1-1

Част І. УСТОЙЧИВОСТ НА РАМКОВИ КОНСТРУКЦИИ

1. ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕОРИЯ НА УСТОЙЧИВОСТТА

1.1. Видове равновесни състояния. Загуба на устойчивост и критични
товари

1.1.1. Видове равновесни състояния

От физиката е известно, че ако една механична система, натоварена с някакви сили

се намира в покой, това нейно състояние може да съответства на устойчиво, безразлично
или неустойчиво равновесие. За типа на равновесието се съди по поведението на системата,
когато тя бъде отклонена много малко от разглежданото състояние и след това се остави
свободна, без да се променя натоварването й. В този случай:
1) ако системата започне да се връща към изходното си състояние, равновесието
при него е устойчиво;
2) ако системата остане неподвижна в отклоненото си състояние, равновесието в
изходното й положение е безразлично;
3) ако системата продължи да се отклонява от изходното си положение, равно-
весието при него е неустойчиво.
Даденото определение може да бъде илюстрирано с познатия от физиката пример за
равновесието на тежко сферично топче върху различни, идеално гладки повърхности
(фиг.1.1). В случай “а” топчето е в устойчиво равновесие, в случай “б” – в безразлично
равновесие, а в случай “в” – в неустойчиво равновесие.
а) б) в)

фиг.1.1

При строителните конструкции, за всяка конкретна статическа схема със зададени

физически и геометрически характеристики, видът на равновесието се определя от
големината на приложените товари. Ще поясним това със следващия пример.

1.1.2. Зависимост на вида на равновесното състояние от големината на

товарите. Пример 1.1.

Нека разгледаме поведението на колоната, показана на фиг.1.2. За да опростим

разсъжденията си, ще отчитаме само деформациите на земната основа под фундамента,
пренебрегвайки огъването на самата колона.
Изходното равновесно състояние, което ще изследваме, е показано на фиг.1.2а.
Следвайки казаното по-горе, нека си представим, че върху колоната е приложено някакво
много слабо отклоняващо въздействие, която я довежда до състоянието от фиг.1.2б. При
него към първоначалните равномерно разпределени напрежения в основата σF се добавят и
напреженията σφ , които са пропорционални на ъгъла на завъртане на фундамента φ, а

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 1-2

диаграмата на сумарните напрежения σ придобива трапецовидно очертание. Сега, ако

отклоняващото въздействие внезапно бъде премахнато, колоната ще се окаже в състоянието
от фиг.1.3в. Какво би могло да бъде нейното поведение от тук нататък? То се определя от
съотношението на двата въртящи момента – момента на силата F спрямо т.А →
M F = F v = F φ h и момента на напреженията σφ спрямо същата точка, който е пропор-
ционален на ъгъла на завъртане на колоната1 → M φ = k φ . Възможни са три варианта. Ще
ги анализираме, като ползваме статическите схеми на колоната (фиг.1.2 г, д, е), в които
напреженията под фундамента са заменени с тяхната равнодействаща и въртящ момент.

а) изходно б) след прилагане в) след внезапно премах-

състояние на отклоняващо ване на отклоняващото
въздействие въздействие
F F F
v=φh v=φh

h h h
φ φ

A A A
σF σF σF
+ +
σφ σφ
=

σ = σF + σφ σ = σF + σφ

г) д) е)
F F F
v=φh v=φh

h h h
φ φ

ел. запъване MF = F h φ
с коравина k

R 0= F R 0= F R 0= F
Mφ = k φ
фиг.1.2

1
Коефициентът на пропорционалност k представлява коравината на еластичното запъване на
колоната.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 1-3

k
1) Ако M F < M φ , т.е. F < , колоната ще започне да се връща към изходното си
h
състояние, следователно равновесието при него е било устойчиво.
k
2) Ако M F = M φ , т.е. F = , колоната ще остане в отклоненото си положение,
h
следователно равновесието в изходното й състояние е било безразлично.
k
3) Ако M F > M φ , т.е. F > , колоната ще продължи неограничено да се отклонява
h
от изходното си състояние, следователно равновесието при него е било неустойчиво.
Тези резултати ясно показват връзката между големината на товара и вида на
равновесието на системата. Товарът, при който равновесието става безразлично, т.е.
престава да бъде устойчиво, се нарича критичен товар. Очевидно в разглеждания пример
критичният товар има стойност Fcr = k h . Обобщавайки този резултат, ще отбележим, че
при всяка строителна конструкция критичните товари зависят както от физическите й
характеристики, така и от размерите на нейните елементи. Една от основните теми в
дисциплината “Устойчивост на строителните конструкции” е изучаването на методите за
определяне на критичните товари.

Трябва да подчертаем, че в природата реално могат да съществуват само системи

в устойчиво равновесие, а безразличното и неустойчиво равновесие са само физически или
математически абстракции. Ако при изследването на една система установим, че при
някакъв товар равновесието й става безразлично или неустойчиво, това означава, че при
този товар тя ще се разруши или скокообразно ще премине в ново равновесно състояние.
Първият тип поведение е характерен за рамковите конструкции, а вторият – за някои
черупки и механизми.
Разрушаването поради загуба на устойчивост се отличава с някои специфични
особености, които правят това явление особено опасно. Ще отбележим две от тях:
a) В редица случаи, към които спада и разгледаната центрично натисната колона,
загубата на устойчивост може да настъпи почти внезапно, без някакви забележими предва-
рителни признаци.
b) Загубата на устойчивост може да настъпи дори и при такива напрежения, които
са много по-малки от граничните якости на използваните материали. От формулата за
критичния товар в разгледания по-горе пример → Fcr = k h се вижда, че ако височината на
колоната h се увеличава, без да се променя коравината на еластичното й запъване k , то Fcr
непрекъснато ще намалява. Така може да се стигне до загуба на устойчивост, т.е. до пълно
разрушаване на конструкцията, дори и ако напреженията под фундамента са много по-
малки от носимоспособността на почвата.

1.1.3. Еднопараметрично и многопараметрично натоварване

Много често строителните конструкции имат сложно натоварване, състоящо се от

съсредоточени и разпределени товари с различни стойности, направления и разположение.
Понякога естеството на товарите е такова, че всички те зависят от един параметър F –
параметър на натоварване, както е например при системата, показана на фиг.1.3а. В такъв

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 1-4

случай имаме еднопараметрично натоварване. Ако пък товарите зависят от повече от един
параметър, натоварването се нарича многопараметрично. Такова е натоварването, показано
на фиг.1.3б, където F ′ и F ′′ са независими параметри , а a i j са зададени коефициенти.
При еднопараметрично натоварените системи вместо критичен товар се търси критична
стойност на параметъра на натоварване. При многопараметричното натоварване
задачата значително се усложнява, тъй като в този случай конструкцията може да загуби
устойчивост при множество различни съчетания от стойностите на параметрите
натоварване, т.е. трябва да се определи областта, заета от критичните стойности на
тези параметри.
а) б)
F1 = a1. F F1 = a11. F ′ + a12 . F ′′

F2 = a2 . F F2 = a21. F ′ + a22 . F ′′
F3 = a3 . F F3 = a31. F ′ + a32 . F ′′

фиг.1.3

1.1.4. Следкритично състояние на конструкциите

Говорейки за явлението „загуба на устойчивост” досега няколкократно подчерта-

вахме, че то води до разрушаване на конструкцията. Това твърдение е безусловно вярно,
когато се отнася до нейната обща загуба на устойчивост. Съществуват обаче и някои
особени, сравнително малобройни случаи, при които конструкцията може да работи и в
следкритично състояние. По принцип това са системи, които са проектирани така, че при
изключване на някои, специално подбрани техни елементи, да запазват носимоспособността
си. Такива са например различните укрепващи връзки (вертикални или хоризонтални),
когато те са конструирани с Х-образни диагонали (фиг.1.4а). В този случай диагоналите,
които при едната или другата посока на товарите би следвало да бъдат натискови, загубват
устойчивост и се изключват от работа (на фиг.1.4б и 1.4в те са показани с пунктир), но
ако останалите пръти (поясни и напречни) запазят носимоспособността си, укрепващата
връзка, като цяло, остава в състояние да поеме показаните товари.

а) б) в)

фиг.1.4

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 1-5

1.2. Класификация на методите за изследване устойчивостта на

конструкциите
1.2.1. Теории от І, ІІ и ІІІ ред

Разнообразието на строителните конструкции и сложността на проблемите, свързани

с тяхната устойчивост, са стимулирали разработването на различни методи за определяне на
критичните товари. Преди да преминем към описанието им, ще направим една по-обща
класификация на методите на строителната механика, въз основа на предпоставките, при
които се съставят условията за равновесие. От тази гледна точка, цялото многообразие от
методи, независимо от конкретната им ориентация, се разделя на следните три групи:
Таблица 1.1

Група методи Условия за равновесие Геометрични зависимости

Записват се спрямо Записват се в опростена форма, която

Теории от І ред
недеформираното положение
на изчислителния модел
Теории от ІІ ред Записват се спрямо
деформираното положение
Теории от ІІІ ред на изчислителния модел
е валидна само, когато преместванията
са много малки спрямо размерите на
конструкцията
Записват се в точна форма, която
остава валидна при всякаква големина
на преместванията

Групата “теории от І ред” включва всички традиционно прилагани методи на строи-

телната механика, които се използват за определяне на разрезните усилия и деформациите в
рамки, ферми, плочи, черупки и т.н...... Получените чрез тях резултати обаче, са достоверни
само при условие, че товарите са значително по-малки от критичните. Тези методи не
дават никаква информация за вида на равновесното състояние на конструкцията и за
това, дали тя е застрашена от загуба на устойчивост.
Методите от групите „теории от ІІ ред” и „теории от ІІІ ред” са модификации на
теориите от І ред, в които условията за равновесие се съставят спрямо деформираното1
положение на системата, както е отбелязано в табл.1.1. Това им придава качествено нови
свойства, а именно – възможности за определяне типа на равновесието и стойностите
на критичните товари. Разбира се, реализирането на тези допълнителни възможности е
свързано с усложняване на изчислителните алгоритми, което е особено значително при
теориите от ІІІ ред. Независимо от това, в почти всички съвременни софтуерни продукти за
изследване на строителни конструкции са включени и трите варианта от табл.1.1.
Ако приложим формулировките от табл.1.1 към анализа на колоната от фиг.1.2, ще
се убедим, че той е извършен при предпоставките на теория от ІІ ред2. Именно това
обстоятелство дава възможност да се направят изводите за типа на равновесието й при
различните стойности на силата F и да се определи нейната критична стойност.

1
Поради тази причина решенията чрез тези методи много често се наричат „решения по
деформирана схема”, а също така и „решения с отчитане на P-∆ ефект”.
2
Препоръчваме на читателя самостоятелно да обоснове това твърдение.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 1-6

Различния подход при съставяне на уравненията за равновесие (табл.1.1) се отразява

както на тяхната структура, така и на функционалната връзка между параметъра на натовар-
ване F, от една страна, и преместванията и усилията, от друга страна.
♦ При решенията по недеформирана схема в уравненията за равновесие не същест-
вуват произведения на товари и премествания, които са предизвикани от самите товари. В
резултат на това преместванията и усилията се оказват линейни функции на товарите.
♦ При решенията по деформирана схема обаче, в уравненията за равновесие се
появяват такива произведения на товари и премествания. Крайният резултат от това, както
ще видим по-нататък, е че преместванията и усилията се превръщат в нелинейни функции
на товарите.
1.2.2. Критерии за загуба на устойчивост

Освен общата класификация дадена в табл.1.1, методите в теорията на устой-

чивостта се различават и по критерия за загуба на устойчивост, на който се основават.
Известни са три такива критерия, наречени съответно статически, енергетически и
динамически.
При статическия критерий загубата на устойчивост се открива по това, че при
F = Fcr равновесието на системата става безразлично. От математическа гледна точка този
момент се характеризира с това, че при критичната стойност на товарния параметър
уравненията за равновесие, съставени по деформирана схема, могат да имат не едно
единствено, а множество решения.
Енергетическият критерий за загуба на устойчивост се основава на теоремата на
Лежен-Дирихле, която гласи: Ако една механична система, натоварена с консервативни1
сили се намира в състояние на устойчиво равновесие, пълната й потенциална енергия П в
това състояние е минимална. При прилагането на тази теорема минимумът на П се търси
при фиксирани стойности на товарите, като се варират само преместванията.
Динамическият критерий се основава на факта, че когато уравненията за дина-
мично равновесие са съставени по деформирана схема, първата собствена честота ω1 при
свободните трептения на системата се оказва функция не само на нейните масови и
коравинни характеристики, но и на параметъра на натоварване F. Установено е, че при
F = Fcr се получава ω1 = 0 .

1.3. Графики на поведение на системите

Графиката, изобразяваща функционалната връзка между параметъра на натовар-
ване F и някое характерно преместване на разглежданата системата, се нарича графика
на поведение (ГП). Очертанието на ГП зависи както от особеностите на самата система, така
и от предпоставките, при които се извършва решението – дали те съответстват на теория от
І, ІІ или ІІІ ред, а също от физическите свойства на използваните материали, по-конкретно от
връзката σ − ε . Ще поясним казаното със следващите примери.

1
Една сила е консервативна, ако работата, която тя извършва при преместване на приложната й
точка зависи само от нейното начално и крайно положение, но не и от траекторията на
преместването.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 1-7

1.3.1. Ще построим ГП на колоната, показана на фиг.1.5а, като

Пример 1.2.
извършим решението последователно при предпоставките на теориите от І, ІІ и ІІІ ред. При
всеки от тези варианти завъртането1 на колоната се определя по един и същи начин:
φ= MA k (1.1)
но въртящият момент на силите спрямо т.А → M A е различен.

а) V=F б) в)
V=F
v
F
H = aF H = aF 1
3
F II = k / h
недеформиру-
ема колона 2

φ D
h hI
ел. запъване C
с коравина k
φ
А А О
фиг.1.5

a) При решение от І ред M A се определя въз основа на схемата от фиг.1.5а. Тогава

MA a Fh
MA = H h = a F h , φ=
= , (1.2)
k k
т.е. завъртането φ се оказва линейна функция на параметъра на натоварване F . В този
случай ГП е права линия – линия 1 от фиг.1.5в. Очевидно тази ГП не съдържа никаква
информация за евентуална загуба на устойчивост при някаква стойност на F .
b) При решение от ІІ ред M A се определя по схемата от фиг.1.5б. Тогава
M A = H h′ + V v , т.е.: M A = a F h cos φ + F h sin φ (1.3)
Тъй като при решенията от ІІ ред се предполага, че преместванията са много малки, може да
се приеме, че cos φ ≈ 1 , sin φ ≈ φ , при което:
MA a Fh+Fhφ
MA ≈a F h + F h φ , φ = = , (1.4)
k k
откъдето следва:
aF h φk
φ = , или: F = (1.5)
k−Fh h (a + φ)
Графиката на получения израз за φ (1.5) (при а = 0,02) е кривата 2 от фиг.1.5в, която
асимптотично се доближава до хоризонталната права при F ′′ = k h . Тази стойност съвпада
с Fcr , което беше намерено за същата схема (фиг.1.2), когато действа само вертикалната
сила. Не трябва обаче да забравяме, че кривата 2 е валидна само при сравнително малки
премествания – такива, при които може да се приеме, че cos φ ≈ 1 , sin φ ≈ φ .

1
При този пример ще предположим, че няма конструктивни ограничения за допустимия ъгъл
на завъртане, но при една реална конструкция винаги трябва да се държи сметка и за това
ограничение.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 1-8

Нека се върнем отново към равновесното условие (1.3) и да вземем предвид, че

M A = k φ , и че при малки премествания h′ ≈ h , v ≈ φ h . Тогава (1.3) получава вида
k φ = H h + V h φ , т.е.: φ ( k − V h ) = H h (1.6)
Вторият запис в (1.6) ясно показва различията в действието на двете сили H и V .
Хоризонталната сила H участва директно в свободния член на уравнението, докато верти-
калната сила V участва като параметър в коефициента при неизвестното φ . Поради това в
техническата литература товарите от типа на силата H понякога се наричат активни, а тези
от типа на V - параметрични. Това определение1 може да бъде приложено и към по-сложни
конструкции, натоварени с множество различни товари, при които вместо едно уравнение за
равновесие се стига до система от такива уравнения с много неизвестни премествания. Ако
активните и параметрични товари са независими помежду си, преместванията се оказват
линейни функции на активните товари и нелинейни функции на параметричните товари.
c) При решение от ІІІ ред M A също се определя по схемата от фиг.1.5б, но се
работи с точния израз (1.3), който е валиден при всякакви стойности на φ в диапазона
0÷900. Тогава се получава
MA F h ( a cos φ + sin φ ) φk
φ= = , или: F = (1.7)
k k h ( a cos φ + sin φ )
Графиката на тази функция (при а = 0,02) е кривата 3 от фиг.1.5в.
Нелинейната зависимост на φ от F , получена при решенията от ІІ и ІІІ ред се дължи
на това, че в уравненията за равновесие се отчита промяната на геометричната форма,
предизвикана от действието на товарите. Нелинейност от този тип се нарича геометри-
ческа нелинейност. Съществуват и други типове нелинейност, които ще бъдат описани по-
късно.

а) ГП по теория б) ГП по теория в) ГП при H = 0

от ІІ ред от ІІІ ред
F F F

F II = k / h 3
F II = k / h B
2

а = 0,005
а = 0,005 Fcr = k / h
а = 0,01
а = 0,01
а = 0,02 а = 0,02
а = 0,05 а = 0,05 1 2 3
а = 0,10 а = 0,10
φ φ φ
O O O
фиг.1.6

Ако варираме отношението H V = a F F = a , ще получим серия от графики на

поведение. На фиг.1.6а и 1.6б са показани ГП, получени чрез решения съответно от ІІ и ІІІ
ред. И при едните и при другите, когато a → 0 ясно се забелязва определена тенденция в

1
Валидно е само при решения от ІІ ред.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 1-9

промяната на формата им. Графиката на поведение в граничния случай, при a = 0 , т.е. при
центрично натисната колона, се получава като частен случай от общото решение за
разглежданата схема. По-конкретно:

d) При решение от ІІ ред на центрично натисната колона

При a = 0 ,т.е при H = 0 , втората формула от (1.6) получава вида:
φ (k − F h) = 0 (1.8)
Докато ( k − F h ) > 0 , т.е. докато F < k h , уравнението се удовлетворява само при
φ = 0 , т.е. равновесието е възможно само в първоначалното, неотклонено положение на
колоната. На този диапазон на изменение на товара отговаря вертикалния клон ОB от
графиката, показана на фиг.1.6в. При ( k − F h ) = 0 обаче, т.е. при F = k h , равенството в
(1.8) е изпълнено и при φ ≠ 0 , което показва, че равновесието е станало възможно и в
някакви отклонени положения. Стойността на φ остава неопределена, но във всички случаи
тя трябва да бъде много малка, за да са валидни предпоставките на решението от ІІ ред.
Очевидно, това показва, че колоната е достигнала до състояние на безразлично равновесие,
следователно Fcr = k h . Множеството от допустимите малки ненулеви стойности на φ
оформя един участък от хоризонталната права, минаваща през т.В (фиг.1.6в). Тази точка се
нарича точка на разклоняване или точка на бифуркация в графиката на поведение. При
F > Fcr = k h равновесието би станало неустойчиво, т.е. диапазонът F > k h отговаря на
физически нереализуеми състояния.

e) При решение от ІІІ ред на центрично натисната колана

Изхождайки от (1.7), при a = 0 получаваме:
k φ − F h sin φ = 0 (1.9)
При F < k h това уравнение също има само нулево решение, на което съответства
клона ОВ (фиг.1.6в), а при F > Fcr = k h става възможно и ненулево решение, на което
отговаря кривата 3 от фиг.1.6в. От тук формално бихме могли да направим извода, че при
Fcr = k h тази система не загубва устойчивост. Числените проверки обаче показват, че
дори и при незначително превишаване на Fcr = k h , биха се получили извънредно големи
премествания, които са абсолютно недопустими в една реална конструкция. Поради това,
при центрично натиснатата колона стойността на F , определена от точката на бифурка-
ция следва да се приеме като критична и при решението от ІІІ ред.
………………………
От анализа на резултатите, получени при различните варианти на решение на
разглеждания пример, могат да се направят следните изводи:
♦ Очевидно е, че колкото по-прецизирани са предпоставките на решението, толкова
по-изчерпателна и достоверна е информацията за поведението на системата.
♦ При центрично натиснатата колона в графиката на поведение се появява точка на
бифуркация (една и съща за решенията от ІІ и ІІІ ред), която определя Fcr = k h .
♦ При комбинирано натоварване ( V = F , H = a F ) в решенията от ІІ и ІІІ ред се
забелязва, че при доближаване до F ′′ = k h наклонът на графиките многократно намалява
спрямо началната си стойност при F = 0 (фиг.1.5в). Тези почти хоризонтални участъци в
ГП съответстват на такова състояние на колоната, при което равновесието е възможно в

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 1-10

множество различни отклонени положения, без забележима промяна на товара, т.е. това
е състояние, много близко до безразличното равновесие. Ето защо, с известна условност, и
в този случай F ′′ = k h може да се счита за критична стойност на параметъра F .
Близостта на системата до критичното състояние е опасна поради това, че дори и
незначителни промени в натоварването могат да предизвикат непредсказуемо големи
нараствания на усилията и деформациите.
♦ Докато товарът е значително по-малък от критичния (участък ОC от фиг.1.5в),
резултатите получени от решенията от І, ІІ и ІІІ ред практически съвпадат.
♦ При по-нататъшното увеличаване на товара се очертава друг характерен негов
диапазон, в който разликите между решенията по недеформирана и деформирана схема се
увеличават, но решенията от ІІ и ІІІ ред все още почти съвпадат (участък CD от фиг.1.5в).
♦ Ако товарът продължи да нараства, различията между решенията от ІІ и ІІІ ред
стават съществени. Тогава достоверни са резултатите, получени от решението от ІІІ ред.
Макар че тези изводи се отнасят за един конкретен пример, като цяло те са валидни
и за почти всички строителни конструкции.
1.3.2. Пример 1.3. Нека разгледаме колоната, показана на фиг.1.6а. Ще приемем,
че еластичната опора в горния й край отразява укрепващото действие на някаква друга,
неконкретизирана конструкция, към която е прикрепена разглежданата колона.

а) V=F б) в)
V=F
v
H = aF H = aF F
1
R = k.v F II = k h
ел. опора с F III = Fcr 2
коравина k D E
φ 3
h hI физически
C нереализуем
участък
φ
А А О
фиг.1.7
И при трите решения (от І, ІІ и ІІІ ред) реакцията в еластичната опора се определя
чрез хоризонталното отместване на горния край на колоната:
R=kv , (1.10)
където k е коравината на еластичната опора. Освен това, тази реакция и приложените товари
трябва да удовлетворяват равновесното условие ∑ M A = 0 . При неговото записване обаче,
се проявяват различията между решенията по недеформирана и деформирана схема.
a) При решение от І ред – от недеформираната схема от фиг.1.7а следва:

∑MA = 0 → H h − R h = 0 , т.е.: a F h − R h = 0 , или: R = a F , (1.11)

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 1-11

а поради това, че преместванията са много малки, v ≈ φ h . От тук, имайки предвид (1.10) и

(1.11), получаваме:
v R aF
φ= = = (1.12)
h kh kh
Графиката на тази функция е правата линия 1 от фиг.1.7в.

b) При решение от ІІ ред – от деформираната схема (фиг.1.7б) получаваме:

∑MA = 0 → H h′ + V v − R h′ = 0 , т.е.: a F h′ + F v − R h′ = 0 (1.13)

и тъй като при малки премествания v ≈ φ h , h′ ≈ h , от (1.10) и (1.13) следва зависимостта:
aF
φ= (1.14)
k h−F
Графиката на тази функция (при а = 0,02) е представена с кривата 2 на фиг.1.7в. Тя асимпто-
тично се приближава към стойността F ′′ = k h .
c) При решение от ІІІ ред – равновесното условие ∑MA = 0 отново се съставя въз
основа на деформираната схема от фиг.1.7б, но геометричните зависимости се записват в
точната им форма: v ≈ h sin φ , h′ = h cos φ . Тогава от (1.10) и (1.13) следва:

∑ M A = 0 → a F h cos φ + F h sin φ − k h 2 sin φ cos φ = 0 (1.15)

или, след съкращаване на h:

a cos φ + sin φ
a F cos φ + F sin φ − k h sin φ cos φ = 0 , т.е.: F = (1.16)
k h sin φ cos φ
Графичното изображение на получената зависимост между φ и F (при а = 0,02) е
дадено с кривата 3 на фиг.1.7в. В точка E товарният параметър F достига своя максимум
F ''' . Какво представлява тази стойност? След по-подробен анализ, който тук няма да
излагаме, се установява, че точките от възходящия клон OCDE на кривата 3 съответстват на
устойчиви равновесни състояния, а тези от низходящия клон – на неустойчиви състояния.
Точка E съответства на прехода от устойчиво към неустойчиво равновесие, следователно
F ''' представлява критичната стойност на товара F .

а) ГП по теория б) ГП по теория в) ГП при H = 0

от ІІ ред от ІІІ ред
F F F

F II = k h F II = k h B 2

Fcr''' 3
а = 0,005
Fcr = k h
а = 0,01 а = 0,005
а = 0,02 а = 0,01
а = 0,05 а = 0,02 1 2 3
а = 0,10 а = 0,05
а = 0,10
φ φ φ
O O O
фиг.1.8
Ако, както в пример 1.2, варираме отношението на двете сили H V = a F F = a ,
отново ще стигнем до серия от графики на поведение (фиг.1.8). Сравнявайки ГП, които са

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 1-12

получени чрез решения от ІІ ред, забелязваме, че графиките от фиг.1.6а и тези от фиг.1.8а са

напълно идентични, макар че самите статически схеми са различни. При решенията от ІІІ
ред обаче, картината е друга – ГП от фиг.1.6б и тези от фиг.1.8б са съвършено различни.
Уточненото решение разкрива някои важни особености на схемата от фиг.1.7а, които в
известна степен са присъщи и на други конструкции:
♦ Във всяка ГП се получава точка на екстремум на параметъра F , разглеждан като
функция на характерното преместване. Тази точка определя Fcr . Низходящите клонове от
ГП след точката на екстремум са физически нереализуеми.
♦ Стойността на Fcr зависи не само от физикогеометричните характеристики на
конструкцията, но и от съотношението на товарите H V = a F F = a .
Графиките на поведение при a = 0 се получават като частен случай от общото
решение. Те са показани на фиг.1.8в.
1.3.3. Пример 1.4. Ще изследваме поведението на схемата от фиг.1.5а при допъл-
нителното условие, че запъването в долния край на колоната не е с постоянна коравина, а
същата е някаква намаляваща функция на ъгъла на завъртане φ . В този случай, запъващият
момент става нелинейна функция на завъртането :
M A = k (φ) φ (1.17)
Изразът (1.17) дефинира нелинейна физическа връзка между усилие и преместване. За
изчислителни модели, при които съществуват подобни зависимости1 казваме, че притежават
физическа нелинейност. Това качество в една или друга степен е присъщо на всички
реални строителни конструкции. Физическата нелинейност при тях е обусловена преди
всичко от нееластичните деформации в различните техни елементи.
Тъй като разглежданият пример има само илюстративен характер, единственото
съществено изискване към функцията k ( φ ) е тя да бъде намаляваща, за да отразява
основната тенденция в поведението на строителните конструкции – намаляване на
коравината им при нарастване на усилията и деформациите. Ще приемем, че:
k0
k (φ) = , (1.18)
1+ nφ
където k0 е началната стойност на коравината, а n е коефициент, който отразява скоростта,
с която коравината намалява при увеличаване на φ . При това приемане зависимостите
F = F ( φ ) при решенията от ІІ и ІІІ ред се получават непосредствено от съответните изрази,
които бяха получени в пример 1.2, след като коравината бъде заместена с израза от (1.18).
a.) При решение от ІІ ред
k0 φ
F= . (1.19)
1+ n φ h (a + φ)

b.) При решение от ІІІ ред

k0 φ
F= . (1.20)
1 + n φ h ( a cos φ + sin φ )

1
Това могат да бъдат зависимости „усилия-премествания” или „напрежения-деформации”.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС
 1-13

На фиг.1.9в е показана графиката на поведение, получена от решението от ІІ ред по

формула (1.19), в два варианта – при константна коравина на запъването k = k0 и при
намаляваща k = k ( φ ) , съгласно израза (1.18), при а =0,02 и n=5. Очевидно е, че включ-
ването на физическата нелинейност, в допълнение към съществуващата геометрична
нелинейност1, коренно променя характера на ГП.

а) V=F б) в)
V=F
v
H = aF H = aF F

недеформи- F II = k / h
руема колона
при константна
φ коравина
запъване с Fcr Е
h коравина hI
при
k0
k= намаляваща
1+ nφ коравина
φ
А А О
фиг.1.9
Най-съществените ефекти от отчитането на физическата нелинейност са следните:
♦ В ГП се появява точка на екстремум, определяща истинската стойност на Fcr .
Низходящия клон след тази точка съответства на неустойчиви равновесни състояния.
♦ Новополучената, действителна стойност Fcr може да бъде значително по-малка
от условната критична стойност F ′′ , към която асимптотично клони ГП без отчитането на
физическа нелинейност. Този факт заслужава изключително внимание, тъй като при
реалните строителни конструкции загубата на устойчивост в повечето случаи настъпва в
условията на физическа нелинейност.
1.3.4. Особени точки в ГП и типове загуба на устойчивост

Разгледаните примери не обхващат всички възможни варианти на поведение на

конструкциите, но дават представа за най-често срещаните от тях. Обобщавайки резулта-
тите, ще отбележим следното:
1) В графиките на поведение може да съществуват два типа особени точки – точки
на екстремум и точки на бифуркация. Достигането на която и да е от тях е признак за
загуба на устойчивост.
2) При точка на бифуркация имаме загуба на устойчивост от І род (или загуба на
устойчивост от Ойлеров тип2), а при точка на екстремум – загуба на устойчивост от ІІ
род. Както единият, така и другият тип загуба на устойчивост обикновено завършва с
разрушаване на конструкцията.

1
При решенията от ІІ и ІІІ ред геометричната нелинейност винаги съществува, докато физическата
нелинейност може да бъде или да не бъде включена, в зависимост от използваните изрази за
физическата връзка „напрежения-деформации” или „усилия-премествания”
2
Наречена е така в чест на Л.Ойлер (1707-1783), който е основоположник на теорията на
устойчивостта.

Т.Бобев –“Устойчивост и Динамика на стр.конструкции”-

Лекции за студентите от специалността ССС