1
ПРОЕКТ ПО НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
І. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ УСЛОВИЯ
По левия бряг на р. Х има годни за напояване 50000 ha, като съгласно направени
проучвания в т. І. на курсовия проект по „Водостопански изследвания” напоителната
система трябва да обхваща . . . . . . . . . . . . . . . ha.
Схема на напоителната система
І.1. Релеф
Релефът на местността е предимно равнинен, подходящ за прилагането на всякакъв вид
поливна техника и технология.
І.2. Почвени условия
Почвите са преобладаващо канелено-горски, по механичен състав песъчливо–глинести.
Специфичната плътност е ρ = ........……...t/m3.
Пределната полска влагоемност е βППВ = ..........%;
Долната граница на оптимална влагообезпеченост е βДГОВ =.....% βППВ = . . . . . . . .
Скоростта на попиване на водата в почвата в края на първия час k1=. . . . . . . m/h.
Активният почвен слой не е засолен. Нивото на подпочвените води е на дълбочина
.…….....m от повърхността на терена, с което няма опасност от вторично засоляване на
почвите.
І.3. Агротехнически данни
По задание масивите в напоителната система ще се проектират 6-полни, заети със
следните култури:
пшеница – 33,3% (2 полета в СО);
царевица - 33,3% (2 полета в СО),
захарно цвекло – 16,7% (1 поле от СО);
слънчоглед – 16,7% (2 поле от СО).
Трайните насаждения в НС заемат около 1% от площта й. Застъпени са следните видове:
круши – суперинтензвни и обикновени, ябълки – суперинтензвни и обикновени, праскови и
лозя. В землището на с. Г е предвидено капково напояване на … … … … … … . при
разстояние между растенията a = … m, и разстояние между редовете b =… … …m. Нетната
поливна норма за десетдневен междуполивен период е mн =…………….m3/dka.
Поливните схеми на отделните култури са дадени в Приложение 6.
Месечно разпределение на напоителните норми през различните години е в Прил. 7.
І.4. Хидроложки данни за река “Х” (профил Б-Б):
– Оразмерително водно количество Qpmax = ………………..m3/s;
– Средно максимално водно количество Qpmin = ………………..m3/s.
І.5. Проектни решения
В проекта е разгледана подробно напоителната мрежа в района на с. Г.
По желание на Сдружението за напояване (СН) „Пчела” от селото върху част от землището
е проектирано напоително поле (НП). В СН се включват собственици и арендатори на
имоти, които обработват площ от общо . . . . . . . . ha. Сдружението за напояване
обхваща..............бр. парцели със средна големина . . . . . . ha.
Средният наклон на терена е . . . . %, а максималният – . . . . . . %.
Разпределителната мрежа в НП е тръбна, с работен напор на водовземния хидрант .... МРа.
Предвидените дебити на хидрантите са съобразени с изискването на Сдружението върху
напояваната площ да се прилагат различни технологии на полив – гравитачно, дъждуване и
капково напояване. Необходимият напор за НП се осигурява от ПС, директно включена към
мрежата.
Върху заетите с трайни насаждения площи е проектирана система за капково напояване,
захранвана от дъждовалната ПС.
По изискване на СН „Клас” е върху друга част от землището на с. Г е разработено НП за
гравитачно напояване. Напоителното поле ще се използва от кооперация от земеделски
производители, общата му е ........... ha. То обхваща ..... бр. имоти със средна площ ......... ha.
Разпределителната мрежа в НП е предвидена от открити канали – облицовани и
необлицовани.
 2
II. ПОЛИВЕН РЕЖИМ на селскостопански култури с
периодично напояване E
Установяването на поливния режим на селскостопанските култури се състои в определянето на
размера на недостигащите обеми вода в почвата, отнесени към единица площ, момента на тяхното P
подаване и продължителността на доставянето им.
В курсовия проект се разглежда графо-аналитичният метод на акад. Костяков.
H
1. Балансово уравнение
За определяне на поливния режим на дадена култура се съставя балансовото уравнение за
съдържащите се в почвата обеми вода. То се решава с изчислителен интервал 10 дни (1 декада) S ∆H
за вегетационния период на културата (т.е. изчислителният период е равен на вегетационния).
Разглежданият обем почва е паралелепипед с площ 10000 m2 (1 ha) и дълбочина Н, която е
променлива във времето (Фиг. 1). Общият вид на балансовото уравнение е:
∆W
Wкр, i = Wнач, i + ∆Wi + Pi + Ki – Ei – Si – Gi + mi, m3/ha (1) G
където Wкр, i е обемът вода в разглежданият почвен обем в края на i-тия изчислителен интервал
Фиг. 1. Приходни и разходни елементи на водния баланс
(декада), m3/ha;
Wнач, i – обемът вода в почвата в началото на i-та декада (Wнач, i = Wкр, i-1), m3/ha;
2. Определяне съставляващите на водния баланс
∆Wi – приходите на вода от удълбочаване на активния почвен слой през разглежданата
декада, m3/ha; 2.1. Приходни елементи
Pi – приходът от валежи за разглежданата декада, m3/ha; ΣПрi = ∆Wi + P′i, m3/ha. (5)
Ki – приходът от капилярно постъпилата вода, m3/ha; където ∆Wi е приходът от удълбочаването с ∆Hi на активния почвен слой през i-тата декада;
Еi – разходите за евапотранспирацията от растенията, m3/ha;
Si – разходите от повърхностно оттеклите се води (непопилата част от валежите), m3/ha; ∆Wi = 10000∆Hiρβнач, m3/ha (6)
Gi – разходът от гравитационно оттеклите се води (в случай на навлажняване на като ∆Hi = Hi – Hi-1 е разликата в дълбочините на активния почвен слой в разглежданата и
активния почвен слой над пределна полска влагоемност), m3/ha; предходната декади, m.
mi – поливната норма за i-тата декада, m3/ha; В Прил. 8 на Заданието по десетдневки са дадени дълбочините на активния почвен
слой Hi за отделните култури.
Наличието и размерът на mi се определят от ограничителните условия за Wкр:
ρ - обемната плътност на почвата, [t/m3]; от т.ІІ.2. на Заданието.
Wкр, i ≤ WППВ, i (2) βнач – тегловната влажност на почвата в началото на вегетационния период. Приема се, че
βнач = 0,9βППВ.
Wкр, i ≥ WДГОВ, i (3)
В т.ІІ.2. на Заданието е зададена стойността на βППВ.
WППВ, i – съдържанието на вода в почвата, отговарящо на пределната полска влагоемност (ППВ) P′i –ефективният приход от валежи. Валежите Р се редуцират с повърхностния отток S :
през i-тата декада, т.е. максималния обем вода, който може да се задържи в разглеждания
обем почва, m3/ha; P′ = P – S = σP = 10σΣр, m3/ha, (7)
WДГОВ, i – съдържанието на вода, отговарящо на долната граница на оптимална влагообезпеченост, където Σр са валежите през дадената декада в [mm];
т.е. минимално допустимото съдържание на вода в разглеждания обем почва, m3/ha; В Прил. 9 на Заданието валежите Σр са дадени по месеци. Те се разпределят по
равно (или почти по равно) между трите десетдневки в месеца. (Например, ако за
За условията на разглежданите в курсовия проект площи е прието, че няма капилярно постъпили
месеца Σр = 80 mm, те се разпределят по 27 mm в две от декадите и 26 mm в
води, т.е. К = 0. Също така, първоначално е прието, че няма да има гравитационно оттекла се вода
третата декада).
(т.е. за начало G = 0 ). Уравнението на водния баланс (1) се трансформира във вида (Фиг. 1):
σ – коефициентът на попиване на валежа (приема се σ = 0,7÷0,9);
Wкр, i = Wнач, i + ΣПрi – ΣРаi ± mi, m3/ha (4) 2.2. Разходни елементи
ΣПрi = ∆Wi + Pi – Si = ∆Wi + P′i , m3/ha – приходите на вода за i-тата декада, m3/ha; След извършване на описаната трансформация на балансовото уравнение разходните елементи се
свеждат до евапотранспирацията E:
ΣРаi = Еi , m3/ha – разходите на вода за i-тата декада, m3/ha;
ΣРаi = Еi , m3/ha (8)
В случай, че mi се окаже отрицателно число, това означава, че е налице гравитационно оттекла се
вода през разглежданата декада. Евапотранспирацията се определя по формулата на Алпатьев:

ΣD
E = 10k , m3/ha; (9)
0,75
като k е екобиологичният коефициент за съответната култура за i-тата декада, [-].
В Прил. 8 на Заданието стойностите на екобиологичния коефициент са валидни,
при ΣD в милибари [mbar]. Тъй като в Прил. 10 ΣD е даден в милиметри [mm], за
привеждането му към mbar в зав. (9) знаменателят е 0,75.
Ако ΣD е даден в милибари [mbar], тогава знаменателят в зав. (9) е равен на 1,0.
ΣD – сумарният дефицит на влажността на въздуха за i-та декада в [mm].
В Прил.10 е дадена средната дневна стойност на дефицита за дадения месец.
Затова при заместване във формула (9) стойността на ΣD от Заданието трябва
да се умножи по 10 (т.е. по броя на дните в декадата).
Особеност на метода на Алпатьев е, че ако за десетдневката ΣD > 90 mm,
то се работи със ΣD = 90 mm.
2.3. Ограничителни условия
Аналогично на формула (6) стойностите на ограничителните условия в зависимости (2) и (3) се
определят, както следва:
WППВ, i = 10000HiρβППВ, m3/ha; (10)
WДГОВ, i = 10000HiρβДГОВ, m3/ha, (11)
където βППВ е тегловната влажност на почвата при пределна полска влагоемност, [-]
βДГОВ – тегловната влажност на почвата при долната граница на оптимална
влагообезпеченост, [-];
В т.ІІ.2. на Заданието са зададени βППВ и βДГОВ (като βДГОВ е в проценти от βППВ).
Hi – дълбочината на активния почвен слой в i-тата декада от развитието на културата, [m];
3. Определяне на поливната схема на . . . . . . . . . . (Захарно цвекло)
Поливната схема на захарно цвекло е определена по графо-аналитичния метод на акад. Костяков.
В Таблица 1 се изчисляват съставляващите на водния баланс по десетдневки, като константните
стойности се записват над таблицата.
Препоръчва се в таблицата да се предвиди колона за декадата, предхождаща началото на
вегетационния период на културата. За разглеждания пример вегетацията на зах. цвекло започва
през първата декада на април, но в Табл. 1 е дадена колона за третата декада на март. В нея са
изчислени само стойностите на WППВ и WДГОВ, а също така е записана и стойността на Wнач. В
случая Wнач, 1 е съдържанието на вода в почвата в началото на първата декада на вегетационния
период. В ред {12} е решението на балансовото уравнение (4), без да са отчетени ограничителните
условия и без да е определена поливната норма m. Стойностите в тези клетки се отнасят за
края на съответната десетдневка.
По данните от Таблица 1 се изчертава кривата, описваща изменението на Wкр (тънката пунктирана
линия на Фиг. 2), както и кривите, съответстващи на WППВ и WДГОВ (Фиг. 2). След това, спазвайки
ограничителните условия (2) и (3) се коригира положението на Wкр (дебелата пунктирана линия на
Фиг. 2) и по този начин се определят броя, големината и датата на подаване на поливните норми (и
евентуалното наличие на гравитационна вода G).
В примера на Фиг. 2 петата поливна норма е намалена, защото попада в последната седмица от
вегетационния период и от графиката е видно, че няма да може да се изразходи напълно.
Намалението е препоръчително да бъде до размер, отговарящ на най-често срещаните в практиката
големини на поливните норми – 400, 500 или 600 m3/ha. В случая е избрана най-малката –
400 m3/ha.
3
4. Поливен режим и хидромодулна диаграма на сеитбооборота
Поливният режим на културите от сеитбооборота (т.ІІ.3. на Заданието) се представя с
неокомплектованата и окомплектованата хидромодулни диаграми.
Хидромодулът на дадена култура представлява водното количество отнесено към единица площ
(специфичното водно количество), необходимо за подаването на поливната норма на тази култура за
определен период от време. Нетният хидромодул се определя по формулата:
m
q= , l/s.ha, (12)
3,6Tt
а брутният по:
m mбр
qбр = = , l/s.ha, (13)
3,6Ttη ПЛ 3,6Tt
където m и mбр са съответно нетната и брутната поливни норми, m3/ha, като
mн
mбр = , m3/ha . (14)
η ПЛ
ηПЛ е КПД на поливната площадка.
Според „Норми за проектиране на хидромелиоративни системи” при поливане чрез
дъждуване проектната стойност на ηПЛ трябва да е 0,87÷0,89, а при гравитачно напояване
0,84÷0,85. ЗА ПРОЕКТА се приема средна стойност ηПЛ = 0,85÷0,87.
Т – междуполивният период, d. За улеснение се приема, че всяка декада има 10 дни;
t – продължителността на пòлива в денонощие, h/d. Приема се t=24 h/d.
При съставяне на поливен режим на група култури или на сеитбооборот се работи с т.нар. редуциран
хидромодул, който отчита относителния дял на дадената култура в групата или в сеитбооборота.
Брутният редуциран хидромодул се получава по зависимостта:
qα = αqбр , l/s.ha, (15)
αm αmбр
или qα = = l/s.ha, (16).
3,6Ttη ПЛ 3,6Tt
където α е дяловото участие на дадената култура в сеитбооборота (от т.ІІ.3. на Заданието);
Изчисляването на поливния режим (съставянето на хидромодулната диаграма) за сеитбооборота се
извършва в Таблица 2. Константните стойности за изчисленията се дават над таблицата.
В горната половина на таблицата се нанасят нетните поливни норми за културите, като за зададената
култура данните се вземат от Фиг. 2, а за останалите култури – от Приложение 6 на Заданието.
Нетните поливни норми е препоръчително да се закръгляват до число кратно на 10.
В долната половина на таблицата се изчислява брутният редуциран хидромодул по зав. (16).
По данните от Таблица 2 се построява неокомплектованата хидромодулна диаграма (Фиг. 3).
В случай, че в диаграмата има много високи стойности с малка трайност, се налага нейното
окомплектоване. То се извършва, като от най-натоварената 1 или 2 декади се преместят една или
повече поливки в съседни десетдневки. При това обаче не трябва да се получават 2 поливки на една
култура в една декада.
За десетдневки с нисък или среден хидромодул НЕ СЕ преместват поливки. Окомплектованата
хидромодулна диаграма за разглеждания пример също е показана на Фиг. 3.
 4
Таблица 1. Определяне поливната схема на захарно цвекло
Почва: ρ = 1,25 t/m3; βППВ = 0,24; βДГОВ = 0,72.0,24 = 0,173; βнач = 0,90.0,24 = 0,216.
Wнач, 1 = 10000H1ρβнач = 10000.0,3.1,25.0,216 = 810 m3/ha;
Месец ед. март април май юни юли август
Елемент м. III I II IІІ I IІ IІI І II III I II III I II III
1. H (Прил. 8) m 0,30 0,40 0,50 0,55 0,60 0,60 0,60 0,65 0,70 0,80 0,80 0,80 0,80 0,80 0,80
2. ∆H m 0,00 0,10 0,10 0,05 0,05 0,00 0,00 0,05 0,05 0,10 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
3. ∆W = 10000∆Hρβнач m3/ha 0,0 270,0 270,0 135,0 135,0 0,0 0,0 135,0 135,0 270,0 0,0 0,0 0,0 0,0 0,0
4. Σр (Прил. 9) mm 40 40 20 13 0 10 13 10 25 10 0 0 15 0 0
5. σ - 0,70 0,70 0,70 0,75 0,75 0,80 0,80 0,85 0,85 0,85 0,90 0,90 0,90 0,90 0,90
6. P′ = 10σΣр m3/ha 280,0 280,0 140,0 97,5 0,0 80,0 104,0 85,0 212,5 85,0 0,0 0,0 135,0 0,0 0,0
7. ΣПрi = ∆Wi + P′i m3/ha 280,0 550,0 410,0 232,5 135,0 80,0 104,0 220,0 347,5 355,0 0,0 0,0 135,0 0,0 0,0
8. k (Прил. 8) - 0,16 0,23 0,29 0,35 0,40 0,41 0,45 0,47 0,47 0,49 0,53 0,50 0,49 0,44 0,41
9. ΣD (Прил. 10) mm 22,5 30,0 34,5 41,3 39,8 34,5 48,8 57,8 52,5 57,8 59,3 55,5 71,3 73,5 78,0
10. ΣPаi = Е = 10kΣD/0,75 m3/ha 48 92 133,4 192,5 212 188,6 292,5 361,9 329 377,3 418,7 370 465,5 431,2 426,4
11. Σ(Пр – Pа)i = ΣПрi – ΣPаi m3/ha 232 458 277 40 -77 -109 -189 -142 18 -22 -419 -370 -331 -431 -426
12. Wкр, i = Wнач, i + Σ(Пр–Pа)i m3/ha 810 1042 1500 1777 1817 1740 1631 1443 1301 1319 1297 878 508 178 -254 -680
13. WППВ = 10000HρβППВ m3/ha 900 900 1200 1500 1650 1800 1800 1800 1950 2100 2400 2400 2400 2400 2400 2400
14. WДГОВ = 10000HρβДГОВ m3/ha 648 648 864 1080 1188 1296 1296 1296 1404 1512 1728 1728 1728 1728 1728 1728

m 3= 672 m3/ha

m4= 672 m /ha

m5= 400 m3/ha

m2= 592 m3/ha

3
W, m3/ha

m = 504 m /ha
3
2500
WППВ
G2=158 m3/ha

н
н

н
н
1
G1=142 m3/ha

2000
н
WДГОВ
1500

1000

08.08.
500

24.08.
01.07.
02.06.

19.07.
0
I II III I II III I II III I II III I II III
април май юни юли август
-500
-750 Wkp
Фиг. 2. Поливна схема на захарно цвекло за 1960 година
 5
Таблица 2. Проектен поливен режим на културите от сеитбооборота
КПД на поливната площадка ηПЛ = 0,85
Продължителност на пòлива в денонощие t = 24 h.
Култура Отн.дял МАЙ ЮНИ ЮЛИ АВГУСТ
α І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ
НЕТНИ ПОЛИВНИ НОРМИ
Пшеница 0,333 700
Царевица 0,333 882 940 940 940
Слънчоглед 0,167 548 548 588
627 627
Зах. цвекло 0,167 500 600 670 670 400
БРУТНИ РЕДУЦИРАНИ ХИДРОМОДУЛИ qα
Пшеница 0,318
Царевица 0,400 0,427 0,427 0,427
Слънчоглед 0,124 0,124 0,133 0,142 0,142
Зах. цвекло 0,113 0,136 0,152 0,152 0,091
Σqα 0,318 0 0 0,237 0,124 0,533 0,278 0,721 0,427 0,579 0 0,091

Неокомплектована хидромодулна диаграма за сеитбооборота Окомплектована хидромодулна диаграма за 1960 година

за 1960 година за 1960 година
0,800 0,800
Слънчоглед
Слънчоглед
0,700 0,700
Царевица Царевица

0,600 0,600
Пшеница Пшеница

0,500 0,500 Зах.цвекло

Зах.цвекло

q, l/s/ha
q, l/s/ha

0,400 0,400

0,300 0,300

0,200 0,200

0,100 0,100

0,000 0,000
І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ
V VІ VІІ VІІІ V VІ VІІ VІІІ
Фиг. 3. Хидромодулни диаграми
 6
ІІІ. МНОГОГОДИШЕН ПОЛИВЕН РЕЖИМ Емпиричната обезпеченост се получава по формулата на Крицки-Менкел:
m
p= 100,% ,
Данните за поливните и напоителните норми за достатъчно дълъг период от време се обработват n +1
статистически, с което се получава кривата на обезпеченост на напоителните норми (КО на М). За където m е поредният номер във вариационния ред;
курсовия проект се разглежда периода от .... до .... (виж Заданието) (напр. 1938 ÷ 1948 г.). n – общата дължина на реда.
Забележка: Нетната напоителна норма на дадена култура се получава като сума от поливните ѝ
норми за годината (от Прил. 6). За характерната година за посочената култура вместо 3. Теоретична крива на обезпеченост на напоителните норми (ТКО на М)
нормите по Прил. 6 се вземат записаните в Таблица 2. Параметрите на статистическия ред се определят по метода на моментите:
∑M ∑ (M )
2
1. Брутни напоителни норми бр ,i
−M σ n −1
M= σ n −1 = , m3/ha; CV =
i i
За отделните години брутните среднотежестни напоителни норми за разглеждания период се , m3/ha; . Приема се: CS = 2CV.
n n −1 M
получават по формулата:
Според получените стойности на коефициентите на вариация и асиметрия от Таблицата за
α ПШ М ПШ
Н
+ α Ц М ЦН + α СЛ М СЛ
Н
+ α З . ЦВ. М ЗН. ЦВ. ординатните отклонения от средното за биномиалната крива на обезпеченост (от ”Хидрологичен
M бр = , m3/ha, (17)
η НП наръчник”) се отчитат отклоненията Φр.
където ηНП е КПД на напоителното поле.
Таблица 5. Теоретична крива на обезпеченост
ηНП = ηПЛ ηМР, (18) р 1% 5% 10% ... 50% ... 90% 95% 99%
като ηМР е КПД на мрежата в напоителното поле. За тръбна мрежа той е 0,95÷0,98, а за Φр
канална от облицовани канали – 0,85÷0,87. За курсовия проект се взема средна 1+ΦрCV

Н
стойност – 0,87÷0,90.
(
M p = M 1 + Φ p CV )
M ПШ , M ЦН и т.н. са нетните напоителни норми (сумата от поливните норми за
съответната култура за съответната година, дадени в Прил.7). По данните от първия и последния ред се построява ТКО на М.
Данните за поливните и напоителни норми се обработват в таблица, подобна на Таблица 3.
Таблица 3. Брутни среднотежестни напоителни норми
Нап. норма 1938 1939 1940 ... ... 1946 1947 1948
МПШ 700 1400 0
МЦ 2703 3467 1880
МСЛ 3565 3645 1881
МЗ.ЦВ. 3683 3761 2508
αПШМПШ 233 467 0
αЦМЦ 901 1156 627
αСЛМСЛ 594 608 314
αЗ.ЦВ.МЗ.ЦВ. 614 627 418
Мбр 2755 3362 1599

2. Емпирична крива на обезпеченост на напоителните норми (ЕКО на М)

Таблица 4. Емпирична крива на обезпеченост на напоителните норми
Хронологичен ред Вариационен ред
№ по
обезпеченост,
ред Година Мбр Мбр
р, %
1. 1938 2755 3651 (max) 8,3
2. 1939 3362 16,7
... ... 1599 ....
10. 1947 3362 1012 83,3
11. 1948 1599 min…… 91,7
Фиг. 4. Емпирична и Теоретична криви на обезпеченост на напоителните норми.
M 2320