Есе - ”А щастието бе възможно и толкоз близко! Но...съдба!

“
Йоанна Хаджийска 9Б - номер 14

Сюжетната и образната структура на „Евгений Онегин“ е контрастна. Двете

двойки персонажи са твърде несходни и са взаимно противопоставени.
Сложната и драматична любов на Онегин и Татяна, върху която се гради
ключовата и най-важна сюжетна ос на романа, е съвършено различна от
предварително обречената наивно-романтична любов на Ленски и Олга. Двете
последователни любовни обяснения между главните герои рамкират и общата
събитийна схема на творбата, бележат нейните върхови емоционални и
драматични моменти. Двете писма и двата отговора-монолози са и двата
композиционни центъра на Пушкиновия роман в стихове.
Основната сюжетна линия проследява взаимоотношенията на Татяна и
Онегин.
Онегин е столичен аристократ, млад светски човек. Той получава типично за
аристократичната младеж от онова време домашно образование и
възпитание,откъснато от руската народна култура. Прекрасните интелектуални
и нравствени качества на Онегин са потиснати от социалните условия и
средата,в която е израснал и в която живее.Мрачно настроение и скука
завладяват Онегин. Героят е разочарован от действителността, която го
окръжава. Той не може да намери своето жизнено поприще, не може да изяви
личността си, защото, както пише Белински, "бездействието и пошлостта на
живота"
задушават Онегин, той даже не знае какво му трябва, какво иска. Татяна е по-
дълбока натура и от Онегин. У нея има мъчителни противоречия. Метежното й
въображение се насочва от воля и разум. Тятяна има още едно огромно
предимство пред Онегин и Ленски - тя е близко до руския народен живот. Тя е
рускиня по душа, обича руската природа, народната поезия и народните
обичаи. И когато става княгиня, светска дама, тя си остава същата. Отегчава я
пошлостта на светското общество и неговия безсмислен живот. Татяна иска да
устрои живота си не според обичаите, приети в средата на помешчиците. Тя се
стреми сама да реши своята съдба, сама да определи своя жизнен път.
Мечтите й за щастие рухват. Любовта й донася само страдания. Трагедията на
Татяна е в това, че тя среща човек, който е един егоист, макар и "страдащ",
един "печален чудак", който не може да разбере чувствата й и да внесе в
нейния живот това, за което тя мечтае. Разочарованието завладява нейното
съзнание. Средата не е единствената причина за трагичната съдба на героя.
Той също носи своята трагична вина. Обществото проявява натиск върху
личността, но тя трябва да открие в себе си сили, за да отстоява своята
духовна свобода. В противен случай трагично ще се размине с щастието,
любовта и всичко, което е истински стойностно в човешкия живот. Затова
Татяна му казва: “А щастието бе възможно и толкоз близко”. Тогава Онегин
разбира какво е изгубил.
Единичните съдби на Татяна и Онегин, в които се срещат и се разминават с
истински важното и стойностното в живота, биха могли да бъдат съотнесени с
живота на хората от всички времена.