ОБЩА ФОТОГРАФИЯ

тема № 10

Създаване на дигиталната фотография

Началото на 21ви век е свързано с трансформацията на фотографския

образ, който преминава от светлочувствителната емулсия манипулирана с
химически разтвори към цифровата технология. Развитието на дигиталната
фотография датира от средата на XX век когато са създадени първите цифрови
технологии. Представянето на първите цифрови камери датира от 80те години,
а първата версия на най-известният софтуер за обработка на изображения
Photoshop е представен през 1990 г. Photoshop има за цел да замести
конвенционалната фотографска лаборатория. Чрез Photoshop изображението
може да бъде манипулирано цветово, тонално, да бъде променяна неговата
структура и дори съдържанието. С навлизането на цифровата фотография се
поставя под въпрос истинността и документалността на фотографското
изображение. Въпреки, че в самото начало на века фотгорафите не се
доверяват на новата цифрова технология, само за няколко години тя превзема
почти всички сфери на фотографията. Поради възможността за бързо
предаване и редактиране, всички издания от периодичния печат преминават
на дигитална технология. Само за 10 години всички сфери на комерсиалната
фотография се дигитализират, а водещите фирми за фотокамери
преустановяват производството на филмови фотокамери. Манипулативната
същност на дигиталната фотография е проявена още през 1982 г. на корицата
на списанието "National Geographic”. Корицата изисква висок кадър, а

1
избраният кадър на египетските пирамиди бил широк, чрез компютърна
манипулация било намалено разстоянието между пирамидите.

През 1957 година Ръсел Кърш изобретява дигиталният скенер и създава

първото в света сканирано и едновременно с това дигитално изображение.
Почти 2 десетилетия преди създаването на първата цифрова камера, той
представя сканирана снимка на 3 годишният му син и е с резолюция 175х175
пиксела. Ниската резолюция се дължи на невъзможността на компютрите да
запазват информация с по - голям размер.

През 1969 г. Уилард С. Бойл и Джордж Смит изобретяват първият сензор

способен да регистрира изображения, превръщайки светлината в цифрова
информация. Това е CCD (Charge-Coupled Device) сензора, който се използва
и до днес. Първоначално той е замислен като полупроводникова памет. По-
късно е установено, че под въздействието на светлината се променят
стойностите на електричните заряди - CCD сензора превръща попадналите
върху него лъчи в цифрова информация.

Първата дигитална камера е сглобена през 1975 г. от шведския инженер

на Eastman Kodak - Steve Sasson. Той именно е обявен за изобретател на
дигиталната камера. Той е сглобил своята камера използвайки обектив от 8мм.
камера, няколко електронни платки и сензор за регистриране на
изображението с резолюция 0.01 mpx. Камерата е записвала черно - бяло
изображение, а информацията се е запазвала на касета с магнитна лента.
Записаното изображение се гледало на телевизионен екран и можело да бъде
копирано или изтривано.

От 1983 г. всички телескопи са оборудвани с CCD сензори даващи

възможност на астрономите да изследват обекти, които не е било възможно да

2
бътат заснети до сега и от най чувствителните фотографски плаки. Днес
всички обсерватории, както и телескопа Хъбъл са снабдени с цифрова
технология за запечатването на образи невидими за учените до сега. През 80те
г. на 20 век електронните камери като Sony Mavica и Canon RC - 701 са
записвали електронни изобржения чрез аналогова технологя. Първата
комерсиална цифрова камера е Kodak CDS - 100 с резолюциия 1.3MP
използвайки тяло на огледално - рефлексен Nikon. В следващото десетилетие
индустрията се развива бързо и през май 2000г. Canon представят своя Canon
D 30. На базата на аналогов огледално - рефлексен апарат в D30 поставят
малък APS-C формат сензор с резолюция 3.1 MP. Мястото за филма на
филмовия вариант на Canon EOS е заменено с електроника, сензор и карта
памет. За новите камери е имало достатъчно налични обективи, въпреки че
поради по - малката големина на сензора се налага производството на нови
обективи, отговарящи на новия формат сензори.

Същността на дигиталната фотография се състои в манипулиране на

визуалния факт с цел увеличаване на визуалното въздействие, за първи път
дистанцията между фотографиране и рисуване е заличена. Постепенно
творците започват да смесват компютърната графика и реални изображения с
лекота. Появява се понятието мултимедиен артист и дигитално изкуство. Сред
първите дигитални творци са Андреас Гурски и Лорета Лукс, демонстриращи
всичко онова отвъд документалното фотографско изображение. Дигиталното
изображение променя модната и рекламна фотография. Списанията
публикуват на кориците единствено ретуширани снимки. Проблемът с
достоверността оказва най-вече влияние върху журналистическата и
репортажна фотография. Навлизането на дигиталната фотография

3
предизвиква създаването на нови журналистически етични кодекси, засягащи
манипулацията на изображенията.

Ефектът върху развитието на итернет е свързан с появата на платформи

за споделяне и обсъждане на снимки. Сайтовете за сток фотография предлагат
милиони лицензирани снимки и дигитални изображения. През 2001г. Google
представят своята "Image Search Engine" благодарение на която всички снимки
могат да бъдат търсени от всеки и отвсякъде.

Цифрови фотокамери

За разлика от традиционната филмова камера, която използва филм за

ретистрация и запазване на изображението, цифровите камери записват
информацията върху светлочувствителни матрици. Принципното действие на
цифровата фотокамера не се различава много от устройството на филмовата.
Експозицията отново се определя от произведението на количеството
светлина, преминало през обектива и времето, за което тя действа върху
светлочувствителния материал. Повечето цифрови фотокамери от среден и
нисък клас (с изключение на огледално рефлексните )нямат затвор. Вместо
това диафрагмата се затваря напълно, когато не използваме фотокамерата. В
тези камери матрицата определя времето за експонация като се включва и
изключва за определено време. Основната разлика от филмовата камера е в
носителя на информация и начина, по който тя се запазва. В основата на
цифровата камера стои логическа платка и процесора отговарящ за
управлението на информацията достигаща до матрицата и нейното запазване.
Емулсионният слой от желатин и светлочувствителни микрокристали на

4
фотографския филм са заменени от електронен сензор - матрица. След като
премине през обектива светлината преминава през "infrared” и "lowpass”
филтри, осигуряващи по-добро и коригирано изображение. След това достига
до матрицата, която се състои от силиконов слой покрит с мрежа от квадратни
електроди. Всеки електрод съдържа един квадрат от информацията за
изображението. По този начин матрицата съхранява изображението като
множество квадратчета. Квадратчетата се наричат пиксели (pixel съкратено от
picture elements). Пикселите са толкова малки, че се сливат в цялостна снимка.
При прекалено голямо увеличение образа започва да се разлага на пиксели.
Следователно колкото повече пиксели има в едно изображение толкова повече
то може да бъде увеличено. Произведението от броя на пикселите от широката
и високата страна на сензора се нарича резолюция или разделителна
способност. Разделителната способност при дигиталните камери се измерва в
мегапиксели. Много често броят на пикселите не отговаря на броя на
електродите разполажени върху матрицата. Обикновенно електродите са
повече и някой от тях остават неизползвани за тях се казва, че са маскирани.
След като достигне до матрицата светлината преминава като информация към
дигитален конвектор и процесора на фотокамерата, където се формира
изображението.