теоретична част................................................................................................................49
Задачи към глава четвърта...............................................................................................51
Задачи за самостоятелна подготовка..............................................................................57

Глава 6. Динамично подобие при флуидните течения. Класификация на теченията.58

Теоретична част................................................................................................................58
Задачи към глава шеста....................................................................................................62
Задачи за самостоятелна подготовка..............................................................................64

Глава 7. Хидравлични съпротивления. Характеристика на тръбопровод. Съвместна

работа на тръбопровод с хидравлична машина...............................................65
Теоретична част................................................................................................................65
Задачи към глава шеста....................................................................................................70
Задачи за самостоятелна подготовка..............................................................................83

Глава 8. Сложни тръбни системи.....................................................................................85

Теоретична част................................................................................................................85
Задачи към глава седма....................................................................................................86
Задачи за самостоятелна подготовка..............................................................................94
Глава 9. Съвместна работа на хидравлична машина с тръбна мрежа........................97
Теоретична част................................................................................................................97
Задачи за самостоятелна подготовка............................................................................102

Глава 10 Съпротивление на обтечено тяло

Теоретична част...................................................................................................................
Задачи към глава десет........................................................................................................
Задачи за самостоятелна подготовка.................................................................................

Литература.........................................................................................................................117
 ГЛАВА ПЪРВА
ХИДРОСТАТИКА. РАВНОВЕСИЕ НА ФЛУИДИ В ПОЛЕ НА МАСОВИ
СИЛИ. ПЛАВАЕМОСТ ПРИ ТЕЛАТА. СИЛА НА АРХИМЕД

Хидростатиката е наука, която се занимава с изучаване състоянието на

течностите намиращи се в относителен покой. Под относителен покой се
разбира състояние, при което липсва относително преместване на частиците
една спрямо друга.
Диференциалните уравнения на Ойлер за равновесие на флуидите се
получават от уравненията за движение в напрежения, като в тях за скоростните
dV
компоненти се приеме u x  u y  u z  0; ij    0; x   y   z   p . Te се
dt
записват във вида:
p p p
1.1.  X  ; Y  ; Z  ,
x y z
където: X ,Y , Z са компоненти на вектора F , даващ интензитета на полето на
масовите сили:
1.2. F  Xi  Yj  Zk
Във векторна форма уравн. 1.1 се записва във вида:
1
1.3. F  grad p

Основното уравнение на хидростатиката се получава след преработка на
системата (1.1).
1.4. dp    Xdx  Ydy  Zdz  ,
и се използва се при решаване на задачите от хидростатиката.
При равновесие на еднороден несвиваем флуид, полето на масовите сили
притежава потенциал   x, y, z  . При това уравн.1.4 може да се запише във
вида:
1.5. dp    d  ,
респ. след интегриране следва:
1.6. p    const.
Уравнението на изобарните повърхнини се получава от уравн. 1.4 при
полагане p  const., dp  0 :
1.7. Xdx  Ydy  Zdz  0
респ.,
1.8. d  0
В последния случай изобарните повърхнини съвпадат с еквипотенциалите.
1
Равновесие на флуид в гравитационно силово поле.

Разглежда се съд, запълнен с течност, който се

намира единствено под действието на
гравитационните сили (фиг. 1). При така избраната
координатна система проекциите на главния вектор F
, даващ интензитета на полето на масовите сили, са
следните:
X  0, Y  0, Z   g ,
откъдето за разпределението на налягането се
фиг. 1
получава зависимостта:
1.9. dp    gdz .
След интегриране на 1.9 се получава:
1.10. p    gz  const .
Интеграционната константа се намира от граничните условия на задачата: при
z  0 , p  pa , откъдето:
1.11. pa    g 0  const или const  pa .
За разпределението на налягането в дадена точка от разглеждания флуиден обем
се получава:
1.12. p  pa   gz .
Така за произволна точка B от флуидния обем ( z  h ), налягането се дава с:
1.13. p  pa   gh

Равновесие на флуид при праволинейно ускорително движение.

Разглежда се съд запълнен с течност, който се движи равноускорително с

ускорение a (фиг.2). За избраната координатна система проекциите на вектора
F , който дава интензивността на полето на
масовите сили, са:
X  a, Y  0, Z   g
При така възприетите стойности на
компонентите на F за изобарната
повърхност следва:
dp    adx  gdz   0
a фиг. 2
1.14. ax  gz  const. или z   x  const.
g
От получения израз се вижда, че това са фиг. 2
равнини, наклонени към хоризонта под ъгъл
:

2
 a
1.15.   arctg
g
Разпределението на налягането в произволна точка от течността се определя
след заместване на съставящите на F в уравнение 1.4
1.16. dp    adx  gdz  ,
или след интегриране:
1.17. p    ax  gz   const
Константата в горното уравнение се определя от граничното условие на
свободната повърхност:
При x  0, z  z0 , стойността на налягането е p  pa
от което следва
const  pa   gz0
За налягането в произволна точка от течността следва израза:
1.18. p  pa   g  z0  z    ax

Равновесие на въртяща се течност.

Нека разгледаме дадената течност, която се

намира в относително равновесие относно
въртяща се с ъглова скорост  координатна
система (фиг. 3). Следствие на въртенето ще
възникне инерционна центробежна сила,
която отнесена към единица маса, е равна на:
1.19. Fц   2r ,
с потенциал
1 фиг. 3
ц    2 r 2
2
Уравнението за относителното равновесие има вида:
1
1.20. p     2r 2  const.
2
а уравнението на свободната повърхност
1
1.21.    2r 2  const.
2
Задачата може да се реши на основата на уравнение 1.4, като се приемат
следните съставящи на вектора F :
X   2 x, Y   2 y, Z   g
Уравнението за изобарните повърхнини има вида:

3
 2
1.22.
2
x 2
 y 2   gz  const.

или като се има в предвид, че x 2  y 2  r 2

 2r 2
1.23. z   const ,
2g
което представлява уравнението на фамилия ротационни параболоиди.
За разпределението на налягането в произволна точка от течението следва:
 2r 2
1.24. p     gz  const.
2
От граничните условия за r  0, z  z0 , стойността на налягането е p  pa . За
константата се получава: const  pa   gz0 , и уравнение 1.24 приема вида:
 2r 2
1.25. p  pa     g  z0  z 
2
В 1.25 налягането p е функция на ъгловата скорост  , радиуса r , височината
z и началното запълване на цилиндъра h0 , чрез който може да се определи z0 .
Връзката между величините h0 и z0 се намира от равенството на обемите:
1.26.Vоб  VТ  Vпар
където Vоб   R 2 zR е общия обем, определен с височината z R (горната граница
на параболоида в цилиндъра); VT   R 2h0 - обемът на течността в цилиндъра;
Vпар - обемът на ротационния параболоид, който може да се определи по
зависимостта:
z z
1.27.Vпар   R 2 R 0 ,
2
или като интеграл на израза:
zR
1.28. Vпар    R 2 dz
z0

От уравнението за изобарната повърхност 1.23 в разглеждания случай за dz

се получава:
 2 rdr
dz  ,
g
от което следва:
 R 4 2
1.29. Vпар 
4g
Приравняват се 1.27 и 1.29, от което се получава:
R 2 2
1.30. zR  z0 
2g
4
Полученият израз дава връзката между координатите на параболоида z R и z0 ,
ъгловата скорост  и радиуса на въртящия се цилиндър R .
В уравнение 1.26 се заместват съответните обеми с техните равни, при което
се получава:
R 2 2
z R  h0 
4g
1.31.
R 2 2
z0  h0 
4g
С получената стойност за z0 се замества в 1.25, което води до окончателния
вид на израза, описващ разпределението на налягането на течността във въртящ
се около оста си цилиндър.
2  R2 
1.32. p  pa    r 2     g  h0  z 
2  2 
С зависимостта (1.32) могат да се определят стойността на налягането в
произволна точка от течността и силите на натиск по стените на съда.
Уравненията 1.31, в което се дава връзката между z R и  , се използват като
теоретична основа при т.нар. течностни оборотомери (за определяне честотата
на въртене). Равновесието при въртене се прилага при центрофугиране,
центробежно леене и др.

Равновесие при въртене на съд с течност около хоризонтална ос.

Често пъти в практиката се налага да се

разглежда и прилага случаят на въртене
около хоризонтална ос (фиг.4).
Решението се прави при следните
предпоставки: приема се, че ъгловата
скорост е толкова голяма, че силите от
теглото могат да се пренебрегнат в
сравнение с инерционните сили;
пренебрегва се влиянието на силите от
вътрешно триене и от полепваемостта на
флуидните частици по стените на съда.
От въртящата се течност се разглежда фиг. 4
елементарен обем с площ на основата ds
и височина dr по направление на радиуса. Налягането в средата на площта ds ,
разположена на разстояние r от оста на въртене, се приема равно на p , а в
центъра на другата основа, която се намира от първата на разстояние dr , то е
съответно p  dp . В радиално направление ще действа натискова сила, получена

5
от разликата в наляганията, и инерционна сила с интензивност  2 r . За
равновесното състояние на разглеждания елементарен обем може да се запише
pds   p  dp  ds   2rdrds  0 ,
или
1.33. dp   2rdr
След интегриране на 1.31 се получава:
 2r 2
1.34. p    const
2
Константата в горното уравнение се определя от граничното условие при
r  r0 , p  p0 :
 2 r02
const  p0  
2
Така получената константа се замества в уравнение 1.34, от което за
налягането следва
2
1.35. p  p0  
2
r 2
 r02 
Уравнението на изобарните повърхнини при разглежданото въртене се описва
от:
 2rdr  0
Тъй като произведението е винаги различно от нула, следва:
rdr  0 ,
което след интегриране дава израза
r2
1.36.  c или r 2  const
2
Както се вижда, повърхнините на постоянно налягане в този случай на
въртене ще бъдат цилиндрични повърхнини с обща ос – оста на въртене. При
това, ако съдът е частично запълнен, теоретично трябва да се очаква свободната
повърхност на течността в него да бъде цилиндрична. В действителност при
реалните флуиди подобна форма на свободната повърхност не може да се
наблюдава, тъй като наличието на вискозните сили и полепваемостта на течните
частици по стените на съда, ще се окаже невъзможно дори съществуването на
равновесно състояние на флуида. Подобна задача излиза извън рамките на
хидростатиката и естествено не може да се решава с нейния математически
апарат.
Силата на натиск на въртяща се заедно със съда течност върху стената му,
разположена нормално на оста на въртене, може да се определи както следва:
 2 2 2 
1.37. dP  pds   p0    r  r0   2 rdr
 2 

6
 Уравнението се интегрира в граници от r0 до R , при което за силата на
натиск P се получава
  R2 r 2   2  R 2 r02  
2

1.38. P  2  p    
0
   
  2 2 2  2 2 

При големи скорости на въртене на течността може да се получи твърде
голяма стойност на натисковата сила върху стената. Това се използува в някои
хидросъединители, при които за предаване на въртящ момент между два вала е
необходимо създаване на големи сили от налягане.

Равновесие на атмосферата.

Като се разглежда равновесие в атмосферата трябва да се отчита

стратификацията на основните параметри плътност, налягане и температура във
височина.
При политропен процес p  n  const ( n - показател на политропата,
използвайки уравнението за състоянието се получават следните зависимости:

 n 1
 n
nRT0   p  n  p  g  n  1  n 1
1.39. z  z0  1    1   z  z0  
g  n  1   p0   p0  nRT0 
 
n
  g  n  1  n 1
T  g  n  1 
 1   z  z0    1   z  z0 
0  nRT0  T0  nRT0 

При известно n може да се определи изменението на  , p и T по височина

на атмосферата.

Плаваемост при телата. Сила на Архимед.

Когато тяло с определена маса е изцяло или
частично потопено във вода, резултантната сила
на флуида, в който тялото е потопено се нарича
плавателна сила (плаваемост). Тази вертикална
сила се поражда от това, че при по-голяма
дълбочина, налягането нараства. Когато тялото е
потопено в течност налягането върху долната
повърхност е по-голямо от това върху горната,
което създава въпросната сила (фиг. 5). Съгласно
фиг. 5, налягането, което действа върху горната фиг. 5
и долната повърхности на потопеното тяло се
7
дават със зависимостите:

1.40. Fг  w ghA

1.41. Fд  w g  h  h1  A .

Разликата между двете сили определя степента на плаваемост при телата, а

силата е прието да се нарича Архимедова сила.

1.42. FA  w g  h  h1  A  w ghA  w gh1 A  w gW ,

където е обема на потопената част от тялото
във флуида.
Съгласно зависимост 1.42 на всяко тяло,
потопено в течност (напълно или частично)
действа вертикална сила с големина, равна на
теглото на обема на изместената от него
течност. Тази сила се нарича сила на
Архимед (287-212 пр. Хр.) или Архимедова
сила.
Плаваемост при телата е възможно в
случаите когато Архимедовата сила е по-
голяма от силата от собствено тегло на фиг. 6
потопеното тяло - FA  FB (фиг. 6).
За да бъде възможно плаването при телата
е необходимо тегловата сила на тялото да
бъде равна или по-малка от Архимедовата
сила, определена като тегло на обема
изместена течност. Възможните са следните
случаи:
- Ако плътността на тялото е по-голяма от
плътността на течността, в която то е
потопено тялото ще потъне T   f ;
- Ако плътността на тялото е равна на
плътността на течността, в която то е
потопено то тялото ще остане равновесно
положение T   f ;
фиг. 7
- Ако плътността на тялото е по-малка от
тази на течността, в която то е потопено то тялото ще плава T   f (фиг. 7);

8
 Задачи към глава първа
Задача 1.1
Два цилиндъра А и В са запълнени с
вода под налягане (фиг.1.1). Да се
определи разликата в наляганията
p2  p1 , ако присъединеният към
тях живачен манометър се
отчита h2  650mm . Центровете
на двата резервоара отстоят един
0
от друг на разстояние h1  1m .
Плътността на живака е 0
 Hg  13600kg / m , а на водата е
3

 H O  1000kg / m3 .)
2

Решение: През долната разделна фиг. 1.1

повърхност между живака и водата
се построява изобарата (0-0). За нея се записва:
p2  Hg gh2   H O gx  p1   H O gx   H O gh1   H O gh2 ,
2 2 2 2

или
p2  p1   Hg gh2  H O g  h1  h2   70534Pa
2

Задача 1.2
Към резервоар (фиг. 1.2) запълнен с бензин    700kg / m3  до височина 2
m, са свързани три U - образни манометъра за измерване на налягането.
При показаните на фигурата нива на манометричните течности да се
определи надналягането в резервоара и показанието на включения към него
пиезометър. U – образният манометър е запълнен с живак
   13600kg / m3  и вода    1000kg / m3  .
Решение:
Определянето на налягането при подобни задачи се извършва по метода на
обхождането. Обхождането се прави от лявата или дясната точка на
присъединяване на манометърa, респ. от точката, в която е известно
налягането. В случая обхождането започва от десния край. Прекарва се
изобарната повърхнина 1-1, минаваща по равнището на кота 0,2 (долното
ниво на крайната дясна U - образна тръбичка). Тъй като наляганията по
прекараната изобарна повърхност са равни на, то:
p1  pa  H O gh  100000  1000.9,81.(2  0,2)  117685Pa
2

9
 фиг. 1.2
Когато се измерва налягане в газова среда, поради малката в сравнение с
манометричната течност плътност на газовете, теглото на стълба газ се
пренебрегва. Тъй като следващия участък от манометъра е запълнен с
въздух, се приема че налягането отчетено на кота 0,2 се предава без
изменение от въздушната среда на кота 1,8 във втората тръбичка на
манометъра.
За втората тръбичка на U - образния манометър по метода описан по горе
за налягането в това сечение се получава:
p2  p1  Hg gh  117685  13600.9,81.(1,8  0)  357806,8Pa ,
За следващата изобарна повърхнина се прекарва през разделителната
повърхност между живака и водата (кота 1,6). За изобарата 3-3 следва
p3  p2   H O gh  357806,8  1000.9,81.1,6  0   342110,8Pa
2

За последната тръбичка на U - образи манометър, запълнена с живак, се

подхожда аналогично. През разделителната повърхност между бензина и
живака се прекарва изобарата 4-4.
Така за p4 се получава:
p4  p3   Hg gh  342110,8  13600.9,81.1,6  1  422160,4Pa
За налягането на повърхността на течността в резервоара се получава:
p5  p4  б gh  422160,4  700.9,81.1  415293,4Pa
Показанието на включения към резервоара пиезометър се определя от
условието, че налягането в резервоара трябва да се уравновеси с теглото на
бензина, който запълва тръбичката на пиезометъра:
p 415293,4
H H   60,5m
g бенз 9,81.700

10
Задача 1.3
Да се определи налягането на газ в балон, съгласно фигурата, с помощта
на чашков манометър, запълнен с манометрични течности с плътност
съответно 1 и  2 , ако е дадено отношението на диаметрите на
d
тръбичките и чашката на уреда .
D
Решение:
Прекарва се хоризонтална равнина 1-1, която минава през долното равнище
на запълнената с манометрична течност с плътност  2 U - образна
тръбичка. За дясната страна на сечение 1-1 се записва:
p1  pa  1g  h  x 
Това налягане се уравновесява с налягането в левия клон на манометъра:
p1  p  1g  x  h   2 gh
Приравняват се двата израза, при което се получава:
p  1g  x  h   2 gh  pa  1g  h  x 
или
p  pa   2  1  gh  1g h
Нарастването h е предизвикано от
изтласкването на част от обема на
течността с плътност 1 в посока на по –
ниското налягане. Следователно
постъпилият в лявата чашка обем ще
бъде равен на обема на течността с
плътност  2 , повишил нивото си в
лявата тръбичка на височина h :
d2  D2 d2
h h или h  h 2 фиг. 1.3
4 4 D
Замества се h с неговото равно в
d2
уравнението на налягането, и се получава: p  pa   2  1  gh  1 g 2 h
D
Ако се приеме 1  2 , следва че p  pa т.е. в балона има вакуум. Този
вакуум се определя съгласно уравнението:
d2
pb  pa  p   2  1  gh  1g 2 h
D
Когато d  D последния член може да се пренебрегне. Горното равенство
на вакуумът се пресмята с израза: pb   2  1  gh

11
Задача 1.4
Съд пълен с вода до височина h0 се движи с ускорение a по хоризонтална
повърхност. Да се определи:
- необходимата височина на съда, за да се запази цялото количество вода в
него по време на движението;
Дължината на съда да се приеме равна на l , ширината на b .

Решение:
При хоризонтално движение на съда с ускорение a свободната повърхност
ще се наклони към хоризонта под ъгъл  :
a
  arctg
g
От фиг.1.4. се вижда, че от правоъгълния триъгълник:
h
tg  ,
l
Заместваме  с неговото равно и получаваме:
 a  h a h
tg  arctg   или 
 g l g l
Тогава за h се получава:
al
h 
g

Задача 1.5
Съд напълнен с течност се движи равноускорително с ускорение b по
плоскост, наклонена спрямо хоризонта под ъгъл  (фиг. 1.5). Да се изчисли
ъгълът  , който сключва свободната повърхнина с хоризонта.

Решение:
Свободната повърхнина е изобарна (
навсякъде по нея действа атмосферното
налягане). Следователно тя може да
изрази посредством уравнение 1.14.
Поради това, че хоризонталната проекция
на масовата сила е X  b cos  , а
вертикалната Z  b sin   g , съгласно
указаното уравнение се получава:
b cos 
  arctg фиг. 1.5
g  b sin 

12
Задача 1.6
Цистерна с диаметър D  2,5m и дължина L  6m , напълнена до
половината с бензин се движи по релсов път със скорост v  48km / h (фиг.
1.6). Влакът е принуден да спре за 4 секунди.
Да се напише уравнението на свободна повърхнина на течността и да се
определи абсолютното налягане в точките А и B, ако спирането става
равномерно. Специфичното тегло на бензина е   6860 N / m3

Решение:
Хоризонталното закъснение е
отношението на скоростта на движение
V 
за времето, което трябва да спре  
t 
 1000 
 48.
или a    3600   3,33m / s 2

 4 
 
За свободната повърхнина от урав.1.15 фиг. 1.6
следва  gz  ax  9,81z  3,33x  const.
За определянето на константата е нужно да се заместят в това уравнение
координатите на точка, която лежи върху свободната повърхнина. Съгласно
L D
условието на задачата такава точка е x   3m и z   1,25m .
2 2
В такъв случай
const  9,81.1,25  3,33.3  12,26  9,99  2,27 ,
тогава уравнението за свободната повърхнина приема вида:
3,33x  9,81z  2,27  0
За налягането от уравн. 1.13. следва
p  pa   z   ax
L D
Тъй като за x   3m и z   1,25m p  p0  9,81.104 Pa
2 2
Константа pa се определя съответно
pa  p   z   ax  98100  6860.1,25  700.3,33.3  99682 Pa
Следователно:
p  99682   z   ax
За точка А ( x  0 и z  0 ), за налягането се получава pa  99682 Pa

13
 За точка В ( x  l  6m и ) z  0 , за налягането се получава
pB  99682  700.3,33.6  113668 Pa

Задача 1.7
Открита автомобилна цистерна е пълна до 80% от полезния си обем с
вода. Размерите и са l  4m; b  2m; c  2m (фиг.1.7). Да се определи:
- Минималният път при ускоряване на автомобила от покой до
v0  40km / h при условие водата да не прелее цистерната.
- Да се пресметне силата на натиск върху задната страна в двата случая
на равновесие( при абсолютен покой и при ускорително движение)

Решение:

фиг. 1.7
За да не прелее водата от цистерната при ускоряване е необходимо да бъде
спазено условието h  b . Спазвайки това условие се определя
максималното допустимо ускорение, а от там и минималният път за
ускоряване на автомобила. За целта се въвежда координатна система 0xz ,
неподвижно свързана с цистерната и се записва уравнението на
повърхностите на еднакво налягане при ускорително движение:
ax  gz  const.
От фигурата се вижда, че координатите x и z са известни точки 1 и 2 от
свободната повърхност на водата при ускорително движение:
За т.1. x1  0; z1  b
l
За т.2 x2  ; z2  h
2
След като се заместят горните два израза в уравнението за избораните
повърхнини се получава:
ax1  gz1  ax2  gz2 ,
или

14
 l
a.0  gb  a  gh .
2
което след преработка добива вида:
2g  b  h 
a
l
Стойността на височината h се получава при известен обем на водата от
обема на цистерната (80%): WH 2O  l.c.h  0,8.l .c.b или h  0,8b . Тогава за
допустимото ускорение се получава:
2 g  b  0,8b  2.9,81.(2  0,8.2)
a   1,96m / s 2
l 4
v L
Като се има впредвид, че a  0 и vср  , то
t t
за разстоянието L пътят необходим за увеличаване на скоростта от 0 до
v02
v0  40km / h се получава L  . За да заместим скоростта в този израз е
2a
необходимо да се превърне скоростта от km / h в m/ s :
40.1000
v0   11,1m / s . Тогава за изминатия път се получава:
3600
v02 11,12
L   31,4m
2a 2.1,96
Силата на натиск върху задната стена на цистерната в случаите на покой и
движение с ускорение се определя по израза:
F  pц.т..S   p0   gh0  S   gh0S .
Когато цистерната е в покой налягането в центъра на тежестта на сечението
h
е pц.т.   g , а площта S  ch . Тогава за силата на натиска върху стената
2
се получава:
h2
F1   g c   g
 0,8b  c  1000.9,81.  0,8.2  2  25114 N
2 2

2 2 2
Когато цистерната се движи с ускорение, налягането в центъра на тежестта
b
е pц.т.   g , а площта S  cb . Силата на натиск в този случай ще бъде:
2
b2 22
F2   g c  1000.9,81. 2  39240 N
2 2
F 39240
Отношението на двете сили е 2   1,6 . Вижда се, че силата
F1 25114
нараства с 60%.
15
Задача 1.8
Цилиндричен съд е запълнен с вода, като в центъра е пробит отвор зза
връзка с атмосферно налягане. Съдът се върти около вертикална ос с
честота n  1500min 1 . Диаметъра на цилиндъра е D  300mm , а
височината H  200mm . Да се определят силите на натиск върху капака и
дъното на съда.

Решение:
Силата на натиск върху дъното и капака се
определя по формулата: F  pS . Ако съдът е в
покой, налягането върху капака е нула, а върху
дъното е постоянно и се определя по основния
закон на хидростатиката. При въртене на съда
налягането върху дъното е:
 2r 2  2r 2
p   gH   , а върху капака p   .
2 2
Силата на натиск от променливо налягане се
определя по формулата: F   pds . Тогава
S
силата върху капака ще бъде:
R
 2r 2
Fk   pds    2 rdr , където dS  2 rdr , фиг. 1.8
S 0 2
D
а R .
2
След решаване на интеграла силата върху капака се получава:
 2 R 4  n  1500
Fk  . Имайки предвид, че     157 s 1 , то
4 30 30
 .1000.157 .0,15
2 4
Fk   9796 N .
4
За силата на дъното се получава:
FД  Fk   gH  9796  1000.9,81.0,2  11758 N

Задача 1.9
Цилиндричен съд с диаметър d1 и височина l е запълнен с течност до
височина B (фиг. 1.9). В горния капак на съда е пробит отвор с диаметър
d 2 . Плътността на течността е  . Да се определи:
- ъгловата скорост, при която течността ще започне да изтича от съда;
- натисковата сила по горния капак при тази ъглова скорост

16
Решение:

фиг. 1.9

Течността ще започне да изтича, когато свободната повърхност с

увеличаване на ъгловата скорост достигне ръба на капака. При това
съществуват три случая на разположение на върха на парабола – под
дъното на съда (1), на дъното (3) или след него (2).
При междинни случаи параболоидът опира на дъното на съда и обема на
течността се определя както следва:
 2 1  d 22  1 
W    d1  d 2  l 
2
l   d12  d 22  l
4 2 4 4 2 
Височината запълнена с течност се определя като
W   1 d 22 
B   1
 d12  2 d12 
l

4
Ако B  B е в сила случай 1. Условието на запазване на обема течност в
'

съда води до следната зависимост:

 d12  g
B   d12  d 22   2 l 2 ,
4 4 
или
2l g

d1 B  1  d 22 / d12  l
За случая 2, когато B  B' условието за неизменността на обема течност във
въртящия се съд води до:
 d12  d12 l  d 22 22 d 22
B l ,
4 4 2 4 8g

17
 или
4d1
 g l  B 
d 22
При равенството B  B за ъгловата скорост се получава
2
 2gl
d2
Натисковата сила по горния капак е:
 2
d  d 22 
2
P 1
2

64

Задача 1.10
Вертикален вал има специално приспособление за приемане на маслото,
изтичащо от лагера и за подаването му към масления събирач.
Конструктивното му оформяне е показано на фиг.1.10. Валът се върти с
n  600 об/мин, rA  0,2m и h  0,2m .
Да се определи на какво минимално разстояние от оста на вала трябва да
се пробие отворът на дъното, за да може маслото да изтича в
маслосъбирача.

Решение:
Разстоянието по вертикалата между две
точки от свободната повърхност се
определя от уравнението.
 2rA2   2rB2
z A  zB  h  ,
2g
 2rA2  2 gh 2 2 gh
rB   rA  2 ,
2 
където:

n3,14.600
   62,8s 1
30 30
2.9,81.0,2 фиг. 1.10
rB  0,04   0,173m
62,82

18
Задача 1.11
В пещта А (фиг. 1.11) димните газове имат
температура t1  3000 C и плътност
д.г.  0,617kg / m3 . Температурата на
външния въздух е t  10 C и плътността на
0

въздуха е в  1,23kg / m3 . Да се определи

какво подналягане p (тяга) създава
коминът, ако височината му е H  5m .

Решение:
Тягата на комина е функция на неговата фиг. 1.11
височина  H  и разликата в плътностите на
димните газове и тази на околната среда:

p   в  дг  gH  1,23  0,617 .9,81.5  30,07 Pa

Задача 1.12
Да се определи на каква височина над морското равнище налягането на
въздуха е p  690mmHg . Температурата на въздуха е t  200 C и се приема
за постоянна. Атмосферното налягане при морското равнище е
p0  760mmHg .

Решение:
Тъй като за въздуха плътността, респ. специфичното тегло, не е константа,
за него уравнението p  p0   h е вярно само за елементарна височинна
разлика dh . Чрез диференциране на същото уравнение за промяната на
налягането се получава dp   dh . Ако координатната ос z е насочена
вертикално нагоре, dh  dz и може да се напише dp   dz . От
термодинамичното уравнение pv  RT , респ. p   RT , за T  const. се
получава   pg / RT . Като се замести тази стойност в уравнението за dp ,
dp gdz
то придобива вида  и след интегрирането му се получава
p RT
ln p    gz / RT   C . Тъй като при z p  0, p  p0 , следва, че C  ln p0 . В
gz
p gz 
такъв случай ln   и p  p0e , т.е.:
RT
p0 RT

19
 RT p 760
z  2,3 log 0  2,3.29,3.293.log  810m .
g p 690

Задача 1.13
Определете Архимедовата сила, упражнявана от въздуха върху човек (фиг.
1.12) с обем 0,1m3 и тегло 80kg. Плътността на въздуха
приемете за в  1,21kg / m3 .

Решение:

Архимедовата сила в случая се определя като разликата в

наляганията между ходилото и главата на човека, както и
изместения обем въздух. Определя се съгласно зависимостта:
FA  в g.Wч  1,2.9,81.0,1  1,2 N .
От друга страна, тегловата сила е равна на:
FW  m.g  80.9,81  784,8N ,
или Архимедовата сила е около 0,15% от тегловата сила, фиг. 1.13
която я прави пренебрежимо малка.

Задача 1.14
Определете отношението на Архимедовата към тегловата сили, при
потопено в морска вода с плътност  мв  1030 kg / m3 дървено блокче с
размери 0,6х0,6х1m (фиг. 1.13) и плътност  Б  650 kg / m3 .

Решение:
Посоченото дървено блокче е потопено на 80cm,
следователно Архимедовата сила, която се
поражда ще бъде пропорционална на
изместеното количество течност от потопения
обем:
FA  в g.WБ  1030.9,81. 0,6.0,6.0,8  2910 N
Тегловата сила е пропорционална на масата на
блокчето и има вида:
FW  mБ .g   Б .WБ .g  650.0,6.0,6.1.9,81  2295 N . фиг. 1.14
WБ

Така, отношението на Архимедовата към тегловата сили, има вида:

20
 FA 2910
  1,29 .
FW 2295

Задачи за самостоятелна подготовка

Задача 1
Вода се движи по тръба, наклонена
под 300, както е показано на фиг. 1.
Показанието на живачния манометър
е h  12cm . Температурата и на двата
флуида е t  200 C . Каква е разликата
на налягането p1  p2 в тръбата?
Плътността на живакът да се приеме
за  Hg  13600 kg / m3 .
фиг. 2
Определете плътността на
манометричната течност, ако
1  1200kg / m и 2  1500kg / m .
3 3

Отг.  м.т.  1230kg / m3

Задача 3

фиг. 1
Отг. p  16 kPa
Задача 2
За флуид намиращ се в покой, както е
показано на фиг. 2, а налягането в
точката В е с 30kPa по-голямо от
фиг. 3
това в точка А.

U – образен живачен манометър е

свързан към затворен резервоар,
както е показано на фиг. 3. Ако
отчетеното надналягане е 13,8kPa ,
определете показанието на
манометричната височина h.

21
Специфичното тегло на въздуха да се точка 1 (горния затворен край на
пренебрегне. Манометърът е тръбата).
запълнен с живак с плътност
ж  13600kg / m3 , а плътността на
водата в резервоара е в  1000kg / m3
.
Отг. h  0,05m
Задача 4
За манометъра с наклонено рамо, фиг. 5
показан на фиг. 4, налягането в Отг. P1  2550,6Pa
резервоара А е 40 kPa . Флуидът в Задача 6
двата съда А и В е вода с плътност Корона е потопена в съд с вода,
 H O  1000kg / m3 , но течността в
2 запълнен догоре с плътност
манометъра е живак с плътност в  1000kg / m .
3
След пълното
M  2600kg / m3 . Какво е налягането потапяне на короната, изтекло
в резервоара В, отчитайки посочената количество вода от съда в размер на
на фигурата геометрия. 300g. Ако теглото на потопената
корона 5,79kg, определете нейната
плътност. Златна ли е короната?

фиг. 4
Отг. PB  20870Pa
Задача 5
Вода, масло и солена (морска) вода с фиг. 6
плътности: в  1000kg / m3 ; Отг. k  19300kg / m3 ; Да
 м  800kg / m3 и  м.вода  1200kg / m3
запълват тръба, както е показано на
фиг. 5. Определете налягането в

22
 ГЛАВА ВТОРА
УРАВНЕНИЕ НА БЕРНУЛИ

Уравнението на Бернули е познато в Механиката на флуидите като интеграл на

Бернули за потенциални установени течения на идеален несвиваем флуид. Това
уравнение дава баланса на енергията по дължината на токовите линиии.
Получава се след интегрирането на уравненията на Ойлер за движение на
идеален флуид представени във вид на Ламб Громеко.
Основната форма на уравнението на Бернули изведени по описания начин има
вида:
V2 p  m2 
2.1.   gz  H  const.  2 
2   s 
Всеки един от членовете на уравнението представлява енергия, отнесена към
V2 p
килограм маса от флуида. Първият член е кинетичната енергия, –енергия
2 
на налягане и gz –потенциална енергия.
Умножено по плътността се получава втората форма на уравнението на
Бернули:
V2
2.2.   p   gz  P  const.  Pa 
2
Членовете на това уравнение имат дименсия налягане  Pa  и представляват:
V2
 –динамичното налягане, p –статично налягане и  gz –хидростатично
2
налягане.
Разделено на “ g ” уравн. 2.1 води до израза:
V2 p
2.3.   z  Z  const.  m 
2g  g
което има размерността на уравнение 2.3 е в метри  m  и отделните му членове
V2 p
са: – динамична (скоростна) височина, – пиезометрична височина и z –
2g g
геодезична височина.
Приложено при течения в тръбопроводи уравнението на Бернули изисква
замяна на скоростта със средната по напречно сечение скорост :
1
2.4. Vm   Vdf
f f

23
 Като се има предвид, че уравнението на Бернули е енергийно уравнение,
V 2 
трябва да се отчете факта, че енергията изчислена със средната скорост  m  се
 2 
 
V 
2
различава от действителната 
 2 
и се налага въвеждането на поправъчен


 
коефициент - коефициент на Кориолис:
 V df
3

2.5.  
f
, при което уравнение 2.1 приема вида:
Vm3 f
Vm2 p
2.6.    gz  const.
2 
Свиването на напречното сечение на течението при преминаване през отвори
се отчита чрез коефициента на напречна контракция:
f
2.7.   ,
f
където f  е сечението на течението, получено вследствие на свиването, f -
сечение на отвора.
Скоростния коефициент   1 отчита влиянието на вискозитета върху
скоростното разпределение. Произведението
2.8.    ,
представлява коефициент на дебита.
Коефициентът на полезно действие на отвори, дюзи и др. има вида:
2.9.    2
При решаване на задачи чрез уравнението на Бернули се използва и
уравнението за непрекъснатост:
2.10. q  Vm f  kg / s ; Q  Vm f m3 / s  ,
 
където q и Q са съответно масов и обемен дебит.
Дебитът на флуидните течения се определя чрез уреди, наречени дебитомери.
2p
2.11а Q    f 

респ.
p
2.11б Q  1.105 d 2 ,


24
  
където    е коефициент на дебитомера, даден в
1 m 1 m2 2

справочната литература за всеки стандартен дебитомер: дюза, бленда или тръба

на Вентури.

Задачи към глава втора

Задача 2.1.
Към цилиндрична част на смукателя на вентилатора е свързана тръбичка,
чиито долен край е потопен в чаша вода. При работа на вентилатора
течността се издига в тръбичката на височина h  350mm . Да се
определи дебитът на въздуха, ако смукателя на вентилатора е с
D  0,25m .

Решение:
Дебитът на засмуквания въздух е
равен на:
 D2
Q  V2 f 2  V2
4
За определяне на V2 се прилага
уравнението на Бернули за две
точки от една токова линия,
намиращи се в сечения 1-1 и 2-2:
V12 V22 фиг. 2.1
 p1   p2
2 2
Предвид обстоятелството, че сечение 1-1 се намира далеч от смукателя,
следва че V1  0 (въздуха е несмутен), а налягането е равно на
атмосферното, т.е. p1  pa . От казаното следва.
2
V2   pa  p2 

Атмосферно е и налягането, което действа върху свободната повърхност на
водата в чашата и от схемата е видно, че pa  p2  вода gh . Тогава:
2
V2  вода gh

Тогава за дебита се получава:
Q  2,62m3 / s .

Задача 2.2
25
 В тръбопровод, по който тече бензин, е монтирана дюза, чийто
минимален диаметър е d  9mm (фиг. 2.2). Вътрешния диаметър на
тръбата е D  14mm . Разликата между показанията на двата
пиезометъра е H  1,5m ,а плътността на бензина е   750kg / m3 .
Да се определи дебитът на протичащия бензин.

Решение:
Дебитът на бензина се изчислява по зависимостта:
d2
Qб  V2
4
За определяне на скоростта се прилага уравнението на Бернули заедно с
това на непрекъснатост за сеч. 1-1 и 2-2.
V2 V2
 1  p1   gz1   2  p2   gz2 ;
2 2
2
d
Q1  Q2  V1  V2  
D
Тъй като двете сечения лежат в
хоризонтална равнина z1  z2  0
Съгласно схемата
p1  p2   gH  750.9,81.1,5  11036,25Pa .
След заместване за V2 се получава:
2 p1  p2
V2   5,96m / s ,

 1 d
D  
4

Тогава за дебита се получава: фиг. 2.2

Q  0,000917m3 / s

Задача 2.3
От дюза, свързана с открит съд, вертикално нагоре изтича вода в
атмосферата (фиг. 2.3). Височината от нивото в съда до отвора на
дюзата е H  4,3m . Скоростния коефициент е   0,8 .
Да се определи височината на струята, като се приеме, че сечението и е
еднакво почти догоре. Каква ще бъде височината, ако скоростния
коефициент е   1.

26
 Решение:
За определяне на височината се прилага уравнението на Бернули за сечения
2-2 и 3-3 във вида:
V22 p2 V32 p3
  z2    z3
2g  g 2g  g
От схемата се вижда, че: p2  p3  pa , тъй
като сечение 2-2 се избира от външната
страна на отвора на дюзата, безкрайно
близко до него; V3  0 , тъй като там
скоростта сменя посоката си на 1800 ;
V22
h  z3  z2 . От казаното следва: h 
2g
Скоростта на изтичане, предвид
предложената схема, се определя от
уравнението на Торичели с отчитане на фиг. 2.3
скоростния коефициент:
V2   2 gH  0,8 2.9,81.4,3  7,35m / s
Така за търсените височини след заместване се получава: h  2,75m (при
  0,8 ) и h  4,3m (при   1)

Задача 2.4
От отвора на тънката стена на открит съд към атмосферата изтича
флуид с дебит Q  1,6dm3 / s . Лицето на отворът е f 2  4cm2 , височината
от оста на отвора до свободната повърхност на течността в съда е
H  1,25m .
Да се определи коефициента на дебита на отвора.

Решение:
Действителния дебит на струята е:
Q
Qд   f 2V2 , откъдето:   д
f 2V2
Скорост на изтичане се определя след
прилагане на уравнението на Бернули за
сечение 1-1 и 2-2 имаме:
V12 V22
 p1   gz1   p2   gz2 .
2 2

27

фиг. 2.4
 Съгласно схемата p1  p2  105 Pa , z1  H ; z2  0
Тогава за скоростта на изтичане се получава:
V2  2 gH  2.9,81.1,25  4,95m / s , откъдето за коефициента на дебита се
0,0016
получава:    0,81
0,0004.4,95

Задача 2.5
Два водни резервоара са свързани с къс тръбопровод, чиято средна част е
стеснена. Дадени са съгласно схемата:
H  4,5m; h  1,8m; d1  d3  60mm; d2  40mm . Плътността на водата е
  1000kg / m3 , а плътността на живака в манометъра е   13600kg / m3
.
Да се определят скоростта и налягането в стеснената част.
При каква стойност на d 2 ще настъпи кавитация, ако атмосферното
налягане е 720mmHg , а налягането на насищане е нула?

Решение:

фиг. 2.5

Скоростта в сечение 2-2 зависи от скоростта на изтичане в сечение 3-3,

съгласно уравнението за непрекъснатост:
2
d 
V2  V3  3 
 d2 

28
 Скоростта на изтичане V3 се определя като се използва уравнението на
Бернули за сечение 0-0 и 3-3:
V2 V2
 0  p0   gH   3  p3 ,
2 2
където p3  pa   g  H  h  е налягането във втория резервоар на
дълбочината на отвора;
След заместване на V0  0; p0  pa .
За V3 се получава:
V3  2 gh  5,94m / s
Тогава за търсената скорост V2 получаваме:
2
d 
V2  V3  3   13,4m / s
 d2 
Налягането p2 се определя от уравнението на Бернули, приложено за
сечения 2-2 и 3-3, от което при пренебрегване на загубите се получава:
V22  d 24 
p2  pa   g  H  h     4  1
2  d3 
p2  pa  26487  72045.68
pa  p2  45558,68Pa
Показанията на манометъра съответстват на разликата:
pa  p2  45558,68  ж g h
От където следва:
p  p2 45558,68
hж  a   0,34m
ж g 13600.9,81
Кавитацията е процес, който възниква когато налягането на течността
достигне налягане на насищане. За конкретния случай стойността на
диаметъра d 2,k , при която ще настъпи
кавитация се определя от израза за p2
получен по-горе, като се положи
p2  0 :
d2,k  35,74mm

Задача 2.6
Да се определи дебитът на
изтичащия в смесителната тръба на
карбуратора бензин, ако са
дадени(съгласно схемата): скорост на

29
фиг. 2.6
 засмуквания въздух в сечение 2-2 VB,2  30m / s , плътност на въздуха
 B  1,2kg / m3 , плътност на бензина б  720kg / m3 , диаметъра на
тръбичката d  2mm . Отворът на тръбичката съвпада със сечение 2-2 и
с нивото на бензина в поплавъковата камера, където налягането е
атмосферното. Загубите да се пренебрегнат.

Решение:

Дебитът на впръсквания бензин се определя от зависимостта, в която

поради липсата на загуби се приема, че коефициента на дебита е равен на
единица (   1 ) т.е.:
Qб  fб ,2 .Vб ,2
Скоростта Vб ,2 , приложена за две точки от една токова линия на
бензиновото течение се изчислява по зависимостта:
2
Vб ,2   pa  p2 
б
Тук pa е налягането над нивото на бензина в поплавъковата камера, където
е началната точка на токова линия; p2 е налягането в изходящото на
тръбичката сечение(сеч.2-2).
В случая p се определя като се прилага уравнението на Бернули за
въздушното течение в сечения 1 -1 и 2-2:
V12 V22
 p1   gz1   p2   gz2
'
' '
2 2
VB2,2 1,2.302
p  pa  p2   B   540 Pa
2 2
Поради сравнително високата скорост на въздуха и изотермичното течение
се приема  B  const .
След съвместно решаване на посочените три зависимости, за дебита на
бензина се получава:
2  2 2.540 3,14.0,0022
Qб   pa  p2  d  .  3,84.106 m3 / s
б 4 720 4

Задача 2.7
Към крилото на самолет е монтирана вентуриева тръба, чиято посока
съвпада с направлението на скоростта. Към най-тясното сечение на
тръбата е включен манометър за измерване на статичното налягане.

30
 Атмосферното налягане около самолета е pa  800kPa , а плътността на
въздуха е   0,98kg / m3 . Входящият и минималният диаметър на
тръбата са равни на D  100mm и d  80mm . Течностният манометър е
запълнен с вода и неговото показание е h  180mm .
Да се определи скоростта на
самолета.

Решение:

Приема се, че въздухът е

неподвижен- следователно
относителната скорост между него и
тръбата е търсената. При липса на
съпротивление това е скоростта, с
която въздухът преминава през фиг. 2.7
сечение 3-3 на входа на тръбата.
От схемата се вижда, че:
2
d
V3  V2  
D
От друга страна V2 се определя от уравнението на Бернули, приложено за
сечение 1-1 и 2-2:
V12 V 2
 p1   gz1  2  p2   gz2
2 2
След полагането на V1  0 (несмутено течение) и z1  z2  0 и замествайки
налягането с неговите равни се получава:
H O
V2  2
2 gh
в  х
Тогава за скоростта на самолета се получава:
d2 H O
V3  2
2 gh  38,4m / s
D2 в  х

Задача 2.8
Към лодка плаваща в река е прикрепена „Г” – образна тръбичка, чийто
хоризонтален участък е потопен във вода и е успореден на оста на
лодката.
При движение на лодката срещу течението нивото на водата в
тръбичката се повишава над това в реката с h1  20mm . Когато лодката
плава в обратна посока, показанието по тръбичката е h2  8mm .

31
 Да се определят скоростите на лодката и течението в реката,
като се пренебрегне височината на челната вълна пред тръбичката.

Решение:
При движение на лодката
срещу течението налягането в т. А
е сума от статичното налягане и
динамичното налягане, което се
създава от сумата на скоростите
на течението (VT ) и на лодката ( Vл
):
 фиг. 2.8
pa  pст  Vл  VT 
2

2
От показанието на тръбичката за разликата pa  pст се получава
pa  pст   gh1
Следователно
Vл  VT  2 gh1
При движение на лодката в обратна посока ( по течението) динамичното
налягане се създава от разликата между двете скорости, за което се
получава:
Vл  VT  2 gh2
Съвместното решаване на последните две зависимости дава:
Vл,T 
1
2
 2 gh1  2 gh2 
Vл  0,51m / s;VT  0,12m / s

Задача 2.9
Хоризонтално разположена тръба на Вентури (фиг.2.9) с диаметри
d1  50mm и d2  30mm е свързана към водопровод. Присъединеният към
нея живачен манометър, показва отклонение h  250mm . Плътността на
водата е   1000kg / m3 , а на живака
 Hg  13600kg / m3 . Да се определи
обемният теоретичен дебит Q на
протичащата вода.

Решение:

32
фиг. 2.9
 За сечения 1 и 2, към които е присъединен манометърът се записват
уравнението на Бернули и уравнението за непрекъснатост.

V12 V2
  p1   gz1   2  p2   gz2
2 2
 d12  d 22
V1  V2
4 4
От двете уравнения като се отчете z1  z2  0 , за средната по напречно
сечение скорост V2 следва:

V2 
2  p1  p2 
 
.
 1   d d 4
2 1

От приравняването на налягането на изобарната равнина " a  a " ,

 
p1  p2  gh  Hg   на живачния манометър се изразява разликата , която
се въвежда в израза на скоростта. За теоретичния дебит се получава:

Q  V2
d 22 d2
 3,14 2

2 gh  Hg     5,96.103 m3 / s
4 4  d 24
1
d14

Задача 2.10
Да се определят теоретичния дебит Q протичащ през тръбата и
вакуумът в горната точка на сифона (фиг.2.10). Диаметърът на тръбата
е d  127mm ; посочените на схемата височини са: h1  3,5m , h2  6m ,
h3  1m .Плътността на водата е   1000kg / m3 .

Решение:
Уравнението на Бернули се записва за сечение 1-1 и 3-3, като височините се
отчитат от кота 0-0:
V12 V22
  p1   gz1    p2   gz2
2 2
При уговорката, че резервоарите А и В са достатъчно големи, скоростта по
свободната повърхност 1-1 V1  0 , а надналягането в сечение 3-3 на
изтичащата струя в резервоара В е p3  p0   gh3 . Тогава за скоростта V3 и
за теоретичния дебит Q следва:

33
 фиг. 2.10
V3  2 g  h1  h3   7m / s
 .d 2
Q V3  88,7103 m3 / s
4
За определяне на вакуума в горната точка на сифона (сечение 2-2) се
записва уравнението на Бернули за сечения 1-1 и 2-2, откъдето се изразява
pвак.2  p0  p2 . При това се има в предвид, че V1  0 и V2  V3 :
V22
pвак.2  p0  p2     g  h2  h1   49025Pa
2

Задача 2.11
На изхода на тръба с диаметър d1  50mm и височина h  5m е поставена
дюза с диаметър на изхода d2  20mm (фиг.2.11 ). Какво манометрично
налягане е необходимо да се осигури на входа на тръбата, за да се получи
изтичане на водата от дюзата със скорост v  20m / s .
Да се пресметне мощността на работната машина, която ще осигури
струя с посочените параметри.
Течността да се приеме за идеален (безвискозен) флуид.

34
 фиг. 2.11

Решение:

Скоростта на флуида в тръбата може да се определи чрез уравнението за

непрекъснатост: V1 f1  V2 f 2
 d12  d 22
Като се знае, че f1  и f2  следва:
4 4
d 22
V1  V2 2  20.
 0,02 
2
 3,2m / s
d1  0,052
За да се определи разполагаемото налягане p1 , което ще осигури изтичаща
струя със скорост 20m / s се записва уравнението на Бернули за сечения 1-1
и 2-2:
V12 V22
 p1   gz1   p2   gz2
2 2
След заместване с известните величини уравнението добива вида:
1000. 3,2  1000. 20 
2 2
 p1  0   pa  1000.9,81.5
2 2
Като се има предвид, че p1  patm  p1, M е манометрично налягане на входа
на тръбата, следва:
p1, M  243930Pa
За да се пресметне мощността на машината е необходимо да се определи
дебитът Q[m3 / s] и напорът H  mH 2O . Дебитът се определя чрез скоростта
на водата в което и да е от двете сечения 1-1 или 2-2 и площта на
съответното сечение ( f1 или f 2 ):
 d22 3,14.0,022
Q  V2 f 2  V2  20.  0,0063m3 / s
4 4
35
 p2 V22 0 202
Напорът е: H  z2   5   25,384mH 2O
 g 2g 9,81.1000 2.9,81
За мощността се получава:
P   gQH  1000.9,81.0,0063.25,387  1569W  1,57kW

Задача 2.12
От резервоар при постоянна височина h  5m по прав хоризонтален
тръбопровод, съставен от две последователно свързани тръби с
диаметри: d1  120mm и d2  80mm , изтича вода в атмосферата
(фиг.2.12). Да се пресметне дебитът на изтичащата вода и показанието
на пиезометъра, монтиран на първата тръба.

Решение:
За да се пресметне дебитът чрез
уравнението за непрекъснатост е
необходимо да се определи
скоростта на водата в която и да е от
тръбите ( V1 или V2 );
Q  V1 f1  V2 f2
фиг. 2.12
Избира се сечение 0-0 да е на нивото
на водата в резервоара, а 2-2 на изхода на втората тръба, тъй като то
включва скоростта V2 , необходима за пресмятане на дебита Q .
Уравнението за избраните две сечения има вида:
p V2 p V2
z0  0  0  z2  2  2
 g 2g  g 2g
Преобразуване на уравнението:
patm 02 patm V22 patm patm V22 V22
h  0  или h    h
 g 2g  g 2g g  g 2g 2g
Следователно: V2  2 gh
Пресмятат се скоростта и дебитът:
V2  2 gh  2.9,81.5  9,9m / s
 d22 3,14.0,082
Дебитът е Q  V2 f 2  V2  9,9  0,0498m3 / s
4 4
Скоростта в първата тръба се определя от уравнението за непрекъснатост:
 d12  d22
V1  V2
4 4

36
 2 2
d   0,08 
Следователно: V1  V2  2   9,9    4,4m / s
 1
d  0,12 
pM 1
Показанието на пиезометъра в първата тръба (сечение 1-1) е hп  .
g
Следователно задачата се свежда до определяне на манометричното
налягане pM 1  p1  patm . То може да се определи, като се приложи
уравнението на Бернули или за сечение 0-0 и 1-1, или за сечение 1-1 и 2-2.
Например уравнението записано за сечения 1-1 и 2-2 има вида:
p1 V12 p2 V22
z1    z2  
 g 2g  g 2g
Тъй като тръбопроводът е хоризонтален, то следва, че z1  z2  0 .
Уравнението се преобразува по следния начин:
p1 V12 patm V22 p1 patm V22 V12
0  0      ,
 g 2g  g 2g  g  g 2g 2g
p1  patm pM 1
но  е пиезометричната височина, отговаряща на
g g
манометричното налягане pM 1 в сечение 1-1, т.е. показанието на
пиезометъра hп .
pM 1 V22  V12 9,92  4,42
Следователно: hп     4mH 2O
g 2g 2.9,81

Задачи за самостоятелна подготовка

Задача 1
Вода постъпва в резервоар през
сечение 1, както е показано на фиг. 1.
На входа (сечение 1) D1  7cm , а
дебитът на водата е 110 m3 / h . На
изходът (сечение 2) D2  6cm при
средна скорост на изтичане на водата
8 m/ s . фиг. 1
Ако D3  5cm , определете дебитът на
изтичащата вода през сечение 3 и
скоростта на изтичане. Определете
също и нейната посока.

37
 Отг. Q3  0,008m3 / s ; посока: към в) Q4  0,065m3 / s
резервоара от сечение 3.
Задача 2 Задача 4
Спринцовка съдържа серум с Вода протичаща в хоризонтална
плътност 1050 kg / m3 , както е тръба се разделя на два клона (фиг.
показано на фиг. 2. Каква трябва да 4).
бъде скоростта на плунжера, така че
серумът да се инжектира плавно със
скорост 5 cm / s . Диаметрите на
плунжера и иглата са съответно
D1  2cm и D2  0,5mm . Определете
дебитът на изтичащата струя.

фиг. 2
Отг. V1  0,125cm / s ; Q  0,393cm3 / s
Задача 3
Вода от централен клон с дебит
фиг. 4
Q1  0,004m3 / s се разделя в три
клона съгласно показаната на фиг. 3 Ако дебитът и налягането на входа са
схема. Ако се пренебрегне триенето в съответно Q1  0,31m3 / s и
тръбите да се определят: а) скоростта
на водата в сечение (2); б) налягането p1  5.105 Pa определете наляганията
в сечение (3); в) дебитът в сечение p2 и p3 , при условие, че дебитът се
(4). разделя по равно в двата клона.
Диаметрите на тръбопроводите
съгласно фигурата са както следва:
D1  0,2m , D2  0,15m и D3  0,1m .
p2  5,17.105 Pa;
Отг.
p3  3,61.105 Pa

фиг. 3
Отг. а) V2  25,18m / s Задача 5
б) p3  4,88bar Вода с плътност  H 2O  1000kg / m3
изтича в атмосферата през два отвора
38
от резервоар, разположени съответно
на дълбочина h1  1m и h2  2m . Ако
диаметърът на по-горе разположения
отвор d1  0,15m , определете
диаметъра d 2 така, че дебитът на
изтичащата вода през двата отвора да
бъде един и същ. Нивото на водата в
резервоара се запазва постоянно.
фиг. 5
Отг. d2  0,126m
Задача 6
Масло с плътност M  800kg / m3
протича през тръба с размери,
показани на фигурата по-долу.
фиг. 6
Определете дебитът на маслото, ако
плътността на водата в U -образния
манометър е  H 2 0  1000kg / m3 .
Отг. Q  0,00334m3 / s
Задача 7
За показаната на фиг. 7 схема
определете дебитът на изтичащата
вода през отвор с диаметър
d  120mm и дълбочина на
разположение на отвора h2  3m при
отворена вентилна клапа (налягането
над свободната повърхност на
течността е равно на атмосферното).
Какво надналягане ( P1 ) е необходимо
да се създаде над свободната
повърхност при затворена вентилна
клапа, така че дебитът на изтичащата
течност да бъде тройно по голям.
Разстоянието h1  1m .
фиг. 7
Отг. Vизт  6,26m / s ;
Q  0,071m3 / s ;
P1  5,35.105 Pa
39
Задача 8 необходимо за протичането на дебит
За показаната на фиг. 8 схема Q  0,434m3 / s през отвора, свързващ
определете височината h . двата резервоара. Водните нива в
резервоарите се запазват постоянни.

фиг. 8
Отг. h  0,37m
Задача 9
Два водни резервоара, всеки с фиг. 9
диаметър d1  1m , са свързани V  4,43m / s;
Отг.
помежду си, чрез тръба с диаметър t  55,2s
d2  5cm . Ако двете показани на фиг.
6 височини са съответно h1  1m и
h2  2m пресметнете времето, което е

40
 ГЛАВА ТРЕТА
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТЕОРЕМАТА ЗА КОЛИЧЕСТВО НА ДВИЖЕНИЕ

Теоремата за количество на движение е следствие от втория закон на Нютон

и се използва за определяне на реакцията, която възниква при движение на
флуид в ограничено пространство. За определянето на скоростта или налягането
се използва уравнението на Бернули.
Реакцията на флуидите по
отношение на каналните стени
(фиг. 1) се определя съгласно
зависимостта:
3.1. K T  P или
K    0df    pk  pa  df
f T f
P
където
T - сила на триене;
P - сила на натиск.
Общата външна сила действаща
върху разглеждания флуиден обем
ограничен от контролните сечения фиг. 1
1-1 и 2-2 има вида:

3.2. R  P1  P2  G  q V1  V2 , 
където P1   p1  p0  f1 ; P2   p2  p0  f 2 - натискови сили по сечение 1-1 и 2-2; G
- тегло на флуида между двете сечения; q - масов дебит , V1 и V2 - скорости в
сечения 1-1 и 2-2.
Реакцията R може да се представи с нейните компоненти по трите
координатни оси:
3.3. R  Rxi  Ry j  Rz k , където
Rx  P1x  P2 x  Gx  q  u1  u2 
3.4. Ry  P1 y  P2 y  Gy  q  v1  v2 
Rz  P1z  P2 z  Gz  q  w1  w2 
Тъй като съгласно (3.2) реакцията е векторна величина, то трябва да се
съблюдава ориентацията на скоростите по отношение на приетата при
решението координатна система. Необходимо е да се има в предвид, че
налягането е големината на нормалното напрежение на натиск, което означава,
41
че посоката му е винаги навътре към разглеждания флуид. Освен това при
решение на част от задачите се използва понятието надналягане – разликата
между налягането в съответното сечение и атмосферното.
Най-често се пресмятат нейните съставящи и въз основа на тях се определят
големината и пространственото разположение по следните изрази:
3.5. R  Rx2  Ry2  Rz2
Rx Ry R
3.6. cos  ;cos   ;cos   z
R R R
- Реакция при разделящи се потоци.

фиг. 2

Ако в даден участък от тръбопровод или канал се сливат и разделят две или
повече течения (фиг.2) уравнението на реакцията има вида:
k n k n
3.7. R   q1,i V1,i   q2,i V2,i   P1,i   P2,i  G ,
i 1 i 1 i 1 i 1

където: k е броят на входящите в участъка течения; n - брой на изходящите от

участъка течения.
При решаване на задачи с помощта на теоремата за количество на движение е
необходимо първоначално да се определят правилно контролните сечения и
координатната система. Желателно е за контролните сечения да е известен
максимален брой от фигуриращите в уравненията параметри, като за
определяне на неизвестните от тях се използва уравнението за непрекъснатост и
уравнението на Бернули. За налягането е необходимо да се отчете и посоката на
действие на силата.

42
 - Реакция на изтичаща струя

фиг.3
Реакцията (R) на струя изтичаща в неподвижна среда (фиг. 3) от профилирана
дюза има вида:
3.8. R  p1H f1  q V1  V2 
Като се приложи уравнението за непрекъснатост за двете сечения, следва
f 
3.9. R  P1H  V22 f 2  2  1
 f1 
- Взаимодействие между изтичаща струя и стена

фиг.4
При изтичане на струя към стена флуидът се разлива по нея във всички посоки
и на известно разстояние от оста токовите линии стават успоредни на стената
(фиг.4). Като се пренебрегне влиянието на масовата сила и фактът, че промяната

43
на посоката на скоростта води до изменение на количеството на движение, за
реакцията на струята спрямо стената следва изразът:
3.10. R  V 2 f

фиг. 5

Когато стената е наклонена под ъгъл  към оста на изтичащата струя (фиг.5),
реакцията се определя по зависимостта:
3.11. R  V 2 f sin 
Моментът на реакцията, отнесен към дадена точка има вида:
 
3.12. M 0  P1  r1  P2  r2  G  rg  q V1  r1  V2  r2
Където: r1 , r2 и rg са съответните радиус вектори на сечение 1-1, 2-2 и за
приложната точка на масовата сила.
1
При реалните флуиди в решенията се използва средната скорост Vm   Vdf .
f f
Това налага корекция на посочените по-горе уравненията с поправъчен
 V df
2

коефициент на Бусинекс:   f 2
fVm
С него се дава отношението на количеството на движение, изчислено с
действителната и със средната скорост. При турбулентните течения той е
близък до единица   1 , което позволява да не се отчита при решаване на
задачи.

44
 Задачи към глава трета
Задача 3.1
В мястото на бетониране диаметъра на тръбопровода (фиг.3.1) се
променя от d1  1,5m на d2  1m . Да се определи осевата сила, която
действа върху фундамента, ако дебитът е Q  1,8m3 / s и манометърът М
измерва налягане p1H  4.105 Pa . Загубите от триене да се пренебрегнат.

Решение:

Разглежда се флуден обем

ограничен от напречните
сечения 1-1 и 2-2. Това е
областта, в която течението
променя параметрите си. В такъв
случай:
R  q V1  V2   P1  P2
фиг. 3.1
След като в уравнението се
 4Q 
замести значението на скоростта изразена чрез дебита  V   се
 d2 
получава зависимостта:
4  1 1   
R  Q 2  2  2   d12 p1H  d 22 p2 H
 d 
 1 d2  4 4
В посоченото уравнение е необходимо е да се определи p2H . Прилага се
уравнението на Бернули, приложено за същите напречни сечения 1-1 и 2-2
V12 V22
  p1H    p2 H
2 2
Следва:
p2 H 

2
V12  V22   p1H
или
 16  1 1  1000 2 16  1 
p2 H  Q2     p  .1,8   1 
 2  d14 d 24 
1H
2 2 3,142  1,54 
4.105  39,79.104 Pa
Тогава реакцията R се получава:
45
 4  1  3,14 3,14
R .103.1,82  2  1  .1,52.4.105  .39,79.104  39.104 N
3,14  1,5  4 4

Задача 3.2
На фиг.3.2 е показана уредба за определяне коефициента на напречна
контракция  . Нивото на течността H  0,6m се поддържа постоянно.
Напречното сечение на отвора е f0  2.104 m2 . При h  l реакцията на
изтичащата струя се уравновесява с теглото G  2 N . Да се определи
коефициентът на напречна контракция, ако съдът е запълнен с вода.

Решение:
По метода на уравновесяване на
силите определяме
хоризонталната реакция:
Rx h  Gl; Rx  G
От друга страна реакцията на
изтичащата струя е съгласно
зависимостта:
Rx   Qu    fu 2    f 2 gH  G

Където скоростта на изтичане е

съгласно Торичели: u  2 gH фиг. 3.2
G
f  ;
2g  H
За коефициента на напречна контракция се използва зависимостта:
f
 ,
f0
G 2
   0,85
2 g  Hf0 2.9,81.103.0,6.2.104

Задача 3.3
Да се определи коефициентът на полезно действие   на центробежен
вентилатор със следните геометрични характеристики: външен
диаметър d2  0,4m , широчина b2  0,1m , изходящ ъгъл на лопатките
2  300 . Абсолютната скорост на входа е насочена по радиуса  uu1  0  .
46
 Измерени са следните величини: момент върху вала M еф  3,9 Nm , ъглова
честота   150s 1 ,обемен дебит Q  0,75m3 / s и плътност на въздуха
  1,15kg / m3
Решение:

фиг. 3.3
M   Q  uu1r1  uu 2r2   Quu 2r2 ,където uu1  0
u d Q 0,75
uu 2  u2  n   2   150.0,2   19,66m / s
tg  2 2  d2b2tg  2 3,14.0,4.0,1.0,5774
M  1,15.0,75.19,66.0,2  3,39Nm
К.П.Д. на центробежен вентилатор се определя като отношение на
действителния към теоретичния момент:
M 3,39
   0,87
M еф 3,9

Задача 3.4
Тръбопровод с диаметър D  1,2m се разклонява в хоризонталната
равнина на два клона с равни диаметри d  0,85m . Да се определи
хоризонталната реакция в тройника, ако страничното отклонение
сключва ъгъл   450 с оста на тръбопровода, а надналягането преди
разклонението е pH  5.105 Pa . Общия дебит на протичащата вода
1000kg / m3  е Q  6m / s . Да се приеме, че дебитът в двата клона се
1
3

разпределя по равно, а загубите от хидравлични съпротивления да се

пренебрегнат.

Решение:

47
 1
2

D d
PH 
2
1
3

3 d

фиг. 3.4
Контролните обеми се избират в началото (1-1) и в края на тройника (2-2).
Реакцията има две компоненти съответно по осите x и y .
Всички входящи потоци се записват със знак „+”, а всички изходящи със
знак „-„.
По ос x:
Rx  p1 f1  q1u1  p2 f 2  q2 f 2  p3 f3 cos  q3u3 cos
Ry   p3 f3 sin   q3u3 sin 
Дебитът:
Q1  2Q2  2Q3; q  Q
Q Q Q
Скоростите : u1  1 ; u2  u3  2  3
f1 f2 f3
Откъдето за скоростите се получава:
u1  5,31m / s; u2  5,29m / s
Наляганията p1 и p2 се определя от уравнението на Бернули:
u12 u22 u32
p1   p2   p3 
2 2 2
p2  p1 

2
 u12  u22   5.105  500. 5,312  5,292   50.105 Pa

p2  p3  50.105 Pa
След заместване на получените стойости за реакциите се получава:
Rx  22,3.104 N , Ry  22,3.104 . Сумарната реакция е равна на:
R  Rx2  Ry2  31,5.104 N

Задача 3.5
Към противопожарен лафетен струйник с изходящ диаметър d  38mm
се подава вода по гъвкав тръбопровод с диаметър D  75mm (фиг.3.5). Да
се определи реакцията на изтичащото течение от струйника, ако
48
 надналягането на водата в тръбопровода е pH  4.105 Pa , а дебитът
Q  1.102 m3 / s .

Решение:
Контролните сечения се избират както следва 1-1 преди дюзата (на прехода
от диаметър D ) и 2-2 на изхода на дюзата. Уравнението на реакцията има
вида:
 
R  q V1  V2  p1H f1  p2 H f 2  G

При пренебрегване на силата

от собствено тегло, реакцията
ще има една проекция по оста
на лафетния струйник
R  q V1  V2   p1H f1  p2 H f 2

Масовия дебит и скоростите се

определят с изразите: фиг. 3.5
4Q 4Q
q  Q ; V1  ;V 
 D2 2  d 2
Надналягането в изходящото сечение е равно на нула, тъй като налягането
в изтичащата струя е равно на това на околната среда p2 H  p2  pa  0 .
След заместване на значението на V посредством дебита Q за реакцията R
се получава зависимостта:
 4Q 4Q   D2
R  Q   2   p1H
D d 
2
4
или
4 Q 2  D 2   D2
R    1700 N
 D 2  d 2  1H 4
1 p

Задача 3.6
В резервоара с постоянно ниво h  4m постъпва вода с дебит Q  0,4m3 / s
(фиг.3.6). На тръбопровода, по който се подава водата, е монтиран
дифузор с размери d1  250mm; d2  500mm и коефициент на местно
съпротивление д  0,25 . Да се определи осовата реакция, възникваща в
дифузора.

Решение:

49
За да се приложи теоремата за количество на движение е необходимо да се
познават стойностите на средните скорости в контролните сечения и
големините на манометричните налягания, действащи в тези сечения. По
тази причина се избират контролни сечения 1-1 в началото и 2-2 – в края на
дифузора (фиг. 3.6) като се разглежда обема, заключен между сеченията и
стената на дифузора, (заграден с пунктирана линия на фигурата). Средните
скорости V1 и V2 се определят от дебита на протичащата течност:
Q 4Q 4.0,4
V1     8,15m / s
f1  d12 3,14.0,252
Q 4Q 4.0,4
V2     2,04m / s
f 2  d 2 3,14.0,52
2

Манометричното налягане в сечение 2-2  pM 2  може да се определи от

основното уравнение на хидростатиката:
pM 2   gh  1000.9,81.4  39240 Pa
Манометричното налягане pM 1 се определя, след като се приложи
уравнението на Бернули за сечения 1-1 и 2-2, изразено в метри
p1 V12 p2 V22
z1   1  z2   2  hvд
g 2g g 2g
V22
където: hvд  д са загубите на напор в дифузора.
2g
Тук z1  z2 , понеже дифузорът е в хоризонтално положение,
1  2  1; p1  patm  pM 1 ; p2  patm  pM 2 .

фиг. 3.6
Тогава:
50
 V12 pM 1 V22 pM 2 V22
    д ,
2g  g 2g g 2g
и след преработка:
 1000 
pM 1  p M 2  V22 1  д   V12   39240  2,042 1  0,25   8,152 
2  2  
pM 1  8629,75Pa
2. Избор на координатна система и определяне на силите
Построява се координатната система така, че оста да може да бъде
успоредна на оста на дифузора и положителната и посока да е насочена на
дясно (фиг. 3.6).
Силите от налягане F1 и F2 се определят съгласно зависимостите:
 d12 3,14.0,252
F1  pM 1 f1  pM 1  8629,75.  423,4 N
4 4
 d 22
3,14.0,52
F2  pM 2 f 2  pM 2  39240.  7700,85 N
4 4
Теглото на контролния обем действа в направление перпендикулярно на
оста x и проекцията му по същата ос е равна на нула.
3. Уравнението за реакцията на потока върху дифузора Frk има вида:
 
Frk  Q V1  V2  G  F1  F2
Приема се, че 1  2  1 и се проектира уравнението върху x :
  
 Frk  Q V1  V2  F1  F2 или Frk  F2  F1  Q V1  V2 
4. Определяне на Frk
Frk  7700,85  423,637  1000.0,4.8,15  2,04   4833,45 N
Стойността на пресметнатата сила Frk е с положителна стойност,
следователно посоката е избрана правилно.

Задачи за самостоятелна подготовка

Задача 1
Водна струя (   1000kg / m3 ) изтича
от отвор с диаметър D0  10cm и
скорост V  6m / s , перпендикулярно
върху плоска пластина, както е
показано на фиг. 1. Като се
пренебрегне триенето, определете
големината на силата F , необходима
да противодейства на изтичащата
струя.

51
 удовлетвори противодействащата
3
сила F   AV 2 .
2

фиг. 1
Отг. F  282,86 N
Задача 2 фиг. 3
На фиг. 2 тежест от 50kg и платформа Отг.   600
се балансират напълно от изтичаща Задача 4
водна струя с плътност На фиг. 4 е показана тръба с
  1000kg / m3 . намаляващо сечение, през която
протича вода, като двете секции са
свързани с фланцово съединение.
Диаметрите на тръбите на двете
секции са съответно D1  8cm и
D2  5cm . Ако скоростта на водата в
сечение 1 - V1  5m / s и показанието
на U  образния манометър е
h  60cm , пресметнете усилието
фиг. 2 върху фланцовото съединение.
Налягането на изхода приемете за
Ако диаметърът на изтичащата водна атмосферно. Плътността на водата е
струя е D0  10cm каква ще бъде  H 2 0  1000kg / m3 , а на живакът -
нейната скорост, за да бъде
 Hg  13600kg / m3 .
изпълнено горното условие. Теглото
на платформата е пренебрежимо
малка.
Отг. v  7,9m / s
Задача 3
Водна струя със скорост V и
диаметър D0 се удря в конусообразна
неподвижна фуния и се отклонява, фиг. 4
следвайки стените на конуса със Отг. R  292,14 N
същата скорост, както е показано на Задача 5
фиг. 3. Определете ъгълът  при Водна струя с плътност
върха на конуса, който ще
  1000kg / m с диаметър D1  6cm
3

52
изтича върху плосък екран, на който
е пробит отвор с диаметър D2  4cm
(фиг. 5). Част от струята изтича през
отвора, а останалата част се
отклонява. Пресметнете
хоризонталната реакция върху
екрана.

фиг. 5

Отг. R  981,25N

53
 ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ГАЗОДИНАМИКА

Основни понятия
Газодинамиката е раздел на хидроаеродинамиката, в който се изучава
движението на свиваеми флуиди и механичното и термично взаимодействие с
твърдите тела при скорости по-големи от скоростта на звука (340 m / s , или
1200 km / h ). Свойството свиваемост на газовете и течностите се състои в
способността им да променят обема си при изменение на налягането или
температурата. Свиваемостта се проявява тогава, когато движението на газа е
със скорост, съизмерима със скоростта на звука (околозвукови течения), или
такива, които я превишават (свръхзвукови или хиперзвукови течения).
Високите скорости пораждат специфични явления, което рязко отличава
газовата динамика от другите области на приложение на механиката на
свиваемите течности и газове. Това довежда до формирането на повърхности,
при прехода, през които стойностите на налягането, плътността и други
газодинамични величини рязко се променят. Тези резки промени се наричат
ударни вълни или скокове.
Представените по-долу зависимости, описващи поведението на газовете при
движение са при следните приемания:
- Газа се разглежда като непрекъсната среда;
- Приема се за несвиваем;
- Вискозните ефекти са пренебрежими;
- Гравитационните ефекти са пренебрежимо малки.
Скоростта на разпространение на звука в различни флуидни среди зависи от
редица параметри.

фиг. 1
Скорост на звука
На фиг. 1 е разгледан флуиден обем, за който за две сечения „1” и „2” е
приложено уравнението за съхранение на масата. То има вида:
4.1.  fa     d   f  a  da  .

54
 След преобразуване на (4.1) и правейки следното приемане, че
произведението от dad   0 , следва зависимостта:

4.2.  da  ad   0 .
Прилагайки уравнението за момента на количество на движение уравнение
(4.2) може да се запише във вида:

4.3. Pf   P  dP  f   fa  a  da  a  , откъдето:

dP
4.4. a 
d
Процесът на разпространение на звука в определена среда се приема за
адиабатен или изоентропиен (с изключение в областта на самата вълна). По този
начин коректния запис на уравн. (4.4) има вида:
dP dP
4.5. a  или a  .
d s d i

Съгласно уравнението за състоянието на иделния газ P   RT . Замествайки

тази зависимост в (4.5) се получава:

4.6. a  kRT ,

където k е коефициент на адиабатата. Той може да се определи с помощта на

следната зависимост:

cp
4.7. k  .
cv

Стойността на k за различните газове варира между 1,0 и 1,7, като за въздух

стойността е kв / х  1,4 .
Наред с (4.7) за специфичните топлинни капацитети е в сила зависимостта:

4.8. R  c p  cv .
Комбинирайки (4.7) и (4.8) се получават следните зависимости:

R k
4.9 cv  и cp  R.
k 1 k 1

55
Число на Мах
Числото на Мах дава отношението на скоростта на флуида към скоростта на
звука:

v
4.10 Ma  .
a
Когато самолет преминава през въздушна среда с определени параметри се
генерират вълни с определено налягане. Генерираните вълни се
разпространяват със скорост равна на скоростта на звука. Когато скоростта на
самолета се изравни с тази на скоростта на звука създаденото от самолета
вълново налягане се трансформира в ударна вълна. Когато самолет премине
през ударна вълна той започва да се движи по-бързо от звуковата вълна, която
създава. Ударните вълни се разпространяват от източника конусообразно по
посока на земята.

фиг. 2

На фиг. 2 е показано разпространението на ударните вълни при различни

числа на Мах.
В зависимост от стойността на числото на Мах, могат да бъдат направени
следните класификации на разпространение спрямо скоростта на звука:
Ma  0,3 - несвиваем флуид;
0,3  Ma  0,8 - дозвуково течение (не възникват ударни вълни);
0,8  Ma  1,2 - звуково течение (генерират се ударни вълни);
1,2  Ma  5,0 - свръхзвуково течение (генерират се ударни вълни);
Ma  5,0 - хиперзвуково течение (генерират се ударни вълни);

56
Изтичане през дюзи на свиваем флуид
Разглежда се случай на изтичане на през тръба с променливо напречно
сечение. За целта се използва уравнението за непрекъснатост, съгласно което:
q   fv  const . Когато флуидът е свиваем при преминаването му през тръба с
променливо напречно сечение е възможно промяна на всеки един параметър от
посочената по горе зависимост, съгласно което може да бъде записана
зависимостта:
df dV d 
4.11 Vdf   fdV  Vfd   const . или    const .
f V 
След съответни преобразования на (4.11) се получава зависимостта на скоростта
на протичане на флуид в тръба при промяна на напречното сечение:
4.12.
df
dV V
f

 1  Ma 2 . 
Адиабатно изтичане на свиваем флуид
Определянето на скоростта на изтичане на свиваем флуид от резервоар (фиг. 3),
може да се определи посредством прилагането на уравнението на Бернули за
две сечения:

фиг. 3
2
k p0 V k p
4.13.   , откъдето за скоростта на изтичане се получава:
k  1 0 2 k 1 

2k  p p0  2k p0  p 0 
4.14. V     или V   1  .
k  1   0  k  1 0  p0  
1k
  p
При условие, че 0    , зависимостта (4.14) добива вида:
  p0 
 k 1

2k p0   p  k 
4.15. V  1   .
k  1 0   p0  
 

57
В случаите, когато изтичането на флуида е във вакуум ( p  0 ) (максималната
възможна скорост на изтичане), (4.15) добива вида:

2k p0 2k 2
4.16. V   RT0  a.
k  1 0 k 1 k 1

Параметри в точката на заприщване при движение на свиваем флуид (фиг. 4)

В общия случай, при обтичане на тела от реални флуиди, в определени
(особени) точки посоката на флуида се променя. Тези точки се характеризират с
ниска, клоняща към нула скорост на флуида и максимално налягане. При
движение на флуиди със скорости близки до скоростта на звука в тези особени
точки параметрите на течението се изменят рязко. По-долу са представени
зависимости за определяне на параметрите на течението в точката на
заприщване при свиваеми флуиди.

фиг. 4

To k 1 2 k 1 2
4.17. 1 Ma или T  T0  T  V
T 2 2kR
k k
P0  T0  k 1  k 1 2  k 1
4.18.    1  Ma 
P T   2 
1 1
  T  k 1  k  1 2  k 1
4.19. 0   0   1  Ma  ,
 T   2 
където с индекс „о“ са отбелязани параметрите на течението в точката на
заприщване.

58
Задача 4.1
Пресметнете скоростта на звука във въздушна среда при температури на
околния въздух 0 oC и 50o C . Коефициентът k  1,4 за въздушна среда.
Специфичната газова константа на въздуха е R  287 J / kgK .

Решение:
Определянето на скоростта на звука може да се осъществи, посредством
използването на зависимост 4.6.:
- При температура 0 oC :
a  kRT  1,4.287. 0  273,15  331,3m / s ;
- При температура 50o C :
a  kRT  1,4.287. 50  273,15  299,4m / s ;
Горните пресмятания показват, че стойността на скоростта на звука е по-
ниска при по-ниски температури на околния въздух.

Задача 4.2
Голям резервоар е запълнен с въздух с под налягане p0  500 kPa и
температура T0  450 K . Посредством тръба с намаляващо сечение
въпросният резервоар е свързан с друг (фиг. 4.1). Сечението в края на
стесняващата се тръба е f  100 mm2 . Налягането във втория резервоар
може да бъде променяно независимо. Приемайки течението за
изоентропно в тръбата,
пресметнете: числото на Мах на
изхода на тръбата при
положение, че налягането на
въздуха във втората камера ( pb )
е: а) 500 kPa ; б) 400 kPa ; в)
300 kPa и г) 200 kPa .
фиг. 4.2
+

Решение:
Задачата се решава при използване на зависимости 4.17-4.19.
а) При положение, че налягането във втория резервоар е 500 kPa , въздух
няма да протича поради равенство наляганията в двата съда.
б) При изходящо налягане 400 kPa : Първоначално при посочените
налягания се определя числото на Мах от зависимост 4.18:
59
 k
Pb  k  1 2  k 1
 1 Ma  .
P  2 
След заместване се получава:
1,4
5 / 4 1
0,4 1,4
500  0,4  0,4
 1  Ma 2  или Ma   0.574
400  2  0,2
За температурата на изхода се получава:
k 1 0,4
k 1,4
P   400 
Tb  T0 . b   450    422,5 K .
 p0   500 
Дебитът на изтичащият въздух може да се определени при използване
уравнението за непрекснатост:

q   fV 
P
RT
. f . Ma.a  
P
RT
 
. f . Ma. kRT  f .Ma.P
k
RT
или
k 1,4
q  f .Ma.P  100.106.0,574.400000.  0,078 kg / s .
RT 286,7.422,5
За останалите налягания, стойностите са представени в таблицата по-долу:

Налягане в Налягане на Число Изход. Дебит,

резервоара, изхода, kPa на Мах Температура, kg/s
kPa на К
изхода
500 500 0 450 0
500 400 0,574 422,5 0,078
500 300 0,886 388,9 0,094
500 200 1,496 346,4 0,112

От таблицата е видно, че за последния разглеждан случай скоростта на

изтичане е по-голяма от скоростта на звука, което е физически невъзможно.
Максималната стойност на изтичане, която може да се получи в този
случай е Мах=1.
Така за критичното налягане се получава:
k 1,4
 k 1 2  k 1 0,4 2  0,4
P*  P / 1  Ma   500 / 1  .1   264,14 kPa .
 2   2 
За критичната температура и дебита се получава:

60
 k 1 0,4
 p*  k  264,14  1,4
T  T0 .    450 / 
*
  378,7 K
 0
p  450
q  0,0948 kg / s .
*

Задача 4.3
От резервоар под налягане ( p0  140 kPa ) и температура T0  20 0C през
тръба с малък диаметър изтича въздух в атмосферата ( p  101,3 kPa ).
Пресметнете скоростта на въздуха напускащ резервоара като приемете
флуида за свиваем. Каква ще бъде скоростта на изтичане ако той се
приеме за несвиваем?

Решение:
Скоростта на изтичане може да се пресметне при използване на зависимост
4.15:
 k 1
  k 1

2k p0   p  k
 2k   
p k 
V 1    RT0 1    или
k  1 0   p0   k 1   p0  
   
 0,4

2.1,4  101,3 
287.293 1     227,98m / s
1,4
V
0,4   140  
 
Ако се приеме флуида за несвиваем, може да се използва зависимостта за
изтичане от резервоар, при използване на уравнението на Бернули:
2 2 2
V  p0  p    p0  p   140  101,3.103
 p0 RT 3
140.10 287.293
V  215,6 m / s .
За посочения случай местната звукова скорост възлиза на:
a  kRT = 1,4.287.293=343,11 m / s .
За числото на Мах се получава:
V 227,98
Ma    0,69 .
a 331,3
Стойността на числото на Мах показва, че флуида при посочените условия
е свиваем и скоростта на изтичане е 227,98 m/s.
- При температура 0 oC :
a  kRT  1,4.287. 0  273,15  331,3m / s ;
- При температура 50o C :

61
 a  kRT  1,4.287. 50  273,15  299,4m / s ;
Горните пресмятания показват, че стойността на скоростта на звука е по-
ниска при по-ниски температури на околния въздух.

Задачи за самостоятелна подготовка

Задача 1 T0  45 0C , определете скоростта

Самолет лети на височина 8 000m на самолета на посочената височина.
където налягането и плътността на Отг. V  637 km / h ;
въздуха са съответно p  0,357 bar
и   0,526 kg / m3 . Определете Задача 3
скоростта на самолета, при Куршум е изстрелян със скорост
положение, че числото на Мах е 1,2. V  1500 m / s в хоризонтална
Каква ще бъде скоростта на самолета посока. Температурата на околния
при посоченото число на Мах, ако въздух е T0  20 0C , а налягането -
той лети на височина 1 000m? p  101 kPa . Определете
Отг. Vh8000 m  369,9 m / s ;
повишението на температурата на
Vh1000 m  403,7 m / s носа на куршума при посочената
скорост и налягането, ако
Задача 2 специфичния топлинен капацитет на
Самолет лети със скорост въздуха е c p  1006 J / kgK и k  1,4 .
V  700 km / h на височина 1000 m , Отг. T  1120 K ;
където температурата на околния p  248,5 bar
въздух е T0  2 0C . При условие, че
самолетът лети със същото число на
Мах на височина където
температурата на въздуха е

62
 ГЛАВА ПЕТА
ПОТЕНЦИАЛНИ ТЕЧЕНИЯ

Теченията, които се извършват без въртане на флуидните частици се наричат

безвихрови или потенциални. Определящо за вихровото движение на частиците
е вътрешното триене т.е ако се пренебрегне вискозитета и флуида се разглежда
като идеален може да се приеме наличие на безвихрово движение. При реалните
флуиди в зоните които липсва градиент на скорост или при много високи числа
на Рейнолдс теченията се доближават до безвихрови.
Условието едно течение да е безвихрово е:
5.1.   rotV  V  0
Където
5.2.    x i   y j   z k
Компонентите на вектора  се приравняват на нула, както следва:
w v
x  
y z
u w
5.3.  y  
z x
v u
z  
x y
С записването на (5.3) се обяснява променената по горе възможност за
разглеждане на теченията на реалните флуиди като потенциални(безвихрови)-
липса на градиент на скоростта в определни участъци, най-често наричани
потенциални ядра.
При безвихровите течения съществува т.нар. потенциални функция
  x, y, z, t  , чрез която скоростта се определя по зависиомостта:
5.4. V  grad  
Респ.
  
5.5. V  i j k
x y z
От (5.5) следва:
  
5.6. u  ;v  ;w 
x y z
Плоски (равнини) потенциални течения
Това течения, които се развиват в равнина x-y. За тях:

63
  
5.7. u  , v ,
x y
освен потенциална съществува и т.нар. токовата функция   x, y  , чрез която
скоростните компоненти се определят, както следва:
 
5.8. u  ; v
y x
От (5.7) и (5.8) като се приравняват компонентите на скоростта u и v
изразена чрез  и  се получават условията на Коши – Риман.
   
5.9.  ; 
x y y x
Това води до извода за относно съществуване на аналитична функция на
комплексна променлива z  x  iy :
5.10. F  z     x, y   i  x, y 
Линиите на постоянен потенциал са еквипотенциални   x, y   const.
Токовите линии   x, y   const. заедно с еквиппотенциалните определят
ортогонални потенциални мрежи на течението.
Скоростта V се определя в комплексен вид по следния начин:
5.11. V  u  iv ,
а имагинерно спрегната и скорост V с:
5.12. V  u  iv
Скоростните компоненти могат да се представят и в тригонометричен вид:
5.13. u  V cos ; v  V sin  ,
от което за скоростта V и имагинерно спрегнатата скорост V се получава:
5.14. V  V  cos  i sin    V ei ; V  V  cos   i sin    V ei

Фиг.1

64
Равнинни потенциални течения.

А. Успоредно потенциално течение

5.15. F  z   kz  k  x  iy 
- при k реално число се получава течение успоредно на ос x :
5.16. F  z   V0 z;   V0 x;   V0 y
- при k  ib имагинерно число течението се завърта на 900 и става успоредно
на имагинерната ос y :
5.17. F  z   ibx  by;   by;   bx
- при k  a  ib се получава произволно ориентирано в равнината течение,
сключващо с оста x ъгъл  :
b
5.18.   arctg
a

Б. Източник и падина
Комплексния потенциал има вида:
Q
5.19. F  z    ln z , като „+” отговаря на източник, „-“ отговаря на падина.
2

В. Потенциален вихър
Комплексния потенциал се получава след умножение на (5.19) по
имагинерната единица i и има окончателен вид

5.20. F  z    ln z ,
2
където  е циркулацията на скоростта.

Комбинирани потенциални течения:

Диполът се получава при комбинация на източник и падина, разположени по
реалната ос x и има комплексен потенциал:
m m m
5.21. F  z   ei  cos  i sin 
r r r
Линиите   x, y   const. и   x, y   const. са:
5.22. x2  y 2  C1x; x2  y 2  C2 y
Това са взаимнообхващащи се окръжности, минаващи през началото на
координатната система. Центровете на линиите   const. лежат по реалната ос
x , а   const. по имагинерната ос y .
Безциркулационното обтичане на кръгов цилиндър има комплексен
потенциал.

65
 m m
 V0rei  i ,
5.23. F  z   V0 z 
z ie
и е сума от комплексните потенциали на успоредно течение на ос x и вграден в
цилиндъра дипол.
При циркулационното обтичане функцията F  z  има вида:
 R2  
5.24. F  z   V0  z   i ln z ,
 z  2
 
където последния член е потенциалния вихър, а R радиусът на обтечения
цилиндър.
От решението на уравн. 5.24 се получава един частен случай на теорема на
Жуковски за подемната сила:
5.25. Y  V0 ,
от която следва, че за да се съществува подемна сила е необходимо
едновременно обтичане на тялото от успоредно течение и формиране на
циркулация от циркулационно течение.

Задачи към глава пета

Задача 5.1
Разпределението на скоростта на дадено флуидно течение е съгласно
зависимостта V   4 x 2  3 y  i   3x  2 y  j . Определете:
a) вида на флуида (свиваем или несвиваем);
b) вида на течението (вихрово или безвихрово).
Решение:
а) За Установяване на посоченото е т. а се използва уравнението за
непрекъснатост на несвиваем флуид (   const ):
u v
  0.
x y
Компонентите на скоростта на течението, съгласно представената
зависимост са: u  4 x 2  3 y и v  3x  2 y .
Като се заместят горните значения за скоростните компоненти в
уравнението за непрекъснатостта се получава:
  4 x 2  3 y    3x  2 y 
  8 x  2  0 . Следователно представеното течение
x y
е на свиваем флуид.
б) Произведението на xV определя дали течението е вихрово или
безвихрово. След подробно разписване на горната зависимост се получава:

66
  w v   u w   v u 
xV    i     j     k или
 y z   z x   x y 
xV   0  0  i   0  0  j   3  3 k  0 .
Следователно течението е безвихрово.

Задача 5.2
Дадено е течение с комплексен потенциал F  z   aei , където a и  са
реални числа. Да се определят потенциалната и токовата функции и
разпределението на скоростта.

Решение:
Комплексния потенциал се представя във вида:
F  z   aei z  are    ar cos      i sin    
Откъдето за потенциалната и токовата функции следва:
  ar cos      a  x cos  y sin  
  ar sin      a  y cos  x sin  
Лесно се вижда, че   const. и   const. са прави линии,
перпендикулярни помежду си и сключващи с координатните оси ъгъл  .
Това значи, че течението е успоредно и наклонено спрямо ос x под ъгъл  .
Скоростта има компоненти:
 
u  a cos  ; v   a sin  .
x y
Големината на скоростта се определя съгласно:
V  u 2  v2  a

Задача 5.3
Да се определи вида на токовите и еквипотенциалните линии на
течението, чийто комплексен потенциал е F  z    A  iB  ln z . Да се
пресметне дебитът Q и циркулацията  .

Решение:
Разделя се комплексния потенциал на реална и имагинерна части:
F  z    A  iB  ln r  i   A ln r  B  i  B ln r  A  ,
откъдето за функциите  и  следва:
  Aln r  B ;   B ln r  A
Еквипотенциалните линии   const. имат уравнение:
67
 А
ln r    const.
В
Това са логаритмични спирали с r  1 от началото на координатната
система.
Токовите линии   const. се описват с уравнението
B
ln r     const.
A
Тези линии също представляват логаритмични спирали, ортогонални на
първите, т.е. с обратна посока на въртене.
За циркулацията  по контур, обхващащ точката 0, се получава:
   d ; d   BdQ
Като се замести d в израза за циркулацията се получава:
    BdQ  2 B
За дебита през същия контур следва:
2
Q   d   Ad  2 A , където d  Ad
0
Ако са необходими данни за скоростта, скоростното поле и др.се използват
зависимости 5.2 и 5.3

Задача 5.4
Комбинация от успоредно течение със скорост V0 и източник с дебит Q
има комплексен потенциал:
Q
F  z   V0 z  ln z
2
Да се определят токовата и потенциална функция и контурът на
обтеченото тяло.

Решение:
Комплексния потенциал се разделя на реална и имагинерна част:
Q Q
F  z   V0 x  iV0 y  ln r  i 
2 2
Q Q 
 V0 x  ln r  i    V0 y 
2  2 
От горното за търсените функции следва:
Q
  V0 x  ln r
2
Q
  V0 y  
2
68
 Контурът на обтеченото тяло съвпада с токовата функция   0 , от което
се получава:
Q
yk  
2 V0
Скоростните компоненти са:
Q
Vr  V0 cos  ;  x  r.cos 
2 r
V  V0 r sin 

Задача 5.5
Комбинирано течение е съставено от успоредно течение имащо скорост
V0 , източник и падина с дебит Q , разположени по ос x симетрично
спрямо началото на разстояние  a . Да се определи комплексният
потенциал, точките на заприщване и контурът на обтеченото тяло.

Решение:
Комплексният потенциал на
отделните течения за произволна
точка от равнината съгласно
фигура (5.5) е:
-на успоредно течение:
F1  V0 z
-на източник, отместен от
началото на разстояние a :
Q
F2  z   F  z1   ln  z  a  ;  z1  z  a  фиг. 5.5
2

-на падина, отместена от началото на разстояние  a :

Q
F3  z   F  z2    ln  z  a  ;  z2  z  a 
2
Резултатното течение се описва с функцията:
Q za
F  z   V0 z  ln
2 z  a
За определяне на мястото на точките на заприщване се използува изразът за
имагинерно спрегната скорост V :
dF Q  z  a  z  a  z  a Qa
V  V0   V0  ,
2  z  a   z  a    z 2  a2 
2
dz

69
 Qa
откъдето V  0 при z1,2   a 2 
V0
За определяне формата на контура, комплексния потенциал се представя
във вида:
Q Q
F  z   V0 z  ln z1  ln z2 ,
2 2
където
i
z1  re1 ; z2  r2ei
За токовата линия следва:
Q
  V0 y     
2
При   0 за контура на обтеченото тяло се получава:
Q
yk      
2 V0

Задача 5.6
Скоростното поле на двумерно течение има вида: V  Axyi  By 2 j (фиг.
5.6), където: A  2m1s 1 , B  1m1s 1 . Размерите на течението са
представени в метри. Да се определи:
а) ротацията на флуида в точката P  x, y   P 1,1 ;
б) Циркулацията, около контура посочен на фиг. 5.6

Решение:
а) Уравнението за непрекъснатост на
несвиваем флуид има зависимостта:
u v
 0
x y
За посоченото скоростно поле, записаното
уравнение има вида:
  Axy    By 
2

  Ay  2 By  2 y  2  1 y  0
x y
- флуида е несвиваем. фиг. 5.6
За ротацията при флуидите е в сила
зависимостта:
1 1
  rotV  xV .
2 2

70
  w v   u w   v u 
xV    i     j     k   Axk
 y z   z x   x y 
1
   .2.k  k  rad / s 
2
б) Циркулацията се дефинира посредством следната зависимост:
Г   V .ds .
За показания на фигурата контур циркулацията се пресмята посредством
последователно обхождане на всеки един от ръбовете, ограничаващи
контура:
b c d a 1 1 0 0
Г   udx   vdy   u  dx    v  dy    udx   By 2 dy   Axydx   By 2 dy
a b c d 0 0 1 1
1 0 0
1 1 1 1 1 1
Г  By 3  Ax 2  By 3  B  A  B  1 m2 / s
3 0 2 1 3 1 3 2 3

Задачи за самостоятелна подготовка

Задача 1
Офшорно ограждащо съоръжение
засмуква студена морска вода с
дебит Q  3600 m3 / s на дълбочина
15m , както е показано на фиг. 1. Ако
скоростта на приближаващия прилив
към ограждащо съоръжение е
0,5m / s , а) на какво разстояние след
съоръжението ще се повлияе
приливното течение, б) каква фиг. 1
ширина от приливното течение ще
навлезе в ограждащо съоръжение. Отг. а) a  76,43m б) L  480m
а
Задача 2
Несвиваем флуид притежава
скоростен потенциал   2Bxy ,
където B е константа. Определете
токовата функция и скоростните
компоненти на течението.

71
Начертайте токовите линии и B  2m1s 1 . Размерите на течението
интерпретирайте линиите на полето. са представени в метри. Да се
Отг. u  2By ; определи:
v  2Bx а) Степента на ротация на флуидното
  B. y 2  x 2  ; течение;
б) Циркулацията по затворения
контур;
Задача 3 в) Токовата функция на течението.
Флуидно течение се разпространява
по ос x с постоянно изменение на
напречната скоростна компонента от
вида: u y  A , където: A  0,1 s 1 .
Определете:
а) скоростта на флуидното течение;
б) Степен на ротация;
в) Стойността на токовата функция.

Отг. a)  Ay  f  x  i ; б) 0,05 s 1 фиг. 2

1 2
в) Ay  C
2 Отг. а)   2k rad / s
Задача 4 б) Г  2 m2 / s
Скоростното поле на двумерно в)  2xy 2
течение има вида: V  Axyi  By 2 j
(фиг. 2), където: A  4 m1s 1 ,

72
 ГЛАВА ШЕСТА
ДИНАМИЧНО ПОДОБИЕ ПРИ ФЛУИДНИТЕ ТЕЧЕНИЯ.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТЕЧЕНИЯТА.

За разлика от идеалните флуиди, в които действат единствено масови и

повърхностни сили, при движението на реалните флуиди се проявяват и
тангенциалните напреженияи свързаните с тях сили, породени от вискозитета
на флуида.
Изучаването на движението на реалните флуиди се осложнява от това, че
отчитането на влиянието на вискозитета води до появата не само на
тангенциални напрежения, но и до изменение на големината на нормалните
напрежения в сравнение с тези на идеалните флуиди. Това обстоятелство
усложнява значително вида на диференциалните уравнения за движение на
Навие – Стокс прилагани при изследването на реални флуиди. Това създава
понякога значителни трудности при тяхното интегриране. Ето защо в
динамиката на реалните флуиди не винаги е възможно получаването на
аналитични решения, поради което се използват и опитни резултати, въз основа
на които се получават емпирични и полуемпирични зависимости.

Фиг.1

Дори и при съвременното си състояние механиката на флуидите все още не

може да даде точни аналитични решения на теченията на реалните флуид,
особено на тези с по-сложни начални и гранични условия. В такива случаи най-
често се прибягва до използването на приблизителни полуемпирични решения с
въвеждане на опитни коефициенти или към моделни изследвания при
използване на теорията на подобието и моделирането.
Моделните изследвания се правят по различни поводи: за проверка и
съпоставяне на теоретични резултати с действителни; за получаване на опитни
коефициенти, необходими за полуемпиричните решения или за определяне на
хидродинамичните показатели и характеристики на елементи, машини и
съоръжения, които не могат да се получат по теоретичен път, а познаването им
е съществено за тяхната работа в експлотационни условия. Моделирането се
използва успешно при теоретично изучаване на сложни течения в техния

73
начален стадий, за който още не са познати аналитични решения на описващите
ги закони или въобще няма математическа постановка на задачата.
Смисълът на моделирането се изразява главно в това, че по резултатите от
опита върху модела може да се съди за явленията, които протичат в натурните
условия при оригинала. Тогава основателно възниква въпроса какви трябва да
са условията, при които се провежда опитът, така че получените резултати да
бъдат пренесени успешно върху оригинала. Отговор на този въпрос дават
законите на механично подобие , чиито основоположник е Нютон.

Подобия при флуидните течения

Геометрично подобие – подобие на формата (фиг. 1), размери или
координати, което се изразява в еднаквост на отношенията между всички
съответни размери и равенство на съответните ъгли.
li
 Cl  const.; - подобие на линейни размери;
li*
fi
*
 C f  Cl2 - подобие на площи;
fi
Wi
*
 CW  Cl3 - подобие на обеми.
Wi
Кинематично подобие – изразено в подобие на кинемтични величини. Две
течения са кинематично подобни, ако в съответните моменти от време
отношението на скоростите на всички съответни флуидни частици е еднакво, а
траекторията на тяхното движение са геометрично подобни или кинематичното
подобие се изразява в пропорционалност и успоредност на скоростните вектори.
Vi
 CV  const. - подобие на скорости;
Vi *
ai
 Ca  const. - подобие на ускорения;
ai*
ti
 Ct  const. - подобие по време.
ti*
Динамично подобие – две течения са динамично подобни при
пропорционалност на едноименните сили влияещи върху движението на
частиците. Следователно динамичното подобие предполага еднаквост на
плътностите, а също така пропорционалност и успоредност на едноимените
силови вектори в съответните точки.

74
Ki  mi
 Ck  const.; *i  C  const.;  Cm  const.
*
Ki i mi*
pi i i
 C  const .;  C  const .;  C  const.
pi*
p
 i* 
i*
Когато   const.;   const. е необходимо да бъде взето под внимание и
температурно подобие.

Хидродинамично моделиране. Критерии на подобие.

Пренасянето на резултатите от моделното изследване върху оригинала се
осъществява посредством използването на постоянни коефициенти на подобие,
или т. нар. мащабни фактори. Условията за подобие се дават с т. нар. моделни
закони. Условията (критериите) за динамично подобие се получават при
прилагане на уравненията за движение на реални флуиди (уравненията на Навие
– Стокс в диференциална форма), записани в беразмерен вид, като след
съответни преработки се достига до:
l0 u u u u l p p 
u v  w  g 02 X  0 2  u ,
V0t0 t x y z V0 V0  x l0V0
където:
l0 критерий (число) на Струхал – изразява отношението на
Sh  конвективните към локалните инерционни сили и се използва
V0t0
предимно за моделиране на неустновени течения
2
V
Fr  0 критерий на Фруд – отношението на инерционните към тегловните
gl0 сили

Eu  0 2 критерий на Ойлер – отношението на силите на налягане към

p
V0 конвективните инерционни сили
Vl критерий на Рейнолдс – отношението на инерционни сили към
Re  0 0
 силите на вътрешно триене

Според теорията на подобието чрез умножаване или деление на числа на

подобие могат да се получат нови критерии. Такъв е критерият на Хаген, който
се получава от произвендението на Eu и Re , т.е.:
p Vl pl
Ha  . 
V 2  V 2

Моделиране на флуидните течения.

За пълното хидродинамично моделиране на даден тип течение е необходимо
да се спазва пълно подобие на теченията, т.е. равенството на всички критерии.

75
На практика това обаче е невъзможно и се използва приблизително (частично)
моделиране, при което подобието се осигурява по критерии, който е най –
характерен за даденото явление. Така напр. за стационарни процеси, респ.
течения, числото на Струхал няма значение. За теченията без свобонда
повърхност съществен е критерия на Рейнолдс, докато при хидродинамичното
изпитване на турбомашините е необходимо равенството на числата на Ойлер и
Струхал.
Теченията без свободна повърхнина са такива, които са ограничени от твърди
стени. Преди всичко това са течения в тръби и канали. При тях теглото на
флуидните частици не влияе върху развитието на течението, тъй като се
уравновесяват с Архимедовата сила. Това дава основание да се пренебрегне
критерият на Фруд и при две геометрично подобни течения на несвиваем флуид
динамичното подобие се реализира въз основа на равенството на критерия на
Рейнолдс.
При течения със свободна повърхност е възможно да се моделира по
критерия на Фруд или едновременно по критериите на Фруд и Рейнолдс.

Класификация на теченията.
Ламинарни и турбулентни течения
Още Хаген (1839) и Поазьой (1848) са забелязали признаци за
съществуването на два вида течения на реалните флуиди. Малко по-късно този
феномен е бил изяснен от Рейнолдс (1883), който нагледно и убедително
показва съществуването на тези два вида течения с помощта на оцветена токова
нишка в права прозрачна тръба. Той доказва, че при малки скорости оцветената
нишка от течението изобразява права линия, успоредна на стените на цялата
дължина на тръбата и че течението има симетричен слоест характер, поради
което е наречено ламинарно (от гръцката дума lamina – слой). С увеличаване на
скоростта до достигане на някаква гранична стойност течението запазва
слоестия си характер. При по нататъшно увеличение на скоростта оцветената
нишка първоначално загубва праволинейния си характер, започва да пулсира и
да се разпада на регулярни вихри, а на известно разстояние оцветената течност
се разсейва по цялото напречно сечение на тръбата, като не остава дори и следа.
Течението става определено пулсиращо със своеобразна вихрова структура и се
нарича турбулентно (фиг. 2).

76
 Фиг.2

Ламинарните течения имат слоест характер. При тях отделните слоеве се

движат относително един спрямо друг, защото скоростта в напречно
направление е пренебрежимо малка. Тези течения са възможни, когато
преобладаващи са вискозните сили.
Турбулентните течения са неустановени, безпорядъчни, хаотични движения
на реалните флуиди, характеризиращи се с неорганизирано микроскопично
разместване на флуидните частици в напречно и надлъжно направление, което е
съпроводено със съответни промени на тяхното количество на движение, обмен
на импулс и следователно обмен на енергия.
Рейнолдс установил, че нарушаване слоестото течение и преминаването му в
d .V
турбулентно се извършва винаги при една и съща стойност на отношението

, наречено по късно в негова чест число на Рейнолдс. Например за течение в
права цилиндрична тръба този преход от ламинарно в турбулентно течение се
наблюдава при Reкр  2320 .
Пълзящи течения – те се характеризират с много ниски скорости на движение
флуида. Към тях могат да се отнесат обтичането на твърди тела при много
бавното им движение във вода или други по-вискозни течности. Обикновено,
пълзящите течения се разглеждат като граничен случай на ламинарните
течения, при които числото на Рейнолдс е много малко и в повечето случаи се
приема равно на нула. Характерно за тях е това, че разпределението на
скоростта и съотношението между градиента на налягането и масовите сили се
определя само от предаването на тангенциалните напрежения от обтечените
77
стени към вътрешността на течението. Следователно те се извършват в
условията на сравнително големи вискозни сили, които влияят върху цялото
поле на течението. Пример за пълзящо течение е дадено на фиг. 3, която
демонстрира бавно движение на сфера, попаднала в силно вискозна течност.
Вследствие на полепваемостта по стените и вътрешното триене течността е
подложена на деформация, която се разпространява във всички направления от
сферата, поради което този вид движение се нар. често деформационно течение.

Фиг.3

Задачи към глава шеста

Задача 6.1
Модел на хидрофойл (1/20 от оригинала) е тестван при скорост на флуид
от 0,179m / s , при което е отчетено съпротивление в размер на 2,2 N .
Определете съпротивление в оригинала при скорост на флуида от 0,8 m / s
.

Решение:
Понеже числото на Fr в оригинала и модела е едно и също, подобие може
да бъде осъществено по отношение на числото на Нютон:
Fm Fo
 .
mVm lm oVo2lo2
2 2

Понеже плътността на водата се изменя в много тесни граници при малка

промяна на температурата, тя може да се приеме за постоянна. В резултат
на това, горната зависимост добива вида:
Fm F
2 2
 2o 2 .
Vm lm Vo lo
Тогава за силата в оригинала се получава:
0,82. 20.lm 
2
Fo Vo2lo2
 Fm 2 2  2,2.  17577 N
Vo2lo2 Vm lm 0,1792.lm2

78
Задача 6.2
Съпротивлението при движение на хидрофойл зависи от характерния
размер l , скоростта v , плътността  и земното ускорение g . С оглед
определяне на съпротивлението при движение на хидрофойла е изработен
модел в мащаб 1/20. Действителните хидрофойли се движат на
повърхността на водата със скорост 0,8 m / s . Определете скоростта на
водата в модела с оглед осъществяването на динамично подобие.

Решение:
За осигуряване на динамично подобие се използва критерия на Фруд:
vm v
 o .
g mlm g olo
При положение, че експериментът се извършва на Земята, земното
ускорение може да се приемен за равно, следователно горната зависимост
има вида:
vm v
 o .
lm lo
За скоростта в модела се получава:
lm lm
vm  vo  0,8.  0,179 m / s .
lo 20 lm

Задача 6.3
Тръба с дължина 200 m и диаметър 0,5 m се използва за транспортиране
на вода с максимална скорост 0,2 m / s . За да се предскаже падът на
налягане в тръбата е изграден модел в мащаб 1:10. Определете
скоростта, при която е необходимо да бъде извършен експеримента с
оглед осигуряването на динамично подобие. Проведеният експеримент
показва, че падът на налягане в тръбата е 100 Pa .

Упътване:
Осъществяваме подобие по отношение на числото на Рейнолдс:
mvm Dm ovo Do
 .
m o
Параметрите на водата, използвана при провеждането на
експерименталните изследвания са еднотипни с тези на реалните условия,

79
 което води до еднаквост на плътността и вискозитета. Така горната
зависимост добива вида:
vm Dm  vo Do .
Откъдето за скоростта се получава:
vD 10 Dm
vm  o o  0,2. 2 m/ s.
Dm Dm
При еднаквост на числото на Рейнолдс, падът налягане може да се
определи при използването на числото на Ойлер:
pm po
 .
mvm ovo2
2

За падът на налягане се получава:

vm2 22
po  pm 2  100. 2  10 kPa
vo 0,2

Задача 6.4
Необходимо е да се изследва течението през голям клапан с диаметър
0,15 m на входа с дебит на протичащата течност в размер на 0,85 m3 / s .
Работният флуид в модела вода със същата температура както и
оригинала. За целта е разработен модел с диаметър на входа 0,07 m .
Определете дебита на течността в модела.

Упътване:
Подобие се осъществява по отношение на числото на Рейнолдс:
mvm Dm ovo Do
 .
m o
Поради това, че параметрите на реалното течение и тези в
експерименталната уредба са идентични, горната зависимост може да се
запише във вида:
vm Dm  vo Do .
При подобие по отношение на числото на Рейнолдс, дебитът може да се
определи при използване на познатата зависимост:
Qm vm f m vm Dm2
  .
Qo vo f o vo Do2
Така за дебита в модела се получава:
vm Dm2
Qm  Qo .
vo Do2

80
 Скоростта в модела, изразена от подбие на числотона Рейнолдс, се
получава:
D
vm  vo o .
Dm
Така, замествайки получената зависимост в тази за дебита се получава:
D 0,07
Qm  Qo m  0,85.  0,40 m3 / s
Do 0,15

Задачи за самостоятелна подготовка

Задача 1 Задача 2
Необходимо е да бъдат проведени Подводница се движи потопена
експериментални изследвания на изцяло в морска вода (
самолет в аеродинамичен тунел. За   1000 kg / m ,   1,4.10 m / s ).
3 6 2

тази цел е построен модел в мащаб С оглед анализ на параметрите при

1:10. Скоростта на движение на
самолета в реални условия е
380 km / h , като за да бъдат
избегнати ефектите на свиваемост на
флуида, тази скорост се използва и
при експериментални изследвания.
При провеждането на експеримента
е измерена сила в размер на 5 N .
Определете силата, действаща върху
оригинала.
Отг. Fo  500 N
движението на подводницата е
построен модел (мащаб 1:20), който
да бъде изпитан в воден турнел.
Тестовете се извършват със свежа
вода при температура t  20 oC .
Определете скоростта на водата в
тунела, както и отношението на
съпротивителните сили на модела и
оригинала.
Отг. vm  28,6 m / s ; Fm / Fo  0,504

81
 ГЛАВА СЕДМА
ХИДРАВЛИЧНИ СЪПРОТИВЛЕНИЯ. ХАРАКТЕРИСТИКА НА
ТРЪБОПРОВОД. СЪВМЕСТНА РАБОТА НА ТРЪБОПРОВОДНИ
СИСТЕМИ И ХИДРАВЛИЧНА МАШИНА.

В тази глава се разглежда един съществен проблем от приложната механика

на флуидите, а именно движение на вискозен, несвиваем флуид в тръби и
канали. Приложението на този тип течения в практиката е огромно – от
естествените системи от „тръби”, транспортиращи кръв в човешкия организъм
до големите индустриални тръбни системи, транспортиращи флуиди,
необходими за работата на определени системи и машини.

Линейни съпротивления
При движение на флуид в хоризонтална тръба, за всяко напречно сечение на
тръбата, налягането се запазва относително постоянно, докато по
продължението и то се изменя. При движението на реален вискозен флуид се
губи енергия, необходима за преодоляване на силите на триене с каналната
стена. Напълно развитото флуидно течение в хоризонтална тръба представлява
баланс между налягането и вискозните сили. Разликата в наляганията за всяко
сечение на тръбата се явява силата, действаща върху всички сечения, докато
тангенциалните напрежения действат върху околната повърхност на цилиндъра.
Загубите от линейни хидравлични съпротивления възникват при
движение на флуид в правите участъци на тръбната мрежа и се определят по
зависимостта:
l V2
7.1. pзлс    ,
d 2
V2
където l и d са дължината и диаметърът на съответния участък,  -
2
 d
динамичното налягане,   f  Re,  - коефициент на линейно съпротивление.
 k
d
Отношението е относителна гладкост на стената, k - еквивалентната
k
височина на грапавостта на стената.
Основен елемент при задачата е определянето на коефициентът  . Това може
да се направи приблизително по изложената по-долу методика:
Vd
Пресмята се Re  и се определя вида на течението


82
- при ламинарно течение  Re  2320   е функция на  Re  и се определя по
израза:
64
7.2.  
Re
 d
- при турбулентно течение  е функция на  Re;  .
 k
Най напред се определя дебелината на ламинарния граничния подслой :
7.3.  0  34,2d Re0,815 ,
и се сравнява с височината на грапавините k .

При k   0 турбулентното течение е в хидравлически гладки тръби и

  f  Re  , като:
7.4.   0,316.Re0,25 за 2,3.103  Re  5,104 по Блазиус
7.5.
1

 
 2lg Re   0,8 по Прандтл

1 dV*
 2lg  0,5
 2
по Никурадзе
0,221
  0,0032 
 Re 0,237
1
 по Конаков.
1,8lg Re  1,5  2

При  0  k се наблюдава течение в хидравлично грапави тръби и се

d d 
определя само като функция на    f   .
k k
1 d
 2lg  1,7
 2k
7.6.
1 d
 2lg  1,74
 2k

При приблизително равенство на  0  k течението е в преходната област,

 d
където   f  Re,  и най-подходяща се явява формулата на Калеброк:
 k
0,25
1  2k 2,51   68 k 
7.7.  2lg    или   0,11  
  7,4d Re    Re d 
83
 При течения в некръгли канали загубите от линейни съпротивления се
пресмятат по израза:
l V2
7.8. pзлс    ,
dh 2
4A
където d h  е хидравличен диаметър, A - площта на сечението, P -
P
периметърът.
При ламинарните течения е необходимо да се внесе корекция за  :
64
7.9.   n
Re
За правоъгълно сечение със страни a и b корекционния коефициент е даден в
таблица 1.

Табл.1
a/b 1 1,25 1,5 2 3 4 4 10
n 0,889 0,898 0,9191 0,971 1,066 1,14 1,19 1,3

Местни съпротивления
Загубите от местни съпротивления възникват в резултат на нарушаване на
праволинейността и равномерността на флуидния поток извън правите участъци
от тръбната мрежа и се определят по формулата на Вайсбах:
V2
7.10. pзмс   ,
2
където  е коефициент на местно съпротивление. Той зависи твърде слабо от
d
Re и и определяща за него е геометрията на съответния елемент.
k
Стойности за  за различните видове елементи са представени в цитираната
към сборника литература.
При пресмятане на тръбопроводи често пъти се налага загубите от местни
съпротивления да се заменят с еквивалентни на тях по големина загуби от
линейни съпротивления чрез т. нар. еквивалентна дължина на местно
съпротивление.

7.11. lекв d

Пълно съпротивление на тръбопроводи.
Основната задача при проектиране на тръбни системи се свежда до
транспортирането на определен дебит флуид при съответно осигуряване на

84
крайно налягане с минимален разход на енергия. Това налага пресмятанията на
пълното съпротивление на даден тръбопровод по израза:
 l  um
n 2
pзаг .об      i  
 d i 1  2
 l  um
n 2
7.12. pзаг .об      i   в  Pa 
 d i 1  2
или
 l  um
n 2
hзаг.об      i  в  m
 d i 1  2 g
Ако се замени  i с  lекв ,i се получава:
n
l   lекв ,i
um2
pзаг .об   i 1
 в  Pa 
d 2
7.13.
n
l   lекв ,i
um2
hзаг .об   i 1
в  m
d 2g
4Q
При изразяване на средната скорост чрез дебита Q : um  , се получават
d 2
изразите:

7.14. pзаг.об  0,81  5   4 i  Q 2  kQ 2 в  Pa  ,

 l  
 d d 
или
hзаг.об  0,81  5   4 i  Q 2  kQ 2 в  m  ,
 l  1
 d d g
респ. при замяна на  i с  lекв ,i
 l   lекв ,i  2
7.15. pзаг.об  0,81  5  Q  kQ ,
2

 d 
 Pa  ,
или
 l   lекв ,i  1 2
hзаг.об  0,81   Q  kQ в  m 
2
5
 d g
Получените изрази (7.14) и
(7.15)представляват характеристиката на
тръбопровода. Величините пред Q 2 са

фиг. 1 85
постоянни за даден тръбопровод и флуид и могат да бъдат обединени в една
константа.
Характеристиката на тръбопровода е необходима за избор на подходяща
работна машина, която да „покрива”
изискванията на съответната тръбна
мрежа.
За целта в един и същ мащаб се
нанасят върху една графика pзаг.об  kQ2 и
характеристиката на машината
pхм  f  Q  (фиг.1). Пресечната им точка
определя параметрите на съвместната им
работа и се нарича работна точка на
системата (т. А). В този случай цялото
налягане създадено от хидравличната
фиг. 2
машина се изразходва за покриване на
загубите от хидравлични съпротивления.
Когато е необходимо на края на тръбопровода да се осигури някакво остатъчно
налягане , то характеристиката на тръбопровода се строи над нея (фиг. 2). Това
означава, че накрая на тръбопровода ще се осигури желаното от технологични
нужди налягане.
По изложената методика относно пълни загуби от хидравлични
съпротивления се изчисляват т. нар. прости тръбопроводи. При тях дебитът не
се разделя по клонове, т.е. няма разклонения. Диаметрите им обаче може да са
различни, като може да има включени и определен брой местни съпротивления.

Задачи към глава седма

Задача 7.1
Да се определят загубите от триене при транспортиране на вода
   999,1kg / m3,  1,14.106 m2 / s  с дебит Q  0,005m3 / s по
тръбопровод с диаметър d  100mm , дължина l  100m и абсолютна
грапавост на стената k  0,02mm .

Решение:
Понеже всички геометрични параметри на тръбната система са известни,
решението на задачата се свежда до определянето на коефициента на
линейно съпротивление. За тази цел се постъпва по следния начин:

86
 Пресмята се средната скорост на водата в тръбопровода:
Q 4Q 4.0,005
um     0,64m / s ,
f  d 2 3,14. 0,12
откъдето за режима на течението се получава:
u d 0,64.0,1
Re  m   56140
 1,14.106
Понеже Re  Reкр , течението е турбулентно. Необходимо е да се определи
видът на стената на тръбата, т. е. трябва да се съпостави k с дебелината на
ламинарния граничен подслой  , който се пресмята по формулата
0,815
  68.4r Re0.815  68,4.0,05. 56140  0,46.103 m
Стената е хидравлически гладка, тъй като   k и  може да се определи
напр. по формулата на Блазиус:
0,25
  0,316Re0,25  0,316  56140   0,0205
Така за загубите от триене се получава:

p   
2
l um
 0,0205.
100
.999,1.
 0,64   4,2kPa
2

d 2 0,1 2

Задача 7.2
В тръбопровод с диаметър D  50mm има внезапно стеснение до
диаметър d  25mm . Да се определи загубата на налягане от внезапното
стеснение, ако в тръбопровода се движи вода
   1000kg / m3,  1,307.106 m2 / s  с дебит Q  0,003m3 / s .
Решение:
Режимът на течението в тръбопровода е турбулентен, тъй като
4Q 4.0,003
Re    58479,81  Reкр
 D 3,14.0,05.1,307.106
В този случай коефициентът на местно съпротивление се определя по
формулата:
0,75
  d 2 
  0,5 1      0,403
   
D
За загубата на налягане pзм в резултат на внезапното стеснение изразена
чрез дебита се получава:

87
 8Q 2
pзм    7533,9 Pa
 2d 4

Задача 7.3
Да се пресметнат загубите на налягане при триене в тръбопровод с
дължина l  100m и диаметър d  60mm , ако дебитът е Q  10l / s , а
течността е:
А) вода (плътност   1000kg / m3 и динамичен коефициент на
вискозитета   0,001Pa.s );
Б) минерално масло с кинематичен вискозитет   32.106 m2 / s .
Тръбопроводът е изпълнен от стоманени заварени тръби с незначителна
корозия ( k  0,06mm ).

Решение:
И в двата случая средната скорост в тръбопровода е
4Q 4.0,010
V   3,54m / s
 d 2 3,14.0,062
Средната еквивалентна грапавост на стените за стоманен заварен
тръбопровод с незначителна корозия k  0,06mm .
Границите на преходната област могат да се определят по отношението на
диаметъра и грапавостта на стената на тръбата. При условие, че стойността
d d
на Re са в интервала от 10 до 500 течението е в преходната област. За
k k
тази цел се определя:
d 60 d 60
10  10  10000 и 500  500  500000
k 0,06 k 0,06
А) в случай, когато по тръбопровода се движи вода
Vd  3,54.0,06.1000
Числото на Рейнолдс е: Re    212400  Reкр , където
 0,001



d
Тъй като 10000  Re  212400  500  500000 следва, че изменението на
k
коефициента на триене е в преходната област и зависи както от режима на
движение, така и от относителната грапавост. За този случай се използва
формулата:

88
 0,25 0,25
 68 k   68 0,06 
  0,11    0,11    0,021
 Re d   212400 60 
За необходимия разполагаем напор при движение на вода по тръбопровода
се получава:
l V2 100 3,542
hV ,ТР    0,021  22,36mH 2O
d 2g 0,06 2.9,81
Б) В случая, когато по тръбопровода се движи минерално масло
Vd 3,54.0,06
Числото на Рейнолдс е: Re    6638
 32.106
d
Тъй като 4000  Re  6638  10  10000 следва, че режимът на движение
k
на минералното масло е при хидравлично гладки тръби. За този случай се
използва формулата (6.4):
0,316 0,316
  0,25   0,035
Re 66380,25
Падът на налягане в метри воден стълб е:
l V2 100 3,542
hV ,ТР    0,035  37,26m
d 2g 0,06 2.9,81

Задача 7.4
След почистването на смукателния тръбопровод на центробежна помпа с
l  10m и d  0,2m еквивалентната грапавост на стената и се е
променила от k1  1mm на k2  0,1mm , а коефициента на местно
съпротивление на филтъра – от 1  40 на 2  10 . Дебитът на водата е
Q  70dm3 / s . Температурата на въздуха е 200 C , а плътността на водата
е   1000kg / m3 .
Да се определят намалението на хидравличните загуби и на
изразходваната мощност за преодоляване на съпротивленията вследствие
почистването.

Решение:
Загубите преди и след почистването са съответно:
 l1 1  Q2
pзо   1 5  1. 4  8 2
1
 d1 d1  
 l2 1  Q2
pзо   2 5   2 . 4  8 2
2
 d2 d2  

89
 Намалението на загубите е:
 l  Q2
pзо  pзо   1  2   1   2   8 2 4
1 2
 d   d
Намалението на изразходваната мощност следствие почистването е:

N зо  N1  N2  pзо  pзо Q
1 2

Изчисляването на 1 и 2 се извършва по формули в зависимост от
стойността на числото на Рейнолдс:
4Q 4.0,07
V   2,23m / s
d 2
3,14.0,22
V .d
Re   443.103

Пресмятаме  0  34,2.d .Re0,815  0,1mm
За първия случай k1   , т.е. тръбата е хидравлически грапава(уравн.7.6)
2 2
 d   0,2 
1   2lg  1,74    2lg  1,74   0,03
 
3
2k  2.0,1.10 
При втория случай k1   , т.е течението е в преходната област и се използва
формулата на Колеброк (7.7):
 68 0,1.103 
0,25
 68 k2 
2  0,11    0,11    0,017
 Re d 
3
 443.10 0,2 
За промяна на хидравлични загуби се получава:
 10  8.1000.0,07
pзо  pзо   0,03  0,017 .   40  10  . 4
 76,2 Pa
 0,2  3,14.0,2
1 2

Намалението на мощността е:
N  76,2.103.70.103  5,34kW

Задача 7.5
От отворен резервоар А
(фиг.7.5) изтича вода в
атмосферата през
водопровод съставен от два
хоризонтални и един
вертикален участъци с
дължини l1  l2  l3  10m и
постоянен диаметър
d  0,050m . В участъка 3 е
монтиран прав вентил.

фиг. 7.5 90
Колената имат радиус на кривина R  0,1m . При напълно отворен вентил
и температура на водата t  150 C да се определи необходимата височина
H , при която дебитът на изтичащата вода за установено течение ще
бъде Q  0,004m3 / s .
Коефициентите на местно съпротивление на вход и изход са съответно
вход  0,5;изход  1. Коефициентът на грапавост на тръбите е k  0,02mm

Решение:
Определя се режимът на течението.
При t  150 C :   1,14.106 m2 / s
vd 4Q
Re    89395
  d
Течението е турбулентно: Re  105 . може да се използва формулата на
Блаузиус за пресмятане на  :
0,316 0,316
 4 4  0,0183
Re 89395
Стойностите на коефициентите за местни съпротивления се взимат от
таблица от фиг. Б3 и табл. Б2 на приложение Б:
вентил  6,9;вход  0,5; коляно  0,18;изход  1
0,81  l  2
pзаг      коляно   вентил   вход  изход  Q 
d  d
4

0,81.103  30 
 4 
0,0183  2.0,18  6,9  0,5  1 0,0042  40933Pa
0,05  0,05 
Прилагаме уравнение на Бернули за сечение 1-1 и сечение 2-2
V12 V22
 p1   gz1   p2   gz2  pзаг
2 2
V1  0 (безкрайно голям съд) p1  p2  105 Pa ; z2  0 ; z1  H ;
4Q 4.0,004
V2    2m / s
d 2
3,14.0,052
Замествайки в уравнението се получава:
V22
 gH   pзаг
2
Оттук за височината имаме:
H  4,4m

91
Задача 7.6
По бензинопровод с размери l1  5m, d1  0,02m и l2  5m; d2  0,04m
протича бензин    750kg / m ;  0,5.10
3 6
m2 / s  от резервоар А с
надналягане над свободната повърхност на бензина pH  9.104 Pa към
разположения по – високо резервоар В, в който е създаден вакуум
pB  30000Pa (фиг. 7.6). Грапавината на стените и бензинопровода са
k  0,1.103 m . За регулиране на дебита в него е монтиран прав вентил,
d
който е напълно отворен  B  4  , а двете колена са с  0,8 и   900 .
R
При каква постоянна разлика h между свободните нива на бензина в
резервоара дебитът ще има стойност Q  1,2.103 m3 / s .

Решение:
Записва се уравнението на Бернули са двете повърхнини на резервоарите А
и В. От това, че височината h по условие се запазва постоянна, скоростите
на флуидът за двете сечения е равен на нула. От тук уравнението на
Бернули добива вида:
p  p2  pзаг
pзаг  p1  p2   gh; h  1 ;
g
Загубите от линейни и местни съпротивления се записват във вида:
 l l       
pзаг  0,81  1 15  2 25  1 4 2  3 4 4 5 6  Q 2 ;
 d1 d2 d1 d2 
4Q 4.1,2.103
Re1    1,53.105
 d1 3,14.0,02.0,5.10 6

68,4.0,01
 01   0,004.103 m; 01  k - хидравлически гладка .
1,53.105 
0,815

От графиката на Мурин (приложение

Б2
фиг. Б1) следва:

92

фиг. 7.6
  d 
1  f  Re1 , 1   0,031
 k 
4Q 4.1,2.103
Re 2    7,64.104
 d 2 3,14.0,04.0,5.10 6

68,4.0,02
 02   0,14.103 m
 7,64.10  4 0,815

 02  k - хидравлически гладка тръба

0,316
По Блаузиус 2   0,019
4 4
7,64.10
Коефициентите на местните съпротивления са определени от таблици,
представени в Приложение Б:
1 вход   0,5;  2 кол   0,21; 3 разш   9;
 4 кол   0,5; 5 вентил   0,21;  6изх   9;
 5 5 0,71 14,21 
pзаг  0,81.750  0,031 5
 0,019 5
 4
 4 
.1,22.106  51922 Pa
 0,02 0,04 0,02 0,04 

h
 9.10 4
 pa    pa  30000   51922
 9,25m
9,81.750

Задача 7.7
От резервоар (фиг. 7.7) през водопровод изтича вода в атмосферата.
Водопроводът има два участъка с дължина l1  20m и l2  50m , като
съотношението на диаметрите е d2  1,2d1 . Дебитът на изтичащата
вода е Q  0,001m3 / s . Височината H  5m . Радиусите на кривината на
колената са равни на съответните диаметри, като ъгълът на първото
коляно е   600 , а другите са по 900 . Температурата на водата е 100 C .
Да се определят диаметрите d1 и d 2 .

Решение:

93
 фиг. 7.7

Общият разполагаем напор се дава с:

pзаг   gH  9,81.1000.5  49,05.103 Pa
При t  100 C    1,31.106 m2 / s
Задачата може да се реши по графичен път, като за намиране на
ориентировъчните стойности на диаметрите d1 и d 2 се приемат някакви
стойности на 1 и 2 и се смята, че липсват загуби от местни
съпротивления. В такъв случай, ако d1 се изрази чрез d 2 се получава:
0,81  1l1 2,488  2l2  Q 2
d2  5 
pзаг
 0,81.103  0,025.20.2,488  0,020.50  .1.106 
0,2

 4   0,03265m
 4,905.10 
Тогава: d1  0,02721m;
Построява се pзаг  f  d  като d се изменя в околността на
ориентировъчното определените стойности d1 и d 2 .
 l l       
pзаг  0,81  1 15  2 25  1 4 2  3 4 4 5 6  Q 2
 d1 d2 d1 d2 
Стойностите на коефициентите на местни съпротивления са:

94
 1  0,91  300  ; 2  0,196   600  ;
 d 22 
3  0,16  2  1,44  ; 4  5  0,294
 d1 
6  1
Тогава:
 20 50 1,1 1,76 
pзаг  0,81.103  1 5  2 5  4  4  Q 2
 d1 d 2 d1 d2 
Упътване: На основата на тези уравненията решенията могат да бъдат
направени графично или чрез аналитично пресмятане на системата.
Тъй като Re  105 ,  се пресмята по формулата на Блазиус.
d1  2,755.102 m; d1  3,33.102 m

Задачи за самостоятелна подготовка

Задача 1
Масло с плътност   900kg / m3 и
вискозитет   0,0002m2 / s се
транспортира по наклонена тръба,
съгласно фиг.1. Наляганията и котите
за двете сечения са съгласно
фигурата.

фиг. 1
Приемайки течението за установено,
а режимът на движение ламинарен,
определете:
а) напорната височина h между двете
сечения;

95
б) скоростта и дебитът на
протичащата течност;
в) Режимът на движение (респ.
числото на Re );
Забележка: Падът на налягане в метри
воден стълб може да се определи по
l v2
зависимостта: h  
d 2g
Отг. а) h  4,9m
б) V  2,7m / s; Q  0,0076m3 / s
в) Re  811,27 - ламинарно фиг. 2

Задача 2 Пресметнете падът на налягането във

въздуховода, ако дебитът на
Масло с плътност   900kg / m3 и
доставения въздух е Q  0,785m / s .
3
вискозитет   0,00001m2 / s протича Коефициентът на грапавост на
в отлята стоманена тръба с диаметър стената на въздуховода е k  0,03mm .
d  200mm и дължина l  500m .   0,014;
Дебитът на протичащата течност е Отг.
P  2,661 kPa
Q  0,2m3 / s . Определете падът на
Задача 4
налягането в тръбата при условие, че
Въздух при нормални условия
по направление на движението на
протича в тръба. Дебитът на въздуха
флуида тръбата е наклонена на 10o
надолу. Коефициентът на грапавост е Q  0,01m3 / s , вискозитетът
на тръбата е k  0,26mm .   14,86.106 m2 / s , а плътността
  0,017;   1,19kg / m3 .
Отг.
p  7,8.105 Pa Определете диаметърът на
Задача 3 въздуховода, така че режимът на
движение в тръбата да бъде
Въздух с плътност в / х  1,205kg / m3 турбулентен.
и вискозитет   14,86.106 m2 / s се Отг. d  0,092m
транспортира през въздуховод с
размери, показани на фиг. 2.
Задача 5
Въздух при стандартни условия
протича в тръба с диаметър
d  25,4mm . Ако скоростта на
въздуха е 1m / s , определете за каква
дължина от тръбата падът на

96
налягане ще бъде равен на този в дължина на местните съпротивления
коляно с ъгъл 90o и същият диаметър е 2,5 % от l .
като тръбата. Коефициентът на Да се определи диаметъра на тръбата.
местно съпротивление на коляното е
  1,5 . Отг. d  0,2m
L  1,02m;
Отг. Задача 9
  0,0374
Задача 6 Вода с температура t  200 C изтича
Падът на налягането в краищата на от резервоар А в резервоар В през
хоризонтален водопровод ( l  100m , хоризонтална тръба с диаметър
d  0,1m и k  0,5mm ) е d  0,025m и дължина l  20m (фиг.
3). Надналягането в резервоара А е
pзо  27,6kPa . Сумата от
p1  105 Pa , а по свободната
коефициентите на местните
съпротивления е   5 . Да се повърхност в резервоар В действува
атмосферно налягане. Тръбата е
определи дебитът Q .
стоманена с грапавост k  0,1.103 m .
Отг. Q  9,95dm3 / s
Да се определи дебитът Q през
тръбата при установено течение -
Задача 7 H1  1,5m; H 2  2,52m .
По тръбопровод с l  120m се
транспортира мазут
   970kg / m3;  4.104 m2 / s  с
дебит Q  28dm3 / s . Разликата между
височините на входа и на изхода е
z1  zи  5m . Налягането на входа е
p1  95kPa . Еквивалентната дължина
на местните съпротивления е 5% от l фиг. 3
. Да се определи диаметъра на
тръбата.
Задача 10
Отг. d  0,1m
От резервоар А тече вода към
резервоар В по водопровод, който
Задача 8 има дължина l  10m и диаметър
По хоризонтален тръбопровод се d  0,0250m се транспортира вода
транспортира нефт (фиг. 4). Надналягането по
   810kg / m ;  3.10 m / s 
3 5 2
с свободната повърхност на водата в
дебит Q  60dm3 / s . Налягането на резервоара А е p1H  105 Pa , а в
входа е p1  600Pa . Еквивалентната резервоара В - p2 H  0 . Колената на

97
 R
водопровода са с ъгъл   900 и 1
d
, а вентилът е прав, напълно отворен
  4 . Да се определи дебитът, като
се има предвид, че течението е
установено  H1  1m; H 2  5m  , а
водата е с температура 100 C .

фиг. 4

98
 ГЛАВА ОСМА
СЛОЖНИ ТРЪБНИ МРЕЖИ

Сложните тръбни мрежи захранват с флуид в течно или газообразно

състояние голям брой консуматори. Тук спадат системите за газо- и
водоснабдяване на населени места, промишлени предприятия, битови и
жилищни сгради и др. В най – общия случай това са тръбопроводи с
разклонения, по които протича флуида. Основното изискване е захранването на
консуматори с флуид с определени параметри (дебит и налягане) при възможно
най – малки енергийни загуби от съпротивления.
Задачата се решава с използване на аналози на първия и на втория закон на
Кирхоф за електрически мрежи. Сложните тръбни мрежи се разделят преди
всичко на лъчеви и контурни (фиг.1а и б). При лъчевите мрежи по система от
лъчеобразно разположени тръбопроводи се захранват съответните консуматори.
При контурните мрежи има един или няколко контура от тръбопроводи,
прекарани с цел повишаване сигурността при захранване с флуид на
консуматорите, преразпределение на дебита и намаляване загубите от
съпротивления.

а) б)
фиг. 1

Основните елементи на сложните тръбни мрежи са: клонове – простите

тръбопроводи включени в мрежата – 1; 2; 3 и др. (фиг. 1б); възел – местата
където се връзват повече от два тръбопровода – A; B; C; D и др. (фиг. 1а и б);
лъчи – системата клонове между източника на флуид и даден консуматор;
контури – обособени от определен брой затварящи дадена верига клонове –
FGHD, DECB и др. (фиг.1б)
Вида на уравненията на Кирхоф при сложни тръбни мрежи е следният:
99
А. За лъчева тръбна мрежа (фиг.1а):
n
8.1.  Qi  0 за всеки възел
i 1
m
8.2.  pзаг ,i  p за всеки лъч
j 1

Б. За контурна тръбна мрежа (фиг. 1б):

n
8.3.  Qi  0 за всеки възел
i 1
m
8.4.  pзаг ,i  0 за всеки контур.
j 1

Уравн. 8.1 и 8.3 означават, че сумата от постъпващия и напускащ даден възел

дебит е равна на нула. В уравн. 8.2 и 8.4 pзаг , j представлява загубите от
хидравлични съпротивления в j - тия клон на мрежата. p е зададен по
технологични съображения пад на налягането между даден източник на флуид (
помпена станция, резервоар и пр.) и съответен консуматор.
Уравн. 8.1  8.2, респ. 8.3  8.4 се решават съвместно при което се получава
една алгебрична система от втора степен по отношение на дебита . Често пъти
се налага да се изследва тръбна система от смесен тип – лъчева и контурна, при
което се решават съвместно уравнение 8.1, 8.2 и 8.4.

Задачи към глава седма

Задача 8.1
Част от водопроводна мрежа включва два успоредни клона с размери
l1  500m; d1  0,1m; l2  1000m; d2  0,16m и височина на грапавините
k  0,4.103 m (фиг.7.2). Ако загубата на енергия от точка А до точка В е
pAB  7.104 Pa и водата има температура t  100 C , да се намерят
дебитите Q1 , Q2 и общия дебит Q .

Решение:
Тъй като загубите на налягане, съгласно закона на Кирхоф за контурна
тръбна мрежа, то
pзаг ,1  pзаг ,2  pAB
Падът на налягане за всеки един от клоновете се дава със зависимостите:

100
 0,81
p AB  5
1l1Q12 и,
d1
0,81
p AB  5
2l2Q22
d2
фиг. 8.1

В първото приближение може да се приеме, че тръбата е хидравлически

d  d 
грапава, т.е. 1  f  1   0,028 и 2  f  2   0,025 - по графиката на
k   k 
Мурин. В такъв случай:
p AB d15 7.104.0,15
Q1    7,86.103 m3 / s
0,811l1 3
0,81.10 .0,028.500
p AB d 25 7.104.0,165
Q2    19,04.103 m3 / s
0,812l2 3
0,81.10 .0,025.1000
Съответно:
4Q1 4.7,86.103
Re1    7,64.104
 d1 3,14.0,1.1,31.10 6

4Q2 4.19,04.103
Re2    1,16.105
 d 2 3,14.0,16.1,31.10 6

От тук 1 и 2 се определят съгласно графиката на Мурин:

 d 
1  f  Re1 , 1   0,0285
 k 
 d 
2  f  Re2 , 2   0,0251
 k 
С новите 1 и 2 дебитите Q1 и Q2 придобиват стойности:
Q1  7,79.103 m3 / s; Q2  19,00.103 m3 / s
Q  26,79.103 m3 / s

Задача 8.2
От резевоар изтича бензин с температура t  200 C
   700kg / m3;  0,8.106 m2 / s  . Бензинопроводът се разклонява на три
успоредни клона, които се намират в равнина, стояща под свободното
ниво на разстояние H  20m . Размерите на тръбите са:

101
l0  60m, d0  0,03m, l1  80m, l2  60m; l3  100m, d1  d2  d3  0,02m (фиг.8.2 ).
Като се пренебрегнат загубите в колената да се определят:
А)дебитите Q1 , Q2 и Q3 в съответните клонове при напълно отворени
шибри;
Б)дебитите Q1 и Q3 при напълно отворени шибъри в клонове 1 и 3 и
напълно затворен шибър в клон 2;
И в двата случая изтичането става при атмосферно налягане, което
действа и по свободната повърхнина на бензина в резервоара.
Решение:

фиг. 8.2
Упътване:
Загубата на енергия в трите клона е еднаква:
pзаг ,1  pзаг ,2  pзаг ,3  pзаг.
Клоновете се представят със зависимостите представени по долу:
0,81 0,81.700
pзаг.  pзаг ,1  5
 1l1Q 1
2
 5
.80.1Q12  141,75.1011.1Q12
d1 0,02
0,81 0,81.700
pзаг.  pзаг ,2  5
2l2Q22  5
.60.2Q22  106,31.1011.2Q22
d2 0,02
0,81 0,81.700
pзаг.  pзаг ,3  5
3l3Q32  5
.100.2Q22  177,19.1011.3Q32
d3 0,02
Загубите в общата тръба, ако се пренебрегнат местните съпротивления, са:
0,81 0,81.700
pзаг.o  5
 l Q
0 0 0
2
 5
.60.0Q02  1,4.1012.0Q02
d0 0,03
За дебитите може да се напише Q0  Q1  Q2  Q3 , а за общите загуби в
целия бензинопровод:
 gH  pзаг.o  pзаг.

102
 На основата на тези уравнения решенията могат да бъдат направени
графично или чрез аналитично пресмятане на системата.
Стойностите на 0 и i се пресмятат по формулата на Блаузиус.

Задача 8.3
От два открити резервоара изтича вода в атмосферата през общ
тръбопровод (фиг. 8.3). Отделните участъци на водопровода имат
следните размери: l1  200m; d1  0,1m; l2  80m; d2  0,085m ; l3  150m;
d3  0,12m . Височините от оста на крайното сечение на водопровода до
двете нива на водата в резервоарите и възловата точка А са съответно:
H1  12m; H 2  8m, h  5m . Стойността на коефициента на линейно
съпротивление във всички тръби е   0,025 . Коефициентите на местни
съпротивления имат следните стойности: на вентила вен  2 , на
колената к  0,3 .
Да се определят общия дебит Q3 , дебитите Q1 и Q2 и налягането във
възловата точка А.

Решение:

фиг. 8.3

Упътване:
Използват се системата уравнения 7.14 и 7.15:
0,81  l1  2
p AH   g  H1  h   4  1  вх   к  1 Q1
d1  d1 

103
 0,81  l1  2
p AH   g  H1  h   4  1  вх   к  1 Q1
d1  d1 
0,81  l1  2
p AH   g  H1  h    1   вх   к  1  Q1
d14  d1 
0,81  l2  2
p AH   g  H 2  h   4  2   вх   к  1 Q2
d2  d2 
0,81  l3  2
p AH    gH  4  3   вх   в   к  1 Q3
d3  d3 
Q3  Q1  Q2
Ако в тези уравнения се въведат съответните стойности на величините при
вх  0,5 и изх  1 се получава:
p AH  6,876.104  419.6.106.Q12
p AH  2,943.104  393.106.Q22
p AH  4.905.104  131.6.106.Q32
На основата на тези уравненията решенията могат да бъдат направени
графично или чрез аналитично пресмятане на системата.
Q3  20,3.103 m3 / s; Q1  12,4.103 m3 / s; Q2  7,9.103 m3 / s; pAH  4,75.103 Pa

Задача 8.4
Да се определи дебитът на протичащата между два резервоара вода
(фиг.8.4), ако разликата в нивата им е h  24m . Дължините на
участъците са l1  l2  l3  l4  100m , а диаметрите им -
d1  d2  d4  100mm и d3  200mm . Коефициентите на линейни
съпротивления са 1  2  4  0,025 и 3  0,02 . Вентилът, включен в
участък 3, има коефициент на местно съпротивление  B  30 .
Останалите местни съпротивления да се пренебрегнат. Какъв ще бъде
дебитът на протичащата вода при напълно затворен вентил?

Решение
Случай 1:  B  30
За възела А-В е в сила равенството
Q  Q2  Q3
Загубите на налягане в успоредните участъци 2 и 3 между двата възела са
равни на:

104
 82l2 8  l3  2
Q2  
 3   B  Q3
 2d25  2d34  d3 
Общите загуби на енергия между двата резервоара са равни на
разполагаемия напор, т.е.
8  l l  8 l
 gh  2  1 15  4 45  Q 2  2 252 Q22
  d1 d 4   d2
След заместване на известните
величини, горните уравнения
придобиват вида:
Q  Q2  Q3
Q32  10.Q22

Q3  3.1622776Q2
2Q 2  Q22  1.1614.103
Откъдето окончателно се получава:
Q2  5,7079l / s
фиг. 8.4
Q  23,7578l / s
Случай 2:  B  
В този случай през участък 3 не протича вода. Дебитът на протичащата
между двата резервоара вода, според написаните по – горе уравнения за
общите загуби, се определя от израза:
8 l
gh  3 21 15 Q 2 ,
 d1
или
  2d15 gh 
Q 0,5  19,6761l / s
 241l1 
 

Задача 8.5
Намерете как се разпределя дебита Q на течност между две паралелни
тръби с диаметри d1 и d 2 и дължини /приведени/ L1 и L2 за стойности на
абсолютна грапавост на тръбите k1 и k2 (фиг. 8.5).

Решение

105
 За търсените величини е целесъобразно да се избере графически метод
на решение (фиг. 8.6).
Построява се характеристиката на първия тръбен клон съгласно
уравнението (фиг. 8.6):
L
hn1  0,08271 15 Q12
d1
Чрез задаване на няколко стойности на
Q се изчислява hn1 . Коефициента на
линейно съпротивление 1 се определя от
k
зададена относителната грапавост 1 и
d1
стойността на числото на Рейнолдс ( фиг. 8.5
4Q1
Re  ).
 d1
Аналогично се построява характеристиката на втория тръбен клон
тръба hn 2 .
L
hn 2  0,08272 25 Q22
d2
Натрупването на построените
криви по правилото на сумиране
на характеристиките на
паралелни тръби се получава
характеристиката на
разклонения участък.
По-нататък по оста на дебита
се намира точка,
съответствуваща на сумарния
дебит Q , като през нея се
прекарва вертикална линия до
пресичането й с
характеристиката на
разклонения участък. През
получената точка В се прекарва фиг. 8.6
хоризонтала до пресичане с
характеристиките на първата /т.В1/ и втората /т.В2/ тръбни клона.
Абсцисите на получените пресечни точки показват търсените разходи Q1 в
първия и Q2 във втория тръбни клонове.

106
 Задачи за самостоятелна подготовка

Задача 1 резултантния дебит на протичащата

Тръбна система е съставена от два вода. Загубите от местни
успоредни клона, доставящи бензин съпротивления да се пренебрегнат.
при нормални условия. Дебитът на Коефициентът на линейно
бензинът в общия клон е съпротивление   0,025 .
Q  0,035m / s .
3
Плътността на
бензина е   700kg / m3 (вискозитет
  2,92.104 Pa.s ).

фиг. 2
Отг. Q  0,027m3 / s

Задача 3
фиг. 1 На фиг. 3 всички тръби са стоманени
Ако помпата не работи и бензинът с диаметър d  8cm . Пресметнете
свободно преминава през нея, дебитът, протичащ от резервоар 1
коефициентът и на местно към резервоар 2, ако клапата C е: а)
съпротивление е   1,5 . напълно затворена и б) отворена, при
Коефициента на линейно коефициент на местно съпротивление
съпротивление   0,03 .   0,5
В този случай определете дебитът на
бензинът във всеки един от двата
клона, както и падът на налягане.
Q1  0,022m3 / s;
Отг.
Q2  0,0130m3 / s

Задача 2
За показаната на схемата паралелна
система (фиг. 2), всички тръби са с фиг. 3
диаметър d  8cm и са изработени от Отг. а) Q  0,005m3 / s
отлята стомана. Ако падът на
налягането в двете точки б) Q  0,009m3 / s
p1  p2  750kPa , определете Задача 4
107
Резервоар А с постоянно ниво на
водата H  3m и надналягане над
свободната повърхност P  0,4MPa
захранва водна кула В и басейн С по
система, състояща се от три еднакви
тръби с дължина L  210m и
диаметър d  100mm всяка (фиг. 4).
Определете дебита Q , постъпващ в
басейна С и височината h , на която
ще се издигне нивото на водата във
водната кула, ако от нея се изтича
дебит QB  5 l / s . Коефициентът на
линейно съпротивление  за всички
тръби в системата е 0,025 . Местните
съпротивления да се пренебрегнат.
отклонение, размерите на които са
L  4m , d  60mm (фиг. 5).
Определете показанието на
манометъра М, така че дебитът,
необходим за всеки апартамент при
напълно отворен вентил, да е
Q 3 l / s?
Коефициентът на
съпротивление на тръбата се приема
  0,03 , а коефициента на местно
съпротивление на вентилите е   3 .
Загубите в тройниците не се отчитат.

фиг. 4
Q  0,0036m3 / s;
Отг.
h  6m
фиг. 5
Задача 5
В три апартамента, разположени на Отг. pM  170,793kPa
различни етажи / H  3,5m /, водата се
доставя от главен тръбопровод по
вертикална тръба и хоризонтално

ГЛАВА ДЕВЕТА
108
 СЪВМЕСТНА РАБОТА НА ХИДРАВЛИЧНА МАШИНА С ТРЪБНА
МРЕЖА

При разглеждането в тази глава хидравличните машини (помпи, вентилатори

и пр. ) се разглеждат като част от съответната хидросистема. Те придават на
флуида допълнителна енергия. В дисциплината „Механика на флуидите” те не
са обект за изучаване и работния процес в тях няма да бъде разглеждан.
Всеки тръбопровод притежава собствени характеристики, която дава общите
(линейни и местни) съпротивления в зависимост от дебита:
8 n   l 1 k  
9.1. pз  2   5  4   j  Q 2  kQ 2 [ Pa]
 i 1  d d j 1 i 
8 n   l 1 k   2
2   5
9.2. hз   4   j  Q  k Q 2 [m]
g i 1  d d j 1 i 
При турбулентни течения, каквито най-често се срещат в инженерната
практика, характеристиката на тръбопровода е квадратична зависимост на
дебита. Познаването й е необходимо условие при решаване на съвместната
работа на хидравлична машина с тръбопровод.

фиг.1
Изходно условие при решаване на тази задача е балансът на наляганията в
течението на тръбопровода при наличие на включена в него машина. Един

109
прост пример при установено течение на флуида в тръбопровода е даден на фиг.
1. За нея следва зависимостта:
9.3. p1n  pхм  p2 n   p з ,
където:
V12m
p1n    p1   gz1 - разполагаемо налягане на смукателния тръбопровод
2
V22m
p2 n    p2   gz2 - налягане в нагнетателни тръбопровод
2
От (9.3) следва зависимост за напора на хидравличната машина:
 V22m   V12m 
9.4. pхм     p2   gz2      p1   gz1    p з
 2   2 
От (9.4) се вижда, че налягането респ. напора създадено от хидравличната
машина води до увеличаване на налягането в системата и до преодоляване
загубите от хидравличните съпротивления в нея.

Работна характеристика на хидравличната машина.

Работната характеристика на машината дава зависимост на дебита и налягането
(напора), коефициентът на полезно действие и мощността на двигателя
отчетена при дадена честота на въртене . Примерна характеристика на една
помпа е показана на фиг.2. Често пъти се налага преизчисляване
характеристиките на дадена центробежна хидравлична машина чрез честота на
въртене. Приема се подобие
на режимите и равенствата
на к.п.д. (1  2 ) и на
плътностите ( 1  2 ). От
законите за подобие следват
зависимостите:

Q1 n1
9.5. 
Q2 n2
2
p n 
9.6. 1   1 
p2  n2 
3
N n  фиг. 2
9.7. дв1   1 
N дв 2  n2 
Задачите относно работата на хидравличните машини с тръбна мрежа могат
да се сведат до следното:

110
 А. Избор на хидравлични машини за дадена тръбна мрежа при необходим
дебит Qх. м . Изчислява се разполагаемия напор (налягане) H х. м , като по Qх. м и
H х. м се определя удовлетворяващата ни машина (помпа или вентилатор).

Б. Определяне режима на съвместна работа на хидравлични машини с

мрежата.

Един пример за съвместна работа на центробежни помпи с тръбна мрежа е

даден на фиг. 3. Разликата в геодезичните височини е означено с z2  z1  H ст ,
като са дадени три възможни случая: H ст  0 ; H ст  0 и H ст  0 .

фиг. 3

При решение на задачата се построяват в един и същ мащаб на координатна

система „ H  Q ” работната характеристика на помпата H п  f  Qп  и
характеристика на тръбната мрежа H з  f  Q  . Пресечната точка на двете
характеристики определя работната точка на системата, хидравличната машина
и тръбопровода. Препоръчва се за нагледност графиките да се строят съвместно
със схемата на съответната система.
При H ст  0 , характеристиката на мрежата започва от началото на
координатната система и целия напор на помпата се изразходва за преодоляване
на хидравличните съпротивления.

111
 При H ст  0 , при ниво в резервоара В по – ниско от това в А, от който се
черпи вода, тя може да протича гравитачно с количество QC . Използването на
помпата е необходимо за получаване на по – голям дебит Qн. з  QC .
В много случаи, освен за преодоляване на загубите от хидравлични
съпротивления и разликата в геодезичните височини за определени
технологични цели е необходимо допълнително налягане pT . Тогава при
съвместното изчерпване на характеристиките, тази на тръбната мрежа се
измества по ординатата на разстояние отговарящо на pT (фиг.4)

фиг. 4

В този случай системата ще работи с параметри p, Q и   , като

разполагаемото налягане се изразходва както следва:
9.8. p  p   p
T з
В редица случаи на практика, дадена хидравлична машина не може да
подсигури или необходимия дебит или нужното налягане (напор). Това налага в
първия случай две или няколко хидравлични машини да бъдат включени в
паралелна работа, а във втория случай последователно. При това е необходимо
да бъдат построени предварително сумарната им характеристика, а след това да
се определи работната точка на системата хидравлична машина тръбопровод.
Паралелната работа на помпи с тръбопровод е показана на фиг. 5. В случая
характеристиките се сумират в хоризонтално направление по абсцисата, по
която е нанесен дебита Q .
При последователна работа на помпи с цел повишаване на необходимото
налягане (напор) сумирането на характеристиките се прави по ординатната ос,
на която е нанесен напорът H или налягането p . Такъв режим на работа е
даден на фиг. 6.
Мощността на хидравличните машини се определя по зависимостта:
9.9. N ХМ  pХМ QХМ

112
 фиг. 5

фиг. 6
При помпи зависимостта има вида:
9.10. pХМ   ghп
Коефициентът на полезно действие се определя с израза:
N
9.11.   ХМ ,
N дв
където N ХМ е енергия подадена на флуида, N дв - енергията изразходвана от
двигателя захранващ машината.

113
 Задачи за самостоятелна подготовка

Задача 1 Отг. QH  0,00735m3 / s ;

Центробежна помпа, разположена на H H  27,7m ;
кота B  4m , изпомпва вода от N H  2kW
открит резервоар на кота A  2m в
резервоар на кота C  14m и
надналягането на повърхността е Задача 2
p  120kPa (фиг. 1). Центробежна помпа подава в
кондензатора на парна турбина за
Определете дебита, налягането и
охлаждане морска вода (
мощността на помпата, ако
манометъра, инсталиран на изхода   10.10 m / s;   1025kg / m )
6 2 3
с
на помпата, показва M  250kPa . дебит Q  1800m3 / h (фиг. 2).
Засмукващите и нагнетателните Определете мощността на
тръбопроводи са с дължина двигателя, консумирана от помпата
l1  6m, l2  60m и диаметри при следните данни:
d1  100mm, d2  80mm . 1) обща дължина на медния
Коефициенти на линейно тръбопровод l  20m и диаметър
съпротивление на тръбопроводи са d  500mm ;
съответно 1  0,025; 2  0,028 . 2) стойности на коефициентите на
местните съпротивления са:
Коефициента на местно
съпротивление на клапана k  7 , а Дънен клапан 1  3
на вентила в  8 . Шибър 2  0,3
Коляно под ъгъл 90 3  0,3
Коляно под ъгъл 180 4  0,5
Извънбордови клапан 5  7
Кондензатор 6  8

3) коефициент на полезно действие

на помпата   0,8 ;
Клапанът 5 е на 1m от повърхността.
Как ще се измени N дв ако при
внезапно спиране на кораба и същия
дебит на помпата извънбордовият
клапан се окаже под повърхността?
Тръбопроводът се счита за
хидравлически гладък.
фиг. 1

114
 коефициентът на съпротивление на
всяко коляно 0  0,4 , а коефициент
на съпротивление на обратеният
клапан  K  5 .
l2,d2 0

h2

h1

фиг. 2 l1,d1
Отг. Nдв  50,2kW ;
Nдв  44,1kW .
Задача 3 k
Центробежна помпа изпомпва
подпочвени води от кладенец с
дебит Q  40l / s (фиг. 3). фиг. 3
Разстоянието между помпата и Отг. d1  150mm ;
мястото на изпомпване на водата е Nдв  4,55kW
h1  5m .
Определете: Задача 4
1) диаметъра d1 на смукателната Потопяема помпа, с мощност
тръба на помпата ако дължината е Nдв  37kW при к.п.д.   80% ,
l1  8m , така, че вакуумметричната изпомпва вода от шахта по
височина на входа на помпата не тръбопровод с диаметър d  150mm
надвишава 7m. и дължина l  120m и я
2) консумираната от помпата транспортира на височина H  100m
мощност при напълно отворен (фиг. 4).
шибър на нагнетателната тръба, Определете дебита на помпата на
имаща дължина l2  5m и диаметър помпата, приемайки коефициента на
d2  150mm , ако нейното изходно съпротивление от триене в
сечение е разположено на h2  0,6m трьбопровода, равен   0,03 и
по-високо от оста на помпата; к.п.д. сумарен коефициент от местни
на помпата е   0,7 . сьпротивления   3 .
Коефициентът на
съпротивление на триене на
тръбопроводите е   0,03 ,
115
 участък на системата, се разполага
на височина h  5m над нивото на
водата в системата.
Определете дебита, напора и
мощността на помпата,
пренебрегвайки местните
сьпротивления и приемайки
коефициент на линейно
сьпротивление   0,025 .
Определете надналягането на
входа и изхода на помпата.

Mk

l,d
l,d

l/2

l,d

l/2
фиг. 4
Отг. Q  0,0286m3 / s l,d l,d
Задача 5 фиг. 5
Затворена циркулационна система се Отг. Q  0,007m3 / s ; H  25m ;
състои от помпа, котел, работещи N  1,72kW ; p  0,125MPa ;
при надналягане M K  0,11MPa , и
p  0,37MPa
шест еднакви участъка от
тръбопровода с диаметри d  50mm
и дължина l  12,5m .
При работа на помпата, нивото
на водата в пиезометъра, поставен в
средата на правия вертикален

116
 ГЛАВА ДЕСЕТА
СЪПРОТИВЛЕНИЕ НА ОБТЕЧЕНИ ТЕЛА

Съпротивление при обтичане на тела

При обтичане на телата от реален флуид те изпитват динамично въздействие
на тангенциални и нормални сили.
Тангенциалните сили са резултат от тангенциалните напрежения, породени от
вискозитета на флуида, респ. формирането на градиент на скоростта в
граничния слой, а нормалните – от разпределението на налягането, което се
променя по дължина на обтечената повърхнина, вследствие на динамичните
ефекти от наличието на граничния слой и формата на обтеченото тяло (фиг. 1).
За да се определи съпротивлението на обтечено тяло е необходимо да се
познава разпределението на нормалните и тангенциални напрежения. При
обтичане на симетрични тела и нулев ъгъл на атаката нетната сила е равна на
нула, поради което не възниква подемна сила.
R
P L

df

D


фиг. 1
Компонентната на аеродинамичната сила в направлението на относителната
скорост на обтичане на тялото се нарича хидродинамично или аеродинамично
съпротивление D , а компонентната, която е перпендикулярна на относителната
скорост, респ. скоростта на несмутено течение се нар. подемна сила L . Докато
силата от съпротивление съществува винаги при обтичането от реален флуид,
подемната сила е присъща само за някои частни случаи на обтичане,
характеризиращи се с наличие и на циркулационно течение около тялото
независимо от това, дали течението е на реален или идеален флуид.
Както съпротивителната сила, така и подемната включват компоненти,
свързани с триенето и налягането. За резултантната сила може да се запише:
10.1. R  L  D или R  L2  D2 , където:
D    0 cos df и L   Psin  df .
f f

Очевидно първия интеграл представлява съпротивлението от триене, а

вторият интеграл – съпротивлението от налягане, което в голяма степен зависи
от формата на тялото и затова се нарича съпротивление от форма. Обикновено
телата с добра обтекаема форма имат много малко съпротивление от форма в

117
сравнение със съпротивлението от триене. За разлика от тях при тела с недобра
обтекаемост, които създават условия и за откъсване на течението
съпротивлението от триене е пренебрежимо малко спрямо съпротивлението от
форма. На фиг. 2 са представени примери за съпротивления от налягане и
форма.

Триене Налягане (форма) Триене и налягане

фиг. 2

За разлика от съпротивлението от триене, съпротивлението от налягане не е

очевидно, тъй като силата от двете страни на обтекаемото тяло може да се
уравновеси, какъвто е случая при безциркулационно потенциално обтичане на
тела с идеален флуид, т. нар. парадокс на Даламбер.
Физичната същност на съпротивлението от налягане при реалните флуиди се
обяснява с възникването на граничния слой по обтечента повърхност. Съгласно
теорията, едно от основните свойства на граничния слой е да предава
налягането на външното несмутено течение върху обтечената повърхност без
изменение.
Изследването на съпротивлението на обтечени тела се извършва предимно по
опитен път. Както е изложено по-нататък, усъвършенстването на теорията на
граничния слой дава възможност в много случаи да се прилагат с успех и
теоретични способи.
За определянето на пълното съпротивление чрез моделни опити е създадена
зависимост, която е изградена въз основа на теорията на подобие. За целта може
да се използва критериалното уравнение на Ойлер. Очевидно то няма да се
измени ако се умножи и раздели на лицето на характерната за обтеченото тяло
повърхнина т.е:
p. f R
10.2. Eu  2  2
v . f v . f
След съответни преобразувания за съпротивителната сила се получава
зависимостта:
v2
10.3. R  Cx f .
2

118
C x се нарича коефициент на аеродинамично съпротивление. Той зависи от
Cx  f  Re, Fr , Ma, форма  .
Както бе посочено по-горе, при обтичането на тела едновременно възниква
съпротивление от триене и налягане. Коефициента на триене се определя
съгласно следната зависимост:
FD
10.4. CD  .
1 / 2   Av 2
За пресмятането на коефициента на подемна може да се използва
зависимостта:
FL
10.5. CL  .
1 / 2   Av 2
Граничен слой
Граничния слой е геометричното място от точки, където скоростта се мени от
0 (в близост до стената) до 99% от скоростта на външното несмутено течение.
Формираният граничен слой се характеризира с определена дебелина, която
зависи от скоростта на течението, формата на обтекаемото тяло, грапавост на
повърхността на тялото и др.
Съгласно аналитичното решение на Блазиус, дебелината на формиран
ламинарен граничен слой се определя съгласно зависимостта:
 5
10.6.  , валидна при числа на Рейнолдс Re x  5.105 ,
x Re x
където  е дебелина на граничния слой.
Големината на тангенциалните напрежения може да се определи съгласно
зависимостта:
3

10.7.  w  0,332.U 2
.
x
Ако зависимост 10.7 се интегрира по площта на плоска пластина, за
коефициента на аеродинамично съпротивление при обтичане на плоска платина
с крайна дължина от ламинарно течение се получава:
1,328
10.8. CD  , валидна при числа на Рейнолдс Re x  5.105 .
Re L
За турбулентни течения, зависимости 10.6 и 10.8 имат вида:
 0,38
10.9.  1/5 , валидна при числа на Рейнолдс 5.105  Re L  107 ,
x Re L
0,074
10.10. CD  1/5
, валидна при числа на Рейнолдс 5.105  Re L  107 .
Re L

119
 Задачи към глава десета

Задача 10.1
Парашутист пада с допустима скорост от 6 m / s (фиг. 10.1). Определете
диаметъра на парашута, който ще осигури допустимата скорост при
положение, че максималното тегло на парашутиста е 100 kg . При
пресмятанията приемете плътност на въздуха 1,21 kg / m3 , а за
коефициента на аеродинамично съпротивление - CD  1,42 .

Решение:
Съгласно вторият закон на Нютон, сумата от
силите, действащи върху даден обект е равна на
нула.
F  0.
Две са значимите сили, които могат да бъдат
записани при спускането на парашутиста –
тегловата и съпротивителна сили.
1
m p g   v 2 A.CD  0 или
2
1 D2 фиг. 10.1
100.9,81  1,21.6,52. .1,42  0
2 4
За диаметъра на парашута се получава:
D  5,87 m

Задача 10.2
Военен самолет с маса 6 t (фиг. 10.2) каца със скорост от 300 km / h и
забавя скоростта си с помощта на парашут с площ от 10 m2 . Определете
времето за намаляване на скоростта на самолета до 200 km / h .
Определете закъснението на самолета ако плътността на въздуха е
1,23 kg / m3 , а коефициента на аеродинамично съпротивление на парашута
е CD  1,42 .

Решение:
За решението на задачата се прилага втория закон на Нютон:
dV
 Fx  ma  m dt .
В посока обратна на посоката на движение на самолета действа
съпротивителната сила:

120
 1 dV
 Fx   2 V 2 A.CD  m dt
.
След преобразуване на горния израз за
промяната на скоростта се получава:
dV ACD
 2  dt  Bdt , където израза B
V 2m
има стойността: фиг. 10.2
1
B .1,23.10.1,42  1,46.103 m1 .
2.6000
След интегриране на израза за изменение на скоростта се получава:
1 1 1 
V V2
2
dV 1 1 1
  V 2  V  V  V  Bt или t  B  V  V 
V1 V1 1 2  1 2 

V2 и V1 са скоростите на самолета преди и след кацането.

V1  200 km / h  55,56 m / s .
V2  300 km / h  83,33 m / s .
Така за времето се получава:
1  1 1 
t   4,11 s .

1,46.103  55,56 83,33 
За максимално достижимото закъснение се получава:
dV 1 1
 CD AV 2   .1,42.10.1,23.83,332  10,1 m / s 2 .
dt 2m 2.6000

Задача 10.3
Самолет тежи 10 t (фиг. 10.3), има площ
на крилата 50 m2 и коефициент на
аеродинамично съпротивление, определен
въз основа на типа на крилния профил
CD  0,03  0,04CL2 . Определете фиг. 10.3
оптималната скорост на полета и
необходимата мощност на самолета. Приемете плътността на въздуха
1,21 kg / m3 .

Решение:
Коефициента на подемна сила може да се определи с помощта на
зависимост 10.5:

121
 FL m.g 10000.9,81 3243
CL     2 .
1 / 2   AV 2
1 / 2   v 1 / 2 .1,21.50.V
2 2
V

2
 3243  420682
CD  0,03  0,04C  0,03  0,04. 2   0,03 
2
L .
 V  V4
За съпротивителната сила се получава:
1 1  420682 
FD   AV 2CD  .1,21.50.V 2 . 0,03  2
  0,908.V  1,27.10 .V .
2 7

 
4
2 2 V
Необходимата мощност се пресмята съгласно зависимостта:
P  FD .V  0,908.V 3  1,27.107.V 1 .
Първата и втората производна спрямо скоростта имат вида:
P
 3.0,908.V 2  1,27.107.V 2  2,724.V 2  1,27.107.V 2 и
V
2P
 5,448.V  2,54.107.V 3 .
V 2

Втората производна е винаги положителна за всяка скорост. Следователно,

приравнен, израза за първата производна дава оптималната скорост на
полета:
2,724.V 2  1,27.107.V 2  0 или 2,724.V 4  1,27.107 , откъдето за скоростта се
получава:
V  46,5 m / s .
При така пресметната скорост определяме мощността:
P  FD .V  0,908.V 3  1,27.107.V 1  0,908.46,53  1,27.107.46,51
P  FD .V  364 kW

Задача 10.4
За постигане на по-добри аеродинамични
характеристики, състезателен автомобил
(фиг. 10.4) е снабден с обърнат крилен
профил с дължина 1,2 m и хорда 0,85 m ,
като при посочения ъгъл на наклона
коефициентите на аеродинамично
съпротивление и подемна сила имат
стойности съответно CD  0,3 и CL  1,3 .
Дължината на автомобила е 4,6 m , фиг. 10.4
повърхността на автомобила е 12 m2 , а

122
коефициента на триене се дава със зависимостта: 0,074ReL0,2 , където в
числото на Re за характерен размер е възприет дължината на
автомобила. Автомобилът тежи 1,3 t . Съпротивлението при търкаляне
на автомобила в 45N / kN от нормалната сила между гумите и
повърхността на пътя. Ако се приеме съпротивлението от триене на
автомобила 500N при скорост на автомобила от 60 m / s , определете: а)
Пълното аеродинамично съпротивление на автомобила; б) Пълното
съпротивление при търкаляне; в) Необходимата мощност на автомобила
за посочената скорост.

Решение:
а) Съгласно условието на задачата при движението на автомобила общото
съпротивление представлява сума от триене на крилния профил ( FD1 ), от
триене по повърхността на автомобила ( FD 2 ) и триене от формата на
автомобила ( FD 3 ).
1 1
FD1   AV 2CD1  .1,21.602.1,2.0,85.0,3  666 N .
2 2
За определяне на съпротивлението при движение на автомобила се
пресмята числото на Рейнолдс:
VL 1,2.60.4,6
Re    1,84.107 .
 1,8.10 5

Така за съпротивлението от триене се получава:

1 1
FD 2   AV 2CD 2  .1,21.602.12.0,074ReL0,2  68,16 N .
2 2
FD3  500 N .
Така за общото съпротивление се получава:
FD  FD1  FD 2  FD3  666  68,2  500  1234,2 N

б) Съпротивление при търкаляне зависи от силата на крилния профил

(насочена към земята) и тази от тежестта на тялото:
1 1
FN  FL  Fg   AV 2 .CL  mg  .1,21.1,2.0,85.602.1,3  1300.9,81
2 2
FN  2888  12753  15641 N
Тогава общата сила при търкаляне е:
FNt  FN .40 N / KN  40.15641/ 1000  625,6 N
Така общата сила, необходима на автомобила за достигане напосочената
скорост е:
F  FD  FNt  1234,2  625,6  1859,8 N
P  F.V  1859,8.60  111,6 kW
123
Задача 10.5
Плоска пластина с размери 1 x 1 m се обтича от успоредно въздушно
течение със скорост 3 m / s . Определете: а) дебелината на формирания
граничен слой върху пластината; б) големината на съпротивителната
сила; в) колко по-голяма ще бъде съпротивителната сила, ако пластината
е монтирана перпендикулярно на течението. Приемете плътността на
въздуха 1,21 kg / m3 а стойността на кинематичния вискозитет -
14.10-6 m2 / s .

Решение:
а) Определя се числото на Рейнолдс с оглед установяване вида на
течението:
U .L 3.1
Re    214286  5.105 - течението е ламинарно.
 14.10 6

Дебелината на граничния слой се определя съгласно зависимост (10.6):

 5 5.x 5.1
 или     0,011 m
x Re x Re x 214286
Коефициента на аеродинамично съпротивление се определя съгласно
зависимост (10.8):
1,328 1,328
CD    0,0029
Re L 214286
Така за силата на аеродинамично съпротивление се получава:
1 1
FD   AV 2CD  .1,21.1.1.32.0,0029  0,0158 N .
2 2
При вертикално ориентирана пластина CD  1,4 , аеродинамичната сила има
стойност:
1 1
FD   AV 2CD  .1,21.1.1.32.1,4  7,623 N
2 2
Така при вертикално ориентирана пластина съпротивлението е около 480
пъти по-голямо от това при хоризонтална пластина.

124
 Задачи за самостоятелна подготовка

Задача 1 Задача 3
Теглото на самолет е 65 kN и крилна Пресметнете съпротивителната сила,
площ от 27,5 m2 . Проведените възникваща при обтичане на плоска
експериментални изследвания пластина от вода, движеща се със
показват, че коефициента на скорост 10 m / s с плътност
аеродинамично съпротивление може   1000 kg / m3
и кинематичен
да се определи съгласно вискозитет   1.10 m2 / s
6
за
зависимостта CD  0,02  0,061CL2 . първите 10 mm от началото на
Приемете плътността на въздуха пластината и цялата пластина.
  0,96 kg / m3 . Определете Отг. CD (L10 mm)  0,0042 ;
коефициента на подемна и FD (L10 mm)  2,1 N ;
съпротивителна сили, както и CD (L)  0,0019
мощността на самолета при полет
FD (L)  928,4 N
със скорост 700 km / h .
Задача 4
Отг. CL  0,13 ; Самолет, тегли банер с размери,
CD  0,021 ; както е показано на фигурата.
P  2040 kW Определете:
а) Мощността, необходима за
теглене на банера при скорост на
Задача 2
самолета 90 km / h ;
Състезателен автомобил е снабден с б) Определете съпротивлението,
обратно насочен крилен профил с което банера оказва при полета на
коефициент на аеродинамично самолета. Ще се различава ли
съпротивление CD  0,01  0,008CL2 . съпритивлението, ако банера е
Площта на крилния профил е 1 m2 , а плоска пластина?
теглото на автомобила е 1 kN . При
скорост на автомобила от 40 m / s ,
определете: а) аеродинамичното
съпротивление на автомобила; б)
мощността, необходима за
преодоляване на аеродинамичното Отг. P  69,3 kW ;
съпротивление. Приемете F  24 N ;
плътността на въздуха   1,2 kg / m3 FD  2,77 N (при плоска
пластина)
Отг. F  18 N ;
P  0,7 kW

125
 Приложение А
Физически свойства
на някои флуиди
Таблица А1. Вискозитет и плътност на водата при атмосферно налягане

T   
o 3
C kg/m Pa.s m2/s
0 1000 1.788E-03 1.788E-06
10 1000 1.307E-03 1.307E-06
20 998 1.003E-03 1.003E-06
30 996 7.990E-04 8.020E-07
40 992 6.570E-04 6.620E-07
50 988 5.480E-04 5.550E-07
60 983 4.670E-04 4.750E-07
70 978 4.050E-04 4.140E-07
80 972 3.550E-04 3.650E-07
90 965 3.160E-04 3.270E-07
100 958 2.830E-04 2.950E-07

Таблица А2. Вискозитет и плътност на въздух при атмосферно налягане

T   
o 3
C kg/m Pa.s m2/s
-40 1.52 1.51E-05 9.90E-06
0 1.29 1.71E-05 1.33E-05
20 1.2 1.80E-05 1.50E-05
50 1.09 1.95E-05 1.79E-05
100 0.946 2.17E-05 2.30E-05
150 0.835 2.38E-05 2.85E-05
200 0.746 2.57E-05 3.45E-05
250 0.765 2.75E-05 4.08E-05
300 0.616 2.93E-05 4.75E-05
400 0.525 3.25E-05 6.20E-05
500 0.457 3.55E-05 7.77E-05

126
Таблица А3. Вискозитет и плътност на някои течности при атмосферно
налягане и t  20o C

флуид  
3
kg/m Pa.s
ам. вода 608 2.20E-04
бензен 881 6.51E-04
въгл.
1590 9.67E-04
тетрахлорид
етанол 789 1.20E-03
етилен гликол 1117 2.14E-02
бензин 680 2.92E-04
глицерин 1260 1.49E+00
керосин 804 1.92E-03
живак 13550 1.56E-03
метанол 791 5.98E-04
масло тип 10 870 1.04E-01
масло тип 30 891 2.09E-01
вода 998 1.00E-03
морска вода 1025 1.00E-03

Таблица А4. Молекулно тегло и вискозитет на някои газове при атмосферно

налягане и t  20o C

газ Мол. тегло 

Pa.s
H2 2,016 9.05E-06
He 4,003 1.97E-06
H2 O 18,02 1.02E-06
Ar 39,944 2.24E-05
сух въздух 28,96 1.80E-05
CO2 44,01 1.48E-05
CO 28,01 1.82E-05
N2 28,02 1.76E-05
O2 32,00 2.00E-05
NO 30,01 1.90E-05
N2 O 44,02 1.45E-05
Cl2 70,91 1.03E-05
CH4 16,04 1.34E-05

127
Фиг. А1. Стойности на коефициента на динамичен вискозитет на някои
течности при атмосферно налягане

128
Фиг. А2. Стойности на коефициент на кинематичния вискозитет на някои
течности при атмосферно налягане

129
 Приложение Б
Стойности на коефициентите на линейно и местно
съпротивление
Коефициенти на грапавост на тръби

Таблица Б1. Препоръчителни стойности за коефициента на грапавост на

някои търговски марки тръби

Диапазон на
Материал Състояние грапавост Препоръчително
mm mm

месинг, мед,
нови 0,0015-0,01 0,002
неръждаема стомана

търговска стомана нови 0,02-0,1 0,045

слабо ръждиви 0,15-1,0 0,3
средно ръждиви 1,0-3,0 2,0
ковани, нови 0,045 0,045
железни отляти 0,25-1,0 0,30
галванизирани 0,025-0,15 0,15
с асфалтово
0,1-1,0 0,15
покритие
листов метал гладко свързани 0,02-0,1 0,03
бетонни много гладки 0,025-0,18 0,04
грубо полирани 0,2-0,8 0,3
груби, видими
дървени 0,8-2,5 2,0
грапавини
използвани 0,25-1,0 0,5
Стъклени или
използвани 0,0015-0,01 0,002
пластични
гладки тръби 0,006-0,08 0,02
гумени, каучукови подсилени с
0,3-4,0 1,0
нишки

130
Фиг. Б1. Диаграма на Мурин за определяне на коефициента на линейно съпротивление (  ) за тръби с различна
грапавост на стената на тръбата

131
Фиг. Б2. Стойности на коефициента на местно съпротивление (  ) за някои
видове вентили: а) шибър; б) прав клапан; в) ъглов клапан;
в) възвратен клапан

а) б)

в) г)

Таблица. Б2. Стойности на коефициента на местно съпротивление (  ) за

горепоказаните: шибър; прав клапан; ъглов клапан и възвратен
клапан

Тип на регул. елемент Номинален диаметър

1/2" 1" 2" 4"
Клапан (напълно отворен)
прав 14 8.2 6.9 5.7
шибър 0.3 0.24 0.16 0.11
възвратен 5.1 2.9 2.1 2
ъглов 9 4.7 2 1
Колена
45о 0.39 0.32 0.3 0.29
45о с удължен радиус
90о 2 1.5 0.95 0.64
90о с удължен радиус 1 0.72 0.41 0.23
о
180 2 1.5 0.95 0.64
180о с удължен радиус

132
Таблица. Б3. Стойности на коефициента на местно съпротивление (  ) за
някои типове колена

Единично коляно
о о о
 20 40 60 80о 100о 120о 140о 160о 180о
 0.04 0.14 0.364 0.74 0.984 1.26 1.86 2.43 2.85
Двойно коляно
a/d 0.71 0.943 1.174 1.42 1.86 2.56 3.72 6.23
Гладки стени  0.507 0.35 0.333 0.261 0.289 0.356 0.356 0.399
Грапави стени  0.51 0.415 0.384 0.377 0.39 0.429 0.46 0.444
Тройно коляно
a/d 1.23 1.44 1.67 1.7 1.91 2.37 2.96 4.11
Гладки стени  0.195 0.196 0.15 0.149 0.154 0.167 0.172 0.19
Грапави стени  0.347 0.32 0.3 0.299 0.312 0.377 0.342 0.354

Фиг. Б3. Стойности за коефициента на местно съпротивление (  ) за коляно

90o .

133
Таблица. Б4. Стойности на коефициента на местно съпротивление (  ) за някои типове колена
Модел на колената ba/be Ri/ba(αe) Ra/ba(αa) Тип на лопатките Без лопатки С лопатки [(-2)/].100

1 0 0 б 1.647 0.358 78.3

1 0 1 б 2.705 0.56 79.3

1 0.25 1 б 1.374 0.179 86

1 0.25 0 б 0.966 0.216 78.3

б 0.307 79.3
1 0.0834 0.0834 1.485
а 0.405 72.7

1 0 0 в 4.01 0.702 82.5

134
1 0 0 в 4.25 0.653 84.6

1 0 0 в 4.51 0.783 82.6

1.5 0 1 г 2.5 0.547 78.1

1.5 0.25 1 г 1.92 0.36 81.3

2 0 0 г 1.44 0.634 56.5

2 0.25 0 г 1.22 0.603 50.5

2 0 1 г 1.84 0.463 74.8

135
 г 1.42 0.369 74.1
2 0.25 1
д 1.44 0.821 43.1

45°
45° 2 (45о) (45о) г 1.89 0.403 78.6

45°
2 0.25 (45о) г 1.9 0.426 77.6

2 0 0 г 2.91 1.09 62.5

2 0 0.75 г 3.36 1.253 62.7

be

ba Ri
Ra

а б в г д

136
137
Фиг. Б4. Стойности за коефициента на местно съпротивление (  ) на входа
при плавно навлизане и за отвори с фаска. За изхода и при двата
случая   1

Фиг. Б5. Стойности за коефициента на местно съпротивление (  )при

внезапно свиване и разширение.

138
 ЛИТЕРАТУРА
1. Антонов И., А.Терзиев, Р.Величкова, Сборник с решени задачи по
„Механика на флуидите”, второ преработено издание София 2010
2. Генчев Г., и Г. Влайковски, К. Варсамов, К. Кузов, Т. Чакъров,
Ръководство за упражнения по хидравлика, хидравлични машини и
хидродинамика, Техника, София 1971
3. Желева И., и колектив, Ръководство за упражнения по механика на
флуидите, Русе 2006
4. Маджирски В., Механика на флуидите, София 1991
5. Станков П., И. Антонов, Д. Марков, Ръководство за упражнения и
сборник задачи по механика на флуидите, Технически университет –
София 1992
6. Янков В., И. Антонов, Методическо ръководство за упражнения по
механика на флуидите, София 1991
7. Munson B., Young D., Okiishi T., Fundamentals of fluid mechanics, forth
edition , 2006
8. White F., Fluid mechanics, forth edition, 2001

139