1. Творческа история - Докато пътувал за Америка му хрумнала идеята за написването. В първа част пресъздава истории от градския фолклор. В края на пътеписа „ До Чикаго и назад“ Алеко споделя за написването на Бай Ганьо („Нека да тръгнем веднъж ний с Бай Ганьо по Европа, па запя една песеница и за аристократите …“ ) - До 1894 са публикувани отделни фейлетони на „Бай Ганьо“ в сп. „Мисъл“ , а през 1895 излиза като самостоятелно издание - 2. Жанр – книга Не може да се определи точно, защото включва в себе си няколко жанрови характеристики: роман , фейлетон, разкази, очерци.
3. Заглавие и подзаглавие „ Невероятните разкази за един съвременен българин“
-Авторът използва „ю“(Ганю), като цели да предаде ниско, грозно звучене на името. Подзаглавието подсказва за присъствието в текста на абсурдното, парадоксалното. Историите са наречени „невероятни“, защото представят необичайната среща на героя с модерния свят и цивилизация.
4. Композиция-съдържа 2 части („Бай Ганьо тръгна по Европа“ вкл. 9 фейлетона и 2 част, в
която има 3 фейлетона- „Бай Ганьо се върна от Европа“, „Бай Ганьо журналист“ и „Бай Ганьо прави избори“). -фейлетоните обединяват мотива за пътя и пътуващия човек; -фрагментарна, отворена композиция; -разказ в разказа(като „Декамерон“)
5. Образът на бай Ганьо-събирателен обобщен тип образ символ(търговец, депутат,
журналист). Превръща се в олицетворение на негативните явления в следосвобожденското общество. Бай Ганьо не крие амбицията си да властва, да се облагодетелства от всяка ситуация(социална характеристика). Той има и своето проявление на нациолналния характер-„въплъщение на всичко отрицателно в българщината “. Образът му разкрива и синтез между националното(балканския манталитет) и общочовешкото в светогледа и поведението на героя.