Фрагменти от книгата на Даниел Кемпбъл „Моцарт ефект”

***
Всеки от нас има по-дълбоко музикално възпитание, отколкото предполага. Светът
сам по себе си е музикален. Пронизвайки всички векове и епохи, всички мъже и жени,
всички раси, религии и националности, музиката е общоразбираем език, изграден от
универсални компоненти. Музиката се издига над всички слоеве от населението,
независимо от доходите, социална принадлежност и образование. Музиката говори с
всеки — не само с човека, но и с животните, растенията. Птиците умеят да я създават,
змиите изпадат в транс от нея, а китовете и делфините си пеят серенади. С настъпванто
на космическата ера музиката на висшите сфери, музиката на Вселената, става
реалност. Космическият кораб «Вояджер» носи на борда си златен диск със запис на
музика - Бах, Бетовен, рок и джаз, народна музика на няколко нации, за евентуална
среща с извънземни цивилизации, които ще могат да й се насладят.

Звукът оказва огромно въздействие върху клетките, тъканите и органите на

човешкото тяло. Вибриращият звук създава образи и енергийни резонансни полета,
които предизвикват движение в пространството. Ние поглъщаме тази енергия, и тя
въздейства върху дишането, пулса, кръвното налягане, напрежението на мускулите,
температурата на кожата и много други вътрешни ритми на организма.

В зависимост от формата на вълната и други характеристики, звуковете могат да

оказват успокояващ или дразнещ ефект. В някои случаи те носят положителен заряд.
Понякога силна, пулсираща музика може да ни даде енергия и да тушира болката или
напрежението. Някои особено положително заредени звукове издаваме самите ние с
помощта на собствения ни глас. Тези звукове помагат да се снеме напрежението от
челюстите и гърлото, релаксират ни, помагат ни да се обърнем към нови хоризонти. В
системите айкидо и карате, например, движенията се съпровождат от определени
звукове. Когато боецът извиква «Хай!» или издава друг силен звук, това му помага да
се концентрира и да насочи правилно енергията си.

Звуковете могат да предизвикват и негативни промени. Силни звуци, като фабрични

шумове, свирка на влак, клаксони, или звук от реактивен самолет, могат да доведат до
пълно изтощение на организма. Проникващи, високи, скърцащи звуци (например, от
моторен трион) могат да причинят главоболие и да ви извадят от равновесие.
Нискочестотните звуци също могат да повлияят на организма, да увредят ухото, да
създадат напрежение, да предизвикат мускулни контракции, дори болки.

Колко добре чувате? Оставете книгата за минута и запишете на лист всичко, което
чувате около себе си. Направете това, без да се концентрирате твърде много.
Основното нещо е да го направите бързо и лесно.
А сега наистина се вслушвайте пет минути. Затворете очи, поемете дълбоко въздух и
отворете ушите си.
Сега запишете какво сте чули през тези пет минути. Как се промени вашият списък?
Чухте ли разпръснатите звуци по-ясно? Чухте ли звука на хладилника, климатика,
нагревателя или други „фонови шумови устройства“, разположени в стаята? Успяхте ли
да чуете звуците, идващи от тялото ви? Ушите ви са „перископи”, способни да улавят
далечни и близки звуци.
 Музиката променя нашето възприятие за пространството. Изследванията на „ефекта
на Моцарт” показват, че определена музика може да подобри мозъчната дейност при
възприемането на света около нас, формирането на образи и разпознаването на
разликите между обектите. С други думи, музиката може да повлияе на начина, по
който възприемаме околната среда. Бавната музика съдържа повече пространство от
бързата. Когато се чувстваме притиснати от времето, заседнали в задръстване на
магистрала или в затворено пространство, камерната музика от Моцарт или лека
музика като «Спектрална сюита» на Стивън Халперн може да създаде около нас
разширено пространство за спокойствие и релакс. В този смисъл музиката е „звуков
тапет“. Тя може да ни даде възможност да почувстваме средата по-лека, по-обемна и
по-приятна. Може да създаде по-рационализирана, ефективна и активна среда за нас.
В болничните стаи за възстановяване музиката може да помогне за намаляване на
усещането за затвореност.

Музиката променя представата ни за времето. Ние можем да избираме музика,

която „ускорява” или „забавя“ нашите действия. Една сурова музика като марш може
да ускори темпото ни. Класическата и барокова музика провокира забавено
поведение. Музиката на романтизма или модерна оркестрация спомагат за
смекчаване на напрегната атмосфера. В някои случаи музиката може да „спре”
времето. От друга страна, в болница или клиника, където минутите изглеждат като
часове, една ярка, жива музика може да „ускори” времето.

Музиката помага за развитието на чувство за сигурност. „Безопасната“ музика не

винаги е красива или романтична. Това е музика, която осигурява спокойствие на
слушателя. Моите родители и родителите на моите родители намираха своята
„безопасност“ във възвишените църковни химни, които знаеха наизуст. С помощта на
тези песни за тях е било по-лесно да преодолеят Голямата депресия, световните войни
и други трагедии. По време на войната във Виетнам песните на Саймън и Гарфънкъл,
Джуди Колинс и Боб Дилън се пеят в дух на конфронтация и протест. Въпреки това, за
милиони млади хора, тази музика се превърна в начин за изразяване на трудни чувства
- тревога и страх. И днес младите хора използват музиката като убежище. С усилване на
звука, слушане на енергична музика, модерен хип-хоп, рап, пънк и гръндж, младите
хора се изолират от външния свят, който им се струва твърде материалистичен и
лицемерен.

Трябва да се има предвид, че във всеки жанр има разнообразие от стилове. Някои
от тях са активни и носят енергия, други са пасивни и помагат за релаксация. Например
„горещият“ джаз може да накара кръвта да циркулира активно, да ускори сърдечния
пулс и да предизвика свръх отделяне на хормони, докато „студеният“ джаз може да
понижи кръвното налягане, да „превключи” мозъка в режим на алфа вълни и да ни
отклони от проблемите. Ето някои общи тенденции, които варират значително в
зависимост от слушателя, условията на слушане, диетата, околната среда и позата.

• Григорианските песнопения използват естествени дихателни ритми, за да създадат

усещане за духовна релаксация. Те са добри за тихи дейности и медитация и могат да
намалят стреса.
 • Бавната барокова музика (Бах, Хендел, Вивалди, Корели) дава усещане за
стабилност, ред, сигурност и създава духовно стимулираща среда, която е подходяща
за учене или работа.
• Класическата музика (Хайдн, Моцарт) се характеризира с яснота, елегантност и
прозрачност. Тя може да подобри концентрацията, паметта и пространственото
възприятие.
• Музиката на романтизма (Шуберт, Шуман, Чайковски, Шопен, Лист) подчертава
експресивността и чувствеността, като често пробужда индивидуализъм или
мистицизъм. Тя най-добре активира симпатия, страст и любов.
• • Музиката на импресионистите (Дебюси, Фавър, Равел) се основава на свободно
преливащи музикални настроения и импресии. Тя извиква приятни образи, подобни на
сънищата. Четвърт час сладък сън с такава музика, последван от гимнастически
упражнения за разтягане, могат да пробудят творческите ви импулси.
• Джаз, блус, реге и други музикални и танцови форми, базирани на изразителни
африкански мелодии, могат да повдигнат настроението и вдъхновят, да освободят
радостта, да разсеят тъгата, да изострят хумора и иронията, да подобрят
комуникативността. В известен смисъл джазът представлява идеално състояние, той ни
принуждава да обърнем внимание на това, на което трябва да отговорим, без да сме
сигурни какво ще последва. Животът ни е като джаз с неговата непредсказуемост.
• Румба, маренгае, макарена имат жив ритъм и импулсивност, което ускорява
сърдечната честота, учестява и задълбочава дишането и раздвижва цялото тяло.
Самбата обаче има рядката способност да възбужда и успокоява едновременно.
• Поп музиката и народните мелодии провокират движенията на тялото и създават
усещане за благополучие.
• Рок музиката, изпълнявана от велики артисти като Елвис Пресли или Майкъл
Джексън, може да събуди сетивата, да стимулира активното движение, да свали
напрежението, да облекчи болката и да намали неприятните ефекти от силни и груби
звуци в околната среда. Тази музика обаче може също така да създаде напрежение,
дисонанс, стрес и болка в тялото.
• Спокойната фонова музика или модерни оркестрации, които нямат ясни ритми
(например музиката на Брайън Ино) подобряват състоянието на релаксивна готовност.
• Музика като пънк, рап, хип-хоп и гръндж може да ни превъзбуди и да ни направи
по-активни.
• Религиозната и ритуална музика, включително шамански барабани, църковни
химни и храмова музика, може да ни успокои и да ни доведе до състояние на
омиротвореност.

Вибрация, ритъм и образ

Музиката е импулсивна, като всички живи същества. Импулсивността означава

поток, постоянен поток от енергия, която ни заобикаля. Структурата на нашия живот е
изградена като сложна мрежа от приливи и отливи, периоди на активност и почивка.
Да усетиш пулсацията на музиката означава да усетиш или да настроиш пулсацията на
организма на слушателя.

Не само музиката, но и езикът има собствен ритъм. Опитайте да запишете гласа си,
докато говорите по телефона, и ще видите, че той се състои от фрази (музикални
изречения), във всяка от които можете да усетите характерен ритъм. Включете
любимата си класическа музика и се опитайте да прочетете тази страница с нея.
Веднага ще забележите, че четете по-бързо или по-бавно. След това включете
радиоканал с популярна музика и веднага ще забележите как се променя начинът ви
на четене и възприемане на информация. Ако прочетете тази страница на глас, ще
забележите, че ритъмът отново се е променил. Ще видите, че вашият глас и начинът, по
който предавате речева информация, са наистина музикални.

Ние не синхронизираме поведението си с музиката, когато я слушаме, но

музикалните импулси неминуемо влияят върху ритъма на нашето мислене и
поведение. В танца, например, музиката стимулира движенията на тялото. Различните
стилове музика могат да ни накарат да се движим по различни начини. Когато караме
кола и слушаме радио или музикален диск, тялото не се подчинява в същата степен на
хармонията на музиката. Мислим повече за шофирането, така че съзнанието ни сякаш
се разделя на две. Ако музиката звучи във фонов режим (например, когато говорим с
приятел), това ще има много по-малко въздействие върху нас, отколкото когато
присъстваме на концерт.

Въпреки това, независимо дали се фокусираме върху нея или не, музиката фино
оформя и определя границите на нашата физическа, умствена и социална среда,
влияейки върху това колко енергично, хармонично и гладко протича животът вътре и
около нас.

Понятие, тясно свързано с ритъма, е стъпката. Бързата или бавна „стъпка” на звука
може да определи как ще се чувстваме - здрави, решителни, релаксиращи, готови за
неприятности или депресирани. Музика, която няма стандартна, ясно организирана
стъпка, може да ни вдъхнови, но скоро започва да ни дразни. Стъпката на звука влияе
върху нашия вътрешен метроном, способността ни да координираме физически и
умствени функции.

Музиката създава много образи едновременно. Структурата и последователността

на нейните тонове въздействат на човешкия организъм и движение, докато
променящите се хармонии и струни могат да възбудят емоциите ни. Лирични
стихотворения или разкази, съпроводени с музика, могат да ни върнат в миналото,
когато сме били щастливи. Ето защо обичаме да слушаме песните на нашата младост.
Музиката връща приятни спомени.

Музиката може да бъде деликатна и спокойна, но никога не е мъртва. Дори една

мелодия, която продължава с часове, носи пулсираща вълна, която въздейства на
мозъка и тялото на различни нива. Това, което влагаме във всеки звук, също е жизнено
важно. От лечебна гледна точка „ефектът на Моцарт“ се простира отвъд чистия звук
или изпълнение. В крайна сметка слушателят е този, който определя окончателното
въздействие: вие сами сте активен диригент и участник в процеса на „оркестриране“ на
вашето здраве.

Човешкият глас е прекрасно средство за лечение, едно от най-достъпните звукови

лекарства. Дори един отделен звук може да масажира мускулните тъкани на горната
част на тялото и да накара всичко да вибрира отвътре. Всяко движение на човешкото
тяло от своя страна влияе върху начина, по който вдишваме и издишваме, като по този
начин се отразява на характеристиките на нашия глас. Въпреки това рядко обръщаме
внимание на гласа си, докато не започнем да го използваме по необичайни начини,
като например изучаване на нов език.

Основата на гласа е дишането. Ние вдишваме въздух, той преминава през белите
дробове и след това го издишваме. В много религии дишането предполага дух, душа.
Еврейската дума ruach означава не само единния дух на Вселената, който се носи над
земята, но също така и диханието на Господа. Подобни значения на тези понятия могат
да бъдат намерени на много езици. Докато намираме начини да изразим душата си
чрез гласа, забелязваме, че дишането ни има определена мелодия, както и
движенията на тялото ни. Предлагам ви да мислите за дъха си по следния начин: това е
прана, ки или жизнена сила, на която се основава гласът. С всяко вдишване вие
поемате същия въздух, който са дишали Буда, Исус, Шекспир и Моцарт.

Гласът може успешно да се използва като лек за силна болка. Седнете или застанете
в удобна позиция. Ако сте на легло, легнете така, че гърлото и шията ви да са
отпуснати. Затворете очи и намерете източника на физическия дискомфорт в себе си.
Започнете да издавате звуците „а-а-а“ или „о-о-о“ (те са най-омекотяващите) и се
опитайте да визуализирате болката в тялото си, докато пускате гласа си. Можете да
произнасяте звука "у-у-у", както се произнася в думата "супа". Ако болката е много
силна, висок звук „и-и-и“ може да помогне. Звуците "и" и "a" помагат за облекчаване
на остра болка и могат да помогнат да се отървете от гнева и омразата, натрупани
вътре. (Не забравяйте да предупредите хората наблизо, че започвате гласови
експерименти, за да не се чудят какво правите.)
Ще прекарате няколко минути в тониране, преди болката да започне да изчезва. Не
напрягайте гласа си и си починете след една или две минути от експеримента. Често
звуците помагат за увеличаване на отделянето на ендорфини, което ще облекчи
болката в краткосрочен план. Тези болки, които са от емоционален, сетивен произход,
могат да бъдат напълно премахнати, което ще позволи на тялото да се излекува по-
бързо.

Не забравяйте, че няма звук, който да помага на всички или да има еднакъв ефект.
Експериментирайте и намерете вашия уникален тон или тонове, които работят най-
добре за вас.
Ден първи - "Мммм"
Седнете удобно в кресло, затворете очи и опитайте да „мучите“ („мънкате“) в
продължение на пет минути. Не се опитвайте да възпроизведете някаква мелодия, а
само тон, който ви кара да се чувствате комфортно. Отпуснете челюстите си и
почувствайте „мучащата“ енергия в тялото си. Поставете дланите си върху бузите си и
забележете каква вибрация се генерира в устата ви. Петминутно упражнение ще
помогне за облекчаване на стреса и ще ви даде възможност да се отпуснете напълно.
Ден втори - "а-а"
Звукът "а" веднага предизвиква релаксация. Този звук идва естествено за нас, когато
пъшкаме, но също така може да ни помогне да се събудим и да заспим. Ако се
чувствате много стресирани или напрегнати, отделете няколко минути, за да отпуснете
челюстта си и кажете тихо „ааа“. Изобщо няма нужда да пеете. Просто позволете на
звука леко да се слее с дъха ви. Само след минута ще забележите, че издишването е
станало много по-дълго и ще се почувствате по-спокойни. Във вашия офис или в
училище, където такова оцветяване може да учуди и да пречи на другите, можете
просто да затворите очи, да поемете дълбоко дъх и да помислите за звука „aaaa“.
Въпреки че не е толкова ефективно, това също може да бъде полезно.

Ден трети - "и-и-и"

Това е най-стимулиращият от всички гласни звуци. Може да „събуди” духа и тялото,
като действа като звуков кофеин. Ако сте уморени и стресирани след дълго шофиране
или се чувствате уморени, три до пет минути казване на „и-и-и-и“ може да стимулира
мозъка ви, да повиши бдителността ви и да ви попречи да заспите, докато шофирате.

Ден четвърти - "о-о-о"

Звукът "о" има най-богато звучене при тонирането. Издайте звука "о". Поставете
ръката си върху главата, върху бузите или върху гърдите си и ще забележите, че звукът
„о“ предизвиква най-силна вибрация в горната част на тялото. Пет минути произнасяне
на този звук променят температурата на кожата, мускулния тонус, мозъчните вълни,
дишането и сърдечната честота. Това е много мощно средство за моментална
настройка на тялото.

Ден пети – експериментален

Започнете да тонирате от най-ниския диапазон на гласа си и го оставете постепенно
да се повишава, сякаш се качвате по ескалатор. Тонирайте гласните звуци, които най-
добре ви отпускат и излизат от ларинкса по най-естествения начин, без напрежение.
Нека гласът ви резонира в цялото ви тяло. Започнете да го изследвате, опитвайки се да
масажирате с гласа си отделни области на главата, гърлото и гърдите. Когато
произнасяте дълги гласни звуци, движете ръцете си бавно върху горните органи и ще
видите кой гласен звук води до най-мощно релаксиращо освобождаване на енергия.

***
Научни и исторически доказателства показват, че танците, вокалното тониране и
песните са предшествали артикулираната реч. Това означава, че музиката е
първобитният и оригинален език на човечеството. Изследователи са открили, че около
две трети от ресничките (микроскопични косъмчета във вътрешното ухо, разположени
на равна повърхност като клавиши на пиано, които реагират на звуци с различни
честоти) реагират на звуци във високия музикален диапазон (от 3000 до 20 000 херца).
Това означава, че преди време хората са общували предимно чрез песни или
високочестотни тонове. Флейтата, най-старият известен музикален инструмент в света,
е направена от кост преди 43-82 хиляди години. Този инструмент е открит в средата на
90-те години в Словения.

На Запад има митове и легенди, според които още преди построяването на

Вавилонската кула е имало универсална азбука, която се е състояла от тонове и ритми.
Има научни доказателства, че това първобитно песнопение се е състояло от поредици
от две или три ноти, свързани с различни тонове. Всеки човек би могъл да ги разбере.
За да си представите такъв мелодичен език, представете си, как родители привикват
малките си деца, като ги наричат с двусрични имена като До-ри, Бо-би или Су-зи – при
това втората сричка се произнася с по-нисък тон. През 70-те години на миналия век
диригентът и композитор Леонардо Бърнстейн и професорът от Харвард Хауърд
Гарднър изучават първобитни песни и откриват, че практически всеки човек на земното
кълбо може да разпознае мотив от три ноти.

Корените на шаманската и магическа музика датират от векове, когато звукът на

барабан, тресчотка или друг примитивен инструмент е събирал хората, предшествал е
началото на селскостопанската работа, възвестявал смяната на сезоните и изпращал
племената на битка. Музиката се е използвала за празнуване на раждането, брака,
влизането на нов човек в живота, а също и смъртта. Изкуството на шаманите (голяма
категория древни лечители) пробуждало величието на духа, способен да лекува и
защитава както отделни хора, така и цели племена и семейства. Звуците са били
средството, чрез което са се разпространявали молитви, призиви и обединяващи
стимули. Човек може да си представи, че музиката и звуците са били магическото
средство, което обединява „висшите“ и „низшите“ в една общност. Шаманът е служил
като мост между световете.

Движението и танцът често засилват лечебните ефекти на музиката, затова чрез

синтез на митологични истории, специфични модели на движение и древни песни са
създадени редица лечебно-драматични произведени. Рудолф Щайнер, австрийски
мистик от началото на 20-ти век, е спомогнал за създаването на форма на лечителство,
известна като ритмика. Съчетавайки движение, музика и поезия, ритмиката
представлява специален ритуал. Бавните, грациозни движения подобряват здравето и
се използват за лечение на астма, заекване, респираторни проблеми. Лечителите учат
пациентите да се движат в кръг, придружавайки движенията с жестове, които
символизират музикални интервали и интонационни цветове, докато опитен
корепетитор свири на пиано. Някои съвременни форми на психотерапия също
включват използването на плавни движения, придружени от музика, пеене или
тониране. Всичко това има за цел да гарантира, че информацията, съдържаща се в
човешкото тяло, преминава в съзнанието и играе ролята на лечебен процес.

Много хора разбират понятието „образ“ като чисто визуално. Но терминът обхваща
всички видове сетива и всички видове „сетивна памет“ (спомени за звуци или гласове,
миризми, очакван вкус на храна). Образи, много от които сетивни, изскачат в нашето
подсъзнание и ни диктуват да направим нещо. Образите предизвикват физиологични и
психологически реакции в нас: те определят кръвното налягане, могат да ни охладят
или да предизвикат спомени. Някои думи предизвикват образно преживяване – огън,
къща, майка. А някои образи надхвърлят понятията - наричаме ги архетипи, ако са
свързани с абстрактни понятия като добро или зло. Те резонират дълбоко в нас,
насочвайки към най-дълбоките мистерии на живота. Други мощни образи ние
наричаме икони, когато те са генерирани от религиозни или културни асоциации.
Музиката увеличава енергията и силата на образите, умножавайки физическото,
умственото и духовното въздействие. Музиката е в състояние да създаде поток, по
който се движат образи, в същото време тя може да улови образ в своите „мрежи“ - да
го фиксира така, че да може да бъде анализиран и в миг да бъде „изпратен“ обратно в
забвение.
Всеки орган от тялото ни има собствена памет. Изследванията показват, че начинът, по
който мускулите ни се свиват и отпускат, начинът, по който спим, говорим, мислим и се
тревожим, е записан вътре в нас – не само в съзнанието ни, но и в клетките на тялото
ни. Д-р Дийпак Чопра обяснява, че всички атоми, клетки и тъкани на тялото са в
„невидима връзка“, която представлява микроскопични вибрации – това, което
традиционната индийска медицина нарича „първороден звук“. Тези микроскопични
вибрации, които държат ДНК заедно, твърди той, са най-голямата сила в природата.
Въпреки това, има моменти, когато последователността и редът на ДНК молекулата са
нарушени, например в резултат на заболяване или злополука. „В този случай“, казва
Чопра, „традиционната индийска медицина препоръчва да използваме специално
подбран първороден звук като форма или шаблон, който да поставим върху
увредените клетки и да им позволим да бъдат поставени на място, не чисто физически,
а с помощта на на вибрации или звуци, които достигат до сърцето на всяка клетка."

Музиката може да промени възприемането на пространството. Това е едно от най-

големите постижения на синтезатора. До 60-те години на миналия век композитори и
изпълнители са разчитали на катедрали, водораздели и ехтящи планини, за да
създадат усещане за архитектурно пространство и да придадат обем на своята музика.
Григорианските песнопения, подсилени от дългите реверберации в манастири,
параклиси и катедрали, както и повтарящите се будистки песнопения, са примери за
звуци, използвани за повишаване на чувството за самоосъзнаване на човека,
удължаване на молитвата и увеличаване на концентрацията. Бавните композиции от
романтичния, класическия и бароковия период също били балсам за душата,
позволявайки на мозъка да се носи свободно в звуковите течения. С настъпването на
ерата на синтезаторите композиторите успяха да пресъздадат различни звукови
ефекти, които се появяват в затворено пространство, за да събудят паметта, която лежи
в латентно състояние в човешкото тяло.
Музиката за релаксация и облекчаване на стреса позволява на тялото да освободи и
разреди натрупаната в него негативна енергия. Приближаването и достъпът до
подсъзнанието обаче изисква специално внимание. Твърде много отпускане може да
доведе до увеличаване на болката и да причини симптоми, които се появяват твърде
бързо. Това е същото като намеса в естествения процес на оздравявяне. При дълбоко
вкоренени психологически проблеми релаксацията, предизвикана от музика, понякога
може да има повърхностен ефект. Ако слушателят няма подходящо обучение или
насоки, музиката може да се превърне в катализатор и да предизвика всякакви тъмни
образи в съзнанието на слушателя.

Ритъмът може да се използва като инструмент за развитие на паметта и

интелигентността. Краткосрочните спомени могат да се намират в съзнанието ни като
образи, но те често са колекции от звуци, особено когато запомняме думи.
Краткосрочната памет има способността да съхранява около седем бита информация
(това е приблизително дължината на тази фраза). Същевременно свързаните групи от
информация се съхраняват като един бит. Така количеството материал, който може да
бъде запомнен, нараства експоненциално. Ако информацията се представя в ритмична
последователност, тя се запомня като едно цяло. Заедно с разбирането как ритъмът
помага на паметта, изследователите стигнаха и до извода, че паметта има свой
собствен денонощен ритъм. Краткосрочната памет достига своя връх сутрин, докато
дългосрочната работи най-добре във втората половина на деня.
 Музиката внася положителна, релаксираща атмосфера в класните стаи и предоставя
възможност за сензорна „интеграция“, която е от съществено значение за развитието
на стабилна, дългосрочна памет. Той служи като основа за заглушаване на
индустриалния или трафик шум, така че може успешно да се използва за намаляване
на възбудата, релаксация преди изпити, както и за подобряване трайността на
знанията. В задълбочено проучване на стотици статии, написани между 1972 и 1992 г.,
трима учени установиха, че обучението по музика подобрява четенето, езиковото
развитие, включително чуждите езици, и общите академични постижения.
Изследователите отбелязват, че музиката стимулира креативността, подобрява
самочувствието на учениците, сетивните двигателни умения и подобрява
психомоторното развитие.

Когато участвах в един образователен проект на Гугенхайм в Чикаго, установих, че

много ученици не пишат грамотно, защото при тях звуковата стимулация и
способността за проследяване на информацията бяха слабо развити. Измислих едни
интересни упражнения, когато обърнах внимание, как една от учителките прави
поименна проверка и произнася имената и фамилиите на децата по много своеобразен
начин, като ги разтяга и слива. Например, името Алора Смит звучеше като «А-л-о-р-а-а-
с-с-м-и-и-т», а Майра Сю Робинс - «М-а-а-й-р-с-у-р-о-о-б-н». Това ме насочи към идея
за упражнения за звуков анализ на думите. Първоначално измислихме определени
жестове за всеки звук, например за «л» - сгънат лакът, за «с» - вдигната ръка с
разперени пръсти, за «т» — ръка, сочеща към земята. След това започнахме да
произнасяме разтегнато и слято имената на всички деца от класа, съпровождайки това
със съответните жестове. След това си представяхме, че списъкът на класа е закачен
някъде в небето, под облаците, и изобразявахме буквите първо с лявата част на тялото,
после с дясната, после само с глава и само с крака (с произволни движения). На
следващия ден четяхме същия списък в темпото на рап, съпровождайки го с
произволни жестове. Не е за вярване, но тези игри дадоха много добри резултати
върху подобряването на правописа.

В друго училище, в Токио, бях свидетел на друг новаторски подход. Учителите

пускаха класическа, японска или народна музика по време на езиковите уроци, за да
помогнат на децата да запомнят по-добре думите и да развият езикови умения по-
бързо, въз основа на ясен тонален ритмичен модел. По това време децата изучаваха
кана - японската фонетична система за писане. Децата имаха големи рисувателни
четки, които потапяха в акварелни бои. Под звуците на музиката те рисуваха на
закрепени на стените постери големи йероглифи, в размер на собствения си ръст, както
и други фигури - овали и други контури, не само букви. Те се учеха да изпълняват
движения, слушайки мелодията и изпълнявайки нещо като грациозен танц. След
няколко седмици големите четки, които аз нарекох „Метод на Том Сойер“, бяха
заменени с обикновени флумастери. Децата преминаха към по-малки изображения,
като продължиха да рисуват върху хартия, залепена по стените. Третият етап беше
писане с обикновени химикали върху обикновени листове хартия на техните чинове.

Трябва да се има предвид, че във възрастта между девет и единадесет години

слуховите канали претърпяват по-нататъшно развитие, което дава голям тласък на
говора и слушането. Четенето в хор, рецитирането на поезия, практикуването на
различни модели на произношение са важни, тъй като слуховата система на мозъка
започва да обработва гласовете и звуците на обкръжаващия свят в тяхната цялост. Ако
на тази възраст детето пее прости народни мелодии не само на родния си език, но и на
на японски, немски или диалекти на родния език, мозъкът ще „запише“ новите звуци и
това ще обогати представата му за света.

Ускорено учене

Най-задълбоченото използване на музиката за ускоряване на ученето е разработено

от българския психолог Георги Лозанов, който провежда изследвания върху
креативността, въображението и релаксацията и се превръща в един от водещите
преподаватели по обучение на мозъка и тялото. Неговата система, разработена за
възрастни, изучаващи чужди езици, и неговият метод, известен като сугестопедия,
доведоха до значителни промени в преподаването в Европа и Съединените щати. Тя
направи общоприет факта, че бавната барокова музика е благоприятна при ученето.

Международният бестселър "Superlearning" на Шийла Острандър и Лин Шрьодер

стана много популярен. В книгата се описва как Лозанов започнал да използва музика,
докато работил върху докторската си дисертация в Харковския университет. Докато
проучва възможностите на внушението, Лозанов открива, че в болници и санаториуми
в Русия, Украйна и България се използва музика, за ускоряване на възстановяването на
пациентите в рехабилитационните отделения. Оказало се, че музиката позволява да се
регулира пулса и кръвното налягане. В Българската академия на науките и в неговия
институт Лозанов продължил своите изследвания, като открил, че бавната барокова
музика може да въведе учащите се в състояние на релаксация, и че в това състояние те
възприемат материал от чуждия език много ефективно. С помощта на педагога д-р
Алеко Новаков той разработил метод за разделяне на информацията на кратки
„концентрати” от данни. Това са звукови фрази, съставени от седем-осем думи, които
се повтарят в текста в различни комбинации, с различни изрази и интонации. Звуковите
фрази се редуват с паузи. Съчетаването на така структуриран текст с фон от меко
звучаща инструментална струнна музика значително ускорявало и подобрявало
запаметяването. Лозанов открил, че най-добра за тази цел е музика в изпълнение на
цигулка и изобщо струнни инструменти, които са богати на хармонични обертонове, с
ритъм от 64 удара в минута. По този начин учебен материал за цял семестър е могъл да
бъде усвоен за няколко дни.

Програмата за ускорено обучение на Лозанов се разпространява в повечето

социалистическите страни и особено се развива в София, където е създаден държавен
институт по сугестология и сугестопедия. С използването на този метод учащите са
успявали за броени дни да научат до хиляда думи или фрази на чужд език, със среден
процент на запомняне от 97%. „Човешката памет е невероятна“, твърди Лозанов, след
като демонстрира тези умения, които могат да бъдат развити практически у всеки
човек. Той открил също, че мозъчните вълни възприемат информация както в силно
стимулирани (бета) състояния, така и в изключително релаксирани състояния, близки
до съня. Лозанов стигнал до извода, че когато информацията е кодирана и в
съзнанието и в подсъзнанието, достъпът до паметта е значително по-бърз.
 Въведеният от Лозанов акцент върху слушането и визуалната подкрепа доведе до
разработката на т.нар. активни и пасивни концертни сеанси. При пасивния концертен
сеанс учителят чете на глас история или речник, като това става във втората половина
на деня, светлината е приглушена и учениците са се настанили удобно на столовете си.
При пасивния концертен сеанс, който продължава около четиридесет и пет минути,
новият материал, новите думи и фрази се въвеждат със спокоен глас на фона на бавна
барокова музика - концерти на Вивалди, Скарлати, Корели, Хендел, Бах, с ритъм от 52
до 68 удара в минута. Гласът на учителя се лее плавно в ритъма на музиката, той не
бърза, а подчертава с глас или повтаря новите думи, произнасяйки всяка с особен тон.

На следующее утро после урока ускоренного обучения учитель начинает активный

концерт, который закрепляет то, что было введено во время пассивного концерта.
Учитель, как правило, рассказывает тот же текст, произносит те же фразы, стихи или
истории, используя при этом новый словарь. Только на этот раз он использует
драматичную музыку XIX века, например скрипичный концерт Паганини. Голос учителя
нарастает и снижается, повторяя музыкальные контуры, воспроизводя основные фразы
и акцентируя эмоциональную текстуру материала. Используемые при этом
композиции включают концерты Моцарта, Бетховена и Брамса. После такого концерта
студенты должны сами воспроизводить ключевые слова и фразы, называя их по
просьбе учителя. Только после того как ухо и голос вовлечены в процесс познания,
подключается чтение и письмо, студенты впервые видят текст и слова, написанные на
бумаге.

На следващата сутрин учителят започва активен концертен сеанс, който затвърждава

въведеното по време на пасивния концерт. Учителят разказва същата история, като
използва новите думи, но този път на фона на драматична музика от 19 век, като
например концерт за цигулка на Паганини. Гласът на учителя се издига и понижава,
следва музикални контури, възпроизвежда ключови фрази и подчертава
емоционалната текстура на материала. Използват се концерти на Моцарт, Бетовен и
Брамс. След такъв концертен сеанс следват упражнения, в които учениците
възпроизвеждат ключови думи и фрази от урока, посочени от учителя. Едва след като
слухът и гласът на учениците са включени в процеса на познание, идват четенето и
писането, и учениците виждат за първи път текста и думите от урока в писмен вид.

***

Според един гръцки мит Орфей свири на лира, за да вдъхнови Язон и аргонавтите в
стремежа им за златното руно, което се превръща в символ на лични и колективни
постижения. Музиката дава енергия, а енергията, както казва Блейк, е вечна радост. С
помощта на музиката можете да превърнете работата в своеобразна игра, а живота във
вълнуващо приключение.

От първичния взрив на Вселената, от образуването на първите космически тела, от

първия звук на Логоса, звукът служи едновременно като факт и като метафора. Звуците
и вибрациите пулсират и дишат, трансформирайки енергията в материя и създавайки
време в необятните, безкрайни дълбини на космическото пространство. Планетата
Земя е музикална по своята същност и всичко живо на нея е подвластно на музиката.
***
Бележки за автора

Дон Г. Кембъл (1947-2012) е авторитет в областта на трансформиращата сила на

музиката, класически пианист и органист, автор на 23 книги, любим приятел и учител
на хиляди по света. Творчеството му обхваща музика, здравеопазване, образование.
Най-известната му книга е „Ефектът на Моцарт“, а последната му творба е „Изцеление
със скоростта на звука“ с Алекс Доман.

Започва професионалната си кариера като музикален критик и преподавател в

международното училище „Света Мери“ в Токио. През 80-те години на миналия век
той работи в екипа на Choristers Guild в Далас, като координира национални и
международни хорови музикални събития. Родом от Сан Антонио, Тексас, любовта му
към музиката започва от Обединената методистка църква. Той прекарва юношеските
си години в Европа, изучавайки класическа музика в Консерваторията Фонтенбло във
Франция. Дон учи пиано при великия музикант-философ Надя Буланже в Париж.
Влиятелен в еволюцията на музикалната терапия като поле на практика и обучение,
Дон Кембъл основава Института за музика, здраве и образование в Боулдър през 1988
г. и изнася лекции по целия свят, като служи като негов директор до 1997 г. По-късно
той служи като директор на Музикален институт към Нюйоркския отворен център.
Дон Кембъл също беше ангажиран с Aesthetic Audio Systems, които работеха с болници
и други здравни системи за проектиране и инсталиране на музикални системи за
оптимизиране на лечението. Американският център за музикални изследвания към
Университета на Колорадо създаде колекция на Дон Кембъл, за да съхранява
многобройните му книги, видеоклипове, DVD-та и документи, включително изходния
материал за „Ефектът на Моцарт“ и „Изцеление със скоростта на звука“. Колекцията ще
включва и 200 лични писма от неговия учител, музикалния педагог Надя
Буланже. Книгите му "Ефектът на Моцарт" и "Ефектът на Моцарт за деца" са бестселъри
и са преведени на 24 езика. Придружаващите записи "Music for the Mozart Effect"
доминираха в Billboard Classical класациите повече от три години.

Музика на Дон Кембъл:

https://www.youtube.com/watch?v=K7vCA08H3PA&ab_channel=vitradesk
https://www.youtube.com/watch?
v=kVqAf9slNFw&ab_channel=MusicforRelaxationHealingMeditation%26Study