Как работи сензора на дигиталната камера ?

Сензорът на дигиталната камера е електронно устройство, отговорно за приемането на

светлината и преобразуването й в цифров сигнал. Този процес е същественият етап в цифровата
фотография и влияе върху качеството на изображението. По-долу е обяснение на основните
етапи в работата на сензора на дигиталната камера:

1. Приемане на светлината: Когато натискате бутона за заснемане, затворът се отваря,

позволявайки светлината да влезе в обектива на камерата. Светлината преминава през
лещите на обектива, които фокусират светлината върху повърхността на сензора.

2. Фоточувствителни материали: Повърхността на сензора съдържа фоточувствителни

материали, като например кремниеви чипове с фотодиоди. Фотодиодите са устройства,
които генерират електрически сигнали, когато биват подложени на светлина.

3. Фотоелектричен ефект:** Когато фотоните от светлината ударят повърхността на

сензора, те създават електрони в атомите на материала. Този процес се нарича
фотоелектричен ефект. Фотодиодите събират тези електрони.

4. Зареждане и разреждане: Фотодиодите се зареждат със създадените електрони.

Зареждането се използва за представяне на интензитета на светлината, която попада
върху сензора. По време на експозицията сензорът се "зарежда" със светлина.

5. Аналогов сигнал: Сигналът, който се генерира от фотодиодите, е аналогов. Този

аналогов сигнал представлява различните нива на светлина, които са попаднали върху
сензора.

6. Аналого-цифрово преобразуване:** Аналоговият сигнал се изпраща към аналого-

цифров преобразувател (ADC), който преобразува аналоговия сигнал в цифров формат.
Този цифров сигнал се състои от числови стойности, представляващи яркостта на
пикселите в изображението.

7. Запазване на изображението: Цифровият сигнал се обработва от вградения процесор на

камерата и се записва като изображение във формат като JPEG или RAW на
съхранителното устройство на камерата (например, SD карта).

Този процес е ключов за производството на дигитални изображения и зависи от качеството на

сензора, обектива и обработката на данните от камерата. Различните типове сензори, като CCD
(Charge-Coupled Device) и CMOS (Complementary Metal-Oxide-Semiconductor), имат различни
методи на функциониране, но общите принципи са сходни.
Как работи сензорът на камерата?
Когато фотоните (светлината) преминават през обектива на камерата и насочат се към
сензора, те се приемат от фотосайтовете. След като е приет фотон, фотосайтът реагира,
като генерира електрони, които се измерват и след това се преобразуват в цифров
сигнал чрез аналого-цифров преобразувател (ADC). Колкото повече фотони бъдат
приети от фотосайта, толкова по-голям брой електрони ще бъдат генерирани, което в
крайна сметка определя яркостта (светлостта) на пиксела във фотографията.
Сензорите разполагат с един фотосайт за всеки пиксел. Ако имате камера с
разделителна способност от 12 мегапиксела, сензорът на вашата камера е оборудван с
12 милиона фотосайта, а съвкупният ефект от всеки от тези 12 милиона фотосайта,
произвеждащи пиксел с различна светлост, е фотографията.
Но ако всичко, което се нуждае за ефективен сензор за изображения, е малко
микроелектронно инженерство и малко квантова физика, всички бихме го правили.
Въпреки че сензорът за изображения може да определи наличието на фотони и да
измери тяхното количество, за да определи светлостта на пиксела, той не може да
вижда цветовете.
- Как сензорът на камерата вижда цветовете?
Сензорът за изображения на камерата не може да определи цветовете, тъй като нито
CMOS, нито CCD могат да определят дължината на вълната на фотоните. За да вижда
цветове, сензорът за изображения е покрит с Байеров филтър.
- Какво е Байеров филтър?
Байеровият филтър е матрица от червени,
зелени и сини филтри, и всеки фотосайт е
засенчен с един от тези филтри. Фотосайт,
засенчен със зелен филтър, все още не може
"вижда" зелен, но тъй като "зелен"
единствената цветна светлина, която може да
премине през филтъра, може да се
предположи, че светлината е наистина
зелена. Естествено, червеният филтър
позволява преминаването на червено, а
синият филтър - на синьо. Както всеки

художник ще ви каже, с червено, зелено и

синьо може да се създадат много
различни цветове.
Недостатъците на Байеровите филтри са,
че те значително намаляват резолюцията
и количеството детайли, които сензорът
може да заснеме. Ако снимате сцена,
включваща голямо червено обект, сините
и зелените фотосайтове просто ще го
пренебрегнат. Това е сериозен проблем, тъй като от 12 милиона пиксела на вашия
сензор, само 3 милиона от тях могат да видят червения обект и сте загубили 75% от
резолюцията на сензора си.
- Какво е демозаичното (Demosaicing) и интерполацията на пиксели?
С 9 милиона от 12 милиона пиксела липсващи, бихте очаквали вашата снимка да е
пълна с дупки - като да гледате сцена през чифт разтегнати чорапи или мрежеста врата.
Демозаичният процес е математически алгоритъм, който предполага стойността на
липсващия пиксел, като оценява стойностите на съседните му пиксели. Ако пикселът
отляво е зелен и този отдясно е зелен - може да се определи, че липсващият пиксел е
също зелен и се вмъква зелен пиксел на това място (интерполация). Разбира се,
реалният демозаичен алгоритъм е значително по-сложен, но вие получавате идеята.
Този процес се извършва много бързо и в миг, всички дупки се запълват. Почти всяка
цифрова снимка, която сте гледали, прилага този метод за допълване на изображението,
и резултатите говорят сами за себе си. Различните производители на камери обработват
демозаика по различен начин, което е една от причините за различните цветове на
Canon и Fuji.
- Какво е цветово муар (Color Moiré)?
Липсите на демозаичните Байерови модели рядко са забележими, но съществуват. При
снимане на много гъста детайлна сцена, съседен пиксел може вече да не представлява
стойността на липсващия пиксел, така че Демозаичният алгоритъм греши, като дава
цветов муар - своеобразен текстилен шаблон, който засенчва споменатите детайли и
добавя отвлекателен елемент към вашата снимка.
За предотвратяване на муар е необходимо да се предотврати острият детайл, и за тази
цел сензорът е покрит с филтър с нисък проход/анти-алиасинг, който размива
дискретния детайл в забвение, елиминирайки муар-а в процеса. За съжаление, този
подход намалява детайла общо, което води до по-мека снимка.
Високорезолюционните камери като 47-мегапикселовата D850 нямат такива филтри,
тъй като тяхната естествена резолюция е толкова висока, че детайлите, които сензорът
може да разреши, по-вероятно ще надминат детайлите в сцената. Муар-ът все още
може да се появи, но по-рядко и е по-малко очевиден, когато се случи.
- Forveon и алтернативни технологии.
Ограниченията на Байеровите филтри са очевидни, когато техният изход се сравни с
други технологии. Forveon е сензор с три слоя - по един за червено, зелено и синьо. В
такъв случай цветът се записва за всеки пиксел, и няма нужда от интерполация на 'най-
добро предположение' за пиксели, а резултатите от изображенията с Forveon представят
много повече детайли от съответните Байерови сензори. За съжаление, Forveon има
своите недостатъци и сензорите с Байеров филтър остават по-добра обща предложение
за фотография.
В медицинската и научната област, детайлите и точността на цветовете могат да бъдат
критични, и дори най-добрите демозаични рутини са непрактични. В такива случаи
светлината се приема от призма, разделя се на червено, зелено и синьо и се насочва към
един от трите сензора (по един за всеки цвят). Както може да си представите, това е
доста скъпа система, и такава настройка няма да търпи да бъде разтърсена в камера.
 - CCD срещу CMOS.
Двете технологии са измислени почти едновременно, но CCD е преуспял, тъй като
CMOS беше труден за производство и произвеждаше по-ниско качество на
изображението. На най-основно ниво CMOS и CCD се различават по начина, по който
се измерват електроните и се преобразуват в цифров сигнал.

CCD и CMOS.
CCD (Charge-Coupled Device) и CMOS (Complementary Metal-Oxide-Semiconductor) са два
основни типа сензори, които се използват в дигиталните камери за регистриране на светлината
и създаване на цифрови изображения. Въпреки че те служат за сходна цел, те имат различни
архитектури и методи на работа.

- CCD (Charge-Coupled Device)

1) Архитектура:
- CCD използва мрежа от фотодиоди, свързани заедно в редици и колони.
- Когато светлината удари фотодиодите, те генерират електрони, които се зареждат върху
капацитета на фотодиодите.

2) Трансфер на електрони:
- Заредените електрони се пренасят чрез мрежата от фотодиоди чрез система от капацитети и
транзистори.
- През цялата редица на фотодиодите се извършва последователен трансфер на електроните,
като се предават към изходния усилвател.

3) Изход:
- Електроните се изнасят от последния ред на фотодиодите и се подават на изходния
усилвател.
- Сигналът след това се конвертира в аналогов сигнал и последващо в цифров.

4) Характеристики:
- CCD сензорите обикновено предоставят по-високо качество на изображението, по-малко
шум и по-голяма чувствителност при слаба осветеност.
- Обаче те обикновено са по-скъпи за производство и консумират повече енергия.

- CMOS (Complementary Metal-Oxide-Semiconductor):

 1) Архитектура:
- CMOS използва матрица от фотодиоди, като всеки пиксел е съчетание от фотодиод и
транзистор.
- Когато фотодиодът се удари от светлина, той генерира заредени електрони, които се
съхраняват в самия пиксел.
2) Трансфер на електрони:
- Електроните остават във всяко пиксел, а не се пренасят по редове и колони, както при CCD.
- Всяко пиксел има свой транзистор, който контролира изходното напрежение.

3) Изход:
- Изходните сигнали се четат от всеки пиксел индивидуално, което позволява на CMOS
сензорите да бъдат по-гъвкави и ефективни в обработката на изображенията.

4) Характеристики:
- CMOS сензорите са обикновено по-евтини за производство и консумират по-малко енергия.
- Те могат да предоставят по-висока скорост на пренос на данни и са по-лесни за интеграция в
различни устройства.
- Нивата на шум и качеството на изображението обаче може да бъдат по-слаби в сравнение с
CCD, най-вече при слаба осветеност.

Изборът между CCD и CMOS зависи от конкретните нужди на приложението, бюджета и

желанията за качество на изображението. В последните години, с развитието на технологиите,
CMOS сензорите стават все по-популярни и съществува тенденция към тяхното все по-широко
използване.

Резолюция и формати.
Резолюцията на видео или снимка се измерва в брой пиксели в ширина и височина.
Тази мярка се използва за определяне на яснотата и детайлите на изображението.
Обикновено резолюцията се изразява в следния формат: ширина x височина.
Например, ако видео има резолюция 1920 x 1080, това означава, че има 1920 пиксела в
ширина и 1080 пиксела височина.
За снимки и видео, резолюцията обикновено се изразява в термини на "К" (кило), "М"
(мега) или "Г" (гига) пиксели. Вот:
1. HD (High Definition): Обикновено е в размер от 1280 x 720 (720p) или 1920 x
1080 (1080p).
2. 4K: Резолюцията на 4K видео обикновено е 3840 x 2160 пиксела.

3. 8K: Резолюцията на 8K видео обикновено е 7680 x 4320 пиксела.

В буквален смисъл, термините "К", "М" и "Г" отнасят се към броя пиксели. Например:
 1 К (килопиксел) = 1000 пиксела,
 1 М (мегапиксел) = 1 000 000 пиксела,
 1 Г (гигапиксел) = 1 000 000 000 пиксела.
За определение на общия брой пиксели, просто умножете ширината по височината на
изображението. Например, ако имате снимка с резолюция 3000 x 2000, това ще бъде 6
мегапиксела (3000 x 2000 = 6 000 000 пиксела). Това прави определеното изображение
снимка с резолюция от 6 мегапиксела.

Употреба в бита и статистики.

 HD (High Definition):
o 720p: 1280 x 720 пиксела (приблизително 1 мегапиксел)

o 1080p: 1920 x 1080 пиксела (приблизително 2 мегапиксела)

o HD форматите се използват широко в телевизионните предавания и видео

съдържание в интернет.
- 4K (Ultra High Definition - UHD):
o 3840 x 2160 пиксела (2160p): Обикновено се нарича 4K. Това е
приблизително 8 мегапиксела.
o 4K се използва във висококачествени телевизори, кинопродукции,
видеокамери и стрийминг платформи.
- 8K:
o 7680 x 4320 пиксела: Приблизително 33 мегапиксела.

o 8K предоставя още по-голяма резолюция от 4K и се използва в

напреднали видеокамери, професионална кинопродукция и екранни
технологии.
- 16K (наречено и 16K UHD):
o 15360 x 8640 пиксела: Това е теоретичен формат, който предоставя още
по-висока резолюция от 8K. На практика обаче този формат все още не е
широко използван и се изследва предимно в областта на
високопроизводителните видео и изчисления.
Когато говорим за мегапиксели, това се отнася до броя на общите пиксели в
изображението и се изчислява като умножите ширината по височината в пиксели и
разделиш на 1 000 000 (за да се получат мегапикселите).
Въпреки че високата резолюция предоставя по-ясни и детайлни изображения, важно е и
да се има предвид, че този фактор не е единственият определящ за качеството на
изображението - и други фактори като динамичен обхват, цветова гама и т.н. играят
също важна роля.