САМОТАТА И СТРАДАНИЕТО НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГЕРОЙ

В СТИХОТВОРЕНИЕТО „МАЙЦЕ СИ“

1.Тема на творбата – душевните терзания на търсещия смисъл на

живота и изпитващ вина към неизпълнените повели на родовия свят
млад човек.

2. Основни мотиви:
А) за скитничеството – появява се в българската литература
през 40- те години на 19. Век в творбите на Найден Геров и Добри
Чинтулов и съдържа 3 по-конкретни мотива:
- за тръгването;
- за пътуването;
- за завръщането;
в „Майце си“лирическият герой мечтае за завръщането,
материализирано в прегръдките на майката (така се затваря цикълът
на живота – роден от майката и връщащ се в нейните прегръдки, като
падането в прегръдките дублира падането в гроба).
Б) за самотата – изгнаничеството е разкрито в своята тоталност:
то е и физическо, и духовно; героят разкрива цялостната усамотеност
в страданието (много преди символистите в българската литература).

3. Емоционалното състояние на лирическия герой – страда от

чувството за жизнена неосъщественост, непълноценност и от
раздялата с близките хора и родния дом.

4. Образът на майката:
А) основните й действия – пееенето и клетвата;
жалното пеене е символ на майчиното страдание и плач по сина, а
клетвата е закодираната санкционираща мощ на патриархалната
норма – всичко, което не е под крилото на майката, е заблуда и
предателство; така световете на майката и на сина са привличащи се
(от една страна) и неразбиращи се (от друга страна);
 Б) майчината прегръдка – утешава страдащия, реабилитира
изгнаника, връща му отнетия смисъл на живота, чрез прегръдката
героят се реинрегрира в родовата общност.

5. Жанрът на творбата – елегия

6. Основна изказна форма – изповед и молитва