You are on page 1of 172

ПРИРОДАТА НА БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ И ГРАНИЦИ: Република България се намира в


Югоизточна Европа, в североизточната част на Балканския полуостров, като заема 22% от
територията му. Страната е разположена почти по средата на разстоянието между
Екватора и Северния полюс. Разстоянието между най-източната и най-западната й точка е
520 км, а между най-северната и най-южната – 330 км.
ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Територия: 110 993, 6 км2.


България е шестнадесетата
по големина страна в
Европа.
Общата дължина на
държавните граници на
България е 2245 км.

Естествена граница на север с Румъния (около 470 км) е река Дунав, плавателна по
цялото си протежение за товарни и пътнически кораби. На североизток границата
между двете държави върви по суша.
На юг България граничи с Гърция, на югоизток – с Турция, а на запад – с Република
Сърбия и Република Северна Македония.
На изток България има излаз на Черно море с брегова линия от 378 км.
ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Релефът на страната е изключително разнообразен.


Средната надморска височина е 470 м. Около 31.5% от
територията е заета от низини (надморска височина до
200 м); 41% са равнини (между 200 и 600 м надморска
височина); хълмистите земи (от 600 до 1000 м надморска
височина) са 15%, а 12.5% са планини (над 1 000 м
надморско височина).
ДУНАВСКА РАВНИНА

Дунавската равнина е най-обширната равнина на територията


на страната. На север граница й е река Дунав, а на юг – Стара
планина.
ДУНАВСКА РАВНИНА
Дунавска равнина
Дунавска равнина
Дунавска равнина
СТАРА ПЛАНИНА

Стара планина (около 530 км) пресича територията на България от границата


със Сърбия на северозапад до Черно море на изток, като разделя територията
на страната на две части – северна и южна. Полуостровът е получил името си
от другото име на тази планина – Балкан. Най-високият старопланински връх
е Ботев – 2 376 м.
СТАРА ПЛАНИНА
СТАРА ПЛАНИНА
СТАРА ПЛАНИНА
Стара планина

Връх Ботев ( 2376 м),


Централен Балкан
Стара планина

Връх Вежен (2198 м),


централна Стара планина

Връх Голям купен (2169 м),


централна Стара планина
Стара планина

Връх Ком (2016 м)


в западната част на
Стара планина

Връх Триглав (2275 м) в


централната част на Стара
планина
Стара планина

Белоградчишките скали са скална формация, разположена в


западната част на Предбалкана, близо до град Белоградчик. Те
достигат височина до 200 м и образуват ивица с дължина 30 км и
ширина до 3 км. Обявени са за природна забележителност през
1949 г.
Стара планина
Белоградчишките скали
Стара планина
Белоградчишките скали
Стара планина
Белоградчишките скали
Стара планина
Белоградчишките скали
Стара планина
Белоградчишките скали
Стара планина
Белоградчишките скали
Стара планина
Еменският каньон в централната
част на Предбалкана
Стара планина
Еменски каньон
Стара планина

Искърското дефиле в западната


част на Балкана
Стара планина
Искърското дефиле
Стара планина

“Божите очи” в пещерата Проходна в западната част на Стара планина


Стара планина
Пещерата Проходна
Стара планина

Пещерата Леденика в западната част на Стара планина


Стара планина
Пещерата Леденика
Стара планина

Пещерата Леденика
Стара планина

Пещерата Леденика
Стара планина

Деветашката пещера в централната част на Стара планина


Стара планина
Деветашката пещера
Стара планина
Деветашката пещера
Стара планина

Пещерата Съева дупка в централната част на Стара планина


Стара планина

Пещерата Съева дупка


Стара планина

Крушунските водопади в централната част на Предбалкана


Стара планина

Крушунските водопади
Стара планина

Крушунските водопади
Стара планина

Крушунските водопади
Стара планина

Крушунските водопади
Стара планина

Хотнишкият водопад в централната част на Предбалкана


Стара планина

Водопадът Скакля в
западната част на Стара
планина
Стара планина

Водопадът Вара в централната Водопадът Скакалото в източната част


част на Стара планина на Стара планина
Стара планина

Сопотнишките водопади
Национален парк “Централен Балкан”

Национален парк “Централен Балкан” е разположен в сърцето на България и


заема най-високата централна част на Стара планина. Паркът изобилства от
редки и застрашени диворастящи видове и съобщества, и от биологично
разнообразни саморегулиращи се екосистеми. В него се намират и
исторически обекти със световно значение.
Национален парк “Централен Балкан” е създаден през 1991 г., за да бъдат
съхранени уникалните природни дадености и историческото наследство на
региона и да бъдат защитени обичаите и начинът на живот на местните хора.
Национален парк “Централен Балкан”

Площ: 716 695 км²


Дължина: 85 км
Средна ширина: 10 км
Най-висок връх: Ботев (2 376 м)
Най-ниска точка: близо до Карлово, около 500 м надморска височина
Гори: 440,008 км²
Обезлесена територия: 276,687 км²
70% от всички екосистеми са естествени
Включва 9 природни резервата с обща площ 200,19 км²
Национален парк “Централен Балкан”
Национален парк “Централен Балкан”
Национален парк “Централен Балкан”
Национален парк “Централен Балкан”

Водопад Карловско пръскало (120 м) Водопад Видимско пръскало (80 м)


Национален парк “Централен Балкан”
Резерват “Джендема”

Природен резерват “Джендема” е разположен по южния склон на връх Ботев.


Създаден е на 28.03.1953 г. Обхваща 42,2 км² и е най-големият природен
резерват в националния парк “Централен Балкан” и вторият по големина в
България.
Национален парк “Централен Балкан”
Резерват “Джендема”
Национален парк “Централен Балкан”
Резерват “Джендема”
Национален парк “Централен Балкан”
Резерват “Джендема”
Национален парк “Централен Балкан”
Резерват “Джендема”

Водопадът Райското пръскало, висок 124,5 м, е най-високият


водопад на Балканите. Разположен е под връх Ботев в
резерват “Джендема”.
Национален парк “Централен Балкан”
Резерват “Джендема”
Водопад Райското пръскало
Национален парк “Централен Балкан”
Резерват “Джендема”

Водопад Райското пръскало


Национален парк “Централен Балкан”
Резерват “Джендема”
Райското пръскало
Национален парк “Централен Балкан”
Резерват “Джендема”
Райското пръскало
Национален парк “Централен Балкан”
Резерват “Козята стена”
Резерватът “Козята стена” е най-малкият резерват на територията на
национален парк “Централен Балкан”. Създаден е през 1987 г.за
запазването на видове като еделвайса, букови и елшови гори. Площта на
резервата е 904 ха.
Национален парк “Централен Балкан”
Резерват “Козята стена”
Национален парк “Централен Балкан”

Букова гора
Национален парк “Централен Балкан”

Дъбова гора
Национален парк “Централен Балкан”

Габърова гора
Национален парк “Централен Балкан”

Хвойна
Национален парк “Централен Балкан”

Рододендрон
Национален парк “Централен Балкан”

Обикновен мразовец Жълта тинтява


Национален парк “Централен Балкан”

Мечи лук

Миши уши
Национален парк “Централен Балкан”

Шипка

Боровинка
Национален парк “Централен Балкан”

Манатарка

Пачи крак
Национален парк “Централен Балкан”

Очанка

Мащерка
Национален парк “Централен Балкан”

Лечебно великденче

Шапиче
Национален парк “Централен Балкан”

Жълт кантарион
Национален парк “Централен Балкан”

Тинтява Салеп
Национален парк “Централен Балкан”
Планински божур
Национален парк “Централен Балкан”

Силивряк

Балканска иглика
Национален парк “Централен Балкан”

Усойница

Пепелянка
Национален парк “Централен Балкан”

Шаран

Балканска пъстърва
Национален парк “Централен Балкан”

Зелен гущер

Ливаден гущер
Национален парк “Централен Балкан”

Малък гребенест тритон

Саламандър
Национален парк “Централен Балкан”

Дървесна жаба

Планинска водна жаба


Национален парк “Централен Балкан”

Скален орел

Ястреб
Национален парк “Централен Балкан”

Царски орел
Национален парк “Централен Балкан”

Горска ушата сова

Бухал
Национален парк “Централен Балкан”

Кукумявка

Улулица
Национален парк “Централен Балкан”

Глухар
Национален парк “Централен Балкан”

Тетрев
Национален парк “Централен Балкан”

Южен белогръб кълвач

Черен кълвач
Национален парк “Централен Балкан”

Гугутка
Врабец
Национален парк “Централен Балкан”

Лалугер
Белка

Язовец
Катеричка
Национален парк “Централен Балкан”

Рис Лисица

Дива котка Вълк


Национален парк “Централен Балкан”

Дива свиня
Кафява мечка

Дива коза Благороден елен


Национален парк “Централен Балкан”

Прилеп
Сърна

Черен щъркел
ЗАДБАЛКАНСКИ КОТЛОВИНИ

Задбалканските
котловини са
разположени между
Стара планина и Средна
гора. В някои от тях се
отглежда маслодайната
роза.
Задбалкански
котловини
СРЕДНА ГОРА
Средна гора

Връх Голям Богдан


(1604 м)
РИЛА

Югозападната част от
територията на България е
силно планинска. Рила
(шестата по височина
планина в Европа след
Кавказ, Алпите, Сиера
Невада, Пиренеите и Етна)
с първенеца си Мусала
(2925 м) е най-високата
планина на Балканския
полуостров.
РИЛА
Рила

Връх Мусала – 2925 м


Рила

Връх Мальовица
– 2729 м

Връх Белмекен – 2626 м

Елени връх – 2654 м


Рила

Седемте рилски езера


Рила

Окото

Сълзата
Рила

Бъбрекът
Рила

Трилистника

Близнака
Рила

Долното езеро
Рибното езеро
Рила

Скакавица

Страшното езеро

Маричино езеро
Рила

Водопад Скакавица

Язовир “Бели Искър”

Язовир “Белмекен”
Рила

Стобските пирамиди
Рила

Пролетно котенце

Анемона

Планинска лилия
ПИРИН

Със своя най-висок връх


Вихрен (2,914 м), Пирин се
нарежда на второ място по
височина на Балканския
полуостров след Рила.
Пирин е разположен в
югозападната част на
страната между долините на
реките Струма и Места.
ПИРИН
Пирин
Пирин

Връх Вихрен – 2914 м


Пирин

Връх Каменица (2822 м)

Връх Джангала (2730 м)


Пирин

Валявишки езера Даутово езеро

Поповото езеро
Пирин

Еделвайс

Анемона
Черен кълвач
РОДОПИ

Родопите (вариант на името


Родопа) са планина в
България и Гърция, част от
Рило-Родопския масив. Тя е
най-обширната планина в
България и заема около една
седма част от българската
територия. Дължината и е
около 220 - 240 км, а
ширината до 100 км. Общата
площ на Родопите е 18 000
км2, от които на българска
територия са 14 571 км2. В
миналото планината е
наричана и Славееви гори.
РОДОПИ
Родопи

Голям Перелик – 2191 м


Родопи
Родопи

Смолянски езера
Родопи

Орфееви водопади

Бачковски водопади
Родопи

Язовир “Доспат”
Язовир “Въча”

Язовир “Кричим”
Родопи

Язовир “Студен кладенец”

Язовир “Кърджали”
Родопи

Чудните мостове
Родопи

Маслиновидно бясно дърво

Венерина
пантофка

Южно лале
Дървовидно хвойна
Родопи

Смок

Египетски лешояд
ВИТОША

Няколко планини са
разположени в
непосредствена
близост до столицата
София. Витоша е
четвъртата по височина
планина в България
(след Рила, Пирин и
Стара планина), с най-
висок връх Черни връх
(2 290 м).
ВИТОША
Витоша

Черни връх – 2290 м


Витоша

Планински божур

Анемона Планинска лилия


СТРАНДЖА

Странджа е разположена в
източната част на Тракия
между Бургаската низина,
Черно море и
Източнотракийската равнина.
Общата площ на планината е
около 10 000 км2.
Странджа има три добре
очертани била: граничното
било и ридът Босна,
разположен изцяло на
българска територия и южното
било, изцяло на турска
територия, като на него се
намира най-високият връх на
планината – Голяма Махиада
или Махиада, висок 1031 м.
СТРАНДЖА
Странджа
Странджа

Странджанска зеленика

Белка
ТРАКИЙСКА НИЗИНА

Тракийската низина е
втората по големина
равнина в България и е
разположена между
планините, които ограждат
София, Черно море, Средна
гора, Рила, Родопите и
Странджа. Дължината й е
около 180 км , а ширината
– около 50 км. Общата й
площ е 6 032 км2.
ТРАКИЙСКА НИЗИНА
Тракийска низина
Тракийска низина
ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ
Черноморско
крайбрежие
Черноморско крайбрежие

Черни нос Нос Агалина

Маслен нос Нос Калиакра


Черноморско
крайбрежие

Езеро Вая

Мандренско езеро
Черноморско
крайбрежие

Защитена местност Камчийски пясъци


Черноморско
крайбрежие

Защитена местност Силистар


Черноморско
крайбрежие

Устието на Камчия

Устието на Велека
Черноморско крайбрежие

Патица
Лебед

Тюлен монах
Голяма бяла чапла
Черноморско крайбрежие

Пясъчна лилия
РЕКА ДУНАВ
Река Дунав
Река Дунав

Патица

Пчелояд

Къдроглав пеликан
РЕКА ИСКЪР

Река Искър:
Дължина – 368 км;
Извор – в Рила;
Влива се в Дунав.
Река Искър
РЕКА КАМЧИЯ

Река Камчия:
Дължина – 244,5 км;
Извор – в Стара планина;
Влива се в Черно море.
Река Камчия
РЕКА ЯНТРА

Река Янтра:
Дължина – 285,5 км;
Извор – в Стара планина;
Влива се в Дунав.
Река Янтра
РЕКА МАРИЦА

Река Марица:
Дължина – 521,6 км; 480 км на
българска територия;
Извор – в Рила;
Влива се в Бяло море.
РЕКА СТРУМА

Река Струма:
Дължина – 415 км; 290 км на
българска територия;
Извор – във Витоша;
Влива се в Бяло море.
Река Струма
КРАЙ

You might also like