РОЛЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ В ГРАИЧНИЯ ДИЗАЙН

Цвета е зрително усещане от възприемането на свтлината в различните участъци на

спектъра чрез очите.Цвета на един обект е отразяваната или излъчваната от него
светлина.Цветове на дъгата са видими и се наричат монохроматични.Те представляват
много малка част от целия електромагнитен спектър. Цвета се определя от диапазона на
дължината на вълната или така наречения цветен тон:зелено, червено, жълто и други.
Именуването на тона се осъществява като се приема най-близкия в спектъра, изключвайки
пурпурния, който съществува само в природата.Различните цветове се обуславят от
различната дължина на вълната на отразяваната или излъчвана светлина. Цвета се
характеризира с наситеност, чистота,т.е колкото по-малко е бялата свтлина,толкова той е
по-наситен.Комбинацията от тона и наситеността се нарича хроматичност. Основните
цветове, според теорията на Дейвид Брустър са изобразени в цветен кръг, около трите
основни цвята:червено, жълто и синьо, от които се съставят всички други. Цветовете, които
се получават от смесването на два основни цвята, се наричат вторични цветове. Цветовете
се делят на хроматични и ахроматични. Хроматични (от гръцки-цвят,), са тези цветове,
които притежават признаците на цвят. Цветовете, които нямат цветност са ахроматичните
цветове:черен, бял и оттенъците на сивия. Хроматичните се делят на топли и
студени.Топли са цветовете: червен, жълт, оранжев, кафяв и техните нюанси.Това са
позитивни стимулиращи цветове прикриващи дефекти,галещи. Студените цветове, са:
зелен, син, виолетов. Действат отпочиващо и възстановяващо. Като пространствено
въздействие топлите цветове са близки, а студените далечни. Основни характеристики на
цвета са:Наситеност – Наситеността е степента на близост към чистия цвят от спетъра.
Светлота –свойството на цветните повърхности да се делят на светли и тъмни.Тя се
характеризира черз способноста за отражение на две тела осветени с еднаква
светлина.Измерва се в проценти. Светлотата се определя независимо от количеството
светлина паднала върху повърхността. Яркостта е интензитета на светенето. В
експономентрията е без значение дали тялото свети със собствена или отразена светлина,
тъй като и в двата случая се експонират върху светлочувствителния материал.
Фотометричната разлика се нарича интервал на яркости. В камерата светлината се
разсейва и намалява чувствително интервалът на яркост и става възможно големи
интервали да се фиксират на материал малка фотографска ширина. Интервалът на яркост
не зависи само от осветеноста на обектите. Гланцираните обекти получават яркост, която
да надвишава свелотата им. Затова се въвежда т.н. коефициент на яркост. При матовите
повърхности този коефициент е равен на коефициента на отражение, а при гланцираните
или отразяващите може да го надхвърли доста. Тонът е характеристика на цветовете и
техните взаимовръзки без значение от вида на тялото. Тонът е видимата яркост и затова
цветовете също светли и тъмни. Когато предметите излъчват светлина, те придобиват
цвета, който наблюдателят вижда. Когато отразяват светлината, цвета им се определя от
този на падащата върху тях светлина и от цвета, който тези обекти отразяват. Адитивни и
субтрактивни цветове.Адитивно образуване на цветовете - адитивен цвят се получава при
съединяване на лъчи с различен цвят. Същността му се състои в това, че посредством
събиране на три цветни лъча се получават всички останали цветове.Първи закон – към
всеки хроматичен цвят може да се прибави друг хроматичен и се получава ахроматичен
цвят. Такива два хроматични цвята се наричат допълнителни цветове. Втори закон – два
недопълнителни хроматични цвята дават нов хроматичен, който се намира между тях.
Например червеният и жълтият – оранжев, жълтият и зеленият – жълтозелен. От втория
закон следва– за да се получи който и да е адитивен цвят, е достатъчно да се вземат за
основа само три цвята – синьовиолетов, червен, зелен. Всеки от основните цветове
съдържа в себе си 1/2 от спектъра. Основните цветове, в равни дози, дават ахроматичен
цвят. Трети закон – при адитивното смесване резултатът не зависи от спектралните
характеристики, а само от цвета. Това има голямо практическо значение, тъй като
опростява получаването на цветовете.Системата на адитивните цветове работи със
излъчвана светлина, например, от монитора на компютъра. В тази система се използват
три основни цвята: червен, зелен и син (RGB). Ако те бъдат смесени в равни пропорции,
образуват бял цвят, при смесването им в различни пропорции се получават всички
останали цветове. В системата на субтрактивните цветове протичат обратните процеси.
Като отделяме цвят от общия, можем да се получим останалите цветове. В този случай
белият се получава при отсъствие на всички цветове, а при присъствието им дава черен
цвят. Системата на субтрактивните цветове работи с отразената светлина. В системата на
субтрактивните цветове основни са светло синия циан, пурпурният и жълтият цвят (СМY) -
противоположни на, зелени червения и синия. Когато тези цветове се смесят в равни
пропорции върху бяла хартия, се получава черен цвят. Цветово пространство
RGB.Мониторът на компютъра създава цветовете чрез излъчване на светлина и по този
начин използва система RGB. Повърхността на монитора е съставена от дребни пиксели с
червен, зелен и син цвят. Системата RGB е адекватна и на възприемането на цветовете от
човешкото око. Цветовото пространство СМYК е широко познато преди компютрите да
започнат да се използват за създаване на цветни графични изображения. Пространството
СМYК е създадено и се използва за печат. Всички файлове, предназначени за отпечатване
на принтер или в типография, трябва да бъдат конвертирани в СМYК. Съществува един
цветови модел, познат като НSL, който описва всеки цвят като комбинация от нюанс,
насищане и осветеност. Съществува един цветови модел, познат като НSL, който описва
всеки цвят като комбинация от нюанс, насищане и осветеност. . Пространството НSВ
притежава едно голямо предимство пред останалите системи: тя съответства много
повече на природата на самия цвят и добре се съгласува с начина на възприемане на
цветовете от човека. Цветът и оттенъкът бързо и лесно могат да се получат в системата
НSВ и след това да се конвертират в RGB или СМYК и да се доработят, ако цветът е бил
изкривен. Преди да се премине към цветовия формат използващ ограничена палитра
цветове, е необходим изясняване на въпроса по какъв начин в пиксела на графичния файл
се записват данните за цвета. Пикселите, както и всички данни в компютъра, съдържат
определена информация в себе си (в дадения случай за цвета), която се изразява в битове.
Битовата дълбочина на изображението е цветова резолюция. Тя се измерва в битове на
пиксел (bit рег рiхеl, bрр). По този начин, ако например, в една илюстрация във всеки
пиксел се съдържат по осем бита цветова информация, то цветовата резолюция на
илюстрацията ще представлява 8 bрр.Същият принцип, както при 8-битовият цвят, е
основан и цветовият модел на Index Со1ог. Index Со1ог работи на основата на създаване
на палитра цветове.Към файлове, които използват само индексирани палитри, е формата
на програмата Раint - РСХ, а също GIF. Те позволяват съставянето на палитри на основата
на произволно количество цветове. Преди появяването на 8-битовия цвят, първата
компютърна графика е била еднобитова - 2 цвята. Еднобитовите изображения, наричани
Вitmap или понякога Lineart, се използват и днес. Равният по размер Вitmар файл е 24 пъти
по-малък, от файл в RGB, освен това много добре се компресира.Цветовото пространство
Grayscale представлява същата тази индексирана палитра, където вместо цвета на
пикселите е присвоена една от 256-те градации на сивото. Цветът е основно изразно
средство в графичния дизайн:внушава,привлича внимание,акцентира. Като резултат от
съчетаването на цветовете се получава хармония или комбинаторика. Хармонията зависи
от цветовете на предмета и тяхната взаимовръзка. Комбинаториката е абстрактно
комбиниране, без отчитане на цялото. Влиянието между два цвята, се нарича контраст.
Съществуват два вида съседство на цветовете. В пространството – едновременен и във
времето – последователен. При първия случай, един от двата цвята е фон на другия.
Възприемането на цветовете до голяма степен зависи от фона. Едновременния контраст
може да бъде хроматичен и ахроматичен. От своя страна хроматичния включва в себе си
контраст на цветния тон, на светлотата и на наситеността. Ахроматичния контраст е
контраст на светлостите. Същите принципи са в сила и при последователния контраст, но
при него не може да се говори за фон и петно. Там предхождащия по време цвят оказва
влияние на следващия го. Граничния контраст е разновидност на едновременния
контраст. Така контраста се засилва в хроматичен и ахроматичен аспект на границите на
плоскостите. Графичния контраст създава ефект на релефност. Създадения контраст при
комбинирането на два цвята може дадоведе до усещане за трептене. Този ефект се
нарича кинетичен в следствие на едновременен контраст на допълнителните цветове.
Кинетизмът възниква през 50-те години на ХХ в. За негов основоположник се смята Виктор
Вазарели френски художник и график от унгарски произход.При степенуване на цветните
петна по светлост се създава илюзия за въздушно пространствоа при нарушаването му на
плоскост. Ефекта на еднозначната индукция се проявява като изпъкнала или вдлъбната
фигура. Ефекта на еднозначната индукция не се проявява при степенуване на цвят в
окръжност. Илюзията е двузначна. Фигурите могат да изглеждат едновременно изпъкнали
и вдлъбнати. Графичният дизайн различава знаци, от печата и такива, които от градската
среда– интериорни и екстериорни. При първите преобладават два цвята – бял и черен
чрез които моделира обемност, релефност,тежест или лекота. Цветовете на знацитеот
градската среда са в два или три контрастиращи цвята. Цветът да играе важна роля и при
създаване на акцент. Известни са например следните видове въздействия на цветовете
върху човека са:оптичен ефект,психологическо въздействие на цветовете, психологическо
въздействие на цветовете и действието им върху кожата на човека,физиологическо
въздействие върху очите,физиологическо въздействие върху целия организъм
,възприемане на цветовете като символи,въздействие на цветовете от разстояние,
въздействие на цветовете заедно с фактурата,комбинаторика и хармония на цветовете и
влиянието им при възприемането. Оптичният ефект на цветовете е свързан с намаляване
или увеличаване на равнини и обеми.Когато се налага използването на втори цвят в
проекта – проектирането на двуцветни визитки, бюлетини или страници се работи с
допълнителен цвят. Ресемплирането е използването на по-малък процент от цвят, за
получаване на по-светлъл нюанс и извличане на максимален ефект. Цветове със стойност
100 процента са подходящи за отпечатване и ресемплиране т.к. дават цяла гама от
нюанси. В работата си графичния дизайнер често използва фотографии. Тя би могла да
бъде цветна или черно бяла с цел за определена идея.Това би могло да наложи
двутонално отпечатване на черно-бялата фотография, като така се увеличават
тоновете.Един от основните проблеми при графичния дизай е когато цветовете от
монитора не отговарят на отпечатаните цветове.Това може да се избегне чрез
използването на цветови палитри, отпечатани на хартия в CMYK.