43.Момент на сила спрямо точка 44.Момент на сила спрямо ос 45. Момент на двоица сили.

За определяне условията за равновесие на
произволна система сили, с директриси,
непресичащи се в една точка, е необходимо да
бъдат въведени нови понятия – момент на
сила, двоица сили и др. Моментът на една
сила характеризира въртящия й ефект спрямо
точка или ос. Дадена е сила F и произволна
точка О, нележаща на директрисата й. Те
определят равнина ρ (фиг.3.5). Моментът на
силата F спрямо точката О се представя с
вектор МО, определен от векторното
произведение на радиус-вектора r на
приложната точка на силата и силата F:
МО=r×F.
Дадена е силата F, приложена върху тялото Система от две успоредни сили, които имат
В, и произволна ос m в пространството равни големини и обратни посоки, се нарича
(фиг3.6). Директрисата на силата и оста в двоица сили. Двете сили определят равнината
общия случай са кръстосани прави. Силата ρ на двоица сили. Разстоянието d между
директрисите на силите се нарича рамо на
F се разлага на две компоненти Fm,
двоицата.
успоредна на оста m, и Fρ, лежаща в
равнината ρ, перпендикулярна на оста m. Моментът, който създава двоицата сили
Очевидно силата Fm се стреми да премести спрямо точка А, лежаща на една от
директрисите (фиг.а), е равен на
тялото по оста m, а силата Fρ се стреми да
произведението на друга сила и рамото:
го завърти около същата ос. Поради това
M=Fd.
моментът на силата F спрямо ос m се
определя, като момент на проекцията на
силата Fρ спрямо точката О, явяваща се
пресечна точка (пробод) на m с ρ:
МmF=MO(Fρ)=Fρd. Моментът на
силата спрямо ос може да се представи като
алгебрична величина. Посоката му се
приема за положителна, когато погледнато
от към положителната посока на оста силата
се стреми да завърти тялото в посока,
обратна на въртенето на часовниковата Моментът, създаван от двоицата сили спрямо
стрелка. Моментът на една сила спрямо друга точка С, лежаща в равнината ρ и
дадена ос е нула, когато директрисата на намираща се между двете директриси (фиг.б),
силата и оста са успоредни или се пресичат, има големина М=Fc+Fd-c=Fd.
т.е. когато силата и оста лежат в една
равнина.

Моментът МО се характеризира с:
1)приложна точка О, наречена център на
момента; 2)директриса-правата Оm,
перпендикулярна на равнината ρ; 3)посока,
която се определя по правилото на дясната
ръка(ако пръстите указват посоката на силата,
то палецът указва посоката на вектора МО;
Моментът създаван от двоицата сили спрямо
4)големина МО=r×F=Fd, където F=F е
друга точка В, лежаща в равнината и
големината на силата, а d се нарича рамо на нележаща между двете директриси (фиг.в) ще
силата спрямо точката О и представлява най-
бъде: М=-Fb+Fd+b=Fd.
малкото разстояние от директрисата на силата
до точка О. Големината на МО се измерва в
[Nm] и не се изменя, ако силата се плъзга по
нейната директриса, но се получава обратна
посока (обръща се знакът), ако се промени
посоката на силата.

Погледнат в равнината ρ моментът МО е

положителен (сочи към нас), като силата „се
стреми да завърти” рамото d обратно на
часовниковата стрелка.

Ако се промени посоката на силата, векторът

МО сочи обратно (отрицателен момент)-
силата „се стреми да завърти” рамото d по
посока на часовниковата стрелка.
 Главният момент на равнинна система сили
спрямо точка С от равнината на силите се
определя като алгебрична величина, равна на
алгебричната сума на моментите на силите:

МС=i=1nMCi=i=1n(Fidi)

С Fi е означена големината на силата F, а с

di-рамото й спрямо точка С. Сили, на чийто
директриси лежи дадена точка (di=0), не
създават въртящ момент спрямо същата точка.
46.Редукция и равновесие на равнинна произволна система 47.Редукция и равновесие на пространствена произволна система
сили. сили.

Обикновено върху телата действа не една сила, а система сили. Нека

се разгледа редукцията на произволна система сили F1 ,F2…,
Fn, разположени в една равнина. За целта се въвежда
координатната система Oxy, спрямо която ще се направи
редуцирането, така че равнината Оху да ствпадне с равнината на
системата сили. Точка О се нарича редукционен център. Този
център може да принадлежи на тялото или да бъде мислено
присъединен към него, тъй като размерите и формата на абсолютно Главният вектор F на тази система сили се определя от векторната сума
твърдо тяло не оказват влияние върху действието на приложените F=F'=F'1+F'2+…+F'n=i=1nF'i с тази разлика, че F има
към него сили. Силите от системата са зададени чрез приложените
още една компонента FZ. Ако поотделно всяка от силите от системата се
си точки, ъглите които сключват с осите, и големините си.
проектира върху координатните оси, то компонентите Fx, Fy и Fz на
Редукцията се извършва, като първо се пренасят успоредно всички
дадени сили в редукционния център О (на фиг.3.8 е показано само главния вектор F могат да се определят съответно от
за една от силите). При това се получава система от преносни сили Fxy(z)=F1xy(z)+F2xy(z)+ …
F'1 ,F'2…, F'n с обща приложна точка О и n на брой преносни +Fnxy(z)=i=1nFixy(z), а големината на силата F и посочните
моменти MO,1, MO,2, …,MO,n. Тези моменти по големина косинуси на ъглите, които F сключва с координатните оси, се
са равни на моментите на съответните сили спрямо оста Oz, а определят от F=Fx2+Fy2+Fz2. Главният момент MO освен
директрисите им съвпадат с Oz. Системата от преносни сили
компонента MO=i=1nMO,i = 0. по оста z, ще има още две
F'1 ,F'2…, F'n е еквивалентна на една сила F', равна на тяхната компоненти по осите x и у. Ако се определят поотделно моментите
векторна сума. F=F'=F'1+F'2+…+F'n=i=1nF'i, MO,i на всяка от силите на системата спрямо точка О и се намерят
Векторната сума F' е затваряща сила за силовия многоъгълник, проекциите им върху координатните оси, то компонентите Mx, My, и
който е един и същ както за дадените Fi сили, така и за преносните Мz на главния момент MO се определят от сумите Mx=i=1nMx,i,
сили F'i. Силата F' е равнодействаша на системата преносни сили Myx=i=1nMy,i и Mz=i=1nMz,i. Големината на момента MO
F', но не е равнодействаща на разглежданата система сили Fi, тъй се определя по формулата: MO=Мx2+Мy2+Мz2.
като не заменя действието им. Равнодействащата F на преносната Необходимите и достатъчни вектони условия за равновесие на една
система сили се нарича главен вектор на дадената система сили. произволна пространствена система сили отнова са същите както при
Векторната сума е MO на моментите MO,1, MO,2, …,MO,n равнинна система F=i=1nF'i=0 ; MO=i=1nMO,i = 0, с тази
на дадената равнина система сили спрямо редукционния център О разлика, че от тези две векторни условия за равновесие следват шест
скаларни условия:
се нарича главен момент. MO=MO,1+ MO,2+…
+MO,n=i=1nMO,i. Тъй като директрисите на всички вектори
съвпадат с оста Oz, то главният момент може да се представи като
алгебрична величина: MZ≡MO=MO,1+
MO,2+… Fx=F1x+F2x+ …+Fnx=i=1nFix=0;
+MO,n≡Mz,1+ Mz,2+…+Mz,ni=1nMO,i.
Следователно една система сили може да бъде заменена с един
главен силов вектор F' и един главен момент MO - също вектор Fy=F1y+F2y+ …+Fny=i=1nFiy=0;
или скалар. Съвкупността от двойката вектори F' и MO се нарича
динама на системата сили F1 ,F2…, Fn. За равнинна система Fx=F1z+F2z+ …+Fnz=i=1nFiz=0;
сили векторите F' и MO сключват винаги ъгъл 90 градуса. При
Mx=Mx,1+Mx,2+ …+Mx,n=i=1nMx,i=0;
редукция на равнинна система сили F1 ,F2…, Fn към
произволно избран редукционен център О съществуват следните
My=My,1+My,2+ …+My,n=i=1nMy,i=0;
възможни резултати: 1)F'≠0 , MO≠0; 2)F'=0 , MO≠0;
3)F'≠0 , MO=0; 4)F'=0 , MO=0; Само в четвъртия случай Mz=Mz,1+Mz,2+ …+Mz,n=i=1nMz,i=0;
системата сили (динамата) е еквивалентна на нула, което означава,
че силите взаимно се уравновесяват. От това следва, че
необходимите и достатъчни векторни условия за равновесие на една
равнинна система сили са две – главният вектор на системата сили
да бъде равен на нула и главният момент при избран редукционен
център О от равнината да бъде равен на нула: F=i=1nF'i=0 ,
MO=i=1nMO,i = 0.
Редукция на динама (F, M) до една сила. Нека силата F е приложена
в тояка А (фиг.а). Избира се произволна точка О, която не лежи
върху директрисата на F като О и F определят равнината ρ.
Прекарва се през точка О права, успоредна на F. По тази права в
точка О се прилагат две правопротивоположни сили F'
и F'' с
големини, равни на големината на F (фиг.б).
Силата F' и дадената сила F представляват двоица сили. В резултат
на успоредното преместване на силата в точка О се получава освен
силата и двоица (наречена преносна) с момент M=Fd, където d е
разстоянието между двете успоредни директриси (фиг.в).
Обратно, за да бъде редуцирана т.нар. динама (фиг.в), състояща се
от сила и момент (F, M) до една сила, е необходимо моментът M да
се представи от двоица сили, от които едната да е
правопротивоположна на дадената, а другата да бъде успоредно
разположена в равнината на разстояние d, така че моментът на
двоицата сили да бъде равен на момента на силата F не само по
големина, но и по посока.
48. Център на успоредни сили
Ако на едно идеално твърдо тяло е приложена система успоредни сили
F'1 ,F'2…, F'n с фиксирани координати xi,yi,zi(i=1,2,…,n)
на приложните им точки Сi. Големината и посоката на
равнодействащата сила F на системата успоредни сили се определя от
векторната сума F=i=1nFi. След въвеждане на единичен вектор е
по маправление на успоредните сили се получава Fе=i=1nFiе,
откъдето се определя големината на равнодействащата сила като
алгебрична сума от големините на успоредните сили: F=i=1nFi.
Моментът на равнодействащата сила спрямо произволна точка трябва
да бъде равен на векторната сума от моментите на системата сили
спрямо същата точка (теорема на Вариньон): М=i=1n Мi. Нека
точката е началото О на координатната система xyz, спрямо която се
търси положението на центъра С (приложната точка на F) на системата
успоредни сили. Тогава от се получава: rC×F=i=1n(ri×Fi). След
преобразуване се стига до формулата по която се определя радиус-
векторът rC=i=1nriFiF на приложната точка (центъра С) на силата
F. Координатите на центъра С в декартова координатна система са
съответно: xC=i=1nxiFiF; yC=i=1nyiFiF ;
zC=i=1nziFiF.
49. Масов център
Всяко тяло или друг материален обект може да се представи като
система от n на брой материални точки или частица с маса mi и
координати xi, yi, zi (i=1,2,…,n). Земното гравитационно поле
привлича всяка частица със сила Gi=gmi, където
g≈9.81m/s2 e земното ускорение. Силите Gi, насочени към
центъра на земята, се приемат за успоредни, ако разстоянията между
частиците са пренебрецимо малки в сравнение с радиуса на земята.
Следователно налице е система успоредни, еднопосочни сили, която
може да се определи по следните формули: rC=i=1nrimim,
xC=i=1nximim; yC=i=1nyimim ; zC=i=1nzimim.
Този център се нарича масов или център на тежест, ако
материалният обект се намира в земното гравитационно поле.
Например този вал от фигурата се състои от три части с
цилиндрична форма, за които са известни масите mi и координатите
xi,yi,zi на масовите им центрове (i=1,2,3). Масата на вала е
m=i=13mi=m1+m2+m3, а координатите на масовия му
център са: xC=x1m1+x2m2+x3m3m;
yC=y1m1+y2m2+y3m3m;
zC=z1m1+z2m2+z3m3m.
50.Статични моменти
Ако частите с обем Vi и маса mi=ρiVi имат еднаква обемна
плътност (независища от координатите), респ. тялото е хомогенно
тогава rC=i=1nriViV,
xC=i=1nxiViV;
yC=i=1nyiViV ; zC=i=1nziViV. Сумите в числителите се
наричат съответно масови и обемни статични моменти.
Координатите на масовия център при тримерно (обемно)
разпределение на масата при непрекъсната нехомогенна среда, за
която плътността е променлива (ρ=var), и непрекъсната
хомогенна среда, за която плътноста е постоянна (ρ=const) са
следните:
51.Геометрични инерционни моменти
Тези геометрични характеристики на
равнинни фигури (сечения) намират
приложение при огъване и усукване на
телата. Инерционните моменти на площ
(равнинно сечение) по дефиниция
означават интеграли, представляващи
призведение на площ по разстояние на
квадрат. Едно сечение с център О, лежащо на равнината Оху, има
следните инерционни моменти: *Осови инерционни моменти Ix, Iy
(спрямо осите х и у при разстояния до съответните оси) се дефинират от
двойните интеграли (по площ) ;
Ix = ∫ y dS Iy = ∫ x dS
2 2
(S ) (S )
*Полярен инерционен момент IO се дефинира от двойния
интеграл
IO = ∫ r dS = ∫ ( x + y 2 )dS = I x + I y
2 2
(S ) (S )
*Центробежен инерционен момент Ixy се дефинира от
двойния интеграл . Центробежният
I xy = ∫ xydS
(S )
инерционен момент на дадено сечение може да бъде
положителен, отрицателен или равен на нула в
зависимост от знаците на x и у, за разлика от осовите и
полярните инерционни моменти, които са винаги
положителни. Две взаимно перпендикулярни оси, спрямо
които центробежният инерционен момент е равен на
нула, се наричат главни инерционни оси. Такива са
например осите на симетрия на дадено сечение. Оси,
минаващи през центъра О на сечението, се наричат
централни. Инерционните моменти спрямо оси,
успоредни на централни оси, могат да бъдат определяни
без интегриране, ако се познават инерционните моменти
на равнинното сечение спрямо централните оси.
52.Масови инерционни моменти
Тези инерционни моменти намират приложение в
динамиката на механичните системи. Отнасят се за тела
и по дефиниция означават интеграли, представляващи
произведение от маса и разстояние на квадрат.
Масовите инерционни моменти са мярка за инертност на
телата – характеризират разпределението на масата на
твърдо тяло спрямо избран репер-точка(полюс),
права(ос) или равнина. В зависимост от това масовият
инерционен момент се нарича съответно полярен, осов и
планарен. При дискретно разпределените маси трите
масови инерционни момента (полярнит, осовият и
планарният) представляват суми от произведенията на
масите mi и квадратите на разстоянията им (ri,O, ri,p, ri,α) до
съответния репер (точка О, права р, равнина α). За точка
(полюс) масовият инерционен момент изглежда:

Координатите на масовия център на двумерно разпределение на
масата по непрекъсната повърхнина са (картинката), където
плътността ρ се нарича съответно повърхнинна (ρS).
Координатите на масовия център на едномерно разпределение на
масата по линия са (картинката), където плътността ρ се нарича
съответно линейна (ρl).
Интегралите в числителите на изразите по дефиниция означават
статични моменти – съответно обемни, повърхнинни и линейни за
отделните разпределения.
IO=i=1nri,O2 mi=i=1n(ri,O2ρiVi) при
ρi=ρ=const IO=ρii=1n(ri,O2Vi). За права (ос) той
има вида: Ip=i=1nri,p2 mi=i=1n(ri,p2ρiVi) при
ρi=ρ=const Ip=ρii=1n(ri,p2Vi). За равнина масовият
инерционен момент се определя по: Iα=i=1nri,α2
mi=i=1n(ri,α2ρiVi) при ρi=ρ=const
Iα=ρii=1n(ri,α2Vi). При непрекъсната среда
споменатите суми след граничен преход при който n→∞
и mi се замества с dm=ρdV стават интеграли.
Плътността ρ на нехомогенна среда е променлива и
зависи от координатите (ρ=var), поради което ρ остава
под знака на интегралите. За точка ->
IO=(V)rO2dm=(V)(x2+y2+z2)ρdV; За права ->
Ix=(V)(y2+z2)ρdV; Iy=(V)(x2+z2)ρdV; Iz=(V)
(x2+y2)ρdV; За равнина -> IOxy=(V)z2ρdV;
IOxz=(V)y2ρdV; IOyz=(V)x2ρdV; Плътността ρ на
хомогенна среда е постоянна ρ=const и затова ρ се
изнася пред интегралите. Масовите инерционни моменти
IO=ρ(V)rO2dV=ρ(V)
изглеждат така: За точка ->
(x2+y2+z2)dV; За права -> Ix=ρ(V)(y2+z2)dV;
Iy=ρ(V)(x2+z2)dV; Iz=ρ(V)(x2+y2)dV; За равнина
-> IOxy=ρ(V)z2dV; IOxz=ρ(V)y2dV;
IOyz=ρ(V)x2dV. При определяне на полярен масов
инерционен момент за реперна точка се избира
обикновено масовият център на тялото или друга
характерна точка, например центърът на сферична
двоица. При определяне на осов масов инерционен
момент за реперна ос обикновено се избира една от
осите x, y или z на подходяшо въведена координатна
система. При определяне на планарен масов инерционен
момент за реперна равнина се избира обикновено една
от равнините, определена от осите на подходящо
избрана координатна система Oxyz. Центробежните
масови инерционни моменти по дефиниция включват
произведения на маси и две разстояние (координати):
Ixy=(V)xydm; Ixz=(V)xzdm; Iyz=(V)yzdm. Докато
полярните, осовите и планарните масови инерционни
моменти са винаги положителни, защото разстоянията
участват с квадрата си, то центробежните масови
инерционни моменти могат да бъдат положителни,
отрицателни или равни на нула. Централна инерционна
ос се нарича ос, минаваща през масовия център на
тялото. Главни инерционни оси се наричат осите на
координатна система с разположение, при което трите
момента Ixy, Ixz и Iyz се нулират. Ако тези оси се
пресичат в масовия център на тялото, то те се наричат
главни централни инерционни оси. За масовите
инерционни моменти е валидна и теоремата на Щайнер,
съгласно която осовият масов инерционен момент на
тяло спрямо произволна ос p1 е равен на сумата от
осовия инерционен момент на тялото спрямо
централната ос p, успоредна на p1 , и произведението от
масата и квадрата на разстоянието между двете
успоредни оси: Ip1=Ip+h2m , откъдето следва, че
осовият масов инерционен момент е най-малък спрямо
централна ос.
60. Метод на сечението за определяне на
вътрешните усилия.
За дадено твърдо тяло вътрешни
са силите, с които отделните му
градивни частици си
взаимодействат, определяйки
способността на тялото да
запази целостта си, да
противодейства на дестващите външни сили, да се
съпротивлява на деформациите. За определяне на
вътрешните усилия се използва методът на
сечението. Нека реално тяло с произволна форма (за
улеснение – паралелепипед фиг1) се намира в
равновесие под действие на уравновесена система от
n на брой външни сили F1 ,F2…, Fn вкл.опорните
реакции.
С равнината α тялото мислено се разделя на две
части, при което самото разрезно сечение ше има две
страни, принадлежащи на двете части А и В. Условно
двете части на тялото се разглеждат като две
отделни тела, които съгласно принципа за
освобождаване на връзките, могат да се отдалечат
заедно с действащите върху тях външни сили и
неизвестните вътрешни за сечението сили(фиг2).
Върху частта А са приложени
външните сили F1 ,F2…,
а върху частта В – силите
Fk+1 ,Fk+2…, Fn. Като се
изхожда от аксиома на
статиката, съгласно която,
ако една система от
материални точки (тела) е в
покой, то всяка нейна част е
също така в покой, следва, че за всяка една от двете
части А и В на тялото силите трябва да бъдат в
равновесие. Това е възможно, ако в разрезното
сечение към частта А действа динама (FB, MB),
еквивалентна на силите Fk+1 ,Fk+2…, Fn,
приложени към частта А на тялото. Силата FA и
моментът MA представляват съответно главен вектор
на силите и главен момент, до които се редуцират
силите Fk+1 ,Fk+2…, Fn спрямо центъра на
тежестта С на сечението. Аналогично в разрезното
сечение към частта В действа динама (FA, MA),
еквивалентна на силите F1 ,F2…, Fk приложени към
частта А на тялото. Силата FA и моментът MA
представляват съответно главен вектор на силите и
главен момент, до които се редуцират силите F1
,F2…, Fk. Получават се правопротивоположни сили
61.Нормални и тангенциални напрежения
и 62.Зависимости м/у напреженията и вътрешните
усилия.
Определянето на вътрешните усилия по метода на
сечението не е достатъчно за оценка на натоварването
на даден конструктивен елемент. За оценяване на
натоварването се въвежда величината напрежение,
характеризираща интензивността на натоварването в
различните точки на сечението. Върху елементарна
площадка ∆S около произволна точка К от сечението на
тяло действа елементарна вътрешна сила ∆F (фиг).
Интензивността на натоварването на тази площ
(средното напрежение) се определя чрез формулата
pAV=∆F∆S, имащо размерност на налягане – измерва
се в паскали [Pa]. След граничен преход за пълното
напрежение в точка А се получава
p=lim∆S→0∆F∆S=dFdS. Векторът ∆F се разлага на
три компоненти ∆N, ∆Qy, ∆Qz със съответно
напрежение, което се определя по
σ=lim∆S→0∆N∆S=dNdS ;
τy=lim∆S→0∆Qy∆S=dQydS ;
τz=lim∆S→0∆Qz∆S=dQzdS.
Нормалното напрежение σ се поражда от сили на опън,
натиск или огъване докато тангенциалното напрежение
τ=τy+τz с двете си компоненти, разположени в
равнината на сечението, се поражда от напречни
вътрешни сили на срязване или от двоица сили,
Fk, предизвикващи усукване. Пълното напрежение в дадена
точка на материала е равно на векторната сума от
нормалното и тангенциалното напрежение -> p=σ+τ.
Големините на σ и τ във всяка точка зависят от
направлението на сечението, което минава през нея. С
промяна на направлението на сечението им се менят, но
тяхната векторна сума p остава постоянна. Между
напреженията и вътрешните усилия във всяко напречно
сечение от даден конструктивен елемент има връзка.
Елементарните сили имат големини: dN=σdS;
dQy=τydS; dQz=τzdS. Вътрешните усилия за цялото
сечение с площ S се разделят чрез интегралите:
N=(S)σdS; Qy=SτydS; Qz=SτzdS;
Myc=Sρ×τdS; Moг,у=SzσdS; Moг,z=SyσdS.
При различните видове натоварвания (съпротиви) тези
закони са различни.
63.Относителна линейна и ъглова деформация.
Закон на Хук.
Нормалните напрежения пораждат линейни
деформации, а тангенциалните напрежения – ъглови
деформации. Линейната деформация се изразява в
FA=-FB и моменти MA=-MB, което е в съответствеи
с принципа за действието и противодействието. Ето
защо е достатъчно да бъде определена само една от
динамите (FA, MA), или (FB, MB) от условието за
равновесие съответно на част В или част А от тялото.
По-просто и по-удобно е разглеждането на тази част
на тялото, към която са приложени по-малък брой
сили. От друга страна силата FA и моментът MA
могат да се разглеждат като главен вектор и главен
момент на безброй много вътрешни елементарни
разрезни сили, които действат върху всяка точка на
разрезното сечение на частта В на тялото, съгласно
хипотезата за непрекъснатост на материала.
Аналогично противоположните вътрешни
елементарни разрезни сили, действащи върху всяка
точка на разрезното сечение на частта А на тялото, се
свеждат до главния вектор на силите FB и главния
момент MB. Двата вектора FB и MB се разлагат
върху трите координатни оси (фиг.3).
Техните компоненти
съответноFx, Fy, Fz,
Mx, My, Mz се наричат
вътрешни (разрезни)
усилия. Компонентата
Fx≡ N е нормална на
сечението и
представлява вътрешно
усилие (сила) на опън
или на натиск в зависимост от това, дали има еднаква
посока с оста х (N>0-опън) или посока, обратна на
оста х (N<0-натиск). Компонентите Fy≡ Qy и Fz≡
Qz представляват тангенциални вътрешни сили, тъй
като лежат в равнината на сечението и се стремят да
плъзнат сечението спрямо съседните сечение в
направление на осите у и z. Деформацията от тяхното
действеие се нарича плъзгане или срязване. В
действителност в сечението действа една напречна
Q=Qy+Qz с големина Q=Qy2+Qz2. Моментът
сила
Mx≡ Myc се стреми да завърти сечението около оста
х. Деформацията се нарича усукване, а моментът –
усукващ. Моментът My се стреми да завърти
сечението около оста у, а Mz около оста z. При това
разглежданото сечение и съседните му сечения не
остават успоредни помежду си, а правата ос на
тялото преминава в крива линия. Деформацията се
нарича огъване, а моментите – огъващи. Те се
Mог,y и Mог,z. Резултантният
означават съответно с
огъващ момент е Mог=Mог,y+Mог,z с големина
Мог=Мог,у2+Мог,z2.
66.Допустими напрежения и деформация при
опън и натиск.
При оразмеряването на конструктивните елементи,
натоварени на опън или натиск, се отчитат както
напреженията, така и деформациите. Затова се
използват две условия – якостно и деформационно.
Якостото условие ограничава стойността на
промяна ∆l на линеен размер l на тяло, а ъгловата
деформация-в промяна γ на ъгъл в сечението на тялото.
За степента на линейна деформация се съди по
деформацията на единица от линейния размер l, т.е. от
отношението на абсолютната деформация ∆l към l,
известно като относителна линейна деформация ->
ε=∆ll. Между нормалното напрежение σ и
относителната линейна деформация ε, съществува
зависимостта σ=Еε. Коефициентът на
пропорционалност Е се нарича модул на линейна
деформация. Той има размерността на σ (измерва се в
паскали Pa). Тази зависимост се нарича закон на Хук за
нормалните напрежения. Модулът на линейна
деформация Е характеризира способността на материала
да се съпротивлява на деформации. Неговата стойност е
от рода на 1011Pa. Установено е, че зависимостта между
тангенциалното напрежение τ и ъгловата деформация
γ, за много материали до определено натоварване, също
е линейна: τ=Gγ. Нарича се закон на Хук за
тангенциалните напрежения, в който G е коефициент на
пропорционалност и се нарича модул на ъглова
деформация. Измерва си също в паскали и неговата
стойност е от рода на 1011Pa.
64.Разрезни усилия и напрежения, деформации при
опън и натиск.
Едно тяло изпитва чист опън или чист натиск, когато в
напречните му сечения има само нормално усилие, а
другите разрезни усилия са равни на нула. Когато
външни сили действат по оста на тялото, то изпитва
центричен опън или натиск. За телата, подложени на
опън или натиск, се използва обобщаващото понятие
прът. Например ако един прът с постоянно, квадратно
напречно сечение, е натоварен с две постоянни,
правопротивоположни сили ±F съответно на опън
(фиг1) или на натиск (фиг2).
Прилага се методът на сечението и се определят
вътрешните усилия, които в случая се свеждат до
постоянни нормални сили N±F за всички напречни
сечения, което се вижда от построените чертежи (фиг.1
и фиг.2). Вътрешната нормална сила за цялото сечение с
площ S се определят чрез интеграла от следния
интеграл, от който при изотропен материал на пръта
(σ=const) се получава: N=(S)σdS=σS, откъдето
следва, че нормалното напрежение равно на σ=NS е
постоянно за всяка точка на произволно напречно
сечение при S=const, както при опън, така и при натиск.
Когато прътът е натоварен на опън, тогава N>0 и
максималното напрежение обратно, когато прътът е натоварен на натиск N<0.

σmax≤σ, където σ е допустимо напрежение за За изясняването на деформациите при опън и натиск

даден материал и условия на натоварване. Това прътът се представя центрично (2 чертежа съответно
центрично натиснат и центрично опънат).
напрежение не превишава σP . За пластичните
материали, като нисковъглеродни стомани,
алуминиеви медни и други сплави σ е част от σS, тъй
като σS за тези материали сравнително точно се
определя експериметнално, докато за крехките
метали (високовъглеродни стомани, чугун, керамика,
σ е част от σВ, тъй като σВ , за тези
стъко и др.)
материали по-точно може да се определи: σ= σS nS;
σ= σB nB , където nS и nB са коефициенти на
При опън (фиг.3) прътът се удължава с ∆l, а при натиск
сигурност, със стойности значително по-големи от
единица (от 2 до 15). Стойностите им зависят от се определя като разлика между крайната l' и началната
съответните допустими напрежения за конкретните дължина l (∆l=l'-l). Разликата е положителна величина
материали, условия на натоварване и изисквания за при опън и отрицателна при натиск. Същото е валидно и
надеждност. Тези две уравнения се наричат основни за относителната линейна деформация ε. При
якостни уравнения при опън и натиск. удължаване на пръта напречният размер a ще се намали
с ∆a, а при натиск – ще се увеличи с ∆a. Абсолютната
Деформационното условие третира въпроса за
надлъжна деформация при опън и при натиск се
деформацията и се записва във вида: ε=NES≤[ε],
определя от разликата ∆a=a'-a , която е положителна
където [ε] е допустимата относителна деформация.
величина при натиск и отрицателна при опън. Същото е
Това уравнение се нарича основно деформационно валидно и за относителната напречна деформация
уравнение при опън и натиск.
ε=∆aa. Отношението v=-εε е постоянна величина,
изестна като коефициент на Пуасон и неговите
стойности за различните материали са различни.

71. Якост при чисто усукване – деформация и

оразмеряване.

Едно тяло е натоварено на усукване, когато в сеченията

му възникнат усукващи моменти Мус. Тяхното определяне
става посредством метода на сечението. Когато Мус е
единственото разрезно усилие, а всички останали
разрезни усилия са равни на нула и тялото (елемента) е
с кръгло напречно сечение, усукването се нарича чисто.

При натоварване на чисто усукване деформацията се

изразява в завъртане на напречните сечения около оста
на вала и се определя чрез ъгъла на усукване φ(x) на
сечения с прозволна абциса. A той е равен на:
φx=0xMycGIcdx. При Myc=const и Ic=const се
получава φx=MycGIcx като пълният ъгъл на усукване
на вала се изчислява при x=l, където l е дължината на
вала.

За оразмеряването от якостното условие

τmax=MycmaxWC≤[τyc], където WC=πd3/16 се
получава WC=Mycmaxτyc. А диаметърът на
сечението се определя по: d=316Mycmaxπ[τyc] като
при статично натоварване τyc=0.5÷0.6[σоп].
65.Изпитване на материалите на опън
От изпитването на материалите на опън при статично
натоварване се съди и за напреженията на материала
при друг вид натоварване. Използват се стандартни
пробни образци от изпитвания материал, известни в
практиката като епруветки, които се подлагат на
опън посредством специализирани машини.
При натоварване на образците автоматично
се снема зависимостта σ=σ(ε).
Първоначално зависимостта е линейна в съответствие
със закона на Хук до напрежение σр, наречено
граница на пропорционалност. На тази граница
съответства точка Р от диаграмата. С нарастване на
натоварването σ нарастванелинейно до напрежение
σЕ, наречено граница на еластичност. До тази
граница деформациите на материала на образеца са
еластични. На тази граница съответства точка Е от
диаграмата. За някои материали точка Е може да
бъде и под точка Р, т.е. в линейния интервал на
диаграмата. След границата на еластичност
настъпват и пластични деформации като в интервала
S-S’ те нарастват вълнообразно без да се увеличава
натоварването. Това явление е известно като
провлачване на материала, което продължава до
напрежение σs'≈σs , наречено граница на
провлачване. След това материалът става по-здрав и
отново се съпротивлява на опън. Напрежението
достига своя максимум σВ наречен граница на якост,
на която съответства точка В от диаграмата.
Пробният образец започва видимо да изтънява в
определено място независимо, че натоварването
пада. Накрая образецът се разрушава, като се скъсва
в мястото на изтънената шийка. (фиг.2)
Абсолютната линейна деформация ∆l може да
се изчисли от изразите σ=Еε=Е(∆l/l); σ=F/S,
откъдето се получава ∆l=NlES. При
оразмеряването на конструктивните елементи,
натоварени на опън или натиск, се отчитат
както напреженията, така и деформациите.
Затова се използват две условия – якостно и
деформационно. Якостото условие ограничава
стойността на максималното напрежение,
докато деформационното условие третира въпроса за
деформацията.
67.Якост на телата при срязване.
Напреженията на срязване възникват, когато в
напречното сечение на един конструктивен елемент
действа тангенциално усилие.
На чертежа е показано тяло, върху което действат две
равни и противоположни сили F и -F. Те са
перпендикулярни на оста му и са много близко една до
друга. Когато тези сили станат достатъчно големи,
тялото се разрушава по сечението АВ, което се намира
между равнините на действието 1-1 и 2-2. Такова
разрушаване се нарича срязване. В сечението АВ има
сложно натоварване-действат нормални и тангенциални
усилия. Опитно е доказано, че решаваща роля имат
тангенциалните напрежения. Приема се условно, че във
всички точки на сечението има само тангенциални
напрежения τср, които са успоредни на директрисата
на F и имат еднакви посоки и равни големини, т.е.
напрежението на срязване е постоянна величина
(τср=const). Приема се, че сечението АВ и равнините
1-1 и 2-2 на действие на силите F съвпадат. При
известна външна сила F се получава Qz=F. Напречната
вътрешна сила Qz при допускане за равномерно
разпределение на тангенциалните напрежения
(τz=τср=const) върху цялата площ на сечението се
определя от: Qz=SτсрdS= τсрS, oткъдето τср=QzS.
Тъй като Qz=F=Fср е срязващата сила, а S=Sср-
площта на срязване следва τср=FсрSср.
Якостното условие при натоварване на срязване е
τср=FсрSср<[τср], където допустимо напрежение на
срязване [τср] се определя от: τср=τsns≈0.6σsns -
за пластични материали;
τср=τsns≈0.8σВnВ - за крехки материали, където
коефициентите на сигурност ns и nВ са винаги по-
големи от единица.
69. Якостни условия при чисто специално огъване.
Крехките материали издържат различно на опън и
натиск. Якостните условия за тези материали при
несиметрично спрямо осовата линия напречно сечение
σ1=Mог,уmaxW1≤σоп;
на греда има вида:
σ2=Mог,уmaxW2≤σнат, където σоп и σнат са
допустими напрежения съответно на опън и натиск за
материала на гредата. Опасно е сечението с най-голям
 по абсолютна стойност огъващ момент Mог,уmax.
Съпротивителните моменти W1 и W2 се определят от
W1=Iy/z1 и W2=Iy/z2. За пластичните материали,
които се съпротивляват еднакво на опън и натиск,
когато напречното сечение е симетрично спрямо
нулевата ос, якостното условие има вида.
σmax=Mог,уmaxWy≤[σ].

68.Якост при чисто специално огъване-общи 70. Якост при чисто усукване – натоварване и
сведения, деформация напрежения.

Общи сведения: Една греда е натоварена на огъване, Едно тяло е натоварено на усукване, когато в сеченията
когато в напречните й сечения възникват огъващи му възникнат усукващи моменти Мус. Тяхното определяне
моменти. Всеки огъващ момент действа спрямо ос, става посредством метода на сечението. Когато Мус е
която лежи в равнината на напречното сечение и единственото разрезно усилие, а всички останали
минава през центъра на тежестта му. Всяка равнина разрезни усилия са равни на нула и тялото (елемента) е
на симетрия на напречното сечение на гедата, която с кръгло напречно сечение, усукването се нарича чисто.
минава по нейната ос, се нарича главна инерционна При натоварване най-прост е случаят, когато тялото е
равнина. Когато равнината на действие на натоварено само с два външни момента.
натоварващите сили съвпада с равнината на
симетрия, огъването се нарича специално или просто,
а ако в напречните сечения има само огъващ момент,
огъването е чиесто специално. Такова е
натоварването в средния участък на гредата. След
натоварване правата геометрична ос се изкривява.
Важно значение имат някои преиложения, доказани
от практиката. А те са: *Огъната ос на гредата остава
в равнината на натоварването. *Всяко равнинно
сечение, което е перпендикулярно на оста на гредата
преди деформацията, остава равнинно и нормално на
огънатата ос след деформацията. *Гредата има
нишковидна (влакнеста) структура. Нишките, които са
успоредни на геометричната ос на гредата, след МВ е приложеният въртяш момент, а МА е моментът в
деформацията променят дължината си. Тези от опората. Въртящи се елементи (тела) подложени на
изпъкналата страна се удължават – натоварени са на усукване се наричат валове. Опитно е установено, че
опън, а тези от вдлъбнатата страна се скъсяват – сеченията на валовете с некръгли равнинни сечения, при
натоварени са на натиск. Между удължените и усукване не остават равнинни. Затова валовете имат
скъсените нишки има нулев (неутрален) слой от най-често кръгли сечения. Тези сечения остават
нишки, който е огънат, но с непроменена дължина. равнинни при усукване, ако са достатъчно отдалечени от
*Всички нишки от един и същи пласт, успореден на сеченията, към които са приложени усукващите
неутралния, се деформират еднакво, независимо от моменти. От условието за равновесие следва
разположението им по широчина. *Напречното
МВ+МА=0 или МВ=-МА. Усукващият момент Мус в
сечение на гредата се е разширило над нулевия пласт
кръглите напречни сечения, определен по метода на
и стеснило под нулевия пласт, което се обяснява със
съответното натоварване на натиск за пластовете от сечението, има абсолютна стойност МУС=МА=МВ.
вдлъбнатата страна и на опън от изпъкналата страна.
За определяне на напреженията при чисто усукване се
Чисто специално огъване e налице за среден участък разглежда цилиндричен вал с диаметър d и дължина l.
на греда, разположен между активните сили. В този
участък има едно единствено разрезно усилие, а
останалите усилия имат нулеви стойности. Гредата
има правоъгълно сечение и равнината на
натоварването съвпада с равнината на сечението.
Най-големи са напреженията на натиск и опън в най-
отдалечените точки от нулевата линия. Тези точки се
наричат ръбови точки, а напреженията в тях – ръбови
напрежения. При симетрично напречно сечение на
гредата спрямо нулевата линия, абсолютните
големини на опъновото и натисковото напрежение за
ръбовите точки са еднакви. При несиметрично
напречно сечение на гредата спрямо нулевата линия,
абсолютните големини на опъновото и натисковото
напрежение за ръбовите точки са различни:
σ1=Mог,уW1 и σ2=Mог,уW2, като
съпротивителните моменти на сечението при огъване
са W1=Iy/z1 и W2=Iy/z2, където z1 и z2 са
разстоянията от нулевата линия съответно до най-
отдалечената опъната нишка и до най-отдалечената
натисната нишка.
72 ЗАДАЧИ И АКСИОМИ НА ДИНАМИКАТА
Динамика е дял на механиката, в който се изучава
механичното движение на твърдо тяло и на система
от взаимодействащи си тела под действие на
приложените върху тях сили.
В динамика се решават две основни задачи:
1.Определяне на силите, които трябва да се приложат
върху материален обект с цел да се постигне
зададеното му движение;
2.Определяне на движението на материален обект
под действие на зададени сили.
В двата му края са приложени два равни по големина и
обратно насочени въртящщи момента. При такова
натоварване във всички сечения действат равни
усукващи моменти и валът изпитва чисто усукване.
Деформацията се характеризира с: *ъгъл на усукване на
вала φ[rad] с дължина l; *ъгъл на плъзгане γ на външния
цилиндричен слой на вала с радиус r; *ъгъл на плъзгане
γρ на вътрешен цилиндричен слой с радиус ρ. При
разглеждане на натоварването се предполага че преди и
след деформация напречните сечения са равнини,
перпендикулярни на ос х и се завъртат на определен
ъгъл едно спрямо друго около тази ос. Също така
радиусите на напречните сечения не се изкривяват и
запазват дължината си, а разстоянията между тях не се
изменят. Със сечения 1-1 и 2-2 от пръта се отделя една
елементарна част с дължина ∆x.
Сечението 2-2 при усукване се завърта
спрямо сеченние 1-1 на ъгъл ∆φ.
Определя се ъгълът на плъзгане:
γρ=lim∆x→0∆s∆x=lim∆x→0ρ∆φ∆x=ρdφdx.
Тангенциалните напрежения се определят от закона на
Хук: τρ=Gγρ=Gρdφdx.
Полярният инерционен момент спрямо центъра на
кръглото сечение се определя чрез: Ic=(S)ρ2dS.
73. ВИДОВЕ СИЛИ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ДВИГАТЕЛНИ И РАБОТНИ МАШИНИ
За разлика от статиката, при която силите се приемат
постоянни по големина, направление и посока, в
динамика се отчита и действието на сили с големини,
направления и посоки, зависещи от времето, от
положението на материалния обект и от скоростта му.
Сили, постоянни по големина, направление и посока-
силата на тежестта G и силата на триене Т=µN при
положение, че коефициентът на триене µ и нормалната
компонента N са const.
Силите, зависещи от времето F=F(t) възникват при
За решаване на задачите на динамиката се
въвеждат неизползвани в статиката и кинематиката
понятия като маса, масов инерционен момент,
количество на движение, кинетична енергия,
работа и мощност на сила.
А1 (Принцип на инерцията) – изолирана материална
точка има абс. ускорение 0 относно всяка инерциална
координатна с-ма: a=dvdt=0; Скоростта v=0 или е
постоянна по големина, направление и посока. Тази
аксиома е известна като първи закон на Нютон: Всяко
тяло запазва състоянието си на покой или на
праволинейно равномерно движение, докато не бъде
принудено от приложени върху него сили да измени
това свое състояние. В тази формулировка под тяло
се разбира материална точка или масов център на
тяло, в който е съсредоточена цялата му маса. Тъй
като в природата не съществува изолирана
материална точка, то за такава се приема точка,
върху която е приложена равновесна система от сили
и взаимодействието й с др. тела се пренебрегва.
А2 (Основен закон на динамиката) – изменението
на количество движение е пропорционално на
приложената движеща сила F и става по посока на
силата: dqdt=F, където под количество на
движението се разбира произведението q=mv;
Това е още наричания втори закон на Нютон:
Произведението от масата на материална точка и
ускорението, което тя получава под действие на
зададена сила, е равно по големина на силата, а
направлението и посоката му съвпадат с тази на
силата, т.е. ma=F; От този закон следва, че масата е
мярка за инертността на точката, тъй като
големината на ускорението, породено от действащата
сила, е обратно пропорционална на масата на
точката. Ако върху точката действат едновременно
няколко сили, силатa F=Fi; В класическата механика
масата на твърдото тяло се приема за постоянна
величина.Силата на тежестта се определя от
произведението G=mgN.
А3(трети закон на Нютон) – силите на
взаимодействие на две тела са винаги
правопротивоположни(имат обща директриса,
обратни по посока и равни по големина). Тази аксиома
е еднакво валидна в статиката и в динамиката.
физически процеси, протичащи във времето без да
зависят от положението на материалния обект(силата,
действаща на магнитна сърцевина, вкарана в соленоид,
по намотките, на който тече променлив ел. ток).
Силите, зависещи от положението(позиционни сили)
F=F(s) са ф-ция само на положението на материалния
обект, в/у който са приложени(еластичната сила на
пружина).
Силите, зависещи от скоростта(кинематични сили) F=F(v)
са ф-ция само на скоростта на материалния обект, в/у
който са приложени(силите на съпротивлението на тяло
във флуид).
Машините се състоят от двигател, предавателен
механизъм и изпълнителен механизъм, като не е
задължително да са отделно обособени.
Двигателните(силови) машини се делят на първични и
вторични. Първичните преобразуват някакъв вид
енергия (електрическа, топлинна, потенциална или
кинетична енергия на вода и др.) в механична. Енергията
от вторичните се получава от вече получената от
работата на първичните. Според вида на енергията,
която преобразуват, енергетичните машини
биват:хидравлични, пневматични, електрически и
термични.
Работните(технологични и транспортни) машини се
различават според предназначението си. Те
преобразуват един вид движение в друг с цел изменение
на формата, размерите, с-вата, състоянието или
положението на материалите. В зависимост от тези
извършвани обработки могат да се класифицират като:
транспортни, металообработващи, металорежещи и др.
Работните машини винаги работят в комбинация с
двигателни машини.
Под характеристики на машините се разбира
зависимостите м/у основните им параметри. Механична
характеристика е зависимостта м/у силов
параметър(сила или момент) или мощността от един или
няколко кинематични параметъра(път, скорост, време).
Получават се предимно експериментално при
установени режими на работа и затова се наричат още
статични.
78. РАБОТА НА СИЛА ПРИ КРАЙНО ПРЕМЕСТВАНЕ
Работата на силата се определя като скаларно
произведение на вектора сила и вектора на
праволинейното крайно преместване А=Fs =F.s.cosθ=Fτ.s
Работата на силата е скаларна алгебрична величина. Тя
е положителна при |θ|<π/2, отрицателна при |θ|>π/2 и е
равна на 0 при |θ|=π/2. Силите, които извършват
положителна работа се наричат двигателни, а тези,
които извършват отрицателна работа – съпротивителни.
В системата SI работата се измерва в Джаули (J). За
определяне на работата А на силата за поизволно крайно
преместване М0М първо се намира елементарната работа
на силата dA=Fdr=F.dr. cosθ. Работата на силата А за
крайно преместване се определя чрез интеграла
A=M0MFcosθds = M0MFτds. При ротационно
движение на тяло под действие на сила F, приложена в
точка М с директриса, кръстосана с оста z на въртене,
траекторията на т.М е окръжност с център О и радиус r.
Елементарната работа се трансформира във вида dA=
Fτ.r.dφ=Mz.dφ. Произведението Fτ.r=Mz представлява
въртящият момент спрямо оста на ротация z, приложен
върху тялото. От елементарната работа се получава
интегралът А=0φMzdφ, с който се определя работата в
случаите, при които Mz=f(φ). Ако Mz е константа,
работата А за крайно преместване на точката е
произведение от въртящия момент и съответния ъгъл на
завъртане: А= Mz(φ-φ0).
74.ДИНАМИКА НА СВОБОДНА МАТЕРИАЛНА 76.ПРАВА И ОБРАТНА ЗАДАЧА ЗА ДВИЖЕНИЕ НА
ТОЧКА./12.1 str 232 МАТЕРИАЛНА ТОЧКА

Във векторна форма диференциалното уравнение за Диференциалните уравнения за движение се използват

движение на точка се описва от основното уравнение
на динамиката. В това уравнение силата F=Fi; е
равнодействаща на приложените върху точката сили, а
ускорението може да се представи чрез производните
a=dvdt=d2rdt2, където r е радиус-векторът на
точката спрямо приетата за инерциална (неподвижна)
координатна систeма Охyz. Диференциалните
уравнения на движението на точката в декартови
координати се получават като се въведат
предложените от Нютон означения на вторите
производни по времето на проекциите х=х(t), y=y(t),
z=z(t) на вектора r: x''=d2xdt2; y''=d2ydt2;
z''=d2zdt2. Получават се уравнения за движение в
декартови координати mx''=Fx , my''=Fy, mz''=Fz , в
които x’’, y’’ и z’’ са проекции на ускорението a, а Fx ,
Fy, и Fz са проекции на силата F върху съответните
оси. В естествена координатна система ускорението на
т. М може да се представи с векторната сума
a=v'τ+v2ρn=s''τ+s'2ρn; където s=OM е
криволинейна абсциса на точкта; v=s’ е алгебрична
проекция на скоростта на точката М върху тангентата
τ; ρ – радиус на кривина на траекторията в точката,
през която преминава подвижната точка М; τ , n са
единични вектори съответно по тангентата и
нормалата. Диференциалните уравнения за движение
на точката в естествени координати се получат:
ms''=Fτ, ms'2ρ=Fn , където Fn и Fτ са проекции на
силата F върху нормалата и тангентата, определящи
оскулачната равнина. Следователно силата винаги
лежи в оскулачната равнина, като е насочена кьм
вдлъбнатата страна на траекторията. При сила,
насочена по тангентата, Fn=0 и ρ=∞ - точката се движи
по права или мианава през инфлексна или
ректификуема (плоска) точка на траекторията. Ако
силата е насочена по нормалата => Fτ=0 и s’’=0 .
75.ДИНАМИКА НА НЕСВОБОДНА ТОЧКА
Диференциалните уравненения за движение на
несвободна материална точка са аналогични по форма
на уравненията от 5 въпрос, като към
равнодействащата на активните сили се прибавя
реакцията на наложени връзки с др. тяло –
ограниченията на негови повърхнини или криви, по
които вече несвободната точка трябва да се движи.
за решаване на две основни задачи.
При първата(права) задача на динамиката на
свободна материална точка по зададен закон на
движение на точка с известна маса се определя силата,
която действа върху точката. За нейното решаване се
използва следния алгоритъм:
-избира се подходяща координатна система;
-съставя се дисференциалното у-ние на движение по
точка;
-определят се проекциите на ускорението чрез
намиране на втората производна на закона на
движение;
-замества се вmx''=Fx , my''=Fy, mz''=Fz или
ms''=Fτ, ms'2ρ=Fn , с което се намират Fx , Fy, и Fz
или Fn и Fτ;
-изчислява се големината на силите по ф-лите:
F=Fx2+Fy2+Fz2 или F=Fτ2+Fn2 и посоките им с
помощта на посoчните конуси за декартовата
координатна cosx,F=FxF , cosy,F=FyF
с-ма: ,
cosz,F=FzF или чрез ъгъла μ=arctgFτFn;
Правата задача на динамиката на несвободна
материална точка се свежда до определяне на
активната сила и реакциите във връзката при зададени
маса и закон на движение на точката и наложената й
връзка (ограничения в движението).
Последователността на решение на задачата е същата
както при свободна материална точка, но вместо силата
F се първо се определя разнодействащата сила Q ,
имаща две компоненти- силата F и реакцията R.
При втората(обратна) задача се определя законът на
движение на свободна материална точка по зададена
маса m на точката, силата F, която действа върху
точката, и началните условия при започване на
движението (начлно положение и начална скорост). За
нейното решаване се използва следния алгоритъм:
-в подходящо избрана координатна с-ма се определят
компонентите на силата F;
mx''=Fx , my''=Fy, mz''=Fz или ms''=Fτ,
-по у-ния

Това добавяне на реакцията R се прави съгласно

ms'2ρ=Fn се определят съответните компоненти на
ускорението;
аксиомата на връзките, съгласно която несвободната
точка се разглежда като свободна, като се премахнат
-определят се компонентите на скоростта чрез
връзките с др. тела и замени действието им с техните
интегриране на съответните компоненти на
реакции. По този начин се получават диференциалните
ускорението, като при определяне на интеграционната
уравнения за движение на несвободна материална
const се отчита началната скорост;
mr''=F+R => mx''=Fx+Rx , my''=Fy+Ry ,
точка:
mz''=Fz+Rz , ms''=Fτ+Rτ , ms'2ρ=Fn+Rn . -определят се координатите на точката чрез
интегриране на компонентите на скоростта, като при
определяне на интеграционната const се отчита
началното положение на точката, в резултат на което
77. ПРИНЦИП НА ДАЛАМБЕР – Във всеки произволен се стига до закона на движение в декартови
момент от движението на несвободна материална координати х=х(t), y=y(t), z=z(t) или в естествени
точка уравнението за движение може да се представи координати s=s(t);
като уравнение за статично равновесие, ако към
активните сили и реакции във връзките се прибави и Обратната задача на динамиката на несвободна
инерционната сила: F+R+-ma=0 , където -ma=Ф е материална точка се разделя на две задачи –
определяне на закона на движение и определяне на
Даламберова сила(инерционна сила). У-нието
реакцията в наложената връзка. Условието е същото,
F+R+Ф=0 изразява принципа на Даламбер, съгласно но се добавят наложените връзки.
който във всеки момент от движението на несвободна
материална точка у-нието на движение може да се
представи като у-ние за статично равновесие, ако към
актовната сила и реакциите във връзките се прибави и 79. РАБОТА НА ТЕГЛОВНА И ЕЛАСТИЧНА СИЛА
инерционна сила.
Като имаме предвид, че Gx=0, Gy=0, Gz=-|G|, работата
Векторното уравнение или уравнение за движение в G се определя по ф-
извършвана от силата на тежестта
Даламберов смисъл, изразява едно условно равновесие
лата: A=z0zGzdz=-z0zGdz=-Gz-z0=-G∆z , където
на силите F, Ф и R. С това уравнение рационално се
∆z е промяната на апликатата на точката, минаваща
решава правата задача. Чрез сумиране на силите F и през центъра на Земята. Именно от нея, а не от вида на
R си намира тяхната равнодействаща Q. Съгласно траекторията на материалната точка зависи силата на
уравнението на инерционната сила Ф=-Q. Посокота на тежестта G. Такива сили се наричат потенциални.
Q съвпада с посоката на ускорението ā на точката. При
свободна точка укорението има посоката на F, Друга потенциална сила е еластичната. Нейната работа
инерционната сила F=-Ф е: A=0∆lFld∆l=-k0∆l∆ld∆l=-k∆l22 , където ∆l е
деформацията на еластичния елемент, а Fl=-k∆л е
възтановяващата сила.
80. МОЩНОСТ
Една и съща работа може да бъде извършена за
различно време. Като се раздели работата на
интервала от времето, за което е извършена, се
получава средната мощност на силата. Рav= ∆A∆t
В системата SI единица за мощност е W (ват), като
1W=1J/s..
В общия случай мощността се изразява чрез формулата
P=dAdt=Fdrdt=Fv=Fvcosθ=Fτv Мощността още се търси чрез интегриране на система от три
може да се представи с израза P=Fx.x’+Fy.y’+Fz.z’,
който се получава като скаларно произведение на
векторите сила F=Fxi+Fyj+Fzk и скорост
v=x'i+y'j+z'k .
При ротационно движение на тяло като се вземе
предвид уравнението за мощността се получава
P=dAdt=Mzdφdt=Mzω.
81.Механичен коефициент на полезно действие
(КПД)
Това е характеристика, която отразява ефективността
на система, служеща за преобразуване на енергия.
Представлява число от 0 до 1. Определя се като
съотношението между работата за преодоляване на
полезните съпротивлителни сили Аnc и работата на
всички сили Aδ=Anc+Aвс за един цикъл от установеното
движение на машината: η=АncАδ=АncАnc+Авс ,
където Авс е работата на вредни съпротивителни сили.
КПД може да се изрази и чрез средните стойности на
Рnc и Рвс на полезните и на вредните съпротивителни
сили: η=РncРδ=РncРnc+Рвс
82. ТЕОРЕМА ЗА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КИНЕТИЧНАТА
ЕНЕРГИЯ
Кинетичната енергия (КЕ) на материална точка е
полупроизведението на масата на точката и нейната
скорост, повдигната на квадрат Е=mv2/2. КЕ е скаларна
величина и се измерва в системата Si в J (Джаули),
както работата на сила. КЕ е универсална
количествена мярка за механично движение, което
чрез нея се сравнява с др. форми за движение на
материята. За извеждане на теоремата за изменение
на КЕ на материална точка с маса m под действие на
равнодействащатаF=Fi на външни сили Fi се изхожда
от векторното уравнение на динамикатаmdvdt=F →
Умножаваме двете страни с dr → mdvdrdt=Fdr; От
v=drdt → dmv22=Fdr, в което лявата част
представлява елементарната кинетична енергия на
точката, а дясната елементарната работа на силата
dE=dA
За краен интервал M0M за движеща се материална
точка с граници на скоростите v0 и v: mv22-
момент на модела: Ir=i=1nmivCiωr2+ICiωiωr2. Ако
mv022=M0MFdr=M0MFτds=∆A. Това уравнение е се избере точков динамичен модел тогава, в лявата
83.ДИНАМИЧЕН МОДЕЛ– ПРИВЕЖДАНЕ НА
МАСИ
Нека една механична система включва n
материални точки. Всяка от точките може условно да
бъде отделена, като се добавят реакциите на връзките.
Движението на всяка точка се описва от векторното
диференциално уравнение mr''=F+R или с три
скаларни диференциални уравнения от вида
mx''=Fx+Rx , my''=Fy+Ry , mz''=Fz+Rz. По този
начин законът за движение на механичната система ще
диференциални уравнения, което е трудно не толкова
поради големия им брой, но главно от наличието в
десните страни на уравненията на неизвестни
аналитични изрази за проекциите на реакциите във
връзките. (Решението на тази обратна задача е
възможно, но на практика трудно приложимо дори при
малък брой (2-3) материални точки и прости връзки.
Решението на обратната задача на динамиката на
механичните системи с 1 степен на свобода значително
се улеснява, ако се въведе динамичен модел, отнесен
към звено с просто движение на изследваната
механична система, който в силово и енергийно
отношение е еквивалентен на системата. За съставяне
на динамичен модел и изследване на движението му е
необходимо да бъде дадена една от основните теореми
на динамиката за изменение на КЕ.)
Движението на звената на един механизьм зависи от
действащите вьрху тях сили, от техните маси и тяхното
разпределение. При динамичното изследване на
механизми с твьрди звена и с една степен на свобода е
удобно да се вьведе динамичен модел, отнесен кьм
едно от звенатас просто движение, който да бьде
еквивалентен на механизма в енергийно и силово
отношение. Ако динамичния модел се отнася за звено с
ротационно движение, възможно е да се въведе един
от двата модела: осов динамичен модел на механизма
или точков механичен модел. Точкомият динамичен
модел е еднствено възможният, ако се отнася за
плъзгач, извършващ праволинейна транслация спрямо
стойката.
Еквалентността на масовите характеристики на модела
и механичната система се основава на равенството на
кинетичните им енергии
Irωr22=i=1nmivCi22+ICiωi22. В лявата страна на
равенството е записана КЕ на осов динамичен модел
(използва се по-често от точковия), определена от
търсения приведен (редуциран) масов инерционен
момент Ir на модела и неговата ъглова скорост ωr, която
е равна на ъгловата скорост на звеното, към което е
отнесен моделът. В дясната страна на равенството е
записана КЕ на механизма като сума от КЕ-ии на
неговите n на брой подвижни звена. В скоби е записана
КЕ на звено с равнинно движение. За звено с
транслационно движение второто събираемо в скобите
се нулира. За звено с ротационно движение първото
събираемо в скобите се нулира, ако масовият му център
лежи на неговата ос на ротация (vci=0). От равенството
лесно се определя приведеният масов инерционен
математически израз на теоремата за изменение на КЕ:
изменението на КЕ на материална точка в даден
интервал на преместването й е равно на работата на
равнодействащата на силита, приложени върху
точката за същия интервал. Общото равнинно
движение на тялото (звено) може дас е представи като
резултат от наслагване на две прости движения
– транслация на подходящо избрана точка
(полюс на тялото) с КЕ E=mv22, където m е
общата маса на звеното и всички точки имат
еднаква скорост.
страна на равенството се записва КЕ на модела с
приведена маса, която лесно се определя от полученото
равенство mr=i=1nmivCivr2+ICiωivr2.
Приведеният масов инерционен момент Ir или
приведената маса mr зависят от квадрата на отношения
на скорости (предавателни функции), които от своя
страна зависят само от положението на механизма, но
не и от самите скорости. Затова приведеният масов
инерционен момент Ir или приведената маса mr са
функции само на положението на механизма и остават
постоянни само в частни случаи, когато предавателните
отношения са постоянни.

– ротация спрямо ос, минаваща през

полюса, перпендикулярно на равнината на
движение (E=Izω22). Нека полюсът да бъде
масовия център С на тялото.

Тогава КЕ на тялото с равнинно движение може да

се представи като сума от енергиите на тялото,
определени за транслационното и ротационното
движения: E=mvс22+Icω22, където

m и vc са съответно масата на тялото и скоростта

на масовия му център, а Ic – масовия инерционен
момент на тялото спрямо ос z, минаваща през масовия
център С и ω - ъгловата скорост на тялото.
84.ДИНАМИЧЕН МОДЕЛ- ПРИВЕЖДАНЕ НА СИЛИ
Приведеният момент на силите Mr или приведената
сила Fr на динамичния модел се определя от
равенството на тяхната мощност с мощността на
приложените сили и моменти върху звената на
механизма: Mrωr=i=1nFivCicosθi+Miωi
В лявата страна на равенствотото е записана
мощността на осов динамичен модел, определена от
търсения, приведен момент на силите Mr и ъгловата
скорост ωr на модела. В дясната страна на
равенството са записани: главният вектор на силите
Fi и главният момент Mi, редуцирани към масовия
момент на звено i; скоростта vCi на масовия център,
ъгълът θ =Fi,vCi; ъглoвата скорост (със своя знак)
на звено i. От равенството лесно се определя
приведеният момент
Mr=i=1nFivCicosθiωr+Miωiωr. Ако динамичният ω=2II0ω022+∆A=ω(φ)
модел е точков, тогава в лявата страна на
равенството се записва мощността на модела (Frωr)
като се приема, че приведената сила Fr съвпада по
направление със скоростта vr на приложната си
точка. Тогава за приведената силa се получава
Fr=i=1nFivCicosθivr+Miωivr
Както се вижда от равенствата Mr и Fr зависят не само
от приложените върху механизма сили и моменти, но
и от отношения на скорости (предаветелни
отношения). Тези отношения са или постоянни, или
зависят само от положението на механизма, но не и
от самите скорости. Това свойство на механизмите с
една степен на свобода дава възможност за
привеждане на сили (и маси), без да е известен
действителният закон за движение на звената, след
което приведеният момент или сила се изпалзва за
определяне на закона за движение на механизма.
85.ДИФЕРЕНЦИАЛНИ УРАВНЕНИЯ НА
ДВИЖЕНИЕТО
Изледването на движението на механими с 1степен
свобода се свежда до определяне на закона на
движение на модела въртящо се тяло (ротор) с
променлив масов инерционен момент Ir под действие
на приведен момент Mr или на точка с приведена маса
mr под действие на приведена сила Fr. Най-често се
използва диференциалното уравнение на Лагранж от
втори Irωrdωrdφ+ωr22dIrdφ=Mr
род: От Методът за статично балансиране посредством стенд с
ωr=dφdt => Irdωrdt+ωr22dIrdφ=Mr Съответни вградена везна е един от най-точните методи за тазе
уравнения за точков модел може да се изведе по
подобен начин като формално се извършат замените
на: Ir с mr ; ωr с vr; φ с s; Mr с Fr.
mrdvrdt+vr22dIrds=Fr
Втория закон на Нютон(ma=F) може да се разглежда
като частен случай на у-нието на Лагранж, при който
Ir и mr са постоянни. Тогава dIrdφ=0 и dIrds=0.
86. ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕ ПРИ Ir (φ) И Mr (φ)
Изледването на движението на механизми с 1степен
свобода се свежда до определяне на закона на
движение на модела въртящо се тяло (ротор) с
променлив масов инерционен момент Ir под действие на
приведен момент Mr или на точка с променлива (но не
действително изменяща се) маса mr под действие на
приведена сила Fr. Приведеният момент зависи от
положението. В този случай М=М(φ) и I=I(φ). След
интегриране се получава уравнение за КЕ: Iω22-
I0ω022=φ0φMdφ=∆A, където I0, ω0 и I, ω са
стойности на масовия инерционен момент и на ъгловата
скорост съответно при ъгли φ0 и φ, определящи начално
и текущо положение на главния вал (реперната ос) на
механизма. От това непосредствено може да се
определи законът на движение ω = ω(φ) във форма,
удобна за ползване при известна начална скорост ω0≠0:
По това уравнение за редица положения на
механизма (стойности на ъгъл φ) се получава поредица
от стойности на функцията ω = ω(φ). Като се вземе
предвид, че ω = dφ/dt се получава окончателно
t=t0+φ0φdφω(φ)=t(φ)
Законът на движение – зависимостта на ъгловата
скорост и времето ω = ω(t), ще се получи след
изключване на параметъра φ, а законът на движение
във вида φ=φ(t) чрез диференциране на функцията ω =
ω(φ).
88.Статично балансиране на ротори
Ротор в теорията за балансиране се нарича всяко тяло с
ротационно движение. Всеки ротор е лагеруван в
опори, натоварени статично (от силата на тежестта му
и от други сили) и динамично – от инерционните сили
породени от ускоренията на материалните частици, от
които е съставен роторът. Един ротор е балансиран, ако
въздействието на инерционните сили върху опорите му
е равно на нула.
Статичното балансиране на ротори е процес на
експериментално отстраняване на статичния дебаланс.
Необдимо и достатъчно условие един ротор да бъде
статично балансиран е масовият му център С да лежи
на оста на ротация (rc=0).
цел. Точността на балансиране зависи от класа на
точност на везната
(фиг):
Роторът 1, лагеруван
към рамото 2, бавно
се завърта, при
което се следи
показанието на
везната. Отчитат се
екстремните
показания на везната
87.ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕ ПРИ Ir=const И Mr(ω) imax и imin, които определят съответни пропорционални
Mmax=gma+rC=kMimax и Mmin=gma-
стойности
Изледването на движението на механизми с 1степен
свобода се свежда до определяне на закона на
rC=kMimin на момента, който създава тегловидната
сила G=mg на ротора, спрямо опората О. Маркират се
движение на модела въртящо се тяло (ротор) с
двете положения на ротора, при които се получават
променлив масов инерционен момент Jr под действие
екстремните показания. Лесно е да се съобрази от коя
на приведен момент Mr или на точка с променлива (но
страна лежи масовият център С на ротора. От
не действително изменяща се) маса mr под действие
разликата на екстремумите на М се пресмята
на приведена сила Fr. Тук приведеният момент зависи
от скоростта. За определяне на закона на движение големината на статичния дебаланс ∆s=mrc=Mmax-
се използва уравнение Irdωrdt+ωr22dIrdφ=Mr , Mmin2g=k(imax-imin), където k=kM/(2g) е
което при I=const се опростява, приемайки тароровъчен коефициент. Балансиращата маса mb,
видаIdωdt=M. След отделяне на променливите t и ω поставена на разстояние rb от оста на ротора,
противоположно на положението на масовия му център
и интегриране се получава уравнението
t=Iω0ωdωM, от което се определя законът на С, трябва да удовлетворява условието mbrb=∆S.
движение ω = ω(φ). При решаване на горния
Статично балансиране на ротора може да се постигне и
интеграл за ω0=0 се получава t=I0ωdωМ0- с отнемане на маса от страна на масовия център С.
kω=Ik0ωdМ0-kωМ0-kω и се получава Методът на статично балансиране при въртящ се ротор
зависимостта t=-IklnМ0-kωM0=t(ω) се осъществява посредством специализиран стенд.
Статично се балансират неотговорни къси ротори,
, която се преобразува във вида e- ktI=М0-kωM0 за въртящи се със сравнително ниски скорости. Дълги,
да се определи закона за движение ω = ω(t): високоскоростни и отговорни ротори подлежат на
пълно балансиране.
ω =M0ki-e- ktI=ωN1-etT където ωN=M0k е
номиналната ъглова скорост, а Т= I/k е
времеконстантата, т.е. времето за което ω ще
достигне ωn при условие, че М=М0, т.е. при
равоускорително движение.
90.Стенд за динамично балансиране-определяне
на дебаланса.
Ротор в теорията за балансиране се нарича всяко тяло
с ротационно движение. Всеки ротор е лагеруван в
опори, натоварени статично (от силата на тежестта
му и от други сили) и динамично – от инерционните
сили породени от ускоренията на материалните
частици, от които е съставен роторът. Един ротор е
балансиран, ако въздействието на инерционните сили
върху опорите му е равно на нула.
Динамичното балансиране на ротор е процес на
експериментално отстраняване на динамичния
дебаланс (∆s=∆d=0). Извършва се пълно
балансиране, при което инерционната динама се
уравновесява чрез добавяне на две балансиращи маси
или се нулира чрез отнемане на две балансиращи
маси. (фиг.)
Стендът за динамично балансиране се състои от
рамка, която от едната си страна има хоризонтална
(или вертикална) ос на въртене b, а от друга страна
има еластична опора (пружина или еластична греда),
така че рамката в покой, заедно с ротора, да бъде
хоризонталн. Роторът се лагерува спрямо собствената
си ос z в рамката, така чеz⊥b и оста b да лежи в
равнината II. Така инерционната сила ФII не създава
момент спрямо оста b. При неподвижен ротор спрямо
рамката и отклонение на рамката от равновесното й
положение, поради еластичното окачване, настъпват
свободни трептения, които имат собствена честота,
зависеща от масовите и еластичните параметри на
стенда. При ротация на ротора спрямо рамката,
инерционната сила ФI възбужда принудени
трептения в системата (ротор-рамка) – (еластична
опора) с резонансна амплитуда, пропорционална на
ФI: a=vФI. Резонанс настъпва, когато честотата на
възбуждащия момент Mb=ФIhcos(ωt) съвпада със
собствената честота на системата. Практически
роторът с помощта на двигател се завърта до
определена ъглова скорост, при която честотата му
става по-голяма от собствената, след което се
изключва задвижването. Честотата достигната при
допълнителното задвижване започва постепенно да
намалява поради триене в лагерите и въздушното
89.Условия за динамично балансиране на ротори.
Ротор в теорията за балансиране се нарича всяко тяло с
ротационно движение. Всеки ротор е лагеруван в опори,
натоварени статично (от силата на тежестта му и от
други сили) и динамично – от инерционните сили
породени от ускоренията на материалните частици, от
които е съставен роторът. Един ротор е балансиран, ако
въздействието на инерционните сили върху опорите му е
равно на нула.
Динамичното балансиране на ротор е процес на
експериментално отстраняване на динамичния дебаланс
(∆s=∆d=0). Извършва се пълно балансиране, при което
инерционната динама (Ф, МФ) се уравновесява чрез
добавяне на две балансиращи маси или се нулира чрез
отнемане на две балансиращи маси. Инерционната
динама е еквивалентна на две сили ФI и ФII,
разположени в две подбрани равнини I и II,
перпендикулярни на оста на ротация z на ротора на
разстояние h една от друга (фиг).
Силата Ф може да
бъде отнесена към
една от двете
равнини,
напр.равнина I.
Моментът МФ се
представя от двоица
сили с големина
ФМ=МФ/h,
разположени в
равнините I и II.
Тогава в двете
равнини ще действат
съответно
инерционни сили ФI=Ф+ФМ и ФII=ФМ. Тези сили
трябва да бъдат уравновесени с инерционни сили (-ФI и
-ФII), породени при въртене на ротора от две
балансиращи маси mbI и mbII разположени в
равнините I и II на съответни разстояния rI и rII от оста z
на ротация на ротора, така че да удовлетворяват
условяита ФI=mbIrIω2 и ФII=mbIIrIIω2.
Следователно неуравновесеният ротор може напълно да
се балансира с две маси mbI и mbII, разположени на
определени места в две равнини, перпендикулярни на
оста на ротация z на ротора. Определянето на
дебалансите ∆I=mbIrI и ∆II=mbIIrII, породени от
нееднородност на материала, неточна обработка или
др., не сможе да стане по изчислителен път при
проектиране на ротора. Затова дебалансите се
определят експериментално върху различни по
конструкция стендове за динамично балансиране, но
винаги при ротация на ротора.
съпротивление. Настъпва резонанс при съвпадане на
двете честоти (собствената и получената при
допълнителното задвижване), при който
измервателното устройство отчита амплитуда a. За
определяне на инерционната сила ФI е необходимо
измерването на още две амплитуди, получени при
поставена в равнината I спомагателна маса mC в
произволно положение по окръжност с радиус rC и
съответно на 180 градуса спрямо това положение.
a1=vФ1, a2=vФ2.

От триъгълниците в паралелограма на силите (на

фигурата горе) следтват аналитични зависимости
между амплитудите, тъй като те са пропорционални
на съответните сили:

a12=a2+ac2-2aaccosπ-ac;
a22=a2+ac2-2aaccosac , откъдето ac=a2+ac2-
2a22. След това се определя дебалансът в равнина I
изразен чрез амплитудата ac: ∆I=mbIrI=mcrcaac.

91.НЕРАЗГЛОБЯЕМИ СЪЕДИНЕНИЯ ЧРЕЗ 92.НЕРАЗГЛОБЯЕМИ СЪЕДИНЕНИЯ ЧРЕЗ ЗАВАРЯВАНЕ

ЗАНИТВАНЕ
Неразглобяемо съединение е това, за разглабянето на
Неразглобяемо съединение е това, за разглабянето което е необходимо да се разрушат един или няколко
на което е необходимо да се разрушат един или елемента. Поради това, повторно сглобяване е
няколко елемента. Поради това, повторно сглобяване невъзможно без замяна на някой детайл или без
е невъзможно без замяна на някой детайл или без механично доработване.
механично доработване.
Заваряването е процес, чрез който се образува неразглобяемо съединение
м/у части от еднородни или сходни метали най-често чрез загряване на
Съединенията двата елемента в мястото на съед. до създаване на условия за дифузия и
чрез занитване възникване на междуатомно и междумолекулно свързване. Недостатък е
са влошаването на якостните качества на материалите в съседните на шева
зони. Заваряването се извършва под налягане или чрез разтопяване при
неразглобяеми съответна to.
и се Заваряване под налягане(в тестообразно/пластично състояние)-
осъществяват загряване на частите до to по-ниска от to, като се упражнява натиск. То
бива: ковашко- нагрява се в огнище, а натиска става чрез удари с чук;
чрез пластична деформация
електросъпротивително(контактно)- нагрява се в резултат на протичане на
на допълнителен междинен ел. ток с голяма сила и ниско напрежение при повишено съпротивление в
елемент, наречен нит. мястото на контакта на заваряваните детайли.Електросъпротивителното
Използват се за съединяване заваряване бива: челно, точково и ролково.
-Челнотот заваряване се използва предимно при
на елементи от
заваряване на части, чиито контактни зони имат еднакви
труднозаввряеми материали.
сечения. В контактната зона се отделя значително
Удобни са за съединяване в количество топлина, която довежда повърхносните слоеве
пакет на повече от два до тестообразно състояние. Характерно за процеса е
елемента(магнитопроводи на трансформатори, наличието на притискаща сила. Регулира се чрез промяна
дросели и др.). Недостатък е високата им стойност. на силата на ел. ток или на продължителността на
Нитът представлява цлилиндрично тяло- стебло, неговото протичане.
което от единия край завършва с опорна глава, а при
занитване се образува втора- затваряща глава. В -Точковото заваряване се използва за съединяване на
зависимост от формата на главата се различават елементи от листов материал с малка дебелина(от 0,1 до
нитове с полусферична, полускрита,лещовидна и 1мм) чрез припокриване. Съединяването става чрез
плоско-скрита опорна глава. Освен стандартните загряването на малки зони(точки) с противоположни
нитове с плътно стебло се прилагат тръбни(най-вече катоди при непрекъснатото притискане. Използва се за
свързване на панели, стойки, шасита и др.Добра
за неметални материали) и експлозивни нитове.
заваряемост имат детайли от нисковъглеродни стомани и
Експлозивните нитове се използват когато няма
никел.
достъп до занитваната страна. В края на стеблото
има кухина, запълнена с експлозив, който се взривява -При ролковото заваряване се използват ролкови
след загряване до to 130-140оС, в следствие на което елеектроди, което позволява да се получи непрекъснат
се оформя затварящата глава. шев. Ролковата заварка изисква по-голяма сила на тока и
по голям натиск отколкото точковата. Съединяваните
Материалът на нитовете е хубаво да е същият, от детайли са с дебелина до 2мм.
който са съединяваните части(най-често
нисковъглеродни стомани, алуминий, мед, месинг). Заваряване чрез разтопяване- частите се загряват до to
Нитовите съединения са стандартизирани. Според на топене. Те биват:
предназначението си те биват: -здрави(натоварени
-При газовото заваряване топллината за загряване на
със значителна сила без да е необходимо да се
метала се получава от изгаряне на някакъв газ (водород,
осигурява плътност на съединението- прилагат се в ацетилен, природен газ и др.) в кислородна среда.
метални конструкции); -плътни(не са натоварени със Използват се дезоксидиращи вещества(напр. боракс) за да
значителна сила, осигуряват плътност на се предпази заваръчният шев от окисляване. Чрез газова
съединението- прилагат се в съдове за течности и заварка се съединяват детайли с малка дебелина,
газове при малки налягания); -здраво- направени от въглеродни стомани, никел, медни сплави и
плътни(натоварени са със значителна сила, др.
осигуряват необходимата якост и плътност- прилагат
се в парни котли, резервоари за сгъстени газове и - Най-универсална е електродъговата заварка. При нея
др.); Според взаимното разположение на топлинната енергия се получава от волтова дъга, която се
съединяваните детайли биват: -с препокриване; образува между заваряваните елементи и метален или
въглероден електрод. Изпълнява се по две основни схеми-
-челни нитови съединения с една и с две планки;
с неразтопяем електрод и с разтопяем електрод. За
Според броя на редовете нитове: -едноредови;
свързване на детайли от легирана стомана, от различни
-двуредови; Според броя на нитовете в редовете:
сплави със специфични с-ва и от цветни метали, се прилага
-верижни; -шахматни; Според броя на повърхнините
електродъгово заваряване в среда от защитни газове:
на срязване на един нит: -едносрезни; -двусрезни; аргон, хелий, въглероден двуокис и др.
-многосрезни; Нитовите съединения се избират по
конструктивни съображения. При по-отговорни Според разположението на заваряваните е-ти един спрямо
случаи се пресмятат на смачкване и срязване, което друг, се използват челно и ъглово заваряване. За челното
се определя от съответните напрежения. заваряване е характерно,че в мястото на заваряването,
частите лежат в една равнина и се заваряват по 1елните
си допирни страни. Напрежението в шевовете се
разпределя равномерно. Шевът може да бъде напречен и
наклонен. За постигане на качествено заверяване челата
се подлагат на обработка, зависеща от дебелината им.

За ъгловото заваряване е характерно, че мястото на

заваряване частите не лежат в една равнина.
Заваряването става в ъгъла, под който те се срещат.

Профилите на заварките могат да бъдат плоски, вдлъбнати

и изпъкнали. Най-рационални са плоските и вдлъбналите
профили. Вдлъбнатите са особено подходящи при
динамично натоварване, тъй като напрежението е по-
малко.

При съединяване на различни по дължина детайли, се

използват непрекъснати и прекъснати шевове. Според
разположението им по време на заваряване шевовете
биват подови, хоризонтали, вертикални, наклонени и
таванни. Според разположението на шева спрямо
натоварващата сила се различават: челен шев-
натоварващата сила е перпендикулярна на шева; флангов
шев- натоварващата сила е успоредна на шева;
комбиниран шев.
93.НЕРАЗГЛОБЯЕМИ СЪЕДИНЕНИЯ ЧРЕЗ
ЗАПОЯВАНЕ
Неразглобяемо съединение е това, за разглабянето
на което е необходимо да се разрушат един или
няколко елемента. Поради това, повторно сглобяване
е невъзможно без замяна на някой детайл или без
механично доработване.
Запояването е такъв начин за получаване на неразглобяеми
съединения, при който се използва допълнителен свързващ
материал – припой, чиято температура на топене е значително по-
ниска от тази на свързваните материали. Свързването става като
частите се загряват до температурата на топене на припоя.
Последният се разтапя и благодарение на повърхностната дифузия
прониква в хлабините и неравностите и след изстиване осигурява
неподвижно съединение.
Запояването дава възможност да се запазят хим. състав, структура и
мех. св-ва на материалите. Недостатък е ниската якост на
съединението.
За са се получи здрава спойка е необходимо предварително
почистване на контактуващите повърхности. Използва се колофон,
тъй като при to над 70оС той разтваря медния оксид и има
зачистващо действие. В зависимост от темпер. на топене припоите
са лесно-(меки) и труднотопими(твърди). Леснотоп. (меките) се
топят под 3000C. Към тях се отнасят оловни-калаените припои. Те
гарантират плътност на спойката, добра електропроводимост, но
имат ниска якост. По-значителна мех. якост съединенията
получават от твърдите (труднотопими) припои с температура на
топене над 550оС. Към тях спадат медно-цинковите, медните,
медно-фосфорните и сребърните. Те са устойчиви на корозия и
издържат на удър и на вибрации. Загряването и разтопяването им се
извършва с газова горелка, бензинова лампа, ултразвук и др.
94.РАЗГЛОБЯЕМИ СЪЕДИНЕНИЯ С ШПОНКИ
Разглобяемите съединения позволяват многократно
сглобяване и разглобяване на е-тите на
конструкцията, без да се разрушават или повреждат
е-тите на съединението и съединяваните детайли.
Шпонките биват: клинови, призматични и сегментни
и се използват главно за предаване на върящ момент
от вала към поставените върху него елементи и в
обратна посока.
Съединенията с клинови шпонки са предварително
напрегнати. Те се използват рядко поради факта, че
при монтаж се измества оста на главината на
закрепвания детайл спрямо оста на вала, което
дебалансира съединението и го товари с динамични
сили. Използват се в бавноходни машини и предавки.
Според формата на клиновата шпонка и начина на
съединяване те биват:
-Съединения с жлебова(врязана) клинова шпонка- във
вала и главината са направени канали, в които, при
сглобяване, клинът се разполага в двете части.
Каналът в главината се изразботва с наклон 1:100, а
каналът във вала е без наклон спрямо оста на
въртене.
-Съединения с плоска клинова шпонка- на вала се
прави плоско скосяване за прилягане на шпонката.
-Съединения с тагенциални клинови шпонки- състоят
се от минимум два клина с наклон 1:100 на всеки от
тях. Те се набиват в правоъгълни канали, изрязани
във тесните страни на вала и главината.
95.Разглобяеми съединения с шлици.
Разглобяемите съединения позволяват многократно
сглобяване и разглобяване на е-тите на конструкцията,
без да се разрушават или повреждат е-тите на
съединението и съединяваните детайли.
За да се подобри центроването на съединяваните
части, за по – доброто им водене при осови
премествания, както и за повишаване на
товароносимостта на съединението, се използват
шлицови /зъбни/ съединения. Според формата на
напречното сечение на зъбите се различават:
правоъгълни, еволвентни, триъгълни и рядко срещащи
се трапецовидни зъби.
Едни от най-разпространените шлицови съединения са
тези с правоъгълен профил. В зависимост от
товароносимостта са стандартизирани три серии – лека,
средна и тежка, които се различават по диаметъра на
вала, броя и височината на зъбите. Размерите на
шлицовите съединения се определят по стандартни
таблици в зависимост от диаметъра на вала.
Особеност на тези съединения е, че пресаването на
въртящ момент става едновременно от няколко шлица,
като натоварването не е равномерно разпределено м/у
всичко шлици.
96.РАЗГЛОБЯЕМИ СЪЕДИНЕНИЯ С РЕЗБОВИ
ЕЛЕМЕНТИ
Разглобяемите съединения позволяват многократно
сглобяване и разглобяване на е-тите на конструкцията,
без да се разрушават или повреждат е-тите на
съединението и съединяваните детайли.
Съединенията с резбови елементи са най-широко
разпространените разглобяеми съединения в
практиката. Те притежават висока надеждност,
удобство при разглобяване и сглобяване, сравнително
проста конструкция и универсалност.
Образуват се с помощта на резбови съединителни
детайли- винтове, болтове, гайки. Резбата е основен
елемент, който се получава чрез изработване в/у
детайла на канали по винтова линия. Винтовата линия
се образува от хипотенузата на правоъгълен
триъгълник навит около кръгов цилиндър.
В зависимост от посоката на навиване се получават
десни и леви винтиви линии, а когато върху началния
цилиндър се опишат повече винтови линии, се получава
многоходова линия. При последната се въвежда
понятието ход на винтовата линия. Това е разстоянието
между две едноименни точки на две съседни навивки
от една и съща винтова линия. Навивка е част от
винтовата линия, която се описва за едно пълно
завъртане на образуващата права около оста.
В зависимост от вида на изходната геометрична фигура
резбите биват : триъгълна, трапецовидна, квадратна,
правоъгълна, полукръгла и пр. Биват също десни и
леви, едноходови, двуходови и многоходови. Според
Съединенията с призматични шпонки са
ненапрегнати и предават само въртящ момент.
Осигуряват добро центриране на детйлите в/у
валовете. За това се използват при бързоходните
машини.
-обикновени- за предаване на въртящ момент;
-направляващи(плъзгащи)- за предаване на въртящ
момент при преместване на един от е-тите;
Съединенията със сегментни шпонки са
напрегнати и предават само въртящ момент.
Използват се за предаване на малък въртящ момент.
Тъй като имат проста направа, удобни са при монтаж
и демонтаж и са стандартизирани, се използват в
конструкции предвидени за масово производство.
109.ФРИКЦИОННИ МЕХАНИЗМИ
Използват се за предаване и преобразуване на
въртеливи движения чрез силите на триене м/у звената
на механизма. Подвижните им звена могат да бъдат с
успоредни(движението се предава м/у успоредни оси)
или с пресичащи се оси(движението се предава м/у
притиснати дискове). Представляват 2 диска
монтирани на два вала. Силата Q притиска 1 към друг
двата диска. Единия диск предава движение на другия
чрез приплъзване(триене), ако няма триене е
обикновен зъбен механизъм.
Фрикционните механими имат няколко съществени
предимства:
– простота на конструкцията
– изпълняват предпазан роля при
преотварване поради възможността за
буксуване
– възможност за реализиране на прости
по конструкция вариатори на скорост.
Притежават и някой недостатъци
– невъзможност за използване при
необходимо точно предавателно отношение
– значително радиално натоварване на
предназначението си резбите биват: скрепителни,
скрепително-уплътнителни и двигателни.
Към основните параметри на резбите спадат : външен
(номинален) диаметър d, среден диаметър d2 , вътрешен
диаметър d1, стъпка по средния диаметър p, брой на
ходовете i, ход ph, и ъгъл на изкачване на винтовата
линия по средния диаметър.
Основни видове резбови съединения са:
-Съединенията с болтове са най-прости и не изискват
нарязване на резба в съединяваните детайли. Изполват
се за свързване на елементи с малка дебелина, както и
при детайли, чийто материал не осигурява достатъчна
якост на резбата.
-Съединенията с винтове се използват за свързване на
детайли с различна дебелина. Винта преминава първо
през по-тънкия елемент и се завива в по-дебелия
детайл, който има резба.
-Съединенита с шпилки са подобни на винтовите
съединения, но при често разглобяване и сглобяване не
се износва резбата.
110.Механизми с гъвкав елемент
Състоят се от стойка и три подвижни звена. Връзката
м/у входното и изхотното звено се осъществява
посредством гъвкав неразтеглив елемент(въже, лента,
верига, зъбен ремък, плосък или клинов ремък).
Механизмите с гъвкав елемнт и постиянно
предавателно отношение са характерни с това, че
входното и изходното звено представляват кръгли
централно окачени ролки. В зависимост от ъгъла на
завъртане на ролките се делят на: механизми с
ограничена(гъвкавият елемент е прикрепен с твърда
връзка към ролките) и механизми с
неограничена(гъвкавия елемент е затворен) ротация на
звената.
В зависимост от начина на предаване на движенивето
м/у подвижните звена и гъвкавия елемент, биват с
твърда(гъвкавия елемент е свързан непосредствено с
ролките), фрикционна(предаването на движението м/у
гъвкавия елемент и ролките се извършва посредством
сили на триене.Използват се обтегачи за премахване на
приплъзване, което е основен недостатък на този вид
връзка, м/у ролките и гъвкавия елемент) и кинематична
връзка.
111.Видове зъбни механизми.
Предимства: - висок КПД; - възможност за предаване на
 валовете и лагерите
– нисък КПД
Предавателното отношение между входа и изхода
на механизма по дефиниция е равно на отношението
на входната към изходната скорост
големи мощности; - висока кинематична точност; -
технологичност; - голяма надейдност и дълготрайност.
Предаването на движението се осъществява чрез
директно зацепване на зъбните колела(два зацепени
зъба образуват висша кинематична двоица от 4ти клас-
зъбна двоица). Механизми с кръгли зъбни колела се
характеризират се с постоянно предавателно
отношение м/у скоростите на входа и изхода на
механизма. Най-често се използват с 1 и 2 степени на
свобода. Тези с 2 се наричат диференциални.

В зависимост от взаикното разположение на осите на

ъбните колела се разделят на: -равнинни(осите на
Това отношение, може да се запише по следния колелата са успоредни помежду си); -
начин : пространствени(осите на колелата са пресичащи
се/конусни зъбни механими/ или
кръстосани/винтови,хипоидни, червячни зъбни
механизми/ прави.

В зависимост от движението на зъбните колела се

разделят на: -обикновени(геометричните оси на всички
Контактните точки на подвижните звена ще имат
колелата са неподвижни); -планетни(геом. ос на поне
еднакви скорости, ако не съществува относително
едно колело от механизма е подвижна).
приплъзване между звената, за предварителното
отношение ще се получи: В зависимост отабсолютната стойност на отношението
на входната и изходната ъглова скорост:
-редуктори(изх. скорост е по-малка от вх./моментът на
изхода е по-голям); -мултипликатори(изх. скорост е по-
голяма от вх.).

Според профила на зъбите, еволвентни, циклоидни, др.

Следователно необходимо условие за
Според надлъжната конфигурация на зъбите
функционална годност на един фрикционен
механизмите биват с прави, наклонени, шевронни,
механизъм е отсъствието на приплъзване между
винтови, аркоидни зъби.
подвижните му звена, което се осигурява от
притискаща сила Q , с която си взаимодействат
звената. В резултат на прилагане на тази сила в
контактната точка Р възниква сила на триене Τ1,2.
Силата Q очевидно не създава въртящ момент, тъй
като директрисата и минава през центъра на звеното.
Въртящ момент спрямо оста на въртене създава само
силата на триене Т1,2 :

Моментът М1,2 трябва да бъде по-голям от

приложеното външно натоварване върху другото
звено (момента М 2):

Окончателно условието за функционална

годност на един фрикционен механизъм придобива
вида :

Товароносимостта на фрикционния механизъм зависи от

притискащата сила Q, радиуса на второто звено(r2) и
стойността на коефициента на триене при покой мю0. До
нарастване на момента М1,2 води увеличаването на:
притискащата сила Q(но намалява дълготрайността на
лагерните опори), радиуса r2(увеличават се габаритните
размери на предавката). Най-рационално е увеличаване
на стойността на коефициента на триене при покой мю0,
което се постига чрез използване на матер. с големи
стойности на мю0 и с клиново изпълнение на
контактните повърхности, при което
µ0
µ0 = µ0
sin β

Един механизъм се отнася към класа на фрикционните

механизми с променливо предавателно отношение,
наречени вариатори, ако съществува възможност за
промяна на големината на един от двата радиуса,
участващи в предавателното отношение.

112.ОСНОВЕН ЗАКОН НА ЗАЦЕПВАНЕТО.

Основната теорема на зацепването се извежда при 113.ЕВОЛВЕНТНО ЗАЦЕПВАНЕ.

условието „предавателното отношение,
представляващо отношение на ъгловите скорости на Кръговата еволвента е крива,
двете зъбни колела да бъде постоянно във всеки описана от произволна точка
момент от движението. от права, търкаляща се без
n плъзгане по окръжност с
Vn
О2 ? 2 Разглеждаме контактуващите радиус rв. Правата(N-N) се
N2 Vk2
r? 2
K Vk1
профили на 2 задружно работещи нарича образуваща, а
O t зъба. Общата нормала n-n на окръжността –
N1 ?
профилите в контактната точка К еволюта(основна).
r? 1
1
пресича междуосовата права Еволвентата има два клона,
О1
О1О2 в т. О. Скоростта и а т.К се симетрични относно полярната ос р. Острият ъгъл αу се
определят от , нормалните нарича профилен ъгъл. Ъгълът се нарича
Vk1 = ω1rk1 = ω2 rk2 δy

компоненти на тези скорости са равни помежду си. полярен(еволвентен) ъгъл.

, защото в противен случай двата
Еволвентата съществува само извън основната
Vk = Vk = V
1
n n
2
n
окръжност и има следните основни свойства:

профила ще проникнат един в друг, което е -Нормалата n-n за всяка точка от еволвентата съвпада с
невузможно или ще се разкъсат което е недопустимо. образуващата права.

, оттук от подобието -Центрите на кривата лежат в точките на допиране на

ω ON образуващата права и основната окръжност => с
i= 1 = 2 2
ω2 O1 N1 увеличаване на радиуса на осн. окръжност еволвентата
се изправя и при rb се превръща в права.
на и следва →∞
∆O1 N1C ∆O2 N 2C O2 N 2 O2C
=
O1 N1 O1C Основни свойства на еволвентното зацепване:

-общата нормала n-n в

следователно предавателното отношение за да бъде
процеса на движение
i=const е необходимо т.С да бъде неподвижна. Това
не мени положението
условие е наречено основна теорема на зацепването.
си;
Общата нормала към зардужно работещите профили
в контактната им точка при въртенето на колелата -контактната точка К
винаги минава през т.С, наречена полюс на на двата еволвентни
зацепването, която дели междуосовото разстояние профила се мести по
на части, обратно пропорционални на ъгловите нормалата n-n м/у
скорости на колелата. Следователно може да се допирните точки на
направи изводът, че ГМ на контактните точки между нормалата(съвпадаща
зъбите в неподвижната равнина е нормалата n-n с образуващатата
Поради това тя се нарича линия на зацепване. права) с двете
Окръжностите с радиуси и , които окръжности;
rω 21 = O1C
rω1 = O1C -ако междуосовото разстояние се измени, профилите
продължават да са спрегнати, променя се само ъгълът
минават през т.С се наричат начални окръжности. За
на зацепване αw ;=>(предимство) еволвентните
всяка точка от тях е изпълнено условието
предавки не изискват висока точност при монтажа на
т.е по началните окръжности двете двете зъбни колела;
ω1rω1 = ω 2 rω 2
-еволвентните профили са спрегнати и осигуряват
колела се търкалят без плъзгане. постоянно предавателно отношение => щом единия
профил е еволвентен, задължително е и другия профил
необходимо условие за зацепване и задружна работа да е еволвентен; => (предимство)еволвентните зъбни
на 2 колела е стъпките им по началнит окръжности колела са технологични при изработване.
да бъдат равни. , ,
Е1 и Е2 – еволвенти. Т. Р ги описва в следствие на
pω1 = pω 2 = pω 2πrω1 2πrω2
pω = = търкането без плъзгане на образуващата
z1 z2
последователно по двете окръжности. О1О2=аw –
където rω1 и rω2 – радиуси, z1 и z2 брой на зъбите. междуосово разстояние. Окръжностите ограничаващи
зъбите отгоре и отдолу се наричат върхови и петови
Следователно Контурите на зъбите на окръжности;
ω rω z
i= 1 = 2 = 2
ω2 rω1 z1

задружно работещите колела отговарят на основната 115.ПАРАМЕТРИ НА ЗЪБНИ ПРЕДАВКИ С ПРАВИ

теорема на зацепването и се наричат спрегнати ЗЪБИ.
(взаимнообвиващи се) Спрегнати са онези криви, при
които едната се получава като обвивка на Зъбни предавки с нулева корекция се наричат нормални
относителните положения на другата при движението й. нулеви предавки. За да работят съвместно
безпроблемно две зъбни колела е необходимо стъпките
по началните им окръжности да са равни, а при
нулевите колела те съвпадат с делителните р1=р2; =>
m1=m2; => НУ за съвместна работа м/у две зъбни
114.ПАРАМЕТРИ НА ЗЪБНО КОЛЕЛО С ПРАВИ колела е модулите им да са равни;
ЗЪБИ.
Диаметрите на началните окръжности при нормалните
Размерите на нулевите зъбни колела(получените при нулеви предваки са равни на диаметрите на
началната/делителна окръжност) зависят от: m- съответните делителни окръжности; rw1=r1; rw2=r2;
модул, ha –височина на делителната глава, с* -
αw = α= 20о; αw – ъгъл на зацепване; α- профилен ъгъл;
коефициент на разд. хлабина и профилния ъгъл α и
z- брой на зъбите на колелото.
аw =rw1 + rw2; ; аw –междуосово
Окръжността от зъбното колело, която се приема за d w1 + d w2 d1 + d 2 m( z1 + z2 )
aw = = =
базова при определяне на елементите на зъбите и 2 2 2
техните размери се нарича делителна. При нарязване разстояние;
на нулеви зъбни колела тя съвпада с началната =>
p=πm; р- стъпка

d=mz; d – диаметър на делителната окръжност.;

s=p/2= πm/2; s-дебелина на зъба по делителната

окръжност;

db =mz.cosα; db- диаметър на основната окръжност;

df =m[z - 2(ha* + c*)]; df –диаметър на петовата

окръжност;

da =m(z + 2ha*); da- диаметър на върховата

окръжност;

- модул на зъбното колело(чрез него се

изразяват всички други линейни размери на зъбното

колело).

Нарязването на еволвентни зъбни колела става по

метода на копирането и метода на обхождането.
116.ЦИКЛОИДНО И ЧАСОВНИКОВО ЗАЦЕПВАНЕ. 118.Съставни обикновени зъбни механизми

При циклоидното зацепване профилите на съвместно Състоят се от от няколко елементарни обикновени

работещите зъби са оформени по епициколиди и зъбни предавки. Те се реализират по две схеми – със
хипоциклоиди. Тези криви се описват от точка от зъбни блокове
окръжност, която се търкаля без плъзгене по друга и с паразитни
окръжност. Тази търкаляща се окръжност се нарича зъбни колела.
образуваща. При външно търкаляне на образувщата
окръжност се описва епициклоида, която оформя Схема със
главата на зъба. Ако същата образуваща окръжност зъбни блокове
се търкаля вътрешно по делителната окръжност, се – междинните
описва хипоциклоида, която оформя петата на зъба колела са
на второто колело. Предимство на циклоидното изработени като блокове, при което колелата от един
зацепване е това, че винаги контактува зъбен блок са с еднаква ъглова скорост.
изпълнителният профил на главата на единия зъб с Предавателното онтношение м/у входното 1 и
вдлъбнатия профил на петата от другия зъб, което изходното n зъбно колело:
предизвиква по-малки контактни напрежения в i1n=ω1ωn=ω1ω2ω3…ωn-2ωn-1ω2ω3 …ωn-
сравнение с еволвентното зацепване. Друго 2ωn-1ωn=i1,2i2',3i3',4…in-2',n-1'in-2',n-1'
предимство е че могат да се нарязват циклидни
колела с по-малък брой зъби отколкото при Когато всички зъбни колела са с успоредни оси: k- брой
еволвентното зацепване. Това дава възможност за на външни зацепвания i1n=ω1ωn=z2z2z3…zn-
реализиране на по-голямо предавателно отношение и
1znz1z2'z3'…zn-2'zn-1'(-1)k
по-малки габарити на зъбните колела.
Когато не всички зъбни колела са с успоредни оси, но
Циклоидното закрепване намира ограничено
осите на входящия и изходящия вал са успоредни,
приложения поради големите недостатъци в
определянето на посоките на ъгловите скорости се
сравнение с еволвентното – нетехнологичност и
извършва посредством правило чрез използване на
трудности при изработване на точни циклоидни
стрелки(v1 се определя според посоката на въртене на
колела и силно влияние на зацепването от изменение
звено 1; v1 и v2 са насочени едновременно към
на междуосовото разстояние.
контактната точна на звено 1 и 2 или в обратната
Часовниковото закрепване се явява частен случай на посока). Ако посоките на стрелките за вх. И изх. звено
циклоидното и е най-често използваната негова са еднопосочни, предавателното отношение е
разновидност. Характеризира се с това, че радиусите положително и обратно, ако стрелките са еднопосочни-
на образуващите окръжности са равни на половината знакът е отрицателен.
от радиусите на съответните делителни окръжности.
Схема
Поради това хипоциклоидите се израждат в радиални
с
прави, а епициклоидите се заменят с дъги от
окръжности

Предимства са лек ход, възможност за реализиране

на голямо предавателно отношение и незначително
износване. Прави се с големи радиални и странични
хлабини, което предизивиква знаичителен мъртъв
паразитни зъбни колела- Частен случай на схемата със
ход и го прави неприложимо при необходимост от
обръщане посоката на въртене. зъбни блокове, при който z2=z2',z3=z3',…,zn-
1=z(n-1)' => Предавателното отношение за зъбни
колела с успоредни оси е: i1,n=znz1(-1)k . Тъй като
абсолютната стойност на предавателното отношение се
117.ЕЛЕМЕНТАРНИ ОБИКНОВЕНИ ЗЪБНИ
определя само от броя на зъбите на входното и
МЕХАНИЗМИ
изходното колело, а броя на зъбите на останалите
Зъбни механизми - основните им звена са зъбни колела не влияе на предавателното отношение, те се
колела, които предават движение чрез наричат паразитни. Тази схема намира приложение,
непосредствено зацепване. когато е необходима промяна на скоростта само по
посока и когато е необходимо да се свържат
Елементарните обикновени зъбни механизми са отдалечени валове.
съставени от две зъбни колела с неподвижни
геометрични оси. Предаването на движението се
осигурява по кинематичен път – чрез зацепване на
зъбните колела с външно и вътрешно зацепване.
Предавателно отношение при успоредни оси на
зъбните колела:
 Знакът „-” се отнася за предавки с
ω1 r r z
i12 = = ± w2 = ± 2 = ± 2
ω2 rw1 r1 z1

външно зацепване(ъгловите скорости имат различни

посоки); Знакът „+” се отнася за предавки с
вътрешно зацепване(ъгловите скорости са с еднаква
посока);
119.ПЛАНЕТНИ ЗЪБНИ МЕХАНИЗМИ С ЕДНА
СТЕПЕН НА СВОБОДА
120.ПЛАНЕТНИ ЗЪБНИ МЕХАНИЗМИ С ДВЕ СТЕПЕНИ
Зъбни механзми - основните им звена са зъбни НА СВОБОДА(ДИФЕРЕНЦИАЛНИ МЕХАНИЗМИ)
колела, които предават движение чрез
непосредствено зацепване. Зъбни механзми - основните им звена са зъбни колела,
които предават движение чрез непосредствено
Планетни(епициклични) зъбни механизми: когато зацепване.
геометричната ос на поне едно негово зъбно колело е
подвижна(имат поне 1 степен на свобода). Звената на Планетни(епициклични) зъбни механизми: когато
планетния механизъм имат приети наименования: геометричната ос на поне едно негово зъбно колело е
1,3- централни зъбни колела; 2- планетни зъбни подвижна(имат поне 1 степен на свобода). Тези с 2
колела(сателити); H- водило; Осите на сателитните степени на свобода се наричат диференциални. Звената
зъбни колела са подвижни- движат се по окръжност. на планетния механизъм имат приети наименования:
Те извършват равнинно движение, резултат от две 1,3- централни зъбни колела; 2- планетни зъбни
прости- релативно(ротация около собствената ос) и колела(сателити); H- водило; Осите на сателитните
преносно(движение на оста им по окръжност). зъбни колела са подвижни- движат се по окръжност. Те
Именно от тук идва и наименованието на извършват равнинно движение, резултат от две прости-
планетните(сателитни) колела и механизми. релативно(ротация около собствената ос) и
преносно(двибение на оста им по окръжност). Именно
Аналитичното определяне от тук идва и наименованието на
на предавателните планетните(сателитни) колела и механизми.
сотношения в
епицикличните механизми Вместо предавателно
изисква кинематичното им отношение се определят
преобразуване в обикновени ъгловите скорости на две
чрез метода на Вилис. За или повече звена на брой,
целта водилото се равен на степените на
разглежда като свобода на механизма.
неподвижно. На всички Преобразуваме по метода
звена на механизма се на Вилис(119) и за
задава ъглова скорост, преобразувания
равна по-големина и механизъм получаваме:
противоположна по посока i1,2H=ω1-ωHω2-ωH=-
на ъгловата скорост ωH на z2z1i1,3H=ω1-ωHω3-ωH=-z2z3z1z2'При зададени
водилото. По този начин две от ъгловите скорости ω1,, ω2,, ω3 и ωH по с-мата се
предавателните отношения опр. другите две. След заместване във второто у-ние и
в изходния и прилагане на правилото на стрелките(118) получаваме:
преобразувания механизъм се запазват. Получава се:
i1,3H=ω1-ωHω2-ωH=-z3z1 При z1=z2 , получаваме:
, откъдето (ф- ωH=ω1+ω32, което показва, че механизма има
ω − ωH ω1 − ωH ω сумиращи с-ва.
i13H = 1 = = 1 − 1 = 1 − i1(,3H) i1(,3H) = 1 − 11(,H3 )
ω3 − ωH 0 − ωH ωH

ла на Вилис). Индекса в скобите показва кое звено е

неподвижно. Тази зависимост дава връзка м/у
търсеното предавателно отношение на планетния
механизъм и предавателното отношение на
преобразувания обикновен зъбен механизъм. За да се
намери предавателното отношение се използва ф-ла
i1,n(H)=ω1ωn=z2z2z3…zn-1znz1z2'z3'…zn-
2'zn-1'-1k (k- брой на външни зацепвания)и
заместваме във ф-лата на Вилис.