НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

Катедра ,,Тежка атлетика, бокс, фехтовка и спорт за всички“

ДИПЛОМНА РАБОТА
за присъждане на образователно-квалификационна степен „Бакалавър”

Тема:

Изследване на връзката между заниманията с народни

танци и йога практики

Изготвил: Научен ръководител:

Мариела Викторова Николова Гл. ас. Петя Миланова, доктор
№ 311682

София, 2022 г.
1
 СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД ………………………………………...…………………………..…. 4

ГЛАВА ПЪРВА. ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР ………....................................

I.1. Въздействие на българските народни танци върху човешкия

организъм ……………………………………………………..………………

I.2. Развиване на физическите качества чрез танците

………………………

I.3. Специфични особености на българския фолклор …………………….

I.4. Обща характеристика на системата Йога …………………………...

I.5. Видове телесни пози ………………………………………………….

I.6. Връзка между българските народни танци и йога практиките ……...

РАБОТНА ХИПОТЕЗА ............................................................................

ГЛАВА ВТОРА. ЦЕЛ, ЗАДАЧИ, МЕТОДИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ

НА ИЗСЛЕДВАНЕТО………….....……………......................................

II.1. Цел на изследването ……………………………...……….……..…..

II.2. Задачи на изследването ……………………………….......…………
II.3. Методика на изследването …………………...…………….......……
II.4. Организация на изследването……………..……………...…..…...…

2
ГЛАВА ТРЕТА. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ….……………..........

III.1. Класификация на българските народни танци ……………………

III.2. Анализ на резултатите от анкетното проучване …………………

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ ................................

ІV.1. Изводи .................................................................................................

ІV.2. Препоръки ...........................................................................................

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА……………………………...................

ПРИЛОЖЕНИЯ ……………………………………………………….

3
 УВОД

От какво се нуждаят съвременните хора? Какво се случва с

душевното ни спокойствие? Старо китайска проклятие гласи:
„Дано живееш в интересни времена“ Думата „интересни“
означава, че се случват много неща, че животът е силно усложнен
от заобикалящите ни противоречия…това е духът на днешната
епоха! Навсякъде около нас цари личностен, политически и
природен смут. Много хора губят духовните си корени, а умовете
ни не успяват да догонят бързите промени.

Д-р Риши Вивекананда

„Учейки се да ходиш се освобождаваш. Учейки се да танцуваш

получаваш най-великата свобода: с цялото си същество да
изразяваш себе си.“ – Мелиса Хейдън

„Докато танцувам, не мога да съдя, не мога да мразя, не мога да се

отделя от живота. Мога единствено да бъда щастлив и цялостен.
Ето затова танцувам. “ – Ханс Бос

В днешни дни – дни на високите технологии, работим много,

движим се малко, ежедневието става по-динамично, а свободното време,
в което може да се забавляваме и да се почувстваме истински живи – все

4
по-малко. Затова, тук и сега, на преден план излиза силата на
Българското хоро!

Възможностите за повишаване на физическата активност са

многообразни и всеки човек би могъл да избере спорт или дейност
според желанието, възможностите и потребностите си. В последните
години практикуването на народни танци от хора в различни възрасти
става все по-популярно.

Какво представляват българските народни танци, магията на

душата и ритъма на сърцето на българина? Каква енергия и жизнена
сила ни дават и как обогатяват живота ни?

Ние, като един от най-древните народи имаме удивителната

способност да оцеляваме дори и в най-тежките времена, да съхраним
жизнеността и силата си благодарение на богатствата на нашият
фолклор, на народния танц и песен, за да пребъдем! България се слави
от древни времена със своя бит, обичаи и култура. Нашата ценност и
богатство се изразяват именно в колоритния ни фолклор. В него са
преразказани хайдушки подвизи, съдби на храбри българи, фрази от
дълбините на нашата история, драматични, любовни и красиви картини
от България. Изкуството ни се характеризира освен с дълбок смисъл,
богата тематика и същина, но и с разнообразието на различните стилове
и региони на страната ни. По този начин фолклора отразява и обхваща
всички онези моменти от живота, които кристализират и се предават
като важна реликва от поколение на поколение, от род на род.

5
ГЛАВА ПЪРВА. ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР

Думата „folklore“ в смисъл на „народознание“ е употребена за

първи път през 1846 г. от английския етнограф Уилям Томпсън.
Терминът обединява всички прояви на духовния живот на човека:
изкуства (словесно, музикално, танцово, драматично и приложно
творчество); църковни празници и обреди; митология и народна
философия (Б. Григоров, 2008).

С нея се обозначават словесни, танцови и музикални произведения,

предавани устно от поколение на поколение. Танците са съществена
част от общата народна култура и носят едни от характерните й белези.
В тях е отразен най-ярко темперамента на народа. Народните танци
могат да бъдат бързи, игриви, спокойни или плавни. При някои от тях
участие в танца взимат различни части от тялото – горната половина на
тялото, краката, ръцете, коремната област, само рамената при седнало
положение и т. н.

Танците са един от видовете изкуство. Изразните средства, с които

те си служат, са движението и изразителността на човешкото тяло.
Освен това танците имат комплексен характер – проявяват се
едновременно в пространството и във времето и се възприемат зрително.

6
 Самите народни танци като проява на духовната култура на народа
са дял от неговото народно творчество. Те са неразривно свързани с
народните песни, музиката, приложните изкуства и обичаите. Народните
ни танци отразяват живота, преживяванията и чувствата на нашия народ
(Ст. Въгларов, 1988).

Танцът е магия за душата, сила за духа и опиат за тялото. Той гони

умората и лошото настроение, генерира положителна енергия и спомага
за освобождаване на натрупаното напрежение и дискомфорт.
Положителната енергия се ражда сякаш от нищото и завладява
танцуващите. Съзнанието им танцува, дори когато тялото си почива. И
това е напълно разбираемо и естествено, защото в българските народни
танци няма нищо случайно – формата на хорото, видът на захвата,
движенията на ръцете, краката, тялото… Българският народен танц се
подчинява на всички природни закони.

I.1. Въздействие на българските народни танци върху човешкия

организъм

Всеизвестно е всестранното въздействие, което танците оказват

върху всички органи и системи на човешкия организъм. Особено големи
са изискванията към дейността на сърдечно-съдовата и дихателната
система. Пулсовата и дихателната честота могат да достигнат високи
стойности, увеличава се разходът на енергия, интензивността на
окислителните процеси не допуска натрупването на излишни тлъстини,
мускулатурата е с повишена еластичност и качество, а това допринася и
за изграждането на правилно телодържане (Ст. Въгларов, 1988).

Богатото разнообразие от ритъм, темп, трайност, амплитуда и

сила на танцови движения осигурява значителна подвижност на ставите.
Подобрява се координацията на движенията, които стават по-пластични,
7
икономични и изразителни. Изискванията за бърза пространствена
ориентация усъвършенстват зрителния анализатор, централното и
периферното зрение.

Динамичните и статичните равновесни танцови движения и

положения, въртенията, обръщанията, скоковете и подскоците,
изискванията за синхронизиране на собствените действия с тези на
останалите изпълнители не само по време, но и в пространството влияят
за подобряване на равновесната устойчивост на изпълнителите.

Вярното и точно възприемане и възпроизвеждане в движения на

слушаната музика подобрява музикалността и чувството за ритъм, а
запаметяването на танцовата композиция в нужната последователност и
синхрон с действията на партньорите обогатяват и активизират
мисленето.

Настроението и положителните емоции от играта дават

възможност да се понасят по-леко дори и значителни натоварвания.

Това позволява танците да се използват като фактор срещу

умората и особено срещу умствената умора. Не само физиологичното
въздействие, но и чувството на удовлетвореност и радост по време на
изпълнението и след него ги правят желани и търсени от хора с
различни професии и възраст (П. Миланова, Ст. Миланова, 2012).

Народните танци са чудесно средство за поддържане на идеална

фигура и крепко здраве. Движението в ритъма на българската народна
музика въздейства всестранно върху организма на човека: подобрява
кръвообращението и функцията на белите дробове; успокоява ума;
повишава доброто настроение и концентрацията; изразходва натрупана
енергия; извежда токсините от организма (чрез обилното потене). Това е
един приятен начин да се съчетае културното с полезното. Народните
танци са прекрасен завършек на тежкия работен ден.
8
 Според някои автори българските народни хора лекуват различни
заболявания (Ст.Въгларов, 1988 г.). Това се дължи на влиянието на
тактовия размер върху организма на човека.

1. Ръченицата е в такт 7/8, какъвто е ритъмът на човешкото сърце.

Тя се изпълнява и в такт 7/16. Твърди се, че стимулира
хипофизата и провокира отделянето на ендорфин (вещество,
което е 80 пъти по-мощно от морфина).
2. Ганкиното хоро е в такт 11/16 и влияе благоприятно на
тимусната жлеза и на дебелото черво.
3. Пайдушкото хоро е в такт 5/8 или 5/16. Лекува сърцето, помага
на лимфите, очите и лекува мигрена. За него твърдят, че действа
на честотата на любовта – 50 херца е честотата на влюбения,
майчината любов има 150 херца, а безусловната, способна на
саможертва, любов – 205 херца.
4. Елениното хоро е в такт 13/16 и лекува психични разстройства.
5. Петруниното хоро, в такт 12/16, стимулира дейността на
щитовидната жлеза и гърлото и се твърди, че „смекчава нрава на
коравосърдечните“.
6. Тактът 9/8 на Дайчово, Черкезко, Варненско и Грънчарско хора
създава чувство за единно съзнание, затвърждава чувството за
общност.

I.2. Развиване на физическите качества чрез танците

Българските народни танци могат успешно да се използват като

средство за комплексно развиване на дадени физически качества
(бързина, издръжливост, сила, гъвкавост, ловкост, сръчност и др.) или за
поддържането им на определено равнище.

9
 Възможността да се използва пределно или близко до пределното
бързо темпо за изпълнение на танцовите движения, както и
повторяемостта на действията при бързите и динамични хора, осигурява
развитието на качеството бързина. Мигновеното реагиране за
изпълнението на съответното движение развива бързината на
двигателната реакция.

В повечето случаи успоредно с бързината се развиват общата и

специалната издръжливост. Засилените функции на
кардиореспираторната система, особено при по-продължително
изпълнение на танците, създават благоприятни условия за развиването
на това качество. Емоционалните преживявания стимулират отделянето
на повече адреналин, който е силен възбудител за дейността на сърцето
и мускулите. Положителните емоции при изпълнението на танците
правят желано и поносимо изпълнението им дори и при значителна
умора. Най-често танците имат комплексно влияние за развиването на
бързината и издръжливостта. Поддържането на определено темпо за
определено време и дори неговото повишаване към края на
изпълнението предявява големи изисквания към скоростната
издръжливост. В такива случаи някои динамични и много бързи танци
се приближават до въздействието на физически упражнения със
субмаксимална интензивност.

Друго физическо качество, което се повлиява от танците, е силата.

Кляканията, колениченията и опорите повишават силата на долните
крайници. Всеизвестно е въздействието, което се получава при
многократно клякане, последвано от леко изправяне и обтягане на
единия и другия крак при изпълнение на ръченицата. В повечето случаи
физическите качества се проявяват комплексно, така че силата не трябва
да се разглежда изолирано от работата за бързина и издръжливост. При

10
изпълнението на танците степента на мускулното напрежение е
предимно умерено и има динамичен характер.

Чрез танците умело могат да се развиват и качества като сръчност,

ловкост и гъвкавост. Със специално подбрани танцови движения може
да се развива гъвкавостта. При изпълнението на някои танци се използва
определен реквизит. Това изисква сръчно и ловко манипулиране с него.

I.3. Специфични особености на българския фолклор

Един от най-специфичните белези на българския музикален

фолклор е метроритмиката. Рядко съществуват народи с такава богата
неравноделна ритмика. В днешно време човек често забравя за тези
богатства, втурнал се в динамиката и търсенето на незнайното,
материалното и повърхностното. Mнoгo oт бългapcĸитe xopa ca cлoжни.
Cтъпĸитe ca ĸaтo плeтeници, ритъмът e нepaвнoдeлeн, иcтинcĸo
пpeдизвиĸaтeлcтвo. Xopoтo e дyxoвнocт, жизнeyтвъpждaвaнe, coциaлнo
oбщyвaнe, мaгичecĸи pитyaл. Xopoтo e caмият живoт, изпят и
изтaнцyвaн. Xopaтa ce дъpжaт зa pъцe – тoвa e Eдинcтвo. Oбъpнaти ca
ĸъм цeнтъpa, пpecъздaвaйĸи Cлънчeвaтa cиcтeмa и cтpoeжът нa
Bceлeнaтa. Именно затова xopoтo лeĸyвa – вceĸи yчacтниĸ yceщa
oceзaeмo eнepгиятa и жизнeнитe cили, ĸoитo ce вливaт в тялото му.
Също така xopoтo е и ĸoлeĸтивнa мeдитaция, мoлитвa и pитyaл. Зaтoвa
днec пpocвeтeни и дyxoвни xopa cъвeтвaт: „Игpaйтe фoлĸлopни тaнци и
щe изгoнитe вcичĸи бoлecти. Oбичaйтe бългapcĸитe pитми и тe щe ви
излeĸyвaт oт вcичĸo, щe ви зapeдят c жизнeнa eнepгия и щe ви
пoдмлaдят!“ (Н. Радев, 2001г.)

Българските традиции и обичаи имат, освен всичко, много дълбок

езотеричен смисъл. В миналото българското хоро се е играело в кръг, а в
центъра му е имало гайдар. Именно по този начин нашите предци са
11
имитирали енергетичния модел на нашата Слънчева система. Също
както планетите се движат около слънцето по посока, обратна на
часовниковата стрелка, така се играят и нашите народни хора.
Епизодично те сменят посоката си, наподобявайки епизодичното
ретроградно движение на планетите от гледна точка на Земята.
Българските танци и музика имат мощен вибрационен заряд, като всеки
детайл от тях е добре премислен и съвсем неслучаен. Още тогава нашите
предци са имали за цел да настройват човешките души и тела на
вибрационните честоти на Природата и оттам – на Създателя (Н. Радев-
Алдебаран, 2001).

Българските народни танци никога няма да се превърнат в

отживелица. Те съдържат в себе си енергия, която прониква навсякъде.
А тя има силата да лекува и трансформира. Народните ни танци са
нашето минало, настояще и бъдеще. И тези, които активно се занимават
с тях вече са осъзнали тяхната мощ. В тях има нещо силно притегателно.

Днес нашето културно танцово наследство може да се практикува

по школи и ансамбли. Отдавна вече няма мегдани, на които да се
събират всички поколения, за да се забавляват и ухажват. Днес
времената са други, но е радостно, че успяваме да съхраним народните
си танци. Все повече хора намират удоволствие в практикуването им.
Някои дори са на мнение, че те са българската йога – лек за ума, душата
и тялото.

Друг аспект на българските народни танци е функцията им да

създават чувство за общност и сплотеност. В кръг, хванати за ръка,
всички са равни. Ако има водач, то той винаги е най-опитният, който
умело демонстрира таланта си. Наред с това се усеща много силна
невербална комуникация между танцуващите.

12
 „Неизчерпаема сила”, „магично въздействие” – трудно може да се
опишат само с няколко думи българските народни танци и да се вместят
в рамката на някакво определение. Съхранили душевността на българите
през вековете, те са жизненост и положителни емоции, вплетени в
неповторимия неравноделен ритъм. Напоследък все повече млади хора,
запленени от магията на народните танци, преоткриват тяхното
богатство. Те споделят, че народните танци не само спомагат за
освобождаване от стреса и напрежението, но водят и до емоционално и
психическо презареждане.

I.4. Обща характеристика на системата Йога

Думата „йога“ означава „връзка“ или „съюз“ на санскрит. Вторият,

не по-малко разпространен, превод е „хармония“.

Според Бхагават Гита „Йога е равновесие.“ (2.48).

Айенгар пък определя йога като „път на единение на тялото с ума

и на ума с душата“ (Б. К. С. Айенгар, 2020).

Йога определя себе си като наука – тоест като практическа,

методична и систематична дисциплина или набор от техники, които
имат високата цел да помогнат на хората да осъзнаят своята най-дълбока
природа. Целта да се изпита този най-дълбок потенциал не е част от
религиозен процес, а от емпирична наука за самостоятелно изследване.
Религиите се стремят да определят в какво трябва да вярваме, докато
практическа наука като йога се основава на конкретния опит на безброй
учители и йоги, които преди това са използвали тези техники, за да
изпитат най-дълбокото Аз. Йога не противоречи на никоя религия и
може да се практикува от всички, независимо дали те се смятат за
агностици или за членове на определена вяра.

13
 Йога е жива традиция, набор от практики, които датират от векове.
Тези практики са представени от учен и учител на име Патанджали в
Йога сутрите, написани през втори век пр.н.е. (Б. К. С. Айенгар, 2022).

Повече от всякога в историята на човечеството хората в западния

свят са подложени на много напрежение и стрес. Умът е основният
обект върху който въздействаме чрез йога - той е много тиха
субстанция, но силно се повлиява от мисли, емоции, реакции и
настроения. Тези реакции предизвикват „ вълнички “ и тези вълнички
на неспокойствие замъгляват нашите възприятия и ни пречат да видим
и преживеем нашата истинска Същност. Целта на йога е тази Същност
да бъде открита и опозната, да се изживее онова което е отвъд тялото,
ума и сетивата. Умът е средството, което хем ни дава възможността да
изживеем нашата Същност, но в същото време пак той блокира
способността ни да го направим като ни държи заседнали в мая
(илюзията) заради всички турбуленции и шум, които се намират там. В
ЙОГА имаме нелеката задача да притихнем и успокоим ума и да дадем
възможност на истинският ни Аз да излезе от дебелата си черупка и да
ни озари със своята топли и изцеляваща светлина.

„Модерният“ западен свят е завладян от огромно умствено

замъгление, в него властват напрежението, алчността, безверието и
разрушаването на моралните устои, светът е завладян от консуматорство
и трупане на материални блага, което е пагубно за цялото човечество,
затънало в постигането на непостижими цели и нехае за желанията на
душата – да бъде в мир и покой, да бъде в хармония с Майката –
Природа и да бъде тиха и щастлива в своето живеене.

Йога произлиза от човешкия опит. Техниките за здрав, щастлив и

духовно осъзнат живот са се развивали в продължение на хиляди години

14
от много поколения и цивилизации. Първите археологически
доказателства за йога са датирани на повече от пет хиляди години.

Ранните йоги са основавали практиката си на реални наблюдения

върху промените, които настъпват във физическото и менталното
състояние на човека, в зависимост от изпълнението на
различни действия. В ранния период на развитие на йога, всеки ученик
се занимавал с разностранна работа над себе си – извършвал физически
упражнения, дисциплинирал ума си, анализирал и обсъждал света около
себе си и т.н. Така йога възприела цялостен подход към личностното
развитие, прониквайки на всяко ниво на човешкото съществуване.

С течение на времето, техниките на йога били разделени. Тъй като

всеки човек имал различни потребности и убеждения, практикувал
и отделял повече внимание на определени компоненти от йогийската
система. Някои предпочитали просто физическите упражнения, без да
обръщат внимание на мантрите. Други пък изпълнявали мантра
медитация без контрол върху дишането. Това разделение довело до
обособяването на множество школи в йога:

1. Хатха йога – занимава се най-вече с физически и дихателни

упражнения, банди и мудри (енергийни техники, кундалини),
които помагат на ученика да осъзнае своите вътрешни състояния.
Хатха йога техниките помагат да се постигне енергиен баланс,
здрави, силни и стабилни ум и тяло.

2. Карма йога – означава „йога на действието“. Този път ни учи да

изпълняваме своите задължения в живота умело и безкористно,
посвещавайки резултатите от нашите действия на човечеството.
Практикуването на този аспект на йога ни помага да живеем
безкористно и успешно в света, без да бъдем обременени или

15
 разстроени. Карма йога развива съпричастност, все приемане,
адаптивност, търпение и толерантност. Вместо до външни
изменения, този път в йога води до промяна на вътрешните
нагласи и емоции. Така ефектът от действията надминава
значително самите действия. Карма е законът за причината и
следствието, според който всяко наше действие си има
последствие и нищо не идва при нас случайно. Всяка ситуация, в
която сме поставени има за цел да ни научи на нещо и ни дава
възможност да работим над себе си, за да израстем. Растежът ни е
възпрепятстван от самскари – вътрешни пречки (убеждения),
които не ни позволяват да бъдем в равновесие.

3. Джнана йога – това е пътят на знанието и мъдростта. Този път

включва интензивна умствена дисциплина. Знанието идва, когато
се научим да правим разлика между реалното и нереалното, между
преходното и вечното, между крайното и безкрайното. Този път е
предназначен само за късметлиите, които са наясно с висшите и
по-фини реалности в живота. Има четири основни практики за
постигане на целта на Джнана йога – отдръпване на сетивата,
стремеж към не привързаност към светските неща и суетата,
разбиране за добро и лошо, правилно – грешно, чисто – нечисто и
четвъртият е пламенно желание за освобождение.

4. Бхакти йога – това е йога на предаността. Този път е пътят на

любовта и предаността. Това е пътят на самопредаването, на
посвещаването и отдаването на всички човешки ресурси за
постигане на върховната реалност.

16
5. Кундалини йога – това е част от Хатха йога и е силно техническа
наука. Необходимо е ръководството на компетентен учител, за да
се научат методи за събуждане на жизнената сила на змията, която
остава в състояние на сън и спи във всяко човешко тяло.

6. Мантра йога – включва медитация и използване на определени

звуци, наречени „мантри“, които традиционно се предават на
ученика и се използват като обекти на концентрация. Мантрите
помагат на ученика в самоочистване, концентрация и медитация.
Тези мантри са открити в дълбока медитация от високо
напреднали мъдреци и учители.

7. Раджа йога – „царският път“, който обхваща всички различни

пътеки. Това е класическата, традиционна, автентична йога.
Поради разнообразието си, тя може да се практикува от хора с
различен произход и темперамент. Тя включва и трите измерения
на човешкото взаимодействие – физическо, умствено и духовно.
По този път ние постигаме баланс и хармония на трите нива и след
това постигаме пълна реализация на Аза. Раджа йога ни помага да
изпитаме вътрешната реалност, използвайки осемградна стълба.
Крайната цел е ученикът да постигне осмата стъпка, самадхи.
Раджа йога е научна дисциплина, която не налага сляпа вяра, а
насърчава здравословното изследване.

Йога е жива наука, която се е развивала в течение на хилядолетия

и
продължава да се развива, следвайки нуждите на човечеството. Тя
е наука за живота и може да ви научи да овладеете стреса не само
на физическо, но и на умствено и духовно равнище.
Една от най-големите пречки за започване на йога е, че хората не
17
 могат да се ориентират каква йога е за тях, поради факта, че се
дават
различни имена, за да се задоволи желанието на човешкия ум за
нещо ново и различно.

В съвременния свят, когато се преподава йога обикновено се

изучават само асани (телесни пози) и определени дихателни практики.
Поради това към днешна дата йога е станала повърхностна физическа
практика, която подчертава само физическата красота или стремежа за
умение и сила в позите. Определено асаните и дихателните упражнения
създават физическо здраве и хармония, но само когато умът ни е
свободен от насилствени емоции, можем да постигнем спокойно,
креативно и доволно психическо състояние.

Асаните са два основни вида: медитативни пози и пози, които

гарантират физическото благополучие. Стабилната медитативна поза
помага да се създаде ведър дух и спокоен ум. Добрата медитативна
стойка трябва да е удобна и стабилна, като главата, шията и торсът да са
в права линия. Ако тялото се усеща неудобно, това прави ума възбуден и
разсеян. Вторият вид пози се практикуват за усъвършенстване на тялото,
правейки го силно и здраво. Тези пози стимулират специфичните
мускули и нерви и имат много благоприятно въздействие.

Дихателните упражнения от своя страна водят до успокояване и

концентрация.

I.5. Видове телесни пози

Терминът „асана” се превежда като „поза”, но той е носител на

много по-дълбоко съдържание. Глаголният корен „ас” носи значението
18
на „присъствам в тялото си – обитавам, съществувам, живея в него”.
Буквалният превод на термина асана е „седя на едно място”, което
може да се интерпретира като „да бъдеш точно тук, точно сега, в
настоящия момент”, въплъщавайки по този начин медитативните
практики (Б. К. С. Айенгар, 2022).
Асаните (телесните пози) могат да се класифицират в следните
групи:
1. Асани от групата на Падмасана (поза „Лотос“) – традиционно
се смятат за едни от най-добрите пози за практикуване на
пранаяма и пратяхара, тъй като позволяват на тялото
продължително време да остава напълно неподвижно. С
установяването на тялото в устойчиво положение, умът се
успокоява и създава солидна основа за концентрация.

2. Асани от групата на Ваджрасана (поза „Гръмотевица“) -

въздействат много благотворно върху половите и
храносмилателните органи и са сравнително лесни за
изпълнение.

3. Обърнати асани – преобръщат посоката на въздействие на

гравитацията върху тялото. Вместо всичко да се притегля
надолу към краката, ориентацията се измества към главата. По
подобен начин на емоционално и психично ниво обърнатите
асани променят обичайните стереотипи, като хвърлят нова
светлина върху установените модели на поведение и
съществуване. Като цяло практиките са ободряващи и
възстановяват жизнеността. Подобряват здравословното
състояние, намаляват тревожността и стреса и увеличават
самоувереността. Също така увеличават умствените
възможности, концентрацията и способността да се издържа на
19
 значителни натоварвания без напрягане. Към тях спадат:
Полуобърнати пози, при които тялото и главата са
хоризонтални, но ходилата са повдигнати над нивото на
главата, (подготвителна поза „Рало“); Полуобърнати пози, при
които главата е под нивото на тялото и трябва изцяло да се
съблюдават противопоказанията при изпълнение (поза „Ръце до
ходилата“); Напълно обърнати пози, например „стойка на
рамене“ или „стойка на глава“.

4. Назад навеждащи асани – пози, които обръщат тялото навън,

с лице към света. Те са стимулиращи и създават нагласа за
отваряне към външния свят. Тъй като разширяват гръдния кош
и подпомагат вдишването, те се свързват с отношението на
приемане на живота. Това са и динамични пози с движение в
посока, противоположна на гравитацията, затова тяхното
изпълнение изисква сила и енергия. На физическо ниво назад
навеждащите асани разтягат коремните мускули, тонизират и
укрепват мускулите, които задвижват гръбнака. Увеличава се
разстоянието между съседните прешлени, което освобождава
излишните измежду тях гръбначни нерви. Така се оказва
благотворно влияние върху цялото тяло, тъй като тези нерви
зареждат с енергия всички останали нерви, органи и мускули в
тялото.

5. Напред навеждащи асани – като цяло накланянето напред е

пасивен процес, при който се използва гравитацията, за да се
разтегнат желаните мускулни групи. Докато назад навеждащите
асани отвеждат тялото отвъд ограниченията на гравитацията,
напред навеждащите асани я използват, за да спомогнат за
20
 освобождаване от напрежението и болката. Наклоните напред,
свързани с притискане на гръдния кош и издишване,
предизвикват цялостно отпускане. Напред навеждащите асани
разтоварват гърба и допринасят за добро здравословно
състояние и повишена жизненост. При изпълнение им
прешлените се отделят един от друг, което стимулира нервите,
подобрява кръвообращението в областта в гръбначния стълб и
подхранва гръбначния мозък. Това въздейства положително
върху органите на тялото като цяло и особено върху мозъка.

6. Асани с усукване на гръбнака – усукването, което се

упражнява върху гръбнака и цялото тяло, раздвижва мускулите,
прави гръбначния стълб по-гъвкав и стимулира гръбначните
нерви. Освен това има силно въздействие върху коремните
мускули, като последователно ги разтяга и притиска при
усукването на тялото от едната на другата посока. Тези асани
имат силно влияние върху общото здравословно състояние и
жизнеността.

7. Асани от изправен стоеж – имат разтягащо и укрепващо

въздействие върху гърба, раменете и мускулите на краката. Те
са особено полезни за хора, които прекарват повече време в
седнало положение или страдат от скованост и болки в гърба.
Подобряват стойката, равновесието и координацията на
мускулите. Също така укрепват мускулите, които поддържат
гърба изправен по време на медитация и увеличават
насищането на кислород и вместимостта на белите дробове.

21
8. Балансиращи асани – развиват функциите на малкия мозък –
центърът, който управлява работата на тялото при движение. Те
подобряват мускулната координация и стойката на тялото, като
водят до уравновесяване на тялото и на нервната система и
успокояват несъзнателните движения. Така се пести енергия и
се постига грациозност и плавност на движенията.
Концентрацията, необходима за устойчивото изпълнение на
тези асани, развива съсредоточеност и води до равновесие на
емоционално, умствено и психично ниво, като премахва стреса
и тревожността. Балансиращите асани могат да се изпълняват с
опора, с намалена опора (на един крак) или без едно от сетивата
– визуализация (със затворени очи).

9. Релаксиращи асани – те трябва да се изпълняват преди и след

основния комплекс от асани, както и при всяка поява на умора в
тялото, като дават на тялото така необходимата му почивка.
Практиките, които се изпълняват от легнало положение по
корем, са много отпускащи за гръбначния стълб и свързаните с
него части на тялото. Препоръчват се особено при проблеми в
областта на гърба и гръбначния стълб. Тези пози могат да бъдат
заемани по всяко време през деня за толкова дълго, колкото е
удобно. Могат да бъдат съчетавани с други релаксиращи
занимания през деня.

10.Медитативни асани – основната им цел е да позволят на

практикуващия да остава седнал продължително време без
усилие и без да движи тялото. Преживяване на медитация може
да се получи само тогава, когато тялото остане неподвижно и
стабилно за известно време. Дълбоката медитация изисква
22
 гръбначният стълб да е изправен, а много малко асани
отговарят на това условие.

I.6. Връзка между българските народни танци и йога практиките

Една огромна група от хора се насочват към източната философия и

заниманията с йога, за да противостоят на динамичната и сурова външна
среда. Все търсим лечение, успокоение и здраве в далечни и незнайни
практики. Ходим до другия край на света, за да помълчим и помислим
върху себе си, да излекуваме душата си и да се върнем пречистени. А
тук, във всеки от нас се крие нашата си, собствена система за лечение.
Тя няма нужда от научни доказателства, за да сме уверени в
способността й да ни разтоварва, пречиства, възнася и изобщо, да ни
помага да се чувстваме по-добре. Народната музика и традиционните ни
танци имат огромно влияние върху телата и душите ни и всеки от нас
може да го потвърди.

Други усещат дълбокия подтик на българската, родова история и се

насочват към вълшебния свят на народните хора и свързаните с нашата
история народни обичаи и традиции, за да намерят корените си и да
успокоят душата си. Всеки, който е избрал народните танци като своя
вид „фитнес“ или практика, ще ви потвърди, че след края на репетицията
няма частица от тялото, която да е подмината, но и бонуса, че си
щастлив и зареден с положителни емоции и преборил стреса и лошите
мисли за дни напред.

Йога практиките дават едно успокояване, един общ фон от

всепроникваща източна мъдрост и намаляване на стреса около нас чрез
нейната дълбока и древна философия за успокояване на ума, връщане
към себе си и корените на нашето Истинско Аз.

23
 Българите, от своя страна, са много различен и древен народ, богат
на народни обичаи, ритуали и традиции, които силно резонират с
българската душа и от тук можем смело да кажем, че българските
народни хора са „българската йога“.

Българските народни хора са живи шевици и лекуващи мандали!

Фигура 1. Стъпки на българските народни хора

Красивите изображения, представени на фигура 1, не са мандали от

екзотични далечни страни. Не са рисувани като форма на медитация,
нито са плод на нова модна линия тъкани. Това са стъпките, които всеки
танцуващ български народни хора „изписва“ в ритъма на танца.

Тези стъпки се покриват от следващия, хванал се за ръката му

игралец и после от следващия, и после от следващия. Тези живодишащи
мандали от човешка енергия се наслагват и вплитат една върху друга.
Изпращат силата си дълбоко до корена на земята, а тя се връща нагоре в

24
сърцата им, за да се извиси заедно с онова позабравено българско
възклицание „ИиХУу“ далеч в небесата.

Формите, които хората изчертават със стъпките на танцуващите, са

открити съвсем случайно от група млади хора от Фондация
„Таратанци“(официален сайт на Таратанци, 2014г.

Идеята за този „графичен език“ се заражда по време на форума

„Идеите – това сме ние”, организиран от Сдружение „Обединени идеи за
България”. Зад графичните изображения на стъпките на хората е
представен тактовият размер чрез броя линии във фона, а използваните
цветове съответстват на българските фолклорни носии, характерни за
региона, от който произхожда хорото.

Поради своите универсални елементи този „графичен език“

успешно може да бъде прилаган за визуализиране на народните танци и
на други народи, което създава възможност за диалог между различни
нации.

Всички сме усещали неповторимата магия на българските народни

танци и песни. Те въздействат върху духа на нас, българите, по начин,
по който дори и йогата не може да повлияе. Танцовото ни наследство е
създадено върху изключително богатство от ритми и е усъвършенствано
в продължение на стотици години. Народните танци поддържат здравето
ни и духа ни! Ние, българите, притежаваме това знание от векове.
Нашите предци са се лекували с фолклорните танци – с ритъм, вибрация
и движение. Българският фолклор е изключително богат. Когато хората
се хващат за ръце и започват да танцуват в кръг, чувстват особена
близост и единение. А кръгът, както знаем, има особена магична сила.
Когато подвикват, завладени от ритмите, се освобождават от стреса и

25
натрупаните негативни емоции. Стресът и проблемите не се хващат на
българското хоро!!!

Този фолклор – песни, танци и музика – е поддържал стремежа на

българина към свобода, по-добър живот и по-щастливи дни. Основни
теми са връзката между човека и природата, земеделието, любовта и
бракът, селският бит, образът на юнака и момата. Ще рече: нашето хоро,
за което някои днешни умници твърдят, че е изживяло своето време,
всъщност е истински ретранслатор на космична енергия и същевременно
– мощен генератор на психична, физична, биологична и духовна мощ за
играещите го.

И този генератор безотказно е служил на българите, като ги е

зареждал с нови сили в продължение на хилядолетия. На всички
празници и най-вече всяка неделя без прекъсване - хиляди, стотици
хиляди недели наред. Селският мегдан или градският площад в неделя е
представлявал, така да се каже, вековната дискотека на нашите предци.
Но паралелите с днешно време свършват дотук, главно защото на хорото
тогава идвали всички – и млади и по-възрастни, и деца и старци. Всички
поколения и цялата общност – в един общ ритъм. Удивителен и свещен
ритуал на единението.

Като имаме предвид и това, че нашите прадядовци и прабаби са се

ухажвали и харесвали най-вече на хорото и същото е продължавало
много дълго време, през цялата българска история, значи освен другото,
то се е изявявало и като един от главните ваятели на бъдещите
поколения – нещо от всеобщото настроение и от ритъма тогава завинаги
се е вграждало в темелите на нацията, в посоката на нейното развитие.
Бавно, но непрестанно – както се образуват сталагмитите и сталактитите
– се е изграждала и тя, за да получи трайност и вечност.

26
 Може да се каже и така: нашето хоро е българският ци-гун или
традиционната ни йога. И убеден съм, няма да е далече времето, когато
то съзнателно ще се използва по този начин, поддържайки здравето,
силите и способностите на практикуващите го на високо равнище. Ще
разкрия тук и една тайна: необикновените успехи на българския футбол
в Америка през 1994 година до голяма степен се дължаха и на хорото,
въведено /съзнателно или не/ като основен метод за възстановяване след
мач и за настройване преди мач. Това вероятно е главният принос на
треньора Пенев тогава.( Николай Радев – Алдебаран)

Казват, че музиката е магия. А всеизвестно е, че най-уникалният

елемент в традиционната българска музика са нейните сложни и
неповторими неравноделни тактове. Същите, които рязко я отличават от
всяка друга и са една от главните причини за непрекъснато растящия
интерес, за удивлението и възхищението, които тя буди у специалисти и
неспециалисти. Но даваме ли си изцяло сметка, че всяка отделна клетка,
кръвта, сърцето, генната памет на всекиго от нас завинаги са пропити и
трептят с тези именно тактове... и то още преди да се родим?!... Наясно
ли сме, че искаме или не, те са един от главните и вековни ваятели и
регулатори на нашата индивидуална и общностна съдба?!... И ако
наистина е така, не е ли време сериозно да се замислим и ги превърнем в
основа и вътък не само на всяка бъдеща музика, създавана на тази земя,
а и на всичко друго, което правим или ще правим на нея?!...

Връзката между йога и народни танци можем да потърсим във

владеенето на енергията и съюза на Вселената с човека! “Когато
танцувате, целта ви не е да стигнете до определено място на земята. Тя
се радва на всяка стъпка, която предприемате.” Уейн Дайър

27
 РАБОТНА ХИПОТЕЗА

На базата на направения теоретичен анализ и обобщение на

достъпната литература предполагаме, че системното практикуване на
български народни танци и йога практики ще доведе до подобряване на
цялостното здравословно състояние (физическото, психическото и
емоционалното) на занимаващите се.

ГЛАВА ВТОРА. ЦЕЛ, ЗАДАЧИ, МЕТОДИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ

НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

II.1. Цел на изследването

28
 Целта на настоящата разработка е да се разкрие въздействието на
заниманията с български народни танци и йога практики върху
организма на човека.

II.2. Задачи на изследването

За реализиране на целта си поставихме следните задачи за

разрешаване:

1. Проучване на достъпните литературни източници по

интересуващия ни проблем.
2. Класифициране на българските народни танци.
3. Класифициране на основните видове телесни пози.

4. Изготвяне на анкетна карта и провеждане на анкетно проучване.

II.3. Методика на изследването

За реализиране на поставените задачи използвахме следните

методи:

1. Анализ на литературни източници – за проучване на

съществуващите теоретични постановки по изследвания от нас проблем
се запознахме с необходимите литературни източници.
2. Анкетен метод.
3. Математико-статистически методи.
Обработката на резултатите беше осъществена с програмния пакет
Microsoft Pack, в частност Microsoft Excel.

II.4. Организация на изследването

29
 Разработването на дипломната работа премина през следните
етапи:

Първи етап: Обхваща периода от месец януари до месец май

2022 г. През него проучихме и анализирахме състоянието на проблема
по литературни данни.

Втори етап: През месец юни 2022 г. проведохме анкетното

проучване, за да установим мнението на изследваните лица по
интересуващите ни въпроси.

Трети етап: обхваща периода от месец юли до месец август 2022

г., през който цялата проучена от нас информация беше обобщена,
анализирана и представена в дипломната работа.

ГЛАВА ТРЕТА. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

III.1. Класификация на българските народни танци

Българският танцов фолклор е много богат на движения, костюми

и музикален съпровод. Голямото му многообразие дава възможност за
30
разграничаване, систематизиране и класификация в няколко различни
групи.

В зависимост от своя стил и характер българските танци могат да

се класифицират в 6 големи фолклорни области (Б. Григоров, 2015):

1. Шопска (Софийска, Граовска, Кюстендилска, Самоковска,

Ихтиманска и Годечка) – Шопските танци се отличават с
голяма лекота и пъргавина. Те са много динамични и
темпераментни, с бързи, насечени и технични движения,
предимно в долната част на тялото. Характерно за тази област е
движението „натрисане“, изразено в ритмично пружиниране на
краката и раменете.

2. Тракийска (Западна, Източна и Странджа) – Тракийските

танци са изключително разнообразни. Характерно за тях е
активното участие на ръцете – движенията са меки, пластични,
с освободени от напрежение китки и лакти. В смесените и
женските танци се редува бавно и бързо темпо, но като цяло те
са по-сдържани и спокойни. Мъжките танци са по-сложни, с
подчертана градация на темпото на изпълнение и сложността на
движенията. Характерни за тях са набиванията, дробинките,
кляканията, както и сложните пляскания с ръце.

3. Северняшка (Западна, Централна и Балканска) –

Северняшките танци са вихрени и скокливи. Характерни за тях
са широтата, люлеенето на ръцете и многото подскоци.

4. Родопска (Източна, Средна и Западна) – Родопските танци са

бавни и умерени. В повечето случаи се изпълняват под

31
 съпровода на песен, най-често са само мъжки или само женски.
При смесените свързването между мъжката и женската част на
хорото е посредством кърпа. Изследователите смятат, че
родопският фолклор е най-древният по българските земи.

5. Добруджанска (Силистренска, Добричка, Шуменска и

Варненска) – В добруджанските танци най-силно е отразен
земеделският труд. Някои от движенията имат трудов характер
– сеитба, коситба, жътва. Движенията на ръцете, раменете и
тялото са ярки и специфични. Други отличителни белези са
постоянното пружиниране, многото причуквания, клякания
(при мъжете) и набивания.

6. Пиринска (Благоевградска, Санданско-Петричка,

Гоцеделчевска и Разложка) – Характерно за пиринските танци е
голямото разнообразие в метро-ритмическо отношение. Освен
простите и сложните равноделни и неравноделни размери, в
Санданско-Петричкия регион се срещат танци в комбинирани
тактови размери. Мъжките танци се изпълняват под съпровода
на песен, тамбури или на две зурни и тъпан. Наситени са с
приклякания, пружинирания и коленичения, прекъсвани от
резки „застивания“ в пози. Женските танци най-често са под
съпровода на песен, като движенията са изпълнени с много
пружинирания и малки подскоци.

В зависимост от броя на изпълнителите, подреждането им,

начина на залавянето и организацията при играта народните танци
могат да се групират в 4 групи:

1. Народни хора – най-разпространеният и характерен начин на

игра.
32
 2. Леси – народни хора, при които при залавянето ръцете са
преплетени. Залавянето може да бъде за пояс, за длани през един
с кръстосани ръце пред (предна леса) или зад тялото (задна леса).

3. Ансамблови танци – групови танци, при които изпълнителите

не са заловени помежду си, а изпълняват едновременно и в
ритъм еднакви движения. Придвижването при тях е в редици, в
колони по права линия или най-често в полукръг или кръг.

4. Индивидуални (поединични) танци – при тях изпълнителите

играят независимо един от друг и извършват съвсем различни
движения, често импровизирайки свободно.

В зависимост от състава на изпълнителите народните танци биват

3 вида:

1. Смесени – в тях участват едновременно мъже и жени.

Обикновено всички участници изпълняват еднакви движения.

2. Мъжки танци – изпълняват се само от мъже, отличават се с по-

голяма динамика и сила, изпълняват се по-високи подскоци или
скокове, клякания, коленичения, опори и други елементи, които
липсват в играта на жените.

3. Женски танци – изпълняват се само от жени, отличават се със

сдържаност и свенливост, движенията варират по сложност и
бързина, като преобладават по-спокойните, изпълняват се с
голяма нежност и грациозност.
33
 В зависимост от външната форма хората и лесите са водени
(отворени) и сключени (затворени).

Според темпото на изпълнение танците се делят на бързи,

умерени и бавни.

В зависимост от вида на музикалния съпровод българските

народни танци биват на вокален (песенен) или на инструментален
съпровод.

Според сложността танците се делят на прости и сложни (Ст.

Въгларов, 1988).

III.2. Анализ на резултатите от анкетното проучване

Анкетната карта съдържаше 17 въпроса с 41 подвъпроса, целящи

да установят какво е въздействието на народните танци и йога

34
практиките върху физическото, психическото и емоционалното
състояние на изследваните лица.

В анкетното проучване взеха участие 20 лица (17 жени и 3 мъже),

на средна възраст 37 години. Най-младият участник беше на 14 години,
а най-възрастния – на 60. Те попълваха анкетната карта анонимно преди
започване на заниманията си. Народните танци практикуваха в танцова
формация „Партньори“, а йога – в Йога център „Дивайн“, и двете в град
Кюстендил.

На въпроса „От колко време се занимавате с народни танци?“ 50%

от изследваните лица споделят, че се занимават с тях от 0 до 6 месеца.
От 6 до 12 месеца посещават репетициите 20% от анкетираните.
Занимаващите се над 1 година са 30%.

Подобни са отговорите и на въпроса „ От колко време се

занимавате с йога?“. От 0 до 6 месеца посещават йога практиките 55% от
анкетираните. Както и при народните танци, 20% от изследваните лица
се занимават с йога от 6 до 12 месеца. Отговор „над 1 година“ са дали
25% от запитаните.

Тези резултати показват, че най-големият процент на

занимаващите се с народни танци и йога практики е в границите на 6
месеца, с тенденция да продължат (фигура 1).

35
 60%
55%
50%
50%

40%
30%
30%
25%
20% 20%
20%

10%

0%
0-6 месеца 6-12 месеца над 1 година

Народни танци Йога

Фигура 1. Отговори на въпросите „От колко време се занимавате с

народни танци?“ и „От колко време се занимавате с йога?“

На фигура 2 са представени отговорите на въпросите относно

въздействието на заниманията с народни танци и йога върху
физическото състояние на анкетираните. Положителното въздействие от
народните танци отчитат 100% от тях. Само едно изследвано лице не
може да прецени какво е въздействието върху физическото му състояние
от заниманията с йога. Тези отговори затвърждават очакванията ни, че
редовните занимания с народни танци и йога въздействат положително
върху физическото състояние на занимаващите се.

36
 120%
1
100% 0.95

80%

60%

40%

20%
0.05
0%
Положително Отрицателно Не мога да преценя

Народни танци Йога

Фигура 2. Отговори на въпросите „Как въздействат заниманията с

народни танци върху физическото ви състояние?“ и „Как
въздействат йога практиките върху физическото ви състояние?“

Идентични са отговорите и на следващите два въпроса: „Как

въздействат заниманията с народни танци върху емоционалното ви
състояние?“ и „Как въздействат йога практиките върху емоционалното
ви състояние?“. Отново 100% от изследвате лица споделят, че народните
танци въздействат положително и върху емоционалното им състояние.
Същият един човек не може да прецени какво е въздействието от
заниманията с йога върху емоционалното му състояние. Големият брой
положителни отговори категорично доказва благоприятното
въздействието на заниманията с народни танци и йога практики върху
емоционалното състояние на занимаващите се.

Единодушно е мнението на анкетираните, че заниманията с

народни танци и йога практики много помага за справяне с ежедневния
стрес. Добре би било повече хора да се включат към тези занимания, с

37
оглед на комплексното им положително въздействие върху
занимаващите се.

На въпроса „По колко пъти седмично посещавате народни танци?“

85% от анкетираните отговарят 2-3 пъти. 1 път седмично посещават йога
практики 60% от изследваните лица. Отговорите на тези два въпроса
показват, че заниманията с йога все още не са навлезли толкова широко
в бита на хората, колкото народните танци. 2-3 пъти седмично с йога се
занимават 25% от анкетираните (фигура 3).

90% 85%
80%
70%
60%
60%
50%
40%
30% 25%
20% 15%
10%
10% 5%
0%
1 път 2-3 пъти 4-5 пъти

Народни танци Йога

Фигура 3: Отговори на въпросите: „По колко пъти седмично

посещавате народни танци?“ и „По колко пъти седмично
посещавате йога практики?“

Анкетираните лица отново са единодушни в отговорите си на

въпросите „Смятате ли, че заниманията с народни танци спомагат за
редуциране на теглото Ви?“ и „Смятате ли, че йога практиките спомагат
за редуциране на теглото Ви?“. Положителен отговор дават 100% от
запитаните. Тези резултати отново доказват комплексното положително
въздействие на двете занимания върху практикуващите ги.
38
 Отново 100% положителни отговори дават изследваните лица и на
следващите два въпроса. Според тях заниманията с народни танци и
йога практики много помагат за възстановяване на изразходваните през
деня сили. Поредното доказателство за благотворното въздействие на
заниманията.

На фигура 4 са представени отговорите на въпроса „Кое от двете

занимания бихте препоръчали на Вашите деца?“. 15 изследвани лица
(75%) биха препоръчали и двете занимания. Само с народни танци,
желаят да се занимават децата им, 25% от анкетираните. Никой от
запитаните не би препоръчал занимания само с йога. Тези отговори са
поредното доказателство, че въпреки голямата си популярност, към
заниманията с йога все още се гледа с недоверие и скептичност.

0.8 75%
0.7
0.6
0.5
0.4
0.3 25%
0.2
0.1
0

йога танци и двете

Фигура 4. Отговори на въпроса „Кое от двете занимания бихте

препоръчали на Вашите деца?“

39
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

ІV.1. Изводи

Теоретичният анализ и резултатите от анкетното проучване

позволяват да се направят следните по-важни изводи:

1. Народните танци оказват положително въздействие върху

емоционалното и физическото състояние на практикуващите ги.
Те са станали по-уверени в себе си, по-организирани и по-
координирани, вследствие редовното посещение на заниманията.
2. Йога практиките също влияят положително върху емоционалното
и физическото състояние на занимаващите се. Те спомагат за
преодоляване на стреса, уравновесяване на психическото
състояние и подобряване на самочувствието.
3. Предложените класификации на българските народни танци и
основните телесни пози в йога са ……..
4.

ІV.2. Препоръки Практикуването на йога има много предимства,

най-важното от които намаляване на стреса и умората в
ежедневието, подобряване на кръвообращението и гъвкавостта и
задълбочаване на духовното съзнание. От направеното изследване
установихме, че йогата намалява чувствително нивата на
тревожност.

40
Йогата може да помогне за подобряване на гъвкавостта.
Изследването също така установява, че хората, които практикуват
йога, са по-гъвкави от тези, които не практикуват йога. При тях има
по-малко болка в мускулите и ставите и подобрена сила и тонус.

Повечето йога пози подобряват дишането чрез увеличаване на

капацитета на белите дробове и увеличаване на приема на
кислород. Йогата подобрява кръвоснабдяването на мозъка ви и
подобрява психичното здраве. Също така успокоява ума и тялото
едновременно.

От друга страна редовното практикуване на народни танци

тренира цялото тяло и укрепва сърдечно-съдовата система. Според
различни проучвания, хората занимаващи се с това имат
значително по – ниски нива на така наречения „лош” холестерол и
страдат сравнително по – рядко от проблеми с кръвното налягане.
Народните танци тонизират мускулите на цялото тяло и поддържат
в добра форма фигурата ни.

Освен за здраво тяло, те спомагат и за поддържане на здрав дух,

самочувствие и позитивизъм. Колективния им характер обединява
и сплотява хората, създавайки една приятелска атмосфера на
взаимност и доверие. Народните танци са един различен начин за
прекарване на свободното време, за премахване на негативната
енергия и трансформация на тялото. Те спомагат за здравословния

41
живот на хората, който в съвремието като че ли е леко
пренебрегнат.

Практикувайте народни танци и йога, правете го с желание и

удоволствие и това значително ще повиши качеството ви на живот.
Няма значение какво правите, правете го със сърце и то винаги ще
работи във ваша полза, аз лично намирам различен тип
удовлетворение от двете занимания, харесвам приповдигнатото
чувството на гордост и приятна умора след заниманията по народни
танци и от друга страна баланса и хармонията след йога практика.

НАРОДНИТЕ ТАНЦИ СА ПРЕДПОЧИТАН СПОРТ ЗА ВСЕ

ПОВЕЧЕ ХОРА ИМЕННО, ЗАЩОТО НЕ СА СПОРТ! НАРЕД С
ИЗРАЗХОДВАНЕТО НА ЕНЕРГИЯ, СВАЛЯНЕТО НА
КИЛОГРАМИ (КОЕТО НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ В
ЛЮБИТЕЛСКИТЕ КЛУБОВЕ И ШКОЛИ) И ПОДДЪРЖАНЕТО
НА ДОБЪР ТОНУС, В НАРОДНИТЕ ТАНЦИ ХОРАТА ОТКРИВАТ
ОБРАЗА НА НАШИЯ НЯКОГАШЕН ЖИВОТ ОТ КОЙТО ВСЕ
ОЩЕ ЧЕРПИМ СИЛА – НЕЩО ОСОБЕНО АКТУАЛНО ДНЕС!

ПРЕДИМСТВАТА ПРЕД ДРУГИ СПОРТОВЕ Е

ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПОСЕЩАВАШ РЕПЕТИЦИИ, ВМЕСТО
ТРЕНИРОВКИ, ДА СЕ ДОВЕРИШ НА ХОРЕОГРАФ, ВМЕСТО НА
ИНСТРУКТОР, ДА ОБЛЕЧЕШ РЕПЕТИЦИОННО ОБЛЕКЛО,
ВМЕСТО СПОРТЕН ЕКИП, ДА ОБУЕШ ЦЪРВУЛИ, ВМЕСТО
МАРАТОНКИ!”

Народните танци носят страхотна динамика и енергия и ако се

колебаете дали да се запишете нашият съвет е да пробвате.

42
В заключение бих казала, че народните танци са прекрасен начин да
прекарате свободното си време и са чудесна алтернатива на спорта.
Аз лично съм комбинирала сутрешни йога практика и след
работния ден посещавам танцовата зала. Динамично и уморително
е, но усещането е страхотно. Така че, не се колебайте – намерете
най-близката и удобна танцова зала до вас, проучете кога е
следващата група за начинаещи и отделете време за една-две
репетиции, за да разберете дали това е за вас. Щом прекрачите
прага на танцовата зала пред вас се открива един изцяло нов свят –
няма да съжалявате!

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Айенгар, Б. К. С. (2020). Светлина върху живота. „Изток-запад“.

София.

Айенгар, Б. К. С. (2022). Светлина върху йога сутрите на

Патанджали. „Изток-запад“. София.

Въгларов, С. (1988). Български народни хора. МиФ. София.

Григоров, Б. (2008). Кратка история на българската фолклорна

хореография. „Болид инс“. София

43
 Григоров, Б. (2015). Българските народни танци като форма на
анимация. НСА Прес. София.

Миланова, П., Ст. Миланова. (2012). Народните танци – фактор за

регулиране на телесното тегло. Сп. и Н., изв. бр. 4, стр. 128. София

Радев-Алдебаран, Н. (2001). Древният код 681. „Хипопо“. Варна.

ПРИЛОЖЕНИЕ

АНКЕТНА КАРТА

44
 Анкетата е анонимна и цели да установи мнението Ви за
въздействието на народните танци и йога практиките върху
физическото, психическото и емоционалното Ви състояние.

Моля, подчертайте верния отговор!

1. Пол – мъж / жена

2. Възраст – …………… години
3. От колко време се занимавате с народни танци?
А) от 0 до 6 месеца Б) от 6 до 12 месеца В) над 1 година

4. От колко време се занимавате с йога?

А) от 0 до 6 месеца Б) от 6 до 12 месеца В) над 1 година

5. Как въздействат заниманията с народни танци върху физическото ви

състояние? – положително, отрицателно, не мога да преценя

6. Как въздействат йога практиките върху физическото ви състояние? –

положително, отрицателно, не мога да преценя

7. Как въздействат заниманията с народни танци върху емоционалното

ви състояние? – положително, отрицателно, не мога да преценя

8. Как въздействат йога практиките върху емоционалното ви състояние?

– положително, отрицателно, не мога да преценя

9. Помагат ли ви народните танци за справяне с ежедневния стрес? – Да /

Не

10. Помага ли ви йогата за справяне с ежедневния стрес? – Да / Не

11. По колко пъти седмично посещавате народни танци?

А) 1 път Б) 2-3 пъти В) 4-5 пъти

45
12. По колко пъти седмично посещавате йога практики?

А) 1 път Б) 2-3 пъти В) 4-5 пъти

13. Смятате ли, че заниманията с народни танци спомагат за редуциране

на теглото Ви? – Да / Не

14. Смятате ли, че йога практиките спомагат за редуциране на теглото

Ви? – Да / Не

15. Според Вас заниманията с народни танци помагат ли за

възстановяване на изразходваните сили през деня? – Да / Не

16. Според Вас йога практиките помагат ли за възстановяване на

изразходваните сили през деня? – Да / Не

17. Кое от двете занимания бихте препоръчали на Вашите деца?

А) йога Б) танци В) и двете

Благодарим Ви за отделеното време!

46